(2a)

Съгласно окончателния доклад за 2019 г. в контекста на „Проучване и доклади за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в 28-те държави — членки на ЕС“  (44a) , изготвен за Комисията, неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в Съюза, тоест разликата между очакваните приходи от ДДС и действително събраните суми, възлиза на 137,5  милиарда евро през 2017 г., което представлява 267 евро загуба на приходи на човек в Съюза. Съществуват обаче големи различия между държавите членки, като неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС варира от под 0,7  % от общите очаквани приходи в някои държави членки до 35,5  % в други. Това подчертава необходимостта от повече транснационално сътрудничество с цел по-специално да се води по-ефикасна борба с измамите с ДДС при електронната търговия, както и с измамите с ДДС в по-общ план (включително верижните измами).

(2б)

Стратегията за борба с измамите с ДДС следва да се развива успоредно с нарастващата модернизация и цифровизация на нашата икономика, като същевременно системата на ДДС става възможно най-опростена за предприятията и гражданите. Поради това е особено важно държавите членки да продължат да инвестират в базирано на технологиите събиране на данъци, по-специално чрез автоматично свързване на корпоративните касови апарати и системите за продажби към справките-декларации за ДДС. Освен това данъчните органи следва да продължат да полагат усилия за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики, включително чрез срещата на върха на ЕС по въпросите на данъчната администрация (TADEUS), мрежа от ръководителите на данъчните администрации на държавите членки, имаща за цел по-добра координация на стратегическо равнище между данъчните администрации. В това отношение данъчните органи следва да работят за постигането на ефективна комуникация и оперативна съвместимост между всички бази данни, свързани с фискалните въпроси на равнището на Съюза. Технологията на блоковата верига може също така да се използва за по-добра защита на личните данни и за подобряване на онлайн обмена на информация между данъчните органи.

(3a)

Понастоящем, като се има предвид, че плащанията се извършват само в ограничен брой случаи чрез платформи за обмен на виртуални валути, тези платформи не се считат за доставчици на платежни услуги съгласно определението в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета  (1а) . Макар да е ограничен към настоящия момент, рискът от измами с ДДС все пак съществува. Поради това Комисията следва в срок от три години да извърши оценка по въпроса дали платформите за обмен на виртуални валути следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива.

(7)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (46) е важно задължението на доставчика на платежни услуги да пази и предоставя информация във връзка с презгранична платежна операция да бъде пропорционално и само доколкото е необходимо за борбата на държавите членки с измамите с ДДС при електронната търговия. Освен това единствената информация, отнасяща се до платеца, която следва да бъде пазена, е неговото местонахождение. Що се отнася до информацията за получателя на плащането и самата платежна операция, от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква само да съхраняват и да предават на данъчните органи информацията, необходима за откриване на извършващи измами субекти и за извършване на проверки по ДДС. Ето защо от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква да пазят регистри само за презграничните платежни операции, които биха могли да насочват към икономическа дейност. Въвеждането на таван на базата на броя на плащанията, получени от дадено получател за едно календарно тримесечие, може да бъде надежден инструмент, за да се прецени дали плащанията са в рамките на икономическа дейност или става въпрос за плащания за нетърговски цели. При достигането на тавана ще възникват отчетни задължения за доставчика на платежни услуги.

(7)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (46) е важно задължението на доставчика на платежни услуги да пази и предоставя информация във връзка с презгранична платежна операция да бъде пропорционално и само доколкото е необходимо за борбата на държавите членки с измамите с ДДС при електронната търговия. Освен това единствената информация, отнасяща се до платеца, която следва да бъде пазена, е неговото местонахождение. Що се отнася до информацията за получателя на плащането и самата платежна операция, от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква само да съхраняват и да предават на данъчните органи информацията, необходима за откриване на извършващи измами субекти и за извършване на проверки по ДДС. Ето защо от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква да пазят регистри само за презграничните платежни операции, които биха могли да насочват към икономическа дейност. Въвеждането на таван на базата или на броя на плащанията, получени от даден получател за едно календарно тримесечие, или на минимална сума за всяко плащане, може да бъде надежден инструмент, за да се прецени дали плащанията са в рамките на икономическа дейност или става въпрос за плащания за нетърговски цели. При достигането на тавана ще възникват отчетни задължения за доставчика на платежни услуги.

(8)

Поради значителния обем на информацията и нейната чувствителност по отношение на защитата на личните данни, е необходимо и пропорционално доставчиците на платежни услуги да пазят регистри за информацията във връзка с презгранични платежни операции за срок от две години, за да съдействат в борбата на държавите членки с измамите с ДДС при електронната търговия и откриването на извършващи измами субекти. Този срок представлява необходимият минимум, за да могат държавите членки да извършват ефективни проверки и да разследват предполагаеми измами с ДДС или да разкриват измами с ДДС.

(8)

Поради значителния обем на информацията и нейната чувствителност по отношение на защитата на личните данни, е необходимо и пропорционално доставчиците на платежни услуги да пазят регистри за информацията във връзка с презгранични платежни операции за срок от три години, за да съдействат в борбата на държавите членки с измамите с ДДС при електронната търговия и откриването на извършващи измами субекти. Този срок представлява необходимият минимум, за да могат държавите членки да извършват ефективни проверки и да разследват предполагаеми измами с ДДС или да разкриват измами с ДДС.

(8a)

Задължението за водене на регистри и за докладване следва да възниква и в случаите, когато доставчик на платежни услуги получава средства или придобива платежни операции от името на получателя на плащането, а не само когато доставчик на платежни услуги прехвърля средства или издава платежни инструменти за платеца.

(8б)

Необходимо е да се приеме амбициозен мандат за Европейската прокуратура в сътрудничество с националните съдебни органи, за да се гарантира ефикасното наказателно преследване на извършителите на измами пред националните съдилища. Организираните презгранични измами с ДДС следва да бъдат обект на надлежно наказателно преследване и извършителите на измами следва да бъдат санкционирани.

б)

по отношение на прехвърлянето на финансовите средства по буква а), когато даден доставчик на платежни услуги извършва повече от 25 платежни операции към един и същ получател в рамките на едно календарно тримесечие.

б)

по отношение на прехвърлянето на финансовите средства по буква а), когато даден доставчик на платежни услуги извършва повече от 25 платежни операции към един и същ получател в рамките на едно календарно тримесечие или извършва прехвърляне на финансови средства с парична стойност най-малко 2 500 евро в рамките на една платежна операция .

а)

се води от доставчика на платежни услуги в електронен формат за срок от две години, считано от края на годината, през която е извършена платежната операция;

а)

се води от доставчика на платежни услуги в електронен формат за срок от три години, считано от края на годината, през която е извършена платежната операция;

а)

IBAN на платежната сметката на платеца;

а)

IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено идентифицира платеца и неговото местонахождение ;

з)

всички извършени възстановявания на изплатени средства по платежни операции, посочени в буква ж);

з)

всички извършени възстановявания на изплатени средства по платежни операции, посочени в буква ж) , ако са налични ;

(1a)