<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-324/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017TJ0324</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2022:175">EU:T:2022:175</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>162</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>162</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220330">30.3.2022 г.</DATE> — Дело T‑324/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">SAS Cargo Group и др./Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (четвърти разширен състав)</P><P><DATE ISO="20220330">30 март 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Пазар на въздушния превоз на товари</KEYWORD><KEYWORD>Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Координиране на елементи от цената на услугите по въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност, плащане на комисиона върху допълнителните такси)</KEYWORD><KEYWORD>Обмен на информация</KEYWORD><KEYWORD>Териториална компетентност на Комисията</KEYWORD><KEYWORD>Право на защита</KEYWORD><KEYWORD>Равни процесуални възможности</KEYWORD><KEYWORD>Член 266 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Държавна принуда</KEYWORD><KEYWORD>Единно продължено нарушение</KEYWORD><KEYWORD>Размер на глобата</KEYWORD><KEYWORD>Стойност на продажбите</KEYWORD><KEYWORD>Тежест на нарушението</KEYWORD><KEYWORD>Продължителност на участието в нарушението</KEYWORD><KEYWORD>Смекчаващи обстоятелства</KEYWORD><KEYWORD>Крайно ограничено участие</KEYWORD><KEYWORD>Отегчаващи обстоятелства</KEYWORD><KEYWORD>Повторност на нарушението</KEYWORD><KEYWORD>Правомощие за пълен съдебен контрол</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑324/17</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">SAS Cargo Group A/S</HT>, установено в Каструп (Дания),</P><P><HT TYPE="BOLD">Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden</HT>, установено в Стокхолм (Швеция),</P><P><HT TYPE="BOLD">SAS AB</HT>, установено в Стокхолм,</P><P>представлявани от B. Creve, M. Kofmann, J. Killick и G. Forwood, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподатели,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от A. Dawes и C. Vollrath, подпомагани от B. Doherty, barrister,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане по член 263 ДФЕС, по същество, за отмяна на Решение C(2017) 1742 final на Комисията от <DATE ISO="20170317">17 март 2017 година</DATE> относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) в частта, засягаща жалбоподателите, и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената им глоба,</P><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, J. Schwarcz, C. Iliopoulos, D. Spielmann и I. Reine, съдии,</P><P>секретар: L. Ramette, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателите, SAS Cargo Group A/S (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>SAS Cargo<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>SAS Consortium<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и SAS AB, извършват дейност на пазара на въздушния превоз на товари (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>превозът на товари<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). SAS Cargo, което предлага услуги по превоз на товари, е дъщерно дружество на SAS и е притежавано изцяло непряко от него. До <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> SAS Cargo не е отделен правен субект, а е търговско звено на SAS Consortium. SAS Consortium принадлежи на SAS.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>В сектора на превоза на товари авиокомпании осигуряват транспортирането на стоки по въздушен път (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>превозвачите<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>). Превозвачите обикновено предоставят услуги по превоз на товари на спедиторите, които организират придвижването на стоките от името на изпращачите. За това спедиторите заплащат на превозвачите цена, формирана, от една страна, от тарифи, които се изчисляват на килограм и се договарят за дълъг период (обикновено за сезон, тоест шест месеца) или за конкретен случай, и от друга страна, от различни допълнителни такси, предназначени за покриване на някои разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Разграничават се четири вида превозвачи: първо, експлоатиращите само товарни самолети, второ, заделящите при пътническите си полети част от товарното отделение на самолета за превоз на стоки, трето, разполагащите както с товарни самолети, така и с пространство, заделено за превоз на товари в товарното отделение на самолети за превоз на пътници (смесени авиокомпании), и четвърто, интеграторите, които разполагат с товарни самолети, предоставящи едновременно интегрирани услуги по експресна доставка и общи услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Тъй като никой превозвач не е в състояние да обслужва по света всички големи направления за превоз на товари с достатъчна честота, сключването на споразумения между превозвачите за увеличаване на покритието им на мрежата или за подобряване на разписанията им се е развило, включително чрез по-широки търговски обединения между превозвачи. Сред тези обединения към момента на настъпване на фактите по-специално е обединението WOW, включващо Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Lufthansa<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), SAS Cargo, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>SAC<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) и Japan Airlines International Co. Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Japan Airlines<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Административното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20051207">7 декември 2005 г.</DATE> въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="045" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2002">ОВ C 45, 2002 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>) Комисията на Европейските общности получава искане за освобождаване от глоба, подадено от Lufthansa и неговите дъщерни дружества, Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Swiss<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). В искането се посочва, че между редица превозвачи съществуват интензивни антиконкурентни контакти, по-специално относно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>допълнителната такса за гориво (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ДТГ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), която била въведена за справяне с нарастващия разход за гориво,</P></ITEM><ITEM><P>допълнителната такса за сигурност (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>ДТС<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), която била въведена за справяне с разхода за някои мерки за сигурност, наложени след терористичните атаки от <DATE ISO="20010911">11 септември 2001 г.</DATE></P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060214">14</DATE> и <DATE ISO="20060215">15 февруари 2006 г.</DATE> Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на редица превозвачи на основание член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 1, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>След проверките редица превозвачи, включително SAS Cargo и SAS Consortium, подават искане въз основа на известието от 2002 г., посочено в точка 5 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071219">19 декември 2007 г.</DATE>, след като е изпратила няколко искания за предоставяне на информация, Комисията адресира изложение на възраженията до 27 превозвачи, след които са жалбоподателите (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>изложението на възраженията<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). Според нея тези превозвачи са нарушили член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), участвайки в картел, свързан по-специално с ДТГ, ДТС и отказ да се плащат комисиони върху допълнителните такси (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>отказът да се плащат комисиони<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В отговор на изложението на възраженията неговите адресати представят писмени становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20080630">30 юни</DATE> и <DATE ISO="20080704">4 юли 2008 г.</DATE> се провежда изслушване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2010) 7694 окончателен относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] (преписка COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>). Адресати на това решение са 21 превозвачи (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>уличените превозвачи с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), а именно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Air Canada,</P></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><P>Air France-KLM (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>AF-KLM<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>),</P></ITEM><ITEM><P>Société Air France (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>AF<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>),</P></ITEM><ITEM><P>Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>KLM<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>),</P></ITEM><ITEM><P>British Airways plc,</P></ITEM><ITEM><P>Cargolux Airlines International SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Cargolux<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>),</P></ITEM><ITEM><P>Cathay Pacific Airways Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>CPA<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>),</P></ITEM><ITEM><P>Japan Airlines Corp.,</P></ITEM><ITEM><P>Japan Airlines;</P></ITEM><ITEM><P>Lan Airlines SA,</P></ITEM><ITEM><P>Lan Cargo SA,</P></ITEM><ITEM><P>Lufthansa Cargo,</P></ITEM><ITEM><P>Lufthansa,</P></ITEM><ITEM><P>Swiss,</P></ITEM><ITEM><P>Martinair Holland NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Martinair<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>),</P></ITEM><ITEM><P>Qantas Airways Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Qantas<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>),</P></ITEM><ITEM><P>SAS,</P></ITEM><ITEM><P>SAS Cargo,</P></ITEM><ITEM><P>SAS Consortium,</P></ITEM><ITEM><P>SAC,</P></ITEM><ITEM><P>Singapore Airlines Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>SIA<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>).</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Възраженията, повдигнати временно срещу другите адресати на изложението на възраженията, са оттеглени (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>неуличените превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В мотивите на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> се описва обхващащо територията на ЕИП и Швейцария единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, чрез което превозвачите, уличени с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В частта, засягаща жалбоподателите, диспозитивът на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="001"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Член 1</HT></TI.ART><ALINEA><P>Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се вътре в ЕИП, през следните периоди:</P><P>[…]</P><P>й) SAS […] от <DATE ISO="20010817">17 август 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>к) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>л) [SAS Consortium] от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 2</HT></TI.ART><ALINEA><P>Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се извън ЕИП, през следните периоди:</P><P>[…]</P><P>р) SAS […] от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>с) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="003"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 3</HT></TI.ART><ALINEA><P>Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни, през следните периоди:</P><P>[…]</P><P>о) SAS […] от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>п) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><?PAGE NO="6"?><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="004"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 4</HT></TI.ART><ALINEA><P>Следните предприятия са нарушили член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария] за въздушния транспорт, участвайки в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, чрез които те са координирали различни ценови елементи, отчитани при услуги по [превоз на товари] по маршрути между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се в Швейцария, през следните периоди:</P><P>[…]</P><P>й) SAS […] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>к) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>л) [SAS Consortium] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE></P><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="005"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 5</HT></TI.ART><ALINEA><P>За нарушенията, посочени в членове 1—4 [от решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>], се налагат следните глоби:</P><P>[…]</P><P>о) [SAS Consortium]: <FT TYPE="NUMBER">5355000</FT> EUR;</P><P>п) [SAS Cargo] и [SAS Consortium] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">4254250</FT> EUR;</P><P>р) [жалбоподателите] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">5265750</FT> EUR;</P><P>с) [SAS Cargo] и SAS […] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">32984250</FT> EUR;</P><P>т) [SAS Cargo]: <FT TYPE="NUMBER">22308250</FT> EUR;</P><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="006"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 6</HT></TI.ART><ALINEA>Посочените в членове 1—4 предприятия трябва да преустановят незабавно посочените в тези членове нарушения, ако все още не са го направили.</ALINEA><ALINEA>Занапред тези предприятия трябва да се въздържат от всяко действие или поведение, посочено в членове 1—4, и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обжалване на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> пред Общия съд</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110125">25 януари 2011 г.</DATE> жалбоподателите подават жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> в засягащата ги част и, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложените им глоби. Другите превозвачи, уличени с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, с изключение на Qantas, също подават жалби до Общия съд срещу това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Canada/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑9/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:994">EU:T:2015:994</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑28/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:995">EU:T:2015:995</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Japan Airlines/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑36/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:992">EU:T:2015:992</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cathay Pacific Airways/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑38/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:985">EU:T:2015:985</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cargolux Airlines/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑39/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:991">EU:T:2015:991</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑40/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:986">EU:T:2015:986</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo Pte/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑43/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:989">EU:T:2015:989</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Deutsche Lufthansa и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑46/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:987">EU:T:2015:987</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>British Airways/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑48/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:988">EU:T:2015:988</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Air France-KLM/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑62/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:996">EU:T:2015:996</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Air France/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑63/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:993">EU:T:2015:993</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Martinair Holland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:984">EU:T:2015:984</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отменя решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> изцяло или отчасти, доколкото засяга съответно Air Canada, KLM, Japan Airlines и Japan Airlines Corp., CPA, Cargolux, Latam Airlines Group, SA (по-рано Lan Airlines) и Lan Cargo, SAC и SIA, Lufthansa, Lufthansa Cargo и Swiss, British Airways, жалбоподателите, AF-KLM, AF и Martinair. Според Общия съд в мотивите на това решение е допуснат порок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, Общият съд установява, че решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> е опорочено поради противоречия между мотивите и диспозитива. В мотивите на това решение се описвало само едно единно продължено нарушение, свързано с всички обхванати от картела маршрути, в което участвали превозвачите, уличени с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> В диспозитива на същото решение обаче се посочвали или четири отделни единни продължени нарушения или само едно единно продължено нарушение, като за отговорни били счетени само превозвачите, които при посочените в членове 1—4 от същото решение маршрути пряко участвали в неправомерните деяния, отбелязани във всеки от тези членове, или знаели за наличието на тайно договаряне при тези маршрути, приемайки свързания с това риск. Никой от тези два прочита на диспозитива на въпросното решение обаче не отговарял на мотивите му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Общият съд също така отхвърля като несъвместим с мотивите на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> предложения от Комисията алтернативен прочит на диспозитива му, предполагащ да се приеме, че неотбелязването на някои от превозвачите, уличени с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, в членове 1, 3 и 4 от това решение може да се обясни — без да е нужно да се приема, че в тези членове се установяват отделни единни продължени нарушения — с факта, че въпросните превозвачи не обслужват маршрутите, обхванати от тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На второ място, според Общия съд мотивите на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> съдържат значителни вътрешни противоречия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На трето място, след като отбелязва, че никой от двата възможни прочита на диспозитива на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> не отговаря на мотивите към него, Общият съд проверява дали поне при един от тези два възможни прочита вътрешните противоречия в<?PAGE NO="8"?> това решение са могли да накърнят правото на защита на жалбоподателите и да попречат на Общия съд да упражни своя контрол. Що се отнася до първия прочит, съгласно който са налице четири отделни единни продължени нарушения, първо, Общият съд приема, че жалбоподателите не са били в състояние да разберат в каква степен с изложените в мотивите доказателства, свързани с наличието на единно продължено нарушение, може да се констатира наличието на четирите отделни нарушения, установени в диспозитива, и те съответно не са били в състояние да оспорят тяхната достатъчност. Второ, според Общия съд жалбоподателите са се оказали в невъзможност да разберат логиката, която е следвала Комисията, за да ги счете за отговорни за нарушение, включително за маршрути, които не са обслужвани вътре в зададения периметър с всеки член от решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Г.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обжалваното решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160520">20 май 2016 г.</DATE> вследствие на постановената от Общия съд отмяна Комисията изпраща писмо до превозвачите, уличени с решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> и обжалвали същото пред Общия съд, с което ги уведомява, че нейната генерална дирекция (ГД) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> възнамерява да ѝ предложи приемане на ново решение, в което се заключава, че те са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при всички посочени в това решение маршрути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Адресатите на писмото на Комисията, посочено в точка 21 по-горе, са приканени да изразят вижданията си по предложението на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на Комисията в едномесечен срок. Всички, включително жалбоподателите, се възползват от тази възможност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170317">17 март 2017 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>). Адресати на това решение са 19 превозвачи (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>уличените превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), а именно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Air Canada,</P></ITEM><ITEM><P>AF-KLM,</P></ITEM><ITEM><P>AF,</P></ITEM><ITEM><P>KLM,</P></ITEM><ITEM><P>British Airways,</P></ITEM><ITEM><P>Cargolux,</P></ITEM><ITEM><P>CPA,</P></ITEM><ITEM><P>Japan Airlines,</P></ITEM><ITEM><P>Latam Airlines Group,</P></ITEM><ITEM><P>Lan Cargo,</P></ITEM><?PAGE NO="9"?><ITEM><P>Lufthansa Cargo,</P></ITEM><ITEM><P>Lufthansa,</P></ITEM><ITEM><P>Swiss,</P></ITEM><ITEM><P>Martinair,</P></ITEM><ITEM><P>SAS,</P></ITEM><ITEM><P>SAS Cargo,</P></ITEM><ITEM><P>SAS Consortium,</P></ITEM><ITEM><P>SAC,</P></ITEM><ITEM><P>SIA.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В обжалваното решение не се повдигат възражения срещу другите адресати на изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В мотивите на обжалваното решение се описва единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, чрез което уличените превозвачи координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят посредством ДТГ, ДТС и плащането на комисиона върху допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На първо място, в точка 4.1 от обжалваното решение Комисията описва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>[о]сновните принципи и структура[та] на картела<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. В съображения 107 и 108 от това решение тя посочва, че разследването е разкрило картел в световен мащаб, основан на мрежа от двустранни и многостранни контакти, поддържани през дълъг период между конкурентите относно поведението, което те са решили, предвиждали или възнамерявали да възприемат за различни елементи от цената на услугите по превоз на товари, а именно ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони. Тя подчертава, че общата цел на тази мрежа от контакти е била да се координира поведението на конкурентите при таксуването или да се намали несигурността при тяхната ценова политика (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>спорният картел<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Съгласно съображение 109 от обжалваното решение целта на координираното прилагане на ДТГ е била да се гарантира, че превозвачите от целия свят налагат фиксирана допълнителна такса на килограм за всички обхванати пратки. Създадена била сложна мрежа от контакти, главно двустранни, между превозвачи с цел координация и надзор на прилагането на ДТГ, като точната дата на прилагане според Комисията често е решавана на местно равнище, като основният местен превозвач обикновено поема водачеството, а другите следват. Този координиран подход бил отнесен и към ДТС, както и към отказа да се плащат комисиони, така че последните станали нетни приходи за превозвачите и били допълнителна стимулираща мярка, за да бъдат те накарани да следват координирането на допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Съгласно съображение 110 от обжалваното решение висшето ръководство в седалището на редица превозвачи било или директно замесено в контактите с конкурентите или редовно информирано за тях. При допълнителните такси отговарящите за тях служители от седалището били в контакт помежду си, когато предстояла промяна на размера на допълнителната такса. Отказът да се плащат комисиони също бил потвърждаван многократно в хода на контактите, осъществявани на равнище централно ръководство. На местно равнище също имало чести контакти с цел, от една страна, по-добро изпълнение на даваните от централните ръководства указания и адаптирането им към местните пазарни условия и от друга страна, координиране и задействане на местните инициативи. В последната хипотеза седалищата на превозвачите обикновено разрешавали предложената инициатива или били уведомявани за нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съгласно съображение 111 от обжалваното решение превозвачите влизали в контакт едни с други било двустранно, било на малки групи, било на големи многостранни форуми в някои случаи. Местните сдружения на представители на превозвачи били използвани, по-специално в Хонконг и Швейцария, за обсъждане на мерки за подобряване на ефективността и за координиране на допълнителните такси. Срещите на обединения, като например обединението WOW, също били използвани за тези цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>На второ място, в точки 4.3, 4.4. и 4.5 от обжалваното решение Комисията описва контактите, свързани съответно с ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>спорните контакти<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Така, първо, в съображения 118—120 от обжалваното решение Комисията обобщава контактите, свързани с ДТГ, по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>(118)</NO.P><TXT>В края на 1999 г. и началото на 2000 г. е създадена мрежа от двустранни контакти с участието на редица авиокомпании, позволяваща обмен на информация за действията на предприятията от участниците между всички членове на мрежата. Превозвачите редовно са влизали в контакт едни с други, за да обсъдят всеки възникнал въпрос във връзка с ДТГ, по-специално измененията в механизма, промените на равнището на ДТГ, последователното прилагане на механизма и случаите, в които някои авиокомпании не следват системата.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(119)</NO.P><TXT>Що се отнася до въвеждането на ДТГ на местно равнище, често е прилагана система, чрез която доминиращите авиокомпании — при някои маршрути или в някои страни — първи обявяват промяната и после се следват от другите […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(120)</NO.P><TXT>Антиконкурентното координиране на ДТГ по принцип се извършва в четири контекста: във връзка с въвеждането на ДТГ в началото на 2000 г., повторното въвеждане на механизъм за ДТГ след отмяната на механизма, предвиден от [Асоциацията за международен въздушен транспорт (IATA)], въвеждането на нови прагове на задействане (увеличаване на максималното равнище на ДТГ) и най-вече момента, в който показателите за горивото приближат прага, при който ще се задейства увеличаване или намаляване на ДТГ<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Второ, в съображение 579 от обжалваното решение Комисията обобщава контактите, свързани с ДТС, по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Редица от [уличените превозвачи] наред с останалото са обсъждали намеренията си за въвеждане на ДТС […]. Обсъждани са също размерът на допълнителна такса и графикът за въвеждане. [Уличените превозвачи] освен това са споделяли идеи за оправданието, което да се даде на техните клиенти. През целия период 2002—2006 г. е имало специални контакти относно въвеждането на ДТС. Незаконосъобразното координиране е провеждано както на равнище централни ръководства, така и на местно равнище<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Трето, в съображение 676 от обжалваното решение Комисията посочва, че уличените превозвачи са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>продължили да отказват да плащат комисиона върху допълнителните такси и взаимно са потвърдили своето намерение в тази област в хода на многобройни контакти<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На трето място, в точка 4.6 от обжалваното решение Комисията извършва преценка на спорните контакти. Преценката на отчетените контакти срещу жалбоподателите се съдържа в съображения 790—792 от това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>На четвъртото място, в точка 5 от обжалваното решение Комисията прилага член 101 ДФЕС към фактите в разглеждания случай, уточнявайки същевременно в бележка под линия 1289 от това решение, че изложените виждания се отнасят и за член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт. Така, първо, в съображение 846 от посоченото решение тя приема, че уличените превозвачи са координирали своето поведение или са повлияли на таксуването, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>а това в крайна сметка е равносилно на фиксиране на цени във връзка с<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> ДТГ, ДТС и плащането на комисиона върху допълнителните такси. В съображение 861 от същото решение тя квалифицира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>общата система за координиране на поведението при таксуване на услуги по превоз на товари<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, чието съществуване е разкрито с нейното разследване, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>сложно нарушение, състоящо се от различни действия, които [могат] да се квалифицират било като споразумение, било като съгласувана практика, в рамките на които конкурентите съзнателно са заменили рисковете от конкуренцията с практическо сътрудничество между тях<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Второ, в съображение 869 от обжалваното решение Комисията приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>разглежданото поведение съставлява единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Тя съответно приема, че разглежданите уговорки преследват единна антиконкурентна цел, а именно да се възпрепятства конкуренцията в сектора на превоза на товари в ЕИП, включително когато координирането протича на местно равнище и в него се правят местни изменения (съображения 872—876), засягат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>само една [с]тока/услуга<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, а именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>доставката на услуги по превоз на товари […] и таксуването им<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (съображение 877), засягат едни и същи предприятия (съображение 878), имат единно естество (съображение 879) и се отнасят за три съставни части, а именно ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони, които части <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>често са обсъждани заедно в хода на един и същ контакт с конкурентите<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> (съображение 880).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В съображение 882 от обжалваното решение Комисията добавя, че жалбоподателите са участвали в две от трите съставни части на единното нарушение, а именно ДТГ и ДТС, но че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>предвид участието им в другите елементи на нарушението, те разумно са можели да предвидят наличието на обсъждания между страните по такава свързана тематика като плащането на комисиона върху допълнителните такси и са били готови да поемат съответния риск<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Трето, в съображение 884 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданото нарушение е продължено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Четвърто, в съображения 885—890 от обжалваното решение Комисията обсъжда релевантността на контактите, осъществени в трети страни, и контактите относно маршрути, които превозвачите никога не са обслужвали или не са могли законосъобразно да обслужват. Според нея предвид световния характер на спорния картел тези контакти са релевантни, за да се докаже наличието на единното продължено нарушение. По-специално, от една страна, тя посочва, че допълнителните такси са били мерки с общо приложение, които не са били специфични за даден маршрут, а целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище, включително за маршрутите от и към ЕИП и Швейцария. Тя отбелязва, че отказът да се плащат комисиони също е с общ характер. От друга страна, тя приема, че никаква непреодолима бариера не е възпрепятствала превозвачите да предоставят услуги по превоз на товари по маршрутите, които никога не са били обслужвани от тях или които те не са могли законосъобразно да обслужват, по-специално благодарение на споразуменията, които са могли да сключат помежду си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Пето, в съображение 903 от обжалваното решение Комисията приема, че целта на спорното поведение е била ограничаване на конкуренцията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>поне в [Съюза], ЕИП и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. В съображение 917 от посоченото решение тя добавя по същество, че поради това не е необходимо да се отчитат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>конкретните последици<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> от това поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Шесто, в съображения 922—971 от обжалваното решение Комисията разглежда обединението WOW. В съображение 971 от това решение тя заключава следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Предвид обхвата на споразумението за обединение WOW и задействането му, според Комисията координирането на допълнителните такси между членовете на [обединението] WOW е протекло извън законосъобразната рамка на обединението, която не го обосновава. Членовете в действителност са знаели, че такова координиране е незаконосъобразно. Те освен това са били в течение, че координирането на допълнителните такси засяга редица [превозвачи], които не участват в [обединението] WOW. Ето защо според Комисията с доказателствата за контактите между членовете на [обединение] WOW […] се доказва тяхното участие в нарушението на член 101 ДФЕС, описано в настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Седмо, в съображения 972—1021 от обжалваното решение Комисията разглежда правната уредба на седем трети страни, за която редица уличени превозвачи твърдят, че им е налагала съгласуване между тях по допълнителните такси, възпрепятствайки по този начин прилагането на релевантните правила за конкуренция. Според Комисията тези превозвачи не са доказали, че са действали под принудата на въпросните трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Осмо, в съображения 1024—1035 от обжалваното решение Комисията приема, че единното продължено нарушение е можело чувствително да засегне търговията между държави членки, между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и между договарящите се страни по Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Девето, Комисията разглежда границите на своята териториална и времева компетентност, за да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция в разглеждания случай. От една страна, в съображения 822—832 от обжалваното решение в частта му, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Компетентност на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, тя по същество приема, че няма да прилага,<?PAGE NO="13"?> най-напред, член 101 ДФЕС за споразуменията и практиките преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, засягащи маршрутите между летища в Европейския съюз и летища, намиращи се извън ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), след това, член 53 от Споразумението за ЕИП за споразуменията и практиките преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE>, засягащи маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> и маршрутите между летища, намиращи в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП и не са членки на Европейския съюз, и летища, намиращи се в трети страни (наричани по-нататък „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, а заедно с маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> — „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>), и накрая, член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт за споразуменията и практиките преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE>, засягащи маршрутите между летища в Съюза и швейцарски летища (наричани по-нататък „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>). Тя също така уточнява, че с обжалваното решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>изобщо не се цели установяване на каквото и да било нарушение на член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] при услугите по превоз на товари [между] Швейцария [и] трети страни]<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>От друга страна, в съображения 1036—1046 от обжалваното решение в частта му, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Приложимостта на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП за входящите маршрути<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, Комисията отхвърля твърденията на различни уличени превозвачи, че надхвърля границите на своята териториална компетентност предвид правилата от международното публично право, констатирайки и санкционирайки нарушение на тези две разпоредби при маршрутите от трети страни към ЕИП (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>входящите маршрути<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, а предлаганите услуги по превоз на товари по тези маршрути — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>входящите услуги по превоз на товари<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>). По-специално, в съображение 1042 от това решение тя припомня критериите, които счита за приложими, така:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Що се отнася до извънтериториалното прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тези разпоредби са приложими към споразуменията, които са приведени в изпълнение в [Съюза] (теория за задействането) или имат непосредствени, съществени и предвидими последици в [Съюза] (теория за последиците)<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В съображения 1043—1046 от обжалваното решение Комисията прилага въпросните критерии към фактите по случая:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>(1043)</NO.P><TXT>При [входящите] услуги по превоз на товари член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП са приложими, тъй като самата услуга, която е предметът на нарушението при фиксирането на цени, трябва да бъде извършена и на практика се извършва частично на територията на ЕИП. Освен това множество контакти, с които адресатите са координирали допълнителните такси и [отказа да се] плащат комисиони, са осъществени вътре в ЕИП или в тях е имало участници, намиращи се в ЕИП.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(1044)</NO.P><TXT>[…] примерът, посочен в [Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (EО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ C 95, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)], не е релевантен в случая. Това известие се отнася за географското разпределение на оборота между предприятията, за да се определи дали са достигнати праговете на оборота по член 1 от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040120">20 януари 2004 година</DATE> относно контрола върху концентрациите между предприятия [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 24, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201)].</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="14"?><CONSID><NP><NO.P>(1045)</NO.P><TXT>Освен това антиконкурентните практики в трети страни, що се отнася до превоза на товари […] към Съюза и ЕИП, могат да имат непосредствени, съществени и предвидими последици вътре в Съюза и ЕИП, тъй като повишените разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради самото си естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП. В разглеждания случай антиконкурентните практики, елиминиращи конкуренцията между превозвачите, които предлагат [входящи] услуги по превоз на товари, могат да имат такива последици и за доставката на услуги по [превоз на товари] от други превозвачи вътре в ЕИП между транспортните възли (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>hubs<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(1046)</NO.P><TXT>Накрая, трябва да се подчертае, че Комисията разкрива картел на световно равнище. Картелът е прилаган по целия свят и уговорките в него относно входящите маршрути са съставна част на единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. Уговорките в картела в много случаи са организирани на централно равнище и местният персонал само ги прилага. Еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на картела.<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/></TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>На пето място, в съображение 1146 от обжалваното решение Комисията приема, че началото на спорния картел е поставено на <DATE ISO="19991207">7 декември 1999 г.</DATE> и той е съществувал до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> В същото съображение тя уточнява, че с картела са нарушавани:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>член 101 ДФЕС: от <DATE ISO="19991207">7 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> при въздушния транспорт между летища в Съюза,</P></ITEM><ITEM><P>член 101 ДФЕС: от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> при въздушния транспорт по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>,</P></ITEM><ITEM><P>член 53 от Споразумението за ЕИП: от <DATE ISO="19991207">7 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> при въздушния транспорт между летищата в ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>),</P></ITEM><ITEM><P>член 53 от Споразумението за ЕИП: от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> при въздушния транспорт по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>,</P></ITEM><ITEM><P>член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт: от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> при въздушния транспорт по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Що се отнася до жалбоподателите, според Комисията продължителността на нарушението обхваща периода от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>На шесто място, в точка 8 от обжалваното решение Комисията обсъжда поправителните мерки, които трябва да се вземат, и глобите, които трябва да се наложат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до определянето на размера на глобите, Комисията посочва, че е взела предвид тежестта и продължителността на единното продължено нарушение, както и евентуалните отегчаващи или смекчаващи обстоятелства. В това отношение тя се позовава на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на<?PAGE NO="15"?> член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="2006">ОВ C 210, 2006 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Насоките от 2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В съображения 1184 и 1185 от обжалваното решение Комисията посочва, че основният размер на глобата се формира от дял, който може да достигне 30 % от стойността на продажбите на предприятието, определян според тежестта на нарушението и умножаван по броя на годините на участие на предприятието в нарушението, към който дял се добавя допълнителен размер между 15 % и 25 % от стойността на продажбите (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>допълнителният размер<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В съображение 1197 от обжалваното решение Комисията определя стойността на продажбите, събирайки за 2005 г., която е последната пълна година преди преустановяването на единното продължено нарушение, оборота, свързан с полетите в двете посоки по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> и маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Тя взема предвид и присъединяването към Съюза на нови държави членки през 2004 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В съображения 1198—1212 от обжалваното решение, отчитайки естеството на нарушението (хоризонтални споразумения за фиксиране на цени), общия пазарен дял на уличените превозвачи (34 % на световно равнище и поне толкова при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>), географския обхват на спорния (световен) картел и действителното му задействане, Комисията определя коефициента за тежест на 16 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В съображения 1214—1217 от обжалваното решение Комисията определя продължителността на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение по следния начин според засегнатите маршрути:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, за SAS, SAS Cargo и SAS Consortium, съответно: от <DATE ISO="20010817">17 август 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> и от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE>, определена като брой години и месеци съответно на четири години и пет месеца, четири години и осем месеца и четири години, както и коефициент на умножение съответно 4 цяло и 5/12, 4 цяло и 8/12 и 4,</P></ITEM><ITEM><P>при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, за SAS и SAS Cargo: от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, определена като брой години и месеци на една година и девет месеца, както и коефициент на умножение 1 цяло и 9/12,</P></ITEM><ITEM><P>при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, за SAS, SAS Cargo и SAS Consortium, съответно: от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> и от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE>, определена като брой години и месеци съответно на три години и осем месеца, три години и осем месеца и една година и шест месеца, както и коефициент на умножение съответно 3 цяло и 8/12, 3 цяло и 8/12 и 1 цяло и 6/12,</P></ITEM><ITEM><P>при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, за SAS и SAS Cargo: от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, определена като брой месеци на осем месеца, както и коефициент на умножение 8/12.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В съображение 1219 от обжалваното решение Комисията приема, че предвид конкретните обстоятелства в случая и изложените в точка 53 по-горе критерии допълнителният размер трябва да съответства на 16 % от стойността на продажбите. В съображения 1221, 1223 и 1227—1229 от това решение Комисията уточнява, че този допълнителен размер трябва да се разпредели между SAS, SAS Cargo и SAS Consortium, за да отразява продължителността на участие на всеки от тези субекти в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Поради това в съображения 1240—1242 от обжалваното решение основният размер, изчислен за SAS, SAS Cargo и SAS Consortium съответно на <FT TYPE="NUMBER">106000000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">108000000</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">14000000</FT> EUR, е определен съответно на <FT TYPE="NUMBER">60000000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">61000000</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">14000000</FT> EUR след прилагане на намаляване с 50 % въз основа на точка 37 от Насоките от 2006 г. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>общото намаляване с 50 %<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>) и поради факта че част от услугите, свързани с входящите маршрути и с маршрутите от ЕИП към трети страни (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>изходящите маршрути<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>), е предоставяна извън територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, поради което е възможно част от вредата да е настъпила извън тази територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В съображения 1243—1245 от обжалваното решение въз основа на точка 28 от Насоките от 2006 г. Комисията увеличава с 50 % основния размер на глобата, наложена на SAS Cargo и SAS Consortium, поради повторност на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В съображения 1258 и 1259 от обжалваното решение въз основа на точка 29 от Насоките от 2006 г., предвид ограниченото им участие в единното продължено нарушение, Комисията намалява с 10 % основния размер на глобата на жалбоподателите поради наличието на смекчаващи обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В съображения 1264 и 1265 от обжалваното решение въз основа на точка 29 от Насоките от 2006 г. Комисията предоставя на уличените превозвачи допълнително намаляване с 15 % на основния размер на глобата (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>общото намаляване с 15 %<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>), тъй като някои регулаторни режими са насърчавали спорния картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В съображения 1268 и 1271 от обжалваното решение Комисията обаче отхвърля твърдението на жалбоподателите, че решение на датския орган по конкуренция от 2002 г. е можело да създаде у тях оправдани правни очаквания относно границите на нейната териториална компетентност да констатира нарушение на правилата за конкуренция</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Поради това в съображение 1293 от обжалваното решение Комисията определя основния размер на глобите на SAS, SAS Cargo и SAS Consortium след коригиране съответно на <FT TYPE="NUMBER">45000000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">76250000</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">17500000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В съображения 1347—1354 от обжалваното решение Комисията отчита приноса на жалбоподателите в рамките на искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като намалява с 15 % глобата, поради което, както се посочва в съображение 1404 от обжалваното решение, размерът на глобите, наложени на SAS, SAS Cargo и SAS Consortium, е определен съответно на <FT TYPE="NUMBER">38250000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">64812500</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">14875000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В частта, засягаща настоящия спор, диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="001"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>Член 1</HT></TI.ART><ALINEA><P>Координирайки поведението си при таксуването на доставката на услуги по [превоз на товари] по целия свят, що се отнася до [ДТГ], [ДТС] и плащането на комисиона върху допълнителните такси, следните предприятия са извършили следното единно продължено нарушение на член 101 [ДФЕС], член 53 от [Споразумението за ЕИП] и член 8 от [Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт] при следните маршрути и през следните периоди.</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>] през следните периоди:</TXT><P>[…]</P><P>о) SAS […] от <DATE ISO="20010817">17 август 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>п) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>р) [SAS Consortium] от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС при маршрутите [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>ЕС-трета страна<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>] през следните периоди:</TXT><P>[…]</P><P>о) SAS […] от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>п) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>ЕИП (без ЕС)-трета страна<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>] през следните периоди:</TXT><P>[…]</P><P>о) SAS […] от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>п) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Следните предприятия са нарушили член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария] по въпроси на въздушния транспорт при маршрутите [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>ЕС-Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>] през следните периоди:</TXT><P>[…]</P><P>о) SAS […] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><P>п) [SAS Cargo] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>;</P><?PAGE NO="18"?><P>р) [SAS Consortium] от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20031228">28 декември 2003 г.</DATE>;</P><P>[…]</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 2</HT></TI.ART><ALINEA><P>Решението […] от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> се изменя както следва:</P><P>в член 5 се отменят [букви] й), к) и л).</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="003"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 3</HT></TI.ART><ALINEA><P>Следните глоби се налагат за единното продължено нарушение, посочено в член 1 от настоящото решение, а що се отнася до British Airways […] и за частите от членове 1—4 от решението […] от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, които са станали окончателни:</P><P>[…]</P><P>н) [SAS Consortium]: <FT TYPE="NUMBER">5355000</FT> EUR;</P><P>о) [SAS Cargo и SAS Consortium] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">4254250</FT> EUR;</P><P>п) [жалбоподателите] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">5265750</FT> EUR;</P><P>р) [SAS Cargo] и SAS […] поотделно и солидарно: <FT TYPE="NUMBER">32984250</FT> EUR;</P><P>с) [SAS Cargo]: <FT TYPE="NUMBER">22308250</FT> EUR</P><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="004"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 4</HT></TI.ART><ALINEA>Упоменатите в член 1 предприятия трябва да преустановят незабавно посоченото в този член единно продължено нарушение, ако все още не са го направили.</ALINEA><ALINEA>Те трябва да се въздържат и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="005"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 5</HT></TI.ART><ALINEA><P>Адресати на настоящото решение са:</P><P>[…]</P><P>[жалбоподателите]</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>.</P></ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170529">29 май 2017 г.</DATE> жалбоподателите подават разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170929">29 септември 2017 г.</DATE> Комисията подава писмената защита в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180108">8 януари 2018 г.</DATE> жалбоподателите подават писмената реплика в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE> Комисията подава писмената дуплика в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190424">24 април 2019 г.</DATE>, по предложение на четвърти състав, на основание член 28 от процедурния си правилник Общият съд решава да преразпредели делото на разширен съдебен състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190625">25 юни 2019 г.</DATE> в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд поставя писмено въпроси на страните. Те отговарят в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 г.</DATE> Жалбоподателите са приканени след съдебното заседание да представят споразумението за обединението WOW и едно споразумение за въздушни услуги (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>СВУ<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>). Те изпълняват искането в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Устната фаза на производството приключва на <DATE ISO="20190718">18 юли 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20210107">7 януари 2021 г.</DATE> на основание член 113 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти разширен състав) разпорежда възобновяване на устната фаза на производството, тъй като счита, че делото не е напълно изяснено и че страните трябва да бъдат приканени да представят становищата си по необсъден от тях довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>В определения срок Комисията отговаря на поредица въпроси, поставени от Общия съд на <DATE ISO="20210112">12 януари</DATE>, <DATE ISO="20210302">2 март</DATE> и <DATE ISO="20210412">12 април 2021 г.</DATE> Жалбоподателите представят своето становище по отговорите на Комисията на <DATE ISO="20210514">14 май 2021 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20210726">26 юли 2021 г.</DATE> Общият съд отново приключва устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Жалбоподателите искат от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да разпореди процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, така че Комисията да им предостави достъп да цялата си преписка по случая, или всякакви други действия, които счита за необходими,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени изцяло или частично обжалваното решение, доколкото ги засяга,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да намали размера на глобата, която им е наложена с обжалваното решение,</P></ITEM><?PAGE NO="20"?><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Комисията по същество иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да измени размера на наложената глоба на жалбоподателите, като им отнеме предоставените им общо намаляване с 50 % и общо намаляване с 15 %, ако Общият съд реши, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В жалбата си жалбоподателите правят както искане за отмяна на обжалваното решение, така и искане за намаляване на размера на наложената им глоба. Комисията от своя страна прави едно искане — по същество за изменение на размера на наложената глоба на жалбоподателите, ако Общият съд реши, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искането за отмяна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на искането си за отмяна. Тези основания са следните:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първото: нарушение на правото на защита и на принципа на равни процесуални възможности поради отказан достъп до уличаващи и оневиняващи доказателства,</P></ITEM><ITEM><P>второто: нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност на Комисията, от една страна, да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари и от друга страна, да приложи член 53 от Споразумението за ЕИП към услугите по превоз на товари, предоставяни по маршрутите между Швейцария и трите страни членки на ЕИП, които не са част от Съюза, а именно Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия (наричани по-нататък „маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>),</P></ITEM><ITEM><P>третото: грешка в преценката на деянията, в които жалбоподателите са участвали, и на възможността с тях да се докаже, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение или са знаели за него,</P></ITEM><ITEM><P>четвъртото: нарушение на член 266 ДФЕС, член 296, втора алинея ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>), тъй като обжалваното решение било опорочено поради вътрешни несъответствия,</P></ITEM><ITEM><P>петото, което е изтъкнато при условията на евентуалност: грешки при определянето на размера на глобата, наложена на жалбоподателите.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първото основание: нарушение на правото на защита и на принципа на равни процесуални възможности поради отказан достъп до уличаващи и оневиняващи доказателства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита и принципа на равни процесуални възможности, тъй като им е отказала достъпа до релевантни доказателства, по-специално получените от Комисията след изпращането на изложението на възраженията. Това били уличаващи и оневиняващи доказателства, съдържащи се, първо, в отговорите на други адресати на изложението на възраженията и в придружаващи ги документи, второ, в становищата, предоставени на Общия съд от други превозвачи при обжалването от тяхна страна на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, и трето, в документите, на които се основава изявлението на Комисията за обединението WOW в решението ѝ от <DATE ISO="20050704">4 юли 2005 г.</DATE> по преписка COMP/M.3770 — Lufthansa/Swiss.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Що се отнася до уличаващите доказателства, които не им били предоставени и на които Комисията се позовала в обжалваното решение, според жалбоподателите те трябва да се изключат като доказателствени средства. Това по-специално били някои документи за приложимата регулаторна уредба в Хонконг, Япония, Индия, Тайланд, Сингапур, Южна Корея и Бразилия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Що се отнася до оневиняващите доказателства, според жалбоподателите документите, които Комисията получава след изложението на възраженията, вероятно са оневиняващи, тъй като обективно имат връзка с твърденията за нарушения срещу тях и съответно е възможно да са от полза за тяхната защита. Тъй като били лишени от достъп до тези документи, жалбоподателите не могли да узнаят съдържанието им. Те обаче посочват някои аспекти от случая, за които се отнасяли тези доказателства. Ставало въпрос за поведението им в рамките на обединения; за вертикалните отношения за резервация на капацитет между Lufthansa, от една страна, и други превозвачи, от друга; за деяния в трети страни с участието на жалбоподателите; за вътрешни спекулации на други превозвачи около публична информация за жалбоподателите; за различни разглеждани деяния на местно равнище и за разглеждани деяния без участието на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Жалбоподателите добавят, че решението дали дадена информация може да е от полза за тяхната защита трябва да се вземе от тях, а не от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>В подкрепа на своето основание жалбоподателите се позовават по-специално на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solvay/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑109/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:686">EU:C:2011:686</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950629">29 юни 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solvay/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑30/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:115">EU:T:1995:115</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на членове 41 и 47 от Хартата и на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>). В своето становище по отговорите на Комисията на писмените въпроси на Общия съд от <DATE ISO="20210412">12 април 2021 г.</DATE>, те се позовават и на решение от <DATE ISO="20190725">25 юли 2019 г.</DATE> на Европейския съд по правата на човека, Rook с/у Германия (CE:ECHR:2019:0725JUD000158615, т. 58 и 59). Според тях това решение затвърждава принципа на равните процесуални възможности, произтичащ от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950629">29 юни 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solvay/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑30/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:115">EU:T:1995:115</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и потвърждава, че ограничаването на разгласяването на материали, които е възможно да са релевантни, трябва да бъде строго необходимо, за да се предпазят основните права на трето лице или да се гарантира важен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Жалбоподателите освен това приканват Общия съд да разпореди процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства, така че Комисията да им предостави достъп до цялата преписка. В хода на съдебното заседание жалбоподателите променят искането си, от една страна, като ограничават обхвата му до отговорите на изложението на възраженията и до приложенията към тях и от друга страна, като добавят в него становищата и другите материали, представени на Общия съд от другите уличени превозвачи при обжалването от всеки от тях на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Комисията твърди, че жалбоподателите са могли да се запознаят с всички доказателства, до които имат право на достъп, и че твърденията им за наличие на други оневиняващи доказателства в преписката ѝ са чиста спекулация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Комисията освен това твърди, че надлежно е разгледала направените от жалбоподателите искания за достъп до документите. Те нямали право на достъп до всички отговори на други превозвачи на изложението на възраженията. Комисията била длъжна да оповести тези документи пред жалбоподателите само ако се окаже, че съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства или че са от съществено значение, за да могат те да оспорят използваните от нея цифрови данни в изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Що се отнася до твърденията на жалбоподателите по аспектите от спора, за които достъпът до оневиняващи доказателства им бил отказан, Комисията ги оспорва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Освен това Комисията възразява срещу искането на жалбоподателите за разпореждане на процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства. Комисията го счита за непропорционално по-специално тъй като жалбоподателите не представили каквото и да било доказателство, удостоверяващо полезността на исканите документи за нуждите на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че спазването на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересуваното предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето виждане относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aalborg Portland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:6">EU:C:2004:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Като следствие от принципа на зачитане на правото на защита правото на достъп до преписката означава, че Комисията трябва да даде възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат релевантни неговата защита. Това са както уличаващите, така и оневиняващите материали, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aalborg Portland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:6">EU:C:2004:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, че едва в началото на състезателната административна фаза заинтересуваното предприятие се информира посредством изложението на възраженията за всички съществени обстоятелства, на които Комисията се основава на този стадий на производството, и че това предприятие разполага с право на достъп до преписката, за да се гарантира ефективното упражняване на неговото право на защита. Следователно даденият от другите страни отговор на изложението на възраженията по принцип не е част от съвкупността от документи в преписката по разследването, с които страните могат да се запознаят (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoechst/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:366">EU:T:2009:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0163">163</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Ако обаче Комисията възнамерява да се позове на пасаж от отговор на изложение на възраженията или на документ, приложен към такъв отговор, за да установи наличието на нарушение в процедура по прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, на другите участващи в тази процедура страни трябва да се даде възможност да се произнесат по такова доказателство. При тези обстоятелства въпросният пасаж или приложеният там документ всъщност съставлява уличаващо доказателство срещу различните страни, участвали в нарушението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoechst/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:366">EU:T:2009:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0164">164</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Според съдебната практика откъси от отговори на изложението на възраженията съставляват уличаващи доказателства, щом като Комисията ги използва в обжалваното решение в подкрепа на твърдение за нарушение, за което търси отговорност от съответното предприятие (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>BPB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:254">EU:T:2008:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Напротив, откъси от отговорите на изложението на възраженията, които Комисията цитира в обжалваното решение с цел да обобщи и да отговори на довод, развит от адресат на изложението на възраженията в хода на административното производство, не могат да се считат за уличаващи доказателства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000315">15 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cimenteries CBR и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:77">EU:T:2000:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0391">391</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Засегнатото предприятие при необходимост трябва да докаже, че резултатът, до който Комисията стига в решението си, е могъл да бъде различен, ако непредоставен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини това предприятие, трябва да се изключи като уличаващо доказателствено средство (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infineon Technologies/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑99/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:773">EU:C:2018:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoechst/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:366">EU:T:2009:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0165">165</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Що се отнася до непредоставянето на оневиняващ документ, съгласно постоянната съдебна практика засегнатото предприятие трябва единствено да докаже, че неоповестяването му е могло да повлияе в негов ущърб на протичането на производството и на съдържанието на решението на Комисията (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoechst/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:366">EU:T:2009:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0166">166</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) или че е могло да навреди на защитата на интересите на това предприятие в хода на административното производство или да я направи по-трудна (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siemens и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:866">EU:C:2013:866</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0368">368</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В това отношение пасаж от отговор на изложение на възраженията или приложен към такъв отговор документ, който може да бъде релевантен за защитата на предприятие, тъй като му позволява да се позове на доказателства, които не съвпадат с логическите изводи, направени от Комисията на този стадий, съставлява оневиняващо доказателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑112/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:342">EU:T:2011:342</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Сам по себе си фактът, че други предприятия са се позовали на същите доводи като съответното предприятие и че евентуално са използвали повече ресурси за защитата си, обаче не е достатъчен, за да се счетат тези доводи за оневиняващи доказателства (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑112/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:342">EU:T:2011:342</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Що се отнася до документите, които Комисията обикновено не е длъжна да оповестява по своя собствена инициатива, трябва да се отбележи, че съответните предприятия не могат по принцип валидно да се позовават на липса на съобщаване на твърдени оневиняващи доказателства, съдържащи се в отговорите на изложение на възраженията, щом като не са поискали достъп до тези отговори в хода на административното производство (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110616">16 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>FMC Foret/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑191/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:277">EU:T:2011:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0292">292</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Следва също така да се припомни, че предприятието, твърдящо че е нарушено правото му на защита, трябва да представи начална насока за ползата за защитата му от документите, които не са му били предоставени от Комисията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се прави разграничение между твърдените уличаващи доказателства и твърдените оневиняващи доказателства, чието неоповестяване жалбоподателите оспорват.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Твърдените уличаващи доказателства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Всички твърдени уличаващи доказателства, до които жалбоподателите не получили достъп, се отнасят за описанието и анализа, съдържащи се в съображения 976—989 и 998—1012 от обжалваното решение, на нормативната рамка и административната практика, приложими при определянето на тарифите на превозвачите в някои трети страни. В това отношение жалбоподателите сочат най-напред преките позовавания на Комисията на отговорите на CPA, British Airways, Cargolux, друг превозвач и Japan Airlines на изложението на възраженията, по-нататък елементите, които имплицитно препращали към тези отговори, и накра, неоповестени документи, на които Комисията се основала, без те да произтичат непременно от други превозвачи, адресати на изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Най-напред, що се отнася до съдържащите се в обжалваното решение преки позовавания на отговорите на изложението на възраженията, трябва да се отбележи, че в основната част това не са само обобщавания на довод, развит от адресат на изложението на възраженията, по смисъла на посочената в точка 95 по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>От една страна, това се отнася за твърденията на Japan Airlines и друг превозвач, възпроизведени в съображения 1003, 1005 и 1006 от обжалваното решение, първо, че до 2006 г. японските власти не са изисквали позоваване на споразумението с определените<?PAGE NO="25"?> превозвачи по приложимото СВУ при подаване на искане за разрешаване на допълнителни такси и второ, че не е било наложено никакво задължение за координиране при полетите между Япония и Обединеното кралство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Както твърдят жалбоподателите, от обжалваното решение е видно, че Комисията се позовава на тези изявления, за да подкрепи констатацията за липса на административна практика, която да е задължавала уличените превозвачи да се координират по допълнителните такси през периода на нарушението, и така да обоснове тезата си, че деянията, приведени в изпълнение в Япония, попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. В съображения 1005 и 1006 от частта от обжалваното решение, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>Анализ на японската регулаторна система<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, Комисията всъщност се позовава на посочените изявления, за да направи следните две констатации. Първо, СВУ, сключени между Япония и държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, на практика не са задължавали превозвачите да се споразумяват по тарифите, тъй като, за да избегнат това задължение, е било достатъчно в искането си относно ДТГ те да се позоват на предполагаемо споразумение в рамките на IATA. Второ, японските власти не са наложили никакво задължение за координиране при полетите между Япония и Обединеното кралство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>От друга страна, това се отнася и за твърденията на CPA, Cargolux и British Airways, посочени в съображения 977—979 от обжалваното решение, чрез които тези трима превозвачи признават, че подаването на индивидуални искания за одобряване на допълнителни такси в Хонконг е било възможно, по-специално за фиксиран размер на ДТГ. Тези твърденията наистина се съдържат в част от обжалваното решение, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>Доводи на превозвачите<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>. Както обаче правилно посочват жалбоподателите, в съображение 987 от обжалваното решение при анализа на следваната в Хонконг административна практика Комисията отбелязва следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>Други страни опровергават възможното наличие на изискване [за обсъждане на тарифите и за подаване на колективно искане в агенцията по гражданско въздухоплаване на Хонконг (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>АГВХ<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>)], като според някои АГВХ е насърчавала, а не е изисквала съгласуването<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Това твърдение на Комисията обаче може да се разбира само като отнасящо се за изявленията на CPA, Cargolux и British Airways, посочени в съображения 977—979 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Изявленията на CPA, възпроизведени в съображение 1004 от обжалваното решение, обаче не могат да се квалифицират като уличаващи доказателства, тъй като от обжалваното решение не следва, че Комисията се е позовала на тях, за да установи единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до елементите, които имплицитно препращали към посочените отговори, противно на твърденията на жалбоподателите от пасажа в съображение 1012 от обжалваното решение — съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>не се твърди, че страните са били длъжни да извършват съгласуване помежду си по ДТС или по плащането на комисиона върху допълнителните такси<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> — не следва, че Комисията се е позовала на неоповестени уличаващи доказателства. Всъщност с тази констатация Комисията само отбелязва, че в отговор на изложението на възраженията не е представено никакво доказателство, удостоверяващо наличието на такова задължение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до неоповестените документи, на които Комисията се основала, без те да произтичат непременно от други превозвачи, адресати на изложението на възраженията, жалбоподателите посочват документите, които послужили за анализа на японското законодателство и на приложимите СВУ в трети страни, различни от Хонконг и Япония, съдържащ се в съображения 998—1001, 1009, 1010 и 1013—1019 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Налага се обаче констатацията, че тези съображения не препращат към никакъв материал от преписката по разследването, който да е представен преди или след изпращането на изложението на възраженията. В посочените съображения Комисията само описва приложимите разпоредби от японското законодателство и от СВУ, по които са страни третите засегнати страни, и констатира, че не е доказано, че те изискват от превозвачите да извършват тарифно координиране. Въпросните разпоредби са тези, на които се позовават някои от превозвачите, адресати на изложението на възраженията, в техните доводи в отговор на последното, както това следва от съображения 1002, 1003 и 1013 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Жалбоподателите не обясняват защо въпросните пасажи от обжалваното решение да разкриват наличието на един или няколко неоповестени уличаващи документа, на които Комисията се е основала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Дори да се допусне, че по този начин жалбоподателите възнамеряват да упрекнат Комисията, че не им е предоставила достъп до текста на въпросните правни разпоредби, трябва да се отбележи, че приложимата правна уредба в Япония и в другите засегнати трети страни относно допълнителните такси сама по себе си не може да бъде уличаващо доказателство и че при всички положения тази информация по принцип е публична и достъпна (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060927">27 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jungbunzlauer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑43/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:270">EU:T:2006:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0354">354</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това в точка 139 от изложението на възраженията се посочва, че в Япония <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>координирането на прилагането [на ДТГ] между [превозвачи] изобщо не е задължително<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, а съображение 1439 съдържа анализ на клаузите за съвместно определяне на цена, които при необходимост се съдържат в СВУ. Следователно в хода на административното производство жалбоподателите са могли надлежно да изложат виждането си по въпросните правни разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага констатацията, че Комисията е допуснала грешка, отказвайки на жалбоподателите достъпа до пасажите, отбелязани в съображения 977—979, 1003, 1005 и 1006 от обжалваното решение и описани в точки 105—108 по-горе, от отговорите на изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Твърдените оневиняващи доказателства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>В разглеждания случай най-напред трябва да се отбележи, че между страните е безспорно, че за документите, съдържащи според жалбоподателите оневиняващи доказателства, са правени искания от тяхна страна за достъп в хода на административното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>По-нататък трябва да се отбележи, че жалбоподателите до голяма степен само се позовават на факта, че някои уличени превозвачи или адресати на изложението на възраженията изтъкват същите доводи като техните в своите отговори на изложението на възраженията или в своите становища пред Общия съд. С такива забележки впрочем не може да се установи наличието на оневиняващи доказателства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑112/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:342">EU:T:2011:342</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Освен това, доколкото жалбоподателите спекулират около наличието на оневиняващи документи, предоставени от другите превозвачи, те не представят ни най-малко доказателство за ползата от тях за нуждите на настоящото производство (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑357/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:488">EU:T:2012:488</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0164">164</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това приемането на твърденията на жалбоподателите въпреки техния общ характер би им дало възможност да се възползват от евентуално отделените по-големи усилия и ресурси от другите превозвачи в противоречие с припомнената в точка 99 по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Що се отнася конкретно до документите, на които се основава изявлението на Комисията за обединението WOW в нейното решение от <DATE ISO="20050704">4 юли 2005 г.