European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/767

11.2.2025

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Индустриалните промени в здравния сектор в контекста на многобройните кризи

(становище по собствена инициатива)

(C/2025/767)

Докладчик:

Florian MARIN

Съдокладчик:

Antonello PEZZINI

Съветници

Chiara PANCOTTI (за докладчика, II група)

Giannino BERNABEI (за съдокладчика, I гр.)

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2024 г.

Правно основание

Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

„Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)“

Приемане от секцията

5.11.2024 г.

Приемане на пленарна сесия

4.12.2024 г.

Пленарна сесия №

592

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

199/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Здравните системи на ЕС би трябвало да бъдат издръжливи, реагиращи на сътресения, защитаващи живота, приобщаващи и справедливи, насочени към хората и достъпни, основани на научни изследвания и иновации и координирани между държавите членки.

1.2.

ЕИСК призовава Европейската комисия да направи здравето и подкрепата за по-нататъшното интегриране на националните здравни системи приоритети за мандата 2024—2029 г, както и да подсигури тези приоритети с амбициозна институционална подкрепа и по-големи инвестиции.

1.3.

Здравната промишленост претърпява значителни промени и Европа трябва да остане иновативна и конкурентоспособна, като намали зависимостите и избягва положения на недостиг. ЕИСК призовава за интегриран, многостранен и ориентиран към пациента подход, който да гарантира достъп до безопасни, ефективни и качествени лекарства, диагнози и лечения, и предлага следните мерки:

1.3.1.

актуализиране на списъка на действията, обхванати от „пътя на преход в здравеопазването“. Например стратегическият план на Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) трябва да бъде разработен с оглед на по-доброто справяне с цифровата трансформация, нарастващата зависимост от критично важни лекарства (включително техните ключови изходни материали и активни вещества) и свързаните с водата предизвикателства, които оказват въздействие върху промишлеността;

1.3.2.

да се подобри устойчивостта на Европа във веригите за създаване на стойност в областта на фармацевтичните, биологичните електромедицински и медицинските технологии и да се намалят стратегическите зависимости от трети държави по отношение на активните фармацевтични съставки и готовите лекарствени продукти. ЕИСК приветства акта за критично важните лекарства, обявен в политическите насоки (1) за новата Комисия, и призовава за засилено сътрудничество в тази област с държавите членки, заинтересованите страни от публичния и частния сектор, академичните среди и гражданското общество;

1.3.3.

да се гарантира равен достъп до здравеопазване и лекарства в целия ЕС, като се обърне специално внимание на уязвимите групи;

1.3.4.

да се установи последователен подход на ЕС за ценообразуване, с цел да се гарантира справедлив модел за ценообразуване в Европа; така също да се проучи идеята за определяне на процент от БВП, който да бъде инвестиран в националните здравни системи, наред със златно правило за инвестиции в здравеопазването;

1.3.5.

да се укрепи единният пазар в този сектор (в светлината на препоръките, изложени в докладите на Енрико Лета и Марио Драги), по-специално по отношение на разрешителните, съвместното възлагане на обществени поръчки и условията на труд на здравните работници. ЕИСК подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд в този сектор и също така обръща внимание на системния недостиг на умения в него;

1.3.6.

да се укрепва европейското транснационално сътрудничество, да се насърчават иновациите и да се подобрява глобалната ни конкурентоспособност в стратегически сектор;

1.3.7.

да се поставя акцент върху превантивната и персонализираната медицина и върху ключовите технологии за бъдещето на промишлеността (като биотехнологиите и геномиката), както и върху критично важните лекарства, протезите и терапевтичните материали за мобилност и достъпните фармацевтични продукти;

1.3.8.

да се инвестира в областта на редките заболявания. ЕИСК предлага също така да се създаде наднационална публична научноизследователска инфраструктура в рамките на приобщаваща публично-частна система, като се използва инструментът „Европейско партньорство“ на ЕС;

1.3.9.

