<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-118/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CJ0118</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:207">EU:C:2019:207</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190314">14.3.2019 г.</DATE> — Дело C‑118/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Dunai</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20190314">14 март 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: унгарски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Неравноправни клаузи в потребителските договори</KEYWORD><KEYWORD>Директива 93/13/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Договор за кредит в чуждестранна валута</KEYWORD><KEYWORD>Курсова разлика</KEYWORD><KEYWORD>Заместване на клауза, обявена за неравноправна, със законова разпоредба</KEYWORD><KEYWORD>Валутен риск</KEYWORD><KEYWORD>Запазване на договора след премахването на неравноправната клауза</KEYWORD><KEYWORD>Национална система за еднакво тълкуване на правото</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑118/17</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Budai Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Буда, Унгария) с акт от <DATE ISO="20170109">9 януари 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20170307">7 март 2017 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Zsuzsanna Dunai</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">ERSTE Bank Hungary Zrt,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на състав, F. Biltgen, J. Malenovský, C. G. Fernlund и L. S. Rossi, съдии,</P><P>генерален адвокат: N. Wahl,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за ERSTE Bank Hungary Zrt, от T. Kende, ügyvéd,</P></ITEM><ITEM><P>за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Tokár и A. Cleenewerck de Crayencour, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е относно тълкуването на точка 3 от диспозитива на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на предоставената на Европейския съюз компетентност, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите и на основните принципи на правото на Съюза на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между г‑жа Zsuzsanna Dunai и ERSTE Bank Hungary Zrt. (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>банката<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) по повод на договорна клауза, за която се твърди, че е неравноправна, предвиждаща, че приложимият обменен курс при деблокиране на кредит в чужда валута се основава на курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на банката, докато приложимият обменен курс при връщане на кредита се основава на курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директивa 93/13/ЕИО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Според тринадесето и двадесет и първо съображение от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>като има предвид, че законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, определящи пряко или непряко условията в потребителски договори, се предполага да не съдържат неравноправни клаузи; като има предвид, че следователно не е необходимо да се включват условия, които отразяват задължителни нормативни или административни разпоредби, както и принципите или разпоредбите на международни конвенции, по които държавите членки или Общността са стран[и]; като има предвид, че в този смисъл изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>задължителни законови или подзаконови разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> в член 1, параграф 2 също включва правила, които според правните норми при отсъствие на други уговорки, се прилагат между договарящи се страни;</P><P>[…]</P><P>като има предвид, че държавите членки следва да предвидят мерки с цел да се избегнат неравноправни клаузи в договори, сключвани между потребители от една страна, и търговци и доставчици, а при наличие на такива клаузи, те да не обвързват потребителя, като договорът продължава да бъде в сила за страните по останалите клаузи, когато може да се изпълнява и без неговите неравноправни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, или принципи на международни конвенции, по които държавите членки или Общността са стран[и], по-специално в областта на транспорта, не са предмет на разпоредбите на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Според член 7, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Унгарското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Основният закон</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 25, параграф 3 от Alaptörvény (Основният закон) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Kúria (Върховен съд, Унгария) осигурява […] еднаквото прилагане на правото от съдилищата и приема задължителни за тях решения в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон DH 1</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от Kúriának a pénzügyi intézmények fogyasztói kölcsönszerződéseire vonatkozó jogegységi határozatával kapcsolatos egyes kérdések rendezéséről szóló 2014. évi XXXVIII. törvény (Закон № XXXVIII от 2014 г. за уреждане на някои въпроси, свързани с решението на Kúria (Върховен съд, Унгария) за уеднаквяване на съдебната практика в интерес на еднаквото тълкуване на гражданскоправните разпоредби относно договорите за заем между кредитни институции и потребители, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Закон DH 1<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>).