<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-179/21</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62021CJ0179</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:353">EU:C:2022:353</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220505">5.5.2022 г.</DATE> — Дело C‑179/21</HT></P><P><HT TYPE="SC">Victorinox</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20220505">5 май 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2011/83/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 1, буква м)</KEYWORD><KEYWORD>Договор от разстояние между потребител и търговец</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на търговеца да уведоми потребителя за наличието на търговска гаранция на производителя и за свързаните с нея условия</KEYWORD><KEYWORD>Условия, при които възниква такова задължение</KEYWORD><KEYWORD>Съдържание на информацията, която трябва да се съобщи на потребителя относно търговската гаранция на производителя</KEYWORD><KEYWORD>Значение на член 6, параграф 2 от Директива 1999/44/ЕО</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑179/21</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от <DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20210323">23 март 2021 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">absoluts -bikes and more- GmbH &amp; Co. KG</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">the-trading-company GmbH,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: K. Jürimäe, председател състава, N. Jääskinen, M. Safjan (докладчик), N. Piçarra и M. Gavalec, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за absoluts -bikes and more- GmbH &amp; Co. KG, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за the-trading-company GmbH, от A. Rinkler, Rechtsanwalt,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и S. Šindelková, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Noll-Ehlers, N. Ruiz García и I. Rubene, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="64" DATE.PUB="2011">ОВ L 304, 2011 г., стр. 64</REF.DOC.OJ>) и на член 6, параграф 2 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990525">25 май 1999 година</DATE> относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="171" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="1999">ОВ L 171, 1999 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между absoluts -bikes and more- GmbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>absoluts<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и the-trading-company GmbH относно наличието или липсата на задължение за първото дружество да предоставя на клиентите си информация относно търговската гаранция, предлагана от трети лица за продуктите, които предлага за продажба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 1999/44</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 21 от Директива 1999/44 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>като имат предвид, че за някои категории стоки установена практика на продавачите и производителите е предлагането на гаранции за дефекти на стоките, които са установени в един определен период; като имат предвид, че тази практика може да стимулира конкуренцията; като имат предвид, че въпреки че подобни гаранции са предвидени в закона като маркетингови инструменти, те не трябва да подвеждат потребителя; като имат предвид, че за да се гарантира, че потребителите не са подведени, гаранциите трябва да съдържат някои данни, включително заявление, че гаранцията не се отразява на законните права на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Текстът на член 1 от тази директива е следният:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Целта на настоящата директива е сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции с цел да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в контекста на вътрешния пазар.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>По смисъла на настоящата директива:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>гаранция означава всяко задължение от страна на продавач или производител спрямо потребител, поето без допълнително заплащане, за възстановяване на заплатената цена или за замяна, ремонт или поправка на потребителски стоки по какъвто и да е начин, ако те не отговарят на спецификациите, обявени в гаранционната карта или в свързаните с това реклами;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 6, параграф 2 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Гаранцията:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>определя, че потребителят има законни права по силата на прилаганото вътрешно законодателство, уреждащо продажбата на потребителски стоки и изяснява, че тези права не са засегнати от гаранцията,</P></ITEM><ITEM><P>обявява на ясен, разбираем език съдържанието на гаранцията и съществените особености, необходими за отправяне на рекламации по силата на гаранцията, особено продължителността и териториалното покритие на гаранцията, както и името и адреса на гаранта<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2011/83</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съображения 4, 5 и 7 от Директива 2011/83 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>(4)</NO.P><TXT>“ В съответствие с член 26, параграф 2 ДФЕС вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което са гарантирани свободното движение на стоки и услуги и свободата на установяване. Хармонизацията на някои аспекти на потребителските договори от разстояние или извън търговския обект е необходима с цел утвърждаването на истински вътрешен пазар за потребителите, който предлага справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията, при спазване на принципа на субсидиарността.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>[…] [П]ълната хармонизация на информацията за потребителите и правото на отказ при договорите от разстояние и тези извън търговския обект ще допринесат за високо равнище на защита на потребителите и за по-добро функциониране на вътрешния пазар между търговците и потребителите.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="4"?