<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-725/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015TJ0725</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:977">EU:T:2018:977</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20181214">14.12.2018 г.</DATE> — Дело T‑725/15</HT></P><P><HT TYPE="SC">Arysta LifeScience Netherlands/EОБХ</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20181214">14 декември 2018 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Продукти за растителна защита</KEYWORD><KEYWORD>Процедура по преразглеждане на одобрението на активното вещество дифлубензурон</KEYWORD><KEYWORD>Член 21 от Регламент (EО) № 1107/2009</KEYWORD><KEYWORD>Заключение въз основа на оценката на експертите на Европейския орган за безопасност на храните (EОБХ)</KEYWORD><KEYWORD>Частично публикуване на това заключение</KEYWORD><KEYWORD>Член 63 от Регламент № 1107/2009</KEYWORD><KEYWORD>Искане за поверително третиране на някои пасажи</KEYWORD><KEYWORD>Защита на търговските интереси</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да се допусне поверително третиране</KEYWORD><KEYWORD>Правен интерес</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑725/15</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Arysta LifeScience Netherlands BV, по-рано Chemtura Netherlands BV</HT>, установено в Амстердам (Нидерландия), за което се явяват C. Mereu и K. Van Maldegem, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейски орган за безопасност на храните (EОБХ)</HT>, за който се явяват D. Detken и S. Gabbi, в качеството на представители, подпомагани от R. Van der Hout и C. Wagner, адвокати,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>подпомаган от</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват първоначално F. Moro и P. Ondrůšek, а впоследствие P. Ondrůšek и Г. Колева, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕОБХ от <DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE> за публикуването на някои пасажи от партньорската проверка на ЕОБХ относно преразглеждането на одобрението на активното вещество дифлубензурон във връзка с метаболита PCA,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, L. Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín и I. Reine (докладчик), съдии,</P><P>секретар: P. Cullen, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20171129">29 ноември 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на Европейския съюз относно процедурата по оценяване и одобрение на продуктите за растителна защита и на техните активни вещества в Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 91/414/ЕИО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Директива 91/414/EИО на Съвета от <DATE ISO="19910715">15 юли 1991 година</DATE> относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="230" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1991">ОВ L 230, 1991 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) определя режима на Европейския съюз, приложим по отношение на разрешението за пускане на пазара на продуктите за растителна защита и съдържа разпоредби, приложими по отношение на продуктите за растителна защита и съдържащите се в тях активни вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>В съответствие с член 4 от Директива 91/414, който регламентира издаването, преразглеждането и отнемането на разрешения за продукти за растителна защита, за да бъде одобрен, продуктът за растителна защита трябва да отговаря на определени критерии. По-конкретно продуктът за растителна защита се разрешава, ако активните му вещества са изброени в приложение I към тази Директива и всички условия, посочени в него, са изпълнени. В членове 5 и 6 от тази директива са посочени редът и условията за включването на активно вещество в това приложение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE>, Директива 91/414 е отменена с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 80, параграф 1, буква а) от преходните разпоредби от Регламент № 1107/2009 предвижда, че Директива 91/414 продължава да се прилага по отношение на процедурата и условията за одобрение за активни вещества, за които в съответствие с член 6, параграф 3 от посочената директива е прието решение преди <DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 1490/2002</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията от <DATE ISO="20020814">14 август 2002 година</DATE> за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="224" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2002">ОВ L 224, 2002 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 32) е относно непрекъснатото оценяване на активните вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Членове 10—13 от Регламент № 1490/2002 определят процедурата по оценяване на активните вещества. Във връзка с това държава членка докладчик, определена за всяко вещество, извършва оценка и изготвя доклад, в който препоръчва на Европейската комисия или да<?PAGE NO="3"?> включи активното вещество в приложение I към Директива 91/414, или да не го включва. Тази държава членка изпраща проект на доклада за своите оценки на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). След като получи проекта на доклад за оценка, предаден му от държавата членка докладчик, ЕОБХ го изпраща на държавите членки. ЕОБХ оценява този проект и изпраща на Комисията становище относно съответствието на активното вещество на изискванията за безопасност според посочената директива. След като получи това становище, Комисията представя проект на доклад за прегледа на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020128">28 януари 2002 г.</DATE> за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="031" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 31, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 11б от Регламент № 1490/2002 се прилага по отношение на активни вещества с ясни индикации, че нямат вредни въздействия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1107/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Според съображение 3 от Регламент № 1107/2009 с него е отменена и заменена Директива 91/414, считано от <DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE>, предвид натрупания при прилагането на тази директива опит и на новите научно-технически постижения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В член 4 от Регламент № 1107/2009 са предвидени критерии за одобряване на активните вещества на продукти за растителна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Членове 7—13 от Регламент № 1107/2009 определят процедурата на одобрение на активните вещества. Първо, в член 7 от този Регламент е предвидено, че заявление за одобрение на активното вещество или за изменение на условията на одобрение на активното вещество се подава от производителя на активното вещество до държава членка, наречена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>държавата членка докладчик<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>. Трябва да се докаже, че активното вещество отговаря на критериите за одобрение, посочени в член 4. След това по силата на член 11 от този регламент държавата членка докладчик изготвя и представя на Комисията, заедно с копие до ЕОБХ, доклад, наричан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>проект на доклад за оценка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, в който се оценява дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4. Освен това според член 12 от същия регламент ЕОБХ разпространява проекта на доклад за оценка, получен от държавата членка докладчик, до заявителя и останалите държави членки. След изтичане на срока, предвиден за представяне на писмени забележки, ЕОБХ приема заключение, предвид съвременните научно-технически познания и като използва наличните към момента на подаване на заявлението ръководства, дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4. Той съобщава това на заявителя, на държавите членки и на Комисията, като предоставя достъп на обществеността до него. Накрая в съответствие с член 13 от Регламент № 1107/2009 след получаване на заключението на ЕОБХ Комисията представя на постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните доклад, наричан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>доклад за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, и проект за регламент, като взема предвид проекта на доклад за оценка от държавата членка докладчик и заключението на ЕОБХ. На заявителя се предоставя възможност да представи забележки по доклада за преразглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 21 от Регламент № 1107/2009 е относно преразглеждането на одобрението на активно вещество. По силата на този член Комисията може по всяко време да преразгледа одобрението на активно вещество. Тя взема под внимание искането на държава членка да се преразгледа одобрението на активно вещество предвид нови научно-технически познания и данни от наблюдението. Ако предвид нови научно-технически познания тя счита, че има основание да се смята, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4, или че<?PAGE NO="4"?> не е предоставена изисквана допълнителна информация, тя информира държавите членки, ЕОБХ и производителя на активното вещество, като определя срок, в който производителят да представи забележките си. В тази процедура по преразглеждане тя може да поиска становището на държавите членки и на ЕОБХ, който има задължението да ѝ съобщи своето становище или резултатите от своята работа. Когато тя стигне до заключението, че предвидените в член 4 критерии за одобрение вече не се изпълняват, се приема регламент за отнемане или изменение на одобрението в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на Съюза относно активното вещество дифлубензурон</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С Директива 2008/69/EО от <DATE ISO="20080701">1 юли 2008 година</DATE> за изменение на Директива 91/414 на Съвета и включване на клофентезин, дикамба, дифеноконазол, дифлубензурон, имазаквин, ленацил, оксадиазон, пиклорам и пирипроксифен като активни вещества (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="172" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2008">ОВ L 172, 2008 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>), Комисията вписва активното вещество дифлубензурон в приложение I към Директива 91/414.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съображение 5 от Директива 2008/69 гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Извършените различни проучвания показват, че за продуктите за растителна защита, съдържащи активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, може да се очаква да удовлетворят като цяло изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива [91/414], по-специално що се отнася до проучените употреби, описани в доклада за преразглеждане на Комисията. Следователно е уместно в приложение I към посочената директива да се включат активните вещества, изброени в приложението към настоящата директива, за да се гарантира разрешенията за продуктите за растителна защита, които съдържат тези активни вещества, да могат да се издават във всички държави членки в съответствие с разпоредбите на [тази] директива<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Тъй като смята, че трябва да получи допълнителна информация по някои специфични въпроси именно относно дифлубензурон, на <DATE ISO="20100622">22 юни 2010 г.