<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-25/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0025</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:86">EU:C:2019:86</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑25/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Кер</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на Генералния Адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑25/18</HT></P><P>Браян Андрю Кер</P><P>срещу</P><P>Павло Постнов,</P><P>Наталия Постнова</P><P>(Преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Благоевград (България)</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Член 24, точка 1, първа алинея</KEYWORD><KEYWORD>Изключителна компетентност по дела с предмет вещни права върху недвижим имот</KEYWORD><KEYWORD>Член 24, точка 2</KEYWORD><KEYWORD>Изключителна компетентност по дела с предмет действителността на решения на органите на търговски дружества или други юридически лица или сдружения</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 1, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Специална компетентност по дела, свързани с договор</KEYWORD><KEYWORD>Иск за плащане на парични вноски за поддръжка на сграда въз основа на решение на етажна собственост без самостоятелна правосубектност</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо право</KEYWORD><KEYWORD>Приложимост на Регламент (ЕО) № 593/2008</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Кой е международно компетентният съд съгласно Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Регламентът „Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>, когато етажна собственост реши да изиска по съдебен ред да ѝ се платят дължими парични вноски за поддръжка на сградата, но неизправните етажни собственици са с местоживеене в друга държава членка? Понастоящем този въпрос се поставя във връзка с парично задължение, произтичащо от решения на етажна собственост, която съгласно националното право няма самостоятелна правосубектност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи дали вместо общото правило за компетентност на съда по местоживеенето на ответника в случая може да се приложи правилото за специална компетентност на съда по мястото на изпълнение на задължението, доколкото делото за въпросните парични вземания е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>свързано с договор<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. По-нататък запитващата юрисдикция иска да се изясни дали Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Регламентът „Рим I<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</P></NOTE> се прилага към решения на етажна собственост като обсъжданите в случая и кой е приложимият материален закон за преценката на произтичащите от тези решения права.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображения 15 и 16 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в релевантната им тук част гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. […]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,</P></ITEM><ITEM><P>в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а)<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 24 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> предвижда в частност следните хипотези на изключителна компетентност:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>по дела, които имат за предмет действителността на създаването, недействителността или прекратяването на търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица, или действителността на решения на техните органи — съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението. За да се определи това седалище, съдът прилага своите правила на международното частно право;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 27 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, когато съд на държава членка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е компетентен<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Съгласно член 28, параграф 1 от същия регламент, когато предявеният иск е срещу ответник с местоживеене в друга държава членка и той не се яви доброволно, съдът също служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на Регламента.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 7 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>[п]редметът и разпоредбите на [този] регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 г.</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>)<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Съответно в съображение 17 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>продажба на стоки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> следва да се тълкува по същия начин, както при прилагането на член 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001, доколкото продажбата на стоки и предоставянето на услуги попадат в приложното поле на посочения регламент<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> от приложното поле на този регламент са изключени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството или юридическото лице<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В България правоотношенията при етажна собственост са уредени в Закона за собствеността. Член 38 от този закон определя кои части от сградата в режим на етажна собственост са общи на всички собственици.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) установява съответните права и задължения на собствениците, ползвателите и обитателите във връзка с управлението на общите части. Съгласно член 10 органи на управление са общото събрание и управителният съвет (управителят). Съгласно член 11, алинея 1, точка 5 от ЗУЕС общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно член 38, алинея 2 от ЗУЕС изпълнение на съответните решения на общото събрание може да се търси по реда на българския Граждански процесуален кодекс, а член 40 от ЗУЕС осигурява способ за правна защита срещу тези решения, а именно иск за отмяна. Член 6, алинея 1, точка 8 от ЗУЕС предвижда, че собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Освен това съгласно точка 9 те са длъжни съразмерно с притежаваните от тях идеални части да заплащат разходите за ремонт и вноските за фонд <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Ремонт и обновяване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, а съгласно точка 10 са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Ищец в първоинстанционното производство, а понастоящем жалбоподател пред запитващата юрисдикция, е г‑н Кер, който е управител на етажна собственост в сграда с местонахождение в град Банско (България). Той завежда дело пред Районен съд Разлог (България) срещу двама собственици на имот в сградата — г‑н Постнов и г‑жа Постнова. Делото се води за заплащане на паричните вноски, които те дължат изцяло или отчасти за поддръжката на общите части на сградата съгласно ежегодни решения на общото събрание на етажните собственици от периода 2013—2017 г. Според твърденията на жалбоподателя в главното производство с исковата си молба той е направил и искане за обезпечаване на иска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване няма данни за евентуални искания на ответниците или на други етажни собственици за отмяна на съответните решения съгласно член 40 от ЗУЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Установеният от първоинстанционния съд адрес на ответниците се намира в Република Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>След отстраняване на нередовностите в исковата молба сезираният на първа инстанция Районен съд Разлог приема, че не е компетентен да разгледа делото. Управителят на етажната собственост понастоящем обжалва акта на първоинстанционния съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20171219">19 декември 2017 г.