</DATE> по преписка COMP/M.3770 — Lufthansa/Swiss, трябва да се отбележи, че Комисията не се основава на тях в производството, довело до обжалваното решение, и че извършеното позоваване на това решение в бележка под линия 1386 от обжалваното решение почива, както отбелязва Комисията, само на публична информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Що се отнася до доказателствата, които трябвало да удостоверят наличието на споразумения за капацитет между Lufthansa и адресатите на редица електронни съобщения, изпратени от него по повод адаптиране на равнището му на ДТГ, и които съответно спомагали да се подкрепи едно правдоподобно алтернативно обяснение за тези изпращания — а именно законосъобразна информация, съобщена от доставчик на неговите клиенти — трябва да се отбележи, първо, че жалбоподателите, както подчертава Комисията, вече са изложили в своя отговор на изложението на възраженията твърдението, че адресатите на въпросните електронни съобщения са клиенти на Lufthansa, второ, че посредством доказателства, съдържащи се в преписката по разследването, жалбоподателите вече са разполагали с изброяване на превозвачите, страни по споразумение за покупка на капацитет с Lufthansa, както самите те признават в хода на съдебното заседание, и трето, че Комисията отхвърля твърдението им в обжалваното решение, подчертавайки в съображение 797, че съобщенията са накарали жалбоподателите да си дадат сметка, че Lufthansa е било ангажирано в сделки с други превозвачи. Следователно жалбоподателите не са доказали, че предоставянето на тези доказателства би могло да е полезно за тяхната защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Що се отнася до доказателствата, които били представени от неуличените превозвачи, жалбоподателите използват изключително общи догадки, твърдейки, че е било възможно тези доказателства да се представят за оневиняване в тяхна защита, тъй като неуличените превозвачи имали отношение към спорни контакти, противопоставени на жалбоподателите в обжалваното решение. С общия си характер хипотезата, формулирана от жалбоподателите, обаче не може да бъде достатъчно точна индикация за наличието на оневиняващи доказателства в отговорите на посочените превозвачи (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑357/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:488">EU:T:2012:488</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0164">164</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>Същото се отнася за твърдението на жалбоподателите, че тъй като техните служители са участвали само в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>минимална част<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> от разглежданите деяния, съответните доказателства за повечето от тези деяния се намират у другите уличени превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателите напразно се позовават на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950629">29 юни 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solvay/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑30/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:115">EU:T:1995:115</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) — в което Общият съд посочва, че Комисията не е длъжна сама да решава дали с иззетите документи в разследването е възможно да се<?PAGE NO="28"?> оневинят засегнатите предприятия — тъй като в този случай става въпрос за документи, които са част от същинската преписка по разследването. Общият съд впрочем вече е имал повод да уточни, че виждането, че Комисия не е длъжна сама да определя полезните документи за защита на засегнатото предприятие, се отнася за документите от преписката на Комисията и не може да се прилага за отговори, давани от други засегнати страни на изложените от Комисията твърдения за нарушения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110616">16 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heineken Nederland и Heineken/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑240/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:284">EU:T:2011:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0254">254</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Налага се заключението, че Комисията неправилно е отказала на жалбоподателите достъпа до отбелязаните в съображения 977—979, 1003, 1005 и 1006 от обжалваното решение пасажи от отговорите на изложението на възраженията. В съответствие с посочената в точка 96 по-горе съдебна практика по-нататък ще бъде извършена преценка (вж. т. 550 по-долу) — при проверката на основателността на преценките на Комисията за участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение — дали резултатът, до който тя стига, е можел да бъде различен, ако тези пасажи се изключат като уличаващи доказателствени средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Що се отнася до исканията на жалбоподателите за разпореждане на процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства, за да се осигури представянето на отговорите на адресатите на изложението на възраженията, приложенията към тях, становищата и материалите, представени на Общия съд от другите превозвачи при обжалването от всеки от тях на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, жалбоподателите твърдят, че представянето им щяло да им позволи да докажат, че тези документи са полезни за тяхната защита и съответно че с тяхното неоповестяване са нарушени правата им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Общият съд успя да се произнесе по основателността на първото основание въз основа на представените му доказателства и че той самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по разглежданите от него дела, вземайки исканите в конкретния случай мерки, с които не може да се цели запълване на пропуска на жалбоподателите при събирането на доказателствата (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>SELEX Sistemi Integrati/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑481/07 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:461">EU:C:2009:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно исканията на жалбоподателите трябва да се отхвърлят, както в частта им относно отговорите на изложението на възраженията, така и в частта им относно становищата, представени пред Общия съд при обжалването на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Второто основание: нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Жалбоподателите развиват това основание в две части относно, първата, нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари, а втората, липса на компетентност на Комисията да приложи член 53 от Споразумението за ЕИП към маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първата част от второто основание: нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Жалбоподателите по същество твърдят, Комисията е нарушила правото им на изслушване и е надхвърлила границите на своята компетентност, тъй като е констатирала и санкционирала нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути, което твърдение Комисията оспорва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>В хипотезата на поведение, следвано извън територията на ЕИП, трябва да се припомни, че компетентността на Комисията с оглед на международното публично право да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС или член 53 от Споразумението за ЕИП може да бъде установена по критерия за задействането или по критерия за квалифицираните последици (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Тези критерии са алтернативни, а не кумулативни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; в този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>В съображения 1043—1046 от обжалваното решение Комисията се позовава както на критерия за задействането, така и на критерия за квалифицираните последици, за да установи с оглед на международното публично право своята компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Тъй като според жалбоподателите е допусната грешка при прилагането на всеки от тези два критерия, Общият съд счита за уместно да провери най-напред дали Комисията правилно се е позовала на критерия за квалифицираните последици. За тази цел Общия съд ще провери дали жалбоподателите правилно твърдят, от една страна, че е нарушено правото им на изслушване при прилагането на този критерий и от друга страна, че Комисията е допуснала грешки при прилагането на последния. В съответствие с посочената в точка 130 по-горе съдебна практика само ако поне едно от тези две оплаквания е основателно трябва да се провери дали Комисията е могла да се позове на критерия за задействането.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на изслушване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че ги е лишила от възможността да вземат отношение по прилагането на критерия за квалифицираните последици в хода на административното производство. Комисията всъщност не отбелязала в изложението на възраженията, че възнамерява да прибегне до критерия за квалифицираните последици. В това изложение тя също така не изложила мотивите, на които се основава в обжалваното решение, за да заключи, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че изложението на възраженията съставлява процесуалната гаранция, с която се прилага основополагащ принцип на правото на Съюза, изискващ зачитане на правото на защита във всяко производство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Papierfabrik August Koehler и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:500">EU:C:2009:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Този принцип по-конкретно изисква изложението на възраженията, адресирано от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата за конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на предприятието — като например деянията, за които се упреква, дадената им квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията — за да има предприятието възможност да изложи надлежно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Papierfabrik August Koehler и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:500">EU:C:2009:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от <DATE ISO="20040407">7 април 2004 година</DATE> относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="123" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2004">ОВ L 123, 2004 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), с които този принцип се прилага, изискват в окончателното си решение Комисията да включи само твърденията за нарушения, по които заинтересованите предприятия и сдружения на предприятия са имали възможност да изложат своите становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>В същото време трябва да се държи сметка за временния характер на изложението на възраженията, които означава, че наличието на различия между този документ и окончателното решение не само е възможно, но е и законосъобразно, тъй като в окончателното решение се отразяват всички доказателства, които са представени и обсъдени по време на административното производство, включително след изпращането на изложението на възраженията (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aalborg Portland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:6">EU:C:2004:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>Нарушение на правото на защита трябва да се констатира само когато в окончателното решение засегнатите предприятия са счетени за отговорни за нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, или в това решение се отчитат различни факти (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fresh Del Monte Produce/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑587/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:129">EU:T:2013:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0706">706</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Според съдебната практика това не е така, когато твърдените различия между изложението на възраженията и обжалваното решение не се отнасят за деяния, различни от тези, по които жалбоподателите вече са дали обяснения и които следователно нямат нищо общо с каквото и да било ново твърдение за нарушение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑336/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:172">EU:T:2012:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>Между страните е безспорно, че за разлика от обжалваното решение в изложението на възраженията не се отбелязва критерият за квалифицираните последици. Трябва обаче да се констатира, че като прибягва в това решение до критерия за квалифицираните последици, за да обоснове с оглед на международното публично право своята компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от<?PAGE NO="31"?> Споразумението за ЕИП при входящите маршрути, Комисията нито повдига срещу жалбоподателите нови твърдения за нарушения, нито пък изменя съдържанието на изложените твърдения с временен характер в изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>В изложението на възраженията Комисията всъщност вече е отбелязала, че възнамерява да констатира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути. В съображение 129 от изложението на възраженията Комисията отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>нарушението е обхващало услугите по превоз на товари […] в [Съюза]/ЕИП и в Швейцария, както и по маршрутите между летищата на [Съюза]/ЕИП и третите страни по целия свят, в двете посоки<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>. Също така в съображение 1430 от изложението на възраженията Комисията посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>всички антиконкурентни дейности с участието на всеки от участниците се вписват в цялостна цел, а именно да се споразумеят по цената или поне да отстранят несигурността при цените на пазара на ЕИП на превоз на товари, включително при маршрутите между летищата на ЕИП и третите страни<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>Комисията обосновава също своята компетентност да констатира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути още на етапа на изложението на възраженията. В съображение 1390 от това изложение Комисията съответно посочва, че е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>компетентна да приложи член [101 ДФЕС] към уговорките за въздушния транспорт между летищата на [Съюза] и третите страни, които е възможно да са засегнали търговията между държави членки<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>. В съображение 1394 от посоченото изложение Комисията добавя, че също така е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>компетентна да приложи член 53 от Споразумението за ЕИП […] към уговорките за въздушния транспорт между летищата на [ЕИП] и третите страни, които е възможно да се засегнали търговията между държавите членки и договарящи се страни по Споразумението за ЕИП или между договарящи се страни по Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>В своите отговори на изложението на възраженията жалбоподателите впрочем изрично оспорват тези преценки. Раздел 11 от отговора на SAS Cargo на изложението на възраженията и раздел 6 от отговора на SAS Consortium на изложението на възраженията съответно са изцяло посветни на анализа на компетентността на Комисията да констатира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>В съображения 1042—1046 от обжалваното решение Комисията само отговаря на тези доводи в съответствие с признатата ѝ възможност във връзка с административното производство да изменя или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на изложените от нея твърдения за нарушения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑336/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:172">EU:T:2012:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>При това положение обстоятелството, че критерият за квалифицираните последици не е бил изрично обсъден в хода на административното производство, е без значение при преценката дали е спазено правото на защита на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не могат да твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита, прибягвайки до критерия за квалифицираните последици за пръв път в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>Жалбоподателите също така не могат да твърдят, че прилагането на критерия за квалифицираните последици в съображения 1045 и 1046 от обжалваното решение се основава на факти, които Комисията не е посочила в изложението на възраженията. Всички фактически обстоятелства, на които се основават тези съображения, всъщност се съдържат в изложението на възраженията. Така изложеният в съображение 1045 от обжалваното решение мотив, свързан с последицата от спорното поведение за потребителите от ЕИП, почива на вижданията за структурата на цените на услугите по превоз на товари, за посредническата роля на спедиторите между превозвачите и изпращачите и за естеството на единното продължено нарушение (включително квалифицирането му като ограничаване на конкуренцията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>с оглед на целта<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>), които вече са се съдържали в точки 7, 104, 1396—1411 и 1434—1438 от изложението на възраженията. Аналогично мотивът, свързан с последиците за конкуренцията от интерлайн услугите и възпроизведен в същото съображение, почива на вижданията за функционирането на сектора на превоза на товари, посочени в точки 7, 9, 102 и 105 от изложението на възраженията. Що се отнася до тематиката за географския обхват на спорния картел и за включването на входящите услуги по превоз на товари в единното продължено нарушение, обсъждана в съображение 1046 от обжалваното решение, тя е засегната в точки 3, 125, 129, 1045, 1390, 1394 и 1430 от изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не са доказали, че правото им на изслушване е било нарушено в това отношение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагането на критерия за квалифицираните последици</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>В жалбата жалбоподателите оспорват приложимостта на критерия за квалифицираните последици, за който по същество твърдят, че не е признат в правото на Съюза и че е използван в нарушение на принципа на недопускане на прилагането с обратна сила. В писмената реплика те обаче се отказват от тези доводи предвид решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>Жалбоподателите същевременно твърдят, че Комисията е допуснала грешки при прилагането на критерия за квалифицираните последици. Комисията разместила тежестта за доказване и се позовала на погрешни виждания, противоречащи на международното публично право, за да заключи, че този критерий е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>Според жалбоподателите от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва, че последиците от спорното споразумение или спорната практика трябва да се почувстват конкретно при конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Тези последици трябвало да бъдат непосредствени, съществени и предвидими и да са вероятни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>В разглеждания случай, от една страна, Комисията приела, че допълнителните такси се начисляват по веригата на производство и дистрибуция и засягат потребителите в ЕИП под формата на увеличаване на цените на внасяните стоки. Такива последици обаче не били нито непосредствени, нито предвидими. Те също така не били доказани, а напротив — чисто спекулативни. Що се отнася по-специално до отказа да се плащат комисиони, последици имало само за спедиторите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>Комисията също така не доказала, че последиците от неправомерното поведение са съществени за потребителите в ЕИП. Това поведение засягало само две допълнителни такси, които представлявали част от крайната цена. От гледна точка на икономическата теория координирането на малка част от цена впрочем нямало отражение върху конкурентността на общата цена. Освен това последицата от деянията, в които жалбоподателите участвали в трети страни, можела само да е подобрила, а не ограничила, конкурентоспособността на внасяните стоки в ЕИП. Тези деяния всъщност водели до спад на допълнителните такси в Съединените щати, Хонконг, Япония и Тайланд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>От друга страна, Комисията се позовала на последиците за конкуренцията от интерлайн услугите, купувани от превозвачите от трети страни, които не обслужват намиращото се в ЕИП летище на крайната дестинация, от други превозвачи. В обжалваното решение Комисията обаче описала тези последици неясно и недостатъчно. Комисията освен това не представила доказателства в подкрепа на виждането си и било съмнително дали такива доказателства съществуват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156</NO.P><TXT>В обжалваното решение Комисията по същество се позовава на три самостоятелни мотива, за да приеме, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157</NO.P><TXT>Първите два мотива се съдържат в съображение 1045 от обжалваното решение. Както Комисията потвърждава в отговор на писмено и устно поставените въпроси от Общия съд, тези мотиви се отнасят за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно. Съгласно първия мотив <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>нарасналите разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради своето естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Вторият мотив се отнася за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>също за доставката на услуги по [превоз на товари] от други превозвачи в ЕИП между транспортните възли (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>hubs<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158</NO.P><TXT>Третият мотив се съдържа в съображение 1046 от обжалваното решение и както следва от отговорите на Комисията на писмено и устно поставените въпроси от Общия съд се отнася за последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159</NO.P><TXT>Общият съд счита, че трябва да се разгледат както последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, така и тези от единното продължено нарушение, разгледано цялостно, като се започне с първите.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се провери основателността на първия мотив, на който се основава заключението на Комисията, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>разглежданата последица<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, както следва от съображение 1042 от обжалваното решение, че критерият за квалифицираните последици позволява прилагането на правилата за конкуренция на Съюза и на ЕИП да се обоснове с оглед на международното публично право, когато може да се предвиди, че спорното поведение поражда непосредствена и съществена последица на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990325">25 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gencor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑102/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:65">EU:T:1999:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите оспорват както релевантността на разглежданата последица (вж. т. 163—179 по-долу), така и нейната предвидимост (вж. т. 183—200 по-долу), същественост (вж. т. 201—216 по-долу) и непосредственост (вж. т. 217—226 по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Релевантността на разглежданата последица</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163</NO.P><TXT>Според съдебната практика обстоятелството, че участващо в споразумение или съгласувана практика предприятие се намира в трета държава, не възпрепятства прилагането на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, стига това споразумение или тази практика да пораждат своите последици съответно на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19711125">25 ноември 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Béguelin Import</NAME.CASE>, <NO.CASE>22/71</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:113">EU:C:1971:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164</NO.P><TXT>С прилагането на критерия за квалифицираните последици се цели именно да се преустановят деяния, които наистина не се извършват на територията на ЕИП, но чиито антиконкурентни последици могат да се усетят на вътрешния пазар или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165</NO.P><TXT>Този критерий не изисква да се доказва, че спорното поведение е породило последици, които действително са се материализирали на вътрешния пазар или в ЕИП. Напротив, според съдебната практика е достатъчно да се вземе предвид вероятната последица от това поведение за конкуренцията (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166</NO.P><TXT>Комисията всъщност трябва да осигури защитата на конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП срещу заплахите за ефективното ѝ функциониране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167</NO.P><TXT>При наличие на поведение, считано, както в разглеждания случай, от Комисията за толкова вредно за конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП, че може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>с оглед на целта<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, прилагането на критерия за квалифицираните последици също не може — с което жалбоподателите освен това са съгласни — да изисква доказване на конкретните последици, каквото предполага квалифицирането на дадено поведение като ограничаване на конкуренцията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>с оглед на резултата<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> по смисъла на тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168</NO.P><TXT>В това отношение, както правят жалбоподателите, трябва да се припомни, че критерият за квалифицираните последици е залегнал във формулировката на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, целящи да се преустановят споразуменията и практиките, които ограничават конкуренцията съответно на вътрешния пазар и в ЕИП. Тези разпоредби всъщност забраняват споразуменията и практиките на предприятията с цел или с резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>на<?PAGE NO="35"?> вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>в рамките на територията, на която действа [Споразумението за ЕИП]<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика антиконкурентната цел и антиконкурентният резултат впрочем са не кумулативни, а алтернативни условия, за да се прецени дали дадено поведение попада в обхвата на забраните по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>T-Mobile Netherlands и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑8/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:343">EU:C:2009:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170</NO.P><TXT>Следователно, както посочва Комисията в съображение 917 от обжалваното решение, отчитането на конкретните последици от спорното поведение е излишно, щом като антиконкурентната му цел е установена (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19660713">13 юли 1966 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consten и Grundig/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>56/64 и 58/64</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1966:41">EU:C:1966:41</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 496 и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091006">6 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:610">EU:C:2009:610</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171</NO.P><TXT>При това положение тълкуване на критерия за квалифицираните последици в смисъл, че изисква да се докажат конкретните последици от спорното поведение дори да е налице ограничаване на конкуренцията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>с оглед на целта<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, би означавало компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП да се постави в зависимост от условие, за което няма основание в текста на тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172</NO.P><TXT>Жалбоподателите освен това не могат да упрекват Комисията, че не е анализирала достатъчно разглежданата последица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173</NO.P><TXT>Всъщност в съображение 1045 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че единното продължено нарушение при входящите маршрути е можело да увеличи размера на допълнителните такси, а съответно и общата цена на входящите услуги по превоз на товари, и че спедиторите са начислили този допълнителен разход на базираните в ЕИП изпращачи, които е трябвало да заплащат за купените от тях стоки по-висока цена от онази, която е щяла да им бъде фактурирана, ако нарушението не бе извършено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, не може де се приеме, че тази последица е ирелевантна при прилагането на критерия за квалифицираните последици, тъй като не се чувствала конкретно при конкуренцията на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, трябва да се констатира, че жалбоподателите не обясняват какво имат предвид с този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176</NO.P><TXT>На второ място, ако се допусне, че доводите на жалбоподателите трябва да се тълкуват в смисъл, че спорното поведение при входящите маршрути не може да ограничи конкуренцията в ЕИП, тъй като то се следвало само в трети страни, където са установени спедиторите, получавали входящи услуги по превоз на товари от уличените превозвачи, трябва да се отбележи, че жалбоподателите правят грешка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="36"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че прилагането на критерия за квалифицираните последици трябва да се извършва предвид икономическия и правен контекст, в който се вписва съответното поведение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19711125">25 ноември 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Béguelin Import,</NAME.CASE> <NO.CASE>22/71</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:113">EU:C:1971:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178</NO.P><TXT>В разглеждания случай, видно от съображения 14, 17 и 70 от обжалваното решение и от отговорите на страните на процесуално-организационните действия, разпоредени от Общия съд, превозвачите изцяло или почти изцяло продават своите услуги по превоз на товари на спедитори. Що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, почти всички от тези продажби впрочем се извършват в отправната точка на съответните маршрути извън ЕИП, където са установени спедиторите. От жалбата всъщност следва, че между <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> жалбоподателите са реализирали само пренебрежим дял от своите продажби на входящи услуги по превоз на товари към клиенти, базирани в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, че макар спедиторите да купуват тези услуги, те правят това именно в качеството на посредници, за да ги обединят в пакет услуги, чиято цел по дефиниция е да се организира интегриран транспорт на стоки към територията на ЕИП от името на изпращачи. Както следва от съображение 70 от обжалваното решение, последните по-специално могат да бъдат купувачите или собствениците на превозваните стоки. Ето защо най-малкото е вероятно те да са установени в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180</NO.P><TXT>Следователно, стига спедиторите да отразяват в цената на своите пакети с услуги евентуалния допълнителен разход, дължащ се на спорния картел, единното продължено нарушение при входящите маршрути може да има отражение именно върху конкуренцията, извършвана между спедиторите за привличане на тези изпращачи като клиенти, и разглежданата последица съответно може да се материализира именно на вътрешния пазар или в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181</NO.P><TXT>Ето защо допълнителният разход, който е възможно изпращачите да е трябвало да платят, и поскъпването на внасяните стоки в ЕИП, което е възможно да е произтекло от това, са сред породените последици от спорното поведение, на които Комисията има основание да се позове за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182</NO.P><TXT>Както следва от цитираната съдебна практика в точка 161 по-горе, въпросът съответно е дали тази последица е предвидима, съществена и непосредствена, както се изисква.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предвидимостта на разглежданата последица</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183</NO.P><TXT>Целта на изискването за предвидимост е да се осигури правна сигурност като се гарантира, че съответните предприятия няма да бъдат санкционирани за последици, които наистина се дължат на тяхното поведение, но чието настъпване не са можели разумно да очакват (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Otis Gesellschaft и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑435/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:651">EU:C:2019:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184</NO.P><TXT>Поради това на изискването за предвидимост съответстват последиците, настъпването на които участниците в картела трябва да очакват в разумна степен с оглед на общия практически опит, за разлика от последиците, които се дължат на изцяло необичайно<?PAGE NO="37"?> стечение на обстоятелства и следователно на нетипично развитие на причинно-следствената връзка (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kone и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:45">EU:C:2014:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185</NO.P><TXT>От съображения 846, 909, 1199 и 1208 от обжалваното решение впрочем следва, че в разглеждания случай става въпрос за действия по тайно договаряне на хоризонтално фиксиране на цени, за което опитът показва, че води именно до ценови увеличения, при които се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>CB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑67/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2204">EU:C:2014:2204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186</NO.P><TXT>От съображения 846, 909, 1199 и 1208 от обжалваното решение също така следва, че тези действия са се отнасяли за ДТГ, ДТС и отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187</NO.P><TXT>Следователно в разглеждания случай уличените превозвачи са можели да предвидят, че хоризонталното фиксиране на ДТГ и на ДТС ще доведе на увеличаване на размера им. Както следва от съображения 874, 879 и 899 от обжалваното решение, отказът да се плащат комисиони е можел да засили такова увеличаване. Той всъщност е представлявал съгласуван отказ да се предоставят отстъпки на спедиторите върху допълнителните такси и така с него се е целяло на уличените превозвачи да се позволи да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>държат под контрол несигурността при таксуването, която конкуренцията при плащането на комисиони [в рамките на преговорите със спедиторите] би могла да създаде<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> (съображение 874 от посоченото решение) и така да се премахне конкуренцията при допълнителните такси (съображение 879 от това решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188</NO.P><TXT>От съображение 17 от обжалваното решение впрочем следва, че цената на услугите по превоз на товари се формира от тарифите и допълнителни такси, включително ДТГ и ДТС. Освен ако не се приеме, че посредством достатъчно вероятен ефект на скачените съдове увеличаването на ДТГ и на ДТС би било компенсирано със съответстващо намаляване на тарифите и на други допълнителни такси, такова увеличаване по принцип е могло да доведе до увеличаване на общата цена на входящите услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189</NO.P><TXT>Жалбоподателите обаче не са доказали, че ефект на скачените съдове е толкова вероятен, че прави непредвидима разглежданата последица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190</NO.P><TXT>Жалбоподателите всъщност само правят неясна препратка към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>икономическата теория<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> и в третата част от петото основание се позовават на устно изявление на експерт в хода на изслушването пред Комисията. Същевременно, първо, това изявление не се придружава нито от проучването, на което се основава, нито от необработените подкрепящи го данни, които биха позволили на Общия съд да провери неговата правдоподобност. Второ, посоченото изявление се основава на методология, която трудно се съчетава с обхвата на единното продължено нарушение, както е определен в обжалваното решение. При метода <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>разлика в разликата<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, на който се основава посоченото изявление, всъщност се сравнява промяната на фактурираните цени при маршрутите, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>потенциално са засегнати от обсъжданията, и при маршрутите, за които се знае, че не са били засегнати от никакво обсъждане<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> и които освен това не се посочват в него. Напротив, в съображение 889 от обжалваното решение Комисията приема, че ДТГ и ДТС са били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>мерки с общо приложение, които не са [били] специфични за даден маршрут<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище, включително за маршрутите […] към ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>. Трето, трябва да се констатира, че посоченото изявление засяга AF и в по-малка<?PAGE NO="38"?> степен KLM. В изявлението всъщност се заключава, че в разглеждания случай е налице ефект на скачените съдове, но това се прави именно с довода, че фактурираните от AF и KLM тарифи са достатъчно гъвкави и могат да спаднат достатъчно бързо, за да се неутрализира всякакво покачване на ДТГ и ДТС. Напротив, жалбоподателите посочват, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>тарифите за въздушния превоз на товари се фиксират предварително за поне шест месеца [и че] превозвачите компенсират нарасналите разходи за гориво чрез допълнителна такса (ДТГ), която може да се адаптира по-бързо, така че да бъдат отразени колебанията в цените на горивото<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191</NO.P><TXT>При това положение участниците в спорния картел разумно са можели да предвидят, че единното продължено нарушение при входящите услуги по превоз на товари ще доведе до увеличаване на цената на услугите по превоз на товари по входящите маршрути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192</NO.P><TXT>Въпросът съответно е дали уличените превозвачи са можели да предвидят, че спедиторите ще начислят такъв допълнителен разход на собствените си клиенти, а именно изпращачите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193</NO.P><TXT>В това отношение съгласно съображения 14 и 70 от обжалваното решение за спедиторите цената на услугите по превоз на товари представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>вложена съставка<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>. Това е променлив разход, чието нарастване по принцип води до увеличаване на пределния разход, спрямо който спедиторите определят собствените си цени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194</NO.P><TXT>Жалбоподателите не представят нищо, което да доказва, че обстоятелства в случая е нямало до доведат до начисляване надолу по веригата на допълнителния разход, дължащ се на единното продължено нарушение при входящите маршрути, на изпращачите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195</NO.P><TXT>При това положение уличените превозвачи разумно са можели да предвидят, че спедиторите биха начислили такъв допълнителен разход на изпращачите посредством увеличаване на цената на транзитните услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196</NO.P><TXT>Както впрочем следва от съображения 70 и 1031 от обжалваното решение, в стойността на стоките, на които спедиторите обикновено организират интегрирания транспорт от името на изпращачите, е включена цената на транзитните услуги, и по-специално тази на услугите по превоз на товари, които са съставна част от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното уличените превозвачи са можели да предвидят, че единното продължено нарушение при входящите маршрути би довело до увеличаване на цената на внасяните стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198</NO.P><TXT>Поради причините, изложени в точка 179 по-горе, уличените превозвачи също така са можели да предвидят, както следва от съображение 1045 от обжалваното решение, настъпването на тази последица в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199</NO.P><TXT>Тъй като разглежданата последица е била част от нормалния ход на събитията и икономически рационална, също така изобщо не е било необходимо те да извършват дейност на пазара на вноса на стоки или на тяхната препродажба надолу по веригата, за да могат да я предвидят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200</NO.P><TXT>Налага се съответно изводът, че Комисията е доказала надлежно, че разглежданата последица е предвидима, както се изисква.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="39"?><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съществеността на разглежданата последица</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201</NO.P><TXT>Преценката дали породените от спорното поведение последици са съществени трябва да се извърши предвид всички релевантни обстоятелства в случая. Сред тези обстоятелства по-специално са продължителността, естеството и обхвата на нарушението. Други обстоятелства, като например големината на участвалите в деянието предприятия, също могат да се окажат релевантни (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150909">9 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Toshiba/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑104/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:610">EU:T:2015:610</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0159">159</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202</NO.P><TXT>Когато проверяваната последица се дължи на увеличаване на цената на крайна стока или услуга, която е производна на обхваната от картела услуга или я съдържа, делът на обхванатата от картела услуга в цената на крайната стока или услуга също може да се вземе предвид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203</NO.P><TXT>В разглеждания случай с оглед на всички релевантни обстоятелства се налага изводът, че разглежданата последица, дължаща се нарастването на цената на внасяните стоки в ЕИП, е съществена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място от съображение 1146 от обжалваното решение е видно, че продължителността на единното продължено нарушение е 21 месеца при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>ЕС-трета страна<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/> и 8 месеца при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>. Съгласно съображения 1215 и 1217 от същото решение такава е била и продължителността на участието на всички уличени превозвачи с изключение на Lufthansa Cargo и Swiss.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до обхвата на нарушението, от съображение 889 от обжалваното решение следва, че ДТГ и ДТС са били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>мерки с общо приложение, които не са [били] специфични за даден маршрут<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище, включително за маршрутите […] към ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до естеството нарушението от съображение 1030 от обжалваното решение следва, че целта на единното продължено нарушение е била да се ограничи конкуренцията между уличените превозвачи, по-специално при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>. В съображение 1208 от посоченото решение Комисията заключава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>фиксирането на различни елементи на цената, включително някои допълнителни такси, съставлява едно от най-вредните ограничения на конкуренцията<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, поради което приема, че за единното продължено нарушение трябва да се приложи коефициент за тежест, намиращ се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>в горния край на скàлата<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>, предвидена в Насоките от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207</NO.P><TXT>За изчерпателност, що се отнася до дела на цената на обхванатата от картела услуга в стоката или услугата, която е нейна производна или я съдържа, трябва да се отбележи, противно на твърденията на жалбоподателите, че в периода на извършване на нарушението допълнителните такси са представлявали съществен дял от общата цена на услугите по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208</NO.P><TXT>От писмо от <DATE ISO="20050708">8 юли 2005 г.</DATE> на Hong Kong Association of Freight Forwarding &amp; Logistics (Хонконгско сдружение за спедиция и логистика) до председателя на подкомитета по карго (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>ПКК<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>) на Board of Airline Representatives (Сдружение на представителите на авиокомпании, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>BAR<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>) на Хонконг е видно, че допълнителните такси представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>много съществена част<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> от общата цена по<?PAGE NO="40"?> въздушните товарителници, подлежаща на заплащане от спедиторите. Освен това в писмените си изявления пред Общия съд жалбоподателите посочват, че допълнителните такси представляват между 5 % и 30 % от цената на услугите по превоз на товари. Както следва от таблиците и графиката, представени в приложение A.109 от жалбата, този дял е достигнал най-високото си равнище в периода, в който Комисията установява нарушение на членове 101 ДФЕС и 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути, а именно 21,7 % през 2004 г. и 29,8 % през 2005 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209</NO.P><TXT>Както впрочем следва от съображение 1031 от обжалваното решение, цената на услугите по превоз на товари сама по себе си е била <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>важен елемент от стойността на превозваните стоки, който се отразява на продажбата им<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210</NO.P><TXT>Отново за изчерпателност, що се отнася до големината на участвалите в спорното деяние предприятия, от съображение 1209 от обжалваното решение е видно, че общият пазарен дял на уличените превозвачи на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>световния пазар<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> възлиза на 34 % през 2005 г. и е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>поне също толкова голям при услугите по превоз на товари […], предоставяни […] по маршрути [ЕИП—трета страна]<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, които включват както изходящите, така и входящите маршрути. През периода на извършване на нарушението самите жалбоподатели впрочем реализират значителен оборот при входящите маршрути, възлизащ на над <FT TYPE="NUMBER">119000000</FT> EUR през 2005 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211</NO.P><TXT>Жалбоподателите не излагат никакъв довод, който може да породи съмнение в това, че предвижданата последица е съществена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212</NO.P><TXT>Първо, доводът на жалбоподателите, изведен от теорията на скачените съдове, вече бе отхвърлен в точки 188 и 190 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че уличените превозвачи определят ДТГ и ДТС при маршрутите с тръгване от Хонконг, Тайланд, Япония и Съединените щати на подконкурентно равнище, така че конкурентоспособността на внасяните стоки в ЕИП се подобрявала, а не се ограничавала, трябва да се припомни, че по принцип лицето, което изтъква факти в подкрепа на искане, трябва да докаже реалното им съществуване (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080125">25 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano/Apache Footwear и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑464/07 P(I)</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:49">EU:C:2008:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; в този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010306">6 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Connolly/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑274/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:127">EU:C:2001:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214</NO.P><TXT>Жалбоподателите не представят каквото и да било доказателство, че уличените превозвачи са определили на подконкурентно равнище ДТГ и ДТС при маршрутите с тръгване от Хонконг, Тайланд и Япония. Що се отнася до маршрутите с тръгване от Съединените щати, жалбоподателите само твърдят, че при контактите с тяхно участие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>се е запазил обменен курс 1:1 между еврото и американския долар за ДТГ, което е довело до намаляване с 17 % предвид обезценяването на долара спрямо еврото<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>. Жалбоподателите обаче изобщо не доказват, че достигнатото равнище на ДТГ в резултат на това е подконкурентно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215</NO.P><TXT>Ето защо не може да се приеме, че е било вероятно уличените превозвачи да определят ДТГ и ДТС при маршрутите с тръгване от Хонконг, Тайланд, Япония и Съединените щати на подконкурентно равнище, така че конкурентоспособността на внасяните стоки в ЕИП да се подобри, а не да се ограничи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="41"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216</NO.P><TXT>Налага се съответно изводът, че Комисията е доказала надлежно, че разглежданата последица е съществена, както се изисква.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Непосредствеността на разглежданата последица</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217</NO.P><TXT>Изискването за непосредственост на последиците, породени от спорното поведение, се отнася за причинно-следствената връзка между съответното поведение и проверяваната последица. Целта на това изискване е да се гарантира, че за да обоснове компетентността си да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП Комисията няма да може се позовава на всякакви възможни последици, нито на твърде отдалечените последици, които биха могли да произтекат от това поведение по смисъла на conditio sine qua non (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kone и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:45">EU:C:2014:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218</NO.P><TXT>Непосредствената причинно-следствената връзка не може обаче да се приравнява на единствена причинно-следствена връзка, която би изисквала системно и категорично да се констатира, че причинно-следствената връзка се прекъсва, когато трето лице е допринесло за настъпването на съответните последици (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kone и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:45">EU:C:2014:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0219"><NO.P>219</NO.P><TXT>В разглеждания случай намесата на спедиторите, за които е било предвидимо, че напълно самостоятелно ще начислят подлежащия на заплащане от тях допълнителен разход на изпращачите, наистина може да е допринесла за настъпването на разглежданата последица. Тази намеса обаче сама по себе си не може да прекъсне причинно-следствената верига между спорното поведение и последицата, като съответно ѝ отнеме непосредствеността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0220"><NO.P>220</NO.P><TXT>Напротив, когато не е неоправдана, а произтича обективно от съответния картел при нормалното функциониране на пазара, такава намеса не прекъсва причинно-следствената верига (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051214">14 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>CD Cartondruck/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑320/00</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:452">EU:T:2005:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0172">172</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0182">182</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), а я продължава (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kone и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:45">EU:C:2014:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0221"><NO.P>221</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите обаче не доказват, нито дори твърдят, че предвидимото начисляване на допълнителния разход на базираните в ЕИП изпращачи е неоправдано или необичайно за нормалното функциониране на пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0222"><NO.P>222</NO.P><TXT>Следователно разглежданата последица е непосредствена, както се изисква.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0223"><NO.P>223</NO.P><TXT>Това заключение не може да се обори с твърдението на жалбоподателите, изложено в хода на съдебното заседание, че за да засегне <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>потребителите в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>, които Комисията има предвид в съображение 1045 от обжалваното решение, този допълнителен разход трябва да премине през <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>дълга верига от посредници<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, а именно изпращачите, спедиторите и вносителите. В основата на това твърдение стоят две погрешни отправни точки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0224"><NO.P>224</NO.P><TXT>Първата от тези отправни точки е, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>потребителите в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>, посочени в съображение 1045 от обжалваното решение, са крайните потребители, тоест физически лица, действащи за цели, несвързани с тяхната професионална или търговска дейност. Понятието за потребител в конкурентното право обхваща не само крайните потребители, а всички преки<?PAGE NO="42"?> или непреки ползватели на стоките или услугите, които са предмета на спорното поведение (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>MasterCard и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:42">EU:C:2014:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0156">156</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0225"><NO.P>225</NO.P><TXT>От съображение 70 от обжалваното решение, чиято основателност жалбоподателите не оспорват ефективно, следва че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>изпращачите могат да са купувачите или продавачите на търгувани стоки или собствениците на стоки, които трябва да се придвижат бързо на относително дълги разстояния<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>. В писмените си изявления Комисията уточнява, че е можело стоките да се внасят за прякото им потребление или като влагани материали за производството на други стоки. Що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, тези изпращачи обаче могат, както правилно отбелязва Комисията, да бъдат базирани в ЕИП. Отбелязването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>потребителите в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, съдържащо се в съображение 1045 от обжалваното решение, съответно трябва да се тълкува в смисъл, че включва изпращачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0226"><NO.P>226</NO.P><TXT>Втората от тези отправни точки е, че дори отбелязването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>потребителите в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> в съображение 1045 от обжалваното решение да обхваща само крайните потребители, последните биха могли да придобият внасяните стоки само след намесата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>дълга верига от посредници<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>. Крайните потребители обаче също могат да придобиват тези стоки пряко от изпращача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0227"><NO.P>227</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че разглежданата последица е предвидима, съществена и непосредствена, както се изисква, и че първият мотив, въз основа на който Комисията заключава, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, е основателен. Трябва съответно да се констатира, че без да допуска грешка, Комисията е могла да счете посочения критерий за изпълнен, що се отнася до координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, без да е необходимо да се проверява основателността на втория мотив, изложен в съображение 1045 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0228"><NO.P>228</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се припомни, противно на намекваното от жалбоподателите в писмената реплика, че нищо не забранява да се прецени дали Комисията разполага с необходимата компетентност да приложи във всеки отделен случай правото на Съюза в областта на конкуренцията с оглед на поведението на съответното предприятие или предприятия, разгледано цялостно (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0229"><NO.P>229</NO.P><TXT>Според съдебната практика член 101 ДФЕС може да се прилага към практики и споразумения, обслужващи една и съща антиконкурентна цел, когато може да се предвиди, че взети заедно ще породят непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар. Всъщност не може да се позволи на предприятията да се отклоняват от прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, като съчетават редица деяния, преследващи една и съща цел, всяко от които взето поотделно не може да породи непосредствена и съществена последица на този пазар, но които взети заедно могат да породят такава последица (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="43"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0230"><NO.P>230</NO.P><TXT>Комисията съответно може да обоснове своята компетентност да приложи член 101 ДФЕС към единно продължено нарушение, така както е установено в спорното решение, с неговите предвидими, непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:453">EU:T:2018:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0231"><NO.P>231</NO.P><TXT>Тези виждания се отнасят mutatis mutandis за член 53 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0232"><NO.P>232</NO.P><TXT>В съображение 869 от обжалваното решение Комисията квалифицира спорното поведение като единно продължено нарушение, включително при входящите услуги по превоз на товари. Доколкото жалбоподателите оспорват тази квалификация като цяло и констатацията за наличието на единна антиконкурентна цел да се възпрепятства конкуренцията в ЕИП, на което квалификацията се основава, доводите им ще бъдат разгледани в рамките на третото основание, за което се отнася за този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233</NO.P><TXT>Както следва от отговорите на Комисията на писмено и устно зададените въпроси от Общия съд, в съображение 1046 от обжалваното решение тя обсъжда последиците от това нарушение, разглеждано цялостно. Тя по-специално приема, че разследването ѝ е разкрило <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>картел, приведен в изпълнение в световен мащаб<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>, чиито <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>уговорки […] относно входящите маршрути са неразделна част от единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/>. Тя добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на [спорния] картел<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>. Както посочва Комисията в отговор на писмените въпроси на Общия съд, еднаквото прилагане на допълнителните такси се вписва в цялостна стратегия по неутрализиране на риска спедиторите да заобиколят последиците от този картел, избирайки непреки маршрути, за които не се прилагат допълнителни координирани такси, за да придвижват стоки от отправната до крайната точка. Както следва от съображение 72 от обжалваното решение, причината за това е, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>факторът време е по-маловажен за превоза на [товари] отколкото за превоза на пътници<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>, поради което товарът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>може да се придвижи с по-голям брой междинни спирания<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> и съответно е възможно непреките маршрути да заместят преките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234</NO.P><TXT>При това положение Комисията правилно твърди, че ако ѝ се забрани да прилага критерия за квалифицираните последици към спорното поведение, разгледано цялостно, има опасност да се стигне до изкуствено разделяне на цялостно антиконкурентно поведение, което може да засегне структурата на пазара в ЕИП, на поредица от отделни деяния, които могат да се окажат изцяло или частично извън обхвата на компетентността на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C 413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Налага се съответно изводът, че в съображение 1046 от обжалваното решение Комисията е могла да обсъди последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235</NO.P><TXT>При споразумения и практики, първо, целящи да се ограничи конкуренцията поне в Съюза, ЕИП и Швейцария (съображение 903 от това решение), второ, обединяващи превозвачи със значителни пазарни дялове (съображение 1209 от посоченото решение) и трето, значителна част от които се отнася за маршрути <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> в период над шест години (съображение 1146 от същото решение), впрочем няма никакво съмнение, че пораждането на непосредствени и съществени последици на вътрешния пазар или в ЕИП от единното продължено нарушение, разгледано цялостно, е предвидимо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="44"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236</NO.P><TXT>Следователно Комисията също така основателно е приела в съображение 1046 от обжалваното решение, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен по отношение на единното продължено нарушение, разгледано цялостно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237</NO.P><TXT>Тъй като по този начин Комисията надлежно доказва, че пораждането на непосредствена и съществена последица от спорното поведение в ЕИП е предвидимо, това оплакване и съответно цялата настояща част трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглежда оплакването, че са допуснати грешки при прилагането на критерия за задействането.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втората част от второто основание: маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че съгласно член 11, параграф 2 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт компетентност да констатират и санкционират нарушение на правилата за конкуренция при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> имат само швейцарските власти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239</NO.P><TXT>В член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията обаче констатирала нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>. Тъй като не е страна по Споразумението за ЕИП, Конфедерация Швейцария непременно се оказвала <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>трета страна<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> по смисъла на този член. Следователно член 1, параграф 3 от диспозитива на обжалваното решение бил опорочен поради незаконосъобразност, изразяваща се в нарушение на член 11, параграф 2 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241</NO.P><TXT>Трябва да се определи дали, както твърдят жалбоподателите, в член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията е констатирала нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> и ако е необходимо, дали по този начин е превишила пределите на компетентността, която ѝ е предоставена със Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че принципът на ефективна съдебна защита е основен принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 47 от Хартата. Този принцип, който в правото на Съюза съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, изисква диспозитивът на решение, с което Комисията установява нарушения на правилата за конкуренция, да бъде особено ясен и точен, а счетените за отговорни и санкционирани предприятия да могат да разберат и оспорят възлагането на отговорността и налагането на санкцията, както следват от текста на същия диспозитив (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martinair Holland/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑67/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:984">EU:T:2015:984</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243</NO.P><TXT>Всъщност именно в диспозитива на решенията си Комисията посочва естеството и обсега на санкционираните от нея нарушения. Именно по отношение на обхвата и естеството на санкционираните нарушения по принцип е важен диспозитивът, а не мотивите. Само ако използваните в диспозитива изрази не са ясни той следва да се тълкува чрез прибягване до мотивите на решението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martinair Holland/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑67/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:984">EU:T:2015:984</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="45"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244</NO.P><TXT>В член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията установява, че от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> SAS и SAS Cargo са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>нарушавали член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи се в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/>. Тя не включва изрично в тези маршрути маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>, нито ги изключва изрично от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245</NO.P><TXT>Трябва съответно да се провери дали Конфедерация Швейцария спада към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>третите страни<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>, които се имат предвид в член 1, параграф 3 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0246"><NO.P>246</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, че в член 1, параграф 3 от обжалваното решение се прави разграничение между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/> и третите страни. Действително, както отбелязват жалбоподателите, Конфедерация Швейцария не е страна по Споразумението за ЕИП и следователно е сред третите страни по него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0247"><NO.P>247</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че предвид изискванията за единство и последователност на правния ред на Съюза едни и същи изрази, употребени в един и същ акт, трябва да се презумират за имащи едно и също значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0248"><NO.P>248</NO.P><TXT>В член 1, параграф 2 от обжалваното решение Комисията впрочем приема, че е извършено нарушение на член 101 ДФЕС при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>маршрутите между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>. Това понятие не включва летищата, намиращи се в Швейцария, макар Конфедерация Швейцария да не е страна по Споразумението за ЕИП и поради това летищата ѝ да трябва формално да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> или с други думи в трета страна по това споразумение. За тези летища се отнася член 1, параграф 4 от обжалваното решение, където се установява нарушение на член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>маршрути[те] между летища, намиращи се вътре в Европейския съюз, и летища, намиращи се в Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0249"><NO.P>249</NO.P><TXT>Поради това в съответствие с припомнения в точка 247 по-горе принцип трябва да се презумира, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>, употребен в член 1, параграф 3 от обжалваното решение, има същото значение като израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, употребен в параграф 2 на същия член, и съответно изключва летищата, намиращи се в Швейцария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0250"><NO.P>250</NO.P><TXT>При липса на каквато и да било индикация в диспозитива на обжалваното решение, че Комисията е възнамерявала да придаде различно значение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>трети страни<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/>, съдържащо се в член 1, параграф 3 от обжалваното решение, се налага изводът, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>трети страни<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>, съдържащо се в член 1, параграф 3 от това решение, изключва Конфедерация Швейцария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0251"><NO.P>251</NO.P><TXT>Поради това не може да се приеме, че в член 1, параграф 3 от обжалваното решение Комисията е счела жалбоподателите за отговорни за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0252"><NO.P>252</NO.P><TXT>Тъй като диспозитивът на обжалваното решение не поражда съмнения, Общият съд само за изчерпателност добавя, че мотивите към него не противоречат на този извод.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="46"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0253"><NO.P>253</NO.P><TXT>В съображение 1146 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че с описаните от нея <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>антиконкурентни уговорки<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/> от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> е нарушаван член 101 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>при въздушния транспорт между летища в [Съюза] и летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/>. В бележката под линия към него (1514) Комисията прави следното уточнение: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>За целите на настоящото решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>летищата, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/> са летищата, намиращи се в страни, различни от [Конфедерация] Швейцария и договарящите се страни по Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0254"><NO.P>254</NO.P><TXT>Когато описва обхвата на нарушението на член 53 от Споразумението за ЕИП в съображение 1146 от обжалваното решение, Комисията действително не използва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>, а понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/>. От това обаче не може да с заключи, че Комисията е възнамерявала да придаде различно значение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> при прилагането на член 101 ДФЕС и на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0170" REF.END="QE0170"/>летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> при прилагането на член 53 от Споразумението за ЕИП. Напротив, Комисията използва тези два израза взаимозаменяемо в обжалваното решение. Така в съображение 824 от обжалваното решение Комисията посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0171" REF.END="QE0171"/>няма да прилага член 101 ДФЕС за антиконкурентните споразумения и практики относно въздушния транспорт между летищата на [Съюза] и летищата на трети страни, предхождащи <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/>. Освен това в съображение 1222 от това решение, във връзка с преустановяването на участието на SAS Consortium в единното продължено нарушение, Комисията се позовава на своята компетентност по силата на тези разпоредби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0172" REF.END="QE0172"/>за маршрутите между [Съюза] и третите страни, както и маршрутите между Исландия, Норвегия и Лихтенщайн и страните, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0255"><NO.P>255</NO.P><TXT>Следователно мотивите на обжалваното решение потвърждават, че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0173" REF.END="QE0173"/>летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0174" REF.END="QE0174"/>летища, намиращи се извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/> имат едно и също значение. Поради това в съответствие с даденото определение в бележка под линия 1514 се налага изводът, че и двете изключват летищата, намиращи се в Швейцария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0256"><NO.P>256</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение не подкрепят друг подход. В съображение 1194 от това решение Комисията наистина отбелязва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0175" REF.END="QE0175"/>маршрутите между ЕИП и третите страни, с изключение на маршрутите между [Съюза] и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>. Освен това в съображение 1241 от това решение при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0176" REF.END="QE0176"/>определянето на стойността на продажбите при маршрутите с третите страни<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/> Комисията намалява с 50 % основния размер за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0177" REF.END="QE0177"/>маршрутите ЕИП—трета страна, с изключение на маршрутите между [Съюза] и Швейцария, по отношение на които [тя] действа по силата на споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт]<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/>. Може впрочем да се приеме, както по същество посочват жалбоподателите, че след като Комисията се е погрижила да вмъкне в тези съображения израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0178" REF.END="QE0178"/>с изключение на маршрутите между Съюза и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>, тя е считала, че Конфедерация Швейцария попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0179" REF.END="QE0179"/>трети страни<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>, доколкото става въпрос за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0180" REF.END="QE0180"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0257"><NO.P>257</NO.P><TXT>Комисията впрочем признава, че е включила в стойността на продажбите сумата от <FT TYPE="NUMBER">262084</FT> EUR за продажби на услугите по превоз на товари, които жалбоподателите са реализирали през 2005 г. при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0181" REF.END="QE0181"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/>. Според нея причината за това е, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0182" REF.END="QE0182"/>за съжаление<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/> не е изключила тази сума от стойностите, които са ѝ предоставили жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="47"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0258"><NO.P>258</NO.P><TXT>Трябва обаче да се констатира, както прави Комисията, че тези обстоятелства засягат единствено постъпленията, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на основния размер на глобата, а не обсъжданото тук определяне на географския периметър на единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0259"><NO.P>259</NO.P><TXT>Поради това втората част и съответно настоящото основание трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Третото основание: грешка в преценката на деянията, в които са участвали жалбоподателите, и на възможността с тях да се докаже, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение или че са знаели за него</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0260"><NO.P>260</NO.P><TXT>Настоящото основание се отнася за грешки и липса на взискателност в преценката на деянията, в които жалбоподателите участвали. Това основание е развито в десет части: първата, грешки в преценката на световния характер на единното продължено нарушение, втората, грешки в преценката на деянията, свързани с двустранното обединение с Lufthansa, третата, грешки в преценката на размяната на електронни съобщения от декември 1999 г. в рамките на обединението Star Cargo, четвъртата, грешки в преценката на деянията, свързани с обединението WOW, петата, грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на споразумения за резервация на капацитет, шестата, грешки в преценката на контакти, осъществени в трети страни, седмата, грешки в преценката на спекулациите на други превозвачи за поведението на жалбоподателите, осмата, грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на местни и несвързани събития, настъпили в няколко страни, деветата, грешки в преценката на онова, което жалбоподателите са знаели за поведението на другите уличени превозвачи, и десетата, грешки в цялостната преценка на съвкупността от улики, на която се позовава Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0261"><NO.P>261</NO.P><TXT>В разглеждания случай според Общия съд най-напред трябва да се разгледат първата, втората, третата и четвъртата част, след това осмата част и накрая петата, шестата, седмата, деветата и десетата част от настоящото основание.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първата част: редица нарушения при установяването на единно продължено нарушение със световен обхват</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0262"><NO.P>262</NO.P><TXT>В рамките на настоящата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала редица нарушения при установяването на единното продължено нарушение със световен обхват. Те правят три оплаквания в подкрепа на тази част. Тези оплаквания са, първото, за неизпълнение на задължението за мотивиране и за погрешни констатации относно световния характер на единното продължено нарушение, второто, за погрешни констатации относно единния характер на разглежданото нарушение извън <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0183" REF.END="QE0183"/>ядрото<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0184" REF.END="QE0184"/>ограничена група<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/> в спорния картел и третото, за погрешни констатации относно продължения характер на нарушението.