</DATE> Комисията приема Директива 2010/39/EС за изменение на приложение I към Директива 91/414 по отношение на специалните разпоредби относно активните вещества клофентезин, дифлубензурон, ленацил, оксадиазон, пиклорам и пирипроксифен (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2010">ОВ L 157, 2010 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>). Според съображение 6 от Директива 2010/39:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>По отношение на дифлубензурон е целесъобразно да се изиска от нотификатора да предостави потвърждаващи данни относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA)<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на Съюза относно публикуването на заключенията на ЕОБХ и поверителното им третиране</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 178/2002</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В Регламент № 178/2002 е уредена по-конкретно прозрачността на дейностите на ЕОБХ, поверителността на информацията, която той получава, и съобщаването на обществеността и на всяка заинтересована страна на резултатите от работата му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В това отношение съображение 40 от Регламент № 178/2002 предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Изграждането на доверие към [ЕОБХ] от страна на институциите на Общността, широката общественост и заинтересованите страни е от съществено значение. Поради това е жизнено важно да се гарантира неговата независимост, високо научно качество, прозрачност и ефективност. Абсолютно необходимо е да се осъществява и сътрудничество с държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Според съображение 54 от Регламент № 178/2002:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Независимостта на [ЕОБХ] и ролята му за информиране на обществото означава, че той следва да може да осъществява самостоятелна комуникация в областите, които попадат в обсега на неговата компетентност, като целта е да се предоставя обективна, надеждна и лесно разбираема информация<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 23 от Регламент № 178/2002, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Задачи на [ЕОБХ]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[ЕОБХ] има следните задачи:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>да гарантира, че обществеността и заинтересованите страни получават бърза, надеждна, обективна и изчерпателна информацията в области от неговата компетентност;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Член 38 от Регламент № 178/2002 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="038.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>[ЕОБХ] гарантира, че дейността му се извършва при висока степен на прозрачност. По-специално, той незабавно обявява публично:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>становищата на научния комитет и на групите от научни експерти непосредствено след приемането им, в това число и становищата на малцинството;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>информацията, на която се основават неговите становища, без да се засягат разпоредбите на членове 39 и 41;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>резултатите от проведените научни изследвания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>годишния доклад за дейността му;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>исканията за научни становища, отправени от Европейския парламент, Комисията или държава членка, които са били отхвърлени или изменени, както и мотивите за отказа или изменението.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Член 39 от Регламент № 178/2002 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Поверителност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="039.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от разпоредбите на член 38, [ЕОБХ] не разгласява пред трети страни получената от него поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране, с изключение на информация, за която обстоятелствата изискват да бъде направена публично достояние с цел опазване на общественото здраве.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="039.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Заключенията от научните становища на [ЕОБХ] във връзка с предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 40 от Регламент № 178/2002 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Предоставяне на информация от [ЕОБХ]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="040.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[ЕОБХ] предоставя по своя инициатива информация в области от неговата компетентност, без да се накърнява компетентността на Комисията да съобщава решенията си за управление на риска.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[ЕОБХ] гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя бърза, обективна, надеждна и лесно достъпна информация, по-специално във връзка с резултатите от неговата работа. За постигането на тези цели [ЕОБХ] разработва и разпространява информационни материали, предназначени за широката общественост.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>[ЕОБХ] работи в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки за насърчаване на необходимото единство в процеса на обмяна на информация за рискове.</ALINEA><ALINEA>[ЕОБХ] публикува всички представени от него становища в съответствие с член 38.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1107/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Съображение 12 от Регламент № 1107/2009 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>[…] Следва да бъдат включени разпоредби за гарантиране на прозрачността на процеса на оценяване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Член 12 от Регламент № 1107/2009, в който е уредена процедурата пред ЕОБХ при оценка на активно вещество, предвижда, че ЕОБХ предоставя достъп на обществеността до предадения му от държавата членка докладчик проект на доклад за оценка, след като е дал на заявителя двуседмичен срок да поиска, съгласно член 63 от този регламент някои части от проекта на доклад за оценка да са с поверителен характер. След изтичане на срока, предвиден за представяне на писмени забележки, ЕОБХ приема заключение, в което уточнява дали може да се очаква активното вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от този регламент, като предоставя достъп на обществеността до него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Член 63 от Регламент № 1107/2009, част от глава VI, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Обществен достъп до информация<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="063.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което поиска подадената съгласно настоящия регламент информация да е с поверителен характер, представя проверимо доказателство, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси или защитата на личния му живот и неприкосновеност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="063.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Оповестяването на следната информация обикновено се счита за накърняващо защитата на търговските интереси или на личния живот и неприкосновеността на заинтересованите лица:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>метод на производство;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>спецификация на онечистванията на активното вещество, с изключение на онечистванията, за които се счита, че са от токсикологично, екотоксикологично или екологично значение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>резултати от производствените партиди на активното вещество, включително онечиствания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>методи за анализ на онечиствания в произведеното активно вещество, с изключение на методи за онечиствания, за които се счита, че са от токсикологично, екотоксикологично или екологично значение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>връзки между производител или вносител и заявител или притежател на разрешението;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>информация относно пълния състав на продукта за растителна защита;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>имена и адреси на лица, участвали в изпитвания върху гръбначни животни.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Жалбоподателят Arysta LifeScience Netherlands BV, по-рано Chemtura Netherlands BV, е дружество, което разработва, произвежда и продава химически продукти за селското стопанство и фини химически продукти. То нотифицира по реда, предвиден в Директива 91/414, активното вещество дифлубензурон, инсектицид, използван върху различни култури, предимно ябълки, круши и гъби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Дифлубензурон е вписан в приложение I към Директива 91/414 с Директива 2008/69 на Комисията по реда на процедурата, предвидена в член 11б от Регламент № 1490/2002.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE> в съответствие с член 12а от Регламент № 1490/2002 ЕОБХ представя на Комисията заключенията от оценката на експертите относно дифлубензурон. Тези заключения са разгледани от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и са приключени на <DATE ISO="20100511">11 май 2010 г.</DATE> под формата на доклади на Комисията за преглед именно на дифлубензурон. Според тези заключения продуктите, съдържащи дифлубензурон, като цяло отговарят на изискванията по член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Тъй като счита, че е уместно да получи допълнителна информация по някои конкретни аспекти именно относно дифлубензурон, Комисията приема Директива 2010/39. Според съображение 6 от тази директива е целесъобразно да се изиска от нотификатора, а именно жалбоподателя, да<?PAGE NO="8"?> предостави данни, наричани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>потвърждаващи<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA), като остатъчен продукт от използването на дифлубензурон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Жалбоподателят представя данните относно потенциалната токсикологична значимост на примесите и на метаболит 4-хлоранилин (PCA), като остатъчен продукт от използването на дифлубензурон, през юни 2011 г. Тези данни са оценени от държавата членка докладчик, в случая Кралство Швеция, под формата на проект на доклад за оценка. Държавата членка докладчик предава този проект за забележки на жалбоподателя, на другите държави членки и на ЕОБХ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>След прегледа на получените забележки Комисията иска от ЕОБХ да организира партньорска проверка и да съобщи заключението си относно риска за потребителите, живеещите или преминаващите лица и работниците от излагането на метаболита в случай на поглъщане на дифлубензурон или на излагане на това вещество. На <DATE ISO="20120822">22 август 2012 г.