<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.21-20110601.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2011BGA.0300150901.case.xml"><NO.CASE>C-540/09</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62009CC0540</NO.CELEX><NO.SEQ>0020.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>I-1511</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>I-1524</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н JÄÄSKINEN — ДЕЛO C-540/09</LEFT><RIGHT>SKANDINAVISKA ENSKILDA BANKEN</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">г-н N. Jääskinen</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20101216">16 декември 2010 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Предмет на преюдициалното запитване е класификацията за целите на ДДС на услугите по издаване на гаранции за записване при първично предлагане на акции.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По принцип под услуги по издаване на гаранции за записване при първично предлагане на акции се разбират положения, в които един купувач се задължава, срещу заплащане на възнаграждение, да закупи или да запише (при първично предлагане на акции) акциите, които не могат да бъдат продадени или записани на пазара. Следователно целта на такива услуги е да се гарантира, че емисията акции ще бъде или напълно записана, или че всички предлагани акции ще бъдат закупени и че емитентът ще набере определен капитал.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>В настоящия случай услугите по издаване на гаранции за записване при първично предлагане са потърсени с цел да се осигури пълно поемане на емисиите акции на няколко акционерни дружества. Купувачът Skandinaviska Enskilda Banken (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>SEB<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) поема задължението да придобие срещу определена комисиона акции, незаписани в срока, в който е следвало да приключи записването.</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Основният въпрос е дали тази гаранция за записване при първично предлагане следва да се класифицира по член 13, Б от Шеста директива ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Шеста директива ДДС<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Член 13, Б от Шеста директива ДДС понастоящем съответства на член 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), която заменя Шеста директива ДДС, считано от <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE> (вж. таблицата на съответствието в приложение XII към Директивата за ДДС). Целта на Директивата за ДДС е да представи приложимите разпоредби по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране (съображение 3 от директивата).</P></NOTE> и ако отговорът е положителен — по коя от неговите разпоредби. Особено относими са три разпоредби на член 13, Б от тази директива: застрахователни сделки в член 13, Б, буква а), отпускане на кредит и кредитни гаранции в член 13, Б, буква г), точки 1 и 2 и сделки с акции и други ценни книжа в член 13, Б, буква г), точка 5.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Класифицирането на услугите по издаване на гаранции за записване при<?PAGE NO="I-1512"?> първично предлагане на акции създава известно затруднение с това, че динамичната по същество икономическа реалност на услугите, свързани с корпоративните финанси и предлагани на финансовите пазари, трудно се вмества в статичните, предварително определени разпоредби на законодателството.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><P><HT TYPE="ITALIC">Шеста директива ДДС</HT></P><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Шеста директива ДДС се отнася до нейния обхват. Той гласи, че с ДДС се облага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. [неофициален превод]</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 13, Б засяга случаите на освобождаване от ДДС. Доколкото е относимо към целите на настоящия случай, този член гласи, че от ДДС се освобождават:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>a)</NO.P><TXT>застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>документи, установяващи права на собственост върху стоки;</P></ITEM><ITEM><P>правата или ценните книжа, посочени в член 5, параграф 3[<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Член 5 от Шеста директива ДДС засяга права на разпореждане с материално имущество като собственик, а член 5, параграф 3 посочва какво следва да се смята за материално имущество, включително акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.</P></NOTE>].<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/></P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="I-1513"?><P><HT TYPE="ITALIC">Национална правна уредба</HT></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно глава 1, член 1 от Mervärdesskattelagen (Закон за данъка върху добавената стойност) (1994:200) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>ML<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) ДДС се заплаща на държавата върху извършени на територията ѝ доставки на стоки или услуги, които са облагаеми с данък и се предоставят като част от професионална дейност. Целта на тази разпоредба е да транспонира член 2, параграф 1 от Шеста директива ДДС и член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно глава 3, член 9 от ML доставките на банкови и финансови услуги и сделките с ценни книжа са освободени от облагане с данък. Сделки с ценни книжа означава продажби на акции, други участия или вземания и др. Съгласно член 10 доставките на застрахователни и презастрахователни услуги не подлежат на облагане с данък. Предназначението на тези разпоредби е по-специално да транспонират член 13, Б, буква а) и буква г), точки 1, 2 и 5 от Шеста директива ДДС и член 135, параграф 1, букви а)—в) и е) от Директивата за ДДС.