<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-09-202509C104202203050-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0305-22-202405270-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="3/09/2025 17:23:31" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="9DYV/dv5enoFpPopkgA1rx0IDir0MzgvHbSWGWqFlYdse2f2e6vhnzWCS+xKoPjwMIyNTWLhH4HvOKy8xFhf7+C2D2MugMFcW9RoRd4vsR7HjD0TzBRzqp7WuwieVIyGaUfs5ekth2fjIJHsIl3YxS4+HcdpSNFuvHn2eitpznw=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0305" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 27-05-24 17:29:07" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="191d71a017d54e40a08463a8eb125bb3" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0305" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на J. Richard de la Tour — Дело C‑305/22</div>
      <div id="rId22" style="default">C.J. (Изпълнение на присъда след издаване на ЕЗА)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      J. RICHARD DE LA TOUR
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 13 юни 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑305/22
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      C.J.
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      Наказателно производство
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-7" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Поемане от изпълняващата държава членка на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на издирваното лице — Рамково решение 2008/909/ПВР — Взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дел за целите на тяхното изпълнение в друга държава членка — Липса на съгласие на издаващата държава членка — Право на издаващата държава членка да изпълни наказанието — Задължение на изпълняващия съдебен орган да изпълни европейската заповед за арест“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 4, точки 5 и 6, както и на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), както и на член 4, параграф 2, член 22, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в контекста на национално производство, в което Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) трябва да се произнесе по валидността на национална заповед за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено на C.J., който пребивава в Италия, както и по валидността на издадена срещу него европейска заповед за арест. Италианските съдебни органи отказват да изпълнят тази европейска заповед за арест въз основа на съображението за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>). Същевременно тези органи постановяват решение за признаване на съдебното решение и за изпълнение на осъдителната присъда, постановена срещу C.J., въпреки че румънските съдебни органи възразяват срещу изпълнението на тази присъда в Италия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело илюстрира проблем относно връзката между това рамково решение и Рамково решение 2008/909, които са два основни инструмента на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящото заключение, което в съответствие с искането на Съда ще се съсредоточи върху първите три преюдициални въпроси, поддържам, че съдебен орган не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, като се позове на случая, при който изпълнението може да бъде отказано, посочен в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, когато признаването и изпълнението на осъдителната присъда се извършват в нарушение на процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909. При това положение издаващата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) запазва правото да изпълни това наказание и следователно изпълняващият съдебен орган трябва да изпълни европейската заповед за арест, като предаде издирваното лице на тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С присъда от 27 юни 2017 г. на Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ), изменена и влязла в сила с решение от 10 ноември 2020 г. на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), C.J. е окончателно осъден за няколко престъпления на четири години и два месеца лишаване от свобода и му е наложена забрана за упражняване в продължение на три години на някои права (наричана по-нататък „осъдителната присъда“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 ноември 2020 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) издава заповед за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на C.J. На 25 ноември 2020 г. този съд издава европейска заповед за арест срещу C.J.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 31 декември 2020 г. Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия) уведомява Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) за задържането на C.J. и иска европейската заповед за арест да бъде изпратена на италиански език. Тази европейска заповед за арест му е изпратена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искане на италианските съдебни органи на 14 януари 2021 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) им изпраща осъдителната присъда. По този повод посочената юрисдикция изразява несъгласието си с евентуалното признаване на това решение от италианските съдебни органи с оглед на неговото изпълнение в Италия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искане на италианските съдебни органи на 20 януари 2021 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) уточнява, че при отказ да се изпълни европейската заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 той не би дал съгласие за инцидентно признаване на посочената присъда и за поемане на изпълнението на наказанието от Италианската република и че впоследствие ще поиска такова признаване и поемане на изпълнението на основание Рамково решение 2008/909.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това румънските органи отправят до италианските съдебни органи искане за информация относно решението за изпълнение на европейската заповед за арест в съответствие с член 22 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 6 май 2021 г. Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия) отказва предаването на C.J., признава осъдителната присъда и разпорежда изпълнението ѝ в Италия. Този съд приема, че тъй като C.J. пребивава законно и ефективно в Италия, не следва да се изисква той да изтърпи наказанието си в Румъния, тъй като изпълнението на това наказание в Италия съответства в по-голяма степен на целта за улесняване на социалната му реинтеграция. Посоченият съд приема, че след приспадане на вече изтърпените периоди на задържане общото наказание, което остава да бъде изтърпяно, е 3 години, 6 месеца и 21 дни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 май 2021 г. това решение на Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) е съобщено на Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ). Впоследствие румънските органи получават удостоверение от 11 юни 2021 г. от Службата за изпълнение на наказанията към прокуратурата на Рим, от което е видно, че в съответствие с италианското право C.J. е под домашен арест. Що се отнася до етапа на изпълнението, от това удостоверение следва също, че става въпрос за заповед за изпълнение с едновременно отлагане под формата на домашен арест и че оставащото за изтърпяване наказание е три години и единадесет месеца лишаване от свобода, като началната дата на изпълнението на наказанието е 29 декември 2020 г., а срокът на наказанието изтича на 28 ноември 2024 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо, изпратено на 28 юни 2021 г., румънските съдебни органи потвърждават позицията си, посочена в точка 9 от настоящото заключение, и уточняват, че докато не бъдат уведомени за началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода с настаняване на C.J. в затвор, те ще считат, че запазват правото си да изпълнят осъдителната присъда от 27 юни 