<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑145/15</NO.CASE><NO.CASE>C‑146/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0145</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:187">EU:C:2016:187</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20160317">17.3.2016</DATE> г. — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C‑145/15 И C‑146/15</P><P>RUIJSSENAARS И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20160317">17 март 2016 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Въздушен транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 261/2004</KEYWORD><KEYWORD>Член 7</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетяване на пътниците в случай на отмяна или закъснение с повече от три часа на полет</KEYWORD><KEYWORD>Член 16</KEYWORD><KEYWORD>Национални органи, които отговарят за прилагането на Регламента</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Предприемане на принудителни действия срещу въздушния превозвач с оглед на изплащането на обезщетението, дължимо на пътник</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По съединени дела C‑145/15 и C‑146/15</P><P>с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с актове от <DATE ISO="20150311">11 март 2015 г.</DATE>, постъпили в Съда на <DATE ISO="20150326">26 март 2015 г.</DATE>, в рамките на производства по дела</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">K. Ruijssenaars,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">A. Jansen</HT> (C‑145/15),</P><P><HT TYPE="BOLD">J. H. Dees-Erf</HT> (C‑146/15)</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu,</HT></P></DEFENDANTS><PRESENCE><PRESENCE.INIT>в присъствието на:</PRESENCE.INIT><P><HT TYPE="BOLD">Royal Air Maroc SA</HT> (C‑145/15),</P><P><HT TYPE="BOLD">Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV</HT> (C‑146/15),</P></PRESENCE></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: D. Šváby (докладчик), председател на състава, J. Malenovský и M. Safjan, съдии,</P><P>генерален адвокат: Y. Bot,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г‑н Ruijssenaars, г‑н Jansen и г‑жа Dees-Erf, от M. Hoorntje, jurist и F. de Bray, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. Gijzen и M. Bulterman, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, от P. Eijsvoogel и P. J. F. Huizing, advocate,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за финландското правителство, от J. Heliskoski, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от F. Wilman и N. Yerrell, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="046" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 46, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на два спора между, от една страна, по първия — г‑н Ruijssenaars и г‑н Jansen, а по втория — г‑жа Dees-Erf, и Staatssecretaris van Infrastructuur en Milieu (държавен секретар по инфраструктурата и околната среда, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>държавен секретар<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), от друга, относно отказа на държавния секретар да предприеме принудителни действия срещу, съответно, Royal Air Maroc SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Royal Air Maroc<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>KLM<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), за да накара посочените дружества да платят обезщетението, предвидено в член 7 от Регламент № 261/2004, поради пристигането с повече от три часа закъснение на полетите на тези физически лица.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 1, 21 и 22 от Регламент № 261/2004 предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(1)</NO.P><TXT>Действия на Общността в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(21)</NO.P><TXT>Държавите членки следва да формулират правила за санкции, приложими към нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>Държавите членки следва да гарантират и да упражняват надзор върху принципното съответствие на действията на техните въздушни превозвачи с настоящия регламент и да назначат подходящ орган за изпълнение на такива функции по неговото прилагане. Надзорът не следва да засяга правата на пътниците и въздушните превозвачи да търсят законно обезщетение в съда съгласно процедурите на националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 5, параграф 1 от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>При отмяна на полет съответните пътници:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 7 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Право на обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), параграф 1 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>250 EUR за всички полети до <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> километра;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>400 EUR за всички полети на територията на Общността над <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> километра и за всички други полети между <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> и <FT TYPE="NUMBER">3500</FT> километра;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 16 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Нарушения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) от посочения регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка определя орган, който отговаря за прилагането на настоящия регламент по отношение на полети от летища, разположени на нейна територия и полети от трета страна до такива летища. Когато е целесъобразно, този орган предприема мерки, необходими за гарантиране зачитането на правата на пътниците. Държавите членки информират Комисията за органа, определен съгласно настоящия параграф.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите на член 12, всеки пътник може да сезира всеки орган, определен по параграф 1, или всеки друг компетентен орган, определен от държава членка, по повод на предполагаемо нарушение на настоящия регламент на всяко летище, разположено на територията на държава членка или във връзка с полет от трета страна до летище, разположено на тази територия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Санкциите, определени от държавите членки за нарушения на настоящия регламент, са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Изпълнението на член 16 от Регламент № 261/2004 е гарантирано по-специално със следните разпоредби на Закона за въздухоплаването (Wet luchtvaart) от <DATE ISO="19920618">18 юни 1992 г.