Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA

представено на 13 ноември 2025 година(1)(i)

Дело C‑557/24 P

Malacalza Investimenti Srl,

Vittorio Malacalza

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„ Обжалване — Икономическа и парична политика — Извъндоговорна отговорност — Решения на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно Banca Carige — Директива 2014/59/ЕС — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции — Членове 27 — 29 — Мерки за ранна намеса — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Член 4, параграф 3 и член 16 — Решение на ЕЦБ за приемане на мерки за ранна намеса по отношение на банка — Налагане на засилени пруденциални изисквания — Въздействие върху правата на акционерите и ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ “






1.        Malacalza Investimenti Srl и г‑н Vittorio Malacalza предявяват пред Общия съд иск за обезщетение на основание член 268 ДФЕС за вредите, които твърдят, че са претърпели в резултат на поведението на Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнение на функцията ѝ за пруденциален надзор над Banca Carige SpA в периода между 2014 г. и 2019 г.

2.        С решение от 5 юни 2024 г., Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ (T‑134/21, EU:T:2024:362, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), Общият съд отхвърля иска. Ищците пред първата инстанция обжалват в настоящото производство посоченото съдебно решение пред Съда.

3.        Моето заключение ще се съсредоточи върху мерките за ранна намеса, които ЕЦБ може да приема по отношение на кредитна институция в затруднение. Ще разгледам въпроса дали акционерите в такава институция имат право да предявят иск за извъндоговорна отговорност срещу ЕЦБ за вреди, претърпени в резултат на прилагането на посочените мерки, и при какви условия.

I.      Правна уредба

А.      Правото на Съюза

1.      Регламент (ЕС) № 1024/2013(2)

4.        Член 4 („Задачи, възложени на ЕЦБ“) предвижда:

„1.      В рамките на член 6 и съгласно параграф 3 от настоящия член, ЕЦБ е единственият орган, компетентен да извършва за целите на пруденциалния надзор следните задачи във връзка с всички кредитни институции, установени в участващите държави членки:

[…]

г)      да осигурява спазване на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, с които се налагат пруденциални изисквания на кредитните институции, свързани с изискванията за собствен капитал, секюритизацията, ограниченията на големите експозиции, ликвидността, ливъриджа, отчитането и публичното оповестяване на информация по тези въпроси;

д)      да гарантира спазване на актовете, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, с които се налагат изисквания на кредитните институции да разполагат с надеждни управленски правила, включително изисквания за съответствие и пригодност на лицата, отговарящи за управлението на кредитни институции, процеси за управление на риска, механизми за вътрешен контрол, политики и практики за възнагражденията и ефективни процеси за вътрешен анализ на адекватността на капитала в т.ч. вътрешнорейтингови модели;

е)      да извършва надзорен преглед, включително, където е уместно в координация с ЕБО, стрес-тестове и евентуалното им публично оповестяване, за да определя дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и собственият капитал, който те държат, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове и въз основа на този надзорен преглед да налага на кредитните институции специфични допълнителни капиталови изисквания, специфични изисквания за публично оповестяване, специфични изисквания за ликвидност и други мерки, когато на компетентните органи конкретно е дадена такава възможност от съответното право на Съюза;

[…]

и)      да изпълнява надзорни задачи във връзка с планове за възстановяване и ранна интервенция, когато кредитна институция или група, по отношение на която ЕЦБ е органът, извършващ надзор на консолидирана основа, не изпълнява или е вероятно да наруши приложимите пруденциални изисквания, и единствено в случаите, посочени изрично в приложимото за компетентните органи право на Съюза — надзорни задачи във връзка със структурни промени, които се изискват от кредитните институции с оглед на предотвратяване на финансови затруднения или изпадане в несъстоятелност, с изключение на всякакви правомощия за оздравяване;

[…]

3.      За изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на настоящия регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, ЕЦБ прилага и националното законодателство, с което се упражнява този избор.

[…]“.

5.        Член 16 („Надзорни правомощия“) гласи:

„1.      За целите на изпълнението на възложените ѝ задачи, посочени в член 4, параграф 1, и без да се засягат другите правомощия на ЕЦБ, ЕЦБ разполага с правомощия по параграф 2 от настоящия член да изисква от всяка кредитна институция, финансов холдинг или смесен финансов холдинг в участващите държави членки да предприеме на ранен етап необходимите мерки, за да преодолее съответните проблеми при което и да било от следните обстоятелства:

а)      кредитната институция не отговаря на изискванията на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея;

б)      ЕЦБ разполага с доказателства, че кредитната институция има вероятност да наруши изискванията на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, през следващите 12 месеца;

в)      в рамките на надзорен преглед съгласно член 4, параграф 1, буква е) бъде установено, че прилаганите от кредитната институция правила, стратегии, процеси и механизми, както и собственият ѝ капитал и ликвидността ѝ не гарантират добро управление и покритие за рисковете, на които е изложена.

2.      За целите на член 9, параграф 1, ЕЦБ има, по-специално, следните правомощия:

а)      да изисква от институциите да държат собствен капитал в допълнение към капиталовите изисквания, установени в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с елементи на риск и с рискове, които не попадат в обхвата на приложимите правни актове на Съюза;

б)      да изисква да бъдат засилени правилата, процесите, механизмите и стратегиите;

в)      да изисква от институциите да представят план за връщане към спазването на надзорните изисквания съгласно правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея, и да определят срок за изпълнението му, вкл. подобрения на плана по отношение на обхвата и срока;

г)      да изисква от институциите да следват специална политика за провизиране или третиране на активите във връзка с изискванията за собствен капитал;

д)      да ограничава дейността, операциите или мрежата на институциите или да изисква освобождаване от дейности, които създават прекомерен риск за стабилността на институцията;

е)      да изисква редуциране на риска, който е присъщ на дейността, продуктите и системите на институциите;

ж)      да изисква от институциите да ограничат променливите възнаграждения като процент от нетните доходи, когато са несъвместими с поддържането на стабилна капиталова база;

з)      да изисква от институциите да използват нетната си печалба за увеличаване на собствения капитал;

и)      да налага ограничение или забрана върху разпределянето на печалбата от институцията на акционерите, съдружниците или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато тази забрана не представлява случай на неизпълнение от страна на институцията;

й)      да налага изисквания за допълнително или по-често представяне на информация, в т.ч. относно капиталовата адекватност и ликвидността;

к)      да налага специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите;

л)      да изисква разкриване на допълнителна информация;

м)      да отстранява по всяко време членове от управляващите органи на кредитните институции, които не изпълняват изискванията, установени в правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея“.