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Делото се отнася до регистрирана по ДДС група с наименование <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>SEB AB Momsgrupp<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>SEB Momsgrupp<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), в която водеща е банка, а именно SEB. Към момента на настъпване на фактите по главното производство SEB и едно друго дружество от SEB Momsgrupp предоставят услуги на акционерни дружества, на които предстои да емитират нови акции. Извършваната от SEB услуга се състои в предоставяне на гаранции за записване при първичното предлагане.</TXT></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>SEB Momsgrupp възприема становище, че услугите по издаване на гаранции за записване при първично предлагане са освободени от облагане с данък, поради което не начислява и не осчетоводява ДДС върху тях. Впоследствие Skatteverket (шведската данъчна администрация) извършва ревизия на групата и налага допълнителен ДДС върху извършени доставки за въпросния период. SEB Momsgrupp обжалва това решение, като жалбата не е уважена нито от Länsrätten i Stockholms län (Стокхолмския окръжен административен съд), нито от Kammarrätten i Stockholm (Стокхолмския апелативен административен съд).</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Спорът пред Regeringsrätten се отнася преди всичко до това дали гаранциите за записване при първични предлагания могат да бъдат освобождавани от облагане с данък. Според този съд такива гаранции могат да се предоставят или<?PAGE NO="I-1514"?> самостоятелно, или заедно с услуги, свързани с емитирането на акции.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Предвид тези обстоятелства Regeringsrätten отправя към Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следния въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Следва ли член 13, Б от Шеста директива ДДС (член 135, параграф 1 от [Директивата за ДДС]) да се тълкува в смисъл, че предвидените в него случаи на освобождаване от данък включват и услуги (записване при първично предлагане на акции), при които кредитна институция предоставя възмездно на дружество, на което предстои да емитира акции, гаранция, съгласно която кредитната институция поема задължение да придобие всички акции, които не са записани в срока за записване?<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Естество на услугата по издаване на гаранция за записване при първично предлагане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Услугите по издаване на гаранции за записване при първично предлагане се класифицират като финансови услуги от различни разпоредби на ЕС. Директива 2004/39/EО относно пазарите на финансови инструменти например определя поемането на емисии като инвестиционна услуга за целите на тази директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Приложение I, раздел А, точка 6 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 145, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Директива 2004/39<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>). Забелязва се, че текстовете на различните езици на тази директива използват изрази, които имат смисъл, малко по-различен от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>underwriting<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> на английски език. Езиковите проблеми в тази област на правото се изтъкват в Първия доклад, съгласно който, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>тъй като директивите на Съвета имат еднаква сила на различните езици на държавите членки, които са техни адресати, те непременно трябва да избягват, доколкото това е възможно, използването на правни понятия или изрази, чието съдържание е различно в различните страни. За съжаление това правило невинаги се спазва; а и би съществувала опасност абсолютното му спазване да доведе до използването на малко разбираем език, което също така може да доведе до различни тълкувания<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (вж. Първия доклад на Комисията до Съвета за прилагането на обща система на данъка върху добавената стойност, представен съгласно член 34 от Шеста директива на Съвета (77/388/ЕИО) от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> (COM(83) 426 окончателен).</P></NOTE>. Нещо повече, Директива 2006/49 изисква кредитните институции да имат определен капитал за поетите от тях рискове, свързани с поемането на емисии<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Приложение I, параграф 41, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Поемане на емисия<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 година</DATE> относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="201" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, 2006 г., стр. 201</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 203) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Директива 2006/49<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</P></NOTE>. Класификацията на определена дейност като финансова услуга съгласно законодателството за вътрешния пазар обаче сама по себе си не определя третирането на съответните сделки от гледна точка на ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>В хода на съдебното заседание възникна известен спор относно естеството на услугата по издаване на гаранции за записване при първични предлагания и за това дали тя следва да се третира като част от<?PAGE NO="I-1515"?