<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-758/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0758</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:86">EU:C:2021:86</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑758/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">OH (Съдебен имунитет)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210202">2 февруари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑758/19</HT></P><P>OH</P><P>срещу</P><P>ID</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Членове 268 ДФЕС, 270 ДФЕС, 340 ДФЕС и 343 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Членове 11, 17 и 19</KEYWORD><KEYWORD>Бивш член на Комисията</KEYWORD><KEYWORD>Съдебен имунитет</KEYWORD><KEYWORD>Иск за извъндоговорна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Отнемане на имунитет</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на Съда на Европейския съюз</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Ищецът в главното производство е гръцки гражданин, който е назначен от Европейската комисия като срочно нает служител. Той служи в кабинета на тогавашен член на Комисията (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> в главното производство). След твърдян срив на доверието в отношенията между тези две лица, Комисията решава да прекрати договора на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Ищецът счита, че е претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди поради прекратяването на трудовото му правоотношение. Той предявява (граждански) иск пред първоинстанционен съд в Атина за обезщетяване на тези вреди. Тъй като има съмнения относно компетентността си по този въпрос, този първоинстанционен съд поставя на Съда няколко въпроса. По-специално той иска да се установи кой следва да е подходящият ответник (бившият член на Комисията или Европейският съюз) и пред коя юрисдикция (националните съдилища или Съда на Европейския съюз) трябва да се предяви такъв иск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 11 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Протокол № 7<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), приложен към Договорите за ЕС, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>На територията на всяка държава членка, независимо от тяхното гражданство, длъжностните лица и другите служители на Съюза:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства във връзка с осъществените от тях действия при изпълнението на служебните им задължения, включително за казаното или написаното от тях, при спазване на разпоредбите на съответните договори, от една страна, на разпоредбите за отговорността на длъжностните лица и другите служители по отношение на Съюза и от друга страна, на компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася по спорове между Съюза и неговите длъжностни лица и другите служители. Те продължават да се ползват с този имунитет и след като са престанали да заемат съответната длъжност;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Текстът на член 17 от същия протокол гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на длъжностните лица и на другите служители на Съюза единствено в интерес на Съюза.</ALINEA><ALINEA>Всяка институция на Съюза се задължава да отнеме имунитета, предоставен на длъжностно лице или на друг служител, когато институцията счита, че отнемането на този имунитет не противоречи на интересите на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 19 от Протокол № 7 членове 11 и 17 от него се прилагат за членовете на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция към настоящия спор са приложими разпоредбите на гръцкия Граждански процесуален кодекс за обхвата на компетентността на националните юрисдикции и за съдебния имунитет на някои категории лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>По-конкретно съгласно член 3, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс чужденците, които имат съдебен имунитет, не попадат под гръцка юрисдикция, с изключение на споровете относно вещни права върху недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>На свой ред член 24 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че гръцките граждани, които се ползват от съдебен имунитет, както и длъжностните лица, назначени на длъжности в чужбина, попадат под юрисдикцията на съдилищата, в чийто район са пребивавали преди мисията си, или, в противен случай, под юрисдикцията на съдилищата в столицата на държавата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, национално производство и преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Ищецът постъпва на служба в Европейската комисия на <DATE ISO="20141101">1 ноември 2014 г.</DATE> като срочно нает служител, назначен съгласно член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>УРДС<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>В съответствие с тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>срочно нает служител<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> включва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>служител, различен от длъжностно лице на Съюза, нает да подпомага лице, което изпълнява мандатна длъжност, предвидена в Договора за Европейския съюз или Договора за функционирането на Европейския съюз, или избрания за председател на някоя от институциите или органите на Съюза, или политическа група в Европейския парламент или в Комитета на регионите, или на група в Европейския икономически и социален комитет<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. Вж. изменения Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ P 045, 1962 г., стр. 1385).</P></NOTE>. Той е нает като заместник-директор на кабинета на ответника, който е назначен като член на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>През април 2016 г. генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> на Европейската комисия уведомява ищеца, че трудовото му правоотношение с Европейската комисия ще бъде прекратено с тримесечно предизвестие, считано от <DATE ISO="20160801">1 август 2016 г.</DATE>, на основание загуба на доверие към него от страна на ответника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че не е получил правото да бъде изслушан преди приемането на решението за прекратяване на договора му, ищецът подава жалба срещу това решение на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица. Жалбата е отхвърлена на <DATE ISO="20161129">29 ноември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170310">10 март 2017 г.</DATE> ищецът обжалва решението за прекратяване на договора му пред Общия съд, като твърди, че е нарушено правото му да бъде изслушан. Общият съд приема това твърдение за основателно и отменя обжалваното решение със съдебно решение от <DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RY/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑160/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:1">EU:T:2019:1</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>След постановяването на това решение Комисията дава възможност на ищеца да бъде изслушан. На <DATE ISO="20190410">10 април 2019 г.</DATE> Комисията приема ново решение, с което прекратява договора на ищеца като срочно нает служител. Ищецът обжалва това решение по административен ред, като жалбата му е отхвърлена с решение на Комисията от <DATE ISO="20190814">14 август 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191202">2 декември 2019 г.