<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-626/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0626</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:394">EU:C:2020:394</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на М. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑626/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Полша/Парламент и Съвет</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200528">28 май 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑626/18</HT></P><P>Република Полша</P><P>срещу</P><P>Европейски парламент,</P><P>Съвет на Европейския съюз</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Директива (ЕС) 2018/957</KEYWORD><KEYWORD>Директива 96/71/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби относно условията на труд, защитата на здравето и безопасността на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Неподходящо правно основание</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминационни, ненужни или непропорционални ограничения</KEYWORD><KEYWORD>Нарушение на принципа на свободно предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Възнаграждение на командированите работници</KEYWORD><KEYWORD>Продължително командировани работници</KEYWORD><KEYWORD>Нарушение на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения</KEYWORD><KEYWORD>Автомобилен транспорт</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Главното искане на Република Полша е Съдът да отмени различни разпоредби от Директива (ЕС) 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 година</DATE> за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2018">OB L 173, 2018 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директива 2018/957<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE> за изменение на Директива 96/71/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">OB L 18, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директива 96/17<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. При условията на евентуалност тя иска Директива 2018/957 да бъде отменена изцяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>На същата дата представям заключението си по <HT TYPE="ITALIC">паралелната</HT> жалба (дело С‑620/18, Унгария/Парламент и Съвет)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>заключението по дело C‑620/18<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE>, подадена от Унгария срещу същата директива по аналогични причини. По-нататък ще препращам към съдържанието му при необходимост, за да се избегнат ненужни повторения, или пък ще цитирам пасажи от него.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Препращам към изложението на релевантните разпоредби от Директиви 2018/957 и 96/71, съдържащо се в заключението по дело C‑620/18.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Република Полша иска от Съда да отмени член 1, точка 2, букви а) и б) и член 3, параграф 3 от Директива 2018/957. Освен това тя иска Европейският парламент и Съветът да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че не е възможно тези разпоредби от Директива 2018/957 да бъдат отделени от останалата ѝ част, без да се измени същността ѝ — Република Полша иска Директива 2018/957 да бъде отменена изцяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Европейският парламент и Съветът искат Съдът да отхвърли жалбата и да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Европейската комисия са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Парламента и на Съвета. Всички представят писмени становища, с изключение на Нидерландия, която се присъединява към позициите на Европейския парламент и на Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20200303">3 март 2020 г.</DATE> съвместно със заседанието по дело С‑620/18, участват Съветът, Парламентът, Комисията, както и полското, германското, френското, шведското и нидерландското правителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Допустимост на жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Европейският парламент смята, че разпоредбите от Директива 2018/957, чиято отмяна Република Полша иска главно, са неотделими от останалата ѝ част. Исканата частична отмяна съответно не можела да се извърши.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Въпреки това, тъй като Република Полша е поискала от Съда — при условията на евентуалност — посочената директива да бъде отменена изцяло, Европейският парламент счита жалбата за допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. Посоченото условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност. Проверката на възможността за отделяне на някои елементи предполага да бъде разгледан техният обхват, за да се прецени дали отмяната им би изменила духа и същността на този акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Естония</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑505/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:179">EU:C:2012:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:749">EU:C:2015:749</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>SolarWorld/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:838">EU:C:2017:838</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Според мен Република Полша обжалва две разпоредби, които могат да се счетат за основни в Директива 2018/957, както с оглед на обхвата им, така и предвид тяхната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Всъщност уважаването на главното искане за отмяна би засегнало две ключови мерки от новата уредба: а) замяната на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и б) режима на продължително командированите работници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Тези две нови правила всъщност съставляват основните изменения, които Директива 2018/957 внася в Директива 96/71. И двете имат за цел да променят предвидения в Директива 96/71 баланс на интереси, за да се осигури по-голяма закрила на работниците, командировани в рамките на транснационалното предоставяне на услуги. Отмяната само на тях би изменила същността на Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Въпреки това, както признава Европейският парламент, жалбата е допустима, тъй като в нея при условията на евентуалност се иска Директива 2018/957 да бъде отменена изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Ще пристъпя към анализа на основанията за отмяна, като започна с второто от тях, тъй като този подход ми се струва по-последователен от систематична гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Що се отнася до анализа на практиката на Съда в тази област, до процеса на хармонизиране на директивите, отнасящи се за работниците, командировани в рамките на транснационалното предоставяне на услуги, и най-общо до развитието на правната уредба на Съюза относно режима на тези работници, препращам към заключението по дело C‑620/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Точки 17—51.