<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑88/13 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013TJ0088</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:393">EU:T:2015:393</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20150619">19.6.2015</DATE> г. — ДЕЛО T‑88/13 P [<HT TYPE="ITALIC">ОТКЪСИ</HT>]</P><P>Z/СЪД</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (състав по жалбите)</P><P><DATE ISO="20150619">19 юни 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Длъжностни лица</KEYWORD><KEYWORD>Безпристрастност на Съда на публичната служба</KEYWORD><KEYWORD>Искане за отвод на съдия</KEYWORD><KEYWORD>Преназначаване</KEYWORD><KEYWORD>Интерес на службата</KEYWORD><KEYWORD>Правило за съответствие между степента и длъжността</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 1 от Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Дисциплинарно производство</KEYWORD><KEYWORD>Право на защита</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑88/13 P</P><P>с предмет жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от <DATE ISO="20121205">5 декември 2012 г.</DATE>, Z/Съд (F‑88/09 и F‑48/10, СбПС, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2012:171">EU:F:2012:171</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с която се иска отмяната на това решение,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Z</HT>, с местожителство в Люксембург (Люксембург), за която се явява F. Rollinger, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другата страна в производството е</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Съд на Европейския съюз</HT>, за който се явява A. Placco, в качеството на представител,</P><P>ответник в първоинстанционното производство,</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),</P><P>състоящ се от: M. Jaeger, председател, H. Kanninen (докладчик) и D. Gratsias, съдии,</P><P>секретар: E. Coulon,</P></PREAMBLE.INIT><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, жалбоподателката иска отмяната на решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от <DATE ISO="20121205">5 декември 2012 г.</DATE>, Z/Съд (F‑88/09 и F‑48/10, СбПС, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2012:171">EU:F:2012:171</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което се отхвърля жалбата ѝ за отмяна на решенията на Съда на Европейския съюз, съответно от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 г.</DATE> за преназначаване и от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> за налагане на наказание <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>писмено предупреждение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на жалбоподателката.</TXT></NP><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства в основата на спора</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Относимите обстоятелства в основата на спора са описани в точки 23—66 от обжалваното съдебно решение, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>23</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20050901">1 септември 2005 г.</DATE>, жалбоподателката е назначена като длъжностно лице в изпитателен срок и от тази дата до <DATE ISO="20081231">31 декември 2008 г.</DATE> е разпределена като юрист-лингвист в един от отделите за преводи към генерална дирекция (ГД) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Писмени преводи<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> на Съда. Жалбоподателката е титуляризирана, считано от <DATE ISO="20060601">1 юни 2006 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>През декември 2005 г. г‑жа X е назначена като юрист-лингвист в същия отдел за преводи и в същия екип като жалбоподателката в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции. Г‑жа X е съпруга на г‑н W, който впоследствие е назначен за сътрудник на секретаря на Съда.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>На жалбоподателката е възложено да редактира част от извършваните от г‑жа X преводи. В това си качество тя твърди, че бързо констатирала лошото качество на преводите на г‑жа X, както и неспазването от нейна страна на указанията и сроковете.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Жалбоподателката посочва, че тя и някои от нейните колеги, включително нейният ръководител на екип, многократно сигнализирали началника на отдела г‑н Y за твърдяната некомпетентност на г‑жа X. Според жалбоподателката началникът на отдела системно пренебрегвал критиките към работата на г‑жа X, което — отново според жалбоподателката — се дължало на приятелските отношения, които началникът на отдела поддържал отдавна с г‑жа X. Освен това служебното положение на жалбоподателката в самия отдел се влошило, след като уведомила своя началник на отдел за недостатъците в работата на г‑жа X. От своя страна Съдът оспорва тази версия на фактите, и по-специално наличието на каквото и да било благосклонно отношение в полза на г‑жа X, както и бездействието от страна на преките ръководители на жалбоподателката.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>Едно произшествие през април 2006 г. затвърдило убедеността на жалбоподателката, че г‑жа X се ползва с благосклонно отношение в отдела. Всъщност, след като жалбоподателката констатирала, че извършен от г‑жа X превод е непълен, и поискала от нея да го довърши, г‑жа X изпратила новия документ в секретариата със забележка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>приключена работа<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, въпреки че съгласно вътрешните правила в службата документът трябвало да бъде върнат на жалбоподателката за нова редакция. Впоследствие жалбоподателката докладвала за произшествието на г‑н Y и поискала спрямо г‑жа X да се вземат твърди мерки, което г‑н Y отказал да направи.