27.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 56/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/309 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2015 година

за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (1) („основният регламент“), и по-специално член 15 от него,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Временни мерки

(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1195/2014 (2) („регламента за временните мерки“) Европейската комисия („Комисията“) наложи временно изравнително мито върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция.

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 3 януари 2014 г. от Danish Aquaculture Association („жалбоподателя“) от името на производители, които представляват над 25 % от общото производство на определена дъгова пъстърва в Съюза, чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз („известието“) (3). Както е посочено в съображение 1 от регламента за временните мерки, на 4 септември 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз беше публикувана поправка на известието за започване на процедура („поправката“) (4).

2.   Разследван период и разглеждан период

(3)

Както е посочено в съображение 23 от регламента за временните мерки, разследването на субсидирането и вредата обхваща периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. („разследвания период“). Тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, бяха разгледани за периода от 1 януари 2010 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

3.   Последваща процедура

(4)

След оповестяването на основните факти и съображения, въз основа на които беше наложено временно изравнително мито („оповестяване на временните мерки“), няколко заинтересовани страни направиха писмени изявления във връзка с предварителните констатации. На страните, които пожелаха да бъдат изслушани, беше предоставена такава възможност.

(5)

The Aegean Exporters' Association („AEA“) поиска изслушване от служителя по изслушванията при търговските процедури („служител по изслушванията“). Изслушването се състоя на 26 ноември 2014 г. По време на изслушването бяха обсъдени твърденията за промяна на обхвата на продукта с поправката, включването на пушена дъгова пъстърва в обхвата на продукта и изчислението на състоянието. На 8 януари 2015 г. се проведе втора среща със служителя по изслушванията. В допълнение към темите, обсъдени на изслушването от 26 ноември 2014 г., се обсъдиха методологията, прилагана за анализ на вредата и предложеният подход по отношение на гаранциите.

(6)

Бяха разгледани устните и писмените коментари, представени от заинтересованите страни, като в случаите, в които това беше счетено за целесъобразно, временните констатации бяха съответно изменени.

(7)

Комисията информира всички страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно изравнително мито върху вноса на дъгова пъстърва с произход от Турция и окончателно да събере сумите, обезпечени с временното мито („оповестяване на окончателните мерки“). На всички страни бе даден срок, в който да направят коментари относно оповестяването на окончателните мерки.

(8)

Коментарите, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и взети под внимание, когато това беше счетено за целесъобразно.

4.   Изготвяне на извадка

(9)

След оповестяването на временните мерки AEA се позова на поправката на известието за започване, посочено в съображение 2, и заяви, че посредством същата поправка Комисията е разширила обхвата на определението на продукта. Поради предполагаемото разширение на обхвата не може да бъде изключено, че някои турски износители не са заявили интерес при започването и не са попълнили формуляра за изготвяне на извадка. Поради това извадката на производителите износители може вече да не е представителна. След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментара си, без да предостави допълнителна обосновка или обяснения.

(10)

Осемнадесет групи от производители износители в Турция предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Общият деклариран обем на износа за Съюза на тези дружества през 2013 г. представлява целият износ на Турция за Съюза, както е посочено в съображение 14 от регламента за временните мерки. Както се посочва в съображение 15 от регламента за временните мерки, съгласно член 27, параграф 1 от „основния регламент“ Комисията подбра извадка от четири групи производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза. Извадката представлява 64 % от износа на разглеждания продукт за Съюза. Поради това извадката е представителна, а твърденията на страната в това отношение бяха отхвърлени.

(11)

При липсата на други постъпили коментари относно извадката изложеното в съображения 9 — 17 от регламента за временните мерки се потвърждава.

5.   Индивидуално разглеждане

(12)

Единадесет дружества или групи от дружества поискаха индивидуално разглеждане по силата на член 27, параграф 3 от основния регламент.

(13)

Комисията отхвърли тези искания, тъй като броят на производителите износители е прекалено голям и индивидуалното разглеждане би било от прекомерна тежест и би попречило на своевременното приключване на разследването.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

(14)

Както е посочено в съображение 24 от регламента за временните мерки, разглежданият продукт е дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss):

—

жива, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или

—

прясна, охладена, замразена и/или пушена:

—

под формата на цели риби (с глави), независимо дали с хриле, независимо дали изкормени, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или

—

без глави, независимо дали с хриле, независимо дали изкормени, с единично тегло, равно на или по-малко от 1 kg, или

—

под формата на филе с единично тегло, равно на или по-малко от 400 g,

с произход от Турция и понастоящем класирана в кодове по КН ex 0301 91 90 , ex 0302 11 80 , ex 0303 14 90 , ex 0304 42 90 , ex 0304 82 90 и ex 0305 43 00 („разглежданият продукт“).

(15)

След оповестяването на временните мерки и както вече беше посочено в съображение 9, една заинтересована страна заяви, че Комисията е разширила обхвата на продукта посредством поправка, което предполагаемо е потвърдено от член 1, параграф 1 от регламента за временните мерки. Същата страна твърди, че разширяването на обхвата на продукта е неправомерно. Освен това тя твърди, че е трябвало да се проведе консултация със заинтересованите страни относно предполагаемото разширяване на обхвата на продукта. След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментара си, без да предостави допълнителна обосновка или обяснения.

(16)

Както се посочва в съображение 25 от регламента за временните мерки, поправката не оказва въздействие върху обхвата на продукта, а е чисто редакционна. Поради това от самото начало обхватът на продукта включва дъгова пъстърва на единични порции под всички различни форми. По време на разследването стана явно, че описанието на различните форми в рамките на обхвата на продукта е нееднозначно и че има разминавания между различните езикови версии, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, което наложи пояснение. Например буквалният прочит на обхвата на продукта би означавал, че живите риби са изкормени. Изглежда обаче, че всички заинтересовани страни, от които беше поискано да попълнят съответните въпросници, са дали информация за всички видове продукти въпреки техническата грешка и поради това изводът е, че е налице общо съгласие, че от започването на текущата процедура всички видове са включени в обхвата на продукта. След публикацията на поправката заинтересованите страни бяха незабавно уведомени по електронна поща, но нито една от тях не представи коментари или твърдения, че правата им на защита са нарушени. Също така по време на разследването производителите износители са дали информация на Комисията за всички форми, обхванати от определението на продукта. Поради това твърденията на страната в това отношение бяха отхвърлени.

(17)

Две заинтересовани страни заявиха отново, че пушената пъстърва следва да се изключи от обхвата на продукта. Те твърдят, че изводът на Комисията в съображение 29 от регламента за временните мерки, че различните форми — „жива“, „охладена“, „замразена“ или „пушена“ — обхванати от определението за разглеждания продукт, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики, и отново се позоваха на две предишни антидъмпингови разследвания относно други рибни продукти (едра дъгова пъстърва и сьомга), които съответно през 2004 г. (5) и 2005 г. (6) са стигнали до извода, че пушените продукти не попадат в обхвата на продукта. Страните предоставиха информация относно ефекта на процеса на опушване, който предполагаемо изменял гореспоменатите характеристики. Освен това те отново заявиха, че структурите на разходите при пушените филета и другите форми се различават съществено и че производственият процес на пушените филета предполага значителни разходи за опушване.