2017 г. съгласно член 22, параграф 1 от Рамково решение 2008/909. Тези органи добавят, че националната заповед за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и сигналът за международно издирване не са отменени и все още са в сила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 15 октомври 2021 г. Службата за изпълнение на наказанията на втори наказателен състав на Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) подава възражение срещу изпълнението на осъдителната присъда пред запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази юрисдикция уточнява, че трябва да се произнесе по валидността на националната заповед за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и на европейската заповед за арест, като се има предвид, че между румънските и италианските съдебни органи има различия в тълкуването, що се отнася по-специално до връзката между Рамково решение 2002/584 и Рамково решение 2008/909. Това означава, че посочената юрисдикция трябва да реши дали тази национална заповед за арест, издадена от румънските органи, трябва да бъде отменена, ако се приеме, че осъдителната присъда е приведена в изпълнение от италианските органи и е в процес на изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така се поставят въпросите дали признаването на съдебно решение в рамките на производство по изпълнение на европейска заповед за арест, по което изпълняващият съдебен орган е отказал да изпълни европейска заповед за арест съгласно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изисква съгласието на издаващата държава членка съгласно член 4, параграф 2 и член 25 от Рамково решение 2008/909, както и дали изпращането на осъдителната присъда от издаващата държава членка на изпълняващата държава членка може да представлява съгласие. Поставя се и въпросът дали такова производство, което се провежда в нарушение на член 4, параграф 2 и член 25 от това рамково решение, може да породи правно действие по отношение на наказанието, що се отнася до изпълнението му на територията на Румъния. Освен това следва да се определи дали докато не бъде съобщено началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода чрез настаняване в затвор на осъденото лице, издаващата държава членка си запазва пълното право да изпълнява постановените на нейна територия съдебни решения съгласно член 22, параграф 1 от посоченото рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-3">
      „1) Трябва ли разпоредбата на член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкува в смисъл, че ако изпълняващият европейската заповед [за арест] съдебен орган възнамерява да приложи член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР за целите на признаването на осъдителната присъда, той е длъжен да поиска [изпращането на] присъдата и удостоверението, издадени съгласно Рамково решение 2008/909/ПВР, както и да получи съгласието на държавата на осъждане по смисъла на член 4, [параграф] 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-3">
      2) Трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР във връзка с член 25 и член 4, [параграф] 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкуват в смисъл, че отказът да се изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, и признаването на присъдата без ефективно изпълнение на наказанието чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие с правото на изпълняващата държава и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, [водят до] загуба на правото на държавата на осъждане да пристъпи към изпълнение на наказанието в съответствие с член 22, [параграф] 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-3">
      3) Трябва ли член 8, [параграф] 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че присъда за лишаване от свобода, въз основа на която е издадена европейска заповед за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, [точка] 6 [от същото рамково решение], с признаване на присъдата, но без ефективно изпълнение чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие със законодателството на изпълняващата държава и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, губи своя изпълняем характер?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-3">
      4) Трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкуват в смисъл, че решение, с което се отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и се признава осъдителната присъда на основание член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР, но без ефективно изпълнение чрез задържането на осъденото лице, вследствие на помилване и спиране на изпълнението на наказанието в съответствие със законодателството на изпълняващата държава (държава — членка на ЕС) и без получаване на съгласието на държавата на осъждане в рамките на процедурата по признаване, представлява „осъждане от трета страна за същите деяния“?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-3">
      5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 4, [точка] 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкуват в смисъл, че решение, с което се отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, и се признава осъдителната присъда на основание член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР, с отложено изпълнение на наказанието в съответствие със законодателството на изпълняващата държава, представлява „присъда, която се изтърпява към момента“, когато наблюдението на осъденото лице още не е започнало?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">C.J., румънското, чешкото и нидерландското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища. С изключение на C.J., тези страни и френското правителство участват в съдебното заседание, проведено на 13 март 2024 г., в хода на което те по-специално отговарят на поставените от Съда въпроси за устен отговор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писменото си становище C.J. посочва, че на 7 февруари 2023 г. Tribunale di sorveglianza di Roma (Съд по изпълнение на наказанията, Рим, Италия) е разпоредил изпълнението на остатъка от наказанието под формата на домашен арест. Тогава Съдът отправя искане до запитващата юрисдикция да уточни дали тази информация е от значение за преюдициалните ѝ въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 ноември 2023 г. тази юрисдикция отговаря, че не може да потвърди посочената информация, тъй като от 2021 г. италианските съдебни органи не са изпращали никакъв документ, отнасящ се до C.J. Освен това посочената юрисдикция уточнява, че ако бъде потвърдена информацията относно развитието на италианското производство, отговорът на въпроси от първи до четвърти би запазил своето значение. Според нея най-много може да се приеме, че вече не е актуален единствено петият въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези съображения считам, че в изложението по-долу следва да се придържаме към фактите, така както са изложени в акта за преюдициално запитване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), а именно че положението, свързано с изпълнението в Италия на наказанието лишаване от свобода, наложено на C.J., е такова, че е налице национална заповед за изпълнение на това наказание с едновременно отлагане под формата на домашен арест до постановяване на решение от италианските съдебни органи относно алтернативна на настаняването в затвор мярка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първите три преюдициални въпроса</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първите си три въпроса, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе дали член 4, точка 6 и член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, както и член 4, параграфи 2 и 5, член 8, параграф 1, член 22, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган може валидно да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, като се позове на посочения в първата от тези разпоредби случай, при който изпълнението може да бъде отказано, когато признаването и изпълнението на осъдителната присъда се извършват в нарушение на процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали в тази ситуация издаващата държава членка запазва правото си да изпълни тази присъда и дали изпълняващият съдебен орган е задължен да изпълни европейската заповед за арест, като предаде издирваното лице на тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се отговори на тези въпроси, се противопоставят две радикално противоположни тези. Докато нидерландското правителство поддържа, че посоченият в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението може да бъде отказано, може да се приложи извън рамката, определена в Рамково решение 2008/909, останалите участници в настоящото производство застъпват обратната позиция. Според мен именно последната позиция е правилната.