|
21.4.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 140/14 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „COVID-19: Ролята на гражданското общество за възстановяването и устойчивостта на Евро-средиземноморския регион“
(становище по собствена инициатива)
(2023/C 140/03)
|
Докладчик: |
Angelo PAGLIARA |
|
Решение на Пленарната асамблея |
25.3.2021 г. |
|
Правно основание |
Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността |
|
|
Становище по собствена инициатива |
|
Компетентна секция |
„Външни отношения“ |
|
Приемане от секцията |
20.12.2022 г. |
|
Приемане на пленарна сесия |
24.1.2023 г. |
|
Пленарна сесия № |
575 |
|
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
183/0/5 |
1. Въведение
|
1.1. |
Пандемичната криза засегна сериозно Евро-средиземноморския регион, като изостри вече съществуващите проблеми и създаде нови предизвикателства, които се добавят към предишните. Има вероятност предизвиканите социално-икономически последици да увеличат неравенствата, особено в държавите със слаби икономически и производствени системи. |
|
1.2. |
Комитетът за наблюдение „Евромед“ на ЕИСК реши да съсредоточи вниманието си върху ролята на гражданското общество за възстановяването и устойчивостта в Евро-средиземноморския регион. |
|
1.3. |
В изготвянето на доклада участваха организации на гражданското общество от Евро-средиземноморския регион и икономическите и социални съвети на различни държави. Беше развито специално и тясно сътрудничество с Икономическия, социален и екологичен съвет на Маpоко, който беше един от домакините на срещата на върха на Евромед през 2021 г. |
|
1.4. |
Затова информационният доклад има значителна добавена стойност благодарение на участието на гражданското общество от двете страни на Средиземно море. |
|
1.5. |
Настоящият доклад допълва предходните информационни доклади по темите „Образованието и професионалното обучение в Евро-средиземноморския регион“, „Цифровизацията и МСП в Средиземноморския регион“ и „Устойчиво развитие в Средиземноморския регион“ (1). |
2. Заключения
|
2.1. |
Гражданското общество в световен мащаб реагира незабавно на пандемията, като действаше на първа линия и оказваше съдействие и помощ на населението. Ролята на гражданското общество беше от решаващо значение за смекчаване на отрицателните последици от COVID-19 и в Евро-средиземноморския регион. |
|
2.2. |
В Евро-средиземноморския регион организациите на гражданското общество подпомогнаха действията на правителствата, като предоставяха основни услуги и здравно подпомагане, раздаваха лични предпазни средства и допринесоха за разпространяването на съществена информация, особено в отдалечените райони. Техните действия бяха от първостепенно значение и за смекчаването на последиците от пандемията за най-уязвимите групи от населението, като жени, млади хора, имигранти и лица с увреждания. |
|
2.3. |
Активността на гражданското общество даде възможност да се укрепи солидарността в Евро-средиземноморския регион; много организации на гражданското общество от държавите от южното съседство се активизираха, като създадоха граждански групи за солидарност, експериментираха с иновативни методологии и засилиха своята информационна и координационна дейност онлайн. |
|
2.4. |
ЕИСК е убеден, че справедливото и равноправно икономическо и социално възстановяване е възможно само чрез участието на социалните партньори и организациите на гражданското общество от частния сектор и по-специално на МСП. Възстановяването на Средиземноморския регион и разработването на устойчиви и издържливи социално-икономически модели трябва да бъдат ръководени от принципи като спазването на върховенството на закона, защитата на демократичните ценности и на социалните и човешките права, прилагането на основните конвенции на МОТ и общия ангажимент за постигане на целите за устойчиво развитие и неутралност по отношение на климата. |
|
2.5. |
ЕИСК приветства приемането на новата програма за Средиземноморието и подчертава, че е необходимо всички действия в подкрепа на възстановяването да бъдат ръководени от двойния принцип на развитието и подобряването на качеството на живота на населението на региона. |
|
2.6. |
Понастоящем в Средиземноморието са съсредоточени редица социални, политически, екологични, геополитически и имиграционни предизвикателства, които са ключови не само за Европа, но и за целия свят. ЕИСК счита, че нарастващите многостранни предизвикателства в региона е възможно да бъдат преодолени само чрез обновен и ефективен многостранен подход, подкрепян от Европейския съюз. |
|
2.7. |
Последиците от изменението на климата оказват въздействие и върху Средиземноморския регион чрез процеса на опустиняване, недостига на вода и повишаването на температурите. Настоящата криза изтъкна необходимостта от засилване на общата устойчивост и предприемане на нови инициативи за сътрудничество в областта на околната среда и цифровизацията. ЕИСК счита, че би било полезно, включително с оглед на подобряването на осведомеността на гражданското общество и чрез по-активно участие на социалните партньори, да бъдат разширени и укрепени инициативи като WestMED, с цел да се допринесе за постигането на целите в областта на климата и околната среда чрез модели на синя икономика, насочени към създаването на работни места и към защитата на екосистемата и многообразието. |
