<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-422/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0422</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:667">EU:C:2018:667</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑422/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Skarpa Travel</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180905">5 септември 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑422/17</HT></P><P>Szef Krajowej Administracji Skarbowej</P><P>срещу</P><P>Skarpa Travel sp. z o.o. w Krakowie</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Авансови плащания</KEYWORD><KEYWORD>Данъчно събитие</KEYWORD><KEYWORD>Специален режим за туристическите агенти</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на надбавката</KEYWORD><KEYWORD>Фактически разходи за туристическия агент</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Skarpa Travel sp. z o.o. w Krakowie (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Skarpa<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) е туристически агент. Skarpa получава от клиентите си авансови плащания, които е възможно да покриват до 100 % от цената, която трябва да заплатят. Съгласно общите разпоредби на правилата на ЕС в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), когато авансовите плащания се извършват преди действителното предоставяне на услугите, ДДС става изискуем при такова плащане, при това върху получената сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В същото време услугите на Skarpa са подчинени на правилата за ДДС, предвидени съгласно специалния режим за туристическите агенти. По този режим Skarpa начислява ДДС върху своята надбавка. Крайната надбавка на Skarpa обаче все още не е известна към момента на получаване на авансовите плащания: точните суми, които Skarpa следва да заплати на доставчиците си, може все още да не са определени или да подлежат на промяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Skarpa и националният данъчен орган спорят относно точния момент, в който ДДС за туристическите услуги става изискуем. Според Skarpa ДДС е изискуем, когато надбавката стане окончателно известна. Minister Finansów (министър на финансите, Полша) счита, че при извършване на авансовото плащане ДДС е вече изискуем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Именно в този контекст Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) по същество иска да се установи дали се прилага <HT TYPE="ITALIC">общото</HT> правило за изискуемостта при авансовите плащания по отношение на услугите, попадащи в <HT TYPE="ITALIC">специалния</HT> режим за облагане на надбавката за туристическите агенции. Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи върху какъв размер следва да се начисли ДДС, при положение че окончателната надбавка може да се определи единствено след извършване на авансовите плащания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на ЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 63 от Директива 2006/112/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>[д]анъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 65 от същата директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[к]огато трябва да се извърши [авансово плащане,] преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Освен това чрез дерогация от членове 63, 64 и 65, член 66 от Директивата за ДДС дава възможност на държавите членки да предвидят, че ДДС става изискуем в три различни момента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Членове 306—310 от Директивата за ДДС съдържат правила относно специален режим за туристическите агенти. Членове 306—308 гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="306"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Член 306</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="306.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.</ALINEA><ALINEA>Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага […] член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="306.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.</ALINEA></PARAG></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="307"><TI.ART>Член 307</TI.ART><ALINEA>Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.</ALINEA><ALINEA>Единичната услуга е облагаема в държавата членка, в която туристическият агент е установил дейността си или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="308"><TI.ART>Член 308</TI.ART><ALINEA>Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице[,] и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Ustawa z dnia 11 marca 2004 г. o podatku od towarów i usług (Закон от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE> относно данъка върху стоките и услугите, Dz. U 2011 г., бр. 177, раздел 1054, изменен, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ЗДДС<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) предвижда следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="019A"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Член 19a, точка 8</TI.ART><ALINEA>Ако преди извършване на доставката на стоки или предоставянето на услуги бъде получено цялото или част от плащането, и по-специално: предплата, авансово плащане, задатък, вноска, строителна или жилищна вноска преди възникването на право върху помещението с жилищно или друго предназначение по силата на кооперативно правоотношение, данъчното задължение става изискуемо в момента на получаване на плащането и върху получената сума при спазване на член 5, точка 4.</ALINEA></ARTICLE><P>[…]</P><ARTICLE IDENTIFIER="119"><TI.ART>Член 119</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="119.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>При предоставяне на туристическа услуга данъчната основа е размерът на надбавката, намален с размера на дължимия данък при спазване на параграф 5.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="119.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Надбавка по смисъла на параграф 1 означава разликата между сумата, която трябва да заплати получателят на услугата, и фактическите разходи, направени от данъчнозадълженото лице за набавяне на стоките и услугите, доставени от други данъчнозадължени лица за пряко ползване от пътуващото лице; услуги за пряко ползване от пътуващото лице означава услуги, съставляващи част от предоставената туристическа услуга, и по-специално транспорт, настаняване, хранене, застраховане<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно акта за преюдициално запитване Полша е приложила член 66 от Директивата за ДДС и специално правило за авансовите плащания за туристическите услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Това изглежда произтича от член 3, параграф 1 от постановлението на министъра на финансите относно прилагането на някои разпоредби от ЗДДС от <DATE ISO="20110404">4 април 2011 г.</DATE> (Dz. U. от 2013 г., позиция 247).</P></NOTE>. В съдебното заседание полското правителство потвърждава, че от <DATE ISO="20140101">1 януари 2014 г.</DATE> съдържащият това правило акт е отменен, без очевидно да бъде заменен от други специални разпоредби за туристическите услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>В съдебното заседание полското правителство посочва, че тази промяна е в отговор на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>TNT Express Worldwide (Poland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:314">EU:C:2013:314</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Skarpa е туристически агент. Услугите му попадат в обхвата на специалния режим за туристическите агенти (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>специалният режим за туристическите агенти<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), предвиден в членове 306—310 от Директивата за ДДС и член 119 от ЗДДС. Тъй като счита за неясно кога ДДС става изискуем при авансовите плащания, получени от туристическите агенти, Skarpa иска от министъра на финансите да издаде индивидуални указания за тълкуване на въпроса.