><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Пълната хармонизация на някои съществени нормативни аспекти следва да увеличи значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. По този начин както потребителите, така и търговците следва да могат да разчитат на единна нормативна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия, с която се уреждат някои аспекти на договорите между търговци и потребители в рамките на Съюза. Тази хармонизация следва да има за резултат премахването на пречките, породени от фрагментирането на правилата, и завършването на вътрешния пазар в тази област. Единственият начин за премахване на тези пречки е установяването на единни правила на равнището на Съюза. Същевременно потребителите следва да се ползват от общо високо равнище на защита в целия Съюз<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 2, точки 2, 7 и 14 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>търговец<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е [публично или частно], което действа, включително чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>договор от разстояние<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>14)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>търговска гаранция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава всеки ангажимент от страна на търговец или производител (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>гарант<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) към потребителя, в допълнение към неговите правни задължения, произтичащи от гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или поправи стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или<?PAGE NO="5"?> евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от същата директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител. Тя се прилага също за договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна основа<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Текстът на член 5, параграф 1, буква д) от Директива 2011/83 е следният:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Преди потребителят да се обвърже с договор, различен от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или със съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя следната информация по ясен и разбираем начин, ако тази информация не е ясна от контекста:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>в допълнение към напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговски гаранции, когато е приложимо, както и условията по тях;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 6 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и съобразно стоките или услугите;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT>припомняне за наличието на законова гаранция за съответствие за стоките;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>м)</NO.P><TXT>когато е приложимо, наличието и условията за съдействие на потребителите след продажбата, за извънгаранционно обслужване и за търговски гаранции;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 312d от Bürgerliches Gesetzbuch (германският Граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>BGB<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Задължения за предоставяне на информация<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>При договори извън търговския обект и договори от разстояние търговецът е длъжен да уведоми потребителя в съответствие с разпоредбите на член 246a от [Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche (Въвеждащ закон към Гражданския кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>EGBGB<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>)]. […]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В редакцията си, приложима към фактите по делото, член 479 от BGB, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Особени разпоредби относно гаранциите<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Всяко заявление за предоставяне на гаранция (член 443) трябва да бъде формулирано ясно и разбираемо. То трябва да съдържа:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>посочване на законните права на потребителя и указание, че гаранцията не накърнява тези права, и</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>2,</NO.P><TXT>съдържанието на гаранцията и всички основни сведения, необходими за привеждането в действие на гаранцията, по-специално нейната продължителност и териториален обхват, както и името и адреса на гаранта.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 246a от EGBGB, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Задължения за предоставяне на информация за договорите извън търговския обект и договорите от разстояние, с изключение на договорите относно финансови услуги<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="246A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Търговецът е длъжен съгласно член 312d, параграф 1 от BGB да предостави на потребителя следната информация:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>когато е приложимо, наличието и условията за съдействие на потребителите след продажбата, за извънгаранционно обслужване и за търговски гаранции;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>absoluts предлага за продажба джобен нож на швейцарския производител Victorinox чрез платформата за онлайн търговия Amazon. Страницата на уебсайта на Amazon, на която е представена тази оферта, съдържа не информация за гаранция, предлагана от absoluts или от трето лице, а електронна връзка с обозначението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Инструкции за използване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> в рубриката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Допълнителна техническа информация<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. При щракване върху тази електронна връзка потребителят получава достъп до информационен лист от две страници, оформен и формулиран като текст от производителя на ножа. На втората страница е налице по-специално следното указание за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>гаранцията на Victorinox<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Гаранцията на Victorinox<?PAGE NO="7"?> обхваща всички материални и производствени дефекти за неограничен период от време (2 години за електроника). Гаранцията не покрива вреди, които възникват в резултат от обичайно похабяване или неправилна употреба<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>the-trading-company, дружество, което е конкурент на absoluts, счита, че последното не е предоставило достатъчно информация за предлаганата от производителя на ножа гаранция. Поради това въз основа на германската правна уредба относно нелоялната конкуренция то предявява иск с цел да се разпореди на absoluts да преустанови представянето на тези оферти, с които не привлича вниманието на потребителя към законните му права и към факта, че гаранцията на производителя не накърнява тези права, нито уточнява териториалния обхват на тази гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>След като губи делото в първоинстанционното производство, искът на the-trading-company е уважен във въззивно производство от Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам, Германия). Тази