2.      Директива 2014/59/ЕС(3)

6.        Член 27 („Мерки за ранна намеса“), параграф 1 предвижда:

„Когато в резултат на, наред с другото, бързо влошаващо се финансово състояние, включително по отношение на ликвидността, бързо покачващо се ниво на задлъжнялост, необслужвани заеми или концентрация на експозиции съгласно оценка, основаваща се на набор от показатели, които може да включват капиталовото изискване на институцията плюс 1,5 процентни пункта, институция нарушава или е вероятно в близко бъдеще да наруши изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, Директива 2013/36/ЕС, дял II от Директива 2014/65/ЕС или някои от членове 3—7, 14—17 и 24, 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014, държавите членки гарантират, че без да се засягат мерките по член 104 от Директива 2013/36/ЕС, когато е приложимо, компетентните органи разполагат най-малкото със следните мерки:

а)      да изискат от ръководния орган на институцията да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в плана за възстановяване, или да актуализира този план за възстановяване в съответствие с член 5, параграф 2, когато обстоятелствата, довели до ранна намеса, се различават от допусканията, предвидени в първоначалния план за възстановяване, и да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в актуализирания план в рамките на конкретен срок, така че да […] отпаднат условията, посочени в уводната част;

б)      да изискат от ръководния орган на институцията да разгледа положението, да набележи мерките за преодоляване на всички набелязани проблеми и да изготви програма за действие за преодоляването им и график за изпълнението ѝ;

в)      да изискат от ръководния орган на институцията да свика или — при неизпълнение на това изискване от страна на ръководния орган — самостоятелно да свикат събрание на акционерите на институцията, както и в двата случая да определят дневния ред и да изискат разглеждането на определени решения с цел приемането им от акционерите;

г)      да изискат освобождаването или смяната на един или повече от членовете на ръководния орган или на висшето ръководство, ако преценят, че тези лица не могат да изпълняват задълженията си съгласно член 13 от Директива 2013/36/ЕС или член 9 от Директива 2014/65/ЕС;

д)      да изискат от ръководния орган на институцията да изготви план за договаряне на преструктурирането на дълга с някои или всички кредитори, съгласно плана за възстановяване, когато е приложимо;

е)      да изискат промени в бизнес стратегията на институцията;

ж)      да изискат промени в правните или оперативните структури на институцията; както и

з)      да получат, включително чрез проверки на място, и да предоставят на органа за преструктуриране цялата необходима информация за актуализиране на плана за преструктуриране и за подготовка за възможно преструктуриране на институцията, включително за извършването на оценка на активите и задълженията на институцията съгласно член 36“.

7.        Член 28 урежда освобождаването на висшето ръководство и ръководния орган, а член 29 — фигурата на временния управител.

Б.      Италианското право: TUB(4)

8.        Член 53, параграф 1, буква d bis) възлага на надзорния орган да публикува информация относно кредитните институции, по-конкретно информация относно адекватността на собствения капитал, ограничаването на риска, дяловите участия, които може да се притежават, управлението и административната или счетоводната организация.

9.        В съответствие с член 53 bis, параграф 1, буква d), когато е необходимо, надзорният орган може да приеме конкретни мерки по отношение на една или повече банки или цялата банкова система. Тези мерки могат да включват:

–        ограничения на дейността или на териториалната структура на банката,

–        забрана за банката да извършва определени сделки, включително такива от корпоративен характер, и да разпределя печалба или други капиталови елементи, както и забрана за плащане на лихви за финансовите инструменти, които могат да бъдат включени в капитала за целите на надзора,

–        определяне на ограничения за общия размер на променливата част от възнагражденията в банката, когато това е необходимо за поддържането на стабилна капиталова база, а за банките, които се ползват от извънредни мерки за публично подпомагане, определянето на ограничения за общия размер на възнагражденията на пълномощниците на дружеството.

10.      Според член 69 ostiesdecies, параграф 1, буква a) Banca d’Italia (Италианската централна банка) може да приема посочените в него мерки за ранна намеса, когато вследствие на бързо влошаване на състоянието на съответната банка или на нейната група тя установи или предвиди в частност нарушение на Регламент № 575/2013 и на дял II от Директива 2014/65(5).

11.      Съгласно член 69 octiesdecies, параграф 1, буква b) и член 70 надзорният орган може да постави дадена институция под временно управление в случай на тежки нарушения на законовите или подзаконовите разпоредби, сериозни нередности в управлението на кредитната институция, когато влошаването на състоянието на банката или на банковата група е особено значително, когато са предвидими тежки имуществени загуби или когато временното управление е поискано с мотивирано искане от управителните органи или от извънредното общо събрание на кредитната институция.

12.      В съответствие с член 69 noviesdecies Banca d’Italia може да поиска от кредитна институция или от дружеството майка на банкова група, когато са изпълнени условията по член 69 octiesdecies, параграф 1, буква а) от TUB, да приложи дори частично приетия план за възстановяване, да изготви план за преговори за преструктурирането на дълга с всички или с някои кредитори или, съответно, да промени тяхната корпоративна форма.

II.    Факти

13.      В точки 2—25 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага фактите, които ще обобщя по-нататък.

14.      Banca Carige е значима по размерите си кредитна институция със седалище в Италия, котирана на борсата и подлежаща на пряк пруденциален надзор от ЕЦБ от 2014 г. съгласно Регламент № 1024/2013.

15.      Malacalza Investimenti и г‑н Malacalza са акционери в Banca Carige(6).

16.      На 23 април 2015 г., за да се преодолее недостигът на собствен капитал, констатиран при пълното оценяване, извършено от ЕЦБ през 2014 г., извънредното общо събрание на акционерите на Banca Carige одобрява увеличение на капитала с 850 милиона евро.

17.      На 9 декември 2016 г. ЕЦБ приема „мярка за ранна намеса“, която се състои в това да се поиска от Banca Carige да представи преди 28 февруари 2017 г. стратегически план и оперативен план за намаляване на броя на необслужваните кредити. В плановете са посочени ясно мерките, които трябва да се предприемат, и графикът за постигането на тази цел.