(18)

След оповестяването на окончателните мерки AEA заяви, че Комисията не е пояснила кои са основните физически, технически и химически характеристики на пушената и непушената пъстърва, за които е установено, че са подобни. AEA заяви още, че са представили доказателства, че пушената и непушената пъстърва имат например различна химична структура, различни сетивни характеристики и различна хранителна стойност.

(19)

Въпреки ефекта на процеса на опушване Комисията счита, че главните основни характеристики, както са посочени в съображение 29 от регламента за временните мерки, остават подобни и не обосновават изключването на пушените продукти от обхвата на продукта. Противно на твърденията на АЕА, продуктът — пъстърва под различни форми, предназначена за консумация от човека — запазва своите характеристики и основните си химични и хранителни свойства и след опушване. Информацията за ефекта от процеса на опушване, която е предоставена от страните, не съдържа доказателства, че горепосочените основни характеристики се променят основно при процеса на опушване. Темата беше обсъдена и на изслушванията, проведени със служителя по изслушванията, посочени в съображение 5. Освен това всички категории на разглеждания продукт, включително пушената пъстърва, са обхванати в глава 3 от Комбинираната номенклатура (7) и са ясно разграничени от приготвените храни от риби, включени в глава 16 от същата номенклатура. Заинтересованите страни не обосноваха допълнително твърдението си за различните структури на разходите. Освен това, както вече бе посочено в съображение 30 от регламента за временните мерки, разследването показа, че структурата на разходите при пушените филета и другите форми наистина е подобна. Главният разходен елемент, който съставлява над 50 % от общия разход за всяка форма на представяне, са разходите за отглеждане, включващи основно разходите за фураж (рибно брашно и рибно масло), разходите за енергия и разходите за хайвер или млади екземпляри. При всички случаи изчислението на подбиването на цените е направено, както е обяснено в съображения 112 и 113 от регламента за временните мерки, чрез сравняване на цените на всеки вид на продукта. Накрая, както е обяснено в съображение 31 от регламента за временните мерки, предишните разследвания не са установили или направили конкретен извод, че пушените продукти следва да бъдат изключени от обхвата на продукта. Поради това твърденията в това отношение бяха отхвърлени.

(20)

След оповестяването на окончателните мерки АЕА и правителството на Турция („ПТ“) отново заявиха, че включването на пушената пъстърва в обхвата на продукта на текущото разследване противоречи на досегашната практика и че Комисията не е дала достатъчни обяснения за предполагаемото отклонение от досегашната практика.

(21)

Както е обяснено в съображение 31 от регламента за временните мерки, предишните разследвания не са установили или направили конкретен извод, че пушените продукти следва да бъдат изключени от обхвата на продукта. Тъй като пушените продукти не са били включени в жалбите в предишните разследвания, Комисията не е разследвала дали те са могли да бъдат включени в обхвата на разследванията, ако хипотетично бяха обхванати от жалбата. Поради това твърдението, че текущото разследване се отклонява от досегашната практика, е невярно и съответно се отхвърля.

(22)

При липса на допълнителни коментари относно разглеждания продукт или сходния продукт, съображения 24 до 32 от регламента за временните мерки се потвърждават.

В.   СУБСИДИЯ

1.   Държавна подкрепа за инвестиции в сектора на аквакултурите

(23)

Поради липсата на коментари относно държавната подкрепа за инвестициите в сектора на аквакултурите изложеното в съображения 38 — 49 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.   Преки и непреки субсидии за производителите на пъстърва

(24)

След оповестяването на временните мерки един включен в извадката производител износител и ПТ оспориха методологията на Комисията за изчисляване на средния размер на непреките субсидии, при което се взема предвид единствено производството на пъстърва, получаващо преки плащания. Те поискаха от Комисията да използва данните за общото производство на вътрешноводна пъстърва, публикувани от Турския статистически институт (8) през септември 2014 г. След оповестяването на окончателните мерки и двете страни повториха твърдението си. Комисията счита, че предоставените данни за общото производство на вътрешноводна пъстърва в Турция по време на разследвания период, са надеждни, въпреки че са представени след проверките на място, и поради това прие това твърдение.

(25)

Поради това средният размер на непреките субсидии, изчислен по отношение на закупените количества от двама включени в извадката производители износители от несвързани доставчици, беше изменен от 0,60 TL на 0,51 TL за kg, изчислен в „еквиваленти на цяла риба“ по следния начин:

—

Обща субсидия в национален мащаб, както е посочена в отговора на въпросника от ПТ

—

Минус размера на пряката субсидия, получена от включените в извадката производители износители (Özpekler, Kilic, GMS)

—

Минус такса в размер на 0,2 %, преведена на профсъюзите, като законова предпоставка за получаване на пряка субсидия

Този размер след това се разделя на общото производство на вътрешноводна пъстърва, минус производството на пъстърва от включените в извадката производители износители (Özpekler, Kilic, GMS), както е посочило ПТ в отговора на въпросника.

(26)

Поради това средният размер на субсидията на килограм, изчислен в „еквиваленти на цяла риба“, за включените в извадката производители износители, се основава на размера на пряката субсидия, получена за дейността по отглеждането, и на средния размер на субсидията, отпусната от ПТ, т.е. 0,51 TL на kg, изчислен в „еквиваленти на цяла риба“ за закупените количества от несвързани доставчици, ако има такива. Общата полза след това е изразена като процент от стойността CIF.

(27)

След оповестяването на временните мерки, един включен в извадката производител износител предложи леко модифициран начин на изчисление на размера на субсидията за закупена суровина от друг включен в извадката производител износител. Комисията прие това предложение и актуализира съответно таблицата в съображение 33 по-долу.

(28)

След оповестяването на временните мерки и впоследствие след оповестяването на окончателните мерки двама включени в извадката производители износители заявиха, че Комисията е изравнила размера на отпуснатата им пряка субсидия, но не и реалната полза. Получените суми обаче биха представлявали облагаем доход. Поради това приложимата корпоративна данъчна ставка в размер на 20 % в Турция следва да бъде приспадната от получения общ размер на пряката субсидия. В член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент се посочва, че „всяка такса за кандидатстване или други разходи, които са били необходими за получаването на правото на субсидия или за получаването на същата“ следва да се извади от сумата на ползата. Производителите износители изразиха становището, че плащането на приложимите корпоративни данъци е предпоставка за получаването на отпуснатите им средства и поради това следва да се счита за „друг разход“, необходим за получаването на правото на субсидия или за получаването на същата.

(29)

Комисията отхвърли това твърдение. В основния регламент няма правно основание, което да подкрепя предлаганата методология. Данъците не могат да бъдат считани за разходи съгласно член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. Плащането на корпоративен данък е задължение по турското данъчно законодателство, което е валидно за всички дружества, независимо дали те получават субсидии или не. Противно на становището на производителите износители плащането на корпоративен данък не е предпоставка за получаването на средства, за разлика от действителното отглеждане на разглеждания продукт.