> общото емитиране на акции или допълнение към него (и вследствие на това да се третира по същия начин за данъчни цели) или като самостоятелна услуга.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Стана ясно, че обхватът на услугите по записване при първично предлагане се разбира по различен начин от отделните държави членки. В някои от тях, например Ирландия, поемането на емисии се смята за пакет услуги, включващ консултации във връзка с емисията акции, продажбата и разпределението на акциите, както и гаранцията, че финансовата институция записва акциите, когато това е необходимо. В Швеция обаче услугите по издаване на гаранции за записване при първични предлагания могат да се извършват и се извършват отделно от останалите услуги, свързани с емитирането на акции.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>SEB, Швеция и Skatteverket са единодушни в твърденията си, че гаранцията за записване при първично предлагане може да се предоставя отделно. Запитващата юрисдикция посочва същото в акта за преюдициално запитване. Освен това в съдебното заседание SEB потвърждава, че в настоящия случай SEB е предоставила гаранцията за записване при първичното предлагане на акциите, докато емитирането им е извършено от друго предприятие.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>По тези причини е ясно, че в настоящия случай услугата по издаване на гаранции за записване при първични предлагания трябва да се третира като самостоятелна, а не като спомагателна към останалите услуги, предоставяни при емитирането на акции.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Тълкуване на член 13, Б от Шеста директива ДДС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Преди да бъдат анализирани разглежданите три релевантни разпоредби, следва да се направят някои общи бележки.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>На първо място, обсъжданите понятия са самостоятелни в правото на ЕС и следователно трябва да се тълкуват еднакво, за да се избегнат различия в прилагането на системата на ДДС сред държавите членки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение на Съда от <DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE> по дело SDC, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-2/95" PAGE.ECR="I-3017" YEAR="1997">C-2/95, Recueil, стр. I-3017</REF.DOC.ECR>, точка 21, Решение на Съда от <DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE> по дело Arthur Andersen, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-472/03" PAGE.ECR="I-1719" YEAR="2005">C-472/03, Recueil, стр. I-1719</REF.DOC.ECR>, точка 25, Решение на Съда от <DATE ISO="20010308">8 март 2001 г.</DATE> по дело Skandia, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-240/99" PAGE.ECR="I-1951" YEAR="2001">C-240/99, Recueil, стр. I-1951</REF.DOC.ECR>, точка 23.</P></NOTE>. Би следвало също те да бъдат поставени в широкия контекст на общата система на ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съображение 11 от Шеста директива ДДС. Вж. също Решение на Съда от <DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE> по дело Swiss Re Germany Holding, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-242/08" PAGE.ECR="I-10099" YEAR="2009">C-242/08, Сборник, стр. I-10099</REF.DOC.ECR>, точка 33.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>На второ място, съгласно практиката на Съда, случаите на освобождаване по член 13, Б от Шеста директива ДДС следва да се тълкуват ограничително, тъй като те са изключения от общото правило, че с ДДС се облагат всички доставки на стоки и услуги<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение по дело Skandia, посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 32, Решение по дело Arthur Andersen, посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 24 и Решение по дело SDC, посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 20.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>На трето място, не е ясно какво е основанието за освобождаване на финансовите операции от данък, щом като подготвителните материали не разглеждат<?PAGE NO="I-1516"?> този въпрос. Според някои коментатори те вероятно са освободени от облагане с данък с цел отстраняване на трудностите при определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, както и предотвратяване на повишаването на разходите по потребителските кредити<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE> по дело Velvet &amp; Steel Immobilien (C-455/05, Сборник. стр. I-3225, точка 24) и Определение от <DATE ISO="20080514">14 май 2008 г.</DATE> по съединени дела C-231/07 и C-232/07, Tiercé Ladbroke, точка 24.</P></NOTE>.