|
2.8. |
Десет години след Арабската пролет Европейският съюз поднови своята стратегия за сътрудничество с държавите от средиземноморското съседство. В този контекст ЕИСК счита, че новата програма за Средиземноморието е основен инструмент за социалното и икономическото възстановяване на региона след кризата с COVID-19. Подновеният ангажимент за партньорство трябва да бъде тясно свързан не само с икономическите и социалните, но и с екологичните, демографските и имиграционните предизвикателства при пълно зачитане на напредъка и основополагащите ценности на Съюза. Състоянието на здравните структури се оказа нестабилно в много части на региона и пандемичната криза е важен тест, който може да повлияе и на политическата стабилност. |
|
2.9. |
В програмите за възстановяване и преустройство на Средиземноморския регион трябва да се обърне специално внимание на бързото възстановяване на туристическия сектор и по-специално на малките и средните предприятия, които осигуряват работни места на повече от половината от работниците в ЕС. Продължаващите последици от кризата, в това число структурната безработица, особено сред младите хора и жените, може да доведат до сериозни социални последствия. |
|
2.10. |
Развитието на човешкия капитал на работната сила е особено важно за устойчивото развитие на средиземноморските партньори на ЕС. Обучението на персонала, особено в туристическия сектор, следва да бъде насърчено. Освен това ЕИСК отбелязва, че проблемът с „изтичането на мозъци“ от южните партньорски държави към силно развитите индустриализирани страни е основна пречка, особено за цифровата трансформация на техните икономики. С оглед на това държавите — членки на Европейския съюз, следва да улеснят издаването на краткосрочни и средносрочни разрешителни за работа в ЕС както за самостоятелно заетите, така и за наетите лица, особено в сектора на информационните технологии. Освен това Комисията следва да подкрепя изпълнението на цифрови проекти в партньорските държави, за да се даде възможност по-специално на компютърните техници да намират добри възможности за работа в своите държави на произход. |
|
2.11. |
ЕС ще използва съществуващите инструменти и програми за сътрудничество, за да укрепи диалога с държавите от южното съседство. Европейският икономически и социален комитет препоръчва възможно най-широко участие на организациите на гражданското общество чрез приобщаващ социален и граждански диалог на всички равнища, който да взема под внимание спецификите и ролята на различните участници и да оползотворява техния принос за определянето и изпълнението на политиките и мерките, необходими за управление на въздействието на настоящите промени и кризи, като се започне от последиците от изменението на климата. |
|
2.12. |
Според оценките много държави от южното съседство ще отчетат намаляване на БВП на глава от населението и ще се сблъскат с големи предизвикателства, за да се справят с нарастващите социални, икономически и свързани с бедността рискове. Поради тази причина са необходими планове за икономическо и финансово възстановяване, които да съдържат мерки за справяне и с проблемите, които водят до растяща социална несигурност. |
|
2.13. |
Икономическото възстановяване на много държави от средиземноморското съседство е тясно свързано с ефективното провеждане на подходяща ваксинационна кампания, поради което ЕИСК препоръчва укрепване на COVAX и максимална логистична подкрепа и подпомагане на снабдяването от страна на европейските институции, включително чрез двустранни споразумения. ЕИСК подчертава, че е особено важно да се подкрепят усилията на партньорските държави на юг от Средиземно море да изградят самостоятелни производствени съоръжения за ваксини и медицински изделия на територията си. Във връзка с това ЕС отново призовава да се обсъди сериозно възможността за безвъзмездно предоставяне на патентите за ваксини и медицински изделия за борба с пандемиите. |
|
2.14. |
ЕИСК счита, че в контекста на възстановяването след COVID-19 активното участие на гражданското общество е необходимо за постигането на цели като подобряване на качеството на живота на населението и разработване на нов модел за устойчиво развитие. С оглед на това Комитетът призовава европейските институции за по-нататъшно укрепване, в рамките на партньорството с държавите от южното съседство, на всички инструменти за участие на организациите на гражданското общество. |
|
2.15. |
