<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑561/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CJ0561</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:247">EU:C:2016:247</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20160412">12.4.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑561/14</P><P>GENC</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (голям състав)</P><P><DATE ISO="20160412">12 април 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: датски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция</KEYWORD><KEYWORD>Решение № 1/80</KEYWORD><KEYWORD>Член 13</KEYWORD><KEYWORD>Клауза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Събиране на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, предвиждаща нови, по-строги условия за събиране на семейството за икономически неактивни членове на семейството на икономически активни турски граждани, пребиваващи и имащи право на пребиваване в разглежданата държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Условие да е налице връзка, достатъчна за успешна интеграция</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑561/14</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания) с акт от <DATE ISO="20141203">3 декември 2014 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20141205">5 декември 2014 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Caner Genc</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Integrationsministeriet</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (голям състав),</P><P>състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta (докладчик), M. Ilešič, L. Bay Larsen, F. Biltgen, C. Lycourgos, председатели на състави, A. Rosas, A. Borg Barthet, J. Malenovský, E. Levits, K. Jürimäe, M. Vilaras, съдии,</P><P>генерален адвокат: P. Mengozzi,</P><P>секретар: T. Millett, заместник секретар,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г‑н Genc, от T. Ryhl, advokat,</P></ITEM><ITEM><P>за датското правителство, от C. Thorning, в качеството на представител, подпомаган от R. Holdgaard, advokat,</P></ITEM><ITEM><P>за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Clausen, C. Tufvesson, D. Martin и F. Erlbacher, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160120">20 януари 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от <DATE ISO="19800919">19 септември 1980 година</DATE> относно развитието на асоциирането (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Решение № 1/80<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), приложено към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на <DATE ISO="19630912">12 септември 1963 г.</DATE> в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19631223">23 декември 1963 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="217" PAGE.FIRST="3685" DATE.PUB="1964">ОВ 217, 1964 г., стр. 3685</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Споразумението за асоцииране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между г‑н Genc и Integrationsministeriet (Министерство на интеграцията) по повод на отхвърлянето от последното на молбата на г‑н Genc за издаване на разрешение за пребиваване в Дания на основание събиране на семейството.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Споразумението за асоцииране</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>От член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране следва, че то има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между договарящите страни, като взема изцяло под внимание необходимостта от осигуряване на ускорено развитие на икономиката на Турция, повишаване на нивото на заетостта и подобряване на условията на живот на турския народ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 12 от Споразумението за асоцииране <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[д]оговарящите се страни се споразумяват да се ръководят от членове [39 ЕО], [40 ЕО] и [41 ЕО], за да се осъществи поетапно свободното движение на работници между тях<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, а съгласно член 13 от това споразумение договарящите страни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>се споразумяват да се ръководят от членове [43 ЕО]—[46 ЕО] включително и член [48 ЕО], за да се премахнат ограниченията които съществуват между тях относно свободата на установяване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Решение № 1/80</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 13 от Решение № 1/80 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Държавите — членки на Общността, и Турция не могат да въвеждат нови ограничения, свързани с условията за достъп до заетост на работниците и членовете на техните семейства, които пребивават и се трудят законно на тяхна територия<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 14 от Решение № 1/80:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящия раздел се прилагат при спазване на ограниченията, обосновани от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Те не накърняват правата и задълженията, произтичащи от националните законодателства или двустранните споразумения, съществуващи между Турция и държавите — членки на Общността, доколкото предвиждат в полза на гражданите им по-благоприятен режим<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Допълнителният протокол</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Допълнителният протокол, подписан на <DATE ISO="19701123">23 ноември 1970 г.