(30)

След оповестяването на временните мерки и впоследствие след оповестяването на окончателните мерки двама включени в извадката производители износители заявиха, че тъй като се налага да чакат дълго за отпускането на субсидиите, междувременно възникват други финансови разходи. Поради това те очакват Комисията да направи корекция надолу на размера на получената полза, за да отрази такива финансови разходи. В този смисъл включените в извадката производители износители се позовават на съображение 42 от регламента за временните мерки, в който Комисията е установила полза въз основа на освобождаването от данък добавена стойност (ДДС) за закупуване на оборудване и е определила тази полза като „лихвата, дължима на търговска банка за периода до възстановяването на ДДС“.

(31)

Това твърдение е необосновано. Всъщност отговорните административни органи трябва да създадат необходимите процедури и механизми за надзор, за да управляват подобна мащабна схема за субсидиране. Поради това е нормално при такава схема, на която имат право голям брой земеделски производители в сектора на аквакултурите в Турция, да е необходимо време за отпускане на субсидиите. Аналогията със съображение 42 от регламента за временните мерки е подвеждаща. Описаната там полза от ДДС е схема на ПТ, при която евентуалните финансови разходи са съпътстващи разходи, които се правят обикновено, и чието компенсиране не се планира от ПТ.

(32)

Поради липсата на допълнителни коментари във връзка с преките и непреките субсидии за производителите, изложеното в съображения 50 — 64 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(33)

Като се вземат предвид коментарите на заинтересованите страни след оповестяването на временните мерки, маржовете на прякото и непрякото субсидиране са, както следва:

Преки и непреки субсидии

Наименование на дружеството

Марж на субсидията

GMS

6,9 %

Kilic

9,5 %

Özpekler

6,4 %

Ternaeben

8,0 %

3.   Субсидирани заеми

(34)

След оповестяването на временните мерки и впоследствие на окончателните мерки един включен в извадката производител износител заяви, че Комисията е счела даден заем за подлежаща на изравняване субсидия, въпреки че той е бил предназначен за инвестиция, несвързана с разглеждания продукт.

(35)

Комисията отхвърли това твърдение. В хода на разследването беше установено, че производителят износител на дъгова пъстърва е получил такъв заем, който подлежи на изравняване, понеже е специфичен за сектора на аквакултурите. Според Комисията е без значение фактът, че въпросната схема не е специфична за юридическото лице, което произвежда разследвания продукт, при положение че програмата е специфична и нейните ползи могат да бъдат свързани с производството на разглеждания продукт. Последното е факт, тъй като субсидираният заем намалява общия финансов разход на производителя, от което се възползва и разглежданият продукт. Не бяха представени доказателства, че управлението на финансовите ресурси от съответните производители износители е провеждано така, че общият финансов разход на дружеството да не бъде повлиян от отпускането на заема.

(36)

След оповестяването на временните мерки друг включен в извадката производител износител заяви, че Комисията не е разпределила правилно ползата от субсидирания заем между две различни юридически лица от една група, от които само едното произвежда разглеждания продукт.

(37)

Комисията прие твърдението и разпредели ползата въз основа на оборота на съответните юридически лица. Разпределената полза за разглеждания продукт е почти нулева и поради това не следва да бъде отразена в общата сума на субсидията.

(38)

След оповестяването на временните мерки и впоследствие на окончателните мерки по отношение на изравнените заеми един включен в извадката производител износител оспори изчислението от Комисията на коефициента на оборота, използван при разпределението на ползите към износа на разглеждания продукт за Съюза. Той заяви, че продажбите за износ на разглеждания продукт следва да се разделят на общия оборот на дружеството, включително продажбите на пъстърва и други продукти, както продавани на вътрешния пазар, така и изнасяни за ЕС, за да се изчисли коефициентът на оборота за определяне на размера на субсидираните заеми.

(39)

Комисията прие това твърдение. Въпреки тази нова методология обаче маржовете на субсидираните заеми останаха същите.

(40)

Поради липсата на други коментари относно субсидираните заеми изложеното в съображения 65 — 81 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(41)

Като се вземат предвид коментарите на заинтересованите страни след оповестяването на временните мерки, маржовете на субсидираните заеми са, както следва:

Преференциални заеми

Наименование на дружеството

Марж на субсидията

Özpekler

0,3 %

4.   Пул за селскостопанско застраховане и ставки за помощ за премията

(42)

Поради липсата на коментари относно пула за селскостопанско застраховане и ставките за помощ за премията изложеното в съображения 82 — 90 от регламента за временните мерки се потвърждава.

5.   Субсидии за консултантска дейност

(43)

Поради липсата на коментари относно субсидиите за консултантска дейност изложеното в съображение 91 от регламента за временните мерки се потвърждава.

6.   Субсидии за гориво и за бракуване на риболовни кораби

(44)

Поради липсата на коментари относно субсидиите за гориво и за бракуване на риболовни кораби изложеното в съображение 92 от регламента за временните мерки се потвърждава.

7.   Изчисляване на общите маржове на субсидията

(45)

След оповестяването на временните мерки две включени в извадката дружества посочиха техническа грешка на закръглянето при изчисляването на общите маржове на субсидията. Комисията прие твърдението и актуализира съответно таблицата по-долу.

(46)

Поради липсата на коментари относно методологията за изчисляване на общите маржове на субсидията се потвърждава методологията, посочена в съображения 93 — 98 от регламента за временните мерки.

(47)

Като се взеха предвид коментарите на заинтересованите страни, окончателните маржове на субсидиите, приложими към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, са, както следва:

Наименование на дружеството

Марж на субсидията

GMS

6,9 %

Kilic

9,5 %

Özpekler

6,7 %

Ternaeben

8,0 %

Среднопретеглена стойност на извадката

7,6 %

Марж на субсидията в национален мащаб

9,5 %

Г.   ВРЕДА

1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(48)

След оповестяването на временните мерки една заинтересована страна заяви, че Комисията е изключила от общото производство на Съюза данните за производителите от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители от Съюза. Те заявиха, че по този начин рибопреработвателната промишленост в Съюза е де факто изключена от разследването.

(49)

След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментарите си и заяви, че Комисията е следвало да извърши i) интегриран анализ въз основа на общата продукция на производителите и преработвателите в Съюза, или ii) двустепенен анализ въз основа на първоначалния анализ по сегменти на вредата по отношение на сегмента на производителите, от една страна, и на преработвателите, от друга, последван от интегриране в анализа на цялата промишленост. Заявено беше, че второто действие съответства на съдебната практика на СТО по случая ЕО — Сьомга (9), както и на досегашната практика на Комисията (10). Страната обаче не представи данни за евентуалното въздействие на алтернативните методологии върху анализа на вредата. Същата заинтересована страна заяви накрая, че методологията не съответства на факта, че вносът, предназначен за преработка, е включен както в обема на вноса, така и в производството на Съюза.

(50)

След оповестяването на окончателните мерки ПТ също заяви, че данните за производителите от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители от Съюза, следва да бъдат включени в общото производство на Съюза.

(51)

Освен това ПТ заяви, че обемът на производството, използван при анализа на вредата, се различава от обема на производството, използван в анализа на състоянието, и съответно потенциално съдържа грешка. ПТ също така повтори коментара си относно предполагаемите грешки в анализа на състоянието.