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Второ основание: неправилен избор на правното основание на Директива 2018/957</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Твърдения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Полското правителство отхвърля използването на член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС като правно основание за приемането на Директива 2018/957, тъй като последната — за разлика от Директива 96/71 — създава ограничения за свободното предоставяне на услуги от страна на предприятията, които командироват работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В това отношение то твърди, че:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Основната цел на Директива 2018/957 е да се предостави закрила на командированите работници и затова правното основание за приемането ѝ би трябвало да бъдат разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно социалната политика (въпреки че полското правителство не ги уточнява).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Разпоредбите на член 1, точка 2, букви а) и б) от Директива 2018/957 нямат за цел да улеснят упражняването на дейност като самостоятелно заето лице (предоставянето на трансгранични услуги), а противоречат на тази цел. Замяната на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и новият режим на продължително командированите работници водят до необосновани и непропорционални ограничения на свободното предоставяне на услуги. Затова е непоследователно да се прибягва до правното основание, приложимо за хармонизирането на тази свобода на движение.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съветът, Европейският парламент, както и германското, френското и шведското правителство считат, че правното основание на Директива 2018/957 (член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС) е правилно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>За да избегна повторения, препращам към заключението по дело С‑620/18, що се отнася до практиката на Съда във връзка с правното основание на актовете на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Точки 58 и 59.</P></NOTE> и до анализа на целите, съдържанието и контекста на Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Точки 60—72.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>След извършването на този анализ не намирам причини да се счита, че правното основание на Директива 2018/957 (член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС) е неправилно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С Директива 2018/957 се осъществява важно, но ограничено изменение на Директива 96/71. Съгласно практиката на Съда акт, който изменя предходен акт, по принцип има същото правно основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Чешка република/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1035">EU:C:2019:1035</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и това ми се струва логично. Следователно член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС могат да бъдат подходящо правно основание за Директива 2018/957, каквото са били в съответния момент и за изменената с нея Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 адаптира даденото с Директива 96/71 законодателно решение към явлението, свързано с (нарастващо) транснационално командироване на работници, с цел да се улесни свободното предоставяне на услуги от предприятията, които прибягват до този начин на мобилизиране на работната ръка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Това адаптиране е било необходимо с оглед на развитието на трудовите пазари в Съюза и е насочено към осигуряването на по-голяма закрила, що се отнася до условията на труд на командированите работници. Възможно е в някои случаи то да предполага съответно намаляване на конкурентоспособността на предприятията за предоставяне на услуги в други държави членки по този начин, но именно това е вариантът (законосъобразен), избран от европейския законодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Когато приема уредба за хармонизиране, законодателят на Съюза не може да бъде лишен от възможността да адаптира този акт към всяка промяна в обстоятелствата или към всяко развитие на познанията, като се има предвид, че той трябва да следи за защитата на признатите с Договора общи интереси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Пак там, т. 38 и 39. В същия смисъл са и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100608">8 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vodafone и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:321">EU:C:2010:321</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021210">10 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑491/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:741">EU:C:2002:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Именно това се случва при приемането на Директива 2018/957. Законодателят на Съюза въвежда изменения в Директива 96/71, за да адаптира отразения в нея баланс на интереси към новото положение, предизвикано от транснационалното движение на работници. Засегнатите интереси остават същите, но фокусът и точката на баланс между тях са се променили в посока на по-голяма защита на трудовите права на тези работници. Това ново пребалансиране не оправдава промяна на правното основание спрямо Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Накрая, ще отбележа, че според Република Полша (която навежда малко доводи) Директива 2018/957 е трябвало да се опре на правните основания, свързани със социалната политика, и по-специално на член 153 ДФЕС. Не споделям и това виждане по съображенията, които излагам в заключението по дело С‑620/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Точки 80—85.