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Според Skarpa ДДС следва да бъде изискуем за услугите ѝ едва когато тази агенция може да определи окончателната надбавка. За сметка на това, според позицията на министъра на финансите ДДС става изискуем при извършване на авансовото плащане, стига плащането да е извършено за конкретна, ясно определена услуга. За да определи надбавката/данъчната основа към този момент, Skarpa следва да вземе предвид своите предвидени разходи, след което при необходимост да извърши съответните корекции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Skarpa обжалва индивидуалните указания за тълкуване на министъра на финансите пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Krakowie (Областен административен съд на Краков, Полша). Като приема, че това тълкуване е неправилно, и го отменя, този съд постановява, че ДДС става изискуем едва когато е известна окончателната надбавка: всяко друго решение би довело до недопустимо изменение на законовите правила за определяне на данъчната основа, тъй като не би позволило да се вземе предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>действителната надбавка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, и би се основавало на прогнозни стойности — чието използване следва да се ограничава до точно определени хипотези. Институтът на корекцията на данъчните декларации следва да се прилага по изключение, а не като правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Министърът на финансите обжалва по касационен ред това решение пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) — запитващата юрисдикция. Този съд иска да се установи дали специалното правило за данъчната основа при услугите на туристическите агенти оказва въздействие върху определянето на това кога ДДС за тези услуги става изискуем. Макар клиентът да закупува конкретна, определяема услуга, разходите, които туристическият агент ще направи, ще бъдат известни едва на по-късен етап. Поради тази причина според запитващата юрисдикция общото правило по член 65 от Директивата за ДДС не се прилага. Този съд все пак допуска също, че подобно решение не е предвидено в Директивата за ДДС и може да бъде изведено само от общата ѝ рамка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Ако Съдът реши, че ДДС става изискуем при получаване на авансовото плащане, запитващата юрисдикция иска освен това да се установи дали ДДС следва да се изчисли върху получения размер (ако се прилага общото правило по член 65 от Директивата за ДДС), или пък трябва да се вземе под внимание специалният начин на определяне на данъчната основа по член 308 от Директивата за ДДС. В това отношение запитващата юрисдикция счита, че данъчната основа следва да бъде надбавката (а не получената авансово сума) и че надбавката следва да се изчисли въз основа на разходите, направени до получаването на авансовото плащане. Запитващата юрисдикция изразява съмнение по отношение на позицията на министъра на финансите относно вземането под внимание на предвидените разходи. Подобна позиция, макар обоснована и продиктувана от практически съображения, не намира подкрепа в текста на членове 65 и 308 от Директивата за ДДС. От друга страна, облагането на туристическия агент върху получената сума би довело до облагане върху размер, който би бил значително по-висок от данъчната основа, която следва да се определи окончателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>При тези условия запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли разпоредбите на [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че данъчното задължение във връзка с авансови плащания, получени от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от [Директива 2006/112], възниква в момента, определен в член 65 от [Директива 2006/112]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 65 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че за целите на данъчното облагане на авансово плащане, получено от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от<?PAGE NO="5"?> [Директива 2006/112], от авансовото плащане се приспадат разходите съгласно член 308 от [Директива 2006/112], фактически направени от данъчнозадълженото лице до момента на получаване на авансовото плащане?<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Skarpa, полското правителство и Европейската комисия. В съдебното заседание от <DATE ISO="20180607">7 юни 2018 г.</DATE> устни становища представят Skarpa, Szef Krajowej Administracji Skarbowej (Началник на националната приходна администрация, Полша), германското и полското правителство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Настоящото заключение е структурирано по следния начин. В част А в отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция ще предложа съдържащото се в член 308 от Директивата за ДДС специално правило относно данъчната основа да не изключва едновременното прилагане на общото правило по член 65 от Директивата за ДДС във връзка с <HT TYPE="ITALIC">момента</HT>, в който данъкът става изискуем, ако е извършено авансово плащане. В част Б, в отговор на втория въпрос предложението ми е ДДС да се изчислява върху надбавката — установена като разликата между сумата, получена като авансово плащане, и съответния процент от общите предвидени разходи за дадена сделка.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос: приложимост на общото правило по член 65 от Директивата за ДДС по отношение на услугите на туристическите агенти</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали общото правило по член 65 от Директивата за ДДС, съгласно което ДДС е изискуем при получаване на авансовото плащане, се прилага по отношение на този вид плащания, извършени за услугите на туристически агент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Skarpa посочва, че клиентите ѝ обикновено първо заплащат 30 % от резервирана услуга, като останалата част се изплаща преди заминаването. Разходите възникват приблизително един месец преди предоставянето на услугата, но точният им размер става ясен едва на по-късен етап. Според Skarpa това се дължи предимно на факта, че: i) цената се основава на очаквания брой пътуващи лица, като действителният им брой често е различен; ii) обменните курсове са плаващи; и iii) налице са неочаквани разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Как при тези обстоятелства ДДС може да стане изискуем, когато не е ясно <HT TYPE="ITALIC">какъв размер</HT> следва да се приложи като основа за изчислението му?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Според Skarpa просто е невъзможно да се приложи времевото правило по член 65 от Директивата за ДДС и ДДС да се начисли при получаването на авансовото плащане. Skarpa твърди, че ДДС не става изискуем, докато не бъде определена надбавката, като определянето ѝ е съществена част от специалния режим за туристическите агенти. Така правилото по член 308 от Директивата за ДДС не само изменяло въпроса <HT TYPE="ITALIC">какво</HT> представлява данъчната основа (надбавка вместо получена сума), но и отлагало момента, <HT TYPE="ITALIC">когато</HT> ДДС става изискуем. С други думи, начинът, по който ДДС се начислява в този контекст, трябвало да бъде пригоден към спецификата на туристическите услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Началникът на националната приходна администрация, германското и полското правителство, както и Комисията, поддържат становището, че членове 65 и 308 от Директивата за ДДС могат (и трябва) да се прилагат едновременно. И двете правила се отнасяли до различни аспекти на събирането на ДДС и прилагането на общото правило не възпрепятствало<?PAGE NO="6"?> прилагането на специалните правила. Разходите възниквали в различни моменти преди, в хода на или дори след предоставянето на съответната услуга. Според тях отлагането на изискуемостта на ДДС по предлагания от Skarpa начин щяло да надхвърли целта, търсена със специалния режим за туристическите агенти, и да доведе до необосновано предимство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>По принцип споделям последната позиция. Според мен прилагането на общото правило по член 65 от Директивата за ДДС (1) не изключва прилагането на специалното правило по член 308, (2) просто защото в контекста на настоящото дело тези две разпоредби уреждат различни положения. Първата се отнася до това <HT TYPE="ITALIC">кога</HT> ДДС става изискуем, докато другата определя <HT TYPE="ITALIC">какво</HT> представлява данъчната основа. Така тези две разпоредби не се изключват взаимно (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По общото правило: кога ДДС става изискуем?