<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-154/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0154</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:226">EU:C:2018:226</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на М. Bobek — Дело C‑154/17</HT></P><P>E LATS</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180410">10 април 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑154/17</HT></P><P>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></P><P>встъпили страни:</P><P>Valsts ieņēmumu dienests</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятието „благородни метали и скъпоценни камъни</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> е търговец и данъчнозадължено лице за целите на ДДС. То предоставя заеми на физически лица, като приема за обезпечение вещи, съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни. SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> препродава на други търговци заложените вещи, които не са освободени, основно за извличане на благородни метали и скъпоценни камъни. Тези търговци дължат ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> прилага към тези сделки на препродажба специален режим на ДДС за стоки втора употреба. Компетентният данъчен орган обаче не е съгласен, че този специален режим е приложим. Той констатира, че препродаваните от SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> стоки не са стоки втора употреба по смисъла на приложимото данъчно законодателство. Поради това той изисква SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> да заплати допълнително ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В този контекст Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) иска от Съда да даде тълкуване на конкретната разпоредба от Директива 2006/112/ЕО (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="074" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2011">OB L 74, 2011 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2012">OB L 249, 2012 г., стр. 15</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="323" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2015">OB L 323, 2015 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, която регламентира режима на ДДС, приложим за стоки втора употреба. По-специално, запитващата юрисдикция иска да се изясни обхватът на изключението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, което се съдържа в определението на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Освен това тя пита дали някои характеристики на препродажбата засягат обхвата на това изключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директивата за ДДС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображение 51 от Директивата за ДДС предвижда, че е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[п]одходящо […] да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Дял XII, глава 4 от Директивата за ДДС съдържа правила относно специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. По-специално член 311 от Директивата предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="311.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите членки.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Латвийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 138 от Pievienotās vērtības nodokļa likums (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Законът за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) предвижда, че специални режими на ДДС се прилагат по отношение на сделки със стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. Според акта за преюдициално запитване тази разпоредба въвежда в изпълнение по-специално член 311 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Според акта за преюдициално запитване съществуват други релевантни национални правила, предвидени в членове 183 и184 от Ministru kabineta 2013. Gada 3. Janvāra noteikumi Nr. 17 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Pievienotās vērtības nodokļa likuma normu piemērošanas kārtība un atsevišķas prasības pievienotās vērtības nodokļa maksāšanai un administrēšanai<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (Правилник на Министерския съвет № 17 от <DATE ISO="20130103">3 януари 2013 г.</DATE> за процедурата за прилагане на разпоредбите на Закона за ДДС и за различни изисквания във връзка с плащането и определянето на ДДС, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Правилник № 17<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>). Член 183 от Правилник № 17 определя стоките втора употреба като употребявани материални вещи, годни за по-нататъшна употреба по същия начин без преработка или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски и антикварни предмети. Член 184 от същия правилник изключва благородните метали и скъпоценните камъни от понятието за стоки втора употреба, като посочва още, че изделията, които съдържат благородни метали и скъпоценни камъни, се обхващат от понятието за стоки втора употреба, когато посоченият в член 138 от Закона за ДДС продавач ги доставя или прехвърля на търговец, за да бъдат продадени. В допълнение член 184, второ изречение посочва, че изделията, които съответстват на глави 71, 82, 83, 90 или 96 от Комбинираната номенклатура, се считат за изделия, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, национално производство и преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>E LATS<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>жалбоподателят<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) е търговец и данъчнозадължено лице за целите на ДДС. То предлага заеми на физически лица, които според акта за преюдициално запитване не са данъчнозадължени за целите на ДДС. При предоставяне на заеми то приема в залог вещи, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни, като например верижки, обеци, пръстени, халки, лъжици и стоматологични материали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Жалбоподателят препродава неосвободените заложени вещи на други търговци, които също са данъчнозадължени лица за целите на ДДС. Изделията се класифицират според метала, който съдържат, и неговата чистота. Препродават се на тегло, за да могат да се извлекат тези благородни метали и скъпоценни камъни (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>разглежданите сделки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Жалбоподателят прилага към разглежданите сделки специалния режим на ДДС за стоки втора употреба, предвиден в член 138 от Закона за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Според Valsts ieņēmumu dienests (данъчна администрация, Латвия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) препродаваните от жалбоподателя изделия представляват скрап, а не стоки втора употреба, така че специалният режим на ДДС за стоки втора употреба не е приложим. В съответствие с това тя издава разпореждане, с което задължава жалбоподателя да заплати допълнителен ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава жалба за отмяна на посоченото разпореждане. Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия) отхвърля жалбата, като приема, че жалбоподателят неправилно е прилагал за разглежданите сделки член 138 от Закона за ДДС. Той счита, че жалбоподателят е препродавал изделията от злато, сребро и други благородни метали като скрап, а не като стоки втора употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Понастоящем делото е висящо пред Augstākā tiesa (Върховен съд), който е запитващата юрисдикция. Последният отбелязва, че трябва да се счита, че специалният режим по член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС е неприложим за изделия, съдържащи благородни метали и скъпоценни камъни, които не се продават като употребявани вещи, а единствено с цел да се извлекат съдържащите с в тях благородни метали или скъпоценни камъни. Според тази юрисдикция такива изделия не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Освен това тя счита, че в това отношение член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС не предоставя дискреционни правомощия на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Писмени становищата са представили латвийското правителство и Европейската комисия. Латвийското правителство, Комисията и жалбоподателят са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преценка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Първо, ще разгледам обхвата и логиката на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, което се среща в член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС (А). Второ, ще се спра на изключението, което последната разпоредба въвежда за благородни метали и скъпоценни камъни, като ще се опитам да разкрия целта и логиката на това изключение (Б). Въз основа на тези две общи положения след това ще дам някои насоки относно релевантните обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали разглежданите изделия могат да се квалифицират като стоки втора употреба (В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 331, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС определя стоките втора употреба като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Следователно, за да попадат в обхвата на определението по член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС, въпросните изделия трябва да отговарят кумулативно на две положителни условия: i) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>движими материални вещи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, които са ii) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>; и на едно отрицателно условие: iii): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Безспорно е, че разглежданите изделия са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>движими материални вещи<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Следователно първото условие очевидно е изпълнено. Спорният въпрос в настоящия случай се отнася до съвместния прочит на второто (положително) условие и точната му връзка с третото (отрицателно) условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>За да преценя това взаимодействие, на първо място ще разгледам целите, които се преследват със специалния режим на ДДС за стоки втора употреба (1), след което ще се спра на първия от спорните елементи на определението, а именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>годността за по-нататъшна употреба<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Цели на специалния режим на ДДС, приложим за стоки втора употреба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Стоките втора употреба са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, който дерогира общия режим на ДДС: дължимият ДДС се изчислява не въз основа на продажната цена, а въз основа на разликата между покупната и продажната цена на стоките<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. глава 4, раздел 2, подраздел 1 от Директивата за ДДС (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Режим за облагане на маржа на печалбата<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>). Член 313, параграф 1 предвижда, че по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Съгласно член 315 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>[д]анъчната основа по отношение на доставката [по-специално на стоки втора употреба], е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата. Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Режимът за облагане на маржа на печалбата е изключение от общия режим на ДДС. Следователно обхватът на стоките, които попадат в приложното му поле, трябва да се тълкува стеснително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Относно тълкуването на член 314 от Директивата за ДДС вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Litdana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑624/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:389">EU:C:2017:389</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> и не трябва да надхвърля необходимото за постигането на неговата цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051208">8 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jyske Finans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:753">EU:C:2005:753</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Благородните метали и скъпоценните камъни обаче са изключени от понятието за стоки втора употреба (а също така и от дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата). Следователно това понятие всъщност е <HT TYPE="ITALIC">изключение от изключение</HT>, което означава, че за стоките, които попадат в обхвата на изключението за благородни метали и скъпоценни камъни, се прилага общият режим на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. в различен контекст решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020115">15 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Libéros/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:17">EU:C:2002:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и заключението на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Zoological Society</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:698">EU:C:2001:698</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>От съображение 51 от Директивата за ДДС следва, че специалният режим на ДДС за стоки втора употреба е въведен с цел предотвратяване на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Тази двояка цел се припомня в решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ауто Николови</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:118">EU:C:2011:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Докато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>общата система на ДДС по принцип цели облагане с данък на икономическата стойност, добавена на различни етапи в производствения процес и в процеса на разпространение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stenholmen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:213">EU:C:2004:213</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, събраният по отношение на стоки втора употреба ДДС поставя специфичния проблем за двукратното понасяне на тежестта на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Това се случва, когато данъчнозадължен дилър придобие стоки от лице, което не е данъчнозадължено, и заплати включения в покупната цена ДДС, но впоследствие този търговец не може да го приспадне. С други думи, когато лице, което не е данъчнозадължено, купува стоки, то трябва да плати приложимия ДДС като част от покупната цена. Когато това лице продава същите стоки на данъчнозадължен дилър, този данъчнозадължен дилър по принцип няма възможност да приспадне първоначално платения ДДС, включен в покупната цена. По този начин данъчнозадълженият дилър трябва отново да заплати ДДС и възниква двойно данъчно облагане. Специалният режим на ДДС за стоки втора употреба цели избягването точно на такива положения, като предвижда, че дължимият от данъчнозадължения дилър ДДС се определя въз основа на разликата между покупната и продажната цена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051208">8 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jyske Finans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:753">EU:C:2005:753</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В този смисъл Съдът обяснява, че до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>такова двойно данъчно облагане всъщност би се стигнало, ако върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба, след като цената, при която той я е