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>Жалбоподателката се оплакала на директора, отговарящ за нейния отдел, от поведението на своя началник отдел, което считала за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>неуместно и враждебно<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>Според Съда по време на среща, проведена на <DATE ISO="20061210">10 декември 2006 г.</DATE>, директорът разяснил на жалбоподателката причините, поради които г‑жа X е била назначена. Жалбоподателката твърди, че в хода на същата среща директорът признал, че г‑жа X има трудности във взаимоотношенията с други служители в отдела и че в миналото на два пъти не успяла да издържи конкурси на общо основание, организирани от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), за длъжността юрист-лингвист в Съда. Съдът оспорва достоверността на изказванията, за които жалбоподателката твърди, че са направени от бившия ѝ директор.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070514">14 май 2007 г.</DATE> жалбоподателката констатира грешки в превода на решение на Съда, извършен от г‑жа X, и уведомява за това своя началник на отдел г‑н Y.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070525">25 май 2007 г.</DATE>, в рамките на процедурата по атестиране за 2006 г., жалбоподателката се среща с генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Писмени преводи<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> в качеството на апелативен оценяващ. Жалбоподателката посочва, че го уведомила за трудностите, с които се сблъсква поради преференциалното отношение от страна на началника на отдела г‑н Y към определен служител от неговия екип, без обаче да назовава г‑жа X. Според жалбоподателката генералният директор веднага се възмутил и предложил провеждането на вътрешна проверка, за да се установи дали кандидатурата за длъжността юрист-лингвист на лицето, за което говорела жалбоподателката, е била обект на преференциално отношение. Според жалбоподателката, след като узнал, че става въпрос за съпругата на сътрудника на секретаря на Съда, а именно г‑жа X, генералният директор предложил на жалбоподателката да се премести в друга генерална дирекция. Съдът оспорва достоверността на изказванията, които жалбоподателката твърди, че са направени от генералния директор.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>Жалбоподателката твърди, че сигнализирала преките си ръководители за благосклонното отношение, с което се ползвала г‑жа X от страна на началника на отдела, в електронно съобщение от <DATE ISO="20071123">23 ноември 2007 г.</DATE>, в бележка, изпратена във връзка с процедурата по атестиране за 2007 г., и накрая в електронно съобщение, изпратено именно до секретаря на Съда на <DATE ISO="20081111">11 ноември 2008 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>Междувременно на <DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE> началникът на отдела г‑н Y взема решение да разпредели жалбоподателката в друг екип в рамките на отдела, с довода че отношенията между жалбоподателката и нейния ръководител на екип били конфликтни. Жалбоподателката счита, че има място за съмнение относно достоверността на този довод, тъй като, от една страна, на въпросния ръководител на екип му предстояло скорошно преместване в Съвета на Европейския съюз, и от друга страна, ръководителят на екипа не знаел причините, поради които отношенията му с жалбоподателката били квалифицирани като конфликтни, докато лично не се срещнал с началника на отдела. Въпреки това жалбоподателката не оспорила по административен ред решението, с което била преместена в друг екип.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>В началото на септември 2008 г. жалбоподателката се обръща за съдействие към един от съветниците в областта на психическия тормоз, определени в [Съобщение на секретаря на Съда от <DATE ISO="20061120">20 ноември 2006 г.</DATE> относно зачитането на човешкото достойнство].</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>През ноември 2008 г. на жалбоподателката е предложен електронен вместо физически обмен на документите, по които работи.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20081209">9 декември 2008 г.</DATE>, тъй като счита, че е притисната до крайност от твърдения психически тормоз от страна на началника на отдела, жалбоподателката изпраща електронно съобщение до всички служители в своя отдел, което съгласно предоставения от жалбоподателката текст на френски език има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="2"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Скъпи колеги, утре аз също няма да съм сред вас и това е добре обмислено решение във връзка със събитията, което решение обаче налага да дам някои разяснения за онези, които не са в течение, така че няма опасност някой да се почувства обиден.</P><P>Всъщност, както по-голямата част от вас имаше възможност да забележи, поведението на началника на отдела спрямо мен стана изключително враждебно, а понякога съвсем неучтиво — като при тази квалификация (на поведението му) проявявам голяма тактичност — откакто му обърнах внимание, че неговата неспособност да раздели социалните от служебните взаимоотношения има много отрицателно отражение върху работата на отдела и условията на труд на редакторите, които в хода на работата си се сблъскаха с дългогодишна позната на началника на отдела, работеща по договори като срочно нает служител в продължение на почти две години в нашата служба.