Организациите на гражданското общество поеха ангажименти на първа линия в подкрепа на здравните и социални мерки срещу пандемията и тяхната активност даде възможност за смекчаване на социалните и здравни последици за населението. Все пак, както вече беше посочено от ЕИСК, тяхната способност да отговорят на потребностите на обществото е обусловена от факта, че ресурсите често са ограничени и с непостоянен характер. ЕИСК е убеден, че механизмите за подкрепа на организациите на гражданското общество трябва да се укрепят, включително за да бъдат защитени в по-голяма степен особено силно засегнатите от пандемията най-уязвими категории, като млади хора, жени, мигранти и лица с увреждания. |
|
2.16. |
ЕИСК призовава за по-нататъшни действия от страна на европейските институции в подкрепа на мира, демокрацията и зачитането на правата на човека в конфликтните райони на държавите от средиземноморското съседство. Условията на живот на населението на конфликтните райони се влошиха допълнително в резултат на пандемията, поради което са необходими силни инициативи за гарантиране на цялостен мирен план. |
|
2.17. |
С оглед на вероятно трудното възстановяване от пандемичната криза текущите търговски преговори между ЕС и Мароко и Тунис, както и предстоящите преговори с Йордания, придобиват още по-голяма важност. ЕС следва да обърне по-голямо внимание на съществуващите асиметрии и да възприеме подходящ подход към своите южни търговски партньори. ЕИСК призовава за по-активно участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори в преговорните процеси и за официално обвързване с Договорите, за да им се даде възможност да дадат положителен принос за търговските отношения между партньорските държави, по-специално за да се гарантира изпълнението на задължителните глави относно устойчивостта в бъдещите търговски споразумения. |
|
2.18. |
Освен това ЕИСК предлага на ОГО и социалните партньори да бъде възложена отговорност не само за главите относно устойчивостта, но и за целия обхват на търговските и инвестиционните споразумения като част от тяхното официално структурирано участие. |
|
2.19. |
ЕИСК отново изразява позицията си, че ЕС следва да насочи част от средствата, предназначени за подпомагане на търговията, към подкрепа за участието на организациите на гражданското общество и изграждането на капацитет в рамките на усилията за постигане на устойчива търговия и инвестиции. |
|
2.20. |
ЕИСК вече препоръча да се повишат цифровите умения от двете страни на Средиземно море. След приемането на новата стратегия за Средиземноморието и с оглед на възстановяването след пандемията ЕИСК припомня необходимостта от увеличаване на инвестициите в цифрови инфраструктури и подкрепата за цифровия преход на МСП като стимул за заетост и социално развитие, включително чрез участието на социалните партньори, като се признаят възможностите на колективното договаряне и социалния диалог на различните равнища. |
3. Общи бележки
|
3.1. |
Пандемичната криза увеличи проблемите на държавите от средиземноморското съседство; 25 години след Декларацията от Барселона и десет години след Арабската пролет предизвикателствата пред Средиземноморието все още са огромни. Европейският съюз и партньорите от Средиземноморския регион неотдавна решиха да подновят и укрепят сътрудничеството чрез амбициозната Нова програма за Средиземноморието. |
|
3.2. |
Новата програма се основава на убеждението, че успешното справяне със стратегическите предизвикателства на бъдещето във взаимен интерес е възможно само като се работи заедно и в дух на партньорство. В програмата се предвижда подходящ план за икономически инвестиции за насърчаване на социално-икономическото възстановяване на държавите от средиземноморското съседство за периода 2021—2027 г. Общата цел, както заяви върховният представител Josep Borrell, е изграждането на мирно, сигурно, по-демократично, по-екологосъобразно, проспериращо и приобщаващо южно съседство. |
|
3.3. |
Неотдавнашно проучване, публикувано от Med Dialogue for Rights and Equality, озаглавено „Bridging the Sea“ (2), показа, че почти 63 % от организациите на гражданското общество, извършващи дейност в държавите от южното съседство, са ангажирани с теми като укрепване на демокрацията и правата, докато над 53 % се занимават, наред с други неща, с борба срещу социално-икономическите неравенства. В резултат на това нараства значението на осведомеността и повишеното внимание към въпросите, свързани с екологията и околната среда. Тези данни потвърждават наличието на стабилни основи и необходимостта от засилване на подкрепата за гражданското общество за по-успешно справяне с предизвикателствата на бъдещето. |
|
3.4. |
Гражданското общество в държавите от южното съседство укрепи своето присъствие през последните две десетилетия. Активният му подход даде възможност за смекчаване на социалните и здравните последици за населението, но в същото време показа, че са необходими действия, за да се укрепят капацитетът и уменията на гражданското общество да работи по-добре. |
|
3.5. |
