<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0" A_Debut_ID="BG62015J0243">
   <Properties>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0243</Property>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="Formation">GC</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="MessInFileNumber">L_Arr_Mess_Fr.xml</Property>
      <Property name="DtFilename">TRA-DT-FR-ARRET-C-0243-2015-201608802-01_00.xml</Property>
      <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="CreatedFrom">Litige</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2">A. Prechal - projet d'arrêt pour traduction et dernière lecture du 29/06/2016</Property>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention">0</Property>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte">0</Property>
      <Property name="Version"/>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="NEW">0</Property>
      <Property name="FileDoc">Document2</Property>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumSuite">1</Property>
      <Property name="LitFilePath">C:\Users\ile\AppData\Local\Temp\canevas\Litige.xml</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.8.8 K 29/06/2016 14:48:08</Property>
      <Property name="FootNotes">False</Property>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_DocDeTravail">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Footer">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_ID">-</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="Filename">^CONVERSION^smv@TRA-DOC-BG-ARRET-C-0243-2015-201608802-06W70</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2.xml</Property>
      <Property name="watch">O:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_trad\In\</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_PC_TRAD SV2_PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_SV2_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">P:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_pub\In\</Property>
   </Properties>
   <A_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">РЕШЕНИЕ ОТ 8.11.2016 г. — ДЕЛО C‑243/15</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Gauche>
   <A_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">LESOOCHRANÁRSKE ZOSKUPENIE VLK</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Droit>
   <A_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 22</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Gauche>
   <A_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000000"/>I - 21</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="19Centre" id="A150000004">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)</para>
            <para style="19Centre" id="A150000005">8 ноември 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>*</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000006">
                     <emphasis role="suprscpt" id="A400000001"/> Език на производството: словашки.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000007">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Околна среда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Директива 92/43/ЕИО </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Опазване на естествените местообитания </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Член 6, параграф 3 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Орхуска конвенция </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Членове 6 и 9 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Харта на основните права на Европейския съюз </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000018">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000019"> Член 47 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000020">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000021"> Право на ефективни правни средства за защита </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000022">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000023"> Проект за изграждане на ограждение </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000024">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000025"> Защитена зона „Strážovské vrchy“ </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000026">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000027"> Административно производство по издаване на разрешително </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000028">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000029"> Организация за опазване на околната среда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000030">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000031"> Искане за получаването на статут на страна в производството </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000032">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000033"> Отхвърляне </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000034">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000035"> Съдебно обжалване</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000036">“</phrase>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000008">По дело C‑243/15</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000009">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република, Словакия) с акт от 14 април 2015 г., постъпил в Съда на 27 май 2015 г., в рамките на производство по дело</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Lesoochranárske zoskupenie VLK</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000011">срещу</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Obvodný úrad Trenčín,</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000013">в присъствието на:</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Biely potok a.s.,</emphasis>
            </para>
            <para style="19Centre" id="A150000015">СЪДЪТ (голям състав),</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">състоящ се от: K. Lenaerts, председател, M. A. Tizzano, заместник-председател, L. Bay Larsen, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, E. Juhász, M. Berger, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras и E. Regan, председатели на състави, A. Rosas, A. Borg Barthet, J. Malenovský, E. Jarašiūnas и C. Lycourgos, съдии,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000017">генерален адвокат: J. Kokott,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000018">секретар: M. Aleksejev, администратор,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000019">предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 април 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000020">като има предвид становищата, представени:</para>
            <itemizedlist id="A030000000">
               <listitem id="A060000000">
                  <blockquote id="A010000004">
                     <title id="A210000000">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000021">за Lesoochranárske zoskupenie VLK, от I. Rajtáková, advokátka,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000001">
                  <blockquote id="A010000005">
                     <title id="A210000001">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000022">за словашкото правителство, от B. Ricziová и M. Kianička, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000002">
                  <blockquote id="A010000006">
                     <title id="A210000002">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000023">за Европейската комисия, от A. Tokár и L. Pignataro-Nolin, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </itemizedlist>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000024">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 юни 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000025">постанови настоящото</para>
         </section>
      </Introduction>
      <A_Motif>
         <section id="B000000000">
            <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
               <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
            </para>
            <blockquote id="B010000000">
               <title id="B210000000">
                  <number>1</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000001">
               <title id="B210000001">
                  <number>2</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено в рамките на правен спор между учредената съгласно словашкото право организация за опазване на околната среда Lesoochranárske zoskupenie VLK (Сдружение за защита на горите VLK, наричано по-нататък „LZ“) и Obvodný úrad Trenčín (Регионална дирекция Тренчин, Словакия) по повод искането на посочената организация да ѝ се признае статута на страна в административното производство, образувано по заявление за разрешително за проект за изграждането на ограждение с цел разширяването на резерват за отглеждането на дивеч в защитена територия.</para>
            </blockquote>
            <section id="B000000001">
