<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-355/18</NO.CASE><NO.CASE>C-356/18</NO.CASE><NO.CASE>C-357/18</NO.CASE><NO.CASE>C-479/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0355</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:594">EU:C:2019:594</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Съединени дела C‑355/18—C‑357/18 и C‑479/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Rust-Hackner</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑355/18—C‑357/18 и C‑479/18</HT></P><P>Barbara Rust-Hackner (C‑355/18)</P><P>Christian Gmoser (C‑356/18)</P><P>Bettina Plackner (C‑357/18)</P><P>срещу</P><P>Nürnberger Versicherung Aktiengesellschaft Österreich</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург, Австрия)</HT></P><P>и</P><P>KL</P><P>LK</P><P>MJ</P><P>NI</P><P>срещу</P><P>UNIQA Österreich Versicherungen</P><P>Allianz Elementar Lebensversicherungs-Aktiengesellschaft</P><P>DONAU Versicherung AG Vienna Insurance Group (C‑479/18)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пряко животозастраховане</KEYWORD><KEYWORD>Директиви 90/619/ЕИО, 92/96/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2009/138/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Право на отказ</KEYWORD><KEYWORD>Липсваща или погрешна информация относно условията за упражняване на това право</KEYWORD><KEYWORD>Погасяване на правото на отказ</KEYWORD><KEYWORD>Правни последици от отказа</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>При какви обстоятелства и докога титуляр на полица може да се откаже от договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, като се позове на липсваща или невярна информация относно правото на отказ?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съгласно релевантните разпоредби от директивите относно застраховането в кратък срок след сключването на договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> титулярят на полицата има право да се откаже от него. При това при подготовката за сключването на договора застрахователят трябва се погрижи за изчерпателното информиране относно това право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>По разглежданите дела, образувани въз основа на четири преюдициални запитвания, отправени от две австрийски юрисдикции, Съдът по същество трябва да изясни в кои случаи невярната информация не изпълнява целта си по същия начин като пълната липса на информация. По отношение на такива случаи от Съда се иска също да изясни колко дълго може да се запази правото на отказ на титуляря на полицата. Ако извънреден, по-късен отказ е допустим, дори наложителен съгласно правото на Съюза, в крайна сметка се поставя въпросът за изискванията на правото на Съюза относно правните последици от изявлението за отказ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Заради различните моменти, в които спорните в главното производство договори за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> са били сключени, следва да се прилагат и тълкуват разпоредбите на различни директиви: докато преюдициалните въпроси по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18, както и вторият преюдициален въпрос по дело C‑479/18 трябва да се разгледат въз основа на Втора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19901108">8 ноември 1990 година</DATE> за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, за предвиждането на разпоредби за улесняване на ефективното осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="330" PAGE.FIRST="50" DATE.PUB="1990">ОВ L 330, 1990 г., стр. 50</REF.DOC.OJ>), изменена с Трета директива 92/96/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921110">10 ноември 1992 година</DATE> за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="360" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 360, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и Трета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Трета директива 92/96/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921110">10 ноември 1992 година</DATE> за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="360" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 360, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Трета директива за животозастраховането<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</P></NOTE> директива за животозастраховането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Доколкото по-нататък се посочват разпоредбите на Директива 90/619, изменена с Директива 92/96, тези разпоредби ще се означават като разпоредби на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Втора директива за животозастраховането<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE>, релевантни за останалите преюдициални въпроси по дело C‑479/18 са и следващите директиви 2002/83<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20021105">5 ноември 2002 година</DATE> относно животозастраховането (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="345" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 345, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192).</P></NOTE> и 2009/138<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091125">25 ноември 2009 година</DATE> относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="335" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 335, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Директивата „Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>). Доколкото по-нататък без разграничение се посочват Втора директива за животозастраховането, Трета директива за животозастраховането, Директива 2002/83 и Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, тези директиви заедно ще бъдат назовавани <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>директиви относно застраховането<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NOTE>. Въпреки това не съществуват различия, тъй като съдържанието на разпоредбите от директивите, подлежащи на тълкуване, е идентично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Втора директива за животозастраховането гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Всяка държава членка предвижда титулярят на полица, който сключва индивидуален договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, да разполага със срок от 14 до 30 дни от датата, на която е бил информиран, че договорът е сключен, в който да се откаже от него.</P><P>Съобщението за отказ от титуляря на полица го освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор.</P><P>Останалите правни последици и условията за отказ се определят от правото, приложимо към договора, […] особено що се отнася до реда за уведомяване на притежателя на полицата, че договорът е сключен<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. [неофициален превод]</P><P>Член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> до голяма степен съответстват на тази разпоредба.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 31, параграфи 1 и 4 от Трета директива за животозастраховането предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="031.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Преди да бъде сключен застрахователният договор, на титуляря на полица се предоставя най-малко информацията, включена в приложение II, част А.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="031.004"><NO.PARAG>4)</NO.PARAG><ALINEA>Подробните правила за прилагането на настоящия член и приложение II се определят от държавата членка на задължението<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> [неофициален превод]</ALINEA><ALINEA>Член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> съдържат съответни правила.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В част А от приложение II (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Информация за титулярите на полици<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) към Трета директива за животозастраховането е посочена информацията, която трябва да бъде предоставена на титуляря на полица преди сключването на договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. също част А от приложение III към Директива 2002/83 и член 185 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></NOTE>. В края на първа алинея от приложението се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>информацията се предоставя по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата членка на задължението<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. също част А от приложение III към Директива 2002/83 и член 185, параграф 6 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></NOTE> [неофициален превод]. Съгласно част А, буква а)13 тази информация включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>режима за упражняване на правото на отказ<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. също част А, буква а)13 от приложение III към Директива 2002/83 и член 185, параграф 3, буква й) от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></NOTE> [неофициален превод].