<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑75/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0075</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:457">EU:C:2017:457</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170614">14.6.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 75/16</P><P>MENINI И RAMPANELLI</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Процедури за алтернативно решаване на спорове (АРС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/52/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/11/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Възражение, подадено от потребители в рамките на заповедно производство, образувано по заявление на кредитна институция</KEYWORD><KEYWORD>Право на достъп до правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Национално законодателство, което предвижда задължително използване на процедура по медиация</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за съдействие от адвокат</KEYWORD><KEYWORD>Условие за допустимост на иска или жалбата по съдебен ред</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑75/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale Ordinario di Verona (Първоинстанционен съд Верона, Италия) с акт от <DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160210">10 февруари 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Livio Menini,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Maria Antonia Rampanelli</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Banco Popolare Società Cooperativa,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, E. Regan, J.‑C. Bonichot, C.G. Fernlund и S. Rodin, съдии,</P><P>генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,</P><P>секретар: R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20161124">24 ноември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. Del Gaizo, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от M. Hellmann и T. Henze, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от E. Montaguti, C. Valero и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130521">21 май 2013 година</DATE> за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="165" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2013">ОВ L 165, 2013 г., стр. 63</REF.DOC.OJ>), и на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080521">21 май 2008 година</DATE> относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2008">ОВ L 136, 2008 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Livio Menini и г‑жа Maria Antonia Rampanelli, от една страна, и Banco Popolare <HT TYPE="BOLD">Società Cooperativa</HT>, от друга страна, по повод погасяване на дебитното салдо по текуща сметка, чиито титуляри са г‑н Menini и г‑жа Rampanelli в Banco Popolare, след отпускане на кредит, който им е предоставен от последната.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2008/52</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 8 и 13 от Директива 2008/52 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>(8)</NO.P><TXT>Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат единствено при медиация по презгранични спорове, но никоя от тях не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат тези разпоредби и при вътрешни процедури по медиация.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(13)</NO.P><TXT>Медиацията, предвидена в настоящата директива, следва да е доброволна процедура, в смисъл че страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време. […]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Целта на настоящата директива е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на медиация и осигуряване на балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага при презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, с изключение на въпроси, свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. В<?PAGE NO="3"?> частност, тя не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>acta iure imperii<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>За целите на настоящата директива презграничен спор е спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>страните се съгласяват да използват медиация след възникването на спора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>медиацията е разпоредена от съд;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>съгласно националното законодателство възниква задължение да се използва медиация; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>към страните е отправена покана по смисъла на член 5<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3, буква a) от същата директива определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>медиация<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> като структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор. Тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, или предвидена от законодателството на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2 от Директива 2008/52 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на стимули или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/11</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съображения 16, 19 и 45 от Директива 2013/11 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>(16)</NO.P><TXT>[…] Настоящата директива следва да се прилага по отношение на жалбите, подадени от потребители срещу търговци. Тя следва да не се прилага по отношение на жалбите, подадени от търговци срещу потребители, или по отношение на споровете между търговци. Това обаче следва да не възпрепятства държавите членки да приемат или запазят в сила разпоредбите относно процедурите за извънсъдебно решаване на тези спорове.