<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑701/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0701</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:332">EU:C:2017:332</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>smvcjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA — ДЕЛО C‑701/15</P><P>MALPENSA LOGISTICA EUROPA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170503">3 май 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>. Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑701/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Malpensa Logistica Europa S.p.A</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SEA — Società Esercizi Aeroportuali S.p.A,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">в присъствието на</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Beta-Trans S.p.A</HT></P><P>(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия (Италия)</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обществени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Разработване на дадена географска област за целите на експлоатацията на летища и други терминални бази от превозвачи по въздух</KEYWORD><KEYWORD>Директиви 2004/17/ЕО и 96/67/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, която не предвижда процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставянето на летищни площи</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Спорът, който е предмет на настоящото преюдициално запитване, възниква в рамките на правоотношенията между управляващата организация на летище Милано Малпенса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Società Esercizi Aeroportuali S.p.A. (наричано по-нататък SEA“).</P></NOTE> и две от предприятията, които предоставят наземни услуги за летищно обслужване там. Едното от тях (Malpensa Logistica Europa S.p.A., наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Malpensa Logistica<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) обжалва решението на SEA, което е предоставило пряко на другото дружество (Beta-Trans S.p.A., наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Beta-Trans<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) определено летищно съоръжение за временно ползване, без да е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия, Италия), който следва да се произнесе по жалбата, се сблъсква с национални разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки, които според него се различават от тези, които уреждат услугите за летищно обслужване. Тъй като двата вида разпоредби транспонират съответно Директива 2004/17/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="169" DATE.PUB="2008">OB L 182, 2008 г., стр. 169</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и Директива 96/67/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19961015">15 октомври 1996 година</DATE> относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="272" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="1996">ОВ L 272, 1996 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 98).</P></NOTE> запитващата юрисдикция моли Съда да направи тълкуване на правото на Съюза, за да изясни въпроса дали предоставянето на площите на Beta-Trans е трябвало да се предхожда от процедура по подбор, която се урежда от нормите относно обществените поръчки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/17</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.P><TXT>За целите на настоящата директива се прилагат определенията в настоящия член.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>поръчки за доставки, строителство и услуги<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> са писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече възложители, посочени в член 2, параграф 2 и един или повече изпълнители на строителство, доставки или услуги.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>поръчки за услуги<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> са поръчки, различни от поръчките за строителство или поръчките за доставки, които имат за обект предоставянето на услуги, посочени в приложение XVII. приложение XVII.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>[…]</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Концесия за услуги<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> е договор от същия вид като поръчка за услуги с изключение на факта, че насрещната престация за предоставянето на услугите се състои или единствено в правото да се експлоатира услугата или в това право заедно с плащане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В член 2 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Възложители<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), параграф 2 се предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Настоящата директива се прилага към възложителите, които:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>са възлагащи органи или публични предприятия и които извършват една от дейностите, посочени в членове 3—7;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Разпоредби относно проучването или добива на нефт, газ, въглища или други твърди горива, както и относно пристанищата и летищата<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Настоящата директива се прилага по отношение на дейностите свързани с разработването на дадена географска област за целите на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>експлоатацията на летища […] или други терминални бази на превозвачи по въздух […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 18 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Концесии за строителство и услуги<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Настоящата директива не се прилага за концесии за строителство и услуги, които се предоставят от възложителите, които извършват една или повече от дейностите, посочени в членове 3—7, когато тези концесии се предоставят за извършване на тези дейности<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 96/67</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно съображения 5, 6, 7, 11, 14, 16 и 25:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>(5)</NO.P><TXT>[…] че отварянето на достъпа до пазара на наземни услуги ще помогне за намаляване на оперативните разходи на въздухоплавателните компании и подобряване на качеството на услугите, предоставяни на ползвателите на летищата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>[…] че в светлината на принципа на субсидиарността е важно този достъп до пазара на наземно обслужване да става в рамките на Общността, като се позволява на държавите членки възможността за вземане предвид на специфичното естество на този сектор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>[…] че в съобщение от юни 1994 г., озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Пътят напред за гражданската авиация в Европа<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, Комисията показа своето намерение да поеме инициативата преди края на 1994 г. с цел постигане на достъп до пазара на наземно обслужване на летищата на Общността; като има предвид, че Съветът в своя резолюция от <DATE ISO="19941024">24 октомври 1994 г.