               <title style="04Titre1" id="B200000000">
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="05Titre2" id="B200000001">
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="italc" id="B400000002">Международното право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000002">
                     <title id="B210000002">
                        <number>3</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Член 2 от Орхуската конвенция е озаглавен „Определения“ и параграфи 4 и 5 от него гласят:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000004">„4.<emphasis role="tab" id="B400000003"/>„Общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000005">5.<emphasis role="tab" id="B400000004"/>„Засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000003">
                     <title id="B210000003">
                        <number>4</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000006">Член 6 от посочената конвенция е озаглавен „Участие на обществеността при вземането на решения по определени дейности“ и предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000007">„1.<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Всяка страна:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000008">[…]</para>
                     <blockquote id="B010000004">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000009">b)<emphasis role="tab" id="B400000006"/>в съответствие с националното си законодателство прилага разпоредбите на този член и по отношение на решенията по предлагани дейности, които не са включени в Анекс I, но могат да имат значителен ефект върху околната среда; за тази цел страните определят дали предлаганата дейност е предмет на тези разпоредби;</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000010">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000011">2.<emphasis role="tab" id="B400000007"/>Заинтересованата общественост се информира чрез публична обява или индивидуално, на ранен етап от процедурата по вземане на решения за околната среда, по подходящ, своевременен и ефективен начин […]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000012">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000013">3.<emphasis role="tab" id="B400000008"/>Процедурите за обществено участие предвиждат разумни срокове за различните етапи, давайки достатъчно време за информиране на обществеността в съответствие с параграф 2 и за подготовка и ефективно участие на обществеността във вземането на решения за околната среда.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000014">4.<emphasis role="tab" id="B400000009"/>Всяка страна осигурява участието на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000015">5.<emphasis role="tab" id="B400000010"/>Всяка страна следва, когато това е подходящо, да насърчава евентуалните заявители да определят коя е заинтересованата общественост, да участват в дискусии и да предоставят информация за целите на своето заявление, преди да кандидатстват за разрешително.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000016">6.<emphasis role="tab" id="B400000011"/>Всяка страна изисква от компетентните държавни органи да предоставят на заинтересованата общественост при поискване в случаите, когато това е предвидено в националното законодателство, безплатен достъп за разглеждане на цялата информация, имаща отношение към вземането на решения по този член, налична към момента на общественото обсъждане, веднага след постъпването [ѝ], без да се накърнява правото на страните да отказват разкриването на определена информация в съответствие с член 4, параграфи 3 и 4. […]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000017">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">7.<emphasis role="tab" id="B400000012"/>Процедурите за участие на обществеността ѝ позволяват по време на общественото обсъждане или допитване до заявителя да представя в писмена форма или по друг подходящ начин всякакви коментари, информация, анализи и становища, които счита за уместни, спрямо предлаганата дейност.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">[…]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000005">
                     <title id="B210000004">
                        <number>5</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000020">Член 9 от същата конвенция е озаглавен „Достъп до правосъдие“ и в параграфи 2—4 от него се предвижда следното:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000021">„2.<emphasis role="tab" id="B400000013"/>В рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост,</para>
                     <blockquote id="B010000006">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000022">a)<emphasis role="tab" id="B400000014"/>които имат достатъчен интерес,</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000007">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000023">или,</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000008">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000024">b)<emphasis role="tab" id="B400000015"/>чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка,</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000025">достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да се засяга прилагането на разпоредбите на параграф 3 по-долу, други разпоредби на тази конвенция.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000026">Какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право се определя в съответствие с изискванията на националното право, и съобразно целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие в рамките на тази конвенция. За тази цел заинтересоваността на всяка неправителствена организация, отговаряща на условията, посочени в член 2, параграф 5, се счита за достатъчна за целите на [буква] (а) по-горе. За тези организации също се счита, че имат права, които могат да бъдат нарушени, за целите на [буква] (b) по-горе.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000027">Разпоредбите на този параграф не изключват възможността за предварителна процедура на обжалване пред административен орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за обжалване по административен ред преди отнасянето към съда, когато съществува такова изискване в националното право.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000028">3.<emphasis role="tab" id="B400000016"/>В допълнение и без ущърб на процедурите за [обжалване], споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000029">4.<emphasis role="tab" id="B400000017"/>В допълнение и без ущърб на предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно [разпореждане], и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи. Решенията по този член се дават или протоколират в писмена форма. Решенията на съда, а когато е възможно и на другите органи, са обществено достъпни“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000003">
                  <title style="05Titre2" id="B200000002">
                     <titlecontent id="B300000002">
                        <emphasis role="italc" id="B400000018">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000009">
                     <title id="B210000005">
                        <number>6</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000030">Член 2, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2006/105/EО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 2006 г., стр. 368; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 147) (наричана по-нататък „Директива 92/43“), гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000031">„Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000010">
                     <title id="B210000006">
                        <number>7</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000032">Член 3, параграф 1 от Директива 92/43 предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000033">„Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000034">Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО [на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77)]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000011">
                     <title id="B210000007">
                        <number>8</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000035">Член 4 от Директива 92/43 гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000036">„1.<emphasis role="tab" id="B400000019"/>Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. […]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000037">В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии. […]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000038">2.<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии и в рамките на девет от посочените в член 1, буква в), iii) биогеографски региони, както и в цялата територия, посочена в член 2, параграф 1, Комисията в съгласие с държавите членки съставя от списъците на държавите членки проектосписък на териториите от значение за Общността, в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече природни видове.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000039">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000040">Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000041">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000042">4.<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок […].</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000043">5.<emphasis role="tab" id="B400000022"/>След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000012">
