<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-221/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0221</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:890">EU:C:2021:890</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211028">28.10.2021 г.</DATE> — Съединени дела C‑221/20 и C‑223/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">A и B (общо данъчно облагане на малки пивоварни)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (седми състав)</P><P><DATE ISO="20211028">28 октомври 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: фински.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данъчни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Директива 92/83/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Акцизи</KEYWORD><KEYWORD>Бира</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Възможност за прилагане на намалени акцизни ставки за бира, произведена в независими малки пивоварни</KEYWORD><KEYWORD>Третиране като една независима малка пивоварна на две или повече малки пивоварни</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за транспониране</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По съединени дела C‑221/20 и C‑223/20</P><P>с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) с актове от <DATE ISO="20200520">20 май 2020 г.</DATE>, постъпили в Съда на <DATE ISO="20200528">28 май 2020 г.</DATE>, в рамките на производства по дела</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">A Oy</HT> (C‑221/20),</P><P><HT TYPE="BOLD">B Oy</HT> (C‑223/20),</P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (седми състав),</P><P>състоящ се от: I. Ziemele (докладчик), председател на шести състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, P. G. Xuereb и A. Kumin, съдии,</P><P>генерален адвокат: Е. Танчев,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210701">1 юли 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за A Oy и B Oy, от J. Hopsu, varatuomari,</P></ITEM><ITEM><P>за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. Maddalo, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Perrin, I. Koskinen и M. Huttunen, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921019">19 октомври 1992 година</DATE> за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="316" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="1992">ОВ L 316, 1992 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на производства, образувани по жалби на извършващите пивоварна дейност дружества A Oy (C‑221/20) и B Oy (C‑23/20) срещу отказа да бъдат третирани като една независима малка пивоварна за целите на признаването им на право на намалена акцизна ставка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 92/83</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 92/83 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да прилагат за бира, произведена в независими малки пивоварни, намалени акцизни ставки, които се различават в зависимост от годишното производство на съответните пивоварни, при следните ограничения:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>намалените ставки не могат да бъдат прилагани по отношение на пивоварни, произвеждащи повече от 200000 хектолитра годишно;</P></ITEM><ITEM><P>намалените ставки, които могат да падат под минималния размер, се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на намалените ставки понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>независима малка пивоварна<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> означава пивоварна, която е правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна, използва помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. В случаите обаче, когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им<?PAGE NO="3"?> годишно производство не надхвърля 200000 hl, тези пивоварни могат да бъдат смятани за една независима малка пивоварна<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 92/84</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Седмо съображение от Директива 92/84/EИО на Съвета от <DATE ISO="19921019">19 октомври 1992 година</DATE> относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="316" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1992">ОВ L 316, 1992 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 159) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>[К]ато има предвид, че методите за облагане на бира в държавите членки се различават и е възможно да се разреши това различие да продължи да съществува, по-специално чрез установяване на минимална ставка, която се изчислява съобразно началното екстрактно съдържание и алкохолното съдържание на продукта<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Финландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 9, първа и трета алинея от Alkoholi- ja alkoholijuomaverolaki (1471/1994) (Закон за данъка върху алкохола и алкохолните напитки (1471/1994), в редакцията му, приложима до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Ако данъчнозадълженото лице е в състояние да докаже по надежден начин, че бирата е произведена в предприятие, което е правно и икономически независимо от друго предприятие от същия сектор, като количеството бира, произведено от него за една календарна година, не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000000</FT> литра, дължимият за бирата данък върху алкохолните напитки се намалява:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>с 50 %, доколкото количеството бира, произведено от предприятието през календарната година, не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>с 30 %, доколкото количеството бира, произведено от предприятието през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">3000000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>с 20 %, доколкото количеството бира, произведено от предприятието през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">3000000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">5500000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>с 10 %, доколкото количеството бира, произведено от предприятието през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">5500000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000000</FT> литра.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><P>Ако две или повече предприятия, посочени в първа алинея, си сътрудничат помежду си за производство или на оперативно равнище, това не означава, че между тях съществува правна или икономическа зависимост. Сътрудничеството за производството или на оперативно равнище е снабдяването с суровини и материали, необходими за производството на бира, както и опаковането, предлагането на пазара и разпространението ѝ. Прилагането на настоящата алинея обаче зависи от условието общият обем бира, произведена от предприятията през календарната година, да не надвишава <FT TYPE="NUMBER">10000000</FT> литра<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 9, първа и трета алинея от Закона за данъка върху алкохола и алкохолните напитки, в редакцията му, приложима от <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Ако данъчнозадълженото лице е в състояние да докаже по надежден начин, че бирата е произведена в пивоварна, която е правно и икономически независима от други пивоварни, физически намираща се отделно от други пивоварни, не осъществява дейността си по предоставен лиценз и количеството бира произведено от нея през календарната година не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">15000000</FT> литра, дължимият за бирата данък върху алкохолните напитки се намалява:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>с 50 %, доколкото количеството бира, произведено от пивоварната през календарната година, не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>с 30 %, доколкото количеството бира, произведено от пивоварната през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">3000000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>с 20 %, доколкото количеството бира, произведено от пивоварната през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">3000000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">5500000</FT> литра,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>с 10 %, доколкото количеството бира, произведено от пивоварната през календарната година, е над <FT TYPE="NUMBER">5500000</FT> литра и не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000000</FT> литра.