</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 165а от австрийския Versicherungsvertragsgesetz (Закон за застрахователните договори) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>VersVG<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) в редакцията си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>BGBl. I, 6/1997.</P></NOTE>, приложима към главните производства по дела C‑356/18 и C‑357/18 и главните производства A и Б по дело C‑479/18, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="165A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Титулярят на полица има право да се откаже от договора в рамките на две седмици от сключването му. Ако застрахователят предоставя временно покритие, той има право на премия за съответния период на покритието.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="165A.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Ако застрахователят не изпълни задължението си за съобщаване на своя адрес (член 9a, параграф 1, точка 1 от VAG), срокът за отказ съгласно параграф 1 не започва да тече, докато този адрес не стане известен на титуляря на полица.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="165A.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Предходните параграфи не се прилагат към групови застрахователни договори и към договори с максимален срок от шест месеца<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Редакцията на член 165a от VersVG<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>BGBl. I, 95/2006.</P></NOTE>, приложима към главното производство по дело C‑355/18 и към главното производство В по дело C‑479/18, удължава посочения в параграф 1 срок на 30 дни. Редакцията на член 165a от VersVG, приложима към главното производство Г по дело C‑479/18, съдържа нов параграф 2а<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>BGBl. I, 34/2012.</P></NOTE>, който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="165A.002A"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>(2а)</NO.PARAG><ALINEA>Ако титулярят на полицата е потребител [член 1, параграф 1, точка 2 от Konsumentenschutzgesetz (Закон за защита на потребителите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>KSchG<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>)], срокът за отказ съгласно параграфи 1 и 2 започва да тече едва когато той бъде уведомен и за правото на отказ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 9а, параграф 1 от австрийския Versicherungsaufsichtsgesetz (Закон за застрахователния надзор) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>VAG<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>) в релевантните си за главните производства редакции (BGBl., 447/1996 и BGBl. I, 34/2015) предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>При сключване на застрахователен договор относно риск в рамките на страната, преди да подаде изявлението си за сключване на договора, титулярят на полица следва да бъде информиран писмено за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>обстоятелствата, при които титулярят на полица може да откаже сключване на застрахователния договор или да се откаже от застрахователния договор<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Предмет на всички главни производства са претенции на физически лица за възстановяване на всички платени застрахователни премии, включително капитализираните лихви, които те предявяват в качеството си на титуляри на полици срещу съответните животозастрахователи. Тези искания се основават на изявления за отказ, които съответните титуляри на полици са направили дълго след сключването на договора, а в някои случаи — дори след прекратяването на съответния договор (т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>късен отказ<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В подкрепа на исканията си титулярите на полици по същество се позовават на обстоятелството, че съответните застрахователи или изобщо не са ги информирали (главно производство Б по дело C‑479/18), или са ги информирали погрешно относно правото им на отказ. Порокът при информирането се дължал на факта, че валидността на изявлението за отказ се обуславяла от спазването на писмена форма, докато съгласно националното право било достатъчно изявление в свободна форма. По този начин титулярите на полици били възпрепятствани да упражнят гарантираното им от правото на Съюза право на отказ, поради което срокът за изявлението за отказ не бил започнал да тече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В главните производства титулярите на полици и застрахователите спорят дали към момента на упражняването му правото на отказ е било погасено. Освен това няма единно схващане по въпроса дали претенциите за плащане на титуляря на полицата са ограничени до откупната стойност към момента на прекратяване на договора, или всички извършени плащания подлежат на връщане съгласно принципите за връщане на престации поради неоснователно обогатяване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>По дела C‑355/18—C‑357/18 титулярите на полици по същество основават претенциите си на правото си на късен отказ поради обстоятелството, че са били информирани погрешно за формата на изявлението за отказ. След като исканията им са уважени на първа инстанция, запитващата юрисдикция Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург, Австрия) в качеството си на въззивна инстанция счита за необходимо тълкуването от страна на Съда на релевантните разпоредби на директивите относно застраховането, тъй като има съмнения в каква степен дадена информация може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>погрешна<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, ако не заблуждава титуляря на полицата за съществуването на правото му на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Изявлението за отказ от договора по дела C‑355/18 и C‑356/18 е направено след едностранното му прекратяване, съответно след откупуването му. За сметка на това по дело C‑357/18 към момента на изявлението за отказ спорният договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> не е бил предварително едностранно прекратен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване по дело C‑479/18 е отправено във връзка с четири производства— означени от запитващата юрисдикция, Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена, Австрия), като производства А—Г — чийто предмет са сходни искания на титуляри на полици срещу съответните застрахователи във връзка с прекратяването с обратно действие на договори за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Тези титуляри на полици също са декларирали отказа си поради погрешна или липсваща информация дълго след сключването на договора. По производство Б титулярят на полицата е обявил своя отказ поради липса на информация след прекратяването на договора и последващото изплащане на откупната стойност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>По дела C‑355/18 и C‑356/18 Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора следва да съдържа и указание, че не се изисква определена форма за отказа?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Може ли да се направи изявление за отказ от договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> поради погрешна информация относно правото на отказ и след едностранното прекратяване на този договор (и откупуването му) от титуляря на полицата?<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>По дело C‑357/18 Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург) отправя до Съда само първия от тези два преюдициални въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Със съдебен акт на председателя на Съда от <DATE ISO="20180622">22 юни 2018 г.</DATE> дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>По дело C‑479/18 Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена) спира производството и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба<?PAGE NO="6"?> относно последиците от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>(При утвърдителен отговор на първия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Трябва ли член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че — в случай че няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор — правото на титуляря на полица на отказ от договора се погасява най-късно след като му бъде изплатена откупната стойност въз основа на прекратяването от него на договора, с което страните по договора са изпълнили изцяло всички произтичащи от договора задължения?