<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.7-->
  <head>
    <title>2021-11-202111C123201908330-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0833-19-202103913-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/11/2021 17:11:13" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="R81BbupGrYDNrC0PT2ZCwPnBe0eGDG7QqVw9f1gxuhlKN/sPK4WDoSpejkoWWjYTejQ6qI6ymjjSQHZnUnELYo3jCCsnqV7KfbBdUdT1lTZXT4qrmZGYHP2TvDOjVaD/nQYdpRMixDvZbutFhR6n8HdQSUJZuXCD26FtVJ82Liw=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0833" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2019" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 17/05/2021 14:01:58" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="4095e8463b20414987a5c8aed7a7775e" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0833" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на А. Rantos — Дело C‑833/19 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Съвет/Hamas</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      A. RANTOS
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 3 юни 2021 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑833/19 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Съвет на Европейския съюз
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Hamas
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Жалба — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу някои лица, групи и образувания — Замразяване на средства и икономически ресурси — Оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия — Съществени процесуални правила — Подписване и удостоверяване на изложенията на мотивите към решенията и регламентите на Съвета на Европейския съюз, с които се налагат ограничителни мерки“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки за борба с тероризма, приети от Съвета на Европейския съюз въз основа на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, и по‑специално ограничителните мерки, приети срещу „Hamas“, включително „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“ (наричана по-нататък „Hamas“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Съветът иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), с което този съд отменя, от една страна, Решение (ОВППС) 2018/475 на Съвета от 21 март 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/1426 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 на Съвета от 21 март 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), и от друга страна, Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/475 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>) (наричани заедно по-нататък „спорните актове“) в частите, в които тези актове се отнасят до Hamas.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Повдигнатият в това дело въпрос предоставя на Съда възможност да уточни обхвата на задължението за подписване и следователно за удостоверяване на незаконодателни актове, приети от Съвета в областта на общата външната политика и политика на сигурност (ОВППС). По-конкретно Съдът е сезиран да установи дали по силата на член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС и на член 15 от Процедурния правилник на Съвета, приет с Решение 2009/937/ЕС от 1 декември 2009 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), както и с оглед на задължението за мотивиране, посочено в член 296 ДФЕС, задължението за подписване на актове на Съвета се отнася и до изложенията на мотивите към тези актове, които се съдържат в отделни документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговорът на този въпрос е от особено значение за прилагането на ограничителните мерки, приети в рамките на ОВППС, с оглед на постоянната практика на Съвета да подписва само актовете, но не и изложенията на мотивите към тях, и би могъл да има последици за обхвата на задължението за подписване на приложенията към законодателните и административни актове на институциите на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране. Параграф 1, буква в) от тази резолюция предвижда по-специално че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочената резолюция не съдържа списък на лицата, спрямо които трябва да се прилагат тези ограничителни мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Договор за функционирането на ЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 296, втора алинея ДФЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-4">
      „Правните актове са мотивирани и се позовават на предложенията, инициативите, препоръките, исканията или становищата, предвидени в Договорите“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 297 ДФЕС предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-4">
      „1. Законодателните актове, приети в съответствие с обикновената законодателна процедура, се подписват от председателя на Европейския парламент и от председателя на Съвета.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-5">
      Законодателните актове, приети в съответствие със специална законодателна процедура, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-5">
      Законодателните актове се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липса на такава дата, на двадесетия ден след тяхното публикуване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-5">
      2. Незаконодателните актове, приети под формата на регламенти, директиви и решения, които не посочват адресат, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      Регламентите и директивите, които са адресирани до всички държави членки, както и решенията, когато не посочват адресат, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липса на такава дата, на двадесетия ден след тяхното публикуване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-5">
      Останалите директиви, както и решенията, които посочват адресат, се нотифицират до онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на нотифициране“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обща позиция 2001/931</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За изпълнение на Резолюция 1373 (2001) Съветът приема Обща позиция 2001/931/ОВППС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1, параграфи 1, 4 и 6 от тази обща позиция предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-5">
      „1. Настоящата обща позиция се прилага в съответствие с разпоредбите на следващите членове към лицата, групите и [образуванията], участващи в извършването на терористични действия [и] изброени в приложението.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-6">
      4. Списъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или обр[а]зувания, независимо дали [то е решение, основано на сериозни и достоверни доказателства или улики, за] възбуждането на разследвания или преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие във] или подпом[агане на] такова действие или [е] присъда за такива [деяния]. Лицата, групите, или [образуванията], определени от Съвета за сигурност на Обединените нации като свързани с тероризма [и] срещу които е разпоредено налагането на санкции, могат да бъдат включени в този списък.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-6">
      За целите на настоящия параграф „компетент[ен орган]“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях компетентен орган] в тази област.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-6">
      6. Имената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат [оставени] в списъка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 2580/2001</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За прилагането на мерките, описани в Обща позиция 2001/931, Съветът приема Регламент № 2580/2001.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от този регламент предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-6">
      „1. Освен ако [е налице изключение] по смисъла на членове 5 и 6:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-6">
      а) всички средства, други финансови активи и икономически [ресурси], принадлежащи на или притежавани, или държани от физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3, се замразяват;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-6">