(52)

Текущото разследване включва всички производители от Съюза на жива, прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва. Както е посочено в съображение 10 от регламента за временните мерки, извадката от производители от Съюза включва различни етапи и видове производство (производство на жива, прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва) и се счита за представителна за промишлеността на Съюза като цяло. Поради това горното твърдение, че рибопреработвателната промишленост е de facto изключена от анализа, е неправилно и беше отхвърлено.

(53)

Освен това не бяха налични данни, които да дадат възможност на Комисията да извърши анализ по сегменти на различните етапи и видове производство. В допълнение, както е посочено в съображение 10 от регламента за временните мерки, промишлеността на Съюза е силно фрагментирана — с над 700 малки и средни предприятия, поради което не беше възможно Комисията да събере данни за различните сегменти. Поради това в този случай предложеният анализ по сегменти не беше целесъобразен.

(54)

Накрая, включването на вноса, предназначен за преработка, в данните за производството бе избрано, за да се стигне до най-точна приблизителна стойност на обема на производството. При всички случаи вносът на разглеждания продукт (с изключение на пушената пъстърва), предназначен за преработка, представляваше под 3 % от общото производство на Съюза, изчислено по тази методология, като алтернативната методология с изключването му от данните за производството на Съюза не би имало значително влияние върху този показател за вредата.

(55)

Разликата в обемите на производството, изчислени за целите на анализа на състоянието и анализа на вредата, отразява факта, че по време на разследването се получи по-точна информация, докато анализът на състоянието се базираше на разумна оценка на prima facie доказателствата, налични към момента на анализа на състоянието. Комисията също така отговори на конкретните въпроси на ПТ относно анализа на състоянието с индивидуално оповестяване, изпратено на 18 декември 2014 г. и по време на изслушването пред служителя по изслушванията на 8 януари 2015 г. Поради това се отхвърля твърдението, че обемът на производството, използван при анализа на вредата, е потенциално неверен поради разликата в източниците на анализа на състоянието и анализа на вредата.

(56)

Както е посочено в съображение 123 от регламента за временните мерки обемът на производството се основава на данни от Федерацията на европейските производители на аквакултури (ФЕПА), които се събират на база франко рибовъдното стопанство и са свързани с уловената жива риба във всяка държава членка. Делът на вноса, предназначен за преработка, беше добавен към обема на производство на жива риба въз основа на информация, събрана и потвърдена по време на настоящото разследване. Тъй като обемът на производството се изчислява в „еквиваленти на цяла риба“, няма разлика дали той е изчислен от първата форма на продажбата, тоест „жива риба“, или от последната форма, тоест „преработена“. Поради това ако обемът на преработената риба беше добавен към обема на живата риба, както се предлага от заинтересованата страна, това би довело до дублиране на данните. Въпреки факта, че общият обем на производството се базираше основно на данни от производството на жива риба, за да се избегне дублирането на данните, използваната методология не изключва други видове производство на Съюза (производство на прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва), а факторите за причиняване на вреда се отнасят за цялата промишленост на Съюза, т.е. жива риба и последваща преработка. Поради това, противно на твърденията на тази страна, методологията, използвана за определяне на общия обем на производството на Съюза, не изключва отрасъла за преработка на пъстърва. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(57)

Във всички случаи, дори ако беше приета методологията, предложена от заинтересованата страна, и към данните за производители на жива риба от Съюза бяха добавени данните за производители от Съюза, преработващи жива риба, и дори ако това беше довело до надценяване на някои показатели за вредата, като например обем на производството, обем на продажбите, производствен капацитет и заетост, те щяха да показват същите тенденции през разглеждания период, защото обемите на преработвателната промишленост са свързани с обемите на производство на жива риба.

(58)

При отсъствието на други постъпили коментари, съображения 99 и 100 от регламента за временните мерки се потвърждават.

2.   Потребление на Съюза

(59)

След оповестяването на временните мерки, както беше отбелязано в съображение 48, една заинтересована страна заяви, че Комисията изключва данни за производители от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители на жива риба от Съюза, и включва само обема на производство на производители от Съюза, които внасят жива риба за допълнителна преработка. Тази страна заяви, че поради това общото потребление на Съюза е подценено. След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментара си, без да предостави допълнителна обосновка с изключение на хипотетичния пример за пазарните дялове, като твърдеше, че на методологията на Комисията за определяне на потреблението на Съюза липсва вътрешна логика, което води до надценен пазарен дял на турския внос.

(60)

Както е обяснено в съображения 52 и 56, рибопреработвателната промишленост в Съюза всъщност не е изключена от анализа. Въпреки това данните за производството са установени въз основа на жива риба, изчислена в „еквиваленти на цяла риба“, за да се избегне дублирането на данни. Същият резултат щеше да се получи, ако общият обем на производството беше установен въз основа на допълнително преработена пъстърва, преобразувана в „еквивалент на цяла риба“. Ако обемът на преработена риба обаче беше добавен към обема на жива риба, както се предлага от заинтересованата страна, това би довело до дублиране на данните и би увеличило изкуствено общия обем на производството и потреблението в Съюза. Същевременно, както е обяснено в съображение 57, тези показатели въпреки това щяха да разкрият същите тенденции по време на разглеждания период. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(61)

Предполагаемото въздействие върху пазарния дял на турския внос е разгледано в съображение 64.

(62)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 101 — 105 от регламента за временните мерки се потвърждава.

3.   Внос от засегнатата държава

3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатата държава

(63)

След оповестяването на временните мерки една заинтересована страна заяви, че Комисията е изключила данни за производители от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители на жива риба от Съюза, и е включила само обема на производство на производители от Съюза, които внасят жива риба за допълнителна преработка. Посочената страна твърдеше, че тази методология води до надценяване на пазарния дял на турския внос. Както е посочено в съображение 59, страната не предостави обосновка на това твърдение с изключение на хипотетичния пример за пазарните дялове.

(64)

Както е обяснено в съображение 60, данните за производството са установени въз основа на жива риба, изчислена в „еквиваленти на цяла риба“, за да се избегне дублирането на данни. Ако обемът на преработена риба беше добавен към обема на жива риба, както се предлага от заинтересованата страна, това би довело до дублиране на данните вследствие на това до подценяване на пазарния дял на турския внос. Същевременно, както е обяснено в съображение 57, тези показатели въпреки това щяха да разкрият същите тенденции по време на разглеждания период. Поради това твърдението се отхвърля.

(65)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 106 — 108 от регламента за временните мерки се потвърждава.

3.2.   Цени на вноса от засегнатата държава и подбиване на цените

(66)

След оповестяването на окончателните мерки една страна заяви, че цените на вноса от Турция не следва да се изчисляват по средна стойност, а по видове, тъй като съставът на вида продукт и теглото на един определен вид в рамките на състава оказват значително влияние върху средната цена. След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментара си, без да подкрепи с допълнителни доказателства твърдението си.

