<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-214/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0214</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:909">EU:C:2021:909</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211111">11.11.2021 г.</DATE> — Дело C‑214/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Dublin City Council</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20211111">11 ноември 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на безопасността и здравето на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Организация на работното време</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/88/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за работно време</KEYWORD><KEYWORD>Нещатен пожарникар</KEYWORD><KEYWORD>Дежурство в условията на постоянно разположение на повикване</KEYWORD><KEYWORD>Упражняване по време на дежурството на професионална дейност като самостоятелно заето лице</KEYWORD><KEYWORD>Ограничения, произтичащи от условията на постоянно разположение на повикване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑214/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Labour Court (Трудов съд, Ирландия) с акт от <DATE ISO="20200506">6 май 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200520">20 май 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">MG</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Dublin City Council</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от пети състав, C. Lycourgos (докладчик), председател на четвърти състав, I. Jarukaitis и M. Ilešič, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: А. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за MG, от B. O’Brien,</P></ITEM><ITEM><P>за Dublin City Council, от E. Hunt, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за белгийското правителство, от L. Van den Broeck и M. Van Regemorter, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от E. de Moustier и N. Vincent, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, C. S. Schillemans и H. S. Gijzen, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за финландското правителство, първоначално от S. Hartikainen и A. Laine, а впоследствие от H. Leppo и A. Laine, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, първоначално от D. Recchia, C. Valero и M. Wilderspin, а впоследствие от D. Recchia и C. Valero, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">ОВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между MG и Dublin City Council (Градски съвет на Дъблин, Ирландия) относно изчисляването на часовете труд, които първият е положил за втория през периодите на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 89/391/ЕИО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890612">12 юни 1989 година</DATE> за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 183, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на работниците във всички аспекти, свързани с работата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>В рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2003/88</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2003/88 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Предмет и приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично[то] работно време; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всеки период, който не е работно време;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Междудневна почивка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 5 от същата директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Междуседмична почивка<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа, посочена в член 3“.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2003/88, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Максимална продължителност на седмично работно време<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ирландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Organisation of Working Time Act 1997 (Закон от 1997 г. за организацията на работното време) въвежда в ирландското право Директива 93/104/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19931123">23 ноември 1993 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="307" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="1993">ОВ L 307, 1993 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>), която е отменена и заменена с Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от този закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>[…]</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[Р]аботно време<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> е всеки период, през който работникът:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>е на работното си място или на разположение на работодателя и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>изпълнява работните си дейности или задължения</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>MG е нещатен пожарникар, нает на работа на непълно работно време от Градския съвет на Дъблин. По силата на система за дежурства той постоянно е на разположение на повикване на обучилата го противопожарна служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>MG е длъжен да участва в 75 % от пожарогасителните дейности на тази служба и има възможност да се въздържи от участие в останалите ѝ такива дейности. Без да е длъжен през периодите на дежурство да се намира на определено място, той трябва, когато получи спешно повикване за участие в противопожарни дейности, да се стреми да се яви в противопожарната служба в рамките на пет минути след повикването и във всички случаи в рамките на максимум до десет минути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Периодът на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване по принцип е 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието. Той се прекъсва само с периоди на отпуск, както и с периоди на отсъствие, за които MG следва да е уведомил предварително Градския съвет на Дъблин и да е получил от него съгласие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>MG получава основна месечна заплата, която представлява възнаграждение за дежурството в условията на постоянно разположение на повикване, както и допълнително възнаграждение за всяко участие в противопожарни дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Той има право да извършва професионална дейност за собствена сметка или за втори работодател, но за