</DATE> за ситуацията на Европейската гражданска авиация […], потвърди нуждата за отчитане на императивите, свързани със ситуацията на летищата, когато се отвори пазарът;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>[…] че за някои категории наземни услуги достъпа до пазара и самообслужването може се натъкне на трудности, свързани с безопасността, сигурността, капацитета и ограничения за пространството на разположение; като има предвид, че за това е необходимо да може да се ограничи броят на доставчиците на такива категории наземни услуги; като има предвид, че също трябва да е възможно да се ограничи самообслужването; като има предвид, че в този случай критериите за ограничаване трябва да са съответни, обективни, прозрачни и недискриминационни;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(14)</NO.P><TXT>[…] че в някои случаи препятствията може да са такива, че те могат да оправдават ограничения върху достъпа до пазара или върху самообслужването, до степен, до която тези ограничения са съответстващи, обективни, прозрачни и недискриминационни;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>[…] като има предвид, че ако трябва да се поддържа ефективна и лоялна конкуренция там, където броят на доставчиците на наземно обслужване е ограничен, последните трябва да са избрани в съответствие с ясна и безпристрастна процедура; като има предвид, че ползвателите на летищата би следвало [да] бъдат консултирани, когато става въпрос за избор на доставчици на наземно обслужване, тъй като те имат най-голям интерес за качеството и цената на наземното обслужване, което изискват;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(25)</NO.P><TXT>[…] че достъпът до инсталациите на летището следва да е гарантиран на предоставящите наземно обслужване и на ползвателите летищата, на които е разрешено да се самообслужват, до степента, необходима им, за да [упражняват] своето право и за да се позволява лоялна и естествена конкуренция; като има предвид, че трябва да е възможно, обаче, такъв достъп да дава основание за събиране на такса<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>За целите на настоящата директива:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>управляваща организация на летище<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> означава всеки орган, който, във връзка с другите дейности или не, има за цел по силата на националното законодателство […] администрацията и управлението на инфраструктурите на летището, както и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, представени в засегнатото летище или летищна система;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>наземно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> означава услугите, предоставяни от ползвателите на летището, както са описани в приложението;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>доставчик на наземно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> означава което и да е физическо или юридически лице, доставящо на [трета страна] една или повече категории наземно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В член 6 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Наземно обслужване за трети страни<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), параграфи 1 и 2 се посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки […], за да гарантират свободен достъп на доставчиците на наземно обслужване до пазара за предоставянето на наземно обслужване на трети страни.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да ограничават броя на доставчиците, на които е разрешено да предоставят […] наземно обслужване […]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В член 9 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Освобождавания<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), параграф 1 е предвидено:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Когато на дадено летище специфични ограничения по отношение на налично пространство или капацитет, възникващи по-специално от претоварване или степен на използване на площта, правят невъзможно отварянето на пазара и/или прилагането на самообслужването до степента, предвидена в настоящата директива, въпросната държава членка може да реши:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да ограничи броя на доставчиците [на] наземно обслужване […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 11 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Избор на доставчици<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>), параграф 1, буква б):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Държавите членки взимат необходимите мерки за организиране на процедура за подбор на доставчици, които имат разрешение да предоставят наземно обслужване на летища, когато техният брой е ограничен в случаите, предвидени в член 6, параграф 2, или в член 9. Тази процедура трябва да съответства на следните принципи:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>покана за търг, на която може да отговори всеки заинтересуван доставчик на наземно обслужване, се обявява и се публикува в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейските общности</HT>;</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="5"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 16 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Достъп до инсталациите<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Наличното пространство за наземно обслужване на дадено летище се разпределя между различните доставчици на наземно обслужване […], включително новите участници в тази област, до степента, необходима за [упражняване] на техните права и за осигуряване на ефективна и лоялна конкуренция въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато достъпът до инсталациите на летището е свързан със събиране на такса, последната трябва да бъде определена въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 163/2006</HT></HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>За транспониране в италианското право на Директива 2004/17 и Директива 2004/18/ЕО (Codice dei contratti pubblici relativi a lavori, servizi e forniture in attuazione delle direttive 2004/17/CE e 2004/18/CE (GURI № 100 от <DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE>).