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първото оплакване: неизпълнение на задължението за мотивиране и погрешни констатации относно световния характер на единното продължено нарушение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0263"><NO.P>263</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка, заключавайки, че описаните в точка 4 от обжалваното решение практики са със световен обхват.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="48"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0264"><NO.P>264</NO.P><TXT>Най-напред, съдържащото се в член 1 от обжалваното решение заключение, че разглежданите практики били част от световно нарушение, било несъвместимо с признанието на Комисията, че някои страни не са обхванати от посоченото нарушение, като по този начин се нарушавал член 296 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0265"><NO.P>265</NO.P><TXT>По-нататък, самият факт, че ДТГ и ДТС са обичайни съставни части на цената за превоз на товари, не означавал, че разглежданото поведение е засегнало тези допълнителни такси във всички страни без изключение. От поведение, засягащо ограничен брой маршрути, Комисията не можела да заключи, че съществува световен картел, без да разполага с улики за деяния, засягащи всички други маршрути. В това отношение жалбоподателите критикуват заключението, съдържащо се в съображение 889 от обжалваното решение, че допълнителните такси са мерки с общо приложение, които не са специфични за даден маршрут.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0266"><NO.P>266</NO.P><TXT>Накрая, противно на изводите от съображение 890 от обжалваното решение, фактът, че превозвачи са могли да сключват с други превозвачи споразумения за капацитет, разширявайки мрежата си отвъд обслужваните от самите тях маршрути, сам по себе си не доказвал, че те са участвали в незаконосъобразни деяния при всички маршрути по целия свят, и по-специално в множество страни, които не са държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0267"><NO.P>267</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0268"><NO.P>268</NO.P><TXT>В разглеждания случай най-напред трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, в диспозитива на обжалваното решение Комисията не заключава, че е налице нарушение от световен мащаб. Отбелязването на координацията на поведението на уличените превозвачи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0185" REF.END="QE0185"/>при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари […] по целия свят<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/> в уводния параграф на член 1 от това решение е просто констатиране на деяния, които в параграфи 1—4 от същия член Комисията квалифицира като нарушение на приложимите правила за конкуренция при маршрутите, за които тя счита, че през разглежданите периоди попадат в обхвата на нейната компетентност, а именно маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0186" REF.END="QE0186"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/> между <DATE ISO="19991207">7 декември 1999 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> (параграф 1), маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0187" REF.END="QE0187"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/> между <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> (параграф 2), маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0188" REF.END="QE0188"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> между <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> (параграф 3) и маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0189" REF.END="QE0189"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/> между <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> (параграф 4).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0269"><NO.P>269</NO.P><TXT>Тъй като диспозитивът на обжалваното решение не поражда съмнения, Общият съд само за изчерпателност добавя, че мотивите на обжалваното решение подкрепят този извод. В тези мотиви се отбелязва, от една страна, нарушение на приложимите правила за конкуренция, чийто географски обхват е ограничен до определени видове маршрути (съображения 1146 и 1187), и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0190" REF.END="QE0190"/>световен картел<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/> (съображения 74, 112, 832 и 1300) със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0191" REF.END="QE0191"/>световен характер<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/> (съображение 887) или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0192" REF.END="QE0192"/>приведен в изпълнение по целия свят<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/> (съображение 1046).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0270"><NO.P>270</NO.P><TXT>Съображение 1210 от обжалваното решение наистина е изключение от правилото, тъй като в него се отбелязва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0193" REF.END="QE0193"/>географският обхват на нарушението[, който] е световен<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/>. Трябва обаче да се констатира, че контекстът, в който се вписва това изолирано отбелязване на световно<?PAGE NO="49"?> нарушение, показва, че става въпрос за обикновена техническа грешка и изразът трябва да се разбира в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0194" REF.END="QE0194"/>географският обхват на [спорния] картел е световен<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/>. Това отбелязване всъщност е последвано от следващото изречение:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0195" REF.END="QE0195"/>При определянето на тежестта на нарушението това означава, че [спорният] картел е обхващал изцяло ЕИП и Швейцария. Това включва услугите по превоз на товари […] при маршрутите в двете посоки между летища, намиращи се в ЕИП, между летища, намиращи се в Съюза, и летища, намиращи се извън ЕИП, между летища, намиращи се в Съюза, и летища, намиращи се в Швейцария, и между летища, намиращи се на територията на договарящи се страни в ЕИП, които не са държави членки, и летища, намиращи се в трети страни<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0271"><NO.P>271</NO.P><TXT>Поради това констатацията, че е налице тарифно координиране при предоставяне на услуги по превоз на товари по целия свят, изобщо не противоречи на мотивите на обжалваното решение и отразява заеманата от Комисията позиция по географския обхват на спорния картел навсякъде в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0272"><NO.P>272</NO.P><TXT>С доводите на жалбоподателите този извод не може да се обори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0273"><NO.P>273</NO.P><TXT>От една страна, тъй като те се основават не на съдържанието на обжалваното решение, а на установените разлики между него и изложението на възраженията, за да се заключи, че някои страни не били обхванати от единното продължено нарушение, трябва да се припомни, че Комисията не е длъжна да обяснява евентуалните различия между нейните окончателни преценки и нейните неокончателни преценки, съдържащите се в изложението на възраженията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>InnoLux/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑91/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:92">EU:T:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). При това положение мълчанието на Комисията за такива различия в обжалваното решение не може да се тълкува като имплицитен отказ спорният картел да се окачестви като световен. Що се отнася до обстоятелството, че някои страни не се посочват нито в изложението на възраженията, нито в обжалваното решение, то не противоречи на констатацията в мотивите от обжалваното решение, че характерът на спорния картел е световен. Всъщност, щом като в обжалваното решение посочва световния характер на спорния картел, Комисията е могла да си спести изричното отбелязване на всяка засегната страна, без този пропуск да навреди на разбирането на мотивите на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0274"><NO.P>274</NO.P><TXT>От друга страна, жалбоподателите отбелязват съображение 1375 от обжалваното решение, в което Комисията констатира, че показанията на друг уличен превозвач нямат съществена добавена стойност в процедурата по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, тъй като се отнасяли за събития, които са се случили в Дубай (Обединени арабски емирства) и които не са включени в решението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0275"><NO.P>275</NO.P><TXT>Разглежданите преценки се съдържат в точка 8.6 от обжалваното решение, посветена на прилагането на процедурата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и на тях почива определянето на ставката на намаляването на основния размер на глобата, което според Комисията трябва да се предостави на уличен превозвач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0276"><NO.P>276</NO.P><TXT>Дори да се допусне, че тези преценки трябва да се разбират, аналогично на жалбоподателите, като водещи до извода, че деянията, извършени в Дубай и посочени в изложението на възраженията, не спадат към спорния картел, това само по себе си не противоречи на констатацията, че е налице картел със световен обхват.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="50"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0277"><NO.P>277</NO.P><TXT>В съображение 889 от обжалваното решение Комисията всъщност посочва, че допълнителните такси са били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0196" REF.END="QE0196"/>мерки с общо приложение<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0197" REF.END="QE0197"/>целта им е била да се прилагат при всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/>, и че същото се отнася за отказа да се плащат комисиони, който също е с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0198" REF.END="QE0198"/>общ характер<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/>. Тя уточнява, че прилагането на допълнителните такси се е извършвало чрез система на няколко равнища, централно и местно, описана в съображения 107, 1046 и 1300 от обжалваното решение. При това положение изключването от обхвата на спорния картел на деяние на местно равнище не противоречи на световното му предназначение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0278"><NO.P>278</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното възможността да е налице неизпълнение на задължението за мотивиране поради твърдени вътрешни несъответствия, засягащи обжалваното решение, трябва да се изключи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0279"><NO.P>279</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до общата приложимост на допълнителните такси и отказа да се плащат комисиони, трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията посочва множество доказателства, за които в рамките на настоящата част жалбоподателите не обясняват защо да са с недостатъчна доказателствена сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0280"><NO.P>280</NO.P><TXT>Тези доказателства, редица от които са посочени като пример в бележка под линия 1323 от обжалваното решение, впрочем надлежно подкрепят заключението на Комисията за общата приложимост на допълнителните такси <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0199" REF.END="QE0199"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0199" CODE="201C" ID="QE0199"/>. Така, що се отнася до ДТГ, трябва по-специално да се отбележи, че в съображение 140 от обжалваното решение се посочва вътрешно електронно съобщение на Swiss, където се отбелязва, че AF <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0200" REF.END="QE0200"/>ще начислява на световно равнище [ДТГ] от 0,10 EUR/0,10 USD на килограм<QUOT.END REF.START="QS0200" CODE="201C" ID="QE0200"/>, че KLM <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0201" REF.END="QE0201"/>ще прави точно същото<QUOT.END REF.START="QS0201" CODE="201C" ID="QE0201"/> и че Lufthansa <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0202" REF.END="QE0202"/>се движи в същата посока, но към момента още не е дало потвърждение по този въпрос<QUOT.END REF.START="QS0202" CODE="201C" ID="QE0202"/>. Също така в съображение 162 от това решение се отбелязва размяна на електронни съобщения между Lufthansa и Japan Airlines от <DATE ISO="20000927">27 септември 2000 г.</DATE>, в която се посочва, че Lufthansa Cargo смята да прилага определена сума за ДТГ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0203" REF.END="QE0203"/>на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0203" CODE="201C" ID="QE0203"/>, а в съображение 210 от същото решение се прави препратка към изявлението на Martinair, направено с цел освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, че то е обсъждало с редица превозвачи въвеждането на световна ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0281"><NO.P>281</NO.P><TXT>Освен това в бележка под линия 1323 от обжалваното решение се посочват обявления за увеличаване или намаляване на ДТГ или ДТС, в които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0204" REF.END="QE0204"/>се говори за световно прилагане на тези допълнителни такси, които не се свеждат до конкретен маршрут<QUOT.END REF.START="QS0204" CODE="201C" ID="QE0204"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0282"><NO.P>282</NO.P><TXT>Що се отнася до ДТС, трябва да се констатира, че в съображение 608 от обжалваното решение Комисията отбелязва електронно съобщение, в което British Airways обяснява на Lufthansa, че иска да въведи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0205" REF.END="QE0205"/>изключителна такса за обработка<QUOT.END REF.START="QS0205" CODE="201C" ID="QE0205"/> в целия свят. Също така в съображение 666 от това решение Комисията се позовава на доклад за среща от <DATE ISO="20040330">30 март 2004 г.</DATE> на изпълнителния комитет на ПКК на BAR в Хонконг. От този доклад следва, че размерът на ДТС при тръгване от Хонконг бил основан на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0206" REF.END="QE0206"/>световен референтен показател<QUOT.END REF.START="QS0206" CODE="201C" ID="QE0206"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0283"><NO.P>283</NO.P><TXT>Що се отнася до отказа да се плащат комисиони, в бележка под линия 1323 от обжалваното решение Комисията наистина не дава конкретен пример за доказателства, които подкрепят общата му приложимост <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0207" REF.END="QE0207"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0207" CODE="201C" ID="QE0207"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="51"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0284"><NO.P>284</NO.P><TXT>Същевременно, от една страна, трябва да се констатира, че тъй като допълнителните такси са били общоприложими <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0208" REF.END="QE0208"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0208" CODE="201C" ID="QE0208"/>, това вероятно се е отнасяло и за отказа да се плащат комисиони. В съображение 879 от обжалваното решение Комисията всъщност приема, че отказът да се плащат комисиони и другите две съставни части на единното продължено нарушение са били допълващи се, тъй като той е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0209" REF.END="QE0209"/>позволявал конкуренцията при допълнителните такси да се отстрани при договарянето на комисиони (на практика отстъпки върху допълнителните такси) с клиентите<QUOT.END REF.START="QS0209" CODE="201C" ID="QE0209"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0285"><NO.P>285</NO.P><TXT>От друга страна, е важно да се подчертае, че Комисията сочи доказателства, потвърждаващи приложимостта на отказа да се плащат комисиони <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0210" REF.END="QE0210"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0210" CODE="201C" ID="QE0210"/>, не само в бележка под линия 1323 от обжалваното решение. Така в съображение 679 от обжалваното решение Комисията отбелязва вътрешно електронно съобщение относно отказа да се плащат комисиони, в което главния отговарящ за превоза на товари на Swiss иска от регионалните му директори <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0211" REF.END="QE0211"/>да участват в местните срещи на BAR винаги, когато това има значение<QUOT.END REF.START="QS0211" CODE="201C" ID="QE0211"/>. Също така в съображение 683 от обжалваното решение Комисията отбелязва вътрешен меморандум, адресиран до директорите по продажбите на превоз на товари на CPA, в който се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0212" REF.END="QE0212"/>докато местните условия го позволяват, C[PA] трябва да следва единен подход и да дава единен отговор по въпроса [за исканията за комисиона върху допълнителните такси]<QUOT.END REF.START="QS0212" CODE="201C" ID="QE0212"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0213" REF.END="QE0213"/>съответно трябва да предвиди да последва всякакво отхвърляне на такова искане или на такава претенция за комисиона, както и на всякакво свързано с този въпрос друго действие, което може да се координира чрез вашите сдружения на местните [превозвачи]<QUOT.END REF.START="QS0213" CODE="201C" ID="QE0213"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0286"><NO.P>286</NO.P><TXT>Комисията освен това представя доказателства, за да докаже, че такова координиране е извършено в множество страни по целия свят, включително Хонконг (съображение 503 от обжалваното решение), Швейцария (съображение 692 от посоченото решение), Италия (съображения 694—698 от посоченото решение), Франция (съображение 699 от посоченото решение), Испания (съображение 700 от същото решение), Индия (съображение 701 от разглежданото решение) и Съединените щати (съображение 702 от разглежданото решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0287"><NO.P>287</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че предвид общия характер на констатацията, възпроизведена в точка 277 по-горе, Комисията използва неподкрепени екстраполации, то се основава на наличието деяния на местно равнище, зависими от местни правни уредби. Трябва впрочем да се отбележи, с което жалбоподателите впрочем са съгласни, че в бележка под линия 1323 от обжалваното решение Комисията уточнява, че прилагането на допълнителни такси се извършва чрез система на няколко равнища и че ставката на допълнителните такси може да варира и е обект на отделни обсъждания <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0214" REF.END="QE0214"/>според условията или правната уредба на местните пазари<QUOT.END REF.START="QS0214" CODE="201C" ID="QE0214"/>. От това следва, че намерението на Комисията не е било да констатира, противно на намеците на жалбоподателите, че ставките за допълнителна такса се прилагат еднакво при всички маршрутите в целия свят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0288"><NO.P>288</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до твърдяната липса на всякаква връзка между тези деяния на местно равнище и картел с по-широк обхват, трябва да се подчертае, че жалбоподателите грешат. В съображение 832 от обжалваното решение Комисията посочва, че спорният картел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0215" REF.END="QE0215"/>е функционирал в световен мащаб<QUOT.END REF.START="QS0215" CODE="201C" ID="QE0215"/>. Комисията обяснява, че спорният картел се основава на сложна мрежа от контакти, основно двустранни, поддържани на редица места по света и на различни равнища в съответните предприятия (съображения 109 и 1300 от посоченото решение). Според Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0216" REF.END="QE0216"/>уговорките в [спорния] картел много пъти са<?PAGE NO="52"?> организирани на централно равнище<QUOT.END REF.START="QS0216" CODE="201C" ID="QE0216"/> и прилагани на местно равнище от местния персонал (съображение 1046 от посоченото решение). Според Комисията целта е била да се даде възможност на местния персонал да адаптира към местните условия общоприложимите мерки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0217" REF.END="QE0217"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0217" CODE="201C" ID="QE0217"/>, каквито са били допълнителните такси и отказа да се плащат комисиони (съображения 876, 889 и 890 и бележка под линия 1323 от посоченото решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0289"><NO.P>289</NO.P><TXT>От една страна, местният персонал е получавал указания от седалището си за прилагането на допълнителните такси и му е докладвал (вж. съображения 171, 226, 233, 284, 381, 584 и 594). Той впрочем е трябвало да се съобразява с решенията, вземани на равнище седалища. Така в съображение 237 от обжалваното решение се отбелязва вътрешно електронно съобщение, в което служител на Qantas посочва, че почти всички превозвачи в Хонконг са уведомили за намерението си да последват CPA, но Qantas и редица уличени превозвачи, включително жалбоподателите, са дали да се разбере, че трябва да поискат указания от централните си управления преди да постъпят по същия начин. В съображение 295 от обжалваното решение се отбелязва протокола от срещата на ПКК на BAR от <DATE ISO="20030123">23 януари 2003 г.</DATE> в Сингапур, в който се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0218" REF.END="QE0218"/>членовете превозвачи обсъдиха покачването на показателя за горивото, но не получиха от седалищата си указания, каращи ги да увеличат [ДТГ]<QUOT.END REF.START="QS0218" CODE="201C" ID="QE0218"/>. Също така в съображение 414 от обжалваното решение се отбелязва електронно съобщение на местния ръководител на CPA в Белгия, съгласно което SAC <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0219" REF.END="QE0219"/>потвърди първоначално, че [също ще увеличи ДТГ на <DATE ISO="20041001">1 октомври 2004 г.</DATE>], но впоследствие неговото централно ръководство му припомни, че трябва да избере датата 4 октомври [2004 г.]<QUOT.END REF.START="QS0219" CODE="201C" ID="QE0219"/>, която по-рано е обсъждана в редица предходни контакти на равнище седалища (съображения 406, 410 и 411).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0290"><NO.P>290</NO.P><TXT>От друга страна, от обжалваното решение е видно, че координирането на местно равнище често е следвало незабавно обявленията, правени на равнище седалища. Например след обявлението на Lufthansa за въвеждането на ДТГ на <DATE ISO="19991228">28 декември 1999 г.</DATE> (съображение 138) въпросът е обсъждан в Хонконг на <DATE ISO="20000110">10</DATE>, <DATE ISO="20000113">13</DATE> и <DATE ISO="20000119">19 януари 2000 г.</DATE> (съображения 147—149) и в Индия същия месец (съображения 151 и 152). Същото се отнася за обявлението на Lufthansa от <DATE ISO="20030217">17 февруари 2003 г.</DATE> (съображение 274), последвано същия ден от контакти в Канада (съображение 291) и Тайланд (съображение 298), както и в Сингапур на следващия ден (съображение 296). Същото е станало и с обявлението на Lufthansa от <DATE ISO="20040921">21 септември 2004 г.</DATE> (съображения 409—411), последвано същия ден от контакти в Хонконг (съображение 431) и в Швейцария на <DATE ISO="20040923">23</DATE> и <DATE ISO="20040924">24 септември 2004 г.</DATE> (съображения 426 и 427).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0291"><NO.P>291</NO.P><TXT>Жалбоподателите отговарят, като препращат към доводите си, развити другаде в настоящото основание и с които оспорват участието си в единното продължено нарушение. В това отношение е важно да се подчертае, че констатацията за наличието на единно нарушение и за неговия обхват е различна от въпроса дали отговорността за това нарушение се носи изцяло или частично от дадено предприятие. Поради това, след като жалбоподателите не обясняват защо с доказването на неучастието им в единното нарушение да се установява също, че констатацията за наличие на организация на няколко равнища в спорния картел е погрешна, препращането към тези доводи трябва да се отхвърли като неотносимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0292"><NO.P>292</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до констатацията в съображение 890 от обжалваното решение на възможността превозвачите да сключват споразумения за капацитет, достатъчно е да се отбележи, че нейният предмет не е този, който ѝ приписват жалбоподателите. Както от текста на това съображение, така и от неговата цел и от контекста, в който то се вписва, е<?PAGE NO="53"?> видно, че то не се отнася за отговорността на различните уличени превозвачи за извършването на единното продължено нарушение, а се отнася за съществуването на последното, което жалбоподателите не оспорват в рамките на настоящата част. В посоченото съображение всъщност изрично се отбелязва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0220" REF.END="QE0220"/>съществуването на единното продължено нарушение<QUOT.END REF.START="QS0220" CODE="201C" ID="QE0220"/>. Що се отнася до съображения 112 и 885—887 от посоченото решение, в тях се посочва, че Комисията е трябвало да докаже, че осъществените контакти в третите страни или контактите относно маршрути, които уличени превозвачи не са обслужвали и не са могли да обслужват пряко, са релевантни, за да се установи наличието на единното продължено нарушение или на картел в световен мащаб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0293"><NO.P>293</NO.P><TXT>При всички положения критиката на жалбоподателите трябва да се отхвърли, тъй като тя почива само на обстоятелството, че някои органи по конкуренция в трети страни не са установили, че жалбоподателите са имали възможност да сключват споразумения за капацитет при маршрутите към съответните им страни. Всъщност, когато Комисията санкционира незаконосъобразното поведение на предприятие, дори ако в основата на това поведение е международен картел, тя цели да защити свободната конкуренция в рамките на вътрешния пазар. Впрочем, предвид спецификата на така защитаваното на равнището на Съюза правно благо, преценките, правени от Комисията в съответствие с правомощията ѝ в тази област, могат да се различават значително от преценките, правени от органите на трети държави (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Showa Denko/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑289/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:431">EU:C:2006:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dow Chemical/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑77/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:47">EU:T:2012:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това не съществува принцип или международна публичноправна спогодба, по силата на които при търсенето на отговорност за незаконосъобразно поведение въз основа на конкурентното право на Съюза да е възможно Комисията да се окаже длъжна да взема предвид преценките, правени от компетентните органи на трета държава в областта на конкурентното право (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dow Chemical/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑77/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:47">EU:T:2012:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0294"><NO.P>294</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Второто оплакване: погрешни констатации относно единния характер на нарушението</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0295"><NO.P>295</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че шестте фактора, посочени в съображения 872—884 от обжалваното решение (а именно единната антиконкурентна цел, единната стока или услуга, участвалите предприятия, единното естество на нарушението, успоредно обсъжданите аспекти и участието в аспектите на нарушението) не са достатъчни, за да се установи връзка между всички деяния, изброени в точка 4 от обжалваното решение, извън <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0221" REF.END="QE0221"/>ядрото<QUOT.END REF.START="QS0221" CODE="201C" ID="QE0221"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0222" REF.END="QE0222"/>ограничена група<QUOT.END REF.START="QS0222" CODE="201C" ID="QE0222"/> в спорния картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0296"><NO.P>296</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че нарушение на принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно деяние, но и с поредица от деяния или с непрекъснато поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица деяния или от това непрекъснато поведение също биха могли сами по себе си и разглеждани самостоятелно да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните дейности се вписват в един <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0223" REF.END="QE0223"/>общ план<QUOT.END REF.START="QS0223" CODE="201C" ID="QE0223"/> поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, Комисията има право да търси отговорност<?PAGE NO="54"?> за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verhuizingen Coppens</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:778">EU:C:2012:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0297"><NO.P>297</NO.P><TXT>При преценката на единния характер на нарушението и на наличието на общ план фактът, че различните дейности се вписват в един <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0224" REF.END="QE0224"/>общ план<QUOT.END REF.START="QS0224" CODE="201C" ID="QE0224"/> поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, има определящ характер. За целите на тази преценка фактът, че поне отчасти съответните предприятия са едни и същи (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total Raffinage Marketing/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑566/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:423">EU:T:2013:423</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0265">265</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0266">266</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), както и различните материални, географски и времеви съвпадения между разглежданите деяния и поведения могат да бъдат релевантни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0298"><NO.P>298</NO.P><TXT>Това по-специално е така при идентичност на съответните стоки и услуги, идентичност на условията за извършване, участие на едни и същи физически лица от името на предприятията и идентичност на географското приложно поле на съответните практики (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130517">17 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑147/09 и T‑148/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:259">EU:T:2013:259</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0299"><NO.P>299</NO.P><TXT>Според съдебната практика за тези елементи трябва да се извърши цялостна преценка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑378/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:469">EU:T:2013:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0300"><NO.P>300</NO.P><TXT>В разглеждания случай в съображения 872—883 от обжалваното решение Комисията използва шест фактора, за да заключи, че спорните деяния са част от единно нарушение. Това са, първо, наличието единна антиконкурентна цел (съображения 872—876), второ, фактът, че деянията засягат една и съща услуга (съображение 877), трето, фактът, че участвалите в различните разглеждани машинации предприятия са еднакви (съображение 878), четвърто, единното естество на нарушението (съображение 879), пето, успоредното провеждане на обсъжданията, в които са участвали уличените превозвачи (съображение 880), и шесто, участието на повечето от уличените превозвачи в трите съставни части на единното продължено нарушение (съображения 881—883).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0301"><NO.P>301</NO.P><TXT>В съображение 900 от обжалваното решение Комисията добавя към тези фактори обстоятелството, че едни и същи лица са участвали в различните разглеждани машинации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0302"><NO.P>302</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до наличието на единна антиконкурентна цел, съгласно съображение 872 от обжалваното решение за уличените превозвачи тази цел се е изразявала в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0225" REF.END="QE0225"/>нарушаване на конкуренцията в сектора на въздушния превоз на товари в ЕИП, координирайки своето поведение при таксуването за предоставяне на услуги по въздушния превоз на товари, отстранявайки конкуренцията относно въвеждането, размера и графика на ДТГ и ДТС и [отказа да се плащат комисиони]<QUOT.END REF.START="QS0225" CODE="201C" ID="QE0225"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0303"><NO.P>303</NO.P><TXT>В рамките на настоящото оплакване жалбоподателите оспорват тази преценка само частично. Те твърдят, че единствената цел на контактите, осъществени в трети страни, е била да се даде възможност на уличените превозвачи да се съобразят с местната правна уредба. Те освен това твърдят, че други деяния са била част от обсъждания, проведени в рамките на законосъобразни споразумения за сътрудничество, като например двустранното обединение с Lufthansa, обединението WOW или обединението Star Cargo.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="55"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0304"><NO.P>304</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че жалбоподателите не представят нищо в подкрепа на оспорването си, а главно правят само общи препратки към доводите си, развити другаде в рамките на настоящото основание и чрез които оспорват своето участие в единното продължено нарушение. Тези доводи ще бъдат анализирани при разглеждането на другите части от настоящото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0305"><NO.P>305</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателите твърдят, че съществува не световен пазар на всички услуги по превоз на товари, а множество релевантни пазари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0306"><NO.P>306</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, че при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС определянето на съответния пазар е необходимо именно за да се прецени дали дадено споразумение може да засегне търговията между държави членки и има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Ето защо Комисията е длъжна да извърши разграничаване на съответния пазар в решение, прието на основание член 101, параграф 1 ДФЕС, само ако без такова разграничаване не е възможно да се определи дали разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика може да засегне търговията между държави членки и има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>InnoLux/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑91/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:92">EU:T:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0307"><NO.P>307</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите впрочем не твърдят, че е било невъзможно да се определи дали целта на единното продължено нарушение е била ограничаване и нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и дали то е могло да засегне търговията между държави членки, без предварително да се определи съответния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0308"><NO.P>308</NO.P><TXT>При това положение не може да се приеме, че определянето на релевантния пазар е било необходимо, за да се прецени дали единното продължено нарушение е можело да засегне търговията между държави членки. Следователно в съображение 74 от обжалваното решение Комисията правилно приема, че не е длъжна да разграничи този пазар, и съответно не го прави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0309"><NO.P>309</NO.P><TXT>В съображение 877 от обжалваното решение Комисията отново правилно обаче приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0226" REF.END="QE0226"/>уговорките се отнасят за предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари и тяхното таксуване<QUOT.END REF.START="QS0226" CODE="201C" ID="QE0226"/>, и говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0227" REF.END="QE0227"/>[е]дна единствена стока/услуга<QUOT.END REF.START="QS0227" CODE="201C" ID="QE0227"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0310"><NO.P>310</NO.P><TXT>При наличие на нарушение на член 101 ДФЕС като разглежданото в случая, именно споразуменията и дейностите на картела всъщност определят релевантните пазари (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>InnoLux/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑91/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:92">EU:T:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0131">131</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0311"><NO.P>311</NO.P><TXT>Както обаче бе отбелязано в точки 205 и 288 по-горе, Комисията заключава, че допълнителните такси са били общоприложими мерки, които е трябвало да се прилагат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0228" REF.END="QE0228"/>за всички маршрути на световно равнище<QUOT.END REF.START="QS0228" CODE="201C" ID="QE0228"/>, и че отказът да се плащат комисиони <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0229" REF.END="QE0229"/>също е бил с общ характер<QUOT.END REF.START="QS0229" CODE="201C" ID="QE0229"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="56"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0312"><NO.P>312</NO.P><TXT>Следователно самите членове на спорния картел са определили стоките и услугите, които са предмет на техните обсъждания и съгласувани практики, включвайки в обсъжданията си услугите по превоз на товари, без да се прави разграничение според точката им на тръгване или произход, освен с цел извършване на корекции в зависимост от местните условия (бележка под линия 1323 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0313"><NO.P>313</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0230" REF.END="QE0230"/>единна услуга<QUOT.END REF.START="QS0230" CODE="201C" ID="QE0230"/> предоставянето на услуги по превоз на товари, както ги е описала в съображения 14—18 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0314"><NO.P>314</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателите твърдят, че извън контактите, осъществени в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0231" REF.END="QE0231"/>ограничената група<QUOT.END REF.START="QS0231" CODE="201C" ID="QE0231"/> в спорния картел, повечето от спорните деяния са засягали твърди различни предприятия. Те дават пример с контактите, осъществени в Хонконг и посочени в обжалваното решение, в които участвали около петдесет предприятия, само четиринадесет от които били счетени за отговорни за единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0315"><NO.P>315</NO.P><TXT>В това отношение, видно от съображение 878, а също и от съображения 881—883 от обжалваното решение, Комисията установява наличието на значително припокриване между предприятията, участвали в различните съставни части на единното продължено нарушение. Всъщност, от една страна, всички уличени превозвачи участвали в съставната част, свързана с ДТГ, и от друга страна, почти всички уличени превозвачи участвали в другите две съставни части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0316"><NO.P>316</NO.P><TXT>Примерът с контактите, осъществени в Хонконг, не може да обори тази констатация, тъй като неучастието в тях на някои уличени превозвачи не противоречи на установяването на тяхното участие в трите съставни части на единното продължено нарушение или в няколко от тях. Що се отнася до твърдението, че броят на участвалите превозвачи в тези контакти — надхвърлящ този само на уличените превозвачи — свидетелствал за разнообразието на участниците в спорните машинации, трябва да се отбележи, както следва от цитираната съдебна практика в точки 297 и 298 по-горе, че идентичността на предприятията, участвали в различните спорни машинации, не е абсолютно необходимо условие за квалифицирането на последните като единно продължено нарушение, а е само един от белезите, които трябва да се вземат предвид от Комисията при определяне дали е налице общ план (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑378/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:469">EU:T:2013:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Трябва освен това да се отбележи, както прави Комисията, че с това твърдение не се оспорва възможността разглежданите машинации на уличените превозвачи да са били предназначени за прилагане на местно равнище на решенията, вземани на равнище седалища, в рамките на системата на няколко равнища, описана в съображения 107, 1046 и 1300 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0317"><NO.P>317</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до естеството на единното продължено нарушение, жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че е пренебрегнала особеностите на координиранията, които са станали необходими поради местния регулаторен контекст или са се вписвали в рамките на законосъобразни обединения. По този начин жалбоподателите само повтарят доводите, които вече бяха изтъкнати в подкрепа на критиката им относно наличието на единна антиконкурентна цел. Поради това те трябва да бъдат отхвърлени със същите мотиви.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="57"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0318"><NO.P>318</NO.P><TXT>Жалбоподателите освен това твърдят, че отказът да се плащат комисиони се отличава от другите съставни части на единното нарушение, тъй като е плод на публично несъгласие между превозвачите и спедиторите за тълкуването на стандартни клаузи, за разлика от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0232" REF.END="QE0232"/>тайното координиране на [ДТГ и ДТС] от шепа превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0232" CODE="201C" ID="QE0232"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0319"><NO.P>319</NO.P><TXT>В това отношение от съображения 675—702 от обжалваното решение наистина следва, че въпросът за плащането на комисиона върху допълнителните такси е бил обект на противоречиви правни тълкувания между превозвачите и спедиторите. Несъгласието по-специално се отнася за тълкуването на някои стандартни клаузи, в които би трябвало да е предвидено задължение за плащане на комисиона. Уличените превозвачи обаче не са се ограничили с формирането на обща позиция по този въпрос, за да я защитават координирано пред компетентните правораздавателни органи или да я популяризират колективно пред публичните органи и други професионални сдружения. Напротив, превозвачите са се споразумели, договаряйки се — на многостранно равнище — да отказват да преговарят за плащане на комисиони със спедиторите и да им предоставят отстъпки върху допълнителните такси. Така в съображение 695 от обжалваното решение Комисията се позовава на електронно съобщение от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE>, в което регионален ръководител на Swiss в Италия посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0233" REF.END="QE0233"/>всички [участници в среща, проведена на <DATE ISO="20050512">12 май 2005 г.</DATE>] потвърдиха волята [си] да не приемат възнаграждение ДТГ/ДТС<QUOT.END REF.START="QS0233" CODE="201C" ID="QE0233"/>. В съображение 696 от обжалваното решение се посочва електронно съобщение от <DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE>, в което CPA отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0234" REF.END="QE0234"/>всички [участници в среща, проведена в навечерието] потвърдиха отново твърдото си намерение да не приемат водене на преговори относно<QUOT.END REF.START="QS0234" CODE="201C" ID="QE0234"/> плащането на комисиони. Освен това в съображение 700 от същото решение Комисията се позовава на вътрешно електронно съобщение, с което служителка на Cargolux уведомява централното си ръководство за провеждането на среща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0235" REF.END="QE0235"/>с всички [превозвачи] с дейност на летището на [Барселона]<QUOT.END REF.START="QS0235" CODE="201C" ID="QE0235"/> и посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0236" REF.END="QE0236"/>по общо мнение не би трябвало да плащаме комисиони върху допълнителните такси<QUOT.END REF.START="QS0236" CODE="201C" ID="QE0236"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0320"><NO.P>320</NO.P><TXT>От обжалваното решение също така следва, че редица превозвачи са обменяли информация — на двустранно равнище — за да се уверят взаимно, че непрестанно се придържат към отказа да се плащат комисиони, както са се договорили по-рано. Например в съображение 688 от това решение се описва телефонен разговор от <DATE ISO="20060209">9 февруари 2006 г.</DATE>, по време на който Lufthansa пита AF дали позицията му по отказа да се плащат комисиони остава непроменена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0321"><NO.P>321</NO.P><TXT>Следователно предметът на отказа да се плащат комисиони се отделя от сочения от жалбоподателите публичен спор с правен характер. Както впрочем следва от съображения 874 и 899 от обжалваното решение, отказът да се плащат комисиони е можел да подсили координирането при допълнителните такси. Според Комисията той всъщност е представлявал съгласуван отказ да се предоставят отстъпки на спедиторите върху допълнителните такси и така с него се е целяло на уличените превозвачи да се позволи да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0237" REF.END="QE0237"/>държат под контрол несигурността при таксуването, която конкуренцията при плащането на комисиони [в рамките на преговорите със спедиторите] би могла да създаде<QUOT.END REF.START="QS0237" CODE="201C" ID="QE0237"/> (съображение 874) и така да се премахне конкуренцията при допълнителните такси (съображение 879). Следователно доводът на жалбоподателите, изразяващ се в противопоставяне на публичния характер на отказа да се плащат комисиони на тайния характер на координирането на ДТГ и ДТС, не се подкрепя от фактите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="58"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0322"><NO.P>322</NO.P><TXT>Поради това трябва да се отхвърли и процесуално-организационното действие, поискано от жалбоподателите в писмената реплика и целящо в подкрепа на разглеждания довод да се разпореди представянето на изявленията — направени с цел освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — на които почивало описанието в обжалваното решение на претендирано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0238" REF.END="QE0238"/>твърдо ядро<QUOT.END REF.START="QS0238" CODE="201C" ID="QE0238"/>. Всъщност информацията, с която разполага Общият съд, не е необходимо да се допълва, за да се отговори на доводите, чрез които жалбоподателите оспорват характеризирането в обжалваното решение на естеството на единното нарушението (вж. т. 126 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0323"><NO.P>323</NO.P><TXT>На пето място, жалбоподателите твърдят, че примерите, дадени от Комисията в съображение 880 от обжалваното решение за успоредно обсъждани елементи от нарушението, не ги засягат. Това твърдение се отнася за участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, а не за наличието на такова нарушение. Поради това в съответствие с изводите, изложени в точка 291 по-горе, то е ирелевантно за настоящото оплакване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0324"><NO.P>324</NO.P><TXT>На шесто място, жалбоподателите твърдят, че участието на уличените превозвачи в една или няколко от съставните части на единното продължено нарушение само по себе си не доказва, че последните са свързани. Трябва да се констатира, че този довод е неотносим, тъй като Комисията не основава констатацията за наличие на единно нарушение само на това обстоятелство, а на съвкупност от улики, припомнени в точка 300 по-горе, чиято достатъчност не е оспорена надлежно от жалбоподателите с настоящото оплакване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0325"><NO.P>325</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Третото оплакване: погрешни констатации относно продължения характер на нарушението</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0326"><NO.P>326</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е обосновала достатъчно продължения характер на нарушението. Членовете на спорния картел участвали само в изолирани и спорадични деяния с местно или регионално значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0327"><NO.P>327</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0328"><NO.P>328</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, че в рамките на настоящото оплакване жалбоподателите само повтарят доводите си за географския обхват на спорния картел, които вече бяха разгледани и отхвърлени при анализа на първото оплакване от настоящата част. Освен това, при положение че съгласно точка 4 от обжалваното решение контактите, на които се позовава Комисията, за да установи наличието на единното продължено нарушение, са осъществявани през целия период на нарушението и че спомагат за преследването на единна антиконкурентна цел (вж. т. 302—304 по-горе и т. 439 и 467 по-долу), жалбоподателите правят само общо позоваване на спорадичния и изолиран характер на спорните контакти, като не посочват какъвто и да било период, през който разглежданото единно нарушение да е прекъсвано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0329"><NO.P>329</NO.P><TXT>Поради това настоящото оплакване и съответно цялата настояща част трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="59"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втората част: грешки в преценката на деянията, свързани с двустранното обединение с Lufthansa</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0330"><NO.P>330</NO.P><TXT>В настоящата част жалбоподателите се позовават на Решение 96/180/ЕО на Комисията от <DATE ISO="19960116">16 януари 1996 г.</DATE> относно производство по прилагане на член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (IV/35.545 — LH/SAТ) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="054" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="1996">ОВ L 54, 1996 г., стр. 28</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0239" REF.END="QE0239"/>освобождаването от 1996 г.<QUOT.END REF.START="QS0239" CODE="201C" ID="QE0239"/>). Това решение освобождавало от забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС общото споразумение за обединение, чрез което Lufthansa и жалбоподателите договори съвместна политика за таксуване на световно равнище и възможно най-широка интеграция на техните услуги по превоз на товари. Жалбоподателите твърдят, че с оглед на това освобождаване Комисията е трябвало да изключи от съвкупността от улики, използвана срещу тях, двустранните им контакти с Lufthansa, посочени в съображения 223, 597, 618—620 и 673 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0331"><NO.P>331</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0332"><NO.P>332</NO.P><TXT>Видно както от съображения 791 и 792 от обжалваното решение, така и от писмените изявления на Комисията пред Общия съд, двустранните контакти между Lufthansa и жалбоподателите не са им противопоставени, за да се установи тяхното участие в единното продължено нарушение, тъй като те са били обхванати от освобождаването от 1996 г. Както следва от съображения 24 и 28 от това освобождаване, обединението между жалбоподателите и Lufthansa има широк обхват, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0240" REF.END="QE0240"/>като намерението [на страните е] на световно равнище да се създаде система за интегриран транспорт, включваща […] съвместна политика за таксуване<QUOT.END REF.START="QS0240" CODE="201C" ID="QE0240"/>, по-специално за услугите по превоз на товари. Освен това между страните е безспорно, че двустранните контакти между Lufthansa и жалбоподателите за ДТГ и ДТС са попадали в обхвата на освободеното обединение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0333"><NO.P>333</NO.P><TXT>За да се даде отговор на настоящата част, съответно трябва да се провери дали, както следва от бележки под линия 1251 и 1258 от обжалваното решение, посочените в съображения 223, 618 и 620 от обжалваното решение контакти допринасят да се установи наличието на поведение, което излиза извън обхвата на освобождаването от 1996 г., разкривайки участието на жалбоподателите в многостранно координиране в рамките на обединението WOW, или, що се отнася до съображение 673, в антиконкурентни контакти с конкуренти, различни от Lufthansa. Тъй като обаче Комисията не се позовава нито на контакта от <DATE ISO="20011002">2 октомври 2001 г.</DATE>, посочен в съображение 597 от обжалваното решение, нито на този от <DATE ISO="20030113">13 януари 2003 г.</DATE>, посочен в съображение 619 от това решение, за да установи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, доводите им в това отношение трябва да се отхвърлят като неотносими и анализът трябва да се сведе до контактите, посочени в съображения 223, 618, 620 и 673 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0334"><NO.P>334</NO.P><TXT>На първо място, в съображение 223 от обжалваното решение се отбелязва вътрешна размяна на електронни съобщения на Lufthansa от <DATE ISO="20020403">3</DATE> и <DATE ISO="20020411">11 април 2002 г.</DATE> В тази размяна Lufthansa докладва, от една страна, позицията на SAC срещу въвеждането отново на ДТГ и от друга страна, сравнително склонното към сътрудничество поведение на жалбоподателите. В съображение 791 от обжалваното решение Комисията приема, че това обстоятелство допринася да се подкрепи констатацията, че жалбоподателите са участвали в координиране на ДТГ в рамките на обединението WOW.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="60"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0335"><NO.P>335</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се констатира, както правят жалбоподателите, че от въпросната размяна на електронни съобщения не следва, че те са били в контакт със SAC за ДТГ. Не може освен това да се заключи, както прави Комисията в своя отговор на писмените въпроси на Общия съд, че Lufthansa — сравнявайки сътрудничеството на жалбоподателите и на SAC, които всичките наистина са страни в обединението WOW — непременно е имало предвид сътрудничество на жалбоподателите в рамките на посоченото обединение, а не в рамките на обединението, което се е ползвало от освобождаването от 1996 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0336"><NO.P>336</NO.P><TXT>Противно на онова, което Комисията, изглежда, също така твърди в отговора си на писмените въпроси на Общия съд, решението на голям брой превозвачи, включително жалбоподателите и Lufthansa, да въведат отново ДТГ през април 2002 г. (съображения 209 и 210 от обжалваното решение) не може да доведе до тълкуване на размяната на електронни съобщения, което е различно от изложеното в точка 335 по-горе. От една страна, жалбоподателите не са сред превозвачите, посочени в съображения 209 и 210 от обжалваното решение като взели участие в обсъждане на ДТГ, и по-специално на въвеждането ѝ отново в началото на 2002 г. От друга страна, от обстоятелството, че жалбоподателите също са въвели отново ДТГ през април 2002 г., не може да се заключи, че те непосредствено преди това са имали контакти с Lufthansa, които са излизали извън рамката на освобождаването от 1996 г., по-специално със SAC в рамките на обединението WOW. Трябва впрочем да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията не се позовава на доказателствата, посочени в съображения 209 и 210, за да установи, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0337"><NO.P>337</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че с доказателствата, посочени в съображение 223 от обжалваното решение, не се установява участието на жалбоподателите в координирането на ДТГ в рамките на обединението WOW, а те потвърждават единствено наличието на контакти между тях и Lufthansa за ДТГ. Предвид естеството на тези контакти и прилагането към момента на настъпване на фактите на освобождаването от 1996 г., тези доказателства трябва да се счетат за лишени от всякаква доказателствена стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0338"><NO.P>338</NO.P><TXT>На второ място, в съображения 618 и 620 от обжалваното решение по-специално се посочват редица вътрешни електронни съобщения на Lufthansa, изпратени между края на ноември 2002 г. и началото на март 2003 г., относно приложимото равнище на ДТС в Хонконг. В съображение 792 от обжалваното решение Комисията приема, че тези доказателства допринасят да се установи, че жалбоподателите са координирали равнището на ДТС с членовете на обединението WOW. Жалбоподателите оспорват преценките на Комисията относно две електронни съобщения, изпратени на <DATE ISO="20021205">5 декември 2002 г.</DATE> и <DATE ISO="20030305">5 март 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0339"><NO.P>339</NO.P><TXT>Първото електронно съобщение от <DATE ISO="20021205">5 декември 2002 г.</DATE> е от отговорника на Lufthansa в Хонконг и с него се съобщава, че при скорошна среща на ПКК на BAR повечето от превозвачите са посочили, че ще следват CPA и се присъединяват към искане да се разреши намаляване на равнището на ДТС. Този отговорник по-нататък иска от лицето, с което е в контакт, да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0241" REF.END="QE0241"/>говори с колегите си от други дружества, по-специално [жалбоподателите], [AF] и [Japan Airlines], за да разбере дали те биха променили виждането си и биха следвали примера на [Lufthansa] да не се намалява [ДТС]<QUOT.END REF.START="QS0241" CODE="201C" ID="QE0241"/> и да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0242" REF.END="QE0242"/>убеди [SAC] и [KLM], тъй като двамата [превозвачи] все още не са решили дали да променят тяхната ДТС<QUOT.END REF.START="QS0242" CODE="201C" ID="QE0242"/>, предлагайки това да се направи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0243" REF.END="QE0243"/>на срещата на [обединението] WOW следващата седмица<QUOT.END REF.START="QS0243" CODE="201C" ID="QE0243"/> (вж. съображение 618).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="61"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0340"><NO.P>340</NO.P><TXT>От това електронно съобщение е видно, че жалбоподателите са участвали във въпросната среща на ПКК на BAR и че по този повод са уведомили другите превозвачи за позицията си по предложението за коригиране на равнището на ДТС, което те впрочем не оспорват пред Общия съд. Следователно това доказателство спомага да се установи, че жалбоподателите са участвали в координиране, свързано с определянето на равнището на ДТС в Хонконг, с различни от Lufthansa превозвачи в рамките на ПКК на BAR. В този контекст предложението на Lufthansa, направено в същото електронно съобщение, а именно на следващата среща на обединението WOW да бъде засегнат въпросът за равнището на ДТС в Хонконг, трябва да се тълкува, отвъд ясната му формулировка, с оглед на многостранните контакти, които са проведени по този въпрос през същия период и в които са участвали както Lufthansa, така и жалбоподателите. Следователно Комисията не е допуснала грешка, приемайки в съображение 792 от обжалваното решение, че с посоченото електронно съобщение се потвърждава наличието на координиране за равнището на ДТС между членове на обединението WOW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0341"><NO.P>341</NO.P><TXT>Жалбоподателите наистина правилно отговарят, че няма доказателства, че срещата на обединението WOW по тази тема действително се е провела, нито дори че предложение в този смисъл е било изпратено от Lufthansa до другите членове на посоченото обединение. Това обаче не е пречка Комисията да използва въпросното електронно съобщение като уличаващо доказателства в рамките на по-широка съвкупност от улики. Само по себе си намерението на Lufthansa да засегне тази тема на среща на обединението WOW всъщност съставлява улика за това, че въпросът за равнището на ДТС е разискван между членовете на посоченото обединение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120629">29 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>GDF Suez/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑370/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:333">EU:T:2012:333</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0226">226</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0342"><NO.P>342</NO.P><TXT>Второто електронно съобщение от <DATE ISO="20030305">5 март 2003 г.</DATE> е от отговорника на Lufthansa в Хонконг и с него лицето, с което е в контакт в Lufthansa, се уведомява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0244" REF.END="QE0244"/>усилията му относно ДТС, положени пред партньорите на [обединението] WOW<QUOT.END REF.START="QS0244" CODE="201C" ID="QE0244"/>, са били плодотворни, като се отбелязва последната информация, получена от жалбоподателите и SAC в това отношение (съображение 620 от обжалваното решение). Този отговорник уточнява, че жалбоподателите са получили съгласието на властите в Хонконг и че ДТС ще да се прилага от <DATE ISO="20030314">14 март 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0343"><NO.P>343</NO.P><TXT>От това доказателство следва, че Lufthansa е влязло в контакт със SAC и жалбоподателите по повод приложимата в Хонконг ДТС и че Lufthansa е възнамерявало да осъществи тези контакти в рамките на обединението WOW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0344"><NO.P>344</NO.P><TXT>Трябва наистина да се отбележи, че конкретните формалности на това осъществяване на контакт не се уточняват, по-специално дали е многостранно или не. Според постоянната съдебна практика обаче, макар да е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже наличието на нарушението, всяко от представените от нея доказателства не трябва непременно да отговаря на тези критерии за всеки елемент на нарушението. Следователно, макар със самото разглеждано електронно съобщение да не е възможно да се докаже, че жалбоподателите са участвали в многостранен контакт със SAC и Lufthansa в рамките на обединението WOW, в съответствие с постоянната съдебна практика (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Knauf Gips/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑407/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:389">EU:C:2010:389</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) при анализа на десетата част от настоящото основание същевременно трябва да се провери дали заедно с други доказателства това електронно съобщение може да формира съвкупност от улики, позволяваща на Комисията да заключи, че това е така.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="62"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0345"><NO.P>345</NO.P><TXT>На трето място, в съображение 673 от обжалваното решение се посочва вътрешно електронно съобщение на служител от офиса на Lufthansa в Токио от <DATE ISO="20011030">30 октомври 2001 г.</DATE>, в което се изразява съжаление, че Lufthansa е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0245" REF.END="QE0245"/>изпуснало влака<QUOT.END REF.START="QS0245" CODE="201C" ID="QE0245"/>, тъй като не е поело инициативата своевременно да подаде искане до японските власти за ДТС, в резултат на което се стигнало до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0246" REF.END="QE0246"/>увяхването<QUOT.END REF.START="QS0246" CODE="201C" ID="QE0246"/> на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0247" REF.END="QE0247"/>обединението на чуждестранните превозвачи за [определянето на ДТС на] 0,10—0,15 EUR на [килограм]<QUOT.END REF.START="QS0247" CODE="201C" ID="QE0247"/> и до подаването междувременно от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0248" REF.END="QE0248"/>тежките европейски играчи<QUOT.END REF.START="QS0248" CODE="201C" ID="QE0248"/>, а именно AF, KLM, British Airways и жалбоподателите, на искане за 500—600 японски йени на товарителница. В същото съображение по-нататък се посочва, че адресатът на това електронно съобщение го е препратил вътре в дружеството, отбелязвайки, че продължава да подкрепя подаването от Lufthansa на искане за ДТС от 0,15 EUR на килограм и че е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0249" REF.END="QE0249"/>сигурен, че другите европейски превозвачи ще ни последват, когато обявим, че ще избързаме<QUOT.END REF.START="QS0249" CODE="201C" ID="QE0249"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0346"><NO.P>346</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, тези доказателства не се свеждат до отбелязване на исканията, подадени от други превозвачи до японските власти, и до демонстриране на желанието на Lufthansa да се отклони от размера на ДТС, поискан по-специално от жалбоподателите. Първото електронно съобщение съответно разкрива опит за координиране между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0250" REF.END="QE0250"/>чуждестранните превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0250" CODE="201C" ID="QE0250"/>, за да се постигне определен размер на ДТС, и имплицитно прави връзката между неговия провал и подаването от редица европейски превозвачи, включително жалбоподателите, на искане за друг размер на ДТС. Второто електронно съобщение разкрива намерението на Lufthansa да предупреди посочените европейски превозвачи, че ще избърза като подаде искане, съответстващо на първоначалната цел на координирането. Поради това доказателствата, посочени в съображение 673 от обжалваното решение, могат да допринесат за установяване на наличието на антиконкурентни контакти между жалбоподателите и превозвачи, различни от Lufthansa.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0347"><NO.P>347</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното, от една страна, се налага изводът, че с доказателствата, посочени в съображение 223 от обжалваното решение, се доказва само наличието на контакти между жалбоподателите и Lufthansa по повод ДТГ, поради което с оглед на мотивите, изложени в точка 337 по-горе, те трябва да се изключат от съвкупността от улики, която жалбоподателите оспорват изцяло в рамките на десетата част от настоящото основание. От друга страна, тъй като само по себе си електронното съобщение, посочено в съображение 620 от това решение, не доказва, че жалбоподателите са участвали в многостранен контакт със SAC и Lufthansa в рамките на обединението WOW, в съответствие с цитираната съдебна практика в точка 344 по-горе в рамките на десетата част от настоящото основание е важно да се провери дали заедно с други доказателства, включително описаните в съображения 618 и 673 от посоченото решение, то същевременно може да се включи в съвкупност от улики, която би позволила на Комисията заключи, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Третата част: грешки в преценката на размяната на електронни съобщения от декември 1999 г. в рамките на обединението Star Cargo</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0348"><NO.P>348</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията погрешно включва размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE> между превозвачите от обединението Star Cargo — а именно жалбоподателите, Lufthansa, трима други превозвачи и Air Canada — в съвкупността от улики, с която би трябвало да се докаже, че са участвали в единното продължено нарушение или че са знаели за него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="63"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0349"><NO.P>349</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателите твърдят, че контакт, който е изтъкнат, за да се установи началото на тяхното участие в единното продължено нарушение, сам по себе си непременно трябва да доказва наличието на нарушение и че в съображение 921 от обжалваното решение Комисията погрешно приема, че разглежданата размяна трябва да се прецени в рамките на цялостна преценка на съвкупността от улики.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0350"><NO.P>350</NO.P><TXT>Второ, според разглежданата размяна е обхваната от освобождаването от 1996 г., тъй като през този период единното продължено нарушение не е засягало маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0251" REF.END="QE0251"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0251" CODE="201C" ID="QE0251"/> и тъй като с Lufthansa са били единствените превозвачи, членове на обединението, които обслужват такива маршрути. Освен това според жалбоподателите такава размяна се обосновава и с наличието на обединението Star Cargo и при всички положения се ползва от груповото освобождаване, предвидено в Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 година</DATE> за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="374" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">ОВ L 374, 1987 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0351"><NO.P>351</NO.P><TXT>Трето, те твърдят, че посочената размяна няма обективна връзка с единното продължено нарушение. Това било така предвид контекста на тези контакти, маркиран от резолюцията на IATA за въвеждане на механизъм за ДТГ, от изолираността на разглежданата размяна в рамките на обединение, изоставено малко след това, и от факта, че с Lufthansa били единствените превозвачи, участвали в тази размяна, на които тя е противопоставена в обжалваното решение. Жалбоподателите добавят, че служителят на SAS Cargo, участвал в разглежданата размяна, не е участвал в никой друг спорен контакт. Накрая те подчертават, че разглежданата размяна най-много може да разкрива наличието на споразумение с превозвач за невъвеждане на ДТГ, което те освен това не спазили, тъй като последвали позицията на Lufthansa, съобщена им впоследствие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0352"><NO.P>352</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0353"><NO.P>353</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се констатира, че в настоящата част жалбоподателите не само оспорват доказателствената стойност на разглежданата размяна на електронни съобщения. Те всъщност се стремят да оспорят по-общо датата, определена от Комисията в съображение 1148 от обжалваното решение за начало на тяхното участие в единното продължено нарушение, която съвпада с датата на началото на посочената размяна на електронни съобщения, а именно <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0354"><NO.P>354</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, както следва от точка 344 по-горе, че за да се установи наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, е необходимо Комисията да представи сериозни, точни и непротиворечиви доказателства. Всяко от представените от нея доказателства обаче не трябва непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от изтъкнатите от посочената институция улики, преценявана цялостно, да отговаря на това изискване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Knauf Gips/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑407/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:389">EU:C:2010:389</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Противно на твърденията на жалбоподателите, тези принципи се прилагат и за определянето на началото на тяхното участие в единното продължено нарушение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Toshiba/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑519/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:263">EU:T:2014:263</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0175">175</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0179">179</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141212">12 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hansen &amp; Rosenthal и H&amp;R Wax Company Vertrieb/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑544/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:1075">EU:T:2014:1075</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0166">166</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0179">179</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="64"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0355"><NO.P>355</NO.P><TXT>В случая разглежданата размяна, посочена в съображение 135 от обжалваното решение, започва с електронно съобщение на жалбоподателите до Lufthansa, трима други превозвачи и Air Canada. В това електронно съобщение жалбоподателите ги питат, без същевременно да разкриват своите колебания, за намерението им да въведат ДТГ, тъй като цената на горивото е прехвърлила т.нар. праг на задействане, определен от IATA в проект на резолюция за въвеждане на ДТГ. В отговор един превозвач се съгласява с жалбоподателите, а Lufthansa от своя страна посочва следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0252" REF.END="QE0252"/>ние също се колебаем да поемем инициативата този път. Ако други от големите ни конкуренти решат да го направят, ние ще ги последваме, но по различен и по-малко централизиран начин<QUOT.END REF.START="QS0252" CODE="201C" ID="QE0252"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0356"><NO.P>356</NO.P><TXT>От тази размяна следва, че жалбоподателите са поели инициативата да влязат в контакт с редица превозвачи в многостранна рамка, за да ги разпитат дали имат намерение да въведат ДТГ. От нея също така следва, че с отговорите си въпросният превозвач и Lufthansa информират жалбоподателите и другите адресати за своите намерения относно въвеждането на ДТГ. Жалбоподателите впрочем не оспорват, както следва от обжалваното решение, че този контакт е осъществен на равнище седалище на участвалите превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0357"><NO.P>357</NO.P><TXT>Трябва също да се подчертае, че в двата месеца след този първи контакт редица други контакти с участието на жалбоподателите, както на равнище седалище, така и на местно равнище, показващи също така желание за координиране на ДТГ в многостранна рамка, са осъществени във Финландия, Швейцария и Сингапур. Тези контакти са посочени в съображения 144—146 от обжалваното решение и са установени с доказателства, чиято доказателствена стойност не може да се отрече (вж. т. 438—467, 567—594 и 602—606 по-долу). В тези контакти са участвали както уличени превозвачи, различни от участвалите в размяната от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, така и Lufthansa (съображения 145 и 146 от обжалваното решение) и Air Canada (съображение 145 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0358"><NO.P>358</NO.P><TXT>Следователно, без да допуска грешка, Комисията е приела, че разглежданата размяна на електронни съобщения е спомогнала да се установи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, определяйки съответно <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> като начална дата на тяхното участие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0359"><NO.P>359</NO.P><TXT>Тази преценка не може да се обори с никои от доводи на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0360"><NO.P>360</NO.P><TXT>Първо, фактическият контекст, на който се позовават жалбоподателите и който бе припомнен в точка 351 по-горе, не поставя под въпрос естеството и предмета на контактите, осъществени по повод разглеждана размяна на електронни съобщения, разкриваща желание на страните в размяната за съгласуване помежду им на равнище седалища, що се отнася до въвеждането на ДТГ. По-специално, що се отнася до неучастието в други антиконкурентни контакти на служителя на жалбоподателите, замесен в разглежданата размяна, трябва да се отбележи, че за да е налице единно продължено нарушение, не е необходимо физическите лица, участвали в различните спорни машинации, да са едни и същи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0361"><NO.P>361</NO.P><TXT>Освен това от припомнените в точка 357 по-горе обстоятелства следва, че почти едновременно с разглежданата размяна на електронни съобщения жалбоподателите са участвали в поредица контакти, преследващи една и съща цел, с други превозвачи, както и с Air Canada и Lufthansa, които също са участвали в посочената размяна на електронни<?PAGE NO="65"?