<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑617/13 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CC0617</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:487">EU:C:2015:487</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА N. JÄÄSKINEN — ДЕЛО C‑617/13 P</P><P>REPSOL LUBRICANTES Y ESPECIALIDADES И ДР./КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Jääskinen</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150716">16 юли 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑617/13 P</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Repsol Lubricantes y Especialidades, SA (по-рано Repsol Lubricantes YPF y Especialidades, SA)</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Repsol Petróleo, SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Repsol, SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Испански пазар на битум за пътни настилки</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>неизвестни преди това<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> факти по смисъла на точка 23, последна алинея от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Със своята жалба Repsol Lubricantes y Especialidades, SA, Repsol Petróleo, SA и Repsol, SA (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Repsol и др.<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) искат от Съда да отмени решение Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия (T‑496/07, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:464">EU:T:2013:464</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2007) 4441 окончателен на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <DATE ISO="20071003">3 октомври 2007 година</DATE> относно производство съгласно член 81 [ЕО] (преписка COMP/387.10 — Битум (Испания).</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), както и предявеното от тях при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената им глоба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Във всеки случай припомням, че настоящото дело е част от група жалби, предявени пред Съда срещу решенията на Общия съд, свързани със спорното решение. Заключението ми по дело C‑603/13P, GALP Energía España, което е едно от тях, ще бъде представено на <DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съгласно искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализ на второто основание на жалбата, което по същество повдига въпрос, свързан с тълкуването на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела във връзка с картели в редакцията му от 2002 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела във връзка с картели (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="045" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2015">ОВ C 45, стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна рамка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В раздел Б от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Намаляване на размeра на глобата<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, точка 23 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>В приеманото в края на административното производство окончателно решение Комисията определя:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дали доказателствата, представени от дадено предприятие, са със съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>степента на намаляване на глобата на предприятието […].</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>При определяне размера на намалението във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид времето, по което са предоставени доказателствата, отговарящи на условието по точка 21, както и степента, в която те представляват добавена стойност. Тя може също така да вземе предвид степента и продължителността на сътрудничество от предприятието след предоставяне на доказателствата.</P><P>Освен това, ако дадено предприятие предостави доказателства за факти, неизвестни преди това на Комисията, които имат пряко отношение към тежестта или продължителността на предполагаемия картел, Комисията не взема тези факти предвид при определянето на размера на глобата, която ще бъде наложена на представилото доказателствата предприятие<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> [неофициален превод].</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Предхождащите спора обстоятелства са изложени в точки 1—91 от съответното обжалвано съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Доколкото е необходимо, достатъчно е да се припомни, че на <DATE ISO="20020620">20 юни 2002 г.</DATE> British Petroleum (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>BP<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) подава на основание на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. заявление за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, отнасящо се до всички противоречащи на член 101 от ДФЕС споразумения на пазара на проникващ битум в Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Останалите засегнати страни, освен BP, са предприятията Productos Asfalticos, SA, Nynäs Petroleo SA и Galp Energia Espagna SA.</P></NOTE>. На <DATE ISO="20040331">31 март 2004 г.</DATE> Repsol и др. подават заявление за намаляване на глобата на основание на същото известие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071003">3 октомври 2007 г.</DATE> Комисията приема спорното решение. След като установява, че BP е изпълнило условията, предвидени в точка 11 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., Комисията му признава право на освобождаване от глобата, която в противен случай е трябвало да му бъде наложена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Тези условия са свързани със сътрудничество с Комисията, с преустановяване на участието в нарушението и липса на предприети стъпки за принуждаване на други предприятия да участват в нарушението (съображение 573 от спорното решение).</P></NOTE>. Що се отнася до искането на Repsol и др. Комисията прилага за тези дружества намаление от 40 % върху глобата, която в противен случай е трябвало да им бъде наложена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. съображение 580 от спорното решение.</P></NOTE>. В резултат на това Repsol и др. са обявени за солидарно отговорни за заплащането на глоба от <FT TYPE="NUMBER">80496000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>С жалба, подадена до Първоинстанционния съд между <DATE ISO="20071218">18</DATE> и <DATE ISO="20071220">20 декември 2007 г.