юрисдикция приема, че съгласно разпоредбите на член 312d, параграф 1, първо изречение от BGB във връзка с член 246a, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 9 от EGBGB, с които се транспонира член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, продавачът носи задължение за предоставяне на информация относно гаранцията, при положение че предлаганата от него оферта съдържа, както е в случая, указание, в каквато и да е форма, за наличието на гаранция. Освен това, след като уточнява, че обхватът на това задължение за предоставяне на информация трябва да се определи съгласно член 479, параграф 1 от BGB, който транспонира член 6, параграф 2 от Директива 1999/44, посочената юрисдикция констатира, че офертата на absoluts не съдържа изискваната от тази разпоредба от BGB информация и че освен това от в нито един документ от преписката не видно потребителят да е получил тази информация на по-късен етап от процеса на поръчката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>absoluts подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) срещу решението на Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам, Германия), с която иска да се потвърди решението, постановено в първоинстанционното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали търговец, който се намира в положението на absoluts, е длъжен на основание член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 да уведоми потребителя за наличието на търговска гаранция, предлагана от производителя, както и за свързаните с нея условия. По-специално тя иска да се установи дали предвид израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>когато е приложимо<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, използван в тази разпоредба от Директива 2011/83, самото наличие на гаранция от страна на производителя, в случая гаранцията на Victorinox, поражда такова задължение за предоставяне на информация в тежест на търговците, които предлагат на пазара съответния продукт, или това задължение възниква само в случай, че в офертата си търговецът посочва наличието на гаранция от производителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С оглед на структурата и целта на Директива 2011/83, а също и на факта, че трябва да се вземе предвид необходимостта да не се налагат непропорционални ограничения на основните права на търговците, запитващата юрисдикция счета, че член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 следва да се тълкува в смисъл, че самото наличие на гаранция от производителя не поражда задължение за търговеца да предоставя на клиентите си информация за тази гаранция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В тази хипотеза запитващата юрисдикция иска да се установи, на второ място, дали самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца, независимо от формата на посочването и от това дали се набляга на него или не, поражда задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, или, за да може такова задължение за предоставяне на информация да се носи от търговеца, е необходимо и такова посочване да лесно разпознаваемо от потребителя, при това дори когато за потребителя не изглежда да е ясно, че посочването на гаранцията на производителя, се извършва не от търговеца, а от самия производител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В случай че търговец като absoluts е длъжен съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 да предостави на потребителя информация за търговската гаранция, предлагана от производителя, запитващата юрисдикция иска да установи, на трето място, какво трябва да е съдържанието на тази информация. По-специално тя иска да се установи дали това съдържание трябва да бъде същото като предвиденото в член 6, параграф 2 от Директива 1999/44, или може да съдържа по-малко по обем информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1)</NO.P><TXT>Самото наличие на гаранция от производител поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос: самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС или това задължение се поражда, ако посочването е лесно разпознаваемо от потребителя? Съществува ли задължение за предоставяне на информация и когато потребителят може лесно да разбере, че търговецът предоставя достъп само до информация относно предлаганата от производителя гаранция?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли изискваната съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС информация за наличието и условията на гаранция от производител да обхваща същите данни, които се съдържат в гаранцията съгласно член 6, параграф 2 от Директива 1999/44[…], или са достатъчни по-малко данни?<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първите два въпроса</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че относно предлаганата от производителя търговска гаранция задължението за предоставяне на информация, което тази разпоредба предвижда в тежест на търговеца, възниква поради самото наличие на тази гаранция, или само при определени обстоятелства търговецът е длъжен да уведоми потребителя за наличието на такава гаранция и за свързаните с нея условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че договорът от разстояние е дефиниран в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83 като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. От това следва, че договор за продажба на стока, сключен между търговец и потребител на платформа за онлайн търговия, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>договор от разстояние<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, а оттук и, ако не се прилагат изключенията, предвидени в член 3, параграфи 2—4 от Директива 2011/83, в приложното поле на тази директива, дефинирано в член 3, параграф 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>След това предварително уточнение е необходимо, на първо място, да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин определена информация. Тази разпоредба има за цел да гарантира, че преди сключването на договор потребителят ще бъде информиран както относно условията на договора и последиците от сключването му, които му позволяват да реши дали иска да встъпи в договорни отношения с търговец, така и относно надлежното изпълнение на договора, и по-специално относно упражняването на правата му на потребител (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Möbel Kraft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑529/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:846">EU:C:2020:846</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до задължението за предоставяне на преддоговорна информация, съдържащо се в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, търговецът