> съобщения. При това положение, противно на твърденията на жалбоподателите, не е правдоподобно тази размяна на електронни съобщения да разкрива желание за съгласуване, сведено по обхват до обединението Star Cargo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0362"><NO.P>362</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до проекта на резолюция на IATA, жалбоподателите признават, че той не е бил приложим към датата на разглежданата размяна на електронни съобщения. Поради това отказът, който наистина е последващ, на компетентните органи да го одобрят е без значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0363"><NO.P>363</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до твърдяната липса на отражение от съгласуването, осъществено чрез разглежданата размяна на електронни съобщения, върху поведението на жалбоподателите, най-напред трябва да се отбележи, че сама по себе си липсата на конкретно отражение от машинация върху поведението на съответното предприятие не може да бъде пречка да се заключи, че то е част от единно продължено нарушение. Освен това трябва да се припомни, че разгласяването на чувствителна информация като тази, за която става въпрос в съображения 144 и 584 от обжалваното решение, премахва несигурността относно бъдещото поведение на конкурент и така, пряко или непряко, влияе върху стратегията на получателя на информацията (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comap/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑377/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:108">EU:T:2011:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Също така трябва да се отбележи, че когато предприятие получава такава информация, без да се разграничи публично от съответната инициатива или да съобщи за нея на административните органи, то насърчава продължаването на нарушението и проваля разкриването му (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130517">17 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑147/09 и T‑148/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:259">EU:T:2013:259</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0364"><NO.P>364</NO.P><TXT>Второ, разглежданата размяна на електронни съобщения не е обхваната нито от освобождаването от 1996 г., нито от груповото освобождаване, предвидено в Регламент № 3975/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0365"><NO.P>365</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се припомни, че предвид общия принцип на забрана на картелите, въведен в член 101, параграф 1 ДФЕС, разпоредбите с дерогиращ характер, като съдържащите се в освобождаването от 1996 г. или в Регламент № 3975/87, не могат да се тълкуват разширително, нито пък така, че да разширяват последиците от съдържащите ги актове отвъд необходимото за защитата на интересите, които целят да гарантират (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930422">22 април 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peugeot/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑9/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1993:38">EU:T:1993:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0366"><NO.P>366</NO.P><TXT>Най-напред, що се отнася до прилагането на освобождаването от 1996 г., трябва да се отбележи, че жалбоподателите не обясняват защо опитът за координиране при ДТГ между шестима превозвачи, потвърждение за който е разглежданата размяна на електронни съобщения, да се вписва в рамките на обединението, за което се отнася освобождаването от 1996 г., и целта му за създаване на система за интегриран транспорт на световно равнище между жалбоподателите и Lufthansa (вж. т. 332 по-горе). В това отношение твърдението, че обединението Star Cargo било просто продължение на обединението, за което се отнася освобождаването от 1996 г., не може — ако се допусне, че е доказано — да доведе до разширяване на освобождаването от 1996 г. в полза на обединението Star Cargo, тъй като в противен случай би се стигнало до разширително тълкуване на посоченото освобождаване, а това би противоречало на припомнената в предходната точка съдебна практика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="66"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0367"><NO.P>367</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдението, направено при условията на евентуалност, че практиката на Комисията при вземане на решения относно обединенията, учредени между жалбоподателите и Lufthansa, както и между последните и друг превозвач, показвала, че по онова време според нея другите установени извън ЕИП страни по разглежданата размяна на електронни съобщения не са били конкуренти, нито настоящи, нито потенциални, при маршрутите intra ЕИП, трябва да се отбележи, че оспорването на световния мащаб на спорния картел и на конкурентните отношения между превозвачите вече бе разгледано и отхвърлено при анализа на първото оплакване от първата част от настоящото основание (вж. т. 279—293 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0368"><NO.P>368</NO.P><TXT>Ако се допусне, че с посочването на засягащата ги практика на Комисията при вземане на решения жалбоподателите искат да се позоват на принципа на защита на оправданите правни очаквания, те трябва да докажат, че са получили конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, които са могли да породят у тях основателни надежди (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Неприемането от Комисията на индивидуално решение за освобождаване след образуването на производство въз основа на Регламент № 3975/87 срещу обединението между жалбоподателите, Lufthansa и друг превозвач не може, противно на виждането на жалбоподателите, да съставлява вземане на твърда и окончателна позиция по неприложимостта на член 101, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до отражението на обединение върху маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0253" REF.END="QE0253"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0253" CODE="201C" ID="QE0253"/>, нито a fortiori по липсата на конкурентни отношения между жалбоподателите и Lufthansa, от една страна, и въпросния превозвач, от друга. Освен това, при всички положения, тъй като редица членове на обединението Star Cargo не са били членове на обединението между жалбоподателите, Lufthansa и въпросния превозвач, трябва да се приеме, че в производството, образувано въз основа на Регламент № 3975/87, не се е налагало Комисията да се произнася по фактическите обстоятелства, които са предмет на разглежданата размяна на електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0369"><NO.P>369</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до прилагането на груповото освобождаване, предвидено в Регламент № 3975/87, жалбоподателите твърдят, че разглежданата размяна на електронни съобщения попада в обхвата на разпоредбата на буква i) от приложението, посочено в член 2, параграф 1 от Регламент № 3975/87, тъй като там ставало въпрос само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0254" REF.END="QE0254"/>ценова структура<QUOT.END REF.START="QS0254" CODE="201C" ID="QE0254"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0370"><NO.P>370</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Регламент № 3975/87 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0255" REF.END="QE0255"/>Забраната по член [101,] параграф 1[ ДФЕС] не се прилага за споразуменията, решенията и съгласуваните практики, изброени в приложението, доколкото единствената им цел или резултат е внасяне на подобрения или установяване на сътрудничество в технически план. Този списък не е изчерпателен<QUOT.END REF.START="QS0255" CODE="201C" ID="QE0255"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0371"><NO.P>371</NO.P><TXT>Самата разпоредба на буква i) от приложението, посочено в същия член, е формулирана по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0256" REF.END="QE0256"/>установяването или прилагането на единни правила относно структурата и условията за прилагане на тарифите за транспорт, стига с тях да не се фиксират пряко или непряко цените и условията за транспорт<QUOT.END REF.START="QS0256" CODE="201C" ID="QE0256"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="67"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0372"><NO.P>372</NO.P><TXT>От тези разпоредби е видно, че предвиденото в тях освобождаване се отнася само за деянията, чиято единствена цел или резултат е внасяне на подобрения или установяване на сътрудничество в технически план. Ето защо отбелязването на деяние в приложението към Регламент № 3975/87 не е достатъчно, за да се дерогира принципът на забрана на картелите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0373"><NO.P>373</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се отбележи, че жалбоподателите не сочат никакви цели или резултати, изразяващи се във внасяне на подобрения или в установяване на сътрудничество в технически план, които да имат връзка с контактите, осъществени в рамките на разглежданата размяна на електронни съобщения. Те a fortiori не представят никакви доказателства, с които да се установи, че се преследва единствено такава цел или резултат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0374"><NO.P>374</NO.P><TXT>Освен това от точка 355 по-горе е видно, че с електронното им съобщение от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> жалбоподателите се опитват да разпитат другите превозвачи за евентуалното им намерение да въведат ДТГ. Следователно, макар това осъществяване на контакт да свидетелства за желание за съгласуване с други превозвачи по въвеждането на ДТГ, то същевременно не представлява опит за установяване на единни правила относно структурата и условията за прилагане на тарифите за превоз на товари по смисъла на разпоредбата на буква i) от приложението, посочено в член 2, параграф 1 от Регламент № 3975/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0375"><NO.P>375</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното твърдението на жалбоподателите, че може да се приложи груповото освобождаване, предвидено в член 2, параграф 1 от Регламент № 3975/87, трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0376"><NO.P>376</NO.P><TXT>Трето, не е доказано, че разглежданата размяна на електронни съобщения може да се обоснове с наличието на обединението Star Cargo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0377"><NO.P>377</NO.P><TXT>Жалбоподателите всъщност не представят каквото и да било доказателство, че конкретното функциониране на посоченото обединение е наложило съгласуване между неговите членове по ДТГ. Самите те посочват, че макар да са опитали с Lufthansa да формират обединението Star Cargo, през 2000 г. опитите им са се провалили. Макар през април 1999 г. действително да е прието реципрочно изявление за намерения между членове на обединението, както следва от отговора на жалбоподателите на изложението на възраженията, те не представят никакво доказателство, удостоверяващо последващо започване на оперативно задействане, което би обосновало разглежданата размяна на електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0378"><NO.P>378</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че разглежданата размяна на електронни съобщения спомага да се установи, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение, и определяйки въз основа на тази размяна началната дата на тяхното участие в същото нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0379"><NO.P>379</NO.P><TXT>Поради това настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="68"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртата част: грешки в преценката на деянията, свързани с обединението WOW</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0380"><NO.P>380</NO.P><TXT>В настоящата част се твърди, че са допуснати грешки в преценката на деянията, свързани с обединението WOW. В тази част се правят три оплаквания, първото, за грешки при установяване на незаконосъобразността на контактите между членове на обединението WOW, второто, за неправомерен пропуск да се провери съвместимостта на контактите в обединението WOW с член 101 ДФЕС и третото, за грешки, дължащи се на включването на тези контакти в обхвата на единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първото оплакване: грешки при установяване на незаконосъобразността на контактите между членове на обединението WOW</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0381"><NO.P>381</NO.P><TXT>Жалбоподателите отбелязват, че в обжалваното решение се посочват 18 комуникации с участието само на превозвачи от обединението WOW, за да се приеме, че са участвали в единното продължено нарушение. Според тях в съображение 971 от обжалваното решение Комисията погрешно заключава, че тези контакти в обединението WOW се намират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0257" REF.END="QE0257"/>извън законосъобразната рамка на обединението<QUOT.END REF.START="QS0257" CODE="201C" ID="QE0257"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0382"><NO.P>382</NO.P><TXT>Всъщност деянията в рамките на обединението WOW в действителност попадали в обхвата на общата цел на споразумението, както е описана в съображения 928—931 от обжалваното решение и която за неговите членове се изразявала в създаване на интегрирана карго система и комбиниране на дейностите им от карго сегмента, включително чрез създаване на интегрирана мрежа, интегриране на продажбите и поделяне на разходите и постъпленията. Според жалбоподателите Комисията е минимизирала задействането на сътрудничеството в рамките на обединението WOW и е надценила обхвата на контактите за допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0383"><NO.P>383</NO.P><TXT>Жалбоподателите се оплакват също, че не са изслушани по някои факти и заключения на Комисията, засягащи обсега на задействането на обединението и обхвата на координирането на допълнителните такси в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0384"><NO.P>384</NO.P><TXT>Накрая, Комисията неправилно се позовала на доказателствата, посочени в съображения 950, 956 и 957 от обжалваното решение, в опит да покаже, че незаконосъобразното естество на контактите в обединението WOW е било известно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0385"><NO.P>385</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Нарушението на правото на защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0386"><NO.P>386</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се разгледа твърдението на жалбоподателите, че е нарушено правото им на защита, тъй като, от една страна, заключенията на Комисията относно обсега на задействането на обединението WOW и обхвата на контактите за допълнителните такси в обединението WOW не присъствали в изложението на възраженията и от друга страна, някои обстоятелства, различни от изложените в рамките на първото основание, били използвани в подкрепа на тези заключения, без да са им съобщени преди това.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="69"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0387"><NO.P>387</NO.P><TXT>Що се отнася до първия упрек към Комисията — че между съдържанието на изложението на възраженията и това на обжалваното решение има разлика — трябва да се припомни, както бе посочено в точка 136 по-горе, че спазването на правото на защита изисква по-специално изложението на възраженията да съдържа съществените обстоятелства, използвани срещу засегнатото предприятие, като например деянията, за които се упреква, квалификацията, която им се дава, и доказателствата, на които се позовава Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0388"><NO.P>388</NO.P><TXT>Както обаче следва от точка 138 по-горе, фактическите и правните преценки, които се съдържат в изложението на възраженията, са съвсем временни и Комисията не е обвързвана със запазването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0389"><NO.P>389</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се отбележи, че в точка 1321 от изложението на възраженията се посочват всички контакти, потвърждаващи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение. В точки 1325 и 1327 от това изложение се уточнява, че доказателствата за участието на жалбоподателите в съставните части на единното продължено нарушение, засягащи ДТГ и ДТС, са свързани по-специално с някои срещи и обсъждания, проведени в обединението WOW. Освен това жалбоподателите не оспорват, че целта на спорния картел, изразяваща се за уличените превозвачи в координиране на тяхното поведение при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят посредством по-специално ДТГ и ДТС, вече е била посочена в изложението на възраженията. Следователно обхватът на контактите в обединението WOW за допълнителните такси действително е бил ясен от съдържанието на посоченото изложение и противно на твърденията на жалбоподателите не е почивал на ново твърдение, появило се за пръв път в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0390"><NO.P>390</NO.P><TXT>Що се отнася до разсъжденията в обжалваното решение, посветени на обсега на задействането на обединението WOW, наистина е безспорно, че те не се съдържат в изложението на възраженията. Трябва обаче да се констатира, че целта на посочените разсъждения е да се анализират и да получат отговор подробните доводи, по-специално на жалбоподателите, развити в отговорите на изложението на възраженията с цел контактите в обединението WOW да се обосноват предвид легитимните цели, преследвани от последното. Правейки това Комисията не добавя нищо към деянията, за които се упрекват жалбоподателите, а само се произнася по тези, които се посочват от тях и от други превозвачи, адресати на изложението на възраженията и членове на обединението WOW, в техните отговори. Накрая, извършената от Комисията правна преценка, в края на която в съображение 971 от обжалваното решение тя заключава, че обединението WOW не обосновава извършваното в него координиране на допълнителните такси, вече е била включена, наистина обобщено, но надлежно, в точка 1446 от изложението на възраженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0391"><NO.P>391</NO.P><TXT>По отношение на втория упрек срещу Комисията, а именно че по време на административното производство не били представени някои уличаващи доказателства, посочени в съображения 933 и 949 от обжалваното решение, трябва да се приложат принципите, изложени в точки 90—96 по-горе по повод обхвата на правото на достъп до преписката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0392"><NO.P>392</NO.P><TXT>Жалбоподателите съответно твърдят, че неоповестено уличаващо доказателство е изявлението на Lufthansa, съдържащо се в отговора на изложението на възраженията и възпроизведено в съображение 933 от обжалваното решение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0258" REF.END="QE0258"/>днес обединението [WOW] бездейства и вече не е възможно позоваване на експлоатирането от него на мрежа от маршрути<QUOT.END REF.START="QS0258" CODE="201C" ID="QE0258"/>. В това отношение трябва да се отбележи, че това изявление, от една страна, е<?PAGE NO="70"?> възпроизведено в точката, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0259" REF.END="QE0259"/>Анализ на обединението WOW: задействане на споразумението за обединение<QUOT.END REF.START="QS0259" CODE="201C" ID="QE0259"/>, и от друга страна, се изтъква, за да се подкрепи констатацията, че обединението WOW е задействано само ограничено. То съответно потвърждава тезата на Комисията, че обединението WOW не може да обоснове извършваното в него координиране на допълнителните такси предвид ограниченото му прилагане. В последващите съображения от обжалваното решение наистина няма изрична препратка към това изявление. Това не променя факта, че съдържанието на изявлението, както и начинът, по който то се вписва в структурата на обжалваното решение, водят до заключението, че това е уличаващо доказателство. Посоченото изявление обаче не е било съобщено по време на административното производство. Поради това то не трябва да се взема предвид при проверката на основателността на заключенията на Комисията, които са оспорени в рамките на настоящото оплакване, като в съответствие с припомнената в точка 96 по-горе съдебна практика трябва да се определи дали резултатът, до който тя стига в обжалваното решение, би бил различен, ако това изявление бе изключено като уличаващо доказателствено средство (вж. т. 416 и 432 по-долу).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0393"><NO.P>393</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят също, че уличаващо доказателство, което не им е противопоставимо, е откъсът от Решение от <DATE ISO="20050704">4 юли 2005 г.</DATE> по преписка COMP/M.3770 — Lufthansa/Swiss, цитиран в съображение 949 от обжалваното решение. За да се отхвърли това твърдение, е достатъчно да се отбележи, че въпросният откъс е цитиран от самите жалбоподатели в техните отговори на изложението на възраженията и че оплакването, че Комисията не им предоставила документите, на които се основава съдържащото се в този откъс твърдение, вече бе отхвърлено при анализа на първото основание в точка 119 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обхватът на обединението WOW и ефективното му задействане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0394"><NO.P>394</NO.P><TXT>С настоящото оплакване жалбоподателите искат най-напред да оспорят заключенията на Комисията в съображения 947—952 от обжалваното решение, че обхватът на обединението WOW и действителните условия за задействането му не обосновават тарифно координиране, по-специално по допълнителните такси, от вида на задействаното в рамките на спорния картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0395"><NO.P>395</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че в обжалваното решение е минимизирала задействането на обединението WOW, изопачавайки или пропускайки да отчете някои фактически обстоятелства. Интегрирането на мрежите на партньорите съответно се дължало на сключването на споразумения за общи товарни самолети и за подялба на капацитет. Твърдението на Комисията в съображение 941 от обжалваното решение, че страните не доказали наличието на мерки за изпълнение на проекта за интеграция на информационните системи, по-специално противоречало на отбелязването в съображение 934 от това решение на обща система за онлайн следене. Комисията освен това изопачила думите на жалбоподателите, твърдейки че интегрирането на функциите по обработка било ограничено или че сътрудничеството около обща марка било само ad hoc. Накрая, необходимостта от хармонизиране на продуктите, предлагани от членовете на обединението WOW, не била опровергана от Комисията, а редица инициативи за интегриране на продажбите били пренебрегнати в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0396"><NO.P>396</NO.P><TXT>В разглеждания случай в съображения 947—952 от обжалваното решение Комисията заключава, че никоя от инициативите, за които се твърди, че са предприети в контекста на обединението WOW, не обосновава общо координиране по допълнителните такси, тъй като сътрудничеството в посоченото обединение продължило да бъде ограничено, никога<?PAGE NO="71"?> не достигнало стадия на интегрирана политика за продажби и таксуване, и по същество било сведено до целеви проекти за някои маршрути, някои клиенти или някои продукти. За да стигне до това заключение, Комисията се позовава на анализа на представените документи и изявления в хода на административното производство от уличените превозвачи, членове на въпросното обединение. В съображения 951 и 952 от обжалваното решение тя също така отбелязва редица материали в преписката, които доказвали, че членовете на обединението WOW водят индивидуални политики за допълнително таксуване, от които не са били склонни да отстъпят за нуждите на посоченото обединение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0397"><NO.P>397</NO.P><TXT>С обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателите в настоящата част, не може да се оспори основателността на заключенията, до които стига Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0398"><NO.P>398</NO.P><TXT>Най-напред, трябва да се констатира, че жалбоподателите не твърдят, че е имало обща политика за интегрирано таксуване в обединението WOW. По-нататък, те не доказват, че посочените от тях в писмените им изявления примери за търговско интегриране — като наличието на общи агенти по продажбите в някои страни или отбелязването в тарифната оферта на жалбоподателите на дестинациите, които евентуално се обслужват от други членове на обединението WOW — непременно налагат да има общо координиране по тарифите или по допълнителните такси. Това се отнася и за посочените в съображения 938—940 от обжалваното решение хармонизирани продукти, продавани от обединението WOW. Въпросното хармонизиране всъщност се отнася за условията за извършване на услугата, и по-специално за предлаганите гаранции, но не е доказано, че се отнася за таксуването на въпросните продукти. Що се отнася до посочените в съображение 946 от обжалваното решение хипотези на координиране на цените в обединението WOW, те се отнасят за специфични инициативи, като например съвместната експлоатация на товарен самолет от жалбоподателите и SAC по определен маршрут или ad hoc даване на оферти на някои клиенти, по-специално на спедиторите. Поради това с тях не може да се обоснове задействането на общо координиране по допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0399"><NO.P>399</NO.P><TXT>След като не е доказано наличие на интегрирана политика за продажби и таксуване, надхвърляща няколко специфични намеси, другите изтъкнати от жалбоподателите обстоятелства, с които те оспорват анализа на Комисията на усилията за популяризиране на марката и за въвеждане на обща обработка или интегрирана информационна система, сами по себе си не могат да обосноват общо координиране по допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0400"><NO.P>400</NO.P><TXT>Накрая, противно на останалите твърдения на жалбоподателите в рамките на настоящото оплакване, доказателствата, към които се прави препратка по-специално в съображения 956 и 957 от обжалваното решение, разкриват, че за партньорите на обединението WOW съответствието на въпросните контакти с правилата за конкуренция не е било очевидно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обхватът на контактите в обединението WOW</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0401"><NO.P>401</NO.P><TXT>Жалбоподателите възнамеряват да оспорят определения от Комисията обхват на контактите в обединението WOW, твърдейки, че последните са свързани със специфични и местни инициативи, които като такива нямали връзка с единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="72"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0402"><NO.P>402</NO.P><TXT>Жалбоподателите съответно оспорват определения от Комисията обхват в обжалваното решение на 18 контакта между членове на обединението WOW, които се отбелязват в съображения 401, 434, 484, 488, 490, 494, 496, 497, 512, 517, 531, 546, 596 и 628—632. Никой не бил част от общо координиране по допълнителните такси. Твърдението на жалбоподателите трябва да се разгледа за всяка от съответните категории контакти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0403"><NO.P>403</NO.P><TXT>На първо място, контактът, посочен в съображение 596 от обжалваното решение, се отнася за комуникация от SAC до Lufthansa и жалбоподателите от <DATE ISO="20011001">1 октомври 2001 г.</DATE>, с която то съобщава, че ще въведе ДТС, считано от <DATE ISO="20011008">8 октомври 2001 г.</DATE> Според жалбоподателите този контакт се вписва в специфичния за Съединените щати контекст на стартиране няколко дни преди това на хармонизираните експресни услуги с марката WOW. Впрочем, освен че не представят нищо, което да удостовери такъв ограничен обхват на направеното от SAC обявление, трябва да се отбележи, че предстоящото въвеждане на ДТС от SAC е обсъждано от <DATE ISO="20010928">28 септември 2001 г.</DATE> нататък на редица отделни мероприятия с участието на други превозвачи (вж. съображения 592 и 594 от обжалваното решение), което прави още по-неправдоподобно алтернативното обяснение, предложено от жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0404"><NO.P>404</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до контактите, посочени в съображения 401, 434, 484, 494, 497, 512 и 546 от обжалваното решение, жалбоподателите по същество твърдят, че те се вписват в характерните за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0260" REF.END="QE0260"/>Скандинавия<QUOT.END REF.START="QS0260" CODE="201C" ID="QE0260"/> обсъждания между членове на обединението WOW относно метода за конвертиране на ДТГ в местна валута, които се обосновали с експлоатацията на общи товарни самолети с Lufthansa и Japan Airlines, от една страна, и след това със SAC, от друга. Трябва обаче да се отбележи, че жалбоподателите не представят нищо в подкрепа на тази теза, докато доказателствата, описани в обжалваното решение — при отсъствие на доказателства за противното и предвид общата приложимост на допълнителните такси (вж. т. 279—288 по-горе и 445 по-долу) — трябва да се тълкуват като отнасящи се за намеренията на Lufthansa, що се отнася до общото прилагане на ДТГ, независимо от какъвто и да било специфичен за обединението WOW проект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0405"><NO.P>405</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до комуникацията, посочена в съображение 488 от обжалваното решение, жалбоподателите се позовават на характерния за Япония регулаторен контекст, за да изключат възможността тази комуникация да се вписва в целите, преследвани с единното продължено нарушение. Този довод се разглежда по-долу при второто оплакване от шестата част от настоящото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0406"><NO.P>406</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до отбелязаните в съображения 490 и 496 от обжалваното решение електронни съобщения от представителя на жалбоподателите в Съединените щати, показващи прилаганото координиране на ДТГ между членове на обединението WOW в тази страна, жалбоподателите твърдят, че те се обясняват с контекста на усилията, полагани от това лице за подсилване на обединението в Съединените щати, и с контекста на споразуменията за резервация на капацитет между членове на това обединение. Достатъчно е обаче да се констатира, че с доводите си жалбоподателите не оспорват обхвата на координирането на ДТГ, отбелязан в разглежданите електронни съобщения, и не доказват, че той се е свеждал до споразуменията за резервация на капацитет, сключени между членове на обединението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0407"><NO.P>407</NO.P><TXT>На пето място, що се отнася до електронното съобщение от <DATE ISO="20051003">3 октомври 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 517 от обжалваното решение, жалбоподателите твърдят, че то се отнася за условията за изготвяне на обща оферта до спедитор, поради което не е явно без връзка със задействането на обединението WOW. Комисията оспорва това виждане на<?PAGE NO="73"?> жалбоподателите и счита, че разглежданото електронно съобщение отчасти се отнася за общия подход на членовете на обединението WOW при допълнителните такси, независимо от въпросната обща оферта. Тя освен това се позовава на забележката в хода на обсъждането, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0261" REF.END="QE0261"/>този въпрос [за допълнителните такси] бе засегнат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0262" REF.END="QE0262"/>накратко<QUOT.END REF.START="QS0262" CODE="201C" ID="QE0262"/> по време на последната среща [на глобалния съвет по продажбите], но никакъв коментар не бе вписан в протокола от срещата (антитръст!)<QUOT.END REF.START="QS0261" CODE="201C" ID="QE0261"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0408"><NO.P>408</NO.P><TXT>От това електронно съобщение обаче следва, че целта му, както правилно подчертават жалбоподателите, е да се подготви среща със спедитора, адресат на общата оферта, която среща е трябвало да се проведе десет дена по-късно. В този контекст от електронното съобщение става ясно, че са проведени обсъждания на равнището на глобалния съвет по продажбите, в който заседават отговарящите за продажбите заместник-председатели на членовете на обединението WOW:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0263" REF.END="QE0263"/>Бе отбелязано, че [обединението] WOW ще използва модела на L[ufthansa] на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0264" REF.END="QE0264"/>неутралните<QUOT.END REF.START="QS0264" CODE="201C" ID="QE0264"/> пазари; Съединените щати, Европа. Някои местни споразумения на други пазари съответно могат да се приложат, например в Япония (участие на публичните власти) или на азиатските пазара, където конкурентите използват различни модели<QUOT.END REF.START="QS0263" CODE="201C" ID="QE0263"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0409"><NO.P>409</NO.P><TXT>Авторът на електронното съобщение добавя:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0265" REF.END="QE0265"/>В своите документи намерих споразумението за упълномощаване, предоставено за преговорите Exel последната година (прилагам екземпляр), където всички превозвачи приеха да се използва моделът на [Lufthansa] за допълнителните такси. Можем ли да използваме същата формулировка в случая CAT/DHL??? Можем ли да поставим въпроса на [глобалния съвет по продажбите], за да получим бърз отговор?<QUOT.END REF.START="QS0265" CODE="201C" ID="QE0265"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0410"><NO.P>410</NO.P><TXT>Въпреки че последният откъс действително се вписва в рамките на изготвянето на въпросната обща оферта, възпроизведеният в точка 408 по-горе откъс също би могъл да се отнася — предвид контекста, в който се вписва — за изготвянето на тази оферта, противно на твърденията на Комисията. В това отношение отбелязването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0266" REF.END="QE0266"/>местните споразумения<QUOT.END REF.START="QS0266" CODE="201C" ID="QE0266"/> може да се тълкува в смисъл на прилагането на специфични споразумения за клиента превозвач при тръгване от определени летища и това тълкуване е още по-правдоподобно като се има предвид, че целта на електронното съобщение е била да се определят условията по общата оферта, която е трябвало да се направи от обединението WOW към този клиент. Действително намекът, изразен чрез възклицанието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0267" REF.END="QE0267"/>(антитръст!)<QUOT.END REF.START="QS0267" CODE="201C" ID="QE0267"/>, за риска проведеното обсъждане на равнището на глобалния съвет по продажбите да се окаже забранено от конкурентното право е улика за обратното. Сам по себе си обаче този намек не е достатъчен, за да се лиши от правдоподобност предложеното от жалбоподателите тълкуване, което почива не на неподкрепени твърдения, а на самото съдържание на въпросното електронно съобщение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0411"><NO.P>411</NO.P><TXT>Ето защо се налага изводът, че електронното съобщение от <DATE ISO="20051003">3 октомври 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 517 от обжалваното решение, се вписва единствено в целта за изготвяне на обща оферта на обединението WOW към бъдещ клиент, поради което не може да спомогне да се установи, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="74"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0412"><NO.P>412</NO.P><TXT>На шесто място, що се отнася до контактите, посочени в съображения 531 и 628—632 от обжалваното решение, жалбоподателите твърдят, от една страна, че те се обосновават с проекта за експлоатация на общ товарен самолет със SAC по маршрута Копенхаген—Чикаго и от друга страна, че координирането се отнася единствено за прилагането на ДТС при маршрутите с тръгване от Дания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0413"><NO.P>413</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред, що се отнася до обхвата на координирането, задействано в рамките на посочените по-горе контакти, трябва да се отбележи, че тези контакти не се свеждат до координирането на ДТС, тъй като контактът, посочен в съображение 531 от обжалваното решение, засяга по-общо въпроса за допълнителни такси. По-нататък, що се отнася до контактите, засягащи ДТС, противно на твърденията на жалбоподателите, от съображение 630 от обжалваното решение по-специално следва, че обхватът на въпросните контакти не се е свеждал до маршрутите с тръгване от Дания, а се е отнасял по-общо за налагането на ДТС в Европа с хармонизирана ставка. Това се потвърждава от цялостното съдържание на вътрешното електронно съобщение, описано в същото съображение: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0268" REF.END="QE0268"/>по време на срещата ни на WOW за Европа се договорихме, че ще наложим допълнителни такси. Давам си сметка, че не е толкова просто, колкото си мислехме или се надявахме<QUOT.END REF.START="QS0268" CODE="201C" ID="QE0268"/>; <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0269" REF.END="QE0269"/>[а]ко всеки върви в различна посока, само след няколко дена ще се окажем пред най-лошата сделка<QUOT.END REF.START="QS0269" CODE="201C" ID="QE0269"/>; <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0270" REF.END="QE0270"/>[т]рябва да решим вътре в WOW дали искаме да продължим като преди или предпочитаме разделяне като KL[M]/AF<QUOT.END REF.START="QS0270" CODE="201C" ID="QE0270"/>. Във вътрешното електронно съобщение на жалбоподателите, посочено в съображение 632 от обжалваното решение, се посочва също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0271" REF.END="QE0271"/>[и]менно ние, WOW, тоест [Lufthansa] + [жалбоподателите], винаги сме се борили със [SAC] то да увеличи своята ДТС от 0,10 на 0,13…<QUOT.END REF.START="QS0271" CODE="201C" ID="QE0271"/>. Ставките от 0,10 и 0,13 впрочем не съответстват на прилаганите от SAC в Дания ставки, видни от доказателствата, представени от жалбоподателите в тяхното приложение A.57.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0414"><NO.P>414</NO.P><TXT>Ето защо твърдението на жалбоподателите за малкия обхват на координирането, материализирано чрез доказателствата, посочени в съображения 531 и 628—632 от обжалваното решение, трябва да се отхвърли. Следователно въпросните контакти правилно са счетени за спомагащи да се установи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение и не е необходимо произнасяне по станалото неотносимо твърдение, че координиране по допълнителните такси с по-ограничен обхват се обосновава с нуждите от съвместната експлоатация на товарен самолет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0415"><NO.P>415</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че електронното съобщение от <DATE ISO="20051003">3 октомври 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 517 от обжалваното решение, трябва да се разглежда като вписващо се единствено в целта за изработване на обща оферта на обединението WOW към потенциален клиент и съответно не може да спомогне да се установи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение. Поради това то трябва да се изключи от съвкупността от улики, която жалбоподателите оспорват изцяло в рамките на десетата част от настоящото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0416"><NO.P>416</NO.P><TXT>Съгласно гореизложеното не може също така да се приеме, че резултатът, до който стига Комисията в обжалваното решение, е могъл да бъде различен след изключването като уличаващо доказателствено средство на изявлението на Lufthansa, съдържащо се в отговора на изложението на възраженията и отбелязано в съображение 933, за което изявление в точка 392 по-горе бе заключено, че Комисията неправилно е отказала на жалбоподателите достъп до него. Всъщност дори и без него въз основа на доказателствата,<?PAGE NO="75"?> продължаващи да са на нейно разположение, Комисията е имала основание да заключи, че наличието на обединението WOW не може да обоснове провежданото в него координиране на допълнителните такси предвид ограниченото му задействане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Второто оплакване: неправомерен пропуск да се провери съвместимостта на контактите в обединението WOW с член 101 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0417"><NO.P>417</NO.P><TXT>Според жалбоподателите Комисията е допуснала грешка, тъй като не е извършила предварително проверка на съвместимостта на контактите в обединението WOW с член 101 ДФЕС. От една страна, Комисията се отклонила дискриминационно и с обратна сила от анализа, който приложила за другите въздушни обединения и който включва изследване на припокриванията между членовете на обединението WOW на даден релевантен пазар. От друга страна, тя пропуснала да отчете изявленията на жалбоподателите, свързани с прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0418"><NO.P>418</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дискриминационното и с обратна сила прилагане на ново тълкуване на нормата, приложима за въздушните обединения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0419"><NO.P>419</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че принципите на законоустановеност на наказанията и на правна сигурност не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че изключват постепенното изясняване на правилата за наказателната отговорност, но могат да се противопоставят на прилагането с обратна сила на ново тълкуване на правна норма, съгласно която дадено деяние представлява нарушение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Rørindustri и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0217">217</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0420"><NO.P>420</NO.P><TXT>Такава по-специално е хипотезата на съдебно тълкуване, чийто резултат не е бил разумно предвидим към момента на извършване на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика на съответната законова разпоредба (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Rørindustri и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0218">218</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0421"><NO.P>421</NO.P><TXT>Тези принципи са приложими и за Комисията, когато тя тълкува разпоредбите на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС с оглед на приемането на решение за налагане на санкция (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Rørindustri и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0222">222</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0422"><NO.P>422</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите се позовават на редица постановени от Комисията решения, с които се разрешава концентрация между двама превозвачи — било въз основа на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно контрола върху концентрациите между предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="395" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 395, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), било въз основа на Регламент № 139/2004. В това отношение те нямат предвид останалите хипотези, в които член 101 ДФЕС може да се окаже приложим, за да се провери концентрация, в съответствие по-специално с член 2, параграф 4 от Регламент № 139/2004 По този начин те се позовават<?PAGE NO="76"?> на прилагането на материалноправни правила, различни от произтичащите от член 101 ДФЕС, и поради това не могат да черпят доводи от тях, за да упрекнат Комисията, че е приложила с обратна сила ново тълкуване на приложимата норма в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0423"><NO.P>423</NO.P><TXT>Що се отнася по-нататък до отбелязването от жалбоподателите на решения за освобождаване на някои въздушни обединения, приети от Комисията при действието на процедурата, която е била приложима преди влизането в сила на Регламент № 1/2003, от съображения 922—925 от обжалваното решение е видно, че Комисията не проверява дали член 101 ДФЕС е неприложим за обединението WOW, а само анализира дали контактите в него, отбелязани в обжалваното решение, се вписват в рамките на посоченото обединение или надхвърлят предвидените в него форми на сътрудничество, които действително са приложени. Ето защо, тъй като не са имали еднакъв предмет, посочените от жалбоподателите решения не могат да отразяват тълкуване на член 101 ДФЕС, различно от възприетото в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0424"><NO.P>424</NO.P><TXT>Жалбоподателите също така твърдят, че обединението WOW е дискриминирано спрямо други въздушни обединения, тъй като част от техните членове не били счетени за отговорни в обжалваното решение. В това отношение е достатъчно да се припомни, че според постоянната съдебна практика липсата на всякаква констатация на Комисията, че предприятие, което се намира в положение, сходно с това на жалбоподателя, е извършило нарушение, не може да позволи да се отхвърли констатираното спрямо този жалбоподател нарушение, щом като последното е установено правилно и при положение че от съда на Съюза не се иска да разгледа положението на това друго предприятие (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>FSL и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑655/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:383">EU:T:2015:383</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0461">461</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неотчитането на изявленията на жалбоподателите, свързани с прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0425"><NO.P>425</NO.P><TXT>Както се припомня в член 2 от Регламент № 1/2003, предприятието или сдружението на предприятия, което иска да се възползва от разпоредбите на член 101, параграф 3 ДФЕС, трябва да докаже, че условията на този параграф са изпълнени. Следователно чрез убедителни доводи и доказателства лицето, което се позовава на член 101, параграф 3 ДФЕС, трябва да покаже, че тези условия са изпълнени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120524">24 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>MasterCard и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑111/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:260">EU:T:2012:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0196">196</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0426"><NO.P>426</NO.P><TXT>От своя страна Комисията трябва да провери надлежно тези доводи и доказателства, тоест да определи дали показват, че са изпълнени условията за прилагане на член 101, параграф 3 ДФЕС. В някои случаи естеството на тези доводи и доказателства може да е такова, че да налага представяне на обяснение или обосновка, а ако това не бъде направено, може да се заключи, че задължението за доказване, носено от лицето, което иска да се възползва от член 101, параграф 3 ДФЕС, е изпълнено. В такъв случай Комисията трябва да опровергае тези доводи и доказателства (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120524">24 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>MasterCard и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑111/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:260">EU:T:2012:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0197">197</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0427"><NO.P>427</NO.P><TXT>В разглеждания случай в своите отговори на изложението на възраженията жалбоподателите искат обединението WOW да се възползва от разпоредбите на член 101, параграф 3 ДФЕС. Впрочем, ако се допусне, че обединението WOW е изпълнило условията за прилагане на посочените разпоредби, това не променя факта, от една страна, че обхватът на спорния картел не се припокрива с този на обединението WOW и от друга страна, че<?PAGE NO="77"?> посочените в обжалваното решение контакти между членове на обединението WOW в основната си част са надхвърляли рамката на прилагане на същото обединение. Следователно Комисията не допуска грешки, като не дава обяснения по доказателствата, представени от жалбоподателите във връзка с член 101, параграф 3 ДФЕС, и в съображение 1050 от обжалваното решение само заключава, че спорните машинации не могат да бъдат оправдани със споразуменията за обединения, сключени между уличените превозвачи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Третото оплакване: грешки, дължащи се на включването на контактите в обединението WOW в обхвата на единното продължено нарушение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0428"><NO.P>428</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че контактите им в обединението WOW обективно не са част от единното продължено нарушение и също така не доказват, че те са знаели за него. Жалбоподателите се позовават на редица различия между контактите в обединението WOW и комуникациите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0272" REF.END="QE0272"/>между обединения<QUOT.END REF.START="QS0272" CODE="201C" ID="QE0272"/> в рамките на единното продължено нарушение, които се отнасяли по-специално за тяхната цел, участващия персонал, хронологията им, участието на компетентните органи и техния modus operandi.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0429"><NO.P>429</NO.P><TXT>В самото начало се налага констатацията, че за да отрекат съществуването на обективна връзка между единното продължено нарушение и контактите между членове на обединението WOW, жалбоподателите се позовават на съвкупност от фактори, почиващи на погрешната отправна точка, че тези контакти се вписват в задействането на обединението WOW. Това се отнася за изтъкването на цел, която според тях е различна, за осъществените контакти с властите по повод учредяването на обединението WOW или за липсата на съперничество между членове на това обединение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0430"><NO.P>430</NO.P><TXT>Както следва от анализа на първите две оплаквания от настоящата част, проведените обсъждания в обединението WOW отговарят на редица от критериите, които съдът на Съюза счита за релевантни за преценката на единния характер на нарушение (вж. т. 298 по-горе) и които Комисията използва в обжалваното решение, за да квалифицира спорните машинации като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0273" REF.END="QE0273"/>единно комплексно и продължено нарушение<QUOT.END REF.START="QS0273" CODE="201C" ID="QE0273"/> (вж. т. 300 по-горе). Всъщност, аналогично на другите машинации, за които Комисията приема, че се вписват в единното продължено нарушение, тези обсъждания засягат всички услуги по превоз на товари (единна услуга). Освен това те всичките се отнасят за бъдещите намерение на замесените превозвачи и дори за възприемането на обща линия на поведение, що се отнася до въвеждането или прилагането на допълнителните такси (единни антиконкурентна цел и естество на нарушението).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0431"><NO.P>431</NO.P><TXT>Освен това с доводите на жалбоподателите не може да се оспори наличието на общ план. Първо, що се отнася до обстоятелството, че персоналът, участвал в контактите между членове на обединението WOW и в другите спорни контакти, не е еднакъв, от една страна, участието на едни и същи физически лица не е необходимо условие, за да е налице единно нарушение (вж. т. 360 по-горе), а от друга страна, трябва да се отбележи, че в двете хипотези участвалият персонал често е от централната администрация, противно на твърденията на жалбоподателите. Второ, с редица направени от жалбоподателите забележки, като например за устната или писмената форма на контактите между членове на обединението WOW — ако се допусне, че са доказани — предвид маловажността им не могат да се оборят заключенията на Комисията за наличието на единно нарушение. Трето, с начина, по който членовете на твърдяната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0274" REF.END="QE0274"/>ограничена група<QUOT.END REF.START="QS0274" CODE="201C" ID="QE0274"/> са възприемали ролята на провежданите в обединението WOW обсъждания — освен, че той не е подкрепен в<?PAGE NO="78"?> писмените изявления на жалбоподателите — не може да се оспори доказателствената стойност на различните контакти, посочени в обжалваното решение, с участието на членовете на въпросното обединение и заключенията, които Комисията прави от тях за идентичността на антиконкурентната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0432"><NO.P>432</NO.P><TXT>Следователно настоящото оплакване и съответно цялата четвърта част трябва да се отхвърлят, като се припомня, че при цялостния анализ, извършван в рамките на десетата част от настоящото основание, ще се вземат предвид констатациите, направени в точка 415 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Осмата част: грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на местни и несвързани събития, настъпили в няколко страни</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0433"><NO.P>433</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че контактите, посочени в съображения 144, 173, 174, 395, 411, 425, 559 и 584 от обжалваното решение, са с местен и несвързан характер, поради което не могат да послужат, за да се докаже, че са участвали в единното продължено нарушение в световен мащаб или че са знаели за него. Комисията също така не опровергала представените от тях доводи и доказателства, за да докажат, че не съществува никаква вътрешно присъща връзка между тези контакти и онези, които са осъществени в рамките на спорния картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0434"><NO.P>434</NO.P><TXT>Посочените контакти и единното продължено нарушение не преследвали една и съща цел, в тях участвали различни превозвачи и служители и се различавали по техните дата, място и съдържание. Посочените контакти всъщност бил изолирани, в тях участвали местни служители в Германия, Дания и Финландия, както и неуличени превозвачи или превозвачи, на които тези контакти не били противопоставени, и те засягали ad hoc обсъждания по специфични местни въпроси. С даването на отчет в седалището на жалбоподателите за такива контакти не можело автоматично да се докаже наличието на координиране или обмен на информация на равнище седалище на жалбоподателите отвъд съответния местен въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0435"><NO.P>435</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят също, че редица от въпросните контакти не са довели до никакво координиране или не са имали отражение върху тяхното поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0436"><NO.P>436</NO.P><TXT>Жалбоподателите добавят, че въпросните контакти не са позволили на персонала им да узнае за картела, задействан около ограничената група, и че Комисията не е доказала намерението на участвалите физически лица с присъствието в тези контакти да подпомогнат световен картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0437"><NO.P>437</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0438"><NO.P>438</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, аналогично на контактите в обединението WOW, разгледани в рамките на четвъртата част от настоящото основание, че четирите поредици контакти, посочени в съображения 144, 173, 174, 395, 411, 425, 559 и 584 от обжалваното решение, отговарят на редица от критериите, които съдът на Съюза счита за релевантни за преценката на единния характер на нарушение (вж. т. 298 по-горе) и които Комисията използва в обжалваното решение, за да квалифицира спорните машинации като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0275" REF.END="QE0275"/>единно комплексно и продължено нарушение<QUOT.END REF.START="QS0275" CODE="201C" ID="QE0275"/> (вж. т. 300 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="79"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0439"><NO.P>439</NO.P><TXT>На първо място, аналогично на другите машинации, за които Комисията приема, че се вписват в единното продължено нарушение, всичките тези четири поредици контакти се отнасят за услугите по превоз на товари (единна услуга). Те освен това всичките се отнасят за бъдещите намерение на замесените превозвачи и дори за възприемането на обща линия на поведение, що се отнася до въвеждането или прилагането на допълнителните такси (единни антиконкурентна цел и естество на нарушението).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0440"><NO.P>440</NO.P><TXT>Всъщност, първо, вътрешната размяна на електронни съобщения от <DATE ISO="20000105">5</DATE> до <DATE ISO="20000111">11 януари 2000 г.</DATE>, описана в съображение 144 от обжалваното решение, разкрива обсъждания между местния отговорник на жалбоподателите във Финландия и трима други уличени превозвачи по повод въвеждането на ДТГ (вж. също т. 357 по-горе). Посочва се съответно, че в рамките на въпросните обсъждания местният отговорник на British Airways обяснява, че British Airways <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0276" REF.END="QE0276"/>все още не е решило дали [ДТГ] ще се прилага или не<QUOT.END REF.START="QS0276" CODE="201C" ID="QE0276"/>, докато местният отговорник на KLM предлага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0277" REF.END="QE0277"/>всички да се придържаме към тази [ДТГ]<QUOT.END REF.START="QS0277" CODE="201C" ID="QE0277"/>, а служител de Lufthansa потвърждава, че Lufthansa <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0278" REF.END="QE0278"/>ще се присъедини към тази [ДТГ]<QUOT.END REF.START="QS0278" CODE="201C" ID="QE0278"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0441"><NO.P>441</NO.P><TXT>Второ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0279" REF.END="QE0279"/>дружеската среща<QUOT.END REF.START="QS0279" CODE="201C" ID="QE0279"/> от <DATE ISO="20010122">22 януари 2001 г.</DATE>, описана в съображения 173 и 174 от обжалваното решение, по-специално се отнася за прилагането на ДТГ. От вътрешен меморандум на служител на Martinair за тази среща, обобщен в съображение 174 от обжалваното решение, е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0280" REF.END="QE0280"/>[Lufthansa] трябва да намали равнището на ДТГ към <DATE ISO="20010201">1 февруари 2001 г.</DATE>, докато [Cargolux, Swiss, друг превозвач, KLM и British Airways] запазват равнището на ДТГ<QUOT.END REF.START="QS0280" CODE="201C" ID="QE0280"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0442"><NO.P>442</NO.P><TXT>Трето, в съображения 395, 411, 425 и 559 от обжалваното решение се описват контактите, осъществени между 2004 г. и 2005 г. по повод прилагането на ДТГ. Става въпрос, най-напред, за електронно съобщение от <DATE ISO="20040922">22 септември 2004 г.</DATE>, чрез което Lufthansa изпраща на различени превозвачи обявление за увеличаване на ДТГ (съображение 411), по-нататък, за срещи на <DATE ISO="20040903">3 септември 2004 г.</DATE> и <DATE ISO="20051117">17 ноември 2005 г.</DATE> на карго комитета на Board of Airlines Representatives in Germany (Съвет на представителите на авиокомпании в Германия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0281" REF.END="QE0281"/>BARIG<QUOT.END REF.START="QS0281" CODE="201C" ID="QE0281"/>), на която Lufthansa предоставя на редица превозвачи информация за ДТГ (съображения 425 и 559), и накрая, за среща на ПКК на BAR на Сингапур от <DATE ISO="20040723">23 юли 2004 г.</DATE>, на която във връзка с анализа на ДТГ отговорник от SAC приканва другите превозвачи да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0282" REF.END="QE0282"/>осигурят известно равнище на сътрудничество през бъдещите отчетни периоди предвид необходимостта да се подобри прозрачността във връзка с тези допълнителни такси<QUOT.END REF.START="QS0282" CODE="201C" ID="QE0282"/> (съображение 395).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0443"><NO.P>443</NO.P><TXT>Четвърто, в съображение 584 от обжалваното решение е описано електронно съобщение от <DATE ISO="20010925">25 септември 2001 г.</DATE> От електронното съобщение, обобщено от Комисията в посоченото съображение, е видно, че местен служител на SAC <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0283" REF.END="QE0283"/>в Скандинавия<QUOT.END REF.START="QS0283" CODE="201C" ID="QE0283"/> съобщава на жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0284" REF.END="QE0284"/>плановете на конкуренти […], които всичките възнамеряват да въведат ДТС, но предпочитат [жалбоподателите] да направят първата стъпка<QUOT.END REF.START="QS0284" CODE="201C" ID="QE0284"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0444"><NO.P>444</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до мястото, графика, съдържанието и твърдения местен мащаб на разглежданите четири поредици контакти и участвалите в тях лица, трябва да се констатира, че жалбоподателите грешат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0445"><NO.P>445</NO.P><TXT>Действително, както отбелязват жалбоподателите, някои от контактите, посочени в съображения 144, 173, 174, 395, 411, 425, 559 и 584 от обжалваното решение, са с местен мащаб и някои от тях не са осъществени в същия момент като обявяванията на решенията за ДТГ и ДТС. Трябва обаче да се отбележи, че тези обстоятелства изобщо не доказват, че<?PAGE NO="80"?> посочените контакти не се вписват в единното продължено нарушение, и са само последица от условията за задействане на спорния картел. Всъщност, както следва от съображение 889 от обжалваното решение, допълнителните такси са били мерки с общо приложение, които не са били специфични за даден маршрут, а целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище. Ето защо, както обяснява Комисията в бележка под линия 1323 и съображения 876 и 1046 от това решение, решенията за допълнителните такси обикновено са вземани на равнище седалище на всеки превозвач, тъй като се прилагат по целия свят, но са прилагани на местно равнище от местния персонал и е можело да бъдат изменяни предвид по-специално пазарните условия и местите правни уредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0446"><NO.P>446</NO.P><TXT>Впрочем, първо, трябва да се констатира, както признават по същество жалбоподателите, че вътрешната размяна на електронни съобщения, посочена в съображение 144 от обжалваното решение, е извършена в месеца, следващ размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE> между превозвачите от обединението Star Cargo (вж. т. 360 по-горе), последвала е скоро обявлението за въвеждането на ДТГ и се е отнасяла за отговора, който е трябвало да се даде на изразеното несъгласие от страна на финландското сдружение на спедиторите вследствие на това обявление. Освен това именно седалището на жалбоподателите стои в основата на тази размяна. Трябва всъщност да се констатира, че именно служител в седалището на жалбоподателите иска от офиса на жалбоподателите в Хелзинки (Финландия) да осъществи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0285" REF.END="QE0285"/>близък неформален контакт<QUOT.END REF.START="QS0285" CODE="201C" ID="QE0285"/> със служител на Lufthansa по повод изразеното несъгласие от финландското сдружение на спедиторите с въвеждането на ДТГ. Отново именно седалището насърчава офиса на жалбоподателите в Хелзинки да отговори на това сдружение без <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0286" REF.END="QE0286"/>да се споменават други превозвачи, тъй като това може да създаде проблем с антитръстовите надзорни органи<QUOT.END REF.START="QS0286" CODE="201C" ID="QE0286"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0447"><NO.P>447</NO.P><TXT>Второ, трябва да се отбележи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0287" REF.END="QE0287"/>дружеската среща<QUOT.END REF.START="QS0287" CODE="201C" ID="QE0287"/> от <DATE ISO="20010122">22 януари 2001 г.</DATE> и срещата на карго комитета на BARIG от <DATE ISO="20051117">17 ноември 2005 г.</DATE>, посочени съответно в съображения 173 и 174 и в съображение 559 от обжалваното решение, са се отнасяли поне за прилагането в Германия на промяна на равнището на ДТГ, за която е взето решение на равнище седалища. Всъщност, от една страна, от вътрешния меморандум на Martinair, описан в точка 441 по-горе и обобщен в съображение 174 от същото решение, е видно, че от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0288" REF.END="QE0288"/>дружеската среща<QUOT.END REF.START="QS0288" CODE="201C" ID="QE0288"/> от <DATE ISO="20010122">22 януари 2001 г.</DATE>, на която директорът по продажбите на Lufthansa за Азия и Австралия кани редица конкуренти, е станало ясно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0289" REF.END="QE0289"/>[Lufthansa] трябва да намали равнището на ДТГ към <DATE ISO="20010201">1 февруари 2001 г.</DATE>, докато [Cargolux, Swiss, друг превозвач, KLM и British Airways] запазват равнището на ДТГ<QUOT.END REF.START="QS0289" CODE="201C" ID="QE0289"/>. От съображения 168—171 и 182 от посоченото решение обаче следва, че тези намалявания, които е трябвало да се приложат в Германия, са прилагани в по-широк мащаб. От друга страна, срещата на комитета карго на BARIG от <DATE ISO="20051117">17 ноември 2005 г.</DATE> се отнася по-специално за обявлението на Lufthansa за намаляване на ДТГ, считано от <DATE ISO="20051128">28 ноември 2005 г.</DATE> Както обаче следва от съображения 552—556 и 562 от обжалваното решение това намаляване също е било приложено в по-широк мащаб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0448"><NO.P>448</NO.P><TXT>Трето, трябва да се отбележи, че срещата на карго комитета на BARIG от <DATE ISO="20040903">3 септември 2004 г.</DATE>, посочена в съображение 425 от обжалваното решение, се отнася за редица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0290" REF.END="QE0290"/>актуални теми<QUOT.END REF.START="QS0290" CODE="201C" ID="QE0290"/>, по които Lufthansa уведомява другите участници за засягащите го <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0291" REF.END="QE0291"/>новости<QUOT.END REF.START="QS0291" CODE="201C" ID="QE0291"/>. Сред темите по-специално е ДТГ. В жалбата жалбоподателите уточняват, че става въпрос за промени на ДТГ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="81"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0449"><NO.P>449</NO.P><TXT>Съображение 411 от обжалваното решение се отнася за електронно съобщение, чрез което 19 дена по-късно Lufthansa изпраща на шестнадесет превозвачи, редица от които са присъствали на описаната в точка 448 по-горе среща на карго комитета на BARIG, обявлението си за увеличаване на ДТГ, считано от <DATE ISO="20041004">4 октомври 2004 г.</DATE> Безспорно е, че това електронно съобщение е изпратено от германския отговорник за продажбите на Lufthansa до местните му колеги от други дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0450"><NO.P>450</NO.P><TXT>Доказателствата по преписката същевременно показват, че това електронно съобщение е било с мащаб, който не е бил единствено местен. Целта е била поне да се осигури местното прилагане на увеличаване, за което е взето решение на равнище седалища. Всъщност, нито от обжалваното решение, нито от писмените изявления на жалбоподателите следва, че това увеличаване не е трябвало да се прилага и в други страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0451"><NO.P>451</NO.P><TXT>Напротив, от съображение 409 от обжалваното решение следва, че в навечерието на изпращането на това електронно съобщение ръководителят на CPA в Белгия изпраща по вътрешен канал до седалището си обявлението за увеличаване на ДТГ на Lufthansa и посочва, че същия ден ще се проведе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0292" REF.END="QE0292"/>окончателно обсъждане със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0293" REF.END="QE0293"/>сектора<QUOT.END REF.START="QS0293" CODE="201C" ID="QE0293"/>, за да се обсъди началната дата в Белгия<QUOT.END REF.START="QS0292" CODE="201C" ID="QE0292"/>. От вътрешните електронни съобщения на CPA, посочени в съображение 414 от обжалваното решение, следва че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0294" REF.END="QE0294"/>повечето от операторите на товарни самолети в Брюксел решават да увеличат [ДТГ], считано от <DATE ISO="20041001">1 октомври 2004 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0294" CODE="201C" ID="QE0294"/>, но на SAC, след като то уведомява за намерението си да направи същото, е припомнено от седалището му, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0295" REF.END="QE0295"/>трябва да избере датата 4 октомври [2004 г.]<QUOT.END REF.START="QS0295" CODE="201C" ID="QE0295"/> (вж. т. 289 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0452"><NO.P>452</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателите посочват в жалбата, че обявленията за ДТГ, които Lufthansa им изпраща между 2003 г. и 2004 г., включително описаното в съображение 411 от обжалваното решение, са изпратени на един и същ отговорник за продажбите в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0453"><NO.P>453</NO.P><TXT>Четвърто, трябва да се отбележи, както признават жалбоподателите в жалбата, че електронното съобщение, посочено в съображение 584 от обжалваното решение, е адресирано до техния главен изпълнителен директор. От това съображение също така следва, че местният служител на SAC, който в посоченото електронно съобщение изпраща на жалбоподателите информация за намерението на различни превозвачи да въведат ДТС, я съобщава и на своето седалище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0454"><NO.P>454</NO.P><TXT>Наистина, за разлика от контактите, посочени в съображения 144, 173, 174, 559 и 584 от обжалваното решение, електронното съобщение, посочено в съображение 584 от това решение, предхожда вземането на решение за ДТС на равнище седалища на превозвачите. Това обаче се обяснява с обстоятелството, че електронното съобщение е изпратено, макар все още да не е било сигурно, че ДТС ще се въведе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0455"><NO.P>455</NO.P><TXT>Пето, от съображение 372 от обжалваното решение е видно, че срещата на ПКК на BAR на Сингапур от <DATE ISO="20040723">23 юли 2004 г.</DATE>, посочена в съображение 395 от това решение, се вписва в рамките на обсъждания между превозвачи, проведени през лятото на 2004 г., както на равнище седалища, така и на местно равнище, относно въвеждането на нови прагове за задействане, новото покачване на цените на горивото и увеличаването на ДТГ. Жалбоподателите не представят абсолютно нищо, за да оспорят това тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0456"><NO.P>456</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно се позовава на контактите, посочени в съображения 144, 173, 174, 395, 411, 425, 559 и 584 от обжалваното решение, за да докаже участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="82"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0457"><NO.P>457</NO.P><TXT>Това заключение не може да се обори с никой от доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0458"><NO.P>458</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се отбележи, че жалбоподателите не могат да твърдят, че Комисията е била длъжна да докаже намерението на всяко от физическите лица, участвали във въпросните четири контакта, с участието си в тях да подпомогне спорния картел. Жалбоподателите не могат също така да твърдят, че Комисията е била длъжна да докаже, че тези контакти са могли да позволят на участвалите лица да узнаят за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0296" REF.END="QE0296"/>картела, задействан около ограничената група<QUOT.END REF.START="QS0296" CODE="201C" ID="QE0296"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0459"><NO.P>459</NO.P><TXT>Според съдебната практика предприятието, участвало в единно комплексно нарушение със свои собствени деяния, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и които целят да допринесат за извършването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за деянията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в нарушението. Такъв е случаят, когато е доказано, че предприятието е възнамерявало да допринесе със собствените си деяния за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или извършени от други предприятия неправомерни деяния в преследване на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да поеме съответния риск (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verhuizingen Coppens</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:778">EU:C:2012:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0460"><NO.P>460</NO.P><TXT>Предприятието съответно може да е участвало пряко във всички антиконкурентни деяния, съставляващи единното продължено нарушение, като в този случай Комисията има право да търси от него отговорност за всички деяния и следователно за нарушението в неговата цялост. Предприятието може да е участвало пряко и само в част от антиконкурентните деяния, съставляващи единното продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или извършени от останалите участници в картела неправомерни деяния в преследване на същите цели или да е можело разумно да ги предвиди и да е било готово да поеме съответния риск. В този случай Комисията също има право да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни деяния, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verhuizingen Coppens</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:778">EU:C:2012:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0461"><NO.P>461</NO.P><TXT>Следователно, за да се установи участието в единно продължено нарушение, трябва да са изпълнени три условия, а именно наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на предприятието към този план и негово (доказано или презумирано) знание за неправомерните деяния на другите участници, в които то не е участвало пряко (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110616">16 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Putters International/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑211/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:289">EU:T:2011:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stührk Delikatessen Import/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑58/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:474">EU:T:2018:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0462"><NO.P>462</NO.P><TXT>Това обаче изобщо не трябва да е било така за всяко от участвалите физически лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0463"><NO.P>463</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до липсата на упрек към някои от превозвачите, които са участвали в контактите, посочени в съображения 144, 173, 174, 395, 411, 425, 559 и 584 от обжалваното решение, за тяхното участие в тях, трябва да се припомни, както следва от съображение 845 от обжалваното решение, че не всяко от представените от Комисията доказателства трябва непременно да създава твърдото убеждение, че всеки елемент от нарушението е извършен. Достатъчно е на това изискване да отговаря изложената от<?PAGE NO="83"?> институцията съвкупност от улики, която е преценена цялостно и чиито различни елементи се подсилват взаимно (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0464"><NO.P>464</NO.P><TXT>Следователно в съображение 716 от обжалваното решение Комисията правилно отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0297" REF.END="QE0297"/>не придава непременно една и съща стойност на всяко съображение […], нито на всяко съдържащо се в него самостоятелно доказателство<QUOT.END REF.START="QS0297" CODE="201C" ID="QE0297"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0298" REF.END="QE0298"/>съображенията, на които се прави позоваване, са по-скоро част от общата съвкупност от доказателства, на която [тя] се основава, и трябва да се разглеждат в този контекст<QUOT.END REF.START="QS0298" CODE="201C" ID="QE0298"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0465"><NO.P>465</NO.P><TXT>Впрочем не е доказано, че Комисията е разполагала срещу въпросните превозвачи в разглежданите контакти със съвкупност от улики, равностойна на онази, с която е разполагала срещу жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0466"><NO.P>466</NO.P><TXT>На трето място, поради аналогични причини като изложените в точка 363 по-горе, жалбоподателите не могат да се позовават на липсата на отражение върху тяхното поведение от контактите, посочени в съображения 144 и 584 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0467"><NO.P>467</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">е)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Петата част: грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на контакти, свързани със споразумения за резервация на капацитет</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0468"><NO.P>468</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при преценка на фактите и прилагане на правото, заключавайки, че груповите електронни съобщения на Lufthansa, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, се вписват в единното продължено нарушение, при положение че те засягали прилагането на ДТГ по споразумения за резервация на капацитет между Lufthansa и други превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0469"><NO.P>469</NO.P><TXT>На първо място, според жалбоподателите за съществуването на тези споразумения и за условията по тях доказателство може да се открие само в документи, до които те нямат достъп и чието представяне са поискали в рамките на първото основание, а именно изявленията на Lufthansa, направени с цел освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и отговорите на други превозвачи на изложението на възраженията. Тълкуването на жалбоподателите обаче се потвърждавало от следните три обстоятелства. Първо, тези електронни съобщения били изпратени между март и август 2005 г. от службата на Lufthansa, отговаряща за таксуването, на служителите от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0299" REF.END="QE0299"/>мрежовите<QUOT.END REF.START="QS0299" CODE="201C" ID="QE0299"/> служби на превозвачи, които се снабдяват с капацитет от него. Тези служби обаче отговаряли за управлението на споразуменията за резервация на капацитет между превозвачи и като цяло не участвали в таксуването или определянето на допълнителни такси. Второ, Lufthansa назовала адресатите на тези електронни съобщения с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0300" REF.END="QE0300"/>[с]къпи партньори<QUOT.END REF.START="QS0300" CODE="201C" ID="QE0300"/>. Трето, наличието на споразумения за резервация на капацитет между Lufthansa и адресатите на посочените електронни съобщения било единственото правдоподобно обяснение за промяната на адресатите в различните електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0470"><NO.P>470</NO.P><TXT>На второ място, Комисията не доказала, че електронните съобщения на Lufthansa Cargo, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, са част от единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="84"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0471"><NO.P>471</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, Комисията не изпълнила носеното от нея задължение за доказване и не изложила достатъчно мотиви в обжалваното решение, тъй като не отговорила на никой от доводите и на никое от доказателствата, представени от жалбоподателите. Тези доводи и доказателства обаче доказвали, че не съществува никаква вътрешно присъща връзка, нито каквото и да било взаимодействие между тези електронни съобщения и комуникациите, осъществени в рамките на спорния картел. Най-напред, електронните съобщения на Lufthansa, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, всеки път били изпращани на между десет и дванадесет превозвачи, никой от които не бил от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0301" REF.END="QE0301"/>ограничената група<QUOT.END REF.START="QS0301" CODE="201C" ID="QE0301"/> и за повечето от половината от които не е счетено, че са участвали в спорния картел. По-нататък, служителите, до които са адресирани тези електронни съобщения, са отговаряли за управлението на споразумения за резервация на капацитет. Служителят на жалбоподателите, до когото са адресирани тези електронни съобщения, впрочем не получил никое от другите електронни съобщения, които Комисията използвала срещу тях. Накрая, изпращането на тези електронни съобщения, съдържащи изключително публично достъпна информация, съвпадало с включването на ДТГ в споразуменията за резервация на капацитет между превозвачи през 2005 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0472"><NO.P>472</NO.P><TXT>От друга страна, Комисията не обяснила как служителят на жалбоподателите, до когото са били адресирани електронните съобщения на Lufthansa, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, е възнамерявал за допринесе за единното продължено нарушение, получавайки пасивно електронни съобщения, съдържащи публични обявления за ДТГ, за които съществува легитимна търговска обосновка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0473"><NO.P>473</NO.P><TXT>На трето място, при всички положения електронните съобщения на Lufthansa, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, не можели да имат отражение върху поведение на жалбоподателите. Всъщност последните определили своята политика по допълнителните такси в рамките на сътрудничеството им с Lufthansa в освободеното обединение. Това сътрудничество се извършвало чрез размени на двустранни електронни съобщения между седалищата на дружествата на двамата превозвачи, които винаги предшествали груповите електронните съобщения на Lufthansa.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0474"><NO.P>474</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0475"><NO.P>475</NO.P><TXT>В това отношение на първо място трябва да се констатира, че аналогично на другите машинации, попадащи в обхвата на единното продължено нарушение, всички електронни съобщения, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, са засягали всички услуги по превоз на товари (единна услуга) и са се отнасяли за размера и графика на ДТГ (единни антиконкурентна цел и естество на нарушението). Целта на всички тези електронни съобщения всъщност е била адресатите им да бъдат информирани за намерението на Lufthansa да увеличи своята ДТГ, считано от определена бъдеща дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0476"><NO.P>476</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че се е целяло единствено осигуряване на правилното изпълнение на хипотетични споразумения за резервация на капацитет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0477"><NO.P>477</NO.P><TXT>От съображение 482 от обжалваното решение всъщност е видно, че разглежданите контакти поне частично са служили за поддържане на спорния картел. В посоченото съображение 482 от обжалваното решение Комисията цитира отговора на друг превозвач<?PAGE NO="85"?> на електронното съобщение на Lufthansa, цитирано в същото съображение. В отговора си този превозвач уведомява Lufthansa за следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0302" REF.END="QE0302"/>дадохме указания на офисите ни да приложат съответното увеличаване<QUOT.END REF.START="QS0302" CODE="201C" ID="QE0302"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0478"><NO.P>478</NO.P><TXT>От доказателствата по преписката обаче не следва, че този отговор се е вписвал в изпълнението на търговско споразумение, сключено между въпросния превозвач и Lufthansa. Обстоятелството, че този превозвач не е бил уличен и че е споделил тези намерения двустранно, не може да обори тази констатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0479"><NO.P>479</NO.P><TXT>Освен това от анализа на хронологията на контактите, свързани с ДТГ, следва, че тези изпратени от Lufthansa групови електронни съобщения са задействали поредица от действия при другите превозвачи по повод собствените им ДТГ. Така обявлението на Lufthansa от <DATE ISO="20050822">22 август 2005 г.</DATE> (съображение 495) предизвиква същия ден или на следващия ден вътрешни обсъждания при жалбоподателите (съображение 496), Japan Airlines (съображение 497) и друг превозвач (съображение 498) по въпроса за увеличаването на ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0480"><NO.P>480</NO.P><TXT>Жалбоподателите също така напразно се позовават на публичността на информацията, разпространявана чрез контактите, описани в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение. Всъщност, от една страна, трябва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС се нарушава с обмяната на публично достъпна информация, когато тази обмяна съставлява опората за друг антиконкурентен механизъм (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aalborg Portland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:6">EU:C:2004:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0281">281</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0481"><NO.P>481</NO.P><TXT>Както впрочем следва от съображения 118, 121, 125, 706 и 848 от обжалваното решение и точки 476 и 478 по-горе, това се отнася за контактите, описани в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0482"><NO.P>482</NO.P><TXT>От друга страна, трябва да се отбележи, както прави Комисията, че посредством контактите, описани в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, Lufthansa не само съобщава публично достъпна информация на страните по хипотетични споразумения за резервация на капацитет. Напротив, Lufthansa им изпраща групови електронни съобщения, разкривайки по този начин на всички адресати кои са засегнатите превозвачи (вж. съображение 797 от обжалваното решение), както и размера и графика на ДТГ, с които те са обвързани по тези хипотетични споразумения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0483"><NO.P>483</NO.P><TXT>Жалбоподателите впрочем дори не твърдят, че такива групови изпращания са били необходими за изпълнението на тези хипотетични споразумения и материалите по преписката показват, че това не е така. От съображение 453 от обжалваното решение съответно е видно, че на <DATE ISO="20050322">22 март 2005 г.