</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Този закон се прилага по отношение на договорите за заем, сключени с потребители между <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и датата на влизане в сила на настоящия закон. За целите на прилагането на този закон <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>договор за заем, сключен с потребител<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, е всеки сключен между финансова институция и потребител договор за кредит, заем или лизинг, основан на чуждестранна валута (регистриран или отпуснат в чуждестранна валута и погасяван в унгарски форинти (HUF) или на HUF, ако в общите договорни условия или в договорни условия, които не са индивидуално договорени, е включена клауза като посочената в член 3, параграф 1 или член 4, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 3, параграфи 1 и 2 от Закон DH 1предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Клауза в договор за заем, сключен с потребител, по силата на която кредитната институция прилага курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> при отпускането на средствата, предназначени за придобиването на вещта, с оглед на което е сключен договорът за заем или лизинг, а за погасяването прилага курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> или друг обменен курс, различен по вид от курса, по който са отпуснати средствата, е нищожна, освен ако не е индивидуално договорена.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се изключва прилагането на параграф 3, вместо нищожната клауза по параграф 1 се прилага официалният обменен курс, определен от Националната банка на Унгария за съответната валута, по отношение както на отпускането на средствата, така и на погасяването (в това число на плащането на месечните вноски и всички разходи, такси и комисиони, определени в чуждестранна валута)<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 4 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка клауза на договор за заем, сключен с потребител, предвиждаща възможност за едностранно изменение, всяка клауза в такъв договор, която позволява едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите, се счита за неравноправна, освен ако не е индивидуално договорена […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Договорна клауза като предвидената в параграф 1 е нищожна, ако финансовата институция не е започнала гражданско съдебно производство […] или съдът е отхвърлил иска или е прекратил производството, освен ако по отношение на договорната клауза е […] възможно да се образува съдебно производство, но такова не е било образувано или, в случай че е било образувано, съдът не е обявил клаузата за нищожна на основание на параграф 2a.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002A"><NO.PARAG>2a.</NO.PARAG><ALINEA>Договорна клауза като предвидената в параграф 1 е нищожна, ако съдът я обяви за нищожна на основание на специалния закон за приключване на сметките, в производство, образувано по иск, предявен от надзорния орган в обществен интерес.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В предвидените в параграфи 2 и 2a случаи финансовата институция трябва да извърши приключване на сметката с потребителя по реда, установен в специален закон<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон DH 2</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 37, параграф 1 от Kúriának a pénzügyi intézmények fogyasztói kölcsönszerződéseire vonatkozó jogegységi határozatával kapcsolatos egyes kérdések rendezéséről szóló 2014. évi XXXVIII. törvényben rögzített elszámolás szabályairól és egyes egyéb rendelkezésekről szóló 2014. évi XL. törvény (Закон № XL от 2014 г. относно правилата за приключване на сметките по Закон № XXXVIII от 2014 г., за уреждане на някои въпроси, свързани с решението на Kúria (Върховен съд) за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с договорите за заем между кредитни институции и потребители, както и относно някои други разпоредби; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Закон DH 2<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>По отношение на договори, попадащи в приложното поле на този закон, страните могат — независимо от основанието за недействителност — да искат установяване по съдебен ред на недействителността на договора или на някои негови клаузи (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>частична недействителност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) единствено ако едновременно с това са поискали от съда да се произнесе по правните последици от недействителността, а именно да обяви договора за действителен или произвеждащ правно действие до датата на постановяване на съдебното решение. При липсата на такова искане и ако съответната страна въпреки дадените указания не отстрани нередовността, съдът не може да се произнесе по съществото на спора. Ако страната поиска съдът да се произнесе по правните последици от недействителността или частичната недействителност, тя трябва също да посочи какви са тези правни последици. Във връзка с произнасянето по правните последици страната трябва да представи изрична молба с уточнено по размер искане, включващо приключване на сметката между страните<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон DH 3</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 10 от az egyes fogyasztói kölcsönszerződések devizanemének módosulásával és a kamatszabályokkal kapcsolatos kérdések rendezéséről szóló 2014. évi LXXVII. törvény (Закон № LXXVII от 2014 г. за уреждане на въпроси, свързани с промяната на валутата, в която са сключени с потребители някои договори за заем, и за приемане на правила за лихвите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Закон DH 3<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Финансовата институция — заемодател по договор за ипотечен кредит в чуждестранна валута или основан на чуждестранна валута, е длъжна в срока за изпълнение на задължението си за приключване на сметката съгласно [Закон DH 2] да преобразува целия съществуващ дълг въз основа на договора за ипотечен кредит в чуждестранна валута или основан на чуждестранна валута, или следствие от такъв договор, установен въз основа на приключването на сметката, извършено в съответствие със [Закон DH 2], включително лихвите, таксите, комисионите и разходите, начислени в чуждестранна валута, в дълг в унгарски форинти, и измежду</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>средната стойност на официалните обменни курсове за съответната валута, определени от Националната банка на Унгария за периода между <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> и <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>официалния обменен курс за съответната валута, определен от Националната банка на Унгария на <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>избере по-благоприятния за потребителя размер към референтната дата<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 15/А от посочения закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При висящо производство за установяване на недействителност (или частична недействителност) на договор за заем, сключен с потребител, или за установяване на правните последици от недействителността правилата на този закон за преобразуване във форинти се<?PAGE NO="6"?