</P><?PAGE NO="4"?><P>Не съм единствената, която се чувстваше неудобно в това положение, но очевидно бях единствената, която ясно се осмели да каже какво мисли, а именно че се проявява неуважение към останалите служители, работещи в нашия отдел, тъй като привилегированото отношение към познатите за съжаление се прояви в ущърб на останалите, а именно тези, които постъпиха тук след конкурс EPSO или въз основа на собствените им знания и компетентност, без да имат приятелски, семейни и други връзки в Съда.</P><P>От само себе си се разбира, че ответната реакция бе и продължава да бъде брутална, което се отразява на условията ми на труд. Считам обаче, че ценности като почтеност, благоприличие и достойнство са много по-важни, отколкото например половин точка за повишение. Никоя длъжност не позволява некоректно или арогантно отношение към другите, особено поради чисто лични причини, на които всеки от вас, познаващ създалото се в нашия отдел положение от декември 2005 г. до юни 2007 г., може сам да даде оценка.</P><P>За тези, които ми повтаряха, че нищо не може да се направи срещу обвързани помежду си лица и че тук нищо няма да се промени, хубавата новина е, че напротив, вече много се е променило, а скоро ще има и още промени. Най-доброто доказателство за това е, че в момента в нашия отдел са назначени успешно издържали конкурс EPSO кандидати или лица, които не оставят каквото и да било съмнение за това, че са наети въз основа на собствените им качества, а не например според това кого познават и откога.</P><P>На тези, на които нищо не може да спре апетита, пожелавам <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>добър апетит!<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/></P><P>[…]</P><P>P.S. Много благодаря на тези от вас, които гласуваха за мен на изборите за [Комитет по персонала] (почти 350 гласа, което е много добър резултат), както и за електронните съобщения и получения по друг начин израз на подкрепа. Това, че такава голяма група хора също считат, че много неща трябва да се променят не само в нашия отдел, но и в [и]нституцията, все пак е конструктивно. Понастоящем шансовете това да се постигне са категорично по-големи от преди<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>С електронно съобщение от същия ден, изпратено до директора, който отскоро отговаря за неговия отдел, с копие до генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Писмени преводи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, жалбоподателката иска среща във връзка с психическия тормоз, на който била станала жертва.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE> жалбоподателката изпраща друго електронно съобщение […] до своя началник на отдел г‑н Y и до всички служители в отдела, което съгласно предоставения от жалбоподателката превод на френски език има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="2"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Добър ден,</P><P>Вашите началници отдавна са напълно наясно със случая и [генералният директор] бе на мнение, че по въпроса за договорите, сключени с една от Вашите познати, трябва да се извърши вътрешна проверка от Съда. В момента се изяснява защо проверката не е била извършена своевременно и кой носи отговорност за този пропуск.</P><P>Отправянето на заплахи към мен не променя фактите и [директорът, който отскоро отговаря за отдела] по-рано вече взе решение да отдели цялото необходимо време за провеждането на среща във връзка с Вашето неуместно поведение при изпълнението на задълженията Ви, тъй като бившият директор […]игнорира този проблем твърде дълго време и изглежда, че това ще се промени занапред<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></P></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Решението за преназначаване от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 г.</DATE></TXT></NP></TI></TITLE><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>Първата последица от изпращането на двете електронни съобщения от 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE> до всички служители в отдела, в който е разпределена жалбоподателката, е приемането от секретаря на Съда, в качеството му на орган по назначаването (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>ОН<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), на решението от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 г.</DATE> за преместване на жалбоподателката със заеманата от нея длъжност, която на основание член 7, параграф 1 от Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз] е преместена със заеманата от нея длъжност в дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Библиотека<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, считано от <DATE ISO="20090101">1 януари 2009 г.</DATE> […]. В меморандума за уведомяването за решението генералният директор на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Персонал и финанси<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на Съда посочва, че решението се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>мотивира с необходимостта да се осигури правилното функциониране на [Вашия] отдел […], което се оказа нарушено вследствие на електронните съобщения, съдържащи тежки обвинения срещу преките Ви ръководители и изпратени от Вас до всички сътрудници в отдела на 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE> жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2, от Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз], с която иска отмяна на решението от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 г.