</DATE> Lufthansa изпраща на част от страните по тези хипотетични споразумения прессъобщението, с което обявява увеличаване на ДТГ и което преди това е изпратила на нейните <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0303" REF.END="QE0303"/>[с]къпи партньори<QUOT.END REF.START="QS0303" CODE="201C" ID="QE0303"/> с групово електронно съобщение (съображение 450). Освен това от електронните съобщения, съдържащи се в приложения A.59—A.61 от жалбата, е видно, че SAC двустранно уведомява жалбоподателите за своето намерение да увеличи ДТГ, която дължат по сключените от тях споразумения за резервация на капацитет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0484"><NO.P>484</NO.P><TXT>На второ място, трябва да се отбележи, че изпращачът на три от тези четири електронни съобщения (съображения 446, 482 и 495 от обжалваното решение) е служител на Lufthansa, когото самите жалбоподатели описват като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0304" REF.END="QE0304"/>очевидно централния елемент в световното<?PAGE NO="86"?> [единно продължено нарушение]<QUOT.END REF.START="QS0304" CODE="201C" ID="QE0304"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0305" REF.END="QE0305"/>основния служител на [Lufthansa] в ограничената група<QUOT.END REF.START="QS0305" CODE="201C" ID="QE0305"/>. Изпращач на четвъртото от посочените електронни съобщения (съображение 450 от обжалваното решение) е директорката на Lufthansa, отговаряща за тарифите. От една страна, тя впрочем участва в поне един друг спорен контакт (съображение 455 от обжалваното решение). От друга страна, от електронното съобщение от <DATE ISO="20050407">7 април 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 457 от обжалваното решение, е видно, че директорът по ценовата политика на Lan Airlines иска от един от своите колеги да влезе в контакт с нея, за да обсъдят показателя за цената на горивото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0485"><NO.P>485</NO.P><TXT>Вярно е обаче, че служителят на жалбоподателите, до когото са адресирани електронните съобщения на Lufthansa, посочени в съображения 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, не е участвал в други машинации, за които Комисията е заключила, че се вписват в единното продължено нарушение. Това обаче не е достатъчно, за да се докаже, че тези електронни съобщения не се вписват в единното продължено нарушение. Така, от една страна, има известно припокриване между други адресати на посочените електронни съобщения и физическите лица, участвали в други машинации, за които е счетено, че са част от това нарушение. По-специално, служителят на Lan Airlines, до когото е адресирано електронното съобщение, посочено в съображение 495 от обжалваното решение, е участвал в спорните контакти, описани в съображение 474 от същото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0486"><NO.P>486</NO.P><TXT>От друга страна, трябва да се припомни, че за да е налице единно продължено нарушение, не е необходимо физическите лица, участвали в различните спорни машинации, да са едни и същи. Не е необходимо впрочем и участвалите предприятия да са едни и същи (вж. т. 316 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0487"><NO.P>487</NO.P><TXT>На трето място, трябва да се констатира, че методът, който за Lufthansa се изразява в информиране чрез групови електронни съобщения на множество превозвачи за неговото намерение скоро да промени равнището на ДТГ, не е използван само при контактите, с които според жалбоподателите се е целяло изпълнение на споразумения за резервация на капацитет. Lufthansa всъщност действа по същия начин при други контакти, както на равнище седалища (съображения 279 и 346 от обжалваното решение), така на местно равнище (съображения 313 и 507 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0488"><NO.P>488</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до факта, че изпращането на посочените електронни съобщения съвпада с включването на допълнителни такси в споразумения за резервация на капацитет, трябва да се отбележи, че по време тези съобщения съвпадат и с множество други спорни контакти, за които не се твърди, че са служели за изпълнението на такива споразумения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0489"><NO.P>489</NO.P><TXT>Що се отнася до оплакването за липса на мотиви, развито в рамките на настоящата част, трябва да се припомни, че съгласно член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, приеманите от Комисията решения трябва да бъдат мотивирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0490"><NO.P>490</NO.P><TXT>Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:620">EU:C:2011:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0147">147</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="87"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0491"><NO.P>491</NO.P><TXT>Спазването на задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати от акта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите към определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:620">EU:C:2011:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0150">150</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161213">13 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Printeos и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑95/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:722">EU:T:2016:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0492"><NO.P>492</NO.P><TXT>В разглеждания случай в съображения 107—112 от обжалваното решение Комисията впрочем излага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0306" REF.END="QE0306"/>[о]сновните принципи и [с]труктурата на картела<QUOT.END REF.START="QS0306" CODE="201C" ID="QE0306"/>, а в съображения 118—120 от това решение описва контактите по ДТГ, включващи по-специално електронни съобщения, с които се разпространява публична информация, включително до неуличени превозвачи. В съображения 869—883 от това решение тя обяснява мотивите, поради които заключава, че е налице единно нарушение. В съображение 719 от същото решение тя разглежда доказателствата, събрани срещу жалбоподателите относно засягащата ДТГ съставна част на единното продължено нарушение, включително посочените в съображения 446, 450, 482 и 495 от разглежданото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0493"><NO.P>493</NO.P><TXT>При това положение, предвид също релевантната съдебна практика и както освен това следва от доводите по същество, развити в рамките на настоящата част (вж. т. 475—488 по-горе), е лесно жалбоподателите да разберат защо според Комисията тези доказателства се вписват в единното продължено нарушение, въпреки доводите, изложени на етапа на административното производство, а Общият съд да упражни своя контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0494"><NO.P>494</NO.P><TXT>Поради това настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0495"><NO.P>495</NO.P><TXT>При това положение, ако се допусне, че в рамките на настоящата част жалбоподателите са възнамерявали отново да направят искането си за представяне на изявленията на Lufthansa, направени с цел освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и на отговори на други превозвачи на изложението на възраженията, Общият съд констатира, че представянето им не може да привнесе каквато и да било полза за анализа на настоящата част, поради което не трябва да разпорежда процесуално-организационно действие за представянето им от Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">ж)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Шестата част: грешки в преценката на контакти, осъществени в трети страни</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0496"><NO.P>496</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при преценка на фактите и прилагане на правото, включвайки в единното продължено нарушение деяния на жалбоподателите при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0307" REF.END="QE0307"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0307" CODE="201C" ID="QE0307"/>. Жалбоподателите по същество правят пет оплаквания в подкрепа на тази теза. Тези оплаквания се отнасят, първото, за нарушение на принципите на суверенитет и на невмешателство, второто, за грешки в преценката на държавната принуда, на която били подложени жалбоподателите в редица трети страни, третото, за грешки при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към деяния, засягащи входящи маршрути и предхождащи <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт към деяния, засягащи<?PAGE NO="88"?> маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0308" REF.END="QE0308"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0308" CODE="201C" ID="QE0308"/> и предхождащи <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE>, четвъртото, за грешки в преценката на деянията, извършени в Швейцария, и петото, за грешка поради включването в единното продължено нарушение на деянията на жалбоподателите в третите страни.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първото оплакване: нарушение на принципите на суверенитет и на невмешателство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0497"><NO.P>497</NO.P><TXT>Жалбоподателите по същество се оплакват, че Комисията е нарушила принципа на суверенитет, залегнал в член 1 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго (САЩ) на <DATE ISO="19441207">7 декември 1944 г.</DATE>, и принципа на невмешателство, прилагайки критерия за квалифицираните последици, за да санкционира деяния, които са осъществени и приведени в изпълнение в трети страни и които последните са решили да разрешат поради собствени политически съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0498"><NO.P>498</NO.P><TXT>Комисията не взема изрично отношение по настоящото оплакване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0499"><NO.P>499</NO.P><TXT>Международното право признава принципа, съгласно който всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своето собствено въздушно пространство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Transport Association of America и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑366/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:864">EU:C:2011:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Този принцип е кодифициран в член 1 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, на който жалбоподателите се позовават в писмените си изявления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0500"><NO.P>500</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на невмешателство, той също е признат от международното обичайно право. Наричан също принцип на ненамеса, този принцип включва правото на всяка суверенна държава да извършва дейностите си без външно вмешателство и е пряко следствие от принципа на суверенно равенство на държавите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>LTTE/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑208/11 и T‑508/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:885">EU:T:2014:885</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0501"><NO.P>501</NO.P><TXT>Ако се допусне, че жалбоподателите могат да се позоват пред Общия съд на принципите на въздушен суверенитет и на невмешателство, трябва да се отбележи, че Комисията не ги е нарушила по никакъв начин, прилагайки критерия за квалифицираните последици, за да санкционира деяния, които са осъществени и приведени в изпълнение в трети страни и които последните са решили да разрешат поради собствени политически съображения. Прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към деяния, за които може да се предвиди, че пораждат непосредствени и съществени последици в ЕИП, всъщност е обосновано от гледна точка на международното публично право (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viscas/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑422/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:446">EU:T:2018:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и съответно от гледна точка на принципите на въздушен суверенитет и на невмешателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0502"><NO.P>502</NO.P><TXT>От точки 149—237 по-горе е видно, че пораждането от единното продължено нарушение на съществени и непосредствени последици на вътрешния пазар и в ЕИП е можело да се предвиди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0503"><NO.P>503</NO.P><TXT>Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="89"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Второто оплакване: грешки в преценката на държавната принуда, на която били подложени жалбоподателите в редица трети страни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0504"><NO.P>504</NO.P><TXT>Както следва от съображения 972—1021 от обжалваното решение, за да прецени дали е имало държавна принуда, на която уличените превозвачи били подложени в редица трети страни, Комисията анализира обхвата на СВУ, които са сключени от две държави, за да определи условията, при които един или няколко въздушни маршрута са обслужвани от определените превозвачи за тази цел. Тя съответно по-специално посочва, че разпоредбите от разглежданите СВУ в случая обикновено не са прилагани от договарящите се страни, на чиято територия уличените превозвачи са извършвали единното продължено нарушение. По-нататък, след като анализира правната уредба и административната практика на редица трети страни — а именно Хонконг, Япония, Република Индия, Кралство Тайланд, Република Сингапур, Република Южна Корея и Федеративна република Бразилия — Комисията изключва възможността каквато и да било държавна принуда да обосновава неприлагането на член 101 ДФЕС към деянията на уличените превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0505"><NO.P>505</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че тази логика е опорочена поради редица грешки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0506"><NO.P>506</NO.P><TXT>От една страна, според тях, що се отнася до услугите по превоз на товари, осъждането на поведение, разрешено от трета страна, по силата на правилата за конкуренция на Съюза съставлява нарушение на принципа на правна сигурност, член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите от <DATE ISO="19690523">23 май 1969 г.</DATE> и член 351 ДФЕС поради пренебрегването на процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 847/2004 на Европейския парламент и на съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2004">ОВ L 157, 2004 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 36).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0507"><NO.P>507</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до поведението на SAS Cargo при услугите по превоз на товари с тръгване от Хонконг, Япония и Тайланд, жалбоподателите твърдят по същество, че Комисията е преценила неадекватно доказателствата и доводите, които те изложили, и съответно че е приложила погрешно член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към деяния, които на практика попадали в обхвата на СВУ, сключени между тези трети страни и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0309" REF.END="QE0309"/>скандинавските страни<QUOT.END REF.START="QS0309" CODE="201C" ID="QE0309"/>, и/или на местните правни уредби. Що се отнася до поведението на SAS Cargo при услугите по превоз на товари с тръгване от Индия, Сингапур, Южна Корея и Бразилия, Комисията не се опитала истински да разгледа приложимите закони и практики в хода на анализа си на регулаторните режими, поради което решението ѝ почивало на погрешни или неподкрепени с доказателства твърдения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0508"><NO.P>508</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0509"><NO.P>509</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС се отнася само до антиконкурентното поведение на предприятия, което те са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентно поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, член 101 ДФЕС не се прилага. В тази хипотеза ограничаването на конкуренцията не се дължи на самостоятелно поведение на предприятията, както предполага тази разпоредба (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971111">11 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Франция/Ladbroke Racing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑359/95 P и C‑379/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:531">EU:C:1997:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="90"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0510"><NO.P>510</NO.P><TXT>Напротив, ако национална правна уредба оставя възможност за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена чрез самостоятелното поведение на предприятията, член 101 ДФЕС може да се приложи. При отсъствие на задължителна регулаторна разпоредба, налагаща антиконкурентно поведение, Комисията може да заключи, че на съответните оператори им липсва самостоятелност, само ако въз основа на обективни, релевантни и непротиворечиви признаци е видно, че това поведение им е било наложено едностранно от националните органи чрез упражняване на неустоим натиск, като например заплахата за приемане на държавни мерки, които могат да им нанесат значителни загуби (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031211">11 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minoan Lines/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑66/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:337">EU:T:2003:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0177">177</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0179">179</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0511"><NO.P>511</NO.P><TXT>Според съдебната практика това не е така, когато закон или поведение само подтиква или улеснява възприемането от предприятията на самостоятелно антиконкурентно поведение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:396">EU:T:2006:396</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0258">258</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0512"><NO.P>512</NO.P><TXT>Накрая, съгласно съдебната практика именно засегнатите предприятия трябва да докажат, че естеството на закон или поведение на държавата е било такова, че ги е лишавало от всякаква самостоятелност при определянето на търговската им политика (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991007">7 октомври 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irish Sugar Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑228/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:246">EU:T:1999:246</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 129). Всъщност, макар органът, който твърди, че има нарушение на правилата за конкуренция, да трябва да докаже това, предприятието, което навежда довод в своя защита срещу констатация за нарушение на тези правила, трябва да докаже, че са изпълнени условията за прилагане на правилото, на което е основан този довод, така че посоченият орган тогава трябва да прибегне до други доказателства (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hansen &amp; Rosenthal и H&amp;R Wax Company Vertrieb/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑90/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:123">EU:C:2017:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0513"><NO.P>513</NO.P><TXT>Тези виждания се прилагат по същия начин за законите и деянията на държава членка или договаряща се страна по Споразумението за ЕИП и за тези на трета страна (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Atlantic Container Line и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑191/98 и T‑212/98—T‑214/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:245">EU:T:2003:245</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP1131">1131</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както по същество следва от бележка под линия 1435 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0514"><NO.P>514</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези виждания трябва да се провери дали жалбоподателите правилно твърдят, че Комисията е допуснала грешки при анализа си на приложимата правна уредба за полетите, тръгващи от Хонконг, Япония и другите въпросни трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0515"><NO.P>515</NO.P><TXT>За тази цел трябва да се припомни, че в точка 115 по-горе бе установено, че Комисията е допуснала грешка, отказвайки на жалбоподателите достъпа до отбелязаните в съображения 977—979, 1003, 1005 и 1006 от обжалваното решение пасажи от отговорите на изложението на възраженията, поради което те трябва да се изключат като уличаващи доказателства при анализа на основателността на посоченото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="91"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Хонконг</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0516"><NO.P>516</NO.P><TXT>Съображения 976—993 от обжалваното решение се отнасят, от една страна, за СВУ, подписани от Специален административен район на Китайската народна република Хонконг, и от друга страна, за регулаторния режим на Хонконг. От тези съображения следва, че според Комисията никакво изискване за обсъждане на тарифите не е било наложено на превозвачите в Хонконг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0517"><NO.P>517</NO.P><TXT>На първо място, в съображения 981—986 от обжалваното решение Комисията признава, че повечето от СВУ, подписани от Специален административен район на Китайската народна република Хонконг, изискват начисляваните тарифи от определените превозвачи от договарящи се страни да са одобрени от компетентните органи, а именно АГВХ за Хонконг, и че допускат предварителни консултации по цените между определените превозвачи. Според посоченото решение това не променя факта, че въпросните СВУ изобщо не са налагали този вид консултации преди искане за одобряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0518"><NO.P>518</NO.P><TXT>В подкрепа на този извод в съображение 983 от обжалваното решение Комисията възпроизвежда текста на стандартна клауза от редица СВУ, където се предвижда, че:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0310" REF.END="QE0310"/>Тарифите, посочени в параграф 1 от настоящия член, могат да се договарят от определените авиокомпании на договарящите се страни, които авиокомпании искат одобряване на тарифите, като преди да предложат такива тарифи те могат да се консултират с други авиокомпании, опериращи по целия и част от същия маршрут. Няма никаква пречка обаче определената авиокомпания да предложи всякаква тарифа и нищо не забранява на авиационните власти на договарящите се страни да я одобрят, ако тази авиокомпания не е получила съгласието на другите определени авиокомпании за такава тарифа или защото никоя друга определена авиокомпания не оперира по същия маршрут<QUOT.END REF.START="QS0310" CODE="201C" ID="QE0310"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0519"><NO.P>519</NO.P><TXT>В съображение 985 от обжалваното решение Комисията добавя, че съгласно СВУ между Чешката република и Специален административен район на Китайската народна република Хонконг например никоя страна няма да изисква от превозвачите да обсъждат тарифите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0520"><NO.P>520</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателите излагат две твърдения. Според първото Комисията не цитирала параграф 1 от клаузата, която се съдържала в редица СВУ, подписани от Специален административен район на Китайската народна република Хонконг, и която налагала колективен режим на допълнително таксуване, а според второто, в основния закон на този район се предвиждала пряка приложимост на СВУ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0521"><NO.P>521</NO.P><TXT>Що се отнася до първото твърдение, налага се констатацията, че съгласно параграф 1 от клаузата, съдържаща се в редица СВУ, по които Специален административен район на Китайската народна република Хонконг е страна, тарифите на определените превозвачи се одобряват от компетентните органи на страните при отчитане на редица релевантни фактори. Посочва се, че тарифите на други превозвачи са сред тези фактори, но не се предвижда, че те трябва да се определят след обсъждане между засегнатите оператори. Така, противно на твърденията на жалбоподателите, посоченият параграф 1 от клаузата не може да се разбира в смисъл, че налага колективен режим на допълнително таксуване. Ето защо първото твърдение на жалбоподателите трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="92"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0522"><NO.P>522</NO.P><TXT>След като това бе установено, не е необходимо произнасяне по второто твърдение за пряката приложимост на СВУ по силата на основния закон на Специален административен район на Китайската народна република Хонконг. Всъщност, след като СВУ не налагат колективен режим на допълнително таксуване, те не могат да възпрепятстват прилагането от Комисията на член 101 ДФЕС или член 53 от Споразумението за ЕИП към разглежданите деяния поради защитния довод, почиващ на държавната принуда, независимо от правната им стойност в Хонконг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0523"><NO.P>523</NO.P><TXT>Трябва освен това да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват невъзможността с разпоредбите от СВУ относно тарифните обсъждания между определени превозвачи по определени маршрути да се разрешават общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация, от вида на обсъжданията, посочени в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0524"><NO.P>524</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до административната практика на Хонконг, съгласно съображения 987—989 от обжалваното решение според Комисията не е доказано, че АГВХ е изисквала превозвачите да се консултират при подаване на колективно искане за одобряване на тарифите. По-специално, никой от превозвачи не представил доказателство, удостоверяващо, че АГВХ изрично е изисквала да се подават колективни искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0525"><NO.P>525</NO.P><TXT>В съображение 992 от обжалваното решение Комисията заключава, от една страна, що се отнася до ДТГ, че АГВХ не е била готова да приема индивидуални искания за механизъм на ДТГ, но е била готова да приема индивидуални искания за ДТГ във фиксиран размер, и от друга страна, що се отнася до другите допълнителни такси, че превозвачите не са твърдели, че АГВХ изисква колективни искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0526"><NO.P>526</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателите твърдят, че между 2000 г. и 2006 г. АГВХ, която разполагала с широко право на преценка, не е била готова да приема индивидуални искания от превозвачи за ДТГ във фиксиран размер. Поради това АГВХ задължила ПКК на BAR да преобразува механизъм на ДТГ, основан на показател, и поради това разглеждала само колективни искания, по които са проведени обсъждания между превозвачи за приложимите тарифи. Именно от момента, в който започнали разследвания по допълнителните такси през 2006 г. в редица страни, АГВХ в крайна сметка започнала да одобрява ДТГ, които не са част от механизъм, основан на показател. Определянето на размера на ДТС ставало по същия режим докато през 2004 г. АГВХ да реши повече да не изисква одобряване за ДТС. Жалбоподателите представят редица доказателства в подкрепа на своите твърдения, по-специално писма от АГВХ от <DATE ISO="20080905">5 септември 2008 г.</DATE> и <DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, адресирани до Комисията, твърдейки същевременно, че последната не е представила никакви доказателства, показващи че АГВХ е получавала и одобрявала индивидуални искания за ДТГ във фиксиран размер преди <DATE ISO="20060414">14 април 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0527"><NO.P>527</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, най-напред трябва да се отбележи, че в подкрепа на своите твърдения жалбоподателите представят поредица от доказателства, които не произтичат от АГВХ, а са изготвени от самите тях или от други превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0528"><NO.P>528</NO.P><TXT>Сред така представените доказателства някои представляват статии от пресата, онлайн публикации на Съвета на превозвачите на Хонконг или документи, изготвени от ПКК на BAR. Макар тези различни доказателства наистина да показват наличието, считано от 1997 г., на вземани мерки от превозвачите или органите в Хонконг с цел въвеждане на<?PAGE NO="93"?> механизъм за ДТГ, основан на показател, или на колективни искания за одобряване на ДТС от АГВХ, това не променя факта, че от никъде не е видна невъзможност превозвач да подаде индивидуално искане до АГВХ за фиксирана ДТГ или за ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0529"><NO.P>529</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до писмата на АГВХ, адресирани до Комисията, трябва да се отбележи, че писмото от <DATE ISO="20080905">5 септември 2008 г.</DATE> показва, че АГВХ изисква в периода 2000—2007 г. всички превозвачи, които искат да въведат допълнителна такса за превоза на товари от Хонконг, да получат предварително разрешение, че в този контекст според АГВХ колективните искания са едновременно ефикасни, разумни и законосъобразни и че такава практика съответства на СВУ, сключени от Специален административен район на Китайската народна република Хонконг. Уточнението, че колективното искане е ефикасно средство за подаване на искане, разглеждане и одобряване на допълнителните такси, както и че според АГВХ тази форма на искане е законосъобразна в Хонконг, обаче не свидетелства за това, че правната уредба или административните практики в Хонконг са изисквали колективни искания и са изключвали индивидуалните искания за допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0530"><NO.P>530</NO.P><TXT>Освен това писмото от <DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE> гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0311" REF.END="QE0311"/>За Комисията трябва да е абсолютно ясно, що се отнася до основаващия се на показател механизъм относно [ДТГ] за превоза на товари, че изискваме [ПКК на BAR] и превозвачите участници да се споразумеят за подробностите на колективните искания, включително за размера на допълнителната такса, за която се иска одобряването, за доказателствата, които трябва да се представят на АГВХ, за да се обосноват исканията, и за единния механизъм, който трябва да се използва за определянето на допълнителната такса. АГВХ също така упълномощи превозвачите участници и изиска от тях да събират конкретно одобрената допълнителна такса. Ние освен това упълномощихме ПКК на BAR и изискахме от него да представя за одобряване от АГВХ всяко изменение на списъка с превозвачите, участващи в колективните искания, и ясно посочихме, че тези превозвачи не трябва да събират [ДТГ] без изричното одобрение на АГВХ, адресирано до ПКК на BAR<QUOT.END REF.START="QS0311" CODE="201C" ID="QE0311"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0531"><NO.P>531</NO.P><TXT>Следователно това писмо се свежда до подробно излагане на изискваните от АГВХ условия, когато ПКК на BAR и превозвачите възнамеряват да подадат колективно искане относно ДТГ, основана на показател. В него обаче не се обсъжда общо задължение за подаване на колективно искане за ДТГ, нито невъзможност да се подаде индивидуално искане за фиксирана ДТГ. То съответно не е в противоречие със съображение 992 от обжалваното решение, от което следва, че колективните искания, налагащи обсъждания между превозвачи, се изискват само за механизъм за ДТГ, основан на показател, и че индивидуалните искания продължават да са възможни за ДТГ с фиксиран размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0532"><NO.P>532</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че жалбоподателите не са доказали, че закон или поведение на властите в Хонконг, включително сключените от последните СВУ, ги е задължавало да обсъждат тарифите си с други превозвачи и е направило невъзможно подаването на индивидуално искане до АГВХ за ДТГ с фиксиран размер. Следователно те не доказват, че в обжалваното решение Комисията погрешно е счела, че правната уредба на Хонконг не възпрепятства прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="94"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Япония</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0533"><NO.P>533</NO.P><TXT>Съображения 995—1012 от обжалваното решение се отнасят, от една страна, за сключените от Япония СВУ и от друга страна, за японския регулаторен режим. От тези съображения е видно, че според Комисията никакво изискване за обсъждане на тарифите не е налагано на превозвачите в Япония.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0534"><NO.P>534</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до сключените от Япония СВУ, в съображение 995 от обжалваното решение се възпроизвежда текста на клауза, която се съдържа в сключеното с Кралство Нидерландия споразумение и която се открива в други споразумения, предвиждаща следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0312" REF.END="QE0312"/>Доколкото е възможно определените авиокомпании ще постигат споразумение за тарифите чрез прилагане на механизма за таксуване на IATA. Ако това се окаже невъзможно, тарифите за всеки от конкретните маршрути ще се договарят от определените авиокомпании<QUOT.END REF.START="QS0312" CODE="201C" ID="QE0312"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0535"><NO.P>535</NO.P><TXT>След като в съображение 996 от обжалваното решение отбелязва, че според превозвач СВУ изискват, а не разрешават, споразумения по цените, в съображение 997 от посоченото решение Комисията подчертава, че споразумението, сключено с Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е изменено през 2000 г. с протокол за споразумение, в който се предвижда, че определените превозвачи не трябва да се консултират по тарифите преди искане за одобряване. Съгласно съображения 1005—1008 от това решение, макар от СВУ да следва, че при определени условия превозвачите трябва да постигнат споразумение по тарифите, такива обсъждания са било строго ограничени до определените превозвачи по определени маршрути и изобщо не са се отнасяли за общи обсъждания между множество превозвачи. Накрая, на практика, страните по СВУ не искали прилагането на тези споразумения, поради което задълженията произтичали по-скоро от действащите национални законови и административни разпоредби в Япония, което се подсилвало от факта, че според страните координирането се е изисквало за ДТГ, но не за ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0536"><NO.P>536</NO.P><TXT>В това отношение, първо, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е цитирала параграф 1 от стандартната клауза, възпроизведена в обжалваното решение. Второ, те посочват, че в японските конституция и законодателство се предвижда пряка приложимост на СВУ в Япония, която не се поставяла под въпрос от неприлагането на тарифните клаузи от скандинавските страни. Трето, те твърдят, че не са засегнати от СВУ, сключено между Япония и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0537"><NO.P>537</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до твърдението, че Комисията не е цитирала параграф 1 от стандартната клауза, възпроизведена в обжалваното решение, трябва да се отбележи, че в този параграф се изброяват факторите, които трябва да се вземат предвид при определянето на тарифите, и се предвижда, че последните ще се определят в съответствие със следващите разпоредби от същия член, в който се съдържа той. Следователно нито от тази разпоредба, нито от възпроизведената в обжалваното решение следва, че СВУ са налагали задължение за координиране между превозвачи за определянето на допълнителните такси. Жалбоподателите освен това не представят никакъв обоснован довод, позволяващ да се установи противното.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="95"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0538"><NO.P>538</NO.P><TXT>Второ, трябва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват невъзможността с разпоредбите от СВУ относно тарифните обсъждания между определени превозвачи по определени маршрути да се разрешават общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация, от вида на обсъжданията, посочени в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0539"><NO.P>539</NO.P><TXT>След като това бе установено, не е необходимо произнасяне по твърдението за пряката приложимост на СВУ по силата на японските конституция и закон. Всъщност, след като СВУ не налагат задължение за координиране между превозвачи за определянето на допълнителните такси и не разрешават общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация, те не могат да възпрепятстват прилагането от Комисията на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към разглежданите деяния поради защитния довод, почиващ на държавната принуда, независимо от правната им стойност в Япония.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0540"><NO.P>540</NO.P><TXT>Трето, обстоятелството, че жалбоподателите не били засегнати от СВУ, сключено между Япония и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е ирелевантно, тъй като бе заключено, че независимо от съдържанието на това споразумение, другите подписани от Япония СВУ не са налагали задължение за координиране между превозвачи за определянето на допълнителните такси и не са разрешавали общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0541"><NO.P>541</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до японските правна уредба и административна практика, в съображения 998—1004 от обжалваното решение Комисията посочва някои разпоредби от японския закон за гражданското въздухоплаване и изявления на превозвачи относно указанията на Японката служба за гражданско въздухоплаване (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0313" REF.END="QE0313"/>ЯСГВ<QUOT.END REF.START="QS0313" CODE="201C" ID="QE0313"/>). В съображения 1009—1011 от посоченото решение тя приема, от една страна, че от този закон не следва изрично, че тарифното координиране е задължително и от друга страна, че уличените превозвачи не са представили никакви доказателства, удостоверяващи, че такова задължение е било наложено с административната практика на ЯСГВ. Освен това превозвачите не твърдят, че такова задължение може да засяга ДТС и отказа да се плащат комисиони върху допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0542"><NO.P>542</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателите твърдят, че са представили доказателства, удостоверяващи че ЯСГВ не е приела техните искания за ДТГ, чийто размер бил индивидуално определен. Те също така твърдят, че след приемането през 2000 г. на резолюция на IATA, посветена специално на приложимата ДТГ за тръгващите от Япония полети, през 2001 г. ЯСГВ одобрила механизъм за ДТГ за националните превозвачи, с който чуждестранните превозвачи били длъжни да се съобразяват. Впоследствие, първоначално, за всички промени на ДТГ трябвало да се прави искане до ЯСГВ от националните превозвачи. След това чуждестранните превозвачи трябвало да се съгласят с новите тарифи, подавайки заявление в този смисъл до ЯСГВ. Същите практики се прилагали за ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0543"><NO.P>543</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че представените от жалбоподателите доказателства в подкрепа на техните твърдения не са изготвени от ЯСГВ документи, а доказателства, които самите те са изготвили. Освен това сред тези доказателства някои представляват писма, адресирани до Комисията или до Общия съд, които не се придружават от никакво друго доказателство. Друго доказателство е непреведен на езика на производството телекс с дата <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE>, тоест предхождащ с повече от три години началото на периода на нарушението.<?PAGE NO="96"?> Друго доказателство е документ, който е приложен към искане за увеличаване на ДТГ и който не доказва невъзможността до ЯСГВ да се подаде индивидуално искане. В друго доказателство се посочва, че прилагането на ДТГ е било изключено за полетите, тръгващи от Япония, с цел закрила на местната икономика, без да се дават повече обяснения. Следователно никое от тези доказателства не разкрива наличието на държавна принуда, обосноваваща неприлагането на член 101, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0544"><NO.P>544</NO.P><TXT>Що се отнася до другите представени от жалбоподателите доказателства, те също не показват, че японските правна уредба или административната практика са налагали съгласуване по равнището на ДТГ. Тези доказателства почиват на приета от IATA резолюция и на документи на самите превозвачи, които в най-добрия случай показват, че някои превозвачи са правели искания относно равнищата на ДТГ, някои от които са одобрени, но не доказват, че те са били длъжни да действат по този начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0545"><NO.P>545</NO.P><TXT>Ето защо, тъй като не доказват наличието на такова задължение, с никое от представените от жалбоподателите доказателства не може да се опровергае информацията, която се съдържа в съображения 198, 244, 256, 391, 392, 488 и 491 от обжалваното решение и от която следва, че инициативата за подаване на колективни искания за ДТГ се носи от превозвачите, а не от ЯСГВ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0546"><NO.P>546</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до ДТС, най-напред, жалбоподателите твърдят, че са действали като при ДТГ, тоест изчакали са националните превозвачи да подадат искане до японските власти преди да направят искане със сходни тарифи. Те обаче не представят никакви доказателства, позволяващи тези твърдения да се подкрепят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0547"><NO.P>547</NO.P><TXT>По-нататък, жалбоподателите твърдят, че елементите, на които се позовава Комисията — а именно контактите, посочени в съображения 597 и 673 от обжалваното решение — са част от многостранното координиране в обединението WOW и съответно са обхванати от освобождаването от 1996 г., препращайки в това отношение към доводите, развити в рамките на втората част от тяхното трето основание. Съгласно съображение 1012 от обжалваното решение Комисията обаче констатира, че страните в производството не са твърдели, че са били длъжни да се споразумяват по ДТС, без да посочва тези контакти. Следователно в рамките на настоящото оплакване доводите на жалбоподателите в това отношение са неотносими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0548"><NO.P>548</NO.P><TXT>Поради това всички доводи на жалбоподателите относно ДТС трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0549"><NO.P>549</NO.P><TXT>Видно от гореизложеното жалбоподателите не са доказали, че закон или поведение на властите в Япония, включително сключените от тази трета страна СВУ, са ги задължавали да обсъждат своите тарифи с други превозвачи, що се отнася до ДТГ, ДТС или плащането на комисиона върху допълнителните такси. Следователно те не доказват, че в обжалваното решение Комисията приема погрешно, че правната уредба на Япония не възпрепятства прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0550"><NO.P>550</NO.P><TXT>От гореизложеното също така следва, че не е доказана възможността резултатът, до който Комисията достига в обжалваното решение, да се окаже различен, ако пасажите от отговорите на изложението на възраженията — за които пасажи в точка 124 по-горе бе прието, че достъпът на жалбоподателите до тях е отказан неправилно от Комисията — се изключат като уличаващи доказателствени средства. Всъщност, дори да ги нямаше, въз основа на доказателствата, които са продължавали да са на нейно разположение,<?PAGE NO="97"?> Комисията е можела основателно да заключи, че член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП са приложими към деянията на уличените превозвачи, извършени в Хонконг и Япония.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Други трети страни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0551"><NO.P>551</NO.P><TXT>В съображения 1013—1019 от обжалваното решение Комисията анализира приложимите правни режими в Република Индия, Кралство Тайланд, Република Сингапур, Република Южна Корея и Федеративна република Бразилия. Тя отбелязва, че в СВУ, сключени между тези трети страни и държави — членки на Съюза, обикновено се предвижда режим на одобряване на тарифите на превозвачите от компетентните органи. По-нататък, що се отнася до Кралство Тайланд и Република Сингапур, тя приема, че макар релевантните СВУ обикновено да съдържат и клауза, според която, ако е възможно, тарифите се договарят между определените превозвачи, такива тарифни разпоредби не са обхващали общи тарифни обсъждания между множество оператори като тези в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0552"><NO.P>552</NO.P><TXT>В съображение 1019 Комисията приема, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0314" REF.END="QE0314"/>[с]ледвайки логиката […] за Хонконг и Япония<QUOT.END REF.START="QS0314" CODE="201C" ID="QE0314"/>, че защитният довод, почиващ на държавната принуда, не е обоснован за Индия, Тайланд, Сингапур, Южна Корея и Бразилия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0553"><NO.P>553</NO.P><TXT>В същото съображение Комисията уточнява, че тази аналогия е валидна, тъй като, първо, тарифните разпоредби, предвидени в приложимите СВУ в тези трети страни, се свеждат до определените превозвачи по определени маршрути и не обхващат общи тарифни обсъждания между множество оператори, осигуряващи извършването на услуги към множество национални дестинации, и второ, че не е доказано изискване за тарифно координиране по приложимите национални законови и административни разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0554"><NO.P>554</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е разгледал достатъчно приложимите регулаторни режими в Индия, Тайланд, Сингапур, Южна Корея и Бразилия. Най-напред, те оспорват свеждането на предвидените в СВУ тарифни обсъждания до определените превозвачи по определени маршрути, позовавайки се на своя анализ на действащите правила в Хонконг и Япония, от който следвало, че изпълнението на тарифните клаузи от СВУ може да наложи съгласуване между превозвачи по тарифите. По-нататък, те твърдят, че действащите законодателство и административна практика в Тайланд задължават превозвачите да координират своите тарифи, позовавайки се по-специално на указание на Агенцията по гражданско въздухоплаване на Тайланд (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0315" REF.END="QE0315"/>АГВТ<QUOT.END REF.START="QS0315" CODE="201C" ID="QE0315"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0555"><NO.P>555</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до СВУ, жалбоподателите се позовават на доводите, развити в рамките на техния анализ на действащите правни уредби в Хонконг и Япония, за да докажат, че параграф 1 от стандартната клауза от тези споразумения, възпроизведена в обжалваното решение, формира основата на режимите, налагащи тарифно обсъждане между превозвачи. В точки 521—523 и 537—539 по-горе обаче бе установено, че жалбоподателите не са доказали, че прилагането на действащите СВУ в Хонконг и Япония формира основата на местните режими, налагащи обсъждане по допълнителните такси между превозвачи. Поради това жалбоподателите не могат да се позовават по аналогия на своете становище в това отношение, за да оспорят анализа на Комисията, който се съдържа в съображения 1013—1019 от обжалваното решение и според който СВУ, сключени от Република Индия, Кралство Тайланд, Република Сингапур, Република Южна Корея и Федеративна република Бразилия, не могат да възпрепятстват прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="98"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0556"><NO.P>556</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до действията на държавните органи в Тайланд, съгласно съображение 396 от обжалваното решение през август 2004 г. някои превозвачи са се събрали и са решили колективно да подадат искане за увеличаване на ДТГ до АГВТ, като в това отношение Lufthansa посочва, че се надява този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0316" REF.END="QE0316"/>съвместен подход да бъде плодотворен<QUOT.END REF.START="QS0316" CODE="201C" ID="QE0316"/>. От съображение 464 от това решение също така следва, че през януари 2005 г. тайландски превозвач вече е уведомил АГВТ за своята ДТГ и че другите превозвачи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0317" REF.END="QE0317"/>обсъждат този въпрос<QUOT.END REF.START="QS0317" CODE="201C" ID="QE0317"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0557"><NO.P>557</NO.P><TXT>От тези доказателства, чиято истинност не се оспорва от жалбоподателите, следва че през август 2004 г. някои превозвачи са поели инициативата колективно да предприемат действия пред АГВТ с цел увеличаване на ДТГ и че през януари 2005 г. АГВТ е можела да получава индивидуални искания за ДТГ. От тях също така следва, че превозвачите са се ползвали със самостоятелност в поведението по въпроса дали трябва да следват инициативата на националния превозвач в това отношение. Следователно, на пръв поглед Комисията е могла да приеме, че не е доказано наличието на изискване по действащите в Тайланд законови разпоредби и административна практика за тарифно координиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0558"><NO.P>558</NO.P><TXT>Трябва обаче да се има предвид инструкцията на АГВТ, съдържаща се писмо от <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE>, представено от жалбоподателите, както в хода на административното производство, така и пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0559"><NO.P>559</NO.P><TXT>От това писмо следва, че в отговор на искане на превозвач АГВТ взема решение за временно изменение на тарифите на ДТГ с тръгване от Тайланд, определяйки ставката на тази допълнителна такса и таван в съответствие с използваните тогава ставки от IATA, и изисква от въпросния превозвач да съобщи тези временни тарифи на всички превозвачи с цел последните да приложат така договорените изменения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0560"><NO.P>560</NO.P><TXT>От тази инструкция съответно следва, че превозвачите е трябвало да се съобразят с временното изменение на тарифите, решено от АГВТ и съобщено от въпросния превозвач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0561"><NO.P>561</NO.P><TXT>Приемайки такава инструкция, по отношение на ДТГ АГВТ не само насърчава или улеснява възприемането от жалбоподателите на антиконкурентно поведение. Вземайки решение за тарифите на ДТГ и налагайки тези тарифи на всички превозвачи, АГВТ създава правна рамка, която сама по себе си отстранява всякаква възможност за следване на конкурентно поведение между превозвачите, що се отнася до определянето на размера на приложимата ДТГ за полетите, тръгващи от Тайланд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0562"><NO.P>562</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, що се отнася до приложимата в Тайланд правна уредба, че жалбоподателите са успели да докажат, без Комисията да може да ги опровергае, че считано от <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> властите в тази страна са създали правна рамка, отстраняваща сама по себе си всякаква възможност за възприемане на конкурентно поведение между превозвачите при определянето на размера на приложимата ДТГ за полетите, тръгващи от Тайланд. Жалбоподателите обаче не са доказали, че тайландската правна уредба отстранява всякаква възможност за конкуренция при ДТС или че при ДТГ всякаква възможност за конкуренция е била отстранена в периода преди <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0563"><NO.P>563</NO.P><TXT>Поради това обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП са приложими към поведението на жалбоподателите при определянето на ДТГ за полетите, тръгващи от Тайланд между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="99"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0564"><NO.P>564</NO.P><TXT>Накрая, твърденията на жалбоподателите за нарушение на принципа на правна сигурност, член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите от <DATE ISO="19690523">23 май 1969 г.</DATE> и член 351 ДФЕС трябва да се отхвърлят. Тези твърдения всъщност изхождат от виждането, че Комисията е пренебрегнала процедурата, предвидена в Регламент № 847/2004. Жалбоподателите обаче не обясняват поради какви причини тази процедура е трябвало да се приложи и защо Комисията да я е пренебрегнала. Те освен това не обясняват защо с твърдяното пренебрегване на тази процедура в разглеждания случай се нарушават принципът на правна сигурност, член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите и член 351 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Третото оплакване: грешки при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към деяния, засягащи входящи маршрути и предхождащи <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт към деяния, засягащи маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0318" REF.END="QE0318"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0318" CODE="201C" ID="QE0318"/> и предхождащи <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0565"><NO.P>565</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че за да докаже тяхното участие в единното продължено нарушение се позовава на контакти, засягащи маршрути, които не са в обхвата на нейната компетентност да санкционира нарушения на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт. Това съответно били контакти, засягащи входящи маршрути и предхождащи <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> (съображения 135, 146, 237, 295, 587, 595—597, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение), и контакти, засягащи маршрутите ЕС—Швейцария и предхождащи <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> (съображения 145 и 204 от това решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0566"><NO.P>566</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0567"><NO.P>567</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се припомни, че член 103, параграф 1 ДФЕС предоставя на Съвета на Европейския съюз компетентността да приема регламенти или директиви, необходими за прилагането на принципите, залегнали в членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0568"><NO.P>568</NO.P><TXT>Ако такава правна уредба липсва, членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС се прилагат и налагат на властите на държавите членки задължението да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, като свеждат правомощията на Комисията в тази област до възможността да разследва, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива и в сътрудничество с компетентните органи в държавите членки, които ѝ оказват съответната помощ, случаите на предполагаемо нарушение на залегналите в тези разпоредби принципи и при необходимост да предложи съответните мерки за неговото преустановяване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0569"><NO.P>569</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19620206">6 февруари 1962 г.</DATE> въз основа на член [103 ДФЕС] Съветът приема Регламент № 17, Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="013" PAGE.FIRST="204" DATE.PUB="1962">ОВ 13, 1962 г., стр. 204</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0570"><NO.P>570</NO.P><TXT>С Регламент № 141 на Съвета от <DATE ISO="19621126">26 ноември 1962 година</DATE> за освобождаване на транспортните услуги от прилагането на Регламент № 17 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="2751" DATE.PUB="1962">ОВ 124, 1962 г., стр. 2751</REF.DOC.OJ>) целият транспортен сектор обаче е изведен от приложното поле на Регламент № 17 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970311">11 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/UIC</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑264/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:143">EU:C:1997:143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). При това положение, тъй като е липсвала правна уредба като предвидената в член 103, параграф 1<?PAGE NO="100"?> ДФЕС, членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС първоначално са останали приложими за въздушния транспорт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0571"><NO.P>571</NO.P><TXT>В резултат на това се стига до разпределяне на компетентност между държавите членки и Комисията за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както бе описано в точка 568 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0572"><NO.P>572</NO.P><TXT>Едва през 1987 г. Съветът приема регламент за въздушния транспорт въз основа на член 103, параграф 1 ДФЕС. Това е Регламент № 3975/87, с който на Комисията се предоставя правомощието да прилага членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС към въздушния транспорт между летища в Съюза, с изключение на международния въздушен транспорт между летищата на държава членка и тези на трета страна (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE>, <NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За последния продължават да се прилагат членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001212">12 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aéroports de Paris/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑128/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:290">EU:T:2000:290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0573"><NO.P>573</NO.P><TXT>Влизането в сила през 1994 г. на Протокол 21 към Споразумението за ЕИП относно прилагането на правилата на конкуренцията, приложими към предприятията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="181" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 181</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 72) разширява този режим и включва в него прилагането на правилата за конкуренция, предвидени в Споразумението за ЕИП, изключвайки съответно възможността Комисията да прилага членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП за международния въздушен транспорт между летищата на държавите, които са страни по ЕИП и не са членове на Съюза, и летищата на трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0574"><NO.P>574</NO.P><TXT>Регламент № 1/2003 и Решението на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от <DATE ISO="20040924">24 септември 2004 година</DATE> за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата за конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="064" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="2005">ОВ L 64, 2005 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161), с което този регламент впоследствие е включен в Споразумението за ЕИП, първоначално не внасят промени в този режим. В член 32, буква в) от посочения регламент всъщност се предвижда, че последният <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0319" REF.END="QE0319"/>не се прилага за […] въздушен транспорт между летища на [Съюза] и трети страни<QUOT.END REF.START="QS0319" CODE="201C" ID="QE0319"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0575"><NO.P>575</NO.P><TXT>С Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040226">26 февруари 2004 година</DATE> за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 68, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225) — с член 1 от който се отменя Регламент № 3975/87, а с член 3 се заличава член 32, буква в) от Регламент № 1/2003 — на Комисията се предоставя правомощието да прилага членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС към маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0320" REF.END="QE0320"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0320" CODE="201C" ID="QE0320"/>, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0576"><NO.P>576</NO.P><TXT>От своя страна Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт влиза в сила на <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> Именно от тази дата Комисията става компетентна да прилага член 8 от това споразумение към маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0321" REF.END="QE0321"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0321" CODE="201C" ID="QE0321"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="101"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0577"><NO.P>577</NO.P><TXT>В разглеждания случай между страните е безспорно, че в диспозитива на обжалваното решение Комисията не установява нарушение на член 101 ДФЕС при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0322" REF.END="QE0322"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0322" CODE="201C" ID="QE0322"/> преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> или на член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0323" REF.END="QE0323"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0323" CODE="201C" ID="QE0323"/> преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0578"><NO.P>578</NO.P><TXT>Жалбоподателите обаче по същество считат, че Комисията е допуснала нарушения в обжалваното решение, позовавайки се на контакти, засягащи маршрути, които според тях през въпросните периоди са извън обхвата на нейната териториална компетентност (съображения 135, 145, 146, 204, 237, 295, 587, 595—597, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение), за да докаже участието им в единното продължено нарушение при маршрути, които са в обхвата на нейната компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0579"><NO.P>579</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се констатира, че в съображения 790—792 от обжалваното решение, където Комисията изброява доказателствата срещу жалбоподателите, тя не отчита срещу тях контакта, посочен в съображение 597 от това решение (вж. т. 333 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0580"><NO.P>580</NO.P><TXT>След като това бе припомнено, трябва да се отбележи, че доказателствата по делото не подкрепят напълно защитаваното от жалбоподателите пред Общия съд тълкуване на съдържанието на другите контакти, посочени в точка 578 по-горе. Сред тези контакти трябва да се направи разграничение между, от една страна, контактите, посочени в съображения 135 и 596 от обжалваното решение, и от друга страна, посочените в съображения 145, 146, 204, 237, 295, 587, 595, 618, 620, 660, 665 и 673 от това решение. Всъщност според жалбоподателите при първите става въпрос за контакти, в които участват просто превозвачи, установени извън Съюза, докато при вторите става въпрос за контакти, осъществени извън Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0581"><NO.P>581</NO.P><TXT>За контактите, посочени в съображения 135 и 596 от обжалваното решение, трябва обаче да се отбележи, че в тях участват както превозвачи, установени в ЕИП, така и превозвачи, установени извън ЕИП. В съображение 135 от това решение Комисията отбелязва контакт, започнал с електронно съобщение на SAS до Lufthansa, трима други превозвачи и Air Canada. В това електронно съобщение, макар да отбелязва колебанията си, SAS пита събеседниците си за тяхното намерение да въведат ДТГ, тъй като цената на горивото е преминала т.нар. праг на задействане, определен от IATA в проект на резолюция за въвеждане на ДТГ. В отговор, както бе посочено в точка 355 по-горе, превозвач изразява съгласието си със SAS, а Lufthansa от своя страна отбелязва следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0324" REF.END="QE0324"/>ние също се колебаем да поемем инициативата този път. Ако други от големите ни конкуренти решат да го направят, ние ще ги последваме, но по различен и по-малко централизиран начин<QUOT.END REF.START="QS0324" CODE="201C" ID="QE0324"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0582"><NO.P>582</NO.P><TXT>Освен това, както бе посочено в точка 440 по-горе, от съображение 144 от обжалваното решение следва, че по-малко от месец след контакта, посочен в съображение 135, са проведени обсъждания между местния отговорник на жалбоподателите във Финландия, който по-специално вътре в структурата пита <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0325" REF.END="QE0325"/>[к]ак се развиват нещата при L[ufthansa] този път<QUOT.END REF.START="QS0325" CODE="201C" ID="QE0325"/>, и трима други уличени превозвачи по повод въвеждането на ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0583"><NO.P>583</NO.P><TXT>В съображение 596 от обжалваното решение се отбелязва електронно съобщение от <DATE ISO="20011001">1 октомври 2001 г.</DATE>, в което SAC уведомява Lufthansa и жалбоподателите, че ще наложи допълнителна такса за застраховка и за сигурност, считано от 8 октомври същата година. Това електронно съобщение освен това се предхожда от контакт, за който не се оспорва, че<?PAGE NO="102"?> се е отнасял за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0326" REF.END="QE0326"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0326" CODE="201C" ID="QE0326"/>. Това е контактът, посочен в съображение 584 от обжалваното решение. В рамките на същия контакт, както се обобщава в посоченото съображение, местен служител на SAC <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0327" REF.END="QE0327"/>в Скандинавия<QUOT.END REF.START="QS0327" CODE="201C" ID="QE0327"/> съобщава на жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0328" REF.END="QE0328"/>плановете на конкуренти<QUOT.END REF.START="QS0328" CODE="201C" ID="QE0328"/>, сред които AF и Lufthansa, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0329" REF.END="QE0329"/>всички възнамеряват да въведат ДТС, но предпочитат [жалбоподателите] да направят първата крачка<QUOT.END REF.START="QS0329" CODE="201C" ID="QE0329"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0584"><NO.P>584</NO.P><TXT>Що се отнася впрочем до контактите с участието на няколко превозвачи, установени в ЕИП, предвид общата приложимост на допълнителни такси, установена в съображение 889 от обжалваното решение, и при липса на конкретни доказателства, показващи, че маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0330" REF.END="QE0330"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0330" CODE="201C" ID="QE0330"/> са били изключени, не може да се приеме, че те са се отнасяли изключително за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0331" REF.END="QE0331"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0331" CODE="201C" ID="QE0331"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0585"><NO.P>585</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не могат да твърдят, че контактите, посочени в съображения 135 и 596 от обжалваното решение, се отнасят изключително за маршрути, които през разглежданите периоди са били извън компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС или член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0586"><NO.P>586</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до контактите, посочени в съображения 146, 237, 295, 587, 595, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение, между страните е безспорно, че те са осъществени в трети страни или поне че в тях са участвали местни служители на уличените превозвачи в тези страни. Трябва обаче да се отбележи, че нищо не е възпрепятствало уличените превозвачи да се координират или да обменят информация в такива страни за услугите по превоз на товари <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0332" REF.END="QE0332"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0332" CODE="201C" ID="QE0332"/>. Например в съображение 296 от обжалваното решение се отбелязва вътрешно електронно съобщение на офиса на Qantas в Сингапур от <DATE ISO="20030218">18 февруари 2003 г.</DATE>, в което се посочва въвеждането на ДТГ в определен размер от British Airways <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0333" REF.END="QE0333"/>в Европа<QUOT.END REF.START="QS0333" CODE="201C" ID="QE0333"/>. Също така в съображение 206 от обжалваното решение се отбелязва писмо от <DATE ISO="20011119">19 ноември 2001 г.</DATE>, в което председателят на ПКК на BAR в Хонконг приканва членове сдружението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0334" REF.END="QE0334"/>да посочат дали [тяхното] централно управление има намерени да намали или оттегли [ДТГ] на отвъдморските пазари<QUOT.END REF.START="QS0334" CODE="201C" ID="QE0334"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0587"><NO.P>587</NO.P><TXT>След като това бе разяснено, трябва да се отбележи, че настоящата част е обречена на неуспех, дори ако контактите, посочени в съображения 145, 146, 204, 237, 295, 587, 595, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение, се отнасяха изключително за маршрути, които през разглежданите периоди са извън компетентността на Комисията,</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0588"><NO.P>588</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че тя може да се позове на контакти, предхождащи периода на нарушението, за да създаде цялостна картина на положението и така да подкрепи тълкуването на някои доказателства (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑54/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:255">EU:T:2008:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0427">427</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0428">428</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това е така дори когато Комисията не е била компетентна да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция преди този период (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060530">30 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Austria Creditanstalt/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑198/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:136">EU:T:2006:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120322">22 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Slovak Telekom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑458/09 и T‑171/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:145">EU:T:2012:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0589"><NO.P>589</NO.P><TXT>В частта от обжалваното решение, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0335" REF.END="QE0335"/>[О]сновни принципи и структура на картела<QUOT.END REF.START="QS0335" CODE="201C" ID="QE0335"/>, в съображение 107 Комисията посочва, че разследването ѝ е разкрило картел от световен мащаб, основан на мрежа от двустранни и многостранни контакти, които са осъществявани <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0336" REF.END="QE0336"/>на различни равнища в съответните предприятия […] и в някои случаи са засягали различни географски зони<QUOT.END REF.START="QS0336" CODE="201C" ID="QE0336"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="103"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0590"><NO.P>590</NO.P><TXT>В съображения 109, 110, 876, 889 и 1046 и бележка под линия 1323 от обжалваното решение Комисията уточнява правилата за функциониране на тази организация на няколко равнища. Според Комисията допълнителните такси са били мерки с общо приложение, които не са били специфични за даден маршрут, а целта им е била да се прилагат за всички маршрути на световно равнище. Решенията за допълнителните такси обикновено са вземани на равнище седалища на всеки превозвач. Седалищата на превозвачите съответно са били във <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0337" REF.END="QE0337"/>взаимен контакт<QUOT.END REF.START="QS0337" CODE="201C" ID="QE0337"/>, когато е предстояла промяна на равнището на допълнителна такса. На местно равнище превозвачите се координирали с цел, от една страна, по-добре да изпълнят указанията на собствените си седалища и да ги съобразят с местните пазарни условия и правни уредби, и от друга страна, да координират и приведат в изпълнение местните инициативи. В съображение 111 от обжалваното решение Комисията уточнява, че местните сдружения на представители на превозвачи са използвани за тази цел, по-специално в Хонконг и Швейцария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0591"><NO.P>591</NO.P><TXT>Разглежданите контакти впрочем се вписват именно в тази рамка. Всъщност, първо, всички тези контакти са се отнасяли изцяло или частично за въвеждането или за прилагането на допълнителните такси в Швейцария (съображения 145 и 204), Хонконг (съображения 237, 587, 618, 620, 660 и 665), Сингапур (съображения 146 и 295) или Япония (съображение 673), или по-общо в Югоизточна Азия (съображение 595). Второ, по-голямата част от тези контакти или е проведена с участието на служители от седалището на уличените превозвачи, или съдържа указания от тяхна страна или комуникации с тях (съображения 237, 295, 595, 618, 620 и 673). Трето, редица от тези контакти или отразяват на местно равнище направени обявления или взети решения преди това на централно равнище (съображения 204 и 673), или поне съвпадат по време с обсъждания между седалища или с взети решения на тяхно равнище за допълнителните такси (съображения 145, 146, 237, 295, 587 и 595). Четвърто, повечето от тези контакти са осъществени в рамките на местни сдружения на представители на превозвачи или покрай тях (съображения 145, 146, 204, 295, 587, 618, 660 и 665).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0592"><NO.P>592</NO.P><TXT>Жалбоподателите впрочем не твърдят, че тези контакти не подкрепят нейното тълкуване на други доказателства, за които не се твърди, че са извън компетентността ѝ. Така спорните контакти, посочени в съображения 145, 146, 204, 237 и 295 от обжалваното решение, са сред двадесетината спорни контакта, които Комисията посочва в съображение 791 от обжалваното решение, за да докаже участието на жалбоподателите в трите съставни части на единното продължено нарушение при ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0593"><NO.P>593</NO.P><TXT>Що се отнася до спорните контакти, посочени в съображения 587, 595, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение, те представляват седем от четиринадесетте спорни контакта, които Комисията сочи в бележки под линия 1258—1260 от това решение, за да докаже, че жалбоподателите са знаели за координиране на ДТС, надхвърлящо техните контакти с Lufthansa, тъй като имали преки контакти с редица превозвачи относно прилагането на ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0594"><NO.P>594</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно се позовава на контактите, посочени в съображения 145, 146, 204, 237, 295, 587, 595, 618, 620, 660, 665 и 673 от обжалваното решение, за да създаде цялостна картина на спорния картел и така да подкрепи тълкуването на използваните от нея доказателства, за да счете жалбоподателите за отговорни за съставните части на единното продължено нарушение, засягащи ДТГ и ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0595"><NO.P>595</NO.P><TXT>Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="104"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Четвъртото оплакване: грешки в преценката на деянията, извършени в Швейцария</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0596"><NO.P>596</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка в преценката на три контакта, осъществени в Швейцария, а именно посочените в съображения 145, 204 и 443 от обжалваното решение. Според жалбоподателите тези контакти не доказват, че са участвали в координирането на допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0597"><NO.P>597</NO.P><TXT>На първо място, анализът на електронното съобщение, описано в съображение 145 от обжалваното решение, показвал, че жалбоподателите, Air Canada и Lufthansa били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0338" REF.END="QE0338"/>изключения от споразумението<QUOT.END REF.START="QS0338" CODE="201C" ID="QE0338"/> между превозвачи за прилагане в Швейцария на същата политика като Swiss за ДТГ. Разговорите, описани в това електронно съобщение, засягали Lufthansa, KLM и AF, докато информацията за жалбоподателите била публично достояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0598"><NO.P>598</NO.P><TXT>На второ място, в посоченото в съображение 204 от обжалваното решение електронно съобщение на местен служител на жалбоподателите до председателя на швейцарското сдружение на превозвачи Air Cargo Council Switzerland (Съвет за въздушен превоз на товари на Швейцария, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0339" REF.END="QE0339"/>ACCS<QUOT.END REF.START="QS0339" CODE="201C" ID="QE0339"/>) само се отбелязвало, че те са обявили оттеглянето на тяхната ДТГ. Тази информация обаче вече била публично достояние. Погрешно впрочем било да се счита, че ACCS събирал или координирал в полза на своите членове информацията, която е публично достояние, за ДТГ. Напротив, ACCS преследвал легитимна цел, а именно да информира клиентите на превозвачите за допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0599"><NO.P>599</NO.P><TXT>На трето място, електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение, не било адресирано до жалбоподателите, които преди това закрили офиса си в Швейцария и напуснали ACCS. Това електронно съобщение наистина било изпратено на търговски агент на жалбоподателите, но той работел и за двадесетина други превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0600"><NO.P>600</NO.P><TXT>Комисията отговаря, че предлаганото от жалбоподателите тълкуване на електронното съобщение, описано в съображение 145 от обжалваното решение, е трудно съвместимо с текста му, а електронните съобщения, посочени в съображение 204 от това решение, са част от установен механизъм за обмен на информация в ACCS. Що се отнася до електронното съобщение, посочено в съображение 443 от посоченото решение, то било получено от търговски агент на жалбоподателите и съответно можело да се отнесе към тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0601"><NO.P>601</NO.P><TXT>Трябва последователно да се анализират трите контакта, за които се отнася настоящото оплакване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0602"><NO.P>602</NO.P><TXT>На първо място, контактът, посочен в съображение 145 от обжалваното решение, е електронно съобщение на Swiss от <DATE ISO="20000110">10 януари 2000 г.</DATE>, от което в съображение 851 от това решение Комисията заключава, че Lufthansa и жалбоподателите са участвали в споразумение, за да използват подлежащото на таксуване тегло при определянето на размера на ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0603"><NO.P>603</NO.P><TXT>В това електронно съобщение се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0340" REF.END="QE0340"/>[в] Швейцария всички превозвачи се съгласиха да прилагат същата политика като [Swiss]<QUOT.END REF.START="QS0340" CODE="201C" ID="QE0340"/>, изразяваща се в използване на подлежащото на таксуване тегло, а не на реалното тегло, за да се изчисли ДТГ, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0341" REF.END="QE0341"/>единственото съществено изключение<QUOT.END REF.START="QS0341" CODE="201C" ID="QE0341"/> е Lufthansa.