</DATE> в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от <DATE ISO="19721219">19 декември 1972 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="293" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1972">ОВ L 293, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Допълнителният протокол<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), е, както следва от член 62 от него, неразделна част от Споразумението за асоцииране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Договарящите страни ще се въздържат от въвеждане помежду си на нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Датското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1, точка 2, буква d) от Закона за чужденците (Udlændingeloven) в редакцията, приложима към разглеждания в главното производство случай (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>датският закон за чужденците<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), предвижда, че при подадена молба в този смисъл се издава разрешение за пребиваване на непълнолетно лице под 15 години, което не е сключило брак и е дете на постоянно пребиваващо в Дания лице или на съпруг на такъв постоянно пребиваващо лице, при условие че детето живее с този, който упражнява родителските права по отношение на него, и не е създало собствено семейство чрез трайно съжителство, и че пребиваващият в Дания има разрешение за постоянно пребиваване или разрешение за пребиваване, което може да се трансформира в постоянно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците, добавен със Закон № 427 от <DATE ISO="20040609">9 юни 2004 г.</DATE> за изменение на датския закон за чужденците и на закона за интеграцията, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Когато заявителят и един от родителите му пребивават в страната си на произход или друга страна, разрешение за пребиваване съгласно [член 9,] параграф 1, точка 2 [от този закон] може да се издаде само ако заявителят има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно. Това обаче не се прилага, ако заявлението е подадено до две години от момента, в който пребиваващото в Дания лице е изпълнило условията по член 9, параграф 1, точка 2 [от посочения закон], или ако са налице особено императивни съображения, и по-специално запазване на целостта на семейството, в подкрепа на обратното<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В подготвителните документи във връзка с приемането на член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците се посочва, че целта на тази разпоредба е да се попречи на родителите, въпреки че детето им е могло по-рано да получи разрешение за пребиваване в Дания, целенасочено да изберат да го оставят, почти докато то стане възрастен, с единия родител в държавата по произхода им, така че да получи в тази държава образование, съответстващо на нейната култура, и да не възприеме в детството си датските норми и ценности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, че според практиката, описана в Меморандум на Министерството на интеграцията от <DATE ISO="20070702">2 юли 2007 г.</DATE>, способността на ненавършилото пълнолетие дете да се интегрира успешно, е обект на дискреционна преценка, при която се обръща особено внимание на параметри като продължителността и естеството на престоя на детето, за което става въпрос, в съответните държави, и по-специално на евентуалния предишен престой на това дете в Дания, в коя държава е преминала по-голямата част от детството и юношеството му, къде е ходило на училище, дали говори датски, дали говори езика на държавата по произход и дали през детството си е възприело датските норми и ценности в степен, достатъчна, за да има или да може да установи достатъчна връзка, за да се интегрира успешно в тази държава членка. Освен това се отдава определено значение, при съобразяване и на останалите фактори, на това дали пребиваващият в Дания родител е добре интегриран и тясно свързан с датското общество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Също от акта за преюдициално запитване следва, че в изключителни случаи, са налице особени основания за това да не се изисква да е изпълнено условието за достатъчни връзки с държавата членка. Такъв е по-специално случаят, когато отказът да се разреши събирането на семейството, би противоречал на международните ангажименти на Дания или на висшия интерес на детето по смисъла на Конвенцията за правата на детето, подписана в Ню Йорк на <DATE ISO="19891120">20 ноември 1989 г.</DATE> и ратифицирана от всички държави членки, или когато поради тежко заболяване или тежък недъг е неприемливо от хуманитарна гледна точка пребиваващият в Дания родител да бъде върнат в държава, която не предлага възможности за приемане и лекуване, или когато пребиваващият в държавата по произход родител е неспособен да се грижи за детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците се прилага само за молбите за събиране на семейството в хипотезата на пребиваващи в Дания граждани на трети държави и членовете на техните семейства и че към датата на влизане в сила на Решение № 1/80 не действало правило като член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство г‑н Genc е турски гражданин, роден на <DATE ISO="19910817">17 август 1991 г.</DATE> Баща му, също турски гражданин, пристига в Дания на <DATE ISO="19971214">14 декември 1997 г.</DATE> и от <DATE ISO="20010421">21 април 2001 г.</DATE> има разрешение за постоянно пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Родителите на г‑н Genc се развеждат, като разводът е постановен с решение от <DATE ISO="19971230">30 декември 1997 г.</DATE> на съд в Хаймана (Турция). Въпреки че упражняването на родителските права по отношение на г‑н Genc и двамата му по-големи братя е предоставено на бащата на жалбоподателя в главното производство, след развода последният продължава да живее в Турция при своите баба и дядо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Двамата по-големи братя на г‑н Genc имат разрешения за пребиваване в Дания от май 2003 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20050105">5 януари 2005 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство подава за първи път молба за издаване на разрешение за пребиваване в Дания. По това време баща му работи по трудово правоотношение в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060815">15 август 2006 г.