</P></NOTE></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 213 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Пристанища и летища<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Разпоредбите на тази част се прилагат по отношение на дейности във връзка с разработването на дадена географска област за целите на експлоатацията на летища и морски или вътрешни пристанища или други транспортни терминали на превозвачи по въздух, море или вътрешни водни пътища<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 18/1999</HT></HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>За транспониране в италианското право на Директива 96/67 (Attuazione della direttiva 96/67/CE relativa al libero accesso al mercato dei servizi di assistenza a terra negli aeroporti della Comunità (GURI № 28 от <DATE ISO="19990204">4 февруари 1999 г.</DATE>).</P></NOTE></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 предвижда принципно свободен достъп на операторите до пазара на наземни услуги при спазване единствено на изискванията на член 13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 допуска възможността свободният достъп да бъде ограничен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>по съображения, свързани със безопасността, сигурността, капацитета и наличното пространство на летището<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В член 12, параграф 1 са посочени хипотезите на изключения от свободния достъп, които съставляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>специфични ограничения по отношение на наличното пространство или капацитет на дадено летище, произтичащи по-специално от претоварването и степента на използване на площите, след уведомяване на управляващата организация на летището<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 11 изисква предварително обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>при определянето на доставчици от категориите дейности по наземно обслужване, достъпът до която е предмет на ограничения или на изключения<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20151231">31 декември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Malpensa Logistica, Beta-Trans, SEA и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160525">25 май 2016 г.</DATE> се провежда съдебно заседание, в което Malpensa Logistica и Beta-Trans не се явяват. В замяна на това се явяват SEA и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по делото и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>SEA, в качеството си на управляваща организация на летище Милано Малпенса, предоставя на Beta-Trans намиращ се на посоченото летище хангар с площ около 1000 m<HT TYPE="SUP">2</HT> с оглед на извършването на наземни услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>От писмените становища и изложената в съдебното заседание информация се установява, че преди предоставянето на хангара на Beta-Trans е било обявено провеждането на процедура при условията на конкуренция с оглед на предоставянето на определена летищна площ на операторите на наземни услуги. В тази процедура е участвало както Beta-Trans, така и Malpensa Logistica, и двете притежаващи разрешение за извършване на дейности по физическо обработване на товари (handling) на същото летище, като поръчката е възложена на първото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Поради това че Beta-Trans не може да използва предоставената му площ, тъй като към съответния момент тя все още не е била надлежно подготвена, защото е следвало да бъде обект на строително-ремонтни работи, SEA му позволява да използва временно хангар с площ 1000 m<HT TYPE="SUP">2</HT>, за да може да започне незабавно дейността си по предоставяне на наземни услуги. Следователно предоставянето е било с изцяло временен характер до момента, в който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>окончателно отредените площи<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> са готови за използване (което е предвидено за м. юли 2017 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150418">18 април 2015 г.</DATE> Malpensa Logistica иска отмяната на акта за предоставяне на хангара на Beta-Trans. Malpensa Logistica твърди, че то също има нужда от по-голяма площ, подобно на Beta-Trans, поради което двете дружества следвало да се третират при условията на равнопоставеност в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Юрисдикцията, която следва да разреши спора, посочва, че принципно е приложим Законодателен декрет № 163/2006, тъй като съгласно практиката на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съгласно практиката на Consiglio di Stato (Държавния съвет), цитирана от запитващата юрисдикция (решения № 4934/2013 и № 2026/2014), член 213 от Законодателен декрет № 163/2006 обхваща не само дейностите по излитане, кацане и привеждане в изправност на всички въздухоплавателни средства, но и дейностите относно транзита и безопасността на пътниците, класифицирането на багажите и принципно всяка услуга, която обикновено се счита за допълнителна. Запитващата юрисдикция добавя, че предоставянето на райони от летищата за извършване на наземни услуги като вид експлоатация на площи на територията на летището във връзка с дейностите, които въздушните превозвачи развиват обикновено, попада в материалния обхват на правната уредба относно специалните сектори.</P></NOTE> националното законодателство относно обществените поръчки урежда концесиите на площи на територията на летищата с оглед на предоставяне на наземни услуги. Предоставянето на площи се включвало в материалния обхват на правната уредба относно специалните сектори и поради това изисквало откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче се сблъсква с друга национална уредба (Законодателен декрет № 18/1999, уреждащ предоставяните на летищата наземни услуги), която достига до различно решение, доколкото не предвижда задължение за започване на процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Тъй като двата акта от италианското законодателство транспонират съответно Директива 2004/17 и Директива 96/67, Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия, Италия) счита за абсолютно необходимо да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Допуска ли член 7 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> — който координира процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, при положение че за дейностите във връзка с разработването на географски район с цел предоставяне на летища на въздушни превозвачи, както са определени в националната съдебна практика, припомнена в точки 6.4 и 6.5, се прилага правната уредба относно възлагането на обществени поръчки по общностното право — национална правна уредба като съдържащата се в членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999, която не предвижда предварителна процедура за възлагане на обществена поръчка за всеки случай на предоставяне, макар и временно, на площи за тази цел?