трябва да уведоми потребителя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>когато е приложимо, [за] наличието и условията за съдействие на потребителите след продажбата, за извънгаранционно обслужване и за търговски гаранции<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Що се отнася до търговските гаранции, от текста на тази разпоредба и от израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>когато е приложимо<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> е видно, че когато търговец предоставя търговска гаранция, той е длъжен да уведоми потребителя за наличието на тази гаранция и за свързаните с нея условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В замяна на това текстът на посочената разпоредба не позволява да се определи дали ако е налице търговска гаранция от страна на производителя, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за наличието на тази гаранция, както и за свързаните с нея условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, целта на съдържащия се в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>когато е приложимо<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> е само да се уточни, че посоченото в тази разпоредба задължение за предоставяне на преддоговорна информация се прилага, когато е налице търговска гаранция, без обаче да дава полезни указания за отговора на въпроса дали когато наред с предлаганата от търговеца гаранция е налице и търговска гаранция, предлагана от производителя, и търговската гаранция на производителя не е предмет на договора, който предстои да се сключи между потребителя и търговеца, последният трябва, поради самото наличие на гаранцията, да предостави информация на потребителя не само за своята собствена гаранция, но и за тази на производителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>От друга страна, използването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>търговски гаранции<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> в множествено число в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 може да се разбира в смисъл, че обхваща както различните търговски гаранции, които търговец може да предложи за една и съща стока или за различни стоки, така и търговските гаранции, предлагани едновременно от търговеца и производителя в качеството им на отделни лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При това положение, тъй като формулировката на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 сама по себе си не позволява да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, тази разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от нейния контекст и целите на правната уредба, които тя преследва (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Amazon EU</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑649/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:576">EU:C:2019:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Що се отнася, първо, до контекста на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, необходимо е да се отбележи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>търговска гаранция<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> е дефинирано в член 2, точка 14 от Директива 2011/83 като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>всеки ангажимент от страна на търговец или производител […] към потребителя […]<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. От това следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>търговска гаранция<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на Директива 2011/83 обхваща не само предлаганите от търговеца търговски гаранции, но и тези, които са предлагани от производителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това от прочита на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>търговец<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>търговска гаранция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, съдържащи се съответно в член 2, точки 2 и 14 от Директива 2011/83, е видно, че за законодателя на Съюза не би имало никакъв смисъл да използва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>или производител<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> в член 2, точка 14 от Директива 2011/83, ако задължението за предоставяне на преддоговорна информация, посочено в член 6, параграф 1, буква м) от тази директива, не обхваща, най-малкото при определени обстоятелства, предлаганата от производителя търговска гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Всъщност, когато производителят продава произвежданата от него стока на потребителя пряко или чрез друго лице, действащо от негово име и за негова сметка, той трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>търговец<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2011/83. Следователно предлаганата от него търговска гаранция може само да съответства на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>ангажимент от страна на търговец<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 2, точка 14 от тази директива, а не на ангажимент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[на] производител<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на последната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези условия изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>или производител<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, съдържащ се в член 2, точка 14 от Директива 2011/83, се отнася до положение, при което търговеца като лице не съвпада с производителя. Като се има предвид обаче, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>търговска гаранция<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> е използван само в член 6, параграф 1, буква м) от тази директива, както и в аналогичната му разпоредба, предвидена за договори, различни от договорите от разстояние или договорите извън търговския обект, в член 5, параграф 1, буква д) от Директивата, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>или производител<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> може да запази смисъла си само ако в рамките на посоченото в тези две разпоредби задължение за предоставяне на преддоговорна информация, търговецът е длъжен най-малкото при определени обстоятелства да предостави на потребителя информация не само за своята собствена търговска гаранция, на и за предлаганата от производителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Освен това в положение, при което основният предмет на договорното правоотношение се отнася до стока, произведена от лице, различно от търговеца, задължението за предоставяне на преддоговорна информация, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, трябва да обхваща всяка съществена информация относно посочения предмет, а<?PAGE NO="11"?