ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
R. NORKUS
представено на 25 септември 2025 година ( 1 )
Дело C‑477/24 [Deldwyn] ( i )
Minister for Justice
срещу
I.T.
(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Ирландия)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Право на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38/ЕО — Производно право на пребиваване — Право на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза — Брак между гражданин на Съюза и гражданин на трета страна — Запазване от гражданин на трета страна на правото на пребиваване при развод — Гражданин на Съюза, който при развода вече не работи — Член 7, параграф 3, буква б) — Изчисляване на период от „повече от една година“ — Изискване за непрекъснат период или възможност да се събират периоди на безработица в рамките на няколко години — Понятие „надлежно регистрирана принудителна безработица“ — Право на достъп до преписката с данни за трудовата или социално-осигурителната история на гражданин на Съюза“
I. Въведение
|
1. |
Преюдициалното запитване ( 2 ) е отправено в рамките на производство по обжалване между Minister for Justice (Министър на правосъдието, Ирландия) (наричан по-нататък „министърът“) и I.T. (наричан по-нататък „жалбоподателят“), гражданин на държава, която не е членка на ЕИП, и бивш съпруг на гражданка на Съюза ( 3 ), във връзка с отказа на министъра да потвърди неговата карта за пребиваване, даваща му възможност да остане за неопределено време в Ирландия. Жалбоподателят е бил уведомен, че неговото право на пребиваване зависи от това дали бившата му съпруга ще продължи да упражнява в Ирландия предоставените ѝ от Договора за ЕС права, при което той самият не е предоставил доказателства за трудовата ѝ дейност ( 4 ) в тази държава членка към началото на бракоразводното производство. |
|
2. |
С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „една година“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38/ЕО ( 5 ) предполага тази година да е непрекъснат период, или могат да се събират заедно по-къси периоди на безработица в рамките на няколко години, за да образуват период от една година. В допълнение, запитващата юрисдикция иска да се установи дали обстоятелството, че бившата съпруга на жалбоподателя е получавала обезщетение за безработица в Ирландия, означава, че съгласно тази разпоредба тя е била в „надлежно регистрирана принудителна безработица“. Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали и евентуално при какви условия министърът има задължение да предостави на жалбоподателя достъп до преписката с данни за трудовата или социално-осигурителната история на неговата бивша съпруга, на която се е позовал при отказа да потвърди постоянното му пребиваване. |
II. Правна уредба
А. Правото на Европейския съюз
|
3. |
Член 7 от Директива 2004/38, озаглавен „Право на пребиваване за повече от три месеца“, предвижда: „1. Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:
[…] 2. Правото на пребиваване, предвидено в параграф 1, обхваща и членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка, при условие че този гражданин на Съюза отговаря на условията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в). 3. За целите на параграф 1, буква а) гражданин на Съюза, който вече не е работник или самостоятелно заето лице, запазва статуса си на работник или самостоятелно заето лице при следните обстоятелства: […]
[…]“. |
|
4. |
Член 13 от същата директива, озаглавен „Запазване на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство“, предвижда: „[…] 2. Без да се засяга втора алинея, разводът […] не вод[и] до загуба на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, когато:
[…] Преди да се придобие право на постоянно пребиваване, правото на пребиваване на въпросните лица продължава да зависи от изискването те да могат да докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка в приемащата държава членка или че са членове на вече създадено в приемащата държава членка семейство на лице, отговарящо на тези изисквания. „Достатъчни средства“ са средствата, определени в член 8, параграф 4. Такива членове на семейството запазват своето право на пребиваване изключително на лична основа“. |
|
5. |
В член 14 от същата директива, озаглавен „Запазване на правото на пребиваване“, е предвидено: „[…] 2. Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове. […]“. |
Б. Ирландското право
|
6. |
Директива 2004/38 е транспонирана в ирландското право с S.I. No 548/2015 — European Communities (Free Movement of Persons) Regulations 2015 ( 6 ) (Правилник от 2015 г. относно свободното движение на лицата в Европейските общности, наричан по-нататък „Правилникът“). Според запитващата юрисдикция няма съществена разлика между правило 6, параграф 3, буква c) от Правилника и член 7, параграф 3 от Директива 2004/38. |
III. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
|
7. |
Жалбоподателят е гражданин на държава, която не е членка на ЕИП. Влиза в Ирландия със студентска виза през октомври 2002 г. През юли 2009 г. сключва брак в Ирландия с гражданка на Европейския съюз и подава заявление за пребиваване там в съответствие с Директива 2004/38 и Правилника, доколкото е съпруг на гражданка на Съюза. Заявлението е отхвърлено през февруари 2010 г. Жалбоподателят подава ново заявление на 17 юли 2011 г., което е отхвърлено на 9 февруари 2012 г. И в двата случая отказите са обосновани с информация, получена от работодателя на гражданката на Съюза ( 7 ), че към момента на разглеждане на съответното заявление ( 8 ) тя вече не е била на работа при посочения в заявлението работодател. През март 2013 г. жалбоподателят подава трето заявление за получаване на разрешение за пребиваване в Ирландия. В този случай му е предоставено разрешение за пребиваване за пет години, до септември 2018 г. През юни 2014 г., тоест след получаване на разрешението, между жалбоподателя и съпругата му започва бракоразводно производство. Решението за развод е постановено през юли 2014 г. в страната на произход на гражданката на Съюза. До този момент бракът е просъществувал пет години. |
|
8. |
Разрешението за пребиваване на жалбоподателя в Ирландия не е оттеглено вследствие на развода и той продължава да работи там. Бившата му съпруга продължава да пребивава в Ирландия (макар и с възможни периоди на отсъствие за пътувания до страната ѝ на произход). |
|
9. |
През август 2018 г. жалбоподателят иска да бъде запазено разрешението му на пребиваване в лично качество съгласно член 10, параграф 2 от Правилника ( 9 ), който предвижда възможност за запазване на правото на пребиваване в случай на развод при определени обстоятелства, при които бракът е продължил три или повече години, от които поне една година в Ирландия. Това искане е отхвърлено през октомври 2019 г. на основание непредставяне от страна на жалбоподателя на доказателство за трудова заетост на бившата му съпруга в Ирландия или доказателство за наличието на достатъчно средства към началото на бракоразводното производство ( 10 ). |
|
10. |
На 17 октомври 2019 г. жалбоподателят обжалва отказа, като иска копие от информацията, изпратена от Department of Employment Affairs and Social Protection (Агенция по заетостта и социалната закрила, наричана по-нататък „DEASP“). Жалбоподателят посочва, че не поддържа постоянни отношения с бившата си съпруга, но неговите адвокати са ѝ писали, за да я помолят да съдейства за предоставяне на подробности относно трудовата ѝ заетост в Ирландия през периодите, посочени от министъра, и да потвърди, че е получавала социални помощи поне през част от този период. Жалбоподателят посочва, че не може да провери дали бившата му съпруга е получавала социални помощи през този период, без нейното съдействие и сътрудничество. |
|
11. |
На 22 ноември 2021 г. министърът издава окончателно решение, с което потвърждава отказа ( 11 ). Мотивът за решението е, че в преписката няма информация относно обстоятелствата, свързани с напускането на предишната работа на гражданката на Съюза, относно това дали то е било доброволно. Също така от преписката не може да се направи предположение, че тя е била заета по договор повече от една година или е била на срочен договор за по-малко от една година преди регистрацията си в DEASP. Министърът е обосновал становището си с това, че гражданката на Съюза е била трудово заета в продължение на 37 седмици през 2013 г. и две седмици през 2014 г. Съгласно решението за отказ гражданката на Съюза „не е упражнявала своите права по Договора за ЕС чрез принудителна безработица през 2014 г., в която година е образувано и приключило бракоразводното производство, тъй като периодът на безработица не е предшестван от дванадесет месеца трудова заетост“. В окончателното решение също се посочва, че макар гражданката на Съюза да е получавала обезщетение за безработица през 2014 г., министърът не е обвързан от актовете на DEASP и продължаващото получаване на социални плащания на гражданката на Съюза не е определящо по въпроса за правата по Договора на ЕС, с който е сезиран министърът. |
|
12. |
Съгласно запитващата юрисдикция при регистрирането на взетото решението никъде не е отбелязано, че е разгледан въпросът дали гражданката на Съюза е работила повече от една година по време на пребиваването си в Ирландия до септември 2013 г., когато за първи път е получила обезщетение за безработица. По-ранните периоди на трудова дейност не са били взети под внимание при преценката дали гражданката на Съюза е упражнявала предоставените ѝ по Договора за ЕС права в Ирландия към датата на началото на бракоразводното производство. |
|
13. |
