<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE C_Doc_Ref SYSTEM "CNC.dtd">
<C_Doc_Ref C_Langue="bg" C_Version_doc="4.0" C_Debut_ID="BG62014C0614">
   <Properties>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0614</Property>
      <Property name="Annee">2014</Property>
      <Property name="Formation">GC</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="MessInFileNumber">L_Cnc_Mess_Fr.xml</Property>
      <Property name="DtFilename">TRA-DT-FR-CONCL-C-0614-2014-201600594-01_00.xml</Property>
      <Property name="TypeDoc">CNC</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="CreatedFrom">Litige</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2">ÉDITION PROVISOIRE DU 06/01/2016</Property>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention">0</Property>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte">0</Property>
      <Property name="Version"/>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Footer"/>
      <Property name="EP_FormJug_ID">-</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="NEW">0</Property>
      <Property name="FileDoc">Document5</Property>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumSuite">1</Property>
      <Property name="LitFilePath">C:\Users\mvx\AppData\Local\Temp\canevas\Litige.xml</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.8.8 K 27/11/2015 17:03:48</Property>
      <Property name="FootNotes">False</Property>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_DocDeTravail">0</Property>
      <Property name="SectionType1">CNC</Property>
      <Property name="SectionData1">§150;pos=43974:lng=BG</Property>
      <Property name="Filename">^CONVERSION^pst@TRA-DOC-BG-CONCL-C-0614-2014-201600594-06_90</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2.xml</Property>
      <Property name="watch">O:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_trad\In\</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_PC_TRAD SV2_PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_SV2_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">P:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_pub\In\</Property>
   </Properties>
   <C_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Y. BOT — ДЕЛO C‑614/14</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Gauche>
   <C_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">ОГНЯНОВ</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Droit>
   <C_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 22<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Gauche>
   <C_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000001"/>
            <emphasis role="tab" id="A400000002"/>I - 21</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="36Centre" id="A150000004">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000005">Y. BOT</para>
            <para style="36Centre" id="A150000006">представено на 23 февруари 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>1</number>
                  <para style="40FootnoteLangue" id="A150000007"> –	Език на оригиналния текст: френски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="38Centregrasgrandespacement" id="A150000008">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Дело C‑614/14</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000009">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Наказателно производство</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">срещу</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Атанас Огнянов</emphasis>
            </para>
            <para style="39Centreespacement" id="A150000012">(Преюдициално запитване,<emphasis role="linefeed" id="A400000007"/>отправено от Софийски градски съд (България)</para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000013">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Член 267 ДФЕС </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Член 94 от Процедурния правилник на Съда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Съдържание на преюдициалното запитване и задължения на запитващата юрисдикция </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Изложение на фактическата и правната обстановка </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Национална норма, съгласно която запитващата юрисдикция трябва да си направи отвод, тъй като е изложила фактическата и правната обстановка по делото, за да отправи преюдициално запитване до Съда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Членове 47 и 48 от Хартата</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000014">“</phrase>
            </para>
         </section>
      </Introduction>
      <C_Conclusions role="page break">
         <C_Conc_Txt>
            <section id="B000000000">
               <title style="03Titre1" id="B200000000">
                  <number>I – </number>
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000000">Въведение</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000000">
                  <title id="B210000000">
                     <number>1.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000000">Могат ли правилата в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник на Съда, отнасящи се до съдържанието на преюдициалното запитване, да поставят под съмнение гаранцията на правата по членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)?</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000001">
                  <title id="B210000001">
                     <number>2.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000001">Длъжна ли е запитващата юрисдикция да си направи отвод по делото в главното производство, тъй като в отправеното по това дело преюдициално запитване е изложила фактическата и правната обстановка по него?</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000002">
                  <title id="B210000002">
                     <number>3.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000002">Това явно е така в българския правен ред съгласно член 29 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000003">
                  <title id="B210000003">
                     <number>4.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000003">Всъщност именно на основание на тази разпоредба Софийска градска прокуратура прави искане за отвод на Софийски градски съд, с мотива че в преюдициалното запитване по дело C‑554/14, Огнянов<footnote role="fNote" id="B110000000">
                        <number>2</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000004"> –	Преюдициалното запитване по посоченото дело и преюдициалното запитване по настоящото дело са отправени по повод на един и същи спор пред Софийски градски съд; ще представя отделни заключения по тях.</para>
                     </footnote>, производството по което е висящо пред Съда, Софийски градски съд е изразил „предварително становище“, установявайки фактическата и правната обстановка по делото, при това преди то да бъде обявено за решаване, като по този начин не е изпълнил задължението си за безпристрастност и освен това спрямо г‑н Огнянов е нарушил презумпцията за невиновност.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000004">
                  <title id="B210000004">
                     <number>5.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000005">Следователно по настоящото дело Съдът е сезиран с въпроса дали правото на Съюза допуска норма като разглежданата в главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000005">
                  <title id="B210000005">
                     <number>6.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000006">Не отричам, че във връзка с механизма на преюдициалното запитване може да възникнат понякога трудно разрешими проблеми за националните съдилища от всякакъв вид и степен, особено ако се вземат предвид различията в националните законодателства относно съдийската длъжност, които впрочем са сред най-разнообразните и хармонизираните в най-малка степен законодателства.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000006">
                  <title id="B210000006">
                     <number>7.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000007">При все това богатата съдебна практика относно сътрудничеството между националните юрисдикции и Съда в рамките на преюдициалното запитване, както и многобройните нормативни разпоредби, формиращи този механизъм, не оставят място за съмнение, що се отнася до отговора на този въпрос. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000007">
                  <title id="B210000007">
                     <number>8.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000008">Като е изложил фактическата и правната обстановка в преюдициалното запитване по дело C‑554/14, Софийски градски съд просто е спазил предвидените в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник правила във връзка с отправянето на преюдициални запитвания до Съда и не може да се приеме, че тези правила, ако са надлежно спазени, биха накърнили справедливостта на производството и основните права на страните.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000008">
                  <title id="B210000008">
                     <number>9.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000009">Ето защо не следва да бъде приложена норма като разглежданата в главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000009">
                  <title id="B210000009">
                     <number>10.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000010">От една страна, тъй като поставя под съмнение основните правила за отправяне на преюдициално запитване, установени в член 267 ДФЕС и в практиката на Съда и конкретизирани в член 94 от Процедурния правилник.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000010">
                  <title id="B210000010">
                     <number>11.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000011">От друга страна, тъй като в крайна сметка лишава българските наказателни съдилища от възможността да отправят преюдициални запитвания до Съда, като по този начин нарушава специфичните правомощия, които са им признати от Договора за функционирането на ЕС и от практиката на Съда.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000011">
                  <title id="B210000011">
                     <number>12.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000012">Впрочем в акта си за преюдициално запитване Софийски градски съд не показва никакво колебание относно начина, по който следва да бъдат тълкувани посочените по-горе разпоредби от правото на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000012">
                  <title id="B210000012">
                     <number>13.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000013">Според мен с отправянето на преюдициалното запитване Софийски градски съд цели да промени представата на българските наказателни съдилища, а може би дори на Конституционния съд<footnote role="fNote" id="B110000001">
                        <number>3</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000014"> –	Вж. в това отношение <emphasis role="italc" id="B400000001">Vatsov</emphasis>, M. European integration through preliminary rulings? The case of the Bulgarian Constitutionnal Court. — The preliminary reference to the Court of justice of the European Union by Constitutional Courts. German Law Journal. vol. 16, No. 6, 2015.</para>