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че целта на Рамково решение 2002/584 е чрез въвеждането на опростена и ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В областта, която се урежда от това рамково решение, принципът на взаимно признаване, който представлява, както е видно по-конкретно от съображение 6, „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела, намира израз в член 1, параграф 2 от посоченото рамково решение, който закрепва правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на същото рамково решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, от една страна, че изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят европейска заповед за арест само в случаите, предвидени в Рамково решение 2002/584, както е тълкувано от Съда. От друга страна, изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 3 от това рамково решение са посочени случаите, при които не се допуска изпълнение, а в членове 4 и 4а от него — случаите, при които може да се откаже изпълнение на европейската заповед за арест (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, макар структурата на Рамково решение 2002/584 да е основана на принципа на взаимното признаване, това признаване не предполага абсолютно задължение за изпълнение на издадената заповед за арест (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Всъщност това рамково решение предоставя възможност на компетентните органи на държавите членки в особени случаи да решат изпълнението на наложено в издаващата държава членка наказание да се извърши на територията на изпълняващата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до изброените в член 4 от Рамково решение 2002/584 случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, от практиката на Съда е видно, че при транспонирането на това рамково решение в своето вътрешно право държавите членки разполагат със свобода на преценка. Следователно те са свободни да транспонират или не тези основания за отказ във вътрешното си право. Те могат също да решат да ограничат случаите, при които изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, улеснявайки по този начин предаването на издирваните лица, в съответствие със закрепения в член 1, параграф 2 от посоченото рамково решение принцип на взаимното признаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сред случаите, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, припомням, че в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е предвидено, че изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, и издирваното лице се намира или е гражданин или пребивава в изпълняващата държава членка, и когато същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, прилагането на предвиденото в тази разпоредба факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест зависи от наличието на две условия, а именно, от една страна, издирваното лице да се намира в изпълняващата държава членка или да е неин гражданин или пребиваващ в нея и от друга страна, тази държава да поеме съгласно вътрешното си право изпълнението на наказанието или на мярката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото условие, Съдът вече е приел, че издирвано лице „пребивава“ в изпълняващата държава членка, когато се е установило в последната като място на действително пребиваване, и „се намира“ в нея, когато в резултат на траен престой с определена продължителност в тази държава членка е установило връзки с нея, аналогични по степен на близост с тези, произтичащи от пребиваване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто условие, от текста на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 следва, че отказът да бъде изпълнена европейска заповед за арест предполага изпълняващата държава членка наистина да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на издирваното лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Ето защо не може да се счита, че само заявената от тази държава „готовност“ да поеме изпълнението на въпросното наказание може да оправдае такъв отказ. Следователно преди всеки отказ да бъде изпълнена европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган трябва да провери възможността за реално изпълнение на наказанието съгласно вътрешното си право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл следва да се гарантира, че възможността на изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест се упражнява само при условие че може да се гарантира ефективното изпълнение в изпълняващата държава членка на наказанието, наложено на издирваното лице, и по този начин да се стигне до разрешение, съответстващо на преследваната с Рамково решение 2002/584 цел (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато изпълняващият съдебен орган установи, че двете условия, които припомних, са налице, той трябва да прецени също дали има легитимен интерес, който да обосновава наложеното в издаващата държава членка наказание да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка. Посочената преценка позволява на този орган да вземе предвид целта, преследвана с член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, която съгласно утвърдената съдебна практика е да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтърпяване на наложеното му наказание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Така, за да може да реши дали с оглед на целта за социална реинтеграция следва да откаже да изпълни европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган трябва да разполага с необходимата свобода на преценка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Проверката от изпълняващия съдебен орган дали е налице легитимен интерес, който обосновава наложеното в издаващата държава членка наказание или мярка, изискваща задържане, да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка, трябва да се извърши чрез цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, които характеризират положението на издирваното лице и от които може да се установи дали между това лице и изпълняващата държава членка съществуват връзки, които позволяват да се установи, че посоченото лице е интегрирано в достатъчна степен в тази държава и че поради това изпълнението в изпълняващата държава членка на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, ще спомогне за постигането на целта за социална реинтеграция, преследвана с посочения член 4, точка 6 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, както Съдът вече е приел, следва да се вземе предвид Рамково решение 2008/909. По-специално съображение 9 от това рамково решение съдържа примерен списък с обстоятелства, които могат да дадат възможност на съдебен орган да се увери, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава членка ще спомогне за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице. Сред тези обстоятелства по същество е връзката на лицето с изпълняващата държава членка, както и обстоятелството, че тази