                     <title id="B210000008">
                        <number>9</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000044">Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000045">„Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия[…] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000013">
                     <title id="B210000009">
                        <number>10</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000046">Член 7 от посочената директива предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000047">„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива [79/409], по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива [79/409], в случай че последната дата е по-късна“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000004">
                  <title style="05Titre2" id="B200000003">
                     <titlecontent id="B300000003">
                        <emphasis role="italc" id="B400000023">Словашкото право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <title id="B210000010">
                        <number>11</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000048">Член 13, параграф 2 от Zákon č. 543/2002 Z.z. o ochrane prírody a krajiny (Закон № 543/2002 относно защитата на природата и ландшафта) гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000049">„В районите, за които е предвидено опазване от второ ниво, се изисква разрешение от органа за защита на природата:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000050">[…]</para>
                     <blockquote id="B010000015">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000051">d)<emphasis role="tab" id="B400000024"/>за изграждането на ограждение извън границите на общинския терен за застрояване, с изключение на случаите на горски разсадници, овощни градини и лозя.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000016">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000052">[…]“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000017">
                     <title id="B210000011">
                        <number>12</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000053">Съгласно член 82, параграф 3 от този закон:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000054">„[…] [С]трана в производството по предоставяне на разрешително или на дерогация е само заявителят, освен ако по закон е предвидено друго. […] Заинтересовано лице е всяко сдружение, което е юридическо лице и поне от една година има за предмет на дейност защитата на природата и ландшафта […] и ако е заявило писмено участието си в производството в срок от седем дни след уведомлението по параграф 7“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000018">
                     <title id="B210000012">
                        <number>13</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000055">Изменената редакция на посочената разпоредба, която е в сила от 1 декември 2011 г., има следното съдържание:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000056">„[С]трана в производството по предоставяне на разрешително или на дерогация е само […] заявителят, освен ако по закон е предвидено друго. […] Страни в производството са сдруженията, които са юридически лица и поне от една година имат за предмет на дейност опазването на околната среда […] и предварително са поискали да участват в производството […], […] ако в началото на административното производство са потвърдили писмено или в електронна форма своя интерес да бъдат страна по него; заявлението се изпраща на компетентния природозащитен орган в срока, определен за тази цел от въпросния орган и съобщен заедно с информацията за започването на производството като производство, което може да засегне интересите на природата и защитените с настоящия закон естествени зони […]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000019">
                     <title id="B210000013">
                        <number>14</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000057">Член 14 от Správny poriadok (Административно-процесуален кодекс) в приложимата към спора в главното производство редакция предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000058">„(1)<emphasis role="tab" id="B400000025"/>Страна в производството е лицето, чиито права, законни интереси или задължения са предмет на производството или чиито права, законни интереси или задължения могат да бъдат пряко засегнати от решението; страна в производството е и лицето, което до доказване на противното твърди, че неговите права, законни интереси или задължения могат да бъдат пряко засегнати от решението.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000059">(2)<emphasis role="tab" id="B400000026"/>Страна по производството е и лицето, на което този статут се признава със специален закон“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000020">
                     <title id="B210000014">
                        <number>15</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000060">В съответствие с член 15а, параграф 2 от Административно-процесуалния кодекс „участникът“ има право да бъде уведомен за започването на административно производство, да получи достъп до представените от страните документи по административното производство, да участва в съдебните заседания и в проверките на място, както и да представя доказателства и да сочи други обстоятелства, въз основа на които да бъде взето решението.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000021">
                     <title id="B210000015">
                        <number>16</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000061">Член 250 (b), параграфи 2 и 3 от Občiansky súdny poriadok (Граждански процесуален кодекс), в приложимата към спора в главното производство редакция, предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000062">„(2)<emphasis role="tab" id="B400000027"/>Когато жалбоподателят твърди, че решението на административния орган не му е било връчено, въпреки че е трябвало да бъде третиран като страна в производството, съдът проверява истинността на това твърдение, разпорежда административният орган да връчи на посочената страна административното решение и при необходимост, в зависимост от обстоятелствата, отлага изпълнението му. Разпореждането на съда е задължително за административния орган. След връчването административният орган препраща преписката на съдебния орган, за да се произнесе с решение по жалбата. Ако в рамките на административното производство след изпълнението на съдебното разпореждане за връчване на административното решение е образувано производство по административната жалба, административният орган незабавно уведомява съда за това.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000063">(3)<emphasis role="tab" id="B400000028"/>Съдът предприема действия съгласно параграф 2 само ако от датата на решението, което не е съобщено на жалбоподателя, не са изминали повече от три години“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000005">
               <title style="04Titre1" id="B200000004">
                  <titlecontent id="B300000004">
                     <emphasis role="bold" id="B400000029">Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000022">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000064">На 28 април 2004 г. Словашката република уведомява Европейската комисия, че местността Strážovské vrchy (Стражовски възвишения, Словакия), която е с площ около 59 000 хектара, е класирана като специална защитена зона по смисъла на Директива 79/409 с цел да се гарантира опазването и размножаването на някои видове птици от европейски интерес, като сокола скитник (<emphasis role="italc" id="B400000030">falco peregrinus</emphasis>).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000023">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000065">Освен това с Решение 2008/218/ЕО на Комисията от 25 януари 2008 година за приемане на първи актуализиран списък на обектите от значение за Общността в Алпийския биогеографски регион съгласно Директива 92/43 (ОВ L 77, 2008 г., стр. 106), част от тази местност, която е с площ около 29 000 хектара, е включена в списъка на обектите от значение за Общността.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000024">
                  <title id="B210000018">