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(19)</NO.P><TXT>Някои действащи правни актове на Съюза вече съдържат разпоредби относно [алтернативното решаване на спорове (АРС)]. За да се гарантира правната сигурност, следва да се предвиди, че в случай на конфликт настоящата директива има предимство, освен ако в нея изрично не е предвидено друго. По-конкретно настоящата директива следва да не засяга разпоредбите на Директива [2008/52], в която вече е определена<?PAGE NO="4"?> рамката за системите за медиация на равнището на Съюза при трансгранични спорове, без да се възпрепятства нейното прилагане спрямо националните системи за медиация. Предназначението на настоящата директива е да се прилага хоризонтално за всички видове процедури за АРС, включително за процедурите за АРС, обхванати от Директива [2008/52].</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(45)</NO.P><TXT>Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това предназначението на процедурите за АРС не следва да бъде да заменят съдебните процедури и те следва да не лишават потребителите или търговците от техните права да търсят защита по съдебен ред. Настоящата директива не следва да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. В случай че спор […] не може да бъде решен чрез дадена процедура за АРС, [чийто резултат не е обвързващ,] страните следва да не бъдат възпрепятствани да открият впоследствие съдебно производство във връзка с този спор. Държавите членки следва да могат да избират подходящите средства за постигане на тази цел. Те следва да имат възможност да предвидят, наред с другото, че давностните срокове не изтичат по време на процедура за АРС<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Целта на настоящата директива е да допринесе чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите за правилното функциониране на вътрешния пазар, като гарантира, че потребителите могат по желание да подават жалби срещу търговци до структури, предлагащи безпристрастни, прозрачни, ефективни, независими, бързи и справедливи процедури за [АРС]. Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, които налагат задължителното участие в подобни процедури, при условие че това законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 3 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>С изключение на случаите, когато в настоящата директива е предвидено друго, ако някоя от нейните разпоредби е в стълкновение с разпоредба от друг правен акт на Съюза, свързана с извънсъдебни процедури, открити от потребител срещу търговец, разпоредбата на настоящата директива има предимство.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга Директива [2008/52].</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 4 от същата директива гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>търговец<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава всяко физическо лице или всяко юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>договор за продажба<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се ангажира да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>договор за услуга<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> означава всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се ангажира да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се ангажира да заплати цената за нея;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>спор на национално равнище<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава договорен спор, възникнал въз основа на договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в същата държава членка, в която е установен търговецът;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>трансграничен спор<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> означава договорен спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, той пребивава в държава членка, различна от държавата членка, в която е установен търговецът;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>процедура за АРС<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> означава процедура по смисъла на член 2, която отговаря на изискванията на настоящата директива и се извършва от структура за АРС;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>структура за АРС<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> означава всяка структура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, която е установена трайно и предлага решаване на спорове посредством процедура за АРС и която е включена в списъка съгласно член 20, параграф 2;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>компетентен орган<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> означава всеки публичен орган, определен от държава членка за целите на настоящата директива и установен на национално, регионално или местно равнище.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Търговецът е установен:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>ако търговецът е физическо лице — на мястото, където развива стопанска дейност;</P></ITEM><ITEM><P>ако търговецът е дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където се намира седалището му, централното му управление или където упражнява своята дейност, включително клон, представителство или друго поделение.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Структурата за АРС е установена:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>ако се управлява от физическо лице — на мястото, където то извършва дейност по АРС;</P></ITEM><ITEM><P>ако се управлява от юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица — на мястото, където въпросното юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица извършва дейност по АРС или където се намира неговото седалище по устав;</P></ITEM><ITEM><P>ако се управлява от орган или от друга публична институция — на мястото, където е седалището на този орган или публична институция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2013/11 има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че процедурите за АРС са ефективни и отговарят на следните изисквания:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>процедурата за АРС е лесно достъпна онлайн и офлайн за двете страни, независимо от това къде се намират страните;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>страните имат достъп до процедурата, без да са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник, но процедурата не лишава страните от правото им на независима консултация или да бъдат представлявани или подпомагани от трета страна на всеки етап от процедурата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>процедурата за АРС е безплатна или е достъпна на символична цена за потребителите;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]“.