държава членка е центърът на семейния му живот и на интересите му, по-специално предвид неговите семейни, езикови, културни, социални и икономически връзки с посочената държава (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл налице е взаимодействие между Рамково решение 2002/584 и Рамково решение 2008/909. Съдът подчертава наличието на такова взаимодействие, като уточнява, че доколкото преследваната с член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 цел е идентична с целта, посочена в това съображение 9 и преследвана с член 25 от Рамково решение 2008/909, отнасящ се до предвиденото в посочения член 4, точка 6 факултативно основание за отказ на изпълнение, тези обстоятелства са релевантни и за цялостната преценка, която изпълняващият съдебен орган трябва да извърши, когато прилага това основание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Взаимодействието между Рамково решение 2002/584 и Рамково решение 2008/909 обаче не се ограничава до преценката за наличието на законен интерес, обосноваващ изпълнението на наложеното в издаващата държава членка наказание или мярка за неотклонение на територията на изпълняващата държава членка. Всъщност в много по-общ план член 25 от Рамково решение 2008/909 предвижда прилагането му по отношение на изпълнението на наказанията, когато държава членка реши да приложи факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, съгласно член 25 от Рамково решение 2008/909 „[б]ез да се засягат разпоредбите на Рамково решение [2002/584], разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutantis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, [точка] 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, [точка] 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от член 25 от Рамково решение 2008/909 следва, че прилагането от изпълняващия съдебен орган на факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, предполага спазване на процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909 за признаване и изпълнение на съдебно решение по наказателни дела в държава членка, различна от осъждащата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Налице са множество аргументи в подкрепа на това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, следва да се цитира съображение 12 от Рамково решение 2008/909, в което се посочва, че то „се прилага, mutatis mutandis, и към изпълнението на наказания в случаите по член 4, точка 6 и член 5, параграф 3 от Рамково решение [2002/584]. Това означава, inter alia, че без да засяга това рамково решение, изпълняващата държава може да провери наличието на основание за отказ от признаване и изпълнение съгласно член 9 от настоящото рамково решение, включително и да извърши проверка за двойна наказуемост, доколкото изпълняващата държава е направила декларация по член 7, параграф 4 от настоящото рамково решение, като условие за признаването и изпълнението на съдебното решение, за да се прецени дали лицето да бъде предадено или да се изпълни наказанието в случаите по член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584]“. Макар законодателят на Съюза да акцентира например върху проверката от изпълняващата държава членка дали са налице основанията за отказ за признаване и изпълнение, предвидени в член 9 от Рамково решение 2008/909, според мен това по никакъв начин не изключва проверката на другите условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Връзката между процедурите, предвидени в Рамково решение 2002/584 и в Рамково решение 2008/909, при прилагането на факултативното основание за отказ на изпълнение, посочено в член 4, точка 6 от първото от тези рамкови решения, се потвърждава и от част е) от образеца на удостоверение, съдържащ се в приложение I към Рамково решение 2008/909. Това удостоверение се изпраща заедно със съдебното решение за целите на неговото признаване и изпълнение и трябва да съдържа посочване на това основание, когато се прави позоваване на него. От това следва, че за да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест на посоченото основание, е необходимо осъждащата държава членка да изпрати съдебното решение и удостоверението в съответствие с правилата, установени в това рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, условието, че преди всеки отказ на изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изпълняващият съдебен орган трябва да направи проверка дали е възможно на практика наказанието да се изпълни в съответствие с неговото национално право, според мен обхваща разпоредбите на правото на изпълняващата държава членка, с които се транспонира Рамково решение 2008/909 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Следователно в съответствие с предвиденото в член 25 от това рамково решение и за да може да осигури ефективното изпълнение на такова наказание, изпълняващият съдебен орган трябва да спази процедурата и условията, предвидени в посоченото рамково решение за признаването и изпълнението на съдебно решение, постановено в осъждащата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, както правилно посочва румънското правителство в съдебното заседание, нищо не позволява да се приеме, че законодателят на Съюза е възнамерявал да предвиди два отделни правни режима, що се отнася до признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, в зависимост от наличието или липсата на европейска заповед за арест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, от решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>) следва, че когато изпълняващ съдебен орган възнамерява да пристъпи към предаване на лице въз основа на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, като в съответствие с предвиденото в член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 обвърже предаването с условието лицето да бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наложеното му в издаващата държава членка наказание, изпълнението на това наказание в изпълняващата държава членка се урежда от Рамково решение 2008/909 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). По аналогия според мен същото трябва да важи и в случая, при който изпълнението може да бъде отказано, предвиден в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че за целите на прилагането на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативното основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, признаването и изпълнението на присъдата, постановена срещу издирваното лице, трябва да се извършва в съответствие с процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това ме кара да считам, че не може да има ефективно изпълнение в изпълняващата държава членка на наказанието, наложено на издирваното лице, когато тази процедура и тези условия не са спазени от последната държава членка. Така, за да може да поеме изпълнението на наложеното на издирваното лице наказание лишаване от свобода, като провери дали разполага с възможността действително да изпълни това наказание в съответствие с националното си право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>) и по този начин да избегне всякакъв риск това лице да остане ненаказано, както изисква член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изпълняващата държава членка трябва да бъде оправомощена да поеме изпълнението на посоченото наказание при спазване на правилата, предвидени в Рамково решение 2008/909.