</DATE> Датската миграционна служба (Udlændingeservice) отхвърля молбата на г‑н Genc за издаване на разрешение за пребиваване на основание член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците, с мотива че молителят няма и не може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно в тази държава членка. Това решение е потвърдено от Министерството на интеграцията на <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В решението си от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE>, като отчита по-конкретно това, че г‑н Genc е роден в Турция, където е прекарал цялото си детство и е получил образованието си до момента, че никога не е идвал в Дания, че нищо не го свързва с датското общество и че баща му го е виждал само два пъти през последните две години, Министерството на интеграцията заключава, че в младежките си години жалбоподателят в главното производство не е възприел датските ценности и норми в степен, достатъчна, за да има или да може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Министерството на интеграцията отбелязва също така, че и бащата на г‑н Genc не може да се счита за така добре интегриран или установил достатъчно силна връзка с датското общество, че да е възможно по отношение на жалбоподателя в главното производство да се направи извод, различен от посочения в предходната точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Накрая Министерството на интеграцията посочва, че независимо от обстоятелството, че г‑н Genc няма и не може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, не съществува никакво особено съображение, и по-специално запазване на целостта на семейството, в подкрепа на това да му се издаде разрешение за пребиваване, както и че не са налице съществени пречки за това бащата на жалбоподателя в главното производство да отиде в Турция, за да води семеен живот с него, нито за това те да продължат да водят семеен живот при същите обстоятелства както след доброволното влизане на бащата в Дания през 1997 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070917">17 септември 2007 г.</DATE> Министерството на интеграцията отказва да преразгледа молбата на г‑н Genc за издаване на разрешение за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство сезира Glostrup Ret (съд на Глоструп, Дания), който с решение от <DATE ISO="20111209">9 декември 2011 г.</DATE> потвърждава решението на Министерството на интеграцията да откаже да издаде поисканото разрешение за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Г‑н Genc обжалва това решение пред Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Østre Landsret (Апелативният съд на Източния регион) отбелязва, че в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е приел, че отнасящата се до свободата на установяване клауза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, която се съдържа в член 41, параграф 1 от допълнителния протокол, трябва да се тълкува в смисъл, че е пречка за въвеждането от държава членка на нови ограничения, що се отнася до възможността за събиране на семейството в хипотезата на съпруг с турски произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Østre Landsret (Апелативният съд на Източния регион) обаче най-напред изразява съмнения дали посоченото решение е съвместимо както с предходната практика на Съда относно клаузите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, така и с историческия контекст и целта на споразумението за асоцииране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>По-нататък запитващата юрисдикция се пита дали правният принцип, изведен в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) във връзка с клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, се прилага и по отношение на разпоредбата на член 13 от Решение № 1/80, като се има предвид, че текстовете на тези разпоредби са различни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Накрая посочената юрисдикция, след като констатира, че в решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demir</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:725">EU:C:2013:725</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е приел, че нови ограничения, попадащи в приложното поле на клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, са допустими, ако ограничението е обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо е да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, се пита дали това тълкуване не противоречи на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dereci и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:734">EU:C:2011:734</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В този контекст Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> в член 13 от Решение № 1/80 […] и/или клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, като се имат предвид:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>тълкуването от Съда на клаузите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по-специално в решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Derin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑325/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:442">EU:C:2007:442</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ziebell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/08</NO.CASE>, <NAME.CASE>Dülger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:504">EU:C:2012:504</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:809">EU:C:2011:809</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demirkan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:583">EU:C:2013:583</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ziebell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:809">EU:C:2011:809</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demirkan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:583">EU:C:2013:583</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и като се имат предвид:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството,</P></ITEM><ITEM><P>фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>)]?