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 9 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че при процедурите за АРС:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>страните са информирани, че не са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник, но могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>При процедури за АРС, които имат за цел решаването на спора чрез предлагане на решение, държавите членки гарантират, че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>страните разполагат с възможността да се оттеглят от процедурата на всеки един етап, ако не са удовлетворени от резултатите или от протичането на процедурата. Те получават информация за това право, преди да започне процедурата. Когато националните правила предвиждат задължително участие на търговеца в процедурите за АРС, настоящата буква се прилага само за потребителите;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато в съответствие с националното право процедурите за АРС предвиждат, че след като потребителят приеме предложеното решение, то става обвързващо за търговеца, член 9, параграф 2 се тълкува като приложим единствено към потребителя<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 12 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че страните, които прибягват до процедури за АРС, чиито резултати не са обвързващи, в опит за уреждане на спор, впоследствие не губят възможността да открият съдебно производство във връзка с този спор поради това, че докато е била изпълнявана процедурата за АРС, са изтекли съответните давностни срокове.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 1 не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международни споразумения, по които държавите членки са страни<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 4, параграф 3 от decreto legislativo n. 28 Attuazione dell’articolo 60 della legge 18 giugno 2009, n. 69, in materia di mediazione finalizzata alla conciliazione delle controversie civili e commerciali (Законодателен декрет № 28 за прилагане на член 60 от Закон № 69 от <DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE> за медиацията, целяща помирение в граждански и търговски спорове) от <DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE> (GURI № 53 от <DATE ISO="20100305">5 март 2010 г.</DATE>, стр. 1, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Законодателен декрет № 28/2010<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), с който се транспонира Директива 2008/52 в италианското право, в приложимата ratione temporis редакция предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>След възлагане на случая адвокатът е длъжен да информира подпомаганото лице за възможността да се възползва от процедурата по медиация, уредена в настоящия декрет, и от данъчните облекчения съгласно членове 17 и 20. Адвокатът също информира подпомаганото лице за случаите, в които образуването на процедурата по медиация е условие за допустимост на иска или жалбата пред съда. Информацията трябва да е ясно предоставена в писмена форма. В случай на нарушаване на задълженията за предоставяне на информация, договорът между адвоката и подпомаганото лице подлежи на отмяна. […]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 5 от Законодателен декрет № 28/2010 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="005.001A"><NO.PARAG>1-bis.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което възнамерява да предяви иск или да подаде жалба пред съд във връзка със спор в областта на […] застрахователни, банкови и финансови договори, е длъжно, подпомагано от адвокат, първо да изчерпи средствата на процедурата по медиация по смисъла на настоящия декрет или на помирителната процедура, предвидена със Законодателен декрет № 179 от <DATE ISO="20071008">8 октомври 2007 г.</DATE>, или на процедурата, установена съгласно член 128 bis от консолидирания текст на законите в банковата и кредитната област, посочен в Законодателен декрет № 385 от <DATE ISO="19930901">1 септември 1993 г.</DATE>, с последващите му изменения, за областите, които са уредени в тях. Изчерпването на средствата на процедурата по медиация е условие за допустимост на иска или жалбата. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002A"><NO.PARAG>2-bis.</NO.PARAG><ALINEA>Когато изчерпването на средствата на процедурата по медиация е условие за допустимост на иска или жалбата, условието се счита за изпълнено, ако първата среща пред медиатора завърши без постигане на споразумение.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграфи 1-bis и 2 не се прилагат:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>в заповедните производства, включително при възражение, до произнасянето по исканията за разрешаване и спиране на предварителното изпълнение;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 8 от този законодателен декрет има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При подаването на заявлението за медиация ръководителят на медиаторската организация определя медиатор и насрочва първата среща между страните на дата, не по-късна от тридесет дни след подаването на заявлението. Заявлението и датата на първата среща се съобщават на<?PAGE NO="8"?