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>(При утвърдителен отговор на първия и/или при отрицателен отговор на третия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полица упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>(В случай че четвъртият въпрос е следвало да бъде разгледан и отговорът му е утвърдителен:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С определение на Съда от <DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE> дело C‑479/18 и съединени дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В преюдициалното производство пред Съда писмени становища представят страните по главните производства, Република Австрия, Чешката република, Италианската република и Европейската комисия. Същите страни, с изключение на ищеца по главното производство В по дело C‑479/18, Италианската република и Чешката република, се представляват и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалните запитвания (дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Като се позовават на релевантността на националното право за преценката на информацията относно правото на отказ, титулярите на полици по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 изразяват съмнения относно компетентността на Съда да отговори на преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Действително преценката относно надлежността на информацията за правото на отказ в даден конкретен случай трябва да се осъществи най-напред съобразно съответно приложимото национално право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където, като се позовава на изложението на фактите от страна на запитващата юрисдикция, Съдът изяснява, че е длъжен да изходи от хипотезата, че съответният титуляр на полица не е бил, или поне не и в достатъчна степен, уведомен за правото му на отказ.</P></NOTE>. Това следва най-напред от факта, че съгласно член 31, параграф 4 от Трета директива за животозастраховането, член 36, параграф 4 от Директива 2002/83, съответно член 185, параграф 8 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, подробните правила за прилагане относно информацията, изисквана от правото на Съюза, се определят от държавите членки. По-специално информацията включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>режима за упражняване на правото на отказ<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, който съгласно член 15, параграф 1, трета алинея от Втора директива за животозастраховането, член 35, параграф 1, трета алинея от Директива 2002/83, съответно член 186, параграф 1, трета алинея от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, също се определя от държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Следователно в настоящия случай по принцип следва запитващите юрисдикции да определят дали националното право забранява в информацията относно правото на отказ да се укаже, че изявлението за отказ налага спазването на определена форма, за да бъде валидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Въпреки това при приемането на такива подробни правила за прилагане държавите членки са длъжни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>да осигурят полезното действие на [директивите относно застраховането] предвид целта на тези директиви<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение именно Съдът трябва да следи за спазването на тези общи рамки на нормотворческата компетентност на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 в крайна сметка иска да установи кои изисквания относно формата на изявлението за отказ и информацията по отношение на него могат да бъдат изведени от цитираните разпоредби на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Затова не съществува съмнение относно компетентността на Съда да отговори на преюдициалните въпроси по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По достатъчно подробното изложение на правната уредба</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В допълнение се изтъква непълното изложение на релевантните разпоредби на националното право в преюдициалните запитвания по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18, поради което се иска те да бъдат приети за недопустими.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Този довод на титулярите на полици не е убедителен именно с оглед на изтъкнатото от същите страни разпределение на правомощията между Съда и запитващите юрисдикции. Доколкото преюдициалните въпроси относно формата на изявлението за отказ в крайна сметка целят изясняване на нормотворческата компетентност на държавите членки за определяне на режима за упражняване на правото на отказ, възпроизвеждането на съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби, както и на тяхното тълкуване от националните юрисдикции във всеки случай задоволява изискванията по член 94 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Следователно всички преюдициални въпроси по съединени дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 са допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>По същество преюдициалните въпроси се отнасят до вече посочените в началото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 3 по-горе.</P></NOTE> три правни въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се разгледа въпросът в кои случаи информацията относно правото на отказ не изпълнява целта си по същия начин, както ако напълно липсва информация (A). Доколкото титулярите на полици в главните производства желаят да се позоват в това отношение на неверните данни, съдържащи се в предоставената преди сключването на договора информация, с първия си, съответно единствен преюдициален въпрос по дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 запитващата юрисдикция иска да установи дали и в каква степен директивите относно застраховането определят съдържанието на указанията, които следва да се дадат в контекста на информацията относно правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Ако погрешната информация за правото на отказ следва евентуално да се приравни на липса на изискваната от правото на Съюза информация, на второ място — при анализа на втория преюдициален въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18 и на първите три преюдициални въпроса по дело C‑479/18 — следва да се разгледа въпросът в каква степен директивите относно застраховането уреждат последиците от подобно нарушение спрямо срока за отказ (Б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Ако е възможно титулярят на полицата да упражни правото на отказ дълго след сключването на договора, тъй като не му е била предоставена информация, задоволяваща изискванията на правото на Съюза, би следвало накрая да се разгледат въпросите за размера на претенциите на титуляря на полицата в случай на такъв късен отказ (четвърти и пети преюдициален въпрос по дело C‑479/18) (В).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Погрешната информация относно правото на отказ (първи, съответно единствен преюдициален въпрос по дела C‑355/18, C‑356/18, C‑357/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По изискванията на директивите относно застраховането във връзка с информацията относно правото на отказ (първи, съответно единствен преюдициален въпрос по дела C‑355/18, C‑356/18, C‑357/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В това отношение се поставя въпросът дали и в каква степен директивите относно застраховането изобщо съдържат изисквания относно преценката на данните, които съответният застраховател трябва да предостави в контекста на информацията относно режима за упражняване на правото на отказ. По принцип именно държавите членки са компетентни да определят такъв режим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. цитираните в точка 24 разпоредби.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Откакто обаче съществува Втора директива за животозастраховането, титулярят на полицата по индивидуален договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> има право в рамките на кратък срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В зависимост от транспонирането в държавите членки този срок може да бъде между 14 и 30 дни.</P></NOTE> да се откаже от този договор. Следователно на титуляря на полица е дадена възможност да се откаже от вече сключен договор за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>,без да са предвидени каквито и да е условия във връзка с тази възможност. Срокът тече от момента, в който титулярят на полицата бъде информиран за сключването на договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>За да може титулярят на полицата ефективно да упражни това право, гарантирано му от правото на Съюза, преди да бъде сключен договорът, застрахователят трябва да информира титуляря на полицата относно режима за упражняване на правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По дело Endress<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> Съдът изяснява в това отношение, че релевантните разпоредби от Втора и Трета директива за животозастраховането не допускат национална разпоредба, съгласно която правото на отказ се погасява най-късно една година след плащането на първата застрахователна премия, ако титулярят на полицата не е уведомен за правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>При конкретната преценка от националната юрисдикция на дадена информация за правото на отказ от решаващо значение е дали посредством съответната информация титулярят на полицата получава всички данни, които са необходими, за да упражни ефективно правото си на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Необходимите данни трябва да бъдат изведени от приложимото национално законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. точка 24 по-горе.