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Застрахователни сделки</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно член 13, Б, буква а) от Шеста директива ДДС застрахователните сделки са освободени от облагане с данък. Този член гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>[д]ържавите членки освобождават […] застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>В Шеста директива ДДС и в директивите, свързани със застраховането, не се дава определение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>застрахователни сделки<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. напр. Директива 84/641/EИО на Съвета от <DATE ISO="19841210">10 декември 1984 година</DATE> за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, на Първата директива (73/239/EИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="339" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="1984">ОВ L 339, 1984 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 108).</P></NOTE>. За първи път Съдът дава определение на този израз в Решение по дело CPP<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-349/96" PAGE.ECR="I-973" YEAR="1984">C-349/96, Recueil, стр. I-973</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което приема, че основните характеристики на застрахователната сделка са следните: застрахователят се задължава срещу авансово изплащане на премия при настъпване на риска, покрит от застраховката, да предостави на застрахованото лице договорената при сключването на договора услуга<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение по дело CPP, цитирано в бележка под линия 11, точка 17. Така се приема, че услугите за пътна помощ, които дадена организация се задължава да предоставя на членовете си срещу заплащане на годишен членски внос с точно определен размер, представляват застрахователна сделка за целите на член 13, Б, буква а) от Шеста директива ДДС. Вж. Решение на Съда от <DATE ISO="20061207">7 декември 2006 г.</DATE> по дело Комисия/Гърция, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-13/06" PAGE.ECR="I-11563" YEAR="2006">C-13/06, Recueil, стр. I-11563</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Следователно определението за застрахователна сделка е достатъчно широко, за да включва предоставянето на услуга от данъчнозадължено лице, което само по себе си не е застраховател, но използва услугите на застраховател, който се е задължил да поеме застрахователния риск<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение по дело CPP, цитирано в бележка под линия 11, точка 22.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>От това можем да заключим, че ударението се поставя върху естеството на сделката, а не върху лицето, предоставящо услугата, което означава, че застрахователни услуги могат да се предоставят от лице, различно от застрахователно дружество.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>SEB изтъква, че в настоящия случай тези елементи са налице и че сделките следва да се смятат за освободени от облагане с данък по член 13, Б, буква а) от Шеста директива ДДС.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1517"?><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Skatteverket, от своя страна, смята, че за да бъде сделката застрахователна, е необходим елемент на обезщетение за загуба и че предвид липсата на обезщетение за загуба в настоящия случай, въпросните услуги не могат да бъдат освободени от облагане с данък по член 13, Б, буква а) от Шеста директива ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Елементът загуба е включен в определението за застрахователна сделка, дадено от генералния адвокат Fennely в заключение по дело CPP, но не е възпроизведен от Съда в неговото решение по същото дело<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Заключение на генералния адвокат Fennely по дело CPP, посочено по-горе в бележка под линия 11, точка 34.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>По мое мнение основната разлика между застрахователна сделка и настоящия случай е в ситуацията след настъпването на риска.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>При застрахователна сделка всичко, което се изисква при настъпване на риска, е изплащане на договорена сума или конкретни действия, например оказване на помощ на застрахованото лице<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Във връзка с тези конкретни действия вж. например Решение на Съда от <DATE ISO="20061207">7 декември 2006 г.</DATE> по дело Комисия/Гърция, цитирано в бележка под линия 12.</P></NOTE> за сметка на застрахователя. С това свое действие застрахователят не придобива нищо ново<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Трябва да отбележа, че някои форми на застрахователни договори позволяват на застрахователя да откупи повредената стока, застрахована по договора. Възможно е например застрахователно дружество да предпочете да вземе отписания автомобил и да изплати стойността му на застрахованото лице като обезщетение, ако ремонтът на щетите по автомобила би бил твърде скъп. Смятам, че подобни действия, целящи ограничаване на загубите, са условни по същество и като такива от правна гледна точка са различни от задължението на купувача да придобие незаписаните акции срещу предварително определена цена.</P></NOTE>. Той е получил печалбата си във фазата преди настъпването на риска.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче при настъпването на риска банката придобива правото на собственост върху акциите срещу договорената цена. Това е свързано с риск от обезценяване на акциите и активиране на разходи за финансиране във връзка с придобиването. За една такава ситуация обаче не може a priori да се допуска, че в крайна сметка ще се стигне до загуба. По мое мнение тази разлика означава, че ситуацията в настоящия случай не е аналогична на застрахователна сделка.