                     <number>19</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000066">На 18 ноември 2008 г. LZ е уведомено, че регионална дирекция Тренчин е започнала производство по подадено от Biely potok a.s. заявление за издаване на разрешително за изграждането на ограждение с цел разширяването на резерват за отглеждане на елени върху терени, разположени в защитената територия Strážovské vrchy.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000025">
                  <title id="B210000019">
                     <number>20</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000067">След това LZ се явява пред посочения орган, който му връчва протокол от устната фаза на производството и подготвителни документи за решението за предоставяне на заявеното разрешително.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000026">
                  <title id="B210000020">
                     <number>21</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000068">Предвид посочените обстоятелства LZ иска спирането на административното производство, като сочи обстоятелства, при които не се допускало предоставянето на разрешително. В това отношение то се позовава на някои обстоятелства, изложени в представеното на 3 декември 2008 г. становище на Štátna ochrana prírody — Správa CHKO (Държавна служба за защита на природата — служба „Защитени зони“, Словакия).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000027">
                  <title id="B210000021">
                     <number>22</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000069">С решение от 23 април 2009 г. регионална дирекция Тренчин отхвърля искането на LZ да му се признае статутът на страна в административното производство по издаване на разрешение, тъй като съгласно приложимото законодателство на сдружения, които са юридически лица — като LZ — се признавал само статут на „заинтересовано лице“, а не на „страна в производството“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000028">
                  <title id="B210000022">
                     <number>23</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000070">Административната жалба пред висшестоящия орган, подадена от LZ срещу това решение, е отхвърлена на същото основание от Krajský úrad pre životného prostredia v Trenčíne (Окръжна дирекция за околната среда в Тренчин, Словакия) с решение от 1 юни 2009 г., което става окончателно на 10 юни 2009 г. (по-нататък посочените две решения, взети заедно, са наричани „решенията, разглеждани в главното производство“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000029">
                  <title id="B210000023">
                     <number>24</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000071">С решение също от 10 юни 2009 г., станало окончателно на 19 юни 2009 г., Регионална дирекция Тренчин издава заявеното от Biely potok разрешително.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000030">
                  <title id="B210000024">
                     <number>25</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000072">На 11 юни 2009 г. LZ подава жалба срещу решенията, разглеждани в главното производство, пред Krajský súd v Trenčíne (Окръжен съд Тренчин, Словакия), като иска да му се признае статут на страна в административното производство, по-специално на основание член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000031">
                  <title id="B210000025">
                     <number>26</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000073">Посочената юрисдикция спира производството до произнасянето на решение на Съда от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie (C‑240/09, EU:C:2011:125), и с решение от 23 август 2011 г. отменя решенията, разглеждани в главното производство, по-специално на основание на посоченото решение.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000032">
                  <title id="B210000026">
                     <number>27</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000074">С решение от 26 януари 2012 г. Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република, Словакия) отменя решението на Krajský súd v Trenčíne (Окръжен съд Тренчин) от 23 август 2011 г., като му връща делото за ново разглеждане.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000033">
                  <title id="B210000027">
                     <number>28</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000075">От посоченото решение от 26 януари 2012 г. следва, от една страна, че съгласно разпоредбите на словашкото гражданскопроцесуално право след окончателното приключване по същество на административно производство, което в случая е настъпило вследствие на решението на регионална дирекция Тренчин от 10 юни 2009 г., с което се уважава заявлението за разрешително, е отпаднало основанието за подлагане на отделен съдебен контрол на решението за отказ да се признае статутът на страна в административното производство, тъй като процесуалните права, които посоченият статут предоставя, могат да се упражняват само в случай че производството все още е висящо, като лицето, което иска да му се признае посоченият статут, не може да се позовава на него след окончателното приключване на производството по същество.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000034">
                  <title id="B210000028">
                     <number>29</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000076">От друга страна, макар при това положение съдебното производство относно предоставянето на посочения статут да следва да приключи, заинтересованото лице трябва да бъде уведомено за възможността да поиска да му се признае статутът на страна в производството, като подаде в качеството на „лице, което не е допуснато да участва в производството“, жалба по член 250 (b), параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, като тази жалба трябва да се подаде в законоустановения тригодишен срок, предвиден в член 250 (b), параграф 3 от посочения кодекс.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000035">
                  <title id="B210000029">
                     <number>30</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000077">С решение от 12 септември 2012 г. Krajský súd v Trenčíne (Окръжен съд Тренчин) отменя за втори път решенията, разглеждани в главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000036">
                  <title id="B210000030">
                     <number>31</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000078">Според посочената юрисдикция постановеното на 10 юни 2009 г. от Регионална дирекция Тренчин решение относно разрешителното е взето преждевременно, тъй като в хода на административното производство по заявлението за разрешително, съдебното производство по искането за признаване на статута на страна в административното производство още не е било окончателно приключено. Посочената юрисдикция счита, че до окончателното му приключване производството по заявлението за разрешително трябвало да бъде спряно.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000037">
                  <title id="B210000031">
                     <number>32</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000079">С решение от 28 февруари 2013 г. Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) отменя решението на Krajský súd v Trenčíne (Окръжен съд Тренчин) от 12 септември 2012 г. на същите основания като посочените в неговото решение от 26 януари 2012 г.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000038">
                  <title id="B210000032">
                     <number>33</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000080">С решение от 23 ноември 2013 г. Krajský súd v Trenčíne (Окръжен съд Тренчин) отхвърля молбата на LZ за предоставяне на статут на страна в производството и приема, че не е длъжен да му укаже възможността да поиска признаването на статут на страна, като подаде жалба в качеството си на „лице, което не е допуснато да участва в производството“ по силата на 250 (b), параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като междувременно бил изтекъл тригодишният срок по член 250 (b), параграф 3 от този кодекс.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000039">
                  <title id="B210000033">
                     <number>34</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000081">Сезирана с подадена от LZ жалба срещу решението от 23 ноември 2013 г., запитващата юрисдикция счита, че с оглед на решението от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie (C‑240/09, EU:C:2011:125) възниква основно въпросът дали в положение като разглежданото в главното производство, отнасящо се до правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, по-специално от член 6, параграф 3 от Директива 92/43, се зачитат установеното в член 47 от Хартата основно право на ефективни правни средства за защита и набелязаната както в посочената директива, така и в член 9 от Орхуската конвенция цел да се осигури висока степен на опазване на околната среда.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000040">