</DATE>, Repsol и др. оспорват съдържанието на спорното решение и искат неговата частична или пълна отмяна. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло осемте основания, представени в подкрепа на исканията за отмяна и изменение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Съда на <DATE ISO="20131127">27 ноември 2013 г.</DATE>, Repsol и др. искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и спорното решение; да намали размера на глобата; да установи, че продължителността на съдебното производство пред Общия съд е прекомерна и необоснована, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди Repsol и др. да заплатят всички съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Страните излагат писмено становищата си пред Съда, който ги изслушва в съдебното заседание от <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По второто основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>С второто основание на жалбата си Repsol и др. упрекват Общия съд, че в точки 339—349 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил тълкуването и използването от Комисията на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>факти, неизвестни преди това<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. Всъщност в тази точка не ставало въпрос за обикновено физическо притежаване на документи, а се изисквало отчитането на отделен критерий, квалифициран от Repsol и др. като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>познавателен критерий<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Repsol и др. подчертават, че именно тяхното изложение на фактите е позволило на Комисията да установи действителната продължителност на картела, а именно че същият е продължил да съществува не до 1998 г., както BP е информирал Комисията, а до 2002 г. Следователно на Repsol и др. не би трябвало да бъде налагана глоба за периода от 1998 г. до 2002 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение имало объркване по отношение на правните доводи, изтъкнати от Repsol и др. в първоинстанционното производство. Точка 343 от обжалваното съдебно решение, в която се обосновава неприлагането на точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., не съответствала на доводите на Repsol и др., съгласно които в заявлението си за освобождаване от глоба Repsol и др. не само предоставили документи, доказващи действителната продължителност на картела, но именно тяхното описание на фактите позволило на Комисията да разкрие, че BP не е съобщило истината за продължителността на картела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>От своя страна Комисията поддържа, че това основание е недопустимо. Всъщност съгласно основанието, изтъкнато от Repsol и др. в първоинстанционното производство (раздел 3.3 от жалбата по това производство)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В тази точка се посочва предполагаема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>явна грешка в преценката или при условията на евентуалност, нарушение на общите принципи за защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно третиране при определянето на процента за намаляване на глобата съгласно Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE>, те никога не са твърдели, че трябвало да се ползват от намаляване въз основа на прилагането на така наречения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> критерий.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Комисията счита, че във всеки случай това основание трябва да се отхвърли по същество. Тя припомня, че изводът на Общия съд, съгласно който Комисията вече е била информирана за съществуването на картел от определена дата, представлява фактическа констатация, която попада в обхвата на правомощието на Общия съд за преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Otis Luxembourg и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:356">EU:C:2012:356</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Накрая тя отбелязва, че с оглед точка 7 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. намаляването на глоба следва да се ограничи до предприятията, предоставили на Комисията доказателства, които придават добавена стойност на сведенията, с които Комисията вече разполага. В крайна сметка би било трудно, и дори невъзможно, да се приложи предложеният от Repsol и др. критерий.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на второто основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Предвид твърденията на Комисията, че второто основание на жалбата е ново основание, е необходимо преди всичко произнасяне по допустимостта на настоящото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 58 от Статута на Съда основанията за обжалване трябва да се основават на доводи, изведени от производството пред Общия съд. Освен това съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда страните не могат да изменят предмета на спора, като изтъкват за първи път пред Съда основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, въпреки че са могли да го направят, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд. Следователно такова основание трябва да се приеме за недопустимо на етапа на обжалването на решението на Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:620">EU:C:2011:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>По отношение на жалбата в първоинстанционното производство трябва да се отбележи, че раздел 3.3.1. от нея е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>явна грешка в преценката на процента на намаляване на размера на глобата поради сътрудничеството с Комисията в рамките на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Както е видно от точка 147 в същия раздел на тази жалба, като посочват, че са второто предприятие, подало заявление за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, Repsol и др. ясно са имали предвид точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., като упрекват Комисията, че не е отчела добавената стойност на предоставената информация и датата, на която е подадено заявлението за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Освен това от точки 150—157 от същата жалба е видно, че тези въпроси са обсъждани по същество в първоинстанционното производство, макар и не под знака на така наречения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> критерий. Така по-специално в точка 156 от първоинстанционната жалба спорното решение е ясно критикувано поради това, че не прилага точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. Освен това в точка 157 от посочената жалба Repsol и др. твърдят, че са предоставили информация, която е дала възможност да се тълкуват документите, на които се позовава Комисията, както и да се установят факти, настъпили през периода от 1998 г. до 2002 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Що се отнася до обжалваното съдебно решение, в точки 339—349 от него Общият съд се е произнесъл по спорния отказ на Комисията Repsol и др. да се възползват от точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., с мотива че съгласно съображение 592 от спорното решение още преди на <DATE ISO="20040331">31 март 2004 г.