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно в настоящия случай услугите по издаване на гаранции за записване при първични предлагания не могат да се смятат за застрахователна сделка по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива ДДС.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-1518"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Отпускане на кредит и кредитни гаранции</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съгласно член 13, Б, буква г), точки 1 и 2 от Шеста директива ДДС от облагане с данък е освободено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>отпускането на кредит<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>всякакви операции с<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>SEB изтъква, че услугите по записване при първично предлагане, които предоставя, следва да бъдат освободени съгласно тези разпоредби, тъй като целта им съвпада с тази на гаранцията, а именно да се привлече необходим капитал в определен размер, както и поради идентичността на свързаните с тях рискове за заемодателя или гаранта с рисковете при отпускането на кредит.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Skatteverket твърди, че настоящият случай не попада в обхвата на тези разпоредби, тъй като е различен по естество. Според тази страна член 13, Б, буква г), точка 1 от Шеста директива ДДС обичайно се отнася за заем или плащане, възнаграждението за чието ползване е начисляваната лихва. Член 13, Б, буква г), точка 2 от Шеста директива ДДС обхваща единствено финансови ангажименти, които според тълкуванието на Skatteverket означават задължение за изплащане на сума, например възстановяване на сума на кредитор. Според Skatteverket настоящият случай е повече от обикновено задължение за изплащане на определена сума, поради което не представлява финансов ангажимент по смисъла на Шеста директива ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 1 от Шеста директива ДДС, Съдът изрично е посочил, че тази разпоредба не се ограничава само до заеми или кредити, отпуснати от банкови и финансови институции<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение по дело SDC, посочено в бележка под линия 6, точка 34.</P></NOTE>. Освен това той посочва, че определението е достатъчно широко, за да включва кредит, отпуснат от доставчик на стоки под формата на отсрочване на плащането<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Според мен настоящото положение не представлява отпускане на кредит, тъй като естеството на сделката е различно.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Когато се отпуска кредит, заемодателят очаква предоставените от него пари да му бъдат върнати заедно с лихва, което представлява изплащане на кредита. В настоящия случай банката не предоставя на дружеството пари, ако рискът не настъпи. В случай че той настъпи, тя със сигурност не изисква връщане на отпуснатата от нея сума, нито лихва. Тя само извършва плащане срещу акциите, които придобива и които впоследствие препродава, за да си възстанови парите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>По време на съдебното заседание SEB посочи, че купувачът има правното задължение възможно най-скоро, но без загуба да продаде акциите, придобити в резултат на услугата по издаване на гаранция за записване при първично предлагане.</P></NOTE>. Именно поради тази размяна на акции срещу пари сделката съществено се различава по естество от отпускането на кредит.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1519"?><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 2 от Шеста директива ДДС, между текстовете на различните езици съществуват някои различия. В английския текст се посочват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>credit guarantees<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> (кредитни гаранции), докато френският текст, формулиран по- широко, посочва само гаранции<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Текстовете на шведски, фински, словенски и естонски език следват английския текст, докато текстовете на испански, немски, португалски и датски — френския.</P></NOTE>. Затова, за да се изясни неговият смисъл, следва да се има предвид контекстът, в който се появява този израз, и то с оглед на структурата на Шеста директива ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по аналогия Решение по дело SDC, посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 22 и цитираната в него съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Подготвителните материали не внасят яснота по отношение на това коя езикова редакция отразява по-добре целите на тази разпоредба. В предложението за Шеста директива ДДС само се посочва, че останалите случаи на освобождаване, определени в част Б, се отнасят до конкретни области, като застрахователна дейност, отпускане на кредити, валутни операции и сделки на фондовата борса, в случаите, в които те са оправдани по общополитически съображения, валидни за всички държави членки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Предложение за Шеста директива на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (представено на Съвета от Комисията на <DATE ISO="19730629">29 юни 1973 г.