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На следващо място трябва да се изясни кои са тези правила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 конкретизира в областта на наказателното право принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване. Това рамково решение укрепва съдебното сътрудничество в областта на признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела, с които лица са осъдени на наказания или мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава членка, за улесняване на тяхната социална реинтеграция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 3, параграф 1 от посоченото рамково решение то има за цел да установи правила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието, постановено от съд на друга държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За тази цел член 8 от Рамково решение 2008/909 предвижда, че компетентният орган на изпълняващата държава по принцип е задължен да уважи предаденото му в съответствие с членове 4 и 5 от това рамково решение искане за признаване на съдебно решение и за изпълнение на наказанието или мярката, включваща лишаване от свобода, наложени в друга държава членка. По принцип той може да отхвърли такова искане само на някое от основанията за отказ на признаване или на изпълнение, изчерпателно изброени в член 9 от същото рамково решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 8, параграфи 2 — 4 от Рамково решение 2008/909 въвежда стриктни условия за адаптиране от страна на компетентния орган на изпълняващата държава членка на наложеното в издаващата държава членка наказание, които са единствените изключения от принципното задължение на посочения орган по член 8, параграф 1 от това рамково решение да признае съдебното решение, което му е предадено, и незабавно да предприеме необходимите действия за изпълнение на наказанието, чиито срок и характер съответстват на предвидените в постановеното в издаващата държава членка съдебно решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 предвижда възможността осъждащата държава членка, която обичайно предприема действия за признаване и изпълнение в друга държава членка на постановено на нейна територия съдебно решение по наказателно дело, да изпрати на тази друга държава членка такова съдебно решение заедно с удостоверение по образец, даден в приложение I към това рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 4, параграф 2 от посоченото рамково решение „[и]зпращането на съдебното решение и удостоверението може да се извърши, ако компетентният орган на издаващата държава, когато е уместно, след консултации между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава, се е уверил, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава би спомогнало за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909 гласи, че „[и]зпълняващата държава може по своя инициатива да поиска от издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с удостоверението. […] Исканията, подадени по настоящия параграф, не задължават издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с удостоверението“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от това рамково решение пък описва процедурата за изпращане на съдебното решение и удостоверението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези разпоредби правя извода, от една страна, че изпращането от държавата членка, в която е постановена присъдата, на съдебното решение и на удостоверението, предвидено в Рамково решение 2008/909, е необходимо за признаването на това съдебно решение и за изпълнението на наказанието, като това изпращане представлява израз на съгласието на осъждащата държава членка за поемане на изпълнението на наказанието от изпълняващата държава членка. След това решението се признава и присъдата се изпълнява въз основа на информацията, съдържаща се в удостоверението. Впрочем това удостоверение може да бъде оттеглено от осъждащата държава членка при условията, предвидени в член 13 от това рамково решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>), по-специално ако не одобрява предвиденото адаптиране на наказанието.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, осъждащата държава членка не е задължена да извърши такова изпращане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>). Ако тя го извърши, това е израз на съгласието ѝ въпросното наказание да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка. От това следва, че ако съдебното решение не е изпратено заедно с предвиденото в това рамково решение удостоверение, изпълняващата държава членка няма право да изпълни на своя територия наказание, наложено в държавата членка, в която е постановена присъдата, тъй като последната не е дала съгласието си за това. Същото трябва да важи и при прилагането на факултативното основание за отказ на изпълнението, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение поемането на изпълнението на наказанието от изпълняващата държава членка може да се осъществи само в рамките, установени с Рамково решение 2008/909, което изисква тясно и активно сътрудничество с осъждащата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>) и по-специално съгласието на тази държава членка относно изпълнението на наказанието в изпълняващата държава членка. Изпращането на съдебното решение от държавата членка, в която е постановена присъдата, на изпълняващата държава членка в рамките на производството по изпълнение на европейската заповед за арест не отговаря на това условие, когато, както в настоящия случай, съдебното решение не е придружено от удостоверението, предвидено в това рамково решение, и освен това първата държава членка недвусмислено възразява срещу изпълнението на наложеното наказание във втората държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така прилагането на предвидената в Рамково решение 2008/909 процедура може да установи взаимното доверие между компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава членка чрез предварителни консултации, които са израз на принципа на лоялно сътрудничество. Ако осъждащата държава членка откаже да прехвърли изпълнението на наказанието, изпълняващата държава членка не може едностранно да си присвои компетентността за изпълнение на това наказание и не може да се позове на факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на поддържаното от нидерландското правителство становище в рамките на настоящото производство, считам, че необходимостта да се получи съгласието на осъждащата държава членка не може да накърни полезното действие на факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584. Всъщност предвиденият в тази разпоредба отказ за изпълнение е само обусловен от това изискване и не трябва да се счита за неприложим. На този етап не може да се презумира, че осъждащата държава членка ще откаже изпращането на съдебното решение заедно с удостоверението. Всъщност тази държава членка може да бъде убедена, подобно на изпълняващата държава членка, че изпълнението на наказанието на територията на последната ще допринесе за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това несъмнено е вярно, че въз основа на член 25 от Рамково решение 2008/909 Съдът стига до извода, че нито една от неговите разпоредби не може да засегне обхвата, нито реда и условията за прилагане на факултативното основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). Това обаче не означава, че условията за признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела не са приложими, когато се прилага това основание за отказ, а по-скоро че тези условия са приложими само доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). По този начин законодателят на Съюза демонстрира волята си да не засяга целта на посоченото рамково решение, а именно предаването на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не откривам обаче никаква несъвместимост с разпоредбите на Рамково решение 2002/584 в обуславянето на прилагането на предвиденото в член 4, точка 6 от него факултативно основание за отказ на изпълнение, от съгласието на осъждащата държава членка. Тъкмо обратното, подобно условие, доколкото представлява ограничение на възможността за изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест, допринася за укрепването на въведената с това рамково решение система за предаване, допринасяйки за пространството на