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Първо основание: нарушение на член 56 ДФЕС поради наложените с Директива 2018/957 ограничения за командироването на работници</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Полското правителство твърди, че Директива 2018/957 въвежда несъвместими с член 56 ДФЕС ограничения за свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза. Тези ограничения по-специално произтичали от два нови елемента, които въпросната директива въвежда в Директива 96/71, налагайки на държавите членки задължението да гарантират на командированите работници:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>възнаграждение (включително ставки за извънреден труд), определено съгласно законодателството или практиките на държавата членка на командироване (член 1, точка 2, буква а);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>всички условия на работа, определени съгласно законодателството или практиките на държавата членка на командироване, когато действителната продължителност на командироване на един работник или общата продължителност на командироване на работници, които се сменят за изпълнение на същата задача, надхвърля 12 месеца, а когато се предостави мотивирано уведомление — 18 месеца (член 1, точка 2, буква б).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Полското правителство съответно разделя на две части първото основание за отмяна. Ще ги разгледам, след като изложа едно предварително съображение относно съдебния контрол върху директивите за хармонизиране в областта на свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварително съображение: съдебен контрол върху Директива 2018/957</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Република Полша разглежда правилата, наложени в Директива 2018/957 за командироването на работници (в рамките на транснационалното предоставяне на услуги), като прилага същите параметри като използваните от Съда, за да провери <HT TYPE="ITALIC">националните</HT> мерки, които ограничават този вид правоотношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Препращам към извършения в заключението ми по дело С‑620/18 анализ на съдебната практика, отнасяща се до контрола за съвместимост на директивите за хармонизиране със свободното предоставяне на услуги посредством прилагането на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Точки 105—110.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Този анализ ме навежда на извода, че практиката на Съда относно ограничителните <HT TYPE="ITALIC">национални</HT> мерки за командироването на работници в рамките на транснационалното предоставяне на услуги не може да се отнесе автоматично към анализа на съвместимостта с член 56 ДФЕС на уредба на Съюза, която хармонизира това явление (какъвто акт е Директива 2018/957).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на полското правителство, директива за хармонизиране може да въвежда ограничения на свободното движение на услуги, които, ако бяха приети само от една държава членка, биха противоречели на член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Това е така, защото всяка мярка за хармонизиране, която защитава основен социален интерес, какъвто са правата на командированите работници, затруднява в известна степен свободното предоставяне на услуги от предприятията, които използват тези работници. Тъй като обаче това ограничение се прилага на цялата територия на Съюза, то има много по-малко<?PAGE NO="6"?> въздействие върху вътрешния пазар, отколкото равностойна национална мярка. То би могло да отпадне и ограничителното му действие би могло да изчезне само в случай на уеднаквяване на условията на труд между всички държави членки, за инициирането на което обаче Съюзът няма компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Имайки предвид съдебната практика относно контрола за пропорционалност на уредбите за хармонизиране, законодателят на Съюза е разполагал с широко право на преценка в толкова сложна област като регулирането на транснационалното командироване на работници. Това, което следва да се изясни, е дали той е използвал по <HT TYPE="ITALIC">явно</HT> неподходящ начин това свое право, когато е променил постигнатия в Директива 96/71 баланс на интереси, въвеждайки измененията, съдържащи се в Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първа част от първото основание: възнаграждение на командированите работници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Твърдения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В новия член 3, параграф 1 от Директива 96/71 понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> е заменено с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> като условие на труд в приемащата държава, което трябва да се прилага за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Полското правителство счита, че съгласно това ново правило предприятията, които командироват работници, ще трябва да им плащат същото възнаграждение като това на местните работници. Така принципът на равно заплащане замествал задължението за плащане на минималната заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Според това правителство въпросното задължение ограничава свободното предоставяне на услуги от предприятията, които командироват работници за тази цел. На тези предприятия се налагала допълнителна тежест, която отстранявала конкурентното им предимство, дължащо се на по-ниските равнища на заплащане в държавата, където са установени. Това представлявало противоречаща на член 56 ДФЕС дискриминация, която можела да се обоснове само въз основа на съображенията по член 52 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това полското правителство изтъква, че дори да не бяха дискриминационни, тези ограничения биха възпрепятствали свободното предоставяне на услуги, без да са оправдани от императивни съображения от общ интерес, тъй като:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>То не смята, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> е недостатъчно за осигуряване на подходяща защита на правата на командированите работници и за запазване на лоялна конкуренция между местните предприятия и тези, които командироват работници.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Също така то не счита за надлежна обосновка и довода, основан на големите разлики между минималната заплата в различните държави членки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Накрая, то смята, че употребата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава да се правят вноски, чието плащане не е обосновано в случая на командированите работници.