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Правилата за изискуемостта на ДДС за доставката на стоки и услуги са предвидени в членове 63—66 от Директивата за ДДС. Съгласно член 63 данъкът става изискуем, когато стоките или услугите са доставени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Съдът припомня, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[ч]лен 63 от [Директивата за ДДС] отразява този основен принцип, като посочва, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>TNT Express Worldwide (Poland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:314">EU:C:2013:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако са извършени авансови плащания, съгласно член 65 ДДС става изискуем <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>при получаването на плащането и върху получената сума<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Според хронологията на приемането на член 65 за хармонизирането на ДДС се е считало за съществено да се определи данъчното събитие на равнището на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. предложението за Шеста директива относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа [неофициален превод], COM 1973 950. Вж. също изложението на мотивите към предложението за Шеста директива, Bulletin des Communautés européennes, 11/73, р. 12.</P></NOTE>. Обосновката на правилото относно изискуемостта при авансовите плащания е изложена по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>когато авансовите плащания се получават преди данъчното събитие, получаването на тези суми прави данъка изискуем, тъй като по този начин съдоговорителите известяват предварително своето намерение да осъществят всички финансови последици, които са свързани с настъпването на данъчното събитие<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Изложение на мотивите към предложението за Шеста директива, Bulletin des Communautés européennes, 11/73, р. 13.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Член 65 от Директивата за ДДС е част от дял VI, по-специално озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Данъчно събитие и изискуемост на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Именно дял VII обаче се отнася до данъчната основа. Така системата на член 65 и неговият контекст също ясно потвърждават, че фокусът на тази разпоредба е основно върху <HT TYPE="ITALIC">времевия</HT> аспект на събирането на ДДС и едва на второ място и по (логически) ограничен начин — върху това какво представлява данъчната основа (платеното към съответния момент по сметка).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По специалното правило относно това какво представлява данъчната основа за услугите на туристическите агенти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Всички страни и заинтересовани лица, с изключение на Skarpa, твърдят, че специалният режим за туристическите агенти не представлява независим и изчерпателен режим, уреждащ всички аспекти на определянето на ДДС за услугите на туристическите агенти. Той бил по-скоро набор от правила, позволяващи ограничени дерогации — необходимите за постигането на преследвана със специалния режим за ДДС специална цел, без обаче да се прави дерогация от който и да е друг аспект на основния режим за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19921112">12 ноември 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Ginkel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:435">EU:C:1992:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); или решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981022">22 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Madgett и Baldwin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/96 и C‑94/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:496">EU:C:1998:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също точка 34 от това решение, както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kozak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑557/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:672">EU:C:2012:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Споделям това становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Целта на специалния режим за туристическите агенти е двойна. Първо, Съдът неколкократно посочва, че специалният режим за туристическите агенти цели да се избегнат конкретни трудности, които биха произтекли от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>прилагането на общите разпоредби относно мястото на данъчно облагане, данъчната основа и приспадането на заплатения по получени доставки данък […] поради големия брой услуги и местата на извършените [от туристическите агенти] доставки<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>First Choice Holidays</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑149/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:358">EU:C:2003:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minerva Kulturreisen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑31/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:762">EU:C:2010:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kozak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑557/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:672">EU:C:2012:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Второ, този режим цели също така да се поддържа събирането на ДДС за тези услуги в държавите членки на тяхното предоставяне, като същевременно се събере данъкът, съответстващ на предоставените от туристическия агент услуги в държавата членка на установяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Като пример за това вж. междуинституционалното досие на Съвета 2002/0041 (CNS) относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>ДДС — Специален режим за туристически агенти<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> [17567/09]: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>2. Първата цел на режима бе да опрости прилагането на правилата за ДДС по отношение на тези сделки, като се спести на операторите задължението да се регистрират в различните държави членки, в които се предоставят услугите. 3. Втората цел бе да се гарантира, че дължимият за закупени от агенция стоки и услуги ДДС се събира от държавата на извършване на тези сделки, като същевременно данъкът, съответстващ на тези предоставени от туристическия агент услуги, се събира в държавата на установяване на агента<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> [неофициален превод].</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В резултат на това, по специалния режим за туристическите агенти те нямат право да приспадат ДДС, начислен върху предоставените от доставчиците им услуги в различни държави членки. Те на практика го начисляват на клиентите си като част от цената<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Като това приспадане на ДДС се възстановява имплицитно — вж. заключението на генералния адвокат Tizzano по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>First Choice Holidays</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑149/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:485">EU:C:2002:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> заедно със своя ДДС по извършените доставки, който следва да се начисли за надбавката им и да се плати в държавата членка на установяването им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>По-конкретно, член 307, параграф 2 от Директивата за ДДС гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>[е]диничната услуга [на туристическия агент] е облагаема в държавата членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който […] е извършил доставката на услуги<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE>. С други думи, цената на туристическия пакет се състои от цената на предоставените от доставчиците услуги, включително начисления от тях ДДС, надбавката на туристическата агенция (която на този етап все още не е окончателна) и ДДС, който следва да се заплати от туристическия агент върху тази надбавка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По този начин описаните по-горе аспекти показват, че в членове 306—308 от Директивата за ДДС се съдържа двойна дерогация: от определянето на данъчната основа (<HT TYPE="ITALIC">какво</HT>), както и от мястото на облагането (<HT TYPE="ITALIC">къде</HT>). В тези разпоредби обаче не се посочва нищо по отношение на данъчното събитие и изискуемостта на данъка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По едновременното прилагане на член 65 и членове 306—308 от Директивата за ДДС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Както вече е видно от предишните два раздела, при внимателното разглеждане на точното естество на двете въпросни разпоредби доводът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>несъвместимостта<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> между общото правило по член 65 от Директивата за ДДС, от една страна, и специалното правило по членове 306—308 от нея, от друга, става по-скоро несъстоятелен. С други думи, специалното правило по членове 306—308 от Директивата за ДДС се отнася до въпросите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/><HT TYPE="ITALIC">какво</HT><QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/><HT TYPE="ITALIC">къде</HT><QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Първата част от член 65и всъщност цялостната логика и цел на дял VI, се отнасят до въпроса <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/><HT TYPE="ITALIC">кога</HT><QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Следва освен това да се отбележи, че от една страна, общото правило по член 65 от Директивата за ДДС се прилага независимо от засегнатия сектор. То определя <HT TYPE="ITALIC">кога</HT> ДДС става изискуем. Съгласно предвиденото в него този момент настъпва при извършване на авансовото плащане. От друга страна, правилото по член 308 от Директивата за ДДС се прилага<?PAGE NO="8"?> единствено по отношение на туристическите агенти и определя <HT TYPE="ITALIC">какво</HT> представлява данъчната основа за предоставените от тях услуги. Тази данъчна основа е надбавката, определена като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице[,] и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Съществуват два довода против това схващане на взаимовръзката между тези две разпоредби: с оглед на формулировката и на целта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От гледна точка на формулировката в края на член 65 се посочва, че ДДС става изискуем <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>върху получената сума<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE>. Така може да се твърди, че в член 65 се предвижда и данъчната основа, която при авансовите плащания винаги трябва да бъде получената сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>С оглед на общите съображения, изложени в предходните раздели, както и от гледна точна на елементарната логика, считам това тълкуване за проблематично. Това, което следва да бъде обложено при получено плащане, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>данъчната основа<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> или по-скоро облагаемата част от полученото плащане. Това естествено не означава, че всички получени плащания ще бъдат автоматично облагани. И в това отношение за определянето на (облагаемия) размер, получен при предоставени от туристическата агенция услуги, позоваване трябва да се направи на специалната разпоредба на член 308, която действително определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>данъчната основа<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> за тази цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. също точка 67 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>С оглед на целта следва да се припомни, че членове 306—308, или по-скоро цялата глава 3 на дял XII от Директивата за ДДС, е с формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Специални режими<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (за съответния сектор или дейност). Следователно може да се предположи, че законодателят на ЕС е искал да установи отделен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>режим<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, евентуално предвиждащ дерогация не само от тези аспекти, изрично предвидени в съответната глава, посветена на всеки специален режим, но и от допълнителни, общи разпоредби, които евентуално пораждат проблеми при прилагането на този специален режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Проявявам разбиране към по-широката логика на този довод. При все това изглежда, че подобен подход е в противоречие с постоянната съдебна практика, в която се поставя акцент върху строгото и тясно тълкуване на всяко отклонение от общия режим на ДДС, както общо, така и конкретно с оглед на специалния режим за туристическите агенции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На общо равнище съгласно трайно установения подход на Съда всички предвидени в Директивата за ДДС дерогации следва да се тълкуват тясно. Това означава, че обхватът им следва да се ограничава строго до формулировката и целта, за която са били предназначени, дори и да може да се допусне по-широка дерогация. Последно този принцип е изтъкнат отново от Съда в решение Avon Cosmetics<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171214">14 декември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑305/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:970">EU:C:2017:970</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, който ясно отхвърля схващането, че предвидена с оглед на изчисляването на данъчната основа дерогация при схема за директна продажба може да се тълкува в смисъл, че позволява и приспадането на разходите за продукти, закупени с цел демонстрация на равнището на платен за получени доставки данък. Допускането на такава допълнителна дерогация (несъмнено защитима като цяло) всъщност би означавало, че веднъж предоставена дерогация с оглед на един специфичен аспект би предизвикала последваща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>верижна реакция<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> в цялата система на ДДС, което би довело до образуването на редица успоредни режими <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>à la carte<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, ясно разпростиращи се отвъд приложното поле на дерогацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Avon Cosmetics</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑305/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:651">EU:C:2017:651</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 39—41 и 50, 58—60 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>По отношение на специалния режим за туристическите агенти Съдът неколкократно припомня, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>[к]ато изключение от общите правила по Директивата за [ДДС] [специалният режим за туристическите агенти] трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981022">22 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Madgett и Baldwin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/96 и C‑94/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:496">EU:C:1998:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>First Choice Holidays</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑149/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:358">EU:C:2003:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minerva Kulturreisen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑31/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:762">EU:C:2010:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kozak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑557/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:672">EU:C:2012:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Той също така признава едновременното прилагане на този режим със съответните общи разпоредби на режима за ДДС, като общите правила се прилагат за аспектите на сделка, която не попада в обхвата на дерогацията за туристическите агенти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>По отношение на определянето на данъчната основа за вътрешните и вътрешно закупените услуги вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981022">22 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Madgett и Baldwin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/96 и C‑94/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:496">EU:C:1998:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Не виждам как целите, преследвани със специалния режим за туристическите агенти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Установени и изложени по-горе в точки 30—33.