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="105"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0604"><NO.P>604</NO.P><TXT>Както подчертават жалбоподателите, в това електронно съобщение действително се посочва също, че аналогично на Lufthansa или пък на Air Canada, те се придържат към критерия за реалното тегло. В това електронно съобщение се отбелязват и колебанията на други уличени превозвачи в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0605"><NO.P>605</NO.P><TXT>Това обаче изобщо не поставя под въпрос наличието на обсъждания за въвеждането на ДТГ, в които са участвали жалбоподателите и тези други уличени превозвачи. С електронното съобщение, посочено в съображение 145 от обжалваното решение, се разкрива противоречието между предпочитанието на жалбоподателите и това на други превозвачи, но това се прави единствено, за да се обрисува <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0342" REF.END="QE0342"/>продължаващото объркване за това кой какво ще прилага в действителност<QUOT.END REF.START="QS0342" CODE="201C" ID="QE0342"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0606"><NO.P>606</NO.P><TXT>При това положение, без да допуска грешка в съображение 851 от обжалваното решение, Комисията е могла да заключи, че жалбоподателите са участвали в разглежданото споразумение, решавайки същевременно да не го прилагат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0343" REF.END="QE0343"/>на този етап<QUOT.END REF.START="QS0343" CODE="201C" ID="QE0343"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0607"><NO.P>607</NO.P><TXT>На второ място, контактите, посочени в съображение 204 от обжалваното решение, са електронни съобщения, изпратени на членовете на ACCS на <DATE ISO="20011206">6</DATE> и <DATE ISO="20011207">7 декември 2001 г.</DATE> В тези електронни съобщения жалбоподателите, Martinair, AF и Japan Airlines посочват, че искат да премахнат ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0608"><NO.P>608</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, целта на посочените електронни съобщения не е била само да се улесни предаването на информация, която вече е публично достояние, на клиентите на превозвачите. Контактите, посочени в съображение 204 от обжалваното решение, всъщност са отговори на искане на председателя на ACCS от <DATE ISO="20011204">4 декември 2001 г.</DATE>, посочено в съображение 203 от същото решение. В това електронно съобщение председателят на ACCS посочва, че неговият работодател, Malaysian Airlines, е престанал да прилага ДТГ в Куала Лумпур (Малайзия) за азиатския пазар и че поради това той самият бил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0344" REF.END="QE0344"/>подложен на натиск<QUOT.END REF.START="QS0344" CODE="201C" ID="QE0344"/>, за да престане да я прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0609"><NO.P>609</NO.P><TXT>Както посочват жалбоподателите, председателят на ACCS действително добавя, че иска <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0345" REF.END="QE0345"/>да знае какво е положението в момента<QUOT.END REF.START="QS0345" CODE="201C" ID="QE0345"/> на адресатите на неговото електронно съобщение предвид срещата му на следващия ден със сдружение на спедитори. Тези думи обаче трябва да се разглеждат в светлината не предходните му електронни съобщения. Електронното му съобщение от <DATE ISO="20011204">4 декември 2001 г.</DATE> всъщност не е първото, в което той разпитва членовете на неговото сдружение за евентуалните им планове за премахване на ДТГ. Така в електронно съобщение от <DATE ISO="20011121">21 ноември 2001 г.</DATE>, посочено в съображение 202 от обжалваното решение, председателят на ACCS се оплаква, че е научил от трети източници, че KLM спира да прилага ДТГ, считано от 1 декември същата година, иска да бъде информиран за постъпките от такова естество и подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0346" REF.END="QE0346"/>организацията ни действително се поставя под въпрос, ако не останем сплотени<QUOT.END REF.START="QS0346" CODE="201C" ID="QE0346"/>. Той съответно настоява пред [членовете на ACCS] <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0347" REF.END="QE0347"/>да не следват решението на KLM и да задържат [ДТГ] поне до края на годината<QUOT.END REF.START="QS0347" CODE="201C" ID="QE0347"/>. В отговор редица превозвачи съобщават на членовете на ACCS своите намерения в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0610"><NO.P>610</NO.P><TXT>Що се отнася до обстоятелството, че съобщената информация е била публично достояние, трябва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС се нарушава с обмяната на публично достъпна информация, когато тази обмяна съставлява опората за друг антиконкурентен механизъм (вж. т. 480 по-горе). Както впрочем следва от точки 607—609 по-горе, разглежданият случай е такъв.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="106"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0611"><NO.P>611</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешка в преценката на контактите, посочени в съображение 204 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0612"><NO.P>612</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение — което било изпратено не на жалбоподателите, а на един от техните търговски агенти — трябва да се припомни, че ако посредник, търговски представител или служител извършва дейност в полза на предприятие доверител, той по принцип може да се счита за интегриран в последното спомагателен орган, който е длъжен да следва указанията му и който заедно с него формира икономическа единица (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031211">11 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minoan Lines/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑66/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:337">EU:T:2003:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0613"><NO.P>613</NO.P><TXT>Според съдебната практика определящият елемент при проверката дали е налице такава икономическа единица се корени в спогодбата, сключена с предприятието доверител, и по-специално в съдържащите се в нея мълчаливи или изрични клаузи относно поемането на финансовите и търговските рискове, свързани с изпълнението на сключени с трети лица договори. Този въпрос трябва да се анализира във всеки отделен случай и при отчитане по-скоро на икономическата действителност, отколкото на правната квалификация на договорното правоотношение във вътрешното право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑217/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:784">EU:C:2006:784</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0614"><NO.P>614</NO.P><TXT>Прието е също така, че наличието на икономическа единица не се подкрепя от факта, че успоредно с дейностите си, упражнявани за сметка на доверителя, посредникът в качеството на независим търговец извършва сделки със значителен мащаб на пазара на съответната стока или услуга (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031211">11 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minoan Lines/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑66/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:337">EU:T:2003:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0615"><NO.P>615</NO.P><TXT>Същевременно, от една страна, Комисията не представя каквото и да било доказателство, че търговският агент, който получава електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение, не поема икономическия риск от изпълнението на спогодбата, сключена от него с жалбоподателите. Тя също така не твърди, че този агент не е определял самостоятелно поведението си на пазара, а само е прилагал даваните му указания от жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0616"><NO.P>616</NO.P><TXT>От друга страна, Комисията не оспорва, че успоредно с дейностите, които е упражнявал за жалбоподателите, този агент е предоставял услуги на двадесетина други превозвачи. Комисията не твърди също, че този агент е участвал за сметка на жалбоподателите в дейностите, за които се отнася електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0617"><NO.P>617</NO.P><TXT>Освен това, противно на твърденията на Комисията, не може също така да се приеме, че посоченият агент е предал на жалбоподателите информацията, която се съдържа в електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение. Комисията, която е носела тежестта за доказване, всъщност не е показала, че това е така.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="107"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0618"><NO.P>618</NO.P><TXT>Ето защо, при липса на други сериозни, точки и непротиворечиви доказателства, с които може да се докаже, че електронното съобщение, посочено в съображение 443 от обжалваното решение, разкрива участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, то трябва да се изключи от съвкупността от улики, която жалбоподателите оспорват изцяло в рамките на десетата част от настоящото основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Петото оплакване: грешка поради включването в единното продължено нарушение на деянията на жалбоподателите в третите страни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0619"><NO.P>619</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е изпълнила задължението си да докаже, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0348" REF.END="QE0348"/>всички тези деяния<QUOT.END REF.START="QS0348" CODE="201C" ID="QE0348"/> са част от единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0620"><NO.P>620</NO.P><TXT>Жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като не е опровергала представените от тях доказателства и доводи, за да докажат, че не съществува вътрешно присъща връзка между тези деяния и комуникациите, осъществени в рамките на спорния картел. Тези доказателства и доводи показвали, че въпросните комуникации и машинациите, които са част от спорния картел, преследват отделни цели с участието на различни превозвачи и служители и имат различни съдържание, график и степен на публичност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0621"><NO.P>621</NO.P><TXT>В допълнение, според жалбоподателите Комисията не е доказала, че местният им персонал е възнамерявал да подпомогне световен картел за координирането на ДТГ, участвайки в деяния, извършени в третите страни. Тяхното участие в тези деяния впрочем не показвало никакво приемане на риска, свързан със спорния картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0622"><NO.P>622</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0623"><NO.P>623</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че настоящото оплакване се припокрива с довода, който Общият съд вече разгледа и отхвърли при анализа на първото оплакване от първата част от настоящото основание в точка 288 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0624"><NO.P>624</NO.P><TXT>Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли. Настоящата част съответно трябва да се уважи, доколкото се отнася за определянето на ДТГ за полетите, тръгващи от Тайланд между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, и съображение 443 от обжалваното решение. За останалото тази част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">з)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Седмата част: грешки в преценката на спекулациите на други превозвачи за поведението на жалбоподателите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0625"><NO.P>625</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията за преценката ѝ, че доказателствата, описани в съображения 196, 273, 406 и 415 от обжалваното решение, се вписват в единното продължено нарушение. Според жалбоподателите тези доказателства се отнасят за контакти, в които те не са участвали, и съдържат само засягаща ги публично достъпна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0626"><NO.P>626</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите. По-специално, що се отнася до таблицата на CPA, описана в съображение 196 от обжалваното решение, според Комисията тя предполага, че жалбоподателите са съобщили някои от разглежданите сведения на CPA, преди те да станат публични. Тя добавя, че жалбоподателите не могат да докажат, че<?PAGE NO="108"?> разглежданата оставаща информация вече е била публична, поне що се отнася до двама превозвачи, и че в съображения 173, 237 и 394 от обжалваното решение са описани други доказателства за контакти между персонала на жалбоподателите и CPA. Що се отнася до контактите, посочени в съображения 406 и 415 от обжалваното решение, Комисията твърди, че това са съобщения, в които AF обсъжда бъдещото поведение на жалбоподателите. Тези съобщения доказвали, че AF и KLM предвиждат да съобразят своята политика по ДТГ с тази на Lufthansa и на жалбоподателите. Комисията добавя, че контактите, описани в съображения 173, 174, 425, 546 и 966, потвърждават виждането ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0627"><NO.P>627</NO.P><TXT>В съображение 791 от обжалваното решение Комисията описва различени спорни контакти, в които според нея жалбоподателите са участвали. В края на това съображение, позовавайки се на съображения 196, 273, 406, 415, 425, 491, 506 и 559 от обжалваното решение, Комисията добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0349" REF.END="QE0349"/>освен това съществуват други доказателства за контакти с конкуренти<QUOT.END REF.START="QS0349" CODE="201C" ID="QE0349"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0628"><NO.P>628</NO.P><TXT>Настоящата част се отнася за четири от тези осем съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0629"><NO.P>629</NO.P><TXT>На първо място, в съображение 196 от обжалваното решение Комисията отбелязва папка, открита в преносимия компютър на служител на CPA. Тя е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0350" REF.END="QE0350"/>Обобщение по ДТГ към <DATE ISO="20011206">6 декември 2001 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0350" CODE="201C" ID="QE0350"/> и съдържа таблица, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0351" REF.END="QE0351"/>Премахване на ДТГ по страни<QUOT.END REF.START="QS0351" CODE="201C" ID="QE0351"/>. От тази таблица по-специално следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0352" REF.END="QE0352"/>в Скандинавия<QUOT.END REF.START="QS0352" CODE="201C" ID="QE0352"/> жалбоподателите са предвидили да премахнат ДТГ на <DATE ISO="20011220">20 декември 2001 г.</DATE>, но CPA още е било <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0353" REF.END="QE0353"/>в изчакване<QUOT.END REF.START="QS0353" CODE="201C" ID="QE0353"/> на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0354" REF.END="QE0354"/>официално съобщение<QUOT.END REF.START="QS0354" CODE="201C" ID="QE0354"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0630"><NO.P>630</NO.P><TXT>Чрез прессъобщение от <DATE ISO="20011205">5 декември 2001 г.</DATE> жалбоподателите обаче вече са обявили, че премахват ДТГ, считано от 20 декември същата година. Както следва от преписката от административното производство, пет от седемте други превозвачи, посочени в таблицата, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0355" REF.END="QE0355"/>Премахване на ДТГ по страни<QUOT.END REF.START="QS0355" CODE="201C" ID="QE0355"/>, между <DATE ISO="20011121">21 ноември</DATE> и <DATE ISO="20011206">6 декември 2001 г.</DATE> публично са обявили, че ще премахнат ДТГ през декември 2001 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0631"><NO.P>631</NO.P><TXT>Що се отнася до другите двама превозвачи, посочени във въпросната таблица, жалбоподателите наистина не са доказали, че те са обявили проекта си да премахнат ДТГ на 6 декември или на по-ранна дата. Трябва обаче да се отбележи, както правят жалбоподателите, че датите, на които обявлението за проекта им да премахнат ДТГ е публикувано, не се съдържат в преписката от административното производство и че един от тях е престанал да съществува към датата на подаване на жалбата. При това положение, тъй като въпросните обявления освен това са публикувани над петнадесет години преди тази дата, жалбоподателите не могат да носят отговорност в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0632"><NO.P>632</NO.P><TXT>Следователно от документа, посочен в съображение 196 от обжалваното решение, Комисията не е имала основание да заключи, че е налице антиконкурентен контакт с участието на жалбоподателите. Само по себе си обстоятелството, че в интервал от няколко месеца (съображения 173 и 237), дори години (съображение 394), жалбоподателите са участвали в многостранни контакти, в които CPA също е участвало, не може да опровергае това заключение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="109"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0633"><NO.P>633</NO.P><TXT>На второ място, в съображение 273 от обжалваното решение Комисията отбелязва вътрешно електронно съобщение на Qantas от <DATE ISO="20030217">17 февруари 2003 г.</DATE>, от което е видно, че редица превозвачи, включително жалбоподателите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0356" REF.END="QE0356"/>са посочили, че ще увеличат ДТГ от 0,06 GBP/kg на 0,09 GBP/kg<QUOT.END REF.START="QS0356" CODE="201C" ID="QE0356"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0357" REF.END="QE0357"/>в Германия [Lufthansa] утре трябва да обяви увеличаване от 0,10 EUR/kg на 0,15 EUR/kg<QUOT.END REF.START="QS0357" CODE="201C" ID="QE0357"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0634"><NO.P>634</NO.P><TXT>Жалбоподателите наистина твърдят, че Qantas е могло да получи тази информация непряко, например посредством техния интернет сайт или спедитор. Те обаче не представят каквото и да било доказателство в подкрепа на този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0635"><NO.P>635</NO.P><TXT>Единственото доказателство, което жалбоподателите сочат в подкрепа на своите доводи, е информационен бюлетин, публикуван от спедитор на <DATE ISO="20030214">14 февруари 2003 г.</DATE> В този бюлетин обаче жалбоподателите не се споменават. Напротив, в него се посочва следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0358" REF.END="QE0358"/>В петък, 14 февруари, ни предупредиха, че CargoLux, […] British, KLM, […] и групата Lan Chile (около пет [превозвача]) ще увеличат своите ДТГ с пет цента и тя съответно ще стане 0,15 USD/kg. Следващата седмица трябва да получим становище от почти всички [превозвачи]<QUOT.END REF.START="QS0358" CODE="201C" ID="QE0358"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0636"><NO.P>636</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешка, използвайки срещу тях електронното съобщение, посочено в съображение 273 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0637"><NO.P>637</NO.P><TXT>На трето място Комисията посочва две размени на вътрешни електронни съобщения в AF.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0638"><NO.P>638</NO.P><TXT>Първо, в съображение 406 от обжалваното решение Комисията се позовава на вътрешно електронно съобщение на AF от <DATE ISO="20040920">20 септември 2004 г.</DATE> Това електронно съобщение се отнася за положението в Дания и гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0359" REF.END="QE0359"/>Току-що узнахме, че на 4 октомври [2004 г.] [Lufthansa] ще увеличи ДТГ на 0,30 EUR. Предполагам, че [SAS] бързо ще го последва, така че ще се съобразим с равнището на [SAS]<QUOT.END REF.START="QS0359" CODE="201C" ID="QE0359"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0639"><NO.P>639</NO.P><TXT>Употребата на формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0360" REF.END="QE0360"/>[п]редполагам<QUOT.END REF.START="QS0360" CODE="201C" ID="QE0360"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0361" REF.END="QE0361"/>I guess<QUOT.END REF.START="QS0361" CODE="201C" ID="QE0361"/>) в това електронно съобщение впрочем свидетелства за степен на несигурност за намеренията на жалбоподателите, която може да опровергае съществуването на такъв контакт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0640"><NO.P>640</NO.P><TXT>Другите материали по преписката не са по-убедителни. Съвместният прочит на обсъжданията, от които е част това електронно съобщение, всъщност сочи, че с предположението, изложено в съображение 406 от обжалваното решение, се цели единствено да <HT TYPE="UNDERLINE">се предвиди</HT> липсата на информация за намеренията на жалбоподателите. Всъщност в тези обсъждания се посочва, че обявлението на жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0362" REF.END="QE0362"/>още не е готово<QUOT.END REF.START="QS0362" CODE="201C" ID="QE0362"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0363" REF.END="QE0363"/>според мен трябва да се изчака позицията<QUOT.END REF.START="QS0363" CODE="201C" ID="QE0363"/> на жалбоподателите. Отбелязва се също хипотезата, в която жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0364" REF.END="QE0364"/>няма да съобщят<QUOT.END REF.START="QS0364" CODE="201C" ID="QE0364"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0641"><NO.P>641</NO.P><TXT>Противно на твърденията на Комисията, нищо впрочем не позволява да се приема, че AF е очаквало от жалбоподателите да го уведомят за своите намерения да увеличат ДТГ по двустранен и непубличен начин. Напротив, от вътрешно електронно съобщение на AF от <DATE ISO="20040923">23 септември 2004 г.</DATE> е видно, че в крайна сметка AF узнава за тези намерения посредством информационен бюлетин на жалбоподателите, за който то се е абонирало,</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="110"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0642"><NO.P>642</NO.P><TXT>Второ, в съображение 415 от обжалваното решение Комисията се позовава на електронно съобщение от <DATE ISO="20040923">23 септември 2004 г.</DATE>, което е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0365" REF.END="QE0365"/>Допълнителна такса гориво, Дания<QUOT.END REF.START="QS0365" CODE="201C" ID="QE0365"/> и в което AF пита KLM дали има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0366" REF.END="QE0366"/>възможност да изясни въпроса за съобразяването на KL[M] с позицията на AF, [Lufthansa] и [жалбоподателите]<QUOT.END REF.START="QS0366" CODE="201C" ID="QE0366"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0643"><NO.P>643</NO.P><TXT>Нито в това електронно съобщение, нито в онези, които са го предхождали или последвали, обаче се отбелязва евентуален контакт между AF и жалбоподателите. Те също така не предполагат такъв контакт да е имало. Напротив, от вътрешно електронно съобщение на AF от <DATE ISO="20040920">20 септември 2004 г.</DATE> и от писмените изявления на жалбоподателите е видно, че вследствие на обединяването на AF и KLM е трябвало да се гарантира, че KLM ще спре да фактурира но-ниска ДТГ от тази на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0644"><NO.P>644</NO.P><TXT>Другите доказателства, които Комисията отбелязва в своите писмени изявления (съображения 173, 174, 425, 546 и 966 от обжалваното решение), не опровергават това заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0645"><NO.P>645</NO.P><TXT>Най-напред, размяната на електронни съобщения, посочена в съображение 546 от обжалваното решение, не доказва наличието на контакт между AF и жалбоподателите. Както посочва Комисията, тази размяна показва единствено, че жалбоподателите са съобразили своето поведение с това на AF и KLM и са насърчили SAC да направи същото. Освен това посочената размяна е от ноември 2005 г. Следователно тя е реализирана повече от година след електронното съобщение, посочено в съображение 415 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0646"><NO.P>646</NO.P><TXT>По-нататък, срещата от <DATE ISO="20010122">22 януари 2001 г.</DATE>, посочена в съображения 173 и 174 от обжалваното решение, предхожда с повече от три години електронното съобщение, посочено в съображение 415 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0647"><NO.P>647</NO.P><TXT>Освен това, противно на констатацията в съображение 966 от обжалваното решение, AF не изпраща електронното съобщение от <DATE ISO="20050627">27 юни 2005 г.</DATE> — съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0367" REF.END="QE0367"/>ние се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0368" REF.END="QE0368"/>договорихме<QUOT.END REF.START="QS0368" CODE="201C" ID="QE0368"/> за 3,30 DKK AF/KL, считано от <DATE ISO="20050707">7 юли 2005 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0367" CODE="201C" ID="QE0367"/> — на жалбоподателите. AF изпраща това електронно съобщение на Lufthansa, което впоследствие го препраща на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0648"><NO.P>648</NO.P><TXT>Накрая, спорният контакт, посочен в съображение 425 от обжалваното решение, е среща на карго комитета на BARIG от <DATE ISO="20040903">3 септември 2004 г.</DATE>, в която участват по-специално жалбоподателите, Lufthansa и AF. Тази среща наистина се отнася именно за ДТГ. Както обаче следва от точка 448 по-горе, Lufthansa е целяло да съобщи на другите участници в посочената среща последните засягащи го новости в това отношение. Освен това, както следва от протокола от посочената среща, тя преди всичко се е отнасяла за положението в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0649"><NO.P>649</NO.P><TXT>Следователно Комисията не може да заключи от посочената среща, че е имало местни контакти между AF и жалбоподателите в Дания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0650"><NO.P>650</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното и при липса на други сериозни, точни и непротиворечиви доказателства, с които да се докаже, че с контактите, посочени в съображения 196, 406 и 415 от обжалваното решение, може да се установи участието на жалбоподателите в<?PAGE NO="111"?> единното продължено нарушение, те трябва да се изключат от съвкупността от улики, която жалбоподателите оспорват изцяло в рамките на десетата част от настоящото основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">и)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Деветата част: грешки в преценката на онова, което жалбоподателите са знаели за поведението на другите уличени превозвачи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0651"><NO.P>651</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е изпълнила задължението си да докаже, че са знаели или е трябвало да знаят за всички антиконкурентни деяния, засягащи допълнителните такси и отказа да се плащат комисиони, в които не са участвали и за които не са били готови да поемат риска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0652"><NO.P>652</NO.P><TXT>Съгласно цитираната съдебна практика в точка 459 по-горе, за да счете жалбоподателите за отговорни за цялото единно продължено нарушение, Комисията е трябвало да докаже било че са участвали във всички съставни части на това нарушение, било че са знаели за всички неправомерни деяния, които са предвиждани или извършени от останалите участници в картела в преследване на същите цели и в които жалбоподателите не са участвали пряко, или че са можели разумно да ги предвидят и са били готови да поемат съответния риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0653"><NO.P>653</NO.P><TXT>Сама по себе си идентичността на предмета на споразумение, в което участва предприятие, и на цялостния картел обаче не е достатъчна, за да се вмени на това предприятие участието в цялостния картел. Това е така дори когато споразумението и цялостния картел имат обективни връзки. Участието на предприятието в разглежданото споразумение може да съставлява израз на неговото присъединяване към същия картел единствено ако, участвайки в това споразумение, то е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се включва в цялостен картел (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111130">30 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quinn Barlo и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑208/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:701">EU:T:2011:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0144">144</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0150">150</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0654"><NO.P>654</NO.P><TXT>Именно Комисията трябва да докаже, че съответното предприятие е знаело, както се изисква, за антиконкурентните деяния, които са предвиждани или извършени от другите участници в цялостния картел, но в които то не е участвало пряко (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verhuizingen Coppens</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:778">EU:C:2012:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0655"><NO.P>655</NO.P><TXT>За тази цел Комисията трябва да събере достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже, че съответното предприятие е знаело това (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020320">20 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sigma Tecnologie/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑28/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:76">EU:T:2002:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0656"><NO.P>656</NO.P><TXT>Комисията обаче не длъжна да доказва, че съответното предприятие е знаело или е трябвало да знае в подробности за извършените съгласувания чрез спорните контакти, в които то не е участвало. Тя също така не е длъжна да доказва, че съответното предприятие е знаело или е трябвало да знае за всички тези контакти (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:396">EU:T:2006:396</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0193">193</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0657"><NO.P>657</NO.P><TXT>Следователно съответното предприятие просто трябва да познава общия обхват и съществените характеристики на цялостния картел (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141010">10 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soliver/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑68/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:867">EU:T:2014:867</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="112"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0658"><NO.P>658</NO.P><TXT>Когато случаят е такъв, неучастието на предприятие във всички съставни елементи на картел или незначителната му роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид само при преценката на тежестта на нарушението и съответно при определянето на размера на глобата (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141010">10 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soliver/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑68/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:867">EU:T:2014:867</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0659"><NO.P>659</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези принцип трябва да се определи дали Комисията е можела основателно да заключи, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за деянията на другите уличени превозвачи, в които те не са участвали пряко, относно, от една страна, допълнителните такси и от друга страна, отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допълнителните такси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0660"><NO.P>660</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че не са знаели и не са могли да знаят за различени деяния, които другите уличени превозвачи са извършили във връзка с допълнителните такси. Те излагат два довода в подкрепа на тази теза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0661"><NO.P>661</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателите твърдят, че в съображение 791 от обжалваното решение Комисията погрешно се позовава на електронни съобщения на Lufthansa, съдържащи обявления за ДТГ, за да твърди, че са знаели или поне е трябвало да знаят, че Lufthansa координира ДТГ с други превозвачи. Тези електронни съобщения съдържали просто публичните обявления на Lufthansa за ДТГ, не разкривали нищо за предварителното координиране в ограничената група, засягали единствено периодите между февруари 2003 г. и септември 2004 г. и между март 2005 г. и септември 2005 г., и били адресирани от отговарящия за продажбите на Lufthansa в Германия, било до местните му колеги от 18 превозвача, редица от които не били счетени за отговорни за единното продължено нарушение, било до превозвачи, които купували капацитет от Lufthansa.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0662"><NO.P>662</NO.P><TXT>На второ място, Комисията пропуснала да разгледа пет довода и доказателства на жалбоподателите, че членовете на техния персонал не са знаели нищо за деянията на други превозвачи, не са имали никаква причина да ги подозират и не са били готови да поемат съответния риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0663"><NO.P>663</NO.P><TXT>Първо, вътрешните указания на Lufthansa, екземпляр от които бил адресиран до жалбоподателите, показвали активното вземане на мерки от Lufthansa, за да се съобрази с правилата за конкуренция при допълнителните такси. Никъде в тези указания не се посочвало предходното обявяване на координирането между Lufthansa и другите уличени превозвачи, повечето от които били част от ограничената група. В подкрепа на своите доводи жалбоподателите се позовават на решение на управителния съвет на Lufthansa от <DATE ISO="19991221">21 декември 1999 г.</DATE> за въвеждането на ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0664"><NO.P>664</NO.P><TXT>Второ, Lufthansa потвърдило, че не е уведомило жалбоподателите за своите контакти с други превозвачи. Когато основният служител на Lufthansa в ограничената група изпращал на жалбоподателите информация за тези превозвачи, той не разкривал, че предварително е комуникирал с тях, а се позовавал на потенциалните си очаквания или на публично достъпна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0665"><NO.P>665</NO.P><TXT>Трето, служителите на жалбоподателите не били част от мрежата на ограничената група. Последната била съставена от висши служители на основните превозвачи и от техните лични контакти при други превозвачи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="113"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0666"><NO.P>666</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателите не можели да разкрият дейностите на ограничена група въз основа на поведението на нейните членове на пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0667"><NO.P>667</NO.P><TXT>Пето, жалбоподателите не можели да знаят за деянията, извършени в трети страни, в които нямали никаква дейност. Освен това нямало никакви доказателства, че жалбоподателите са били готови да поемат риска за тези деяния. Напротив, те получили изрични уверения от датския орган по конкуренция, че в това отношение няма никакъв риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0668"><NO.P>668</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0669"><NO.P>669</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че в съображение 882 от обжалваното решение Комисията заключава, че жалбоподателите са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0369" REF.END="QE0369"/>участвали в два от трите елемента (ДТГ и ДТС)<QUOT.END REF.START="QS0369" CODE="201C" ID="QE0369"/> на единното продължено нарушение, а не че просто доказано или презумирано са знаели за тях. От отговорите на Комисията на доводите на Air Canada и British Airways в съображения 894—897 от обжалваното решение същевременно следва, че тя все пак не счита, че жалбоподателите са участвали пряко във всички антиконкурентни дейности, спадащи към тези съставни части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0670"><NO.P>670</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до ДТГ, в съображение 791 от обжалваното решение Комисията се позовава на осем контакта, за да приеме, че жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0370" REF.END="QE0370"/>са знаели или е трябвало да знаят, че Lufthansa координира прилагането на ДТГ с други превозвачи<QUOT.END REF.START="QS0370" CODE="201C" ID="QE0370"/>. Както следва от бележка под линия 1248 от обжалваното решение, това са електронните съобщения, които са описани в съображения 274, 279, 346, 411, 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение и с които Lufthansa съобщава обявленията си за увеличаване на ДТГ на различни превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0671"><NO.P>671</NO.P><TXT>Сред адресатите на тези осем електронни съобщения са общо десет уличени превозвачи. Пет от тези превозвачи, а именно Air Canada, CPA, Japan Airlines, SAC и жалбоподателите, са сред адресатите на всички посочени електронни съобщения. Оставащите пет уличени превозвача, а именно AF, Cargolux, KLM, Lan Airlines и Martinair, получават между две и пет от посочените електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0672"><NO.P>672</NO.P><TXT>Жалбоподателите впрочем участват в други антиконкурентни контакти с всеки от тези десет превозвачи, с изключение на Lan Airlines. Така, най-напред, жалбоподателите комуникират с Air Canada и KLM както за утвърждаването на ДТГ, така и за нейното прилагане (съображения 135, 144—146, 174 и 394 от обжалваното решение). По-нататък, жалбоподателите се координират с Japan Airlines, Lufthansa и SAC за прилагането на ДТГ, както в рамките на обединението WOW (съображения 401, 434, 484, 488, 490, 494, 496, 497, 512, 531 и 546 от това решение), така и извън него (съображения 145, 146, 204 и 559 от същото решение). Накрая, жалбоподателите участват в контактите относно прилагането на ДТГ с AF (съображения 146, 174, 204 и 394 от обжалваното решение), Cargolux (съображения 174 и 394 от посоченото решение), Martinair (съображения 204 и 394 от обжалваното решение) и CPA (съображения 295 и 394 от същото решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0673"><NO.P>673</NO.P><TXT>В редица от посочените в предходната точка контакти участват както авторът на осемте разглеждани електронни съобщения, а именно Lufthansa, така и поне четирима от уличените превозвачи, които са сред техните адресати (съображения 145, 146 и 394 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="114"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0674"><NO.P>674</NO.P><TXT>Що се отнася до присъствието сред адресатите на електронните съобщения, описани в съображения 274, 279, 346, 411, 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, на неуличени превозвачи или уличени превозвачи, сключили споразумения за резервация на капацитет с Lufthansa, то е ирелевантно поради причини, аналогични на изложените в точки 463—465 и 475—495 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0675"><NO.P>675</NO.P><TXT>Що се отнася до обстоятелството, че разглежданите електронните съобщения се отнасят само за периодите между февруари 2003 г. и септември 2004 г. и между март 2005 г. и септември 2005 г., трябва да се констатира, че с противопоставените на жалбоподателите доказателства в съображение 791 от обжалваното решение се доказва, както посочва Комисията в същото съображение, че те са знаели за наличието на по-широк картел с участието на Lufthansa и други уличени превозвачи, включително за периода, предхождащ спорните електронни съобщения. Това по-специално се отнася за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0371" REF.END="QE0371"/>дружеската среща<QUOT.END REF.START="QS0371" CODE="201C" ID="QE0371"/> на <DATE ISO="20010122">22 януари 2001 г.</DATE>, описана в съображение 174 от обжалваното решение, по време на която е обсъдена промяната на равнището на ДТГ и в която са участвали Lufthansa, жалбоподателите и редица други уличени превозвачи (вж. т. 447 по-горе). Същото се отнася за електронното съобщение, което е посочено в съображение 237 от обжалваното решение и в което се отбелязват контакти с участието както на жалбоподателите, така и на Lufthansa и редица други уличени превозвачи относно прилагането на ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0676"><NO.P>676</NO.P><TXT>При това положение, тъй като жалбоподателите освен това не са доказали, че за електронните съобщения, описани в съображения 274, 279, 346, 411, 446, 450, 482 и 495 от обжалваното решение, може да се даде правдоподобно обяснение, алтернативно на координирането на ДТГ, Комисията е могла да заключи, че с тях те са могли да узнаят достатъчно за координирането между Lufthansa и други уличени превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0677"><NO.P>677</NO.P><TXT>Трябва освен това да се отбележи, че от редица други спорни контакти, към които Комисията препраща в обжалваното решение, жалбоподателите са могли да узнаят достатъчно за координирането между Lufthansa и други уличени превозвачи. Такова по-специално е електронното съобщение от <DATE ISO="20050627">27 юни 2005 г.</DATE>, което е посочено в съображение 966 от обжалваното решение и от което следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0372" REF.END="QE0372"/>ние се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0373" REF.END="QE0373"/>договорихме<QUOT.END REF.START="QS0373" CODE="201C" ID="QE0373"/> за 3,30 DKK AF/KL[M], считано от <DATE ISO="20050707">7 юли 2005 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0372" CODE="201C" ID="QE0372"/>. Всъщност, както следва от точка 647 по-горе, това не е електронно съобщение, изпратено им от AF, а електронно съобщение на AF, препратено им от Lufthansa.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0678"><NO.P>678</NO.P><TXT>Такова е и електронното съобщение от <DATE ISO="20030217">17 февруари 2003 г.</DATE>, което също е посочено в съображение 966 от обжалваното решение. С това електронно съобщение Lufthansa обръща внимание на жалбоподателите за следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0374" REF.END="QE0374"/>както бе обсъдено миналата седмица, ще увеличим [ДТГ, считано от] <DATE ISO="20030303">3.3.2003 г.</DATE> Прилагам прессъобщението на немски език, английският текст ще последва съвсем скоро. Както имах възможност да видя, [British Airways], KL[M], […] също се показаха. Чух, че [Cargolux], […] и други също ще последват<QUOT.END REF.START="QS0374" CODE="201C" ID="QE0374"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0679"><NO.P>679</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че с това електронно съобщение те се уведомяват единствено за онова, което Lufthansa е очаквало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0375" REF.END="QE0375"/>да види от други превозвачи да правят, или за публично достъпна информация<QUOT.END REF.START="QS0375" CODE="201C" ID="QE0375"/>. Напротив, от това електронно съобщение е видно, че за разлика от British Airways, KLM и друг превозвач, Cargolux и друг превозвач все още не са били обявили своите намерения пред<?PAGE NO="115"?> обществеността. Що се отнася до употребата на формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0376" REF.END="QE0376"/>[ч]ух<QUOT.END REF.START="QS0376" CODE="201C" ID="QE0376"/>, както посочва Комисията, тя показва, че Lufthansa не само е уведомило жалбоподателите за своите очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0680"><NO.P>680</NO.P><TXT>Следователно Комисията не е допуснала грешка, приемайки в съображение 791 от обжалваното решение, че жалбоподателите са знаели достатъчно за координирането между Lufthansa и други уличени превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0681"><NO.P>681</NO.P><TXT>Комисията също така основателно е могла да приеме, че посредством доказателствата, посочени в съображение 791 от обжалваното решение, жалбоподателите са узнали достатъчно за деянията, извършени в третите страни, в които те не са присъствали. От съображение 889 от обжалваното решение всъщност следва, че ДТГ е била мярка с общо приложение, която не е била специфична за даден маршрут, а целта ѝ е била да се прилага при всички маршрути на световно равнище (вж. т. 277—291 по-горе). Всеки полагащ дължимата грижа оператор, съзнаващ обхвата на това координиране, би разбрал или поне би трябвало да разбере, че то обхваща третите страни, в които той не оперира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0682"><NO.P>682</NO.P><TXT>Уверенията, които жалбоподателите получили от датския орган по конкуренция, по никакъв начин не могат да са им от полза в това отношение. От съображения 1268 и 1271 от обжалваното решение е видно, че според жалбоподателите те извеждат тези уверения от решение, в което датският орган по конкуренция посочва, че Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0377" REF.END="QE0377"/>е компетентна единствено за маршрутите вътре в [Съюза], а не за маршрутите [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0378" REF.END="QE0378"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0378" CODE="201C" ID="QE0378"/>]<QUOT.END REF.START="QS0377" CODE="201C" ID="QE0377"/>. Това решение обаче е от 2002 г. Следователно то предхожда разширяването на компетентността на Комисията да прилага член 101 ДФЕС към международния въздушен транспорт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0379" REF.END="QE0379"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0379" CODE="201C" ID="QE0379"/>, извършено с влизането в сила на Регламент № 411/2004, и да прилага член 53 от Споразумението за ЕИП за международния транспорт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0380" REF.END="QE0380"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0380" CODE="201C" ID="QE0380"/>, извършено с влизането в сила на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от <DATE ISO="20050311">11 март 2005 година</DATE> за изменение на приложение XIII (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="38" DATE.PUB="2005">ОВ L 198, 2005 г., стр. 38</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95). Следователно, без да допуска грешка, в съображение 1271 от обжалваното решение Комисията приема, че решението на датския орган по конкуренция, на което се позовават жалбоподателите, се отнася за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0381" REF.END="QE0381"/>предходно правно положение<QUOT.END REF.START="QS0381" CODE="201C" ID="QE0381"/> и поради това то не може да поражда у тях никакво оправдани правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0683"><NO.P>683</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно приема, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за координирането на ДТГ между Lufthansa и други уличени превозвачи, както и в трети страни, в които жалбоподателите не са оперирали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0684"><NO.P>684</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до ДТС, в съображение 792 от обжалваното решение Комисията обобщава доказателствата, на които се основава, за да заключи, че жалбоподателите са участвали пряко в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТС. Въз основа на тези доказателства Комисията прави извода, че жалбоподателите са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0382" REF.END="QE0382"/>знаели за по-широкото координиране на ДТС, тъй като са имали преки контакти с конкурентите относно прилагането на ДТС<QUOT.END REF.START="QS0382" CODE="201C" ID="QE0382"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="116"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0685"><NO.P>685</NO.P><TXT>В рамките на настоящата част жалбоподателите не излагат никакъв довод, за да оспорят този логически анализ. От техните писмени изявления най-много може да се заключи, че възразяват срещу извода на Комисията, че са знаели за координирането на ДТС в страни, в които не са оперирали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0686"><NO.P>686</NO.P><TXT>Съгласно обаче съображение 889 от обжалваното решение, също като ДТГ (вж. т. 681 по-горе), ДТС е била мярка с общо приложение, която не е била специфична за даден маршрут, а целта ѝ е била да се прилага при всички маршрути на световно равнище. Всеки полагащ дължимата грижа оператор, съзнаващ обхвата на това координиране, съответно би разбрал или поне би трябвало да разбере, че то обхваща третите страни, в които той не оперира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0687"><NO.P>687</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че жалбоподателите не могат да упрекват Комисията за заключението ѝ, че са знаели достатъчно за елементите от засягащата ДТС съставна част на единното продължено нарушение, в които не се участвали пряко.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0688"><NO.P>688</NO.P><TXT>Този извод не може да се оспори с никой от другите доводи на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0689"><NO.P>689</NO.P><TXT>Първо, тъй като чрез доказателствата, на които се позовава Комисията, жалбоподателите са могли да узнаят достатъчно за спорните контакти, които са свързани с допълнителните такси и в които те не са участвали пряко, не е било необходимо те да могат да узнаят за тях и чрез други способи, по-специално посредством обсъжданията между тях и Lufthansa, наблюдаването на поведението на техните конкуренти на пазара или пък принадлежност към твърдяната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0383" REF.END="QE0383"/>мрежа на ограничената група<QUOT.END REF.START="QS0383" CODE="201C" ID="QE0383"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0690"><NO.P>690</NO.P><TXT>Поради това Комисията не може да бъде упреквана, че не е разгледала изрично доводите на жалбоподателите в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0691"><NO.P>691</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до довода относно мерките, които Lufthansa взела, за да се съобрази с правилата за конкуренция, най-напред, трябва да се отбележи, че жалбоподателите не доказват, че са знаели за тях през периода на нарушението. Напротив, както самите жалбоподатели признават в писмената реплика, те <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0384" REF.END="QE0384"/>не са могли да възстановят никакво електронно съобщение, с което [Lufthansa] да е изпратила насоките си от 2000 г. за въвеждането на ДТГ в [SAS Cargo]<QUOT.END REF.START="QS0384" CODE="201C" ID="QE0384"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0692"><NO.P>692</NO.P><TXT>По-нататък, трябва да се отбележи, че единственото доказателство, което жалбоподателите изтъкват в подкрепа на настоящия довод, е решение на управителния съвет на Lufthansa от <DATE ISO="19991221">21 декември 1999 г.</DATE> за въвеждането на ДТГ. Както обаче правилно отбелязва Комисията, това решение се отнася изключително за обявяването на въвеждането на ДТГ в края на декември 1999 г. и изобщо не потвърждава, че е имало вътрешна политика на съобразяване с правилата за конкуренция, що се отнася до прилагането на допълнителни такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0693"><NO.P>693</NO.P><TXT>Накрая, при всички положения трябва да се посочи, както по същество отбелязва Комисията, че уверенията, които жалбоподателите са могли да получат относно спазването на правилата за конкуренция, не могат разумно да обосноват извода, че Lufthansa се съобразява с правилата за конкуренция. Всъщност в съответствие с общата максима, че незнанието на закона не извинява, предприятията по принцип сами носят риска от неправилна преценка на тяхното правно положение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Socitrel и Companhia Previdente/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑413/10 и T‑414/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:500">EU:T:2015:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0304">304</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="117"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0694"><NO.P>694</NO.P><TXT>Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Отказът да се плащат комисиони</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0695"><NO.P>695</NO.P><TXT>Според жалбоподателите Комисията неправилно приема, че предвид участието им в съставните части на единното продължено нарушение, засягащи допълнителни такси, те можели разумно да предвидят деянията на другите уличени превозвачи относно отказа да се плащат комисиони и били готови да поемат съответния риск. Всъщност, от една страна, отказът да се плащат комисиони не преследвал същата антиконкурентна цел като допълнителните такси. От друга страна, при всички положения само по себе си обстоятелството, че различните съставни части на единното продължено нарушение имат еднаква цел, не било достатъчно, за да се докаже, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за частта, засягаща отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0696"><NO.P>696</NO.P><TXT>Комисията по същество твърди, че жалбоподателите разумно са можели да предвидят отказа да се плащат комисиони и са били готови да поемат съответния риск, тъй като различните съставни части на единното продължено нарушение били неразривно свързани. Антиконкурентната цел на допълнителните такси всъщност щяла да бъде подкопана, ако при допълнителните такси имало някакъв вид ценова конкуренция чрез комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0697"><NO.P>697</NO.P><TXT>На етапа на писмената дуплика Комисията добавя, че писмената реплика, приложенията към нея и електронните съобщения, посочени в съображения 680 и 686 от обжалваното решение, показват, че плащането на комисиона е било предмет на обсъждания в обединението WOW и че жалбоподателите са знаели или е трябвало да знаят, че самите те и другите превозвачи не плащат комисиони върху допълнителните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0698"><NO.P>698</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, че в съображение 882 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че жалбоподателите са участвали пряко само в две от трите съставни части на единното продължено нарушение, а именно ДТГ и ДТС. Комисията обаче приема, че жалбоподателите могат да се считат за отговорни и за третата съставна част на единното продължено нарушение, а именно засягащата отказа да се плащат комисиони. Според Комисията, предвид участието им в тези съставни части на единното продължено нарушение, жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0385" REF.END="QE0385"/>разумно са можели да предвидят обсъждания между страните по такъв свързан въпрос, какъвто е [отказът да се плащат комисиони], и са били готови да поемат съответния риск<QUOT.END REF.START="QS0385" CODE="201C" ID="QE0385"/>. В писмената дуплика Комисията уточнява, че това е така, защото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0386" REF.END="QE0386"/>целта на координирането по допълнителните такси (в случая — да се избегне конкуриране чрез цените) не е можела да се постигне, ако при допълнителните такси има комисиони<QUOT.END REF.START="QS0386" CODE="201C" ID="QE0386"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0699"><NO.P>699</NO.P><TXT>По този начин Комисията обаче не основава заключението си върху конкретни доказателства, а по същество само презумира, че жалбоподателите знаят за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони, въз основа на еднаквата ѝ цел с двете други съставни части на това нарушение. Съгласно припомнената в точка 653 по-горе съдебна практика, дори да се приеме за установена, обективната икономическа допълняемост между допълнителните такси и отказа да се плащат комисиони не е достатъчна, за да се докаже, че жалбоподателите разумно е трябвало да предвидят последния.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="118"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0700"><NO.P>700</NO.P><TXT>Трябва съответно да се приеме, че с обстоятелствата, на които Комисията се позовава в съображение 882 от обжалваното решение, не може да се установи, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за антиконкурентните дейности на другите уличени превозвачи относно отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0701"><NO.P>701</NO.P><TXT>В своите писмени изявления Комисията обаче се позовава на други три елемента, съдържащи се в преписката от административното производство, за да докаже, че жалбоподателите са били или е трябвало да бъдат в течение на тези дейности и че са били готови да поемат съответния риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0702"><NO.P>702</NO.P><TXT>Първият от тези елементи е вътрешно електронно съобщение от <DATE ISO="20050609">9 юни 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 680 от обжалваното решение. В това електронно съобщение служител на жалбоподателите докладва съдържанието на разговор, проведен от него същия ден със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0387" REF.END="QE0387"/>стари контакти в [Cargo Accounts Settlement Systems (Система за уреждане на сметки за превоз на товари, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0388" REF.END="QE0388"/>CASS<QUOT.END REF.START="QS0388" CODE="201C" ID="QE0388"/>)] Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0387" CODE="201C" ID="QE0387"/>, по повод съгласувани действия на сдружения на спедитори относно плащането на комисиона върху допълнителните такси. Този служител подчертава, че „[в]ъпросът като цяло е изключително чувствителен от гледна точка на конкуренцията и [че] е важно [обединението] WOW да не отговаря групово и индивидуалните членове на [обединението] WOW да не дават „групов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0389" REF.END="QE0389"/>отговор<QUOT.END REF.START="QS0389" CODE="201C" ID="QE0389"/>. Според същия служител <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0390" REF.END="QE0390"/>[н]ай-добрият подход би бил CASS, както в Швейцария, да даде съвет за последиците<QUOT.END REF.START="QS0390" CODE="201C" ID="QE0390"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0703"><NO.P>703</NO.P><TXT>Нищо в обжалваното решение обаче не позволява да се приеме, че в Швейцария CASS е посъветвала превозвачите да се съгласят, на двустранно или многостранно равнище, да откажат да договарят плащането на комисиона със спедиторите и да им предоставят отстъпки върху допълнителните такси. От обжалваното решение също така не е възможно да се заключи, че CASS е съобщила на жалбоподателите данни, които са карали да се мисли, че другите уличени превозвачи съответно са се съгласували или са възнамерявали да го направят. Напротив, съгласно вътрешното електронно съобщение от <DATE ISO="20050609">9 юни 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 680 от обжалваното решение, в Швейцария тя е посочила единствено, първо, че цените и комисионите са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0391" REF.END="QE0391"/>двустранен въпрос между [спедитор] и [превозвач]<QUOT.END REF.START="QS0391" CODE="201C" ID="QE0391"/>, второ, че спедитор не може едностранно да взема решения за корекции и трето, по същество, че подходът на спедиторите може да има съществени последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0704"><NO.P>704</NO.P><TXT>Следователно Комисията не може да приеме, че вътрешното електронно съобщение от <DATE ISO="20050609">9 юни 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 680 от обжалваното решение, доказва, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за предвижданите или извършени неправомерни деяния от другите уличени превозвачи, що се отнася до отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0705"><NO.P>705</NO.P><TXT>От вътрешните обсъждания, които са последвали електронното съобщение от <DATE ISO="20050609">9 юни 2005 г.</DATE>, посочено в съображение 680 от обжалваното решение, Комисията също така не може да заключи, че отказът да се плащат комисиони е обсъждан в обединението WOW. Напротив, както следва от електронното съобщение от <DATE ISO="20050614">14 юни 2005 г.</DATE>, посочено в същото съображение, служител на жалбоподателите изключва тази възможност, обявявайки, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0392" REF.END="QE0392"/>[н]е можем да обсъждаме това в [обединението] WOW, а трябва да разгледаме въпроса във всяка авиокомпания<QUOT.END REF.START="QS0392" CODE="201C" ID="QE0392"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="119"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0706"><NO.P>706</NO.P><TXT>Второто от доказателствата, на които Комисията се позовава в своите писмени изявления, за да заключи, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за предвижданите или извършени неправомерни деяния от другите уличени превозвачи, що се отнася до отказа да се плащат комисиони, е електронно съобщение от <DATE ISO="20051228">28 декември 2005 г.</DATE> Трябва да се отбележи, че това електронно съобщение е описано в съображение 686 от обжалваното решение. В същото електронно съобщение служител на SAC пита редица превозвачи, включително жалбоподателите, дали са чули да се говори (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0393" REF.END="QE0393"/>wondered if you have heard<QUOT.END REF.START="QS0393" CODE="201C" ID="QE0393"/>) за скорошно комюнике на DHL в Германия, получено от офиса му във Франкфурт (Германия) и обявяващо бъдещото начисляване на комисиона върху допълнителните такси. Служителят на SAC добавя, че в комюникето се отбелязва резолюция 805zz на IATA, посочва, че не е сигурен за какво става въпрос, и благодари на адресатите за коментарите им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0707"><NO.P>707</NO.P><TXT>Нищо в текста на това електронно съобщение не приканва изрично тези превозвачи да се уговорят да не плащат комисиони, нито впрочем да обменят информация по търговския отговор, който смятат да дадат по същото комюнике.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0708"><NO.P>708</NO.P><TXT>Предвид несигурността, която изразява въпросното електронно съобщение относно резолюция 805zz на IATA, може да се предположи, че въпросите на служителя на SAC са се отнасяли само за изискуемостта на евентуални комисиони върху допълнителните такси. Отговорът на друг служител на друг превозвач обаче оставя впечатлението, че електронното съобщение на SAC може да се разбира и в смисъл, че се отнася за търговския отговор, който трябва да се даде на комюникето на DHL. Във вътрешно електронно съобщение от <DATE ISO="20060103">3 януари 2006 г.</DATE> този служител всъщност отбелязва, че е говорил с Lufthansa, което по-специално му казало, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0394" REF.END="QE0394"/>няма да приема такъв вид фактури<QUOT.END REF.START="QS0394" CODE="201C" ID="QE0394"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0709"><NO.P>709</NO.P><TXT>Следователно само по себе си електронното съобщение от <DATE ISO="20051228">28 декември 2005 г.</DATE>, описано в съображение 686 от обжалваното решение, не позволява да се установи, че жалбоподателите са участвали в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони. В съответствие с постоянната съдебна практика, посочена в точка 344 по-горе, обаче е важно да се провери дали заедно с други доказателства, това електронно съобщение може да формира съвкупност от улики, позволяваща на Комисията да заключи, че това е било така (вж. т. 711 и 712 по-долу).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0710"><NO.P>710</NO.P><TXT>Третото от доказателствата, на които Комисията се позовава в своите писмени изявления, за да заключи, че жалбоподателите са знаели, както се изисква, за предвижданите или извършени неправомерни деяния от другите уличени превозвачи, що се отнася до отказа да се плащат комисиони, е откъс от отговора на SAS Cargo на изложението на възраженията. От този откъс следва, че на <DATE ISO="20050610">10 юни 2005 г.</DATE> служител на жалбоподателите изпраща електронно съобщение на друг превозвач относно комисионите върху допълнителните такси в противоречие с изричните указания на йерархичното му ръководство. Комисията обаче само твърди, че този откъс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0395" REF.END="QE0395"/>показва, че информация [за комисионите върху допълнителните такси] […] е предадена от Lufthansa [на жалбоподателите] и че [техният] служител е отговорил<QUOT.END REF.START="QS0395" CODE="201C" ID="QE0395"/>, без да уточнява за каква информация става въпрос, нито a fortiori да твърди, че тя се е отнасяла за евентуален съгласуван отговор на спедиторите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="120"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0711"><NO.P>711</NO.P><TXT>При това положение, дори да се допусне, че е възможно тези три доказателства, на които Комисията се позовава в производството, да се вземат предвид, не може да се приеме, че чрез тях, разгледани поотделно или заедно, жалбоподателите са могли да узнаят, както се изисква, за предвижданите или извършени неправомерни деяния от другите уличени превозвачи, що се отнася до отказа да се плащат комисиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0712"><NO.P>712</NO.P><TXT>При липса на други сериозни, точни и непротиворечиви доказателства, с които това узнаване може да се докаже, трябва да се заключи, че Комисията е допуснала грешка, считайки жалбоподателите за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони. Поради това настоящото оплакване трябва да бъде уважено и член 1 от обжалваното решение да се отмени в частта, в която жалбоподателите са счетени за отговорни за тази съставна част на единното продължено нарушение. Настоящата част трябва да се отхвърли за останалото.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">й)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Десетата част: грешки в цялостната преценка на съвкупността от улики, на която се позовава Комисията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0713"><NO.P>713</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение Комисията изброява поредица изолирани, несвързани и местни деяния, без да провери наличието на обективни връзки помежду им, поради което допуснала грешка, заключавайки от посочената съвкупност от улики, че са участвали в съставните части на единното продължено нарушение, засягащи ДТГ и ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0714"><NO.P>714</NO.P><TXT>Що се отнася до спорните контакти, осъществени между декември 1999 г. и декември 2001 г., някои от използваните от Комисията доказателства съответствали на деяния без връзка с транспорта вътре в ЕИП. Другите не били достатъчни, за да се установи участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, било защото не доказвали наличието на контакти с други превозвачи, било защото се отнасяли за факти в обхвата на обединение или защото не попадали в материалния, географския или времевия обхват на единното продължено нарушение. Освен това повечето от изложените доказателства за спорните контакти, осъществени между май 2004 г. и февруари 2006 г., били неотносими или се отнасяли за законосъобразни деяния в рамките на обединения или за деяния, чието извършване се изисква от местните правни уредби. При всички положения ставало въпрос за поредица изолирани и местни събития.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0715"><NO.P>715</NO.P><TXT>Що се отнася до свързаните с ДТС деяния, повечето предхождали май 2004 г. Те нямали връзка с транспорта вътре в ЕИП, отнасяли се за факти в обхвата на обединение или местна правна уредба или пък не доказвали наличието на контакти между жалбоподателите и други превозвачи. Единственият факт след май 2004 г. се отнасял за законосъобразно поведение в рамките на обединение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0716"><NO.P>716</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0717"><NO.P>717</NO.P><TXT>С настоящата част жалбоподателите по същество твърдят, че от първите девет части от настоящото основание е видно, че преценена цялостно, съвкупността от улики, посочена от Комисията в съображения 791 и 792 от обжалваното решение, не позволява да се установи, че са участвали в съставните части на единното продължено нарушение, засягащи ДТГ и ДТС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="121"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0718"><NO.P>718</NO.P><TXT>В разглеждания случай, на първо място, що се отнася до свързаните с ДТГ деяния, от анализа на първите девет части от настоящото основание следва, че от около четиридесетте спорни контакта, на които се позовава Комисията, само шест трябва да се изключат от съвкупността от улики, посочена в съображение 791 от обжалваното решение. Това са контактите, посочени в съображения 196, 223, 406, 415, 443 и 517 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0719"><NO.P>719</NO.P><TXT>В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че контактите, посочени в съображения 223 и 517 от обжалваното решение, са сред тринадесетте спорни контакти, които Комисията използва, за да заключи, че прилагането на ДТГ е обсъждано между членовете на обединението WOW, сред които са жалбоподателите. Както обаче следва от анализа на втората, третата и четвъртата част от настоящото основание, останалите единадесет контакта са достатъчни, за да се обоснове това заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0720"><NO.P>720</NO.P><TXT>Второ, трябва да се констатира, че контактът, посочен в съображение 443 от обжалваното решение, е сред трите спорни контакта, на които Комисията се позовава, за да заключи, че жалбоподателите са разменяли електронни съобщения с членовете на ACCS, разкриващи действията, които те предвиждат да предприемат, и бъдещите им обявления. Както обаче следва от анализа на четвъртото оплакване от шестата част от настоящото основание, останалите два контакта са достатъчни, за да се обоснове това заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0721"><NO.P>721</NO.P><TXT>Трето, трябва да се отбележи, че контактите, посочени в съображения 196, 406 и 415 от обжалваното решение, са част от осемте спорни контакта, изтъкнати в съображение 791 от обжалваното решение в подкрепа на констатацията, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0396" REF.END="QE0396"/>освен това има други доказателства за контакти с конкуренти<QUOT.END REF.START="QS0396" CODE="201C" ID="QE0396"/>. Както следва от употребата на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0397" REF.END="QE0397"/>освен това<QUOT.END REF.START="QS0397" CODE="201C" ID="QE0397"/>, това е констатация, направена за изчерпателност. Ето защо, дори да се допусне възможността изключването на контактите, посочени в съображения 196, 406 и 415 от обжалваното решение, да означава, че при тази констатация е допусната грешка, това не би имало отражение върху годността на съвкупността от улики, посочена в съображение 791 от обжалваното решение, при необходимост да докаже участието на жалбоподателите в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0722"><NO.P>722</NO.P><TXT>При всички положения трябва да се отбележи, както следва от анализа на шестата, седмата и осмата част от настоящото основание, че петте други контакта, посочени в подкрепа на констатацията, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0398" REF.END="QE0398"/>освен това има други доказателства за контакти с конкуренти<QUOT.END REF.START="QS0398" CODE="201C" ID="QE0398"/>, са достатъчни за да я обосноват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0723"><NO.P>723</NO.P><TXT>Четвърто, контактите, посочени в съображения 196, 223, 406, 415, 443 и 517 от обжалваното решение, са осъществени в периоди, за които Комисията разполага с други доказателства, подкрепящи констатацията за участието на жалбоподателите в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТГ, както следва по-специално от съображения 204, 237, 401, 411, 425, 434, 531 и 546 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0724"><NO.P>724</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че доводите на жалбоподателите в подкрепа на настоящата част не позволяват да се постави под въпрос съвкупността от улики, посочена от Комисията в съображение 791 от обжалваното решение, за да докаже тяхното участие в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТГ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="122"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0725"><NO.P>725</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до свързаните с ДТС деяния, налага се констатацията, че доводите на жалбоподателите в подкрепа на настоящата част от третото основание по същество възпроизвеждат развитите такива в подкрепа на деветте първи части от него, доколкото се отнасят за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТС. Тези доводи обаче бяха отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0726"><NO.P>726</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до електронните съобщения, посочени в съображения 618 и 620 от обжалваното решение, в точки 338—344 по-горе бе констатирано, че те не съставляват преки доказателства за участието на жалбоподателите в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТС, а са само улики, които трябва да се преценят с всички други данни, изложени от Комисията в съображение 792 от обжалваното решение. Електронните съобщения, посочени в съображения 618 и 620 от обжалваното решение, са част от деветте спорни контакта, посочени в съображение 792 от обжалваното решение в подкрепа на констатацията, че жалбоподателите са координирали равнището на ДТС с членовете на обединението WOW. Към това се добавя контактът, посочен в съображение 673 от посоченото решение. Както обаче следва от анализа на четвъртата, шестата и осмата част от настоящото основание, тези контакти са били достатъчни, за да се обоснове констатацията, че равнището на ДТС е координирано между членове на обединението WOW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0727"><NO.P>727</NO.P><TXT>Следователно доводите на жалбоподателите не позволяват да се постави под въпрос съвкупността от улики, посочена от Комисията в съображение 792 от обжалваното решение, за да докаже тяхното участие в съставна част на единното продължено нарушение, засягаща ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0728"><NO.P>728</NO.P><TXT>Поради това настоящата част трябва да се отхвърли и съответно да се заключи, че извън грешките, установени в точка 562 по-горе относно тяхното участие в координирането на ДТГ в Тайланд между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> и в точка 712 по-горе относно тяхното участие в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони, в рамките на настоящото основание жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешка при определянето на обхвата на тяхното участие в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртото основание: нарушение на член 266 ДФЕС, нарушение на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата, и неизпълнение на задължението за мотивиране</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0729"><NO.P>729</NO.P><TXT>Четвърто основание, посредством което жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е опорочено поради вътрешни несъответствия, е развито в три части относно, първата, нарушение на член 266 ДФЕС, втората, нарушение на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата, и третата, неизпълнение на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първата част: нарушение на член 266 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0730"><NO.P>730</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 266 ДФЕС, тъй като не е взела необходимите мерки за изпълнение на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Ето защо обжалваното решение се оказало опорочено поради същите несъответствия като установените от Общия съд в посоченото съдебно решение между, от една страна, тезата за наличие на единно<?PAGE NO="123"?> продължено нарушение и от друга страна, противоречивите констатации за отговорността на различните превозвачи, участвали в противоправното деяние. В това отношение жалбоподателите посочват разнопосочните заключения, до които Комисията стигнала, за извършена размяна на електронни съобщения на <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, по която определила началото на тяхното участие в единното продължено нарушение, изключвайки го същевременно за другите двама превозвачи, участвали в размяната на тези електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0731"><NO.P>731</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0732"><NO.P>732</NO.P><TXT>Съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на отменителното съдебно решение. Това задължение се прилага само в границите на необходимото за осигуряване на изпълнението на отменителното съдебно решение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/06 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:733">EU:C:2007:733</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0733"><NO.P>733</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, за да се съобрази с отменителното съдебно решение и да го изпълни в неговата цялост, съответната институция е длъжна да се съобрази не само с диспозитива на съдебното решение, но и с мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880426">26 април 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asteris и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>97/86, 99/86, 193/86 и 215/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:199">EU:C:1988:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030306">6 март 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interporc/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑41/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:125">EU:C:2003:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0734"><NO.P>734</NO.P><TXT>Член 266 ДФЕС задължава съответната институция да направи необходимото, така че актът, приет, за да замени отменения акт, да не страда от същите пороци като установените в отменителното съдебно решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>IPK-München и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/01 P и C‑200/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:249">EU:C:2004:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0735"><NO.P>735</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд установява, че решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> е опорочено поради противоречия между мотивите и диспозитива, тъй като в мотивите се описвало само едно единно продължено нарушение, свързано с всички обхванати от картела маршрути, в което участвали всичките 21 адресата на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, докато в диспозитива се посочвали или четири отделни единни продължени нарушения или само едно единно продължено нарушение, като за отговорни били счетени само превозвачите, които при посочените в членове 1—4 от решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> маршрути пряко участвали в неправомерните деяния, посочени във всеки от тези членове, или знаели за наличието на тайно договаряне при тези маршрути, приемайки свързания с това риск (вж. т. 17 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0736"><NO.P>736</NO.P><TXT>Освен това според Общия съд мотивите на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> съдържат значителни вътрешни противоречия, тъй като в тях фигурират преценки, които трудно могат да се съвместят със съществуването на единен картел, обхващащ всички посочени в диспозитива маршрути, така както е описан в същите мотиви (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Сред тези преценки е тази за определянето на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> като началната дата на участие в нарушението за някои превозвачи с довода, че последните не можело да се считат за<?PAGE NO="124"?