<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обобщение на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Според Malpensa Logistica Директива 96/67 е вдъхновена от нуждата от либерализиране на пазара за наземните услуги, като те бъдат изведени от монополистичното влияние на управляващите летищата организации в момент, в който предоставянето на летищни площи от страна на тези управляващи организации е попадало в приложното поле на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>специалните сектори<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, включени в правната уредба на обществените поръчки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Директива 2004/17, която е приета впоследствие, урежда процедурите за възлагане на обществени поръчки в специалните сектори и предвижда, че установените в нея принципи се прилагат към поръчките, свързани с експлоатацията на летища (член 7), възлагани за цели, пряко свързани с осъществяването на летищна дейност (член 20). По-конкретно, член 10 задължава възложителите да третират икономическите оператори недискриминационно и равнопоставено, а в член 31 се предвижда, че поръчките, които имат предмет услуги, включени в приложение XVII A, се възлагат в съответствие с членове 34—59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В Италия функцията по възлагане на обществени поръчки се изпълнява от дружествата, които притежават летищни концесии, и тези поръчки са свързани пряко с дейността на управляващата организация на летището. Следователно SEA било длъжно да предостави площите, които са абсолютно необходими за експлоатирането на услугите, свързани с управлението на летищата, посредством предвидените в Директива 2004/17 процедури.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според Malpensa Logistica този режим се намира на различна плоскост от тази на Директива 96/67, чиято цел е не само премахването на монопола на управляващите организации, но и установяването на равно третиране на всички оператори, които желаят да разработват площ на територията на летището. В съответствие с общностните принципи това равно третиране се осигурява посредством процедури за подбор, които са достъпни за конкуренцията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според Malpensa Logistica не е налице противоречие между Директива 96/67 и Директива 2004/17, които имат различни приложни полета. След влизането в сила на Директива 2004/17 и на нормите за нейното транспониране доставчиците на услуги, които са пряко свързани с дейността на летището, следва да имат достъп до разработването на предоставяните площи посредством открити и прозрачни процедури за подбор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Накрая, според Malpensa Logistica е ирелевантно обстоятелството, че разглежданото предоставяне на площ е само с временен характер, тъй като самото това дружество също имало интерес от временно предоставяне на спорната площ, което трябвало да се осъществи посредством процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>На първо място, Beta-Trans подчертава, че хангарът му е бил предоставен, тъй като по-рано, посредством процедура за възлагане на обществена поръчка, му е било предоставено друго подобно съоръжение, което все още било в процес на изграждане. Разглежданото предоставяне е било за определен срок — до момента, в който това съоръжение може да се ползва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Beta-Trans описва контекста на търговските отношения между него, Malpensa Logistica и стар негов клиент (Nippon Cargo Airlines), за да докаже, че макар Malpensa Logistica да е разполагало със значително по-голяма летищна площ, Beta-Trans е успяло да установи търговски взаимоотношения с Nippon Cargo Airlines, което не е било възможно без спорното предоставяне на площта. Според Beta-Trans начинът, по който действа SEA, гарантира достъпа до пазара на нови оператори, както и действителната и ефективна конкуренция, тъй като дава възможност на третите лица свободно да направят избор между различни летищни оператори. В това отношение Beta-Trans подчертава важността на член 16 от Директива 96/67, който способства за отварянето на пазара за нови оператори като него самото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Накрая Beta-Trans насочва анализа си върху Директива 96/67 и Законодателен декрет № 18/1999 за нейното транспониране в италианското право, за да подчертае, че съществуват изключения от общото правило за свободен достъп (наред с останалото, и поради липса на свободна площ), които могат да обосноват ограничаването на броя на доставчиците на услуги, и че последните се избират посредством процедура за подбор при условията на конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Според SEA съгласно принципа на специалност Директива 2004/17 не е приложима по настоящото дело, към което се прилага Директива 96/67. В подкрепа на тезата си SEA посочва, че към момента на приемане на последната посочена директива сектори като този на въздушния транспорт вече са били уредени с Директива 90/531/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19900917">17 септември 1990 година</DATE> относно процедурите за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="297" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1990">ОВ L 297, 1990 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, която по-късно е била заменена с Директива 2004/17, чието съдържание е по същество идентично, що се отнася до приложното поле. Поради това при приемането на Директива 96/67 общностният законодател е бил наясно със съществуването на подобна уредба в областта на обществените поръчки в специалните сектори, независимо от това, че въвежда специален режим за наземните услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От друга страна, SEA счита, че Директива 2004/17 предполага задължително договорът между възложителя и изпълнителя да бъде възмезден<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>SEA прави разграничение между <HT TYPE="ITALIC">пасивни</HT> обществени поръчки (между които са уредените с Директива 2004/17), съставляващи източник на разходи за възложителя, който придобива стоки или услуги, и <HT TYPE="ITALIC">активни</HT> обществени поръчки, които включват предоставянето на вещи публична собственост, за които администрацията получава доходи.</P></NOTE> и възложителят да заплаща възнаграждение на изпълнителя в замяна на неговата престация. Този елемент не е налице в настоящия случай, в който изпълнителят е този, който плаща на другата страна наемна цена за ползването на публичната площ. Следователно Директива 2004/17 не се прилага в настоящото дело.