> именно относно съответната стока, за да може потребителят да реши, в съответствие с припомнената в точка 26 от настоящото решение съдебна практика, дали иска да встъпи в договорни отношения с търговец с оглед на този основен предмет. Освен обаче <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>основните характеристики на стоките<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, изрично посочени в член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2011/83, тази информация по принцип включва и всички гаранции, неразривно свързани със стоката, сред които е предлаганата от производителя търговска гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до преследваната от Директива 2011/83 цел, следва да се припомни, че както следва от член 1, тълкуван с оглед на съображения 4, 5 и 7, Директивата цели да осигури високо равнище на защита на потребителите, като гарантира тяхната информираност и сигурност при сделки с търговци. Освен това защитата на потребителите в политиките на Съюза е залегнала в член 169 ДФЕС и в член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Amazon EU</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑649/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:576">EU:C:2019:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е приел, че при тълкуването на разпоредбите на Директива 2011/83 трябва да се осигури, както се посочва в съображение 4 от тази директива, справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията, като същевременно се зачита свободата на търговеца да определя организацията на търговската си дейност, залегнала в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Amazon EU</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑649/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:576">EU:C:2019:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В този контекст, макар да е вярно, че съобщаването на потребителя на информация за търговската гаранция на производителя като елемент, неразривно свързан със стоката, която е предмет на предвижданото договорно отношение с търговеца, осигурява високо равнище на защита на този потребител, едно безусловно задължение за предоставяне на такава информация при всички обстоятелства изглежда непропорционално, по-специално в икономическия контекст на функционирането на някои предприятия, и по-специално при най-малките предприятия (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>EIS</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑266/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:384">EU:C:2020:384</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Всъщност подобно безусловно задължение би принудило търговците да извършват значителна работа по събиране и актуализиране на информацията, свързана с такава гаранция, въпреки че не са непременно в преки договорни правоотношения с производителите и че въпросът за търговската гаранция на производителите по принцип не попада в обхвата на договора, който възнамеряват да сключат с потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>При тези условия постигането на баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията, както е посочено в съображение 4 от Директива 2011/83, трябва да доведе до извода, че търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация за търговската гаранция на производителя само когато законният интерес на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да получи високо равнище на защита, трябва да има предимство пред решението му да встъпи или не в договорни отношения с този търговец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>От буквалния, систематичен и телеологичен анализ, извършен в точки 27—41 от настоящото решение, е видно, че задължението за предоставяне на преддоговорна информация, посочено в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, обхваща предлаганата от търговеца търговска гаранция, както и тази, която е предлагана от<?PAGE NO="12"?> производителя, когато, както е видно от точка 41 от настоящото решение, потребителят има законен интерес да получи информация по този въпрос, за да може да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца. От това следва, че търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация относно търговската гаранция на производителя не само поради наличието на тази гаранция, а поради наличието на такъв законен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Ето защо, на второ място, следва да се прецени дали при обстоятелства като тези, които са характерни за разглежданите в главното производство оферти на търговеца, потребителят има законен интерес да получи от търговеца преддоговорна информация за предлаганата от производителя търговска гаранция, както и за свързаните с тази гаранция условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В това отношение следва да се признае наличието на такъв законен интерес, когато търговецът представя предлаганата от производителя търговска гаранция като централен или решаващ елемент в своята оферта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>По-специално, когато търговецът изрично насочва вниманието на потребителя към наличието на търговска гаранция на производителя, за да я превърне в търговски или рекламен довод и по този начин да подобри конкурентоспособността и привлекателността на своята оферта в сравнение с офертите на своите конкуренти, следва да се прилага задължението за предоставяне на информация, посочено в член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, тази информация е необходима за защитата на потребителите, за да не бъдат въведени в заблуждение от неясна, двусмислена или непълна информация за съществуващите различни гаранции и за връзката между тях, и за да могат по-специално да разберат, че предлаганата от производителя търговска гаранция не произхожда от търговеца и че тя може евентуално да бъде приложена чрез последния. От друга страна, такова задължение за предоставяне на информация не може да се счита за непропорционална тежест за търговеца, доколкото самият той решава, разполагайки с цялата необходима информация, да насочи вниманието на потребителя към този въпрос и доколкото възнамерява да извлече конкурентно предимство от това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>За разлика от това, ако търговската гаранция на производителя е посочена в офертата на търговеца като допълнение, без да ѝ е отдадена важност или значение, така че с оглед на съдържанието и оформянето на офертата посочената гаранция не може обективно да се счита, че е търговски довод на търговеца, нито че може да въведе потребителя в заблуждение, търговецът не може да бъде задължен поради самото посочване на тази гаранция да предостави на основание член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 преддоговорна информация на потребителя във връзка със същата гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>За да се прецени дали търговската гаранция на производителя представлява централен или решаващ елемент в офертата на търговеца по смисъла на точка 44 от настоящото решение, следва да се вземат предвид съдържанието и общото оформяне на офертата с оглед на съответната стока, значението на посочването на търговската гаранция на производителя като търговски или рекламен довод, мястото, което това посочване заема в офертата, рискът от заблуждение или объркване, което същото посочване може да породи в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, що се отнася до различните права на гаранция, които последният може да упражни, или до действителната самоличност на гаранта, до<?PAGE NO="13"?