                     </footnote>, за преюдициалното запитване и да разкрие непоследователността в едно законодателство, което, ако бъде приложено, може да възпре всяко едно от българските наказателни съдилища да отправи преюдициално запитване до Съда.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000013">
                  <title id="B210000013">
                     <number>14.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000015">Безспорно Софийски градски съд подчертава, че институтът на преюдициалното запитване е нов за българските наказателни съдилища предвид ограничението по член 10, параграф 1 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за функционирането на ЕС.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000014">
                  <title id="B210000014">
                     <number>15.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000016">Този институт може и да е нов за българското наказателно правораздаване, но българските граждански и административни съдилища боравят с него особено умело, за което свидетелства относително големият брой преюдициални въпроси, поставени от тези съдилища<footnote role="fNote" id="B110000002">
                        <number>4</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000017"> –	За представяне на законодателството и практиката относно преюдициалните запитвания в България вж. българския доклад на Fartunova, M., в <emphasis role="italc" id="B400000002">Coutron</emphasis>, L. L’obligation de renvoi préjudiciel à la Cour de justice: une obligation sanctionnée? Bruylant, Bruxelles 2014, р. 145.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000015">
                  <title id="B210000015">
                     <number>16.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000018">В това отношение в Гражданския процесуален кодекс<footnote role="fNote" id="B110000003">
                        <number>5</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000019"> –	Наричан по-нататък „ГПК“. Останалата част от бележката под линия няма отношение за текста на заключението на български език.</para>
                     </footnote> — част седма, глава петдесет и девета<footnote role="fNote" id="B110000004">
                        <number>6</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000020"> –	Част седма е озаглавена „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз (в сила от 24.07.2007 г.)“. Глава петдесет и девета е посветена на „преюдициални[те] запитвания“. </para>
                     </footnote> — са установени всички процесуални норми, приложими за отправянето на преюдициални запитвания до Съда. Член 630 се отнася до съдържанието на преюдициалните запитвания и в алинея първа от него в съответствие с предписанията на член 94 от Процедурния правилник се изисква „[з]апитването до Съда на Европейските общности [да] съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът смята, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване“<footnote role="fNote" id="B110000005">
                        <number>7</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000021"> –	Бележката под линия няма отношение за текста на заключението на български език. </para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000016">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000022">Макар разпоредбите от глава петдесет и девета по принцип да се прилагат само за гражданските съдилища, те са приложими и за производствата пред административните съдилища съгласно член 144 от Административнопроцесуалния кодекс<footnote role="fNote" id="B110000006">
                        <number>8</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000023"> –	Този член предвижда, че ГПК е субсидиарно приложим за неуредените в съответния дял въпроси.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000017">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000024">Следователно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, установени в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, както и в практиката на Съда, не само не са непознати за националните законодател и съдилища, но и са част от правния инструментариум, при това от момента на присъединяването на Република България към Европейския съюз през 2007 г.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000018">
                  <title id="B210000018">
                     <number>19.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000025">Макар да е разбираемо, че някои наказателни съдилища срещат затруднения при прилагане на новия за тях механизъм на преюдициалното запитване, все пак правилата за отправяне на преюдициално запитване, установени в член 267 ДФЕС и конкретизирани в член 94 от Процедурния правилник, са едни и същи за гражданските и наказателните дела. В дял III, глава 3 от Процедурния правилник действително се предвиждат особени разпоредби относно делата във връзка с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, но тези разпоредби по никакъв начин не засягат задълженията на запитващата юрисдикция по член 94 от Правилника.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000019">
                  <title id="B210000019">
                     <number>20.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000026">Следователно предвид сведенията, изведени от нормативните разпоредби и съдебната практика относно сътрудничеството между националните юрисдикции и Съда в областта на преюдициалното запитване, няма никакво съмнение за това как трябва да се отговори на запитващата юрисдикция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000020">
                  <title id="B210000020">
                     <number>21.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000027">Ето защо ще предложа на Съда да постанови, че членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник във връзка с разпоредбите на членове 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална норма като разглежданата в главното производство, която задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по делото в главното производство, тъй като в преюдициалното запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000021">
                  <title id="B210000021">
                     <number>22.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000028">Поради това Софийски градски съд не следва да приложи такава норма.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000022">
                  <title id="B210000022">
                     <number>23.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000029">Освен това ще посоча, че предвид институционалната и процесуална автономия на държавите членки членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник допускат след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция да изслушва отново страните и да събира нови доказателства и вследствие на това да изменя констатациите, направени от нея в акта за преюдициално запитване.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000001">
               <title style="03Titre1" id="B200000001">
                  <number>II – </number>
                  <titlecontent id="B300000001">
                     <emphasis role="bold" id="B400000003">Фактическата и правната обстановка</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000023">
                  <title id="B210000023">
                     <number>24.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000030">В случая датски съд е наложил на г‑н Огнянов, български гражданин, наказание от петнадесет години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. В периода между 28 ноември 2012 г. и 1 октомври 2013 г. той е бил настанен в място за лишаване от свобода в Дания, като на последната дата на основание на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, подписана в Страсбург на 21 март 1983 г.<footnote role="fNote" id="B110000007">
                        <number>9</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000031"> –	Тази конвенция може да бъде намерена на интернет сайта на Съвета на Европа. Тя е ратифицирана от 64 държави и е влязла в сила на 1 юли 1985 г. Подписана е от всички държави членки с изключение на Република Хърватия и Република Финландия.</para>
                     </footnote>, е предаден на българските власти за изпълнение на остатъка от наказанието в България. След предаването на г‑н Огнянов Софийски градски съд сезира Съда с три преюдициални въпроса относно тълкуването на член 17 от Рамково решение 2008/909/ПВР<footnote role="fNote" id="B110000008">
                        <number>10</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000032"> –<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Рамково решение на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, стр. 27).</para>
                     </footnote> (дело C‑554/14).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000024">
                  <title id="B210000024">
                     <number>25.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000033">След поставянето на тези въпроси Софийска градска прокуратура прави искане за отвод на запитващата юрисдикция, с мотива че в точки 2—4 от отправеното по делото преюдициално запитване тя е изразила становище по фактически и правни въпроси, като е направила това, преди делото да бъде обявено за решаване.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000025">
                  <title id="B210000025">
                     <number>26.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000034">Видно от акта за преюдициално запитване по настоящото дело, съгласно член 29 от НПК, както е тълкуван от Върховния касационен съд, изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора преди постановяването на крайния акт по делото представлява особен случай на предубеденост.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000026">
                  <title id="B210000026">
                     <number>27.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000035">В случай на предубеденост съдът е длъжен да си направи отвод, което означава, че първо, той спира да разглежда делото, второ, то се разпределя отново сред останалите съдии в съответния съд, и трето, новият съдебен състав разглежда отново делото.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000027">
                  <title id="B210000027">
                     <number>28.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000036">Ако съдът пропусне да си направи отвод, продължи да разглежда делото и постанови краен съдебен акт, този акт ще бъде опорочен, тъй като е постановен при условията на „съществено процесуално нарушение“. По-горната инстанция ще го отмени и ще върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000028">
                  <title id="B210000028">
                     <number>29.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000037">Софийски градски съд уточнява, че съдебната практика е особено стриктна при тълкуване на условието за „предубеденост“. В това отношение той отбелязва по-специално че този контрол се осъществява служебно и че дори и най-беглото посочване от съда, отнасящо се до фактите по делото или до правната им квалификация, води автоматично до основание за отвод на съда. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000029">
                  <title id="B210000029">
                     <number>30.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000038">Като примери Софийски градски съд посочва пет акта на Върховния касационен съд<footnote role="fNote" id="B110000009">