18.      За да отговори на мярката за ранна намеса, през септември 2017 г. управителният съвет на Banca Carige одобрява план за рекапитализация, който включва по-специално увеличение на капитала с 560 милиона евро, което да бъде приведено в действие до края на 2017 г. След одобряването на проспекта от Commissione nazionale per le società e la borsa (Национална комисия за дружествата и фондовата борса, Италия) увеличаването на капитала в крайна сметка приключва на 21 декември 2017 г. и е в размер на 544 милиона евро.

19.      На 28 декември 2017 г. ЕЦБ уведомява Banca Carige за решението си за определяне на пруденциалните изисквания за 2018 г. Впоследствие Banca Carige се опитва, безуспешно, да увеличи собствения си капитал, за да спази приложимите изисквания. Опит за емитиране на инструменти на собствен капитал се проваля на три пъти през 2018 г. (през март, май и юни) поради слабия интерес на инвеститорите.

20.      Тези неуспехи изострят напрежението в управителния съвет на Banca Carige относно начина за отстраняване на неизпълнението на изискванията за собствен капитал и за прилагане на плана за рекапитализация от 2017 г.

21.      Разногласията водят до поредица от оставки, сред които тази на г‑н Malacalza, което налага назначаването на нов управителен съвет(7).

22.      Предвид неуспеха на Banca Carige в опита ѝ да пласира на пазара своите капиталови инструменти, на 14 септември 2018 г. ЕЦБ отказва да одобри изготвения от Banca Carige план за запазване на собствения капитал, и иска от нея до 30 ноември 2018 г. да представи и получи одобрение от своя управителен съвет на нов план за възстановяване и трайно гарантиране на спазването на имуществените изисквания най-късно до 31 декември 2018 г.

23.      В отговор на искането на ЕЦБ управителният съвет на Banca Carige приема на 12 ноември 2018 г. план за укрепване на собствения капитал, състоящ се от два етапа: най-напред, емитиране на подчинени облигации от категория 2, а след това — увеличаване на капитала, подлежащо на одобрение от акционерите.

24.      Първият етап е проведен със записване на облигации в размер на 318,2 милиона евро от Fondo Interbancario di Tutela dei Depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, Италия; наричан по-нататък „FITD“) и на 1,8 милиона евро от Banco di Desio e della Brianza SpA.

25.      На изпълнението на втория етап се противопоставя общото събрание на акционерите на Banca Carige, което не одобрява увеличаването на капитала, и така се стига до оставката на няколко членове на управителния съвет. Това обстоятелство довежда до освобождаването на управителния съвет на основание, от една страна, член 18, параграф 12 от устава на Banca Carige и от друга страна, член 2386 от италианския Граждански кодекс. Четиримата членове на управителния съвет, които не са подали оставка, остават на длъжност, за да осигурят текущото управление.

26.      На 1 януари 2019 г. ЕЦБ решава да постави банката под временно управление в приложение на разпоредбите на TUB, със следните последствия:

–        разпускане на управителния съвет и замяна на бившите членове с трима временни управители, сред които са г‑н Modiano и г‑н Innocenzi,

–        разпускане на надзорния съвет и замяна на бившите членове с други три лица, и

–        възлагане на новите органи на задачата, състояща се в предприемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че Banca Carige отново трайно ще спазва имуществените изисквания.

27.      На 2 януари 2019 г. с прессъобщение е обявено приемането на решението за поставяне под временно управление. Срокът на действие на тази мярка е удължаван три пъти (на 29 март, 30 септември и 20 декември 2019 г.), за да се стабилизира положението на Banca Carige и да се даде възможност за завършване на увеличаването на собствения капитал.

28.      На 9 август 2019 г. Banca Carige, Cassa Centrale Banca — Credito Cooperativo Italiano, FITD и Фондът за доброволна намеса на FITD подписват рамково споразумение, определящо характеристиките на бизнес план. В него се предвижда по-конкретно увеличаване на капитала със 700 милиона евро и емитиране на нови подчинени облигации от категория 2.

29.      На 18 септември 2019 г. ЕЦБ приема на основание член 56 от TUB, че предвиденото увеличаване на капитала не противоречи на стабилно и разумно управление на банката. На 20 септември 2019 г. извънредно общо събрание на акционерите на Banca Carige одобрява увеличаването на капитала със 700 милиона евро.

30.      На 31 януари 2020 г., след като увеличаването на капитала е осъществено, на редовното общо събрание на акционерите на банката са избрани нов управителен съвет и нов надзорен съвет. Вследствие на тези избори временните управители и Надзорният комитет прехвърлят на същата дата управлението на банката на новоизбраните органи, като по този начин се прекратява временното управление на Banca Carige.

III. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

31.      Ищците искат от Общият съд да осъди ЕЦБ да заплати 870 525 670 евро на Malacalza Investimenti и 9 546 022 евро на г‑н Malacalza (или всяка друга считана за подходяща сума, с по-голям или по-малък размер, която да се определи по справедливост)(8).

32.      Според ищците тези вреди са настъпили в резултат на неправомерното поведение на ЕЦБ при изпълнение на функцията ѝ за пруденциален надзор на Banca Carige.

33.      ЕЦБ оспорва иска.

34.      Европейската комисия е допусната да встъпи в подкрепа на ЕЦБ.

35.      В обжалваното съдебно решение (т. 28) Общият съд посочва, че ищците изтъкват осем незаконосъобразности като основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, а именно:

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, изразяващо се в липса на намеса за поправяне на заблуждаващите изявления относно стабилността на Banca Carige, направени от управителите на последната,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на правната уредба на Съюза в отношенията ѝ с управителния съвет на Banca Carige,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство, що се отнася до одобряването на 18 септември 2019 г. на увеличаване на капитала в разрез с правото на предпочтително изкупуване, предвидено в устава на Banca Carige,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на италианското законодателство при назначаването на временни управители, засегнати от конфликт на интереси,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на различни правила и принципи при приемането на мярката за ранна намеса,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ в решението относно собствения капитал на принципа на пропорционалност, тъй като на Banca Carige бил даден твърде кратък срок, за да може тя да изпълни наложените ѝ изисквания, що се отнася до собствения капитал,

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на принципа на защита на оправданите правни очаквания поради дадените на акционерите уверения относно състоянието на Banca Carige и

–        достатъчно съществено нарушение от страна на ЕЦБ на признатото на акционерите право на собственост поради значителното намаляване на стойността на техните дялови участия в Banca Carige.

