<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-674/18</NO.CASE><NO.CASE>C-675/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0674</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:180">EU:C:2020:180</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>24</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>24</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Съединени дела C‑674/18 и C‑675/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">TMD Friction</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200305">5 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>(Съединени дела C‑674/18 и C‑675/18)</P><P>EM</P><P>срещу</P><P>TMD Friction GmbH (C‑674/18)</P><P>и</P><P>FL</P><P>срещу</P><P>TMD Friction EsCo GmbH (C‑675/18)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/23/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Гарантиране на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности</KEYWORD><KEYWORD>Членове 3 и 5</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/94/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Гарантиране на правата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател</KEYWORD><KEYWORD>Член 8 от Директива 2008/94</KEYWORD><KEYWORD>Допълнителни пенсионни обезщетения</KEYWORD><KEYWORD>Носят ли отговорност приобретателите на предприятие, прехвърлено им от неплатежоспособен прехвърлител, за допълнителните пенсионни обезщетения на работниците и служителите</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Когато съгласно правото на държава членка някои пенсионни обезщетения не са дължими от институцията, която отговаря за закрилата на пенсионните права на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател по силата на член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2008">ОВ L 283, 2008 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>. Последното решение относно значението на член 8 от тази директива е решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pensions-Sicherungs-Verein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Robins и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:56">EU:C:2007:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hogan и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑398/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:272">EU:C:2013:272</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161124">24 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Webb-Sämann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:891">EU:C:2016:891</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hampshire</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑17/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:674">EU:C:2018:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при какви условия — ако това изобщо е възможно — може отговорността за изплащането на тези обезщетения да се носи от приобретателя на неплатежоспособното предприятие по силата на членове 3 и/или 5 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010312">12 март 2001 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="082" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2001">ОВ L 82, 2001 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество това е въпросът, който се повдига в преюдициалните запитвания, отправени от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Запитващата юрисдикция иска да получи насоки относно съответствието с Директива 2001/23 на някои практики, водещи до намаляване на допълнителни пенсионни обезщетения по германското право за настоящи и бивши работници и служители в случай на неплатежоспособност на предприятие, както и относно начина, по който това се отразява на отговорностите на приобретателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че този въпрос се урежда главно от представляващия lex specialis член 5 от Директива 2001/23. Освен това при обстоятелствата в главното производство съдебна практика на държава членка, която освобождава приобретателите от изпълнението на определени пенсионни обезщетения за работниците или служителите на неплатежоспособен прехвърлител за периодите на заетост преди датата на прехвърлянето, превишава пределите на признатото на държавите членки по силата на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 право на преценка, ако от прехвърлителя не може да се иска да изпълни съответстващите на тези права задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако правото на съответната държава членка не допуска работниците и служителите да предприемат действия пред съдилищата ѝ, за да искат изпълнение на съответстващите на тези права задължения и да си гарантират изплащането на съответните пенсионни обезщетения от прехвърлителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, то тези обезщетения не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>изискуеми<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> преди датата на откриване на производството при неплатежоспособност по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23. С оглед на това те не могат да бъдат изключени от задълженията на приобретателя по член 3, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Дори обаче при приложимост на ограничението по член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 следва да бъдат направени две уговорки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Първо, съответната държава членка трябва да е приложила предвиденото в член 5, параграф 2, буква а) ограничение с необходимата точност и яснота, за да се гарантира изискваната съгласно практиката на Съда правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В контекста на предвиждане на дерогация от директива вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101021">21 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Accardo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑227/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:624">EU:C:2010:624</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От постановените наскоро решения вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това подлежи на проверка от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Второ, съгласно член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 правото на съответната държава членка трябва да осигури защита, която е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>най-малкото равностойна<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на предвидената в Директива 2008/94. Този праг се определя с оглед на принципите, изведени от Съда в неговото решение от <DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE> по дело Pensions-Sicherungs-Verein<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> и също подлежи на проверка от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Европейския съюз</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 4 от Директива 2001/23 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="003"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Член 3</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Освен ако държавите членки не предвидят друго, разпоредбите на параграфи 1 и 3 не се прилагат към правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения в рамките на допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия извън законоустановените социалноосигурителни схеми в държавите членки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Дори когато не приемат разпоредби по буква а) относно приложимостта на параграфи 1 и 3 към посочените права, държавите членки предприемат необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, които към датата на прехвърлянето вече не работят в предприятието на прехвърлителя, във връзка с придобитите и евентуалните им права на обезщетения за старост, включително наследствени обезщетения, в рамките на допълнителните схеми по буква а).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></ARTICLE><P>[…]</P><ARTICLE IDENTIFIER="005"><TI.ART>Член 5</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство [при] неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган).</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство [при] неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя) и при условие че производството е под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган), държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>независимо от разпоредбите на член 3, параграф 1, дълговете на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и изискуеми преди датата на прехвърлянето или преди датата на откриването на производството за неплатежоспособност, не се прехвърлят на приобретателя, при условие че такова производство поражда съгласно законите на съответната държава членка защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Директива 80/987/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19801020">20 октомври 1980 г.</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във<?PAGE NO="4"?> връзка със закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател [<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1980">ОВ L 283, 1980 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197]; или</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предприемат подходящи мерки с оглед на предотвратяването на злоупотреби с производствата [при] неплатежоспособност, които водят до лишаване на работниците и служителите от правата, предвидени в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2008/94 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Държавите членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени схеми за социална сигурност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на държавата членка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 613а, параграф 1 от Bürgerliches Gesetzbuch (Германски граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>BGB<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Права и задължения при прехвърляне на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. Той гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="613A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Когато стопанска дейност или част от нея се прехвърля по силата на правна сделка на друг собственик, той встъпва в правата и задълженията, произтичащи от съществуващите към момента на прехвърлянето трудови правоотношения. Ако тези права и задължения се уреждат от правните разпоредби на колективен трудов договор или на индивидуален трудов договор, те стават част от трудовото правоотношение между новия собственик и работника или служителя и не могат да се променят в ущърб на работника или служителя преди края на годината, следваща датата на прехвърлянето. […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно актовете за преюдициално запитване германското право принципно предвижда в член 613а, параграф 1 от BGB, че правата на обезщетения за пенсия за старост по схемите за професионално пенсионно осигуряване на прехвърляните на приобретателя работници и служители в случай на прехвърляне на стопанска дейност се запазват. Въпреки това съгласно практиката на запитващата юрисдикция, водеща началото си от решение от <DATE ISO="19800117">17 януари 1980 г.</DATE>, и съгласно разпоредби от Закона за несъстоятелността, които са с по-висок ранг, член 613а, параграф 1 не се прилага, доколкото приобретателят на стопанската дейност не носи отговорност за частта от бъдещата пенсия по професионалната пенсионна схема, която се основава на трудовия стаж на работника или служителя в съответното предприятие, натрупан преди откриването на производството по несъстоятелност. Това се основава на принципа на справедливо удовлетворяване на кредиторите. Всички вземания, съществуващи при откриване на производството по несъстоятелност, трябва да бъдат удовлетворени съгласно разпоредбите на Insolvenzordnung (германския Закон за несъстоятелността).