да се насърчава цифровата трансформация в сектора на здравеопазването, със специален акцент върху оперативната съвместимост на данните и ориентираното към човека използване на изкуствения интелект (ИИ). ЕИСК предлага да се създаде споделено и сигурно достъпно цифрово пространство за пациентите, болниците и другите доставчици на здравно обслужване, основано на етичен кодекс и пълна защита на личните данни. Също така Комитетът призовава за периодични одити за оценка на риска и действия за мониторинг, както и за съсредоточаване върху борбата с кибератаките в сектора на здравеопазването;

1.3.10.

да се подобрят условията на труд и да се гарантира равен достъп до здравеопазване и лекарства в целия ЕС, като се обърне специално внимание на уязвимите групи.

1.3.11.

ЕИСК призовава Европейската комисия да увеличи капацитета на HERA за медицински мерки за противодействие на световно равнище с цел по-добро справяне с предизвикателствата, свързани със здравната сигурност.

1.3.12.

На международно равнище ЕИСК предлага да се създаде специален „Европейски фонд за здравна солидарност за Африка“ и призовава ЕС да окаже влияние върху програмите на Г-7 и Г-20 с оглед на създаването на постоянен глобален здравен механизъм.

2.   Предизвикателства, засягащи здравната екосистема

2.1.

Европейският континент е изправен пред големи демографски промени, които оказват значително влияние върху политиките в областта на здравеопазването и изискват промишлени решения в подкрепа на тези политики. Според прогнозите на Световната здравна организация през 2048 г. очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС ще бъде 82,3 години (през 2017 г. тя е била 73,1 години), а вероятността да се доживее до 60-годишна възраст ще бъде 92,9 %. Очакваната продължителност на живота при раждане трябва да се съчетае с очакваната продължителност на живота в добро здраве, за да се създадат наистина всеобхватни показатели за пълноценно здраве и качество на живот. През 2021 г. очакваният брой години в добро здраве е бил 63,6 години.

2.2.

Недостигът на лекарства и медицински технологии, прекъсванията на веригата на доставки, динамиките на разпокъсаност на пазара, повишеното търсене и регулаторните пречки са проблем в ЕС. Устойчивата и по-малко зависима фармацевтична промишленост е от ключово значение за осигуряването на стратегическа автономност в област, която е особено чувствителна за гражданите.

2.3.

COVID-19 показа зависимостта ни от трети държави за основни лекарства, което в миналото не се считаше за проблем. ЕИСК счита, че производственият капацитет, изграден по време на пандемията от COVID-19, би трябвало да бъде защитен и използван за укрепване на устойчивостта на нашите здравни системи. Инвестирането във фармацевтичната промишленост на ЕС ще намали външната ни зависимост, по-специално по отношение на активните фармацевтични съставки от Азия (2).

2.4.

Съсредоточаването върху ефективността и оптимизацията ще насърчи прогнозната и персонализираната медицина, която използва личните медицински данни на пациентите. Интелигентните носими устройства за лечение или наблюдение на заболявания ще играят важна роля в медицинския сектор и грижите за пациентите. Превантивните здравни грижи, основани на персонализираната медицина, ще включват поддържане на добро здравословно състояние, хранителен режим, упражнения и имунизации, преминаване от реактивен към проактивен подход и създаване на дългосрочни ползи за пациентите, обществото и икономиката.

2.5.

ЕИСК се застъпва за всеобхватни насоки и протоколи за целия ЕС и в по-общ план за обмен на данни между основните заинтересовани страни; Важно е да се предотврати дисбалансът на силите между пациентите и доставчиците и да се гарантира, че всички съответни заинтересовани страни имат достъп до една и съща информация по прозрачен начин.

2.6.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да адаптира и укрепи своя промишлен капацитет, за да подобри своята конкурентоспособност и стратегическа автономност в област, която е особено чувствителна за гражданите, тъй като липсата на достъп до лекарства и медицински технологии, както и структурната зависимост от трети държави са предизвикателства, които засягат здравните системи в целия Съюз.

3.   Промишлена автономност и устойчивост

3.1.

ЕИСК счита, че от съображения за стратегическа автономност вече не е целесъобразно производството да се фрагментира и части от веригата на доставки да зависят от страни извън ЕС. ЕИСК предлага стратегическо пренасочване на производството на фармацевтични продукти към ЕС с акцент върху активните фармацевтични съставки и готовите лекарствени продукти, за да се укрепи фармацевтичната независимост на ЕС. Освен това Комитетът предлага да се създаде финансова и институционална подкрепа за възстановяване на производството на активни вещества и основни лекарства, например генерични лекарствени продукти, в ЕС.