Жалбоподателят обжалва решението на министъра пред High Court (Висш съд, Ирландия). С решение от 1 февруари 2023 г. High Court (Висш съд) отменя решението на министъра. Той приема, че министърът се е съсредоточил върху трудовото положение на гражданката на Съюза в периода, непосредствено предхождащ искането ѝ за получаване на обезщетение за безработица, и върху 12‑месечния период преди началото на бракоразводното производство. Министърът обаче не взел под внимание работния статус или местопребиваването на гражданката на Съюза в периода от 2009 г. до 2012 г., макар жалбоподателят да се бил позовавал на тях. High Court приема, че нито в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, нито в член 6, параграф 3, буква c, точка ii) от Правилника е предвидено, за да бъде получено правото на пребиваване по член 7, параграф 3 от Директива 2004/38, да се взема под внимание по отношение на работния статус на работника, гражданин на Съюза, наличието на 12‑месечна непрекъсната заетост непосредствено преди регистрирането му като принудително безработен. Също така High Court приема, че непредоставянето поне в редактиран или подходящ вид на поисканите от жалбоподателя данни за направените от бившата му съпруга социални вноски за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., след като министърът е получил информация за тях от DEASP, а е могъл също така да ги посочи открито в обжалваното решение, подкопава справедливостта на процеса, при положение че министърът е знаел за твърдението на жалбоподателя, че бившата му съпруга е работила през тези години, представяйки някои доказателства за това, но без да има достъп до други данни поради липсата на сътрудничество от нейна страна. |
|
14. |
Министърът обжалва решението на High Court пред Court of Appeal (Ирландия). Считайки, че произнасянето по жалбата предполага тълкуване на правото на Съюза, Court of Appeal спира производството и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
|
IV. Производството пред Съда
|
15. |
Писмени становища са представили жалбоподателят, германското правителство, Ирландия и Европейската комисия. В настоящото заключение, в съответствие с искането на Съда, ще направя анализ на поставените от Court of Appeal първи и втори преюдициален въпрос. |
V. Преценка
А. Предварителни бележки
|
16. |
Целта на Директива 2004/38 ( 12 ) е да улесни упражняването и укрепи правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, пряко предоставено на гражданите на Съюза от член 21, параграф 1 ДФЕС ( 13 ). Във връзка с това Директива 2004/38 предоставя на всички граждани на държави извън Съюза, които са членове на семейството на гражданин на Съюза по смисъла на член 2, параграф 2 от тази директива ( 14 ) и го придружават или се присъединяват към него в държава членка, различна от страната, на която е гражданин ( 15 ), право на влизане и пребиваване в приемащата държава членка ( 16 ). |
|
17. |
Член 7 от Директива 2004/38 определя условията, при които граждани на Съюза и членовете на техните семейства могат да се ползват от право на пребиваване за повече от три месеца в приемащата държава членка ( 17 ) и поради това все още нямат право на постоянно пребиваване по член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 ( 18 ). |
|
18. |
Съгласно член 7, параграф 1, буква a) от Директива 2004/38 всички граждани на Съюза имат такова право на пребиваване, ако са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава членка ( 19 ). Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 гражданите на Съюза имат право да пребивават в приемащата държава членка, без да бъдат икономически активни, ако имат пълно здравно застрахователно покритие в тази държава членка и притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, за да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане в нея през времето на своето пребиваване ( 20 ). Също така член 7, параграф 1, буква в) предвижда право на пребиваване за учащи се при определени условия. |
|
19. |
Член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 предоставя на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава и придружават гражданина на Съюза или са се присъединили към него в приемащата държава членка, право на пребиваване в нея, при условие че гражданинът на Съюза отговаря на условията по член 7, параграф 1, букви a), б) или в) от тази директива ( 21 ). Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2004/38 правото на членовете на семейството на гражданин на Съюза да пребивават в приемащата държава членка на основание член 7, параграф 2 от тази директива, продължава дотогава, докато гражданинът на Съюза ( 22 ) отговаря на условията в тази разпоредба ( 23 ). Във връзка с това Съдът е подчертал, че предоставените от Директива 2004/38 права на членовете на семейството, включително тези по член 7, не са самостоятелни, а производни права от упражняването на свободното движение от гражданите на Съюза ( 24 ). |
|
20. |
Член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 предвижда, че за целите на член 7, параграф 1, буква a) от същата директива гражданин на Съюза, който вече не е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка, запазва статуса си на работник или самостоятелно заето лице при определени обстоятелства ( 25 ). Член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 въвежда степенуване на предпоставките за определянето на този статус, като определя, първо, причината за невъзможността на гражданина на Съюза да работи, и второ, първоначалната продължителност на периода на безработица в приемащата държава членка. Във връзка с това условията за запазването на статуса на работник или самостоятелно заето лице са различни в зависимост от това дали първоначалният период на безработица е повече, или по-малко от една година ( 26 ). Така гражданин на Съюза, който е бил работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка, запазва своя статус на работник за неопределено време, ако: i) временно не е в състояние да работи поради болест или злополука ( 27 ); ii) намира се в надлежно регистрирана принудителна безработица, след като е бил зает в продължение на повече от една година в приемащата държава членка ( 28 ); или iii) е започнал професионално обучение ( 29 ). |
|
21. |
От друга страна, съгласно член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 гражданин на Съюза, който е бил работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка за срок, по-кратък от една година, след което се е регистрирал като принудително безработен, запазва своя статус на работник само за период, определен от тази държава членка, но не по-малко от шест месеца. В решение Tarola Съдът е приел, че гражданин на Съюза е запазил този статус, след като е работил в продължение на две седмици в приемащата държава членка, преди да се регистрира като принудително безработен. Съдът е подчертал, че причините, по които гражданин на Съюза е безработен по смисъла на член 7, параграф 3, буква б) ( 30 ) и член 7, параграф 3, буква в) ( 31 ) от Директива 2004/38, не трябва да зависят от самия него. |
|
22. |
Директива 2004/38 въвежда правни гаранции в полза на членовете на семейството на гражданин на Съюза при определени хипотези с оглед на обстоятелството, че когато те са граждани на трети държави, не разполагат със самостоятелно право на пребиваване по член 7 от Директива 2004/38, а само с права, производни от упражняването на правото на свободно движение на гражданина на Съюза ( 32 ). С оглед на това член 13, параграф 2, буква a) от Директива 2004/38 предвижда в случай на развод съпругът на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета държава, да може да запази своето право на пребиваване в приемащата държава членка на лично, а не на производно основание ( 33 ). Личното право зависи от условието до началото на бракоразводното производство бракът да е продължил поне три години, от които една година в приемащата държава членка. От изложените в преюдициалното запитване данни изглежда, че жалбоподателят отговаря на това условие. Освен това, преди да придобие право на постоянно пребиваване, съответното лице трябва да отговаря на условията по член 13, параграф 2, втора алинея от Директива 2004/38, а именно да може да докаже, че е работник или че разполага с достатъчно средства за себе си и членовете на своето семейство, за да не бъде в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си, и че има пълна здравна осигуровка в приемащата държава членка или че е член на вече създадено в приемащата държава членка семейство на лице, отговарящо на тези изисквания. Съдът е приел, че тези условия съответстват на условията по член 7, параграф 1, букви a), б) и г) от Директива 2004/38, изпълнението на които се изисква по отношение на самите граждани на Съюза, за да могат да се ползват от временно право на пребиваване за повече от три месеца на територията на приемащата държава членка ( 34 ). |
|
23. |
Жалбоподателят трябва следователно да докаже, че е имал право на пребиваване в Ирландия към началото на бракоразводното производство. Като се има предвид, че жалбоподателят се основава на правото на пребиваване на своята бивша съпруга, която е гражданин на Съюза, неговото право зависи от това дали тя също е имала такова право към този момент ( 35 ). Тези условия са в основана на спора в главното производство ( 36 ). |
|
24. |