(67)

За да се установят и изследват тенденциите на общите показатели за вреда, свързани с цените на разглеждания продукт по време на разглеждания период, съгласно разпоредбите на член 3 от основния регламент, беше счетено за целесъобразно да се използва среднопретеглена цена на вноса, която е свързана с разглеждания продукт, според определението му. Всъщност подробни данни се събират единствено за разследвания период. Поради това данните по видове за целия разглеждан период не са налични. При всички случаи среднопретеглената цена на вноса позволява изследване на тенденцията, валидна за разглеждания продукт. Фактът, че дадена тенденция евентуално би била различна за някои видове продукти, не обезсилва общата тенденция. Последно, цената е претеглена, за да се вземе предвид именно теглото на всеки от видовете продукти в различните състави.

(68)

От друга страна, за целите на определянето на подбиването на цените по време на разследвания период, както е посочено в съображения 112 и 113 от регламента за временните мерки, Комисията действително използва среднопретеглени продажни цени за всеки вид на продукта на включените в извадката производители от Съюза към несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода; и ги сравни със съответните среднопретеглени цени за всеки внасян вид на разглеждания продукт от включените в извадката турски производители към първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база стойност, застраховка, навло (база CIF), със съответните корекции спрямо мита и разходи след вноса.

(69)

Поради гореизброените причини твърдението беше отхвърлено.

(70)

След оповестяването на временните мерки същата страна оспори факта, че Комисията не е направила корекции спрямо разходите след вноса. Вследствие на това твърдение Комисията анализира допълнително наличната информация и използва средните разходи след вноса, направени от свързания вносител по отношение на включения в извадката производител износител.

(71)

Сравнението на цените беше извършено за всеки продуктов вид по отношение на сделки, извършени на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадане на всички намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Като се вземе предвид корекцията, описана по-горе в съображение 70, среднопретегления марж на подбиването на вноса от засегнатата страна на пазара на Съюза е била между 2 % и 16 % (средният марж на подбиване на цените е бил 6 %).

(72)

Поради липсата на други коментари изложеното в съображения 109 — 111 и 114 — 117 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.1.   Общи бележки

(73)

След оповестяването на временните мерки ПТ поиска от Комисията да му предостави информация за макроикономическите индикатори за вреда, обобщени само на равнището на включените в извадката производители от Съюза. Тази страна повтори твърдението си след оповестяването на окончателните мерки. Практика на Комисията е да установява и анализира макроикономическите показатели на равнището на Съюза, а не на равнището на включените в извадката производители от Съюза. Действително се смята, че по отношение на макроикономическите показатели пълните данни за цялата промишленост на Съюза, включваща и данните от включените в извадката дружества, отразява по-пълноценно състоянието по време на разглеждания период, отколкото данните само за част от промишлеността. Поради това посоченото искане беше отхвърлено.

(74)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 118 — 122 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.2.   Макроикономически показатели

4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(75)

След оповестяването на временните мерки, както беше отбелязано в съображение 9, една заинтересована страна заяви, че Комисията изключва данни за производители от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители на жива риба от Съюза, и включва само обема на производство на производители от Съюза, които внасят жива риба за допълнителна преработка. Същата страна заяви, че поради това общият обем на производство на Съюза е подценен.

(76)

Както е обяснено в съображение 52, Комисията анализира цялата промишленост на Съюза, включително производителите на жива, прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва, а в съображения 56 и 60 се посочва, че общият обем на производството на Съюза не е бил повлиян от използваната от Комисията методология. Поради това доводът беше отхвърлен.

(77)

ПТ заяви, че данните на ФЕПА включват данни само от 13 държави членки и поради тази причина общият обем на производството на Съюза е подценен.

(78)

Данните на ФЕПА наистина не включват държави членки с общ обем на производство под 1 000 тона („еквивалент на цяла риба“) годишно, което обаче предвид незначителните количества не би имало съществено влияния върху установените тенденции. Освен това посочената страна не доказа потенциалното въздействие от включването на останалите държави членки в общите данни. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(79)

След оповестяването на окончателните мерки ПТ заяви, че данните за производството на две невключени държави членки, по-специално България и Румъния, всъщност са произвели повече от 1 000 тона през 2011 г. Обемите на производство, предоставени от ПТ, се отнасят предимно до производството на едра пъстърва, която не е продуктът, предмет на настоящото разследване. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(80)

След оповестяването на временните мерки една заинтересована страна заяви, че производственият капацитет съгласно съображение 124 от регламента за временните мерки е неверен, тъй като е изчислен въз основа на неправилно установения обем на производството, както се твърди в съображение 75. Освен това заинтересованата страна твърдеше, че процентът на използване на капацитета не следва да се основава на информацията, предоставена от включените в извадката производители от Съюза, тъй като извадката съдържа производители от Съюза, представляващи различни производствени етапи, като например опушване, а обемът на производство се предполага да съдържа само жива пъстърва. След оповестяването на окончателните мерки същата страна заяви, че използваната формула погрешно се базира на средния процент на използване на капацитета при включените в извадката производители, вместо да използва конкретни данни на отрасъла за жива риба, от една страна, и преработвателната промишленост, от друга. Страната също така твърди, че освен това данните за преработвателната промишленост, която закупува жива пъстърва в Съюза, не са включени, което предполагаемо има значително въздействие върху определянето на общия обем на производствения капацитет в Съюза. Накрая страната заяви, че определянето на капацитета не следва да се базира на формула, а на реални данни от производителите от Съюза.

(81)

Както се посочва в съображения 52, 56 и 60, Комисията не е изключила преработвателната промишленост в Съюза от анализа си и твърдението, че обемът на производството е неправилно изчислен, се отхвърля. Освен това, както е посочено в съображение 53, не бяха налични данни, които да дадат възможност на Комисията да извърши анализ по сегменти, като използва данни за конкретните два отрасъла. По същата причина определянето на капацитета не можеше да се базира на реални данни от над 700 малки и средни производители от Съюза. Както е обяснено в съображения 123 и 124 от регламента за временните мерки, изчисленият от Комисията процент на използване на капацитета е в съответствие с обема на производството на Съюза. Поради това твърдението, че определянето на капацитета е извършено на базата на непълни данни за общото производство и че процентът на използване на капацитета не следва да се основава на информацията от включени в извадката производители от Съюза, също беше отхвърлено. При всички случаи, дори да беше приета алтернативната методология за изчисляване на производствения обем, предложена от заинтересованата страна, и данните за преработвателната промишленост на Съюза, закупуваща жива риба в Съюза, да бяха добавени към данните за производители от Съюза на жива риба, което да доведе до дублиране на данните, както е обяснено в съображение 56, изменението на процента на използване на капацитета би показало същите тенденции през разглеждания период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(82)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 123 — 128 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял:

(83)

След оповестяването на временните мерки, както беше отбелязано в съображение 9, една заинтересована страна заяви, че Комисията изключва данни за производители от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители на жива риба от Съюза, и включва само обема на производство на производители от Съюза, които внасят жива риба за допълнителна преработка. Същата страна заяви, че частта на преработвателната промишленост в Съюза е изключена от анализа. Поради това тази страна твърди, че обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е подценен и пазарният дял, изчислен на тази основа, е неверен. След оповестяване на окончателните мерки същата страна повтори своите коментари и заяви, че Комисията е трябвало да използва алтернативните методологии, описани в съображение 49, без да предложи обосновка на тяхното значение за посочената констатация.