3.2.

ЕИСК счита, че в акта за критично важните лекарства, обявен в политическите насоки за новата Комисия, трябва да се определи кои критично важни лекарства (включително техните ключови изходни материали и активни вещества) са необходими и да се очертаят начините за гарантиране на постепенно намаляване на зависимостта ни. По подобен начин актът за критично важните лекарства също трябва да покрива нуждите от инвестиции, инфраструктурата и достъпността на медицинското оборудване. За да се насърчи устойчивостта на ЕС, ЕИСК подкрепя създаването на стратегически запаси на ЕС от медицинско оборудване. Тази инициатива би трябвало да включва и сътрудничество с държавите членки и гражданското общество, съгласуван подход на ЕС за ценообразуване, инвестиции в производствен капацитет, съвместно възлагане на обществени поръчки и оперативна съвместимост на данните.

3.3.

ЕИСК подкрепя и Алианса за критично важните лекарства, който се нуждае от достатъчно средства и ресурси, за да мобилизира заинтересованите страни, включително организираното гражданско общество, за да се засилят доставките на критично важни лекарства в ЕС, като в крайна сметка се увеличат усилията за ефективно предотвратяване и справяне с недостига. Този подход на сътрудничество би трябвало да бъде отразен в държавите членки, като се обедини експертният опит от различните национални здравни системи в полза на един по-устойчив ЕС.

3.4.

ЕИСК изразява съгласие с Европейския парламент, че HERA трябва да бъде цялостно преразгледан, тъй като не разполага с необходимия капацитет, ресурси и ясна мисия за промяна на обстановката, що се отнася до разработването и наличието на медицински мерки за противодействие. Необходима е по-ефективна институционална рамка не само за настоящите извънредни ситуации, но и за бъдещите предизвикателства (3).

3.5.

За да се укрепи устойчивостта на нашите здравни системи, ЕИСК предлага да се започнат политически дискусии за това всяка държава членка да инвестира все по-голям процент от своя БВП в националната си здравна система.

3.6.

Инвестициите в здравните системи би трябвало да се подчиняват на златно правило на ЕС, като се има предвид, че тези инвестиции не трябва да се оценяват от чисто икономическа гледна точка и че общественополезният аспект на здравната система би трябвало да има предимство. Би трябвало да се проучат инструменти като собствен капитал и съвместни предприятия в сектора на здравеопазването и други договорености за партньорство в области като достъпа до амбулаторни грижи, цифровото здравеопазване, високонадеждните грижи, особено с оглед на идентифицирането, подкрепата и финансирането на „еднорози“.

3.7.

ЕИСК призовава ЕС да се съсредоточи върху нововъзникващите технологии, които могат да подобрят здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС. Усилията би трябвало да бъдат насочени към развитие на биотехнологиите и геномиката; биологичната медицина, протезите и терапевтичните материали за мобилност; приложенията на квантовите технологии и новите усъвършенствани материали за здравно оборудване и лечение; както и критично важните лекарства и леченията за заболявания, които засягат все повече населението (напр. затлъстяването и диабета).

3.8.

ЕИСК призовава здравната промишленост да бъде включена в новия „Пакт за чиста промишленост“. Той призовава ЕС да се заеме с критичните предизвикателства пред сектора като приоритет, като инвестира повече политически усилия в разработването и прилагането на обща здравна стратегия, общо пространство на здравни данни и общ здравен пазар. По подобен начин се подчертава необходимостта от укрепване на вътрешния пазар, като се гарантира свободното движение на здравни специалисти, продукти и услуги, както се посочва в доклада на Марио Драги относно конкурентоспособността на ЕС.

4.   Цифровизация и изкуствен интелект

4.1.