</P></NOTE>, могат да бъдат засегнати от прилагането на времевото правило по член 65 от Директивата за ДДС. Когато ДДС става изискуем при получаването на авансови плащания, той пак се начислява върху туристическите услуги в държавата членка на извършването им. Този ДДС не би се приспаднал в тези държави, а би се пренесъл върху клиента от туристическия агент, като той би начислил ДДС по своите извършени доставки върху надбавката си и би го платил в държавата членка на установяването си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Тази обща констатация не изглежда да се променя с изложените от Skarpa доводи в контекста на настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Първо, Skarpa твърди, че надбавката е съществен елемент от режима за облагане върху надбавките. Така, когато не е известна точната надбавка, ДДС не ставал изискуем. Този довод изглежда е продиктуван от практиката на Съда, съгласно която прилагането на член 65 от Директивата за ДДС изисква всички елементи на сделката да бъдат определени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>BUPA Hospitals и Goldsborough Developments</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:122">EU:C:2006:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Macdonald Resorts</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:780">EU:C:2010:780</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120503">3 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lebara</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑520/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:264">EU:C:2012:264</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Орфей България</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:832">EU:C:2012:832</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ефир</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑19/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:148">EU:C:2013:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Действително, съгласно съдебната практика се изисква известна степен на сигурност, така че ДДС да може да се начислява върху доставките на стоки или услуги. От решение BUPA Hospitals следва, че тази сигурност по принцип не е гарантирана, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>се заплащат еднократни суми за стоки, общо определени в списък, който може да бъде променян по всяко време посредством договор между купувача и продавача и от който е възможно купувачът да избира артикули, на основание на договор с възможност едностранно да прекрати във всеки момент, при което да възстанови неизползвания баланс на плащанията<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>BUPA Hospitals и Goldsborough Developments</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:122">EU:C:2006:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Трудно мога да приема прилагането на тази съдебна практика по отношение на настоящия случай. За разлика от фактическата обстановка по тези дела, естеството и съдържанието на предоставяните от туристически агенти услуги са по-скоро добре известни и определени, често с висока степен на точност, включително, както е отчетливо описано в съдебното заседание, дори до степен на гарантиране на конкретен изглед на резервираната стая. При тези обстоятелства е трудно да се приеме, че надбавката представлява съществен елемент от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>данъчното събитие<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Това според мен е по-скоро технически аспект от събирането на данъка, който обикновено не е известен за клиента, поради което не попада в набора от елементи на сделката, които трябва да бъдат предварително определени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Skarpa освен това твърди, че облагането на авансовите плащания, когато надбавката е все още неизвестна, ще причини сериозни и непропорционални практически затруднения — данъчните декларации по ДДС трябвало постоянно да се коригират. Според Skarpa това противоречи на целите на режима на облагане на надбавките. От съдебното заседание също така става ясно, че фактически са налице две твърдения, стоящи в основата на това изявление: въпросът за яснотата (известната или неизвестната надбавка) и практическите затруднения от корекцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до въпроса с неизвестната надбавка, Skarpa потвърждава в съдебното заседание, че по принцип цената, начислявана на клиентите от туристически агент, изглежда е съставена от различни суми. ДДС, който следва впоследствие да се изчисли и плати от туристическия агент, всъщност е вече включен в тази <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>каталожна цена<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Така крайната надбавка изглежда се изчислява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>по изключение<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, в смисъл че щом фактическите разходи се приспаднат от полученото плащане, остатъкът се разпределя между надбавката и ДДС. По този начин туристическата агенция не изпраща никаква коригирана фактура на клиента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ще приведа следния пример: ако допуснем, че цената на пътуването е <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> EUR, а разходите са 800 EUR, разликата от 200 EUR следва да се разпредели между надбавката и ДДС. Да приемем, че ставката на ДДС е 21 %. Така сумата от 200 EUR представлява 121 %, която ще бъде разпределена между ДДС, съответстващ на 34,71 EUR, и надбавката, съответстваща на 165,29 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Ако действително това е начинът, по който процедира отрасълът, което разбирам, че се потвърждава от Skarpa в съдебното заседание, съчетано с факта, че в каталожната цена вече е включен ДДС и че туристическите агенции няма да начисляват никакъв ДДС отделно на по-късен етап, тогава единственият логичен извод, който мога да направя от тези твърдения, е следният: добре управлявана туристическа агенция е длъжна в действителност да изготви по-скоро подробна прогноза за своите предвидени разходи и очаквана надбавка, за да е в състояние да публикува подобна цена в каталог.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Така, макар да е възможно точната надбавка да не е известна в момента на извършване на авансовото плащане или в момента на действителното предоставяне на услугата, или дори значително по-късно (докато и освен ако всички плащания към определен доставчик и/или за определен сезон не са уредени), продължава да е налице фактът, че туристически агент, който не иска да търпи загуби, по всяка вероятност ще има по-скоро подробна прогноза на предвидените разходи, преди да пусне и рекламира конкретно пътуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до посочените от Skarpa практически затруднения, по-специално необходимостта от допълнителни корекции, само ще посоча, че подобен довод трудно може сам по себе си да обоснове действително изключение от законовите правила за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>За нееднократното неприемане от Съда на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>практическите или техническите затруднения<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> като достатъчно основание за отклонение от правилата на ЕС вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19921027">27 октомври 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:409">EU:C:1992:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960523">23 май 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:211">EU:C:1996:211</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В допълнение, за разлика от твърдяното от Skarpa, всички подобни практически затруднения не са такива, които режимът за облагане на надбавките е предназначен да избегне. Както бе посочено по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. подробно изложеното в точки 30—33 по-горе.