> прилагат и по отношение на установения при приключването на сметката в съответствие със [Закон DH 2] размер на дълга на потребителя, произтичащ от договора за заем, сключен в или основан на чуждестранна валута.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Размерът на погасяванията, извършени от потребителя до датата на постановяване на решението, се приспада от дълга му, установен в унгарски форинти към референтната дата за приключване на сметката.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че сключеният с потребител договор за заем бъде обявен за действителен, специфичните договорни права и задължения на страните, произтичащи от приключването на сметката, извършено в съответствие със [Закон DH 2], се определят в съответствие с разпоредбите на настоящия закон<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Законът Hpt</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 213, параграф 1 от 1996. évi CXII. törvény a hitelintézetekről és a pénzügyi vállalkozásokról (Закон № CXII от 1996 г. относно кредитните институции и финансовите институции, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Законът Hpt<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Нищожен е всеки сключен с потребител договор за заем, в който не са посочени</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>общият размер на разходите, свързани с договора, включително и лихвите, допълнителните разноски и годишната им стойност, изразена в проценти,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070524">24 май 2007 г.</DATE> г‑жа Dunai сключва с банката договор за заем в швейцарски франкове (CHF), но според условията на същия договор заемът трябва да бъде отпуснат в унгарски форинти (HUF), при прилагане на обменен курс CHF/HUF, основан на курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на банката за деня, в резултат на което са изплатени <FT TYPE="NUMBER">14734000</FT> HUF, а размерът на заема в швейцарски франкове е <FT TYPE="NUMBER">115573</FT> CHF. В посочения договор е предвидено също че погасителните вноски ще се правят в унгарски форинти, но приложимият обменен курс ще бъде курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> на банката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Валутният риск, свързан с измененията на обменния курс на съответните валути, който се конкретизирал с голямо обезценяване на форинта спрямо швейцарския франк, е в тежест на г‑жа Dunai.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тъй като страните в главното производство са сключили спорния договор в нотариална форма, било е достатъчно едно неизпълнение от страна на длъжника, за да придобие договорът изпълнителна сила без никакво съдебно производство пред унгарска юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160412">12 април 2016 г.</DATE> по искане на банката нотариусът разпорежда принудителното изпълнение на договора. Г‑жа Dunai го оспорва пред запитващата юрисдикция, като се позовава на нищожността на договора, тъй като в нарушение на изискванията на член 213, параграф 1, буква c) от Закона Hpt в него не се уточнявала съществуващата курсова разлика между обменния курс, приложим към момента на отпускането на средствата, и този, приложим към момента на погасяването на кредита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Банката твърди, че оспорването трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че през 2014 г. унгарският законодател приема няколко закона за договорите за заем в чужда валута, чиято цел е да се приложи решение на Kúria (Върховен съд), постановено в интерес на еднаквото тълкуване на гражданското право на основание член 25, параграф 3 от Основния закон след постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). С това решение Kúria (Върховен съд) приема по-конкретно че са неравноправни клаузи като съдържащите се в договора за заем в главното производство, според които при отпускането на средствата се прилага курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, а за погасяването се прилага курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция тези закони, които са приложими по делото в главното производство, предвиждат по-конкретно премахването от такива договори на клаузите, които позволяват на банката да определя свои собствени курсове за покупката и продажбата на валута, и замяната на тези курсове с официалния обменен курс за съответната валута, определен от Националната банка на Унгария. В резултат на тази намеса на законодателя е премахната основаната на тези курсове разлика в обменните курсове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че поради това законодателство ad hoc вече не е възможно сезираният съд да приеме, че договорът за заем в чуждестранна валута е недействителен, тъй като с него е отстранена причината за недействителността, което води и до валидността на договора, и следователно до задължение за потребителя да понася дължащата се на валутния риск финансова тежест. Като се има предвид, че с предявяването на иск срещу банката потребителят е искал да се освободи именно от това задължение, би било в противоречие с неговите интереси запитващата юрисдикция да приеме посочения договор за валиден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция е очевидно, че унгарският законодател нарочно е изменил съдържанието на договорите за заем, така че да повлияе на решенията на сезираните юрисдикции в смисъл, благоприятен за банките. Тя се пита дали това състояние на нещата е в съответствие с направеното от Съда тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Колкото до решенията, които Kúria (Върховен съд) може да постановява в интерес на еднаквото тълкуване на гражданското право, едно от които е именно решение № 6/2013 PJE от <DATE ISO="20131216">16 декември 2013 г.