</DATE> и обезщетение за неимуществените ѝ вреди, оценени на <FT TYPE="NUMBER">30000</FT> EUR.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>42</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20090630">30 юни 2009 г.</DATE>, връчено на <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 г.</DATE>, комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, отхвърля жалбата от <DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE></TXT></NP></ITEM></LIST></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Решението за налагане на дисциплинарно наказание от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE></TXT></NP></TI></TITLE><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>43</NO.P><TXT>Втората последица от изпращането на електронните съобщения от 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE> е изпращането на <DATE ISO="20081219">19 декември 2008 г.</DATE> от ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Писмени преводи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> до секретаря на Съда, в качеството му на ОН, на записка, с която се иска започването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателката (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>докладната записка<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) […]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>44</NO.P><TXT>С меморандум от <DATE ISO="20090112">12 януари 2009 г.</DATE> секретарят на Съда уведомява жалбоподателката за докладната записка, към която е приложен превод на френски език на двете електронни съобщения от 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE>, и на основание член 3 от приложение IX към Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз] я кани на изслушване. То се провежда на <DATE ISO="20090128">28 януари 2009 г.</DATE> в присъствието директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Човешки ресурси и управление на персонала<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> към ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Персонал и финанси<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на Съда, който е натоварен с изготвянето на протокола. В хода на изслушването жалбоподателката иска и съответно ѝ се дава възможност да представи писмено допълнително становище към първото становище, което щяла да подаде след изготвянето на протокола.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>45</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090203">3 февруари 2009 г.</DATE> жалбоподателката получава проекта на протокол от изслушването на <DATE ISO="20090128">28 януари 2009 г.</DATE> и на <DATE ISO="20090209">9 февруари 2009 г.</DATE> подава до ОН първото си становище по този проект.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>46</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090227">27 февруари 2009 г.</DATE> жалбоподателката изпраща допълнително становище, в което твърди, че започнатото срещу нея производство е незаконосъобразно.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>47</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090312">12 март 2009 г.</DATE> жалбоподателката получава за подпис окончателната редакция на протокола от изслушването. Тя връща документа неподписан, твърдейки, че в последния не са отразени всички нейни становища.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>48</NO.P><TXT>С меморандум от <DATE ISO="20090401">1 април 2009 г.</DATE> секретарят на Съда уведомява жалбоподателката, че предвид неправомерността на изпращането на електронните съобщения от 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE> е решил да започне дисциплинарното производство, предвидено в член 11 от приложение IX към Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз], <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>с оглед на налагането на наказание <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>писмено предупреждение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>забележка<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, без да се консултира с Дисциплинарния съвет<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Освен това секретарят на Съда прави уточнението, че преди да изрази мнение по квалификацията, която следва да се даде на поведението на жалбоподателката, и по евентуалното наказание, което да се наложи, ще бъде организирано второ изслушване въз основа на същия член 11.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>49</NO.P><TXT>Второто изслушване на жалбоподателката от секретаря на Съда е проведено на <DATE ISO="20090508">8 май 2009 г.</DATE> […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>54</NO.P><TXT>[Н]а <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> секретарят на Съда, в качеството си на ОН, взема решение на жалбоподателката да бъда наложено наказание <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>писмено предупреждение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>в нарушение на член 12 от Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз] уронила престижа на заеманата от него длъжност, изпращайки на всички служители в [нейния отдел] електронните съобщения от 9 и <DATE ISO="20081210">10 декември 2008 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>).</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>59</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20091110">10 ноември 2009 г.