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Европейският парламент, Съветът, Комисията и правителствата на встъпилите държави членки считат, че първата част от това основание за отмяна следва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дискриминация спрямо предприятията с командировани работници</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според полското правителство извършената с Директива 2018/957 замяна на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> дискриминира по описания по-горе начин доставчиците на трансгранични услуги, които командироват работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Тези доставчици на услуги носели двойна тежест (спазване на правилата на държавата по произход и тези на приемащата държава), като освен това имали допълнителни разходи, например за превод на документи или за поддържане на представител в приемащата държава. Тъй като местните предприятия се намирали в различно положение от тези, които командироват работници, налагането на равно третиране във връзка със заплащането предполагало дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Смятам, че тези доводи се основават на неправилно тълкуване на Директива 2018/957.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>На първо място, възнаграждението е едно от условията на труд, които са изброени изчерпателно в новия член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71. Вярно е, че прилагането му за командированите работници е задължително и то попада в обхвата на задължителните правила за минимална закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. съображение 13 от Директива 96/71 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това обаче не означава изцяло равно третиране на командированите и местните работници: социалноосигурителните вноски и приложимото данъчно облагане на първите не се обхващат от Директива 96/71 и се уреждат от правилата на държавата по произход. Това обстоятелство само по себе си поражда разлики в реалното възнаграждение, получавано от командированите и местните работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>На второ място, съгласно новия член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71 понятието за възнаграждение е свързано единствено със задължителните му елементи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са <HT TYPE="ITALIC">задължителни</HT> по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Ето защо не съществува задължение за заплащане на командированите работници на други незадължителни съгласно националното право елементи. Следователно Директива 2018/957 като цяло не налага <HT TYPE="ITALIC">еднакво</HT> възнаграждение за местните и за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Както е видно от оценката на въздействието, извършена от Комисията с оглед на приемането на Директива 2018/957, възможността за изцяло еднакво третиране на местните и на командированите работници е изрично отхвърлена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Документ SWD(2016) 52 окончателен от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 27.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Тъй като въвеждането на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> на мястото на предходното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> не е дискриминационно, също така не е необходимо — противно на твърденията на полското правителство — да се търси обосновка за него в съображенията по член 52 ДФЕС (обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обосновка на недискриминационните ограничения с императивни изисквания от общ интерес</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Както вече посочих, полското правителство твърди, че дори Директива 2018/957 да не въвежда дискриминационни мерки, ограниченията, които се създават за командироването на работници при използването на новото понятие за възнаграждение, не са оправдани от никакви императивни изисквания от общ интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Доводите на полското правителство в това отношение изхождат от предпоставка, която не мога да приема. Както вече посочих, не може да се осъществява съдебен контрол върху <HT TYPE="ITALIC">мярка за хармонизиране</HT>, каквато е Директива 2018/957, чрез прилагане на параметрите, разработени в практиката на Съда за <HT TYPE="ITALIC">националните мерки</HT>, ограничаващи командироването на работници, и с възможната им обосновка с императивни изисквания от общ интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Контролът върху директивите за хармонизиране (сред които е и Директива 2018/957) с оглед на първичното право — в настоящия случай член 56 ДФЕС — трябва да се извършва в съответствие с принципа на пропорционалност съгласно практиката на Съда, посочена от мен в заключението ми по дело С‑620/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Точки 144 и 145.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>След това уточнение ще анализирам доводите, изтъкнати от полското правителство, за да се приеме, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> не следва да се заменя с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Най-общо те са следните:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>понятието за минимална заплата по Директива 96/71 защитава по подходящ начин правата на командированите работници;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>разликите в минималната заплата между различните държави членки са обосновани;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>употребата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> налага правенето на вноски, чието плащане не е обосновано в случая на командированите работници.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на полското правителство, употребата на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в Директива 96/71 не е подходяща, за да гарантира закрила за командированите работници и лоялна конкуренция между местните предприятия и тези от други държави членки, които командироват работници. Така смятат Европейският парламент и Съветът, чието виждане споделям.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На първо място, тълкуването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> създава практически трудности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В съдебното заседание френското правителство подчертава тези практически трудности, като посочва, че във Франция се прави разлика между минималната заплата (SMIC) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по Директива 96/71. Последните включват — освен минималната заплата — допълнително възнаграждение за нощен труд или за извършване на опасни работи, което трябва да се изплаща и на командированите работници.