Очевидно е, преди всичко с оглед на съображение 10 от Директива 2004/38, че условията по член 7 от нея имат за цел да предотвратят възможността гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство да се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане в приемащата държава членка ( 37 ). Такава опасност може да възникне, тъй като в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 гражданин на Съюза може да претендира равно третиране с гражданите на приемащата държава членка в рамките на приложното поле на Договора, когато неговото пребиваване на територията на приемащата държава членка е в съответствие с условията на Директива 2004/38. Приложението на тази разпоредба е разширено до членовете на семейството, които не са граждани на приемащата държава членка и имат право на пребиваване. По този начин чрез прилагане на изключението в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 гражданин на Съюза би могъл да претендира достъп до социалното подпомагане в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 наравно с гражданите на приемащата държава членка, когато неговото пребиваване на нейната територия спазва условията на Директива 2004/38 ( 38 ). |
Б. По първия въпрос
|
25. |
С първия си въпрос, който е разделен на две части ( 39 ), запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали изразът „повече от една година“ ( 40 ) в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 се отнася до непрекъснат период на икономическа активност, или се има предвид възможността да се събират различни или отделни периоди на такава активност в рамките на четири или пет години. |
|
26. |
Според жалбоподателя няма основание да се предполага, че с израза „повече от една година“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 се има предвид непрекъснат период. Той може да означава „събрани […] периоди от по-малко от една година“. Ирландия и германското правителство считат, че този израз се отнася до единичен непрекъснат период от една година. Подходът на Комисията е по-нюансиран. Според нея изразът се отнася поначало до период на икономическа активност, който се характеризира с определена степен на свързаност с икономическия живот в приемащата държава членка, а това предполага поне продължаваща икономическа активност в тази държава. Това означава също така съществен принос от страна на работещия гражданин на Съюза за финансите на приемащата държава членка чрез заплащането на данъци и социалноосигурителни вноски. Изискването за продължителност не може да изключва два или повече периода на действителна и ефективна работа в приемащата държава членка, които, взети заедно, надхвърлят една година, когато те са следствие от последователни трудови договори с различни работодатели, включително при наличието на прекъсвания между тях. |
|
27. |
Трябва да се подчертае, че Директива 2004/38 не дава определение какво се разбира под израза „повече от една година“ в член 7, параграф 3, буква б) ( 41 ) от нея ( 42 ). Нещо повече, само буквалното тълкуване на този израз в текста на различните езици ( 43 ) не позволява да се определи недвусмислено дали той се отнася до един непрекъснат период от повече от една година, или до общ период от повече от една година, съставен от събрани два или повече различни периода, всеки от които е по-кратък от една година. Тази липса на яснота може да се съпостави с други законодателни актове на Съюза в областта на свободното движение на хора и на свободно пребиваване, в които законодателят на Съюза посочва изрично дали даден период трябва да е непрекъснат ( 44 ). Може би повече прави впечатление, че във връзка с правото на постоянно пребиваване в самите членове 16 и 17 от Директива 2004/38 има позоваване на непрекъснати периоди на пребиваване в приемащата държава членка. Така член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда, че „[г]раждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава“ ( 45 ). Нещо повече, за да се смекчи стриктният и недвусмислен изказ на тази разпоредба, член 16, параграф 3 от Директива 2004/38 предвижда непрекъснатият срок на пребиваване да не се нарушава в определени случаи, като например „временни отсъствия, ненадвишаващи общо шест месеца на година“ ( 46 ). |
|
28. |
Противно на изразеното от Ирландия становище, не считам, че текстът на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 „е съвсем ясен“ ( 47 ). Поради това е необходимо при тълкуването на тази разпоредба да се имат предвид не само нейният текст, но също контекстът и общият разум на правната уредба, от която тя е част, както и целите на тази правна уредба ( 48 ). |
|
29. |
Що се отнася до контекста и общия разум на правната уредба, тук следва да се отбележи, че изричното посочване в член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 на непрекъснат период, който не се споменава в член 7, параграф 3, буква б) от същата директива, показва, че в последната разпоредба непрекъснатост не се изисква. При това тези разпоредби се намират в различни глави на Директива 2004/38, които ясно разграничават правото на пребиваване (глава III) от правото на постоянно пребиваване (глава IV) и условията за ползването на тези различни права ( 49 ). Поради това не считам, че е определяща липсата на изрично изискване за непрекъснатост в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. |
|
30. |
Подходящо е следователно да се разгледат правилата относно правото на пребиваване в глава III от Директива 2004/38, и по-конкретно в член 7, както и преследваните с тези правила цели. |
|
31. |
Член 7, параграф 3 от Директива 2004/38, който се отнася до случаи, при които гражданин на Съюза, временно преустановил своята заетост като работник или самостоятелно заето лице, запазва своя статус на работник, както и съответстващото право на пребиваване по член 7, параграф 1 от тази директива ( 50 ), се основава на предположението, че гражданинът е на разположение и може да се включи отново на трудовия пазар в приемащата държава членка в разумен срок ( 51 ). Постигнато е равновесие между защитата на свободното движение на работници ( 52 ) и избягването на възможността да се възложи неприемлива тежест върху системите на социално подпомагане в приемащата държава членка ( 53 ). Претеглянето и примиряването в член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 на тези противоречащи си законни интереси и изработеното от законодателя на Съюза внимателно степенуване отразяват (отчасти) принципа на пропорционалност ( 54 ) в член 5, параграф 4 ДФЕС ( 55 ). |
|
32. |
Както вече беше посочено, гарантираната защита по член 7, параграф 3 от Директива 2004/38, в частност продължителността на тази защита, може да се променя в зависимост от причините за прекратяването на трудовата дейност в приемащата държава членка и продължителността на тази първоначална активност ( 56 ). По този начин, докато член 7, параграф 3, буква б) може да бъде сравнен с член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38, тъй като в тях се има предвид „надлежно регистрирана принудителна безработица“, по време на която съответното лице „се е регистрирало като безработен“, тези две разпоредби се различават рязко по отношение на периода, за който този работник или това самостоятелно заето лице запазва този свой статус според това дали първоначалният период на трудова активност в приемащата държава членка е по-дълъг, или по-кратък от една година ( 57 ). Като се има предвид, че както член 7, параграф 3, буква б), така и член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 имат за предпоставка принудителното прекратяване на трудовата дейност на гражданин на Съюза ( 58 ), за когото се предполага, че отново ще се включи в разумен срок на пазара на труда в приемащата държава членка, ясно е, както отбелязват германското правителство ( 59 ), Ирландия ( 60 ) и Комисията ( 61 ), че ако в понятието „повече от една година“ се включат къси, разпръснати или спорадични периоди на икономическа активност, събирани в рамките на продължително време ( 62 ), това би могло да подкопае на практика различието между тези разпоредби ( 63 ) и създаденото от законодателя на Съюза внимателно степенуване в текста на член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 ( 64 ), което пък би подкопало въведеното с тази норма отчетливо равновесие ( 65 ). Във връзка с това съм на мнение, че подсилената защита, предоставена с член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, включително за неопределено време ( 66 ), предполага съответен принос за и свързаност с икономиката на приемащата държава членка ( 67 ), като тя е едновременно трайна и устойчива в сравнение с по-слабата защита по член 7, параграф 3, буква в) ( 68 ) от същата директива, при която например икономическа активност от две седмици ( 69 ) би била достатъчна, за да може да се ползва защитата по тази разпоредба. Като се има предвид, че с оглед на решение Tarola времевият праг в член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 е нисък ( 70 ), то въпросът за непрекъснатостта при него не възниква. |
|
33. |
В това отношение размиването на границата между член 7, параграф 3, буква б) и член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 би могло да наложи неприемлива тежест върху системите за социално осигуряване в приемащите държави членки. Освен това въздействието като цяло на тази тежест няма да бъде предвидимо, когато се вземат под внимание периоди на трудова заетост или на дейност като самостоятелно заето лице в приемащата държава членка от по няколко години, включващи неравномерни периоди на отсъствие от работното място в тази държава членка, което може да доведе до запазването за неопределено време на статуса на работник, ведно със свързаните с това права. Поради това считам, че изразът „повече от една година“ се отнася не само до минималната продължителност на дадената икономическа дейност ( 71 ), но по принцип и до непрекъснатостта на тази дейност. |
|
34. |