36.      След подробен анализ на посочените незаконосъобразности, в които е упрекната ЕЦБ, Общият съд приема (т. 216 и 217 от обжалваното съдебно решение), че никоя от тях не ангажира извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, трета алинея ДФЕС.

37.      Поради това Общият съд отхвърля иска, без да е необходимо да преценява дали са изпълнени другите условия, чието спазване се изисква, за да може да се ангажира отговорността на институция на Съюза, нито да се произнася по поисканите от ищците действия по събиране на доказателства.

IV.    Производството пред Съда

38.      На 14 август 2024 г. Malacalza Investimenti и г‑н Malacalza подават жалба за отмяна на обжалваното съдебно решение, с която искат и връщане на делото на Общия съд. При условията на евентуалност, те искат Съдът да се произнесе по жалбата, като уважи исканията им. Освен това искат ЕЦБ и Комисията да бъдат осъдени за заплатят съдебните разноски.

39.      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват седем основания, подразделени на няколко части, предхождани от предварителни бележки.

40.      ЕЦБ иска Съдът да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност — като неоснователна, и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски и в двата случая. При условията на евентуалност спрямо предходното, ЕЦБ иска Съдът да върне делото на Общия съд, в случай че допусне жалбата и отмени обжалваното съдебно решение.

41.      Комисията иска Съдът да отхвърли жалбата като частично недопустима или неотносима и изцяло неоснователна и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

42.      По указание на Съда в заключението си ще разгледам единствено първата част от второто основание за обжалване.

V.      Предварителни бележки относно извъндоговорната отговорност на ЕЦБ като пруденциален надзорен орган

43.      Един от ключовите въпроси, които възникват в спора пред Общия съд, е този за режима на извъндоговорна отговорност на Съюза в областта на пруденциалния надзор над кредитните институции.

44.      ЕЦБ, подкрепяна от Комисията, защитава тезата, че този режим е специален, по-стриктен и подобен на режима в някои държави членки(9), който ограничава отговорността на надзорните органи до случаите на умисъл или груба небрежност. Според нея този подход:

–        би трябвало да се следва на равнището на Съюза в съответствие със споменатите в член 340, трета алинея ДФЕС основни принципи на правото, общи за правото на държавите членки,

–        бил необходим, за да се запази дейността на ЕЦБ, като ѝ се позволи да действа в общ интерес, без да бъде парализирана от опасението, че актовете ѝ ще бъдат обжалвани дори в случай на лека небрежност или обикновена незаконосъобразност.

45.      В обжалваното съдебно решение Общият съд не приема, че режимът на извъндоговорна отговорност в областта на пруденциалния надзор на ЕЦБ над кредитните институции е специален. Обратно, той се придържа към общия режим, приложим за всички институции и органи на Съюза: трябва да е налице достатъчно съществено нарушение на норма, предоставяща права на частноправните субекти(10).

46.      Жалбата всъщност не се отнася до тази част от обжалваното съдебно решение: ЕЦБ и Комисията не са подали насрещна жалба, за да оспорят отказа на Общия съд да признае специален и по-ограничен режим на извъндоговорна отговорност на ЕЦБ при упражняването на правомощията ѝ за пруденциален надзор.

47.      Въпреки това при излагането на съображенията в настоящото заключение считам за уместно да отбележа, че общият режим на извъндоговорна отговорност, установен от практиката на Съда, ми се струва подходящ и достатъчен, за да се определи извъндоговорната отговорност, която ЕЦБ носи. Този режим позволява на ЕЦБ да изпълнява функциите си за пруденциален надзор, без да е по-застрашена или ограничена от претенции на увредени икономически оператори в сравнение с други институции на Съюза.

48.      За да упражнява ЕЦБ правомощията си за пруденциален надзор, член 4 от Регламент № 1024/2013 ѝ възлага правомощието да приема някои мерки(11), чието одобрение трябва да е предшествано от оценка на рисковия профил на засегнатите кредитни институции. ЕЦБ трябва да посочи за всяка от тях фактите, които могат да засегнат положението им, като вземе предвид различията между институциите, техния размер и бизнес модели(12).

49.      Действията по пруденциален надзор са мерки за „намеса“ в дейността на кредитните институции: те могат да имат осезаеми икономически последици както за техните акционери, така и за финансовата система като цяло.

50.      Анализът и мерките за пруденциален надзор обаче предполагат извършването на оценки, които поради сложния си характер обосновават според практиката на Съда предоставянето на ЕЦБ на широко право на преценка(13).

51.      Пруденциалният надзор действително е дейност в общ интерес, насочена към запазване на финансовата стабилност. Това правомощие е възложено на ЕЦБ поради нейните задълбочени познания за финансовата система. Това обстоятелство обосновава широкото право на преценка, с което ЕЦБ разполага при приемането на най-подходящите във всеки конкретен случай мерки за пруденциален надзор.

52.      ЕЦБ би извършила достатъчно съществено нарушение на норми на правото на Съюза по смисъла на практиката на Съда относно извъндоговорната отговорност, ако допусне сериозно и явно неспазване на пределите, които са наложени на правото ѝ на преценка при приемането на мерки за пруденциален надзор(14).

53.      Сериозно и явно неспазване на нормите на Съюза от страна на ЕЦБ поначало предполага поведение, което може да се квалифицира като груба небрежност или умисъл. Определени форми на поведение на ЕЦБ обаче, които не могат да се квалифицират по този начин (като груба небрежност или умисъл), но се състоят в приемане на явно неправилни или неподходящи мерки, също биха могли да бъдат основание за ангажиране на нейната отговорност.

54.      Решенията на ЕЦБ се приемат, повтарям, в много технически и сложни области, каквато е и областта на пруденциалния надзор над финансовите институции. Това обаче не пречи спрямо тях да се прилага подходящото равнище на съдебен контрол, за да се спазват изискванията на принципите на правовата държава, както за всяка от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Актовете на всички тях са предмет на контрол за съответствие по-специално с Договорите и с общите принципи на правото(15).

55.      В този контекст искът за извъндоговорна отговорност е косвен начин за проверка на законосъобразността на актовете на ЕЦБ. Член 340, трета алинея ДФЕС предвижда в частност, че ЕЦБ възстановява, в съответствие с основните принципи, общи за правото на държавите членки, вредите, причинени от самата нея или от нейни служители при изпълнението на техните задължения.