                        <number>11</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000039"> –<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Става въпрос за наказателни дела № 352/2008, № 438/2009, № 466/2009, № 527/2009 и № 463/2013.</para>
                     </footnote>, в които последният е отменил актовете на първоинстанционните съдилища поради предубеденост.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000030">
                  <title id="B210000030">
                     <number>31.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000040">На последно място, видно от акта за преюдициално запитване, изразяването на предварително становище от съдията води не само до неговия отвод и/или отмяната на постановения от него краен акт, но и до търсене на дисциплинарната му отговорност поради дисциплинарно нарушение. Всъщност съгласно точки 2.3 и 7.4 от Кодекса за етично поведение, на съдията е забранено да прави публично изявление относно крайния изход на поверено му за разглеждане дело, респективно да изразява предварително становище. Освен това точка 7.3 от този кодекс предвижда, че съдията може да обсъжда принципни правни проблеми, без обаче да се позовава на конкретните факти и на правната им квалификация. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000031">
                  <title id="B210000031">
                     <number>32.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000041">Твърди се, че в случая, като е поставила преюдициалните въпроси по дело C‑554/14, запитващата юрисдикция публично и официално е изразила предварително становище по конкретните факти по делото.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000002">
               <title style="03Titre1" id="B200000002">
                  <number>III – </number>
                  <titlecontent id="B300000002">
                     <emphasis role="bold" id="B400000006">Преюдициалните въпроси</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000032">
                  <title id="B210000032">
                     <number>33.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000042">При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси: </para>
                  <blockquote id="B010000033">
                     <para style="15Margeretrait0" id="B150000043">„1)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).</para>
                     <blockquote id="B010000034">
                        <para style="19Marge1" id="B150000044">Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000035">
                     <para style="15Margeretrait0" id="B150000045">2)<emphasis role="tab" id="B400000008"/>Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако</para>
                     <blockquote id="B010000036">
                        <para style="16Margeretrait1" id="B150000046">А)<emphasis role="tab" id="B400000009"/>съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000037">
                        <para style="16Margeretrait1" id="B150000047">Б)<emphasis role="tab" id="B400000010"/>съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000038">
                     <para style="15Margeretrait0" id="B150000048">3)<emphasis role="tab" id="B400000011"/>Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:</para>
                     <blockquote id="B010000039">
                        <para style="16Margeretrait1" id="B150000049">А)<emphasis role="tab" id="B400000012"/>съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000040">
                        <para style="16Margeretrait1" id="B150000050">Б)<emphasis role="tab" id="B400000013"/>съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000041">
                  <title id="B210000033">
                     <number>34.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000051">Становища представят испанското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000042">
                  <title id="B210000034">
                     <number>35.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000052">Мога само да изразя съжаление за отсъствието на страните по главното производство и българското правителство.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000003">
               <title style="03Titre1" id="B200000003">
                  <number>IV – </number>
                  <titlecontent id="B300000003">
                     <emphasis role="bold" id="B400000014">Моят анализ</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000043">
                  <title id="B210000035">
                     <number>36.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000053">В съдебната практика и доктрината достатъчно пъти е припомняно, че механизмът на преюдициалното запитване е ключов елемент на правораздавателната система на Съюза и следва да се прилага от националния съд.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000044">
                  <title id="B210000036">
                     <number>37.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000054">Както припомня Съдът в Становище 2/13<footnote role="fNote" id="B110000010">
                        <number>12</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000055"> –	EU:C:2014:2454.</para>
                     </footnote>, производството за преюдициално запитване има за цел „с установяването […] между Съда и юрисдикциите на държавите членки на диалог между съдии […] да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможност да се осигури неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщият на това право характер, установен по силата на Договорите“<footnote role="fNote" id="B110000011">
                        <number>13</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000056"> –	Точка 176 и цитираната съдебна практика.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000045">
                  <title id="B210000037">
                     <number>38.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000057">Като е осъдил държава членка за това, че националният съд не е обосновал в достатъчна степен отказа си да отправи преюдициално запитване до Съда, в Решение по дело Dhahbi с/у Италия<footnote role="fNote" id="B110000012">
                        <number>14</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000058"> –	№ 17120/09. В случая италианските органи отказват да отпуснат семейни надбавки на жалбоподателя, който е гражданин на Тунис, тъй като тези надбавки са запазени само за гражданите на Италия и на Съюза. Пред италианските съдилища жалбоподателят възразява срещу различното отношение към него и иска да бъде поставен преюдициален въпрос на Съда относно тълкуването на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна (ОВ L 97, 1998 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 70, стр. 133), което забранява дискриминацията по отношение на тунизийските работници в социалната сфера. Това искане не е уважено, тъй като Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) отхвърля жалбата му, без да отправи запитване. Вследствие на това жалбоподателят сезира Европейския съд по правата на човека. По това дело последният трябва да определи дали отказа на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да отправи преюдициално запитване до Съда е в противоречие с правото на справедлив съдебен процес. Като следва същата логика като възприетата в предходни дела със сходен предмет, Европейският съд по правата на човека постановява, че член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), задължава националните юрисдикции да мотивират с оглед на приложимото право актовете, с които отказват да поставят преюдициален въпрос (§ 31).</para>
                     </footnote> Европейският съд по правата на човека е утвърдил — в съответствие с вече установената практика — значението на този механизъм в Европа и окончателно е потвърдил факта, че преюдициалното запитване до такава степен е основно правомощие на националния съд, че той не може да го упражни произволно, тъй като в противен случай би нарушил правото на справедлив съдебен процес.</para>
               </blockquote>
               <section id="B000000004">
                  <title style="04Titre2" id="B200000004">
                     <titlecontent id="B300000004">А – <emphasis role="italc" id="B400000015">По първия въпрос</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000046">
                     <title id="B210000038">
                        <number>39.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000059">С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да се установи дали член 267 ДФЕС във връзка с член 94 от Процедурния правилник и членове 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма, която задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по делото в главното производство, тъй като в преюдициалното запитване е изложила фактическата и правната обстановка по делото, като по този начин не е изпълнила задължението си за безпристрастност и е нарушила презумпцията за невиновност.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000047">
                     <title id="B210000039">
                        <number>40.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000060">Както отбелязах, Софийски градски съд няма колебание относно начина, по който следва да се тълкуват посочените по-горе разпоредби. Всъщност отговорът на този въпрос е очевиден предвид, от една страна, установените в нормативните актове и в съдебната практика правила, които от десетилетия формират механизма на преюдициалното запитване, и от друга — практиката на Европейския съд по правата на човека.</para>
                  </blockquote>
                  <section id="B000000005">
                     <title style="05Titre3" id="B200000005">
                        <number>1. </number>
                        <titlecontent id="B300000005">Установените в нормативните актове и в съдебната практика правила относно съдържанието на преюдициалното запитване</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000048">
                        <title id="B210000040">
                           <number>41.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000061">Съгласно постоянната съдебна практика с член 267 ДФЕС се създава производство за тясно и пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез което Съдът им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор<footnote role="fNote" id="B110000013">
                              <number>15</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000062"> –<emphasis role="tab" id="B400000016"/>Определение Abdallah (C‑144/11, EU:C:2011:565, т. 9 и цитираната съдебна практика) и решение ФИРИН (C‑107/13, EU:C:2014:151, т. 29 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Целта е да се гарантира предимството на правото на Съюза и еднаквото тълкуване на разпоредбите му във всички държави членки.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000049">
                        <title id="B210000041">
                           <number>42.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000063">В рамките на този диалог между съдии и при взаимно зачитане на съответните им правомощия всеки има свои отговорности. Все пак това съдебно сътрудничество „работи и в двете посоки“<footnote role="fNote" id="B110000014">
                              <number>16</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000064"> –<emphasis role="tab" id="B400000017"/>Възприемам израза, употребен от генералния адвокат Wahl в заключението му по дела Venturini и др. (C‑159/12—C‑161/12, EU:C:2013:529, т. 56 и сл.).</para>