Макар изискването за непрекъснатост на периода от повече от една година по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 с оглед запазването на статуса на работник поначало да съчетава адекватно и справедливо разглежданите противоречиви права, интереси и принципи, и търсения справедлив баланс, считам че е необходимо също така да се разгледа дали някои ограничени периоди на безработица биха могли да се отразят на тази непрекъснатост ( 72 ). Това разглеждане се налага, за да се осигури пълното зачитане на установения в член 5, параграф 4 ДЕС принцип на пропорционалност. |
|
35. |
В началото трябва да се подчертае, което бе посочено и от Комисията, че макар член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 да се отнася едновременно до дейностите като работник и като самостоятелно заето лице, в последния случай би могло да става дума за дейност, която по своето естество се характеризира с възлагането на няколко задачи, осъществявани с прекъсвания. Тълкуване на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, което изисква без изключение само един непрекъснат период на трудова дейност, би направило трудно приложимо за гражданите на Съюза позоваването на тази разпоредба, което би било несъвместимо с нейната основна цел ( 73 ). |
|
36. |
Що се отнася до съзнателните отсъствия от работното място, крайно груб и формалистичен би бил подходът, при който гражданин на Съюза, който е работил в приемащата държава членка в продължение на 10 месеца непрекъснато, е напуснал работата си съзнателно, например във връзка с извънредни семейни или други обстоятелства, а след завръщането му на работното място часовникът автоматично започва да отчита от нулата. В подобен случай лице, което е работило в продължение на 10 месеца и след двумесечно прекъсване продължи да работи още 10 месеца, а след това излезе в принудителна безработица, няма да може да ползва предоставената му от член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 защита. Автоматичното и непремерено прилагане на изискването за цял и непрекъснат период от поне една година не може да вземе под внимание например ситуация, при която гражданин на Съюза е започнал работа в приемащата държава членка, но може да е запазил семейните си или други задължения (другаде), които изискват физическото му присъствие ( 74 ). Спазването на подобни семейни или други задължения не би било възможно по време на годишни отпуски, които работникът може да ползва през първата година от работата си в приемащата държава членка ( 75 ) или от разстояние ( 76 ). |
|
37. |
Освен това Съдът още през 1988 г. е приел, че „непрекъснатите кариери са по-рядко срещани, отколкото досега“ ( 77 ). Също така е известно ( 78 ), че когато могат, работниците избират да не работят за кратки периоди при преминаването от една дейност към друга ( 79 ). Ако те спазят останалите условия по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, би било ненужна грубост да бъдат изключени автоматично от предоставената с тази разпоредба полза, щом вече са работили общо повече от една година, макар и с кратки прекъсвания или отсъствия в рамките на определен общ период. |
|
38. |
Следователно, като се има предвид, че изразът „повече от една година“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 се отнася поначало до един непрекъснат период от повече от една година, а понятието „работник“ не трябва да се тълкува ограничително ( 80 ), също както и условията, съгласно които този статус може да бъде запазен, то тази непрекъснатост не би следвало да се счита за нарушена от кратки съзнателни отсъствия от пазара на труда с разумна продължителност ( 81 ), ненадхвърлящи общо два месеца, когато прекъсването е доброволно, или шест месеца, когато е в резултат на принудителна безработица ( 82 ). |
|
39. |
Необходимо е да се подчертае, че периодът от два месеца на съзнателно бездействие е кратък по своето естество по отношение на или като пропорция спрямо периода от повече от една година в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. Тази разпоредба следва по аналогия логиката на член 16, параграф 3 от Директива 2004/38. Съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2004/38 периодите на отсъствия, достигащи общо от 6 до 12 последователни месеца, не нарушават при определени обстоятелства непрекъснатия период на пребиваване от пет години в приемащата държава членка. Продължителността на прекъсването, допустимо по член 16, параграф 3 от Директива 2004/38, е различна в зависимост от причината за нейното възникване — по избор на гражданина на Съюза или по стечение на обстоятелствата. |
|
40. |
Що се отнася до периода от шест месеца при принудителна безработица, намирам го за основателен с оглед на минималния период на запазване на статуса на работник в член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 ( 83 ) и с оглед на това да не се поставя под съмнение или размива границата между тази разпоредба и член 7, параграф 3, буква б) от същата директива. Той също така отразява нюансирания подход на законодателя на Съюза в член 16, параграф 3 от Директива 2004/38 по отношение на продължителността на допустимото прекъсване в зависимост от това дали то е било съзнателно, или принудително ( 84 ). |
|
41. |
Периодът или периодите на съзнателно или на принудително прекъсване обаче не могат да се вземат под внимание при изчисляването на изискуемия период на заетост ( 85 ) от повече от една година по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. |
|
42. |
Поради това в отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция считам, че изразът „повече от една година“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип означава непрекъснат период. В съответствие с принципа на пропорционалност непрекъснатият характер на този период не се нарушава от кратки отсъствия от пазара на труда с разумна продължителност, които не надхвърлят общо два месеца при съзнателно прекъсване и шест месеца при принудителна безработица. Периодът или периодите на съзнателно или на принудително прекъсване не могат да се вземат под внимание при изчисляването на изискуемия период на заетост от повече от една година по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. |
В. Вторият въпрос
|
43. |
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на гражданин на Съюза да получи обезщетение за безработица, предполага той да е в „надлежно регистрирана принудителна безработица“ в приемащата държава членка в съответствие с член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. |
|
44. |
От преюдициалното запитване и от предоставените на Съда материали по делото става ясно, че запитващата юрисдикция иска да се направи тълкуване по-скоро на израза „надлежно регистрирана“, отколкото на „принудителна безработица“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 ( 86 ). По същество запитващата юрисдикция иска да установи дали обстоятелството, че DEASP ( 87 ) е изплащала обезщетение за безработица на бившата съпруга на жалбоподателя, трябва да се приеме от министъра ( 88 ) като доказателство за нейната надлежно регистрирана принудителна безработица с оглед на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, или трябва да се вземе поне под внимание при неговата преценка. |
|
45. |
Според жалбоподателя DEASP трябва да вземе решение дали безработицата е принудителна, и това решение съгласно правото на Съюза обвързва министъра. С предоставянето на обезщетение за безработица на гражданин на Съюза DEASP приема, че той отговаря на критериите по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. От друга страна, трябва да се приеме, че тази констатация има много съществено значение. Ако не приеме становището на DEASP за определящо, министърът следва да посочи защо. |
|
46. |
Германското правителство счита, че лице като жалбоподателя, което търси да докаже производно право на пребиваване от правата на своята бивша съпруга, може да се позове на предоставеното ѝ от DEASP обезщетение за безработица, за да докаже нейната „надлежно регистрирана принудителна безработица“ по смисъла на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. Германското правителство обръща внимание на особените обстоятелства в дадения случай, а именно липсата на сътрудничество от страна на гражданката на Съюза и отказа на ирландските власти да предоставят на жалбоподателя съответните документи, правейки за него невъзможно да претендира права, които са предоставени от Директива 2004/38. Това правителство счита, че ако вече не е възможно да се определи дали безработицата е била принудителна, това се дължи изключително на проведената от ирландските власти процедура, при която не са били установени факти или е била заличена относима информация от базите с данни. Това положение може да не се окаже във вреда на жалбоподателя. |
|
47. |
Ирландия счита, че регистрирането като безработен в DEASP представлява изпълнение само на част от изискванията в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, при което само тази регистрация не е и не може да се приеме като основание за запазването на статуса на работник от страна на гражданката на Съюза. Очевидно допълнителното условие е безработицата да е „принудителна“. Това не е обстоятелство, което ирландските власти преценяват, когато предоставят обезщетение за безработица. Нещо повече, поначало жалбоподателят е този, който трябва да докаже, че неговата бивша съпруга, която е гражданка на Съюза, е била в принудителна безработица. Поради това Ирландия счита, че получаването от гражданката на Съюза на обезщетение за безработица от DEASP само по себе си не означава, че от правна гледна точка тя е в „надлежно регистрирана принудителна безработица“ в Ирландия по смисъла на член 7, параграф 3, буква б) от посочената директива. |
|
48. |