56.      Според Съда:

–        задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти, не може да бъде обусловено от изискване, основано на понятието „за вина […], което надхвърля пределите на достатъчно съществено нарушение на […] право[то] [на Съюза]“, така че налагането на такова допълнително изискване би било равностойно на поставяне под въпрос на правото на обезщетение, което има своето основание в […] правов[ия] ред [на Съюза](16),

–        що се отнася до умишления характер на поведението на публичния орган в областта на банковия надзор, правото на Съюза „не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на частноправните субекти на обезщетение с допълнително условие […], което излиза извън обхвата на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и е свързано с умишления характер на въпросното поведение“(17).

57.      Поради това моят анализ на първата част от второто основание за обжалване ще се основава на същата предпоставка, която е възприел Общият съд: по отношение на ЕЦБ следва да се прилагат критериите, установени от практиката на Съда в областта на извъндоговорната отговорност на институциите и органите на Съюза.

58.      В съответствие с посочената съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност на основание член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на следните кумулативни условия(18):

–        наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти,

–        реалното настъпване на вреда и

–        наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда.

59.      Първото условие, свързано с противоправността на поведението, вменено на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, се състои от две части: а) да е извършено нарушение на норма от правото на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти, и б) това нарушение да е достатъчно съществено(19).

60.      Що се отнася до първата част от това условие, Съдът е постановил, че:

–        „правата на частноправните субекти възникват не само когато са изрично уредени в разпоредби на правото на Съюза, но и вследствие на позитивни или негативни задължения, които последните налагат по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите членки или на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“(20),

–        „[н]арушаването на тези задължения може да засегне правата, които имплицитно са предоставени на частноправните субекти по силата на съответните разпоредби на правото на Съюза. Пълната ефикасност на тези разпоредби и защитата на правата, които те имат за цел да предоставят, изискват частноправните субекти да имат възможност да получат обезщетение“(21).

61.      За целите на настоящото производство не е абсолютно необходимо разпоредбите, за които се твърди, че са нарушени, да имат директен ефект(22).

62.      Условието нарушената норма да признава права на частноправните субекти, не е довело до твърде много спорове пред съдилищата на Съюза: споровете са свързани по-скоро с преценката дали нарушението на нормата от правото на Съюза (която предоставя права на частноправни субекти) е достатъчно съществено.

VI.    Анализ на първата част от второто основание за обжалване

63.      Както вече посочих, по указание на Съда в заключението си ще разгледам единствено първата част от второто основание за обжалване.

64.      С второто основание за обжалване жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил членове 69 octiesdecies и 69 noviesdecies от TUB във връзка с членове 4 и 16 от Регламент № 1024/2013 и принципа за защита на оправданите правни очаквания, принципите на равно третиране, пропорционалност, защита на собствеността, забрана на злоупотребата с право, и тежестта на доказване.

65.      Първата част от това второ основание за обжалване се отнася конкретно до член 69 octiesdecies от TUB. Според жалбоподателите Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е преценил, че националните норми, приети за транспониране на членове 27—29 от Директива 2014/59, не предоставят права на акционерите в засегнатите банки.

66.      Общият съд излага следните съображения в обжалваното съдебно решение:

–        „съгласно член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от [TUB] Banca d’Italia (Италианската централна банка) може да приема посочените в него мерки за ранна намеса, когато вследствие на бързо влошаване на състоянието на съответната банка или на нейната група тя установи или предвиди по-специално нарушение на [Регламент № 575/2013] и на дял II от [Директива 2014/65]“(23),

–        „член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от [TUB] се прилага за ЕЦБ по силата на член 9 от Регламент № 1024/2013, съгласно който тази институция действа като компетентен орган вместо националния орган, когато, както в настоящия случай, институциите, подлежащи на надзор, попадат в нейната компетентност по силата на член 4 от посочения регламент“(24),

–        „[о]т това следва, че доколкото член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от [TUB] се ограничава да предостави на надзорния орган правомощието да приеме мярка за ранна намеса, когато след преценката, която той трябва да извърши, предвидените в него условия са изпълнени, той сам по себе си не предоставя на частноправните субекти права, чието спазване биха могли да поискат от съда на Съюза“(25),

–        „евентуалните последици от намесата на ЕЦБ върху интересите на акционерите на кредитна институция не могат да се вземат предвид, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на тази институция, ако нормата, на която се основава тази намеса, няма за цел да създаде или да защити по специфичен начин право, което им е предоставено по достатъчно определен начин“(26),

–        „при тези условия следва да се приеме, че тъй като преследва цел от обществен интерес, член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от [TUB] няма за цел да предостави права на частноправните субекти и че именно за да се постигне тази цел, той е бил приложен в случая с приемането на мярката за ранна намеса, вследствие на което първото оплакване трябва да се отхвърли“(27).

67.      Както ще изложа по-нататък, не съм убеден, че съображенията на Общия съд в тази част от съдебното решение, по-конкретно в точка 129 от него, са правилни от правна страна.

А.      Естество на приетите от ЕЦБ мерки и последици за правата на акционерите

68.      Най-напред ще припомня, че ранната намеса се конкретизира в решението на ЕЦБ от 9 декември 2016 г. В него ЕЦБ, след анализ на финансовото състояние на Banca Carige, приема, че са изпълнени условията по член 16, параграф 1, буква в) от Регламент № 1024/2013, поради което кредитната институция трябва да предприеме действията, предвидени в член 16, параграф 2, букви а), и), й) и к) от посочения регламент(28).

69.      Последната разпоредба предвижда в съответните букви следните мерки, които ЕЦБ може да наложи:

„а)      да изисква от институциите да държат собствен капитал в допълнение към капиталовите изисквания, установени в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с елементи на риск и с рискове, които не попадат в обхвата на приложимите правни актове на Съюза;

[…]

и)      да налага ограничение или забрана върху разпределянето на печалбата от институцията на акционерите, съдружниците или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато тази забрана не представлява случай на неизпълнение от страна на институцията;

й)      да налага изисквания за допълнително или по-често представяне на информация, в т.ч. относно капиталовата адекватност и ликвидността;

к)      да налага специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите“.