</DATE> въз основа на оценка на представителни видове употреба на дифлубензурон като инсектицид върху ябълките, крушите, гъбите и в горското стопанство, той приема заключението си, според което потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество за потребителите, живеещите или преминаващите лица и работниците трябва a priori да се счита за обезпокоително, доколкото не е възможно да се предположи съществуването на праг за генотоксичен канцероген. Това заключение е публикувано на <DATE ISO="20120907">7 септември 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130716">16 юли 2013 г.</DATE> Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните представя преразгледан доклад за преглед на дифлубензурон. По същество този комитет споделя становището на ЕОБХ от <DATE ISO="20120822">22 август 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>След това на <DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE> Комисията уведомява официално жалбоподателя, че одобрението на дифлубензурон подлежи на преразглеждане по силата на член 21 от Регламент № 1107/2009. Тя дава мандат на ЕОБХ да представи заключение относно това преразглеждане. За краен срок на този мандат е определен <DATE ISO="20150828">28 август 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>През януари 2014 г. жалбоподателят представя на Кралство Швеция, като държава членка докладчик за дифлубензурон, данни, с които цели да даде отговор на евентуалното безпокойство във връзка с метаболита. През юли 2014 г. държавата членка докладчик депозира проект на доклад, в който са оценени актуализираните данни, и заключава, че няма риск за потребителите, за работниците и за живеещите или преминаващите лица от потенциалното излагане на PCA в рамките на представителните видове използване на дифлубензурон в семковите плодове (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>докладът от юли 2014 г.<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). На жалбоподателя, на другите държави членки и на ЕОБХ е дадена възможност да представят забележки по този доклад.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Жалбоподателят представя становището си по доклада от юли 2014 г. през същия месец. През септември 2014 г. държавата членка докладчик споделя това становище с всички държави членки и с ЕОБХ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>След края на срока, определен за представяне на забележки, държавата членка докладчик допълва доклада от юли 2014 г. с две допълнения. В първото допълнение, внесено през ноември 2014 г., държавата членка-докладчик по същество приема, че няма риск за работниците и за живеещите или преминаващите лица от потенциалното излагане на PCA при представителните видове използване на дифлубензурон в семковите плодове. Що се отнася обаче до потребителите, държавата членка докладчик заключава, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>не е в състояние да оцени риска в достатъчна степен<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE> Комисията иска от ЕОБХ да съобщи становището си относно потенциалното излагане PCA (4-хлороанилин, онечиствания и метаболита на дифлубензурон) като остатъчно вещество и относно неговата потенциална токсикологична значимост, както и да провери дали държавата членка докладчик е приложила правилно подхода, основан на границата на излагане, при изчисляването на потенциалното излагане на PCA като остатъчно вещество при представителните видове използване на дифлубензурон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Във второто допълнение, внесено през юли 2015 г. след две срещи, посветени на партньорската проверка, през май и юни 2015 г., държавата членка докладчик заключава, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>не е било възможно да стигне до заключение, че очакваното излагане на PCA [не предизвиквало] особено безпокойство за потребителите<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>допълнението от юли 2015 г.<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>За да отговори на съдържанието на допълнението от юли 2015 г., на <DATE ISO="20150819">19 август 2015 г.</DATE> жалбоподателят представя на ЕОБХ научна документация. С писмо от <DATE ISO="20150824">24 август 2015 г.</DATE> ЕОБХ обяснява на жалбоподателя, че не е предвидено нотификаторът да прави допълнителни забележки в хода на процедурата за партньорска проверка и поради това не може да приеме искането за среща. Освен това в същото писмо той насочва вниманието на жалбоподателя към факта, че на следващ етап от процедурата Комисията ще го покани да изложи забележките си по неговото становище. В заключението си от <DATE ISO="20150827">27 август 2015 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>спорното заключение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>) ЕОБХ приема, че като се вземе предвид, че не е възможно да се определи хипотетичен праг на генотоксично канцерогенно вещество, „потенциалното излагане на PCA под формата на остатъчно вещество (тоест или за потребителите, или за работниците и [живеещите или преминаващите лица]) трябва да се счита за обезпокоително. В същия документ се споменава следното: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>друг въпрос също се счита от приоритетна проблемна област, когато поради липса на информация не е могло оценката на по-високо равнище да бъде завършена и когато направената на най-ниското равнище оценка не позволява да се заключи, че поне за един от представителните видове използване може да се очаква продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество, да няма никакво вредно въздействие върху здравето на човека или на животните или върху подпочвените води, нито каквото и да е неприемливо влияние върху околната среда<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Преди да публикува спорното заключение на интернет страницата си, ЕОБХ по своя инициатива приканва жалбоподателя в съответствие с член 63 от Регламент № 1107/2009 да посочи евентуални поверителни данни, съдържащи се в този документ. Жалбоподателят отговаря с писма от 4 и от <DATE ISO="20150911">11 септември 2015 г.</DATE>, като иска от ЕОБХ да потвърди дали има правомощието да постави спорното заключение на разположение на обществеността и при всяко положение да премахне някои пасажи от съображения за поверителност по силата на този член. По-конкретно той иска поверително третиране на имената на авторите на цитираните изследвания и доклади, корекцията на някои части, посочени като фактически грешки, и премахването на някои пасажи, които според него увреждат търговските му интереси, по-конкретно относно свойствата и постоянната наличност на дифлубензурон, или се основават на заключения със съмнително научно качество, спорът по които продължава, и по отношение на които на <DATE ISO="20150819">19 август 2015 г.</DATE> той е представил на ЕОБХ забележки, които не са били взети предвид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE> ЕОБХ уважава исканията, от една страна, за поверително третиране, като се заличат имената на авторите на посочените изследвания и доклади в съответствие с член 63, параграф 2, буква ж) от Регламент № 1107/2009, и от друга страна, за поправяне на някои фактически грешки. Той обаче отхвърля исканията на основание на параграф 1 от този член за премахване на пасажи, съдържащи данни, които могат да увредят търговските интереси на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В началото, като се позовава на член 38, параграф 1, на член 39, параграф 3 и на член 40 от Регламент № 178/2002, ЕОБХ посочва правната основа, която го оправомощава да постави спорните заключения на разположение на обществеността. След това той отговаря на твърденията на жалбоподателя за нарушение на правото му на защита и на правото му на изслушване. Във връзка с това той припомня, че на жалбоподателя е дадена възможност да вземе становище по доклада от юли 2014 г. и ще има възможност да се произнесе по крайното решение на Комисията. Накрая, относно искането на жалбоподателя да бъдат заличени пасажи, съдържащи информация, която може да накърни търговските му интереси, по същество той посочва, че само рискът по-голямата част от посочената информация да навреди на доброто име на жалбоподателя не е достатъчен, за да ѝ бъде придаден поверителен характер, като се вземе предвид задължението му да публикува информацията, която може да е от значение за общественото здраве.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151012">12 октомври 2015 г.</DATE> жалбоподателят иска от ЕОБХ да преразгледа решението, с което отхвърля искането му за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 относно спорното заключение. В подкрепа на това искане за преразглеждане той по-конкретно упреква ЕОБХ, че е действал в нарушение на Регламент № 178/2002. Според него от този регламент всъщност следвало, че становищата на ЕОБХ трябва да се отличават с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>високо научно качество<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Този орган обаче изготвил споменатото заключение въз основа на допълнението от юли 2015 г., а самото то се основавало на съмнителни научни данни и непълни данни. Жалбоподателят поддържа освен това, че като пренебрегнал съзнателно забележките му, ЕОБХ нарушил правото му на защита и не изпълнил задължението, което има въз основа на този регламент, да основе анализа си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>наличните научни доказателства<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Освен това според него нито едно надеждно доказателство не позволявало да се приеме, че дифлубензурон представлява риск за здравето на хората или на животните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE> ЕОБХ отхвърля окончателно исканията на жалбоподателя за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 относно спорното заключение (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>). Във връзка с твърденията за нарушение на жалбоподателя, изведени от нарушение на правото му на защита и на правото му на изслушване, той посочва, че е взел предвид данните и коментара, представени от жалбоподателя на <DATE ISO="20150820">20 август 2015 г.</DATE>, и че становището му относно тази информация е подробно изложено в приложение I към обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151211">11 декември 2015 г.</DATE> пълният текст на спорното заключение е публикуван на страницата на ЕОБХ в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Междувременно на <DATE ISO="20150909">9 септември 2015 г.