Средиземноморският регион, както и останалата част от света, преживя силно икономическо и социално сътресение вследствие на пандемията от COVID-19. Социалните и здравните последици се изостриха поради липсата на подходящи публични здравни инфраструктури, особено в най-уязвимите държави. Пандемичната криза се добави към вече съществуващите кризи в различни държави, дължащи се на редица фактори като несигурното икономическо и социално развитие, високите равнища на безработица и последствията от конфликтите в някои райони като Либия и Сирия. |
|
3.6. |
Правителствата в Средиземноморския регион, макар и със съществени различия, реагираха незабавно за ограничаване на разпространението на пандемията, като въведоха мерки в подкрепа на работниците и предприятията, включително в сътрудничество със социалните партньори и организациите на гражданското общество, въпреки че тяхното участие често беше недостатъчно, а в някои случаи напълно липсваше. За да ограничат последствията от пандемията, почти всички държави от Средиземноморския регион, като Мароко, Египет, Йордания и Ливан, приеха ограничителни мерки, вечерен час и ограничаване на придвижването. |
|
3.7. |
Заради пандемичната криза много правителства от региона въведоха експанзионистични политики с цел да се справят с икономическата криза и да подкрепят конкретни сектори, като насърчиха производството и въведоха данъчни и икономически облекчения и мерки за привличане на инвестиции. |
|
3.8. |
Пандемията имаше отрицателни икономически последици в целия Средиземноморски регион, не само поради фактори като намаляването на вътрешното и външното търсене и спада на потреблението, но и поради влошаването на финансовото състояние и държавния дълг. От началото на пандемичната криза правителствата от региона отпуснаха допълнителни средства за здравната и икономическата система с цел да подкрепят някои сектори. Поради тази причина държавният дефицит в почти всички държави от Средиземноморския регион ще се увеличи значително. |
|
3.9. |
Транспортният сектор беше сериозно засегнат от ограничителните мерки, които възпрепятстваха и намалиха международната мобилност, поради което туризмът беше един от най-силно засегнатите от пандемичната криза сектори. По оценки на ОИСР е налице свиване на сектора с между 45 и 70 % и спад на международния туризъм между 60 и 80 % (3). Туризмът е един от основните икономически сектори за държавите от Средиземноморския регион и според Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) Египет и Мароко ще бъдат сред най-силно засегнатите държави в световен мащаб (4). |
|
3.10. |
Микро-, малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица са един от важните компоненти на икономиката на държавите по южния бряг. Те намалиха значително оборота си и повечето от тях бяха принудени да ограничат броя на работниците. Във връзка с това ще бъде необходимо да се въведат структурни мерки, които да могат да помогнат на МСП да излязат от кризата, да отбележат растеж и да извършват иновации, като се справят с двойното предизвикателство на цифровизацията и декарбонизацията. |
|
3.11. |
Пандемичната криза в Средиземноморския регион засегна всички социални групи, но най-силно засегнати бяха: младите хора, поради влошаването на пазара на труда и затварянето на училищата и университетите; жените, които в някои райони като държавите от южното съседство работят предимно в неформалната икономика, селското стопанство и туристическия сектор, силно засегнат от противоепидемичните мерки; уязвими категории като работещите в неформалната икономика и бежанците, които често не са обхванати от мерките за социална закрила, и лицата с увреждания, често поради недостиг на услуги. |
|
3.12. |
В определени райони на държавите от южното съседство някои фактори като недостига на вода и ограничения достъп до хигиенно-здравни услуги изострят въздействието на пандемията, особено при по-изолираните в социално отношение слоеве, в конфликтните райони и в бежанските лагери. |
4. Предизвикателства и възможности
|
4.1. |
Както подчерта генералният секретар на Съюза за Средиземноморието (5), настоящата здравна криза излага на риск постигнатия през последните години социално-икономически напредък на региона. Кризата обаче е възможност да бъде укрепена интеграцията и икономиките да станат по-устойчиви. |
|
4.2. |
Ролята на гражданското общество в Евро-средиземноморския регион е от решаващо значение за изграждането на по-справедливо и приобщаващо общество след пандемията; по същия начин, както беше подчертано по време на социалната среща на върха в Порто (6), активното участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество е от ключово значение за това никой да не бъде изоставен и за ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права. |
|
4.3. |
COVID-19 и свързаните мерки излагат на риск устойчивостта на гражданското общество. Правителствата и много донори преустановиха отпускането на безвъзмездни средства и замразиха финансирането, пренасочвайки средства към усилията за смекчаване на последиците от COVID-19. В резултат на това бяха застрашени и без това крехката устойчивост на ОГО, възможността им да продължат да служат на общностите и работните места на много работещи в сферата на гражданското общество, въпреки че от тези организации се очаква много. ЕИСК подчертава, че безвъзмездните средства за организационна устойчивост и финансирането в подкрепа на основната дейност са жизненоважни, за да се даде възможност на ОГО да се адаптират към бързо променящите се ситуации и да продължат да работят по време на кризи. |