Според Комисията причината, поради която мобилен гражданин на Съюза е престанал да осъществява икономическа дейност в приемащата държава членка, може да бъде от значение при определянето дали безработицата е принудителна, или не. Изискването за „принудителна“ безработица в член 7, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2004/38 ограничава запазването на статуса на работник до случаите, при които прекратяването на всякаква икономическа дейност (макар и не непременно прекратяването на дадена работа) се дължи на обстоятелства извън контрола на мобилния гражданин на Съюза. Различно тълкуване би позволило на мобилните работници да се възползват от запазването на статуса на работник дори когато прекратят всякаква дейност в приемащата държава членка единствено по свое желание. Същевременно допустимостта на разглежданото обезщетение за безработица в тези производства зависи от доказването от страна на мобилния гражданин на Съюза, че той е на разположение за работа и действително търси работа, но не може да получи подходяща заетост. Следователно е допустимо компетентните органи, за да проверят дали гражданинът на Съюза продължава да отговаря на изискванията за получаване на обезщетение за безработица, да поискат допълнителна информация за естеството и обхвата на неговите усилия в търсенето на работа и за резултата от тези усилия, което би могло да е от значение при преценката дали неговата безработица е била принудителна, или не. Това обаче е въпрос, на който запитващата юрисдикция може да отговори най-добре. |
|
49. |
От текста на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 става ясно, че за да запази статуса на работник или на самостоятелно заето лице, гражданинът на Съюза трябва да отговаря поотделно на три кумулативни условия: i) да се намира в „надлежно регистрирана принудителна безработица“, ii) след като е бил зает в продължение на повече от една година и iii) е регистриран като търсещо работа лице в съответното бюро по труда. Кумулативното естество на тези условия е очевидно от използването в тази разпоредба на думите „след като“ и „и“. По този начин регистрирането като търсещо работа лице след трудова заетост в продължение на повече от една година няма да е достатъчно, за да може гражданин на Съюза да запази статуса на работник или на самостоятелно заето лице съгласно член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. Гражданинът на Съюза трябва да отговаря и на самостоятелното условие да бъде в „надлежно регистрирана принудителна безработица“. |
|
50. |
Понятието „надлежно регистрирана“ не е определено в Директива 2004/38 и в нея не е посочен начинът, по който следва да се докаже или констатира принудителната безработица. Следователно, при липсата на норма в правото на Съюза по този въпрос и в съответствие с принципа на процесуална автономия, трябва националният правен ред на всяка държава членка да определя правилата за надлежно регистриране на принудителната безработица с оглед на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, при условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) ( 89 ). |
|
51. |
В дадения случай в главното производство се поставя единствено въпросът за принципа на ефективност. |
|
52. |
Запитващата юрисдикция следва да провери дали действително правило 6, параграф 3, буква в) от Правилника, по подобие на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, само се позовава на „надлежно регистрирана принудителна безработица“, без да посочва по какъв начин конкретно трябва да се осъществява тази регистрация. Освен това в представените на Съда материали по делото няма указание за наличие на друг национален закон, подзаконов акт или съдебна практика, с помощта на които въпросът би могъл да се разреши. |
|
53. |
Много по-важно е обаче, че запитващата юрисдикция не е посочила нормативната основа и условията за получаването на обезщетение за безработица в Ирландия. В частност тя не е обяснила дали предоставянето на обезщетение за безработица от DEASP зависи от констатацията от нейна страна, че съответното лице е безработно по причини извън своя контрол, и дали подобни обстоятелства могат да имат отражение върху правото на получаване на това обезщетение, а в случай че могат, евентуално как биха могли да се отразят и до каква степен. Поради това имам сериозни съмнения доколко вторият въпрос е въобще допустим, след като запитващата юрисдикция не е обяснила съдържанието на съответно приложимите по този въпрос национални разпоредби, каквото е изискването на член 94, буква б) от Процедурния правилник на Съда. |
|
54. |
В случай че Съдът приеме втория въпрос за допустим, бих обърнал внимание на посоченото от Комисията, че според направеното от министъра изложение пред High Court, когато преценява допустимостта на обезщетение за безработица, DEASP не прави проучване за причините, по които дадено лице е напуснало предишната си работа ( 90 ). В своето становище пред Съда Ирландия също посочва, че при предоставянето на обезщетение за безработица ирландските власти не проверяват дали безработицата е „принудителна“. |
|
55. |
При все това според публично достъпна информация на законоустановен орган под ръководството на Агенцията за социална закрила (бившата DEASP) изглежда, че дадено лице може да бъде лишено от право за определено време (до девет седмици), ако е „напуснало работата си самоволно и без надлежно основание“ ( 91 ), което обаче трябва да се провери от запитващата юрисдикция. От това следва, ( 92 ) че при предоставянето на обезщетение за безработица Агенцията за социална закрила понастоящем проверява ( 93 ) или поне има право да проверява причините, поради които дадено лице е безработно, и може временно да преустанови правото му, ако безработицата е умишлена. Така се получава известно припокриване между условията за получаване на обезщетение за безработица в Ирландия и понятието „принудителна безработица“ в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 ( 94 ). |
|
56. |
Ако запитващата юрисдикция приеме, че DEASP е имала такива правомощия в съответния период, а предоставянето на обезщетение за безработица е зависело по същество от това лицето да се намира в „принудителна безработица“ ( 95 ), считам, че предоставянето от тази агенция на обезщетение за безработица на гражданин на Съюза трябва да бъде взето под внимание от министъра при преценката дали гражданин на Съюза може да запази статуса си на работник или на самостоятелно заето лице в съответствие с член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. При подобни обстоятелства получаването на обезщетение за безработица представлява явно доказателство, че гражданинът на Съюза се е намирал в „надлежно регистрирана принудителна безработица“ с оглед на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 ( 96 ). |
|
57. |
Министърът би могъл да оспори тази констатация с други доказателства, включително като докаже, че гражданинът на Съюза е бил изключен или му е било отнето (временно) правото на получаване на обезщетение за безработица, при което се е намирал в съзнателна безработица. Трябва да се подчертае, че относно бившата съпруга на жалбоподателя министърът се основава до голяма степен на информация, получена от DEASP, относно нейната кариера на заетост, липсата на статус на работник и получаването от нейна страна на обезщетение за безработица „между септември 2013 г. и септември 2017 г.“. Поради това министърът е в състояние да получи информация от DEASP, за да обори посоченото по-горе явно доказателство. |
|
58. |
Поради това по мое мнение на втория въпрос на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че допустимостта за гражданин на Съюза да получава обезщетение за безработица, представлява явно доказателство, че той се е намирал в „надлежно регистрирана принудителна безработица“, когато тази допустимост зависи от лице, което е безработно по причини извън своя контрол, и съответното национално образувание, което предоставя обезщетението, проверява или има право да проверява причините, поради които даденото лице е безработно. |
VI. Заключение
|
59. |
С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Court of Appeal (Апелативен съд, Ирландия) първи и втори въпрос, както следва: „Член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че:
|
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
( 2 ) Запитването е отправено от Court of Appeal (Апелативен съд, Ирландия) и е постъпило в секретариата на Съда на 9 юли 2024 г.
( 3 ) Жалбоподателят и бившата му съпруга са се развели през юли 2014 г.
( 4 ) Като работеща по трудов договор или като самостоятелно заето лице.
( 5 ) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
( 6 ) https://www.irishstatutebook.ie/eli/2015/si/548/made/en/print.
( 7 ) Както е посочено в съответните заявления.
( 8 ) Което, във всеки случай, е след подаването на заявлението.
( 9 ) В писменото си становище Ирландия посочва, че член 10, параграф 2 от Правилника транспонира член 13, параграф 2 от Директива 2004/38.
( 10 ) Заедно с изпратения му отказ жалбоподателят е бил уведомен, че „съгласно предоставена на министъра информация от [DEASP] гражданката [на Съюза] не е упражнявала права чрез заетост, самостоятелна заетост, обучение, принудителна безработица или притежаване на достатъчно средства в периода от [13 септември 2013 г.] до [23 септември 2017 г.], както изисква правило 6, параграф 3 от Правилника“. При регистрирането на взетото решение служителят в отдел „Права по Договорите на Съюза“ е отбелязал, че искането на жалбоподателя се отхвърля, тъй като „от получената от DEASP информация е видно, че гражданката [на Съюза] не е упражнявала своите [права по Договора за ЕС] в страната чрез трудова заетост към началната дата на бракоразводното производство […] юни 2014 г., тя е пребивава в страната от [13 септември 2013 г.] до [23 септември 2017 г.], но е получавала обезщетение за безработица“.