</DATE> ищецът подава пред Общия съд жалба за отмяна на решението за прекратяване на договора му. В решението си от <DATE ISO="20210113">13 януари 2021 г.</DATE> Общият съд отхвърля жалбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.ECR><NAME.CASE>RY/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑824/19</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:6">EU:T:2021:6</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Успоредно с това на <DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE> ищецът също завежда дело срещу ответника пред Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Пред тази юрисдикция ищецът твърди, че ответникът е изразил клеветнически твърдения относно пропуски при изпълнението на служебните му задължения. Това поведение причинило на ищеца както имуществени, така и неимуществени вреди. Първите се изразяват в иначе дължимата от Европейската комисия заплата за периода от <DATE ISO="20161101">1 ноември 2016 г.</DATE> до <DATE ISO="20191031">31 октомври 2019 г.</DATE> в общ размер <FT TYPE="DECIMAL">452299,32</FT> EUR. Според ищеца неимуществените вреди, произтичащи от увреждането на репутацията му, което затруднява бъдещата му кариера в институциите и органите на Европейския съюз, възлизат на <FT TYPE="NUMBER">600000</FT> EUR. На това основание той иска от националния съд да постанови решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което ответникът да бъде осъден да поправи причинените му имуществени и неимуществени вреди, да оттегли някои твърдения, които според ищеца са клеветнически, и да понесе съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че искът е предявен срещу бивш член на Комисията, който, въпреки че има гръцко гражданство, се ползва с имунитет по отношение на съдебни производства съгласно член 343 ДФЕС и членове 11, 17 и 19 от Протокол № 7. В представено пред запитващата юрисдикция изявление на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> на Европейската комисия от <DATE ISO="20171222">22 декември 2017 г.</DATE> се посочва, че: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>като член на Комисията [ответникът] […] се ползва с имунитет по отношение на съдебни производства във връзка с осъществените от него действия при изпълнението на служебните му задължения, включително за казаното или написаното от него, в съответствие с членове 11 и 19 от [Протокол № 7]. Имунитетът може да бъде отнет от колегиума на членовете на Комисията по искане на национална юрисдикция, при условие че това отнемане не противоречи на интересите на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на съответната правна уредба на Съюза, Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>„1)</NO.P><TXT>Съвпадат ли понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>имунитет по отношение на съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>имунитет<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, съдържащи се в член 11 от [Протокол № 7], така както са формулирани и с оглед на целта, която преследват?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Обхваща и включва ли имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът по член 11, освен наказателно преследване и граждански искове, предявени срещу членовете на Комисията от страна на увредени трети лица?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Може ли да бъде отнет имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът на комисаря и в рамките на граждански иск срещу него, като предявения в конкретния случай иск? При утвърдителен отговор, кой трябва да проведе процедурата по отнемане на имунитета?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Компетентни ли са юрисдикциите на Европейския съюз да се произнесат по иск за извъндоговорна отговорност срещу комисар, като предявения в конкретния случай иск?</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Писмени становища представят ищецът, ответникът и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Според мен ключовият въпрос по настоящото дело се съдържа в четвъртия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция: кой е правилният ответник и кой е подходящият съд, в случай че бивш служител на институция на Съюза претендира вреда, за която се твърди, че е причинена от поведението на бивш член на тази институция. Ето защо ще започна с този въпрос. След това ще се спра на първите три въпроса на запитващата юрисдикция въпроса единствено за изчерпателност, тъй като предложението ми за отговор на четвъртия въпрос прави ненужен отговора на останалите въпроси.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали Съдът на Европейския съюз е компетентен да разгледа иск за извъндоговорна отговорност като разглеждания в главното производство срещу бивш член на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Въпросът включва два отделни елемента: установяването на ответника и на съда, т.е. срещу <HT TYPE="ITALIC">кого</HT> да заведе дело ищецът, за да потърси обезщетение за твърдените вреди (срещу бившия член на Комисията или срещу Европейския съюз), и <HT TYPE="ITALIC">пред кой съд</HT> следва да го направи (националните съдилища или Съда на Европейския съюз)? Освен това всъщност има и трети елемент, който е свързан или дори предхожда първите два елемента, като без него въпросът във връзка с установяването на ответника и на съда на практика не може да бъде разгледан, но този елемент не се посочва: какво точно е действието, което следва да е причинило вреда на ищеца? Каква е конкретната <HT TYPE="ITALIC">неправомерност</HT>, за която се иска обезщетение?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В настоящия раздел ще започна с въпроса, свързан с установяването на правилния ответник по отношение на това, което, изглежда, е неправомерното действие, което следва да е причинило вреда на ищеца (1). След като се установи естеството на неправомерността, а оттам и правилният ответник, подходящият съд за такъв иск става ясен (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ответникът</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>По силата на член 11 от Протокол № 7 на територията на всяка държава членка длъжностните лица и другите служители на Съюза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства във връзка с осъществените от тях действия при изпълнението на служебните им задължения<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Те продължават да се ползват с този имунитет и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>след като са престанали да заемат съответната длъжност<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Тази разпоредба е приложима спрямо членовете на Комисията по силата на член 19 от Протокол № 7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При това положение, що се отнася до действията, извършени <HT TYPE="ITALIC">при изпълнението на служебните им задължения</HT>, служителите (и членовете на Комисията) не могат да подлежат на съдебни производства освен ако съответната институция на ЕС не отнеме техния имунитет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Според Съда изискването въпросното действие да е извършено при изпълнението на служебните задължения се отнася до онези действия, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>които по силата на вътрешна и пряка връзка представляват необходимото продължение на задачите, възложени на институциите<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19690710">10 юли 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayag и Zurich</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:37">EU:C:1969:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, член 11 от Протокол № 7 се отнася до действия, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>по своето естество представляват участие на лицето, което претендира имунитет, в изпълнението на задачите на институцията, към която принадлежи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Заключение на генералния адвокат Gand по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sayag и Zürich</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:31">EU:C:1969:31</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 338).