</DATE> на основание член 90, параграф 2 от Правилника [за длъжностите лица на Европейския съюз] жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>61</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20100122">22 януари 2010 г.</DATE> […] жалбоподателката е поканена на насрочено за <DATE ISO="20100209">9 февруари 2010 г.</DATE> изслушване пред комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>65</NO.P><TXT>В писмо от <DATE ISO="20100219">19 февруари 2010 г.</DATE>, изпратено до [комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред], жалбоподателката [посочва], че според нея комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, не е компетентен да се произнесе по жалбата ѝ.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>66</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20100310">10 март 2010 г.</DATE>, връчено на <DATE ISO="20100315">15 март 2010 г.</DATE>, комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, отхвърля жалбата срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></TXT></NP></ITEM></LIST></GR.SEQ></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Първоинстанционно производство</HT></P></TI></TITLE><P>[…]</P><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100622">22 юни 2010 г.</DATE> жалбоподателката подава в секретариата на Съда на публичната служба жалба, заведена под номер F‑48/10 (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>жалба F‑48/10<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), с която иска, от една страна, отмяна на решението на органа по назначаването от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, с което на жалбоподателката се налага наказание <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>писмено предупреждение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), а ако е необходимо — и отмяна на решението, с което се отхвърля подадената срещу налагането на това наказание жалба по административен ред, и от друга страна, Съдът да бъде осъден да заплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> EUR като обезщетение за неимуществените вреди.</TXT></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>В отговор Съдът иска по-специално жалба F‑48/10 да бъде отхвърлена.</TXT><P>[…]</P></NP><?PAGE NO="7"?><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>При откриването на съдебното заседание от <DATE ISO="20120125">25 януари 2012 г.</DATE> жалбоподателката прави изрично искане за отвод на съдията докладчик — който след посоченото в точка 7 по-горе писмо става председател на Съда на публичната служба и председател на трети състав, на който съдебен състав са разпределени въпросните дела — поради проявена липса на почтеност, безпристрастност и независимост. В това искане, наред с твърденията относно пристрастността на съдията докладчик, изведени от това, че в качеството си на председател на Съда на публичната служба запазил съществуването на комитета на Съда на публичната служба за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>същото се отнася и за членовете [на Съда на публичната служба], които се съгласи[ли] да станат членове на посочения комитет, тъй като тяхната безпристрастност в това отношение обективно била нарушена<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>След направеното от жалбоподателката искане за отвод в началото на съдебното заседание Съдът на публичната служба спира производството.</TXT></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20120206">6 февруари 2012 г.</DATE> секретариатът на Съда на публичната служба изпраща на Съда искането за отвод с оглед на евентуално представяне на становище, като в писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на <DATE ISO="20120217">17 февруари 2012 г.</DATE>, Съдът посочва, че няма да представя становище и разчита на справедливата преценка на Съда на публичната служба. С мотивирано решение от <DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE> председателят на втори състав на Съда на публичната служба отхвърля искането за отвод както на съдията докладчик, така и на двамата съдии, включени в комитета на Съда на публичната служба за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>С писмо на секретариата от <DATE ISO="20120404">4 април 2012 г.</DATE> страните са призовани за ново съдебно заседание, което се провежда на <DATE ISO="20120510">10 май 2012 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121205">5 декември 2012 г.</DATE> Съдът на публичната служба (трети състав) постановява обжалваното съдебно решение.</TXT><P>[…]</P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обжалваното решение</HT></P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По жалба F‑48/10</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката изтъква шест основания, изведени, първо, от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от Решение на Съда от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> относно упражняването на правомощията, предоставени на органа по назначаването от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз и на органа, оправомощен да сключва договори, от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), второ, от процесуални нарушения в дисциплинарно производство, поради нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност, както и на членове 1—3 от приложение IX към Правилника, трето, от нарушение на член 12 от Правилника и на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и от явна грешка в преценката, четвърто, от наличието на конфликт на интереси, засягащ ОН, от нарушение на членове 2 и 10 от Статута на Съда, на член 11а от Правилника, на член 8 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, на член 41 от Хартата на основните права, както и на общите принципи на обективност, на безпристрастност и на независимост, пето, от нарушение на правото на защита<?PAGE NO="8"?