</DATE>, което според запитващата юрисдикция налага да се приема, че договорите за заем като този, предмет на главното производство, са валидни, тази юрисдикция посочва, че при приемането на тези решения от Kúria (Върховен съд), не са гарантирани нито достъпът до определения със закона съд, нито спазването на изискванията за справедлив процес. Въпреки че производството за тяхното приемане не е състезателно, тези решения са задължителни за съдилищата, сезирани със състезателни съдебни производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция се позовава на точки 69—75 от Становището относно Закон № CLXII от 2011 г. за правния статут и възнаграждението на съдиите и Закон № CLXII от 2011 г. относно организацията и управлението на съдилищата в Унгария, прието от Венецианската комисия по време на нейната 90-та пленарна сесия, проведена във Венеция (Италия) на <DATE ISO="20120316">16</DATE> и <DATE ISO="20120317">17 март 2012 г.</DATE>, от което се установява, че решенията, постановени в Унгария в т.нар. процедура за уеднаквяване, са спорни от гледна точка на основните права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Budai Központi Kerületi Bíróság (Централен районен съд Буда, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли точка 3 [от диспозитива] на решение [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),] да се тълкува в смисъл, че националният съд може и да отстрани причините за недействителността на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, и в случаите, когато запазването в сила на договора противоречи на икономическите интереси на потребителя?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което Парламентът на държава членка изменя със закон частноправни договори, спадащи към аналогични категории и сключени между продавач или доставчик и потребител?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което Парламентът на държава членка изменя със закон различни части от договори за кредит в чуждестранна валута с цел да защити потребителите, но в резултат на това нарушава правомерните интереси за защита на потребителите, тъй като договорът за заем продължава да действа и след измененията и потребителят е длъжен да понася тежестта на валутния риск?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>По отношение на съдържанието на договорите, сключени между продавач или доставчик и потребител, съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, направлява практиката на сезирания съд?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, направлява практиката на сезирания съд, ако членовете на този съвет не се назначават прозрачно по предварително определени правила, дейността му не е публична и установяването a posteriori на следваната от него процедура, а именно на използваните експертни заключения и доктрина, и начина, по който са гласували членовете му (становища или особени мнения), се оказва невъзможно?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С молба, депозирана в секретариата на Съда на <DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE>, г‑жа Dunai иска да бъде възобновена устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В подкрепа на искането си по същество тя изтъква, че в заключението си генералният адвокат изразява съмнения относно точното значение на четвъртия и петия въпрос, относно решенията, постановени от Kúria (Върховен съд) в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби. В това отношение г‑жа Dunai счита че е необходимо да съобщи на съда описание на факти, с които според нея е необходимо съдът да бъде запознат, за да разбере истинското значение на тези въпроси, свързано именно с факта, че унгарските юрисдикции няма да имат никакво задължение, нито на практика, нито по силата на национална правна норма, да не се съобразят с решение, постановено в интерес на еднаквото тълкуване на правото, когато то противоречи на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Според член 83 от Процедурния правилник на Съда след изслушване на генералния адвокат, той може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В случая, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че разполага с всички необходими за решаване на делото елементи. Той отбелязва освен това, че изложените от г‑жа Dunai факти не са нови по смисъла на член 83 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>При това положение не следва да се разпорежда възобновяване на устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първите три въпроса</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем в чужда валута, основаващо се на неравноправна клауза на договора, с която на потребителя са наложени разходи, свързани със съществуващата курсова разлика между курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и курс <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> на съответната валута, дори ако този съд смята, че запазването на договора противоречи на интересите на потребителя, тъй като той ще продължи да понася валутния риск, изразяващ се във финансовата тежест, свързана с евентуалното понижаване на курса на националната валута, служеща за плащане, спрямо курса на чуждестранната валута, в която трябва да бъде изплащан заемът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В началото следва да се отбележи, че макар в първите три въпроса само да се сочи клаузата относно курсовата разлика като неравноправна клауза, обосноваваща според жалбоподателката в главното производство обезсилването на договора за заем, от акта за преюдициално запитване се установява, че заинтересованото лице се позовава на неравноправния характер на тази клауза, за да се освободи от валутния риск. Поради това не може да се изключи, както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, че за делото в главното производство въпросът за прилагането на клаузите за определяне на валутния риск е все така актуален, още повече че би могло запитващата юрисдикция да трябва служебно да прецени неравноправния характер на такава клауза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Escobedo Cortés</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑96/16 и C‑94/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:643">EU:C:2018:643</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). При това положение, за да се даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран, следва да се отговори на първите три въпроса в<?PAGE NO="10"?