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><P>В случаите, когато две или повече пивоварни осъществяват производствена или оперативна съвместна дейност по смисъла на параграф 1, не се приема, че това означава, че съществува правна или икономическа зависимост между тях. За производствена или оперативна съвместна дейност се считат доставката на суровини и материали, необходими за производството на бира, както и бутилирането на бирата, маркетинга и дистрибуцията. Прилагането на този член обаче предполага общото производство на бира от пивоварните през календарната година да не надвишава <FT TYPE="NUMBER">15000000</FT> литра<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>През 2015 г. и 2016 г. Tulli (Митническа и акцизна администрация, Финландия) извършва проверки на пивоварните дружества A и B за дължимия от тях данък върху алкохола и алкохолните напитки за периодите от <DATE ISO="20130501">1 май 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20151231">31 декември 2015 г.</DATE> (за A) и от <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE> (за B).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>A и B посочват в декларациите си за данъка върху алкохола и алкохолните напитки, че доставките им на бира се облагат с намален с 50 % данък, но според Митническата и акцизна администрация тези дружества — частично притежавани от трето лице, което същевременно е и техен управител — не могат да се ползват от това намаление, тъй като не са юридически и икономически независими пивоварни по смисъла на член 9 от Закона за данъка върху алкохола и алкохолните напитки. По отношение на общото данъчно облагане на A и B тази администрация освен това припомня, че финландският законодател съзнателно е решил да не включи в член 9 възможността две или повече малки пивоварни<?PAGE NO="5"?> да бъдат третирани като една пивоварна. С оглед на това с ревизионни актове от <DATE ISO="20161209">9 декември 2016 г.</DATE> посочената администрация налага на A и B допълнителни данъчни задължения и санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>След като жалбите им по административен ред са отхвърлени, A и B подават жалби по съдебен ред пред Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия). С решения от <DATE ISO="20181105">5 ноември 2018 г.</DATE> този съд отхвърля жалбите им с мотива, от една страна, че A и B нямат право на намалената данъчна ставка по член 9 от Закона за данъка върху алкохола и алкохолните напитки, и от друга страна, що се отнася до общото данъчно облагане, че Република Финландия не е транспонирала, а и не е длъжна да транспонира член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>A и B подават отделни жалби пред запитващата юрисдикция Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Този съд счита, че досегашната съдебна практика не дава еднозначен отговор на въпроса дали държава членка, която прилага намалени акцизни ставки за бира, произведена в независими малки пивоварни по смисъла на член 4 от Директива 92/83, е длъжна да прилага и член 4, параграф 2, второ изречение от същата директива, или разполага с право на преценка в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните, формулирани по един и същ начин по дела C‑221/20 и C‑223/20, преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 4 от Директива [92/83] да се тълкува в смисъл, че държава членка, която съгласно тази разпоредба прилага намалени акцизни ставки за бира, произведена в независими малки пивоварни, трябва да прилага и разпоредбата за общото данъчно облагане на малки пивоварни, съдържаща се в член 4, параграф 2, второ изречение от Директивата, или съответната държава членка има право на преценка по отношение на прилагането на последната разпоредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Има ли член 4, параграф 2, второ изречение от Директива [92/83] директен ефект?<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20200714">14 юли 2020 г.</DATE> председателят на Съда решава да съедини дела C‑221/20 и C‑223/20 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба е задължителна за държава членка, която прилага намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни, в съответствие с член 4, параграф 1 и параграф 2, първо изречение от тази директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, без формално да се оспорва допустимостта на настоящите преюдициални запитвания, че в становищата си жалбоподателите в главното производство по същество твърдят, противно на констатациите в посочените в точка 8 от настоящото решение ревизионни актове от <DATE ISO="20161209">9 декември 2016 г.</DATE>, че от подготвителните работи за приемането на законовите разпоредби, цитирани в точки 5 и 6 от настоящото решение, не следва, че член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 не е транспониран във финландското право. Европейската комисия пък иска в писменото си становище да се установи дали, като се има предвид текстът им, тези разпоредби могат да представляват транспониране на посочения член 4, параграф 2, второ изречение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Трябва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът не следва да се произнася по тълкуването на национални разпоредби, тъй като това тълкуване попада в изключителната компетентност на националните юрисдикции (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grupo Norte Facility</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑574/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:390">EU:C:2018:390</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съдът следователно не е компетентен да се произнесе по въпроса дали разпоредбите на член 9, трета алинея от Закона за данъка върху алкохола и алкохолните напитки, в редакцията им, приложима преди <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE>, и в редакцията им, приложима от тази дата, представляват транспониране на член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Съдът обаче трябва да отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, като се основе на схващането ѝ, че член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 не е транспониран във финландското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В това отношение трябва най-напред да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът на въпросната разпоредба, но и нейният контекст и общият разум на правната уредба, от която тя е част, както и целите на тази правна уредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tim</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑395/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:58">EU:C:2020:58</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 92/83 държавите членки могат да прилагат намалени