</DATE> да получи изявлението на Repsol, приложено към неговото заявление съгласно посоченото известие от 2002 г., Комисията вече е разполагала с релевантната информация,<?PAGE NO="5"?> съдържаща се в актуални документи, събрани в рамките на проверките от <DATE ISO="20021001">1</DATE> и <DATE ISO="20021002">2 октомври 2002 г.</DATE> По-специално от точка 343 от обжалваното съдебно решение е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>следователно, неправилно е твърдението на жалбоподателите, че именно Repsol е предоставило в заявлението си съгласно Известието от 2002 г. информацията, от която Комисията е разбрала, че картелът е продължил от 1998 г. до 2002 г.<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения считам, че настоящото основание е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По критериите за прилагане от Комисията на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Общи съображения относно точка 23, последна алинея, от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С второто си основание Repsol и др. упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, която засяга тълкуването на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Трябва да се припомни накратко, че целта на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е извършителите да съобщят за нарушението, за да може то да бъде прекратено бързо и изцяло. Бързото и надеждно разкриване е в съответствие с общия интерес на пазарите и със закрилата на индивидуалните интереси на жертвите на картели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><HT TYPE="ITALIC">Chaput</HT>, Y. Philosophie des programmes de clémence et de transaction. — In: Clémence et transaction en matière de concurrence — Actes du colloque du <DATE ISO="20050119">19 janvier 2005</DATE>, р. 5, публикуван на сайта на CREDA (www.creda.ccip.fr).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Поради това и в стремежа си да гарантира прозрачност Комисията приема насоки, в които посочва на какво основание ще взема предвид едно или друго обстоятелство във връзка с нарушението и отражението, което то би могло да има върху размера на глобата. Следователно става дума за правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑397/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:328">EU:C:2006:328</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Що се отнася до Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., Общият съд е приел, че идеята на това известие е да се насърчат предприятията, които участват в незаконни картели, да сътрудничат с Комисията в рамките на борбата с тези картели. В това отношение точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. има за цел да възнагради предприятието, дори и то да не е било първото, представило заявление за освобождаване от глоба във връзка със съответния картел, ако предоставените от предприятие доказателства се отнасят до факти, които могат да променят преценката на Комисията към този момент относно тежестта или продължителността на картела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Transcatab/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑39/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:562">EU:T:2011:562</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0378">378</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0382">382</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С оглед на изложените характерни особености на известията и доколкото процедурата по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер има характер на изключение по отношение на разпоредбите на правото на Съюза, които забраняват антиконкурентни споразумения, принципът на правна сигурност налага да се приеме стриктно тълкуване на разпоредбите на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>неизвестни преди това факти<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Припомням, че точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. се отнася до доказателства за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>факти, неизвестни преди това на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Дискусиите по настоящото дело показват, че текстът на тази точка може да се тълкува по два начина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Съгласно буквално тълкуване става дума за <HT TYPE="ITALIC">непознаване</HT> от страна на Комисията на релевантни факти, което изглежда следва и от текстовете на други езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Текстът на английски език: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>In addition, if an undertaking provides evidence relating to facts previously unknown to the Commission[…].<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>; текстът на немски език: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Falls ein Unternehmen Beweismittel für einen Sachverhalt vorlegt, von denen die Kommission zuvor keine Kenntnis hatte […]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Второто тълкуване, което съм склонен да предпочета, може да свърже посочения израз с обективен критерий, приложим към <HT TYPE="ITALIC">съобщаването</HT> или <HT TYPE="ITALIC">предоставянето</HT> на доказателства на Комисията, като по този начин даде възможност за разграничаване на доказателствата, които се отнасят до нови факти, от доказателства, с които Комисията вече разполага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Моето тълкуване на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. се основава на общоприетото разграничение между юридически факт, който подлежи на доказване (Beweistatsache), и използваното средство за доказване (Beweismittel).