</DATE> (Stb.1992, № 368), в действащата му към момента на настъпване на фактите по главното производство редакция (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Законът за въздухоплаването<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 11.15, първа алинея, буква b), точка 1 от Закона за въздухоплаването държавният секретар, който е определен за националния орган, отговарящ за прилагането на Регламент № 261/2004, може да издаде скрепено с принудителни административни мерки разпореждане за съобразяване с разпоредбите на Регламент № 261/2004 или приети въз основа на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция, която се позовава на подготвителните работи по Закона за въздухоплаването, действително този закон предоставя на държавния секретар общо правомощие да предприема принудителни действия при нарушение на Регламент № 261/2004, по-специално когато от прегледа на преписката става ясно, че въздушният превозвач системно отказва да изпълнява задълженията си по цитирания регламент, но този закон не позволява на държавния секретар да предприема принудителни действия по молба на пътник във всеки отделен случай, в който въздушен превозвач откаже да удовлетвори искане за обезщетение, основано на член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑145/15</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>След отмяната на полета им от Амстердам (Нидерландия) до Казабланка (Мароко), планиран за <DATE ISO="20110408">8 април 2011 г.</DATE>, г‑н Ruijssenaars и г‑н Jansen подават молба до Royal Air Maroc да им изплати обезщетението, предвидено в член 7 от Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Поради отказа на посочения въздушен превозвач, с писмо от <DATE ISO="20120504">4 май 2012 г.</DATE> те подават молба до държавния секретар да предприеме принудителни действия срещу Royal Air Maroc, за да задължи тази авиокомпания да отстрани нарушението на член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 и да им плати обезщетението, предвидено в член 7 от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20120507">7 май 2012 г.</DATE> държавният секретар отхвърля молбата на г‑н Ruijssenaars и г‑н Jansen. С решение от <DATE ISO="20121003">3 октомври 2012 г.</DATE> държавният секретар обявява за неоснователна жалбата, подадена от тях по административен ред срещу това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Тогава г‑н Ruijssenaars и г‑н Jansen подават жалба по съдебен ред срещу последното решение пред Rechtbank Oost-Brabant (първоинстанционен съд, Източен Брабант), който я отхвърля с решение от <DATE ISO="20130528">28 май 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Г‑н Ruijssenaars и г‑н Jansen обжалват това решение пред Raad van State (Държавният съвет).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В рамките на това производство запитващата юрисдикция изразява съмнения за правомощието на държавния секретар да предприеме принудителните действия, поискани от жалбоподателите. Според нея дори правомощието на държавния секретар да предприеме принудителни действия спрямо въздушни превозвачи, които системно отказват да изпълнят задълженията си по Регламент № 261/2004, да бъде прието за установено, това не важи за принудителните действия, които са предприети въз основа на молба на пътници и засягат индивидуални случаи на нарушение на член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В този аспект тя отбелязва, че връзката между въздушния превозвач и пътника е гражданскоправна и че ако този превозвач отказва да изплати обезщетението на пътника, правото на обезщетение ще бъде приведено в действие с предявяването на гражданскоправен иск пред граждански съд. Тя също така изтъква, че ако предприемането на индивидуални принудителни действия се възложи на държавния секретар, чиито решения са предмет на контрол от административните съдилища, това би накърнило разпределението на съдебните функции в Нидерландия в случай на паралелен иск пред гражданските съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В допълнение, според запитващата юрисдикция липсата у държавния секретар на компетентност да предприема процесните по главното производство действия се потвърждава от обсъждането в парламента на Закона за въздухоплаването, видно от което, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>административният орган няма правомощието да иска от въздушния превозвач обезщетение за вреди от името на пътниците<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, както и от факта, че предвидените от нидерландското право принудителни действия не могат, в случай на неизпълнение от страна на съответния въздушен превозвач, да гарантират обезщетяването на пътниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Raad van State (Държавният съвет) отбелязва също, че релевантните за това дело разпоредби на Регламент № 261/2004 са пряко приложими и следователно могат да бъдат изтъкнати пред националните юрисдикции в спор между частноправни субекти, като така ефективната съдебна защита на пътника е гарантирана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Raad van State (Държавният съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>С оглед на обстоятелството, че нидерландското право предоставя на пътниците достъп до гражданските съдилища за защита на правата, които могат да произтичат от разпоредбите на правото на Съюза в член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент № 261/2004, задължава ли член 16 от същия регламент националните органи да приемат мерки за прилагане, които дават основание на определения съгласно член 16 орган за предприемането на принудителни административни действия във всеки отделен случай на нарушение на член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламента, за да може във всеки такъв случай да се гарантира правото на обезщетение на пътника?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑146/15</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>След 26-часовото закъснение на полета ѝ на <DATE ISO="20091217">17 декември 2009 г.</DATE> от Кюрасао (Нидерландски Антили) до Амстердам (Нидерландия), г‑жа Dees-Erf подава молба до KLM да ѝ изплати обезщетението, предвидено в член 7 от Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Поради отказа на посочения въздушен превозвач, с писмо от <DATE ISO="20120201">1 февруари 2012 г.</DATE> тя подава молба до държавния секретар да предприеме принудителни действия срещу KLM, за да задължи тази авиокомпания да отстрани нарушението на член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 и да ѝ плати обезщетението, предвидено в член 7 от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE> държавният секретар отхвърля молбата на г‑жа Dees-Erf. С решение от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE> държавният секретар обявява за неоснователна жалбата, подадена по административен ред срещу това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Тогава г‑жа Dees-Erf подава жалба по съдебен ред срещу последното решение пред Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд, Хага), който я отхвърля с решение от <DATE ISO="20130213">13 февруари 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Г‑жа Dees-Erf обжалва това решение пред Raad van State (Държавният съвет).