Цифровизацията преобразява здравната екосистема и предоставя нови решения, които играят ключова роля в медицината. Телемедицината, електронните рецепти, дистанционните консултации, използването на метавселената и роботиката, както и грижите от дома придобиват все по-голямо значение, особено в изолираните региони, тъй като те са полезни решения за уязвимите хора. Телемедицината се развива и дава възможност за наблюдение на множество пациенти чрез различни центрове и дистанционни консултации. Използването на триизмерен печат за устройства, инструменти, импланти, протези и човешки органи ще трансформира медицината, ще намали разходите и ще отговори на непосредствените нужди. Интелигентните медицински термометри и интелигентните превръзки за наблюдение и ускоряване на оздравителните процеси са иновации, които ще бъдат широко използвани в бъдеще.

4.2.

Медицинската екосистема се развива, тъй като медицинските услуги стават все по-цифровизирани и в тази област навлизат нови участници. Стабилността и устойчивостта на здравните системи би трябвало да бъдат внимателно наблюдавани по време на цифровия преход. Фондовете за частно дялово участие и технологичните предприятия вече играят все по-голяма роля в различните подходи за сътрудничество по отношение на медицинските услуги, които ще продължат да се развиват в близко бъдеще. От решаващо значение е усилията за разработване на тези технологии да водят към постигане на целта за всеобщо здравеопазване, при което да не се пренебрегва никой.

4.3.

Данните играят все по-решаваща роля в здравната екосистема, по-специално за оптимизиране на услугите за полагане на грижи и повишаване на ефективността. Европейското пространство на здравни данни е правилна стъпка в тази посока. ЕИСК счита, че би трябвало да се създаде споделено и сигурно достъпно цифрово пространство за пациентите, болниците и другите доставчици на здравно обслужване, по-специално за да се предотврати приватизацията на знания. Етиката и неприкосновеността на личния живот би трябвало винаги да се зачитат и трябва задължително да се получи съгласието на пациентите преди всяко използване на здравните им данни.

4.4.

Прилагането на ИИ в сектора на здравеопазването представлява основна област на конкурентоспособност, в която ЕС може да играе водеща роля с ориентиран към човека подход в полза на всички. В бъдеще ще се използват аватари на пациенти за прогнозиране и предотвратяване на заболявания, идентифициране на усложнения и усъвършенстване и персонализиране на възможностите за лечение. ИИ в областта на здравеопазването би трябвало също така да подлежи на периодични одити за оценка на риска, като към приложенията на ИИ с течение на времето се прилагат механизми за непрекъснато наблюдение и проследяване, за да се гарантира прозрачност, интегритет и ефективност.

4.5.

ЕИСК подкрепя европейския план за действие за предотвратяване на кибератаки в сектора на здравеопазването, представен в политическите насоки за новата Комисия. В този план за действие би трябвало да бъде включен механизъм за консултации, обединяващ местното, националното и европейското равнище, като се вземат предвид различията в медицинските потребности, цифровата грамотност и нарасналата роля на гражданското общество в сектора на здравеопазването.

5.   Научни изследвания

5.1.

Укрепването на европейската фармацевтична и здравна промишленост трябва да бъде приоритет за мандата на Комисията за периода 2024—2029 г. Това означава да се подкрепи капацитетът на ЕС за научноизследователска и развойна дейност и иновации извън рамките на това, което европейските програми (4) позволяват. ЕИСК изразява съгласие с Европейския парламент, че съществува необходимост от наднационална публична научноизследователска инфраструктура в областта на медицината. Това ще даде възможност за разработване на портфейл от лекарства и ваксини, създадени чрез научни изследвания с нестопанска цел и в области, които не са обхванати от промишлеността или в които лекарствата са финансово недостъпни, с цел постигане на напредък в областта на редките заболявания. В този смисъл ЕИСК подкрепя разширяването на обхвата на ВПОИ в областта на здравеопазването, включително чрез разглеждане на въпроса за достъпността на лекарствата, използвани за лечение на редки заболявания.

5.2.

ЕИСК призовава за насърчаване на най-добрите практики и трансфер на иновации като част от многостранен подход, включващ пациентите, промишлеността, доставчиците на здравни услуги, лекарите и застрахователните дружества. Най-добрите практики и трансферите на иновации в нашите здравни системи трябва да надхвърлят търговските интереси и да се съсредоточат върху интересите на здравеопазването и общественото благо. ЕИСК е убеден, че е необходимо да се популяризират по-добре най-добрите практики като напр. общностите за партньорски практики, медицинските услуги с нестопанска цел, организациите за интегрирани грижи (обединяващи първични и специализирани отделения), както и модела на социалната икономика или на сътрудничеството в областта на здравеопазването.