</P></NOTE>. Считам, че това второ тълкуване съответства в по-голяма степен на първите две алинеи от точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., които се отнасят до притежаването на доказателства като критерий за определяне на добавената стойност, без да се посочва узнаването на съответните факти от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика от текста на точка 23 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. е видно, че за предвиденото в него частично освобождаване трябва да са изпълнени две условия, а именно, <HT TYPE="ITALIC">първо</HT>, съответното предприятие да е първото, което представя доказателства за неизвестни преди това на Комисията факти, и <HT TYPE="ITALIC">второ</HT>, тези факти, които имат пряко отношение към преценката на тежестта или продължителността на предполагаемия картел, трябва да позволяват на Комисията да стигне до нови изводи относно нарушението. По-конкретно Съдът е подчертал, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>факти […] неизвестни на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, свързан с първото от тези условия, е недвусмислен и позволява да се възприеме ограничително тълкуване на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., като го ограничава само до случаите, в които участващо в картел дружество предоставя на Комисията нова информация относно тежестта или продължителността на нарушението, и изключва случаите, в които дружеството е предоставило само данни, които могат да подкрепят доказателствата относно съществуването на нарушението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>LG Display и LG Display Taiwan/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑227/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:258">EU:C:2015:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и също в този смисъл, определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kuwait Petroleum и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑581/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:772">EU:C:2013:772</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Това тълкуване се основава на факта, че ако предприятията загубят стимулите, които ги насърчават да бъдат първите, които предават на Комисията информация за картел, това би се отразило на ефикасността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В този смисъл, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>LG Display и LG Display Taiwan/Комсисия</NAME.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:258">EU:C:2015:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kuwait Petroleum и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑581/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:772">EU:C:2013:772</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Като цяло настоящото дело навежда на размисъл относно обхвата на цитираната по-горе съдебна практика. Всъщност, по мое мнение, все още неразгледаната от съдебната практика хипотеза, която може да доведе до прилагане на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г., е тази, в която<?PAGE NO="7"?> второто предприятие, което дава информация, предостави доказателство, благодарение на което Комисията може да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>разшифрова<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> вече притежавани доказателства, неизползвани поради липса на предоставената впоследствие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>ключова информация<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Такава възможност се отнася не до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>подкрепяне<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на доказателство, а до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>създаване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на ново доказателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В случая обаче трябва да се приеме, че защитаваният от Repsol и др. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> критерий е неотносим, доколкото не може да бъде подкрепен от анализ, основан на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>обикновената правна логика<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Тук се позовавам на различните хипотези, които не са концептуализирани поради своята очевидност и които са залегнали в основата на нашата правна култура.</P></NOTE>, която следва да се приложи към механизма на освобождаването от глоби от Известието на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Всъщност предвид обикновената правна логика е безспорно, че в качеството си на институция, тоест, колективен орган, Комисията не притежава познавателна способност, каквато има физическо лице, а може да има такава способност само метафорично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Така дали Комисията е знаела или не за даден факт, може да се установи само от това дали някой от служителите или длъжностните ѝ лица е знаел за него. Така нареченият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> критерий, който предлагат Repsol и др., би изисквал да се определят кои физически лица е достатъчно да знаят за даден факт, за да се установи, че го е знаела и институцията.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Освен това класическите правила, свързани с правните последици от съобщаването на факти или информация, се основават на презумпцията, че притежаването на предоставен документ означава познаване на неговото съдържание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Обикновено личното и сигурно връчване, както това става с препоръчано писмо с обратна разписка, е равностойно на валидно съобщаване. Получателят не може да твърди, че е получил писмото, но че не познава съдържанието му, тъй като не го е отворил.