(84)

Вследствие на посочените в съображения 52, 56 и 60 причини беше отхвърлено твърдението, че обемът на производството е неправилно установено и че част от промишлеността на Съюза не е взета предвид при анализа. От това следва, че твърдението за неправилно установени обем на продажбите и пазарен дял бе също отхвърлено. Както е обяснено в съображение 53, анализът по сегменти не беше целесъобразен и беше отхвърлен. Ако обаче беше приета методологията за изчисляване на обема на продажбите, предлагана от заинтересованата страна, това щеше да доведе до дублиране на данните и вследствие на това до надценяване на обема на продажбите и пазарния дял на промишлеността на Съюза. Същевременно, както е обяснено в съображение 57, тези показатели въпреки това щяха да разкрият същите тенденции по време на разглеждания период. Поради това твърдението се отхвърля.

(85)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 129 и 133 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.2.3.   Растеж

(86)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображение 134 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.2.4.   Заетост и производителност

(87)

След оповестяването на временните мерки, както беше отбелязано в съображение 9, една страна заяви, че Комисията изключва данни за производители от Съюза, които преработват жива риба, закупена от други производители на жива риба от Съюза и че поради това заетостта е подценена. След оповестяването на окончателните мерки същата страна заяви, че използваната формула е неправилно базирана на заетостта за включените в извадката производители, вместо да използва данните на тези два конкретни отрасъла. Страната също така твърди, че освен това данните за преработвателния отрасъл, който закупува жива пъстърва в Съюза, не са включени, което предполагаемо има значително въздействие върху определянето на общата заетост в Съюза. Накрая, страната твърди, че при всички случаи определянето на заетостта не следва да се базира на формула, а на реални данни от производителите от Съюза.

(88)

Вследствие на посочените в съображения 52, 56 и 60 причини беше отхвърлено твърдението, че част от промишлеността на Съюза не е взета предвид при анализа. Освен това, както е посочено в съображение 53, няма налични данни, които да дадат на Комисията възможност да извърши анализ по сегменти с използване на конкретни данни от отрасъла за жива риба, от една страна, и от преработвателната промишленост, от друга. По същата причина определянето на заетостта не можеше да се базира на реални данни от над 700 малки и средни производители от Съюза. Както е обяснено в съображение 136 от регламента за временните мерки, изчислената от Комисията заетост е в съответствие с обема на производството на Съюза. При изчисляването на заетостта Комисията взе предвид цялата промишленост на Съюза, включително преработвателната промишленост. От това следва, че твърдението за неправилно установена заетост бе също отхвърлено. При всички случаи, дори да беше приета алтернативната методология за изчисляване на производствения обем, предложена от заинтересованата страна, и данните за преработвателната промишленост на Съюза, закупуваща жива риба в Съюза, да бяха добавени към данните за производители от Съюза на жива риба, което да доведе до дублиране на данните, както е обяснено в съображение 56, изменението на заетостта би показало същите тенденции през разглеждания период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(89)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 135 — 137 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.3.   Микроикономически показатели

4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(90)

След оповестяването на окончателните мерки една страна заяви, че продажбите на промишлеността на Съюза не следва да се изчисляват по средна стойност, а по видове, тъй като съставът на вида продукт и теглото на един определен вид разглеждан продукт в рамките на състава оказват значително влияние върху средната продажна цена. След оповестяването на окончателните мерки същата страна повтори коментара си, без да предостави допълнителни доказателства на твърдението си.

(91)

По аналогия на причините, посочени в съображения 67 и 68, това твърдение беше отхвърлено.

(92)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 140 — 142 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.3.2.   Разходи за труд

(93)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 143 и 144 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.3.3.   Инвентарен опис

(94)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображение 145 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(95)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 146 — 151 от регламента за временните мерки се потвърждава.

5.   Заключение относно вредата

(96)

Въз основа на гореизложения обобщен анализ на съответните макроикономически и микроикономически фактори и поради липсата на други постъпили коментари, изводите в съображения 152 — 155 от регламента за временните мерки, че цялата промишленост на Съюза, включително всички отделни етапи и видове производство (производство на жива, прясна, замразена, филетирана и пушена пъстърва) е понесла съществена вреда по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент, се потвърждават.

Д.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

1.   Въздействие на субсидирания внос

(97)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 157 — 161 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.   Въздействие на други фактори

2.1.   Внос от трети държави

(98)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 162 — 165 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.2.   Износ на промишлеността на Съюза

(99)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 166 и 168 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.3.   Промяна на потреблението

(100)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 169 и 170 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.4.   Конкуренция с други рибни видове

(101)

След оповестяването на временните мерки някои заинтересовани страни повториха твърдението си, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от конкуренцията с други рибни видове. Страните цитираха изследвания (11), които предполагаемо показват, че други рибни видове се конкурират на германския пазар с дъговата пъстърва на единични порции. В допълнение на това заинтересованите страни заявиха, че освен предполагаемата конкуренция с едра пъстърва, сьомга и пангасиус е налице и конкуренция с треска, писия, скумрия и морски костур, което е причинило вреда на промишлеността на Съюза.

(102)

Гореизброените изследвания, на които се позовават засегнатите страни, не съдържат изчерпателни доказателства в подкрепа на твърденията относно германския пазар, нито относно пазара на Съюза като цяло. Тези твърдения бяха опровергани и от факта, че по време на разглеждания период вносът на дъгова пъстърва от Турция за Съюза е нараснал както като пазарен дял, така и като обем на продажбите.

(103)

Предполагаемата конкуренция от други рибни видове не би могла да обясни в никакъв случай общото икономическо и финансово влошаване на промишлеността на Съюза и особено загубата на пазарен дял спрямо вноса от Турция, който през разглеждания период е нараснал.

(104)

На това основание твърденията в това отношение бяха отхвърлени.

(105)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 171 — 175 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.5.   Административна и регулаторна тежест, географски ограничения

(106)

След оповестяването на временните мерки някои заинтересовани страни повториха твърдението си, че анализът не е взел предвид отрицателното въздействие на административната тежест в държавите членки.

(107)

Административната и регулаторната тежест, включително предполагаемите ограничения върху използването на определени географски области за цели, свързани с аквакултурите в държавите членки, като възможен друг фактор, причинил вреда на промишлеността на Съюза, е разгледана в съображения 176 — 178 от регламента за временните мерки. Засегнатите страни не подкрепиха с допълнителни доказателства твърдението си, нито предоставиха допълнителни данни в този смисъл. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(108)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 176 — 178 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.6.   Ценови натиск, упражняван от големите търговци на дребно

(109)

След оповестяването на временните мерки някои заинтересовани страни повториха твърдението си, че анализът не е взел предвид отрицателното въздействие на ценовия натиск и силната позиция при договаряне на сектора за търговия на дребно.