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>По този начин имунитетът е ограничен във <HT TYPE="ITALIC">функционално</HT> отношение. Трябва да съществува разумна степен на близост (пряка връзка) между задачите, възложени на институциите, и вида поведение или действие на длъжностното лице на Съюза. След като това изискване бъде изпълнено обаче, имунитетът, с който се ползват длъжностните лица, обхваща действия от всяка област на правото (наказателно, административно, гражданско или всяко друго), без значение дали тези действия в действителност са законосъобразни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070912">12 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikolaou/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑259/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:254">EU:T:2007:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0162">162</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0185">185</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0188">188</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0192">192</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0199">199</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0208">208</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0209">209</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Junqueras Vies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑502/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1115">EU:C:2019:1115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/RQ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑831/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1143">EU:C:2019:1143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключението на генералния адвокат Hogan по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Европейска сметна палата/Pinxten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1052">EU:C:2020:1052</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както обаче става ясно от член 340, четвърта алинея от ДФЕС и член 11 от Протокол № 7, (срочно наетите) служители, които са действали незаконосъобразно, могат да носят отговорност пред Съюза и следователно да подлежат на свързаните с това процедури съгласно член 22 от Правилника за длъжностните лица и член 11 от УРДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Отвъд това общо разграничение въпросът дали дадено действие е извършено при изпълнението на служебните задължения на даден служител зависи до голяма степен от конкретния случай. Очевидно <HT TYPE="ITALIC">мястото, където е извършено действието</HT>, изобщо не е определящо: само по себе си обстоятелството, че дадено действие е извършено в помещенията на институция на Съюза, по време на официална командировка или в контекста на свързано с работа събитие, не е достатъчно, за да се установи, че е извършено при изпълнението на служебните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19690710">10 юли 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayag и Zurich</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:37">EU:C:1969:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900322">22 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Le Pen и Front National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:133">EU:C:1990:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същото важи например за клеветнически или обидни изявления от служител на Съюза по отношение на друго лице, за форми на психически или сексуален тормоз или за нарушения на местната правна уредба в областта на общественото здравеопазване и безопасността, като за всяко от тях би могло да се твърди, че е необходимо за ефективното изпълнение на възложените задачи. Фактът обаче, че такива злощастни събития могат да възникнат на работното място и да са свързани с колеги или сътрудници на съответното лице, по никакъв начин не означава, че те автоматично се извършват при изпълнението на служебните задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По този начин единственият критерий остава <HT TYPE="ITALIC">тясната връзка</HT> със задачите, възложени на институциите: просто казано, проверка на близостта. В действителност слабата и напълно условна връзка между извършените действия и изпълнението на служебните задължения от въпросните служители не може да бъде достатъчна за задействане на съдебния имунитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110906">6 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Patriciello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:543">EU:C:2011:543</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдебният имунитет е обоснован само за действия, чийто raison d’être се съдържа в официалните функции, поверени на въпросния служител, а не за действия, които също така биха могли да бъдат извършени в друг, неофициален контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>На <HT TYPE="ITALIC">процесуално</HT> равнище сезираната със спор национална юрисдикция (или който и да е друг компетентен национален орган) следва да провери релевантните факти, за да определи дали дадено действие на служител е извършено при изпълнението на служебните му задължения. Несъмнено тази преценка може невинаги да е лесна, тъй като се изисква известно познаване на правомощията и вътрешното функциониране на институциите на Съюза. При все това, когато такъв въпрос е висящ пред национална юрисдикция или в крайна сметка стигне до нея в рамките на съдебния контрол, винаги може да се отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС за целите на тълкуването на член 11 от Протокол № 7<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110906">6 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Patriciello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:543">EU:C:2011:543</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Спазването от националните органи на правилата, съдържащи се в Протокол № 7, в крайна сметка би могло да достигне до Съда и непряко чрез производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно членове 258—260 ДФЕС: вж. по аналогия определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201215">15 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Junqueras i