</DATE>, постъпило в Съда на <DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, на основание член 267 ДФЕС Окръжен съд Благоевград (България) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>1)</NO.P><TXT>Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>договорно задължение<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>а<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>договор за услуга<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>б<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> от Регламент (ЕО) № 593/2008 или като такива за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>вещно право<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>наем<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>в<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> от същия Регламент?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В преюдициалното производство пред Съда писмени становища представят Република Латвия и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според посоченото от запитващата юрисдикция делото пред нея е образувано по жалба на ищеца в първоинстанционното производство против определение на Районен съд Разлог, с което същият прогласява, че не е компетентен да разгледа предявения иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване обаче не е изрично посочено дали документът за образуване на първоинстанционното производство (исковата молба) е бил връчен на ответниците в съответствие с действащите правни разпоредби — в случая тези на Регламента за връчванията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071113">13 ноември 2007 година</DATE> относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>връчване на документи<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="324" PAGE.FIRST="79" DATE.PUB="2007">ОВ L 324, 2007 г., стр. 79</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Регламентът за връчванията<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства на пръв поглед би могло да възникне съмнение в релевантността на преюдициалното запитване за решаването на делото. Всъщност, ако документът за образуване на първоинстанционното производство не е бил връчен на ответниците, може да е било недопустимо първоинстанционният национален съд да проверява международната си компетентност. В такъв случай въззивният съд още на това основание би трябвало да уважи жалбата на управителя на етажната собственост, а отговорът на преюдициалните въпроси би бил без значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въпреки че допустимостта на преюдициалното запитване по принцип не зависи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>В този смисъл вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940303">3 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurico Italia и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑332/92, C‑333/92 и C‑335/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:79">EU:C:1994:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от условие за състезателност на главното производство — в случая на въззивното производство, в този контекст следва все пак да се подчертае, че надлежното предаване на документа за образуване на производството е от съществено значение както при проверката на международната<?PAGE NO="6"?> компетентност на съответния национален съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. например задължението по член 19 от Регламента за връчванията във връзка с член 28, параграф 3 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> да не се постановява съдебно решение, докато не се установи надлежното предаване на документа за образуване на съдебното производство.</P></NOTE> съгласно разпоредбите на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, така и при признаването на евентуалното последващо съдебно решение по съществото на спора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>За правните последици на етапа на признаването при неизвършено, нередовно или несвоевременно връчване вж. член 45, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</P></NOTE>. Като следствие от правото на ответника на изслушване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><HT TYPE="ITALIC">Pfeifer</HT>, E., <HT TYPE="ITALIC">Pfeiffer</HT>, M. — In: <HT TYPE="ITALIC">Paulus</HT>, D., <HT TYPE="ITALIC">Peiffer</HT>, E., <HT TYPE="ITALIC">Peiffer</HT>, M. Europäische Gerichtsstands- und Vollstreckungsverordnung (Brüssel Ia), Kommentar, Art. 28, §§ 18, 29.</P></NOTE> и зачитане на правото му на защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><HT TYPE="ITALIC">Queirolo</HT>, I. — In: Magnus/Mankowski, ECPIL Commentary of Brussels Ibis Regulation, Art. 28, § 20. По този въпрос вж. още заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:207">EU:C:2014:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2195">EU:C:2014:2195</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> изискването за предаване на съдебните книжа е от особено значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Въпреки че в преюдициалното запитване не е изрично посочено дали и евентуално как документът за образуване на производството е бил предаден на ответниците, в случая това обстоятелство само по себе си не е причина за съмнение в релевантността на преюдициалното запитване за решаването на делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно постоянната съдебна практика преюдициалните запитвания, които се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990907">7 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beck и Bergdorf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:391">EU:C:1999:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180123">23 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoffmann-La Roche и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:25">EU:C:2018:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180529">29 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑426/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:335">EU:C:2018:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confédération paysanne и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑528/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:583">EU:C:2018:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова Съдът може да констатира ирелевантност на поставените въпроси само по изключение, в крайно ограничената хипотеза на очевидната им ирелевантност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>От постоянната съдебна практика, посочена в бележка под линия 10, следва, че Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.