> светлината на разглеждането на искане за обезсилване на договор за заем като този, предмет на главното производство, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно валутния риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Във връзка с това, на първо място, когато става въпрос за разглежданата в главното производство клауза относно курсовата разлика, от акта за преюдициално запитване се установява, че законодателството, посочено в първите три въпроса, включва законите DH 1, DH 2 и DH 3, така както са представени в точки 9—14 от настоящото решение, приети след сключването на договорите за заем, до които се отнасят, за да бъде приложено решение на Kúria (Върховен съд), постановено след решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Тези закони квалифицират именно като неравноправни и като нищожни клаузи относно курсовата разлика, включени в договори за заем, така както са дефинирани в посочените закони, които заменят с обратна сила тези клаузи с клаузи за прилагане на официалния валутен курс, определен от Националната банка на Унгария за съответната валута, и превръщат за в бъдеще оставащата дължима част от заема в заем в националната валута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до последните посочени клаузи, станали по силата на споменатите закони със задна дата неразделна част от съответните договори за заем, в точки 62—64 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:750">EU:C:2018:750</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че тези клаузи, отразяващи задължителни законодателни разпоредби, не биха могли да попадат в приложното поле на Директива 93/13, тъй като по силата на член 1, параграф 2 тя не се прилага по отношение на условията в договор между продавач или доставчик и потребител, определени в национална правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на това, трите преюдициални въпроса се отнасят не до самите договорни клаузи, добавени а posteriori с посочената правна уредба в договорите за заем, а до отражението на тази правна уредба върху гаранциите за защита, произтичащи от член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с клаузата относно курсовата разлика, съдържаща се първоначално в разглежданите договори за заем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се припомни, че член 6, параграф 1 изисква държавите членки да предвидят, че неравноправните клаузи не обвързват потребителите и че договорът остава задължителен за страните при същите условия, ако може да съществува без неравноправните клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Доколкото унгарският законодател решава проблемите, свързани с практиката на кредитните институции да сключват договори за заем, съдържащи клаузи относно курсовата разлика, като изменя тези клаузи по законодателен път и в същото време запазва валидността на договорите за заем, този подход отговаря на целта, която си поставя законодателят на Съюза в рамките на Директива 93/13, и по-конкретно в член 6, параграф 1. Наистина, тази цел е да се възстанови равнопоставеността между страните, като в същото време по принцип се запазва валидността на целия договор, а не се обезсилват всички договори, съдържащи неравноправни клаузи (вж. в този смисъл, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pereničová и Perenič</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑453/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:144">EU:C:2012:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Относно член 6, параграф 1 Съдът обаче е постановил също че той трябва да се тълкува в смисъл, че за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя, поради което това трябва да доведе до възстановяването на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gutiérrez Naranjo и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:980">EU:C:2016:980</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Макар член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да не е пречка за държавите членки чрез правни разпоредби да постигнат преустановяване на използването на неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребителите от продавач или доставчик, в този контекст законодателят трябва все пак да спазва изискванията, произтичащи от член 6, параграф 1 от същата Директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Наистина, фактът, че някои договорни клаузи чрез законодателни разпоредби са обявени за неравноправни и нищожни и са заменени с нови клаузи, за да се запази съответният договор, не следва да води до отслабване на защитата, гарантирана на потребителите, така както беше припомнена в точка 40 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В случая, тъй като жалбата на г‑жа Dunai се основава на клаузата относно курсовата разлика, включена първоначално в сключения с банката договор за заем, запитващата юрисдикция трябва да провери дали националната правна уредба, с която клаузите от този вид са обявени за неравноправни, е позволила да се възстанови правното и фактическото положение, в които г‑жа Dunai би се оказала, ако не съществуваше такава неравноправна клауза, по-конкретно като обоснове право на връщане на облагите, недължимо получени в нейна вреда от продавач или доставчик на основание на посочената неравноправна клауза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sziber</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑483/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:367">EU:C:2018:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>От това следва, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да уважи молба за обезсилване на договор за заем, основана на неравноправния характер на клауза относно курсовата разлика, като разглежданата в главното производство, стига установяването на неравноправния характер на такава клауза да позволява да се възстановят правното и фактическото положение на потребителя, каквито биха били при липсата на тази неравноправна клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На второ място, когато става въпрос за клаузите относно валутния риск, следва да се отбележи, първо, че в точки 65—67 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:750">EU:C:2018:750</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът вече е постановил, че припомнените в точка 36 от настоящото решение съображения не означават, че такива клаузи изцяло са изключени от приложното поле на Директива 93/13, като се вземе предвид, че целта на измененията, произтичащи от член 3, параграф 2 от Закон DH 1 и от член 10 от Закон DH 3, не е била да се определи изцяло въпросът за валутния риск, що се отнася до периода между момента на сключването на разглеждания договор за заем и неговото обръщане в унгарски форинти по силата на Закон DH 3.