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По-нататък SEA обръща внимание на предвидената в Директива 96/67 възможност да се установяват ограничения за достъпа на доставчиците на наземно обслужване и че в такъв случай трябва да се открие процедура по възлагане на обществена поръчка. SEA изтъква, че подобна възможност не предполага непременно провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на площите за тази дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Комисията, подобно на SEA, счита, че Директива 2004/17 не е приложима, тъй като не е изпълнено изискването за възмездност съгласно член 1, параграф 2, букви в) и г) поради липса на възнаграждение, заплащано от възложителя на изпълнителя като контрапрестация на предоставената от последния услуга. Правоотношението между двамата попадало в обхвата на концесиите за услуги, които съгласно член 18 от Директива 2004/17 са изключени от нейното приложно поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Дори да се приеме, че предоставянето на площи на територията на летището следва да се урежда от Директива 2004/17, това предоставяне попадало в категорията, предвидена в точка 20 от приложение XVII Б, поради което управляващата организация на летището не била длъжна да организира процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В обобщение Комисията посочва, че Директива 96/67 служи като ориентир и от нея следва единствено, че управляващата организация на летището трябва да разпредели наличното пространство между различните оператори, доколкото това е необходимо за упражняване на правата им, което позволява ефективна и лоялна конкуренция в зависимост от адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни норми и критерии. Националната юрисдикция трябва да провери дали в настоящия случай тези критерии са спазени, включително когато не е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Като предварително съображение ми се струва уместно да подчертая, че отговорът на Съда до запитващата юрисдикция не може да навлиза в спора относно тълкуването на нормите на националното право, които според нея могат да се използват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>абстрактно<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Акт за преюдициално запитване, точка 6.2.</P></NOTE> за разрешаването на спора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция (и евентуално тази, която следва да разгледа жалбата срещу нейното решение) трябва да установи дали в качеството си на обща уредба Законодателен декрет № 163/2006 (за обществените поръчки) се прилага с предимство пред разпоредбите на Законодателен декрет № 18/1999 (уреждащ предоставянето на наземни услуги), за да изясни дали в италианската правна уредба и с оглед на посочените законодателни разпоредби предоставянето на летищни площи трябва да се предхожда от процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че и двете национални разпоредби <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>са с общностен произход<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, както посочва запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Пак там.</P></NOTE>, не е пречка италианският законодател да предвиди процедури за възлагане на обществени поръчки във връзка с предоставянето на летищни площи като настоящата, което, както ще обоснова по-долу, не се обхваща от Директива 2004/17. Последната посочена директива несъмнено изисква предвидените в нея поръчки да се придържат към нейните предписания относно възлагането им, но няма пречка по своя собствена инициатива държава членка да реши да увеличи обхвата на същия този режим по отношение на други правни сделки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следователно, като се вземе предвид безспорната компетентност на италианските съдилища да определят дали съгласно националното право предоставянето на летищни площи следва да се осъществява винаги в съответствие с предхождаща процедура за възлагане на обществена поръчка, ще се огранича до това да предоставя указания за тълкуване на двете разглеждани директиви. След като бъде определена тази, която от гледна точка на правото на Съюза, считам за приложима, трябва да се провери дали е налице някакъв признак на разминаване на италианското законодателство с нея.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По прилагането на Директива 2004/17</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Първият въпрос, който следва да се разгледа, е този относно квалифицирането на правоотношението между управляващата организация на летището и доставчиците на наземно обслужване с оглед на това да се уточни дали сме изправени пред обществена поръчка за услуги, или пред концесия за услуги с публичен елемент. В последния посочен случай Директива 2004/17 няма да бъде приложима съгласно член 18 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:130">EU:C:2011:130</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160908">8 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Politanò</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:645">EU:C:2016:645</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> са установени основите за разграничение между двете категории. Макар Съдът да се е произнесъл във връзка тълкуването на Директива 2004/18/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, 2004 г., стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="282" DATE.PUB="2008">ОВ L 182, 2008 г., стр. 282</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, считам, че неговите изводи могат да бъдат приложени и по отношение на Директива 2004/17 с оглед на паралелизма на референтните разпоредби в едната и в другата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>от сравнението между дефинициите за поръчка за услуги и концесия за услуги, дадени съответно в член 1, параграф 2, букви а) и г) и параграф 4 от Директива 2004/18 (които съответстват на член 1, параграф 2, букви а) и г) и параграф 3, буква б) от Директива 2004/17), следва, че разликата между обществена поръчка за услуги и концесия за услуги се състои в насрещната престация за предоставянето на услуги. Поръчката за услуги съдържа насрещна престация, която, макар да не е единствена, се изплаща пряко от възлагащия орган на доставчика на услуги, докато в случая на концесия за услуги насрещната престация за предоставянето на услуги се състои в правото да се експлоатира услугата — или само по себе си, или придружено с плащане<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160908">8 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Politanò</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:645">EU:C:2016:645</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Съдът добавя, че квалифицирането на дадено правоотношение като концесия за услуги <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>предполага концесионерът да поеме риска, свързан с експлоатацията на съответните услуги, и че липсата на прехвърляне към доставчика на риска, свързан с предоставянето на услуги, показва, че съответната операция представлява поръчка за услуги, а не концесия за услуги<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Пак там, т. 31. Посочените елементи, които характеризират концесията за услуги, са включени от законодателя на Съюза в член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2014/23/ЕС на Европйския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за възлагане на договори за концесия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В рамките на наземните услуги правоотношението между управляващата организация на летището и оператора, който доставя тези услуги на въздухоплавателните компании, се конкретизира в предоставянето на този оператор от страна на тази организация на съответните площи и на летищните съоръжения. В замяна на предоставянето на публично имущество управляващата организация на летището получава възнаграждение (под формата на наемна<?PAGE NO="11"?