</P></NOTE>. По отношение на формата и съдържанието на информацията за правото на отказ релевантните разпоредби на директивите относно застраховането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 31 във връзка с част А от приложение II към Трета директива за животозастраховането, член 36 във връзка с част А от приложение III към Директива 2002/83 и член 185, параграф 6, първа алинея от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Платежоспособнност II<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE> се ограничават до изискването за предоставяне на съответната писмена информация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>по ясен и точен начин<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), съгласно което притежателят на полицата трябва да получи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>точна<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> информация, що се отнася до правото му на отказ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>От това следва, че информацията относно правото на отказ следва да съдържа данни за необходимата форма на изявлението за отказ винаги когато съгласно приложимото национално законодателство е необходимо спазването на определена форма, за да бъде валидно това изявление.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съгласно изложението на запитващата юрисдикция релевантната според нея разпоредба от националното право, а именно член 165а от VersVG, в никоя от редакциите си, относими към главните производства, не предвижда валидността на изявлението за отказ да зависи от спазването на определена форма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. посочените в точки 8 и 9 по-горе последователни редакции на член 165а от VersVG. Член 165а от VersVG е отменен на <DATE ISO="20181231">31 декември 2018 г.</DATE> с Gesetz zur Änderung des Versicherungsvertragsgesetzes, des Konsumentenschutzgesetzes und des Versicherungsaufsichtsgesetzes 2018 (Закон за изменение на Закона за застрахователните договори, на Закона за защита на потребителите и на Закона за застрахователния надзор от 2018 г.) (BGBl. I, 51/2018). От <DATE ISO="20190101">1 януари 2019 г.</DATE> член 5c, параграф 4 от VersVG изисква отказът да се извършва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>в писмена форма<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</P></NOTE>. С оглед на това запитващата юрисдикция иска най-напред да установи дали, за да бъде точна информацията за титуляря на полицата, е необходимо в преддоговорната информация изрично да бъде указано, че отказът не предполага определена форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Това води до следващия въпрос, а именно дали в този контекст застрахователят трябва да е свободен да предвиди в преддоговорната информация определена форма за валидност на изявлението за отказ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По преценката относно възможността за отказ в свободна форма от гледна точка на правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Австрийското правителство правилно подчертава, че изрично признатата в директивите относно застраховането нормотворческата компетентност на държавите членки, що се отнася до условията за упражняване на правото на отказ, обхваща и въпроса дали отказът може да бъде деклариран в свободна форма, или по-скоро трябва да се спазва определена форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ако националният законодател не е определил формата, която трябва да се спазва за валидното подаване на изявлението за отказ, по принцип също съгласно националното право следва да се определи дали — и евентуално при какви условия — в договора може да се предвиди изискване за форма. Главните производства се отнасят конкретно до данни в преддоговорната информация, съгласно които е необходимо писмено изявление, респ. спазване на писмена форма, за да бъде валиден отказът. По данни на запитващата юрисдикция по дело C‑479/18 съгласно член 886 от австрийския Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) писмената форма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Следва да се направи разграничение от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>писмената форма<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 1d от VersVG, която само предполага, че изявлението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>позволява да се идентифицира<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> личността на декларатора.</P></NOTE> изисква саморъчен подпис на декларатора или квалифициран електронен подпис.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Запитващите юрисдикции обаче дават различен отговор на този въпрос относно тълкуването на националното право: видно от текста на първия ѝ преюдициален въпрос, запитващата юрисдикция по дело C‑479/18 явно счита, че изискването за форма, договорено чрез съответното указание в информацията относно правото на отказ, противоречи на предвидената в закона свободна форма, докато запитващата юрисдикция по дела C‑355/18—C‑357/18 подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>клаузата за писмена форма на изявлението за отказ не е забранена от националното право<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че националните юрисдикции, от които се изисква да тълкуват националното право, трябва, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста и целите на съответната директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160419">19 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:278">EU:C:2016:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Ако националното право не допуска договаряне на писмена форма (или ако не е договорена писмена форма), е възможно да се обезсмисли задължението за информиране, предвидено в правото на Съюза, тъй като при определени обстоятелства обикновено указание за свободна форма не позволява на титуляря на полицата да упражни ефективно правото си на отказ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Обикновеното посочване на възможността отказът да се направи в свободна форма всъщност не прави възможно сигурното упражняване на правото на отказ от страна на титуляря на полицата. По-конкретно, обикновено не могат да бъдат надлежно доказани точният момент и съдържанието на устното или на направеното по телефона изявление за отказ. Произтичащата от това правна несигурност противоречи по-специално на преследваната от директивите относно застраховането цел посредством точна информация да се даде възможност на титуляря на полицата да упражни ефективно и сигурно правото на отказ. Затова междувременно — от <DATE ISO="20190101">1 януари 2019 г.</DATE> — в австрийското право изрично е предвидена писмената форма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. бележка под линия 22 по-горе.</P></NOTE>. Така би могло да се обясни и защо в другите държави членки, в които формата на изявлението за отказ не е законово уредена, същата зависи от данните, съдържащи се в информацията относно правото на отказ, съответно в предложението за застраховка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. например член 177, параграф 2 от италианския Codice delle Assicurazioni Private (Кодекс за частното застраховане), съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>I termini e le modalità per l’esercizio dello stesso devono essere espressamente evidenziati nella proposta e nel contratto di assicurazione<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. Подобно е положението в Обединеното кралство съгласно ICOBS (https://www.handbook.fca.org.uk/handbook/ICOBS/): вж. ICOBS 6.3.1, параграф 2 във връзка с ICOBS 7.1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Накрая, сравнението с разпоредбите относно правото на оттегляне от договора, които се съдържат в член 6 от Директива 2002/65 относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 година</DATE> относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="271" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2002">ОВ L 271, 2002 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).</P></NOTE> и по принцип са приложими спрямо договорите за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>При отчитане на предвидените в член 6, параграф 2, буква а) от Директива 2002/65 изключения, които се отнасят в частност до договори за застраховки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, свързани с инвестиционен фонд.