      б) не се предоставят средствата, другите финансови активи и икономически [ресурси], пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или [образувание] в списъка, посочен в параграф 3.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-6">
      2. Освен ако [е налице изключение] по смисъла на членове 5 и 6, се забранява предоставянето на финансовите услуги на или в полза на физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-6">
      3. Съветът, действащ единодушно, създава, преглежда и изменя списъка на лицата, групите или [образуванията], към които се прилага настоящият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4, 5 и 6 от Обща позиция [2001/931]; този списък съдържа:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-47" title="page-6">
      i) физическите лица, извършващи или които възнамеряват да извършат, участват или подпомагат [извършването] на какъвто и да е терористичен акт;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-48" title="page-7">
      ii) юридическите лица, групите или образувания[та], извършващи или които възнамеряват да извършат, участват или подпомагат [извършването] на какъвто и да е терористичен акт;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-49" title="page-7">
      iii) юридическите лица, групите или образуванията, притежавани или контролирани от едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii); или
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-50" title="page-7">
      iv) физическите лица, юридическите лица, групите или образуванията, които действат от името на или под управлението на едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii)“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Процедурен правилник на Съвета</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от Процедурния правилник на Съвета е озаглавен „Обичайна писмена процедура и процедура на мълчаливо съгласие“ и предвижда в параграфи 1 и 3:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-7">
      „1. Актовете на Съвета по спешни въпроси могат да бъдат приети чрез писмено гласуване, когато Съветът или [Комитетът на постоянните представители (Корепер)] реши с единодушие да използва тази процедура. При особени обстоятелства председателят също може да предложи да се използва тази процедура; в този случай може да се пристъпи към писмено гласуване, когато всички членове на Съвета приемат тази процедура.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-7">
      3. Приключването на писмената процедура се установява от генералния секретариат“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 15 от Процедурния правилник на Съвета, озаглавен „Подписване на актовете“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-7">
      „Текстът на актовете, приети от Европейския парламент и от Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура, както и на актовете, приети от Съвета, се подписва от действащия при приемането им председател и от генералния секретар. Генералният секретар може да делегира правото си на подпис на генерални директори от генералния секретариат“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1, параграф 1 от Обща позиция 2001/931, приведена в изпълнение с Регламент № 2580/2001 и с Решение 2001/927, се създава списък на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия (наричан по-нататък „спорният списък“), който редовно е актуализиран с последващи актове на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Още при приемането на тези актове името на Hamas е включено в спорния списък, първоначално като „Hamas-Izz al-Din al-Qassem (терористично крило на Hamas)“, а впоследствие като „Hamas“, включително „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“, като последното име се появява в спорните актове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След преразглеждането, предвидено в член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, Съветът оставя името на Hamas в спорния списък със спорните актове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до мотивите към тези актове, от последните става ясно, че:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът се е уверил, че компетентните органи, посочени в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, са взели решения по отношение на всички лица, групи и образувания в спорния списък, които са участвали в терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от тази обща позиция, и е стигнал също така до извода, че ограничителните мерки следва да продължат да се прилагат към тези лица, групи и образувания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът е представил на всички лица, групи и образувания изложение на основанията за включването им в спорния списък, когато това е било осъществимо на практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, Съветът е информирал лицата, групите и образуванията в спорния списък, че е решил да ги остави в него. Съветът е информирал също така засегнатите лица, групи и образувания за възможността да поискат да им бъдат изложени основанията на Съвета за включването им в списъка, в случай че подобно изложение още не им е било предоставено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при преразглеждането на спорния списък Съветът е взел предвид възраженията, представени му от засегнатите страни, както и актуализираната информация, получена от компетентните национални органи относно статуса на включените в списъка лица и образувания на национално равнище (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до включването на Hamas в спорния списък, в изложенията на мотивите към спорните актове (наричани по-нататък „изложенията на мотивите“) се посочват, от една страна, решение от 29 март 2001 г. на Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи на Обединеното кралство) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), и от друга страна, три решения, приети от органите на Съединените американски щати през 1995 г., 1997 г. и 2001 г. (наричани по-нататък „решенията на органите на Съединените щати“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В основната част на изложението на мотивите, след като отбелязва, че тези национални решения представляват решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и че все още са в сила, Съветът стига до извода, че всяко едно от тези решения предоставя достатъчно основания за включването на Hamas в спорния списък и посочва, че причините, обосноваващи включването ѝ в този списък, все още са валидни и следователно името ѝ трябва да бъде оставено в посочения списък.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В приложенията към изложенията на мотивите Съветът е предоставил описание на националните законодателства, по силата на които са били приети националните решения, представяне на определенията на понятието за тероризъм, съдържащи се в тези законодателства, описание на процедурите за преразглеждане на тези решения, описание на деянията, на които националните органи са се основали, и констатацията, че тези деяния представляват терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорните актове и изложенията на мотивите са приети от Съвета в рамките на писмена процедура по смисъла на член 12, параграф 1 от Процедурния правилник на тази институция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 май 2018 г. на основание член 263 ДФЕС Hamas подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Решение 2018/475 и на Регламент за изпълнение 2018/468 в частите им, отнасящи до нея. Тъй като тези актове са отменени и заменени с Решение 2018/1084 и с Регламент 2018/1071, Hamas изменя първоначалните си искания, като включва в жалбата си и искане за отмяна на последните актове в отнасящите се до нея части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си Hamas изтъква седем основания, а именно, първо, нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, второ, грешки относно истинността на фактите, трето, грешка в преценката относно терористичния характер на организацията Hamas, четвърто, нарушение на принципа на ненамеса, пето, невземане предвид в достатъчна степен на настъпилата поради изминалото време промяна в положението, шесто, нарушение на задължението за мотивиране, и