</DATE>), Bulletin des Communautés européennes, supplément 11/73, р. 15.</P></NOTE>. Член 13, Б, буква г), точка 2 е включен в Шеста директива ДДС, въпреки че не се е съдържал нито в предложението, нито в изменение към него.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Въпреки това не виждам основание за ограничаване на член 13, Б, буква г), точка 2 от Шеста директива ДДС единствено до кредитните гаранции. Член 13, Б, буква г) от Шеста директива ДДС е свързан с банковите и финансовите услуги и освобождава почти всички дейности на предоставящите такива услуги институции. И тъй като тези институции могат да предоставят както кредитни гаранции, така и гаранции в по-общ смисъл, прочитът на член 13, Б, буква г), точка 2 от Шеста директива ДДС би следвало да бъде в този по-широк смисъл. Кредитните гаранции, посочени в текста на английски език, са само пример или категория на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>securities for money<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, които също така се посочват в тази разпоредба<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Terra</HT>, B. et J. <HT TYPE="ITALIC">Kajus.</HT> A guide to the European VAT directives (CD-ROM). IBFD, 2004, 9.3.2.2. Credit Guarantees or any other security for money.</P></NOTE>. Този извод не се променя от обстоятелството, че разглежданата разпоредба се отнася до освобождаване, и следователно тя трябва да бъде тълкувана тясно, доколкото тясно не означава стеснително<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Заключение на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-267/00" PAGE.ECR="I-3353" YEAR="2002">C-267/00, Zoological Society of London (Recueil, 2002 г., стр. I-3353</REF.DOC.ECR>, точка 19).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Този потенциално широк прочит е изправен пред ограниченията, определени в тази разпоредба от практиката на Съда. Съгласно тази практика, за да се смята предоставяната услуга за освободена от облагане с данък сделка, тя трябва в общи линии да представлява едно обособено цяло, което да отговаря на специфичните и съществени функции на описана в същата разпоредба услуга<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение по дело Swiss Re Germany Holding<HT TYPE="ITALIC">,</HT> посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 45 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Това означава,<?PAGE NO="I-1520"?> че като цяло услугата трябва да е свързана със сферата на финансовите операции<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение по дело Velvet &amp; Steel, посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 22, Решение по дело Tiercé Ladbroke, посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 17 цитираната в тях съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно възниква въпросът дали поемането на задължение за записване на непродадени новоемитирани акции като цяло попада в сферата на финансовите операции.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съдът все още не е представил насоки относно точното съдържание на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>финансова операция<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Съгласно Решение по дело Velvet и Steel поемането на задължение за ремонт на сграда по естество не е финансова операция. В Решение по дело Tiercé Ladbroke се посочва, че приемането на залози за сметка на доверител, който извършва дейност по организиране на залагания, не представлява финансова операция. Накрая, в Решение по дело Swiss Re прехвърлянето на портфейл от договори за презастраховане <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> не е квалифицирано като финансова операция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение по дело Swiss Re Germany Holding, посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 48.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Определението на понятието за финансова операция следва да се разглежда във връзка с икономическия контекст на сделката. Докато в Решение по дело Velvet и Steel сделката не е осъществена в сферата на финансовите пазари, по настоящото дело предоставянето на услуги по записване при първично предлагане със сигурност е в тази сфера. В подкрепа на това гледище може да се приведе Директива 2004/39/EО относно пазарите на финансови инструменти, която определя за своите цели записването на акции като инвестиционна услуга<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Приложение I, раздел А, точка 6, от Директива 2004/39.</P></NOTE>. Според мен следва да се приеме, че свързаната с корпоративните финанси дейност на финансова институция принадлежи към сферата на финансовите операции, с изключение евентуално на спомагателните услуги, които могат да се предоставят чрез нефинансова дейност като маркетинг или правни съвети. Като такива услугите по издаване на гаранции за записване попадат в сферата на финансовите операции.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>По нататък следва да се разгледа въпросът дали услугите по издаване на гаранции за записване отговарят на условията за гаранция. Този израз не е определен в директивата и не е бил и предмет на разглеждане от Съда</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>По мое мнение гаранцията представлява по същество уверение, че в случай на неизпълнение от страна на трето лице изпълняващият функцията на гарант ще се ангажира с необходимото изпълнение, което обикновено се състои в плащане, неизвършено от неизправната страна. Гаранциите могат да бъдат също автономни,<?PAGE NO="I-1521"?