</P></NOTE>. В случая тази хипотеза не е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Впрочем запитващата юрисдикция посочва, че в жалбата си ищецът изтъква обстоятелството, че до момента на постановяване на обжалваното определение ответниците не са възразили срещу компетентността на районния съд. Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че е направила констатациите си <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>от фактическа и правна страна<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>след като е прецени[ла] наведените от страните доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Това е белег, че документът за образуване на производството в действителност е бил предаден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Така или иначе е задача на националния съд да се погрижи за редовното връчване на документа за образуване на производството, преди да се произнесе по съществото на делото, тоест евентуално и след получаването на отговора на Съда по преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От всичко изложено следва, че фактическите неясноти за момента и начина на предаване на документа за образуване на производството — както в първоинстанционното, така и във висящото понастоящем въззивно производство — не са основание за съмнение в допустимостта на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ на преюдициалните въпроси по същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отправя до Съда четири преюдициални въпроса. Първият се отнася до специалната компетентност по дела, свързани с договор, съгласно член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Ако се приеме, че не е налице тази компетентност, запитващата юрисдикция поставя втори въпрос — за приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. Ако се приеме,<?PAGE NO="7"?> че Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> не се прилага към разглеждания случай, се поставя трети въпрос — за изясняване на приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="73" DATE.PUB="2007">OB L 199, 2007 г., стр. 73</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Накрая, с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали от гледна точка на стълкновителното право обсъжданите решения следва да се смятат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> или като договор за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>вещно право<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> или за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>наем<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В съответствие с това по-нататък ще се спра най-напред на тълкуването на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. С това ще стане ясно, че стълкновителноправните проблеми, поставени с втория, третия и четвъртия от преюдициалните въпроси, не се нуждаят от преценка от гледна точка на други актове.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Първият преюдициален въпрос — за тълкуването на член 7, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Според представеното от запитващата юрисдикция изложение на фактите обаче предмет на спора в главното производство са не съответните решения на етажната собственост, а предявените въз основа на тях парични вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Член 7, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. точка 5 от настоящото заключение.</P></NOTE> предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>по дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>В това отношение немският текст на разпоредбата [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>wenn ein Vertrag oder Ansprüche aus einem Vertrag den Gegenstand des Verfahrens bilden<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, дословно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>когато делото има за предмет договор или права по договор<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>] се отличава от текстовете на други езици, които отчасти са с по-ниска степен на конкретност (на английски език: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>matters relating to a contract<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, на испански: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>materia contractual<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, на френски: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>en matière contractuelle<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, на унгарски: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>egy szerződés<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, на италиански: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>materia contrattuale<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, на румънски: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>materie contractuală<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>).</P></NOTE>, е налице специална компетентност за съдилищата по мястото на изпълнение на съответното задължение. От систематична гледна точка обаче следва най-напред да се подчертае, че прилагането на това правило за специална компетентност е изключено при наличието на някоя от хипотезите на изключителна компетентност по член 24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В това отношение вж. член 27 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Към тези хипотези на изключителна компетентност спада, от една страна, хипотезата по член 24, точка 1, съгласно който по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Или също договор за наем на недвижим имот.</P></NOTE>, изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът. От друга страна, към тези хипотези принадлежи и тази по член 24, точка 2, който по определени дружествени дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. точка 6 от настоящото заключение.