> отговорни за нарушението при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0399" REF.END="QE0399"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0399" CODE="201C" ID="QE0399"/> и че Регламент № 1/2003 станал приложим за обслужваните от тях маршрути едва от тази дата (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0737"><NO.P>737</NO.P><TXT>В случая жалбоподателите не излагат никакъв довод, за да докажат, че посочените по-горе противоречия са били възпроизведени в обжалваното решение. Те само отбелязват, че началото на тяхното участие в единното продължено нарушение е определено въз основа на размени на електронни съобщения на <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, за разлика от други превозвачи, които при това участвали в последните. Те не посочват защо това обстоятелство да потвърждава, че в обжалваното решение са запазени противоречията, отбелязани в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и по-специално защо то да противоречи на констатацията за наличие на единно продължено нарушение, което засяга всички обхванати от картела маршрути и в което са участвали всички уличени превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0738"><NO.P>738</NO.P><TXT>Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, в точка 85 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд не постановява, че Комисията не е изложила достатъчно мотиви в решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, приемайки, че размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE> е доказателство за участието на жалбоподателите, а не за това на други превозвачи, участвали в тези размени. В посочената точка Общият съд обсъжда последиците от противоречията в решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, ако диспозитивът му се тълкува в смисъл, че описва четири отделни единни продължени нарушения. В това отношение Общият съд отбелязва довода на жалбоподателите, свързан с твърдяното дискриминационно третиране от страна на Комисията на размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, само за да илюстрира последиците от тези противоречия. Всъщност, както отбелязва по същество Общият съд в точка 85 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тези противоречия са лишили жалбоподателите от възможността да разберат дали са били третирани различно от другите адресати на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, участвали във въпросните размени на електронни съобщения, тъй като последните не обслужвали някои маршрути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0739"><NO.P>739</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателите не са доказали, че обжалваното решение е опорочено поради нарушение на член 266 ДФЕС. Следователно настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втората част: нарушение на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0740"><NO.P>740</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е действала произволно и избирателно спрямо тях, нарушавайки правото на собственост, признато в член 17 от Хартата, който по силата на член 52, параграф 3 от Хартата трябва да има същия смисъл и същия обхват като член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ. Глобяването им съставлявало необосновано засягане на тяхното право на собственост поради неговите произволност и непоследователност, тъй като Комисията не счела за отговорни някои извършители на нарушението или го направила за по-кратък период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0741"><NO.P>741</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="125"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0742"><NO.P>742</NO.P><TXT>Както бе отбелязано в точка 424 по-горе, липсата на всякаква констатация на Комисията, че предприятие, което се намира в положение, сходно с това на жалбоподателя, е извършило нарушение, не може да позволи да се отхвърли констатираното спрямо този жалбоподател нарушение, щом като последното е установено правилно и при положение че от съда на Съюза не се иска да разгледа положението на това друго предприятие. Това е така и когато съответното предприятие се позовава на липсата на санкциониране на предприятието, за което се твърди, че се намира в сходно положение, за част от участието му в нарушението (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Samsung SDI и Samsung SDI (Malaysia)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑615/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:190">EU:C:2017:190</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0743"><NO.P>743</NO.P><TXT>В рамките на настоящата част, позовавайки се отново на преценките на Комисията, свързани с размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, жалбоподателите обаче се оплакват именно че Комисията е действала произволно, тъй като не счела за отговорни някои извършители на единното продължено нарушение или ги счела за такива за по-кратък период. Поради това настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0744"><NO.P>744</NO.P><TXT>При всички положения, що се отнася до твърдения пропуск на Комисията да счете за отговорни някои извършители на единното продължено нарушение, трябва да се припомни, както следва от точка 463 по-горе, че възможността да се установи участието на предприятие в нарушение зависи от всички засягащи го доказателства, както правилно подчертава Комисията. Както следва от точка 464 по-горе, Комисията правилно посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0400" REF.END="QE0400"/>не придава непременно една и съща стойност на всяко съображение […], нито на всяко съдържащо се в него самостоятелно доказателство<QUOT.END REF.START="QS0400" CODE="201C" ID="QE0400"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0401" REF.END="QE0401"/>съображенията, на които се прави позоваване, са по-скоро част от общата съвкупност от доказателства, на която [тя] се основава, и трябва да се разглеждат в този контекст<QUOT.END REF.START="QS0401" CODE="201C" ID="QE0401"/>. От това следва, че посочването на предприятие, което не е уличено или е уличено в по-малко степен, в някои документи, противопоставени на санкционирани предприятия от Комисията, не е достатъчно, за да се приеме, че първото е в сходно положение с вторите, що се отнася до тяхната отговорност за разглежданото нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0745"><NO.P>745</NO.P><TXT>Следователно, без изобщо да извършва произвол в обжалваното решение, Комисията е могла да приеме, че преценката на всички използвани срещу жалбоподателите спорни контакти е достатъчна, за да им се потърси отговорност, приемайки същевременно, че липсва достатъчно убедителна съвкупност от улики, за да се потърси отговорност от неуличените превозвачи, които са участвали в някои от тези контакти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0746"><NO.P>746</NO.P><TXT>Също така, що се отнася до разликите между датите, определени от Комисията за начало на участието в нарушението на жалбоподателите и това на двамата други уличени превозвачи, участвали в размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, трябва да се припомни, че определянето на датата, на която предприятие е започнало да участва в нарушението може да зависи от съвкупност от доказателства, създадени едновременно на съответната дата, преди или след нея (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>FSL и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑655/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:383">EU:T:2015:383</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0178">178</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0747"><NO.P>747</NO.P><TXT>Следователно, отново без изобщо да извършва произвол в обжалваното решение, Комисията е могла да приеме, че дадена съвкупност от доказателства, създадени едновременно, е достатъчна за търсенето на отговорност от SAS Consortium, считано от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE>, приемайки същевременно, че такава съвкупност липсва, за да се потърси отговорност, считано от същата дата, от неуличените превозвачи, които също са участвали в размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="126"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0748"><NO.P>748</NO.P><TXT>Поради това Комисията не може да се упреква, че е определила различни начални дати на участие в единното продължено нарушение за жалбоподателите, от една страна, и двамата други уличени превозвачи, от друга страна, при положение че тези превозвачи са участвали в размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0749"><NO.P>749</NO.P><TXT>В допълнение, както правилно отбелязва Комисията, без в това отношение някой да ѝ възразява, за всеки от тримата уличени превозвачи началните дати на участие в единното продължено нарушение съответстват на датите на първите уличаващи електронни съобщения, изпратени от тях (вж. съображения 135 и 161 от обжалваното решение), като жалбоподателите от своя страна изпращат електронното съобщение от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> Следователно е налице обективна обосновка за различните начални дати на участие в единното продължено нарушение, определени в разглеждания случай от Комисията. Ето защо трябва да се изключи възможността за каквото и да било произволно поведение на Комисията в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0750"><NO.P>750</NO.P><TXT>Следователно оплакването, че е нарушено правото на собственост, което оплакване изцяло почива на твърдения произволен и непоследователен характер на предприетите действия за търсене на отговорност в настоящия случай, трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0751"><NO.P>751</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Третата част: неизпълнение на задължението за мотивиране</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0752"><NO.P>752</NO.P><TXT>Жалбоподателите по същество твърдят, че Комисията не е изложила достатъчно мотиви в решението си, от една страна, за липсата на търсене на отговорност от някои превозвачи, участвали в единното продължено нарушение, и от друга страна, за определянето на различна начална дата на участие в единното продължено нарушение за другите уличени превозвачи, които участвали в размените на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0753"><NO.P>753</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0754"><NO.P>754</NO.P><TXT>В това отношение от една страна, що се отнася до решението на Комисията да не потърси отговорност от някои превозвачи, участвали в нарушението, трябва да се припомни, че Комисията нямо никакво задължение в обжалваното решение да излага причините, поради които други превозвачи не са счетени за отговорни за единното продължено нарушение. Задължението за мотивиране на даден акт всъщност не може да включва задължение на издалата го институция да мотивира неприемането от нейна страна на други сходни актове, адресирани до трети страни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040708">8 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>JFE Engineering/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:221">EU:T:2004:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0414">414</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0755"><NO.P>755</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите обаче изтъкват именно пропуска на Комисията да обясни защо предприятия, които се намирали в сходно на тяхното положение, не са счетени за отговорни за единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0756"><NO.P>756</NO.P><TXT>Следователно разглежданият довод не може да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0757"><NO.P>757</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до неизпълнението на задължението за мотивиране предвид твърдяното непоследователно третиране на размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, трябва да се отбележи, че в съображение 1169 от обжалваното<?PAGE NO="127"?> решение, Комисията определя <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> като начална дата на участието на жалбоподателите в нарушението. В същото съображение тя определя <DATE ISO="20000921">21 септември 2000 г.</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE> като съответни начални дати на участието на двамата други уличени превозвачи, участвали в размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0758"><NO.P>758</NO.P><TXT>Както се посочва в точка 749 по-горе, от обжалваното решение е видно, че за всеки от тримата уличени превозвачи, участвали в размяната на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, тези дати съответстват на датите на първите уличаващи електронни съобщения, изпратени от тях. В съображение 1148 от обжалваното решение Комисията посочва кои са тези електронни съобщения. Що се отнася до жалбоподателите, това са електронните съобщения, посочени в съображения 135 и 790—792 от обжалваното решение. Що се отнася до двамата други уличени превозвачи, участвали в размените на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, това са електронните съобщения, посочени съответно в съображения 161 и 717—720 от обжалваното решение и в съображения 135 и 773—777 от същото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0759"><NO.P>759</NO.P><TXT>Поради това твърдението, че Комисията не е изложила достатъчно мотиви за избора си да определи различна начална дата на участие в нарушението за тримата уличени превозвачи, които участвали в размените на електронни съобщения от <DATE ISO="19991213">13</DATE> и <DATE ISO="19991214">14 декември 1999 г.</DATE>, трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0760"><NO.P>760</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че настоящата част и съответно цялото четвърто основание трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Петото основание: грешки при определянето на размера на глобата, наложена на жалбоподателите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0761"><NO.P>761</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват петото основание при условията на евентуалност, ако Общия съд заключи, че Комисията е имала право да им наложи глоба. Жалбоподателите по същество развиват това основание в пет части относно, първата, грешки при определянето на стойността на продажбите, втората, грешки при определянето на тежестта на единното продължено нарушение, третата, грешки при определянето на продължителността на единното продължено нарушение, четвъртата, грешки при прилагането на точка 28 от Насоките от 2006 г. по повод повторността на нарушението и петата, грешки в преценката на смекчаващите обстоятелства.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първата част: грешки при определянето на стойността на продажбите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0762"><NO.P>762</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила точка 13 от Насоките от 2006 г., включвайки в стойността на продажбите някои от продажбите им, които нямали пряка или непряка връзка с единното продължено нарушение. Това били, първо, реализираните продажби при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0402" REF.END="QE0402"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0402" CODE="201C" ID="QE0402"/>, второ, реализираните продажби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0403" REF.END="QE0403"/>извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0403" CODE="201C" ID="QE0403"/>, трето, реализираните продажби при маршрути без връзка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0404" REF.END="QE0404"/>шепата маршрути<QUOT.END REF.START="QS0404" CODE="201C" ID="QE0404"/>, при които жалбоподателите участвали в местни и изолирани събития, и четвърто, сумите, свързани с различните от ДТГ и ДТС съставни части на цената на услугите по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="128"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0763"><NO.P>763</NO.P><TXT>Точка 13 от Насоките от 2006 г. гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0405" REF.END="QE0405"/>При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната [финансова] година на неговото участие в нарушението<QUOT.END REF.START="QS0405" CODE="201C" ID="QE0405"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0764"><NO.P>764</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика целта на тази точка е като отправна точка за изчисляване на размера на налаганата на предприятие глоба да се използва сума, която отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на това предприятие в него (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141112">12 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2363">EU:C:2014:2363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portugal Telecom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑208/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:368">EU:T:2016:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0237">237</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0765"><NO.P>765</NO.P><TXT>Така, макар понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0406" REF.END="QE0406"/>стойност на продажбите<QUOT.END REF.START="QS0406" CODE="201C" ID="QE0406"/> по смисъла на тази точка наистина да не може да се разшири дотолкова, че да включи реализираните от разглежданото предприятие продажби, непопадащи в приложното поле на твърдения картел, преследваната от тази разпоредба цел обаче би била накърнена, ако това понятие трябва да се разбира като отнасящо се единствено до оборота, реализиран само от продажбите, за които е установено, че действително са били засегнати от този картел (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Team Relocations и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑444/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:464">EU:C:2013:464</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑271/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:59">EU:C:2018:59</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0766"><NO.P>766</NO.P><TXT>Такова ограничаване освен това би довело до изкуствено свеждане до минимум на икономическото значение на нарушението, извършено от дадено предприятие, тъй като самият факт, че е намерен ограничен набор от преки доказателства за действително засегнатите от картела продажби, в крайна сметка би довел до налагане на глоба без реална връзка с приложното поле на съответния картел. Такава награда за потайността би накърнила и целта нарушенията на член 101 ДФЕС да бъдат разследвани и санкционирани ефективно и следователно не може да бъде допусната (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Team Relocations и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑444/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:464">EU:C:2013:464</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0767"><NO.P>767</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези виждания трябва да се анализират четирите грешки, които според жалбоподателите опорочават определянето на стойността на продажбите в обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0407" REF.END="QE0407"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0407" CODE="201C" ID="QE0407"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0768"><NO.P>768</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че в стойността на продажбите е включила продажбите на услуги по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0408" REF.END="QE0408"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0408" CODE="201C" ID="QE0408"/>, за които Комисията не била компетентна да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0769"><NO.P>769</NO.P><TXT>Комисията отговаря, че доводите на жалбоподателите почиват на погрешно тълкуване на обжалваното решение, според което при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0409" REF.END="QE0409"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0409" CODE="201C" ID="QE0409"/> било констатирано нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП. Комисията твърди също,<?PAGE NO="129"?> че доводите на жалбоподателите са напълно абстрактни, тъй като не уточняват дали обслужват тези маршрути, нито съответно посочват каква част от оборота си формират от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0770"><NO.P>770</NO.P><TXT>В писмената реплика Комисията добавя, че продажбите на жалбоподателите при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0410" REF.END="QE0410"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0410" CODE="201C" ID="QE0410"/> са в толкова малък размер, че изключването им от стойността на продажбите не би имало никакво отражение върху размера на глобата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0771"><NO.P>771</NO.P><TXT>От точки 763—766 по-горе следва, че стойността на продажбите не може да обхване продажби, които пряко или непряко не попадат в обхвата на съответното нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0772"><NO.P>772</NO.P><TXT>В това отношение в точка 251 по-горе бе констатирано, че в член 1, точка 3 от обжалваното решение Комисията не счита, че жалбоподателите са отговорни за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0411" REF.END="QE0411"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0411" CODE="201C" ID="QE0411"/>. Тези маршрути не попадат в обхвата на единното продължено нарушение. Те нямат връзка с единното продължено нарушение по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г. и поради това не могат да бъдат включени в стойността на продажбите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0773"><NO.P>773</NO.P><TXT>В отговор на писмено и устно поставените от Общия съд въпроси, Комисията обаче признава, че е включила в стойността на продажбите сумата <FT TYPE="NUMBER">262084</FT> EUR от продажби на услуги по превоз на товари, които жалбоподателите са реализирали през 2005 г. при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0412" REF.END="QE0412"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0412" CODE="201C" ID="QE0412"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0774"><NO.P>774</NO.P><TXT>Следователно, както се съгласи Комисията в хода на съдебното заседание, определянето на стойността на продажбите в обжалваното решение е опорочено поради грешка, доколкото тези продажби са включени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Включването в стойността на продажбите на оборота от продажбите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0413" REF.END="QE0413"/>реализирани извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0413" CODE="201C" ID="QE0413"/>, и общото намаляване с 50 %</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0775"><NO.P>775</NO.P><TXT>Жалбоподателите се оплакват, че Комисията е включила в стойността на продажбите оборота от реализираните извън ЕИП продажби, които съответно не били реализирани в пряка или непряка връзка с нарушението в съответния географски район на територията на ЕИП по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г. Не било достатъчно на уличените превозвачи да се предостави общо намаляване с 50 %, за да се отрази фактът, че входящите и изходящите услуги частично са предоставяни извън ЕИП и че част от вредата, нанесена от картела при тези маршрути, се е материализирала извън ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0776"><NO.P>776</NO.P><TXT>Подходът на Комисията бил непрецизен, белязан от произволен и опорочен поради неизлагането на достатъчно мотиви. Комисията съответно не посочила ясно какъв е реализираният извън ЕИП дял на входящите и изходящите услуги или на твърдяната вреда. Обжалваното решение не съдържало никакъв анализ относно мястото, където се е материализирала вредата, нито относно мястото, където са предоставени въпросните услуги. Комисията по-специално не можела да приеме, че оборотът от продажбите на входящи услуги е еквивалентен на този от продажби на изходящи услуги, тъй като е знаела, че формираните от жалбоподателите постъпления при входящите маршрути значително надхвърлят тези, които формират при изходящите маршрути.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="130"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0777"><NO.P>777</NO.P><TXT>Обжалваното решение също така не съдържало никакъв анализ с цел да се установи дали следваният подход, който се отклонявал от точка 13 от Насоките от 2006 г., можел да доведе до равно третиране на всички превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0778"><NO.P>778</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0779"><NO.P>779</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се отбележи, че жалбоподателите не посочват точно кои са продажбите, които според тях са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0414" REF.END="QE0414"/>реализирани извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0414" CODE="201C" ID="QE0414"/>. Трябва обаче да се отбележи, че в рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че продажбите на услуги по превоз на товари са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0415" REF.END="QE0415"/>обработвани на местно равнище<QUOT.END REF.START="QS0415" CODE="201C" ID="QE0415"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0416" REF.END="QE0416"/>контактите между спедиторите и превозвачите [са] осъществява[ни] в отправната точка<QUOT.END REF.START="QS0416" CODE="201C" ID="QE0416"/> на маршрутите, тъй като превозвачите са можели да отговорят на изискванията на спедиторите само ако транспортират стоки от това място нататък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0780"><NO.P>780</NO.P><TXT>Налага се обаче изводът, че отправната точка при изходящите услуги по превоз на товари по дефиниция се намира на територията на ЕИП. Напротив, отправната точка при входящите услуги по превоз на товари по дефиниция се намира извън територията на ЕИП. Ето защо посочването от жалбоподателите на продажбите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0417" REF.END="QE0417"/>реализирани извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0417" CODE="201C" ID="QE0417"/>, трябва да се разбира в смисъл, че се има предвид продажбите на входящи услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0781"><NO.P>781</NO.P><TXT>След като този аспект бе изяснен, трябва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. включването в стойността на продажбите на оборота, формиран от стоките или услугите на съответното предприятие, зависи от условието да става въпрос за „[реализираните] продажби[…], с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден[ия] географски район в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0782"><NO.P>782</NO.P><TXT>Следователно в точка 13 от Насоките от 2006 г. не става въпрос нито за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0418" REF.END="QE0418"/>договорени продажби<QUOT.END REF.START="QS0418" CODE="201C" ID="QE0418"/>, нито за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0419" REF.END="QE0419"/>фактурирани продажби<QUOT.END REF.START="QS0419" CODE="201C" ID="QE0419"/> в ЕИП, а само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0420" REF.END="QE0420"/>реализираните продажби<QUOT.END REF.START="QS0420" CODE="201C" ID="QE0420"/> в ЕИП. Следователно тази точка не възпрепятства Комисията да отчете реализираните продажби към клиенти, установени извън ЕИП, нито пък изисква да се отчитат договорените или фактурираните продажби в ЕИП. Иначе би било достатъчно участващо в нарушение предприятие да договори продажбите си с дъщерните дружества на своите намиращи се извън ЕИП клиенти или да им ги фактурира, за да си осигури неотчитането на тези продажби при изчисляването на размера на евентуална глоба, която съответно би се оказала много по-малка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Samsung SDI и Samsung SDI (Malaysia)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑615/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:190">EU:C:2017:190</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0783"><NO.P>783</NO.P><TXT>Що се отнася до тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0421" REF.END="QE0421"/>[реализирани] продажби[…] в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0421" CODE="201C" ID="QE0421"/>, което жалбоподателите искат да изведат от Решение на Комисията по преписка COMP/39.406 — Морски тръби, достатъчно е да се припомни, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи сама по себе си за правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, тъй като тази рамка е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките от 2006 г. (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110909">9 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alliance One International/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:442">EU:T:2011:442</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0242">242</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и че при всички положения не е доказано, че фактическите обстоятелства в случая, по който е постановено това решение, каквито са пазарите, стоките, страните, предприятията и съответните периоди, са сравними с тези в разглеждания случай (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120629">29 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑360/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:332">EU:T:2012:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0262">262</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="131"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0784"><NO.P>784</NO.P><TXT>Посоченото понятие трябва да се тълкува предвид целта на точка 13 от Насоките от 2006 г. Тази цел, както е видно от точки 764—766 по-горе, е като отправна точка за изчисляването на глобите да се използва размер, който отразява по-специално икономическото значение на нарушението на засегнатия пазар, като реализираният оборот от стоките или услугите, предмет на нарушението, представлява обективен фактор, който дава точна мярка за вредността му за нормалната конкуренция (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portugal Telecom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑208/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:368">EU:T:2016:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0236">236</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0785"><NO.P>785</NO.P><TXT>За да определи дали продажби са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0422" REF.END="QE0422"/>[реализирани] в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0422" CODE="201C" ID="QE0422"/> по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г., Комисията съответно трябва да избере критерий, който да е отражение на реалността на пазара, тоест най-добре да може да очертае последиците от картела за конкуренцията в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0786"><NO.P>786</NO.P><TXT>В съображения 1186 и 1197 от обжалваното решение Комисията посочва, че за да изчисли стойността на продажбите, е взела предвид оборота от продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0423" REF.END="QE0423"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0423" CODE="201C" ID="QE0423"/>, маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0424" REF.END="QE0424"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0424" CODE="201C" ID="QE0424"/>, маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0425" REF.END="QE0425"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0425" CODE="201C" ID="QE0425"/> и маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0426" REF.END="QE0426"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0426" CODE="201C" ID="QE0426"/>. Както следва от съображение 1194 от посоченото решение, продажбите, свързани с маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0427" REF.END="QE0427"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0427" CODE="201C" ID="QE0427"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0428" REF.END="QE0428"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0428" CODE="201C" ID="QE0428"/>, са обхващали както продажбите на услуги по превоз на товари по изходящите маршрути, така и продажбите на входящи услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0787"><NO.P>787</NO.P><TXT>В същото съображение, за да обоснове включването на оборота от продажбата на тези услуги в стойността на продажбите, Комисията се позовава на необходимостта да отчете техните <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0429" REF.END="QE0429"/>особености<QUOT.END REF.START="QS0429" CODE="201C" ID="QE0429"/>. Така тя по-специално отбелязва, че единното продължено нарушение се отнася за посочените услуги и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0430" REF.END="QE0430"/>антиконкурентните уговорки могат да имат отрицателно отражение върху вътрешния пазар, що се отнася до [тях]<QUOT.END REF.START="QS0430" CODE="201C" ID="QE0430"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0788"><NO.P>788</NO.P><TXT>Както впрочем следва от точки 156—237 по-горе и противно на твърденията на жалбоподателите, можело е да се предвиди, че единното продължено нарушение, включително при входящите маршрути, ще има съществени и непосредствени последици за вътрешния пазар или в ЕИП, поради което може да навреди на нормалната конкуренция на територията на ЕИП. В съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение Комисията обаче признава, че част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0431" REF.END="QE0431"/>вредата<QUOT.END REF.START="QS0431" CODE="201C" ID="QE0431"/>, произтичаща от спорното поведение при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0432" REF.END="QE0432"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0432" CODE="201C" ID="QE0432"/>, може да се материализира извън ЕИП. Тя също така подчертава, че част от тези услуги е извършена извън ЕИП. Поради това въз основа на точка 37 от Насоките от 2006 г. за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0433" REF.END="QE0433"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0433" CODE="201C" ID="QE0433"/> тя намалява с 50 % основния размер на глобата на уличените превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0789"><NO.P>789</NO.P><TXT>При това положение, да се приеме, че Комисията не е можела да включи в стойността на продажбите 50 % от реализирания оборот при тези маршрути, би означавало да ѝ се забрани при изчисляването на размера на глобата да отчете продажби, които попадат в обхвата на единното продължено нарушение и които могат да навредят на конкуренцията в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0790"><NO.P>790</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателите, тава намаляване не е опорочено поради незаконосъобразност. Както следва от съображение 1241 и бележка под линия 1536 от обжалваното решение, Комисията прилага посоченото намаляване на основание точка 37<?PAGE NO="132"?> от тези насоки, която е оправомощава да се отклони от общата методология, изложена в същите насоки, когато особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай го обосновават.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0791"><NO.P>791</NO.P><TXT>В това отношение в решението, с което се налага глоба, Комисията е длъжна да изложи мотиви по-специално за размера на наложената глоба и за избрания в това отношение метод. Тя трябва да посочи в решението си оценъчните фактори, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е длъжна да включва в решението по-подробно изложение или цифровите данни, свързани с начина на изчисляване на глобата. Комисията обаче трябва да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид фактори (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171110">10 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Icap и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑180/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:795">EU:T:2017:795</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0291">291</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0792"><NO.P>792</NO.P><TXT>Когато, както в разглеждания случай, Комисията реши да приложи точка 37 от Насоките от 2006 г. и съответно да се отклони от общата методология, изложена в тези насоки, чрез които се е самоограничила при упражняването на правомощието си за преценка при определянето на размера на глобите, изискването за мотивиране се налагат с още по-голяма сила. Тези мотиви трябва да бъдат още по-точни, тъй като в посочената точка се прави само неясно позоваване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0434" REF.END="QE0434"/>особеностите на даден случай<QUOT.END REF.START="QS0434" CODE="201C" ID="QE0434"/> и съответно на Комисията се оставя широко право на преценка да извърши извънредно адаптиране на основните размери на глобите на засегнатите предприятия. Всъщност в такъв случай спазването от Комисията на гаранциите, предоставени от правовия ред на Съюза в административните производства, сред които е задължението за мотивиране, е от още по-съществено значение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161213">13 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Printeos и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑95/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:722">EU:T:2016:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0793"><NO.P>793</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се констатира, че Комисията се придържа към общата методология от Насоките от 2006 г. на почти всички етапи на изчисляване на глобата и въз основа на точка параграф 37 се отклонява от тях само, за да приложи общото намаляване с 50 % към основния размер. Причините, поради които Комисията решава да се отклони по този начин от общата методология от Насоките от 2006 г., която е следвала на предходните етапи на изчисляване на основния размер на глобата, се съдържат в съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение. Както вече бе посочено в точка 788 по-горе, съгласно тези съображения част от разглежданите услуги е извършена извън ЕИП и част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0435" REF.END="QE0435"/>вредата<QUOT.END REF.START="QS0435" CODE="201C" ID="QE0435"/>, произтичаща от спорното поведение при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0436" REF.END="QE0436"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0436" CODE="201C" ID="QE0436"/>, би трябвало да се е материализирала извън ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0794"><NO.P>794</NO.P><TXT>Уточнявайки тези обстоятелства, обосноваващи намаляване с 50 % на основния размер както за входящите, така и за изходящи маршрути, Комисията впрочем излага достатъчно мотиви, подкрепящи общото намаляване с 50 %, и съответно позволява на жалбоподателите да разберат основателността на използваната методология, а на Общия съд — да провери това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0795"><NO.P>795</NO.P><TXT>Що се отнася до основателността на общото намаляване с 50 %, трябва да се отбележи, че Комисията не може да бъде обвинявана в произвол. Комисията всъщност основава своя подход на два обективни критерия (вж. т. 793 по-горе), чиято валидност жалбоподателите впрочем не оспорват, а именно, от една страна, местата на физическо предоставяне на услугите по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0437" REF.END="QE0437"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0437" CODE="201C" ID="QE0437"/> и от друга страна, местата на материализиране на вредата, произтичаща от единното продължено нарушение при тези маршрути.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="133"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0796"><NO.P>796</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяната липса на точен анализ на тези места, трябва да се приеме, че Комисията е можела да извърши извънредно адаптиране на основния размер, приемайки, че двата избрани критерия обосновават намаляване като предоставеното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0797"><NO.P>797</NO.P><TXT>Твърдението на жалбоподателите, че са реализирали по-голям оборот при входящите маршрути отколкото при изходящите маршрути, е ирелевантно в това отношение. Всъщност, от една страна, с това твърдение, отнасящо се изключително за индивидуалното положение на жалбоподателите, не може да се докаже погрешността на двата критерии, избрани в съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение, които се отнасят по-общо за входящите и изходящите услуги по превоз на товари, както и за вредата, причинена от единното продължено нарушение във връзка с тези услуги. От друга страна, при всички положения, това твърдение предполага, че общото намаляване с 50 % изхожда от виждането, че релевантният оборот се разпределя поравно между входящи и изходящи маршрути, а това не следва от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0798"><NO.P>798</NO.P><TXT>Доколкото според жалбоподателите Комисията обаче е трябвало да коригира процента на това намаляване според разпределението на оборота на всеки от уличените превозвачи, трябва да се припомни, че при определянето на размера на глобата прилагането на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика, противоречащи на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑628/10 P и C‑14/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:479">EU:C:2012:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0799"><NO.P>799</NO.P><TXT>Прилагането на диференциран метод за изчисляване за уличените превозвачи според разпределянето на техния оборот между входящите и изходящите маршрути освен това би означавало на някои от тях да се предостави предимство въз основа на критерий, който е ирелевантен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pilkington Group и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑101/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:631">EU:C:2016:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0800"><NO.P>800</NO.P><TXT>Освен това, доколкото жалбоподателите твърдят, че са третирани неравно спрямо уличените превозвачи, които реализирали по-голям оборот при изходящите маршрути отколкото при входящите маршрути, трябва да се припомни, че принципът на равно третиране, който е основен принцип на правото на Съюза, залегнал в член 20 от Хартата, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141112">12 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑580/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2363">EU:C:2014:2363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0801"><NO.P>801</NO.P><TXT>Тъй като жалбоподателите твърдят, че е допуснато нарушение на принципа на равно третиране, именно те трябва точно да посочат кои са сходните положения, които според тях са третирани по различен начин, или различните положения, които според тях са третирани еднакво (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130412">12 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Du Pont de Nemours (France) и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑31/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:167">EU:T:2013:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0311">311</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0802"><NO.P>802</NO.P><TXT>В разглеждания случай жалбоподателите обаче не посочват такива положения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="134"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0803"><NO.P>803</NO.P><TXT>Следователно Комисията е могла да използва 50 % от реализирания оборот при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0438" REF.END="QE0438"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0438" CODE="201C" ID="QE0438"/> като обективен елемент, който дава точна мярка за вредността на участието на жалбоподателите в спорният картел за нормалната конкуренция, стига той да е формиран от продажби, които имат връзка с ЕИП (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>InnoLux/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑91/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:92">EU:T:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0804"><NO.P>804</NO.P><TXT>Такава връзка впрочем съществува в разглеждания случай за входящите маршрути, тъй като, както следва от съображения 1194 и 1241 от обжалваното решение и както твърди Комисията в писмените си изявления, входящите услуги по превоз на товари се предоставят частично вътре в ЕИП. Всъщност, както бе отбелязано в точка 198 по-горе, с посочените услуги се цели именно да стане възможно придвижването на стоки от трети страни към ЕИП. Както правилно отбелязва Комисията, част от тяхното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0439" REF.END="QE0439"/>физическо<QUOT.END REF.START="QS0439" CODE="201C" ID="QE0439"/> извършване по дефиниция става в ЕИП, където се осъществява част от превоза на тези стоки и където каца товарният самолет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0805"><NO.P>805</NO.P><TXT>При това положение Комисията основателно приема, че продажбите на входящи услуги по превоз на товари са били реализирани в ЕИП по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0806"><NO.P>806</NO.P><TXT>Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли и следва да се заключи, че без да допуска грешка, Комисията е включила в стойността на продажбите 50 % от оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Включването в стойността на продажбите на общата цена на услугите по превоз на товари, а не само на допълнителните такси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0807"><NO.P>807</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила точка 13 от Насоките от 2006 г., включвайки в стойността на продажбите елементи от цената на услугите по превоз на товари, за които не е доказала, че имат някаква връзка с единното продължено нарушение. Това по-специално били тарифите и допълнителните такси, различни ДТГ и ДТС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0808"><NO.P>808</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0809"><NO.P>809</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0440" REF.END="QE0440"/>стойност на продажбите<QUOT.END REF.START="QS0440" CODE="201C" ID="QE0440"/> по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г. отразява цената без данъците, фактурирана на клиента за стоката или услугата, която е обектът на съответното нарушение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090506">6 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑127/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:142">EU:T:2009:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130618">18 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ICF/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑406/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:322">EU:T:2013:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0176">176</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Предвид преследваната с тази точка цел, възпроизведена в точка 6 от същите насоки — а именно като отправна точка за изчисляване на размера на налаганата на предприятие глоба да се използва сума, която отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на това предприятие в него (вж. т. 764 по-горе) — понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0441" REF.END="QE0441"/>стойност на продажбите<QUOT.END REF.START="QS0441" CODE="201C" ID="QE0441"/> съответно трябва да се разбира като отнасящо се за продажбите, реализирани на засегнатия от нарушението пазар (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne + Nagel International и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑261/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:56">EU:C:2018:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0810"><NO.P>810</NO.P><TXT>Поради това, за да определи стойността на продажбите, Комисията може да използва общата цена, фактурирана от предприятието на неговите клиенти на засегнатия пазар на стоки или услуги, без да е необходимо да се разграничават или изваждат различни<?PAGE NO="135"?> елементи на тази цена според това дали са били обект на координиране (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne + Nagel International и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑261/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:56">EU:C:2018:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0811"><NO.P>811</NO.P><TXT>Както впрочем отбелязва по същество Комисията, ДТГ и ДТС не са отделни стоки или услуги, които могат да бъдат обект на нарушение на членове 101 ДФЕС или 102 ДФЕС. Напротив, както следва от съображения 17, 108 и 1187 от обжалваното решение, ДТГ и ДТС са само два елемента от цената на разглежданите услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0812"><NO.P>812</NO.P><TXT>Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, точка 13 от Насоките от 2006 г. не възпрепятства вземането предвид от Комисията на цялата сума на продажбите, свързани с разглежданите услуги, без да я разделя на съставящите я елементи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0813"><NO.P>813</NO.P><TXT>В допълнение трябва да се отбележи, че застъпваният от жалбоподателите подход означава да се приеме, че елементите на цената, които не са били конкретно предмет на координиране между уличените превозвачи, трябва да се изключат от стойността на продажбите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0814"><NO.P>814</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че няма основателна причина от стойността на продажбите да се изключват влаганите материали, разходът за които е извън контрола на участниците в твърдяното нарушение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090506">6 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑127/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:142">EU:T:2009:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Противно на твърденията на жалбоподателите, същото се отнася за ценовите елементи, като например тарифите, които конкретно не са били предмет на координиране, но са неразделна част от продажната цена на съответната стока или услуга (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000315">15 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cimenteries CBR и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:77">EU:T:2000:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP5030">5030</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0815"><NO.P>815</NO.P><TXT>Иначе би се стигнало до задължаване на Комисията да не взема предвид брутния оборот в някои случаи, но да го взема предвид в други случаи, в зависимост от праг, който би се прилагал трудно и би създал условия за безкрайни и неразрешими спорове, включително за твърдения за дискриминация (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑272/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:810">EU:C:2011:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0816"><NO.P>816</NO.P><TXT>Следователно Комисията не е нарушила точка 13 от Насоките от 2006 г., заключавайки в съображение 1190 от обжалваното решение, че трябва да се вземе предвид цялата сума на продажбите, свързани с разглежданите услуги, без да е необходимо да я разделя на съставящите я елементи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0817"><NO.P>817</NO.P><TXT>Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Включването в стойността на продажбите на продажби, реализирани при маршрути без връзка с местните и изолирани събития, в които жалбоподателите участвали, при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0442" REF.END="QE0442"/>шепа маршрути<QUOT.END REF.START="QS0442" CODE="201C" ID="QE0442"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0818"><NO.P>818</NO.P><TXT>Жалбоподателите се оплакват, че Комисията е използвала стойността на продажбите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0443" REF.END="QE0443"/>във връзка с големи географски зони<QUOT.END REF.START="QS0443" CODE="201C" ID="QE0443"/>, при положение че повечето от деянията, за които им се търсела отговорност, били местни и изолирани събития, които най-много да засягали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0444" REF.END="QE0444"/>шепа маршрути<QUOT.END REF.START="QS0444" CODE="201C" ID="QE0444"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="136"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0819"><NO.P>819</NO.P><TXT>Изключването на продажби, необхванати от единното продължено нарушение, щяло да бъде още по-справедливо, като се има предвид, от една страна, че само малко на брой продажби били засегнати от спорното поведение, тъй като общата политика на жалбоподателите била да прилагат същите допълнителни такси като Lufthansa в рамките на обединението, за което се отнася освобождаването от 1996 г., и от друга страна, че незаконосъобразността на определен брой елементи на единното продължено нарушение не била доказана. Това по-специално се отнасяло за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0445" REF.END="QE0445"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0445" CODE="201C" ID="QE0445"/>, за които Комисията не извършила оценка на регулаторните режими на третите страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0820"><NO.P>820</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0821"><NO.P>821</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, както следва от всичко изложено по-горе, че Комисията основателно е счела жалбоподателите за отговорни за единното продължено нарушение при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0446" REF.END="QE0446"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0446" CODE="201C" ID="QE0446"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0447" REF.END="QE0447"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0447" CODE="201C" ID="QE0447"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0448" REF.END="QE0448"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0448" CODE="201C" ID="QE0448"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0449" REF.END="QE0449"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0449" CODE="201C" ID="QE0449"/>. Следователно единното продължено нарушение обхваща всички тези маршрути, а не само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0450" REF.END="QE0450"/>шепата маршрути<QUOT.END REF.START="QS0450" CODE="201C" ID="QE0450"/>, при които жалбоподателите твърдят, че са участвали в местни и изолирани събития.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0822"><NO.P>822</NO.P><TXT>Следователно, без да нарушава точка 13 от Насоките от 2006 г., Комисията е могла да включи в стойността на продажбите, реализирани при всички маршрути <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0451" REF.END="QE0451"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0451" CODE="201C" ID="QE0451"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0452" REF.END="QE0452"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0452" CODE="201C" ID="QE0452"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0453" REF.END="QE0453"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0453" CODE="201C" ID="QE0453"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0454" REF.END="QE0454"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0454" CODE="201C" ID="QE0454"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0823"><NO.P>823</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното оплакването, че в стойността на продажбите е включен оборотът от продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0455" REF.END="QE0455"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0455" CODE="201C" ID="QE0455"/>, трябва да се уважи, а за останалото настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втората част: грешки при определянето на тежестта на единното продължено нарушение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0824"><NO.P>824</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 г. и точки 19 и 20 от Насоките от 2006 г., определяйки прекомерен коефициент за тежест от 16 %. Според жалбоподателите Комисията всъщност не е отчела всички релевантни обстоятелства в разглеждания случай при определянето на тежестта на единното продължено нарушение. Комисията по-специално не отчела индивидуалната отговорност на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0825"><NO.P>825</NO.P><TXT>Доводите на жалбоподателите по същество се състоят от пет оплаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0826"><NO.P>826</NO.P><TXT>На първо място, Комисията неправилно пропуснала да отчете факта, че единното продължено нарушение не обхваща цялата цена на въпросните услуги и че координирането на два (маловажни) елемента от общата цена, без установено отражение върху последната, е явно с по-малка тежест от координирането на цялата цена с доказани последици за пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0827"><NO.P>827</NO.P><TXT>На второ място, приложеният от Комисията коефициент за тежест от 16 % представлявал между 45 % и 320 % от стойността на съответните допълнителни такси и така надхвърлял максималния праг от 30 %, посочен в точка 21 от Насоките от 2006 г. Допълнителните такси всъщност заедно представлявали годишно между 5 % и 35 % от общата стойността на съответните продажби между февруари 2000 г. и февруари 2006 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="137"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0828"><NO.P>828</NO.P><TXT>На трето място, в съображение 1199 от обжалваното решение, без никаква обосновка Комисията предположила, че единното продължено нарушение е извършвано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0456" REF.END="QE0456"/>в ущърб [на] клиентите и в крайна сметка на широката общественост<QUOT.END REF.START="QS0456" CODE="201C" ID="QE0456"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0829"><NO.P>829</NO.P><TXT>На четвърто място, прилагането на единен коефициент за всички адресати на обжалваното решение противоречало на принципа на индивидуализиране на наказанията и принципа на пропорционалност. Намаляването с 10 %, предоставено на жалбоподателите поради наличието на смекчаващи обстоятелства в съображение 1259 от обжалваното решение, не отразявало напълно разликата между положението на жалбоподателите и това на другите уличени превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0830"><NO.P>830</NO.P><TXT>На пето място, деянията на жалбоподателите били извършени извън ограничената група и като цяло се свеждали до координиране в съответствие със СВУ в трети страни и до сътрудничество в рамките на обединения. Тези деяния не били тайни, повечето от тях станали публично достояние във вестници или в интернет и били представени на органите по конкуренция или одобрени от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0831"><NO.P>831</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0832"><NO.P>832</NO.P><TXT>Според член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да се определи размерът на глобата, предвид по-специално трябва да се вземе тежестта на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0833"><NO.P>833</NO.P><TXT>В точки 19—23 от Насоките от 2006 г. се предвижда следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0457" REF.END="QE0457"/>19. Основният размер на глобата ще се обвързва с [дял от] стойността на продажбите, [зависещ] от степента на тежест[…] на нарушението, умножен[…] по броя на годините на нарушението.</P><P>20. Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.</P><P>21. Като общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите.</P><P>22. За да се прецени дали делът [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не.</P><P>23. Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата<QUOT.END REF.START="QS0457" CODE="201C" ID="QE0457"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0834"><NO.P>834</NO.P><TXT>Според съдебната практика хоризонтално споразумение, с което съответните предприятия се споразумяват не за общата цена, а за елемент от нея, съставлява хоризонтално споразумение за фиксиране на цени по смисъла на точка 23 от Насоките от 2006 г., поради<?PAGE NO="138"?> което е сред най-вредните ограничения на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>UTi Worldwide и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑264/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:112">EU:T:2016:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0277">277</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0278">278</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0835"><NO.P>835</NO.P><TXT>Следователно, както припомня Комисията в съображение 1208 от обжалваното решение, такова споразумение по принцип заслужава коефициент за тежест, който се намира в горния край на скàлата от 0 % до 30 %, посочена в точка 21 от Насоките от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0836"><NO.P>836</NO.P><TXT>Според съдебната практика коефициент за тежест, който е значително по-малък спрямо горната граница на тази скàла, е много благоприятен за предприятие, което е страна по такова споразумение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Team Relocations и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑444/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:464">EU:C:2013:464</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и може дори да се обоснове предвид самото естество на нарушението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philips и Philips France/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑98/17 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:774">EU:C:2018:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0837"><NO.P>837</NO.P><TXT>В съображение 1199 от обжалваното решение Комисията впрочем приема именно че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0458" REF.END="QE0458"/>споразуменията и/или съгласуваните практики, за които се отнася […] [обжалваното] решение, засягат фиксирането на различни ценови елементи<QUOT.END REF.START="QS0458" CODE="201C" ID="QE0458"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0838"><NO.P>838</NO.P><TXT>Следователно в съображения 1199, 1200 и 1208 от обжалваното решение Комисията правилно квалифицира спорното поведение като споразумение или хоризонтална практика за цени, въпреки че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0459" REF.END="QE0459"/>не обхваща цялата цена за въпросните услуги<QUOT.END REF.START="QS0459" CODE="201C" ID="QE0459"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0839"><NO.P>839</NO.P><TXT>Ето защо Комисията основателно заключава в съображение 1208 от обжалваното решение, че спорните споразумения и практики са сред най-вредните ограничения на конкуренцията, поради което заслужават коефициент за тежест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0460" REF.END="QE0460"/>в горния край на скàлата<QUOT.END REF.START="QS0460" CODE="201C" ID="QE0460"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0840"><NO.P>840</NO.P><TXT>Коефициентът за тежест от 16 %, който Комисията определя в съображение 1212 от обжалваното решение и е значително по-малък спрямо горната граница на скàлата, посочена в точка 21 от Насоките от 2006 г., съответно може да се обоснове предвид самото естество на единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0841"><NO.P>841</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, както следва от съображения 1209—1212 от обжалваното решение, че Комисията не се позовава само на естеството на единното продължено нарушение, за да определи коефициента за тежест на 16 %. В това решение Комисията се позовава на общите пазарни дялове на уличените превозвачи на световно равнище и при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0461" REF.END="QE0461"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0461" CODE="201C" ID="QE0461"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0462" REF.END="QE0462"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0462" CODE="201C" ID="QE0462"/> (съображение 1209), на географския обхват на спорния картел (съображение 1210) и на привеждането в изпълнение на спорните споразумения и практики (съображение 1211).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0842"><NO.P>842</NO.P><TXT>В рамките на настоящата част жалбоподателите обаче не оспорват основателността на тези фактори за целите на определянето на коефициента за тежест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0843"><NO.P>843</NO.P><TXT>При това положение жалбоподателите не могат да твърдят, че коефициент за тежест от 16 % е незаконосъобразен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0844"><NO.P>844</NO.P><TXT>Това заключение не може да се обори с никой от доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="139"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0845"><NO.P>845</NO.P><TXT>На първо място, доколкото жалбоподателите твърдят, че Комисията е трябвало да отчете твърдяната публичност на техните машинации, трябва да се отбележи, че доводите им не се подкрепят както от правна, така и от фактическа страна. От правна страна, трябва да се припомни, че тайният характер на картел със сигурност е обстоятелство, което може да увеличи тежестта. Точка 23 от Насоките от 2006 г. обаче не поставя квалифицирането на нарушение като едно от най-вредните ограничения на конкуренцията в зависимост от тайния му характер. В тази точка само се посочва, че хоризонталните споразумения за фиксиране на цени, които поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0463" REF.END="QE0463"/>обикновено са поверителни<QUOT.END REF.START="QS0463" CODE="201C" ID="QE0463"/>. Следователно тайният характер на нарушение не е абсолютно необходимо условие за квалифицирането му като тежко по смисъла на точка 23 от Насоките от 2006 г. и за съответното му санкциониране (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:396">EU:T:2006:396</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0252">252</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0846"><NO.P>846</NO.P><TXT>Поради това, дори да се допусне, че е доказан, тайният характер на машинациите на жалбоподателите не може да постави под въпрос законосъобразността на коефициента за тежест, определен в съображение 1212 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0847"><NO.P>847</NO.P><TXT>Трябва всъщност да се отбележи, както прави Комисията, че жалбоподателите не само са участвали в публични машинации. Напротив, те са участвали в тайни машинации, редица от които дори свидетелстват за активно желание за прикриване. Така в съображение 144 от обжалваното решение Комисията отбелязва размяна на вътрешни електронни съобщения от януари 2000 г., в която служител на жалбоподателите указва на своите колеги <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0464" REF.END="QE0464"/>да се позовават на други превозвачи [в отговор на писмо от сдружението на финландските спедитори], тъй като това може да създаде проблем с антитръстовите надзорни органи<QUOT.END REF.START="QS0464" CODE="201C" ID="QE0464"/> (вж. също т. 400 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0848"><NO.P>848</NO.P><TXT>На второ място, доколкото жалбоподателите твърдят, че няма доказани последици от единното продължено нарушение и че Комисията е пропуснала да докаже, че то е извършвано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0465" REF.END="QE0465"/>в ущърб [на] клиентите и в крайна сметка на широката общественост<QUOT.END REF.START="QS0465" CODE="201C" ID="QE0465"/>, трябва да се припомни, че съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="009" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1998">ОВ C 9, 1998 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69) при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взето предвид по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0466" REF.END="QE0466"/>неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено<QUOT.END REF.START="QS0466" CODE="201C" ID="QE0466"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0849"><NO.P>849</NO.P><TXT>Това изискване обаче вече не присъства в Насоките от 2006 г., които са приложими в разглеждания случай. Тези насоки съответно не задължават Комисията да отчита конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да определи дела от стойността на продажбите, прилаган предвид тежестта, в съответствие с точки 19—24 от тези насоки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>FSL и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑655/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:383">EU:T:2015:383</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0539">539</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0850"><NO.P>850</NO.P><TXT>Съдебната практика вече не изисква от нея да го прави, поне при ограничаване на конкуренция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0467" REF.END="QE0467"/>с оглед на целта<QUOT.END REF.START="QS0467" CODE="201C" ID="QE0467"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0851"><NO.P>851</NO.P><TXT>Всъщност, тежестта на нарушение на правилата за конкуренция трябва да се установява въз основа на голям брой фактори. Сред тях по-специално са конкретните обстоятелства по случая, неговият контекст и възпиращото действие на глобите, без същевременно да е<?PAGE NO="140"?> установяван обвързващ или изчерпателен списък с критерии, които задължително трябва да бъдат взети предвид (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960325">25 март 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>SPO и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑137/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:130">EU:C:1996:130</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Rørindustri и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0241">241</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0852"><NO.P>852</NO.P><TXT>Последиците за пазара наистина могат да бъдат взети предвид, но те ще имат съществено значение само при наличие на споразумения, решения или съгласувани практики, които нямат пряко за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и които съответно могат да попаднат в приложното поле на член 101 ДФЕС само поради конкретните им последици (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181212">12 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Servier и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑691/14</NO.CASE>, обжалвано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:922">EU:T:2018:922</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP1809">1809</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0853"><NO.P>853</NO.P><TXT>Иначе на етапа на изчисляване на размера на глобата на Комисията би се вменило задължение, каквото съгласно постоянната съдебна практика тя няма за целите на прилагането на член 101 ДФЕС, щом като разглежданото нарушение има антиконкурентен предмет (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prym и Prym Consumer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑534/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:505">EU:C:2009:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0854"><NO.P>854</NO.P><TXT>В съображение 903 от обжалваното решение Комисията квалифицира спорното поведение като ограничаване на конкуренция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0468" REF.END="QE0468"/>с оглед на целта<QUOT.END REF.START="QS0468" CODE="201C" ID="QE0468"/>. Противно на твърденията на жалбоподателите тя съответно не е била длъжна да взема предвид конкретното отражение на единното продължено нарушение върху пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0855"><NO.P>855</NO.P><TXT>Това не променя факта, че ако при изчисляването на размера на глобата Комисията счита за уместно да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, тя не може само да се позове на обикновена презумпция, а трябва да представи конкретни, достоверни и достатъчни индиции, които позволяват да се прецени действителното въздействие, което нарушението е могло да има по отношение на конкуренцията на посочения пазар (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prym и Prym Consumer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑534/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:505">EU:C:2009:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0856"><NO.P>856</NO.P><TXT>Също така, макар при определянето на глобите Комисията да не е длъжна да доказва, че разглежданото нарушение е осигурило незаконосъобразно предимство на съответните предприятия, нито евентуално да взема предвид липсата на такова предимство, преценката на незаконосъобразната облага, получена чрез нарушението, може да бъде релевантна, ако Комисията се позове именно на последната, за да определи коефициента за тежест (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000315">15 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cimenteries CBR и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:77">EU:T:2000:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP4881">4881</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP4882">4882</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0857"><NO.P>857</NO.P><TXT>В съображение 1199 от обжалваното решение при определянето на коефициента за тежест Комисията приема, че спорните споразумения и практики са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0469" REF.END="QE0469"/>облагодетелствали [уличените превозвачи] в ущърб [на] клиентите и в крайна сметка на широката общественост<QUOT.END REF.START="QS0469" CODE="201C" ID="QE0469"/>. Тя обаче не посочва каквото и да било доказателство в подкрепа на тази констатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0858"><NO.P>858</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, че въпросната констатация не е самостоятелен мотив, на който Комисията се е позовала, за да прецени тежестта на единното продължено нарушение, а е виждане наред с други, което е отчела при преценката на естеството на това нарушение в съображения 1199—1208 от обжалваното решение. Това виждане впрочем не<?PAGE NO="141"?> съставлява необходимата основа за заключението, че посоченото нарушение е засягало определянето на елементи от цената на услугите по превоз на товари и съответно е можело да обоснове коефициент за тежест, намиращ се на долната граница на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0470" REF.END="QE0470"/>горния край на скàлата<QUOT.END REF.START="QS0470" CODE="201C" ID="QE0470"/>, предвиден в точка 23 от Насоките от 2006 г. за най-вредните ограничения на конкуренцията. Поради това с настоящия довод не може да се оспори преценката на естеството на въпросното нарушение, съдържаща се в обжалваното решение. Поради това, тъй като жалбоподателите не са доказали, че коефициентът за тежест не е бил обоснован предвид другите фактори, взети предвид в обжалваното решение (вж. т. 841 и 842 по-горе), настоящият довод трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0859"><NO.P>859</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до оплакването, че определеният коефициент за тежест представлявал между 45 % и 320 % от стойността на съответните допълнителни такси и така надхвърлял предвидения в точка 21 от Насоките от 2006 г. максимален праг от 30 % от стойността на продажбите, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателите изхождат от погрешна отправна точка, а именно че Комисията трябвало да отчете само размера на допълнителните такси, а не цялата цена на въпросните услуги, за да определи стойността на продажбите (вж. т. 809—816 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0860"><NO.P>860</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до оплакванията, че били нарушени принципът на индивидуализиране на наказанията и принципът на пропорционалност и че Комисията пропуснала да отчете особеностите на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение, трябва да се припомни, че сред елементите, които могат да се включат в преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при създаването на картела, изгодата, която са могли да извлекат от него, размерът им и стойността на съответните стоки, както и възможната опасност, която този вид нарушения представлява за целите на Съюза (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Sanitario/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑636/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:56">EU:C:2017:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0861"><NO.P>861</NO.P><TXT>Трябва обаче, да се припомни, че отчитането на евентуални разлики между поведението на различните предприятия, участвали в едно и също нарушение, не трябва непременно да се извършва при определянето на коефициентите за тежест, а може да се направи на друг етап от изчисляването на глобата, например при коригирането на основния размер в зависимост от наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по точки 28 и 29 от Насоките от 2006 г. (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑638/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:53">EU:C:2017:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0862"><NO.P>862</NO.P><TXT>При определянето на коефициента за тежест в съображение 1208 от обжалваното решение Комисията впрочем посочва, че оценява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0471" REF.END="QE0471"/>възможността някои превозвачи да са играли незначителна роля […] като евентуално смекчаващо обстоятелство<QUOT.END REF.START="QS0471" CODE="201C" ID="QE0471"/>. Ето защо в съображения 1258 и 1259 от това решение тя приема, че участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение е било ограничено, поради което намалява с 10 % основния размер на глобата им поради наличие на смекчаващи обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0863"><NO.P>863</NO.P><TXT>Следователно Комисията не е допуснала грешка като не е отчела ограниченото участие на жалбоподателите в единното продължено нарушени и на етапа на определянето на коефициента за тежест. Що се отнася до въпроса дали намаляването на размера на глобата с 10 %, предоставено на жалбоподателите поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение при преценката на смекчаващите обстоятелства, е достатъчно, той се припокрива с петата част от настоящото основание и ще бъде разгледан там.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="142"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0864"><NO.P>864</NO.P><TXT>Следователно настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Третата част: грешки при определянето на продължителността на единното продължено нарушение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0865"><NO.P>865</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешка при определянето на продължителността на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0866"><NO.P>866</NO.P><TXT>Доводите, които жалбоподателите излагат в подкрепа на настоящата част, се припокриват с изложените от тях в подкрепа на третото основание. Както обаче следва от точки 353—358 по-горе, тези доводи не са основателни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0867"><NO.P>867</NO.P><TXT>Поради това настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртата част: грешки при увеличаването на основния размер поради повторност на нарушението</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0868"><NO.P>868</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка, увеличавайки с 50 % основния размер на глобата, наложена на SAS Consortium и SAS Cargo, за да отчете факта, че SAS Consortium е било адресат на Решение 2001/716/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20010718">18 юли 2001 г.</DATE> относно процедура по прилагане на член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP.D.2 37.444 — SAS/Maersk Air и преписка COMP.D.2 37.386 — Sun-Air срещу SAS и Maersk Air) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="265" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2001">ОВ L 265, 2001 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0869"><NO.P>869</NO.P><TXT>Според жалбоподателите Решение 2001/716, от една страна, се отнася за нарушение, което не е нито същото като описаното в обжалваното решение, нито подобно на него, и от друга страна, не може да обоснове увеличаване на размера на глобата за деянията, предхождащи <DATE ISO="20010718">18 юли 2001 г.</DATE>, а именно датата на приемане на Решение 2001/716.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0870"><NO.P>870</NO.P><TXT>Жалбоподателите освен това твърдят, че през 2002 г. са получили уверения от датския орган по конкуренция, че властите на Съюза няма да могат да предприемат действия срещу тарифите за превоз на товари, одобрени или координирани от публични органи и приложими за маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0472" REF.END="QE0472"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0472" CODE="201C" ID="QE0472"/>. Жалбоподателите твърдят също, че в практиката си по вземане на решения Комисията насърчава създаването на обединения между превозвачи, включващи координиране на цените.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0871"><NO.P>871</NO.P><TXT>Както следва от точка 28 от Насоките от 2006 г. и от практиката на Съда, повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство е налице, когато едно предприятие продължава или повторно извършва същото или подобно нарушение, след като Комисията или национален орган по конкуренция е установил(а), че това предприятие е нарушило разпоредбите на 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Versalis и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑93/13 P и C‑123/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:150">EU:C:2015:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0872"><NO.P>872</NO.P><TXT>Според съдебната практика, при установяването на повторност нарушения са подобни или от същия вид, щом като и с двете се нарушават едни и същи разпоредби от Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071212">12 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>BASF и<?PAGE NO="143"?