70.      Мерките за ранна намеса, наложени от ЕЦБ с решението ѝ от 9 декември 2016 г., се отразяват върху правното положение на акционерите в Banca Carige както пряко, така и косвено. Целта им несъмнено е била да осигурят стабилност на финансовата система, но е трябвало и да защитят интересите на вложителите и акционерите в кредитните институции(29).

71.      По-конкретно, мярката за ранна намеса, наложена на Banca Carige [на основание член 16, параграф 2, буква и) от Регламент № 1024/2013], с която се забранява или ограничава разпределянето на печалбата на акционерите, съдружниците или държателите на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, е имала пряко въздействие върху основното право на акционера в дружество, а именно получаването на печалбата от акциите си.

72.      Останалите мерки за ранна намеса, наложени от ЕЦБ на Banca Carige(30), са имали за цел да коригират решенията на институцията, за да се спре влошаването на имущественото ѝ състояние. Всички тези мерки също са се отразили върху правата на нейните акционери.

73.      Следователно, ако тези мерки за ранна намеса могат да се считат за явно неправилни или неподходящи, ЕЦБ е предизвикала влошаване на имущественото състояние на Banca Carige, така че са ограничени правата на нейните акционери. Става въпрос за неизпълнение от ЕЦБ на разпоредбите на Регламент № 1024/2013, което едновременно с това може да нарушава правата, които посочената норма на правото на Съюза предоставя имплицитно на акционерите.

74.      Пълното действие на Регламент № 1024/2013 и защитата на правото на акционерите на това ЕЦБ с поведението си да не нанася вреди в правната им сфера, които не са длъжни да понасят, изискват — ако такова поведение е възприето в нарушение (достатъчно съществено) на неговите разпоредби — акционерите да имат възможност да получат обезщетение, като поискат да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ.

75.      В този смисъл е изключително важно неотдавнашното решение ЕЦБ и Комисия/Corneli(31). В него Съдът приема, че като акционер на Banca Carige, г‑жа Corneli е процесуално легитимирана да подаде до Общия съд жалба за отмяна на решението на ЕЦБ за поставяне на посочената институция под временно управление, което е друг случай на пруденциален надзор от страна на ЕЦБ спрямо Banca Carige(32).

76.      В решение ЕЦБ и Комисия/Corneli Съдът признава прякото засягане на г‑жа Corneli(33) и правния ѝ интерес да иска отмяната на решенията на ЕЦБ, тъй като „е претърпяла вреди поради решенията, взети от назначените от ЕЦБ временни управители на Banca Carige, като иска да получи обезщетение за тези вреди“(34).

77.      Ако г‑жа Corneli е могла да иска отмяната на решението на ЕЦБ за временно управление на банката (защото поради качеството си на акционер тя е пряко и лично засегната и има правен интерес да подаде жалба за отмяна), е логично да се направи изводът, че тя е имала и възможност да поиска да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за посоченото решение.

78.      Следователно според Съда нормите, уреждащи приетите от ЕЦБ мерки за временно управление на кредитна институция, предоставят имплицитно на акционерите на тази институция както възможността да обжалват тези мерки по съдебен ред, така и съответно правото да предявят иск за извъндоговорна отговорност срещу ЕЦБ.

79.      Като се приложи това съображение към правното положение на Malacalza Investimenti и на г‑н Malacalza във връзка с мярката за ранна намеса спрямо Banca Carige, считам, че те са сходни. Следователно Malacalza Investimenti и г‑н Malacalza са процесуално легитимирани да искат отмяна на мярката за ранна намеса и да предявят иск за извъндоговорна отговорност срещу ЕЦБ.

80.      Общият съд подчертава (т. 126 и 129 от обжалваното съдебно решение), че с налагането на мярката за ранна намеса на Banca Carige ЕЦБ преследва целта от обществен интерес да се запази стабилността на финансовата система. В действителност обаче този обществен интерес трябва да присъства във всички решения на ЕЦБ без изключение, което не означава, че с тях тя може да не спазва правата на акционерите на посочената институция, за чието спазване би трябвало също да следи.

81.      Правата на акционерите на кредитната институция съответстват на задълженията, позитивни и негативни, които правото на Съюза възлага на ЕЦБ(35). Ако ЕЦБ, макар да разполага с широко право на преценка, не изпълни задължението си да спазва нормите на Регламент № 1024/2013, уреждащи приемането на мярката за ранна намеса, не виждам как може да се откаже на засегнатите от тази мярка частноправни субекти възможността да сезират съдилищата на Съюза с жалба за отмяна или с иск за извъндоговорна отговорност.

Б.      Практика на Съда относно нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, които не предоставят права на частноправните субекти

82.      Настоящото заключение трябва да бъде съпоставено с практиката (по-скоро оскъдна) на Съда, която признава съществуването на норми от правото на Съюза, които не предоставят права на частноправните субекти да изискват извъндоговорна отговорност от институциите на самия Съюз.

83.      Във финансовата област Съдът, с решение Paul и др.(36), отхвърля иск за обезщетение, след като приема, че разглежданите по това дело разпоредби не целят предоставянето на права на частноправните субекти.

84.      Решение Paul и др. се отнася до разпоредби, чиято цел е, наред с останалото, да защитят вложителите в кредитните институции. Съответните норми се характеризират с голяма сложност и не споменават изрично правата на частноправните субекти(37).

85.      В тази конкретна правна рамка Съдът:

–        приема, че съществува специален режим на закрила на вложителите под формата на гарантиране на депозитите(38), което е против идеята да им се признае, освен това, и право на обезщетение(39). Поради това не се изисква отговорност на държавата пред вложителите, която не е предвидена или дори е изключена на национално равнище(40),

–        постановява, че когато националното право е предвидило схема за гарантиране на депозитите, Директива 94/19 допуска национална разпоредба, съгласно която частноправните субекти нямат право да претендират обезщетение за вредите, причинени от недостатъчен или лош надзор от страна на националния орган, натоварен да осъществява надзор върху кредитните институции, нито да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза по съображение, че тези надзорни функции се изпълняват в общ интерес(41).

86.      След това обаче, в същата област, Съдът приема, че „член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 […] представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване на вредите от късното изплащане на депозитите“(42).

87.      Прочитът на решения Paul и др. и Кантарев разкрива колко е трудно да се приеме единен критерий в тази материя. Поради това, за да се стигне до подходящ отговор, всяка разпоредба трябва да се тълкува с оглед на своята цел и контекст.