придобил, включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от посочените категории в член 314, букви а)—г) от [Директивата за ДДС], и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър са могли да приспаднат<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Litdana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑624/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:389">EU:C:2017:389</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В този смисъл вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stenholmen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:213">EU:C:2004:213</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Такова натрупване на данъчно облагане в контекста на стоки втора употреба е признато доста отдавна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891205">5 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>ORO Amsterdam Beheer и Concerto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:608">EU:C:1989:608</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890627">27 юни 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne/Finanzam München III</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑50/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:262">EU:C:1989:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още точка 1.2 от становището на Европейския социален и икономически комитет от <DATE ISO="19890621">21 юни 1989 г.</DATE> по Предложението за директива на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на членове 32 и 28 от Директива 77/388/ЕИО — специален режим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="1989">ОВ C 201, 1989 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. В това отношение Комисията отбелязва, че липсата на специални правила относно произведенията на изкуството, антикварните предмети, колекционерските предмети и употребяваните вещи води до ситуация, в която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>обработено изделие, върнато отново в<?PAGE NO="6"?> икономическото обращение, ще подлежи изцяло на повторно облагане с данък върху добавената стойност, а данъчнозадълженото лице, което желае да го продаде, няма да има възможност да приспадне данъка, включен в покупната цена на изделието […] Възникващата в резултат на това разлика в данъчната тежест ще насърчи заобикалянето на обикновените търговски канали<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. Предложение за Седма директива на Съвета за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност, която се прилага за произведения на изкуството, антикварни предмети, колекционерски предмети и употребявани вещи (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="026" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1978">OВ C 26, 1978 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Годност за по-нататъшна употреба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В решение Sjelle Autogenbrug Съдът тълкува второто условие по член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>годността за по-нататъшна употреба<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Това дело се отнася до излезли от употреба превозни средства, които са закупени с цел да бъдат продадени като резервни части. Съдът пояснява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>годност за по-нататъшна употреба<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> трябва да се разглежда въз основа на това дали съответният предмет е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/><HT TYPE="ITALIC">запазил характеристиките</HT><QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, които е имал, когато е бил нов<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑471/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:20">EU:C:2017:20</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> не изключва „движимите материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, с произход от друга вещ, в която са били инкорпорирани като съставни части. Действително, обстоятелството, че използвана вещ, която е съставна част от друга вещ, е отделена от последната, не поставя под въпрос квалифицирането на демонтираната вещ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>стока втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, доколкото може да бъде използвана отново <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>в същия вид или след ремонт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sjelle Autogenbrug</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑471/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:20">EU:C:2017:20</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Следователно основният елемент на определението за годност за по-нататъшна употреба е <HT TYPE="ITALIC">запазената функционалност от същия вид</HT>. В контекста на настоящото дело обаче фактическото изпълнение на това условие се оказва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>ябълката на раздора<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> между страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В съдебното заседание жалбоподателят твърди по същество, че условието за годност за по-нататъшна употреба е изпълнено, доколкото разглежданите изделия, като например пръстени, още могат да се използват като пръстени, независимо дали се продават на тегло (което според жалбоподателя не е необичайно явление в бижутерския бизнес). Дори годежен пръстен с гравиран надпис (например думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>завинаги<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>) може да се счита за подходящ за по-нататъшна употреба, тъй като очевидно си остава пръстен и може да бъде носен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Мнението на жалбоподателя относно годността за по-нататъшна употреба не се споделя от латвийското правителство. То признава, че съгласно националното законодателство, а именно член 184 от Правилник № 17<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>По-горе, точка 7 от настоящото заключение.</P></NOTE>, изделията, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни, се считат за стоки втора употреба. Същевременно според това правителство такива изделия могат да се квалифицират като стоки втора употреба само ако продължават да бъдат годни за <HT TYPE="ITALIC">същия вид</HT> употреба и при условие че се оценяват въз основа на своята <HT TYPE="ITALIC">индивидуална</HT> стойност. Според правителството това не е така в случая с разглежданите изделия, продавани на тегло и като скрап, за да се извлекат от тях скъпоценните елементи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В съдебното заседание жалбоподателят подробно обяснява, че само 5 % от препродадените неосвободени заложени вещи, които данъчната администрация взема предвид в главното производство, са негодни за по-нататъшна употреба и че поправката на тези вещи би била прекалено скъпа. Освен това жалбоподателят твърди, че други вещи са били оценени и продадени самостоятелно на дребно или на едро, като в този случай цената им е определена на тегло. Според жалбоподателя тези вещи са били годни за по-нататъшна употреба без ремонт. В<?PAGE NO="7"?