</DATE> Комисията кани жалбоподателя да представи забележките си по спорното заключение до <DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE> В същото писмо тя посочва, че ако при преразглеждането на одобрението на дифлубензурон тя представи на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите ревизиран проект на доклад за изследване, жалбоподателят ще има възможност да представи писмени забележки по този въпрос. Жалбоподателят отговаря на <DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE> и забележките му са споделени с държавите членки в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151211">11 декември 2015 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същата дата, жалбоподателят иска като обезпечителна мярка да бъде допуснато спиране на изпълнението на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20151215">15 декември 2015 г.</DATE> председателят на Общия съд уважава искането за временно спиране на изпълнението на обжалваното решение и разпорежда на ЕОБХ да оттегли незабавно спорното заключение от сайта си в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>ЕОБХ изпълнява разпореждането същия ден. На <DATE ISO="20160107">7 януари 2016 г.</DATE> обаче в продължение на 5 минути и от <DATE ISO="20160113">13</DATE> до <DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE> в продължение на около 24 часа спорното заключение е достъпно в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE> председателят на Общия съд отхвърля подаденото от жалбоподателя искане за обезпечителни мерки, отменя определението си от <DATE ISO="20151215">15 декември 2015 г.</DATE> и не се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160304">4 март 2016 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Съда жалба срещу определението от <DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>С временно определение от <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE> Съдът уважава молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение и задължава ЕОБХ да не публикува спорното заключение, а ако вече го е публикувало, да го премахне от сайта си в интернет най-късно на <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE> в 17 часа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE> Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателят и го осъжда да заплати съдебните разноски за производството по жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160331">31 март 2016 г.</DATE> Комисията подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в подкрепа на исканията на ЕОБХ. Встъпването е допуснато с решение на председателя на четвърти състав на Общия съд от <DATE ISO="20160502">2 май 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Тъй като съставите на Общия съд са променени, с решение от <DATE ISO="20161006">6 октомври 2016 г.</DATE> настоящото дело е разпределено отново на четвърти състав и е определен нов съдия докладчик.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник на Общия съд да постави въпроси на жалбоподателя. Жалбоподателят отговаря в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171018">18 октомври 2017 г.</DATE> по собствена инициатива ЕОБХ депозира в секретариата на Общия съд становището си по поставените на жалбоподателя въпроси. Това становище е приложено към делото и предадено на жалбоподателя с решение на председателя на четвърти състав на Общия съд от <DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 г.</DATE> жалбоподателят депозира в секретариата на Общия съд отговор на становището на ЕОБХ от <DATE ISO="20171018">18 октомври 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20171129">29 ноември 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В съдебното заседание жалбоподателят депозира писмо от <DATE ISO="20150708">8 юли 2015 г.</DATE>, с което Комисията уважава искането на ЕОБХ от <DATE ISO="20150629">29 юни 2015 г.</DATE> за удължаване на срока за представяне на заключението по оценката на риска на активното вещество дифлубензурон в рамките на процедура по преразглеждане. Това писмо е приложено по делото в съдебното заседание и ЕОБХ и Комисията са поканени да се произнесат по допустимостта и основателността му. В съдебното заседание ЕОБХ заявява, че трябва да се приеме, че писмото на Комисията от <DATE ISO="20150708">8 юли 2015 г.</DATE> е недопустимо поради късното му представяне и при всяко положение, неотносимо. Комисията не взима становище по този въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска Общият съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕОБХ да заплати съдебните разноски за производството.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>ЕОБХ иска Общият съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли исканията на жалбоподателя,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да понесе, наред със собствените си съдебни разноски, и неговите съдебни разноски, направени в тази инстанция.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Комисията иска Общият съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно правния интерес</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В становището си от <DATE ISO="20171018">18 октомври 2017 г.</DATE> по въпросите, поставени на жалбоподателя в рамките на процесуално-организационните действия, ЕОБХ повдига въпроса за правния интерес на жалбоподателя с оглед на подготвителния характер на спорното заключение. Той твърди, че дори да се предположи, че жалбоподателят е имал правен интерес от жалбата, предмет на настоящото дело, след приемането на Регламент за изпълнение (EС) 2017/855 на Комисията от <DATE ISO="20170518">18 май 2017 година</DATE> за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="128" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2017">ОВ L 128, 2017 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>) и след подаването на жалба до Общия съд за оспорване на законосъобразността на този регламент за изпълнение (дело T‑476/17), правният интерес, ако изобщо е съществувал, е отпаднал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, ЕОБХ смята, че спорното заключение е подготвителна мярка в процедурата, въз основа на която е приет Регламент за изпълнение 2017/855, така че твърденията относно спазването на процесуалните изисквания в производството по преразглеждане и относно точността на преценката, направена от самата встъпила страна или от други органи, участващи в процедурата по разглеждане, можело да се изложат в производството по жалбата относно законосъобразността на този регламент за изпълнение, въз основа на която е образувано дело T‑476/17. От друга страна, той се пита как жалбоподателят би могъл евентуално да се ползва от отмяната на обжалваното решение. Според него отмяната на посоченото решение или премахването на спорното заключение от сайта му в интернет няма да позволят да се отстранят твърдените отрицателни последици от оповестяването им с оглед на квалификацията на дифлубензурон като носител на генотоксични и канцерогенни свойства в този регламент за изпълнение, който е в сила и достъпен за обществеността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В отговора си на становището на ЕОБХ с дата <DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 г.</DATE> жалбоподателят оспорва твърденията на ЕОБХ относно недопустимостта на жалбата поради липса на предмет. Той смята, че продължава да има интерес от отмяната на обжалваното решение, тъй като в настоящото производство по обжалване той смята да поиска публикуването на спорното заключение на ЕОБХ на сайта му в интернет със заличени пасажи. Според него по този начин той би могъл да предотврати последствията от оповестяването на спорното заключение на<?PAGE NO="13"?> ЕОБХ за продажбата на веществото като инсектицид за неядливи култури и евентуално да предяви иск за вреди. Той смята също, че жалбата по настоящото дело и подадената срещу Регламент за изпълнение 2017/855 жалба по дело T‑476/17 имат различен предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Този интерес трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mory и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑33/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:609">EU:C:2015:609</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>При това положение повдигнатото от ЕОБХ възражение за недопустимост може само да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо произнасяне по допустимостта както на становището на ЕОБХ относно поставените на жалбоподателя въпроси в рамките на процесуално-организационните действия (вж. т. 57 по-горе), така и на отговорите на жалбоподателя на това становище (вж. т. 58 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Наистина, когато подава жалбата в настоящото производство, жалбоподателят има правен интерес, тъй като отмяната на обжалваното решение е могла да бъде от полза за него, доколкото поради отхвърлянето с това решение на направеното от жалбоподателя искане на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 за поверително третиране на спорното заключение, се стига до публикуването на вариант на това заключение, съдържащ пасажи, за които жалбоподателят е поискал поверително третиране. При това положение при отмяна на посоченото решение жалбоподателят е можел например на първо време да постигне премахването на това заключение от сайта в интернет на ЕОБХ, а впоследствие публикуването му под форма, съобразена изцяло или отчасти с искането му за поверително третиране, което преди това е отхвърлено от ЕОБХ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Обратно на това, което твърди ЕОБХ, правният интерес на жалбоподателя не изчезва, от една страна, поради приемането на Регламент за изпълнение 2017/855, с който е разрешено използването на дифлубензурон като инсектицид само за неядливи култури, и от друга страна, поради подаването на жалбата, с която се оспорва законосъобразността на този регламент за изпълнение пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Всъщност обжалваното решение е акт, с който ЕОБХ отхвърля исканията на жалбоподателя за поверително третиране на спорното заключение на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009. Последиците на това решение продължават да се проявяват. Наистина, посоченото заключение продължава да е достъпно за обществеността. Впрочем жалбоподателят поддържа с основание, че може да запази правния си интерес от отмяна на посоченото решение, за да може съдът на Съюза да установи, че спрямо него е допусната незаконосъобразност, така че подобна констатация да може да послужи като основа на евентуален иск за обезщетение, за да бъдат поправени по подходящ начин вредите, които се твърди, че са причинени на доброто му име или на търговските му интереси с публикуването на спорното заключение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑457/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:683">EU:T:2014:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0137">137</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Нито приемането на Регламент за изпълнение 2017/855, нито резултатът от жалбата относно законосъобразността на този регламент за изпълнение по дело T‑476/17 биха могли да имат този полезен ефект за жалбоподателя, тъй като нямат никакво значение за отговора на въпроса<?PAGE NO="14"?