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от Gesetz zur Verbesserung der betrieblichen Altersversorgung (Betriebsrentengesetz — BetrAVG) (Закон за подобряване на условията за пенсионно осигуряване по професионална схема) предвижда, че окончателно придобитите права трябва да бъдат признати от предвидения от закона надзорен орган в производството по несъстоятелност, докато член 7, параграф 2, шесто изречение предвижда, че този орган не е длъжен да взема предвид настъпилите след откриване на производството по несъстоятелност промени в основата за изчисляване на пенсионните обезщетения по професионални схеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 14 от Закона за подобряване на условията за пенсионното осигуряване по професионална схема е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риск от несъстоятелност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и предвижда, че тази институция е Pensions-Sicherungs-Verein Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>PSV<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>). Съгласно акта за преюдициално запитване същият закон предвижда, че правата, придобити при достигането на някои свързани с трудовия стаж прагове, са гарантирани от PSV (вж. по-специално член 1b и член 30f от Закон за подобряване на условията за пенсионното осигуряване по професионална схема).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑674/18, EM/TMD Friction GmbH</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>По дело C‑674/18 ищецът EM, който е роден през 1980 г., започва работа в Textar GmbH през 1996 г. По силата на сключен на равнище предприятие колективен трудов договор на работниците и служителите в Textar GmbH се предоставя по-конкретно пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема. Съгласно тази пенсионна схема размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст за всяка прослужена година е между 0,2 % и 0,55 % от брутното месечно възнаграждение, получено от работника или служителя на дадена референтна дата преди прекратяване на трудовото му правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Впоследствие трудовото правоотношение на em е прехвърлено на TMD Friction GmbH. На <DATE ISO="20090301">1 март 2009 г.</DATE> по отношение на TMD Friction GmbH е открито производство по несъстоятелност. През април 2009 г. стопанската дейност на TMD Friction GmbH, която то продължава да осъществява и след откриването на производството по несъстоятелност, е прехвърлена от назначения от съда по несъстоятелността синдик на ответника чрез прехвърлителна сделка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Според писменото становище на EM към съответната дата наименованието на предприятието приобретател е Friction OpCo — дъщерно дружество на TMD group, което впоследствие е променило наименованието си на TMD Friction.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>PSV, което е определената по закон институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в областта на пенсионното осигуряване по професионална схема, уведомява EM, че поради възрастта му (29 години) към момента на откриване на производството по несъстоятелност все още няма придобити пенсионни права и поради това съгласно германското право няма да получава плащания от PSV при настъпване на събитие, което по принцип поражда право на плащане (като навършване на пенсионна възраст).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция EM изтъква, че в бъдеще при настъпване на събитие, което по принцип поражда право на плащане (като например достигане на пенсионна възраст) ответникът е длъжен да му предостави пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема, като размерът на тази пенсия следва да бъде съобразен и с периодите на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция TMD Friction GmbH поддържа, че при прехвърляне на стопанска дейност след откриването на производството по несъстоятелност по отношение на прехвърлителя на стопанската дейност приобретателят носи отговорност само за частта от пенсията за осигурителен стаж и възраст, която се основава на периодите на трудов стаж в съответното предприятие след откриването на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>При това положение запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1)</NO.P><TXT>Допуска ли член 3, параграф 4 от [Директива 2001/23] при прехвърляне на стопанска дейност след откриването на производство по несъстоятелност срещу прехвърлителя на стопанската дейност националното право, което по принцип предвижда прилагането на член 3, параграфи 1 и 3 от [Директива 2001/23] и към правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия в хипотезата на прехвърляне на стопанска дейност, да предвижда ограничение в смисъл, че приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Следва ли при прехвърляне на стопанска дейност след откриване на производство по несъстоятелност срещу прехвърлителя на стопанската дейност необходимите съгласно член 3, параграф 4, буква б) от [Директива 2001/23] мерки за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия да бъдат съобразени с равнището на закрила, изисквано от член 8 от [Директива 2008/94]?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на втория въпрос:</TXT><P>Трябва ли член 3, параграф 4, буква б) от [Директива 2001/23] да се тълкува в смисъл, че са предприети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия, когато националното право предвижда, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>задължението за предоставяне в бъдеще на засегнатия от прехвърлянето на стопанска дейност по време на производството по несъстоятелност работник или служител обезщетение за старост по допълнителна професионална пенсионна схема в рамките на едно или няколко предприятия, по принцип преминава към приобретателя на стопанската дейност,</P></ITEM><ITEM><P>приобретателят на стопанската дейност носи отговорност за бъдещи пенсионни права в обхвата, в който тези права са придобити на основание на периодите на трудов стаж, натрупани в съответното предприятие след откриването на производството по несъстоятелност,</P></ITEM><ITEM><P>определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в този случай не следва да отговаря за частта от бъдещите пенсионни права, придобита преди откриването на производството по несъстоятелност, и</P></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><P>в производството по несъстоятелност срещу прехвърлителя работникът или служителят може да предяви вземане, съответстващо на стойността на частта от бъдещото му право на пенсия, придобита преди откриването на производството по несъстоятелност?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Приложим ли е член 5, параграф 2, буква а) от [Директива 2001/23] към евентуални пенсионни права на работниците и служителите по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия, които, макар вече да са възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност, пораждат права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите едва при настъпване на осигурителното събитие и следователно едва в по-късен момент, при положение че националното право предвижда член 3, параграф 4 от [Директива 2001/23] да се прилага при прехвърляне на стопанска дейност и по време на производство по несъстоятелност?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория или на четвъртия въпрос:</TXT><P>Обхваща ли минималното равнище на закрила, която държавите членки следва да предоставят съгласно член 8 от [Директива 2008/94], и задължението за гарантиране на евентуални права на пенсия, които съгласно националното право все още не са били законово гарантирани при откриване на производството по несъстоятелност и които въобще се гарантират по силата на закона само поради това че трудовото правоотношение не се прекратява във връзка с несъстоятелността?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на петия въпрос:</TXT><P>При какви обстоятелства претърпените от бившия работник или служител вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби във връзка с плащанията по професионалната пенсионна схема могат да бъдат разглеждани като явно непропорционални, така че държавите членки да са длъжни да осигурят в този случай минимална закрила по член 8 от [Директива 2008/94], макар работникът или служителят да получава поне половината от обезщетенията по придобити от него пенсионни права?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на петия въпрос:</TXT><P>Предоставя ли се изисквана съгласно член 3, параграф 4, буква б) от [Директива 2001/23] или член 5, параграф 2, буква а) от [Директива 2001/23], равностойна на предвидената в член 8 от [Директива 2008/94] защита на евентуални права на пенсия на работниците и служителите и в случаите, когато тази защита не произтича от националното право, а само от директното прилагане на член 8 от [Директива 2008/94]?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на седмия въпрос:</TXT><P>Има ли член 8 от [Директива 2008/94] директен ефект и в този случай, така че всеки работник или служител да може да се позовава на тази разпоредба пред националния съд, когато макар да получава поне половината от обезщетенията по придобитите от него пенсионни права, претърпените от него вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби все пак трябва да се разглеждат като непропорционални?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на осмия въпрос:</TXT><P>Публичен орган на държавата членка ли е частноправна организация, която е определена от държавата членка — по задължителен за работодателите начин — за институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в областта на пенсионното осигуряване по професионална схема, спрямо която държавата упражнява надзор върху финансовите услуги, която събира от работодателите въз основа на<?PAGE NO="8"?> разпоредбите на публичното право необходимите вноски за застраховката срещу риск от несъстоятелност и подобно на орган на администрацията може чрез административен акт да определи предпоставките за принудително изпълнение?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑675/18<HT TYPE="NORMAL">,</HT> FL/TMD Friction EsCo GmbH</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според акта за преюдициално запитване делото на FL се различава от делото на EM само по това, че правото му на пенсия вече е било придобито към откриването на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>FL е роден през 1950 г. и през 1968 г. започва работа в Textar GmbH. Сключеният на равнище предприятие колективен трудов договор предвижда, че на работниците и служителите се предоставя по-конкретно пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема. Съгласно пенсионната схема размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст за всяка прослужена година е 0,5 % от брутното месечно възнаграждение, получено от работника или служителя на дадена референтна дата преди прекратяване на трудовото му правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Впоследствие трудовото правоотношение на FL е прехвърлено на TMD Friction GmbH. На <DATE ISO="20090301">1 март 2009 г.</DATE> по отношение на TMD Friction GmbH е открито производство по несъстоятелност. На <DATE ISO="20090422">22 април 2009 г.