не повече от 48 часа на седмица средно. Извършването на такава дейност през <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>действителното работно време<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> на MG като нещатен пожарникар обаче е забранено, като за такова се счита времето за участие не само в пожарогасителни дейности, но и в други дейности на противопожарната служба, като например обучения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>MG трябва да живее и да упражнява професионална дейност на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>подходящо разстояние<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> от противопожарната служба, за да може да спазва времето за явяване в нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Тъй като счита, че часовете, през които дава дежурство за Градския съвет на Дъблин, трябва да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на Закона от 1997 г. за организацията на работното време и на Директива 2003/88, MG подава жалба по административен ред в този смисъл пред Workplace Relations Commission (Комисия по трудови отношения, Ирландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>След като тази жалба по административен ред е отхвърлена, MG подава жалба пред запитващата юрисдикция — Labour Court (Трудов съд, Ирландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Пред тази юрисдикция MG посочва, че трябва постоянно да бъде в състояние да реагира бързо на спешно повикване. Това му пречило свободно да се посвети на семейните и социалните си дейности, както и да професионалната си дейност на таксиметров шофьор. Той отбелязва, че ако не спазва задълженията си към Градския съвет на Дъблин, може да му бъдат наложени дисциплинарни мерки и дори да бъде уволнен. Като му налагал дежурство от 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието и като отказвал да признае, че часовете на дежурство представляват работно време, Градският съвет на Дъблин нарушавал правилата относно междудневната почивка, междуседмичната почивка и максималната продължителност на седмичното работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В отговор Градският съвет на Дъблин посочва, че по време на дежурството нещатните пожарникари не са длъжни да се намират на определено място. Освен това в случаите, когато не пристигнел в противопожарната служба в рамките на максималното време за явяване, нещатният пожарникар просто не получавал възнаграждение. Предвид гъвкавостта на разглежданото дежурство в условията на постоянно разположение на повикване не било оправдано времето на дежурство да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция констатира, че тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> е определящо за разрешаването на спора в главното производство, тъй като Градският съвет на Дъблин е убеден, че спазва правилата относно междудневната почивка, междуседмичната почивка и максималната продължителност на седмичното работно време, докато според MG Градският съвет на Дъблин нарушава тези правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция припомня решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът приема, че дежурство, което пожарникар дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на осем минути,<?PAGE NO="6"?> чувствително ограничава възможността на този работник за други занимания и следователно трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 2 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Разглежданото в посоченото решение положение обаче се различава от това в главното производство, тъй като Градският съвет на Дъблин не изисква MG да се намира на определено място, когато е дежурен, и освен това му разрешава да работи за собствена сметка, което той прави като таксиметрови шофьор, или да работи за друг работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Labour Court (Трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1)</NO.P><TXT>Когато работник дава дежурство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>на повикване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на място или места по свой избор, като не се изисква в нито един момент от дежурството да уведомява работодателя за местонахождението си, а се изисква само да може да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, трябва ли член 2 от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че докато е в такова дежурство на повикване, този работник се намира в работно време?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли да се смята, че работник, който не търпи други ограничения освен във връзка с изискването да се отзовава на повиквания в желателен петминутен и максимален десетминутен срок за явяване, а по време на дежурството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>на повикване<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> може без ограничения да работи едновременно и за друг работодател или да осъществява професионална дейност за своя сметка, се намира в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> за работодателя, за когото дава дежурството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>на повикване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен и ако работникът действително работи за втори работодател, докато е в дежурство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>на повикване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, с единственото изискване вторият работодател да го освобождава от работа в случай на повикване от първия работодател, трябва ли да се приеме, че времето, през което работникът е в дежурство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>на повикване<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и работи за втория работодател, представлява работно време от гледна точка на отношенията му с първия работодател?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, означава ли това, че работник, който работи за втори работодател, докато е в дежурство на повикване за първия си работодател, натрупва часове работно време едновременно спрямо първия и спрямо втория работодател?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото<?PAGE NO="7"?