> UCB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑101/05 и T‑111/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:380">EU:T:2007:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090506">6 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Outokumpu и Luvata/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑122/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:141">EU:T:2009:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoechst/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑161/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:366">EU:T:2009:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0147">147</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0873"><NO.P>873</NO.P><TXT>Отчитането на повторността на нарушението от Комисията отговаря на необходимостта да се наказва повтарящото се неспазване на правилата за конкуренция от едно и също предприятие (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100617">17 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:346">EU:C:2010:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и има за цел да насърчи предприятията, показали склонност да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0874"><NO.P>874</NO.P><TXT>Установяването и преценката на специфичните особености на повторно нарушение са част от правото на преценка на Комисията при избора на фактори, които да вземе предвид при определянето на размера на глобите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). При упражняването на това правомощие Комисията може във всеки отделен случай да вземе предвид улики, потвърждаващи склонността на съответното предприятие да се отклонява от правилата за конкуренция, сред които например е изтеклото време между съответните нарушения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Според съдебната практика Комисията не нарушава границите на това правомощие, отчитайки, че отегчаващото обстоятелство повторност на нарушението е налице, когато второто нарушение, започнало преди първото нарушение да бъде установено, в по-голямата си част не е осъществено преди това установяване (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>BPB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:254">EU:T:2008:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0394">394</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0396">396</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0875"><NO.P>875</NO.P><TXT>Настоящата част трябва да се анализира именно с оглед на така припомнените виждания и принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0876"><NO.P>876</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до твърдяната липса на сходство между единното продължено нарушение и картела за подялба на пазари, санкциониран с Решение 2001/716, трябва да се отбележи, че и двете нарушения се отнасят за хоризонтален картел, който според Комисията нарушава член 101 ДФЕС. Тези нарушения съответно трябва да се счетат за подобни при установяването дали е налице повторност на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0877"><NO.P>877</NO.P><TXT>Това заключение не може да се оспори с Решение 2005/503/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20040929">29 септември 2004 г.</DATE> относно процедура по прилагане на член [101 ДФЕС] (преписка COMP/C.37.750/B2 — Brasseries Kronenbourg — Brasseries Heineken) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="184" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="2005">ОВ L 184, 2005 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>), на което се позовават жалбоподателите и в което Комисията приела, че предходно споразумение за цени не е от същия вид като споразумението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0473" REF.END="QE0473"/>примирие<QUOT.END REF.START="QS0473" CODE="201C" ID="QE0473"/>, разглеждано в посоченото решение. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи сама по себе си за правна рамка на глобите в областта на конкуренцията, тъй като тази рамка е определена единствено в Регламент № 1/2003 и в Насоките от 2006 г., и при всички положения не е доказано, че фактическите обстоятелства по случая, по който е взето това решение, са сравними с тези в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0878"><NO.P>878</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до пропуска на Комисията, когато прилага увеличението с 50 % на основния размер поради повторност на нарушението, да разграничи и изключи периода на единното продължено нарушение, предхождал приемането на Решение 2001/716, най-напред, трябва да се отбележи, че съгласно припомнената в точка 871<?PAGE NO="144"?> по-горе съдебна практика отегчаващото обстоятелство повторност на нарушението обхваща хипотезата, при която второто нарушение е продължило след първата констатация за нарушение, което предполага, че е започнало преди нея. Това в разглеждания случай се отнася за участието на SAS Consortium и SAS Cargo в единното продължено нарушение, считано съответно от <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> и <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE>, тоест преди <DATE ISO="20010718">18 юли 2001 г.</DATE>, когато е прието Решение 2001/716.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0879"><NO.P>879</NO.P><TXT>По-нататък, в съображение 1244 от обжалваното решение, когато преценява характеристиките на повторността, Комисията основателно отчита факта, че в разглеждания случай жалбоподателите са продължили да извършват подобно нарушение в продължение на почти пет години след приемането на Решение 2001/716. От една страна, това обстоятелство потвърждава, че по-голямата част от единното продължено нарушение е осъществена след, а не преди първата констатация за нарушение, разграничавайки по този начин фактите в случая от разглежданите в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990311">11 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thyssen Stahl/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑141/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:48">EU:T:1999:48</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовават жалбоподателите. От друга страна, то свидетелства за склонността на жалбоподателите да не правят подходящите заключения от констатирано тяхно нарушение на правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑54/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:255">EU:T:2008:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0727">727</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0880"><NO.P>880</NO.P><TXT>Накрая, трябва да се отбележи, че в точка 28 от Насоките от 2006 г., що се отнася до метода за увеличаване на глобата поради повторност на нарушението, не се прави разграничение според това дали повторността се изразява в повторното или в продължаващото извършване на нарушение, а само се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0474" REF.END="QE0474"/>основният размер ще се увеличава с до 100 % за всяко установено нарушение<QUOT.END REF.START="QS0474" CODE="201C" ID="QE0474"/>. Следователно, прилагайки поради повторност на нарушението коефициент за увеличаване към основния размер, взет в неговата цялост, Комисията се е съобразила с насочващите правила за поведение, които си е наложила и от които по принцип не може да се отклонява (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ziegler/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑439/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:513">EU:C:2013:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Макар в точка 28 от Насоките от 2006 г. да не се предвижда възможност за коригиране на основата за изчисляване на увеличаването поради повторност на нарушението, за да се отчете евентуално относителният дял на периода на нарушението, предхождащ първата констатация на нарушение, тази точка същевременно не възпрепятства възможността такова отчитане да се извърши със самата ставка на увеличаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0881"><NO.P>881</NO.P><TXT>Предвид обстоятелствата в разглеждания случай, припомнени по-специално в точка 879 по-горе, уредбата на повторността при продължаване на извършването на подобно нарушение (вж. т. 878 и 880 по-горе) и изискването за възпиране, на което почива отчитането на отегчаващото обстоятелство повторност на нарушението (вж. т. 873 по-горе), трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, прилагайки увеличение от 50 % към основния размер на глобата, наложена на SAS Cargo и SAS Consortium.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0882"><NO.P>882</NO.P><TXT>Това заключение не може да се обори с твърдението на жалбоподателите, че е нарушен принципът на презумпцията за невиновност, в подкрепа на което те не изтъкват никакъв довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0883"><NO.P>883</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателите се позовават на уверенията, получени от датския орган по конкуренция. Този довод вече бе разгледан и отхвърлен в рамките на третото основание (т. 682 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="145"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0884"><NO.P>884</NO.P><TXT>Що се отнася до практиката на Комисията по вземане на решения относно обединенията между превозвачи, включващи координиране на цените, трябва да се припомни, че деянията, за които жалбоподателите са счетени за отговорни, не се вписват само в преследването на легитимните цели на различните обединения, от които те са част. Що се отнася до деянията, които се вписват в преследването на такива цели — освен описаното в съображение 517 от обжалваното решение — за тях жалбоподателите не са счетени за отговорни (вж. т. 332 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0885"><NO.P>885</NO.P><TXT>Следователно настоящата част трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Петата част: грешки при отчитането на смекчаващите обстоятелства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0886"><NO.P>886</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят по същество, че Комисията е нарушила точка 29 от Насоките от 2006 г., тъй като пропуснала да отчете всички релевантни елементи при преценката си на смекчаващите обстоятелства и тъй като намалила недостатъчно размера на тяхната глоба поради наличието на смекчаващите обстоятелства, които отчела. Жалбоподателите припомнят, че тяхното участие в нарушението е ограничено, че координирането на допълнителните такси в много случаи е налагано от регулаторните режими на трети страни, че обединенията между превозвачите са практика, насърчавана от Комисията, и че решението на датския орган по конкуренция от 2002 г. създава оправдани правни очаквания, че спазването от жалбоподателите на СВУ в трети страни не попада в приложното поле на правилата за конкуренция на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0887"><NO.P>887</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0888"><NO.P>888</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 27 от Насоките от 2006 г. при определянето на размера на глобата, Комисията може да вземе предвид обстоятелства, които водят до увеличаване или намаляване на основния размер, въз основа на обща преценка, отчитайки всички релевантни обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0889"><NO.P>889</NO.P><TXT>Съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. основният размер на глобата може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства. В тази точка примерно и неизчерпателно се посочват пет вида смекчаващи обстоятелства, които е възможно да се вземат предвид, сред които са крайно ограниченият характер на участието на съответното предприятие в нарушението и разрешаването или насърчаването на съответното антиконкурентно поведение от публичните органи или от правната уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0890"><NO.P>890</NO.P><TXT>От една страна, в съображение 1263 от обжалваното решение Комисията установява, че никакъв регулаторен режим не е задължавал уличените превозвачи да се споразумяват за своите тарифи. В съображения 1264 и 1265 от посоченото решение тя обаче приема, че е възможно някои правни режими да са насърчили уличените превозвачи да възприемат антиконкурентно поведение, поради което им предоставя общо намаляване с 15 % в съответствие с точка 29 от Насоките от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0891"><NO.P>891</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че доводите, с които жалбоподателите оспорват тази преценка, съвпадат с развитите в подкрепа на шестата част от третото основание (вж. т. 505—507 по-горе). Жалбоподателите всъщност твърдят, че общото намаляване с 15 % трябвало да бъде по-значимо, тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0475" REF.END="QE0475"/>законите и административните практики<QUOT.END REF.START="QS0475" CODE="201C" ID="QE0475"/> на въпросните страни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0476" REF.END="QE0476"/>не само са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0477" REF.END="QE0477"/>насърчавали<QUOT.END REF.START="QS0477" CODE="201C" ID="QE0477"/> координирането на допълнителните такси: в много случаи то е било наложено<QUOT.END REF.START="QS0476" CODE="201C" ID="QE0476"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="146"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0892"><NO.P>892</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, трябва да се отбележи, че релевантните правни уредби или са насърчили спорното поведение при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0478" REF.END="QE0478"/>ЕИП—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0478" CODE="201C" ID="QE0478"/>, в която хипотеза намаляването на размера на глобата може да се обоснове с точка 29 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 888 и 889 по-горе), или са го изисквали, в която хипотеза не може да се установи никакво нарушение на правилата за конкуренция, нито пък да се наложи каквато и да било санкция за посоченото поведение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971111">11 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Франция/Ladbroke Racing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑359/95 P и C‑379/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:531">EU:C:1997:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0893"><NO.P>893</NO.P><TXT>Доколкото впрочем жалбоподателите по същество твърдят, че множество правни уредби са изисквали координиране, техните доводи трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като, ако се допусне, че са основателни, би имало грешка при констатирането на нарушение, а не при прилагането на точка 29 от Насоките от 2006 г., за което става въпрос в настоящата част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0894"><NO.P>894</NO.P><TXT>На второ място, при всички положения трябва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите почиват на погрешен анализ на въпросните правни уредби. Както вече бе прието в точки 509—563 по-горе, освен за координацията на ДТГ в Тайланд между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, жалбоподателите не са доказали, че техните машинации в третите страни се дължат на държавна принуда. При посоченото координиране жалбоподателите са доказали наличието на държавна принуда. Това координиране съответно не спада към единното продължено нарушение, поради което за него жалбоподателите не могат да бъдат санкционирани. Ето защо то не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, свързано с отражението на правната уредба на трети страни върху тяхното поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0895"><NO.P>895</NO.P><TXT>Що се отнася до позоваването на жалбоподателите на Решение C(2008) 5955 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20081015">15 октомври 2008 година</DATE> относно процедура по прилагане на член [101 ДФЕС] (преписка COMP/39 188 — Банани), достатъчно е да се припомни, че предоставянето от Комисията в по-ранната ѝ практика по вземане на решения на определена ставка на намаляване за определено поведение, само по себе си не означава, че е длъжна да предостави същото намаляване при преценката на сходно поведение в последващо административно производство (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090506">6 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑127/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:142">EU:T:2009:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0140">140</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Поради това жалбоподателите не могат да се позовават на намаляването на размера на глобите, предоставено в този друг случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0896"><NO.P>896</NO.P><TXT>При това положение трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, определяйки общото намаляване от 15 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0897"><NO.P>897</NO.P><TXT>От друга страна, в съображения 1258, 1259, 1268, 1271, 1274, 1278 и 1279 от обжалваното решение Комисията отхвърля твърденията на жалбоподателите относно пасивната роля, която изпълнявали в единното продължено нарушение, оправданите правни очаквания, които създало у тях решение на датския орган по конкуренция от 2002 г., и ограничеността на последиците и на привеждането в изпълнение на единното продължено нарушение. В съображение 1258 от обжалваното решение Комисията същевременно намалява с 10 % основния размер на глобата на жалбоподателите, Air Canada и Lan Cargo поради крайно ограниченото им участие в посоченото нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="147"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0898"><NO.P>898</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че в тези преценки са допуснати три грешки, които Общият съд ще разгледа последователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0899"><NO.P>899</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до твърдението, че намаляването с 10 % на основния размер на глобата на жалбоподателите поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение е недостатъчно, трябва да се припомни, че в съображение 1258 от обжалваното решение, за да прецени дали участието в единното продължено нарушение на жалбоподателите, Lan Airlines и Air Canada е ограничено, Комисията отчита факта, че те <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0479" REF.END="QE0479"/>не са участвали във всички елементи на нарушението<QUOT.END REF.START="QS0479" CODE="201C" ID="QE0479"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0900"><NO.P>900</NO.P><TXT>Степента на участие в единното продължено нарушение на жалбоподателите, Lan Airlines и Air Canada е описана в съображения 882 и 883 от обжалваното решение. В тези съображения Комисията приема, че жалбоподателите, Lan Airlines и Air Canada са участвали пряко само в една или две от трите съставни части на единното продължено нарушение, но е възможно да се счетат отговорни и за тези, в които не са участвали пряко, тъй като са знаели за тях или разумно са могли да ги предвидят и са били готови да поемат съответния риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0901"><NO.P>901</NO.P><TXT>В точки 698—712 по-горе впрочем бе прието, че Комисията погрешно счита жалбоподателите за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони. Следователно Комисията е надценила степента на тяхното участие в единното продължено нарушение и съответно е допуснала незаконосъобразност в обжалваното решение, тъй като не е намалила основния размер на глобата им с над 10 % поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0902"><NO.P>902</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до довода относно практиката по вземане на решения, целяща обединенията между превозвачи да бъдат освободени, той вече бе разгледан и отхвърлен в рамките на третата част от настоящото основание (вж. т. 367 и 368 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0903"><NO.P>903</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до оплакването, че решение на датския орган по конкуренция от 2002 г. е създало у жалбоподателите оправдани правни очаквания, то бе разгледано и отхвърлено в точка 682 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0904"><NO.P>904</NO.P><TXT>Поради това настоящата част трябва да се отхвърли с изключение на установената в точка 901 грешка относно намаляването с 10 %, предоставено на жалбоподателите поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0905"><NO.P>905</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли с изключение на установената в точка 901 по-горе грешка и грешката, установена в точка 774 относно включването в стойността на продажбите на постъпленията от услугите по превоз на товари, реализирани от жалбоподателите при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0480" REF.END="QE0480"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0480" CODE="201C" ID="QE0480"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0906"><NO.P>906</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното трябва да се уважат шестата част от третото основание за маршрутите от Тайланд към ЕИП между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, що се отнася до съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТГ, деветата част от третото основание за отказа да се плащат комисиони, първата част от петото основание за включването в стойността на продажбите на оборота от маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0481" REF.END="QE0481"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0481" CODE="201C" ID="QE0481"/> и петата част от петото основание за липсата на предоставено от Комисията намаляване на основния размер на глобата над 10 % поради ограниченото участие на жалбоподателите в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="148"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0907"><NO.P>907</NO.P><TXT>Поради това член 1, параграф 1, букви о), п) и р), параграф 2, букви о) и п), параграф 3, букви о) и п) и параграф 4, букви о), п) и р) от обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която се приема, че жалбоподателите са участвали в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони. Член 1, параграф 2, букви о) и п) и параграф 3, букви о) и п) от обжалваното решение също така трябва да се отмени в частта, в която се установява нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите от Тайланд към ЕИП между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, що се отнася до съставната част, засягаща ДТГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0908"><NO.P>908</NO.P><TXT>Не може обаче да се приеме, че тези нарушения могат да доведат до отмяна на обжалваното решение изцяло. Всъщност, макар Комисията да е допуснала грешка в преценката, считайки SAS и SAS Cargo за отговорни за единното продължено нарушение в съставната му част, засягаща отказа да се плащат комисиони, както и при маршрутите от Тайланд към ЕИП, що се отнася до съставната част, засягаща ДТГ, между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, трябва да се констатира, че в настоящото производство по обжалване не е доказано, че Комисията е допуснала грешка, установявайки, че жалбоподателите са участвали в посоченото нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0909"><NO.P>909</NO.P><TXT>Накрая, член 3, букви н)—с) от обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като в него при изчисляването на глобата, от една страна, се отчита намаляване с 10 %, предоставено на жалбоподателите поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение и от друга страна, в стойността на продажбите се отчитат постъпления от услугите по превоз на товари, реализирани от жалбоподателите при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0482" REF.END="QE0482"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0482" CODE="201C" ID="QE0482"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0910"><NO.P>910</NO.P><TXT>Искането за отмяна трябва да се отхвърли в останалата му част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искането за изменение на размера на глобата, наложена на жалбоподателите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0911"><NO.P>911</NO.P><TXT>Жалбоподателите по същество искат от Общия съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, за да намали чувствително размера на наложената им глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0912"><NO.P>912</NO.P><TXT>В самото начало, от жалбата е видно, че жалбоподателите по същество възнамеряват да изтъкнат в подкрепа на настоящото искане всички доводи, изложени в подкрепа на петото основание в тяхното искането за отмяна, и да поискат от Общия съд да определи последиците от грешките, които евентуално констатира, свързани с тяхното участие в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0913"><NO.P>913</NO.P><TXT>Първите четири довода се отнасят за стойността на продажбите (първа част от петото основание):</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първи довод: жалбоподателите твърдят, че постъпленията от услугите по превоз на товари, реализирани от тях при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0483" REF.END="QE0483"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0483" CODE="201C" ID="QE0483"/>, не могат да се включват в стойността на продажбите,</P></ITEM><ITEM><P>втори довод: жалбоподателите твърдят, че оборотът им от входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите,</P></ITEM><ITEM><P>трети довод: жалбоподателите твърдят, че трябва да се отчита само стойността на допълнителните такси, а не общата цена на услугите по превоз на товари,</P></ITEM><?PAGE NO="149"?><ITEM><P>четвърти довод: жалбоподателите се оплакват, че Комисията е включила в стойността на продажбите постъпления, реализирани при маршрути без връзка със спорния картел.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0914"><NO.P>914</NO.P><TXT>Петият, шестият, седмият, осмият и деветият довод се отнасят за коефициента за тежест (втора част от петото основание):</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>пети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете обстоятелството, че спорният картел бил по-незначителен и по-малко вреден отколкото координиране на цялата цена,</P></ITEM><ITEM><P>шести довод: според жалбоподателите трябва да се отчете фактът, че коефициентът за тежест от 16 % представлява между 45 % и 320 % от стойността на допълнителни такси,</P></ITEM><ITEM><P>седми довод: според жалбоподателите трябва да се отчете фактът, че спорният картел не е бил създаден в ущърб на широката общественост,</P></ITEM><ITEM><P>осми довод: жалбоподателите твърдят, че единен коефициент за тежест от 16 % не индивидуализира достатъчно тяхното положение,</P></ITEM><ITEM><P>девети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете фактът, че деянията, в които са участвали, са били публични и като цяло са съответствали на правната уредба, приложима в третите страни.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0915"><NO.P>915</NO.P><TXT>Десети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете фактът, че тяхното участие в картела не е започнало на <DATE ISO="19991213">13 декември 1999 г.</DATE> (трета част от четвъртото и петото основание).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0916"><NO.P>916</NO.P><TXT>Единадесети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете липсата на повторност на нарушението (четвърта част от петото основание).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0917"><NO.P>917</NO.P><TXT>Дванадесетият, тринадесетият, четиринадесетият и петнадесетият довод, които жалбоподателите изтъкват в подкрепа на настоящото искане, се отнасят за смекчаващи обстоятелства:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>дванадесети довод: жалбоподателите твърдят, че трябва да се отчете ограниченото им участие в спорния картел,</P></ITEM><ITEM><P>тринадесети довод: жалбоподателите твърдят, че координирането на допълнителните такси в много случаи е било наложено от регулаторните режими на третите страни,</P></ITEM><ITEM><P>четиринадесети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете фактът, че обединенията между превозвачите са практика, насърчавана от Комисията,</P></ITEM><ITEM><P>петнадесети довод: според жалбоподателите трябва да се отчете създаването на оправдани правни очаквания с решението на датския орган по конкуренция от 2002 г., а именно че спазването от жалбоподателите на СВУ в трети страни не попада в приложното поле на правилата за конкуренция на Съюза.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0918"><NO.P>918</NO.P><TXT>Комисията иска исканията на жалбоподателите да се отхвърлят и иска общото намаляване с 50 % и това с 15 % да им бъде отнето, ако Общият съд счете, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да се включи в стойността на продажбите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="150"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0919"><NO.P>919</NO.P><TXT>В конкурентното право на Съюза контролът за законосъобразност се допълва от правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Това правомощие позволява на Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодична имуществена санкция (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0920"><NO.P>920</NO.P><TXT>Това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 означава за всяко санкционирано предприятие да се вземе предвид тежестта и продължителност на разглежданото нарушение при спазване по-специално на принципите на мотивиране, на пропорционалност, на индивидуализиране на санкциите и на равно третиране, без съдът на Съюза да е обвързан с насочващите правила, зададени от Комисията в нейните насоки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Galp Energía España и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑603/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:38">EU:C:2016:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол, предвидено в член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, не е равнозначно на служебен контрол и че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да разглежда служебно, именно жалбоподателят трябва да изложи основанията срещу оспорваното решението и да представи доказателства в тяхна подкрепа (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0921"><NO.P>921</NO.P><TXT>Съответният жалбоподател трябва да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания в това отношение и да представи доказателства, които могат да се състоят от сериозни улики, чрез които да се установи, че оплакванията му са основателни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0922"><NO.P>922</NO.P><TXT>За да изпълни изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата, що се отнася до глобата, съдът на Съюза от своя страна е длъжен при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия да разгледа всяко правно или фактическо оплакване, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и продължителността на нарушението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑434/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2456">EU:C:2014:2456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика; решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villeroy &amp; Boch Austria/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑626/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:54">EU:C:2017:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0923"><NO.P>923</NO.P><TXT>Накрая, за определянето на размера на глобите съдът на Съюза следва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на разглежданото нарушение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Galp Energía España и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑603/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:38">EU:C:2016:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и да вземе предвид всички фактически обстоятелства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prym и Prym Consumer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑534/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:505">EU:C:2009:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), включително, при необходимост, допълнителна информация, която не е посочена в решението на Комисията, с което се налага глоба (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001116">16 ноември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑286/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:630">EU:C:2000:630</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuji Electric/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑132/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:344">EU:T:2011:344</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0209">209</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="151"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0924"><NO.P>924</NO.P><TXT>В случая при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол, отчитайки изложените от страните доводи в подкрепа на настоящото искане, Общият съд трябва да определи най-подходящия според него размер на глобата с оглед по-специално на констатациите, направени при анализа на основанията, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна, и като вземе предвид всички релевантни фактически обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0925"><NO.P>925</NO.P><TXT>Според Общия съд, за да се определи размерът на глобата, която трябва да се наложи на жалбоподателите, не е уместно отклоняване от метода за изчисляване, който е следван от Комисията в обжалваното решение и за който той предварително не е установил, че е засегнат от незаконосъобразност, както следва от анализа на петото основание. Всъщност, макар в рамките на правомощието му за пълен съдебен контрол съдът да трябва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на въпросното нарушение, за да определи размера на глобата, упражняването на правомощие за пълен съдебен контрол не може при определянето на размера на наложените глоби да води до дискриминация между предприятията, участвали в споразумение или в съгласувана практика, които противоречат на член 101 ДФЕС, на член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт. Ето защо указанията, които могат да бъдат изведени от насоките, в общия случай могат да ръководят съдилищата на Съюза при упражняването на посоченото правомощие, при положение че Комисията е приложила тези насоки, за да изчисли размера на глобите, наложени на другите санкционирани предприятия с решението, което тези съдилища трябва да разгледат (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verhuizingen Coppens</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:778">EU:C:2012:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0926"><NO.P>926</NO.P><TXT>При това положение най-напред, по-специално предвид направените от Комисията уточнения в отговор на въпросите, поставени от Общия съд на <DATE ISO="20210112">12 януари</DATE>, <DATE ISO="20210302">2 март</DATE> и <DATE ISO="20210412">12 април 2021 г.</DATE>, трябва да се отбележи, че според нея общата стойност на продажбите възлиза на <FT TYPE="NUMBER">17739806</FT> EUR за SAS Consortium и на <FT TYPE="NUMBER">238196616</FT> EUR за SAS Cargo и SAS. В тези стойности са включени постъпления в размер на <FT TYPE="NUMBER">262084</FT> EUR, реализирани при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0484" REF.END="QE0484"/>ЕИП (без ЕС)—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0484" CODE="201C" ID="QE0484"/>, за които в точки 768—774 по-горе Общият съд счете, че не попадат в обхвата на единното продължено нарушение. Тези постъпления съответно трябва да се изключат от стойността на продажбите в съответствие с първия довод на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0927"><NO.P>927</NO.P><TXT>За определения за жалбоподателите период на нарушението, предхождащ май 2004 г., както прави Комисията в съображение 1197 от обжалваното решение, при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0485" REF.END="QE0485"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0485" CODE="201C" ID="QE0485"/> и при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0486" REF.END="QE0486"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0486" CODE="201C" ID="QE0486"/> за основа трябва да се вземат стойности на продажбите, възлизащи съответно на <FT TYPE="NUMBER">17112706</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">627100</FT> EUR, като се отчитат само държавите, които вече са били договарящи се страни по Споразумението за ЕИП или членове на Съюза преди май 2004 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0928"><NO.P>928</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отбележи, че третият довод, който се отнася за включването на цялата цена на услугите по превоз на товари в стойността на продажбите, препраща към третото оплакване, направено в рамките на първата част от петото основание, което жалбоподателите изтъкват в подкрепа на искането за отмяна. Общият съд обаче разгледа и отхвърли това оплакване в точки 807—817 по-горе и нищо в доводите, които жалбоподателите излагат в негова подкрепа, не позволява да се приеме, че включването в стойността на продажбите на цялата цена на услугите по превоз на товари може до определяне на неподходяща стойност на продажбите. Напротив, изключването от<?PAGE NO="152"?> стойността на продажбите на елементите от цената на услугите по превоз на товари, различни от допълнителните такси, би означавало изкуствено минимизиране на икономическото значение на единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0929"><NO.P>929</NO.P><TXT>Що се отнася до втория довод, който се отнася за включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари, трябва да се отбележи, че той препраща към второто оплакване, направено в рамките на първата част от петото основание, което жалбоподателите изтъкват в подкрепа на искането за отмяна. Общият съд обаче разгледа и отхвърли това оплакване в точки 775—806 по-горе и нищо в доводите, които жалбоподателите излагат в негова подкрепа, не позволява да се приеме, че включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари може да доведе до определяне на неподходяща стойност на продажбите. Напротив, изключването от стойността на продажбите на оборота от продажбата на входящи услуги по превоз на товари би било пречка на жалбоподателите да се наложи глоба, която да е точна мярка за вредността на тяхното участие в спорният картел за нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portugal Telecom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑208/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:368">EU:T:2016:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0236">236</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0930"><NO.P>930</NO.P><TXT>Що се отнася до четвъртия довод, който се отнася за включването в стойността на продажбите на постъпленията, реализирани при маршрути без връзка със спорния картел, видно от искането за отмяна (вж. т. 818—822 по-горе) той почива на погрешна отправна точка, а именно че Комисията неоснователно счела жалбоподателите за отговорни за единното продължено нарушение при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0487" REF.END="QE0487"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0487" CODE="201C" ID="QE0487"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0488" REF.END="QE0488"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0488" CODE="201C" ID="QE0488"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0489" REF.END="QE0489"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0489" CODE="201C" ID="QE0489"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0490" REF.END="QE0490"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0490" CODE="201C" ID="QE0490"/>. Ето защо той трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0931"><NO.P>931</NO.P><TXT>След това уточнение, от отговорите на Комисията на въпроса, поставен ѝ от Общия съд на <DATE ISO="20210412">12 април 2021 г.</DATE>, следва, че от посочените в точки 926 и 927 по-горе стойности на продажбите е изключен оборотът, реализиран от жалбоподателите при маршрутите, обслужвани изключително вътре, съответно, в Дания, Швеция и Норвегия (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0491" REF.END="QE0491"/>вътрешните маршрути<QUOT.END REF.START="QS0491" CODE="201C" ID="QE0491"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0932"><NO.P>932</NO.P><TXT>Запитана от Общия съд за съвместимостта на такова изключване с принципа на равно третиране и точка 13 от Насоките от 2006 г., от една страна, Комисията отбелязва, че според съдебната практика след решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> посочените в точка 931 по-горе изключени постъпления спадат именно към реализираните продажби в пряка или непряка връзка с нарушението по смисъла на тази точка. От друга страна, тя посочва, че е възможно такива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0492" REF.END="QE0492"/>вътрешни продажби<QUOT.END REF.START="QS0492" CODE="201C" ID="QE0492"/> да не са приспаднати от стойността на продажбите, използвана за другите уличени превозвачи, тъй като не е приканила последните да го направят в хода на административното производство, когато е поискала да съобщят оборота си за целите на изчисляването на размера на глобата, и тъй като тези превозвачи, с изключение на жалбоподателите, не са отбелязали в отговорите си, че са решили да изключат посочените <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0493" REF.END="QE0493"/>вътрешни продажби<QUOT.END REF.START="QS0493" CODE="201C" ID="QE0493"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0933"><NO.P>933</NO.P><TXT>Комисията обаче по същество счита, че при евентуалното упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд не трябва да отчита оборота, реализиран от жалбоподателите при вътрешните маршрути, тъй като наложената на жалбоподателите глоба си оставала подходяща и пропорционална, включително без този оборот. Освен това другите уличени превозвачи, които евентуално са включили такива вътрешни продажби в оборотите, съобщени на Комисията по време на административното производство, не можели да се ползват от допусната незаконосъобразност в полза на друго лице.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="153"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0934"><NO.P>934</NO.P><TXT>Приканени да вземат отношение по отговорите на Комисията, жалбоподателите, аналогично на Комисията, твърдят, че в техните стойности на продажбите не трябва да се връщат реализираните от тях обороти при вътрешните маршрути. От една страна, това не водело до неравно третиране в ущърб на другите уличени превозвачи, тъй като последните, които не отбелязали реализирането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0494" REF.END="QE0494"/>вътрешни продажби<QUOT.END REF.START="QS0494" CODE="201C" ID="QE0494"/> по време на административното производство, не били в сходно положение с това на жалбоподателите. От друга страна, само освободеното двустранно сътрудничество с Lufthansa имало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0495" REF.END="QE0495"/>отражение<QUOT.END REF.START="QS0495" CODE="201C" ID="QE0495"/> върху услугите, извършени от тях при вътрешните маршрути. Жалбоподателите освен това се позовават на решения на Съда, постановени във връзка с Решение C(2012) 1959 final на Комисията от <DATE ISO="20120328">28 март 2012 година</DATE> относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39462 — Спедиторски услуги).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0935"><NO.P>935</NO.P><TXT>В разглеждания случай в член 1, параграф 1 от обжалваното решение уличените превозвачи са счетени за отговорни за нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи се вътре в ЕИП. За разлика от параграфи 2—4 от този член, отнасящи се за маршрути, които непременно са международни, текстът на параграф 1 се разбира като обхващащ всеки маршрут, изпълнен между летища, стига както отправната точка, така и точката на местоназначение да се намират в ЕИП. От това следва, че член 1, параграф 1 се отнася за деяния, извършени както при маршрутите между държави членки или договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, така и при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0936"><NO.P>936</NO.P><TXT>При това положение оборотът, реализиран от уличените превозвачи при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна, явно попада в приложното поле на единното продължено нарушение и няма да се направи справедлива преценка на икономическото му значение и на ролята, изпълнявана от всеки уличен превозвач в това отношение, ако този оборот не се взема предвид за целите на изчисляването на размера на глобата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0937"><NO.P>937</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отбележи, че исканията за предоставяне на информация, които Комисията изпраща на уличените превозвачи по време на административното производство и с които тя по-специално възнамерява да събере данни за оборота им при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0496" REF.END="QE0496"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0496" CODE="201C" ID="QE0496"/>, се отнасят за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0497" REF.END="QE0497"/>маршрутите, при които както отправното летище, така и летището на местоназначение се намират вътре в ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0497" CODE="201C" ID="QE0497"/>, без да се уточнява, че тези маршрутите непременно са презгранични. В обжалваното решение, що се отнася до стойността на продажбите, Комисията посочва в съображение 1197, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0498" REF.END="QE0498"/>оборотът [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0499" REF.END="QE0499"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0499" CODE="201C" ID="QE0499"/> е] реализиран в [18 от 28‑те] страни, които по това време са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0498" CODE="201C" ID="QE0498"/>, и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0500" REF.END="QE0500"/>оборотът [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0501" REF.END="QE0501"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0501" CODE="201C" ID="QE0501"/> е] реализиран при маршрутите между [15 от 25‑те] държави членки по това време и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0500" CODE="201C" ID="QE0500"/>. Употребата на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0502" REF.END="QE0502"/>в<QUOT.END REF.START="QS0502" CODE="201C" ID="QE0502"/> в един случай и думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0503" REF.END="QE0503"/>между<QUOT.END REF.START="QS0503" CODE="201C" ID="QE0503"/> в друг показва намерението на Комисията в първия случай да не прави разграничение между вътрешните маршрути и презграничните маршрути, тъй като в противен случай би посочила, че оборотът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0504" REF.END="QE0504"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0504" CODE="201C" ID="QE0504"/> е реализиран при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0505" REF.END="QE0505"/>между<QUOT.END REF.START="QS0505" CODE="201C" ID="QE0505"/> договарящите се страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0938"><NO.P>938</NO.P><TXT>Гореизложеният прочит отразява намерението на Комисията, така както е разбирано от уличените превозвачи, както това се потвърждава от изричното твърдение на жалбоподателите по време на административното производство, че реализираните продажби при вътрешните маршрути трябва да се изключат от тяхната стойност на<?PAGE NO="154"?> продажбите при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0506" REF.END="QE0506"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0506" CODE="201C" ID="QE0506"/>. Това искане за изключване на вътрешните маршрути всъщност има смисъл само ако по принцип се приема, че маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0507" REF.END="QE0507"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0507" CODE="201C" ID="QE0507"/> ги обхващат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0939"><NO.P>939</NO.P><TXT>Следователно реализираният от уличените превозвачи оборот при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0508" REF.END="QE0508"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0508" CODE="201C" ID="QE0508"/> в една и съща договаряща се страна не е бил включен в стойността на продажбите, както твърди Комисията, по невнимание. Този оборот е бил сред данните, поискани от Комисията по време на административното производство, бил е включен в стойността на продажбите, използвана от Комисията в обжалваното решение въз основа на следвания от нея метод, и е отразявал географския обхват на единното продължено нарушение, както следва от член 1, параграф 1 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0940"><NO.P>940</NO.P><TXT>Поради това, с цел също така да се осигури равно третиране между уличените превозвачи, подали жалба срещу обжалваното решение, Общият съд счита, че е важно в стойностите на продажбите, посочени в точки 926 и 927 по-горе, да се върне оборотът, реализиран от жалбоподателите при вътрешните маршрути, в размер на <FT TYPE="NUMBER">7991282</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0941"><NO.P>941</NO.P><TXT>По-нататък, трябва да се отбележи, че поради мотивите, изложени в съображения 1198—1212 от обжалваното решение, единното продължено нарушение заслужава коефициент за тежест от 16 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0942"><NO.P>942</NO.P><TXT>Петият, шестият, седмият, осмият и деветият довод не доказват противното. Тези доводи по същество препращат към оплакванията, които са направени в рамките на втората част от петото основание и които жалбоподателите изтъкват в подкрепа на искането за отмяна. Общия съд обаче разгледа и отхвърли тази част в точки 824—864 по-горе и нищо не позволява да се приеме, че тези доводи обосновават коефициент за тежест под 16 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0943"><NO.P>943</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до твърдяната липса на последици от единното продължено нарушение за широката общественост, на която е посветен изложеният седми довод в подкрепа на настоящото искане, трябва да се добави, че размерът на глоба не може да се счита за неподходящ единствено поради това че не отразява икономическата вреда, която е била или е можела да бъде причинена с твърдяното нарушение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schenker/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑265/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:111">EU:T:2016:111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0287">287</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно този довод не обосновава намаляване на коефициента за тежест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0944"><NO.P>944</NO.P><TXT>Общият съд обаче счита, че коефициентът за тежест трябва да бъде намален, за да се отчете фактът, че с координирането на ДТГ при маршрутите от Тайланд към ЕИП между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП не са нарушени, що се отнася до ДТГ. От това всъщност следва намаляване на обхвата на посочената съставна част. Тъй като това намаляване е с ограничена продължителност и не засяга полетите от ЕИП и към Тайланд, според Общия съд е достатъчно коефициентът за тежест да бъде намален от 16 % на 15,7 %, за да се отчете това обстоятелство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0945"><NO.P>945</NO.P><TXT>Що се отнася до допълнителния размер, трябва да се припомни, че в точка 25 от Насоките от 2006 г. се предвижда, че независимо от продължителността на участието на предприятие в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите с цел да възпира предприятията да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, подялба на пазара и ограничаване на производство. В тази точка се уточнява, че за да реши какъв да бъде делът от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид в конкретен случай, Комисията ще отчита редица<?PAGE NO="155"?> фактори, по-специално посочените в точка 22 от същите насоки. Именно тези фактори Комисията отчита при определянето на коефициента за тежест и те включват естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички засегнати участници, географския обхват на нарушението и привеждането или непривеждането на нарушението в изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0946"><NO.P>946</NO.P><TXT>От това съдът на Съюза заключава, че дори ако Комисията не излага конкретни мотиви относно дела от стойността на продажбите, използван във връзка с допълнителния размер, самото препращане към анализа на факторите, използвани за преценката на тежестта, е достатъчно в това отношение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SLM и Ori Martin/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑389/10 и T‑419/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:513">EU:T:2015:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0264">264</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0947"><NO.P>947</NO.P><TXT>В съображение 1219 от обжалваното решение Комисията приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0509" REF.END="QE0509"/>ставката, която трябва да се приложи за допълнителния размер, трябва да бъде 16 %<QUOT.END REF.START="QS0509" CODE="201C" ID="QE0509"/> предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0510" REF.END="QE0510"/>конкретните обстоятелства в случая<QUOT.END REF.START="QS0510" CODE="201C" ID="QE0510"/> и критериите, използвани за определянето на коефициента за тежест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0948"><NO.P>948</NO.P><TXT>Ето защо, предвид мотивите, изложени в съображения 1198—1212 от обжалваното решение и в точка 944 по-горе, според Общия съд допълнителен размер от 15,7 % е подходящ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0949"><NO.P>949</NO.P><TXT>Освен това трябва да се приложи методът, който е използван от Комисията за изчисляването на допълнителния размер, приложен за всеки от тримата жалбоподатели, и който е виден от съображения 1221—1229 от обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0950"><NO.P>950</NO.P><TXT>От съображения 1214—1217 от обжалваното решение също така следва, че за продължителността на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение Комисията използва следните коефициенти на умножение:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>4 цяло и 5/12 за SAS, 4 цяло и 8/12 за SAS Cargo и 4 за SAS Consortium при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0511" REF.END="QE0511"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0511" CODE="201C" ID="QE0511"/>,</P></ITEM><ITEM><P>1 цяло и 9/12 за SAS и SAS Cargo при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0512" REF.END="QE0512"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0512" CODE="201C" ID="QE0512"/>,</P></ITEM><ITEM><P>3 цяло и 8/12 за SAS и SAS Cargo и 1 цяло и 6/12 за SAS Consortium при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0513" REF.END="QE0513"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0513" CODE="201C" ID="QE0513"/> и</P></ITEM><ITEM><P>8/12 за SAS и SAS Cargo при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0514" REF.END="QE0514"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0514" CODE="201C" ID="QE0514"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0951"><NO.P>951</NO.P><TXT>Тъй като Общият съд не установи грешка при определянето на продължителността на единното продължено нарушение, той съответно трябва да отхвърли десетия довод и да приеме коефициентите на умножение, посочени в предходната точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0952"><NO.P>952</NO.P><TXT>Поради това основният размер на глобата трябва да се определи на <FT TYPE="DECIMAL">19953394,43</FT> EUR за SAS Consortium, <FT TYPE="DECIMAL">92200925,36</FT> EUR за SAS Cargo и <FT TYPE="DECIMAL">93345061,65</FT> EUR за SAS.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0953"><NO.P>953</NO.P><TXT>Що се отнася до общото намаляване с 50 %, искането на Комисията то да се отнеме от жалбоподателите не може да се уважи. Както следва от писмената защита, това искане предполага изрично Общият съд да приеме, че оборотът от продажбата на входящи услуги по превоз на товари не може да бъде включен в стойността на продажбите. В точка 929 по-горе Общият съд обаче отказа да направи това.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="156"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0954"><NO.P>954</NO.P><TXT>Поради това основният размер, след прилагане на общото намаляване с 50 %, приложимо само за основния размер при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0515" REF.END="QE0515"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0515" CODE="201C" ID="QE0515"/> и маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0516" REF.END="QE0516"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0516" CODE="201C" ID="QE0516"/> (вж. съображение 1241 от обжалваното решение), който жалбоподателите не оспорват надлежно в рамките на искането за отмяна и който не е неподходящ, след като бъде закръглен, трябва да се определи на <FT TYPE="NUMBER">19900000</FT> EUR за SAS Consortium, на <FT TYPE="NUMBER">65000000</FT> EUR за SAS Cargo и на <FT TYPE="NUMBER">65000000</FT> EUR за SAS. В това отношение Общият съд счита за уместно този основен размер да се закръглява надолу до първите две цифри, освен в случаите, при които това понижение представлява повече от 2 % от размера преди закръглянето, в който случай този размер се закръглява до първите три цифри. Този метод е обективен, позволява на всички уличени превозвачи, подали жалба срещу обжалваното решение, да получат намаляване и с него се избягва неравно третиране (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>InnoLux/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑91/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:92">EU:T:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0166">166</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0955"><NO.P>955</NO.P><TXT>Що се отнася до единадесетия довод, който се отнася за липсата на повторност на нарушението, трябва да се припомни, че в съображения 1243—1245 от обжалваното решение Комисията налага на SAS Cargo и SAS Consortium увеличаване с 50 % на основния размер на глобата поради повторност на нарушението. Доводите на жалбоподателите впрочем се припокриват с изложените в подкрепа на четвъртата част от петото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна, която Общия съд разгледа и отхвърли в точки 868—885 по-горе и нищо не позволява да се приеме, че повторното извършване на нарушение от жалбоподателите обосновава увеличаване на основния размер на глобата под 50 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0956"><NO.P>956</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до корекциите на основния размер на глобата, трябва да се припомни, че жалбоподателите са се ползвали от общото намаляване с 15 %, като в рамките на петата част от петото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна, и на тринадесетия, четиринадесетия и петнадесетия довод твърдят, че то не е достатъчно. Тези доводи обаче се припокриват с развитите в рамките на петата част от петото основание, която Общият съд разгледа и отхвърли в точки 886—904 по-горе, и нищо в тях не обосновава допълнително намаляване поради насърчаването, произтичащо от някои регулаторни режими или от релевантни практики или уверения. От друга страна, искането на Комисията това намаляване да се отнеме не може да се уважи поради причини, аналогични на изложените в точка 953 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0957"><NO.P>957</NO.P><TXT>Освен това в съображения 1258 и 1259 от обжалваното решение Комисията намалява основния размер на глобата на жалбоподателите с 10 % поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение, като в рамките на техния дванадесети довод в подкрепа на настоящото искане жалбоподателите считат, че това е недостатъчно. Трябва впрочем да се припомни, че Комисията неправилно счита жалбоподателите за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони, и че поради това тя надценява степента на тяхното участие в единното продължено нарушение. Ето защо е неподходящо на жалбоподателите да се предостави намаляване от едва 10 % в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0958"><NO.P>958</NO.P><TXT>При това положение, предвид ограничената продължителност на периода, през който уличените превозвачи са се координирали по отказа да се плащат комисиони, спрямо продължителността на единното продължено нарушение като цяло, според Общия съд намаляване с 21 % поради ограниченото участие на жалбоподателите в единното продължено нарушение е подходящо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="157"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0959"><NO.P>959</NO.P><TXT>Общият съд обаче не счита, че изключването от съвкупността от улики на контактите, описани в съображения 196, 223, 406, 415, 443 и 517 от обжалваното решение, обосновава предоставянето на допълнително намаляване на жалбоподателите поради тази причина. Тези контакти се отнасят за обсъжданията на ДТГ, проведени в рамките на обединението WOW (съображения 223 и 517), на ACCS (съображение 443) и по-общо на равнище централно управление (съображения 196, 406 и 415). От една страна е важно да се подчертае, че въпреки изключването на тези контакти от съвкупността от улики, на която е можела да се позове Комисията, участието на жалбоподателите във всеки от тези три вида обсъждания и a fortiori в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща ДТГ, като цяло продължава да бъде достатъчно обосновано. От друга страна, трябва да се отбележи, че никое от тези обсъждания не засяга ДТС. Поради това не е подходящо на жалбоподателите да се предоставя намаляване над 21 % поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0960"><NO.P>960</NO.P><TXT>Освен това трябва да се приеме, че намаляването с 15 %, от което са се ползвали жалбоподателите по искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, продължава да бъде подходящо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0961"><NO.P>961</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения размерът на глобата, наложена на жалбоподателите, трябва да се изчисли по следния начин: най-напред основният размер се определя чрез прилагане, предвид тежестта на единното продължено нарушение, на ставка от 15,7 % към стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателите през 2005 г. при маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0517" REF.END="QE0517"/>intra ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0517" CODE="201C" ID="QE0517"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0518" REF.END="QE0518"/>ЕС—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0518" CODE="201C" ID="QE0518"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0519" REF.END="QE0519"/>ЕИП (без ЕС)—трета страна<QUOT.END REF.START="QS0519" CODE="201C" ID="QE0519"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0520" REF.END="QE0520"/>ЕС—Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0520" CODE="201C" ID="QE0520"/>, след това за продължителността на нарушението се прилагат коефициентите на умножение, описани в точка 950 по-горе, съобразени с извършените в точка 951 по-горе констатации, и накрая се прилага допълнителният размер от 15,7 %, което води до междинен размер от <FT TYPE="NUMBER">19900000</FT> EUR за SAS Consortium, <FT TYPE="DECIMAL">92200925,36</FT> EUR за SAS Cargo и <FT TYPE="DECIMAL">93345061,65</FT> EUR за SAS. След като се приложи общото намаляване с 50 % този размер, като се закръгли, възлиза на <FT TYPE="NUMBER">19900000</FT> EUR за SAS Consortium, на <FT TYPE="NUMBER">65000000</FT> EUR за SAS Cargo и на <FT TYPE="NUMBER">65000000</FT> EUR за SAS. По-нататък, след увеличаване с 50 % на основния размер поради повторност на нарушението при SAS Consortium и SAS Cargo, прилагане на общото намаляване с 15 % и на допълнително намаляване с 21 % поради ограниченото участие на жалбоподателите в единното продължено нарушение, този размер трябва да се определи на <FT TYPE="NUMBER">22686000</FT> EUR за SAS Consortium, на <FT TYPE="NUMBER">74100000</FT> EUR за SAS Cargo и на <FT TYPE="NUMBER">43647500</FT> EUR за SAS. Накрая, тези суми трябва да се намалят с 15 % предвид искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и така се стига до глоба в окончателен размер от <FT TYPE="NUMBER">19283100</FT> EUR за SAS Consortium, <FT TYPE="NUMBER">62985000</FT> EUR за SAS Cargo и <FT TYPE="NUMBER">37100375</FT> EUR за SAS.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0962"><NO.P>962</NO.P><TXT>Що се отнася до размера на глобите, за които жалбоподателите са задължени лично и солидарно, Общият съд счита, че не трябва да се отклонява от метода, описан от Комисията в съображения 1226 и 1231—1234 от обжалваното решение. Размерът на глобата, наложена само на SAS Consortium, трябва съответно да се определи на <FT TYPE="NUMBER">7030618</FT> EUR, този на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo и SAS Consortium, на <FT TYPE="NUMBER">5937909</FT> EUR, този на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo, SAS Consortium и SAS, на <FT TYPE="NUMBER">6314572</FT> EUR, този на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo и SAS, на <FT TYPE="NUMBER">29045427</FT> EUR и този на глобата, наложена на SAS Cargo, на <FT TYPE="NUMBER">21687090</FT> EUR.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="158"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0963"><NO.P>963</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0964"><NO.P>964</NO.P><TXT>В разглеждания случай съществена част от исканията на жалбоподателите са удовлетворени. При това положение с оглед на обстоятелствата по делото е справедливо те да понесат една четвърт от направените от тях съдебни разноски, а Комисията да понесе собствените си съдебни разноски и три четвърти от тези на жалбоподателите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения,</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя член 1, параграф 1, букви о), п) и р), параграф 2, букви о) и п), параграф 3, букви о) и п), и параграф 4, букви о), п) и р) от Решение C(2017) 1742 final на Комисията от <DATE ISO="20170317">17 март 2017 година</DATE> относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) в частта, в която се приема, че SAS AB, SAS Cargo Group A/S и Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden са участвали в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони върху допълнителните такси.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя член 1, параграф 2, букви о) и п) в частта, в която се приема, че е извършено нарушение на член 101 ДФЕС при маршрутите от Тайланд към Европейския съюз между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, що се отнася до съставната част, засягаща ДТГ, и член 1, параграф 3, букви о) и п) в частта, в която се приема, че е извършено нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите от Тайланд към Европейското икономическо пространство между <DATE ISO="20050720">20 юли 2005 г.</DATE> и <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE>, що се отнася до съставната част, засягаща ДТГ.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя член 3, букви н)—с).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Определя на <FT TYPE="NUMBER">7030618</FT> EUR размера на глобата, наложена на Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, на <FT TYPE="NUMBER">5937909</FT> EUR размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group и Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, на <FT TYPE="NUMBER">6314572</FT> EUR размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden и SAS, на <FT TYPE="NUMBER">29045427</FT> EUR размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group и SAS, и на <FT TYPE="NUMBER">21687090</FT> EUR размера на глобата, наложена на SAS Cargo Group.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="159"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">6)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски на SAS Cargo Group, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden и SAS.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">7)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">SAS Cargo Group, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden и SAS понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Schwarcz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Iliopoulos</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Spielmann</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Reine</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20220330">30 март 2022 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелствата по спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Административното производство</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE></ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обжалване на решението от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> пред Общия съд</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обжалваното решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производство и искания на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Искането за отмяна</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първото основание: нарушение на правото на защита и на принципа на равни процесуални възможности поради отказан достъп до уличаващи и оневиняващи доказателства</ITEM.CONT><ITEM.REF>21</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Твърдените уличаващи доказателства</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Твърдените оневиняващи доказателства</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Второто основание: нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="160"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първата част от второто основание: нарушение на правото на изслушване и липса на компетентност на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути</ITEM.CONT><ITEM.REF>29</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на изслушване</ITEM.CONT><ITEM.REF>29</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Прилагането на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0521" REF.END="QE0521"/>квалифицираните последици<QUOT.END REF.START="QS0521" CODE="201C" ID="QE0521"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>32</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Релевантността на разглежданата последица</ITEM.CONT><ITEM.REF>34</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предвидимостта на разглежданата последица</ITEM.CONT><ITEM.REF>36</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Съществеността на разглежданата последица</ITEM.CONT><ITEM.REF>39</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Непосредствеността на разглежданата последица</ITEM.CONT><ITEM.REF>41</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно</ITEM.CONT><ITEM.REF>42</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Втората част от второто основание: маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0522" REF.END="QE0522"/>ЕИП (без ЕС)-Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0522" CODE="201C" ID="QE0522"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>44</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третото основание: грешка в преценката на деянията, в които са участвали жалбоподателите, и на възможността с тях да се докаже, че жалбоподателите са участвали в единното продължено нарушение или че са знаели за него</ITEM.CONT><ITEM.REF>47</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първата част: редица нарушения при установяването на единно продължено нарушение със световен обхват</ITEM.CONT><ITEM.REF>47</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първото оплакване: неизпълнение на задължението за мотивиране и погрешни констатации относно световния характер на единното продължено нарушение</ITEM.CONT><ITEM.REF>47</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Второто оплакване: погрешни констатации относно единния характер на нарушението</ITEM.CONT><ITEM.REF>53</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третото оплакване: погрешни констатации относно продължения характер на нарушението</ITEM.CONT><ITEM.REF>58</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Втората част: грешки в преценката на деянията, свързани с двустранното обединение с Lufthansa</ITEM.CONT><ITEM.REF>59</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третата част: грешки в преценката на размяната на електронни съобщения от декември 1999 г. в рамките на обединението Star Cargo</ITEM.CONT><ITEM.REF>62</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Четвъртата част: грешки в преценката на деянията, свързани с обединението WOW</ITEM.CONT><ITEM.REF>68</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първото оплакване: грешки при установяване на незаконосъобразността на контактите между членове на обединението WOW</ITEM.CONT><ITEM.REF>68</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Нарушението на правото на защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>68</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="161"?><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обхватът на обединението WOW и ефективното му задействане</ITEM.CONT><ITEM.REF>70</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>iii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обхватът на контактите в обединението WOW</ITEM.CONT><ITEM.REF>71</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Второто оплакване: неправомерен пропуск да се провери съвместимостта на контактите в обединението WOW с член 101 ДФЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>75</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дискриминационното и с обратна сила прилагане на ново тълкуване на нормата, приложима за въздушните обединения</ITEM.CONT><ITEM.REF>75</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Неотчитането на изявленията на жалбоподателите, свързани с прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>76</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третото оплакване: грешки, дължащи се на включването на контактите в обединението WOW в обхвата на единното продължено нарушение</ITEM.CONT><ITEM.REF>77</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Осмата част: грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на местни и несвързани събития, настъпили в няколко страни</ITEM.CONT><ITEM.REF>78</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>е)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Петата част: грешки, дължащи се на включването в единното продължено нарушение на контакти, свързани със споразумения за резервация на капацитет</ITEM.CONT><ITEM.REF>83</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>ж)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Шестата част: грешки в преценката на контакти, осъществени в трети страни</ITEM.CONT><ITEM.REF>87</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първото оплакване: нарушение на принципите на суверенитет и на невмешателство</ITEM.CONT><ITEM.REF>88</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Второто оплакване: грешки в преценката на държавната принуда, на която били подложени жалбоподателите в редица трети страни</ITEM.CONT><ITEM.REF>89</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Хонконг</ITEM.CONT><ITEM.REF>91</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Япония</ITEM.CONT><ITEM.REF>94</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>iii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Други трети страни</ITEM.CONT><ITEM.REF>97</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третото оплакване: грешки при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към деяния, засягащи входящи маршрути и предхождащи <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, и член 8 от Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт към деяния, засягащи маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0523" REF.END="QE0523"/>ЕС-Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0523" CODE="201C" ID="QE0523"/> и предхождащи <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE></ITEM.CONT><ITEM.REF>99</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Четвъртото оплакване: грешки в преценката на деянията, извършени в Швейцария</ITEM.CONT><ITEM.REF>104</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>5)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Петото оплакване: грешка поради включването в единното продължено нарушение на деянията на жалбоподателите в третите страни</ITEM.CONT><ITEM.REF>107</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>з)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Седмата част: грешки в преценката на спекулациите на други превозвачи за поведението на жалбоподателите</ITEM.CONT><ITEM.REF>107</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>и)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Деветата част: грешки в преценката на онова, което жалбоподателите са знаели за поведението на другите уличени превозвачи</ITEM.CONT><ITEM.REF>111</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="162"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Допълнителните такси</ITEM.CONT><ITEM.REF>112</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Отказът да се плащат комисиони</ITEM.CONT><ITEM.REF>117</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>й)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Десетата част: грешки в цялостната преценка на съвкупността от улики, на която се позовава Комисията</ITEM.CONT><ITEM.REF>120</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Четвъртото основание: нарушение на член 266 ДФЕС, нарушение на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата, и неизпълнение на задължението за мотивиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>122</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първата част: нарушение на член 266 ДФЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>122</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Втората част: нарушение на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата</ITEM.CONT><ITEM.REF>124</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третата част: неизпълнение на задължението за мотивиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>126</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>5.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Петото основание: грешки при определянето на размера на глобата, наложена на жалбоподателите</ITEM.CONT><ITEM.REF>127</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първата част: грешки при определянето на стойността на продажбите</ITEM.CONT><ITEM.REF>127</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Включването в стойността на продажбите на оборота от продажбата на услуги по превоз на товари по маршрутите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0524" REF.END="QE0524"/>ЕИП (без ЕС)-Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0524" CODE="201C" ID="QE0524"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>128</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Включването в стойността на продажбите на оборота от продажбите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0525" REF.END="QE0525"/>реализирани извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0525" CODE="201C" ID="QE0525"/>, и общото намаляване с 50 %</ITEM.CONT><ITEM.REF>129</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Включването в стойността на продажбите на общата цена на услугите по превоз на товари, а не само на допълнителните такси</ITEM.CONT><ITEM.REF>134</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>4)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Включването в стойността на продажбите на продажби, реализирани при маршрути без връзка с местните и изолирани събития, в които жалбоподателите участвали, при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0526" REF.END="QE0526"/>шепа маршрути<QUOT.END REF.START="QS0526" CODE="201C" ID="QE0526"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>135</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Втората част: грешки при определянето на тежестта на единното продължено нарушение</ITEM.CONT><ITEM.REF>136</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Третата част: грешки при определянето на продължителността на единното продължено нарушение</ITEM.CONT><ITEM.REF>142</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Четвъртата част: грешки при увеличаването на основния размер поради повторност на нарушението</ITEM.CONT><ITEM.REF>142</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Петата част: грешки при отчитането на смекчаващите обстоятелства</ITEM.CONT><ITEM.REF>145</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Искането за изменение на размера на глобата, наложена на жалбоподателите</ITEM.CONT><ITEM.REF>148</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>158</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>