</P></NOTE>, както е видно от практиката на Съда, и по-специално от неговото решение Sähköalojen ammattiliitto<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sähköalojen ammattiliitto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:86">EU:C:2015:86</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>решение Sähköalojen ammattiliitto<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</P></NOTE>, в което се приема широко тълкуване на понятието за минимална заплата по Директива 96/71, оказало влияние върху изменението на Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение Sähköalojen ammattiliitto, т. 38—70, съгласно които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> включват:</P><P>- възможността минималното почасово възнаграждение или минималното възнаграждение според изработеното да се изчислява въз основа на предвиденото в колективните трудови договори в приемащата държава членка категоризиране на работниците в групи според заплащането, при условие че изчисляването и категоризирането се извършват при спазване на задължителни и прозрачни правила, което следва да се провери от националния съд;</P><P>- дневни суми при същите условия, при които те се включват в заплатата, изплащана на местните работници при командироването им в рамките на приемащата държава членка;</P><P>- обезщетение за ежедневно пътуване, което се изплаща на работниците, при условие че ежедневно отделят повече от час за път до и от работното си място;</P><P>- заплащането, което трябва да получат командированите работници за минималните платени почивни дни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Законодателят на Съюза отчита тези тълкувателни трудности, както и застъпваното от Съда широко тълкуване, когато приема Директива 2018/957 и включва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> в член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>На второ място, определянето на минималните ставки на заплащане съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 96/71 следва да се извърши в националното законодателство или националната практика на приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>[К]омпонентите на минималната заплата за целите на прилагането на Директива 96/71 се определят […] от правото на държавата членка по мястото на командироване, стига определянето им в националното законодателство, в релевантните национални колективни трудови договори или чрез тълкуване от националните юрисдикции да не създава пречки за свободното предоставяне на услуги между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Решение Sähköalojen ammattiliitto, т. 34 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isbir</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:711">EU:C:2013:711</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Определянето на начина на изчисляване на тези ставки и на критериите за изчисляването им също е от компетентността на посочената държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение Sähköalojen ammattiliitto, точка 39.</P></NOTE>. Националните законодателства или практики за изчисляване на минималната заплата са твърде разнородни (и невинаги прозрачни) в държавите — членки на Съюза, което затруднява командироването на работници при условия на труд, които са справедливи и сравними с тези на местните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Fondazione Giacomo Brodolini (FGB)</HT>. Study on wage setting systems and minimum rates of pay applicable to posted workers in accordance with Directive 97/71/EC in a selected number of Member States and sectors. Final report, November 2015; <HT TYPE="ITALIC">Schiek, Oliver, Forde, Alberti</HT>. EU Social and Labour Rights and EU Internal Market Law. Study for the EMPL Committee, European Parliament, September 2015 (http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563457/IPOL_STU%282015 %29563457_EN.pdf).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>На трето място, била е забелязана лоша практика на предприятията, които при командироването на своите работници са били склонни да им плащат минималната заплата, независимо от тяхната категория, функции, професионална квалификация и стаж, което е водело до разлика в заплащането в сравнение с местните работници в сходно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Документ SWD(2016) 52 окончателен от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 10 и 11.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Комисията повтаря това, което вече е видно от оценката ѝ на въздействието: че отъждествяването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>минималните ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по Директива 96/71 с минималната заплата, която е законово определена от националното законодателство на приемащата държава, на практика създава разлика във възнагражденията на местните и на командированите работници, особено в сектори като строителния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Документ SWD(2016) 52 окончателен от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 11—14.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За да поправи това положение, Комисията проучва възможните решения и икономическите последици от тях. Тя избира най-подходящото според нея решение, а именно да се извършат ограничени изменения на Директива 96/71 чрез приемането на Директива 2018/957, отхвърляйки като варианти публикуването на тълкувателно съобщение или неизменянето на Директива 96/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Документ SWD(2016) 52 окончателен от <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE>, стр. 23 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка за изменението на дадено правило, в частност когато прилагането му е показало, че са настъпили промени в регулираната област, или когато са възникнали трудности при прилагането му на практика. В разглеждания случай е надлежно доказано наличието на тези две предпоставки, които са достатъчни, за да се обоснове необходимостта от замяна на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От горното може да се заключи, че законодателят на Съюза е спазил изискванията на принципа на пропорционалност, без <HT TYPE="ITALIC">явно</HT> да е превишил широкото си право на преценка по технически и сложни въпроси като разглежданите, когато е избрал мярка (въвеждането на понятието за възнаграждение), която е подходяща за постигането на преследваните цели. Тази мярка сама по себе си улеснява предоставянето на по-добра закрила на командированите