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Изглежда обаче, че запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че по силата на разпоредбите на законите DH 1, DH 2 и DH 3 не е възможно тя да обезсили договора за заем, предмет на главното производство, когато се установи неравноправният характер на клауза относно валутния риск, и се пита дали липсата на такава възможност е в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Във връзка с това на второ място следва да се припомни, че по отношение на договорните клаузи относно валутния риск от практиката на Съда следва, че такива клаузи, доколкото те определят основния предмет на договора за заем, попадат в приложното поле на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, избягвайки единствено преценката на техния неравноправен характер, доколкото компетентната национална юрисдикция след самостоятелно разглеждане на всеки отделен случай приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:750">EU:C:2018:750</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>На трето място, ако запитващата юрисдикция счита, че разглежданата в главното производство клауза относно валутния риск не е съставена на ясен и разбираем език по смисъла на посочения член 4, параграф 2, тя следва да прецени неравноправния характер на посочената клауза, и по-точно да провери дали въпреки изискването за добросъвестност тя не създава в ущърб на съответния потребител значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Primus</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑421/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:60">EU:C:2017:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Четвърто, що се отнася до последиците, до които трябва да доведе евентуално неравноправният характер на такава клауза, както беше припомнено в точка 39 от настоящото решение, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 изисква държавите членки да предвидят, че включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Що се отнася, на пето място, до това дали договор за заем като разглеждания в главното производство трябва да се обезсили, когато се установи, че съдържаща се в него клауза е неравноправна, следва да се отбележи, от една страна, както вече беше припомнено в точка 40 от настоящото решение, че целта на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 е да се възстанови равнопоставеността между страните, а не да бъдат обезсилени всички договори, съдържащи неравноправни клаузи. От друга страна, този договор трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Primus</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑421/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:60">EU:C:2017:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), което трябва да се провери, като се приложи обективен подход (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pereničová и Perenič</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑453/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:144">EU:C:2012:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В случая обаче, както вече беше припомнено в точка 48 от настоящото решение, клаузата относно валутния риск определя главния предмет на договора. Затова в такъв случай, изглежда, няма правна възможност за запазването на договора, което запитващата юрисдикция трябва все пак да прецени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В това отношение от представената от запитващата юрисдикция информация, изглежда, следва, че една от разпоредбите от националното законодателство, предмет на главното производство, в случая член 37, параграф 1 от Закон DH 2, предполага, че когато потребителят се позовава на неравноправния характер на която и да е клауза, различна от тази за курсовата разлика, или тази, която позволява едностранно увеличаване на лихвата, разходите и таксите, трябва да поиска също сезираният съд да приеме, че договорът е действителен до датата на обявяване на решението му. По този начин, в нарушение на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, тази разпоредба не позволява потребителят да не бъде обвързан от съответната неравноправна клауза, евентуално посредством обезсилването на съответния договор в неговата цялост, ако той не може да продължи да действа без посочената клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът да признава възможността за националния съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на договора, от практиката на Съда следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Escobedo Cortés</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑96/16 и C‑94/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:643">EU:C:2018:643</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:750">EU:C:2018:750</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>По делото в главното производство от направените от запитващата юрисдикция изводи се установява, че запазването на действието на договора би противоречало на интересите на г‑жа Dunai. Поради това посочената в предходната точка от настоящото решение замяна в случая, изглежда, не се налага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно курсовата разлика, като разглежданата в главното производство, стига установяването на неравноправния характер на такава клауза да позволява да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тази неравноправна клауза, и</P></ITEM><ITEM><P>не допуска национална правна уредба, която при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно валутния риск, когато се установи, че тази клауза е неравноправна и договорът не може да съществува без тази клауза.