> другата страна по всякакъв подходящ за осигуряване на получаването начин, включително от страната заявител. При първата и при следващите срещи до приключването на процедурата страните трябва да участват със съдействието на адвокат. […]</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="008.004A"><NO.PARAG>4-bis.</NO.PARAG><ALINEA>При неучастие в процедурата по медиация без наличието на основателна причина, в последващото съдебно производство съдът може да направи доказателствени изводи съгласно член 116, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът осъжда страната, която в предвидените в член 5 случаи без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата, да заплати в държавната хазна сума, съответстваща по размер на стандартната такса, дължима за съдебни разноски.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Decreto legislativo n. 130 Attuazione della direttiva 2013/11/UE sulla risoluzione alternativa delle controversie dei consumatori, che modifica il regolamento (CE) n. 2006/2004 e la direttiva 2009/22/CE (Законодателен декрет № 130, транспониращ Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО) от <DATE ISO="20150806">6 август 2015 г.</DATE> (GURI № 191 от <DATE ISO="20150819">19 август 2015 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Законодателен декрет № 130/2015<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) добавя в decreto legislativo n. 206, recante Codice del consumo (Законодателен декрет № 206 относно Кодекс на потреблението) от <DATE ISO="20050906">6 септември 2005 г.</DATE> (GURI № 235 от <DATE ISO="20051008">8 октомври 2005 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Потребителският кодекс<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) глава II‑bis, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Извънсъдебно уреждане на спорове<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. Съдържащият се в тази нова глава член 141 от посочения кодекс, изменен със Законодателен декрет № 130/2015, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="141.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на доброволните извънсъдебни процедури за разрешаване, включително по електронен път, на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци, които пребивават и са установени в Европейския съюз, в рамките на които структурата за АРС предлага решение или събира на едно място страните, за да подпомогне разрешаването на спора по взаимно съгласие, и по-специално по отношение на структурите за медиация, занимаващи се със свързани с потреблението въпроси и вписани в специалния раздел съгласно член 16, параграфи 2 и 4 от [Законодателен декрет № 28/2010], както и по отношение на другите структури за АРС, които са учредени или вписани в списъците, водени и контролирани от органите по параграф 1, буква i), след проверка за наличието на условията и за съответствието на тяхната организация и техните процедури на разпоредбите на настоящата глава. […]</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="141.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Не се засягат следните разпоредби, които предвиждат задължителни процедури за извънсъдебно решаване на спорове:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>член 5, параграф 1-bis от [Законодателен декрет № 28/2010], с който се уреждат случаите, при които медиацията с цел помирение в граждански и търговски спорове е условие за допустимост;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Banco Popolare отпуска на г‑н Menini и на г‑жа Rampanelli кредити, предоставяни по текуща сметка на основание на три последователни договора, с цел те да закупят акции, издадени от самата Banco Popolare или от други притежавани от нея дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> Banco Popolare получава заповед за изпълнение срещу г‑н Menini и г‑жа Rampanelli за сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">991848,21</FT> EUR, която според Banco Popolare съответства на дължимия ѝ остатък по договор, подписан на <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE> за отпускане на обезпечен с ипотека контокорентен кредит. Г‑н Menini и г‑жа Rampanelli подават възражение срещу тази заповед за изпълнение и искат спирането на свързаните с нея мерки за предварително изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, Tribunale Ordinario di Verona (Първоинстанционен съд Верона, Италия), отбелязва, че по силата на националното право такова производство по възражение е допустимо само при условие че страните първо са изчерпали средствата на процедурата по медиация, в съответствие с член 5, параграфи 1‑bis и 4 от Законодателен декрет № 28/2010. Тя констатира също, че отнесения до нея спор попада в приложното поле на Потребителския кодекс, изменен със Законодателен декрет № 130/2015, който транспонира Директива 2013/11 в италианското право. Всъщност г‑н Menini и г‑жа Rampanelli следва да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>потребители<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 4, буква a) от тази директива, тъй като са сключили договори, които могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>договори за услуги<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 4, буква г) от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция не е ясно дали фактът, че Директива 2013/11 посочва изрично Директива 2008/52, означава, че първата от тези директиви е имала за цел да запази за държавите членки възможността да предвидят задължителното използване на процедура по медиация, вместо на процедурата за АРС, предвидена от Директива 2013/11 в областта на потребителските спорове. Всъщност според тази юрисдикция когато член 5, параграф 2 от Директива 2008/52 дава възможност на държавите членки да предвидят медиацията като условие за допустимост на исковете или жалбите пред съд, той няма императивен характер, а оставя този избор на усмотрението на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Като се има предвид това, запитващата юрисдикция счита, че разпоредбите на италианското право в областта на задължителната медиация противоречат на Директива 2013/11. Всъщност тази директива установява единна, изключителна и хармонизирана система за потребителските спорове, която обвързва държавите членки по отношение на осъществяването на целта, преследвана от тази директива. Последната следователно трябва да се прилага и за процедурите, обхванати от Директива 2008/52.