</P></NOTE> предвижда компетентност за съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>При това положение, за да се даде полезен отговор на първия преюдициален въпрос, следва първо да се проверят хипотезите на изключителна компетентност по член 24, точки 1 и 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>. Само ако се окаже, че не е налице изключителна компетентност съгласно тези разпоредби, ще е необходимо тълкуване на член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Хипотезите на изключителна компетентност по член 24 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изключителната компетентност по дела за недвижими имоти (член 24, точка 1)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Най-напред, не е сигурно дали делата за парични вземания, произтичащи от решения на етажна собственост без самостоятелна правосубектност във връзка с управлението на съответната сграда, следва да се смятат за дела, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Всъщност от четвъртия преюдициален въпрос става ясно, че — макар и от гледна точка на прилагането на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> и евентуалното му значение за това кой е приложимият материален закон за определянето на мястото на изпълнение — запитващата юрисдикция храни съмнения дали висящото пред нея дело не трябва да се смята за дело, което има за предмет <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>вещни права върху недвижим имот<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>договор за наем на недвижим имот<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От съображение 7 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> личи, че разпоредбите на този регламент следва да са в съответствие в частност с Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>Регламентът „Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>).</P></NOTE>. Затова запитващата юрисдикция правилно приема, че това изискване за съответствие важи и за отношението между Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В този смисъл вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и цитираното там решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>При това положение следва да се приеме, че тълкувателните съмнения на запитващата юрисдикция дали тук не става дума за вещни права върху недвижим имот, в този смисъл се отнасят и до член 24, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Както вече посочих, предмет на делото в главното производство е плащането на паричните вноски, които, както се твърди, двама от етажните собственици все още дължат за управлението и поддръжката на съответната сграда. Следователно тук става дума за задължения — за да използвам думите на запитващата юрисдикция — произтичащи от титулярството на права на дял в общите части като вещни права върху недвижим имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>вещно право<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> върху недвижим имот по смисъла на член 24, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> следва да се тълкува самостоятелно и ограничително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>За систематичните и телеологичните съображения за този принцип вж. още заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:535">EU:C:2016:535</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> в смисъл, че съответното право трябва да има действие по отношение на всички (erga omnes)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и цитираното там решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Komu и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑605/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:833">EU:C:2015:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това в съдебната практика се изисква предмет на делото да е съществуването или обемът на това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и отново цитираното там решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>от Komu и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑605/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:833">EU:C:2015:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В главното производство обаче управителят основава иска си на облигационното право на вземане на етажната собственост за паричните вноски за поддръжката на общите части на сградата. На първо време това не засяга вещните права, които ответните етажни собственици имат върху общите части под формата на идеални части от тях, така че съгласно цитираната съдебна практика трябва да се отхвърли наличието на изключителна компетентност по член 24, точка 1.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Различна преценка на въпроса обаче би могла да се наложи в случая поради това, че според твърденията на жалбоподателя в главното производство с исковата си молба той е направил и искане за обезпечаване на иска<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Съгласно член 397, алинея 1 от българския Граждански процесуален кодекс в такива случаи съдът явно може да наложи възбрана на недвижим имот на длъжника, тоест да му забрани да се разпорежда с този имот. Вж. https://e-justice.europa.eu/content_interim_and_precautionary_measures-78-bg-de.do?member= 1 (актуално към <DATE ISO="20181126">26.11.2018 г.</DATE>).</P></NOTE>, по което първоинстанционният съд обаче не се е произнесъл. Подобно искане всъщност би могло да засегне вещните права на ответниците върху техните дялове в общите части, например като доведе до ограничаване на разпоредителните им правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В съответствие с това в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Komu и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑605/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:833">EU:C:2015:833</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът постановява, че искът за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба, извършването на която е възложено на представител, спада към категорията на вещните спорове.</P></NOTE>. Тогава би било налице основанието за международна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>. Затова запитващата юрисдикция следва да установи какви вещни последици би могло да породи обезпечителното искане в случая за дяловете на ответниците в общите части от етажната собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Ако се окаже, че в настоящия случай поради искането за обезпечаване на иска е налице компетентност за българските съдилища по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, би могло евентуално за тези съдилища да се учреди и компетентност по отношение на предявеното обезпечено парично вземане съгласно член 8, точка 4 от Регламента.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Само за пълнота ще отбележа, че управлението на етажната собственост не може да се приравни на ползването на имот, поради което е изключено предметът на делото да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>наем на недвижим имот<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изключителната компетентност по дела относно търговски дружества и други юридически лица или сдружения (член 24, точка 2)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Член 24, точка 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> учредява изключителна компетентност за съдилищата на държавата членка, в която има седалище съответното търговско дружество, юридическо лице или сдружение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>И тук обаче текстовете на тази разпоредба на отделните езици се различават: на английски например е използван изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>companies or other legal persons or associations of natural or legal persons<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>) [докато на немски език изразът е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>Gesellschaft oder juristische Person<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, дословно на български <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>дружество или юридическо лице<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>].