</P></NOTE>, доколкото са сключени с потребителите от разстояние, показва, че уговорено между страните по договора изискване за спазване на определена форма следва да е допустимо. Всъщност по отношение на формата на изявлението за оттегляне в член 6, параграф 6, второ изречение от Директива 2002/65 се посочва, че потребителят трябва да упражни правото си на оттегляне от договора <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>преди изтичането на съответния срок, […] като следва практическите инструкции, дадени му [от доставчика], чрез средство, което може да бъде доказано в съответствие с националния закон<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. При всички положения от това следва, че законодателят на Съюза придава особено значение на сигурното доказване на изявлението за оттегляне именно при продажбата на финансови услуги, които включват индивидуалните договори за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>От горните съображения следва, че информацията относно правото на отказ не гарантира възможността титулярят на полицата да упражни ефективно правото си на отказ, ако тя се ограничава до указание, че отказът може да се извърши в свободна форма. Тази възможност може да бъде гарантирана само с обвързваща правна разпоредба относно формата, която трябва да се спазва при извършването на изявлението за отказ. Ето защо договорена между страните писмена форма е не само допустима от правото на Съюза, а дори е необходима. Така, ако формата, която трябва да се спазва, не е предвидена в закона, тя трябва да се определи чрез точно указание в преддоговорната информация относно правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Вярно е, че националните юрисдикции, от които се изисква да тълкуват националното право, трябва да решат дали е възможно тълкуване на националното право в съответствие с директивите. Ако случаят е такъв<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл посоченото в точка 47 по-горе предположение на запитващата юрисдикция по съединени дела C‑355/18—C‑357/18.</P></NOTE>, националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза в смисъл, че изискването за спазване на определена форма може да бъде законосъобразно договорено. Това би изключило хипотеза, при която подобно договаряне води непосредствено до порок при информирането относно правото на отказ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Незасегнато остава правомощието на запитващите юрисдикции да проверяват във всеки конкретен случай дали спорните указания в информацията относно правото на отказ са достатъчно ясни и точни и дали договорената форма не затруднява прекомерно упражняването на правото на отказ от титуляря на полицата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По отношение на спорната в главните производства информация националната юрисдикция би трябвало например да изследва дали съответните данни са достатъчни, така че евентуално изявление за отказ на титуляря на полицата да може да породи действие. Ако съгласно тези данни отказът трябва да се извърши писмено, при което съгласно националното право изглежда се изисква саморъчен подпис<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точка 46 по-горе.</P></NOTE>, следва по-специално да се изясни дали титулярят на полицата е бил достатъчно осведомен в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>При преценката дали информацията относно формата, която следва да се спазва, затруднява прекомерно упражняването на правото на отказ от титуляря на полицата, би било полезно да се направи сравнение с други договорни изявления, изискващи спазването на определена форма. За да се приеме наличието на прекомерно затруднение, може да не е достатъчно само съществуването на по-малко строга форма — като например писмената форма по смисъла на член 1d от VersVG в сравнение с писмената форма съгласно Гражданския кодекс<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. бележка под линия 23 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В този контекст на първия, съответно единствения преюдициален въпрос по съединени дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18 следва да се отговори по следния начин: член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора не може да съдържа указание, че не се изисква определена форма за отказа. Напротив, указанието за конкретната форма, която трябва да се спазва, не само е допустимо от правото на Съюза, а дори е необходимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По правните последици от погрешната информация относно правото на отказ (първи и втори преюдициални въпроси по дело C‑479/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Еднакви правни последици както при погрешна, така и при липсваща информация относно правото на отказ? (първи преюдициален въпрос по дело C‑479/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изглежда смята, че след като съгласно националното право е възможна свободна форма на отказ, указанието за писмена форма води до порок при информирането. Не споделям това виждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. съображенията ми в раздел А от настоящото заключение.</P></NOTE>. Затова само при условията на евентуалност ще разгледам правните последици от погрешната информация относно правото на отказ. В това отношение става въпрос за прилагане към настоящия случай на извода от решение Endress, съгласно който при липса на информация срокът за отказ не започва да тече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Правото на Съюза не урежда правните последици нито при липсата на информация, нито при погрешна информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>По отношение на липсата на информация вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Съгласно идентичното изложение на Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена, Австрия) и австрийското правителство първоначално австрийското право не урежда изрично последиците спрямо срока за отказ от липсата на информация относно правото на отказ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Разпоредба в този смисъл е добавена едва на <DATE ISO="20120701">1 юли 2012 г.</DATE> в член 165а от VersVG (чрез новия му параграф 2а). Вж. точка 9 по-горе</P></NOTE>. Въпреки това в решение от <DATE ISO="20150902">2 септември 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>7 Ob 107/15h.</P></NOTE> Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) прилага по аналогия член 165а, параграф 2 от VersVG, който съгласно текста си се отнася само до липсата на съобщаване на адреса на застрахователя, и като препраща към практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>В това отношение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) се позовава на решения на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080410">10 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hamilton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑412/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:215">EU:C:2008:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, постановява, че погрешната информация относно правото на отказ, която в онзи случай се състои в невярно указание относно срока за отказ, се равнява на липса на информация. Ето защо срокът за отказ не е можел да започне да тече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Във всеки случай подобно тълкуване на националните разпоредби е в съответствие със смисъла и целта на правната уредба на Съюза относно правото на отказ, съдържаща се в директивите относно застраховането. Ако преддоговорната информация не е достатъчна, за да гарантира, че титулярят на полицата ще може ефективно да упражни правото си на отказ, такава погрешна информация не изпълнява целта си по същия начин като пълната липса на информация. До това положение може да се стигне или при неточност на информацията, или при избор на форма, която прекомерно затруднява упражняването на правото на отказ. При такъв порок срокът за отказ не би могъл да започне да тече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Срокът обаче може да започне да тече, ако застрахователят посочи точно в информацията, че правото на отказ се упражнява в писмена форма, въпреки че съгласно националното право е възможна свободна форма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. предложението ми за отговор на първия, съответно единствен преюдициален въпрос по съединени дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18, точка 57 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Затова предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос по дело C‑479/18 по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1, във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1, във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба относно правните последици от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Начало на срока в случай на узнаване за правото на отказ по друг начин (втори преюдициален въпрос по дело C‑479/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос, който според запитващата юрисдикция е релевантен само за производство А, запитващата юрисдикция иска да установи дали срокът за отказ започва да тече в момента, в който, въпреки че не е дадена информация или е дадена погрешна информация, титулярят на полица е узнал за правото си на отказ. Този въпрос се поставя само в<?PAGE NO="14"?