> дали ЕОБХ е имал основание да отхвърли с обжалваното решение направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране на спорното заключение на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Безспорно, както посочва ЕОБХ, в Регламент за изпълнение 2017/855 има конкретно посочване на квалификацията на активното вещество дифлубензурон като носител на генотоксични и канцерогенни свойства, квалификация, която съвпада с посочената в спорното заключение. Вярно е също, че до тази констатация е даден достъп на обществеността чрез публикуването на споменатия регламент за изпълнение. Все пак само това обстоятелство не позволява да се приеме, че са премахнати твърдените отрицателни последици от оповестяването на това заключение. Наистина, налага се изводът, че жалбата в настоящото производство и жалбата за законосъобразността на този Регламент за изпълнение имат различен предмет и затова трябва да се преценяват самостоятелно, след като бъдат разгледани по различен начин. В настоящия случай жалбоподателят твърди, че оповестяването на информацията, въз основа на която ЕОБХ приема заключението си, засяга търговските му интереси. Въпросът, повдигнат в жалбата за законосъобразността на същия регламент за изпълнение, е дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че активното вещество е носител на генотоксични и канцерогенни свойства. При това положение е без значение и припокриването на доводите на жалбоподателя в жалбата в настоящото производство и в жалбата относно законосъобразността на въпросния регламент за изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че в настоящия случай жалбоподателят продължава да има правен интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Жалбоподателят повдига пет основания в подкрепа на жалбата си. Първата част от първото основание е изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел обжалваното решение без подходяща правна основа, а втората част на това основание е изведена от нарушение на Регламент № 1107/2009 и на основното право на опазване на професионалната тайна и на член 38 и член 40, параграф 3 от Регламент № 178/2002. Второто основание е изведено, от една страна, от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел акт относно класификацията на химични вещества, която била от компетентността на Европейската агенция по химикалите (ECHA), и от друга страна, от явна грешка в преценката, тъй като ЕОБХ основал спорното заключение на непълна информация, без да вземе предвид забележките на жалбоподателя. Третото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация. Четвъртото основание е изведено от нарушение от страна на ЕОБХ на задълженията, възложени му с Регламент № 178/2002. Петото основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията предизвикала у жалбоподателя оправдани правни очаквания, че забележките му ще бъдат взети предвид преди публикуването на спорното заключение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първата част от първото основание, изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Жалбоподателят смята, че като приема обжалваното решение и публикува спорното заключение, ЕОБХ злоупотребява с власт. Според него, ако съществува правна основа за оправомощаването на ЕОБХ да публикува заключенията си в рамките на първоначално оценяване, не съществува никаква правна основа за оправомощаването му да публикува заключенията, приети в процедура по преразглеждане, провеждана на основание член 21 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>ЕОБХ оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че в член 21 от Регламент № 1107/2009, където е регламентирана процедурата по преразглеждане на активно вещество, в рамките на която ЕОБХ приема спорното заключение, не е уточнено дали, нито как, становище на ЕОБХ, прието в рамките на такава процедура по преразглеждане, трябва да бъде оповестено. Член 12 от същия регламент, в който е уредено първоначалното оценяване на активно вещество, обаче предвижда изрично задължението на ЕОБХ да предоставя достъп на обществеността до заключенията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>При това положение следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, като предвижда изрично, че ЕОБХ е длъжен да предоставя достъп на обществеността до заключенията си, приети в рамките на първоначално оценяване на активно вещество, законодателят на Съюза е искал да изключи публикуването на становищата на ЕОБХ, приети в рамките на процедура по преразглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831117">17 ноември 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck</NAME.CASE>, <NO.CASE>292/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:335">EU:C:1983:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и всички разпоредби на правото на Съюза (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821006">6 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cilfit и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>283/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:335">EU:C:1982:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051006">6 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑22/02 и T‑23/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:349">EU:T:2005:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че както посочва ЕОБХ в обжалваното решение, в Регламенти № 1107/2009 и № 178/2002 няма нито една разпоредба, която да забранява изрично на ЕОБХ да публикува становищата си, приети в рамките на процедура по преразглеждане. Налага се освен това констатацията, че нищо в тези регламенти не подсказва, че законодателят на Съюза е искал да забрани на ЕОБХ да предоставя достъп на обществеността до такива становища. Такава забрана не може да се изведе и само от липсата на задължение за предоставяне на достъп до такива становища в текста на член 21 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Напротив, при съвместния прочит на Регламенти № 1107/2009 и № 178/2002 се установява, че на ЕОБХ са наложени изисквания за прозрачност, които по принцип предполагат обществеността да бъде информирана за резултатите от действията му и следователно да може да има достъп до становищата му, приети в рамките на процедура по преразглеждане. Както посочва ЕОБХ в писмото си от <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, именно въз основа на тези разпоредби той е компетентен да публикува такива становища. Така член 38 от Регламент № 178/2002, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, предвижда, че ЕОБХ гарантира, че дейността му се извършва при висока степен на прозрачност. По-конкретно от член 38, параграф 1, буква б) и от член 40, параграф 2 и параграф 3, втора алинея от този регламент следва, че становищата на ЕОБХ по принцип се съобщават на обществеността. Член 39, параграф 3 от същия регламент предвижда, че заключенията от научните становища на ЕОБХ относно предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни. Що се отнася по-специално до пускането на пазара на продукти за растителна защита, член 63 от Регламент № 1107/2009, единствена разпоредба в главата от този регламент, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Обществен достъп до информация<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, предвижда именно че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>[л]ице, което поиска подадената съгласно настоящия регламент информация да е с поверителен характер, представя проверимо доказателство, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси или защитата на личния му живот и неприкосновеност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. От тълкуването на тази разпоредба a contrario следва, че поверителното третиране на такава информация е изключението, докато достъпът на обществеността до тази информация е правилото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Поради това не може да се упреква ЕОБХ за това, че в обжалваното решение приема, че компетентността му да публикува спорното заключение се основава именно на съвместния прочит на членове 38—40 от Регламент № 178/2002 и на член 63 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Доводите на жалбоподателя не могат да поставят под съмнение този извод.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Затова не е основателен доводът на жалбоподателя, че възможността за ЕОБХ да си дава право да публикува, независимо че това право не е изрично предвидено в приложимото вторично законодателство, така че икономическите оператори да не могат непременно да бъдат в състояние да знаят дали ще имат право да искат поверително третиране, противоречи на правната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в случая е безспорно, че преди да публикува спорното заключение, ЕОБХ е поканил жалбоподателя да представи и да мотивира исканията си за поверителност (вж. т. 39 по-горе). Поради това жалбоподателят не може да упреква ЕОБХ за това, че не е знаел, че е имал право да поиска поверително третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли първата част от първото основание, изведена от липсата на правна основа за публикуването на становището на ЕОБХ, предвидено в член 21, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втората част от първото основание, разгледана съвместно с основания от второ до пето</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Уместно е втората част от първото основание, изведена от нарушение на Регламент № 1107/2009 и на основното право на опазване на професионалната тайна, както и на член 38 и член 40, параграф 3 от Регламент № 178/2002, да се разгледа заедно с второто основание, изведено от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ, тъй като той приел акт относно класификацията на химични вещества, от явна грешка в преценката, тъй като ЕОБХ основал спорното заключение на непълна информация, без да вземе предвид забележките на жалбоподателя, с третото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя и на принципа на добра администрация, с четвъртото основание, изведено от нарушение от страна на ЕОБХ на задълженията, възложени му с Регламент № 178/2002, и петото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Всъщност с тази част и с тези основания жалбоподателят по същество изтъква, че спорното заключение, публикувано след приемането на обжалваното решение, се основава на оценка на активното вещество дифлубензурон, неправилна от процедурна и научна гледна точка и опорочена от нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя и на оправданите му правни очаквания. При това положение публикуването на спорното заключение водело до разкриване на обществеността на фалшива или грешна информация относно свойствата на продуктите на жалбоподателя и до лишаване на третите лица от пълна и проведена при спазване на състезателното начало оценка на веществото дифлубензурон и неговия метаболит, и по този начин увреждало търговските интереси и доброто име на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>С втората част от първото основание и с основания от второ до пето жалбоподателят по същество иска от Общия съд да приеме за установено, че публикуването на спорното заключение уврежда търговските му интереси и доброто му име, от една страна, поради съдържащата се в него грешна от научна гледна точка оценка на активното вещество дифлубензурон, и от друга страна, поради незачитането на правото на защита, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение. По този начин жалбоподателят се опитва точно да постигне осъществяването от Общия съд на контрол за законосъобразност на посоченото заключение и за спазването на някои процесуални гаранции при приемането му и да заобиколи приложимите норми за допустимост.