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция подчертава и факта, че член 9 от Директива 2013/11 оставя на страните не само правото на избор да участват или не в процедурата за АРС, но и да се оттеглят от нея на всеки един етап, поради което предвиденото от националното право задължително използване на медиацията поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от това, в което той би се намирал, ако използването бе само факултативно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На последно място, според запитващата юрисдикция предвидената от националното право процедура по задължителна медиация не съответства на член 9, параграф 2 от Директива 2013/11, тъй като в националното производство страните не могат да се оттеглят от процедурата по медиация на всеки един етап и безусловно, ако не са удовлетворени от резултатите или от протичането на процедурата. Те биха могли да го направят само при изтъкване на основателна причина, като в противен случай им се определя имуществена санкция, която съдът е длъжен да наложи, дори ако искането на страната, която се е отказала от процедурата по медиация, бъде уважено в края на съдебното производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>При тези условия Tribunale Ordinario di Verona (Първоинстанционен съд Верона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2013/11] в частта, в която предвижда, че същата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>не засяга Директива [2008/52]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, да се тълкува в смисъл, че не засяга възможността отделните държави членки да предвидят задължителна медиация единствено по отношение на хипотезите, които не попадат в приложното поле на Директива [2013/11], тоест хипотезите по член 2, параграф 2 от Директива [2013/11], договорните спорове, произтичащи от договори, различни от договорите за продажба или за услуги, както и тези, които не се отнасят до потребителите?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 1 от Директива [2013/11] в частта, в която гарантира на потребителите възможността да подават жалби срещу търговци до съответните структури за алтернативно решаване на спорове, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, която предвижда провеждане на медиация в някой от споровете, предвидени в член 2, параграф 1 от Директива [2013/11], като условие за допустимост на съдебния иск или жалба на страната, която може да се квалифицира като потребител, и при всички случаи национална правна уредба, която предвижда задължителното съдействие на адвокат и свързаните с това разходи за потребителя, който участва в медиацията във връзка с някой от посочените спорове, както и възможността за неучастие в медиацията единствено при наличието на основателна причина?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Италианското и германското правителство оспорват допустимостта на преюдициалното запитване, с довода че Директива 2013/11 не е приложима към спора в главното производство. Италианското правителство твърди, че този спор е продължение на заповедно производство, започнато от търговец срещу потребител, и поради това е изключен от приложното поле на Директива 2013/11. Що се отнася до германското правителство, то счита, че запитващата юрисдикция не уточнява дали въведената със Законодателен декрет № 28/2010 процедура по медиация представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>процедура за АРС<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> пред <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>структура за АРС<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, както са определени от Директива 2013/11, като тази директива се прилагала само в този случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Според постоянната практика на Съда последният може да отхвърли отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allianz Hungária Biztosító и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑32/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:160">EU:C:2013:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче изглежда, че въпросът дали Директива 2013/11 се прилага към спора в главното производство, е неразривно свързан с отговорите, които следва да се дадат на настоящото преюдициално запитване. При тези условия Съдът е компетентен да разгледа запитването (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170307">7 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и X</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑638/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:173">EU:C:2017:173</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 2 от Директива 2013/11 в частта, в която предвижда, че прилагането на тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>не засяга<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> Директива 2008/52, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда процедура по задължителна медиация във връзка със споровете, посочени в член 2, параграф 1 от Директива 2013/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че член 1, параграф 1 от Директива 2008/52 предвижда, че нейната цел е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да улесни приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване на използването на медиация. Параграф 