работници и гарантирането на справедливи условия на конкуренция между местните предприятия и тези, които командироват работниците си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според полското правителство не съставлява надлежна обосновка и съществуването на големи разлики между минималната заплата в различните държави членки. Възприемането на подобна обосновка означавало да се отстрани конкурентното предимство на държавите от Съюза с по-ниски равнища на заплащане и не отчитало обстоятелството, че командированият работник продължава да бъде свързан с държавата си по произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Позоваването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140918">18 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bundesdruckerei</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2235">EU:C:2014:2235</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е ирелевантно, тъй като то се отнася до случай на свободно предоставяне на услуги без командироване на работна ръка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Разликите във възнагражденията на работниците между отделните държави членки произтичат от определянето на заплатите, което е от изключителната компетентност на държавите членки и на социалните партньори. Това се подкрепя от член 153, параграф 5 ДФЕС, който изключва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>заплащането<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> от правомощията за хармонизиране на институциите на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Затова новият член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71 свързва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>понятието за възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> с националното законодателство или националните практики на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, по посочения по-горе начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. бележка под линия 14. В същия смисъл в съображение 17 от Директива 2018/957 се припомня, че определянето на правилата относно възнагражденията е от изключителната компетентност на държавите членки, които правят това в съответствие с националното право или националните практики.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Ето защо разликите в правилата, приложими спрямо възнагражденията на командированите работници, са неизбежни, докато Съюзът не придобие правомощия за хармонизирането им. Както вече посочих, същото е положението и по отношение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, използвано в първоначалната редакция на Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В този контекст Директива 2018/957 разяснява какво трябва да получават командированите работници: понятието за възнаграждение има функцията на стълкновителна норма, съгласно която на работника, командирован в приемащата държава, се гарантират тези елементи на възнаграждението, които са задължителни за местните работници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Този законодателен избор е съобразен с принципа на пропорционалност и с изискванията на член 56 ДФЕС. Не е наложително, както твърди полското правителство, командированият работник да трябва да получава в приемащата държава минималната заплата, защото неговият живот (и управлението на неговото домакинство) по принцип продължават да бъдат обвързани с държавата му по произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Директива 2018/957 не премахва неравенствата в заплащането между държавите членки. Командированите работници може да получават различни плащания от тези на местните работници (с изключение на задължителните елементи на възнаграждението), а наелото ги предприятие би могло евентуално да има по-ниски разходи за данъци и социално осигуряване. Това, което законодателят на Съюза всъщност е направил, е да подобри закрилата на командированите работници спрямо първоначалното положение по Директива 96/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Полското правителство също така счита за необосновано въвеждането на понятието за възнаграждение с Директива 2018/957, защото то задължавало работодателя да извършва непропорционални плащания в полза на командированите си работници, тъй като те трябвало да включват вноски, от които работниците не биха могли да се ползват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Както вече отбелязах, съгласно новия текст на член 3, параграф 1, трета алинея от Директива 96/71 само <HT TYPE="ITALIC">задължителните</HT> елементи на възнаграждението на местните работници се отнасят и за командированите работници. Останалите социалноосигурителни вноски, които местните работодатели плащат в полза на работниците си, не трябва да се изчисляват, нито да се плащат от работодателя, който командирова работници. Тези допълнителни социалноосигурителни вноски ще бъдат евентуално заплатени в полза на командированите работници съгласно законодателството на държавата по произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Споменаването в съображение 18 от Директива 2018/957 на брутния размер на възнаграждението не цели в него да се включат социалноосигурителните вноски, които не са част от задължителните елементи на възнаграждението в приемащата държава. Целта му е да се вземат предвид всички плащания, извършени от работодателя към командирования работник, за да може този размер да бъде сравнен със задължителното възнаграждение в приемащата държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Ето защо в последното изречение на това съображение се посочва, че във възнаграждението на командирования работник се включват заплащанията за пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, освен ако тези заплащания се отнасят за разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обобщен отговор по първата част от първото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В обобщение, не смятам, че законодателният избор да се замени понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> е необоснован или непропорционален във връзка с целта за закрила на командированите работници. Той действително може да намали, но не и да отстрани конкурентните предимства на предприятията от държавите от Съюза с по-ниски разходи за труд, които командироват работници в държави членки с по-високи разходи за труд. Това намаляване обаче съответства на целта на Директива 2018/957 да се измени балансът, стоящ в основата на Директива 96/71, като се постави по-голям акцент върху закрилата на командированите работници, без да се забравят целите за гарантиране на лоялна конкуренция между предприятията и за улесняване на свободното предоставяне на транснационални услуги.