</DATE> стопанската дейност на TMD Friction GmbH, която то продължава да осъществява и след откриването на производството по несъстоятелност, е прехвърлена от назначения от съда по несъстоятелността синдик на TMD Friction EsCo GmbH чрез прехвърлителна сделка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Въз основа на пенсионноосигурителната схема от <DATE ISO="20150801">1 август 2015 г.</DATE> — датата на пенсионирането му — FL получава от TMD Friction EsCo GmbH пенсия за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема в размер на 145,03 EUR месечно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20150801">1 август 2015 г.</DATE> FL също получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 816,99 EUR месечно от PSV. Съгласно германското право при изчисляването на пенсията PSV взема за основа брутното месечно възнаграждение на ищеца към датата на откриване на производството по несъстоятелност (<DATE ISO="20090301">1 март 2009 г.</DATE>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция FL твърди, че TMD Friction EsCo GmbH следва да му плаща по професионалната схема по-висока пенсия, основана на последната прилагана към него пенсионна схема след 45 години трудов стаж, които следва да бъдат отчетени, при TMD Friction EsCo GmbH, съответно неговите праводатели, и при релевантно брутно месечно възнаграждение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">4940,00</FT> EUR преди прекратяването на трудовото отношение, пенсията съответно следва да бъде в размер на <FT TYPE="DECIMAL">1111,50</FT> EUR месечно. От този размер TMD Friction EsCo GmbH можел да приспадне само предоставеното от PSV обезщетение в размер на 816,99 EUR и следователно му дължало по-висока със 149,48 EUR месечно пенсия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>От преписката по делото е става ясно, че това е обвързано с член 7, параграф 2 от Закона за подобряване на условията за пенсионно осигуряване по професионална схема, посочен в точка 11 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>TMD Friction EsCo GmbH поддържа, че при прехвърляне на предприятие след откриването на производството по несъстоятелност по отношение на прехвърлителя на предприятието приобретателят носи отговорност само за частта от пенсията за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема, която се основава на периодите на трудов стаж в съответното предприятие след откриването на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С оглед на това запитващата юрисдикция отправя същите преюдициални въпроси като посочените в точка 18 по-горе, но замества въпроси 3, 5 и 6 със следните въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на втория въпрос:</TXT><P>Трябва ли член 3, параграф 4, буква б) от [Директива 2001/23] да се тълкува в смисъл, че са предприети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия, когато националното право предвижда, че</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>задължението за предоставяне в бъдеще на засегнатия от прехвърлянето на стопанска дейност по време на производството по несъстоятелност работник или служител обезщетение за старост по допълнителна професионална пенсионна схема в рамките на едно или няколко предприятия, по принцип преминава към приобретателя на стопанската дейност,</P></ITEM><ITEM><P>приобретателят на стопанската дейност носи отговорност за евентуалните пенсионни права, чиито размер наред с друго се определя съгласно продължителността на трудовия стаж в предприятието и трудовото възнаграждение при настъпване на осигурителното събитие в обхвата, в който тези права са придобити на основание на периодите на трудов стаж, натрупани в съответното предприятие след откриването на производството по несъстоятелност,</P></ITEM><ITEM><P>определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в този случай следва да отговаря за частта от евентуалните пенсионни права, придобита преди откриването на производството по несъстоятелност, доколкото техният размер се изчислява съгласно получаваното от работника или служителя трудово възнаграждение към датата на откриване на производството по несъстоятелност, и</P></ITEM><ITEM><P>нито приобретателят, нито институцията, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, отговарят за увеличаването на евентуалните права на пенсия в резултат на последващи увеличения на трудовите възнаграждения след откриването на производството по несъстоятелност, но за периодите на трудов стаж в предприятието преди тази дата,</P></ITEM><ITEM><P>работникът или служителят обаче може да предяви в производството по несъстоятелност срещу прехвърлителя тази съществена разлика на бъдещата му пенсия?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория или на четвъртия въпрос:</TXT><P>Обхваща ли минималното равнище на закрила, която държавите членки следва да предоставят съгласно член 8 от [Директива 2008/94] и частта от евентуалните права на пенсия, придобити към датата на откриване на производството по несъстоятелност, която възниква само поради това че трудовото правоотношение не се прекратява във връзка с несъстоятелността?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на петия въпрос:</TXT><P>При какви обстоятелства претърпените от бившия работник или служител вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби във връзка с плащанията по професионалната пенсионна схема могат да бъдат разглеждани като явно непропорционални, така че държавите членки да са длъжни да осигурят в този случай<?PAGE NO="10"?> минимална закрила по член 8 от [Директива 2008/94], макар бившият работник или служител да получава поне половината от обезщетенията по придобити от него пенсионни права?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят EM, FL, Федерална република Германия и Европейската комисия. Всички те участват в съдебното заседание на <DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE> заедно с TMD Friction GmbH и TMD Friction EsCo GmbH (наричани заедно по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>ответниците<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Подход</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тук ще разгледам три въпроса, като изложа подхода си за разрешаване на правния проблем, който възниква в главното производство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Хоризонтално естество на спора в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Най-напред, осмият и деветият въпрос са недопустими. Спорът в главното производство се отнася до тълкуването на посочените по-горе директиви на Съюза в рамките на производство между частноправни субекти, така че директният ефект на тези директиви не може да има решаващо значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farrell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:745">EU:C:2017:745</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smith</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:631">EU:C:2018:631</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>. Независимо от това осмият и деветият въпрос се отнасят до преки задължения, произтичащи от Директива 2008/94, като в деветия въпрос чрез описание се посочва PSV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pensions-Sicherungs-Verein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Въпреки това PSV не е страна по производството, а осмият и деветият въпрос, отговорите на които биха имали въздействие върху нейните интереси, надхвърлят обикновеното отрицателно засягане на правата на трети лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hampshire</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑17/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:674">EU:C:2018:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, което е позволено съгласно практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Например директният ефект задължава всеки орган на държава членка да не прилага разпоредби от правото на държавата членка, противоречащи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Umwelthilfe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑752/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1114">EU:C:2019:1114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Така, ако Съдът трябваше да отговори на осмия и деветия въпрос относно директния ефект — въпроси, за които по същество вече е отправяно преюдициално запитване и на които е отговорено на <DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE> с посоченото по-горе решение по дело Pensions-Sicherungs-Verein<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Следва да се отбележи, че по това производство е отправен и въпрос, идентичен с шести въпрос, но в случая той е допустим, тъй като не се отнася до директния ефект. Частта от осмия въпрос, свързана по-скоро с пропорционалността, отколкото с директния ефект, се разглежда в преформулирания четвърти въпрос (пропорционалността също се разглежда и в шести въпрос). За изчерпателност отбелязвам, че осмият въпрос не уточнява страната, срещу която се прави позоваване на директния ефект.</P></NOTE> — неминуемо ще е налице нарушение на принципа на равни процесуални възможности и правото на защитата съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). По същите причини няма да се произнасям по въпроса дали приложените правила от PSV водят до възрастова дискриминация по отношение на ЕМ, макар по време на съдебното заседание да бе спомената и възрастовата дискриминация. Съдът е имал повод да разглежда въпроса за възрастовата дискриминация в контекста на пенсиите например в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Gewerkschaftsbund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑24/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:373">EU:C:2019:373</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тъй като PSV не е ответник по делото, тези въпроси също са хипотетични.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Така минималната гаранция, предоставена с член 8 от Директива 2008/94<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Следва да се отбележи, че член 16 от Директива 2008/94 отменя Директива 80/987, така че член 5, параграф 2, буква а) може да се счита за препращащ към Директива 2008/94.