седмо, нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, Hamas изтъква осмо основание, изведено от липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първите седем основания, Общият съд най-напред приема, че мотивите на решенията на органите на Съединените щати са недостатъчни, поради което те не могат да служат за основание на спорните актове, а след това продължава разглеждането на жалбата, като ограничава преценката си до тези актове, доколкото те се основават на решението на Secretary of State for the Home Department от 2001 г. (министър на вътрешните работи на Обединеното кралство) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Вследствие на този анализ Общият съд отхвърля въпросните основания по същество, тъй като посочените актове се основават на последното решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до осмото основание, след като го обявява за допустимо като абсолютно основание за отмяна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), Общият съд отбелязва, че изложенията на мотивите към спорните актове не са били подписани от председателя на Съвета и неговия генерален секретар, въпреки че се съдържат в документи, отделни от посочените актове, и като се основава по-специално на съдебната практика, установена с решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>), постановява, че тези актове са приети в нарушение на член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС и че това съществено процесуално нарушение трябва да доведе до отмяната им (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). Ето защо Общият съд уважава осмото основание и отменя тези актове в частта им, в която се отнасят до Hamas.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 ноември 2019 г. Съветът подава жалба против обжалваното съдебно решение, а на 15 март 2021 г. отговаря на поставените от Съда въпроси, изискващи писмен отговор. Съветът иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли подадената в първоинстанционното производство жалба, както и да осъди Hamas да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Hamas иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква две основания, а именно, първо, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на осмото основание на първоинстанционната жалба на Hamas, изведено от липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите към спорните актове, и второ, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че решенията на органите на Съединените щати не са достатъчно основание за включването на Hamas в спорния списък.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание за обжалване, изведено от липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите към спорните актове</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото основание за обжалване е изведено от грешка при прилагане на правото в преценката на осмото основание на първоинстанционната жалба на Hamas относно липсата на удостоверяване на изложенията на мотивите към спорните актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай е безспорно, че съгласно практика, установена при приемането на ограничителни мерки в рамките на ОВППС, Съветът, от една страна, е публикувал спорните актове в серия L на Официален вестник на Европейския съюз и от друга страна, е изпратил тези актове и изложенията на мотивите към тях на Hamas, както и на останалите заинтересовани лица и образувания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Безспорно е също, че макар посочените актове да са подписани от председателя и генералния секретар на Съвета, тези изложения на мотивите, изпратени на Hamas с писмо заедно с тези актове, не съдържат никакъв подпис (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение, след като отбелязва, че изложенията на мотивите към спорните актове не са били подписани от председателя на Съвета и неговия генерален секретар, въпреки че се съдържат в документи, отделни от тези актове, Общият съд постановява, че посочените актове са приети в нарушение на член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС и на член 15 от Процедурния правилник на Съвета и че това съществено процесуално нарушение трябва да доведе до отмяната им (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да стигне до това заключение, Общият съд по същество се е основал на следните съображения:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС предвижда, че незаконодателните актове, приети под формата на регламенти, директиви и решения, които не посочват адресат, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела, а член 15 от Процедурния правилник на Съвета предвижда, че текстът на актовете, приети от тази институция, се подписва от действащия при приемането им председател и от генералния секретар (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">както следва от решение Комисия/BASF и др., удостоверяването на актовете чрез тяхното подписване има за цел да гарантира правната сигурност и представлява съществено процесуално изискване, чието нарушение може да бъде предмет на жалба за отмяна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">тъй като съгласно член 296, втора алинея ДФЕС приетите от Съвета актове трябва да бъдат мотивирани, а съгласно решение Комисия/BASF и др. диспозитивът и мотивите са неразделно цяло, от това следва, че когато актът и изложенията на мотивите към него, които го обосновават допълнително, се съдържат в отделни документи, както актът, така и изложението трябва да бъдат удостоверени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в отговор на доводите на Съвета Общият съд е уточнил следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">макар съгласно практиката на Съда публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на мерките за замразяване на средства да може да се ограничи до диспозитива и общи мотиви, това „толериране“ не засяга предвиденото в член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС и в член 15 от Процедурния правилник на Съвета задължение те да бъдат подписани (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът не е можел да замени удостоверяването на спорните актове с подписването им с „описание на процедурата, проведена в рамките на Съвета при приемането на тези актове“, предвидена в член 12, параграф 1 от неговия процедурен правилник (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">липсата на удостоверяване на изложението на мотивите към спорните актове представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяната на тези актове дори ако — за разлика от фактическите обстоятелства по делото, по което е постановено решение Комисия/BASF и др. — съответствието на изпратения на Hamas текст на тези изложения на мотивите с приетия от Съвета текст, не се оспорва (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">само по себе си това съществено процесуално нарушение трябва да доведе до отмяната на спорните актове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В жалбата си Съветът изтъква, първо, че е подписал спорните актове; второ, че е разделил изложенията на мотивите от тези актове и в съответствие с практиката на Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>) е изпратил само на Hamas извлечение от документа, съдържащо отнасящата се до нея част от тези изложения на мотивите; трето, че в делото, по което е постановено решение Комисия/BASF и др., колегиумът на членовете на Комисията е приел решение, което не съответства на текстовете на някои езици, нито на текстовете, публикувани и нотифицирани на съответните образувания, докато в настоящия случай, от една страна, нито е доказано, нито дори се твърди, че изпратените на Hamas изложения на мотивите са били различни от приетите от Съвета, и от друга страна, текстовете на спорните актове и на изложенията на мотивите са приети съгласно една и съща процедура, предвидена в член 12, параграф 1 от Процедурния правилник на Съвета; четвърто, че изпратеният на Hamas документ е съдържал подпис, печат и електронен времеви печат; пето, че от решение Комисия/BASF и др. не следва, че документът, съдържащ изложенията на мотивите, трябва да бъде подписан отделно от председателя и главния секретар на Съвета; шесто, че изпратените на Hamas писма са съдържали печат на генералния