По дело T‑365/13
Република Литва, за която се явяват D. Kriaučiūnas, R. Krasuckaitė и A. Petrauskaitė, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват A. Steiblytė и G. von Rintelen, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение за изпълнение 2013/214/ЕС на Комисията от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 123, стр. 11),
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение (1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1. С Решение за изпълнение 2013/214/ЕС за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 123, стр. 11, наричано по-нататък „обжалваното решение“) сред изключените от общностно финансиране разходи Европейската комисия е изключила някой разходи, извършени от Република Литва и заявени през финансовите 2008 г. и 2009 г. Изключените от финансиране разходи са свързани с мерки за подкрепа по ЕЗФРСР по ос 2 от програмата за развитие на селските райони на Литва за 2007—2013 г. (наричана по-нататък „програмата“), одобрена с Решение C (2007) 5076 на Комисията от 19 октомври 2007 г., последно изменено с Решение C (2009) 10216 на Комисията от 14 декември 2009 г.
2. Обжалваното решение е прието след извършено в Литва от 21 до 25 септември 2009 г. разследване в рамките на уравняване на счетоводните сметки по ЕЗФРСР, с цел да се провери дали системата за управление по ос 2 от програмата съответства на правната уредба на Европейския съюз.
3. В резултат от проверката е изготвен одитен доклад, за който с писмо от 10 декември 2009 г. е уведомена Република Литва. Отговорът на литовските власти е получен от Комисията на 1 февруари 2010 г.
4. Комисията свиква двустранна среща, която се провежда на 21 октомври 2010 г. По време на срещата представителите на Република Литва и на Комисията разискват резултатите от одита. Протоколът от посочената среща е изпратен на литовските власти на 13 декември 2010 г.
5. С писмо от 10 ноември 2011 г. Комисията уведомява Република Литва за констатациите от разследването, съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (OВ L 171, 2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37). В това писмо, що се отнася до разходите, съответстващи на представените през 2008 г. и 2009 г. заявления, Комисията предлага да се приложи финансова корекция с единна ставка от 5 % по отношение на агроекологичната мярка (мярка № 214) и от 2 % по отношение на мярката в помощ на земеделските производители от области с неблагоприятни природни условия, различни от планинските райони (мярка № 212) (наричана по-нататък „мярка, свързана с неблагоприятни природни условия“).
6. С писмо от 22 декември 2011 г. литовските власти сезират помирителния орган с това предложение за финансова корекция, съгласно член 16 от Регламент № 885/2006. На 30 март 2012 г. помирителният орган изготвя окончателния си доклад. Комисията частично взема предвид заключенията от този доклад.
7. С писмо от 23 ноември 2012 г. Комисията изменя окончателната си позиция.
8. Обжалваното решение е изпратено на Република Литва на 3 май 2013 г. и е придружено от обобщен доклад, в който се излагат мотивите за финансовата корекция. С посоченото решение е наложена финансова корекция в размер на 3 448 510 EUR във връзка с подадените заявления за 2008 г. и 2009 г. относно мерки № 1 и № 9 от ос 2 от програмата.
9. Комисията по същество обосновава налагането на финансова корекция със следните мотиви:
– спазването на критерия за допустимост относно гъстотата на животните не е бил спазен относно мярката, свързана с неблагоприятни природни условия,
– свързаните с агроекологичната мярка ангажименти не са проверени в 100 % от земеделските райони,
– проверката на ангажиментите относно използването на торове е недостатъчна, тъй като проверяването е било само визуално.
Производство и искания на страните
10. На 12 юли 2013 г. Република Литва подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
11. Република Литва иска Общият съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, в която изключва от общностно финансиране някои разходи, извършени в рамките на ЕЗФРСР,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
12. Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Република Литва да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13. В подкрепа на жалбата си Република Литва изтъква пет основания. Първите две основания се отнасят до мярката, свързана с неблагоприятни природни условия. Първото основание е изведено от нарушение на членове 10 и 15 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 368, стр. 74; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 192), и на член 48 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 133). Второто основание е изведено от нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193) и на принципа на пропорционалност.
14. Другите основания са свързани с агроекологичната мярка. Третото основание, изведено от нарушение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1975/2006, на член 48, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 и на член 29 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009 на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210), се отнася до проверка на ангажиментите във всички парцели. Четвъртото и петото основание, изведени, от една страна, от нарушение на член 10 от Регламент № 1975/2006, и от друга страна, от нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005, както и на принципа на пропорционалност, се отнасят до проверката на ангажиментите, свързани с използването на торове.