> цена) от страна на оператора. Последният пък си служи с предоставените му пространства в своите търговски отношения с третите лица, тоест с ползвателите, които се задължават да заплащат за предоставените от него услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В някои държави икономическото съдържание на правоотношението между участващите субекти се определя в документ, одобрен от управляващата организация на летището. В него обикновено се посочва размерът на наемната цена (или на аналогична имуществена престация с публичен характер), която трябва да плаща операторът съразмерно на предоставените му площи и евентуално, различните видове предоставяни услуги. Може да се определи също и тарифата или максималната цена, която операторът може да изисква да заплащат неговите клиенти в зависимост от естеството на търсените от тях услуги, включително за <HT TYPE="ITALIC">handling</HT>.</P></NOTE>. Операторът поема търговския риск, свързан с експлоатирането на неговото предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В съдебното заседание се потвърждава, че именно тази основна схема е налице в рамките на летище Милано Малпенса. Доставчиците на наземно обслужване заплащат на SEA, в качеството му на управляващо образувание, годишен наем в зависимост от квадратурата на използваните от тях съоръжения. Това възнаграждение съставлява насрещна престация за използването на летищните площи, като неговото основание е член 16, параграф 3 от Директива 96/67<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flughafen Hannover-Langenhagen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:548">EU:C:2003:548</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът посочва, че член 16, параграф 3 от Директива 96/67 дава възможност управляващата организация на летището да получава наем за използването на летищните съоръжения при отчитане на интереса на посочения орган да получава печалба, като размерът на наемната цена трябва да се изчислява във връзка с посочените в този член критерии.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Концесия на летищни съоръжения в полза на оператор с оглед на предоставянето от негова страна на наземни услуги на трети лица не може да се квалифицира като обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2004/17, поради което правоотношението в главното производство попада извън приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Накрая, както посочва Комисията, ако се приеме, че предоставянето на този вид съоръжения, които спомагат за предоставяне на наземните услуги, следва да попадне в приложното поле на Директива 2004/17, неговото място би било сред допълнителните и спомагателни транспортни услуги (категория 20 от приложение XVII Б към Директива 2004/17). В член 32 от същата директива 2004/17 обаче е установено, че поръчки с обект тази категория услуги <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>се уреждат единствено в членове 34 и 43<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (съответно технически спецификации и обявления за възложени поръчки), тоест не в останалата част от общите норми.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По евентуалното стълкновение на разпоредбите на Директива 2004/17 и Директива 96/67</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Хипотетично, ако предоставянето на летищни площи на доставчиците на наземно обслужване споделя естеството на поръчката за предоставяне на услуги (quod non), към едни и същи фактически обстоятелства ще бъдат приложими както Директива 2004/17, така и Директива 96/67. В първата се предвижда, че предоставянето се извършва в резултат от формална процедура по възлагане на обществена поръчка, а втората не изисква това, във връзка с което възниква спорът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Както подчертава Комисията в писмените си съображения и напомня в съдебното заседание, управляващите организации, сред които е SEA, имат специфична конфигурация, която им позволява да действат или в качеството си на възлагащи органи, при прилагане на разпоредбите на Директива 2004/17, или в качеството се на управляващи инфраструктурите на летището, което качество съгласно Директива 96/67 им предоставя правомощието да координират и контролират дейностите на различните оператори, осъществяващи дейност на летището. Тази двойственост на ролите налага да се провери какви задачи изпълняват те във всеки един от случаите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В съответствие с изложеното по-горе предоставянето на площи като оспорваното по делото съответства на втората категория функции, които се уреждат от Директива 96/67, и не е предмет на уредените в Директива 2004/17 процедури. Според мен до това решение се достига дори само като се вземе предвид съответното приложно поле на директивите, без да е нужно да се прибягва до тълкувателните критерии, които се основават на съотношението lex generalis/lex specialis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ако тези критерии следва да бъдат приложени, практиката на Съда съдейства за разрешаване на конфликта между двете правни уредби. В подобни хипотези Съдът е елиминирал разногласията от нормативно естество, прибягвайки до принципа на специалност, на свой ред свързан с този на правната сигурност, който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑48/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:91">EU:C:2015:91</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, в която са цитирани решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>France Télécom/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:811">EU:C:2011:811</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK‑56</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Особено удачно е да се цитира скорошното решение от <DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>, Hörmann Reisen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑292/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:817">EU:C:2016:817</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което е налице очевидно припокриване, отново в сферата на транспорта, между Регламент (ЕО) № 1370/2007<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Регламент на Евпорейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 година</DATE> относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="315" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 315, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и директивите за обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Проблемът възниква поради различния обхват на подизпълнението, в зависимост от който се прилага Директива 2004/18 или Регламент № 1370/2007.