> съдебното заседание жалбоподателят твърди, че гореописаните характеристики на 5-те процента неосвободени заложени вещи са повлияли на заключенията на данъчната администрация по отношение на всички разглеждани вещи. В резултат на това режимът на ДДС, предвиден за тези конкретни 5 % от вещите, е приложен за разглежданите изделия в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Комисията констатира, че разглежданите изделия не са годни за по-нататъшна употреба поради естеството им (стоматологични материали) или поради състоянието им (увредени или изработени според индивидуални нужди изделия). Липсата на годност за по-нататъшна употреба според Комисията е видна още от обстоятелствата, при които е осъществена разглежданата сделка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Правилното разбиране на релевантните фактически елементи безспорно е от съществено значение за преценката по делото, включително пред Съда. Преценката на фактическите обстоятелства обаче е от изключителната компетентност на националните юрисдикции. Съдът е обвързан от фактите, които са установени и представени от запитващата юрисдикция. Бих искал ясно да изтъкна това с оглед на някои фактически твърдения, направени по-специално от жалбоподателя, чиято основна цел е да убедят Съда, че националните органи, а по подразбиране и националните юрисдикции, са пропуснали релевантни факти и/или са ги преценили неправилно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Следователно отправната точка за правната преценка съгласно правото на Съюза се основава на описанието и характеристиките на изделията, изложени от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване и отразени в текста на първия преюдициален въпрос. Поради това приемам за дадено, както се посочва в първия въпрос, че изделията от благородни метали и скъпоценни камъни са препродадени от жалбоподателя <HT TYPE="ITALIC">за извличане</HT>, тоест за да бъдат използвани отново <HT TYPE="ITALIC">като суровина</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Ако случаят наистина е такъв, което следва да се установи и прецени от националната юрисдикция, по мое мнение изключението за благородни метали и скъпоценни камъни при това положение действително е приложимо, като съображенията си за това ще изложа подробно в следващите раздели на настоящото заключение. Изделия като тези, описани от запитващата юрисдикция, не са стоки втора употреба и попадат в обхвата на общия режим на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Същевременно отвъд главно фактическата преценка за естеството на конкретна сделка стои по-дълбок проблем, който вече изтъкнах и който според мен подхранва първия преюдициален въпрос на националната юрисдикция: връзката между условието за <HT TYPE="ITALIC">годност за по-нататъшна употреба</HT> и изключението за <HT TYPE="ITALIC">благородни метали и скъпоценни камъни</HT>. Съгласен съм, че е трудно да се опише тази връзка, защото второто условие по член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС се определя от употребата (<HT TYPE="ITALIC">характеристиките</HT>) на съответния предмет, докато третото условие — изключението за благородни метали и скъпоценни камъни — се определя от въпросния <HT TYPE="ITALIC">материал</HT>. Ако добавим към това сложно положение и факта, че второто условие се основава на правото на Съюза, а дефинирането на третото условие изрично е предоставено на държавите членки, става съвсем ясно, че има вероятност двете определения да си противоречат или да се припокриват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Изслушаните в съдебно заседание становища разкриват неясноти по отношение на тази връзка: фактът, че употребяван пръстен е изработен от злато изключва ли го автоматично от понятието за стоки втора употреба (и от режима за облагане на маржа на печалбата), защото освен че е употребяван и е годен за по-нататъшна употреба, той също така е изработен от благороден метал? Има ли условието вещите да бъдат употребявани и да са годни за по-нататъшна употреба предимство пред това да бъдат изработени от благороден метал или<?PAGE NO="8"?> скъпоценен камък, което би означавало, че всеки употребяван предмет, който е годен за по-нататъшна употреба и е изработен от благородни метали или скъпоценни камъни, трябва винаги да се счита за стока втора употреба и следователно да се обхваща от режима за облагане на маржа на печалбата?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>За да се определи точната връзка между тези две понятия, най-напред трябва да се очертае специфичната цел, логиката и историята на изключението за благородни метали и скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Изключението за благородни метали и скъпоценни камъни</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>При първи прочит на текста на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС става ясно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> просто се изключват от понятието за стоки втора употреба по начин, подобен на изключването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Това привидно сходство обаче трябва да се разгледа в неговия контекст. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> се изключват от понятието за стоки втора употреба, но въпреки това се включват в обхвата на режима за облагане на маржа на печалбата. За тази цел те просто са дефинирани в отделни разпоредби на Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. части А, Б и В от приложение IХ към Директивата за ДДС.</P></NOTE>. Обратно, благородните метали и скъпоценните камъни се изключват от понятието за стоки втора употреба, а също така и от приложното поле на режима за облагане на маржа на печалбата. Освен това дефинирането на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> изрично е оставено на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Доколкото разглеждането на текста на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС (включително текстовете на различните езици) не изяснява допълнително точната връзка между понятията за годност за по-нататъшна употреба и изключението за благородни метали и скъпоценни камъни, ще се спра на законодателната история на това изключение (1), след което ще разгледам неговата цел (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Законодателна история</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Първото предложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Предложение от <DATE ISO="19780111">11 януари 1978 г.</DATE> за Седма директива на Съвета за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност, която се прилага за произведения на изкуството, антикварни предмети, колекционерски предмети и употребявани вещи (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="026" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1978">ОВ C 26, 1978 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>). Впоследствие това предложение е изменено, но измененията не са от значение в настоящия контекст (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="1979">ОВ C 136, 1979 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, което разглежда благородните метали и скъпоценните камъни в контекста на режима за облагане на маржа на печалбата, определя стоките втора употреба като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>употребявани движими вещи, различни от [произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети], които са годни за повторна употреба в същия вид или след ремонт<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. член 3 от Предложението, посочено по-горе в бележка под линия 17 (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="026" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1978">ОВ C 26, 1978 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Интересно е, че член 3, параграф 4 от това предложение гласи, че режимът за употребявани вещи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>не се прилага за доставки на <HT TYPE="ITALIC">употребявани изделия, изработени от злато или друг благороден метал или съдържащи скъпоценни камъни</HT><QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Същевременно предлаганото определение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>произведения на изкуството<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>колекционерски предмети<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>антикварни предмети<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> включва изделия, изработени от злато или други благородни метали или съдържащи скъпоценни камъни, ако стойността на тези материали не надвишава 50 % от продажната цена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. предложения член 2, параграф 4 от Предложението, посочено по-горе в бележка под линия 17.