</P></NOTE>, когато делото има за предмет в частност действителността на решения на техните органи (четвърто предложение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От разграничението между дружества и юридически лица може най-напред да се заключи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>неперсонифицираните общности<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, тоест лишените от самостоятелна правосубектност обединения на лица, каквото явно е обсъжданата етажна собственост съгласно българското право, по принцип попадат в обхвата на член 24, точка 2, без да е нужно тук да се разглежда по-подробно понятието за дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че член 24, точка 2, четвърто предложение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> обхваща само дела, които имат за предмет действителността на решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081002">2 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hassett и Doherty</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑372/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:534">EU:C:2008:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Те са различни от делата, които имат за предмет изпълнението на съответните решения, каквото е делото по предявения в случая иск за плащане на парични вноски, дължими съгласно такова решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме за установено, че дело като обсъжданото не попада в хипотезата на изключителна компетентност по член 24, точка 2, четвърто предложение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С оглед на възможността предвид предмета на иска в главното производство да е неприложимо и правилото за изключителна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>В това отношение вж. точка 40 по-горе.</P></NOTE>, следва по-нататък да обсъдя тълкуването на член 7, точка 1 от този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Специалната компетентност по член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Първият преюдициален въпрос — за тълкуването на член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, цели да се изясни дали делото за обсъжданите парични вземания следва да се смята за свързано с договор по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Тъй като Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> заменя Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, в постоянната си практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че даденото от него тълкуване на разпоредбите на последно споменатия регламент важи и за Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни. Доколкото член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> съответства на предходните разпоредби на член 5, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> и член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Конвенция от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3).</P></NOTE>, даденото от Съда тълкуване на тези предходни разпоредби остава меродавно и за член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също от най-новата практика решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:911">EU:C:2018:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>По отношение на член 5, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> Съдът е постановил, че сключването на договор не е условие за прилагането на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Austro-Mechana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑572/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:286">EU:C:2016:286</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Идентифицирането на задължение обаче е абсолютно необходимо за прилагането ѝ, като се има предвид, че съдебната компетентност по силата на тази разпоредба е установена в зависимост от мястото на изпълнение на задължението, до което се отнася искът. Съответно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> по смисъла на тази разпоредба не може да се схваща като визиращо положение, в което не съществува никакъв ангажимент, поет свободно от една страна към друга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Austro-Mechana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑572/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:286">EU:C:2016:286</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В контекста на Брюкселската конвенция вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920617">17 юни 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Handte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:268">EU:C:1992:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Оттам Съдът стига до извода, че прилагането на правилото за специална компетентност по делата, свързани с договор, предполага да може да се идентифицира правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Austro-Mechana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑572/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:286">EU:C:2016:286</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Във връзка с това Съдът е приемал изискването за доброволност за изпълнено включително в случаи, в които правното основание на спорното задължение се открива в учредителните актове на сдружения или в решенията на органи на сдружения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peters Bauunternehmung</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в упражняването на управителна дейност по смисъла на търговското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holterman Ferho Exploitatie и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑47/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:574">EU:C:2015:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в разпоредбите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flightright и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:160">EU:C:2018:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Отпреди това вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на Регламента за<?PAGE NO="11"?> правата на пътниците във въздушния транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="046" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 46, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).