> тоест независими от поведението на трети лица. Такива са гаранциите, свързани с икономическия резултат от проект (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>гаранции за нулева загуба<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>). Тези гаранции обаче са в периферията на обхвата на понятието.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>В настоящия случай няма определено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>трето лице<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, за което да се приеме, че SEB гарантира, въпреки че гаранцията очевидно обхваща ситуации, в които инвеститорът не е спазил първоначално обещание за записване на акции. Неизправната страна е пазарът като такъв. Според мен понятието за гаранция по член 13, Б, буква г), точка 2 от Шеста директива ДДС не може да се прилага за такива ситуации.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ето защо смятам, че описаните в настоящия случай услуги по записване при първично предлагане не попадат в обхвата на член 13, Б, буква г), точки 1 и 2 от Шеста директива ДДС и не могат да бъдат освободени от облагане с данък съгласно тази разпоредба. Въпреки разликите между текстовете на различните езици имам съмнения дали понятието за гаранция може да се тълкува широко в разпоредбата.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Сделки с акции</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива ДДС държавите членки следва да освобождават от облагане с данък сделките с акции. Значението на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>сделки с акции<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> до момента е тълкувано в решенията по три дела<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В Решение от <DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE> по дело AB SKF (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-29/08" PAGE.ECR="I-10413" YEAR="2009">С-29/08, Сборник, стр. I-10413</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20011213">13 декември 2001 г.</DATE> по дело CSC Financial Services (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-235/00" PAGE.ECR="I-10237" YEAR="2001">C-235/00, Recueil, стр. I-10237</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело SDC, посочено по-горе в бележка под линия 6.</P></NOTE>, от които продължава да съществува известна неяснота какъв точно е критерият, който следва да се използва, за да се определи дали дадена сделка представлява сделка с акции. На първо място, в Решение по дело SDC Съдът посочва по отношение на сделките с ценни книжа, че действията трябва да променят правните и финансовите отношения между страните<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>В Решение по дело SDC Съдът анализира сделки във връзка с преводи по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива ДДС и приема, че сделките с акции включват сделки, които се осъществяват на пазара на ценни книжа, и че търговията с ценни книжа включва действия, които променят правното и финансовото положение между страните. Вж. Решение по дело SDC, точки 72 и 73.</P></NOTE>. Впоследствие в Решение по дело CSC Financial Services Съдът приема във връзка със сделките с акции, като прилага по аналогия критерия от дело SDC, че сделката трябва да <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да породи, измени или погаси правата и задълженията на страните във връзка с ценни книжа<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 33. В заключението си по това дело (точка 29) генералният адвокат Colomer пояснява, че случаят би бил такъв при операции, които пряко изменят правното отношение, представено в ценната книга, и които могат да имат отражение върху неговото съдържание. Като примери той дава емитирането, прехвърлянето, джиросването, плащането и обратното изкупуване на ценни книжа.</P></NOTE>. Накрая, в Решение по дело Skatteverket/AB SKF Съдът, като се позовава на споменатите две дела, посочва, че продажбата на акции променя правните и<?PAGE NO="I-1522"?> финансовите отношения между страните по сделката и по тази причина може да се включи в обхвата на освобождаването от облагане с данък, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Посочено в бележка под линия 29, точка 50.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според мен критерият, установен в Решение по дело CSC Financial Services, е по-подходящ за отразяване на търговската и икономическа реалност на сделките с акции, тъй като операциите на първичния пазар винаги са с характера на потенциални операции, доколкото акциите стават действителни ценни книжа едва в края на предлагането.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>В случай че бъде приложен критерият, установен в Решение по дело CSC Financial Services, не е необходимо промяната фактически да настъпва, но трябва сделката да <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да промени отношенията. Следователно фактът, че SEB <HT TYPE="ITALIC">би могла</HT> да бъде призована да придобие акциите, ако те не бъдат записани, е достатъчен, за да бъдат изпълнени критериите и съответно за освобождаване от облагане с данък по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ако Съдът избере да не приложи критерия от дело CSC Financial Services и приеме, че сделката трябва да променя финансовите и правните отношения между страните, основният въпрос ще бъде дали може да се твърди, че има промяна в отношенията, дори ако фактически не се наложи банката да придобие акциите.