</P></NOTE>. Това предложение обаче е оттеглено през ноември 1987 г. поради липса на съгласие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В друго предложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Предложение за директива на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на членове 32 и 28 от Директива 77/388/ЕИО — специален режим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, COM(88) 846 окончателен (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="1989">ОВ C 76, 1989 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, което в крайна сметка води до приемането Директива 94/5/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19940214">14 февруари 1994 г.</DATE> за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО — специален режим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="060" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="1994">ОВ L 60, 1994 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, Комисията предлага предметите, изработени от злато или други благородни метали или съдържащи скъпоценни камъни, да се ползват от специалния режим, приложим по-специално за стоки втора употреба, ако стойността на тези материали не надвишава 50 % от тяхната продажна цена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. член 1 от Предложение за директива на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на членове 32 и 28 от Директива 77/388/ЕИО — специален режим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, COM(88) 846 окончателен (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="1989">ОВ C 76, 1989 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Икономическият и социален комитет подкрепя въвеждането на специален режим и одобрява изключението за благородни метали и скъпоценни камъни. Той обаче не е съгласен обхватът на този специален режим да зависи от стойността на включените материали. Той отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[…] предложението за включване на предметите, съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни, само ако стойността на вложените материали възлиза на по-малко от 50 % от продажната цена, изглежда донякъде произволно. Затруднението да се даде обективна оценка вероятно би предизвикало многобройни спорове или дела за измама. Може би щеше да бъде по-полезно да се изключат изделията, които са годни за преработка<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Точка 3.1 от становището от <DATE ISO="19890621">21 юни 1989 г.</DATE> по Предложението за директива на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на членове 32 и 28 от Директива 77/388/ЕИО — специален режим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="1989">ОВ C 201, 1989 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Приетият текст на Директива 94/5 добавя нов член 26а<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>А. […]: г) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></QUOT.S></NOTE>, който предвижда просто изключване на благородните метали и скъпоценните камъни, без да се позовава на стойността, която тези елементи представляват от стойността на целия предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В светлината на гореизложеното идеята за изключването от режима на изделия, <HT TYPE="ITALIC">изработени</HT> <HT TYPE="ITALIC">от</HT> благородни метали или <HT TYPE="ITALIC">съдържащи</HT> скъпоценни камъни, както и идеята за праг от 50 %, възникват в хода на законодателния процес като релевантни елементи за обособяването на специалния режим, по-специално за стоки втора употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Въпреки това, макар да е показателна за всички срещнати по пътя практически проблеми, законодателната история не успява да разкрие точните мотиви, довели до изключването на благородните метали и скъпоценните камъни от режима за облагане на маржа на печалбата. За да разберем тези причини, трябва да се обърнем към (икономическата) логика, присъща на изделията, изработени от благородни метали или скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Икономическа логика и цел</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Естеството на предметите, изработени от или съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни, е специфично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по аналогия, относно инвестиционното злато, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Envirotec Denmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑550/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:354">EU:C:2016:354</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тяхната функция (и стойност) е двояка. В зависимост от качеството и състоянието на всяко конкретно изделие те представляват не само специфично изработен или произведен предмет с определени характеристики (функционална стойност), но освен това съхраняват вътрешната стойност, която обществото придава на благородните метали и скъпоценните камъни, съдържащи се в тях (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>материална<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> вътрешна стойност).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Практическият проблем, който разкрива сложната законодателна история на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС, е че поради голямото разнообразие от предмети, изработени или съдържащи елементи от благородни метали или скъпоценни камъни, е трудно да се състави абстрактен критерий за обща оценка на относителното значение на всеки един от тези видове стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>От една страна, несъмнено мога да използвам буца самородно злато като преспапие. Освен това тя може да бъде продадена и използвана отново като преспапие. Въпреки това едва ли цената на такова преспапие ще се определя с оглед на неоспоримата му способност да предпазва купчина листове от разпиляване дори при силен порив на вятъра. Цената му по-скоро ще се определя въз основа на актуалната пазарна цена на златото. При тази хипотеза цената на изделието ще бъде цената на необработения материал, от който то е съставено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>От друга страна, можем да си представим сложно и скъпо медицинско изделие, в изработката на което, наред с останалото, са вложени и няколко вида благородни метали или дори скъпоценен камък или камъни. Стойността на благородните метали и скъпоценните камъни в изделието сама по себе си може да е значителна, но е по-вероятно функционалната стойност на изделието, ако бъде препродадено в изправно състояние, да е много по-висока от стойността на благородните метали, от които е съставено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Оставяйки обаче настрана любопитните примери, съвсем ясно е, че за целите на прилагането на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС вероятно релевантна ще бъде първата хипотеза. Има множество предмети, изработени от или съдържащи благородни метали, чиято стойност като предмети с определено предназначение далеч не е очевидна. Но тези предмети продължават да се търгуват поради своето скъпоценно материално съдържание. В настоящия случай това изглежда се отнася в частност до стоматологични материали, парчета от счупени прибори за хранене или счупени бижута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следователно е ясно, че предмети, изработени от благородни метали или скъпоценни камъни, имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>съхранена стойност<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, която не зависи от това дали първоначалната функционалност на конкретния предмет е запазена. В крайна сметка затова въпросните метали се наричат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/><HT TYPE="ITALIC">благородни</HT><QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, а камъните — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/><HT TYPE="ITALIC">скъпоценни</HT><QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, затова са се водили войни за тяхното притежание и затова намирането на скрито съкровище с монети, пръстени и бижута на неизвестна кралица прави щастливия откривател богата жена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Разбира се, при спазване на съответното национално законодателство.