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В това решение Съдът установява, като предпоставка за постановяване на диспозитива, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Директива 2004/18 […] е с общо приложение, докато Регламент № 1370/2007 се отнася само до обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Изхождайки от тази констатация и предвид обстоятелството, че както Регламент № 1370/2007, така и Директива 2004/18 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>съдържат правила относно подизпълнението, следва да се приеме, че първата норма е специална по отношение на втората и като lex specialis изключва прилагането ѝ<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При все това Malpensa Logistica защитава тезата, че е приложима Директива 2004/17, тъй като е приета след Директива 96/67. Анализът на последователността във времето обаче навежда по-скоро на обратния извод, тъй като по посочения въпрос текстът на Директива 2004/17 съвпада с този на предхождащата я Директива 90/531/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19900917">17 септември 1990 година</DATE> относно процедурите за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="297" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1990">ОВ L 297, 1990 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, която вече е включвала в приложното си поле летищата (член 2, параграф 2, буква б), подточка ii) чрез използване на същите термини, както тези в член 7, буква б) от Директива 2004/17. Поради това при приемането на Директива 96/67 общностният законодател е бил напълно ясно, че въвежда специфика, която се различава от установената с директивата за обществените поръчки в специалните сектори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Особеният характер на правната уредба относно летищата е обоснован от самата Директива 96/67, тъй като в нейните съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Съображения 5—7, цитирани в т. 7 от настоящото заключение.</P></NOTE> се подчертава, че тя цели да спомогне за намаляване на оперативните разходи на въздухоплавателните компании и за подобряване на качеството на услугите, предоставяни на ползвателите посредством отварянето на достъпа до пазара на наземни услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Тази цел е подчертана от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C 277/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2208">EU:C:2014:2208</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, като същевременно признава възможността държавите да преценят специфичното естество на този сектор и нуждата за отчитане на императивите, свързани със ситуацията на летищата, когато се отвори пазарът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Следователно от тази гледна точка приложимостта на Директива 2004/17 също би била изключена в полза на приложимостта на Директива 96/67.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отражението на тези съображения върху отговора на преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Въпросът на запитващата юрисдикция се свежда единствено до това дали член 7 от Директива 2004/17 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>допуска<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> националните разпоредби (членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999), в които не се предвижда процедурата за възлагане на обществена поръчка в хипотезите на предоставяне на летищни площи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>От гореизложеното се налага изводът, че отговорът на посочения въпрос, формулиран по този начин, трябва да бъде отрицателен. В това отношение е достатъчно да се поясни, че Директива 2004/17 не се прилага към този вид предоставяне на площи, като националният законодател запазва възможността си — ако счита това за удачно и на основание на своите собствени правомощия, да ги постави в зависимост от разпоредби, аналогични на тези, които уреждат обществените поръчки в специалните сектори. Доколкото Законодателен декрет № 18/1999 не предвижда задължителна система за възлагане на обществени поръчки при предоставяне на ползването на тези площи, между него и Директива 2004/17 не е налице стълкновение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Този отговор обаче може да се окаже недостатъчен, намалявайки стойността на преюдициалния диалог, тъй като в своето подробно описание на приложимото право запитващата юрисдикция споменава също и Директива 96/67 и законодателството, което я транспонира в италианското право. Отговор, в който не се изследва значението на тази директива за спора в главното производство, според мен би бил непълен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен това, както Съдът е посочвал многократно, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>обстоятелството, че запитващата юрисдикция е формулирала преюдициалния си въпрос, като е посочила единствено определени разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да ѝ бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е споменала съответните разпоредби в изложението на своите въпроси, или не<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impresa Edilux и SICEF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:721">EU:C:2015:721</NO.ECLI>), т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следователно е уместно повдигнатите в акта за преюдициално запитване проблеми да бъдат разгледани и от гледна точка на Директива 96/67.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предоставянето на летищни площи съгласно Директива 96/67</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Съгласно Директива 96/67 достъпът на доставчиците до пазара за предоставяне на наземно обслужване на трети лица на летищата е свободен (член 6). Все пак съгласно нейните съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Съображения 11, 14 и 16 предвиждат ограничаване на броя на доставчиците по съображения, свързани с безопасността, сигурността, капацитета и ограниченията за пространството на разположение, при положение че ограниченията са съответни, обективни, прозрачни и недискриминационни, като в такъв случай се изисква доставчиците да се избират в съответствие с прозрачна и безпристрастна процедура.