|
4.4. |
ЕИСК подчерта, че Средиземноморието е един от най-уязвимите райони в света по отношение на изменението на климата. COVID-19 се отрази отрицателно на социалното положение и развитието, поради което стана неотложно приемането на стратегия в областта на устойчивото развитие и зелената икономика. |
|
4.5. |
Приемането на планове за възстановяване в Средиземноморския регион представлява потенциална възможност за гарантиране на икономическото, социалното и екологичното развитие на региона. От съществено значение е възможностите за развитие да се обвържат със спазването на принципи като солидарност, борба с неравенствата, защита и спазване на принципите на правовата държава. Активното участие на гражданското общество е от решаващо значение за постигането на всички цели. |
|
4.6. |
В държавите от южното съседство бъдещите планове за възстановяване след COVID-19, наред с икономическия растеж, следва да имат първостепенно значение в действията за справяне с екологичните проблеми, свързани с изменението на климата, недостига на вода, опустиняването и замърсяването. Действията за опазване и защита на околната среда може да имат положително въздействие в Средиземноморския регион в резултат на диверсифицирането на икономиката и създаването на качествени работни места. В този контекст ЕИСК изтъква изключително големия потенциал за развитие на възобновяемите енергийни източници (особено слънчевата и вятърната енергия) в южните партньорски държави и призовава ЕС и неговите държави членки да настояват за по-устойчиви общи инвестиции в тази област. |
|
4.7. |
ЕИСК вече подчерта необходимостта от насърчаване на справедлив преход в Средиземноморския регион с цел, наред с останалото, да се създадат ползи по отношение на здравеопазването, образованието и равенството между половете. За да се гарантира възстановяване, което действително да е насочено към принципите на прехода и цифровизацията, от първостепенно значение ще бъде да се насърчат повишаването на осведомеността и развитието на специални предприемачески способности и цифрови умения. ЕИСК подкрепя призива на южните партньорски държави за по-силна ангажираност на ЕС и неговите държави членки със сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойната дейност в Средиземноморието. |
|
4.8. |
Възстановяването на държавите от южното съседство в контекст, характеризиращ се с висок процент на работещите в неформалната икономика, е тясно свързано и с развитието на ефективен модел на професионално обучение и образование. ЕИСК отново подчертава необходимостта от подобряване на професионалните умения, особено сред младите хора и жените, така че те да могат да ги използват в национална и трансгранична среда, в рамките на подход на „движение на мозъци“. ОГО играят важна роля и за укрепването на уменията чрез неформално образование, организиране на семинари и обучение и насърчаване на социалната икономика. Комитетът отбелязва и необходимостта — вече изтъкната, наред с останалото, от регионалния диалог на СзС със социалните партньори — от участие на социалните партньори с оглед на това да се преодолее несъответствието между търсене и предлагане на пазара на труда. |
Брюксел, 24.1.2023 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Освен това настоящият информационен доклад се допълва с някои неотдавнашни становища на ЕИСК относно разглежданата тема, по-специално: Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост“ (COM(2020) 408 final — 2020/0104 (COD) — „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за техническа подкрепа“ (COM(2020) 409 final — 2020/0103 (COD) (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 132); ECO/515 „Регламент относно инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса“ (все още непубликувано в Официален вестник); Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „След извънредното положение, свързано с COVID-19: проект за нова многостранна матрица“ (становище по собствена инициатива) ( ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 53 ).
(2) https://meddialogue.eu/wp-content/uploads/2021/02/Publication-Bridging-the-sea.pdf.
(3) https://read.oecd-ilibrary.org/view/?ref=124_124984-7uf8nm95se&title=Covid-19_Tourism_Policy_Responses&_ga=2.143901749.1647750476.1622806508-1692148678.1622806341.
(4) https://unctad.org/system/files/official-document/ditcinf2020d3_en.pdf.
(5) Министрите на външните работи от Съюза за Средиземноморието определиха приоритетни области за засилено сътрудничество и интеграция в Евро-средиземноморския регион — Съюз за Средиземноморието — СзС (ufmsecretariat.org).
(6) https://www.2021portugal.eu/en/porto-social-summit/porto-social-commitment/.