> на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210715">15 юли 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>The Department for Communities in Northern Ireland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑709/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:602">EU:C:2021:602</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 54 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Съдът обаче не може да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване на дадено правило от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rittinger и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑492/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1019">EU:C:2018:1019</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се припомни, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда. В този смисъл по-специално е задължително, както предвижда член 94, букви а) и в) от този правилник, в самото преюдициално запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rittinger и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑492/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1019">EU:C:2018:1019</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване се установява, че MG е нещатен пожарникар и че през периода на дежурство като такъв упражнява професионална дейност за собствена сметка като таксиметров шофьор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>След като следователно е безспорно установено, че през периода на дежурство за Градския съвет на Дъблин MG извършва професионална дейност като самостоятелно заето лице, актът за преюдициално запитване не разкрива каквато и да било връзка между третия и четвъртия въпрос и действителността или предмета на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Всъщност с тези въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да се установи как понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в случаите, когато през период на дежурство за първия работодател, работникът упражнява професионална дейност за втори работодател. Тъй като обаче изложението на фактите не позволява да се разбере как това положение би могло да възникне в случая по главното производство, Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на посочените въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Ето защо третият и четвъртият въпрос са недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Първият и вторият въпрос, които следва да се разгледат заедно, обаче са допустими, доколкото се отнасят до изрично визираната във втория въпрос хипотеза, при която нещатен пожарникар упражнява, докато дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, професионална дейност като самостоятелно заето лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С първия и втория си въпрос, чието разглеждане трябва да се ограничи, както е посочено в точка 33 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване на нещатен пожарникар — през който този работник упражнява със съгласието на работодателя си професионална дейност за собствена сметка, но при спешно повикване трябва да се яви в противопожарната служба, където работи, в рамките на максимум до десет минути — представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Член 2, точка 1 от Директива 2003/88 дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. В член 2, точка 2 от тази директива понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> е дефинирано по метода на изключването като всеки период, който не е работно време. Тъй като тези две понятия са взаимно изключващи се, периодът на дежурство на работник трябва да се квалифицира за целите на прилагането на Директива 2003/88 или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, доколкото тази директива не предвижда междинна категория (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dopravní podnik hl. m. Prahy</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑107/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:722">EU:C:2021:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Макар в крайна сметка запитващата юрисдикция да трябва да прецени дали разглежданите в главното производство периоди на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване трябва да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, това не променя факта, че Съдът трябва да ѝ даде насоки относно критериите, които трябва да се вземат предвид при тази преценка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че Директива 2003/88 има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време. Тези изисквания представляват особено важни правила на осигурителното право на Съюза, от които трябва да се ползва всеки работник. По-конкретно, като установява правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на дневна и седмична почивка, тази директива уточнява основното право, което изрично е прогласено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следователно трябва да се тълкува с оглед на посочения член 31, параграф 2. Поради това разпоредбите на тази директива не могат да се тълкуват стеснително в ущърб на правата, които работниците черпят от нея (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>По отношение на квалифицирането на периодите на дежурство Съдът е приел, че всички те, включително и тези в условията на постоянно разположение на повикване, при които наложените на работника ограничения са от такова естество, че обективно и чувствително засягат възможността му през тези периоди свободно да организира времето, когато неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени<?PAGE NO="9"?> интереси, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на Директива 2003/88 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Обратно, когато наложените на работника ограничения в определен период на дежурство не са толкова интензивни и без големи затруднения му позволяват да управлява своето време и да се посвети на собствените си интереси, единствено времето, свързано с действително положен в този период труд, ако има такъв, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> за целите на прилагането на Директива 2003/88 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>За да се прецени дали дежурство в условията на постоянно разположение на повикване обективно причинява големи затруднения, които чувствително засягат организацията от съответния работник на времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, по-специално следва да се вземат предвид срокът, с който работникът разполага, за да поднови служебната си дейност за работодателя, за който дава това дежурство, от момента, в който последният е изискал това, както и средната честота на дейностите, които работникът действително е