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия и петия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>С четвъртия и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза, по-конкретно принципите на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, допуска, с оглед на целта на Съюза да гарантира високо равнище на защита на интересите на потребителите, при упражняване на правораздавателните си функции нисшестоящите национални юрисдикции да бъдат формално обвързани от абстрактни и общи решения, постановени от върховна юрисдикция като Kúria (Върховен съд), в интерес на еднаквото тълкуване на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В началото следва да се отбележи, че действително, за да изрази съмненията си относно съответствието с правото на Съюза на процедурата за уеднаквяване, предмет на главното производство, в мотивите, изложени в подкрепа на четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция се позовава не само на предоставената на Съюза компетентност, за да гарантира високо равнище на защита и на основните принципи като правото на ефективна съдебна защита и правото на справедлив процес, но и на няколко конкретни разпоредби от правото на Съюза, като член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>). Независимо от това тези въпроси много общо се отнасят до организацията на унгарската съдебна система и предвидените в нея средства за гарантиране на уеднаквяването на националната съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 103 и 106 от заключението си, от една страна, този аспект, изглежда има само много далечна връзка със спора в главното производство, който е относно искането на потребителка да бъде освободена от сключения от нея договор за заем, на основание на неравноправния характер на съдържаща се в него клауза, и от друга страна, от представените от запитващата юрисдикция данни, изглежда, се установява, че вече законите DH 1, DH 2 и DH 3 обвързват унгарските юрисдикции в областта на защитата на потребителите от неравноправни клаузи като тези в главното производство, а не решенията на Kúria (Върховен съд) във връзка с тази материя, тъй като посочените закони са приети, за да се приложат тези решения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>С оглед на тези данни следва да се счита, че с четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата не допуска върховна юрисдикция на държава членка да приеме в интерес на еднаквото тълкуване на правото задължителни решения относно начина на прилагане на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В това отношение утвърдителен отговор на тези въпроси би могъл да се наложи, в случай че, от една страна, тези решения не позволяват на компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите на Директива 93/13, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение всяка разпоредба от националното законодателство, дори да е приета впоследствие, включително всяка съдебна практика, която ѝ противоречи, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна по законодателен или съдебен път или по какъвто и да било друг конституционен способ, и от друга страна, има пречки за възможността за сезиране на Съда с преюдициален въпрос (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>PFE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑689/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:199">EU:C:2016:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>От преписката, с която разполага Съдът, обаче не се установява, че запитващата юрисдикция не би могла да остави такива решения без приложение, ако счете това за необходимо, за да се осигури пълното действие на Директива 93/13, нито, както свидетелства настоящото производство, че тя не би могла на това основание да сезира Съда с преюдициално запитване. Освен това в тази преписка няма никакви данни, които да показват, че в случая запитващата юрисдикция няма да може да предложи на жалбоподателката в главното производство ефективно средство за правна защита на правата ѝ, които може да черпи от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Освен това, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 113 от заключението си, в точка 68 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Escobedo Cortés</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑96/16 и C‑94/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:643">EU:C:2018:643</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че не може да се изключи възможността върховните юрисдикции на държава членка, в ролята си за хармонизиране на тълкуването на правото и в интерес на правната сигурност, при спазване на Директива 93/13, да разработват някои критерии, с оглед на които по-нисшестоящите юрисдикции трябва да преценяват неравноправния характер на договорните клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата допуска върховна национална юрисдикция на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото, да приема задължителни решения относно начина на прилагане на тази директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да черпи от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:</HT></TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><HT TYPE="BOLD">допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно курсовата разлика като разглежданата в главното производство, стига установяването на неравноправния характер на такава клауза да позволява да се възстановят правното и фактическото положение на потребителя, каквито биха били без наличието на тази неравноправна клауза, и</HT></P></ITEM><ITEM><P><HT TYPE="BOLD">не допуска национална правна уредба, която при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно валутния риск, когато се установи, че тази клауза е неравноправна и договорът не може да съществува без тази клауза.</HT></P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска върховна национална юрисдикции на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото да приема задължителни решения относно начина на прилагане тази Директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да извлече от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>