                  <title id="B210000034">
                     <number>35</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000082">В това отношение запитващата юрисдикция приема, че можело да се счита, че националното процесуално право трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство административното производство по предоставянето на разрешително не може да продължава, нито следователно да бъде окончателно приключено, докато не се постанови окончателно съдебно решение по молбата за признаване на статут на страна в това административно производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000041">
                  <title id="B210000035">
                     <number>36</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000083">Всъщност при това положение продължаването на административното производство по заявлението за разрешително можело да бъде в противоречие със състезателното начало, тъй като само заявителят на разрешителното е страна в това производство и не можело да се изключи, че при неучастието в това производство на организации за защита на околната среда като LZ свързаните с опазването на околната среда доводи нямало да бъдат нито изтъкнати, нито взети предвид, така че основната цел на това производство, а именно осигуряването на висока степен на опазване на околната среда, не можела да бъде постигната.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000042">
                  <title id="B210000036">
                     <number>37</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000084">Напротив, можело да се счита и че продължаването на административното производство по заявлението за разрешително, дори съдебното производство по молбата да признаване на статут на страна в производството да е висящо, дава възможност за особено бързото разглеждане на посоченото заявление за разрешително. Ако административното производство не можело да бъде продължено, без да е постановено окончателно решение по съдебните жалби във връзка с признаването на посочения статут, заявителят на разрешителното можел да обвини административните органи в несправедливо третиране.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000043">
                  <title id="B210000037">
                     <number>38</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000085">При тези условия Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000086">„Възможно ли е — в случай на твърдяно нарушение на правото на висока степен на защита на околната среда, въведено по отношение на Европейския съюз основно посредством Директива 92/43, доколкото тя спомага по-специално да се получи становището на обществеността по проект, който може да има съществено въздействие върху специални защитени зони, включени в европейската екологична мрежа „Натура 2000“ — надлежно да се гарантира предвиденото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правата, които жалбоподателят в качеството си на учредено на национално равнище сдружение с нестопанска цел с предмет на дейност опазване на околната среда предявява съгласно член 9 от Орхуската конвенция и в рамките, указани в решение на Съда на Европейския съюз от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie (C‑240/09, EU:C:2011:125), когато национална юрисдикция прекратява съдебния контрол по спор във връзка с решение, с което се отказва признаването на статут на страна в административно производство по издаване на разрешително, както e в разглеждания случай, и жалбоподателят е приканен да подаде жалба в качеството на лице, което не е допуснато да участва в посоченото административно производство?“.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000006">
               <title style="04Titre1" id="B200000005">
                  <titlecontent id="B300000005">
                     <emphasis role="bold" id="B400000031">По преюдициалния въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000044">
                  <title id="B210000038">
                     <number>39</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000087">С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в положение като разглежданото в главното производство член 47 от Хартата във връзка с член 9 от Орхуската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на нормите на националното процесуално право, съгласно което жалба срещу решение, с което на организация за опазване на околната среда се отказва признаването на статут на страна в административното производство по издаване на разрешително за проект, който трябва да се реализира в защитена територия по смисъла на Директива 92/43, не трябва задължително да се разгледа в хода на посоченото производство, което може да приключи окончателно преди постановяването на окончателното съдебно решение относно статута на страна, и се отхвърля автоматично от момента на разрешаването на проекта, като по този начин посочената организация се принуждава да подаде друг вид жалба, за да получи посочения статут и да подложи на съдебен контрол изпълнението от страна на компетентните национални органи на произтичащите за тях задължения от член 6, параграф 3 от посочената директива.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000045">
                  <title id="B210000039">
                     <number>40</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000088">В делото по главното производство, организацията за опазване на околната среда LZ иска по съдебен ред да ѝ бъде признат статутът на страна в административно производство по издаване на разрешително, за да може в рамките на съдебно производство по обжалване да предяви права, черпени от правото на Съюза в областта на околната среда, тъй като тази организация счита, че решението по издаването на разрешително за разглеждания проект, който трябва да бъде реализиран в защитена територия по смисъла на Директива 92/43 в качеството ѝ на специална защитена зона или на зона от интерес за Общността, е било взето при неспазване на задълженията на националните органи по член 6, параграф 3 от посочената директива.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000046">
                  <title id="B210000040">
                     <number>41</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000089">В това отношение от материалите по делото, с които разполага Съдът, е видно, че съгласно разпоредбите на приложимото национално процесуално право, организация за опазването на околната среда като LZ може да оспори по съдебен ред решение, което може да противоречи на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, по-специално в рамките на производство, образувано по жалба срещу постановено впоследствие решение за издаване на разрешително, само ако на посочената организация преди това официално е признат статут на страна в съответното производство, в настоящия случай в производството по издаване на разрешително за проект, който трябва да се реализира в защитена територия.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000047">
                  <title id="B210000041">
                     <number>42</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000090">На първо място следва да се напомни, че по силата на член 6, параграф 3 от Директива 92/43 подходящата оценка на въздействието на плана или проекта върху съответната територия предполага, че преди одобряването му и като се вземат предвид най-добрите научни достижения в тази област, трябва да се очертаят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да се отразят отрицателно върху целите за опазване на тази територия. Компетентните национални органи разрешават извършването на определена дейност в защитена територия само когато са се уверили, че тя няма да увреди целостта на тази територия. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива последици (в този смисъл вж. по-специално решения от 24 ноември 2011 г., Комисия/Испания, C‑404/09, EU:C:2011:768, т. 99 и от 14 януари 2016 г., Grüne Liga Sachsen и др., C‑399/14, EU:C:2016:10, т. 49 и 50).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000048">
                  <title id="B210000042">
                     <number>43</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000091">Така член 6, параграф 3 от Директива 92/43 допринася за постигането на целта, която се преследва с вземаните по силата на посочената директива мерки и която съгласно член 2, параграф 2 от нея се състои в осигуряването на опазването или възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността, както и по-общата цел на същата директива, да се осигури висока степен на опазване на околната среда в защитените съгласно нея зони.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000049">
                  <title id="B210000043">