</P></NOTE>, специалният режим за туристическите агенти е предназначен да избегне необходимостта те да искат приспадане на ДДС в целия Европейски съюз. Той обаче трудно може да ги освободи от всички административни отговорности, които данъчнозадълженото лице има при подобни обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В този смисъл вж. заключението на генералния адвокат Léger по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>MyTravel</NAME.CASE> plc (<NO.CASE>C‑291/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:283">EU:C:2005:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>[о]свен това, при все че целта на член 26 от Шеста директива е да пригоди приложимите за ДДС правила спрямо специфичното естество на работата на туристическите агенции и така да ограничи практическите затруднения, които могат да я възпрепятстват, установеният с този член режим, за разлика от въведения за малките предприятия и земеделските производители, няма за цел да опрости отчетните изисквания, произтичащи от общия режим на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>First Choice Holidays</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑149/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:358">EU:C:2003:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Този извод в още по-голяма степен изглежда обоснован предвид това, че в противен случай на туристическия агент би се предоставило двойно финансово предимство: той би имал право да заплаща ДДС дори и след предоставянето на услугите, когато надбавката стане известна, докато същевременно начислява данъка на клиентите си предварително. Не виждам как подобно тълкуване би осигурило разумен баланс между всички засегнати интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>На последно място, проблемът с временния характер на надбавката при получаването на авансовото плащане изглежда не се ограничава до въпросното плащане. От направеното в съдебното заседание описание разбирам, че надбавката фактически пак може да е неизвестна дори <HT TYPE="ITALIC">след предоставяне на туристическите услуги</HT>, когато доставчиците на туристическия агент извършат корекции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Този факт само подчертава цялостния проблем с довода на Skarpa в това отношение. Ако се разгледа в аспекта на всички логически заключения от него, Skarpa в действителност иска не само дерогацията от член 65 от Директивата за ДДС, тъй като същият довод би могъл да се разшири и до изключването на приложимостта на член 63<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>При липсата на всякакви национални правила, приети на основание на член 66, букви а)—в) от Директивата за ДДС.</P></NOTE>. Освен това, тъй като към момента на предоставяне на услугите точната надбавка може да не е известна, в действителност кога ДДС ще бъде изискуем изцяло ще зависи от едноличното деклариране от страна на туристическия агент кога той счита, че му е известен точният размер на надбавката. Това вероятно няма да бъде моментът на предоставяне на въпросната услуга, а седмици или месеци по-късно, или може би дори в края на всеки сезон, когато вероятно ще има пълни и окончателни разбивки на всички фактически разходи, направени за всеки отделен компонент на услугата. От само себе си се разбира, че по време на всичките тези периоди държавата няма да разполага със съответните ресурси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>в областта на ДДС данъчнозадължените лица събират данъка за сметка на държавата<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> и е приел за обосновани разпоредбите на Шеста директива, предназначени да предотвратят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>натрупването у тях на големи суми публични средства по време на данъчен период<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931020">20 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Balocchi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑10/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:846">EU:C:1993:846</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното според междинното ми заключение Директивата за ДДС следва да се тълкува в смисъл, че при получените от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице авансови плащания, които се облагат по специалния режим за туристическите агенти, предвиден в членове 306—310 от Директивата за ДДС, данъкът става изискуем в момента, определен в член 65 от Директивата за ДДС, тоест при получаването на съответното авансово плащане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос: как се определя ДДС, когато данъчната основа е неизвестна</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи как, ако е действително изискуем при получаването на авансово плащане, данъкът следва да се определи, когато точната надбавка, тоест данъчната основа, все още не е известна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Началникът на националната приходна администрация, полското и германското правителство, както и Комисията са на мнение, че не следва да се начислява ДДС върху <HT TYPE="ITALIC">получения размер</HT>, а върху <HT TYPE="ITALIC">надбавката</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Това е и позиция на Skarpa (при условията на евентуалност) с ясната уговорка, произтичаща от предложения от нея отговор на първия въпрос, съгласно който член 65 от Директивата за ДДС не може да се приложи и ДДС става изискуем едва когато е известна надбавката.</P></NOTE>. При все това се различават предложенията как да се установява тази надбавка към момента на получаване на авансовото плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Началникът на националната приходна администрация изтъква, че надбавката следва да се определя при получаване на авансовото плащане въз основа на <HT TYPE="ITALIC">предвидените</HT> разходи. Необходимите корекции следвало да се извършват впоследствие — в данъчната декларация за съответния отчетен период, в който е предоставена услугата. Подобно на това, полското правителство твърди, че за да се установи надбавката при получаването на авансовото плащане, Skarpa следва да възприеме <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>функционалния подход<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> и да използва за основа <HT TYPE="ITALIC">предвидените</HT> разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В съдебното заседание германското правителство изразява (частично) подобна позиция. То твърди, че за да се определи надбавката, разходите, които трябва да се вземат предвид, следва да са направените и предвидените (предвидимите) разходи. Според правителството това бил начинът, по който следва да се разбира формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>фактическите разходи за туристическия агент<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по член 308 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Според Комисията отчитането на предвидените разходи с цел определяне на надбавката при получаването на авансовите плащания би противоречало на текста на член 308 от Директивата за ДДС. В тази разпоредба се посочвали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/><HT TYPE="ITALIC">фактическите разходи</HT><QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> за туристическия агент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>На част от текстовете на другите езици са отразени като <HT TYPE="ITALIC">coût effectif supporté par l’agence de voyages</HT> (френски); <HT TYPE="ITALIC">tatsächliche(n) Kosten die dem Reisebüro entstehen</HT> (немски); <HT TYPE="ITALIC">faktyczne koszty poniesione przez biuro podróży</HT> (полски); <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/><HT TYPE="ITALIC">skutečné náklady cestovní kanceláře</HT><QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> (чешки); <HT TYPE="ITALIC">coste efectivo soportado por la agencia de viaje</HT> (испански).</P></NOTE>. Така единствено на фактическите разходи, направени до въпросното плащане, можело да се направи позоваване за определянето на надбавката при получаване на авансовите плащания. Позицията на Комисията съответства и на предложението на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както допълнително бе обсъдено в съдебното заседание, по същество са налице пет различни възможности за това как, теоретично, може да се подходи при изчисляването на надбавката и отчитането на разходите при тези обстоятелства.