</P></NOTE>, може да бъде релевантна в главното производство само доколкото тази разпоредба <HT TYPE="ITALIC">се свързва</HT> с правни последици за ответниците с оглед например на тълкуването на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също и точка 86 от заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Grenville Hamphshire</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑17/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:287">EU:C:2018:287</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), където в контекста на член 8 от Директива 2008/94 генералният адвокат посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>дадена директива не може пряко да създава задължения за отделен правен субект<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Генералният адвокат препраща към решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faccini Dori</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑91/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:292">EU:C:1994:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association de médiation sociale</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑176/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2">EU:C:2014:2</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160419">19 април 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Dansk Industri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:278">EU:C:2016:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Доколкото главното производство се отнася до хоризонтален спор между двама частноправни субекти, запитващата юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички разпоредби от националното право и да приложи признатите от последното методи за тълкуване, за да може във възможно най-голяма степен да го тълкува в светлината на текста и целите на разглежданите директиви, за да постигне предвидения от тях резултат и да съобрази по този начин член 288, трета алинея ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Доколкото в преписката по делото няма данни, които да подсказват наличието на релевантна за разрешаването на спора разпоредба от Хартата на основните права, нито положение, при което националното право не може да се тълкува в съответствие с релевантните разпоредби на директива на Съюза, приложимите в тази хипотеза правила, установени в решения на Съда като решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bauer и Willmeroth</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/16 и C‑570/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:871">EU:C:2018:871</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑684/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:874">EU:C:2018:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не са релевантни за главното производство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Липса на компетентност за тълкуване на правото на държава членка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Второ, макар и предоставената на Съда информация за разпоредбите на германското право относно несъстоятелността и пенсиите да е полезна като контекст, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика Съдът няма компетентност да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, нито да преценява дали даденото от органите на съответната държава членка тълкуване е правилно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gimnasio Deportivo San Andrés</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:46">EU:C:2015:46</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. например наскоро постановеното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fonds du Logement de la Région de Bruxelles Capitale</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑632/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:833">EU:C:2019:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно настоящото становище се ограничава до тълкуване на релевантните разпоредби от Директиви 2001/23 и 2008/94 и няма да се впуска в размисли относно значението на дадени понятия от германското право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Основни опасения на запитващата юрисдикция и преформулиране на въпросите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Трето, за да дам полезен отговор на запитващата юрисдикция, ще посоча какви според мен са основните цели на преюдициалните въпроси и ще ги преформулирам.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Изглежда целите им са три: (1) да се определи дали спорът в главното производство се урежда от член 3 или от член 5 от Директива 2001/23, или и от двата члена; (2) след като се установи релевантната разпоредба, дали в конкретния случай при правилното ѝ тълкуване тя прехвърля отговорността за плащане на исканите от EM и FL обезщетения на приобретателите ответници; и (3) каква е ролята на член 8 от Директива 2008/94.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В съответствие с установената съдебна практика в контекста на преюдициално запитване Съдът има правото да предоставя на националните съдилища цялата информация, която счита за необходима за разрешаването на спора в главното производство, но само тези съдилища са оправомощени да проверят дали фактическите условия, водещи до прилагането на дадена правна норма на Съюза, са изпълнени по разглежданото от тях дело и да направят въз основа на тях изводите за решението, което са призовани да постановят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahdi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑146/14 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1320">EU:C:2014:1320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prenninger и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑329/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:640">EU:C:2018:640</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), посочени в бележка под линия 13 от неотдавнашното заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Paulo Nascimento Consulting</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑692/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:362">EU:C:2019:362</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Освен това при тълкуването на членове 3—5 от Директива 2001/23 Съдът припомня, че за да бъде полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, може да се наложи да преформулира въпросите, които са му зададени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам да не се отговаря на първите четири въпроса, тъй като те изхождат от схващането, че член 3 от Директива 2001/23 има предимство пред член 5 от същата директива, а това не се подкрепя нито от практиката на Съда, нито от самата Директива 2001/23. С оглед на първата от трите посочени по-горе цели (точка 35) първият въпрос би могъл да бъде формулиран в следния смисъл:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>(1)</NO.P><TXT>Когато поради несъстоятелност на прехвърлителя на предприятие правото на държава членка ограничава обезщетенията по допълнителни професионални пенсионни схеми на работници и служители, за които приобретателят на предприятието отговаря, къде са уредени главно правата на съответните работници и служители спрямо приобретателите — в член 5 от Директива 2001/23, в член 3 от същата директива или и в двата члена?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Определянето на релевантните разпоредби и на йерархията между тях е съвсем различно от определянето на това дали хипотезата в конкретния случай попада в тяхното материално приложно поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Както е обяснено подробно по-нататък (точки 44—59), стигам до заключение, че ако разглежданото производство по несъстоятелност попада извън материалното приложно поле на член 5 от Директива 2001/23, другите разпоредби от тази директива, като например член 3, параграф 4, не биха могли да се тълкуват в смисъл, че обхващат производството по несъстоятелност, тъй като член 5 от Директива 2001/23 е <HT TYPE="ITALIC">lex specialis</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на друг въпрос, формулиран по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>(2)</NO.P><TXT>Попада ли разглежданото производство по несъстоятелност в материалното приложно поле на член 5, параграф 1 или 2 от Директива 2001/23?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Както е обяснено по-нататък (вж. т. 61—79), стигам до заключение, че главното производство попада в материалното приложно поле на член 5, параграф 2 от Директива 2001/23. Въпреки това, за да се постигне втората от изброените в точка 35 по-горе цели, е необходимо да се разгледа и трети въпрос. С оглед на фактите в главното производство ответниците задължени ли са да гарантират поисканите от EM и FL пенсионни обезщетения съгласно някоя от буквите на член 5, параграф 2 от Директива 2001/23? За тази цел може да се постави трети въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>(3)</NO.P><TXT>Допуска ли член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/23 при обстоятелствата в главното производство правото на държава членка да предвижда ограничение, съгласно което приобретателят не носи отговорност за допълнителни пенсионни обезщетения, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Накрая, както е видно от пети до седми въпрос, запитващата юрисдикция би искала да се установи какво е значението на член 8 от Директива 2008/94 за тълкуването на Директива 2001/23. Ето защо предлагам да се постави следният последен въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>(4)</NO.P><TXT>Каква е ролята на член 8 от Директива 80/987 при обстоятелствата в главното производство, при които прехвърлен работник или служител иска да ангажира отговорността на приобретателя за задължения във връзка с пенсионни обезщетения, тъй като прехвърлителят е в производство по несъстоятелност, с оглед по-специално на принципа на пропорционалност?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отговори на преформулираните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На преформулирания първи въпрос следва да се отговори в смисъл, че в случаите, когато правото на държава членка предвижда ограничения относно обезщетенията, които се дължат на работници и служители по допълнителни професионални пенсионни схеми и за които отговаря приобретателят на предприятието, тъй като прехвърлителят на това предприятие е неплатежоспособен, уредбата на правата на съответните работници и служители спрямо приобретателя се съдържа главно в член 5 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От преписката по делото е видно, че наличието на производство по несъстоятелност е необходима предпоставка за ограничаването на пенсионните права на прехвърлените работници и служители, която е въведена в практиката на запитващата юрисдикция с решение от <DATE ISO="19800117">17 януари 1980 г.</DATE> и която е в основата на преюдициалните въпроси. Както се подчертава в писменото становище на Комисията, образуването на производството по несъстоятелност води до загуба на права на ищците — работници и служители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че предоставената от Директива 2001/23 защита обхваща всички права на работниците и служителите, доколкото те не попадат в рамките на изрично предвидено от същата директива изключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gimnasio Deportivo San Andrés</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:46">EU:C:2015:46</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По принцип член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 задължава приобретателя да отчита всички прослужени години при изчисляването на<?PAGE NO="14"?> имуществени права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170406">6 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unionen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:276">EU:C:2017:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Допустими са само предвидените от Директива 2001/23 изключения и те трябва да се тълкуват стриктно, тъй като се отклоняват от основната цел на Директива 2001/23 — защитата на работниците и служителите в някои случаи на прехвърляне на предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020604">4 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beckmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑164/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:330">EU:C:2002:330</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Първите четири преюдициални въпроса изглежда се дължат на неправилно разбиране на структурата на Директива 2001/23, тъй като изхождат от схващането, че практиката на запитващата юрисдикция — която датира от <DATE ISO="19800117">17 януари 1980 г.