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>По същите съображения като изложените в преюдициалното запитване по дело C‑145/15 Raad van State (Държавният съвет) решава да спре производството и да отправи преюдициален въпрос, идентичен на поставения по това дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20150327">27 март 2015 г.</DATE> дела C‑145/15 и C‑146/15 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че определеният от всяка държава членка в приложение на параграф 1 от този член орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник поради отказа на въздушен превозвач да изплати на пътника обезщетението, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент, е длъжен да предприеме принудителни действия спрямо този превозвач, за да го принуди да изплати въпросното обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В тази насока следва да се отбележи, че съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 261/2004 държавите членки определят орган, който отговаря за прилагането на този регламент и, когато е целесъобразно, предприема мерките, необходими за да се гарантира зачитането на правата на пътниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От текста на член 16, параграф 1 от Регламент № 261/2004 във връзка със съображение 22 от Регламента следва, че последният задължава визирания с тези разпоредби орган да гарантира принципното спазване на същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Тъй като разпоредбите, от които се състои член 16 от Регламент № 261/2004, образуват едно съгласувано цяло, параграфи 2 и 3 от него следва да се тълкуват в смисъл, че уточняват различните аспекти, които произтичат от функцията, възложена на посочения в член 16, параграф 1 орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до жалбите, които всеки пътник може да подаде до този орган, съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 261/2004 те по-скоро следва да се считат за предупреждения, предназначени да допринесат за надлежното прилагане на споменатия регламент като цяло, без този орган да е длъжен въз основа на такива жалби да предприема действия, за да гарантира правото на всеки отделен пътник да получи обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>На следващо място, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>санкции<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> в член 16, параграф 3, разглеждан във връзка със съображение 21 от Регламент № 261/2004, следва да се тълкува в смисъл, че обозначава действията, предприети в отговор на нарушенията, които органът разкрива при изпълнение на функцията си по общ надзор, предвидена в член 16, параграф 1, а не принудителните административни действия, които трябва да бъдат предприети във всеки отделен случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо възприетото тълкуване на член 16 от Регламент № 261/2004 като цяло не накърнява целите на този регламент, и по-конкретно визираните в съображение 1 от него — да се гарантира високо равнище на защита на пътниците и да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиентите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, подобно тълкуване на член 16 от Регламент № 261/2004 също така позволява, що се отнася до преценката на едно и също индивидуално положение, да се предотвратят всякакви неблагоприятни за правата на пътниците във въздушния транспорт различия в преценката на, от една страна, визираните в член 16, параграф 1 от Регламент № 261/2004 органи при обработването на подадените до тях<?PAGE NO="7"?> индивидуални жалби, и от друга, националните съдилища, пред които са предявени индивидуални искове за плащане на обезщетението, предвидено в член 7 от Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>То също така е съгласувано с начина, по който са разпределени функциите съответно на органите, визирани в член 16, параграф 1 от Регламент № 261/2004, и на националните съдилища, така както той следва от второто изречение от съображение 22 към този регламент и от практиката на Съда (вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>McDonagh</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑12/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:43">EU:C:2013:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sousa Rodríguez и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑83/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:652">EU:C:2011:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>С оглед на тези цели и на припомнената от генералния адвокат в точка 30 от заключението му свобода на действие, която държавите членки имат при предоставянето на желаните от тях правомощия на органите, визирани в член 16, параграф 1 от Регламент № 261/2004, държавите членки все пак могат, за да не допуснат недостатъчна защита на правата на пътниците във въздушния транспорт, да оправомощят визирания в член 16, параграф 1 от този регламент орган в случай на подадени индивидуални жалби да предприеме действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Както обаче следва от точка 18 от настоящото решение, в случая по главното производство релевантните разпоредби на Регламент № 261/2004 са пряко приложими и следователно могат да бъдат изтъкнати пред националните съдилища в спор между частноправни субекти, като така ефективната съдебна защита на пътниците във въздушния транспорт е гарантирана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук член 16 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че определеният от всяка държава членка в приложение на параграф 1 от този член орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник поради отказа на въздушен превозвач да изплати на пътника обезщетението, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент, не е длъжен да предприеме принудителни действия спрямо този превозвач, за да го принуди да изплати въпросното обезщетение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 16 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че определеният от всяка държава членка в приложение на параграф 1 от този член орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник поради отказа на въздушен превозвач да изплати на пътника обезщетението, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент, не е длъжен да предприеме принудителни действия спрямо този превозвач, за да го принуди да изплати въпросното обезщетение.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>