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската<?PAGE NO="7"?> конвенция за правата на човека, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С писмо, подадено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20150330">30 март 2015 г.</DATE>, датското правителство прави искане на основание член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът да заседава в голям състав.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество пита дали национална мярка като разглежданата в главното производство — според която в хипотезата на турски работник, законно пребиваващ в съответната държава членка, и неговото ненавършило пълнолетие дете условие за събиране на семейството е детето да има или да може да установи достатъчна връзка с тази държава членка, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в държавата по произход или друга държава и молбата за събиране на семейството е подадена след изтичане на двугодишния срок, считано от датата, на която родителят, пребиваващ в съответната държава членка, е получил разрешение за постоянно пребиваване или разрешение за пребиваване, което може да се трансформира в постоянно — представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на член 13 от Решение № 1/80 и/или член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и при утвърдителен отговор — дали такова ограничение може все пак да бъде обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика клаузите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, които се съдържат в член 13 от Решение № 1/80 и член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, са общи забрани за въвеждането на каквато и да било нова вътрешна мярка, чиято цел или резултат е обвързване на упражняването на икономическа свобода от турски гражданин на територията на съответната държава членка с условия, по-ограничителни от тези, които са били приложими за него към датата на влизане в сила на посоченото решение или на посочения протокол по отношение на тази държава членка (вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Savas</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑37/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:224">EU:C:2000:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sahin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑242/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:554">EU:C:2009:554</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В настоящия случай от акта за преюдициалното запитване следва, че разглежданата в главното производство национална разпоредба, а именно член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците, е въведена след датата на влизане на в сила на Решение № 1/80 и на Допълнителния протокол в Дания и че тя води до затягане на условията за допускане на нейна територия с цел събиране на семейството, които са се прилагали преди това за ненавършилите пълнолетие деца на работници, граждани на трети държави, така че прави събирането по-трудно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Освен това е безспорно, че г‑н Genc желае да влезе в Дания, за да отиде при баща си. Безспорно е също така, че към датата, на която г‑н Genc е подал молбата си за издаване на разрешение за пребиваване, баща му е работел по трудово правоотношение в Дания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези обстоятелства бащата на жалбоподателя в главното производство е този, чието положение е свързано с икономическа свобода, в случая — свободното движение на работниците, и за когото следователно, в качеството му на работник, законно интегриран на пазара на труда в Дания, се прилага член 13 от Решение № 1/80 (вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Savas</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑37/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:224">EU:C:2000:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abatay и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑317/01 и C‑369/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:572">EU:C:2003:572</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно само положението на турския работник, пребиваващ в съответната държава членка, в случая бащата на г‑н Genc, трябва да се вземе предвид, за да се определи дали на основание клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по член 13 от Решение № 1/80 следва да не бъде приложена национална мярка като разглежданата в главното производство, ако се окаже, че тази мярка може да засегне свободата му да работи по трудово правоотношение в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Ето защо следва да се прецени дали въвеждането на нова правна уредба, която затяга условията за първото допускане на територията на съответната държава членка на ненавършили пълнолетие деца на турски граждани, пребиваващи в тази държава членка в качеството им на работещи по трудово правоотношение, какъвто е бащата на г‑н Genc, спрямо условията, приложими към датата на влизане в сила на Решение № 1/80 в държавата членка, може да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 13 от това решение за упражняването на свободата на движение в посочената държава членка от посочените турските граждани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение следва да се напомни, че Съдът вече е приел, че правна уредба, която прави събирането на семейството по-трудно, като затяга условията за първото допускане на територията на съответната държава членка на съпрузите на турските граждани, спрямо условията, приложими при влизането в сила на Допълнителния протокол, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол за упражняване от посочените турски граждани на свободата им на установяване (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Това е така, тъй като е възможно законодателството на държава членка, което прави по-трудно или невъзможно събирането на семейството, така че турски гражданин евентуално да се окаже принуден да избира между дейността си в тази държава членка и семейния си живот в Турция, да се отрази отрицателно на решението на посочения гражданин да се установи в съответната държава членка, за да упражнява трайно в нея икономическа дейност (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Освен това Съдът е приел, че тъй като съдържащата се в член 13 от Решение № 1/80 клауза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> е от същото естество като тази по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и тези две клаузи имат еднаква цел, тълкуването на член 41, параграф 1 трябва да важи и за задължението за statu quo, което е в основата на посочения член 13 в областта на свободно движение на работниците (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑92/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:228">EU:C:2010:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно тълкуването, възприето от Съда в точка 36 от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), може да бъде приложено в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Доколкото запитващата юрисдикция и датското правителство се съмняват дали тълкуването, което следва от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) е съвместимо с целта на Споразумението за асоцииране, която е изключително икономическа, трябва да се напомни, че както следва от точка 40 от настоящото решение, в решение Dogan Съдът стига до извода, че правната уредба, разглеждана в главното за това дело производство, попада в приложното поле на клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, тъй като между упражняването от турски гражданин на икономически свободи в държава членка и събирането<?PAGE NO="9"?> на семейството е налице връзка, в смисъл че условията за влизане и пребиваване на членовете на семейството на посочения гражданин с цел събиране на семейството могат да засегнат упражняването на такива свободи от негова страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Така само доколкото национална правна уредба, затягаща условията за събиране на семейството, като разглежданата в главното производство може да засегне упражняването от турски работници като бащата на г‑н Genc на икономическа дейност на територията на съответната държава членка, има основание да се приеме, че такава правна уредба попада в приложното поле на клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по член 13 от Решение № 1/80, както посочва генералният адвокат в точка 27 от заключението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Ето защо клаузите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по член 13 от Решение № 1/80 и член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол съгласно тълкуването им от Съда по никакъв начин не признават право на събиране на семейството, нито право на установяване или на пребиваване в полза на членовете на семействата на турските работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Що се отнася до събирането на семейството, както следва от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в практиката си Съдът приема, че единствената последица от клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> е, че се забранява въвеждането на нови условия за събиране на семейството, които биха могли да засегнат упражняването от турски работник на икономическите свободи в държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Накрая, в случая, по който е постановено решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demirkan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:583">EU:C:2013:583</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), към което по-специално препраща датското правителство, изобщо не е налице връзка като описаната в точка 43 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Всъщност решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demirkan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:583">EU:C:2013:583</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се отнася до турска гражданка, която желае да се позове на клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол при влизането си в съответната държава членка, тъй като при пристигането си на нейна територия ще ползва услуги. Съдът обаче приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>свободно предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, използвано в тази разпоредба, не включва пасивното право на свободно предоставяне на услуги (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demirkan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑221/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:583">EU:C:2013:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), поради което връзката между влизането и пребиваването на посочената турска гражданка в съответната държава членка и упражняването на икономическа свобода липсва, което е пречка тя да се позове на клаузата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Освен това тълкуването, което следва от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dogan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑138/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2066">EU:C:2014:2066</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е съгласувано с тълкуването на Съда във връзка с член 7, първа алинея от Решение № 1/80, според което целта на тази друга разпоредба от посоченото решение е да създаде благоприятни условия за събиране на семейството в приемащата държава членка с цел да се улеснят установяването на трудово правоотношение