> хипотезата, при която в разглежданата ситуация срокът поначало не започва да тече (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>при утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>). Тъй като считам, че срокът е започнал да тече<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. точка 61 по-горе.</P></NOTE>, въпросът за началото на срока в случай на узнаване по друг начин следва да се разгледа само при условията на евентуалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съгласно текста на директивите относно застраховането информирането относно правото на отказ е задължение на застрахователя, който предоставя информация не само за съществуването на правото на отказ, но и за режима за упражняването му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Член 31, параграф 1 от Трета директива за животозастраховането във връзка с част А, буква а)13 от приложение II; член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 във връзка с част А, буква а)13 от приложение III; и член 185, параграф 3, буква й) от Директивата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</P></NOTE>. Именно защото информацията трябва да даде възможност за ефективно упражняване на правото на отказ, за да започне да тече срокът за отказ, във всеки случай не може да е достатъчно единствено титулярят на полицата да узнае за правото на отказ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. в този смисъл и заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:472">EU:C:2013:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Освен това аргумент против вземането предвид на узнаването от страна на титуляря на полицата за правото му на отказ в случаи, при които застрахователят не го е информирал надлежно, е съответната несигурност по отношение на момента на узнаване и възможността за доказването му. Следователно, за да започне да тече срокът, не е достатъчно титулярят на полицата да е узнал по друг начин за правото си на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция и Комисията правилно посочват, че не би се насърчило спазването от застрахователите на задължението им за информиране съгласно правото на Съюза, ако узнаването за правото на отказ от титуляря на полицата е достатъчно за задействането на срока за отказ, независимо от липсата на надлежна информация (например относно режима за упражняване на правото на отказ)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Същото важи и в случай че нарушението на задължението на застрахователя за информиране може да бъде доказано съгласно националното право чрез регулаторни мерки (като например налагане на административни санкции).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Ето защо при условията на евентуалност предлагам на Съда на отговори на втория преюдициален въпрос по дело C‑479/18, както следва: член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Възможност за отказ след едностранното прекратяване на договора за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> и изплащането на откупната стойност? (втори преюдициален въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18, трети преюдициален въпрос по дело C‑479/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>С преюдициалните си въпроси запитващите юрисдикции по същество искат да установят дали директивите относно застраховането изискват да се допусне титулярят на полицата да упражни правото на отказ и след едностранното прекратяване на договора и последващото изпащане на съответната откупна стойност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Във всички главни производства, свързани с вече прекратен договор, застрахователите отричат възможността за упражняване на правото на отказ с аргумента, че не може да се осъществи отказ от вече прекратен договор поради самото обстоятелство, че прекратеният договор не може да породи никакви бъдещи задължения. Според тях в противен случай би се обезсмислило освобождаването на титулярите на полици от всички бъдещи задължения по договора, предвидено в член 15, параграф 1 втора алинея от Втора директива за животозастраховането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Австрийското правителство възприема това виждане и освен това се позовава на решение на Съда по дело Hamilton, съгласно което употребата на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[п]отребителят има правото да се откаже от поетия ангажимент<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> в член 5 от Директива 85/577<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Директива 85/577/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19851220">20 декември 1985 година</DATE> относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="372" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1985">ОВ L 372, 1985 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188). Тази директива е отменена и заменена с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="64" DATE.PUB="2011">ОВ L 304, 2011 г., стр. 64</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> логично предполага, че към момента на упражняването на правото на отказ съответният ангажимент все още съществува<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080410">10 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hamilton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑412/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:215">EU:C:2008:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>На пръв поглед този довод може да изглежда убедителен. Обикновено при вече прекратен договор няма място за упражняване на преобразуващи права като правото на отказ. Различните правни последици, които националното право свързва с едностранното прекратяване и отказа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В писменото си становище по дело C‑479/18 австрийското правителство разяснява (в синхрон с посоченото от запитващата юрисдикция в това отношение), че в случай на отказ след надлежно информиране за правото на отказ на титуляря на полицата следва да се възстановят всички плащания, които той вече е извършил, след приспадане на онези части от премията, които съответстват на евентуално вече предоставено покритие.</P></NOTE>, обаче не допускат ограничаване до подобен формален и повърхностен подход. Напротив, съществуват редица причини да се счита, че дори при прекратен договор правото на отказ се запазва, в случай че не е дадена информация или е дадена погрешна информация. В този случай титулярят на полицата има право евентуално на разликата между сумата, дължима съгласно националната уредба на правните последици от отказа от договора, и вече изплатената откупна стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От една страна, решение Endress може да бъде тълкувано в смисъл, че при липса на информация отказът трябва да бъде допустим и след прекратяване на договора. Действително диспозитивът се отнася само до обстоятелството, че при липса на информация срокът не започва да тече. Господин Endress обаче е прекратил договора и му е била изплатена откупната стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, ако поначало отказът вече не е бил възможен, Съдът е трябвало да отхвърли преюдициалния въпрос, стриктно погледнато, като хипотетичен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В настоящия случай не е необходимо да се изясняват последиците, които могат да се изведат от решение Hamilton<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080416">16 април 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑412/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:215">EU:C:2008:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> относно Директива 85/577. Всъщност това решение се отнася до съвместимостта с посочената директива на национална разпоредба, съгласно която въпросното право се погасява с изтичането на един месец от момента, в който страните по договора изцяло са изпълнили задълженията си по него. По настоящото дело обаче, също както и в решение Endress, не се разглежда подобна разпоредба, доколкото в случая националният законодател не е приел такава разпоредба във връзка с договорите за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. Напротив, както е видно от текста на третия преюдициален въпрос по дело C‑479/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Въпросът се поставя именно във връзка с хипотеза, при която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</P></NOTE>, в австрийското право липсва каквато и да е разпоредба относно времевия обхват на правото на отказ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В допълнение, директивите относно застраховането гарантират на титуляря на полицата, че може ефективно да упражни правото си на отказ, такова, каквото е предвидено в съответната национална правна система. Това включва също свободата на избор между отказ и едностранно прекратяване. Титуляр на полица, който не е информиран за правото си на отказ и за точния режим за упражняването му, обаче не може да се ползва от тази свобода на избор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>При това положение титулярят на полицата не може (сякаш случайно) да загуби правото си на отказ в резултат от едностранно прекратяване. Ако можеше да загуби правото си на отказ, притежателят на полицата, който е използвал вероятно единствената възможност пред себе си да се оттегли от нежелан договор, би се оказал в по-лошо положение от титуляря на полица, който не е предприел никакви действия. Това положение би противоречало в голяма степен на целта на правото на отказ съгласно правото на Съюза — да се предостави на титуляря на полицата лесна възможност да се оттегли от договор, който не отговаря на очакванията, нуждите или финансовите му средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Binon</HT>, J.