( 11 ) Преписката е възложена на служител по преразглеждането, който представлява министъра и в главното производство пред ирландските съдилища.
( 12 ) Вж. съображения 1—4 от Директива 2004/38.
( 13 ) Решение от 11 април 2019 г. Tarola (C‑483/17, EU:C:2019:309, т. 23 и цитираната съдебна практика) (наричано по-нататък „решение Tarola“). Съдът е подчертал, видно и от самата формулировка на членове 20 и 21 ДФЕС, че правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите членки, не е безусловно, а зависи от рамките и условията, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и от приетите за неговото изпълнение мерки. Законодателят на Съюза е определил тези рамки и условия посредством Директива 2004/38. Вж. решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие) (C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 78 и цитираната съдебна практика).
( 14 ) Съгласно член 2, параграф2, буква a) от Директива 2004/38 „съпруг/а“ е „член на семейството“.
( 15 ) Която ще наричам по-нататък „приемащата държава членка“.
( 16 ) Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 определя като „бенефициенти“ на предоставените с тази директива права „всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и […] членовете на техните семейства така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях“. Предоставянето на права на членовете на техните сeмейства има за цел и се обосновава с обстоятелството, че отказът да бъдат признати подобни права, би могъл да накърни свободата на движение на гражданина на Съюза, като го разубеди да упражни правата си на влизане и на пребиваване в приемащата държава членка (решение от 16 юли 2015 г., Singh и др., C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 50, наричано по-нататък „решение Singh“).
( 17 ) В член 6 от Директива 2004/38 е предвидено право на пребиваване до три месеца в приемащата държава членка за граждани на Съюза и членовете на техните семейства.
( 18 ) Вж. също член 17 от Директива 2004/38 относно изключенията за лица, които вече не работят в приемащата държава членка, и за членовете на техните семейства. Съгласно член 21 от Директива 2004/38 „[з]а целите на настоящата директива непрекъснатостта на пребиваването може да бъде удостоверена посредством всякакви по вид доказателства, използвани в приемащата държава членка […]“.
( 19 ) Вж. решение Tarola, точка 24.
( 20 ) Вж. решение от 15 юли 2021 г., A (Обществени здравни услуги) (C‑535/19, EU:C:2021:595, т. 53 и цитираната съдебна практика). Това условие се основава на възгледа, че упражняването на правото на пребиваване на гражданите на Съюза може да бъде поставено в зависимост от законните интереси на държавите членки, в случая — защитата на публичните им финанси (вж. във връзка с това решение от 19 септември 2013 г., Brey, C‑140/12, EU:C:2013:565, т. 55). Следва да се има предвид, че макар да е установена съдебна практика гражданите на Съюза да имат достатъчно средства, правото на Съюза не предвижда все пак никакви изисквания по отношение на техния произход. Средствата биха могли да се предоставят и от гражданин на трета държава, който е съпруг на гражданина на Съюза (вж. във връзка с това решение Singh и др., т. 74 и цитираната съдебна практика).
( 21 ) Както отбелязва Комисията, член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 съдържа редица различни правни основания, съгласно които гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за период повече от три месеца. Като се има предвид, че правното основание за пребиваване може да се променя с течение на времето, гражданинът на Съюза може да събира различни периоди на регулярно пребиваване на едно или повече правни основания съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2004/38.
( 22 ) И членовете на семейството на гражданина на Съюза.
( 23 ) Вж. във връзка с това решение от 21 декември 2023 г., Chief Appeals Officer и др. (C‑488/21, EU:C:2023:1013, т. 59).
( 24 ) Производният характер на тези семейни права отразява тяхната първоначална цел съгласно Директива 2004/38 да се утвърди свободното движение на гражданите на Съюза (вж. решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие), C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 74 и 82 и цитираната съдебна практика).
( 25 ) Съдът е приел, че тези обстоятелства не са изчерпателно изброени в член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 (вж. решение Tarola, т. 26 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 19 юни 2014 г., Saint Prix (C‑507/12, EU:C:2014:2007, т. 31 и 38). В точки 28, 40 и 41 от това последно решение Съдът констатира, че член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 не урежда изрично особеното положение, в което се намира жена поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността ѝ и с последиците от раждането. Фактът, че тези ограничения налагат на жената да спре да упражнява дейност като наето лице през периода, необходим за възстановяването ѝ, по принцип не може да я лиши от качеството на „работник“ по смисъла на член 45 ДФЕС. Обстоятелството, че реално отсъства от пазара на труда на приемащата държава членка за няколко месеца, не означава, че през този период тя престава да принадлежи към този пазар, стига в разумен срок след раждането да започне отново да упражнява трудовата си дейност или да си намери друга работа. Вж. също решение от 19 септември 2019 г., Dakneviciute (C‑544/18, EU:C:2019:761, т. 41), относно член 49 ДФЕС.
( 26 ) Вж. решение Tarola, точка 43.
( 27 ) Вж. член 7, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38.
( 28 ) Вж. член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38. Съответното лице трябва да се е регистрирало като търсещо работа в съответното бюро по труда.
( 29 ) Вж. член 7, параграф 3, буква г) от Директива 2004/38.
( 30 ) Решение от 20 декември 2017 г., Gusa (C‑442/16, EU:C:2017:1004, т. 45).
( 31 ) Вж. решение Tarola, точки 46, 48 и 49.
( 32 ) Вж. например членове 12 и 13 от Директива 2004/38.
( 33 ) По този начин член 13, параграф 2 от Директива 2004/38 представлява изключение от принципа, съгласно който членовете на семейството на гражданин на Съюза нямат самостоятелно право на пребиваване, а само производни права по тази директива. Вж. решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие) (C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 34).
( 34 ) Решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие) (C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 61 и 62).
( 35 ) Съдът е приел, че съпругът, който е гражданин на трета държава, трябва да е пребивавал в приемащата държава членка в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 до датата на началото на бракоразводното производство, за да може да претендира да запази своето право на пребиваване в тази държава членка на основание член 13, параграф 2 от Директивата (решение Singh, т. 66). Тези изисквания са били изменени и смекчени от Съда в случаите на домашни злоупотреби (решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие), C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 43). Считам, че член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 също е от значение.
( 36 ) В преюдициалното запитване се посочва неколкократно, че бившата съпруга на жалбоподателя е получавала обезщетение за безработица, „социални помощи“ и детски надбавки. Точните дати на получаването на тези плащания и тяхното значение, освен обезщетението за безработица, са донякъде неясни. Освен това в запитването се споменава за периоди на трудова заетост в Ирландия на гражданката на Съюза след началото на бракоразводното производство. Достатъчно е да се отбележи, че съгласно член 13, параграф 2, буква a) значение имат само периодите до началото на бракоразводното производство.
( 37 ) Вж. решение от 11 ноември 2014 г., Dano (C‑333/13, EU:C:2014:2358, т. 71), което се отнася до член 7, параграф 1 от Директива 2004/38. По мое мнение изразените в съображение 10 от тази директива опасения се отнасят като цяло до нейния член 7, както следва от решение Tarola, точки 51 и 52.
( 38 ) Следва да се подчертае, че съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС свободата на движение на работниците налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. В областта на социалните придобивки тази разпоредба е получила конкретен израз в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ, L 141, 2011 г., стр. 1). Съдът е приел, че целта да се избегне неприемлива финансова тежест за приемащата държава членка, не би могла да обоснове неравно третиране при достъпа до социална помощ между работниците, които са местни граждани, и работниците мигранти и членовете на техните семейства, както последните са определени в член 2 от Директива 2004/38 (решение от 21 декември 2023 г., Chief Appeals Officer и др., C‑488/21, EU:C:2023:1013, т. 49 и 71). За разлика от това Съдът е приел, че държава членка може да откаже предоставянето на социални помощи на икономически неактивни граждани на Съюза, които упражняват своето право на свободно движение и нямат достатъчно средства, за да могат да претендират право на пребиваване по тази директива (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland (C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 78 и цитираната съдебна практика). По този начин Съдът е направил ясно разграничение между работниците и икономически неактивните граждани на Съюза във връзка с член 7 от Директива 2004/38.