</P></NOTE>. В противен случай много гражданскоправни, административноправни или процесуални разпоредби щяха да са неефективни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен такава логика е приложима mutatis mutandis и по отношение на точка 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. Така на Комисията са известни фактите, за които притежава доказателства, независимо дали тези доказателства са били или не са били разгледани и анализирани от нейните служители, длъжностни лица или служби. Във връзка с това отбелязвам, че съгласно точка 23, втора алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Комисията взема предвид времето, <HT TYPE="ITALIC">по което</HT> са предоставени <HT TYPE="ITALIC">доказателствата</HT> […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Различен подход би довел не само до непреодолими трудности при доказването, но би породил неприемлива правна несигурност за предприятията, подали заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Да предположим, че две предприятия, A и Б, изпращат до Комисията документи с еднаква стойност в интервал от един месец. Разглеждането на заявленията е поверено на две длъжностни лица от компетентната служба на Комисията. Служителят AA обаче, на когото е възложено подаденото и пристигнало първо заявление от предприятието A, е известен с това, че работи прецизно и бавно. В крайна сметка, именно служителят ББ, на когото е възложено разглеждането на заявлението на предприятието Б, стига пръв до заключението, че второто заявление съдържа доказателства, които оправдават освобождаване от глоба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Уточнявам, че в Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. се определят условията, при които предприятията, които сътрудничат с Комисията в рамките на провеждано от нея разследване на картел, могат да бъдат освободени от глоби или да им бъде предоставено намаляване на размера на глобата, която те в противен случай би трябвало да заплатят. Ако бъдат получени няколко заявления за едно и също нарушение, първото заявление се приема като заявление за освобождаване от глоба, а следващите — като заявление за намаляване на размера на глоба, освен ако първото не бъде отхвърлено. В случая е прието, че Repsol и др. са подали заявление за намаляване на размера на глоба.</P></NOTE>. Служителят AA представя същото заключение относно предприятието A една седмица по-късно. В подобна<?PAGE NO="8"?> хипотеза прилагането на така наречения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> критерий би довело до загуба от предприятието A на възможността да бъде освободено от глоба. Според мен обаче това доказва, че такъв критерий не е съвместим с целите на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и с принципа на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения, за да се определи дали Комисията е знаела за даден факт, трябва да се имат предвид доказателствата, с които тя вече е разполагала към момента на подаване на второто заявление за освобождаване от глоба. Следователно основната функция на член 23, последна алинея от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. е да определи поредността и индексирането на информацията или доказателствата, предоставени на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Както се вижда от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Solvay/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:687">EU:C:2011:687</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съществуват и положения, в които Комисията губи част от доказателствата, какъвто обаче не е настоящият случай.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>По съображенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В точки 339—349 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на две главни обстоятелства. Най-напред, той се позовава на точка 592 от спорното решение, чието съдържание не е оспорено и от която е видно, че Комисията действително е разполагала с документите, доказващи, че картелът е продължил от 1998 г. до 2002 г. Така Общият съд приема за установено, че съображение 592 от спорното решение, което препраща към 38 други съображения, е достатъчно, за да се отхвърлят твърденията на Repsol и др. за нарушения. На второ място, след като приема този факт за установен, Общият съд преценява добавената стойност на изложените от Repsol факти, които се отнасят до въпросния период, и стига до извода, че те не могат да бъдат разглеждани като придаващи изключителна добавена стойност на тяхното сътрудничество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В това отношение припомням, че както Съдът е установил в дело LG Display и LG Display Taiwan/Комисия, „[…] от обжалваното съдебно решение следва, че в рамките на своята самостоятелна преценка на фактите Общият съд отбелязва, без по този въпрос да се твърди каквото и да било изопачаване, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>към <DATE ISO="20060720">20 юли 2006 г.</DATE>, която е датата на изявлението на жалбоподателите, <HT TYPE="ITALIC">Комисията е знаела, благодарение на представените</HT> […] <HT TYPE="ITALIC">доказателства</HT>, че двустранните контакти между някои от участниците в картела са продължили и през 2005 г.<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Поради тази констатация Съдът потвърждава решението на Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P><REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:258">EU:C:2015:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Действително в точка 341 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>както отбелязва в съображение 592 от спорното решение, още преди […] да получи на <DATE ISO="20040331">31 март 2004 г.</DATE> изявлението на Repsol, <HT TYPE="ITALIC">Комисията вече е разполагала</HT> с […] друга релевантна информация […]<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Следователно е вярно, че проверката на Общия съд може да изглежда лаконична и дори би могло да се твърди, че той не е проверил дали в настоящия случай притежаването на доказателства е равностойно на познаването на съдържанието им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Същевременно, тъй като така нареченият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>познавателен<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> критерий е ирелевантен, считам, че в този контекст притежаването на доказателства означава познаване на тяхното съдържание. Независимо дали това съображение на Общия съд следва да се разглежда като констатация на факти или като правна квалификация на факти, ирелевантният характер на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>познавателния<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> критерий ме кара да отхвърля критиките на Repsol и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства посочените във второто основание на жалбата елементи на обжалваното съдебно решение не са засегнати от никаква грешка при прилагане на правото, поради което това основание следва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения и без да се засяга анализът на други основания на жалбата, предлагам на Съда да отхвърли второто ѝ основание. Предлагам на Съда да не се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>