и пребиваването за турски работник, който е на законния пазар на труда в съответната държава членка (вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kadiman</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑351/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:205">EU:C:1997:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Eyüp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑65/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:336">EU:C:2000:336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ayaz</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑275/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:570">EU:C:2004:570</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се заключи, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която затруднява събирането на семейството, като затяга условията за първото допускане на територията на съответната държава членка на ненавършилите пълнолетие деца на турските граждани, пребиваващи в тази държава членка в качеството на работници, спрямо условията, приложими при влизането в сила на Решение № 1/80, и следователно може да засегне упражняването на икономическа дейност от тези граждани на посочената територия, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 13 от това решение за упражняването на свободата на движение от работниците в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Накрая, уместно е да се напомни, че ограничение, което има за цел или резултат да обвърже упражняването от турски гражданин на свободното движение на работници на територията на страната с условия, по-ограничителни от приложимите към датата на влизане в сила на Решение № 1/80, е забранено, освен ако не е сред ограниченията по член 14 от това решение или е обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо е да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Demir</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑225/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:725">EU:C:2013:725</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 12 от Споразумението за асоцииране страните по него са се споразумели, в съответствие с изключително икономическата цел, която е в основата на Споразумението ЕИО—Турция, да се ръководят от разпоредбите на първичното право на Съюза относно свободното движение на работниците, така че въведените с тези членове принципи трябва да се прилагат, доколкото е възможно, и спрямо турските граждани, ползващи се от предоставените с посоченото споразумение за асоцииране права (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ziebell</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑371/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:809">EU:C:2011:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Ето защо следва да се провери дали разглежданата в главното производство национална разпоредба е законосъобразна като отговаряща на критериите, посочени в т. 51 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, че условието, предвидено в член 9, параграф 13 от датския закон за чужденците, не попада в приложното поле на член 14 от Решение № 1/80. Датското правителство обаче изтъква, че това условие е обосновано поради императивно съображение от общ интерес, а именно да се гарантира успешна интеграция, и че е пропорционално, тъй като тази разпоредба едновременно е подходяща да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали целта за постигане на успешна интеграция може да представлява такова императивно съображение, следва да се напомни значението, което се отдава в правото на Съюза на мерките за интегриране, както това следва от член 79, параграф 4 ДФЕС, в който се говори за насърчаването на интеграцията на граждани на трети страни в приемащите държави членки като за действия на държавите членки за поощряване и подкрепа, и от множество директиви като Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="251" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2003">ОВ L 251, стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164) и Директива 2003/109/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20031125">25 ноември 2003 година</DATE> относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="016" PAGE.FIRST="44" DATE.PUB="2004">ОВ L 16, 2004 г., стр. 44</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), които предвиждат, че интеграцията на гражданите на трети страни е ключов елемент за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, което е основна цел на Съюза, изложена в Договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>При тези обстоятелства целта, на която се позовава датското правителство, а именно да се гарантира успешната интеграция на гражданите на трети държави в съответната държава членка, може да представлява императивно съображение от общ интерес, както посочва генералният адвокат в точка 35 от заключението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Що се отнася до пропорционалността на разглежданата в главното производство национална разпоредба, доколкото, както беше установено в точка 50 от настоящото решение, такава разпоредба ограничава свободата на движение на турските работници, следва да се посочи, че такава преценка трябва да се извърши с оглед на тази свобода, от която се ползват турските граждани в съответствие с разпоредбите, приложими за асоциирането ЕИО—Турция, както посочва генералният адвокат в точки 37 и 38 от заключението си.