свобода, сигурност и правосъдие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). По-специално прилагането на това основание за отказ зависи преди всичко от изискването наложеното на издирваното лице наказание лишаване от свобода да може да бъде изпълнено ефективно в тази държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът действително посочва, че предвидената от законодателя на Съюза връзка между Рамково решение 2002/584 и Рамково решение 2008/909 трябва да допринесе за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на съответното лице и че тази реинтеграция е в интерес не само на осъденото лице, но и на Европейския съюз като цяло (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>). Въпреки това Съдът постановява също, че ако случаят, при който изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, посочен в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, има за цел именно да позволи да се придаде особено значение на възможността за увеличаване на шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтичане на срока на наложеното му наказание, такава цел, макар и важна, не може да изключи възможността на държавите членки при прилагането на това рамково решение да ограничат — в смисъла, указан с основното правило по член 1, параграф 2 от същото решение — случаите, при които трябва да е възможно да се откаже предаването на лице, спрямо което се прилага посоченият член 4, точка 6 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че целта да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтичане на срока на наложеното му наказание няма абсолютен характер и не може да има предимство пред целта да се създаде ефективна система за предаване между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както правилно отбелязва френското правителство в съдебното заседание, съгласно член 4 от Рамково решение 2008/909 както компетентните органи на издаващата държава членка, така и тези на изпълняващата държава членка трябва да бъдат убедени, че в разглеждания случай процедурата по взаимно признаване отговаря на целта за насърчаване на социалната реинтеграция на осъденото лице. В този смисъл изискването за консенсус пряко противоречи на идеята, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 позволява да се даде възможност на изпълняващата държава членка сама да определи дали изпълнението на наказанието на нейна територия е обосновано. Издаващата държава членка също трябва да приеме, че изпълнението на наказанието на територията на изпълняващата държава членка би улеснило социалната реинтеграция на осъденото лице и че тази цел надхвърля целта за изпълнение на наказанието в издаващата държава членка. Обратното би означавало да се създаде, в противоречие с разпоредбите на член 25 от Рамково решение 2008/909, двоен режим за взаимно признаване на осъдителни присъди по наказателни дела. Докато извън хипотезата на европейска заповед за арест двете държави членки би следвало да бъдат убедени, че целта за насърчаване на социалната реинтеграция е постигната, при прилагането на европейска заповед за арест само изпълняващата държава членка би могла да извърши тази преценка. Както обаче посочих по-горе, не считам, че законодателят на Съюза и искал да създаде такъв двоен режим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам също, че целта за улесняване на шансовете за социална реинтеграция на осъденото лице не може да доведе до отпадане на легитимните интереси, които може да има държавата членка, в която е наложено наказание, от изпълнението на това наказание на нейна територия. Всъщност, като се имат предвид различните функции на наказанието в обществото, специфичните за всяка държава членка съображения, свързани с наказателната политика, могат да накарат държавата членка, в която е постановена присъдата, да поиска наложеното наказание да бъде изпълнено на нейна територия, въпреки че съображения, свързани със социалната реинтеграция на издирваното лице, биха могли да ѝ бъдат противопоставени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). Присъдите в областта на тероризма могат да послужат за пример в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че когато държава членка избере да издаде европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, тя иска издирваното лице да ѝ бъде предадено, за да изпълни това наказание на своята територия. Ако тази държава членка предвижда на първо време възможността наказанието да бъде изпълнено в друга държава членка, тя би приложила предвидения в Рамково решение 2008/909 механизъм за признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подобна ситуация на искане за признаване на съдебно решение и за изпълнение на присъда, постановена в издаващата държава членка, самият предмет на това производство е, че съответното лице — далеч от задължението да бъде предадено на органите на последната държава членка — е в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наказанието си там (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче осъждащата държава членка предпочете издаването на европейска заповед за арест, вместо да приложи предвидения в Рамково решение 2008/909 механизъм за трансфер, принципът на взаимно признаване поражда последици от друго естество. Всъщност тогава този принцип предполага, че изпълняващият съдебен орган е длъжен да изпълни европейската заповед за арест, с която е сезиран.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изискването за съгласие на осъждащата държава членка позволява да се зачете свободният избор на последната между двата инструмента за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Както вече обясних, не съществува задължение за тази държава членка да издаде удостоверението, предвидено в Рамково решение 2008/909. След като посочената държава членка е направила суверенен избор в полза на европейската заповед за арест, този избор трябва да бъде зачетен. Следователно не може да се презумира, че в случай на отказ за изпълнение на заповедта същата държава членка би се отказала от изпълнение на наказанието на нейна територия. Напротив, издаването на европейска заповед за арест свидетелства за желанието ѝ наказанието да бъде изпълнено на нейна територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Позицията на нидерландското правителство, че прилагането на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 било равносилно на признаване на осъдителната присъда, което правело ненужно получаването на съгласието на осъждащата държава членка, води до следния парадокс: това означава да се приеме, че когато съдебен орган издава европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание, той приема, че при необходимост това наказание може да бъде изпълнено в друга държава членка, като тогава издаващата държава членка се отказва от собствената си компетентност да изпълни посоченото наказание. Целта на европейската заповед за арест обаче е преди всичко издирваното лице да бъде предадено на съдебния орган, който издава такава заповед. С други думи, издаването на европейска заповед за арест няма за цел да прехвърли компетентността за изпълнение на наказанието на друга държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като иска да запази компетентността си по изпълнение на наказанието, издаващата държава членка не нарушава принципа на взаимно доверие. Всъщност изпълняващата държава членка по принцип е длъжна да уважи искането за сътрудничество, каквото представлява издаването на европейска заповед за арест. Както правилно изтъква френското правителство в съдебното заседание, в такава ситуация този принцип не може да послужи като основание за признаване и изпълнение на съдебно решение от друга държава членка, когато те не са били нито поискани, нито желани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тълкуване в обратен смисъл би позволило на изпълняващата държава членка да