</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Да не се прилага член 65 от Директивата за ДДС. Да не се начислява ДДС при получаването на авансовото плащане и да се прави позоваване на надбавката за изчисляването на ДДС, когато е окончателно известна (позицията на Skarpa).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Да се начислява ДДС върху размера на полученото авансово плащане (вместо върху надбавката). Това би следвало от буквалното прилагане на член 65 от Директивата за ДДС.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>Да се начислява ДДС върху надбавката, изчислена чрез изваждане от получената авансова сума на <HT TYPE="ITALIC">пропорционална част от предвидените разходи</HT> за дадена сделка. Тази пропорционална част би съответствала на пропорционалната част, представляваща получения размер от цялата цена за услугите (позицията на началника на националната приходна администрация и на полското правителство).</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="13"?><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>ДДС да се начислява върху надбавката, като тази надбавка обаче бъде установявана при получаване на авансовото плащане, чрез изваждане на фактическите разходи, в смисъла на действително направените от туристическия агент разходи до момента на получаване на авансовото плащане (позиция на Комисията и предложение на запитващата юрисдикция).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>v)</NO.P><TXT>ДДС да се начислява върху надбавката, също установявана към момента на получаване на авансовото плащане, но основаваща се на направените от туристическия агент разходи до момента на получаване на авансовото плащане <HT TYPE="ITALIC">и</HT> предвидените разходи, при условие че всички предвидени разходи все още не са били направени (позиция на германското правителство).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Самото изброяване на всички тези (поне теоретично възможни) опции ясно показва, че отговорът, който трябва да се даде, далеч не е ясен. Някои опции обаче са по-проблематични от други.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Поради вече подробно изложените причини в отговор на първия въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. по-горе точки 39—57 от настоящото заключение.</P></NOTE> първата защитавана от Skarpa позиция просто не може да бъде приета, без да има за последица изкривяване на цялата система на събиране на ДДС. Освен това, ако се възприеме такъв подход, защо се спираме на членове 65 и 63. Вероятно може да има и други (общи) разпоредби на Директивата за ДДС, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>в идеалния случай<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> да бъдат допълнително пригодени, за да предвиждат (обективно, несъмнено изцяло обосновани) конкретни нужди на определен отрасъл. Именно това обаче е наклонената плоскост, която Съдът се опитва да избегне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Поради вече упоменатите по-горе причини<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точки 37 и 38 по-горе.</P></NOTE> втората опция също не може да бъде възприета. Действително, член 65 от Директивата за ДДС гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>ДДС става изискуем при получаването на плащането и <HT TYPE="ITALIC">върху получената сума</HT><QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Възприемането на подобна позиция обаче също би довело винаги до (вероятно временно) непропорционален резултат, тъй като първоначалният облагаем размер по правило би бил по-висок от данъчната основа, която следва да се определи впоследствие. Също поради тази причина считам, че препратката в член 65 към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>получената сума<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> следва да се разбира като припомняне на общото правило, съгласно което данък се начислява върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>. Това следва от член 73 от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. Съгласно постоянната съдебна практика окончателната данъчна основа съгласно общите правила е действително получената насрещна престация; вж. например (по отношение на доставката на стоки) решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010529">29 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Freemans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑86/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:291">EU:C:2001:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По-конкретно в настоящия контекст според мен изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>върху получената сума<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> в член 65 от Директивата за ДДС следва да се схваща като указващ <HT TYPE="ITALIC">получената данъчна основа</HT>. Тази данъчна основа, съгласно специфичното правило по член 308 от Директивата за ДДС, представлява надбавката. Така това специално правило трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>се впише<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> в логиката на член 65 от Директивата за ДДС, когато в него се посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>получената сума<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Без колебание признавам, че четвъртата и петата опция произтичат по-точно от текста на член 308 от Директивата за ДДС. Въпреки това се опасявам, че те също просто преминават границата от това отчитането и декларациите по ДДС да бъдат по-скоро сложно начинание, превръщайки го в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>мисия невъзможна<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>. Всъщност при тези опции <HT TYPE="ITALIC">отделната</HT> разбивка на всички <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> направени разходи трябва да бъде направена <HT TYPE="ITALIC">многократно</HT> и по <HT TYPE="ITALIC">различен начин</HT> при получаването на всяко авансово плащане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Поради редица причини това действително изглежда просто невъзможно. Първо, определени услуги биват закупувани в големи мащаби (настаняване и транспорт), докато отделните услуги в техните рамки се продават индивидуално. Ако действително случаят е такъв, тогава съотношението на всички разходи за всяка сделка (всяка услуга) вероятно ще е неизвестно при получаването на авансовото плащане, по-специално тъй като сумата на отделните продадени услуги е възможно да се промени значително с времето. Второ, не виждам как подобни фактически разходи за поръчани в големи мащаби услуги биха се съчетали с отделно предоставени услуги. Трето, всичко това придобива още по-сложно изражение в случаи, при които авансовото плащане не е било точно 100 % от цената, а действително част от него, като например 10 %, 30 % или 50 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Освен това, във всички тези случаи, преди да има яснота по окончателното положение, изваждането на всички направени фактически разходи към момента, в който или само част от плащанията са извършени (само за някои места при по-голямо пакетно пътуване), и/или/дори само проценти от тази цена (30 % или 50 %), по всяка вероятност ще доведе до отрицателен баланс. С други думи, в конкретен момент фактическите разходи, в смисъла на действително направените разходи, може да възлязат на 100 % от всички разходи, докато авансовото плащане може да съответства само на 10 % от цената на услугата. Не виждам как точно това следва да се коригира на по-късен етап и дали подобни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>временни загуби<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> следва да се декларират като такива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Така за всички практически цели според мен в крайна сметка, с оглед на подобна сложност, това, което може да се направи реално, е най-много друга (информирана) прогноза докъде биха стигнали фактическите разходи. Единствената разлика би била, че от туристическата агенция ще се изисква да прави такава оценка отново и отново, при полагането на сизифови усилия, всеки път, когато получава авансово плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Същевременно, както