                           </footnote>. Съдът трябва да направи всичко възможно, за да помогне на запитващата юрисдикция да тълкува и прилага правилно правото на Съюза, като по-специално ѝ предостави най-широко право да го сезира<footnote role="fNote" id="B110000015">
                              <number>17</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000065"> –<emphasis role="tab" id="B400000018"/>Решение Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 26 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>, а запитващата юрисдикция трябва от своя страна да има предвид специфичната функция на Съда в тази област и поради това да се постарае да му предостави всички данни и доказателства, за да може той да изпълни функцията си съгласно залегналата в член 267 ДФЕС цел.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000050">
                        <title id="B210000042">
                           <number>43.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000066">Поради това Съдът изисква преюдициалното запитване да съдържа кратко изложение на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите. То трябва също да възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика<footnote role="fNote" id="B110000016">
                              <number>18</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000067"> –<emphasis role="tab" id="B400000019"/>Определение Debiasi (C‑560/11, EU:C:2012:802, т. 24 и цитираната съдебна практика) и решение Petru (C‑268/13, EU:C:2014:2271, т. 22). Вж. също определение Abdallah (C‑144/11, EU:C:2011:565, т. 10 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000051">
                        <title id="B210000043">
                           <number>44.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000068">На последно място, запитващата юрисдикция трябва да изложи причините, поради които има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. В това отношение трябва да се отбележи, че Съдът отчита естеството на спора, за да прецени дали са спазени тези изисквания. Поради това той смята, че „изискванията [относно съдържанието на преюдициалното запитване] могат да бъдат изпълнени по-лесно, когато [това] запитване […] е отправено в контекст, който вече е познат в голяма степен поради предходно преюдициално запитване“<footnote role="fNote" id="B110000017">
                              <number>19</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000069"> –<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Определение 3D I (C‑107/14, EU:C:2014:2117, т. 12).</para>
                           </footnote>. За сметка на това Съдът е по-взискателен, когато запитването е отправено в контекста на спорове в областта на конкуренцията и обществените поръчки, тъй като те са свързани със сложни фактически и правни положения<footnote role="fNote" id="B110000018">
                              <number>20</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000070"> –<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Вж. в областта на правото на конкуренцията определение Fontaine (C‑603/11, EU:C:2012:731, т. 15) и в областта на обществените поръчки решение Azienda sanitaria locale № 5 „Spezzino“ и др. (C‑113/13, EU:C:2014:2440, т. 47 и 48).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000052">
                        <title id="B210000044">
                           <number>45.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000071">Тази компетентност на запитващата юрисдикция е обоснована поради обстоятелството, че единствено тя е пряко запозната с фактите по спора и трябва да поеме сама отговорността за последващото му съдебно решаване<footnote role="fNote" id="B110000019">
                              <number>21</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000072"> –<emphasis role="tab" id="B400000022"/>Определение Debiasi (C‑613/10, EU:C:2011:266, т. 20) и решение Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 24).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000053">
                        <title id="B210000045">
                           <number>46.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000073">Освен изложение на фактическата и правната обстановка, Съдът изисква също запитващата юрисдикция да посочи причините, поради които смята, че отговорът на поставените от нея въпроси е необходим или полезен за разрешаването на спора, когато тези причини не личат недвусмислено от преписката по делото<footnote role="fNote" id="B110000020">
                              <number>22</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000074"> –<emphasis role="tab" id="B400000023"/>Решение Foglia (244/80, EU:C:1981:302, т. 17) и определение Talasca (C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 28).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000054">
                        <title id="B210000046">
                           <number>47.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000075">Тези сведения са абсолютно необходими, за да може Съдът да даде полезен и сигурен отговор на поставения въпрос, като прецени всички фактически и правни обстоятелства, характеризиращи спора. При това положение той може да се увери, че фактическата хипотеза, на която се основава преюдициалният въпрос, действително попада в приложното поле на правото на Съюза, че въпросът е релевантен и също така не е хипотетичен<footnote role="fNote" id="B110000021">
                              <number>23</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000076"> –<emphasis role="tab" id="B400000024"/>Вж. например решение Konstantinides (C‑475/11, EU:C:2013:542, т. 61) и определения Mlamali (C‑257/13, EU:C:2013:763, т. 32 и цитираната съдебна практика) и Szabó (C‑204/14, EU:C:2014:2220, т. 22 и сл.).</para>
                           </footnote>. Припомням, че задачата на Съда е да допринася за правораздаването в държавите членки, като дава полезно и правилно тълкуване на правото на Съюза, а не да дава становища по общи или хипотетични въпроси. Следователно Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на акт на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от запитващата юрисдикция<footnote role="fNote" id="B110000022">
                              <number>24</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000077"> –<emphasis role="tab" id="B400000025"/>Определение Talasca (C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 18 и цитираната съдебна практика) и решение Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 15).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000055">
                        <title id="B210000047">
                           <number>48.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000078">Освен това сведенията в преюдициалното запитване са от основно значение за правителствата на държавите членки и за останалите заинтересовани страни, за да могат да представят становище съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз<footnote role="fNote" id="B110000023">
                              <number>25</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000079"> –<emphasis role="tab" id="B400000026"/>Определение Abdallah (C‑144/11, EU:C:2011:565, т. 11 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Всъщност на заинтересованите страни се съобщават само актовете за преюдициално запитване, но не и националната преписка, която запитващата юрисдикция евентуално е препратила на Съда<footnote role="fNote" id="B110000024">
                              <number>26</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000080"> –<emphasis role="tab" id="B400000027"/>Определение 3D I (C‑107/14, EU:C:2014:2117, т. 9). Вж. също решение Pringle (C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 85 и цитираната съдебна практика) и определение D’Aniello и др. (C‑89/13, EU:C:2014:299, т. 17).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000056">
                        <title id="B210000048">
                           <number>49.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000081">Следва да се отбележи, че Съдът не изисква от запитващата юрисдикция, преди да го сезира с преюдициален въпрос, да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната ѝ функция<footnote role="fNote" id="B110000025">
                              <number>27</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000082"> –	Решения Winner Wetten (C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 39) и VEBIC (C‑439/08, EU:C:2010:739, т. 47).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000057">
                        <title id="B210000049">
                           <number>50.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000083">Съдът действително смята, че в зависимост от обстоятелствата може да бъде от полза фактите по делото да бъдат установени и чисто вътрешноправните въпроси да бъдат разрешени към момента на отправяне на запитването до него. Той все пак признава, че само запитващата юрисдикция може да реши на какъв етап от производството следва да му отправи преюдициално запитване<footnote role="fNote" id="B110000026">
                              <number>28</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000084"> –	Вж. по-специално решение Irish Creamery Milk Suppliers Association и др. (36/80 и 71/80, EU:C:1981:62, т. 6 и 7 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>, тъй като в случая става въпрос за съображения за процесуална икономия и целесъобразност, които също могат да бъдат преценени само от запитващата юрисдикция. Всъщност единствено тя е пряко запозната с фактите по делото и с доводите на страните и поради това най-добре може да прецени на какъв етап от производството е необходимо Съдът да тълкува правото на Съюза. </para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000058">
                        <title id="B210000050">
                           <number>51.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000085">Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са кодифицирани в член 94 от Процедурния правилник, „с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва <emphasis role="italc" id="B400000028">стриктно </emphasis>да се съобразява<footnote role="fNote" id="B110000027">
                              <number>29</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000086"> –<emphasis role="tab" id="B400000029"/>Вж. определение Talasca (C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21). Курсивът е мой.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000059">
                        <title id="B210000051">
                           <number>52.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000087">Член 94 от Процедурния правилник предвижда следното:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000088">„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:</para>
                        <blockquote id="B010000060">
                           <para style="15Margeretrait0" id="B150000089">а)<emphasis role="tab" id="B400000030"/>съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000061">
                           <para style="15Margeretrait0" id="B150000090">б)<emphasis role="tab" id="B400000031"/>възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000062">
                           <para style="15Margeretrait0" id="B150000091">в)<emphasis role="tab" id="B400000032"/>излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000063">