                     <number>44</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000092">Би било обаче несъвместимо с обвързващото действие, което член 288 ДФЕС признава на Директивата, да се изключи по принцип възможността за засегнатите лица да се позовават на задълженията, които тя налага. Полезното действие на Директива 92/43, както и нейната цел, която беше напомнена в предходната точка от настоящото решение, изискват частните правни субекти да могат да се позовават на нея в съдебни производства и националните юрисдикции да могат да вземат предвид Директивата като част от правото на Съюза, за да могат по-специално да контролират дали националният орган, който е предоставил разрешително за план или проект, е изпълнил своите задължения по член 6, параграф 3 от посочената директива, които бяха припомнени в точка 42 от настоящото решение, и по този начин е спазил границите на свободата на преценка, предоставена на компетентните национални органи по силата на посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 66 и 69).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000050">
                  <title id="B210000044">
                     <number>45</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000093">Освен това член 6, параграф 3 от Директива 92/43 предвижда, че преди да дадат съгласието си за план или проект като посочените в тази разпоредба, компетентните национални органи трябва при необходимост да получат мнението на общността. Посочената разпоредба следва да се разглежда във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от Орхуската конвенция, която е неразделна част от правния ред на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000051">
                  <title id="B210000045">
                     <number>46</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000094">Последната от посочените разпоредби предвижда, че разпоредбите на член 6 от Орхуската конвенция в областта на участието на общността във вземането на решенията по определени дейности се прилагат, когато става въпрос за приемането на решения по предлагани дейности, които не са включени в Анекс I към посочената конвенция, но могат да имат значително въздействие върху околната среда. Както следва от посочения член 6, параграфи 3, 4 и 7, той предоставя по-специално правото на „ефективно участие на обществеността във вземането на решения за околната среда“, посредством представянето „в писмена форма или по друг подходящ начин [на] всякакви коментари, информация, анализи и становища, които счита за уместни, спрямо предлаганата дейност“. Участието трябва да започне „на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000052">
                  <title id="B210000046">
                     <number>47</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000095">В делото по главното производство LZ, за което е безспорно, че изпълнява изискванията, установени в член 2, параграф 5 от Орхуската конвенция, за да бъде включено в обхвата на понятието „засегната общественост“ по смисъла на тази разпоредба, попада и в обхвата на по-широкото понятие „общественост“ по смисъла на разпоредбите на член 6 от посочената конвенция. Освен това, както отбелязва и генералният адвокат в точка 65 от своето заключение, макар разглежданият в главното производство проект по изграждане на ограждение в защитена територия да не се отнася към изброените в Анекс I към Орхуската конвенция дейности, обстоятелството, че компетентните национални органи са решили да започнат производство по издаване на разрешително за този проект по реда на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, все пак позволява да се приеме, че посочените органи са счели за необходимо да подложат на оценка значението на въздействието на проекта върху околната среда по смисъла на член 6, параграф 1, буква b) от Орхуската конвенция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000053">
                  <title id="B210000047">
                     <number>48</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000096">В последната от посочените разпоредби действително се уточнява, че прилагането на член 6 от Орхуската конвенция се урежда от вътрешното право на съответната страна по конвенцията. Това уточнение обаче трябва да се схваща като отнасящо се само до реда и условията на конкретно уреденото в член 6 участие на обществеността, без да се поставя под въпрос правото на участие, което организация за опазване на околната среда като LZ черпи от посочения член.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000054">
                  <title id="B210000048">
                     <number>49</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000097">Следователно член 6, параграф 3 от Директива 92/43 във връзка с член 6, параграф 1, буква b) от Орхуската конвенция предоставя на организация за защита на околната среда, която както LZ отговаря на установените в член 2, параграф 5 от посочената конвенция изисквания, право на участие в указания в точка 46 от настоящото решение смисъл в производство по приемането на решение по заявление за разрешително за план или проект, който може да окаже значително въздействие върху околната среда, доколкото в рамките на посоченото производство трябва да се приеме едно от посочените в член 6, параграф 3 от тази директива решения.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000055">
                  <title id="B210000049">
                     <number>50</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000098">На следващо място следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика юрисдикциите на държавите членки са длъжни по силата на принципа за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, да гарантират съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Член 19, параграф 1 ДЕС задължава държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 19 ноември 2014 г., ClientEarth, C‑404/13, EU:C:2014:2382, т. 52). По отношение на административните актове, приемани по реда на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, това задължение произтича и от член 47 от Хартата.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000056">
                  <title id="B210000050">
                     <number>51</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000099">Всъщност приложното поле на Хартата спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза, като тази разпоредба потвърждава постоянната практика на Съда, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (вж. по-специално решение от 30 юни 2016 г., Toma и Biroul Executorului Judecătoresc Horațiu-Vasile Cruduleci, C‑205/15, EU:C:2016:499, т. 23 и цитираната съдебна практика).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000057">
                  <title id="B210000051">
                     <number>52</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000100">Когато обаче държава членка установява процесуални правни норми, приложими спрямо производствата по жалби във връзка с упражняването на права, които организация за защита на околната среда черпи от член 6, параграф 3 от Директива 92/43 във връзка с член 6, параграф 1, буква b) от Орхуската конвенция, с цел упражняването на контрол върху решенията на компетентните национални органи с оглед на техните задължения по силата на посочените разпоредби, посочената държава членка изпълнява задължения, произтичащи от посочените разпоредби, и следователно трябва да се счита, че прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000058">
                  <title id="B210000052">
                     <number>53</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000101">При тези условия следва да се установи, че Съдът е компетентен да отговори на преюдициалното запитване, тъй като то се отнася до член 47 от Хартата.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000059">
                  <title id="B210000053">
                     <number>54</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000102">Уреденото в член 47 от Хартата право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес обхваща по-специално правото на ефективна правна защита по съдебен ред.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000060">
                  <title id="B210000054">
                     <number>55</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000103">Във връзка с правото на ефективни правни средства за защита следва да се отбележи, че член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция предоставя на организациите за опазване на околната среда, които отговарят на изискванията по член 2, параграф 5 от посочената конвенция, какъвто е случаят с LZ, право на обжалване, доколкото с жалбата се оспорва решение, което попада в обхвата на посочения член 9, параграф 2.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000061">
                  <title id="B210000055">