</P></NOTE>, въпреки че тя може да предпочита по-леки модерни бижута в ежедневието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С оглед на тази икономическа логика изглежда изключението за благородни метали и скъпоценни камъни е предвидено за ситуации, в които, казано просто, първоначалната функция на стоките втора употреба е отпаднала или в контекста на въпросната сделка е без значение. Такива стоки вече не се препродават заради тяхната функционалност, а заради присъщата стойност на суровината, от която са съставени. Следователно такива стоки излизат извън специфичния икономически цикъл на стоките втора употреба. Те влизат от своя страна в нов икономически цикъл на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>суровина<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, която ефективно се влага в производството на нови изделия от благородни метали или скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая, като по-широка, системна аналогия трябва да се отбележи, че подобни съображения са мотивирали законодателя на Съюза изяло да освободи инвестиционното злато от ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 346 от Директивата за ДДС. Член 344 от Директивата за ДДС съдържа определение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>инвестиционно злато<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</P></NOTE>. В съответното предложение, което въвежда специален режим за златото, Комисията посочва проблема с остатъчния данък и двойното данъчно облагане, който представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>същинското основание за предлагания специален режим […] за стоките втора употреба, произведенията на<?PAGE NO="11"?> изкуството, антикварните предмети и колекционерските предмети. […] Обратно, златото като обект на инвестиция може да бъде предмет на неограничен брой сделки. […] Всяка система на облагане на маржа минимизира, но не отстранява напълно последиците на остатъчния данък: той ще продължава да расте, колкото по-дълъг е икономическият цикъл, просто защото данъкът върху маржа се включва в цената и не може да се приспадне от последващия купувач. Особено високата цена на златото и големият брой успешни сделки с предмет злато биха довели до разрастването на това явление<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Предложение за директива на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО — специален режим за златото (COM(92) 441 окончателен, стр. 6 и 7). Това предложение води до приемането на Директива 98/80/ЕО от <DATE ISO="19981012">12 октомври 1998 г.</DATE> на Съвета за допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО — специален режим за инвестиционното злато (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1998">ОВ L 281, 1998 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Режимът на освобождаване, приложим за инвестиционното злато, произтича от факта, че то се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>присъщо сходн[о] с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Съображение 53 от Директивата за ДДС.</P></NOTE>. Обратно, основанията за освобождаване отпадат, ако инвестиционното злато се трансформира например в бижута. Материалът е същият, но неговата функция в рамките на икономическия цикъл се възприема по различен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Както се признава в съображение 27 от Директивата за ДДС. Вж. още член 82 от Директивата за ДДС. Вж. по-нататък съображение 4 от Предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 77/388/ЕИО по отношение на някои мерки за опростяване на процедурата за начисляване на данък добавена стойност и за подпомагане на борбата срещу избягване на данъчно облагане и за отмяна на някои решения за предоставяне на дерогации (COM(2005) 89 окончателен).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дискреционното правомощие на държавите членки и неговите граници</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Накрая, член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС гласи, че понятията за благородни метали и скъпоценни камъни следва да бъдат <HT TYPE="ITALIC">дефинирани от държавите членки</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Относителната свобода на действие обаче, с която разполагат държавите членки при определяне на условията за приложимост на изключението за благородни метали и скъпоценни камъни, не е неограничена. В заключение на настоящия раздел могат да се посочат два вида ограничения: общи и специфични.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">общите</HT> ограничения, приложими за изключения по Директивата за ДДС, Съдът е признал, че при прилагането на изключение държавите членки следва да зачитат по-специално принципите на равно третиране и на данъчен неутралитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Относно различни понятия от Директивата за ДДС (или от предшестващите я), чието дефиниране е предоставено на държавите членки, вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060427">27 април 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solleveld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:257">EU:C:2006:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>The Association of Investment Trust Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:391">EU:C:2007:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>MDDP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:778">EU:C:2013:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, вземайки предвид<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060427">27 април 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solleveld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:257">EU:C:2006:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>The Association of Investment Trust Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:391">EU:C:2007:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> преследваните от Директивата за ДДС цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Специфичните ограничения произтичат от конкретната цел на тълкуваната разпоредба, а именно член 331, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС в настоящия случай. Ще повторя, че тази разпоредба предоставя на държавите членки значителна свобода при дефинирането на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, по-специално при дефинирането на видовете благородни метали и скъпоценни камъни, както и на естеството на въпросните изделия. Упражняването на това дискреционно правомощие обаче не може да лиши понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> от неговото присъщо съдържание чрез определянето на прекомерно<?PAGE NO="12"?> тесен обхват на понятието за благородни метали или скъпоценни камъни. Като последицата от това всички предмети, съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни, биха останали трайно в приложното поле на режима за стоки втора употреба, независимо дали продължават да се използват и да функционират.