</DATE> и която изключва предхождащите производството по несъстоятелност периоди на заетост от задълженията на приобретателите във връзка с професионалното пенсионно осигуряване на прехвърлените работници и служители — попада в обхвата на свободата на преценка на държавите членки, произтичаща от използвания в член 4, буква а) от Директива 2001/23 израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>освен ако държавите членки не предвидят друго<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, или че те биха могли да бъдат подчинени на спазването на член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>За сметка на това, както се поддържа в писменото становище на Германия и както твърдят ЕМ и FL, член 5 от Директива 2001/23 представлява <HT TYPE="ITALIC">lex specialis</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Правилото, че специалната разпоредба се прилага като дерогация от по-общата разпоредба, е отдавна установено в практиката на Съда. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Engler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:33">EU:C:2005:33</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. наскоро например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑263/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1111">EU:C:2019:1111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В по-общ аспект вж. <HT TYPE="ITALIC">Beck</HT>, G. The Legal Reasoning of the Court of Justice of the EU, Hart Publishing. Oxford, 2012, р. 222—223.</P></NOTE>, който урежда — и то изключително — доколко държавите членки могат да изключат от предвидената в членове 3 и 4 защита на работниците и служителите, които са прехвърлени от прехвърлители в производство по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Първо, това неминуемо следва от текста на член 5. Връзката му с членове 3 и 4 от Директива 2001/23 се ограничава до предоставянето на държавите членки на свобода на преценка дали да разширят приложното поле на предвидената в членове 3 и 4 закрила <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>към прехвърлянето на предприятие […], когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство [при] неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (член 5, параграф 1). Общо препращане към членове 3 и 4 от Директива 2001/23 се съдържа и в член 5, параграф 2, като разширява обхвата на ограничението на предоставената с членове 3 и 4 закрила със случаите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>прехвърляне по време на производство [при] неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя) и при условие че производството е под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> (член 5, параграф 2, буква а).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Освен това, както представителят на ЕМ посочва в съдебното заседание, член 5 трябва да се тълкува по такъв начин, че да предотвратява злоупотреби с производствата по несъстоятелност, имайки предвид, че държавите членки са длъжни да предприемат мерки за предотвратяване на такива злоупотреби съгласно член 5, параграф 4 от Директива 2001/23. Тълкуване на Директивата по начин, който предоставя на държавите членки право на преценка да ограничат правата на работниците и служителите в контекста на (различни видове) производства по<?PAGE NO="15"?> несъстоятелност, попадащи извън приложното поле на член 5 от Директивата, като се позовават на друга разпоредба на Директива 2001/23 като член 3, параграф 4, би било в противоречие с тази цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В съдебното заседание представителите както на EM, така и на FL отхвърлят позоваването на злоупотреба с право и като твърдят, че това следва да се прецени от съда на съответната държава членка с оглед на всички аспекти – въпрос, разглеждан от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ellinika Nafpigeia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑664/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:496">EU:C:2019:496</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). За скорошен анализ на злоупотребата с правото на Съюза вж. заключението на генералния адвокат Pikamäe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AFMB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑610/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1010">EU:C:2019:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по което все още се очаква постановяването на решение, както и <HT TYPE="ITALIC">Leczykiewicz</HT>, D. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Prohibition of abusive practices as a „general principle<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> of EU law. — Common Market Law Review, Vol. 56, 2019, р. 703.</P></NOTE>. То също така би било в разрез със структурата на Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно нито структурата, която може още да се нарече вътрешен контекст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pinckernelle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑535/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:996">EU:C:2016:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, нито текстът на Директива 2001/23 позволяват да се направи извод, че член 5 от същата директива е йерархично подчинен на разпоредбите на член 3 като цяло или на съдържащите се в член 3, параграф 4 правила относно пенсиите за осигурителен стаж и възраст по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия. Само член 5, параграф 2, буква а) е подчинен на друга разпоредба от правото на Съюза, а именно на Директива 80/987, която предхожда Директива 2008/94<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. бележка под линия 16 по-горе.</P></NOTE>. Всъщност, както се посочва в писменото становище на EM, позоваването на Директива 2008/94 (чрез предшественика ѝ — Директива 80/987) в член 5 от Директива 2001/23 още веднъж потвърждава, че става въпрос за lex specialis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Съображение 7 от Директива 2001/23 отразява целта на предвиденото право на преценка на държавите членки в определена област. То посочва по-специално че Директива 77/187/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770214">14 февруари 1977 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="061" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="1977">OB L 61, 1977 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> е изменена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>в светлината на […] законодателните тенденции в държавите членки по отношение на спасяването на предприятия в затруднено икономическо положение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Предлаганият от мен подход се подкрепя и от историята на приемането на Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2001/23 става част от тази директива в резултат на изменение на Директива 77/187 с член 4а от Директива 98/50/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19980629">29 юни 1998 година</DATE> за изменение на Директива 77/187<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="88" DATE.PUB="1998">ОВ L 201, 1998 г., стр. 88</REF.DOC.OJ>). Третата директива в тази поредица е Директива 2001/23. Член 3, параграф 4 от Директива 2001/23 също е въведен с Директива 80/987, но към този момент пенсиите като основен предмет вече са уредени в Директива 77/187. Член 3, параграф 3 от последната предвижда, че параграфи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1 и 2 не уреждат правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Въвеждането на специални правила в областта на несъстоятелността е отразено в съображение 7 от Директива 98/50<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Тази разпоредба вече не е в сила.</P></NOTE>. То предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>за да се гарантира оцеляването на неплатежоспособни предприятия, следва изрично да се позволи на държавите членки да не прилагат разпоредбите на членове 3 и 4 от Директива 77/187/ЕИО по отношение на прехвърляния, извършени в рамките на производство по ликвидация, а <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> дерогации от общите разпоредби на тази директива следва да бъдат разрешени в случай на прехвърляния, извършени в рамките на производство по несъстоятелност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> [неофициален превод] (Курсивът е мой).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това в съображение 3 от Директива 98/50 се посочва, че целта ѝ е да измени Директива 77/187 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>в светлината<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по-специално на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>практиката на Съда на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. анализа на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:50">EU:C:2019:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) относно член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</P></NOTE>. Както неотдавна бе подробно изложено от генералния адвокат Szpunar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Пак там.</P></NOTE>, тази съдебна практика въвежда изключение от предвидените в Директива 77/187 гаранции, което е първоначално обосновано със <HT TYPE="ITALIC">спецификата</HT> на правната уредба на несъстоятелността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Курсивът е мой. Пак там, т. 43. Практиката на Съда, която всъщност е кодифицирана с член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, се съдържа в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850207">7 февруари 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abels</NAME.CASE> (<NO.CASE>135/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:55">EU:C:1985:55</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951207">7 декември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spano и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:421">EU:C:1995:421</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980312">12 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dethier Équipement</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:99">EU:C:1998:99</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>По сходен начин предложението на Комисията, на което се основава Директива 98/50<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Предложение за директива на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (COM/94/300 окончателен) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="274" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="1994">OВ C 274, 1994 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, също предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>за да се гарантира оцеляването на неплатежоспособни предприятия, следва изрично да се позволи на държавите членки да не прилагат разпоредбите на членове 3 и 4 от Директивата по отношение на прехвърляния, извършени в рамките на производство по ликвидация, а някои дерогации от общите разпоредби на тази директива следва да бъдат разрешени в случай на прехвърляния, извършени в рамките на производство по несъстоятелност, предхождащо производството по ликвидация<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> [неофициален превод], докато в становището на Икономическия и социален комитет се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>предложените нови разпоредби относно случаите на неплатежоспособност са опит за въвеждане на гъвкавост, който се приветства<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="1995">ОВ L 133, 1995 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>, т. 2.10.2).