Vies/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑24/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:601">EU:T:2020:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В контекста на настоящото дело обаче повечето от тези общи съображения изглеждат по-скоро хипотетични поради две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Най-напред, предвид обстоятелствата по случая, както са изложени от запитващата юрисдикция, въпросът дали действията на ответника са извършени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>при изпълнението на служебните му задължения<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> е малко вероятно дори да възникне в рамките на настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно твърденията на запитващата юрисдикция, потвърдени в това отношение от изявленията на ищеца, твърдяната от него вреда <HT TYPE="ITALIC">произтича от</HT> факта, че трудовото му правоотношение е прекратено. Така решението на Комисията да прекрати договора на ищеца, изглежда, е събитието, за което се изтъква, че е причинило твърдяната вреда. Несъмнено членът на Комисията е допринесъл за процеса, довел до уволнението на ищеца, но окончателното решение за тази цел е прието на <DATE ISO="20160427">27 април 2016 г.</DATE> от генералния директор на<?PAGE NO="7"?> генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> на Комисията. Всъщност, както правилно отбелязва Общият съд в решението си по делото, заведено от ищеца, въпреки загубата на взаимно доверие между двете лица, Комисията е могла да реши да приеме мерки, различни от уволнение, например преназначаване на ищеца на друга длъжност в рамките на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RY/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑160/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:1">EU:T:2019:1</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С други думи, щеше да е релевантно да се проучи дали действията на ответника са били извършени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>при изпълнението на служебните му задължения<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, ако вредата произтичаше или можеше да се припише <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> на тези действия. Въпреки това в настоящия случай поредицата от събития е различна: решението на Комисията да прекрати договора на ищеца попада между поведението на члена на Комисията, от една страна, и твърдените вреди, от друга страна, като прекъсва пряката причинно-следствена връзка между двете. Изглежда, поведението, за което се упреква ответникът, не е пряката и основна причина за настъпването на вредите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Съгласно постоянната практика на Съюза трябва да съществува пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата, за да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза (може все пак да се приеме, че това условие е същото в повечето други правни системи, включително националните): вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑447/17 P и C‑479/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:672">EU:C:2019:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Накратко, поредицата от събития изглежда е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>загубата на доверие, заявена от члена на Комисията — решение на Комисията — твърдени вреди<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Не изглежда да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>твърдяно неправомерно действие на члена на Комисията — твърдени вреди<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. В такъв случай според мен не е ясно защо е необходимо да се обсъжда обхватът на имунитета, от който се ползва ответникът, ако актът, довел до твърдените вреди (както имуществени — пропуснати доходи, дължими от Комисията, така и неимуществени — увреждане на репутацията на ищеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Както е изложено по-горе в точка 16 от настоящото заключение.</P></NOTE>), всъщност е официално решение на институция на Съюза, а именно на Комисията. При тези обстоятелства правилният ответник очевидно е авторът на последния акт, а именно Комисията (или по-скоро Европейският съюз, представляван от Комисията).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Второ, дори да се приеме, че за да се произнесе по делото, националният съд действително трябва да проучи естеството на действията на ответника, като случаят, изглежда, не е такъв въз основа на първата точка, изложена по-горе, изглежда достатъчно ясно, че тези действия са извършени от ответника при изпълнение на служебните му задължения. В действителност нищо в акта за преюдициално запитване или в изявленията на ищеца не предполага, че твърдените вреди произтичат от действия, които не са пряко свързани с изпълнението на (тогавашните) официални функции на ответника в качеството му на член на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Всъщност изглежда вярно обратното. Твърдените вреди по същество изглежда произтичат от факта, че трудовото правоотношение е прекратено, тъй като ответникът е заявил, че е загубил доверие в ищеца. Мотивите, поради които ищецът иска обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, както и размерът им, показват доста ясно, че не се твърди произтичане на вреда от действия, които могат да бъдат отделени от прекратяването на трудовото му правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Според мен решението за прекратяване на договора на ищеца, ако се приеме, че съществува предходно и отделно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>лично решение<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> на члена на Комисията, което би могло да се разглежда като отделно от приетото впоследствие официално решение на Комисията, с което в действителност се прекратява договорът, quid non, във всички случаи то би попадало категорично в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>действия, осъществени при изпълнението на служебните задължения<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Трябва да се има предвид, че ищецът е назначен като срочно нает служител на Комисията в кабинета на член на Комисията. Както правилно отбелязва Общият съд в решението, постановено по първото дело, заведено от ищеца, членовете на Комисията разполагат с кабинет, състоящ се от сътрудници, които са техни лични консултанти. Назначаването на тези сътрудници се извършва intuitu personae, т.