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втора част от първото основание: продължително командировани работници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Твърдения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Новият член 3, параграф 1а въвежда категорията на продължително командированите работници и я разграничава от тази на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>обикновените<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> командировани работници: първите са тези, чието командироване надхвърля 12 месеца (по изключение — 18 месеца).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Според полското правителство новият статут на продължително командированите работници създава необосновани и непропорционални ограничения за свободното предоставяне на услуги, които противоречат на член 56 ДФЕС. В това отношение то посочва, че:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Директива 2018/957 приравнява продължително командированите работници с местните работници и с работниците от другите държави членки, които са упражнили правото на свободно движение на работници в съответствие с член 45 ДФЕС.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Новият член 3, параграф 1а установява приложим за продължително командированите работници режим, който е несъвместим с член 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">OB L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Новото правило за кумулиране на периодите на командироване (що се отнася до изчисляването на срока за задействане на статута на продължително командирован работник) е непропорционално.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Новата категория на продължително командированите работници се различава от тази на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>обикновените<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> командировани работници. Разграничителният критерий е действителната продължителност на командироването: ако то надхвърля 12 месеца (по изключение — 18 месеца), обикновеният командирован работник се превръща в продължително командирован работник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>След изтичането на този период командированият работник (вече продължително) се ползва от различен правен режим: освен условията на работа, предвидени в член 3, параграф 1, за него се прилагат и тези в държавата членка, в която се извършва работата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Както обаче следва от съображение 9<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Командироването има временен характер. Командированите работници обикновено се завръщат в държавата членка, от която са командировани, след приключване на работата, за която са били командировани. Същевременно с оглед на голямата продължителност на някои командирования и като се отчита връзката между пазара на труда на приемащата държава членка и работниците, командировани за такива продължителни периоди, в случай на командироване за повече от 12 месеца приемащите държави членки следва да правят необходимото предприятията, които командироват работници на тяхна територия, да гарантират на тези работници допълнителни ред и условия на работа, които се прилагат задължително за работниците в държавата членка, в която се извършва работата. Този период следва да бъде удължаван, когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление.<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/></P></QUOT.S></NOTE>, Директива 2018/957 същевременно не води до абсолютно приравняване на продължително командированите работници с местните работници (граждани на приемащата или на друга държава членка, които са упражнили правото си на свободно движение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Правното положение на продължително командированите работници, продължава да бъде свързано със (да се обхваща от) свободното предоставяне на услуги, както е видно от съображение 10 от Директива 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Осигуряването на по-голяма закрила на работниците е необходимо, за да се запази свободното предоставяне на услуги на справедлива основа както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, по-специално чрез предотвратяване на нарушаването на правата, гарантирани от Договорите. Същевременно правилата, осигуряващи такава закрила на работниците, не могат да засягат правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободното предоставяне на услуги включително и в случаи, когато командироването надвишава 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца. Поради това всяка разпоредба, приложима за командировани работници в рамките на командироване, надвишаващо 12 месеца или когато е приложимо 18 месеца, трябва да е съвместима с тази свобода. Съгласно установената съдебна практика ограниченията на свободното предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от императивни съображения от обществен интерес и ако са пропорционални и необходими.<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/></P></QUOT.S></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Противно на защитаваната от полското правителство теза, новият член 3, параграф 1а от Директива 96/71 не приравнява напълно продължително командированите работници с местните работници, тъй като:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>[п]ърва алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи: а) процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране; б) допълнителните професионални пенсионни схеми<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>всички […] ред и условия на работа, […] установени в държавата членка, в която се извършва работата<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, се прилагат за продължително командированите работници, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>независимо от приложимото за трудовото правоотношение право<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Както Европейският парламент отбелязва в становището си, това означава, че за тази категория командировани работници не се променя международното частно право, стоящо в основата на правоотношението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Комисията е предложила промяна на правния режим, що се отнася до индивидуалния трудов договор на продължително командированите работници, като е препоръчала за тях да се прилага трудовото право на приемащата държава. Вж. член 2а от предложението на Комисията COM(2016) 128 и оценката на въздействието SWD(2016) 52 окончателен, стр. 25.