> наличието или липсата на разяснения в офертата за свързаните със стоката други гаранции, както и до всяко друго обстоятелство, от което може да се установи обективна нужда от защита на потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на тези критерии запитващата юрисдикция следва да провери дали по делото в главното производство посочването на търговската гаранция на производителя в офертата на търговеца може да се счита за централен или решаващ елемент от офертата на този търговец, от което да възникне задължение за предоставяне на преддоговорна информация по член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83. Въпреки че тази проверка е от компетентността изключително на запитващата юрисдикция, Съдът все пак може при необходимост, произнасяйки се по преюдициално запитване, да даде пояснения с цел да насочи националната юрисдикция при нейното решение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210203">3 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIGC et Consorzio Ge.Se.Av.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑155/19 и C‑156/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:88">EU:C:2021:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В случая следва да се отбележи, че търговската гаранция на производителя не е пряко посочена в самия текст на офертата, така че не е използвана от търговеца като значим търговски или рекламен довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>По-специално следва да се констатира, най-напред, че тази гаранция е посочена само като допълнение в офертата, а именно на втората страница на информационен лист на производителя, до който се стига чрез електронна връзка с обозначението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Инструкции за използване<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> в рубриката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Допълнителна техническа информация<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, изрази, които по принцип препращат към информация, предоставена от производителя относно съответната стока. По-нататък, тази гаранция произтича именно от информационен лист, който е изготвен не от търговеца, а от производителя, и в който конкретно се посочва, че гаранцията се предлага от последния. Накрая, рискът за потребителя да е могъл да бъде въведен в заблуждение или объркване относно естеството на гаранцията и действителната самоличност на гаранта е още по-незначителен, тъй като в офертата изобщо не е посочена гаранция, конкурентна на предлаганата от производителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>При тези обстоятелства е видно, че разглежданото в главното производство посочване на търговската гаранция на производителя не може да се счита за централен или решаващ елемент в офертата на търговеца, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че относно предлаганата от производителя търговска гаранция задължението за предоставяне на информация, което тази разпоредба предвижда в тежест на търговеца, възниква не поради самото наличие на тази гаранция, а само когато потребителят има законен интерес да получи информация за посочената гаранция, за да може да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца. Такъв законен интерес е налице по-специално когато търговецът представя търговската гаранция на производителя като централен или решаващ елемент в своята оферта. За да се прецени дали гаранцията представлява такъв централен или решаващ елемент, следва да се вземат предвид съдържанието и общото оформяне на офертата с оглед на съответната стока, значението на посочването на търговската гаранция на производителя като търговски или рекламен довод, мястото, което това посочване заема в офертата, рискът от заблуждение или объркване, което същото посочване може да породи в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, що се<?PAGE NO="14"?> отнася до различните права на гаранция, които последният може да упражни, или до действителната самоличност на гаранта, до наличието или липсата на разяснения в офертата за свързаните със стоката други гаранции, както и до всяко друго обстоятелство, от което може да се установи обективна нужда от защита на потребителя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията, която трябва да се предостави на потребителя относно условията, свързани с търговската гаранция на производителя, съответства на посочената в член 6, параграф 2 от Директива 1999/44.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 от Директива 1999/44 тя има за цел сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции с цел да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в контекста на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до член 6, параграф 2 от Директива 1999/44, от текста на тази разпоредба във връзка с член 1, параграф 2, буква д) от същата директива и съображение 21 от нея следва, че както гаранциите на продавача, така и тези на производителя трябва да съдържат определена информация, посочена в член 6, параграф 2 от тази директива, за да се гарантира, че потребителят не е въведен в заблуждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че макар да се отнасят до търговските гаранции, предлагани от продавача или търговеца и от производителя, член 6, параграф 2 от Директива 1999/44 и член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 преследват различни цели. Всъщност, докато целта на първата от тези разпоредби е да се уточни информацията, която трябва да се съдържа в тези гаранции, втората разпоредба, както следва по-специално от нейния текст, има за цел да се предостави на потребителя преддоговорна информация за наличието на такива гаранции и за свързаните с тях условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Така в случаите, в които търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация относно търговската гаранция на производителя, търговецът трябва на основание член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 да даде информация само за наличието и условията на тази гаранция, а не за пълното ѝ съдържание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Ето защо следва да се прецени кои от изброените в член 6, параграф 2 от Директива 1999/44 обстоятелства са свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>условията за<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> търговските гаранции по смисъла на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В това отношение, както подчертава Комисията в писменото си становище, член 6, параграф 2, първо тире от Директива 1999/44 не се отнася до приложимите към търговската гаранция условия по смисъла на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, а има за цел да се припомни наличието на законова гаранция за съответствие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Що се отнася до член 6, параграф 2, второ тире от Директива 1999/44, следва да се отбележи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>съдържанието на гаранцията<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>съществените особености, необходими за отправяне на рекламации по силата на гаранцията, особено продължителността и териториалното<?PAGE NO="15"?> покритие на гаранцията<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по необходимост обхващат условията, свързани с търговската гаранция по смисъла на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83. Освен това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>името и адрес[ът] на гаранта<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> попадат в обхвата на тези условия за гаранция, доколкото в зависимост от обстоятелствата, самоличността и географското местонахождение на гаранта предоставят релевантна допълнителна информация относно условията на гаранцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>При това положение, като се имат предвид, от една страна, родовият характер на изразите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>съдържание[…] на гаранцията<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>съществени[…] особености, необходими за отправяне на рекламации по силата на гаранцията<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, съдържащи се в член 6, параграф 2 от Директива 1999/44, както и, от друга страна, примерният характер на посочените в него обстоятелства, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>условия за<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> търговските гаранции по смисъла на член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, не може да се ограничи до продължителността и териториалното покритие на гаранцията и дори до името и адреса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Това понятие по необходимост обхваща всички условия за прилагане и привеждане в действие на търговските гаранции, като следва да се припомни, че както е видно от точка 51 от настоящото решение, преддоговорната информация относно търговската гаранция на производителя трябва да бъде предоставена само с цел да се даде възможност на потребителя да вземе решение дали да встъпи или не в договорни отношения с търговеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>При това положение търговецът е длъжен на основание член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83 във връзка с член 6, параграф 2, второ тире от Директива 1999/44 да предостави на потребителя, за да отговори на законния интерес на последния, посочен в точка 53 от настоящото решение, всички данни относно условията за прилагане и привеждане в действие на съответната търговска гаранция, които също могат да включват не само, както посочва Комисията в писменото си становище, мястото на поправяне в случай на вреда или евентуалните ограничения на гаранцията, но и, както бе отбелязано в точка 61 от настоящото решение, името и адреса на гаранта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1, буква м) от Директива 1999/44 във връзка с член 6, параграф 2, второ тире от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията, която трябва да се предостави на потребителя относно условията, свързани с търговската гаранция на производителя, обхваща всички данни, които се отнасят до условията за прилагане и привеждане в действие на такава гаранция и дават възможност на потребителя да вземе решение дали да встъпи или не в договорни отношения с търговеца.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че относно предлаганата от производителя търговска гаранция задължението за предоставяне на информация, което тази разпоредба предвижда в тежест на търговеца, възниква не поради самото наличие на тази гаранция, а само когато потребителят има законен интерес да получи информация за посочената гаранция, за да може да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца. Такъв законен интерес е налице по-специално когато търговецът представя търговската гаранция на производителя като централен или решаващ елемент в своята оферта. За да се прецени дали гаранцията представлява такъв централен или решаващ елемент, следва да се вземат предвид съдържанието и общото оформяне на офертата с оглед на съответната стока, значението на посочването на търговската гаранция на производителя като търговски или рекламен довод, мястото, което това посочване заема в офертата, рискът от заблуждение или объркване, което същото посочване може да породи в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, що се отнася до различните права на гаранция, които последният може да упражни, или до действителната самоличност на гаранта, до наличието или липсата на разяснения в офертата за свързаните със стоката други гаранции, както и до всяко друго обстоятелство, от което може да се установи обективна нужда от защита на потребителя.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1, буква м) от Директива 1999/44 във връзка с член 6, параграф 2, второ тире от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990525">25 май 1999 година</DATE> относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че информацията, която трябва да се предостави на потребителя относно условията, свързани с търговската гаранция на производителя, обхваща всички данни, които се отнасят до условията за прилагане и привеждане в действие на такава гаранция и дават възможност на потребителя да вземе решение дали да встъпи или не в договорни отношения с търговеца.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>