                        <title id="B210000052">
                           <number>53.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000092">Докато букви а) и б) от този член се отнасят до описание на фактическата и правната обстановка по делото, по което е отправено запитване до Съда, буква в) от него се отнася до мотивите за запитването в тесен смисъл<footnote role="fNote" id="B110000028">
                              <number>30</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000093"> –	Решение Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide &amp; C. (C‑497/12, EU:C:2015:436, т. 17).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000064">
                        <title id="B210000053">
                           <number>54.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000094">Тези изисквания са посочени и в Препоръките на Съда към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания<footnote role="fNote" id="B110000029">
                              <number>31</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000095"> –	ОВ C 338, 2012 г., стр. 1, наричани по-нататък „Препоръките“.</para>
                           </footnote>. Видно от точка 22 от Препоръките, отнасяща се до формата и съдържанието на преюдициалното запитване, то трябва „да е достатъчно пълно и да съдържа всички релевантни сведения, позволяващи на Съда и на заинтересованите субекти, които имат право да представят становища, да получат ясна представа за фактическата и правната обстановка по главното дело“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000065">
                        <title id="B210000054">
                           <number>55.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000096">Посочената точка припомня член 94 от Процедурния правилник, отнасящ се до съдържанието на преюдициалното запитване.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000066">
                        <title id="B210000055">
                           <number>56.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000097">Тези обстоятелства доказват, ако това въобще е необходимо, че изложението на фактическата и правната обстановка по делото в главното производство е съставна част от преюдициалното запитване и дори негова основна част, и липсата му е основание за явна недопустимост на преюдициалното запитване<footnote role="fNote" id="B110000030">
                              <number>32</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000098"> –	Вж. по-специално определение Debiasi (C‑613/10, EU:C:2011:266) и решение Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000067">
                        <title id="B210000056">
                           <number>57.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000099">Освен това следва да се припомни, че тези процесуални изисквания са възпроизведени в член 1 от Протокол № 16 към ЕКПЧ<footnote role="fNote" id="B110000031">
                              <number>33</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000100"> –	Протокол, приет на 10 юли 2013 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Предвиденият в него механизъм позволява на най-висшите съдилища на държавите — страни по ЕКПЧ, да сезират Европейския съд по правата на човека с искане за съвещателно мнение по въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на закрепените в ЕКПЧ права и свободи.</para>
                           </footnote> във връзка с исканията до Европейския съд по правата на човека за съвещателно мнение. Всъщност тази разпоредба изисква националните юрисдикции да обосновават искането си и да представят „релевантните обстоятелства от фактическата и правната обстановка по висящото дело“, като в противен случай искането за съвещателно мнение може да бъде отхвърлено.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000068">
                        <title id="B210000057">
                           <number>58.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000101">Посоченият протокол не е влязъл в сила към настоящия момент, но това не е пречка да се констатира, че механизмът на съвещателното мнение, който протоколът цели да установи, е силно повлиян от този на преюдициалното запитване, което е доказателство за явното признаване на преюдициалното запитване, чиито естество и функциониране не може да бъдат оспорени.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000069">
                        <title id="B210000058">
                           <number>59.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000102">Предвид тези обстоятелства се налага изводът, че като е изложил в преюдициалното запитване по дело C‑554/14 фактическата и правната обстановка по това дело, Софийски градски съд просто е спазил правилата, установени от законодателя на Съюза и от Съда в рамките на прилагането на член 267 ДФЕС.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000070">
                        <title id="B210000059">
                           <number>60.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000103">Дори и, действайки по този начин, Софийски градски съд да е нарушил НПК, все пак е важно да се отбележи, че той напълно е спазил националните правила относно отправянето на преюдициални запитвания от българските граждански и административни съдилища.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000071">
                        <title id="B210000060">
                           <number>61.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000104">Всъщност, както посочих във въведението, в част седма, глава петдесет и девета от ГПК са установени всички процесуални норми, приложими за отправянето на преюдициални запитвания до Съда.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000072">
                        <title id="B210000061">
                           <number>62.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000105">С членове 628—633 от ГПК в българското право се транспонират условията за и последиците от отправянето на преюдициално запитване от български съд, и по-конкретно се транспонират текстът на член 267 ДФЕС и практиката на Съда. </para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000073">
                        <title id="B210000062">
                           <number>63.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000106">В членове 628 и 629 от ГПК се уточняват обстоятелствата, в които националните съдилища имат възможност или са длъжни да отправят преюдициално запитване до Съда.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000074">
                        <title id="B210000063">
                           <number>64.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000107">В член 630 от ГПК са установени правилата относно съдържанието на преюдициалното запитване.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000075">
                        <title id="B210000064">
                           <number>65.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000108">В член 630, алинея първа в голяма степен са възпроизведени правилата, установени в член 94 от Процедурния правилник и в точка 22 от Препоръките, като припомням, че съгласно тази разпоредба „[з]апитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът смята, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000076">
                        <title id="B210000065">
                           <number>66.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000109">Бих искал да припомня също, че макар по принцип нормите в част седма, глава петдесет и девета от ГПК да се прилагат само за гражданските съдилища, те са приложими и за производствата пред административните съдилища съгласно член 144 от Административнопроцесуалния кодекс<footnote role="fNote" id="B110000032">
                              <number>34</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000110"> –	Вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение.</para>
                           </footnote>. Впрочем от доктрината е видно, че обхватът им явно е по-общ и те се прилагат за всички съдебни производства, като глава петдесет и девета е вътрешноправното основание за отправяне на преюдициални запитвания от българските съдилища, с изключение на Конституционния съд<footnote role="fNote" id="B110000033">
                              <number>35</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000111"> –<emphasis role="tab" id="B400000033"/>Вж. българския доклад на Fartunova, M., op. cit., стр. 147.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000077">
                        <title id="B210000066">
                           <number>67.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000112">Следователно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, установени в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, както и в практиката на Съда, са част от правния инструментариум, при това от момента на присъединяването на Република България към Европейския съюз през 2007 г.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000078">
                        <title id="B210000067">
                           <number>68.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000113">Обстоятелството, че производството, в което е отправено запитването по дело C‑554/14, е наказателно, не би могло да даде основание на запитващата юрисдикция да не изложи ясно и пълно фактическата и правната обстановка по него. Напротив, това правило се прилага на още по-силно основание, тъй като наказателното производство може да приключи с мерки, включващи лишаване от свобода, а тези мерки се приемат въз основа на национални законодателства, които са сред хармонизираните в най-малка степен законодателства в Съюза, и имат отношение към факти, които трябва да бъдат ясно изложени.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000079">
                        <title id="B210000068">
                           <number>69.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000114">Следователно с оглед на тези съображения е необоснована и непоследователна съществуващата разлика между нормите относно отправянето на преюдициални запитвания в рамките на граждански и административни производства, които транспонират правилата по членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, и приложимата за наказателните производства норма, разглеждана в случая.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000080">
                        <title id="B210000069">
                           <number>70.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000115">Макар в настоящото дело Софийска градска прокуратура да смята, че като е изложил фактическата и правната обстановка по дело C‑554/14, Софийски градски съд е нарушил правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата и презумпцията за невиновност по член 48 от нея, опасенията ѝ са напълно неоснователни.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000081">
                        <title id="B210000070">
                           <number>71.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000116">Задължението на запитващата юрисдикция да обоснове преюдициалното си запитване и да представи всички фактически и правни обстоятелства, необходими за разбиране на спора, не може да накърни справедливостта на производството, а да я гарантира, естествено, при условие че са надлежно спазени правилата по членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000082">