( 39 ) Ще разгледам двете части заедно.
( 40 ) Макар поставеният въпрос да се отнася само до израза „една година“, в контекста на настоящото производство и с оглед на самия текст на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 считам, че следва да се тълкува изразът „повече от една година“.
( 41 ) Изразите „по-кратък от една година“ и „през първите дванадесет месеца“ в член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38, за които също няма определения, сами по себе си не дават яснота дали периодът в член 7, параграф 3, буква б) от тази директива трябва да е непрекъснат.
( 42 ) Освен това по мое сведение Съдът не е разглеждал този въпрос в своята практика. В решение от 12 март 2014 г., O. и B. (C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 59), Съдът е дал отговор на въпроса дали кумулативното действие на различни периоди на пребиваване с кратка продължителност в приемащата държава членка може да създаде производно право на пребиваване за член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета държава, при завръщането на този гражданин в държавата членка, на която е гражданин, като е приел, че такова право на пребиваване може да възникне единствено ако периодът на пребиваване отговаря на условията в член 7, параграфи 1 и 2 и член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38. Във връзка с това кратките периоди на пребиваване, като уикенди или ваканции, прекарани в държава членка, различна от тази, на която даденото лице е гражданин, дори когато се разглеждат заедно, попадат в приложното поле на член 6 от Директива 2004/38 и не отговарят на тези условия. С оглед на продължителните периоди на пребиваване в Ирландия на гражданката на Съюза в главното производство член 6 от Директива 2004/38 е неотносим.
( 43 ) Следва да се отбележи, че в текста на разглежданата разпоредба на различни езици се използват изрази със същото значение като този на английски език („for more than one year“). В текстовете на различните езици не се посочва дали периодът трябва да е непрекъснат. Освен това не се посочва и дали периодът от една година може да се получи чрез събирането на два или повече по-кратки периода. Така например в текста на френски език се използва „pendant plus d’un an“, на испански — „durante más de un año“, на португалски — „durante mais de um ano“, на италиански — „per oltre un anno“, на гръцки — „άνω του ενός έτους“, на немски — „nach mehr als einjähriger“, на български — „повече от една година“, на литовски — „daugiau kaip vienerius metus“, на латвийски — „ilgāk nekā vienu gadu“, на естонски — „üle ühe aasta“, на чешки — „více než jeden rok“, и на румънски — „perioadă de peste un an“.
( 44 ) Вж. например глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 876), която определя преходни разпоредби, свързани със свободното движение на хора, и конкретно се отнася до допускането на граждани на Полша на пазара на труда на „настоящата държава членка“ за „непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг“ (курсивът е мой). В решение от 13 септември 2018 г., Prefeta (C‑618/16, EU:C:2018:719, т. 55), Съдът е приел, че тази разпоредба позволява на Обединеното кралство да изключи за определен преходен период от приложението на член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 полски гражданин, който не отговаря на предвиденото от националното законодателство условие да е работил на територията на Обединеното кралство като регистриран работник за период от 12 месеца без прекъсване. Съдът обаче не е правил тълкуване на понятието „повече от една година“ в член 7, параграф 3 от Директива 2004/38 и не е приел, че то е еквивалентно на понятието „непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг“. Вж. също член 4, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), съгласно който „[д]ържавите членки предоставят статут на дългосрочно пребиваващ на граждани на трети страни, които са пребивавали легално и без прекъсване на територията в рамките на пет години преди подаване на въпросната молба“ (курсивът е мой).
( 45 ) Курсивът е мой.
( 46 ) Тази разпоредба допуска по-дълги отсъствия в определени хипотези. Вж. по аналогия член 4, параграф 3 от Директива 2003/109, съгласно който „[п]ериодите на отсъствие от територията на засегнатата държава членка не прекъсват периода, посочен в параграф 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под шест последователни месеца и не надхвърлят общо десет месеца за посочения в параграф 1 период“.
( 47 ) Германското правителство също счита, че в ежедневния език една година означава „период, състоящ се от една непрекъсната година“.
( 48 ) Вж. решение Tarola, точка 37. Вж. по аналогия решение от 30 януари 2020 г., Tim (C‑395/18, EU:C:2020:58, т. 36 и цитираната съдебна практика).
( 49 ) Член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда изрично, че „не зависи от условията, предвидени в глава III“, правото на постоянно пребиваване, което граждани на Съюза получават след непрекъснато законно пребиваване от пет години в приемащата държава членка. Следователно това право не зависи от условията по-специално в член 7, параграф 1, буква б) те да имат достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие за себе си и за членовете на своите семейства (решение от 10 март 2022 г., Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Пълно здравно застрахователно покритие), C‑247/20, EU:C:2022:177, т. 54).
( 50 ) А като следствие има и равен достъп до социалното подпомагане в приемащата държава членка, както нейните граждани, при условията все пак на член 7, параграф 3, буква в) и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38.
( 51 ) Решение от 13 септември 2018 г., Prefeta (C‑618/16, EU:C:2018:719, т. 37 и 39 и цитираната съдебна практика).
( 52 ) Директива 2004/38 урежда правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите членки, но не следва да се подценява и централното положение, което работниците или икономически активните лица заемат в цялостната рамка на тази директива и в частност на член 7 от нея (вж. решение от 11 ноември 2014 г., Dano, C‑333/13, EU:C:2014:2358, т. 73—78).
( 53 ) Вж. решение Tarola, точка 50. Вж. също съображение 10 от Директива 2004/38.
( 54 ) Даденият принцип ръководи по форма и съдържание действието на Съюза и има за цел да гарантира, че това действие е подходящо за постигането на преследваните цели и не надхвърля необходимото за тяхното постигане (решение от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България (C‑257/20, EU:C:2022:125, т. 112).
( 55 ) Понякога това балансирано упражняване е наричано пропорционалност stricto sensu. „За да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, приетите мерки трябва да са подходящи за постигането на преследваните легитимни цели, да не надхвърлят необходимото за постигането им (като когато има няколко регулаторни възможности, трябва да се прибегне до тази, която създава най-малко ограничения) и причинените неудобства трябва да не са несъразмерни спрямо преследваните цели (вътрешно равновесие или пропорционалност stricto sensu)“ (заключение на генерален адвокат Bobek по дело Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:194, т. 45).
( 56 ) Вж. точка 30 от настоящото заключение и решение Tarola, точка 43.
( 57 ) Вж. решение Tarola, точка 43. В съответствие с член 7, параграф 3, буква б) от тази директива гражданин на Съюза, който е бил работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка, запазва своя статус на работник за неопределено време, ако е бил работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка „повече от една година“, преди да излезе в принудителна безработица. За разлика от това съгласно член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 гражданин на Съюза, който е бил работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава членка за по-малко от една година, запазва своя статус на работник само за период, определен от тази държава членка, който не може да е по-кратък от шест месеца.
( 58 ) Тоест по причини извън контрола на гражданина на Съюза (решения от 20 декември 2017 г., Gusa, C‑442/16, EU:C:2017:1004, т. 31 и 45, и Tarola, т. 46, 48 и 49).
( 59 ) Според германското правителство подобно тълкуване би означавало осъществените преди десетилетия трудови периоди в приемащата държава членка, например като сезонен работник, да могат да се вземат предвид за предоставянето на неограничено право на пребиваване по член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, дори ако съответното лице е работило там наскоро само в продължение на един месец.
( 60 ) Според Ирландия няма основание да се твърди, че съгласно член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 различни къси трудови периоди ще трябва да се събират в рамките на четири или пет години, тъй като между тези къси периоди на трудова дейност дадено лице всъщност би могло в съответствие с член 7, параграф 3, буква в) от тази директива да загуби статуса си на работник, щом остане без работа поне 6 месеца. „Няма основание да се предполага, че след няколко години на краткосрочна периодична заетост (за по месец или два) и продължителни периоди на безработица, дадено лице може някак с обратна дата да придобие правомерно основния статус на работник и всички свързани с него други права и ползи“. В допълнение, Ирландия счита, че „изобщо не е ясно в рамките на какъв период лицето може да претендира събирането на кратки трудови периоди, за да получи изискуемата от законодателя на Съюза една година. Дали четири или пет години, както се твърди в случая, или евентуално десет или петнадесет години?“.