акцизни ставки за бира, произведена от независими малки пивоварни, произвеждащи не повече от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра годишно, при условие че тези намалени ставки се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Що се отнася до член 4, параграф 2 от тази директива, в първото си изречение той уточнява, че независима малка пивоварна e пивоварна, която е правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна, използва помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз, а във второто си изречение добавя, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>[в] случаите обаче, когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> hl, тези пивоварни могат да бъдат смятани за една независима малка пивоварна<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>От текста на член 4, параграф 2 от Директива 92/83, и по-специално от наречието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>обаче<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, което се съдържа във второто изречение от този параграф и смекчава определението в първото му изречение, следва, че две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност, могат — въпреки предвиденото в първото изречение — да бъдат<?PAGE NO="7"?> третирани като една независима малка пивоварна по смисъла на тази разпоредба без значение дали са правно или икономически обвързани, ако в действителност не образуват икономическа група, чието производство надхвърля предвиденото в член 4 от тази директива ограничение. Всъщност с критерия за независимост се цели да се гарантира, че с намалената акцизна ставка се ползват действително пивоварните, които срещат затруднения поради размера си, а не принадлежащите към определена група пивоварни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glückauf Brauerei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑83/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:228">EU:C:2009:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Освен това в практиката си Съдът припомня, че Директива 92/83 цели да се избегне с такова намаление на акциза да се ползват пивоварни, чиито размер и производствен капацитет биха могли да доведат до нарушения на вътрешния пазар (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glückauf Brauerei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑83/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:228">EU:C:2009:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Прилагането на намалени акцизни ставки за бира, произведена от две или повече малки пивоварни, чието общо производство не надхвърля предвиденото в член 4 от тази директива ограничение, все пак по никакъв начин не противоречи на посочената цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При това положение от изложените съображения не може да се направи извод, че член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 трябва задължително да бъде въведен от държава членка, която прилага намалени акцизни ставки за бира, произведена от независими малки пивоварни по смисъла на член 4, параграф 2, първо изречение от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Всъщност от текста на член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83, и по-конкретно от използвания в него израз <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>могат да бъдат смятани<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> следва, че законодателят на Съюза е предвидил възможност, а не задължение за държава членка да третира като една независима малка пивоварна две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра, въпреки че тази държава членка е въвела възможността по член 4, параграф 1 от тази директива за прилагане на намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни, които не произвеждат повече от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра годишно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Това буквално тълкуване на член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 се потвърждава и от вътрешната логика на целия член 4. Всъщност, докато член 4, параграф 1 предвижда възможност държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни по смисъла на член 4, параграф 2, първо изречение, то член 4, параграф 2, второ изречение смекчава член 4, параграф 1, като допуска държавите членки да третират като една независима пивоварна две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност, ако общото им годишно производство не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра, и то независимо от обстоятелството, че същите не попадат в дефинираното в член 4, параграф 2, първо изречение понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>независима малка пивоварна<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение в практиката си Съдът вече е приел, че предвиждайки прилагането на намалена акцизна ставка за бира, произведена от малки независими пивоварни при определени условия, член 4 от Директива 92/83 съставлява дерогиране на нормалната акцизна ставка за бира и следователно условията за прилагането на тази намалена акцизна ставка трябва да се тълкуват стриктно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150604">4 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brasserie Bouquet</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑285/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:353">EU:C:2015:353</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Това изискване налага приложното поле на член 4 от посочената директива да не обхваща задължително положения, които попадат в него само ако държавите членки са упражнили предоставената им с този член възможност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Тълкуването в точка 25 от настоящото решение съответства и на контекста, в който се вписва член 4 от Директива 92/83. В това отношение Съдът е приел, че е оправдано да се вземе предвид Директива 92/84, установяваща минималната ставка за акциза върху бирата, чиято структура е определена в първата от тези директиви (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180517">17 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kompania Piwowarska</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑30/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:325">EU:C:2018:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съгласно обаче седмо съображение от Директива 92/84 методите за облагане на бира в държавите членки се различават и е възможно да се разреши това различие да продължи да съществува.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която се ползва от възможността, предвидена в член 4, параграф 1 от тази директива, за прилагане на намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни, все пак не е длъжна да третира като една независима пивоварна две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност и чието общо годишно производство не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С оглед отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921019">19 октомври 1992 година</DATE> за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която се ползва от възможността, предвидена в член 4, параграф 1 от тази директива, за прилагане на намалени акцизни ставки за бирата, произведена от независими малки пивоварни, все пак не е длъжна да третира като една независима пивоварна две или повече малки пивоварни, които осъществяват съвместна дейност и чието общо годишно производство не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> хектолитра.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>