5.3.

ЕИСК подчертава значението на една справедлива медицинска и фармацевтична политика, която да гарантира достъп за всички. Тя включва справедливи цени въз основа на „модела за справедливо ценообразуване“, прозрачност по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност, справедливото използване на интелектуалната собственост и нови модели за финансиране в подкрепа на научните изследвания в приоритетни области като антимикробната резистентност. Би трябвало да се положат усилия за увеличаване на броя на здравните клъстери в ЕС и за засилване на сътрудничеството им с академичните среди.

5.4.

Тъй като здравеопазването е от обществен интерес, предоставянето на стоки и услуги в тази област трябва да бъде задължително. Промишлеността трябва да признае специфичния характер на тази област, като наред с целите за пазарна конкуренция и рентабилност бъдат включени социални параметри. Чрез иновативни и основани на солидарност партньорства публичният и частният сектор могат да осигурят широко покритие на здравните услуги. Като част от Европейския здравен съюз държавите членки трябва да въведат правни рамки в подкрепа на увеличаването на инвестициите и подходите на сътрудничество в сектора на здравеопазването и да гарантират съгласуваност между всички участници. Въпреки това в настоящата пазарно ориентирана икономика изборът и ценовите политики в крайна сметка са мотивирани от рентабилността на предприятията, като липсва правилна публична намеса, за да се гарантира всеобщо покритие за всички.

6.   Социални аспекти и аспекти, свързани с човешките ресурси

6.1.

Здравето е от съществено значение за оцеляването както на отделните хора, така и на обществата, като включва и аспект на дълбока съпричастност към човешкия живот. То има дълбоко етично и емоционално измерение, което надхвърля фиксирането върху паричните пазари. ЕИСК счита, че здравните системи на ЕС би трябвало да бъдат: ориентирани към хората, реагиращи на сътресения, достъпни, координирани между държавите членки, приобщаващи и справедливи, защитаващи живота, способни да се справят с неравнопоставеността в здравеопазването, устойчиви, както и основани на факти научни изследвания и иновации. Те трябва да насърчават растежа и да подкрепят социалния напредък и здравословния начин на живот.

6.2.

В здравните системи в целия ЕС би трябвало да се вземат предвид съществуващите здравни рискове и заболявания, както и социалните, икономическите, географските и образователните съображения. Въз основа на становището на ЕИСК SOC/801 на тема „Създаване на водеща европейска инициатива в областта на здравеопазването“ ЕИСК настоятелно призовава за водеща инициатива в областта на здравеопазването в Европа и препоръчва създаването на „(Акт за) Европейска гаранция за здравето“ за определяне на общи цели в областта на здравеопазването на европейско равнище, подкрепени от многогодишно финансиране.

6.3.

Изменението на климата, променящите се модели на заболявания и откриването на нови методи за лечение на болести оказват постоянен натиск върху работещите в сферата на здравеопазването и лицата, полагащи грижи. За да се преодолее недостигът на работна ръка, трябва да се възприеме интегриран подход, който да обхваща не само обезщетенията, предвидимостта на кариерата и работното време, но и достъпа до подходящи технологии и ресурси, обучението и физическата и психологическата безопасност на работниците и пациентите. ЕИСК предлага да се изготви „пътна карта за човешкото измерение“ за подкрепа на здравните системи, като се създаде оперативно съвместим електронен регистър на работната сила в целия ЕС. Този регистър ще наблюдава и подкрепя капацитета за придобиване на умения, като насърчава сътрудничеството и солидарността в случай на природни бедствия и осигурява връзка с допълнителни системи като Механизма за гражданска защита на ЕС и Европейския механизъм за доброволна солидарност, когато е уместно.

6.4.