> и на принципа на равни процесуални възможности, и шесто, от наличие на неправомерност и на злоупотреба с власт, както и от нарушение на принципите на полагане на грижа и на добра администрация.</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля всички посочени основания.</TXT><P>[…]</P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство пред Общия съд и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130214">14 февруари 2013 г.</DATE> жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, жалбоподателката прави искане името му да бъде запазено в анонимност, което е уважено от председателя на състава по жалбите с решение от <DATE ISO="20130306">6 март 2013 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE> Съдът представя писмения си отговор. Писмената фаза на производството приключва на <DATE ISO="20131202">2 декември 2013 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (състав по жалбите) констатира, че в едномесечния срок от съобщението за приключването на писмената фаза на производството нито една от страните не е поискала да се насрочи съдебно заседание, и въз основа на член 146 от процедурния си правилник решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.</TXT></NP><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>Жалбоподателката иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да уважи исканията ѝ в първоинстанционното производство по дела F‑88/09 и F‑48/10,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съда да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>Съдът иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли настоящата жалба,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата жалбоподателката изтъква единадесет основания. Първото основание е изведено от липсата на безпристрастност на трети състав на Съда на публичната служба. Второто основание е изведено от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, тъй като извършената от Съда на публичната служба проверка относно спазването на условието за интерес на службата, предвидено в член 7, параграф 1 от Правилника, била ограничена. Третото основание е изведено от липсата на компетентност на председателя на втори състав на Съда на публичната служба за произнасяне по искането за отвод от <DATE ISO="20120125">25 януари 2012 г.</DATE> Четвъртото основание е изведено от нарушение на правото на справедлив съдебен<?PAGE NO="9"?> процес, тъй като в Процедурния правилник на Съда на публичната служба не се предвиждала възможност за обжалване на решението, с което се отхвърля искане за отвод на съдия. Петото основание е изведено, от една страна, от неизпълнение на задължението за установяване на фактическата истина за мотивите, стоящи в основата на решението за преназначаване и на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, и от друга страна, от изопачаване на фактите. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като Съдът на публичната служба неправилно приел, че решението за преназначаване е било взето единствено в интерес на службата по смисъла на член 7, параграф 1 от Правилника. Седмото основание е изведено от допусната от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, тъй като неправилно приел, че ОН е спазил правилото за съответствие между степента и длъжността. Осмото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване. Деветото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като Съдът на публичната служба неправилно приел, че искането за обезщетение за поправяне на вредите, които се твърди, че са претърпени поради изпращането до целия персонал на решението за преназначаване, било недопустимо. Десетото основание е изведено, от една страна, от допусната от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, който отхвърлил жалбата срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, е бил компетентен, и от друга страна, от липсата на произнасяне по основанието, изведено от незаконосъобразността на член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> Единадесетото основание е изведено, от една страна, от допусната от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, тъй като неправилно приел, че ОН е спазил членове 1—3 от приложение IX към Правилника, и от друга страна, от нарушаването на правото на защита и на принципа на състезателност.</TXT><P>[…]</P></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основанията във връзка с жалба F‑48/10</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>По десетото основание, изведено, от една страна, от допусната от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, тъй като приел, че комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, който отхвърлил жалбата срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, е бил компетентен, и от друга страна, от липсата на произнасяне по основанието, изведено от незаконосъобразността на член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE></P></TI></TITLE><NP><NO.P>138</NO.P><TXT>Жалбоподателката отправя критики срещу точки 226—228 от обжалваното съдебно решение, в които Съдът на публичната служба отхвърля като неотносимо основанието, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, с мотива че решението, с което се отхвърля подадената жалба срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, било потвърждаващ акт без самостоятелно съдържание, чиято отмяна не можела да засегне законосъобразността на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> Според жалбоподателката тази логика на Съда на публичната служба не може да се основава на наличието на решение, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба и което е прието от некомпетентен орган.