е. при голяма свобода на преценката, тъй като заинтересованите лица се избират както поради техните професионални и морални качества, така и поради способността им да се приспособят към личните методи на съответния член на Комисията и към тези на целия му кабинет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RY/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑160/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:1">EU:T:2019:1</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В същото решение Общият съд по-нататък посочва, че голямата свобода на преценка, с която разполага членът на Комисията при избора на своите сътрудници, е оправдана по-конкретно от специфичното естество на функциите, упражнявани в рамките на кабинета на член на Комисията, и от необходимостта от поддържане на отношения на взаимно доверие между члена на Комисията и неговите сътрудници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Споделям това становище. Членът на Комисията трябва да разполага с голяма свобода на преценка при избора на сътрудниците, които да служат в кабинета му. Правото му да назначава срочно наети служители, като избира лица, на които може да разчита, и по същата логика правото му да прекрати трудовия договор на дадено лице, когато връзката на доверие бъде прекъсната, е от решаващо значение за ефективното изпълнение на неговите задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Поради това обстоятелството, че ответникът решава, че вече не се нуждае от услугите на ищеца, както и че обосновава това решение със загубата на доверие в последния, представлява действие, извършено от ответника при изпълнението на служебните му задължения. Съществува пряка и очевидна връзка между това действие и изпълнението на възложените му задачи в качеството му на член на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Накратко, що се отнася до разглежданите в главното производство действия, освен ако Комисията не отнеме неговия имунитет, ответникът не може да бъде валидно съден пред запитващата юрисдикция. Всъщност предвид имунитета, с който се ползва по силата на член 11 от Протокол № 7 във връзка с такива действия, <HT TYPE="ITALIC">ответникът в личното си качество</HT> не би могъл да бъде съден от ищеца пред <HT TYPE="ITALIC">никоя</HT> юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>При все това съгласно член 340, втора алинея от ДФЕС <HT TYPE="ITALIC">Съюзът</HT> е този, който е длъжен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Както подчертава Съдът още през 1969 г., по отношение на извъндоговорната отговорност в Договорите е предвидена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>единна система<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> за обезщетяване на вредите, причинени от институциите <HT TYPE="ITALIC">и</HT> служителите на Съюза при изпълнението на техните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19690710">10 юли 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayag и Zurich</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:37">EU:C:1969:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Така лице като ищеца определено не е лишено от възможността да получи обезщетение пред съдебен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В действителност, както отбелязва Международният съд в консултативното си становище от <DATE ISO="19990429">29 април 1999 г.</DATE> относно разликата в съдебния имунитет на специален докладчик на Комисията по правата на човека (Доклади на Международния съд, 1999 г., стр. 62, т. 66), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>въпросът за имунитета по отношение на съдебни производства е отделен от проблема във връзка с обезщетяването на вреди, които са понесени в резултат на действия, извършени от ООН или от нейни служители при изпълнение на служебните си задължения<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NOTE>. При иск, основан на извъндоговорна отговорност, за действия като разглежданите в главното производство правилният ответник обаче е Европейският съюз, представляван от институцията на Съюза, за чието поведение се твърди, че е причинило посочената вреда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Европейски съюз/Kendrion</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑150/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1014">EU:C:2018:1014</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Компетентен съд</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Горният извод вече дава отговор на втората точка, поставена от запитващата юрисдикция в четвъртия въпрос. Всъщност съгласно член 268 ДФЕС иск като предявения от ищеца в главното производство трябва да бъде предявен пред Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Както Съдът многократно е заявявал, Съдът на Европейския съюз разполага с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>изключителна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по отношение на искове за извъндоговорна отговорност срещу Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880927">27 септември 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asteris и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:457">EU:C:1988:457</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hanssens-Ensch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑377/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:459">EU:C:2010:459</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това националните съдилища като запитващата юрисдикция не са компетентни по отношение на този вид искове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790213">13 февруари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granaria</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:38">EU:C:1979:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880927">27 септември 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asteris и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:457">EU:C:1988:457</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Фактът, че националната правна уредба, която урежда исковете за обезщетение за вреди, може да предвижда особен правен режим в определени случаи (например когато вредата е резултат от наказуемо поведение), не може да постави под въпрос този извод<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hanssens-Ensch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑377/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:459">EU:C:2010:459</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>При това положение не мога да не отбележа, че съществува друго основание за компетентност, което би могло да е релевантно в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Член 270 ДФЕС предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Съдът на Европейския съюз е компетентен по всеки спор между Съюза и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица на Съюза и условията за работа на другите служители на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. По-специално тази разпоредба също така предвижда <HT TYPE="ITALIC">изключителна</HT> компетентност на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В изпълнение на член 270 ДФЕС, член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица — приложим към срочно наетите служители по силата на член 46 от УРДС — гласи следното: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Съюза и лице, за което се прилага настоящият правилник, относно законосъобразността на акт, който засяга интересите на това лице […]. По спорове от финансов характер Съдът има неограничена компетентност<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът многократно е заявявал, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>когато в основата на спор между длъжностно лице и институцията, в която то работи, е служебното правоотношение между това лице и институцията, за този спор се прилагат член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, дори когато става въпрос за искане за обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално решение от <DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, производство по преразглеждане <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Missir Mamachi di Lusignano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/14 RX-II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:588">EU:C:2015:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>На този фон ми се струва, въз основа на фактите, както са представени от запитващата юрисдикция, че тази разпоредба би могла да намери приложение в настоящия случай, тъй като ищецът е бил назначен като срочно нает служител в Комисията по силата на член 2, буква в) от УРДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-горе точка 9 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Всъщност ищецът оспорва законосъобразността на решението на Комисията да прекрати трудовия му договор, както и непряко поведението на бивш член на Комисията, довело до приемането на това решение, и иска парично обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на това решение. Накратко, настоящият спор е от финансов характер и в основата му е трудовото правоотношение между ищеца и Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следователно делото е подобно на предходни дела, по които Съдът е постановил, че деликтните искове, предявени от настоящи или бивши служители срещу институция за определено неправомерно действие, така че да бъде осъдена да плати определена сума, когато в основата на спора е трудовото правоотношение между заинтересованото лице и институцията, попадат ratione materiae в приложното поле на член 270 ДФЕС и на член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. по-специално решение от <DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, производство по преразглеждане <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Missir Mamachi di Lusignano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/14 RX-II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:588">EU:C:2015:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Поради това е донякъде учудващо, че ищецът не е предявил искане за обезщетение за извъндоговорна отговорност пред Общия съд едновременно или паралелно с жалбите му за отмяна на решенията на Комисията да прекрати договора му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по-горе точки 12 и 14 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Исканията в двете производства изглеждат свързани. В системата на правните средства за защита, уредена в правото на Съюза, компетентността за разглеждане на приоритетно искане (например отмяна на незаконосъобразен акт) обикновено предполага компетентност за разглеждане на всяко допълнително искане, което произтича от същото деяние или от същия факт (например обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерното действие)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>По аналогичен начин вж. становището на генералния адвокат Wathelet в производство по преразглеждане <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Missir Mamachi di Lusignano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/14 RX-II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:593">EU:C:2015:593</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно ищецът е могъл валидно да повдигне всеки свой евентуален въпрос срещу всяко обстоятелство, предхождащо уволнението му, включително всички подготвителни действия (включително извършените от ответника), именно в рамките на това производство пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В заключение се налага изводът, че иск за извъндоговорна отговорност като предявения от ищеца пред запитващата юрисдикция, независимо дали е основан на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС или на член 270 ДФЕС, следва да бъде насочен срещу Европейския съюз и предявен пред Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, сега ще се спра на останалите преюдициални въпроси, на които може да се отговори доста кратко, и то само за изчерпателност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>имунитет по отношение на съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>ετεροδικία<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>eterodikia<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>имунитет<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>ασυλία<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>asylia<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), съдържащи се в член 11, буква а) от текста на Протокол № 7 на гръцки език, имат едно и също значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Този въпрос е поставен с оглед на доводите, изтъкнати от ищеца в главното производство. Той изтъква, че предвид използването на двата израза в спорната разпоредба, <HT TYPE="ITALIC">бившият</HT> член на Комисията не разполага с пълен съдебен имунитет, а с по-ограничена форма на такъв. Според него съгласно националното право (по-специално член 3, параграф 2 от гръцкия Граждански процесуален кодекс) втората форма на имунитет не може да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>защити<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> ответника от производства пред националните съдилища, когато вредата е резултат от престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Тези доводи са неоснователни. Както правилно отбелязват ответникът и Комисията в становищата си, съмненията на националната юрисдикция се дължат единствено на превода на Протокол № 7 на гръцки език.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика необходимостта от еднакво тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, но изисква, напротив, той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170427">27 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Onix Asigurări</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑559/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:316">EU:C:2017:316</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> и в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която той е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Profisa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:233">EU:C:2007:233</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В настоящия случай самото сравнение на текстовете на протокола на различните езици показва, че за двата термина се счита, че имат едно и също значение. Текстът на гръцки език може да се сравни например с текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>inmunidad de jurisdicción/dicha inmunidad<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>), немски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Befreiung von der Gerichtsbarkeit/diese Befreiung<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>), английски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>immune from legal proceedings/this immunity<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>), френски (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>immunité de jurisdiction/cette immunité<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>) или италиански (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>immunità di giurisdizione/questa immunità<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Предметът и контекстът на разпоредбата също потвърждават този прочит. Член 11, буква а), първо изречение от Протокол № 7 определя <HT TYPE="ITALIC">материалното</HT> приложно