                        <title id="B210000071">
                           <number>72.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000117">По дело C‑554/14 само обстоятелството, че Софийски градски съд е изложил фактическата и правната обстановка в преюдициалното запитване, не е нито доказателство за предубеденост, която би принудила този съд да си направи отвод по делото, нито нарушение на презумпцията за невиновност.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000006">
                     <title style="05Titre3" id="B200000006">
                        <number>2. </number>
                        <titlecontent id="B300000006">По задължението за безпристрастност на запитващата юрисдикция</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000083">
                        <title id="B210000072">
                           <number>73.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000118">Както Съдът, така и Европейският съд по правата на човека са имали повод в практиката си да определят понятието „безпристрастен съд“, употребено съответно в член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ<footnote role="fNote" id="B110000034">
                              <number>36</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000119"> –<emphasis role="tab" id="B400000034"/>В това отношение вж. ръководството относно член 6, което може да бъде намерено на следния интернет адрес: http://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_6_FRA.pdf. </para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000084">
                        <title id="B210000073">
                           <number>74.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000120">Впрочем Съдът определя независимостта на съдията, един от аспектите на която е безпристрастността<footnote role="fNote" id="B110000035">
                              <number>37</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000121"> –<emphasis role="tab" id="B400000035"/>Решение TDC (C‑222/13, EU:C:2014:2265, т. 31 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>, като един от критериите за дефиниране на юрисдикцията по смисъла на член 267 ДФЕС<footnote role="fNote" id="B110000036">
                              <number>38</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000122"> –<emphasis role="tab" id="B400000036"/>Решение TDC (C-222/13, EU:C:2014:2265, т. 27).</para>
                           </footnote>. Следователно безпристрастността на съдията трябва да се разглежда като едно от условията за прилагане на механизма на преюдициалното запитване.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000085">
                        <title id="B210000074">
                           <number>75.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000123">Предполага се, че съдът е безпристрастен<footnote role="fNote" id="B110000037">
                              <number>39</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000124"> –<emphasis role="tab" id="B400000037"/>ЕСПЧ, Решение по дело Le Compte, Van Leuven и De Meyere с/у Белгия от 23 юни 1981 г., серия A, № 43, § 58.</para>
                           </footnote>, тоест че не е предубеден и не е взел страна<footnote role="fNote" id="B110000038">
                              <number>40</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000125"> –<emphasis role="tab" id="B400000038"/>ЕСПЧ, Решение по дело Wettstein с/у Швейцария, § 43, № 33958/96, ЕСПЧ 2000-XII, и Решение по дело Micallef с/у Малта, № 17056/06, § 93, ЕСПЧ 2009.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000086">
                        <title id="B210000075">
                           <number>76.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000126">Следователно Европейският съд по правата на човека преценява безпристрастността на съда от субективна гледна точка, при което установява личното убеждение на съдията и взема предвид поведението му, по-специално дали е показал, че е лично предубеден, или е взел страна по делото, или е проявил враждебност<footnote role="fNote" id="B110000039">
                              <number>41</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000127"> –<emphasis role="tab" id="B400000039"/>ЕСПЧ, Решение по дело Buscemi с/у Италия, № 29569/95, § 67 и 68, ЕСПЧ 1999-VI.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000087">
                        <title id="B210000076">
                           <number>77.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000128">От друга страна, от обективна гледна точка безпристрастен е съдът, който вижда един-единствен интерес при решаването на спора, а именно строгото прилагане на правната норма<footnote role="fNote" id="B110000040">
                              <number>42</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000129"> –<emphasis role="tab" id="B400000040"/>Решение TDC (C‑222/13, EU:C:2014:2265, т. 31 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Следователно, независимо от личното поведение на съдията, безпристрастността предполага съдът да не се поддава на влиянието на никакви външни фактори и да бъде неутрален спрямо противопоставящите се интереси<footnote role="fNote" id="B110000041">
                              <number>43</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000130"> –<emphasis role="tab" id="B400000041"/>Решение TDC (C-222/13, EU:C:2014:2265, т. 32 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000088">
                        <title id="B210000077">
                           <number>78.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000131">Следователно, за да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството и да се защити доверието, което трябва да буди безпристрастността (съгласно сентенцията „justice must not only be done, it must also be seen to be done“<footnote role="fNote" id="B110000042">
                              <number>44</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000132"> –	Не е достатъчно да се раздава правосъдие, то трябва и да се вижда.</para>
                           </footnote>), изискването за безпристрастност повелява приемането на норми по-специално относно състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за въздържане, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му<footnote role="fNote" id="B110000043">
                              <number>45</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000133"> –	Решение TDC (C‑222/13, EU:C:2014:2265, т. 32 и цитираната съдебна практика). Вж. също ЕСПЧ, Решение по дело Micallef с/у Малта, посочено по-горе, § 98 и 99.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000089">
                        <title id="B210000078">
                           <number>79.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000134">По настоящото дело евентуалното нарушение на закрепеното в член 47 от Хартата право не следва от установените в актовете правила, а от поведението на запитващата юрисдикция.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000090">
                        <title id="B210000079">
                           <number>80.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000135">Всъщност според Софийска градска прокуратура изложените в рамките на преюдициалното запитване обстоятелства са достатъчни, за да се породи съмнение в безпристрастността на Софийски градски съд, който впоследствие трябва да разреши спора.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000091">
                        <title id="B210000080">
                           <number>81.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000136">Като изложил фактическата и правната обстановка в акта за преюдициално запитване по дело C‑554/14, посоченият съд изразил „предварително становище“, преди делото да бъде обявено за решаване. Съгласно член 29 от НПК това било частен случай на „предубеденост“, поради което запитващата юрисдикция била длъжна да си направи отвод по делото. Видно от акта за преюдициално запитване по настоящото дело, дори и най-беглото посочване от съда, отнасящо се до фактите по делото или до правната им квалификация, попада в обхвата на този член и води до отвод на съда.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000092">
                        <title id="B210000081">
                           <number>82.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000137">В настоящото дело тези опасения са напълно неоснователни.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000093">
                        <title id="B210000082">
                           <number>83.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000138">Съгласно постоянната практика на Европейския съд по правата на човека обстоятелството, че съдът е приел актове преди процеса, не може само по себе си да оправдае опасения относно безпристрастността на съда. От значение е обхватът на приетите мерки<footnote role="fNote" id="B110000044">
                              <number>46</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000139"> –	ЕСПЧ, Решение по дело Morel с/у Франция, № 34130/96, § 45, ЕСПЧ 2000-VI.</para>
                           </footnote>. Макар за отправянето на преюдициално запитване до Съда да се приема съдебен акт, изложените в това отношение фактически и правни обстоятелства по делото все пак са само констатации на запитващата юрисдикция, която впрочем не дава никаква правна квалификация, противно на съдебната практика, посочена в точка 8 от акта за преюдициално запитване по настоящото дело.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000094">
                        <title id="B210000083">
                           <number>84.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000140">Всъщност се налага изводът, че по дело C‑554/14 точка 2 от акта за преюдициално запитване се отнася до „[ф]акти[те] по делото“, точка 3 — до „[п]риложимо[то] по делото материално право, извън въпроса, предмет на преюдициалното запитване, но обосноваващо необходимостта от отправяне на това преюдициално запитване“, а точка 4 — до „[п]риложимо[то] по делото материално право относно въпроса, касаещ преюдициалното запитване“. </para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000095">
                        <title id="B210000084">
                           <number>85.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000141">След внимателен анализ на тези точки може да се заключи, че нито една от тях не разкрива предубеденост или вземане на страна от запитващата юрисдикция.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000096">
                        <title id="B210000085">
                           <number>86.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000142">Напротив, обстойността на това изложение говори за задълбочено познаване на преписката, което според мен не дава основание юрисдикцията да бъде заподозряна в пристрастност. Дори и тя да е направила предварителна преценка на наличните данни, Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че не може да приеме, че предварителната преценка предопределя окончателната<footnote role="fNote" id="B110000045">
                              <number>47</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000143"> –	Пак там. </para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000097">
                        <title id="B210000086">