секретариат на Съвета, макар в тях да не е посочено конкретното име на изпращача като предпазна мярка спрямо персонала на генералния секретариат, тъй като тези писма се изпращат на образувания и лица, участващи в терористични актове. Освен това в своя писмен отговор на въпросите на Съда Съветът прави разграничение между, от една страна, удостоверяването на акт, което го правело противопоставим и произтичало в зависимост от случая от неговото публикуване или нотифициране, и от друга страна, задължението за подписване на акт, чиято цел била различна, а именно да гарантира стабилността на приетия текст и да закрепи волята на съответната институция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Hamas отговаря, първо, че тъй като мотивите на един акт са неразривно свързани с диспозитива му, те трябва да бъдат удостоверени, когато са в различен документ, второ, че разделянето от Съвета на изложенията на индивидуалните мотиви от диспозитива на спорните актове не обосновава изключение от правилата за удостоверяване, трето, че протичането на процедурата в Съвета и съответствието на приетите от Съвета изложения на мотивите с тези, изпратени на Hamas, не компенсира липсата на удостоверяване, четвърто, че приет от Съвета акт може да се удостовери само със собственоръчен, а не с електронен подпис, още повече че изложенията на мотивите са изпратени на Hamas по пощата, пето, че изложенията на мотивите трябва да се удостоверят с оглед на принципа на неделимост на мотивите и на диспозитива на актовете и на интереса на съответните лица да се уверят, че актът действително е приет от въпросната институция и съответства на волята ѝ, шесто, че фактът, че уведомителните писма са били подпечатани от генералния секретариат на Съвета, не е посочен в обжалваното съдебно решение и следователно е ирелевантен в настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както ще изложа в следващите точки, считам, че тези съображения на Общия съд са неправилни в няколко отношения:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">първо, член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС не се прилага по отношение на изложенията на мотивите за включването и оставянето в списъка на лица, групи и образувания, на които са наложени индивидуални ограничителни мерки,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">на следващо място, нито член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС — дори да се допусне, че е приложим в настоящия случай — нито член 15 от Процедурния правилник на Съвета изискват подписване на изложенията на мотивите, когато актовете, с които са неразривно свързани, са били подписани,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">накрая, отделното подписване на изложенията на мотивите не се изисква и съгласно член 296 ДФЕС, без да се засяга изтъкнатият от Общия съд принцип на неделимост на диспозитива и мотивите на даден акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да започна този анализ обаче, най-напред ще разгледам връзката между задължението за подписване и задължението за удостоверяване на актовете на Съвета в отговор на довода на последния, че задължението за подписване не е включено в задължението за удостоверяване на спорните актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По връзката между задължението за подписване и задължението за удостоверяване на актовете на Съвета</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осмото основание на жалбата на Hamas, уважено от Общия съд, е изведено от „липсата на удостоверяване“ на изложенията на мотивите, дължащо се на липсата на подпис в тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>). Следователно Общият съд е приравнил липсата на подпис в изложенията на мотивите на липсата на удостоверяването им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно въпросът дали член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС или член 15 от Процедурния правилник на Съвета изисква отделно подписване на изложенията на мотивите, когато актовете, с които са неразривно свързани, са подписани, повдига въпроса дали положеният в спорните актове подпис включва и удостоверяването на тези актове, както и на всеки свързан акт, приет едновременно от Съвета, подобно на изложенията на мотивите, с оглед на установената практика на Съвета и на останалите институции на Съюза да не подписват отделно приложенията към своите актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писмения си отговор на въпросите на Съда Съветът прави разграничение между, от една страна, удостоверяването на акт, което го правело противопоставим и произтичало в зависимост от случая от неговото публикуване или нотифициране, и от друга страна, подписването на акт, чиято цел била различна, а именно да гарантира стабилността на приетия текст и да закрепи волята на институцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не мога да се съглася с това тълкуване. Всъщност в писменото си становище самият Съвет посочва, че целта на задължението за подписване е да се „гарантира стабилността на приетия текст и да се закрепи волята на институцията“, като добавя по-специално че подписването на даден акт потвърждава, че той „е приет надлежно и съдържанието му отразява достоверно това, което е решено“. Струва ми се обаче, че тези характеристики са присъщи на удостоверяването на акт на Съвета, доколкото целта им е да се гарантира, че актът наистина е приет от въпросната институция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар в член 15 от Процедурния правилник на Съвета само да се посочва задължение за подписване на актовете на Съвета, без допълнителни уточнения, все пак ми се струва, че това задължение служи само да се гарантира, че актът е приет от името на институцията, която подписалите лица представляват, и следователно е „автентичен“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение отбелязвам, че в членове 11 и 18 от Процедурния правилник на Европейската комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>) ясно се посочва съответно че утвърдените протоколи „се заверяват с подписите на председателя и на генералния секретар“ и че актовете, приети по писмената процедура „се заверяват с подписа на генералния секретар, поставен на последната страница на дневника“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). Следователно от тези членове ясно следва, че целта на задължението за подписване на приетите от Комисията актове е тяхното удостоверяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна член 79 от Правилника за дейността на Европейския парламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>), озаглавен „Подписване и публикуване на приетите актове“, предвижда в първа алинея, че „[с]лед финализирането на приетия текст […] и след като бъде потвърдено, че всички процедури са надлежно спазени, актовете, приети в съответствие с обикновената законодателна процедура, се подписват от председателя и от генералния секретар“. Въпреки че удостоверяването не е упоменато в тази разпоредба, според мен е очевидно, че целта на подписването на един акт е главно да се гарантира спазването на процедурата по приемане на този акт и следователно автентичността на приетия акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че основната цел на задължението за подписване на актовете на институциите на Съюза е тяхното удостоверяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напротив, считам, че публикуването или евентуално нотифицирането на актовете, коeто Съветът приравнява на тяхното удостоверяване, има различна цел, а именно да гарантира противопоставимостта на трети лица на тези актове и следователно да позволи, в зависимост от случая, тяхното влизане в сила или тяхното прилагане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това според мен Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е разгледал обхвата на задължението за подписване на актовете на Съвета във връзка със задължението за удостоверяване на тези актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата на задължението за подписване по смисъла на член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС по отношение на изложенията на мотивите, отнасящи се до ограничителни мерки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС незаконодателните актове, приети под формата на регламенти и директиви, каквито са спорните актове, както и решенията, които не посочват адресат, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела, а — съгласно трета алинея от тази разпоредба — останалите директиви, както и решенията, които посочват адресат, се нотифицират до онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на нотифициране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се изтъкне особената същност на приетите в рамките на ОВППС актове на Съвета, с които се налагат ограничителни мерки, каквито са спорните актове, които приличат както на актове с общо приложение, доколкото забраняват на цяла категория адресати, определени общо и абстрактно, в частност да предоставят средства и икономически ресурси на разположение на лицата и образуванията, чиито имена са включени в списъците в приложенията им, така и на съвкупност от индивидуални решения по отношение на тези лица и образувания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това именно поради същността на индивидуални решения на тези актове възниква възможността те да бъдат обжалвани пред съдилищата на Съюза на основание член 275, втора алинея ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>), като съгласно член 275, първа алинея ДФЕС Съдът по принцип не е компетентен по отношение на разпоредбите относно ОВППС, нито по отношение на актовете, приети въз основа на тези разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В допълнение отново въз основа на индивидуалната същност на въпросните актове, както и на чувствителния характер на информацията, с която е свързан актът, съдебната практика е приела, че публикуването с подробности на твърденията за извършени от заинтересованите лица нарушения би могло не само да е недопустимо поради императивни съображения от общ интерес, но и да накърни легитимните интереси на въпросните лица и образувания, тъй като е в състояние да увреди тежко тяхната репутация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно за разлика от общите критерии за включване в списъка, които посочват причините, поради които Съветът приема ограничителни мерки в конкретния контекст и които са свързани с общия характер на акта и неговите мотиви, конкретните основания за включването на всяко обхванато от тези мерки лице, група или образувание, са свързани с индивидуалния характер на този акт и не трябва задължително да се оповестяват публично от Съвета (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая се налага изводът, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 50 от настоящото заключение, макар спорните актове да са актове с общо приложение, те същевременно са „индивидуални решения“ по отношение на Hamas, доколкото се отнасят до нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно за целите на прилагането на член 297, параграф 2 ДФЕС следва да се разграничават, от една страна, елементите на спорните актове, които са свързани с техния характер на актове с общо приложение и така пораждат задължението за подписване, посочено в първа алинея от тази разпоредба, и от друга страна, елементите на тези актове, които са свързани с техния характер на индивидуални решения и от своя страна пораждат задължението за нотифициране съгласно трета алинея от посочената разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, макар самите спорни актове да имат общо приложение и да трябва да са подписани съгласно член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС, както и да са публикувани по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, според мен е очевидно, че изложенията на мотивите, които се отнасят до индивидуалните основания за включване на лицата, обхванати от ограничителните мерки, в случая Hamas, не са свързани с общия характер на тези актове, а по-скоро с техния индивидуален характер. Индивидуалният и поверителен характер на тези мотиви освен това обосновава факта, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 52 от настоящото заключение, посочените индивидуални основания не се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно според мен изложенията на мотивите към спорните актове не попадат в обхвата на член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС, а — подобно на всяко решение, в което се посочва адресат — в обхвата на трета алинея от тази разпоредба, която не предвижда задължение за подписване и обвързва влизането в сила на такова решение с нотифицирането му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че при обстоятелствата в конкретния случай член 297, параграф 2 ДФЕС изисква изложенията на мотивите към спорните актове да са подписани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всички положения, както ще бъде уточнено в точки 60—67 от настоящото заключение, дори ако се допусне, че член 297, параграф 2 ДФЕС е приложим в настоящия случай, считам, че в случая тази разпоредба не включва задължението за подписване на изложенията на мотивите към спорните актове отделно от тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата на задължението за подписване по смисъла на член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС или на член 15 от Процедурния правилник на Съвета по отношение на изложенията на мотивите към спорните актове</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС „незаконодателните актове“, приети от Съвета, се подписват от неговия председател. Почти по същия начин член 15 от Процедурния правилник на Съвета предвижда, че „текстът на актовете“, приети от Съвета, се подписва от действащия при приемането им председател и от генералния секретар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно така както са формулирани горепосочените разпоредби изискват подписването на (текстовете) на актовете, приети от Съвета, като това задължение не обхваща непременно и приложенията към тези актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, отбелязвам, че характерът на абсолютна процесуална предпоставка на основанието, изведено от нарушение на правилата за удостоверяване на актовете на Съюза, се обяснява главно със съображения за правна сигурност и с нуждите, присъщи на съдебния контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). Всъщност в решение Комисия/BASF и др., на което Общият съд основава съображенията си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>), Съдът е постановил, че удостоверяването на актовете на Комисията с подписите на председателя и на генералния секретар, предвидено в действащия към момента на спорното решение член 12 от процедурния правилник на тази институция, има за цел да се гарантира правната сигурност, която изисква третите лица да разполагат с начин да се уверят, че актовете на Съвета, които са публикувани или нотифицирани, съответстват на приетите, и представлява съществено процесуално изискване, чието нарушаване може да бъде предмет на жалба за отмяна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай, от една страна, Съветът е доказал, без това да е оспорено, че изложенията на мотивите са били неразделно приложени към спорните актове в хода на процедурата за приемане на тези актове, предвидена в член 12 от неговия процедурен правилник, и че използването на ИТ инструменти като електронен подпис, електронен печат и електронен времеви печат прави невъзможно каквото и да било изменение на приетите в този контекст документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Hamas не е доказала и дори не е поддържала, че текстът на изложенията на мотивите, приети от Съвета, не съответства на този, който ѝ е изпратен от последния, и не изтъква никакво друго доказателство или обстоятелство, което би могло да обори презумпцията за действителност, с която се ползват актовете на институциите на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). От своя страна в обжалваното съдебно решение Общият съд по същество се е ограничил да приеме, че този аспект е ирелевантен, тъй като спорните актове и изложенията на мотивите към тях се съдържат в отделни документи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен, макар подписването на даден акт да трябва да се разглежда като инструмент за удостоверяване на волята на неговия автор и на институцията, която той