(110)

Ценовият натиск и силната позиция при договаряне на сектора за търговия на дребно като евентуални други фактори, причинили вреда на промишлеността на Съюза, са разгледани в съображения 179 — 181 от регламента за временните мерки. Засегнатите страни не подкрепиха с допълнителни доказателства твърдението си, нито предоставиха допълнителни данни в този смисъл. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(111)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 179 — 181 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.7.   Свръхинвестиции, финансови разходи, колебания в обменния курс и извънредни загуби, свързани със съдебни спорове

(112)

След оповестяването на временните мерки някои заинтересовани страни повториха твърдението си, че анализът не е взел предвид отрицателното въздействие на редица други фактори върху отделни производители от Съюза, като предполагаеми свръхинвестиции, екологични въпроси и съдебни спорове.

(113)

Тези фактори обаче са разгледани в съображения 182 — 186 от регламента за временните мерки. Засегнатите страни не подкрепиха с допълнителни доказателства твърдението си, нито предоставиха допълнителни данни в този смисъл. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(114)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 182 — 186 от регламента за временните мерки се потвърждава.

3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(115)

Въз основа на гореизложеното и при липса на други постъпили коментари, се потвърждават заключенията в съображения 187 — 189 от регламента за временните мерки, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е причинена от субсидирания внос, както и че няма други фактори, анализирани поотделно и заедно, които нарушават причинно-следствената връзка.

Е.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(116)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 191 — 194 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.   Интерес на несвързаните вносители

(117)

След налагането на временните мерки двама други вносители заявиха своя интерес и твърдяха, че налагането на мита върху пъстървата от Турция ще има отрицателно въздействие за тях. Тези страни обаче не обосноваха своите твърдения. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(118)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 195 и 198 от регламента за временните мерки се потвърждава.

3.   Интерес на ползвателите, потребителите и доставчиците

(119)

При липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 199 — 203 от регламента за временните мерки се потвърждава.

4.   Заключение относно интереса на Съюза

(120)

Въз основа на гореизложеното и при липсата на други постъпили коментари се потвърждава заключението в съображение 204 от регламента за временните мерки, че не са налице основателни причини да се счита, че налагането на мерки върху вноса на разглеждания продукт от Турция не е в интерес на Съюза.

Ж.   ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

(121)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени окончателни изравнителни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда за промишлеността на Съюза от субсидирания внос.

1.   Равнище на отстраняване на вредата (марж на вредата)

(122)

С оглед на корекцията, описана в съображения 70 и 71 по-горе маржовете на вредата се коригират, както е посочено в съображение 127 по-долу.

(123)

Поради липсата на други постъпили коментари изложеното в съображения 206 — 217 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.   Окончателни мерки

(124)

В светлината на гореизложеното и в съответствие с член 15 от основния регламент следва да се наложат окончателни изравнителни мита в съответствие с разпоредбата за по-малкото по размер мито в член 15, параграф 1 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на вредата и маржовете на субсидията. Размерът на митата следва да бъде определен на равнището на по-ниския от двата маржа.

(125)

Предвид високата степен на съдействие от страна на турските производители износители, митото за „всички други дружества“ бе определено на равнището на най-високото мито, което ще бъде наложено на дружествата, включени в извадката или оказали съдействие при разследването. Митото за „всички други дружества“ ще бъде наложено на всички дружества, които не са оказали съдействие при разследването.

(126)

За изброените в приложението оказали съдействие турски дружества, които не са включени в извадката, окончателната ставка на митото се определя на среднопретеглената ставка на дружествата, включени в извадката.

(127)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на окончателните изравнителни мита, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Марж на субсидията

Марж на вредата

Изравнително мито

GMS

6,9 %

24 %

6,9 %

Kilic

9,5 %

37 %

9,5 %

Özpekler

6,7 %

22 %

6,7 %

Ternaeben

8,0 %

17 %

8,0 %

Други оказващи съдействие дружества

7,6 %

23 %

7,6 %

Всички други дружества

9,5 %

37 %

9,5 %

(128)

Гореизложените изравнителни мерки са установени под формата на адвалорни мита, т.е. пропорционално на стойността на вноса.

(129)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те са отразявали установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от изрично посочените правни субекти.

(130)

Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително и от субекти, свързани с изрично посочените, се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“.

(131)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито в случай на последваща промяна на наименованието на неговия правен субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (12). Искането трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него митническа ставка. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него митническа ставка, в Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие, с което се съобщава за промяната на името.

(132)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, остатъчното мито за всички други дружества следва да се прилага не само за неоказалите съдействие производители износители в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

3.   Гаранции

(133)

След оповестяването в регламента за временните мерки 15 производители износители предложиха да поемат ценови гаранции в съответствие с член 13 от основния регламент.

(134)

Комисията внимателно анализира предложенията в светлината на специфичния контекст на отношенията с Турция. Комисията обаче счете, че такива гаранции няма да са приложими на практика при текущата процедура. Причините за това са големият брой форми на представяне на разглеждания продукт, значителните ценови разлики между различните форми и рискът от кръстосано компенсиране поради продажбата на други продукти на същите клиенти.

(135)

След оповестяването на окончателните мерки една заинтересована страна (АЕА) заяви, че причините да се обявят гаранциите за неприложими на практика, не са правилни. Първо, тя твърди, че броят на формите е ограничен, те са ясно разграничими чрез кодове по ТАРИК и ако е необходимо някои форми могат да се групират; второ, че наличието на големи ценови разлики между различните форми не означава, че гаранциите са неприложими на практика, тъй като могат да се установят различни минимални вносни цени за отделните форми и, последно, че по-рано подобни гаранции са били приемани за други рибни продукти (сьомга) (13).

(136)

Първо, включените в извадката производители износители, които са предложили гаранции и за които Комисията разполага с подробна информация, са изнасяли седем различни форми на разглеждания продукт по време на разследвания период. Тези форми не могат да бъдат ясно разграничени посредством кодове по ТАРИК. Освен това групирането на форми, които имат различни цени, може да доведе до кръстосано компенсиране между минималните вносни цени на различните форми. Второ, ако големият брой производители износители и форми, съчетан със значителните ценови разлики между формите, бъде компенсиран с голям брой минимални вносни цени, както предлага заинтересованата страна, това ще направи наблюдението на гаранциите още по-неприложимо на практика. Трето, намаляването на риска от кръстосано компенсиране чрез непрекъснато наблюдение на клаузата да се преустанови продажбата на други продукти на същите клиенти ще бъде непропорционално трудоемко и поради това неприложимо на практика. Накрая, що се отнася до случая със сьомгата, приетите по това време гаранции са се оказали неприложими на практика, което е видно от множеството оттегляния на гаранции по време на срока на действие на мерките. Поради гореизложените причини, аргументите, че гаранциите ще бъдат приложими на практика в този случай, се отхвърлят.

(137)

Поради това предложенията за ценови гаранции бяха отхвърлени.

4.   Окончателно събиране на временното мито

(138)

С оглед на установените маржове на субсидията и предвид равнището на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, обезпечени чрез временното изравнително мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани. Сумите в излишък от окончателните размери на изравнителното мито следва да се освободят.