                           <number>87.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000144">Следователно с оглед на тези съображения няма основание да се приеме, че като е изложил фактическата и правната обстановка по дело C‑554/14 в акта за преюдициално запитване, Софийски градски съд не е изпълнил задължението си за безпристрастност по член 47 от Хартата.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000007">
                     <title style="05Titre3" id="B200000007">
                        <number>3. </number>
                        <titlecontent id="B300000007">По спазването на презумпцията за невиновност</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000098">
                        <title id="B210000087">
                           <number>88.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000145">И в този случай евентуалното нарушение на закрепеното в член 48 от Хартата право не следва от установените в актовете правила, а от поведението на запитващата юрисдикция.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000099">
                        <title id="B210000088">
                           <number>89.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000146">Следователно трябва да се установи дали обосновката, дадена от запитващата юрисдикция при излагане на фактическата и правната обстановка по дело C‑554/14, създава впечатлението, че юрисдикцията смята заинтересованото лице за виновно за извършеното престъпление, при положение че вината му все още не е била доказана<footnote role="fNote" id="B110000046">
                              <number>48</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000147"> –	Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Nerattini с/у Гърция, № 43529/07, § 23.</para>
                           </footnote>. Безспорно е, че изразяването от запитващата юрисдикция на преждевременно становище по този въпрос би нарушило презумпцията за невиновност<footnote role="fNote" id="B110000047">
                              <number>49</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000148"> –	Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Garycki с/у Полша, № 14348/02, § 66, и Решение по дело Nestak с/у Словакия, № 65559/01, § 88.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000100">
                        <title id="B210000089">
                           <number>90.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000149">По това дело обаче не се поставя този въпрос.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000101">
                        <title id="B210000090">
                           <number>91.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000150">Всъщност правото на обвиняемия да се смята за невинен до установяване на противното не може да се изтъква от лице, признато за виновно за съответното престъпление<footnote role="fNote" id="B110000048">
                              <number>50</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000151"> –	ЕСПЧ, Решение по дело Phillips с/у Обединено кралство, № 41087/98, § 35, ЕСПЧ 2001-VII.</para>
                           </footnote>, каквото е г‑н Огнянов<footnote role="fNote" id="B110000049">
                              <number>51</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000152"> –	Всъщност бих искал да припомня, че г‑н Огнянов вече е бил осъден на наказание лишаване от свобода, след като е бил признат за виновен в извършване на престъпленията, посочени в присъдата на датските съдебни органи.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000102">
                        <title id="B210000091">
                           <number>92.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000153">Във всеки случай не трябва да се забравя, че с отправянето на преюдициално запитване до Съда запитващата юрисдикция иска само да се установи правилното тълкуване на правото на Съюза, а въпросът дали въз основа на това тълкуване съответното лице трябва да бъде признато за виновно в извършването на съответните деяния или за невинно, трябва да бъде преценен единствено и лично от посочената юрисдикция.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000103">
                        <title id="B210000092">
                           <number>93.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000154">С оглед на тези съображения смятам, че само обстоятелството, че в преюдициалното запитване по дело C‑554/14 Софийски градски съд е изложил фактическата и правната обстановка по делото, не е доказателство за пристрастност, поради която той да трябва да си направи отвод, нито нарушение на презумпцията за невиновност.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000104">
                        <title id="B210000093">
                           <number>94.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000155">Следователно, ако правилата за отправяне на преюдициални запитвания, установени в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, са надлежно приложени, те не могат да засегнат безпристрастността на запитващата юрисдикция, нито да нарушат презумпцията за невиновност, уредени съответно в членове 47 и 48 от Хартата.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000105">
                        <title id="B210000094">
                           <number>95.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000156">На този етап от анализа се налага изводът, че разглежданата национална норма, както е тълкувана от Върховния касационен съд, може да попречи на българските наказателни съдилища и дори да ги възпре да поставят преюдициални въпроси, като по този начин нарушава специфичните правомощия, които са им признати от член 267 ДФЕС и съдебната практика.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000106">
                        <title id="B210000095">
                           <number>96.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000157">Всъщност съгласно тази норма има опасност съответните съдии не само да трябва да си направят отвод, но и да им бъде наложено дисциплинарно наказание, защото в акта за преюдициално запитване са изложили фактическата и правната обстановка по делото в съответствие с предписанията на членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000107">
                        <title id="B210000096">
                           <number>97.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000158">Тогава се стига до абсурдния и парадоксален резултат да се приема, че съд, отправящ преюдициално запитване в съответствие с правото на Съюза, от гледна точка на националното законодателство нарушава основните права на страните.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000108">
                        <title id="B210000097">
                           <number>98.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000159">Очевидно е, че такава норма е несъвместима с изискванията, присъщи на самото естество на правото на Съюза, тъй като води до намаляване на ефективността на правото на Съюза предвид факта, че възпира българските наказателни съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000109">
                        <title id="B210000098">
                           <number>99.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000160">Първо, в решение Елчинов<footnote role="fNote" id="B110000050">
                              <number>52</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000161"> –	C‑173/09, EU:C:2010:581.</para>
                           </footnote>, образувано по преюдициално запитване от Административен съд София-град, Съдът е припомнил, че националните юрисдикции трябва да разполагат с най-широкото правомощие, за да прилагат правото на Съюза, като член 267 ДФЕС им предоставя възможно най-широко право да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси, които налагат тълкуване или преценка на валидността на разпоредбите на правото на Съюза за целите на решаването на отнесения до тях спор<footnote role="fNote" id="B110000051">
                              <number>53</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000162"> –	Точка 26 и цитираната съдебна практика.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000110">
                        <title id="B210000099">
                           <number>100.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000163">Съдът смята, че националните юрисдикции не трябва да бъдат възпрепятствани да го сезират поради национална процесуалноправна норма от каквото и да е естество, като освен това припомня, че възможността да се постави преюдициален въпрос е специфично правомощие на юрисдикциите, което тези от тях, действащи като първа инстанция, трябва да могат да упражнят на всеки етап на производството<footnote role="fNote" id="B110000052">
                              <number>54</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000164"> –	Решение Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 25 и 26 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000111">
                        <title id="B210000100">
                           <number>101.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000165">Второ, бих искал да припомня, че в решение Dhahbi с/у Италия, посочено по-горе, Европейският съд по правата на човека е постановил, че когато съществува механизъм за преюдициално запитване, отказът на националната юрисдикция да постави преюдициален въпрос може в определени обстоятелства да засегне справедливостта на производството и да доведе до нарушение на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. В случая такъв извод е направил посоченият съд, като е констатирал, че националната юрисдикция съвсем произволно и без никакви мотиви е отказала да отправи преюдициално запитване до Съда.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000112">
                        <title id="B210000101">
                           <number>102.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000166">Ако националният съдия трябва да откаже да отправи преюдициално запитване, тъй като, ако изложи фактическата и правната обстановка по делото, ще трябва да си направи отвод или ще му бъде наложено дисциплинарно наказание, то тогава със сигурност ще бъде нарушен член 6 от ЕКПЧ.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000113">
                        <title id="B210000102">
                           <number>103.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000167">Следователно с оглед на тези съображения няма никакво съмнение, че правото на Съюза, и по-специално членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, не допуска национална норма като разглежданата в главното производство, която, ако продължи да се прилага, би могла да засегне много сериозно механизма на преюдициалното запитване, а оттам и установеното сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, и би застрашила предимството на правото на Съюза. </para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000114">
                        <title id="B210000103">
                           <number>104.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000168">Ето защо предлагам на Съда да постанови, че членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална норма като разглежданата в настоящия случай, която задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по делото в главното производство, тъй като в преюдициалното запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
               <section id="B000000008">
                  <title style="04Titre2" id="B200000008">