                     <number>56</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000104">Решенията, приети от компетентните национални органи по реда на член 6, параграф 3 от Директива 92/43, обаче са решения, които попадат в обхвата на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, независимо дали се отнасят до молба за участие в производство по издаването на разрешително, до преценката на необходимостта от екологичната оценка на въздействието на план или проект върху защитена територия или до целесъобразния характер на заключенията, направени въз основа на тази оценка, по отношение на рисковете от посочения план или проект за целостта на тази територия, а също и независимо дали те са самостоятелни актове, или са включени в решение за предоставяне на разрешително.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000062">
                  <title id="B210000056">
                     <number>57</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000105">Всъщност, както посочва по същество генералният адвокат в точка 80 от своето заключение, приетите от националните органи решения, които попадат в обхвата на член 6, параграф 3 от Директива 92/43 и не се отнасят до посочена в Анекс I към Орхуската конвенция дейност, са посочени член 6, параграф 1, буква b) от тази конвенция и следователно попадат в обхвата на член 9, параграф 2 от нея, доколкото при тези решения е необходимо преди издаването на разрешително за дадена дейност компетентните национални органи да извършат преценка дали в конкретния случай тя може да има значително въздействие върху околната среда.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000063">
                  <title id="B210000057">
                     <number>58</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000106">От член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция обаче следва, че посочената разпоредба ограничава свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при определянето на реда и условията на посочените в нея средства за правна защита, тъй като тя има за цел да предостави „широк достъп до правосъдие“ на заинтересованата общественост, която включва организациите за опазване на околната среда, които отговарят на изискванията, постави в член 2, параграф 5 от посочената конвенция (вж. по аналогия, във връзка с член 10а от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 1985 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8, наричана по-нататък „Директива 85/337“), която почти дословно възпроизвежда текста на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, решение от 16 април 2015 г., Gruber, C‑570/13, EU:C:2015:231, т. 39).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000064">
                  <title id="B210000058">
                     <number>59</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000107">Следователно е необходимо задължително да се предвиди възможност тези сдружения да се позовават по съдебен ред на нормите на националното право, които транспонират законодателството на Съюза в областта на околната среда, както и на нормите на правото на Съюза в областта на околната среда, които имат директен ефект (вж. по аналогия, във връзка с член 10а от Директива 85/337, решение от 15 октомври 2015 г., Комисия/Германия, C‑137/14, EU:C:2015:683, т. 92).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000065">
                  <title id="B210000059">
                     <number>60</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000108">Към правата, на които такава неправителствена организация трябва да може да се позовава в рамките на производство, посочено в член 9 параграф 2 от Орхуската конвенция, спадат нормите на националното право, произтичащи от член 6 от Директива 92/43 (вж. по аналогия, във връзка с член 10а от Директива 85/337, решение от 12 май 2011 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen, C‑115/09, EU:C:2011:289, т. 49 и 58).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000066">
                  <title id="B210000060">
                     <number>61</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000109">Така в рамките на такова производство тази организация трябва да може да оспори не само решението да не се извърши подходяща оценка на въздействието на разглеждания план или проект върху съответната територия, но и според случая — извършената оценка, доколкото тя е опорочена от нередности (вж. по аналогия, във връзка с член 10а от Директива 85/337, решение от 7 ноември 2013 г., Gemeinde Altrip и др., C‑72/12, EU:C:2013:712, т. 37).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000067">
                  <title id="B210000061">
                     <number>62</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000110">Освен това следва да се отбележи, че член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция изисква производствата, посочени в член 9, параграф 2 от нея, да предоставят „адекватни и ефективни“ средства за правна защита.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000068">
                  <title id="B210000062">
                     <number>63</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000111">Следователно, за да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, следва да се провери дали в положение като разглежданото в главното производство член 47 от Хартата във връзка с член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция не допуска тълкуване на нормите на националното процесуално право, от което следва, че жалба предявена по съдебен ред от организация за опазване на околната среда, която отговаря на изискванията по член 2, параграф 5 от посочената конвенция, срещу решение, с което се отказва да ѝ се признае статут на страна в административно производство по издаването на разрешително на проект, който трябва да бъде реализиран в защитена територия по смисъла на Директива 92/43, не трябва задължително да се разгледа в хода на посоченото производство, което може да приключи окончателно преди постановяването на окончателното съдебно решение относно статута на страна, и се отхвърля автоматично от момента на разрешаването на проекта, като по този начин посочената организация се принуждава да подаде друг вид жалба, за да получи посочения статут и да подложи на съдебен контрол изпълнението от страна на компетентните национални органи на произтичащите за тях задължения от член 6, параграф 3 от посочената директива.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000069">
                  <title id="B210000063">
                     <number>64</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000112">Макар да е безспорно, че единствено запитващата юрисдикция е компетентна да извърши тази проверка, Съдът е компетентен да изведе от разпоредбите на правото на Съюза критериите, които тази юрисдикция може или трябва да прилага при извършването ѝ. Освен това няма пречка национална юрисдикция да поиска от Съда да се произнесе по прилагането на посочените разпоредби в конкретния случай, при условие обаче че тази национална юрисдикция установи и прецени необходимите за тази квалификация факти с оглед на всички доказателства по преписката, с които разполага (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2015 г., Banif Plus Bank, C‑312/14, EU:C:2015:794, т. 51 и 52).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000070">
                  <title id="B210000064">
                     <number>65</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000113">След така направеното уточнение следва да се припомни, че при липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят процесуалните правила на съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, като държавите членки носят отговорност за осигуряването на ефективната защита на тези права във всеки отделен случай, и по-специално за гарантиране на зачитането на правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie, C‑240/09, EU:C:2011:125, т. 47 и от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 46).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000071">
                  <title id="B210000065">
                     <number>66</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000114">В това отношение следва да се припомни, че член 6, параграф 3 от Директива 92/43 въвежда производство за предварителен контрол, основано на строг критерий за предоставяне на разрешително, който включва принципа за предпазливост и позволява ефикасно да се предотврати накърняването на целостта на защитените територии, дължащо се на предвидените планове или проекти, тъй като задължава компетентните национални органи да откажат разрешителното за план или проект, когато са налице съмнения относно липсата на отрицателно въздействие от страна на плановете или проектите върху целостта на тези територии (в този смисъл вж. по-специално решения от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 57 и 58 и от 14 януари 2016 г., Grüne Liga Sachsen и др., C‑399/14, EU:C:2016:10, т. 48).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000072">