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>По мое мнение такава промяна е налице, тъй като промяната в правните и финансовите отношения трябва да се разглежда в широк смисъл, включващ сделки, които представляват източници на задължения в правото<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В това отношение подкрепям определението на генералния адвокат Colomer в заключение по дело CSC Financial Services, посочено в бележка под линия 29, точка 23.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>В настоящия случай SEB носи правно задължение от момента, в който предостави услугата по издаване на гаранция за записване при първично предлагане, тоест обещае да придобие акции. Това задължение променя правоотношенията между страните, тъй като в случай на отказ от SEB да закупи акциите при възникване на обстоятелствата, дружеството емитент ще има законно основание да предяви претенции срещу SEB. Финансовите отношения между страните се променят също поради факта, че е необходимо SEB да осигури наличието на достатъчно средства за закупуване на акциите в случай на настъпване<?PAGE NO="I-1523"?> на обстоятелствата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. приложение I, точка 41 от Директива 2006/49, посочено в бележка под линия 5.</P></NOTE>. Следователно положението на SEB се променя в резултат на услугите по издаване на гаранция за записване при първично предлагане, които предоставя на дружеството емитент.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Нещо повече, от гледна точка на данъчния неутралитет е препоръчително услугите по издаване на гаранции за записване при първично предлагане да се разглеждат като сделки с акции, каквато очевидно е практиката в повечето държави членки. Същият резултат, а именно освобождаване от облагане с ДДС, може да се постигне и по друг начин. Целевото емитиране на акции, така че всички те да бъдат разпределени на банката като първа стъпка, със сигурност не попада в обхвата на Шеста директива ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение на Съда от <DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE> по дело Kretztechnik AG, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-465/03" PAGE.ECR="I-4357" YEAR="2005">C-465/03, Recueil, стр. I-4357</REF.DOC.ECR>. Както изтъква основателно Ирландия, някои, а дори и мнозинството от операциите, посочени в член 13, Б от Шеста директива ДДС, не попадат в приложното ѝ поле, като се има предвид, че те не отговарят на условията на член 2, параграф 1 от нея. Следователно обстоятелството, че са посочени в член 13, Б от Шеста директива ДДС, не поражда последици по отношение на тези операции.</P></NOTE>. Третирането на тези две ситуации по различен начин би било в противоречие с принципа на данъчния неутралитет, чието запазване цели Шеста директива ДДС.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>SEB изтъква, че настоящият случай е аналогичен на продажбата на пут опции на вторичния пазар. По мое мнение обаче това не е така, тъй като член 3, параграф 1 от Регламент 1777/2005<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Регламент (EО) № 1777/2005 на Съвета от <DATE ISO="20051017">17 октомври 2005 година</DATE> за установяване на мерки за прилагане на Директива 77/388/EИО относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="288" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ L 288, 2005 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 205). Разбира се, този регламент не е приложим ratione temporis в настоящия случай.</P></NOTE> предвижда, че:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>[п]родажбата на опция е доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 77/388/EИО, когато тази продажба е сделка в обхвата на член 13, част Б, буква г), точка 5 от посочената директива. Доставката на услуги се отделя от основните операции, с които са свързани услугите.<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/></P><P>От това следва, че освобождаването от облагане с данък на гаранциите за записване при първично предлагане не може да се основава на аналогия с пут опции върху акции, тъй като продажбата на пут опции попада в обхвата на Шеста директива ДДС, за разлика от продажбата на акции.</P></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо предоставянето на гаранция за записване при първично предлагане представлява сделка с акции и по тази причина е освободено от облагане с ДДС съгласно член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива ДДС.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-1524"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Освобождаването от данък по член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, следва да се тълкува в смисъл, че то включва и услуги (записване при първично предлагане на акции), при които кредитна институция предоставя възмездно на дружество, на което предстои да емитира акции, гаранция, съгласно която кредитната институция поема задължение да придобие всички акции, които не са записани в срока за записване.<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>