[ … ]
По петото основание, изведено от нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005, както и на принципа на пропорционалност
108. Република Литва оспорва налагането на финансова корекция от 5 % за агроекологичните мерки, свързани с критерия относно използването на торове, която се основава на констатацията на Комисията, че извършените визуални проверки са недостатъчни. Тя твърди, че финансовата корекция от 5 % не е пропорционална с оглед на твърдяното нарушение и надхвърля необходимото и подходящото за целите на защитата на финансовите интереси на Съюза.
109. Република Литва посочва, че в доклада си помирителният орган е изразил съмнение в обосноваността на финансовата корекция от 5 %. Всъщност извършените със задна дата проверки са показали наличието не само на едно нарушение, така че твърдяното нарушение е породило ограничен риск за ЕЗФРСР.
110. Следва да се припомни, че според член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 Комисията извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от общностното финансиране, като взема предвид, от една страна, естеството и сериозността на нарушението, и от друга страна, причинената финансова щета на Съюза.
111. Във връзка с това в документ № VI/5330/97 се предвижда, че когато са извършени всички ключови проверки, но без да са съобразени с предвиденото в регламентите относно техния брой, честота и строгост, следва да се приложи корекция в размер на 5 %, поради което може основ ателно да се заключи, че тези проверки не гарантират очакваното равнище на редовност на заявленията и че рискът от загуби за бюджета на Съюза е значителен.
112. В случая, що се отнася, на първо място, до естеството и сериозността на нарушението, Комисията правилно твърди, че ако проверките във връзка с критерия за използването на торове са били само визуални, този недостатък трябва да се счита за липса, която засяга един от основните елементи на проверката, което по принцип може да обоснове налагането на корекция с единна ставка от 5 % съгласно документ № VI/5330/97 (вж. точка 111 по-горе).
113. Освен това, както отбелязва Комисията, тази корекция с единна ставка се прилага само към мерките, свързани с критерия относно използването на торове. Това се установява от обобщения доклад и не се оспорва от жалбоподателя.
114. На второ място обаче, що се отнася до сериозността на финансовия риск, свързан с недостатъка при проверката на мерки във връзка с критерия относно използването на торове, трябва да се изследва дали Комисията основателно е могла да приеме, че този недостатък води до значителен риск от загуби за бюджета на Съюза, съгласно документ № VI/5330/97 (вж. точка 111 по-горе).
115. Съгласно съдебната практика, макар Комисията да е длъжна да докаже наличието на нарушение на правилата на Съюза, то след като това нарушение бъде установено, държавата членка трябва да докаже, ако е необходимо, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от това (решение от 7 юли 2005 г., Гърция/Комисия, C‑5/03, Rec, EU:C:2005:426, т. 38).
116. В случая на поставения от Общия съд писмен въпрос за уточняване в съдебно заседание относно естеството на извършените в последствие по-изчерпателни проверки, с цел да се установи надеждността на извършените през 2008 г. и 2009 г. визуални проверки, Република Литва е обяснила, че в резултат от препоръките от одитния доклад, който е съобщен на литовските власти на 10 декември 2009 г., последващите проверки са извършени съгласно предвидените от Комисията методи, като са проверени по-конкретно фактурите и съвместимостта на 10 % от съответните земеделски производители.
117. Комисията не оспорва, че използваните при последващите проверки методи съответстват на препоръките ѝ. Според нея тези проверки не премахват първоначалния недостатък.
118. Доколкото тези последващи проверки, които се основават на съвкупност от методи и са осъществени върху 10 % от извадката, не са довели до констатацията, че е извършено нарушение от 215 проверени по този начин заявители (вж. точка 109 по-горе), следва да се приеме, че Република Литва на практика надлежно е доказала, че липсата на хоризонтални проверки, съответстващи на правната уредба на Съюза, е довела само до малък финансов риск за бюджета на Съюза. Според разпоредбите на документ № VI/5330/97 обаче този риск не обосновава прилагането на финансова корекция от 5 % по отношение на съответните мерки, която се предвижда само когато рискът от загуби за бюджета на Съюза е значителен.
119. Следователно налагането на финансова корекция от 5 % по отношение на агроекологичните мерки, които са свързани с критерия за използването на торове, противоречи на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и на принципа на пропорционалност.
120. Поради това трябва да се приеме, че петото основание следва да бъде уважено. Жалбата трябва да бъде отхвърлена в частта, в която се основава на останалите четири основания.
121. От това следва, че обжалваното решение трябва да се отмени, в частта, в която се налага финансова корекция от 5 % по отношение на агроекологичните мерки, които са свързани с критерия за използването на торове.
По съдебните разноски
122. Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.
123. В настоящия случай всяка от страните следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски.
(1) .
(1) – Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отменя Решение за изпълнение 2013/214/ЕС на Комисията от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която се налага финансова корекция от 5 % по отношение на агроекологичните мерки, които са свързани с критерия за използването на торове.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Република Литва и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.