придобие компетентност за изпълнение на наказанието, въпреки че държавата членка, в която то е постановено, не се е отказала да упражни тази компетентност, за което свидетелства фактът, че за целите на изпълнението на това наказание е била издадена европейска заповед за арест. Това би било в противоречие с принципа на взаимно доверие, който в такива случаи предполага преди всичко изпълняващата държава членка да изпълни европейската заповед за арест. Както посочва Комисията в съдебното заседание, като изключение от принципа за предаване и предвид факултативния характер на предвиденото в него основание за отказ, член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 въвежда не право на трансфер за осъденото лице, а само една възможност. Тази възможност може да се упражни само при спазване на определени условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо не е възможно да се заобиколи установената с Рамково решение 2008/909 рамка, тъй като независимо от обстоятелствата, при които се предвижда признаването на осъдителна присъда по наказателни дела, само спазването на установените с това рамково решение правила позволява да се постигне справедлив баланс, запазващ правата на осъждащата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на настоящото дело е безспорно, че не са спазени процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909 за признаване и изпълнение на съдебното решение по отношение на C.J. Всъщност италианските съдебни органи отказват да изпълнят европейската заповед за арест, издадена по отношение на C.J., като същевременно признават осъдителната присъда и разпореждат нейното изпълнение в Италия, докато румънските съдебни органи са възразили изрично срещу подобно признаване и изпълнение извън територията на Румъния.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно италианските съдебни органи не са действали в съответствие с принципа на взаимно признаване, конкретизиран с Рамково решение 2008/909, и следователно не могат да се позовават на този принцип по отношение на издаващата държава членка. В такъв случай последната запазва правото си да иска изпълнението на разглежданото съдебно решение на нейна територия. Макар член 22, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да предвижда, че след като изпълнението на наказанието е започнало на територията на изпълняващата държава членка, издаващата държава членка вече не може да изпълни наказанието, изпълнението все пак трябва да е в съответствие с предвидените в това рамково решение правила. Случаят не е такъв, когато признаването на съдебно решение по наказателно дело е извършено в нарушение на процедурата и условията, предвидени в посоченото рамково решение, и по-специално без издаващата държава членка да е съобщила съдебното решение заедно с предвиденото в същото рамково решение удостоверение. Да се приеме, че в такъв случай началото на изпълнението на наказанието в изпълняващата държава членка може да лиши издаващата държава членка от компетентността ѝ да изпълни това наказание, би дало възможност за заобикаляне на правилата, установени в Рамково решение 2008/909.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Допълвам, че дори да е извършено изпращането на съдебното решение заедно с удостоверението, предвидено в това рамково решение, може да се постави въпросът дали национална заповед за изпълнение на наказанието с едновременно отлагане под формата на домашен арест до постановяване на решение от италианските съдебни органи по алтернативна на настаняването в затвор мярка може да се счита за начало на изпълнение на това наказание по смисъла на член 22, параграф 1 от посоченото рамково решение. Струва ми се обаче, че не е необходимо този аспект да се разглежда в рамките на настоящото дело, тъй като при всички положения процедурата и условията, предвидени в същото рамково решение, не са спазени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото решението на изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни издадената по отношение на C.J. европейска заповед за арест не е в съответствие с правото на Съюза, издаващият съдебен орган може да продължи процедурата за предаване на това лице, като запази тази заповед в сила или издаде нова, така че да благоприятства осъществяването на целта за борба срещу безнаказаността, преследвана с Рамково решение 2002/584 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). С други думи, не може да се приеме, че разглежданата европейска заповед за арест вече няма предмет и е изчерпала действието си. Освен това присъдата, постановена в издаващата държава членка, на която се основава тази заповед и на която се позовава член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584, запазва изпълнителната си сила. Както посочва румънското правителство по време на съдебното заседание, след предаването издаващата държава членка трябва да вземе предвид, при необходимост, член 26, параграф 1 от това рамково решение. Както Съдът е постановил, доколкото изисква отчитането на всеки срок, през който осъденото лице е било задържано в изпълняващата държава членка, тази разпоредба гарантира, че това лице в крайна сметка няма да бъде задържано за срок с обща продължителност — както в изпълняващата, така и в издаващата държава членка — надхвърляща срока на наказанието лишаване от свобода, на което лицето е било осъдено в издаващата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия, втория и третия преюдициален въпрос, поставени от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния), по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-102" title="page-3">
      „Член 4, точка 6 и член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, както и член 4, параграфи 2 и 5, член 8, параграф 1, член 22, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-103" title="page-3">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-104" title="page-3">
      съдебен орган не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, като се позове на случая, при който изпълнението може да бъде отказано, посочен в първата от тези разпоредби, когато признаването и изпълнението на осъдителната присъда се извършват в нарушение на процедурата и условията, предвидени в Рамково решение 2008/909. При това положение издаващата държава членка запазва правото да изпълни това наказание и изпълняващият съдебен орган трябва да изпълни европейската заповед за арест, като предаде издирваното лице на тази държава членка“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) ОВ L 327, 2008 г., стр. 27.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Тази разпоредба предвижда, че изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право“</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) В настоящото заключение издаващата държава членка също може да бъде наричана осъждащата държава членка.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Това удостоверение е допълнено от друго, съобщено на румънските съдебни органи на 14 юли 2021 г., което съдържа следния текст: „[щ]о се отнася до домашния арест, очаква се наблюдаващият съд да се произнесе по алтернативната мярка“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Съгласно постоянната съдебна практика националният съд е компетентен да определи нормативната и фактическата рамка на преюдициалното запитване: вж. по-специално решение от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Istruzione и INPS (C‑270/22, EU:C:2023:933, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 6 юни 2023 г., O. G. (Европейска заповед за арест срещу гражданин на трета държава) (C‑700/21, наричано по-нататък „решението O.G.