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Накратко, нищо в историята на приемане на Директива 2001/23 не показва, че признатата на държавите членки свобода на действие по отношение на прехвърлянето на неплатежоспособни предприятия е въведена като подчинена на предварително съществуващата обща правна уредба относно обезщетенията, изброени в член 3, параграф 4 от Директива 2001/23. Те включват обезщетения за старост, предоставяни в рамките на допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия — категорията, до която се отнася главното производство. Ще добавя, че просто в противоречие с правната логика е едно и също положение да може да се урежда от две различни разпоредби като членове 3 и 5 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на преформулирания първи въпрос да се отговори по начина, посочен в точка 44 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че разглежданото в случая производство по несъстоятелност попада в материалното приложно поле на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Отговор на въпроса по отношение на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Установената практика на Съда налага да се даде отрицателен отговор на този въпрос по отношение на член 5, параграф 1 особено с оглед на факта, че съдебната практика, предхождаща член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, е от съществено значение за определянето на значението на член 5, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:50">EU:C:2019:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и обсъжданата там съдебна практика).</P></NOTE>. Съгласно тази съдебна практика решаващите критерии за определяне на това дали дадено производство при неплатежоспособност представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>производство по несъстоятелност или […] сходно производство [при] неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на […] публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/><HT TYPE="ITALIC">условията и реда</HT><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> на това производство и преследваната с него <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/><HT TYPE="ITALIC">цел</HT><QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Курсивът е мой. Заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:241">EU:C:2017:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че ако прехвърлянето на предприятие попада в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, следва да се гарантира изпълнението на три кумулативни условия. А именно прехвърлителят да е в производство по несъстоятелност или в сходно производство при неплатежоспособност, това производство да е образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя и да е под надзора на компетентен публичен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Видно от преписката по делото, в случая не е изпълнено само второто от тези условия. То се отнася до целта за ликвидация на активите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В съдебното заседание представителят на ответниците подчертава, че разглежданото в главното производство прехвърляне е спасило работни места и че предприятието е успяло да продължи дейността си и да се развие. В писменото си становище Германия посочва, че сега действащото германско право има за цел да запази работниците и служителите на работа, а в съдебното заседание поддържа още, че ограничаването на отговорността на приобретателите на неплатежоспособни предприятия във връзка с пенсиите прави придобиването на прехвърляното предприятие по-привлекателно. В противен случай цената на съответното предприятие би била по-висока. Тези обстоятелства се посочват и в акта за преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както обаче се подчертава в писменото становище на ЕМ, именно такива цели са недопустими съгласно съдебната практика по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. Условието производството да е образувано с оглед на ликвидация не е изпълнено в случай на производство, чиято цел е продължаване на дейността на съответното предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:424">EU:C:2019:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това е така независимо от наименованието на въпросната процедура в правото на съответната държава членка. Действително в решение Комисия/Италия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑561/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:363">EU:C:2009:363</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът не приема доводите на италианското правителство, с които се обосновава липсата на транспониране на Директива 2001/23 по отношение на предприятия в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>криза<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, тъй като в противен случай <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>потенциален приобретател можел да бъде възпрян да придобие предприятието, ако трябва да запази персонала на прехвърляното предприятие, който е в излишък<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Пак там, т. 26.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Не виждам как разглежданото в случая производство може да се разбира като нещо друго освен производство, което е предвидено именно с цел запазване на оперативния характер на предприятието или на неговите жизнеспособни подразделения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. заключение на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:50">EU:C:2019:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, вместо производство, което се съсредоточава върху ликвидацията и има за цел единствено колективното удовлетворяване в максимална степен на кредиторите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Пак там. Вж. също заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:241">EU:C:2017:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това се изисква от практиката на Съда, за да може производството по несъстоятелност да попадне в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>От особено значение е фактът, че производството е осъществено само в рамките на четири месеца. През това време предприятието е прехвърлено от едно дъщерно дружество от групата TMD към друго, спасявайки предприятието като съвкупност от права и задължения. Не се оспорва, че предприятието е продължило да упражнява дейността си на същия адрес и че както прехвърлителят, така и приобретателят са били обвързани от един и същ колективен трудов договор. Не става ясно някой орган да е постановявал акт за ликвидация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Във всички случаи производството по несъстоятелност често цели реорганизация, а не ликвидация на предприятието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:241">EU:C:2017:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В съдебната практика отдавна е установено, че производствата, предназначени да насърчават продължаването на дейността на дадено предприятие с оглед на последващото му възстановяване, попадат извън материалния обхват на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951207">7 декември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spano и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:421">EU:C:1995:421</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което е взето предвид при приемането на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</P></NOTE>. Такъв е случаят в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Ако това бе краят на изискуемия анализ, не бих се поколебал да предложа на Съда да постанови, че пенсионните обезщетения както на ЕМ, така и на FL трябва да бъдат гарантирани от ответника, все едно че никога не е било проведено производство по несъстоятелност. Въпреки това необходимо е да се изследва и правото на преценка, предоставено на държавите членки с член 5, параграф 2, буква а), както и съответствието с него на практиката на запитващата юрисдикция, датираща от <DATE ISO="19800117">17 януари 1980 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Отговор на въпроса по отношение на член 5, параграф 2 от Директива 2001/23</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се отбележи, че член 5, параграф 2, точка б) в случая не е приложим, тъй като явно в случая липсва споразумение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>промени на условията за гарантиране на правата на работниците [и служителите] чрез осигуряване на оцеляването на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>На следващо място, член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 досега не е бил анализиран много от Съда в сравнение с член 5, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Той е тълкуван от Съда в определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gimnasio Deportivo San Andrés</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:46">EU:C:2015:46</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑561/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:363">EU:C:2009:363</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо насоките, които ще използвам при определяне на неговия смисъл, ще бъдат изведени от (ограничената) съдебна практика до момента, както и формулировката, контекста и целите на разпоредбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Robins и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:476">EU:C:2006:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>основният постулат<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>прилагането на членове 3 и 4<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑561/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:363">EU:C:2009:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е в съответствие с установеното правило, че разпоредбите на Директива 2001/23, които предвиждат изключения от обвързващите приобретателя права и задължения, трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Пак там, т. 30. Вж. също и точка 46 по-горе и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Както текстът, така и подготвителните работи по член 5, параграф 2, буква а) показват, че тази разпоредба е добавена, за да се предостави на държавите членки свобода на преценка за ограничаване на правата и задълженията, които се прехвърлят от прехвърлителя особено когато производството <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е открито с оглед на ликвидацията на прехвърлителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Що се отнася до подготвителните работи, си позволявам да препратя към документите, посочени в точки 55 и 57 по-горе. Целта е била държавите членки да имат възможност само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>някои дерогации<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, които да гарантират оцеляването на неплатежоспособните предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Началото на разпоредбата на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 гласи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>[к]огато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство [при] неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя)<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Тази формулировка може да се разбира само в смисъл, че за целите на това производство правата и задълженията, прехвърлени на приобретателите съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/23, се прилагат за <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> производства при неплатежоспособност, които — какъвто е случаят в главното производство — не са открити с оглед на ликвидацията на прехвърлителя, доколкото не съществува изрична възможност държавите членки да предвидят друго, за разлика от формулировката на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, която започва с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>[о]свен ако държавите членки не предвидят друго<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Началото на разпоредбата на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>[к]огато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство [при] неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> — се отнася не до предоставяне на държавите членки на свобода на преценка, а до фактическите и правни предпоставки за прилагането на членове 3 и 4 от Директива 2001/23, каквато предпоставка е например наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>прехвърляне<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. Правото на преценка на държавите членки е уредено в член 5, параграф 2, букви а) и б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Това тълкуване е в съответствие и с практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Посочена в точки 61 и 62 по-горе.