С оглед на Европейския пакт за уменията ЕИСК подчертава необходимостта от подобряване на уменията и повишаване на привлекателността на професиите в областта на здравеопазването и полагането на грижи. За тази цел би трябвало да се насърчават общоевропейски програми и курсове за обучение в медицинските университети и училищата за медицински сестри, както и интердисциплинарни курсове, по-специално чрез програмата „Еразъм“ и центровете за специализация и компетентност. ЕИСК призовава Европейската комисия да започне дискусии относно хармонизирането на условията на труд в здравната екосистема в ЕС и да положи повече усилия за задържане, привличане и подкрепа на здравния персонал. Спешно са необходими конкретни действия за намаляване на миграцията на работниците, насърчаване на равенството между половете и за професионално развитие.

6.5.

По отношение на достъпността здравните услуги би трябвало да бъдат справедливо разпределени между регионите с цел свеждане до минимум на пътуванията за медицински нужди. Уязвимите хора срещат трудности при достъпа до здравеопазване, което показва необходимостта от подобряване на приобщаването в рамките на здравните системи на ЕС. Всеки би трябвало да има достъп до подходящи здравни услуги, лекарства и лечения. По-кратките срокове за реагиране при лечението на различни заболявания са показател за качествени здравни услуги.

6.6.

Публичните и частните осигурителни схеми могат да съществуват съвместно в областта на здравеопазването, но обществените политики не би трябвало да водят до задължение или необходимост от двойно осигурително покритие. Тази динамика подкопава публичния сектор и води до ограничаване на достъпа до основни здравни услуги. В някои държави членки частният медицински сектор интернализира печалбите и изнася разходите към публичния сектор.

6.7.

Насърчаването на цифровата грамотност в областта на здравеопазването и разпределянето на ресурси за по-добро разбиране на излагането на риск за обществото и пациентите би трябвало да бъдат основни елементи в бъдещия здравен съюз на ЕС. Те ще гарантират, че хората са по-добре информирани за здравето и ще повишат човешката устойчивост.

7.   Здравна дипломация

7.1.

Като се имат предвид жизненоважната му роля по време на COVID-19, размерът на пазара, значението на международната му търговия и износ и усилията му за укрепване на здравната дипломация, ЕС би трябвало да играе по-голяма роля в международното измерение на здравеопазването.

7.2.

ЕС би трябвало да поеме по-активна роля при определянето на дневния ред в рамките на Г-7 и Г-20 и в международни организации като ООН с оглед на създаването на механизми за здравеопазване в световен мащаб.

7.3.

ЕИСК подкрепя създаването на Европейски фонд за здравна солидарност за Африка с цел преодоляване на изключителното неравенство в здравното осигуряване там. Фондът би спомогнал за увеличаване достъпа до здравни услуги, насърчаване на научните изследвания в областта на лекарствените продукти за тропически болести, справяне с инфекциозните заболявания и подобряване на здравната сигурност в световен мащаб.

7.4.

ЕИСК счита, че споразуменията за сближаване и взаимно признаване са важни, и подкрепя по-голямото участие на ЕС в Международния съвет за хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба и в Международната коалиция на регулаторните органи по лекарствата. Важно е да се окаже подкрепа на трети държави да изградят капацитета си за производство на суровини и да осигурят взаимно допълване с медицинските потребности на ЕС.

7.5.

Повишаването на устойчивостта на нашите здравни системи изисква добре планирани инвестиции, по-добра координация (включително разработване на по-устойчиви вериги за доставка на медицински изделия) и по-тясно сътрудничество в областта на здравеопазването в световен мащаб. ЕИСК препоръчва да се развиват партньорства със стратегически заинтересовани страни, които инвестират в здравната сигурност в световен мащаб, тъй като тяхното участие далеч надхвърля медицината и включва образование, развитие на общностите, научни изследвания и публична политика.

Брюксел, 4 декември 2024 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE


(1)   https://commission.europa.eu/document/download/e6cd4328-673c-4e7a-8683-f63ffb2cf648_en?filename=Political%20Guidelines%202024-2029_EN.pdf.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Осигуряване на доставките на лекарства в Европа: предвиждане на Закон за лекарствата с критична важност “ (проучвателно становище по искане на белгийското председателство) (OB C, C/2024/1568, 5.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1568/oj).

(3)   https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2024-0141_BG.html.

(4)  Като „Хоризонт Европа“.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/767/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)