представлява, да приеме този акт (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>), в случая според мен е доказано, че с подписването на спорните актове председателят и генералният секретар на Съвета са изявили волята на тази институция да приеме спорните ограничителни мерки спрямо Hamas, включително оставянето ѝ в спорния списък, като се имат предвид причините за това оставяне, посочени изрично в изложенията на мотивите към тези актове. Освен това в същите актове се посочва фактът, че Съветът е представил на всички лица, групи и образувания изложение на основанията за включването им в списъка в случаите, в които това е било осъществимо на практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>), а изложенията на мотивите са били неразделно приложени към посочените актове по време на процедурата за приемането им (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че при обстоятелствата по настоящото дело член 15 от Процедурния правилник на Съвета задължава председателя и генералния секретар на тази институция да подпишат изложенията на мотивите към спорните актове, отделно от последните, с цел тяхното удостоверяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен същите доводи биха важели по отношение на задължението за подписване, предвидено в член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС, и в хипотезата, при която обратно на заключението, до което стигнах в точки 49—59 от настоящото заключение, Съдът би приел, че тази разпоредба е приложима в настоящия случай (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата на задължението за подписване на изложенията на мотивите към актовете на Съвета с оглед на задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС и на принципа, че диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС правните актове трябва да са мотивирани. Освен това съгласно съдебната практика, на която се позовава Общият съд в обжалваното съдебно решение, диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно възниква въпросът дали, както е постановил Общият съд в обжалваното съдебно решение, вследствие на неделимия характер на диспозитива и мотивите на спорните актове изложенията на мотивите към тези актове, доколкото ги обосновават допълнително и се съдържат в отделни от тях документи, трябва да са подписани от председателя и главния секретар на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам обаче, от една страна, че съгласно извода в точка 65 от настоящото заключение подписването на спорните актове е равносилно на подписване и следователно на удостоверяване на съответните изложения на мотивите, което е достатъчно веднага да постави под въпрос заключението на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, без да се засяга принципът, че диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло, считам, че с подписването на спорните актове председателят и генералният секретар на Съвета са изразили волята на тази институция да приеме едновременно тези актове и документите, каквито са изложенията на мотивите, които по време на процедурата за приемане са били неразделно приложени към посочените актове и, както отбелязах в точка 65 от настоящото заключение, са били посочени в същите тези актове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, при всички положения считам, че съгласно цитираната в точка 50 от настоящото заключение съдебна практика изложенията на мотивите към спорните актове, които засягат конкретно Hamas, представляват приети спрямо нея индивидуални решения и нямат отношение към общото приложение на спорните актове по смисъла на член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС. Тази констатация се потвърждава от обстоятелството, че индивидуалните основания за включване в списъка на съответните лица и образувания, обхванати от ограничителните мерки, не се публикуват, а се съобщават единствено на тези лица и образувания съгласно цитираната в точка 52 от настоящото заключение съдебна практика. Следователно тези индивидуални основания не представляват необходимо допълнение към мотивите на посочените актове като актове с общо приложение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение отбелязвам, че в точка 67 от решение Комисия/BASF и др., на което Общият съд се позовава в обжалваното съдебно решение, Съдът се е ограничил да приеме, че диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло, за да изтъкне, че съгласно принципа на колегиалност, който е водещ при функционирането на тази институция, диспозитивът и мотивите трябва да се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Следователно повдигнатият в това дело въпрос е бил за липсата на съответствие между, от една страна, текста на решение, прието от колегиума на членовете на Комисията, и от друга страна, текста на същото това решение, публикувано и нотифицирано на някои адресати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това в настоящия случай положението е коренно различно, тъй като в съответствие с цитираната в точка 50 от настоящото заключение съдебна практика разглежданите актове са едновременно актове с общо приложение, съдържащи съответстващи на естеството им мотиви, и индивидуални решения с конкретни мотиви. Освен това, както отбелязах в точка 64 от настоящото заключение, съответствието на изпратения на Hamas текст на изложенията на мотивите с приетия от Съвета дори не се оспорва.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че при обстоятелствата по настоящото дело член 296, втора алинея ДФЕС във връзка с принципа, че диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло, задължава Съвета да подпише изложенията на мотивите отделно от спорните актове като необходимо допълнение към мотивите им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всичко изложено по-горе считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът е извършил съществено процесуално нарушение, тъй като изложенията на мотивите към спорните актове не са удостоверени с подписите на председателя и генералния секретар на тази институция, въпреки че се съдържат в отделни документи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност нито член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС, нито член 15 от Процедурния правилник на Съвета, нито пък член 296, втора алинея ДФЕС, тълкуван в светлината на принципа, че диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло, налагат при обстоятелствата по настоящото дело изложенията на мотивите към спорните актове да са подписани специално от председателя и главния секретар на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно предлагам първото основание да бъде уважено, с което обжалваното съдебно решение да бъде отменено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание за обжалване, изведено от грешки в преценката на решенията на органите на Съединените щати като основание за спорните актове</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второ си основание за обжалване Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че решенията на органите на Съединените щати не са достатъчно основание за включване на Hamas в спорния списък.