88.      В области, различни от финансовото регулиране, Съдът също е постановявал решения в смисъл, че не трябва да се признава, че нарушената норма от правото на Съюза предоставя права на частноправните субекти:

–        в решение Berlington Hungary(43) Съдът приема, че Директива 98/34/ЕО(44) не създава нито права, нито задължения за частноправните субекти, така че те не могат да се позовават на неизпълнението на членове 8 и 9 от същата директива, за да ангажират отговорността на съответната държава членка въз основа на правото на Съюза,

–        в решение Ministre de la Transition écologique Съдът прилага същия отрицателен критерий във връзка с член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО(45), като приема, че те не предоставят права на частноправните субекти нито изрично, нито имплицитно(46).

89.      Според мен позоваването на общите цели (например опазване на здравето и на околната среда като цяло) не е достатъчно, за да се приеме, че основаните на тях норми не предоставят имплицитно права на частноправните субекти.

90.      Ако в материалноправните области, за които се отнасят горепосочените решения, тази последица може да бъде приемлива, това няма да е така в други области, характеризиращи се с по-осезаемо (и отрицателно) въздействие на съответните разпоредби върху правното и имущественото положение на засегнатите субекти.

91.      Както вече посочих, мерките за ранна намеса, приети от ЕЦБ спрямо Banca Carige, са възпрепятствали пряко и косвено упражняването на правата на акционерите в ущърб на тяхното правно и имуществено положение. Този неоспорим факт не променя обстоятелството, че при приемането на тези мерки ЕЦБ е преследвала целта от общ интерес да запази финансовата стабилност на Съюза.

92.      Следователно тези акционери са имали възможност да получат обезщетение, когато мерките за ранна намеса не само са засегнали отрицателно техните имуществени права, но и са нарушили достатъчно съществено норма от правото на Съюза, и е съществувала причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

93.      Предвид признатата на ЕЦБ свобода на преценка при приемането на мерките за ранна намеса вероятно няма да е лесно да се докаже наличието на достатъчно съществено нарушение на приложимите норми от правото на Съюза, но това е въпрос, който може да се изясни само след съответния анализ на доводите на жалбоподателите по същество.

94.      С оглед на гореизложените съображения считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 119—129 от обжалваното съдебно решение. Поради това предлагам на Съда да уважи първата част от второто основание за обжалване и да отмени тази част от решението на Общия съд.

VII. По жалбата пред Общия съд

95.      Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

96.      Поради твърде ограничения ми анализ на жалбата, който се свежда до първата част от второто ѝ основание, не мога да предложа на Съда да се произнесе окончателно по спора. При тези условия и с оглед на обстоятелството, че уважаването на тази част от второто основание налага да се разгледат по същество изтъкнатите от жалбоподателите пред Общия съд доводи, считам, че е по-уместно да се върне делото на същия за постановяване на решение.

VIII. По съдебните разноски

97.      Поради същите причини не следва да се произнасям по възлагането на съдебните разноски.

IX.    Заключение

98.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да уважи първата част от второто основание за обжалване и да отмени точки 119—129 от решението на Общия съд от 5 юни 2024 г., Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ (T‑134/21, EU:T:2024:362).


1      Език на оригиналния текст: испански.


i      „Точки 68 и 70, както и бележка под линия 28 от настоящия текст, бяха изменени след първото му разпространение, с цел да се спомене и решение ECB/SSM/2016 — F1T87K3OQ20V1UORLH26/25 на ЕЦБ от 9 декември 2016 г.“.


2      Регламент на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).


3      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).


4      Decreto legislativo n. 385 — Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 — Единен текст на законите в областта на банките и кредитното дело) от 1 септември 1993 г. (GURI, бр. 230 от 30 септември 1993 г. и редовна притурка на GURI, бр. 92, наричан по-нататък „TUB“).


5      Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB L 176, 2013 г., стр. 1) и Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (преработен текст) (OB L 173, 2014 г., стр. 349).


6      Към момента на предявяване на настоящия иск Malacalza Investimenti е притежавало 15 288 774 обикновени акции, представляващи приблизително 2,016 % от капитала на банката, а г‑н Malacalza — 121 017 обикновени акции, представляващи приблизително 0,011 % от капитала на банката. Г‑н Malacalza е бил член и заместник-председател на управителния съвет на банката от 31 март 2016 г. до 3 август 2018 г.


7      На извънредното общо събрание на 20 септември 2018 г. акционерите на Banca Carige назначават нови управители и определят г‑н Modiano за председател, а г‑н Innocenzi за генерален директор.


8      Освен това искат да се обяви, доколкото е необходимо, невалидността на мерките, за които се твърди, че са незаконосъобразни.


9      Busch, D., G. McMeel Liability of Financial Supervisors and Resolution Authorities: Perspectives from Comparative and European Union Law“, European Business Law Review, vol. 34, No. 5 (2023), p. 725; Busch, D., C. Gortsos, G. McMeel, Liability of financial supervisors and resolution authorities. Oxford: Oxford University Press, 2022; и Almhofer, M. The liability of authorities in supervisory and resolution activities. — In: Zilioli, C., Wojcik, K.‑P. (Eds.). Judicial Review in the European Banking Union, Edward Elgar, Cheltenham, 2021, 221—234.


10      Обжалваното съдебно решение, точки 48—57.


11      Сред тях са издаване и отнемане на банкови лицензи, контрол върху прилагането на действащите регулаторни пруденциални изисквания и вътрешните системи за оценка на риска, възможност да налага специфични изисквания в областта на допълнителния собствен капитал, както и възможност да налага подходящи правила за управление.


12      Вж. съображение 17 от Регламент № 1024/2013.


13      Решения от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ (C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 86), и от 4 май 2023 г., ЕЦБ/Crédit lyonnais (C‑389/21 P, EU:C:2023:368, т. 55).


14      Във връзка с националния режим на извъндоговорна отговорност на словенския пруденциален надзорен орган по отношение на мерките за оздравяване на кредитни институции, в решение от 13 септември 2022 г., Banka Slovenije (C‑45/21, EU:C:2022:670), точка 75, се посочва, че „[с] оглед […] на високата степен на сложност и неотложност, характерна за прилагането на мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24, подобен режим на отговорност не може да се прилага към вредите, настъпили в резултат от прилагането на тези мерки от национална централна банка, без да се изисква нарушението на задължението за полагане на дължимата грижа, в което е упрекната, да бъде тежко“.