</P></NOTE>. Мерките за дерогация от това правило, които държавите членки могат да прилагат по отношение на производствата при неплатежоспособност, които не са открити с оглед на ликвидацията на прехвърлителя, са определени в буква а).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Освен това в писменото становище на Германия се посочва, че в германското право е предвидено ограничено изключение относно правата, които са в процес на придобиване преди обявяването в несъстоятелност, за да се осигури възстановяването на предприятието, както допуска член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23. Всъщност именно тези ограничени изключения са уредени в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Така решението на запитващата юрисдикция от <DATE ISO="19800118">18 януари 1980 г.</DATE> и последващата ѝ съдебна практика могат да се разглеждат като дерогация, приложима в случая към попадащото в материалното приложно поле на член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/23 производство при неплатежоспособност. Обстоятелството, че това се е случило преди включването на член 5 в Директива 2001/23, е без значение. За държавите членки няма задължение да предприемат конкретни мерки за транспониране на директивите, при условие че<?PAGE NO="20"?> тези мерки са правно обвързващи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Директива 2001/23 може да бъде транспонирана посредством съдебната практика. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860710">10 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:303">EU:C:1986:303</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. още <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S. Directives in EC Law. Oxford, Oxford University Press, 2005, р. 78—81. На стр. 79 авторът подчертава, че относимата съдебна практика следва да бъде ясна, публично достъпна и предсказуема. Относно значението на правно обвързващия характер на транспонирането на правото на Съюза вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:272">EU:C:2019:272</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Съгласно постоянната съдебна практика юрисдикциите на държавите членки са длъжни да изменят практиката си, за да се съобразят с правото на Съюза. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bauer и Willmeroth</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/16 и C‑570/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:871">EU:C:2018:871</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Без значение е, че съдебната практика на запитващата юрисдикция е от <DATE ISO="19800118">18 януари 1980 г.</DATE> — преди влизането в сила на Директива 2001/23, тъй като Директивата може да бъде транспонирана и чрез вече съществуващи в правото на държавата членка норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920520">20 май 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:225">EU:C:1992:225</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което съвкупност от норми, някои от които предхождащи влизането в сила на директивата, е осигурило ефективното ѝ транспониране. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S. Directives in ЕС Law, Oxford, Oxford University Press, 2005, р. 77. В по-новата съдебна практика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:379">EU:C:2015:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това, както ще обясня в отговора си на третия въпрос по-долу, транспонирането чрез съдебна практика може да създаде трудности по отношение на изискванията за правна сигурност на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на преформулирания втори въпрос да се даде посоченият в точка 62 по-горе отговор.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>На преформулирания по-горе трети въпрос следва да се отговори в смисъл, че член 5, параграф 2, буква a) допуска право на държава членка да предвижда ограничение, което води до отпадане на отговорността на приобретателя по отношение на допълнителните пенсионни обезщетения, основани на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, ако съгласно същото право съответните работници и служители могат да защитят правата си на тези пенсионни обезщетения и да претендират изпълнението им от прехвърлителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във всички случаи запитващата юрисдикция следва да провери дали държавата членка е упражнила правото си на преценка по член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 посредством съдебната практика с необходимите за гарантиране на правната сигурност точност и яснота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В случая на TMD Friction GmbH тезата на ответниците не може да се подкрепи по отношение на EM, тъй като, както се поддържа в писменото становище на EM, с оглед на текста на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 пенсионните обезщетения не са били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>изискуеми<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>dues<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> на френски език) към датата на прехвърлянето, както изисква тази разпоредба, защото правопораждащият за пенсионните обезщетения факт — а именно достигането на пенсионна възраст от EM — не е настъпил.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Случаят на FL обаче е по-сложен, тъй като той вече е бивш служител. Въпреки че FL е достигнал пенсионна възраст след обявяването в несъстоятелност (пенсионирал се е на <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE>), в преписката по делото е посочено, че FL вече е придобил право на пенсионни обезщетения към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо запитващата юрисдикция следва да установи дали FL може да си гарантира от неплатежоспособния прехвърлител пенсионните обезщетения, на които вече е имал право към момента на откриването на производството по несъстоятелност, а именно допълнителните пенсионни обезщетения в смисъла, описан в точка 80 по-горе. Ако той има право да направи това, освобождаването на приобретателя от отговорността за заплащането им е в съответствие с Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>изискуеми<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> може да се тълкува единствено в смисъл, че се отнася до момента, в който работникът или служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради настъпването например на правопораждащия факт. Ако се приемат доводите, представени в писменото становище на Германия, които са в съответствие с доводите на ответника в съдебното заседание, че задължението става <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>изискуемо<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> за право, което е в процес на придобиване, когато за прехвърлителя възникне парично задължение (а именно преди неплатежоспособността), това би довело до неработещо положение с оглед на разпределението на имуществото в производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Освен че противоречи на текста на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23, това би било несъвместимо и с правната сигурност и с правилното функциониране на принципа за справедливо удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Както се посочва в писменото становище на EM, тъй като ЕМ все още не е пенсиониран, неговата загуба може да бъде само оценена на значителната по размер сума от 430 EUR месечно от пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислена в размер на <FT TYPE="NUMBER">1300</FT> EUR месечно. Това контрастира с точното аритметично изчисление, което отразява загубите на FL, изчислени на 149,98 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Освен това, тъй като ограничава правата и задълженията, които Директива 2001/23 предоставя на работниците и служителите, терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>изискуеми<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/23 трябва да се тълкува стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. точка 71 по-горе.</P></NOTE>. Той трябва да се тълкува в съответствие и с Директива 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 година</DATE> за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="172" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2019">ОВ L 172, 2019 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, която държавите членки са длъжни да транспонират до <DATE ISO="20210717">17 юли 2021 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Член 34. Както посочих в заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pinckernelle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑535/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:996">EU:C:2016:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), мерките на Съюза следва да се тълкуват в контекста и на правните разпоредби, които са свързани по същество с тълкуваната норма.</P></NOTE>. Тя предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>[у]становените съгласно настоящата директива рамки за превантивно преструктуриране не следва да засягат вземанията и съществуващите права срещу длъжник, произтичащи от професионалните пенсионни системи, ако тези вземания и съществуващи права са натрупани в период преди преструктурирането<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Съображение 20.</P></NOTE>. Това подкрепя тълкуване на Директива 2001/23 в смисъл по-скоро на максимизиране на свързаните с пенсиите задължения за приобретателите на преструктуриращите се предприятия, отколкото на минимализирането им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Правната сигурност обаче във всички случаи изисква юрисдикцията на държавата членка да провери дали практиката на запитващата юрисдикция, която датира от <DATE ISO="19800118">18 януари 1980 г.