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отбелязвам, че съгласно разпоредбите на член 169, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда исканията в жалба пред Съда са насочени към пълната или частична отмяна на решението на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая второто основание за обжалване на Съветът е насочено не към отмяна, макар и частична, на диспозитива на обжалваното съдебно решение, а само към промяна на някои от мотивите му относно първите седем основания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност във връзка с искането за отмяна на спорните актове Съветът е спечелил в първоинстанционното производство, що се отнася до първите седем основания, и цели само замяна на мотивите по отношение на тези основания, които Общият съд отхвърля. Както е видно от самия текст на жалбата, Съветът само изразява „несъгласието си с доводите на Общия съд“ и не иска отмяната на обжалваното съдебно решение, а заключава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото „в доводите, които излага“ в това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съветът не предоставя никакви доводи в подкрепа на допустимостта на второто основание на жалбата си. Той приканва Съда да се произнесе по въпроса дали решенията на органите на Съединените щати са достатъчно основание за спорните актове с оглед на значението на този въпрос за текущите дела и на това, което Общият съд е постановил в същия смисъл в други дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням в това отношение, че силата на пресъдено нещо обхваща само мотивите на съдебно решение, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>). Ето защо, когато съд на Европейския съюз отмени решение, мотивите, с които този съд отхвърля някои изтъкнати от страните доводи, нямат силата на присъдено нещо (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите на Съвета не са достатъчни, за да се установи допустимостта на въпросното основание съгласно член 169, параграф 1 от Процедурния правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че второто основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата пред Общия съд</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че случаят в настоящото дело е такъв.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до осмото основание, предлагам то да бъде отхвърлено въз основа на точки 30—78 от настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първите седем основания, трябва да се констатира, че те са отхвърлени от Общия съд и следователно, при липсата на насрещна жалба от страна на Hamas срещу отхвърлянето на въпросните основания, отмяната на обжалваното съдебно решение не променя последното в частта, в която Общият съд е отхвърлил посочените основания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение предлагам жалбата на Hamas пред Общия съд да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VIII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като е загубила делото, предлагам Hamas да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IX.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет (T‑308/18, EU:T:2019:557),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли подадената от Hamas жалба пред Общия съд,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Hamas да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) T‑308/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“ (EU: T:2019:557).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) ОВ L 79, 2018 г., стр. 26.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) ОВ L 79, 2018 г., стр. 7.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) ОВ L 194, 2018 г., стр. 144.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) ОВ L 194, 2018 г., стр. 23.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) ОВ L 325, 2009 г., стр. 35.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Обща позиция на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Този списък е създаден с Решение 2001/927/ЕО на Съвета от 27 декември 2001 година за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ L 344, 2001 г., стр. 83), и е актуализиран редовно с последващи актове на Съвета, и по-специално със спорните актове.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 10 и 26.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Този списък е възпроизведен непроменен в приложенията към четирите спорни акта.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. съображение 5 от Решение 2018/475 и от Регламент 2018/468, както и същото съображение от Решение 2018/1084 и Регламент 2018/1071.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. съображение 2 от Регламент 2018/468 и от Регламент 2018/1071.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. съображение 3 от Регламент 2018/468 и от Регламент 2018/1071.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. съображение 4 от Регламент 2018/468 и от Регламент 2018/1071.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Приложение А към изложението на мотивите.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Приложение Б към изложението на мотивите.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 76 и 77.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 78—261.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 266—269.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) C‑137/92 P, наричано по-нататък „решение Комисия/BASF и др.“, EU:C:1994:247.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 270—305.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Съветът съобщава тези актове или пряко, ако му е известен адресът на съответните лица и образувания, или, в противен случай, чрез публикуването на известие в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. В настоящия случай, както следва от точки 11 и 27 от обжалваното съдебно решение, Съветът е изпратил изложенията на мотивите, обосноваващи оставянето на Hamas в спорния списък, до адвоката на Hamas с писма от 22 март и 31 юли 2018 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 278.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 270—305.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 270 и 271.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 272—277.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 281 и 282.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 285—288.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 289—297.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 298—302.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 303 и 304.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Съветът се позовава на решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 147).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 262 и 263.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) ОВ L 308, 2000 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 216.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) ОВ L 302, 2019 г., стр. 1.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет (C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258, т. 56 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет (C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 147).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Отбелязвам, че в практиката си Съветът публикува индивидуалните основания за включване, доколкото това е необходимо, за да се докаже, че включването на дадено лице съответства на общите критерии на включване, посочени в актовете, с които се налагат ограничителни мерки, като същевременно съобщава по-подробна информация за включването само на съответното лице. Вж. например Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26) и Регламент (ЕС) № 208/2014 от същата дата (ОВ L 66, 2014 г., стр. 1) относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, изменени и удължени до тази дата: в приложенията към тези актове Съветът посочва накратко основанието за включване на всяко едно от лицата, обект на ограничителните мерки (по-специално наличието на текущо наказателно производство за присвояване на средства) и впоследствие съобщава само на съответното лице по негово искане подробните мотиви за това включване (по-специално предмета на наказателното производство срещу това лице). Вж. по-специално решение от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑346/14, EU:T:2016:497, т. 8—12), потвърдено в производство по обжалване с решение от 19 октомври 2017 г., Yanukovych/Съвет (C‑598/16 P, непубликувано, EU:C:2017:786).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. в това отношение Clausen, F. Les moyens d’ordre public devant la Cour de justice de l’Union européenne. Bruylant, Bruxelles, 2018, p. 222.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 272—277.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. решение Комисия/ BASF и др., точки 75 и 76.