поле на имунитета, докато второто изречение урежда неговия <HT TYPE="ITALIC">времеви</HT> обхват. И в двата случая става въпрос за <HT TYPE="ITALIC">един и същ</HT> имунитет, който има един и същ обхват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Следователно на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>имунитет по отношение на съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>ετεροδικία<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>eterodikia<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>имунитет<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>ασυλία<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>asylia<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), съдържащи се в член 11, буква а) от текста на Протокол № 7 на гръцки език, имат едно и също значение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвиденият в член 11 от Протокол № 7 имунитет по отношение на съдебни производства включва, освен наказателно преследване, и граждански искове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос също е лесен: както изтъкват ответникът и Комисията (и противно на твърденията на ищеца), имунитетът, предоставен по силата на член 11, <HT TYPE="ITALIC">действително</HT> обхваща граждански искове. Буквалното, систематичното и телеологическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Първо, текстът на тази разпоредба очевидно се прилага по отношение на (всякакви) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>съдебни производства във връзка с осъществените от тях действия при изпълнението на служебните им задължения<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. Текстът на разпоредбата не съдържа ограничения по отношение на вида или естеството на производството (гражданско, наказателно, административно или всяко друго).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Второ, широкото разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>имунитет<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> съответства на логиката на разпоредбата и по-общо на функционалното естество на специалните прерогативи, закрепени в Протокол № 7. Тези специални прерогативи имат за цел да се гарантира на институциите на Съюза пълна и ефективна защита от пречки или заплахи за доброто им функциониране и независимостта им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Junqueras Vies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑502/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1115">EU:C:2019:1115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По-конкретно, както следва от член 17 от Протокол № 7, привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на длъжностните лица и на другите служители на<?PAGE NO="12"?> Съюза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/><HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> в интерес на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Курсивът е мой. Тази разпоредба е израз на принципа, прогласен в член 343 ДФЕС, съгласно който Съюзът се ползва с привилегии и имунитети, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>необходими за изпълнението на неговите задачи<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</P></NOTE>. С други думи, привилегиите и имунитетите се предоставят, за да се даде възможност на служителите на Съюза да изпълняват служебните си задължения ефективно и без външна намеса, както и без страх от съдебно преследване за действията, които извършват при изпълнение на служебните си задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално заключението на генералния адвокат Gand по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sayag и Zürich</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:31">EU:C:1969:31</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 339), както и заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Marra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑200/07 и C‑201/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:369">EU:C:2008:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Ако случаят е такъв, трудно може да се оспори, че правилното изпълнение на задачите на служителите на Съюза би могло да се възпрепятства не само от наказателни производства, но и от административни дела или граждански производства (включително искове за извъндоговорна отговорност като разглеждания в главното производство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Трето, според тълкуването на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, съдържащо се в член 8 от Протокол № 7 (който се отнася до имунитета на членовете на Европейския парламент), също не допуска гражданско производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081021">21 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑200/07 и C‑201/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:579">EU:C:2008:579</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110906">6 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Patriciello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:543">EU:C:2011:543</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По подобен начин вж. заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Patriciello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:379">EU:C:2011:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>обхваща всички форми на правна отговорност, по-конкретно наказателната и гражданската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>. Като се имат предвид сходният текст и сходната цел на двете разпоредби, трудно би могло да се приеме, че на това понятие следва да се даде различно тълкуване при използването му в член 11 от същия протокол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Четвърто, мимоходом ще отбележа, че предложеното тълкуване на член 11 от Протокол № 7 е в съответствие и с член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Сключена в Женева на <DATE ISO="19610418">18 април 1961 г.</DATE> и влязла в сила на <DATE ISO="19640424">24 април 1964 г.</DATE> (Организация на обединените нации, Сборник с договори, том 500, стр. 95). Въпреки че тази конвенция се прилага само за държавите, по принцип се счита, че международните организации също трябва да се ползват със сходни имунитети: вж. например решения на Европейския съд по правата на човека от <DATE ISO="19990218">18 февруари 1999 г.</DATE>, Waite и Kennedy с/у Германия (CE:ECHR:1999:0218JUD002608394, §63), и от <DATE ISO="20130627">27 юни 2013 г.</DATE>, Stichting Mothers of Srebrenica и др. с/у Нидерландия (CE:ECHR:2013:0611DEC006554212, §139).</P></NOTE>, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, както и, освен изключенията, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>по отношение н гражданската и административната юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че предвиденият в член 11 от Протокол № 7 имунитет по отношение на съдебни производства обхваща всички съдебни производства, включително граждански искове.