“, EU:C:2023:444, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 33 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 35 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 88 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 92 и цитираната съдебна практика). Както отбелязва генералният адвокат Bot в заключението си по дело C‑579/15, EU:C:2017:116, „прилагането на принципа на взаимно признаване и необходимостта да се избегне всякакъв риск от безнаказаност изискват да се счита, че ако поемането на изпълнението на наказанието от изпълняващата държава членка не е възможно поради каквато и да било причина, европейската заповед за арест трябва да бъде изпълнена“ (т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. решение О. G. (т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. по-специално решение О. G. (т. 62 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение О. G. (т. 63).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) В това отношение вж. също Известие на Комисията — Наръчник за издаване и изпълнение на европейска заповед за арест (ОВ C C/2023/1270), точки 2.5.2 и 5.5.2, от които следва, че в хипотезата по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 Рамково решение 2008/909 трябва да се приложи, за да се допусне трансфер на присъдата в държавата членка, в която ще бъде изпълнена.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. в този смисъл Известие на Комисията - Наръчник относно трансфера на осъдени лица и наказанията лишаване от свобода в Европейския съюз (ОВ C 403, 2019 г., стр. 2), който посочва в неговата точка 11.1, че „[с]ъгласно член 25 и съображение 12 от [Рамково решение 2008/909], в случаите, в които се прилагат член 4, точка 6 и член 5, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, към изпълнението на наказанията се прилага mutatis mutandis националното законодателство, прието в изпълнение на Рамково решение [2008/909], доколкото е съвместимо с разпоредбите на Рамково решение 2002/584“. В същата точка се уточнява и че „[в]ръзката между [Рамково решение 2008/909] и Рамково решение 2002/584 е установена в член 25 и съображение 12 от [Рамково решение 2008/909]“ и че „преди всеки отказ на изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изпълняващият съдебен орган трябва да направи проверка дали е възможно на практика наказанието да се изпълни в съответствие с неговото национално право, прието в изпълнение на Рамково решение [2008/909]“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) C‑314/18, EU:C:2020:191.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава членка) (C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 49 и следв.)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 88 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>)  Вж. решение от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen (C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 19).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. решение от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen (C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 15 април 2021 г., AV (Обща присъда) (C‑221/19, EU:C:2021:278, т. 35 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Съгласно тази разпоредба „[д]окато изпълнението на наказанието в изпълняващата държава не е започнало, издаващата държава може да оттегли удостоверението от тази държава, като посочи причините за това. При оттегляне на удостоверението изпълняващата държава прекратява изпълнението на наказанието“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. в това отношение наръчника, цитиран в бележка под линия 26 от настоящото заключение, в точка 1.1 от който се посочва, че Рамково решение 2008/909 не предвижда „задължение за издаващата държава да изпраща съдебно решение с цел признаването и изпълнението му в друга държава членка“ и че „[и]здаващата държава има последната дума по отношение на трансфера, ако е удовлетворена от адаптирането на наказанието, както и от реда и условията за изпълнение на наказанието“. Освен това в точка 3.1 от този наръчник се уточнява, че и в двете хипотези по член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909 „издаващата държава няма задължение да се съобрази с искането за изпращане на съдебното решение. Това произтича логично от факта, че издаващата държава остава единственият участник, който след като е било извършено престъпление, е постановил съдебно решение, за което е имал суверенни правомощия да го направи. В това си качество издаващата държава запазва свободата си на действие да оцени исканията на изпълняващата държава или на осъденото лице, или и на двете“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) По-конкретно, изпълняващата държава членка е длъжна да предостави на осъждащата държава членка определена информация, като посочената в членове 12 и 21 от Рамково решение 2008/909.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>)  Вж. решение от 11 март 2020 г., SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (C‑314/18, EU:C:2020:191, т. 51 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 46 и цитираната съдебна практика). Както отбелязва генералният адвокат Pikamäe във връзка с член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584 в заключението си по дело SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава) (C‑314/18, EU:C:2019:427), „[с]ледователно целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице не е абсолютна и може да се претегли спрямо други изисквания“ (т. 61).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. във връзка с това наръчника, цитиран в бележка под линия 26 от настоящото заключение, в точка 3.1 от който се посочва, че „[т]ака например издаващата държава може да пожелае да не прехвърли осъденото лице, ако в изпълняващата държава е предвидено лишаване от свобода с по-кратък срок, като вземе предвид разпоредбите относно предсрочното или условното освобождаване в тази държава. При вземането на решение къде е най-добре извършителят на престъплението да изтърпи наказанието си могат да бъдат взети предвид и интересите на жертвите. Държава членка може също така да не е склонна да прехвърли дадено лице, ако това прехвърляне ще рискува връщането му в престъпните среди в държавата му, вместо да бъде в интерес на социалната му реинтеграция“. В същата точка се уточнява, че „[п]ълните правомощия на издаващата държава, свързани с вземането на решения, са показани и в член 13 от [Рамково решение 2008/909], който посочва, че докато изпълнението на наказанието в изпълняващата държава не е започнало, издаващата държава може да оттегли удостоверението, като посочи причините за това. В този контекст следва да се вземе предвид и член 17, параграф 3“. Също така е отбелязано, че „[в]се повече нараства разбирането сред държавите членки, че становищата на жертвите следва да бъдат вземани предвид в контекста на изпълнението на наказанията на осъдените извършители, включително на международния трансфер на лица, лишени от свобода. Жертвите могат да се намират както в изпълняващата, така и в издаващата държава. Много държави членки са приели процедура, в рамките на която може да се търси мнението на жертвите относно трансфера и то да се взема предвид. Това обаче не поражда право на жертвите да се противопоставят на трансфер“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. решение от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen (C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) В това отношение ще отбележа, че дело Fira (C‑215/24) повдига по-специално въпроса дали, след като е отказала да изпълни европейска заповед за арест с оглед на изпълнение на наказание лишаване от свобода съгласно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изпълняващата държава членка може да спре изпълнението на това наказание.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др. (C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 141).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. в това отношение решение от 28 юли 2016 г., JZ (C‑294/16 PPU, EU:C:2016:610, т. 43).</p>
</body>
</html>