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Съгласно постоянната практика актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се ползват с презумпция за действителност, което предполага, че те произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (решение от 14 юни 2012 г., CIVAD, C‑533/10, EU:C:2012:347, т. 39 и цитираната съдебна практика). Освен това в дело, в което жалбоподателят, като се основава на решение Комисия/BASF и др., оспорва редовността на приемането и удостоверяването на съответното решение, както и съответствието с оригинала на нотифицираното му копие, Общият съд е отхвърлил доводите му, тъй като жалбоподателят не е изтъкнал нито едно конкретно доказателство или обстоятелство, което би могло да обори презумпцията за действителност, с която се ползват общностните актове, както по отношение на приемането и удостоверяването на спорното решение, така и на съответствието на оригиналния текст с текста на копието, което му е било нотифицирано (вж. решение от 7 юли 1994 г., Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, EU:T:1994:79, т. 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 301.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж. точки 42—46 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Вж. съображение 2 от Регламент 2018/468 и от Регламент 2018/1071.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Съдебната практика е възприела подобен подход по отношение на член 16, първа алинея от Процедурния правилник на Комисията от 17 февруари 1993 г. (ОВ L 230, 1993 г., стр. 16), който подобно на действащия е предвиждал, че приетите актове, приложени към протокола от заседанието, по време на което са били приети, се удостоверяват с подписите на председателя и генералния секретар на Комисията, положени на първата страница от този протокол. Според тази съдебна практика предвидените в тази разпоредба условия на удостоверяване представляват сами по себе си достатъчна гаранция, че в случай на оспорване може да се провери точното съответствие на нотифицираните или публикуваните текстове с приетия от колегиума на членовете на Комисията текст, а оттам и с волята на техния автор. Всъщност, щом като текстът е приложен към протокола и първата страница от същия е подписана от председателя и генералния секретар, между този протокол и обхванатите от него документи съществува връзка, която е гаранция за точното съдържание и форма на решението на колегиума. В това отношение трябва да се презумира, че даден орган е действал в съответствие с приложимото законодателство, докато съдът на Съюза не констатира несъответствието на неговите действия с правната уредба (вж. в този смисъл по-специално решение от 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, EU:T:1999:80, т. 302—304, потвърдено в тези точки от решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Освен това си задавам въпроса дали при обстоятелства като тези по настоящия случай нарушението на задължението за удостоверяване на спорните актове от Съвета би трябвало да доведе до отмяната им. Несъмнено Съдът е приел, че удостоверяването на актовете (по-специално посоченото в Процедурния правилник на Комисията) представлява съществено процесуално изискване по смисъла на член 263, параграф 1 ДФЕС, чието нарушаване може да е предмет на жалба за отмяна (вж. решение Комисия/BASF и др., т. 76) и че липсата на удостоверяване само по себе си представлява съществено процесуално нарушение, без да е необходимо освен това да се доказва, че актът е опорочен от друго нарушение или че липсата на удостоверяване е нанесла вреда на този, който го изтъква (вж. решения от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 42 и от 6 април 2000 г., Комисия/Solvay, C‑287/95 P и C‑288/95 P, EU:C:2000:189, т. 46). Делата, по които са постановени тези решения, обаче се характеризират с това, че е бил налице най-малкото риск текстът на акта, нотифициран на адресатите, да не е еднакъв с приетия от съответната институция (вж. решения от 6 април 2000 г. Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 61 и 62 и от 6 април 2000 г., Комисия/Solvay, C‑287/95 P и C‑288/95 P, EU:C:2000:189, т. 66 и 67). Този риск се е материализирал в делото, по което е постановено решение Комисия/BASF и др., тъй като Общият съд, а след това и Съдът са установили различия, от една страна, между текстовете на някои езици на решението, прието от колегиума на членовете на Комисията, и от друга страна, между текста на приетото решение и този на решението, публикувано в Официален вестник (вж. решение Комисия/BASF и др., т. 8). Следователно във всички тези решения наличието на съмнения относно автентичността на решението неизбежно е нарушавало принципа на правна сигурност (вж. в този смисъл решение Комисия/BASF и др., т. 75). Впрочем формалностите, чието нарушение поражда основание, изведено от съществено процесуално нарушение, са задължително тези, които имат за цел да гарантират защитата на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 7 май 1991 г., Nakajima/Съвет, C‑69/89, EU:C:1991:186, т. 50). Макар обаче да няма никакво съмнение, че в повечето случаи липсата на удостоверяване на даден акт може да наруши принципа на правна сигурност, тъй като поставя правните субекти в положение на несигурност, що се отнася до съответствието на текстовете, които са им изпратени или които ги засягат, с волята на техния автор, се питам дали това заключение не следва да се нюансира в случаи като настоящия, в които за разлика от горепосочените случаи автентичността на изложенията на мотивите към спорните актове дори не се оспорва. В подобно положение ми се струва парадоксално, че основание, изведено от липсата на удостоверяване на акт (т.е. основание, отнасящо се до процедурата, която позволява актът да се свърже с институцията, която го издава), трябва да бъде уважено, при положение че автентичността на този акт (т.е. фактът, че е издаден от тази институция) не се оспорва нито от страните, нито от съд на Съюза. Струва ми се освен това, че един по-нюансиран подход към този въпрос е в съответствие с подхода на съдилищата на някои държави членки. Като пример ще посоча решението на Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) от 28 февруари 2003 г. (№ 530/2003, EL:COS:2003:0228A530.99E4028, т. 4) и съдебната практика по дело Danthony на Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) (решение от 23 декември 2011 г., M. Claude Danthony и др., № 335033, FR:CEASS:2011:335033.20111223), които по същество подкрепят подход, при който процесуално нарушение може да доведе до незаконосъобразност на приетото решение само ако е в състояние да окаже влияние върху смисъла на приетото решение или ако е лишило заинтересованите лица от гаранция, но не и когато това процесуално нарушение е изтъкнато, за да се постави под въпрос фактическа преценка, която не е оспорена от заинтересованите страни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 281—283, които препращат към решение Комисия/BASF и др., точка 67, и решение от 18 януари 2005 г., Confédération Nationale du Crédit Mutuel/Комисия (T‑93/02, EU:T:2005:11, т. 124).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) В решение Комисия/BASF и др. Съдът е упрекнал Комисията, че е извършила множество процесуални нарушения, като е констатирал, първо, че текстът на немски език на приетото от колегиума на членовете на Комисията решение не съответства на текстовете на останалите езици, както и че не съответства на публикувания текст, второ, че в решенията, публикувани в Официален вестник, е добавена алинея, която липсва в решенията, приети от колегиума на членовете на Комисията, трето, че в редакцията на актовете, нотифицирани на съответните образувания, диспозитивът е променен спрямо текста на редакциите на решението, които са представени на колегиума (вж. решение Комисия/BASF и др., т. 8), и четвърто, че посоченият колегиум е приел спорното решение само на немски, английски и френски език (вж. решение Комисия/BASF и др., т. 10).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 304 и 305.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa (C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 44).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa (C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 49), и от 15 май 2019 г., CJ/ECDC (C‑170/18 P, непубликувано, EU:C:2019:410, т. 49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 15 май 2019 г., CJ/ECDC (C‑170/18 P, непубликувано, EU:C:2019:410, т. 49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 4 март 2021 г., Комисия/Fútbol Club Barcelona (C‑362/19 P, EU:C:2021:169, т. 108—110), както и съдебната практика, цитирана в точка 84 от настоящото заключение.</p>
</body>
</html>