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Накрая, третият въпрос се отнася до отнемането на имунитета по отношение на съдебни производства. Запитващата юрисдикция иска да установи дали може да се поиска отнемане на имунитета и в контекста на граждански иск и ако това е така, кой трябва да проведе въпросната процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>И в този случай текстът на член 17 от Протокол № 7 не съдържа никакво ограничение относно вида на производството срещу длъжностни лица и други служители на Съюза, във връзка с което може да се отправи искане за отнемане на имунитета. Ето защо не виждам никаква причина да се счита, че отнемане на имунитета може да се поиска само в рамките на наказателно производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Не виждам и логика, която да подкрепя такова разграничение. Както е посочено в точка 67 по-горе, привилегиите и имунитетите се предоставят на служителите на Съюза в интерес на Съюза, така че да се даде възможност на тези служители да изпълняват ефективно служебните си задължения без страх от съдебни производства (граждански, наказателни, административни или други) във връзка с действията, които извършват в този контекст. Естествено по този начин е възможно да възникнат положения, при които Съюзът да прецени, че образуването и провеждането на такова съдебно производство — било то от граждански, наказателен или друг характер — не противоречи на неговия интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В съответствие с това е съвсем възможно да бъде поискано отнемане на имунитета в контекста на граждански иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>На свой ред, що се отнася до органа, който трябва да проведе процедурата по искане за отнемане на имунитета, разпоредбите на Протокола нито уреждат начина, по който трябва да се проведе процедурата по искане за отнемане на имунитета на национално равнище, нито определят компетентните за тази цел национални органи. Ще отбележа, че Виенската конвенция за дипломатическите отношения също не съдържа никакви правила в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. бележка под линия 32 по-горе. По отношение на отнемането на имунитета вж. член 32 от Виенската конвенция. По отношение на тази разпоредба по принцип вж. <HT TYPE="ITALIC">Denza</HT>, E. Diplomatic Law: Commentary on the Vienna Convention on Diplomatic Relations. 4. ed., Oxford University Press, 2016, 273—287.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Това е доста разбираемо с оглед на възможното разнообразие от сценарии, при които може да се поиска такова отнемане на имунитета, както и с оглед на въпроса кой национален орган следва да направи това. Кой точно би бил компетентният орган на национално равнище, ще зависи от естеството на производството (гражданско, наказателно, административно или друго). От това следва, че при липсата на каквито и да било правила на Съюза в тази област тези аспекти могат да се уреждат единствено от националното право в съответствие с принципа на процесуална автономия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Що се отнася до практиката на различните държави членки, както е видна например от решенията на Европейския парламент относно отправени искания за отнемане на имунитета на негови членове или от делата, постъпили в съдилищата на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181024">24 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>RQ/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑29/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:717">EU:T:2018:717</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Junqueras Vies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑502/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1115">EU:C:2019:1115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200917">17 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Troszczynski/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:725">EU:C:2020:725</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, изглежда по правило искането за отнемане на имунитета се отправя от съдебните органи, отговорни за конкретния случай (по-специално компетентният по спора съд или прокурорът, натоварен с разследването и/или наказателното преследване).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При все това, макар разпоредбите на Протокол № 7 да не уреждат процесуалната фаза на национално равнище, те уреждат свързаната със Съюза страна на процедурата. В действителност в член 17 от Протокола се посочва, че когато се иска отнемане на имунитета, всяка институция на Съюза трябва да прецени дали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>отнемането на този имунитет не противоречи на интересите на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Ако в настоящия случай бъде поискано отнемане на имунитета, Европейската комисия (като колегиум на членовете на Комисията) ще трябва да разгледа това искане и да вземе решение по него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Налага се изводът, че решението дали удовлетворяването на искането за отнемане на имунитета би противоречало на интересите на Съюза, е до голяма степен политическо. То изисква оценка на въздействието, което могат да окажат съдебните производства срещу служител, върху почтеността на съответната институция. Следователно компетентните институции на Съюза разполагат с широка свобода на преценка, когато извършват тази оценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181108">8 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Troszczynski/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑550/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:754">EU:T:2018:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на третия въпрос да се отговори в смисъл, че отнемането на имунитета по отношение на съдебни производства може да бъде поискано и в контекста на граждански иск. Органите, компетентни да отправят такова искане, трябва да се определят съгласно националното право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Polymeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция), по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>1)</NO.P><TXT>Понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>имунитет по отношение на съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>ετεροδικία<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>eterodikia<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>имунитет<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>ασυλία<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>asylia<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>), съдържащи се в член 11, буква а) от текста на Протокол № 7 на гръцки език, имат едно и също значение.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Предвиденият в член 11 от Протокол № 7 имунитет по отношение на съдебни производства включва граждански искове.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В контекста на граждански иск може да бъде отправено искане за предвиденото в член 17 от Протокол № 7 отнемане на имунитета по отношение на съдебни производства. Органите, компетентни да отправят такова искане, трябва да се определят съгласно националното право.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Иск за извъндоговорна отговорност, предявен от бивш срочно нает служител на Съюза за поправяне на вредите, които твърди, че му е причинило неправомерното прекратяване на договора му, следва да бъде насочен срещу Европейския съюз и предявен пред Съда на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>