                     <titlecontent id="B300000008">Б – <emphasis role="italc" id="B400000042">По втория въпрос</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000115">
                     <title id="B210000104">
                        <number>105.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000169">С втория въпрос Софийски градски съд иска по същество от Съда да се установи дали членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник допускат след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция да изслушва отново страните и да събира нови доказателства и вследствие на това да изменя констатациите, които е направила в акта за преюдициално запитване.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000116">
                     <title id="B210000105">
                        <number>106.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000170">Най-напред, съгласно постоянната съдебна практика само националната юрисдикция може да реши на кой етап от производството следва да постави преюдициален въпрос на Съда<footnote role="fNote" id="B110000053">
                           <number>55</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000171"> –	Вж. по-специално решения Irish Creamery Milk Suppliers Association и др. (36/80 и 71/80, EU:C:1981:62, т. 7) и Sibilio (C‑157/11, EU:C:2012:148, т. 31 и цитираната съдебна практика).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000117">
                     <title id="B210000106">
                        <number>107.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000172">Макар да смята, че в зависимост от обстоятелствата може да бъде от полза чисто вътрешноправните въпроси да бъдат разрешени към момента на отправяне на запитването до него<footnote role="fNote" id="B110000054">
                           <number>56</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000173"> –	Решение Melki и Abdeli (C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 41 и цитираната съдебна практика).</para>
                        </footnote>, Съдът все пак признава, че националната юрисдикция е свободна да упражнява това право във всеки момент от производството, който според нея е подходящ<footnote role="fNote" id="B110000055">
                           <number>57</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000174"> –	Решение Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 26 и цитираната съдебна практика).</para>
                        </footnote>. Всъщност изборът на момента за отправяне на преюдициалното запитване зависи от съображения за процесуална икономия и целесъобразност, които единствено тя може да прецени, тъй като единствено тя е пряко запозната с фактите по делото и доводите на страните.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000118">
                     <title id="B210000107">
                        <number>108.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000175">Дори извън тази съдебна практика нито една разпоредба от правото на Съюза не забранява на запитващата юрисдикция, след като е поставила преюдициален въпрос, в хода на разглеждане на висящия пред нея спор да измени преценката си относно релевантната фактическа и правна обстановка.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000119">
                     <title id="B210000108">
                        <number>109.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000176">В действителност това правомощие произтича от институционалната и процесуалната автономия на държавите членки и следователно не е от компетентността на Съда да се произнася по конкретното прилагане на националните процесуални норми.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000120">
                     <title id="B210000109">
                        <number>110.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000177">Съгласно постоянната практика на Съда само запитващата юрисдикция може да прецени обхвата на националните разпоредби и начина, по който те трябва да бъдат приложени. Следователно след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция трябва да продължи да разглежда делото по главното производство в съответствие с националните съдопроизводствени правила и при спазване на основните права на страните.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000121">
                     <title id="B210000110">
                        <number>111.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000178">Единственото задължение на запитващата юрисдикция на този етап от производството е да гарантира пълното прилагане на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Всъщност трябва да се приеме, че отговорите, които Съдът е дал на запитващата юрисдикция, съдържат решаващо за спора и задължително тълкуване на правото на Съюза, тъй като в производството по член 267 ДФЕС задачата на Съда не е просто да дава консултативно становище<footnote role="fNote" id="B110000056">
                           <number>58</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000179"> –	Вж. по-специално решение Kleinwort Benson (C‑346/93, EU:C:1995:85, т. 24).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000122">
                     <title id="B210000111">
                        <number>112.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000180">С оглед на тези съображения на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че предвид институционалната и процесуална автономия на държавите членки членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник допускат след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция да изслушва отново страните и да събира нови доказателства и вследствие на това да изменя констатациите, направени от нея в акта за преюдициално запитване, стига да гарантира пълното прилагане на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000009">
                  <title style="04Titre2" id="B200000009">
                     <titlecontent id="B300000009">В – <emphasis role="italc" id="B400000043">По третия въпрос </emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000123">
                     <title id="B210000112">
                        <number>113.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000181">В случай че Съдът постанови, че членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник не допускат национална норма като разглежданата по настоящото дело, с третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза допуска тя да си направи отвод в съответствие с разглежданата национална норма, тъй като последната осигурява по-висока степен на защита на основните права на страните.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000124">
                     <title id="B210000113">
                        <number>114.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000182">С други думи, допуска ли правото на Съюза запитващата юрисдикция да приложи национална норма, за която все пак е прието, че е в противоречие с правото на Съюза? </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000125">
                     <title id="B210000114">
                        <number>115.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000183">Отговорът на този въпрос не поражда съмнение. Запитващата юрисдикция е длъжна да не прилага тази норма.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000126">
                     <title id="B210000115">
                        <number>116.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000184">Съгласно член 280 ДФЕС „[р]ешенията на Съда […] имат изпълнителна сила“. Впрочем в член 633 от ГПК изрично е закрепен този принцип.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000127">
                     <title id="B210000116">
                        <number>117.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000185">Следователно съгласно постоянната съдебна практика постановеното от Съда решение по преюдициалното запитване обвързва националния съд по отношение на тълкуването на съответните разпоредби на правото на Съюза при решаването на спора в главното производство<footnote role="fNote" id="B110000057">
                           <number>59</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000186"> –	Решение Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).</para>
                        </footnote>. Както посочих в точка 111 от настоящото заключение, в производството по член 267 ДФЕС Съдът не дава само консултативно становище.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000128">
                     <title id="B210000117">
                        <number>118.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000187">Ако Съдът приеме, че член 267 ДФЕС, който е пряко приложим, не допуска национална норма като разглежданата в настоящия случай, то националният съд е длъжен да не прилага тази норма, за да гарантира предимството, ефективността и единството на правото на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000058">
                           <number>60</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000188"> –	Вж. решения Melki и Abdeli (C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 43 и цитираната съдебна практика) и Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 31 и цитираната съдебна практика).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
         </C_Conc_Txt>
         <C_Conc_Conc>
            <section id="C000000000">
               <title style="03Titre1" id="C200000000">
                  <number>V – </number>
                  <titlecontent id="C300000000">
                     <emphasis role="bold" id="C400000000">Заключение</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="C010000000">
                  <title id="C210000000">
                     <number>119.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="C150000000">С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите на Софийски градски съд по следния начин:</para>
                  <blockquote id="C010000001">
                     <para style="15Margeretrait0" id="C150000001">„1)<emphasis role="tab" id="C400000001"/>Членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник на Съда трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална норма като разглежданата в настоящия случай, която задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по делото в главното производство, тъй като в отправеното до Съда преюдициално запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело, при това в съответствие с установените в тези разпоредби правила.</para>
                     <blockquote id="C010000002">
                        <para style="19Marge1" id="C150000002">Предвид установения в член 280 ДФЕС принцип запитващата юрисдикция е длъжна да не прилага разглежданата национална норма.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="C010000003">
                     <para style="15Margeretrait0" id="C150000003">2)<emphasis role="tab" id="C400000002"/>Членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник на Съда трябва да се тълкуват в смисъл, че предвид институционалната и процесуална автономия на държавите членки допускат след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция да изслушва отново страните и да събира нови доказателства и вследствие на това да изменя констатациите, направени от нея в акта за преюдициално запитване, стига да гарантира пълното прилагане на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Conc>
      </C_Conclusions>
   </Affaire>
</C_Doc_Ref>