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С други думи, трябва да се зачита основната икономическа логика на изключението за благородни метали и скъпоценни камъни. За да остане даден предмет в обхвата на режима за облагане на маржа на печалбата, приложим за стоки втора употреба, въпросният предмет, освен самото съдържание на благороден метал, трябва да е запазил някои от функционалностите си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. още <HT TYPE="ITALIC">Capaccioli</HT>, S. VAT Taxation of Gold in the European Union. — EC Tax Review 2014, р. 85—101, р. 100: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>режимът за облагане на маржа на печалбата e приложим по отношение на използвани бижута само ако сделката има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>марж<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> над стойността на съдържащите се в тях благородни метали, което означава, че съществува добавена стойност върху стойността на метала. Ако сделката по своята същност представлява преработване или възстановяване на златото, използваните бижута се считат за злато като материал<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Оценяване на сделка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Основният критерий за преценката дали дадено изделие попада в приложното поле на режима за облагане на маржа на печалбата, приложим за стоки втора употреба (чрез изключението за благородни метали и скъпоценни камъни), или се подчинява на общия режим на ДДС, е <HT TYPE="ITALIC">запазената функционалност</HT> (употреба) на разглежданите предмети. Общата логика е предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията в контекста на стоки, които се връщат отново в икономическия цикъл, без да привнасят нова, добавена икономическа стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както обаче показва настоящият случай, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>дяволът е в детайлите<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Как следва да се прилага това общо правило в сложни фактически ситуации при явно смесени изделия, продавани на едро? Предоставените в настоящия раздел насоки по отношение на такива ситуации трябва да бъдат ограничени поради две причини: първо, всяка оценка, направена в подобен контекст, трябва да почива на фактите и е от компетентността на националната юрисдикция. Второ, тази оценка на фактите ще бъде по-нататък очертана от националните правила, които прилагат член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС и които, при условие че зачитат установените в правото на Съюза ограничения, могат да позволят известна диференциация, особено в гранични случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Имайки предвид тези уговорки, в последния раздел на настоящото заключение най-напред ще изложа критериите за извършване на такава оценка (1), след което ще разгледам конкретните фактори, които могат да се вземат предвид при тази оценка (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Критерият: запазената функционалност (употреба) на разглежданите предмети</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Както вече отбелязах, ключовият въпрос, който следва да се зададе, е дали функционалността на разглежданите предмети е запазена и дали тази функционалност добавя стойност в допълнение към самия благороден метал, от който е съставен предметът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Разискванията в съдебното заседание разкриха сложността на фактическите ситуации, които могат да възникнат на практика. Като начало, съществуват някои ясни случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Първо, налице е консенсус, че изключението за благородни метали и скъпоценни камъни се прилага за стоки, които се продават като <HT TYPE="ITALIC">материал</HT>. Споделям това мнение. Това означава, че по принцип (освен ако не се прилага друга специална разпоредба на Директивата за ДДС като например разпоредбата за инвестиционното злато, колекционерските предмети и антикварните предмети) буца самородно злато, която някога се е пазела като сувенир и впоследствие е била<?PAGE NO="13"?> заложена срещу заем, ще се квалифицира като благороден метал по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС. Изключването от режима за облагане на маржа на печалбата изглежда логично, защото такива предмети вероятно се продават, за да бъдат преработени по някакъв начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Второ, има предмети, изработени от благородни метали или скъпоценни камъни, които се продават, като се взема предвид стойността на материала, а <HT TYPE="ITALIC">също така</HT> и конкретната им функция. Такива предмети вероятно се продават <HT TYPE="ITALIC">индивидуално</HT>. Такъв може например да е случаят с използвано златно колие, чиято стойност безспорно се оценява според чистотата на вложения материал, но и с оглед на неговото състояние, включително дали колието е все още годно да бъде носено. Включването на такова изделие в режима за облагане на маржа на печалбата изглежда уместно, тъй като такива предмети вероятно не се продават за преработка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Освен тези ясни случаи, за които може да се приеме, че образуват двата края на спектъра, има множество междинни хипотези, които не са толкова ясни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>От една страна, съществуват предмети, които по икономически причини се продават на тегло или на едро, като тяхната функционалност е не само запазена, но дори е взета предвид. Такъв може да е случаят със смесица от различни сребърни пръстени с по-ниско качество, които се оценяват и продават на килограм. Подобно на това, което жалбоподателят твърди в съдебно заседание, според мен фактът, че конкретни предмети се оценяват и продават на килограм, не изключва непременно възможността тези предмети да се считат за стоки втора употреба по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС, ако запазената функционалност действително е релевантен елемент на сделката. Действително, ако запазената им функционалност е от значение за определянето на стойността им, няма вероятност тези предмети да бъдат препродавани с цел преработка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От друга страна обаче, различен извод се налага в случай на предмети, които се оценяват и продават на едро, независимо от тяхната функционалност. В такава ситуация невземането предвид на първоначалната им функция би означавало също така липса на каквато и да било индивидуализация на всеки отделен предмет. Такъв би бил случаят, както бе обсъден в съдебното заседание и посочен от запитващата юрисдикция, със стоматологични материали или повредени предмети, изработени от или съдържащи благородни метали или скъпоценни камъни. Ако функционалността на разглежданите употребявани вещи престане да се счита за релевантен елемент на цялата сделка, предметите губят положението си на стоки втора употреба. Действително, ако функционалността стане ирелевантна, изглежда трудно да се приеме, че тези изделия са предмет на сделки, които да бъдат включени и поддържани като такива в икономическия оборот. В такъв случай се губи основанието на режима за облагане на маржа на печалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Накрая, в рамките на последната категория е възможна специфичната фактическа ситуация на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/><HT TYPE="ITALIC">смес вътре в сместа</HT><QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>: в една чанта може да има не само смесени изделия (пръстени, лъжици, гривни, медальони), а и такава смес, че да е възможно някои от изделията да са обективно годни за повторна употреба, ако някой пожелае да ги извади от чантата и да ги използва, докато за други изделия това да не е възможно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Квалифицирането на подобни гранични положения отново е дълбоко зависимо от конкретните факти, както и от начина, по който държавата членка прилага изключението за благородни метали и скъпоценни камъни по член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС. Лично аз намирам за много разумно практическото правило за <HT TYPE="ITALIC">преобладаващата</HT> цел на всяка сделка, което би довело до очертаване на границата от около 50 %: ако по-голямата част от продадените на едро изделия са за преработка, продадени като материал, тогава фактът, че някой все пак може да вземе отделни предмети от чантата и да ги използва, е просто без<?PAGE NO="14"?