2 от посочения член подчертава, че тази директива се прилага за презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, а именно, съгласно член 2 от същата, споровете, при които поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче е установено, че спорът по главното производство не е такъв презграничен спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Несъмнено, както се посочва в съображение 8 от Директива 2008/52, нищо не възпрепятства държавите членки да прилагат тази директива при вътрешни процедури по медиация, възможност, която, видно от преюдициалното запитване, е използвана от италианския законодател. В същия смисъл съображение 19 от Директива 2013/11 припомня, че Директива 2008/52 определя рамката за системите за медиация на равнището на Съюза при трансгранични спорове, без да се възпрепятства нейното прилагане спрямо националните системи за медиация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Все пак, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от своето заключение, изборът на италианския законодател прилагането на Законодателен декрет № 28/2010 да обхваща и националните спорове, не може да има за последица да се разшири приложното поле на Директива 2008/52, както то е определено в член 1, параграф 2 от последната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Ето защо, след като Директива 2008/52 не е приложима в спор като разглеждания в главното производство, не е необходимо произнасяне в настоящото дело по въпроса за връзката между тази директива и Директива 2013/11. Що се отнася до въпроса дали последната директива не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, той представлява предмет именно на втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос и поради това трябва да се разгледа в тази връзка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос не следва да се отговаря.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2013/11 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, първо, задължителното използване на процедура по медиация при споровете по член 2, параграф 1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба относно посочените спорове, второ, че в рамките на такава медиация потребителите трябва да получат съдействие от адвокат и трето, че потребителите могат да избегнат предварително използване на медиацията само ако докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, в самото начало е необходимо да се провери дали Директива 2013/11 може да се приложи спрямо правна уредба като разглежданата в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2013/11 същата има за цел потребителите да имат възможност по желание да подават жалби срещу търговци посредством процедури за АРС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Директива 2013/11 се прилага не за всички спорове, в които участват потребители, а само за процедурите, които отговарят на следните кумулативни условия, а именно, първо, процедурата трябва да е била открита от потребител срещу търговец относно договорни задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги, второ, съгласно член 4, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/11 тази процедура трябва да отговаря на изискванията, предвидени от посочената директива, и в частност, на това основание, да е независима, безпристрастна, прозрачна, ефективна, бърза и справедлива, и трето, посочената процедура трябва да е поверена на структура за АРС, тоест съгласно член 4, параграф 1, буква з) от същата директива, на структура, независимо от нейното наименование, която е установена трайно и предлага решаване на спорове посредством процедура за АРС и която е включена в списъка съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11, който се съобщава на Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>За да се определи дали Директива 2013/11 се прилага за процедура за АРС като разглежданата в главното производство, следва да се провери дали тези условия са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Що се отнася до първото условие, въпросът дали дадена процедура за АРС като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за открита не от търговец, а от потребител, се преценява от националния съд и на него трябва се отговори чрез прилагане на вътрешното право на всяка държава членка. Следователно, що се отнася до главното производство, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали възражението срещу заповедта за изпълнение, както и искането за спиране на предварителното изпълнение във връзка с тази мярка съставляват жалба, подадена от потребител, която има самостоятелен характер спрямо заповедното производство, образувано по заявление на кредитодател търговец като разглеждания в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до второто и третото условие, преюдициалното запитване не пояснява дали предвидената от италианското законодателство процедура по медиация протича пред структура за АРС в съответствие с Директива 2013/11. Също така запитващата юрисдикция трябва да прецени дали структурата, посочена в член 141, параграф 4 от Потребителския кодекс, изменен със Законодателен декрет № 130/2015, е структура за АРС, която отговаря на изискванията, предвидени от Директива 2013/11, доколкото това представлява условие за прилагането ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Следователно, освен ако при извършената от запитващата юрисдикция проверка не се установи друго, Директива 2013/11 може да се приложи към правна уредба като разглежданата в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Що се отнася до трите елемента, съдържащи се в поставения от запитващата юрисдикция въпрос, и на първо място, до изискването за процедура по медиация като условие за допустимост на съдебното производство по спора, предмет на тази процедура, като предвиденото в член 5, параграф 1‑bis от Законодателен декрет № 28/2010, действително член 