</P></NOTE> или в едностранни волеизявления<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Engler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:33">EU:C:2005:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (обещание за печалба).</P></NOTE>. Тези случаи показват, че Съдът не тълкува стеснително критерия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>В този смисъл вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Engler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:33">EU:C:2005:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, въпреки че в съдебната практика често изрично се споменава за отношението правило-изключение между общата компетентност по член 4 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> и хипотезите на специална компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и цитираното там решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ÖFAB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:490">EU:C:2013:490</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Затова решаващото за отговора на първия преюдициален въпрос е дали в случая в главното производство може да се констатира наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>. В този контекст следва да се провери доколко в настоящия случай могат да са релевантни съображенията, обосновали изводите на Съда в решение Peters Bauunternehmung<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По онова дело е трябвало да се реши как да се квалифицира парично задължение, произтичащо от доброволното членство в сдружение на предприятия. Съдът констатира, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>членството в сдружение създава между членовете на сдружението същите връзки като тези между страните по договор<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peters Bauunternehmung</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, така че има основание отнасящото се до това задължение дело да се приеме за свързано с договор за целите на прилагането на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Този подход е потвърден в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920310">10 март 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Powell Duffryn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:115">EU:C:1992:115</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) относно действието на предвидена в учредителния акт на дружеството клауза за подсъдност спрямо притежателите на дялове в това дружество, а също и във вече цитираното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Engler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:33">EU:C:2005:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение е без значение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>дали съответното задължение произтича непосредствено от членството в сдружението, или произтича едновременно от членството и от решение на орган на сдружението<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peters Bauunternehmung</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следователно за случая в главното производство трябва най-напред да се приеме, че нито редът и условията за вземане на решението, на което се основава паричното вземане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Съгласно цитираните разпоредби на националното право решенията относно разходите за поддръжка, които етажните собственици са длъжни да заплащат съразмерно с притежаваните от тях идеални части, се вземат с мнозинство от общото събрание на етажните собственици. Следователно задължителната сила на съответното решение не зависи от това дали даден етажен собственик е подкрепил или не е подкрепил решението.</P></NOTE>, нито обстоятелството, че неизправните етажни собственици не са поискали отмяната на това решение, са от значение за преценката доброволно ли е поето задължението на етажните собственици по това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Всъщност по отношение на членството в етажна собственост следва да се подчертае, че от една страна, то се изисква по закон, тъй като релевантното в случая българско право предвижда задължително управление на общите части на етажната собственост от общността на етажните собственици. От друга страна, конкретните правила за управлението в някои случаи се уреждат с договор, а членството в етажната собственост се придобива с доброволното закупуване на собствено жилище в сграда в режим на етажна собственост заедно със съответните общи части от нея. Тези аспекти дават основание да се приеме, че обсъжданото тук задължение на етажните собственици спрямо етажната собственост в крайна сметка е доброволно поето правно задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>По дело C‑421/18 Съдът ще трябва да изясни дали тези съображения могат да се отнесат и към случая, в който адвокатска колегия предявява по съдебен ред свои вземания за членски внос спрямо един от членовете си.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Това заключение е и в съответствие с целите на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>. Видно от съображения 15 и 16 от него, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>[п]равилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, а <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>[н]аред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>. В това отношение още в решение Peters Bauunternehmung<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>понеже националните правни системи най-често посочват мястото на седалището на сдружението като място на изпълнение на произтичащите от членството задължения, прилагането на [правилото за компетентността по дела, свързани с договор] има и практически предимства: всъщност съдът по седалището на сдружението по правило най-добре може да разбере учредителния акт, вътрешните правила и решенията на сдружението, както и обстоятелствата, които имат отношение към възникването на спора<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Тези съображения видимо могат да се отнесат и към разглеждания тук случай. Както правилно изтъква латвийското правителство в писменото си становище, възможността за предявяване на исковете, произтичащи от управлението на етажната собственост, пред съдилищата по мястото на вземане на решението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Освен това то съвпада с местонахождението на недвижимия имот.</P></NOTE>, доколкото то съответства на мястото на изпълнение на обсъжданото задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Що се отнася до определянето на мястото на изпълнение обаче, вж. изложението ми по четвъртия преюдициален въпрос в точка 62 и сл.