> значение, защото общата цел на сделката е различна. Но тъй като, както обясних по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>По-горе, точки 44—46 от настоящото заключение. Безспорно признавам възможността за измама, идентифицирана от Икономическия и социален комитет в неговото възражение срещу въвеждането на ясни прагове в това отношение (по-горе, точка 45). Питам се обаче доколко ефективно се разрешава този признат проблем, след като е оставен на преценката на държавите членки, без да съществува никакъв праг на равнището на Европейски съюз.</P></NOTE>, опитите на законодателя на Съюза да въведе подобни прагове са изрично отхвърлени и е оставено дискреционно правомощие на държавите членки, това решение трябва да се уважава и да се направи изводът, че в рамките на посочените по-горе ограничения на дискреционното правомощие на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>По-горе, точки 58—62 от настоящото заключение.</P></NOTE> последните са компетентни да определят правила за такива ситуации, включително приложимите прагове.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Оценяване на сделка: факторите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Коя от посочените по-горе категории се прилага, следва да определи запитващата юрисдикция при спазване на специфичните национални правила, приети за транспонирането на член 331, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС. От изложеното в акта за преюдициално запитване, и по-специално от текста на първия преюдициален въпрос, ми се струва, че запитващата юрисдикция вече е извършила такава преценка на фактите и е направила извода, че целта на сделката е била благородните метали или скъпоценните камъни да се извлекат и да бъдат използвани отново като суровина. Ако действителната фактическа обстановка е такава, съгласен съм, че следва да се приложи изключението за благородни метали и скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С оглед на предоставянето на общи насоки, без ни най-малко да поставям под съмнение тази преценка на фактите, накратко ще разгледам някои фактори, които могат да бъдат от значение при тази фактическа преценка. Следва да се отбележи, че предлаганите насоки са част от отговора на първия преюдициален въпрос. Те не се отнасят до втория въпрос, който, предвид отговора ми на първия въпрос, не се нуждае от разглеждане от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В началото следва да се посочи, че всяка такава оценка на сделка трябва да бъде <HT TYPE="ITALIC">обективна</HT>. Тя има за цел да се установи целта на сделката, както тя би била възприета от независим наблюдател, който разглежда обективните обстоятелства. Обобщавайки различните фактори, разгледани в хода на настоящото производство, считам, че те могат да се обособят в три отделни групи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>На първо място са факторите, които са релевантни и следва да бъдат взети предвид, като например представянето на изделия за препродажба; методи за оценяване на тези изделия и други условия на продажбата, например количеството на продаваните заедно изделия; и фактът, че купувачът се занимава с конкретна дейност, а именно обработка на благородни метали или скъпоценни камъни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>На второ място, отделно от тези обективни фактори, съществува и широко обсъжданият елемент на субективното намерение. В това отношение съм напълно съгласен с латвийското правителство и Комисията, че намеренията на едната или другата страна не могат да бъдат определящи. Това намерение не може самостоятелно да определи целта на сделката и приложимия режим на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това важи и за знанието на жалбоподателя към момента на сделката относно намерението на съответните купувачи по отношение на бъдещата употреба на вещите, споменато от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Това не означава, че намерението на страните няма никакво значение. Със сигурност има, но не и като решаващ фактор. То е само една от (обективните) индикации, които могат да помогнат да се обясни действителното естество и цел на сделката на външния наблюдател, който оценява сделката в нейната цялост. Това е свързано с признаването от Съда в по-общ смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>отчитането на действителното икономическо и търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Трето, съществуват фактори, които просто не са от значение за разглеждания конкретен вид оценка. Такъв фактор е правното положение на купувача, както посочват още латвийското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Накрая, ясно е, че всички релевантни обективни фактори следва да се разглеждат и оценяват като цяло. Те не трябва да се разглеждат откъснати едни от други. Така например от факта, че изделия, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се продават на тегло, но запазват своята функционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Пример е посочен по-горе в точка 71 от настоящото заключение.</P></NOTE>, могат при определени обстоятелства да се считат за стоки втора употреба, става ясно, че продажбата на стоки на тегло само по себе си не води непременно до отпадане на значението на функционалността на тези стоки. Същото важи и за метода на оценяване: въпреки че оценяването на изделията въз основа на стойността на материала може да бъде индикация за факта, че разглежданите изделия се продават, без да се отчита тяхната индивидуална функционалност, при определяне цената на отделен златен пръстен вероятно стойността на материала също ще се вземе предвид. Поради тази причина и подобно на отбелязаното от Комисията, считам, че релевантните обективни обстоятелства на сделката трябва да се разглеждат като цяло и с оглед на тяхното взаимодействие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия), по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>Член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>стоки втора употреба<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> не обхваща употребявани вещи, придобити от търговец, които съдържат благородни метали или скъпоценни камъни като разглежданите по главното производство, които се препродават главно за да се извлекат тези благородни метали или скъпоценни камъни, ако от обективните обстоятелства на сделката следва, че тези стоки се препродават, без да се взема предвид функционалността на съответните стоки.</P></ITEM><ITEM><P>Дали случаят е такъв, следва да се установи въз основа на обективните обстоятелства на сделката, разглеждани като цяло. Елементите, които трябва да се вземат предвид, включват представянето на стоките за целите на тяхната препродажба, методите на оценяване на такива стоки, количествата на продадените заедно стоки и факта, че купувачът се занимава с определена дейност като например обработка на благородни метали или скъпоценни камъни<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>