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че само по себе си спорното заключение се вписва в посочената в член 21 от Регламент № 1107/2009 процедура по преразглеждане. Тази процедура приключва с приемането на решение на Комисията да остави, да оттегли или да промени съответното активно вещество. Следователно заключение на ЕОБХ като разглежданото не изразява окончателното становище относно това активно вещество в рамките на преразглеждането. Само Комисията е компетентна да вземе окончателно решение по този въпрос. Наистина, от прочита на член 21 от Регламент № 1107/2009 не се установява Комисията да е длъжна да възприема становищата на ЕОБХ. При това положение трябва да се счита, че това заключение представлява подготвителен акт, който не подлежи на контрол от страна на Общия съд, грешките в това заключение, дори наличието на злоупотреба с власт или на нарушение на процесуални гаранции, които го опорочават, могат евентуално да бъдат предмет на жалба срещу решение на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>От това следва, че втората част от първото основание и основания от второ до пето трябва да се отхвърлят като недопустими, доколкото жалбоподателят иска от Общия съд да контролира законосъобразността на спорното заключение и спазването на някои процесуални гаранции при приемането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Все пак, доколкото жалбоподателят във втората част от първото основание поддържа също че обжалваното решение, с което ЕОБХ отхвърля искането му за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 по отношение на спорното заключение, е опорочено от нарушение на тази разпоредба, следва да се провери дали тази разпоредба е приложима и ако това е така, дали в случая е била нарушена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на член 63 от Регламент № 1107/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>ЕОБХ счита, че член 63 от Регламент № 1107/2009, който се отклонява от правилото за предоставяне на обществеността на информацията в рамките на този регламент, се прилага само по отношение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>подадената съгласно настоящия регламент информация<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Следователно тази разпоредба не допуска искания за поверителност относно представена от ЕОБХ информация, каквото е спорното заключение. В подкрепа на становището на ЕОБХ встъпилата страна допълва, че целта на параграф 1 от посочената разпоредба не е научните изводи, до които е стигнал ЕОБХ, основавайки се на данните или на другата представена информация, да бъдат недостъпни за обществеността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва предложеното от ЕОБХ и от встъпилата страна тълкуване на член 63 от Регламент № 1107/2009. Според него правилно буквално тълкуване показвало, че тази разпоредба се отнася до всяка информация, независимо дали е представена от жалбоподателя. Той допълва, че информацията, за която в случая е поискано поверително третиране и е отбелязана с жълто в документа, който е представил на ЕОБХ на <DATE ISO="20150904">4 септември 2015 г.</DATE>, е представена от него и се основава на тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Що се отнася до довода на ЕОБХ, че въз основа на член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 поверително третиране може да се иска само за представената от жалбоподателя информация, следва да се припомни, че според тази разпоредба поверително третиране може да се иска за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>подадената съгласно настоящия регламент информация<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Налага се обаче да се отбележи, че от сравнителния преглед на текстовете на различните езици на тази разпоредба се установява, че между тях има съществени различия. Така, по-конкретно от текстовете на италиански и испански език се подразбира, че само лицето, което е представило информация, може да иска поверителното ѝ третиране, докато в текстовете на английски, френски и немски език не се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>подадената съгласно настоящия регламент информация<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> трябва задължително да е представена от лицето, което иска поверителното ѝ третиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Според съдебната практика при наличие на различия в текстовете на отделните езици съдът на Съюза не може да се основава само на буквално тълкуване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hedqvist</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑264/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:718">EU:C:2015:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Напротив, той трябва да тълкува тази разпоредба в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120322">22 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Génesis</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑190/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:157">EU:C:2012:157</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>В това отношение от съображение 41 от Регламент № 1107/2009 се установява, че този регламент изяснява разпоредбите относно достъпа до информация, която се съдържа в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>съхранявани<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> от държавите членки, от Комисията и от ЕОБХ документи, и поверителността на същите документи. Както беше посочено по-горе в точка 82, член 63 от Регламент № 1107/2009 е единствената разпоредба в главата от този регламент, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Обществен достъп до информация<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. При това положение посочената разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съображение 41 от Регламент № 1107/2009, от което не се установява законодателят на Съюза да е искал да ограничи искане за поверително третиране на информация само до информацията, представена от лицето, което иска поверително третиране. Това тълкуване следва и от член 39, параграф 1 от Регламент № 178/2002, който е общата разпоредба, предвиждаща ограничаване на достъпа на обществеността до информацията, с която разполага ЕОБХ, и според него ЕОБХ не разгласява пред трети страни <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>получената от него поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Следва освен това да се отбележи, че целта на член 63 от Регламент № 1107/2009 е да бъдат защитени търговските интереси, личният живот и неприкосновеност на лицето, което иска поверително третиране на подадената съгласно този регламент информация. Впрочем не може да се изключи възможността тези интереси да бъдат накърнени от оповестяването на информация, представена от лице, различно от това, което иска поверително третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Безспорно, както посочва ЕОБХ, поверителното третиране на подадената съгласно Регламент № 1107/2009 информация е изключението, докато достъпът на обществеността до тази информация е правилото. Този довод обаче се отнася до обстоятелството, че поверителното третиране на такава информация е дерогация, а не до установяването на лицата, които могат да искат поверително третиране. Следователно от това не може да се направи извод, че лице може да иска поверително третиране само на представената от него информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Поради това следва да се отхвърли като неоснователен доводът на ЕОБХ, че жалбоподателят може да твърди само че има опасност оповестяването на информацията, подадена от него на ЕОБХ, да накърни търговските му интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Също и доводът на ЕОБХ и на встъпилата страна, че спорното заключение не може да представлява подадена съгласно Регламент № 1107/2009 информация, не може да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Наистина, от една страна, оценка на активно вещество от ЕОБХ по принцип се основава на представената на този орган информация. В настоящия случай от дадения от Комисията мандат на ЕОБХ в рамките на процедурата по преразглеждане на дифлубензурон, се установява, че Комисията иска от ЕОБХ да организира партньорска проверка на данните, представени преди това от жалбоподателя, както и на оценката на тези данни от държавата членка докладчик относно възможното излагане на метаболита като остатъчно вещество и оценката на потенциалната токсикологична значимост. От това следва, че спорното заключение, прието въз основа на този мандат, се основава на информация, представена от жалбоподателя и от държавата членка докладчик. Поради това не може да се счита, че съдържащата се в това заключение оценка е изолирана от информацията, на която се основава. Освен това ЕОБХ и встъпилата страна не оспорват факта, че както твърди жалбоподателят, оценката, представена в спорното заключение от ЕОБХ, се основава главно на оценката на държавата членка докладчик.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>От друга страна, както се установява от съображение 41 от Регламент № 1107/2009, правилото относно поверителността се прилага по отношение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>съхранявани от [компетентните] органи документи<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Като се има предвид, че представената от ЕОБХ оценка се съхранява от него, и при липсата на какъвто и да е друг довод Общият съд не вижда никаква причина да счете, че правилото за поверителност не би могло да се приложи и по отношение на такава оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че Регламент № 1107/2009 се прилага по отношение на информацията, за която жалбоподателят е поискал поверително третиране.