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, че разглежданата в главното производство национална разпоредба предполага, че когато съответното дете и единият от родителите му пребивават в държавата си по произход или в друга държава, за да има това дете право на събиране на семейството, по принцип се изисква то да има или да може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Посоченото условие обаче се прилага само ако молбата е подадена повече от две години след датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване или на разрешение за пребиваване, което може да се трансформира в постоянно, от родителя, пребиваващ на датска територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Като се има предвид, че както поддържа датското правителство, целта на изискването за доказване на достатъчна връзка с Дания е да се гарантира успешната интеграция на съответните деца в тази държава членка, следва да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба изхожда от презумпцията, че децата, за които искането за събиране на семейството не е направено в определения срок, се намират в такова положение, че интегрирането им в Дания е гарантирано само ако отговарят на това изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Установено е, че това изискване, за което се твърди, че е обосновано от целта да се позволи интегрирането на съответните ненавършили пълнолетие деца в Дания, се прилага не в зависимост от личното положение на децата, което може да се отрази отрицателно на интегрирането им в съответната държава членка, като възрастта им или връзките им с тази държава членка, а от критерий, който явно няма нищо общо с шансовете за такова интегриране, а именно срокът между даването на окончателно разрешение за пребиване в Дания на съответния родител и датата на подаване на молбата за събиране на семейството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В това отношение е трудно разбираемо с какво подаването на молба за събиране на семейството след изтичане на двугодишния срок от получаването на окончателно разрешение за пребиване в Дания от родителя, пребиваващ в тази държава членка, би поставило детето в по-неблагоприятно положение от гледна точка на възможността за интегриране в Дания, така че молителят да е длъжен да доказва наличието на достатъчна връзка на това дете с тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Всъщност това дали молбата за събиране на семейството е подадена преди или след изтичане на двугодишния срок след получаване на окончателно разрешение за пребиване от родителя, пребиваващ в съответната държава членка, не би могло да бъде указание, само по себе си определящо за намеренията на родителите на ненавършилия пълнолетие, за когото е подадена молбата, що се отнася до интегрирането му в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Освен това възприемането на разглеждания критерий за определяне на децата, по отношение на които трябва да се докаже достатъчна връзка с Дания, води до противоречиви резултати при преценката на способността за успешно интегриране в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, този критерий, от една страна, се прилага, без да се отчита личното положение на съответното дете и връзките му с държавата членка, за която става въпрос, и от друга страна, може да доведе до дискриминация в зависимост от датата на подаване на молбата за събиране на семейството между деца с напълно сходно лично положение както що се отнася до възрастта им, така и що се отнася до връзките им с Дания и отношенията им с пребиваващия в нея родител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, че що се отнася по-специално до преценката на личното положение на съответното дете, както отбелязва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, тя трябва да се извърши от националните органи въз основа на достатъчно<?PAGE NO="12"?> точни, обективни и недискриминационни критерии, които да се преценяват във всеки отделен случай и да са в основата на приемане на мотивирано решение, което съответното лице да може реално да обжалва, с цел да се предотврати административна практика на системни откази.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че национална мярка като разглежданата в главното производство — според която в хипотезата на турски работник, законно пребиваващ в съответната държава членка, и неговото ненавършило пълнолетие дете условие за събиране на семейството е детето да има или да може да установи достатъчна връзка с тази държава членка, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в държавата по произход или друга държава и молбата за събиране на семейството е подадена след изтичане на двугодишeн срок, считано от датата, на която родителят, пребиваващ в съответната държава членка, е получил разрешение за постоянно пребиваване или разрешение за пребиваване, което може да се трансформира в постоянно — представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 13 от Решение № 1/80. Това ограничение не може да бъде обосновано.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Национална мярка като разглежданата в главното производство — според която в хипотезата на турски работник, законно пребиваващ в съответната държава членка, и неговото ненавършило пълнолетие дете условие за събиране на семейството е детето да има или да може да установи достатъчна връзка с тази държава членка, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в държавата по произход или друга държава и молбата за събиране на семейството е подадена след изтичане на двугодишeн срок, считано от датата, на която родителят, пребиваващ в съответната държава членка, е получил разрешение за постоянно пребиваване или разрешение за пребиваване, което може да се трансформира в постоянно — представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>ново ограничение<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от <DATE ISO="19800919">19 септември 1980 година</DATE> относно развитието на асоциирането, приложено към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на <DATE ISO="19630912">12 септември 1963 г.</DATE> в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19631223">23 декември 1963 г.</DATE></HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Това ограничение не може да бъде обосновано.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>