                  <title id="B210000066">
                     <number>67</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000115">Макар обаче по делото в главното производство да е безспорно, че LZ е могло да участва в определена степен в производството по издаване на разрешително в качеството си на „заинтересовано лице“, което му е дало по-специално възможност да изложи във връзка със становище, представено от орган по опазването на околната среда, доводи, за да докаже, че разглежданият в главното производство проект е от естество да засегне целостта на защитената територия, посоченото качество не се равнява на статута на „страна в производството“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000073">
                  <title id="B210000067">
                     <number>68</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000116">При тези условия оспорваното от LZ тълкуване на националното процесуално право, съгласно което жалба срещу административно решение за отказ на статут на страна в производство по издаване на разрешително не трябва задължително да се разгледа в хода на посоченото производство и се отхвърля служебно от момента на издаването на заявеното разрешително, не предоставя възможност на организация като LZ да се гарантират ефективни правни средства за защита на различните прерогативи, присъщи на изясненото в точка 46 от настоящото решение право на участие на обществеността по смисъла на член 6 от Орхуската конвенция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000074">
                  <title id="B210000068">
                     <number>69</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000117">Така от материалите по делото, с които разполага Съдът, е видно, че ако на LZ беше предоставен посоченият статут на „страна по производството“, то щеше да има възможност да участва по-активно в процеса по вземане на решения, като изложи по-обстойно и по по-подходящ начин своите доводи относно рисковете от отрицателно въздействие на предвидения проект върху целостта на защитената територия, които освен това компетентните органи е трябвало да вземат предвид преди разрешаването и реализацията на посочения проект.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000075">
                  <title id="B210000069">
                     <number>70</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000118">В този контекст запитващата юрисдикция посочва освен това, че доколкото само заявителят на разрешителното по право е страна в производството, в случай на неучастие на организация за опазване на околната среда като LZ като страна в административното производство, не можело да се изключи, че няма да бъдат изтъкнати и взети предвид доводите, приведени в защитата на околната среда, като по този начин няма да бъде постигната основната цел на производството по член 6, параграф 3 от Директива 92/43, а именно целта да се осигури висока степен на опазване на околната среда.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000076">
                  <title id="B210000070">
                     <number>71</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000119">Освен това следва да се отбележи, че признатото на LZ в делото по главното производство качество на „заинтересовано лице“ не е достатъчно, за да може в рамките на производство по обжалване то да изтъкне своите доводи, с които да оспори законосъобразността на решението за предоставяне на разрешително, тъй като, за да може да подаде такава жалба, е необходимо да притежава статута на „страна в производството“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000077">
                  <title id="B210000071">
                     <number>72</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000120">При тези условия следва да се установи, че обжалваното от LZ тълкуване на националното процесуално право, съгласно което обжалването на административно решение за отказ на статута на страна в производството за издаване на разрешително не е пречка то да бъде окончателно приключено, като при всички обстоятелства жалбата се отхвърля служебно от момента на издаване на съответното разрешително, от гледна точка на целта да се осигури широк достъп до правосъдие при обжалването на решения в областта на околната среда, не е от естество да гарантира ефективни правни средства за защита на правата, които организация за защита на околната среда черпи от член 6, параграф 3 от Директива 92/43 във връзка с член 6, параграф 1, буква b) от Орхуската конвенция, чиято цел е да се предотвратят сериозните посегателства върху целостта на защитени територии по смисъла на посочената директива.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000078">
                  <title id="B210000072">
                     <number>73</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000121">По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 47 от Хартата във връзка с член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция — доколкото установява правото на ефективни правни средства за защита, при условия, гарантиращи широк достъп до правосъдие, на правата, които организация за опазване на околната среда, отговаряща на изискванията по член 2, параграф 5 от тази конвенция, черпи от правото на Съюза, в случая от член 6, параграф 3 от Директива 92/43 във връзка с член 6, параграф 1, буква b) от посочената конвенция — трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство не допуска тълкуване на нормите на националното процесуално право, съгласно което жалба срещу решение, с което на такава организация се отказва признаването на статут на страна в административно производство по издаване на разрешително за проект, който трябва да се реализира в защитена територия по смисъла на посочената директива, не трябва задължително да се разгледа в хода на посоченото производство, което може да приключи окончателно преди постановяването на окончателното съдебно решение относно статута на страна, и се отхвърля автоматично от момента на разрешаването на проекта, като по този начин посочената организация се принуждава да подаде друг вид жалба, за да получи посочения статут и да подложи на съдебен контрол изпълнението от страна на компетентните национални органи на произтичащите за тях задължения от член 6, параграф 3 от посочената директива.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000007">
               <title style="04Titre1" id="B200000006">
                  <titlecontent id="B300000006">
                     <emphasis role="bold" id="B400000032">По съдебните разноски</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000079">
                  <title id="B210000073">
                     <number>74</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000122">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </section>
      </A_Motif>
      <Dispositif>
         <section id="D000000000">
            <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</para>
            <para style="30Dispositifalinea" id="D150000001">
               <emphasis role="bold" id="D400000000">Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 9, параграфи 2 и 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. — доколкото установява правото на ефективни правни средства за защита, при условия, гарантиращи широк достъп до правосъдие, на правата, които организация за опазване на околната среда, отговаряща на изискванията по член 2, параграф 5 от тази конвенция, черпи от правото на Съюза, в случая от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г., във връзка с член 6, параграф 1, буква b) от посочената конвенция — трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство не допуска тълкуване на нормите на националното процесуално право, съгласно което жалба срещу решение, с което на такава организация се отказва признаването на статут на страна в административно производство по издаване на разрешително за проект, който трябва да се реализира в защитена територия по смисъла на Директива 92/43, изменена с Директива 2006/105, не трябва задължително да се разгледа в хода на посоченото производство, което може да приключи окончателно преди постановяването на окончателното съдебно решение относно статута на страна, и се отхвърля автоматично от момента на разрешаването на проекта, като по този начин посочената организация се принуждава да подаде друг вид жалба, за да получи посочения статут и да подложи на съдебен контрол изпълнението от страна на компетентните национални органи на произтичащите за тях задължения от член 6, параграф 3 от посочената директива.</emphasis>
            </para>
         </section>
      </Dispositif>
      <A_Signatures>
         <section id="D000000001">
<para style="77Signatures" id="D150000002">Подписи</para>

</section>
      </A_Signatures>
   </Affaire>
</A_Doc_Ref>