15      Решения от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент (294/83, EU:C:1986:166, т. 23), от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т 281), и от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия (C‑336/09 P, EU:C:2012:386, т. 36).


16      Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 79).


17      Решения от 25 март 2021 г., Българска народна банка (C‑501/18, EU:C:2021:249, т. 121), и от 4 октомври 2018 г., Кантарев (C‑571/16, EU:C:2018:807, наричано по-нататък „решение Кантарев“, т. 126—128).


18      Решения от 5 март 2024 г., Kočner/Европол (C‑755/21 P, EU:C:2024:202, наричано по-нататък „Kočner/Европол“, т. 117), от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя) (C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 31), от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32), Кантарев, точка 94, и от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия (C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 42).


19      Решения Kočner/Европол, точка 118, и от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 36).


20      Решения Kočner/Европол, точка 119, от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха) (C‑61/21, EU:C:2022:1015, наричано по-нататък „решение Ministre de la Transition écologique“, т. 46), и от 11 ноември 2021 г., Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 47).


21      Решения Kočner/Европол, точка 120, и от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428, т. 33 и 34).


22      Решение Ministre de la Transition écologique, точка 47: „това качество [(директен ефект)] не е нито необходимо […], нито само по себе си достатъчно […], за да бъде изпълнено първото от трите [припомнени] условия“ [(правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти)]“. Вж. също решения от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др. (C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 108 и 109), и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 18—22).


23      Обжалваното съдебно решение, точка 120.


24      Обжалваното съдебно решение, точка 121.


25      Обжалваното съдебно решение, точка 122.


26      Обжалваното съдебно решение, точка 124.


27      Обжалваното съдебно решение, точка 129.


28      Става въпрос за Решение ECB/SSM/2016 — F1T87K3OQ20V1UORLH26/26 на ЕЦБ от 9 декември 2016 г., с което се установяват изисквания на основание членове 69 octiesdecies и 69 noviesdecies от TUB за Banca Carige, и за Решение ECB/SSM/2016 — F1T87K3OQ20V1UORLH26/25 на ЕЦБ от 9 декември 2016 г., с което се установяват пруденциални изисквания за Banca Carige, точки 1.3.2, 1.3.3 и 1.3.4.


29      Според съображение 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338) „[н]адзорът на консолидирана основа върху институциите има за цел защита на интересите на вложители и инвеститори в институциите и осигуряване на стабилността на финансовата система“.


30      Става въпрос за мерките, предвидени в член 16, параграф 2, букви а), й) и к) от Регламент № 1024/2013: изискване за собствен капитал в допълнение към капиталовите изисквания, установени в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с елементи на риск и с рискове, които не попадат в обхвата на приложимите правни актове на Съюза; изисквания за допълнително или по-често представяне на информация, в т.ч. относно капиталовата адекватност и ликвидността, и специални изисквания за ликвидност, включително ограничения върху падежните несъответствия между активите и пасивите.


31      Решение на Съда от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli (C‑777/22 P и C‑789/22 P, EU:C:2025:580, наричано по-нататък „решение ЕЦБ и Комисия/Corneli“). Това решение се отнася за правата на миноритарен акционер в Banca Carige, засегнат от решението на ЕЦБ за поставяне на институцията под временно управление. Обратно, настоящото обжалване е свързано с мерките за ранна намеса, наложени от ЕЦБ на същата кредитна институция.


32      Точки 26—29 от настоящото заключение.


33      Решение ЕЦБ и Комисия/Corneli, точка 66: „От поставянето на Banca Carige под временно управление и докато трае това положение, г‑жа Corneli […] е лишена най-малкото от възможността да упражни правото, което притежава в качеството си на акционер в тази банка, да се свързва с други акционери в нея, за да упражнява колективно някое от правата, посочени в предходната точка. Става въпрос за последици за правното положение на г‑жа Corneli, произтичащи пряко от приемането на спорните решения, които в това отношение не оставят никаква свобода на преценка на техния адресат“.


34      Решение ЕЦБ и Комисия/Corneli, точка 101.


35      Решение Kočner/Европол, точки 119 и 120.


36      Решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др. (C‑222/02, EU:C:2004:606, наричано по-нататък „решение Paul и др.“, т. 38, 41, 44 и 46).


37      Решение Paul и др., точка 42. Основната цел на действащите към онзи момент разпоредби е постигането на взаимното признаване на лицензите и на системите за пруденциален надзор. Това дава възможност за издаване на един-единствен лиценз на банките, признат в целия Съюз, и за прилагане на принципа на надзор от държавата членка по произход.


38      Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 1994 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163).


39      Решение Paul и др., точка 45.


40      Решение Paul и др., точка 43.


41      Решение Кантарев, точка 90, и решение Paul и др., точка 32.


42      Решение Кантарев, точка 4 от диспозитива. В точки 102—104 от посоченото съдебно решение Съдът пояснява, че установяването на неналичността на депозитите се отразява пряко върху правното положение на вложителя, тъй като задейства механизма за гарантиране на депозитите и съответно изплащането на депозитите на вложителите. В решение от 25 март 2021 г., Българска народна банка (C‑501/18, EU:C:2021:249, т. 60), Съдът уточнява, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива.


43      Решение от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др. (C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 108 и 109).


44      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207).


45      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).


46      Решение Ministre de la Transition écologique, точка 56: „[…] освен обстоятелството, че съответните разпоредби от Директива 2008/50 и от предходните директиви не съдържат никакво изрично предоставяне на права на частноправните субекти на това основание, задълженията, предвидени в тези разпоредби за постигането на горепосочената обща цел, не дават основание да се приеме, че в случая въз основа на тези задължения на частноправни субекти или на категории частноправни субекти имплицитно се предоставят индивидуални права, чието нарушаване би могло да ангажира отговорността на държава членка за вреди, причинени на частноправните субекти“. В точки 54 и 55 от същото решение се посочва, че съответните членове от Директива 2008/50 и други аналогични на тях разпоредби установяват „достатъчно ясни и точни задължения по отношение на резултата, постигането на който държавите членки трябва да гарантират“, но че „тези задължения преследват обща цел за опазване на човешкото здраве и на околната среда като цяло“.