</DATE>, може да се счита за валидно прилагане на ограничението по член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:379">EU:C:2015:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В контекста на изчисляване на пенсионни обезщетения Съдът наскоро потвърди, че принципът на правна сигурност трябва да се спазва с особена строгост при наличието на правна уредба, която може да доведе до финансови последици, така че правата, които правото на Съюза предоставя на частноправните субекти, трябва да са определени достатъчно точно, ясно и предвидимо, за да може заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на своите права и задължения и да действат съобразно тях, както и да се позоват на тях пред националните юрисдикции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191007">7 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safeway</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:839">EU:C:2019:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Освен това в контекста на дерогации от директиви относно правата на работниците и служителите по трудово правоотношение Съдът е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>когато правото на Съюза дава възможност на държавите членки да дерогират някои разпоредби на дадена директива, те са длъжни да упражняват своите дискреционни правомощия при съблюдаване на основните принципи на правото на Съюза, сред които е и принципът на правна сигурност. За тази цел разпоредбите, които позволяват факултативното дерогиране от установените в дадена директива принципи, трябва да се прилагат с необходимата точност и яснота, за да се спазят произтичащите от посочения принцип изисквания<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101021">21 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Accardo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑227/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:624">EU:C:2010:624</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В преписките по делата се посочва, като това е потвърдено и от представителя на Комисията по време на съдебното заседание, че предприетите от Германия активни мерки за прилагане на Директива 2001/23 са съсредоточени около член 613а от германския Граждански кодекс. Създаденото в съдебното заседание впечатление е за липса на връзка между член 5 от Директива 2001/23 и нормативните актове в Германия относно несъстоятелността. Това в още по-голяма степен дава основание на запитващата юрисдикция да провери дали са спазени принципите, изведени в точки 87 и 88 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Поради тези причини на третия въпрос следва да се отговори в смисъла, посочен в точка 80 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>На преформулирания четвърти въпрос следва да се отговори в смисъл, че изпълнението съгласно правото на държавата членка на изискванията по член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател е предпоставка за прилагането на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23. Намаление на размера на плащаните на бивш работник или служител обезщетения по професионална пенсионна схема при неплатежоспособност на бившия му работодател се счита за явно непропорционално, когато бившият работник или служител получава по-малко от половината от размера на обезщетенията, на които е придобил право, или когато поради това намаление бившият работник или служител вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от изпадане в бедност, определен за съответната държава членка от Евростат, като запитващата юрисдикция следва да реши дали това е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Значението на член 8 от Директивата като предпоставка за облекчаване на задълженията, наложени на приобретателите от член 3, параграф 1 от Директива 2001/78, не се опровергава от текста на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 и от израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>при условие че<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Както бе посочено по-горе, относимостта на член 8 от Директива 2008/94 се ограничава до FL, доколкото член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 допуска единствено изключването на дълговете, които са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>изискуеми<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> преди датата на прехвърлянето или на откриването на съответното производство по несъстоятелност, освен това при допълнителното условие, че правото на държавите членки предоставя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>защита на правата, която е най-малкото равностойна<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> на предвидената в Директива 2008/94. След решение Robins и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑278/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:56">EU:C:2007:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съдебната практика изисква да се извърши проверка за пропорционалност, включваща минимално<?PAGE NO="23"?> задължение за гарантиране на поне петдесет процента от пенсионните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Пак там, т. 57 и 59.</P></NOTE>. Съдът постановява, че член 8 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>цели да гарантира защита на интересите на работещите по дългосрочни трудови договори, като се има предвид, че тези права, що се отнася до придобитите или евентуални права, по принцип обхващат целия срок на пенсията<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161124">24 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Webb-Sämann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:891">EU:C:2016:891</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Важно е да се отбележи, че описаният по-горе принцип от решение Robins е доразвит с постановеното от Съда решение от <DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, Pensions-Sicherungs-Verein. Съдът постановява, че:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че намалението на размера на професионалнопенсионните обезщетения, изплащани на бивш работник или служител, извършено поради неплатежоспособността на бившия му работодател, се счита за явно непропорционално, когато, въпреки че получава поне половината от размера на обезщетенията, произтичащи от придобитите от него права, поради това намаление бившият работник или служител вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от бедност, определен за съответната държава членка от Евростат<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pensions-Sicherungs-Verein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Макар това да следва да се провери от юрисдикцията на държавата членка, като се има предвид, че FL иска само допълнителна пенсия от ответника, която е с 149,48 EUR по-висока от получаваната, този праг е достигнат, особено когато в писменото становище на FL се посочва, че става въпрос за загуба само от 12,8 %. Освен това доводът, който FL изтъква в писменото си становище и съгласно който отстъпките от страна на работници като FL с цел продължаване на дейността на предприятието са от значение с оглед пропорционалността, не се потвърждава от съдебната практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Следва също да се отбележи, че предвиденото в член 8 от Директива 2008/94 задължение представлява основна минимална гаранция за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателите (съображение 3). Член 8 обвързва държавите членки независимо от въведената от тях уредба по отношение на приобретателите, с оглед на общата цел за прехвърляне на обезщетенията за старост, инвалидност и наследствените обезщетения съгласно член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2001/23, както и минималните задължения, наложени на държавите членки от член 3, параграф 4, буква б) от Директива във връзка с тези обезщетения общо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В обобщение член 8 от Директива 2008/94 представлява възпираща гаранция, която задължава държавите членки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>да гарантират на работниците [и служителите] изискваната от тази разпоредба минимална закрила<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑168/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1128">EU:C:2019:1128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Отличителен белег на това задължение е установяването на защита, която е изцяло икономически независима от неплатежоспособния прехвърлител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Както е обяснено в заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Webb-Sämann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:657">EU:C:2016:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя стои зад работника или служителя независимо от уредбата, приета от държавите членки съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2001/23 по отношение на пенсиите. Това съответства на една от основните цели от 70-те години на така наречените <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>директиви за преструктуриране<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> — намаляване на отрицателните социални последици от операциите по преструктуриране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>За по-обстоен анализ вж. заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Plessers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:50">EU:C:2019:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Така на преформулирания четвърти въпрос следва да се отговори, както бе предложено в точка 91 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="24"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Предвид изложеното предлагам следните отговори на преформулираните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>1)</NO.P><TXT>В случаите, когато правото на държава членка предвижда ограничения относно обезщетенията, които се дължат на работници и служители по допълнителни професионални пенсионни схеми и за които отговаря приобретателят на предприятието, тъй като прехвърлителят на това предприятие е неплатежоспособен, уредбата на правата на съответните работници и служители спрямо приобретателя се съдържа главно в член 5 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010312">12 март 2001 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Разглежданото в случая производство по несъстоятелност попада в материалното приложно поле на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 допуска ограничение, което е предвидено в правото на държава членка и което води до отпадане на отговорността на приобретателя по отношение на допълнителни пенсионни обезщетения, основани на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност, ако съгласно същото право съответните работници и служители могат да защитят правата си на тези пенсионни обезщетения и да претендират изпълнението им от прехвърлителя. Във всички случаи запитващата юрисдикция следва да провери дали държавата членка е упражнила правото си на преценка по член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23 посредством съдебната практика с необходимите за гарантиране на правната сигурност точност и яснота.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Изпълнението съгласно правото на държавата членка на изискванията по член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател е предпоставка за прилагането на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23. Намаление на размера на плащаните на бивш работник или служител обезщетения по професионална пенсионна схема при неплатежоспособност на бившия му работодател се счита за явно непропорционално, когато бившият работник или служител получава по-малко от половината от размера на обезщетенията, на които е придобил право, или когато поради това намаление бившият работник или служител вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от изпадане в бедност, определен за съответната държава членка от Евростат, като запитващата юрисдикция следва да реши дали това е така<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>