( 61 ) Според Комисията правото да бъде запазен статусът на работник за неопределено време съгласно член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38, се основава на предположението, че мобилен гражданин на Съюза, който е бил икономически активен за период, надхвърлящ една година, допринесъл е като стабилен член на пазара на труда и е достатъчно запознат с този пазар, може да възобнови в разумен срок работата си и да допринесе икономически за приемащата държава, включително за нейната система на социално осигуряване.
( 62 ) Общо надхвърлящи една година.
( 63 ) Особено ако периодът на прекъсване надвишава минималния срок на защита от шест месеца, предвиден в член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38.
( 64 ) По-конкретно член 7, параграф 3, буква б) и член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38.
( 65 ) В точка 48 от решение Tarola Съдът посочва, че член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2004/38 е приложим „във всички случаи, в които работник е бил принуден по независещи от него причини да преустанови дейността си в приемащата държава членка преди да е изтекла една година […]“. Според мен това означава, че член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 се отнася до единствен непрекъснат период от повече от една година. Елементът на непрекъснатост е по-добре видим в текста на френски език, на който решението е изготвено, където се използва изразът „avant l’échéance d’une année“.
( 66 ) При условие че са спазени останалите условия в тази разпоредба.
( 67 ) Чрез заплащането на данъци и социалноосигурителни вноски (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., Chief Appeals Officer и др., C‑488/21, EU:C:2023:1013, т. 71).
( 68 ) Използването на изразите „по-кратък от една година“ или „през първите дванадесет месеца“ в член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 придава тежест на тълкуването, че периодът от една година съгласно тази разпоредба и по подразбиране съгласно член 7, параграф 3, буква б) представлява единичен, критичен „блок“ или непрекъснат период от време.
( 69 ) Вж. решение Tarola, точка 54. Вж. по аналогия решение от 4 юни 2009 г., Vatsouras и Koupatantze (C‑22/08 и C‑23/08, EU:C:2009:344, т. 30), в което Съдът е приел, че въпреки кратката продължителност на дадена професионална дейност не може да се изключи за лицето статута на работник съгласно член 45 ДФЕС.
( 70 ) Две седмици по това дело.
( 71 ) Решение от 15 септември 2015 г., Alimanovic (C‑67/14, EU:C:2015:597, т. 60).
( 72 ) Вж. по аналогия член 16, параграф 3 от Директива 2004/38.
( 73 ) Вж. по аналогия заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Tarola (C‑483/17, EU:C:2018:919, т. 45—49).
( 74 ) Действително, подобни случаи могат да възникнат главно през първата година от упражняването от гражданина на Съюза на неговата свобода на движение.
( 75 ) Особено когато ползването на правото на годишен отпуск през първата работна година може да се окаже силно ограничено в някои държави членки поради изискване за минимален работен стаж.
( 76 ) Независимо от подобрението на съвременните комуникации и транспорт. В това отношение някои въпроси от бюрократично естество могат да се разрешат само когато работникът пребивава на място.
( 77 ) Решение от 21 юни 1988 г., Lair (39/86, EU:C:1988:322, т. 38).
( 78 ) Вж. например статията под заглавие „3,5 милиона напускат работа в ЕС през третото тримесечие на 2022 г.“ от 16 февруари 2023 г. в „Eurostat news“, достъпна на адрес: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20230216‑2. Статията разглежда нарастването на броя на напускащите работа през третото тримесечие на 2022 г. на възраст между 25 и 54 години в сравнение с 2021 г., включително по лични причини, а също и по съображения, свързани с наличието на повече свободно време, пътувания или промяна на местопребиваването.
( 79 ) Това явление понякога бива наричано „jobbymoon“ (ваканция между различни професионални дейности). За информация относно променящите се кариерни пътища и явленията „jobcrafting“ (настройване за работа) и „pixelated market“ (атомизиран пазар) вж. статията на J. Bersin „The labor market has totally changed: Are you really ready?“ от 31 март 2024 г., актуализирана към 6 април 2024 г., достъпна на адрес: https://joshbersin.com/2024/03/the-needs-of-employees-have-totally-changed-are-you-really-ready/. Вж. също така: https://www.shrm.org/mena/executive-network/insights/people-strategy/pixelated-workforce-arrived-ready.
( 80 ) Решение от 21 февруари 2013 г., N. (C‑46/12, EU:C:2013:97, т. 39). „Всъщност, тъй като това понятие определя приложното поле на предвидена в Договора за функционирането на ЕС основна свобода, то трябва да се тълкува разширително“. Вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело G. M. A. (Търсещо работа лице) (C‑710/19, EU:C:2020:739, т. 37).
( 81 ) Относително периода от една година в член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38.
( 82 ) В подобни случаи, когато периодът в качеството на работник или на самостоятелно заето лице в приемащата държава членка е „по-кратък от една година“ или „дванадесет месеца“, гражданинът на Съюза се ползва със защитата по член 7, параграф 3, буква в) от Директива 2004/38 и при установените там условия. Трябва да се подчертае, че макар гражданин на Съюза да запазва статуса си на работник за период, не по-кратък от шест месеца, и се ползва от право на пребиваване и равно третиране, този статус не е еквивалентен на трудова заетост за целите на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 и периодът на принудителна безработица не може да се отчете за изчисляване на изискуемия период в качеството на работник или самостоятелно заето лице от повече от една година.
( 83 ) Който е шест месеца.
( 84 ) Подобно тълкуване е съвместимо и с преследваната от Директива 2004/38 основна цел, която се състои, както бе припомнено в точка 16 от настоящото заключение, в укрепването на правото на свободно движение и пребиваване на всички граждани на Съюза и в целта, специфично изразена в член 7, параграф 3, на защита посредством запазването на статуса на работник на правото на пребиваване на лица, преустановили трудовата си дейност поради липса на работа по причини извън техния контрол (вж. решение Tarola, т. 49 и цитираната съдебна практика).
( 85 ) Подчертавам това понятие, за да обърна внимание на обстоятелството, че член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38 използва израза „след като е бил/а зает/а“. Считам, че това означава лицето да е действително заето, а не просто да има статуса на работник.
( 86 ) Във връзка с това, както бе посочено, втората част от израза е била вече тълкувана от Съда (вж. решение от 20 декември 2017 г., Gusa, C‑442/16, EU:C:2017:1004, т. 31 и 45). Вж. по аналогия решение Tarola, точки 46, 48 и 49.
( 87 ) Която е компетентният орган по ирландското право за изплащането на обезщетение за безработица.
( 88 ) Който е компетентният орган по ирландското право за предоставянето на разрешения за пребиваване.
( 89 ) Решение от 27 юни 2018 г., Diallo (C‑246/17, EU:C:2018:499, т. 45 и 59 и цитираната съдебна практика).
( 90 ) Комисията се позовава на решението на съдия Phelan по дело I.T. v Minister for Justice ([2023] IEHC 40, т. 72).
( 91 ) Вж. във връзка с това https://www.citizensinformation.ie/en/social-welfare/unemployed-people/jobseekers-allowance/. The Citizens Information Board (Информационна служба за граждани) е законоустановен орган, който подкрепя предоставянето на информация, съвети и правна помощ в рамките на широк спектър от обществени и социални услуги. Той поддържа собствен сайт: citizensinformation.ie. Службата е под ръководството на Агенцията за социална закрила (бившата DEASP).
( 92 ) Запитващата юрисдикция трябва да направи съответна проверка.
( 93 ) Запитващата юрисдикция следва да прецени дали тези правила и условия са били налице при настъпването на обстоятелствата в главното производство.
( 94 ) Обхватът на това припокриване зависи от правилата и условията за предоставянето на обезщетение за безработица, а по този начин вероятно и от значението на понятието „напуснало работата си самоволно и без надлежно основание“.
( 95 ) В съответствие с член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2004/38.
( 96 ) В това отношение, както беше посочено по-горе, Директива 2004/38 цели да улесни и укрепи упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, предоставено пряко на гражданите на Съюза от член 21, параграф 1 ДФЕС.