</P></NOTE> при определени условия тази директива допуска държавите членки да намалят броя на доставчиците, получили разрешение да предоставят наземно обслужване (член 6, параграф 2 във връзка с член 9). В този контекст следва да се открие процедура за избор на доставчици, при условията на конкуренция, която се урежда в самата директива (член 11).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>И в двете хипотези (достъп без ограничения или селективен достъп)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Съгласно предоставената от SEA информация в съдебното заседание достъпът на операторите на наземни услуги до летище Милано Малпенса не е свързан с предварителен подбор.</P></NOTE> е логично доставчиците, които са допуснати, да имат достъп до летищните съоръжения, като управляващата организация на летището им съдейства в тази насока. При все това съгласно член 16, параграф 2 от Директива 96/67 разпределянето на наличното пространство на летището между различните доставчици на наземно обслужване следва да се осъществява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>до степента, необходима за [упражняване] на техните права и за осигуряване на ефективна и лоялна конкуренция въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно тази разпоредба предвижда задължение за управляващата организация на летището, когато предоставя площи или летищни съоръжения, да се съобрази с посочените <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, но не предвижда тя да прибегне до формална процедура за възлагане на обществена поръчка, подобна на тази, която следва да се приложи при възлагане на поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2004/17.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че Директива 96/67 не изисква от управляващата организация да открие процедура за възлагане на обществена поръчка в случай на предоставяне на доставчиците на летищни площи, очевидно не означава, че такава процедура не може да бъде проведена. Още повече, процедурата за възлагане на обществена поръчка, която е открита за получилите разрешение оператори, може несъмнено да бъде един от механизмите (но не задължително единственият) за разпределение, ако се провежда при условията на обективност, прозрачност и недопускане на дискриминация, посочени в член 16, параграф 2 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В действителност съгласно данните по делото и изложеното в съдебното заседание SEA предоставя на Beta-Trans <HT TYPE="ITALIC">окончателното</HT> летищно съоръжение в резултат от провеждането на процедура по възлагате на обществена поръчка, в която при условията на конкуренция участва и Malpensa Logistica<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Не е установено, че Malpensa Logistica е обжалвало тази процедура по възлагане на обществена поръчка.</P></NOTE>. Предоставянето на хангара за временно ползване, който единствено е предмет на спора, произтича от това, че предоставеният за постоянно хангар още не е бил готов, както беше посочено по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Тези обстоятелства (временно предоставяне и предходно провеждане на процедура при условията на конкуренция) могат да бъдат релевантен фактор за преценката дали SEA се е съобразило с член 16, параграф 2 от Директива 96/67. Тъй като тази разпоредба предоставя на управляващата организация на летището широко право на преценка в посочените по-горе граници, националният съд следва да се произнесе в това отношение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Освен това не следва да се забравя, че една от целите на Директива 96/97 е да се улесни присъствието на нови доставчици на наземно обслужване и че сред критериите за предоставяне на наличното пространство на летището се съдържа този да се осигури <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>ефективна и лоялна<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> конкуренция между всички доставчици, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>включително новите<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Ефективната конкуренция изисква по-специално премахването на пречките за навлизане на новите оператори. Следователно от тази гледна точка принципите на обективност, прозрачност и недопускане на дискриминация могат да обосноват решения за предоставяне на площи, в които се взема предвид ситуацията на вече установените доставчици и евентуалното им преимуществено положение по отношение на предоставянето на тези услуги на дадено летище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Съгласно акта за преюдициално запитване (т. 3) SEA и Beta-Trans са посочили, че Malpensa Logistica вече е разполагало с предназначени за склад площи от <FT TYPE="NUMBER">18000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, както и с покрити площи от 2700 m<HT TYPE="SUP">2</HT>, и че за да задоволи претенциите на Malpensa Logistica, управляващата организация на летището е разпоредила изглаждането на нова закрита площ от 3327 m<HT TYPE="SUP">2</HT> за складиране на товари, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>при защита от атмосферни влияния<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Поради това предлагам да се даде двустранен отговор на поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>От една страна, трябва да бъде постановено, че национална норма, която не предвижда предварителна процедура за възлагане на обществена поръчка във всички случаи на предоставяне, включително и временно, на площи за наземно обслужване на летищата (членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999), е съвместима с член 7 от Директива 2004/17.</P></ITEM><ITEM><P>От друга страна, следва да се укаже на запитващата юрисдикция, че член 16, параграф 2 от Директива 96/67 задължава управляващата организация на летището да разпредели наличното пространство по анализирания по-горе начин.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия, Италия) въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>1)</NO.P><TXT>Член 7 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999, която не предвижда предварителна процедура за възлагане на обществена поръчка във всички случаи на предоставяне, включително и временно, на площи за наземно обслужване на летищата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Предоставянето следва да се осъществява съгласно член 16, параграф 2 от Директива 96/67/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19961015">15 октомври 1996 година</DATE> относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността, така че тези площи да се разпределят между различните доставчици на наземно обслужване, включително новите, до степента, необходима за упражняване на техните права и за осигуряване на ефективна и лоялна конкуренция, въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии, което трябва да бъде установено от националния съд<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>