1, първо изречение от Директива 2013/11 предвижда възможност за потребителите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>по желание<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> да подават жалби срещу търговци до структури по АРС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали при граматическо тълкуване на посочения член 1, първо изречение на държавите членки им е разрешено да запазят такова предварително задължително използване на медиацията само за тези видове спорове, които не попадат в приложното поле на споменатата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда обаче при тълкуването на разпоредби от правото на Съюза е важно да се вземе предвид не само тяхното съдържание, но и целите, преследвани с правната уредба, от която те са част, и техният контекст (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoštická и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑561/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2287">EU:C:2014:2287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение, макар член 1, първо изречение от Директива 2013/11 да използва израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>по желание<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, следва да се отбележи, че второто изречение от посочения член предвижда изрично възможността държавите членки да направят задължително участието в процедурите за АРС, при условие че такова законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Това тълкуване се подкрепя от член 3, буква a) от Директива 2008/52, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>медиация<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> означава структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях. Всъщност тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, но може и да е предвидена от законодателството на държава членка. Освен това съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2008/52 тази директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Както следва от съображение 13 от Директива 2008/52, доброволният характер на медиацията следователно се състои не в свободата на страните да прибягват или не към тази процедура, а във факта, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Следователно важен е не задължителният или факултативният характер на системата за медиация, а фактът, че правото на достъп на страните до съдебната система е обезпечено. За тази цел, както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, държавите членки запазват своята пълна законодателна автономия, при условие че се зачита полезното действие на Директива 2013/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Поради това обстоятелството, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство не само установява извънсъдебна процедура по медиация, но прави задължително използването ѝ, преди да се сезира съдебен орган, не може да попречи на осъществяването на целта на Директива 2013/11 (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Несъмнено е безспорно, че като поставя допустимостта на предявените искове или подадените жалби по съдебен ред в областите, посочени в член 5, параграф 1‑bis от Законодателен декрет № 28/2010, под условие за извършване на задължителен опит за медиация, разглежданата в главното производство национална правна уредба въвежда допълнителен етап, който трябва да се осъществи, преди да се получи достъп до съд. Това условие би могло да засегне принципа на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Все пак от постоянната практика на Съда е видно, че основните права не са абсолютни и че спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 81 от заключението си, макар решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) да се отнася до помирителна процедура, съображенията на Съда в рамките на това съдебно решение са приложими към национални законодателства, които правят задължително използването на други извънсъдебни процедури като разглежданата в главното производство процедура по медиация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Предвид това, както по същество посочва съображение 45 от Директива 2013/11, държавите членки са свободни да избират средствата, които смятат за подходящи с цел достъпът до съдебната система да не бъде възпрепятстван, като се има предвид, че от една страна, фактът, че резултатът от процедурата за АРС не е обвързващ за страните, и от друга страна, фактът, че давностните срокове не изтичат по време на такава процедура, представляват две средства, които са подходящи по-конкретно за постигане на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Що се отнася до обвързващия характер на резултата от процедурата за АРС, член 9, параграф 2, буква a) от Директива 2013/11 изисква от държавите членки да гарантират, че в рамките на тази процедура страните разполагат с възможността да се оттеглят от нея на всеки един етап, ако не са удовлетворени от нейните резултати или от протичането ѝ. Освен това съгласно член 9, параграф 2, буква б) от посочената директива в края на процедурата за АРС на страните само се предлага решение и те са свободни да го приемат, да го откажат или да го спазят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Макар член 9, параграф 3 от Директива 2013/11 да установява възможността националните законодателства да предвиждат, че резултатът от процедурите за АРС е обвързващ за търговците, подобна възможност изисква потребителят преди това да е приел предложеното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Колкото до давностните срокове, член 12 от Директива 2013/11 предвижда, че държавите членки гарантират, че страните, които прибягват до процедура за АРС в опит за уреждане на спор, впоследствие не губят възможността да открият съдебно производство, поради това че докато е била изпълнявана посочената процедура, са изтекли съответните давностни срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 8, буква а) от Директива 2013/11 процедурата за АРС трябва да е достъпна онлайн и офлайн за двете страни, независимо от това къде се намират страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В този смисъл изискването за процедура по медиация като условие за допустимост на иска или жалбата пред съд може да е съвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск или подаването на жалба по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните, доколкото обаче заявление за посочената помирителна процедура може да се подава не само по електронен път и доколкото в изключителни случаи са възможни временни мерки, когато неотложността на положението ги налага (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданото в главното производство национално законодателство, по-специално член 5 от Законодателен декрет № 28/2010, както и член 141 от Потребителския кодекс, изменен със Законодателен декрет<?PAGE NO="15"?> № 130/2015, не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система, в съответствие с изискването на член 1 от Директива 2013/11, доколкото това законодателство отговаря на изискванията, изложени в предходната точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Доколкото това е така, изискването за процедура по медиация като условие за допустимост на иска или жалбата по съдебен ред всъщност би било съвместимо с член 1 от Директива 2013/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до задължението за потребителя да получи съдействие от адвокат, за да започне процедура по медиация, отговорът на този въпрос произтича от текста на член 8, буква б) от Директива 2013/11. Всъщност този член, отнасящ се до ефективността на процедурата, гласи, че държавите членки гарантират, че страните имат достъп до процедурата за АРС, без да са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник. Освен това член 9, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че страните трябва да са информирани, че не са задължени да използват услугите на адвокат или юридически съветник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно националното законодателство не може да изисква потребителят, който участва в процедура за АРС, задължително да получи съдействие от адвокат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>На трето и последно място, що се отнася до въпроса дали Директива 2013/11 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която потребителите могат да се оттеглят от процедурата по медиация единствено в хипотезата, при която докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение, като в противен случай биха били санкционирани в рамките на последващото съдебно производство, следва да се приеме, че такова ограничаване може да стесни правото на достъп до правосъдие на страните противно на преcледваната от Директива 2013/11 цел, припомнена в член 1 от последната. Всъщност евентуалното оттегляне на потребителя от процедурата за АРС не трябва да има неблагоприятни последици за него в рамките на иска или жалбата пред съд във връзка със спора, който е бил или е трябвало да бъде обект на тази процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Последното съображение се подкрепя от текста на член 9, параграф 2, буква a) от Директива 2013/11, който — що се отнася до процедурите за АРС, които имат за цел решаването на спора чрез предлагане на решение — налага на държавите членки да гарантират, че страните разполагат с възможността да се оттеглят от процедурата на всеки един етап, ако не са удовлетворени от резултатите или от протичането ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Последната разпоредба пояснява също, че когато националното законодателство предвижда задължително участие на търговеца в процедурите за АРС, само и единствено потребителят трябва винаги да може да ползва това право на оттегляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следователно Директива 2013/11 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което ограничава правото на потребителите да се оттеглят от процедурата по медиация само в хипотезата, при която докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Като се има предвид това, следва да се отбележи, че в съдебното заседание италианското правителство заявява, че налагането на глоба от съда в последващо производство е предвидено само в случай на неучастие без основателна причина в процедурата по медиация, а не в случай на оттегляне от нея. Ако случаят е такъв, което запитващата юрисдикция следва да провери, Директива 2013/11 допуска национална правна уредба, която позволява на потребителя да откаже да участва в предварителна процедура по медиация само с основателна причина, стига той да може да прекрати тази процедура без ограничения веднага след първата среща с медиатора.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>Директива 2013/11 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по член 2, параграф 1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба във връзка с тези спорове, доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.</P></ITEM><ITEM><P>Напротив, посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че в рамките на такава медиация потребителите трябва да получат съдействие от адвокат и че те могат да се оттеглят от процедура по медиация само ако докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130521">21 май 2013 година</DATE> за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по член 2, параграф 1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба във връзка с тези спорове, доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Напротив, посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че в рамките на такава медиация потребителите трябва да получат съдействие от адвокат и че те могат да се оттеглят от процедура по медиация само ако докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>