</P></NOTE>, е в съответствие с целите на правилото за специална компетентност по член 7, точка 1, както личи от съображение 16 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>По-конкретно, по този начин се избягва рискът исковете за парични вземания спрямо етажни собственици, които може евентуално да са с местоживеене в различни държави, и въпросите за действителността на решенията, от които произтичат тези вземания, да са подсъдни на различни съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос в смисъл, че без да се засяга възможността евентуално да е налице изключителна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение във връзка с член 8, точка 4 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, делата относно права, произтичащи от решения, които се вземат с мнозинство от членовете на етажна собственост без самостоятелна правосубектност, но обвързват всички членове, включително негласувалите, следва да се смятат за дела, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Изводи по останалите преюдициални въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Вторият преюдициален въпрос — за приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>, е поставен за случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен. Тъй като предлагам на Съда да отговори утвърдително на първия въпрос, бих могла и да не анализирам втория.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>По въпроса за приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> обаче следва да се има предвид, че тя не следва автоматично от факта, че съответното дело попада в обхвата на специалната компетентност по дела, свързани с договор, съгласно член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>В този смисъл съображението на Комисията относно изискването за съответствие не е доведено докрай.</P></NOTE>. Всъщност следва да се имат предвид изключенията от предметния обхват на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>. Съгласно член 1, параграф 2, буква е) от приложното поле на този регламент са изключени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>въпросите, уреждани от правото, приложимо към дружества, други<?PAGE NO="13"?> корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания […]<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>. От това изключение следва, че стълкновителните правила на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> не се прилагат за паричните вземания на правна общност към нейните членове, въпреки че делата за такива вземания следва да се смятат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> по смисъла на член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, който не предвижда подобно изключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>В този смисъл вж. също <HT TYPE="ITALIC">Von Hein</HT>, J. — In: Rauscher, Großkommentar EuZPR/EuIPR, Bd. III Rom I-VO, Rom II-VO, 4. Aufl. 2015, Art. 1 Rom I-VO, § 47.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос — за приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>, също е поставен само за случай на отрицателен отговор на първия, а и на втория от преюдициалните въпроси. Ето защо предвид предложението ми за отговор по първия преюдициален въпрос не е необходимо да отговарям на третия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Четвъртият преюдициален въпрос обаче — за тълкуването на член 4, параграф 1, букви б) и в) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>, вече е поставен за случай, че отговорът на първия или на втория от преюдициалните въпроси е утвърдителен, тоест ако поради приложимостта на правилото за специална компетентност на съдилищата по мястото на изпълнение на договорното задължение следва да се приеме, че са приложими стълкновителните правила за договорните правоотношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От съображенията, които изложих по-горе за приложимостта на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. точка 60 по-горе.</P></NOTE>, обаче следва, че този регламент по принцип не се прилага за разглежданото в главното производство правоотношение, видно от член 1, параграф 2, буква е).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както вече споменах<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. точка 34 по-горе.</P></NOTE>, ясно е все пак, че с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи как квалификацията на правоотношението, на което се основава спорното вземане в главното производство, се отразява на приложимия закон, по който следва да се определи мястото на изпълнение на съответното задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Тъй като съгласно постоянната съдебна практика задачата на Съда е да даде на националния съд отговор, който да му е полезен за решаването на висящия пред него спор, Съдът може при необходимост да преформулира зададените му въпроси. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция не е посочила в запитването си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>От най-новата съдебна практика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smith</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:631">EU:C:2018:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.ON Biofor Sverige</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:490">EU:C:2017:490</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>При това положение тълкувателните съмнения, които запитващата юрисдикция излага в четвъртия си въпрос относно квалификацията на правоотношението, на което се основава искът, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>В самото начало следва да се отбележи, че понятието за услуга по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> съответства на същото понятие в член 4, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>. Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Paulus</HT>, D. — In: Paulus/Peiffer/Peiffer. Kommentar zur VO (EU) Nr. 1215/2012, Art. 7, § 97 и цитираните там източници.</P></NOTE> или като договор за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>вещно право<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>По този въпрос вж. изложеното за член 24, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> в точка 33 и сл. по-горе.</P></NOTE> или за наем<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. точка 41 по-горе.</P></NOTE>, може да се разбират и като продължение на тълкувателните съмнения относно член 7,<?PAGE NO="14"?> точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>. Аргумент в тази насока дава в частност обстоятелството, че в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция се позовава на член 68 от Закона за задълженията и договорите, който се отнася до определянето на местоизпълнението на задълженията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Ето защо четвъртият преюдициален въпрос следва да се преформулира и да се разбира като предназначен да се установи дали мястото на изпълнение на съответното задължение трябва да се определя съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Всъщност, когато става дума за договори за предоставяне на услуги, член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> предвижда правило за автономното определяне в правото на Съюза на мястото на изпълнение на задължението, ако то не е уговорено в съответния договор. Съгласно тази разпоредба меродавно е мястото, където съгласно договора е била предоставена или е трябвало да бъде предоставена договорноспецифичната престация, тоест услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда по член 5, точка 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>, който съответства по текст на член 7, точка 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>понятието за услуги най-малкото предполага, че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090423">23 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Falco Privatstiftung и Rabitsch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑533/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:257">EU:C:2009:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>При тълкуването на това условие обаче Съдът приема, че дори да не се констатира задължение за насрещно плащане, достатъчно е да се предоставя някаква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>икономическа стойност<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>, за да е налице възнаграждение. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corman-Collins</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:860">EU:C:2013:860</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Тогава въпросът е в какво отношение се намират дължимите от етажните собственици парични вноски, за плащането на които се води делото в главното производство, спрямо дейността по управление на етажната собственост. По същество дейността се състои в поддържането на сградата и съответно в сключването на различни по естество договори с трети лица в изпълнение на тази дейност по стопанисване на имота, например за почистване и обслужване на общите части на сградата, за извършване на ремонти или за енергоснабдяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Не е сигурно обаче, че самата тази дейност по стопанисване на имота винаги се извършва срещу възнаграждение. Това би било така само ако управлението на сградата — етажна собственост, е възложено на специализиран доставчик на услуги, а не се изпълнява на доброволни начала от някого от етажните собственици. Освен това дължимите от етажните собственици парични вноски са предназначени в немалка част за плащане на данъци и такси, а не съответно за изпълнението на договорни задължения към трети лица, поети от името и за сметка на етажната собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>По тези съображения, сочещи смесения или поне нееднороден характер на обсъжданите парични вноски, смятам, че принципите на правна сигурност и предвидимост при определянето на международно компетентния съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. съображения 15 и 16 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>.</P></NOTE> изискват член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> да не се прилага към случаи като обсъждания в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Затова би следвало съгласно член 7, точка 1, буква в) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> мястото на изпълнение да се определя по субсидиарно приложимото правило на член 7, точка 1, буква а) от Регламента, съгласно което компетентни по дела, свързани с договор по смисъла на тази разпоредба, са съдилищата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>по мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съгласно т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>правило Tessili<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrie tessili italiana Como</NAME.CASE> (<NO.CASE>12/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:133">EU:C:1976:133</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> това място на изпълнение се определя по приложимия закон за съответното правоотношение (lex causae), определен съгласно приложимото стълкновително право на държавата на съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се има предвид, че мястото на изпълнение по смисъла на член 7, точка 1, буква a) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> следва да се определя за конкретното спорно задължение, тоест в настоящия случай — за паричното задължение, а не за договорноспецифичната престация, както би било в хипотезата по буква б)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Постоянна съдебна практика още от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bloos</NAME.CASE> (<NO.CASE>14/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:134">EU:C:1976:134</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да преформулира четвъртия преюдициален въпрос, така че да се отнася до член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>, и да отговори, както следва:</TXT><P>Член 7, точка 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0147" ID="QS0147"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> трябва да се тълкува в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>извършването от етажната собственост на дейност по управление, в рамките на която се вземат решения за разходите по поддържането на сградата, не следва да се смята за предоставяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0148" ID="QS0148"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/> по смисъла на буква б), второ тире,</P></ITEM><ITEM><P>мястото на изпълнение на произтичащото от такива решения парично задължение се определя в съответствие с буква а) според приложимия закон за съответното правоотношение, определен съгласно стълкновителните норми на държавата на съда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване на Окръжен съд Благоевград (България), както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0149" ID="QS0149"/>1)</NO.P><TXT>Без да се засяга възможността да е налице изключителна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение във връзка с член 8, точка 4, първо изречение, първо предложение от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел Iа), делата относно права, произтичащи от решения, които се вземат с мнозинство от членовете на етажна собственост без самостоятелна правосубектност, но обвързват всички членове, включително негласувалите, следва да се смятат за дела, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Брюксел Iа) трябва да се тълкува в смисъл, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>извършването от органите на етажната собственост на дейност по управление, в рамките на която се вземат решения за разходите по поддържането на сградата, не следва да се смята за предоставяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0150" ID="QS0150"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> по смисъла на буква б), второ тире,</P></ITEM><ITEM><P>мястото на изпълнение на произтичащото от такива решения парично задължение се определя в съответствие с буква а) според приложимия закон за съответното правоотношение, определен съгласно стълкновителните норми на държавата на съда<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>