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По твърдяното нарушение на съдържащото се в член 63 от Регламент № 1107/2009 правило за поверителност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Жалбоподателят посочва, че ЕОБХ е нарушил член 63 от Регламент № 1107/2009, тъй като е публикувал спорното заключение. Той смята, че публикуването на това заключение уврежда търговските му интереси и доброто му име, от една страна, поради съдържащата се в него грешна от научно гледище оценка на активното вещество дифлубензурон, и от друга страна, поради незачитането на правото му на защита, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>ЕОБХ възразява, че обосноваността на спорното заключение и отражението му върху процедурата по преразглеждане на основание член 21 от Регламент № 1107/2009 са без значение от гледна точка на обжалваното решение, с което той само отхвърля направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 по отношение на посоченото заключение. Той посочва също, че оповестяването на съдържащата се в това заключение информация не засяга търговските интереси на жалбоподателя. Според него преди това оповестяване репутацията на активното вещество дифлубензурон вече била компрометирана от Директива 2010/39, от заключението на ЕОБХ от 2012 г. и от решението на Комисията, въз основа на което започва преразглеждането на това вещество на основание член 21 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>ЕОБХ твърди също, че е трябвало спорното заключение да бъде поставено на разположение на обществеността в интерес на опазването на общественото здраве. В подкрепа на доводите си той се позовава на писмото си от <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, в което вече обяснил на жалбоподателя наличието на императивни съображения от обществен интерес, по силата на които следвало обществеността и заинтересованите страни да бъдат информирани за риска, който представлява въпросното вещество за работниците, намиращите се на място лица или жителите и потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се отбележи, че член 63 от Регламент № 1107/2009 не определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>търговски интереси<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> и не се ограничава до вида информация, която е посочена в параграф 2 от него и се счита a priori, че засяга тези интереси, така че може да се прилага по отношение на множество видове информация, като единственият критерий е лицето, което иска поверителното третиране, да представи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>проверимо доказателство<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, за да покаже, че оповестяването на информацията би могло да накърни търговските му интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Както обаче посочва ЕОБХ, сама по себе си неточността на информацията не е релевантен критерий за определяне дали оповестяването на тази информация може да накърни търговските интереси. Наистина този въпрос е различен от въпроса за точността на информацията. Информацията може да е точна и все пак да накърни търговските интереси на лицето поради оповестяването ѝ. Обратно, оповестяването на фалшива информация не накърнява непременно тези интереси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяното незачитане на правото на защита на жалбоподателя, на принципа на добра администрация и на принципа на защита на оправданите правни очаквания при приемането на спорното заключение, следва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не обяснява как сами по себе си тези евентуални процедурни нарушения могат да бъдат доказателство за накърняване на неговите търговски интереси поради публикуването на спорното заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Поради това неправилното от научна гледна точка спорно заключение, от една страна и незачитането на правото на защита на жалбоподателя, на принципа на добра администрация и на принципа на оправданите правни очаквания при приемането на това заключение, от друга страна, сами по себе си не представляват релевантни критерии от гледна точка на член 63 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Поканен в рамките на процесуално-организационните действия да уточни доказателствата по делото, на които се основава твърдението му, че публикуването на спорното заключение е или е могло да накърни търговските му интереси, жалбоподателят уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>проверими доказателства<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> се намират в съдържанието на писмата, изпратени от него или за негова сметка, приложени в приложения A.7 и A.9 към жалбата, и в доклада към спорното заключение, приложен в приложение C.2 към репликата, където информацията, чието оповестяване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>би могло да накърни<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> интересите му, била оцветена в жълто.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>В това отношение, що се касае до приложение A.7, следва да се припомни, че по силата на член 21 от Статута на Съда на ЕС и на член 76, буква г) от Процедурния правилник фактическите и правните елементи, на които се основава жалбата, трябва поне в резюме да се установяват от самия текст на жалбата. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други, макар и приложени към исковата молба или жалбата документи не може за заличи липсата на основни елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070917">17 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microsoft/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑201/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:289">EU:T:2007:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Не е задача на Общия съд да издирва и открива в приложенията релевантните доводи в подкрепа на жалбата и при положение че това препращане не посочва точно кои от съдържащите се в тези приложения документи подкрепят твърденията на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070917">17 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microsoft/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑201/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:289">EU:T:2007:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Жалбоподателят обаче изобщо не обяснява как приложение A.7, в което се намират забележките му от <DATE ISO="20150819">19 август 2015 г.</DATE>, представени служебно относно допълнението от юли 2015 г., би могло да докаже накърняване на търговските му интереси, нито посочва пасажите от това приложение, въз основа на които може да се установи такова накърняване, при положение че от пръв поглед не личи този документ от 29 страници да представлява доказателство за това. Ето защо само препращането към приложение A.7 няма да бъде взето предвид от Общия съд, когато проверява дали са накърнени търговските интереси на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Колкото до приложения A.9 и C.2, които би трябвало да се разглеждат заедно, доколкото приложеното в приложение A.9 писмо (отговорът на жалбоподателя на поканата на ЕОБХ да посочи евентуална поверителна информация) се отнася до съдържащ се в приложение C.2 документ (текстът на спорното заключение, оцветен в жълто), налага се изводът, че съдържащата се в тях информация не позволява да се установят конкретни документи, въз основа на които може да се докаже евентуално накърняване на търговските интереси на жалбоподателя по смисъла на член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009. Наистина, като твърди, че частите от посоченото заключение, оцветени в жълто, накърняват непоправимо<?PAGE NO="21"?> доброто име на неговите продукти и следователно и неговите търговски интереси, жалбоподателят само оспорва обосноваността на това заключение и зачитането на някои процесуални гаранции при приемането му. В точка 90 по-горе обаче беше прието, че въпросното заключение трябва да се счита за подготвителен акт, който не подлежи на контрол от страна на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Поканен отново в съдебното заседание да уточни частите от преписката, с които цели да обясни и докаже връзката между качеството на информацията и евентуалното накърняване на търговските му интереси, жалбоподателят обяснява, че последиците от квалифицирането на продукт като генотоксичен могат да бъдат, първо, селскостопанските производители да не искат да го използват в бъдеще, второ, други органи по света да се основат на тази квалификация, за да откажат разрешения, трето, неправителствени организации да използват оповестената информация, като публикуват свои собствени статии и по този начин разпространят информация, за която се твърди, че е невярна, и четвърто, разрешението за продукта да бъде ограничено в окончателното решение, както фактически се получило с дифлубензурон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Нито едно от изложените по-горе в точка 117 твърдения обаче не е релевантно, за да постави под въпрос изложеното по-горе в точка 109 съображение, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>сама по себе си неточността на информацията не е релевантен критерий за определяне дали оповестяването на тази информация може да накърни търговските интереси<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди освен това, че генотоксичният характер на дифлубензурон разкрива на обществеността някои свойства на продукта и оповестяването му трябва да се счита за равностойно на това на данните относно състава на активното вещество или на спецификацията на онечистванията, изброени в списъка в член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Вярно е, че спецификацията на онечистванията на активното вещество се споменава сред примерите в неизчерпателния списък в член 63, параграф 2 от Регламент № 1107/2009, за които по принцип се счита, че накърняват защитата на търговските интереси. По-точно спецификацията като онечиствания на активното вещество е посочена в параграф 2, буква б). В тази разпоредба обаче има едно изключение, според което от тази закрила се изключват онечистванията, за които се счита, че са от токсикологично значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Освен това в случая се прилага предвиденото в член 63, параграф 2, буква б) от Регламент № 1107/2009 изключение. Наистина, от мандата, даден от Комисията на ЕОБХ в рамките на процедурата по преразглеждане на дифлубензурон, се установява, че Комисията е поискала от ЕОБХ да организира партньорска проверка на данните, представени преди това от жалбоподателя, и на оценката на тези данни от държавата членка докладчик относно потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество и относно потенциалната токсикологична релевантност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>В писмото си от <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, което трябва да се чете заедно с обжалваното решение, прието в отговор на писмото на жалбоподателя от <DATE ISO="20151012">12 октомври 2015 г.</DATE>, в което се оспорва това от 8 октомври с.