трябвало да извърши през този период, ако има такива (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е уточнил, че когато през период на дежурство този срок е ограничен до няколко минути, този период по принцип трябва в своята цялост да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Необходимо е обаче, както Съдът също е уточнил, да се прецени конкретно отражението на подобен срок за реакция, като се вземат предвид и останалите ограничения, ако има такива, наложени на работника, както и облекченията, които са му били предоставени по време на същия период (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на всички обстоятелства по случая и въз основа на указанията, припомнени в точки 38—41 от настоящото решение, дали през периодите на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване наложените на MG ограничения са били с такава интензивност, че обективно и чувствително да засегнат възможността му свободно да организира през тези периоди времето, когато професионалните му услуги на нещатен пожарникар не се изискват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение предоставената на MG възможност да упражнява друга професионална дейност през периодите на дежурство представлява важен показател, че условията на постоянно разположение на повикване не налагат на този работник големи ограничения, които чувствително засягат организацията на времето му, при условие че се установи, че правата и задълженията по трудовия му договор, колективните трудови договори и правната уредба на съответната държава членка са уредени по начин, който позволява ефективното упражняване на такава дейност през значителна част от тези периоди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Обстоятелствата, че MG в нито един момент не трябва да се намира на конкретно място през периодите на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, че не е длъжен да участва във всички дейности на противопожарната служба, в която работи, като една четвърт от тези дейности могат да бъдат извършвани и без негово участие, и че<?PAGE NO="10"?> му е позволено да упражнява друга професионална дейност за не повече от 48 часа на седмица средно, биха могли да представляват обективни елементи, позволяващи да се приеме, че той е в състояние да осъществява, в съответствие със собствените си интереси, тази друга професионална дейност през периодите на дежурство и да посвещава значителна част от времето си на нея, освен ако средната честота на спешните повиквания и средната продължителност на дейностите не възпрепятстват ефективното упражняване на професионална дейност, която може да бъде съчетана с работата на нещатен пожарникар, като запитващата юрисдикция следва да прецени дали това е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Следва също да се уточни, че възможните организационни затруднения в резултат на направен от съответния работник избор, като например на място на живеене или на места на упражняване на друга професионална дейност, които са повече или по-малко отдалечени от мястото, на което той трябва да може да се яви за определено време в рамките на работата си на нещатен пожарникар, не биха могли да бъдат взети предвид (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ако с оглед на всички релевантни обстоятелства в главното производство се установи, че посочените периоди на дежурство не отговарят на условията да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, то те следва, видно от точка 35 от настоящото решение, да се считат, с изключение на времето, свързано с действително полагания труд, за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>периоди на почивка<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 2, точка 2 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>При това положение квалифицирането на период на дежурство като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> за целите на прилагането на Директива 2003/88 не засяга задължението на работодателите да спазват специфичните задължения, възложени им с членове 5 и 6 от Директива 89/391, за да опазят безопасността и здравето на своите работници. От това следва, че работодателите не могат да въвеждат толкова продължителни или чести дежурства, които създават риск за безопасността или здравето на работниците, независимо от обстоятелството, че тези периоди са квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2003/88. Държавите членки следва да определят в националното си право правилата за прилагане на това задължение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:183">EU:C:2021:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване на нещатен пожарникар — през който този работник упражнява със съгласието на работодателя си професионална дейност за собствена сметка, но при спешно повикване трябва да се яви в противопожарната служба, където работи, в рамките на максимум до десет минути — не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на тази разпоредба, ако от цялостната преценка на всички обстоятелства по случая, и по-специално от обхвата и условията на тази възможност за упражняване на друга професионална дейност и от липсата на задължение за участие във всички извършвани от тази противопожарна служба дейности следва, че наложените на работника ограничения през този период не са от естество да засегнат обективно и чувствително неговата възможност свободно да организира през същия този период времето, през което неговите професионални услуги като пожарникар не се изискват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване на нещатен пожарникар — през който този работник упражнява със съгласието на работодателя си професионална дейност за собствена сметка, но при спешно повикване трябва да се яви в противопожарната служба, където работи, в рамките на максимум до десет минути — не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на тази разпоредба, ако от цялостната преценка на всички обстоятелства по случая, и по-специално от обхвата и условията на тази възможност за упражняване на друга професионална дейност и от липсата на задължение за участие във всички извършвани от тази противопожарна служба дейности следва, че наложените на работника ограничения през този период не са от естество да засегнат обективно и чувствително неговата възможност свободно да организира през същия този период времето, през което неговите професионални услуги като пожарникар не се изискват.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>