вече бе посочено по-горе и потвърдено в съдебното заседание, изглежда, че информиран туристически агент има добра представа за разходите, които предстои да направи, и за надбавката, която ще получи за конкретна сделка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Всички тези съображения ме водят до извода, че действително третата опция, предложена от началника на националната приходна администрация и полското правителство, изглежда най-разумната и най-малко обременителната. Според мен тази позиция осигурява разумен баланс между съответните интереси на националния данъчен орган и данъчнозадълженото лице, като същевременно остава в рамките на възможното. Този подход не дава на нито една от въпросните страни прекомерно предимство пред другата. Това се дължи на факта, че нито една от тях не изглежда да разполага, към който и да е съответен момент, с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>прекалено много парични средства<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> в сравнение с това, на което тази страна в крайна сметка ще има право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Даденият от началника на националната приходна администрация пример в съдебното заседание добре отразява тази логика. Ако например цената на услугата е <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> PLN (полски злоти), а предвидените разходи възлизат на 20 % от тази цена (200 PLN), и клиентът направи авансово плащане от 500 PLN, надбавката, която следва да се отчете към момента на получаване на това плащане, би била 100 PLN. Именно върху този размер от 100 PLN следва да се изчисли ДДС, като той следва да бъде начислен на този етап, с последващи и окончателни корекции, които при необходимост да се направят, щом стане известна окончателната надбавка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В допълнение, така се осигурява и разумен баланс с оглед на това, че не е налице нито прекомерно надплащане, нито прекомерно удържане на дължимия данък, като същевременно се дава възможност за управляемост на отчетния процес при изпълнението на предходно постановеното от Съда (с решения Комисия/Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑189/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:587">EU:C:2013:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Комисия/Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑380/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:76">EU:C:2018:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>), съгласно което надбавката трябва да се определя във връзка с всяка сделка, а не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>общо<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> за даден период. Цялото начинание по изчисляването на разходите за всяка отделна сделка обаче (в смисъл на всяка предоставена от туристическия агент услуга) би се извършило само на два пъти. Така първия път би следвало да се вземе решение по първоначалните прогнозни стойности и да се изчислят предвидените разходи, преди да се определи цената на услугата и тя да се рекламира, след което в самия краен етап да станат известни всички разходи и точната надбавка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното заключавам, че ДДС следва да се изчислява върху надбавката, установена като разликата между получената като авансово плащане сума и съответния процент от всички предвидени разходи за дадената сделка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Необходимо е да се направят заключителни бележки. Без колебания признавам, че предложеното от мен непосредствено по-горе решение не е идеално. Въз основа на очертания процес на изключване на крайните положения обаче то изглежда най-малко обременителното и най-малко неефикасно за всички засегнати страни, ако се остане в рамките на опциите, за които основателно може да се каже, че са част от съдебното тълкуване на съществуващите правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>При определянето на свързаните с ДДС задължения на туристическите агенти се срещат затруднения поради времевите несъответствия между, от една страна, получаването на сумата от цената, и от друга страна, извършването на разходите. Изчисляването на надбавката при тези обстоятелства е по-скоро сложно начинание, както показва опитът на държавите членки. В някои от тях за справянето с тези затруднения се установява надбавка с фиксирана ставка за даден период<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Различните решения на национално равнище са описани, както Skarpa уместно изтъква в съдебното заседание, в съставения за Комисията доклад — Study on the review of the VAT Special Scheme for travel agents and options for reform, Final Report TAXUD/2016/AO-05, December 2017 (наличен онлайн на уебсайта на Европейската комисия). В доклада се споменава, че около 14 държави членки предвиждат такава алтернатива.</P></NOTE>. Освен това през 2002 г. е внесено предложение, имащо за цел въвеждането на обща ставка за изчисляването на надбавката за туристическите агенции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Предложение за директива на Съвета от <DATE ISO="20020208">8 февруари 2002 година</DATE> за изменение на Директива 77/388/ЕИО относно специалния режим на ДДС за туристическите агенти [неофициален превод], COM(2002)64, ОВ (2002 г.) C 126E. По подобен начин Комитетът по ДДС счита, че е приемливо да се използва общо изчисление: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Комитетът приема също, че прилаганият спрямо туристическите агенти принцип на облагане на надбавката допуска определянето ѝ за всички сделки въз основа на една и съща формула по време на конкретен период<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. [неофициален превод] (Насоки от 17-ата среща от <DATE ISO="19840704">4</DATE>—<DATE ISO="19840705">5 юли 1984 г.</DATE>, XV/243/84). Вж. документа Насоки от срещата на Комитета по ДДС (до <DATE ISO="20180501">1 май 2018 г.</DATE>), наличен на https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/vat/vat-committee_en.</P></NOTE>. То обаче е изоставено през 2014 г. Също така с оглед на решенията на Съда по дела Комисия/Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑189/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:587">EU:C:2013:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Комисия/Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑380/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:76">EU:C:2018:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> този подход изглежда проблематичен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При (вече) подобна сложна обстановка споделям общото предложение на германското правителство, съгласно което е препоръчително да се търси решение, водещо по-скоро до по-малко, отколкото до повече допълнителни затруднения. Също така не без известна ирония, както почти всички страни и заинтересовани лица, отбелязват в съдебното заседание, специалните режими са въведени, за да опростят функционирането на системата, като обаче стигат до забележително различаващи се становища по това какво представлява подобно опростяване в конкретния контекст на специалния режим за туристическите агенти. Освен това с оглед на такова забележително <HT TYPE="ITALIC">разнообразие в опростяването</HT> приемам, че е препоръчително последващите стъпки по опростяване в това отношение да се оставят на законодателя на ЕС и/или, в определените от правото на ЕС рамки, на националния законодател.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>1.</NO.P><TXT>Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) следва да се тълкува в смисъл, че този данък става изискуем върху получените от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице авансови плащания, които се облагат по специалния режим за туристическите агенти, предвиден в членове 306—310 от Директива 2006/112, в момента, определен в член 65 от Директивата за ДДС, тоест при получаването на съответното авансово плащане.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Към този момент ДДС следва да се изчисли върху надбавката, установена като разликата между получената като авансово плащане сума и съответния процент от всички предвидени разходи за дадената сделка<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>