г., ЕОБХ отбелязва, че Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните е стигнал до извода, че евентуално излагане на PCA под формата на остатъчно вещество трябва да се счита a priori за обезпокоително с оглед на това, че не е възможно да се определи праг за генотоксичен канцероген. Както посочва ЕОБХ, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, генотоксичността може да предизвика ракови заболявания, но може да увреди и генома на зародишните клетки и да доведе до малформации и токсичност за развитието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>При това положение не може да се отрече, че разглежданите онечиствания са важни от токсикологична гледна точка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Жалбоподателят посочва също, че целта на член 63 от Регламент № 1107/2009 е постигането на равновесие между, от една страна, гаранцията за правилно оценяване на рисковете, осигурена отчасти от прозрачността на процедурата за проверка на веществото, и от друга страна, опазването на професионалната тайна. В това отношение той се позовава на съдебната практика, според която, когато публикацията може да оповести професионална тайна, тя трябва да се осигури само ако има опасност липсата на оповестяване да нанесе незабавно вреда на човешкото здраве или на околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>В този контекст следва да се припомни, че за да попадне информация поради естеството си в сферата на професионалната тайна, е необходимо, първо, да е известна само на ограничен кръг от лица. На следващо място, трябва да става въпрос за информация, чието разкриване може да причини сериозна вреда на лицето, което я е предоставило, или на трети лица. На последно място, е необходимо интересите, които могат да бъдат увредени чрез разкриването на информация, обективно да заслужават да бъдат защитени. Преценката на поверителния характер на дадена информация изисква също така да се съпоставят законните интереси, които се противопоставят на оповестяването, и общият интерес, който изисква дейността на институциите на Съюза да се провежда при най-пълно спазване на принципа за откритост (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060530">30 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Austria Creditanstalt/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑198/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:136">EU:T:2006:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>Както посочват ЕОБХ и Комисията, трябва да се вземе предвид фактът, че в хода на оценката на потвърждаващите данни, представени от жалбоподателя през юни 2011 г. (вж. т. 28—30 по-горе), заключението относно генотоксичния потенциал на метаболита PCA е направено още през август 2012 г. и е разкрито на обществеността през септември 2012 г. Всъщност в това заключение, одобрено на <DATE ISO="20120822">22 август 2012 г.</DATE> и публикувано на <DATE ISO="20120907">7 септември 2012 г.</DATE>, ЕОБХ заключава, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>въз основа на представените от [жалбоподателя] изследвания на генотоксичността, тежестта на доказателствата подсказва, че PCA [е] генотоксичен агент in vivo<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>потенциалното излагане на метаболита като остатъчно вещество, за потребителите, живущите и преминаващите лица и работниците трябва да се счита a priori за обезпокоително, доколкото не е възможно да се предположи съществуването на праг за генотоксичен канцероген<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>От това следва, че твърдението, че PCA е генотоксичен агент in vivo, е станало обществено достояние още през септември 2012 г. Така че тази информация е била известна не само на ограничен кръг лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Поради това, тъй като първото от трите кумулативни условия, описани по-горе в точка 125, не е налице, следва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от незачитане на професионалната тайна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде оспорен с довода на жалбоподателя, че има различия между заключението на ЕОБХ от <DATE ISO="20120822">22 август 2012 г.</DATE> и спорното заключение относно окончателния характер на предизвиканото безпокойство. Наистина, дори да се предположи, че такива различия съществуват, те не се отразяват на констатацията, че PCA като генотоксичен агент in vivo става обществено достояние още през септември 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че жалбоподателят не представя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>проверимо доказателство<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, установяващо, че оповестяването на спорното заключение би могло да засегне търговските му интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>От друга страна, в подкрепа на отхвърлянето на исканията на жалбоподателя за поверително третиране, ЕОБХ се позовава на член 39, параграф 3 от Регламент № 178/2002, в който се предвижда, че заключенията от научните становища на ЕОБХ във връзка с предвидимите въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни. В това отношение той отбелязва, че в спорното заключение е установено отрицателното въздействие<?PAGE NO="23"?> върху здравето от използването на метаболита PCA за потребителите, работниците, живеещите или преминаващите лица. От тези доводи следва основателно, че ЕОБХ не е могъл да предостави поверително третиране на пасажите от посоченото заключение относно предвидимото отражение върху здравето на спорното активно вещество. Следователно ЕОБХ има основание да се позове на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>При всяко положение жалбоподателят не установява, че като отговаря на исканията му за поверително третиране на спорното заключение, ЕОБХ допуска явна грешка в преценката при съпоставянето на засегнатите интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в член 168, параграф 1 ДФЕС се посочва, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Закрилата на общественото здраве има по-голямо значение от икономическите съображения, така че може да оправдае негативните, дори значителни за някои оператори икономически последици (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960712">12 юли 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑180/96 R</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:308">EU:C:1996:308</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020911">11 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfizer Animal Health/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑13/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:209">EU:T:2002:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0456">456</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0457">457</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>От писмото на ЕОБХ от <DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, изпратено в отговор на исканията за конфиденциалност на жалбоподателя от 4 и от <DATE ISO="20150911">11 септември 2015 г.</DATE>, обаче е видно, че в спорното заключение е установено отрицателните последици от използването на метаболита PCA за здравето на потребителите, работниците и живеещите или преминаващите лица. Това становище се потвърждава в обжалваното решение, което е прието в отговор на писмото на жалбоподателя от <DATE ISO="20151012">12 октомври 2015 г.</DATE>, с което оспорва писмото на ЕОБХ от 8 октомври с.г. Наистина ЕОБХ приема, че решението на Комисията за започване на преразглеждане на активното вещество дифлубензурон ясно показва наличието на риск, за който вече е сигнализирал ЕОБХ в заключението си от 2012 г., и е потвърден от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните в ревизирания му доклад от <DATE ISO="20130716">16 юли 2013 г.</DATE> В този контекст на основание на прочита на член 4 във връзка с член 21, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 ЕОБХ припомня, че установяването на силно безпокойство поради наличието на риск за здравето на хората или на животните е основното условие за започване на преразглеждането на одобрение на активно вещество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>При тези обстоятелства не може ЕОБХ да бъде упрекван за това, че оповестява спорното заключение в интерес на закрилата на общественото здраве, като по този начин дава предимство на изискванията, свързани със закрилата на тези интереси пред икономическите интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Писмото на Комисията от <DATE ISO="20150708">8 юли 2015 г.</DATE>, депозирано от жалбоподателя в съдебното заседание, не може да промени този извод. Всъщност, дори ако трябва да се приеме, че това писмо е допустимо, ще трябва да се счита, че то се отнася само до процедурен аспект на преразглеждането на активното вещество дифлубензурон, а именно до продължаването до <DATE ISO="20150828">28 август 2015 г.</DATE> на дадения на ЕОБХ срок за представяне на заключението му за това вещество. Освен това само по себе си това писмо се отнася до процедурата по преразглеждане, чиято законосъобразност не е предмет на настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че ЕОБХ е нарушил правилото за поверителност в член 63 от Регламент № 1107/2009. Ето защо следва да се отхвърли втората част от първото основание, разгледана заедно с основания от второ до пето, и жалбата да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="24"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от ЕОБХ в настоящото производство по обжалване и в производството по молбата за допускане на обезпечение, в съответствие с искането на ЕОБХ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>В приложение на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Arysta LifeScience Netherlands BV понася собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в настоящото производство по обжалване и в производството по молбата за допускане на обезпечение.</HT> </TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски.</HT> </TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Reine</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20181214">14 декември 2018 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><?PAGE NO="25"?><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба на Европейския съюз относно процедурата по оценяване и одобрение на продуктите за растителна защита и на техните активни вещества в Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 91/414/ЕИО</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Регламент (ЕО) № 1490/2002</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Регламент № 1107/2009</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба на Съюза относно активното вещество дифлубензурон</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба на Съюза относно публикуването на заключенията на ЕОБХ и поверителното им третиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Регламент № 178/2002</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Регламент № 1107/2009</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелствата по спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производството и исканията на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Относно правния интерес</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По същество</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По първата част от първото основание, изведена от злоупотреба с власт от страна на ЕОБХ</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По втората част от първото основание, разгледана съвместно с основания от второ до пето</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни бележки</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По приложимостта на член 63 от Регламент № 1107/2009</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По твърдяното нарушение на съдържащото се в член 63 от Регламент № 1107/2009 правило за поверителност</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>