(139)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (14),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Върху вноса на дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) се налага окончателно изравнително мито:

—

жива, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или

—

прясна, охладена, замразена и/или пушена:

—

под формата на цели риби (с глави), независимо дали с хриле, независимо дали изкормени, с единично тегло, равно на или по-малко от 1,2 kg, или

—

без глави, независимо дали с хриле, независимо дали изкормени, с единично тегло, равно на или по-малко от 1 kg, или

—

под формата на филе с единично тегло, равно на или по-малко от 400 g,

класирана понастоящем в кодове по КН ex 0301 91 90 , ex 0302 11 80 , ex 0303 14 90 , ex 0304 42 90 , ex 0304 82 90 и ex 0305 43 00 (кодове по ТАРИК 0301 91 90 11, 0302 11 80 11, 0303 14 90 11, 0304 42 90 10, 0304 82 90 10 и 0305 43 00 11) и с произход от Турция.

2.   Ставките на окончателното изравнително мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, за продукта, описан в параграф 1 и произведен от посочените по-долу дружества, са следните:

Дружество

Изравнително мито

Допълнителен код по ТАРИК

—

Akyol Su Ürn.Ürt.Taş.Kom.İth.İhr.Paz.San. ve Tic. Ltd. Şti

—

Asya Söğüt Su Ürünleri Üretim Dahili Paz.ve İhr. Ltd.Şti

—

GMS Su Ürünleri Üretim İth. Paz. San. ve Tic. Ltd. Şti

—

Gümüşdoga Su Ürünleri Üretim Ihracat Ithalat AŞ

—

Gümüş-Yel Su Ürünleri üretim İhracat ve İthalat Ltd. Şti

—

Hakan Komandit Şirketi

—

İskele Su Ürünleri Hayv.Gida Tur.Inş.Paz.Ihr.Ltd.Şti

—

Karaköy Su Ürünleri Üretim Paz.Tic.İhr. ve İth.Ltd.Şti

—

Özgü Su Ürün. Üret. Taş. Komis. İth. İhr. Paz. San. ve Tic. Ltd. Şti

6,9 %

B964

BAFA Su Ürünleri Yavru Üretim Merkezi Sanayi Ticaret AŞ

9,5 %

B965

Özpekler İnşaat Taahhüd Dayanıklı Tüketim Malları Su Ürünleri Sanayi ve Ticaret Limited Şirketi

6,7 %

B966

Ternaeben Gida ve Su Ürünleri Ithalat ve Ihracat Sanayi Ticaret AŞ

8,0 %

B967

Дружества, изброени в приложението

7,6 %

 

Всички други дружества

9,5 %

B999

3.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат съответните действащи разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

Сумите, обезпечени чрез временните антидъмпингови мита в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1195/2014, се събират окончателно. Обезпечените суми, надвишаващи окончателните ставки на изравнителните мита, се освобождават.

Член 3

Когато даден нов производител износител от Турция предостави на Комисията достатъчно доказателства, че:

—

не е изнасял за Съюза описания в член 1, параграф 1 продукт през разследвания период (от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г.),

—

не е свързан с нито един от износителите или производителите от Турция, за които се отнасят мерките, наложени с настоящия регламент;

—

действително е изнасял за Съюза разглеждания продукт след разследвания период, на който се основават мерките, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза,

член 1, параграф 2 може да бъде изменен, като новият производител износител бъде добавен към оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката и за които се прилага среднопретеглената митническа ставка в размер на 7,6 %.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)   ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1195/2014 на Комисията от 29 октомври 2014 г. за налагане на временно изравнително мито върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция (ОВ L 319, 6.11.2014 г., стр. 1).

(3)  Известие за започване на антисубсидийна процедура по отношение на вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция (ОВ C 44, 15.2.2014 г., стр. 9).

(4)  Поправка на Известие за започване на антисубсидийна процедура по отношение на вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция (ОВ C 297, 4.9.2014 г., стр. 23).

(5)  Регламент (ЕО) № 437/2004 на Съвета от 8 март 2004 г. за налагането на окончателно антидъмпингово мито и за окончателното събиране на временното мито върху вноса на пъстърва с произход от Норвегия и Фарьорските острови (ОВ L 72, 11.3.2004 г., стр. 23).

(6)  Регламент (ЕО) № 628/2005 на Комисията от 22 април 2005 г. за налагането на временно антидъмпингово мито върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия (ОВ L 104, 23.4.2005 г., стр. 5) и Регламент (ЕО) № 85/2006 на Съвета от 17 януари 2006 г. за налагане на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на временни мита, наложени върху вноса на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия (ОВ L 15, 20.1.2006 г., стр. 1).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 312, 31.10.2014 г., стр. 1).

(8)  http://www.turkstat.gov.tr/Kitap.do?metod=KitapDetay&KT_ID=13&KITAP_ID=52

(9)  Доклад на експертната група на СТО — Антидъмпингови мерки по отношение на отглеждана в рибовъдни стопанства сьомга от Норвегия, WT/DS337/R, приет на 15 януари 2008 г.

(10)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, 5.12.2013 г., стр. 1).

(11)  Nielsen et al, Market Integration of Farmed Trout in Germany, Marine Resource Economics, Volume 22, pp. 195–213 and Nielsen, M., Smit, J., & Guillen, J. (2009). Market integration of fish in Europe. Journal of Agricultural Economics, 60(2), 367-385. 10.1111/j.1477-9552.2008.00190.x

(12)   European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Belgium.

(13)  Регламент (ЕО) № 85/2006.

(14)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Оказали съдействие турски производители износители, които не са включени в извадката и на които не е предоставено индивидуално разглеждане:

Наименование

Допълнителен код по ТАРИК

Abalıoğlu Yem-Soya ve Tekstil San. A.Ş.

B968

Ada Su Ürünleri Turizm İnşaat ve Ticaret Ltd. Şti.

B969

Ahmet Aydeniz Gıda San. ve Tic. A.Ş.

B970

Alba Lojistik İhracat İthalat Ltd. Şti.

B971

Alba Su Ürünleri A.Ş.

B972

Alfam Su Ürünleri A.Ş.

B973

Alima Su Ürünleri ve Gida San. Tic. A.Ş.

B974

Alka Su Ürünleri A.Ş.

B975

Azer Altin Su Ürünleri

B976

Bağcı Balık Gıda ve Enerji Üretimi San ve Tic. A.Ş.

B977

Çamlı Yem Besicilik Sanayii ve Ticaret A.Ş

B978

Çirçir Su Ürünleri Ltd. Şti.

B979

Ipaş Su Ürünleri A.Ş.

B980

Kemal Balıkçılık Ihr. Ltd. Şti.

B981

Liman Entegre Balıkçılık San ve Tic. Ltd. Şti.

B982

Miray Su Ürünleri

B983

Önder Su Ürünleri San. ve Tic. Ltd. Şti.

B984

Penta Su Ürünleri Üretim ve Sanayi Tic. A.Ş.

B985

Tai Su Ürünleri Ltd. Şti.

B986

TSM Deniz Ürünleri San. Tic. A.Ş.

B987

Ugurlu Balık A.Ş.

B988

Yaşar Dış Tic. A.Ş.

B989