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>‐</NO.P><TXT>Приравняването на продължително командированите работници с местните работници се извършва по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>всички […] ред и условия на работа, […] установени в държавата членка, в която се извършва работата<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Като такива трябва да се разглеждат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, които са уредени от Директива 96/71 съгласно новия член 1, параграф 1. Следователно разликите в области като социалната сигурност или данъчното облагане се запазват.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>По мое мнение регулирането на тази нова категория продължително командировани работници е обосновано и води до съвместими с член 56 ДФЕС пропорционални ограничения на свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Предвиждането на срок от 12 месеца (18 месеца по изключение) премахва неяснотата, съществувала в първоначалната редакция на Директива 96/71, съгласно член 2, параграф 1 от който командирован работник е този, който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>за ограничен период<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> извършва работата си в държава, различна от държавата си по произход. Според мен новото правило отстранява тази неяснота, като изяснява, че за продължително командирован работник се счита работникът, чието командироване продължава повече от 12 (или 18) месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предвиждането на статута на продължително командирован работник също ми се струва разумно, тъй като е съобразено с положението на работниците, които пребивават в приемащата държава за дълъг период от време, поради което участието им на трудовия пазар на тази държава е по-голямо. При това положение е логично (и пропорционално) спрямо тях да се прилагат по-голям брой трудовоправни норми на приемащата държава, като същевременно те следва да запазят връзката си с държавата по произход на предприятието, за което работят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Не споделям и виждането на полското правителство, че новият режим на продължително командированите работници е несъвместим с член 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Този член се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на сезирания съд<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, но новият член 3, параграф 1а от Директива 96/71 не е <HT TYPE="ITALIC">разпоредба</HT> от този вид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Отношението между тази директива и Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> се определя от член 8 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Индивидуални трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>) и член 23 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Отношение към други разпоредби на общностното право<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>) от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. заключението ми по дело C‑620/18, точки 191—200.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Накрая, полското правителство изтъква, че новият член 3, параграф 1а, трета алинея от Директива 96/71 поражда непропорционално ограничение, което е несъвместимо с член 56 ДФЕС, защото за изчисляването на общата продължителност на периода се взема предвид работното място, а не положението на работника. Освен това този член не определял никаква времева граница, за да се извърши изчисляването на периода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Както подчертават Съветът и Европейският парламент и както е видно от съображение 11 от Директива 2018/957, тази разпоредба цели да се предотвратят заобикалянето и злоупотребата със статута на продължително командирован работник. В противен случай този статут би могъл да бъде избегнат чрез замяната на едни командировани работници с други на едно и също работно място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Вярно е, както твърди полското правителство, че има известна неяснота в текста на тази разпоредба, тъй като тя не определя времева граница, за да се извърши кумулирането на периоди, през които командированите работници заемат едно и също работно място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Въпреки това полското правителство не успява да докаже в становището си, че съществуват по-малко ограничителни алтернативи, за да се предотвратят измамните действия. То само изтъква, че биха били достатъчни мерките за определяне на действително командироване и за предотвратяване на нарушения и заобикаляне на закона, посочени в член 4 от Директива 2014/67<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 година</DATE> за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Регламент за ИСВП<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="159" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2014">ОВ L 159, 2014 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Тези мерки обаче са замислени, за да се предотвратят измамите по-скоро при единичните командирования, а не при верижните командирования на работници за заемане на едно и също работно място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам първото основание за отмяна да бъде отхвърлено изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Трето основание: нарушение на член 58, параграф 1 ДФЕС поради прилагането на Директива 2018/957 за сектора на транспорта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Тъй като доводите, изложени в рамките на това основание, са аналогични на тези по дело С‑620/18, препращам към заключението по дело С‑620/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Точки 172—180.</P></NOTE>, съгласно което основанието следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VIII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Да отхвърли жалбата на Република Полша изцяло.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="15"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Да осъди Република Полша да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Да осъди Европейската комисия и френското, германското, нидерландското и шведското правителство да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>