‑M. Droit des assurances de personnes — Aspects civils, techniques et sociaux. 2. ed., Larcier, Bruxelles 2016 г., pt. 379. Следователно отказът допринася за ефективно използване на многообразието от продукти на вътрешния застрахователен пазар. Вж. в това отношение съображение 23 от Трета директива за животозастраховането и почти идентичното съображение 52 от Директива 2002/83, както и съображение 46 от нея.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В такъв случай титулярят на полицата също не е загубил правото си на отказ. Дадено право се губи, ако е изминал дълъг период, откакто съответното лице е имало възможност за предявяването му, и са настъпили особени обстоятелства, при които закъснялото предявяване изглежда недобросъвестностно, тъй като вече не е очаквано. В настоящия случай обаче не са налице оправдани правни очаквания на застрахователя, тъй като самият той е предизвикал тази ситуация, като не е предоставил на титуляря на полицата надлежна информация относно правото на отказ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), съгласно което застрахователят не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>би могъл да се позовава на съображения за правна сигурност, за да избегне последиците от собственото си неизпълнение на […] изискване да предостави […] информация […] относно правото на притежателя на полицата да се откаже от договора<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В допълнение към това, откупната стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>В Австрия откупната стойност е дефинирана в член 176, параграф 3 от VersVG като текуща застрахователна стойност, която следва да се изчисли <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>съгласно признатите актюерски правила въз основа на счетоводните принципи за изчисляване на премията за края на текущия застрахователен период<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</P></NOTE>, която следва да се възстанови при прекратяване на застрахователен договор (включително в случай на стари договори), е значително под стойността на сумираните платени вноски. Погасяването на правото на отказ след прекратяване на договора и последващо изплащане на откупната стойност всъщност би възпрепятствало прилагането на националната правна уредба относно правните последици в случай на връщане на вече извършените плащания, което би означавало изравняване на правните последици от отказа с тези от прекратяването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Относно рамките на националната нормотворческа компетентност по отношение на правните последици от отказа вж. също раздел В от настоящото заключение.</P></NOTE>. По този начин се обезсмисля правото на отказ, гарантирано от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Въз основа на всички тези доводи предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18 и на третия преюдициален въпрос по дело C‑479/18 по следния начин: член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че ако националното право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация, титулярят на полицата може да декларира своя отказ от договора поради липсваща или погрешна информация дори след като вече му е изплатена откупната стойност на основание прекратяването на договора от негова страна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По изискванията на правото на Съюза относно прекратяването с обратно действие на договора след упражняването на късен отказ (четвърти и пети преюдициалeн въпрос по дело C‑479/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Четвърти и пети преюдициалeн въпрос по дело C‑479/18 имат за цел да се установи в каква степен могат да бъдат ограничени претенциите на титуляря на полицата при упражняването на право на отказ поради липса на информация или погрешна информация относно това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Директивите относно застраховането определят последиците от отказа само в случай на надлежно информиране. Член 15, параграф 1, втора алинея от Втора директива за животозастраховането — и идентичните в това отношение последващи разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186 от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/></P></NOTE> — се ограничават до това да изяснят, че изявлението за отказ трябва да освободи титуляря на полицата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, докато по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>останалите правни последици и условия за отказ<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> трета алинея препраща към правото, приложимо към договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Нито текстът, нито генезисът на директивите относно застраховането позволяват да се прецени дали препращането към правото, приложимо към договора, за регламентирането на гражданскоправните последици от отказа директно след сключването на договора следва да се прилага и в случай на късен отказ поради липса на информация или погрешна информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. в този смисъл също решението на германския Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по дело Endress (BGH IV ZR 76/11, т. 42), с позоваване на решението на Съда по същото дело (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Endress</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑209/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:864">EU:C:2013:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>От това следва, че въпросното национално законодателство относно режима на гражданскоправните последици при отказ следва да се прецени изключително в зависимост от това дали гарантира в достатъчна степен практическата ефективност на директивите относно застраховането, имайки предвид преследваната от тях цел.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По ограничаването на претенциите на титуляря на полицата до изплащането на откупната стойност (четвърти преюдициален въпрос по дело C‑479/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали правото на Съюза се противопоставя на национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полицата упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Както вече бе посочено, в случай на липса на информация или на погрешна информация правото на отказ на титуляря на полицата трябва да се запази дори след прекратяването на договора и след изплащането на откупната стойност на договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. точка 78 по-горе.</P></NOTE>. Причина за това в крайна сметка са различните правни последици от едностранното прекратяване и отказа независимо от техните режими в националните правни системи. По принцип не е необичайно прекратяването да има действие ex nunc или pro futuro, а отказът да има действие ex tunc и да води до задължение за връщане. Действително директивите относно застраховането определят, че в случай на отказ след получаването на надлежна информация титулярят на полицата следва да бъде освободен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Член 15, параграф 1, втора алинея от Втора директива за животозастраховането, член 35, параграф 1, втора алинея от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1, втора алинея от Директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Платежоспособност II<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</P></NOTE>. Директивите относно застраховането оставят на националния законодател, като спазва принципа на ефективност, да регламентира останалите правни последици от отказа, а следователно и последиците от него спрямо вече извършени плащания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Следователно правото на отказ, гарантирано от правото на Съюза, не може да бъде неутрализирано от обстоятелството, че националният законодател въвежда специфична уредба на правните последици от късни откази на основание липса на информация или погрешна информация, която е идентична на националната уредба на правните последици в случай на прекратяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>В редакцията си, действала до <DATE ISO="20181231">31 декември 2018 г.</DATE>, член 176, параграф 1 от VersVG предвижда, че застрахователят трябва да възстанови произтичащата от застраховката откупна стойност, ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>капиталова застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, отнасяща се за случай на смърт и сключена така, че възникването на задължението на застрахователя за плащане на договорения капитал е сигурно, се отменя с отказ, прекратяване или оспорване<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</P></NOTE>. В крайна сметка в този случай вече няма да се касае за ефективно право на отказ, а за извънредно право на прекратяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Доколкото подобна уредба на правните последици ограничава правата на титуляря на полицата в сравнение с връщането на престации съгласно правилата за неоснователно обогатяване, тя не трябва да води до практическото обезсмисляне на упражняването на правото на отказ поради финансовите последици, които следва да се очакват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Това би могло да се случи при късни откази, ако правните последици от отказа се приравнят на тези от прекратяването, защото колкото повече време минава от сключването на договора, толкова повече се увеличава сумата на направените вноски, значителна част от които<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Въпреки че загубата е различна в зависимост от момента на отказа, разглежданата уредба на правните последици не допуска никакво разграничаване. Новата редакция на член 176 от VersVG, в сила от <DATE ISO="20190101">1 януари 2019 г.</DATE>, която въвежда диференцирано регламентиране на правните последици съобразно момента на отказа, не следва да се разглежда в настоящия случай, тъй като не е приложима ratione temporis към фактите по главните производства.</P></NOTE> титулярят на полицата ще изгуби поради въпросното приравняване. Това положение противоречи на целта на директивите относно застраховането да гарантират на титуляря на полицата ефективното упражняване на правото му на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Такова общо ограничаване на правата на титуляря на полицата не може да бъде оправдано и с довода, че гарантира равнопоставеност на всички титуляри на полици. Титуляри на полици, които са декларирали своя късен отказ поради липса на информация или погрешна информация, не се намират в сходно положение с титуляри на полици, които не са упражнили правото си на отказ, след като са получили надлежна информация, и които в по-късен момент са поискали предсрочно прекратяване на договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. също точка 76 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Накрая, националната юрисдикция е свободна да вземе предвид неоспоримия риск от злоупотреби (особено при договори за застраховки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, свързани с инвестиционен фонд)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Общите принципи на правото на Съюза включват забраната за злоупотреба с право. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180206">6 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altun и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑359/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:63">EU:C:2018:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Френският касационен съд например вече го е взел предвид в решението си от <DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение на втори състав на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) от <DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>, F‑P + B + I, № 17‑27.223.</P></NOTE> относно извършването на късен отказ поради твърдяна погрешна информация относно правото на отказ. Този съд приема, че по-долната инстанция не е трябвало да изключи възможността за недобросъвестно упражняване на право на отказ, без да е преценила надлежно момента на отказа от гледна точка на конкретното положение на титуляря на полицата, неговото образование и конкретно преследваната с отказа цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Следователно на четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑479/18 трябва да се отговори, както следва: член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, изменена с Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полицата упражни правото си на отказ, при всички положения следва да му бъде възстановена само откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По давностния срок относно претенциите за лихви (пети преюдициален въпрос по дело C‑479/18)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>С този въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали в случай че след упражняване на право на отказ договорът за застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> следва да бъде прекратен с обратно действие в съответствие с принципите за забрана на неоснователното обогатяване, правото на Съюза се противопоставя на ограничаването на претенциите за лихви до последните три години преди предявяването на иска (на основание общия давностен срок).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>В основата на този въпрос е разпоредба от Гражданския кодекс (член 1480 от ABGB), съгласно която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>[в]земанията за просрочени годишни плащания, по-специално за лихви, пенсии, удръжки за издръжка, обезщетения за роднини по възходяща линия, капиталова обезценка на предварително уговорени годишни вноски за погасяване на заем, се погасяват с изтичане на тригодишна давност; самото право се погасява при неупражняването му в срок от тридесет години<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Давностният срок относно претенциите обаче не може да изтече, преди те да са възникнали и дори преди съответното лице да е узнало за тях. Следователно давностният срок може да започне да тече едва от момента на упражняване на правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>По-специално правото на отказ, гарантирано от правото на Съюза, не може да бъде ефективно упражнено, ако произтичащите от него претенции вече са престанали да съществуват, преди изобщо титулярят на полицата да е бил информиран за правото си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Ето защо на петия преюдициален въпрос по дело C‑479/18 трябва да се отговори, както следва: член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, изменена с Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ на основание липсваща или погрешна информация поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Landesgericht Salzburg (Областен съд Залцбург, Австрия) (дела C‑355/18, C‑356/18 и C‑357/18) и на преюдициалните въпроси на Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Районен съд по търговски спорове Виена, Австрия) (дело C‑479/18) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>1)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора не може да съдържа указание, че не се изисква определена форма за отказа. Напротив, указанието за конкретната форма, която трябва да се спазва, не само е допустимо от правото на Съюза, а дори е необходимо (първи преюдициален въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18 и единствен преюдициален въпрос по дело C‑357/18).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от<?PAGE NO="20"?> Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на липсваща национална правна уредба относно правните последици от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма (първи преюдициален въпрос по дело C‑479/18).</TXT><P>И доколкото е релевантен,</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ (втори преюдициален въпрос по дело C‑479/18).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че ако националното право не урежда последиците от липсваща или погрешна информация за правото на отказ, титулярят на полицата може да декларира своя отказ от договора поради липсваща или погрешна информация дори след като вече му е изплатена откупната стойност на основание прекратяването на договора от негова страна (втори преюдициален въпрос по дела C‑355/18 и C‑356/18, трети преюдициален въпрос по дело C‑479/18).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, изменена с Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полицата упражни правото си на отказ, при всички положения следва да му бъде възстановена само откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката). (четвърти преюдициален въпрос по дело C‑479/18).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, изменена с Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ на основание липсваща или погрешна информация поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска (пети преюдициален въпрос по дело C‑479/18)<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>