</TXT></NP><NP><NO.P>139</NO.P><TXT>Съдът оспорва доводите на жалбоподателката.</TXT></NP><NP><NO.P>140</NO.P><TXT>В първоинстанционното производство жалбоподателката иска отмяна на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE>, а при необходимост — и отмяна на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> (обжалваното съдебно решение, т. 69).</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>141</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика всяко решение, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, независимо дали е мълчаливо или изрично, ако не съдържа особености, само потвърждава акта или липсата на такъв, от който/която се оплаква жалбоподателката, и само по себе си не представлява обжалваем акт, поради което исканията, отправени срещу такова решение без самостоятелно съдържание спрямо първоначалното решение, трябва да се разглеждат като отправени срещу първоначалния акт (определение от <DATE ISO="19880616">16 юни 1988 г.</DATE>, Progoulis/Комисия, 371/87, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:317">EU:C:1988:317</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 17 и решение от <DATE ISO="20040302">2 март 2004 г.</DATE>, Di Marzio/Комисия, T‑14/03, RecFP, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:59">EU:T:2004:59</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 54). Решение, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, е потвърждаващ акт без самостоятелно съдържание, ако не съдържа ново разглеждане на положението на жалбоподателката в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства (решения от <DATE ISO="20110921">21 септември 2011 г.</DATE>, Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, Сб., <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:506">EU:T:2011:506</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 32 и от <DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE>, Mocová/Комисия, T‑347/12 P, Сб. (откъси), <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:268">EU:T:2014:268</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34).</TXT></NP><NP><NO.P>142</NO.P><TXT>Въз основа на посочената в точка 141 по-горе съдебна практика в точка 227 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба констатира, че администрацията не е извършила ново разглеждане на положението на жалбоподателката в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства, поради което решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, трябва да се счита единствено за потвърждаващо наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> От това Съдът на публичната служба прави извода, че отмяната на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, не може да засегне законосъобразността на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> и поради това основанието, което е изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и с което се цели отмяна на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, следва да се отхвърли като неотносимо.</TXT></NP><NP><NO.P>143</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, че с изтъкнатото от жалбоподателката в първоинстанционното производство основание, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, се оспорва сформирането на посочения комитет, който отхвърлил подадената от жалбоподателката жалба срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> Следователно посоченото основание се е отнасяло до това дали разглеждането на подадената по административен ред жалба от жалбоподателката е извършено в рамките на надлежно проведено производство, което е можело да доведе до постановяване на решение, различно от решението за налагане на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> Съответно жалбоподателката е имала истински и отделен правен интерес да поиска отмяна на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, а не само отмяна на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>144</NO.P><TXT>Всъщност, ако посочената в точка 141 по-горе съдебна практика се приложи, без да се взема предвид, че въпросното основание се отнася до самото административно производство по обжалване, а не до първоначалния акт, който е предмет на обжалването по административен ред, всяка възможност за оспорване във връзка с досъдебната процедура би била изключена, като по този начин жалбоподателката би загубила възможността да се възползва от наличието на производство, чиято цел е да разреши и да насърчи уреждането по взаимно съгласие на спора, възникнал между длъжностното лице и администрацията, и да наложи на органа, към който принадлежи длъжностното лице, да преразгледа решението си при съблюдаване на съответните правила с оглед на евентуалните възражения на това лице (в този смисъл вж. решение Mocová/Комисия, т. 141 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:268">EU:T:2014:268</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 38).</TXT></NP><NP><NO.P>145</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се счете за необоснован доводът на Съда, че жалбоподателката нямала правен интерес да иска отмяна на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, след като подала жалба по съдебен ред за отмяна на първоначалния акт, тъй като дори административното производство по обжалване да не било проведено надлежно, нямало нужда администрацията да приема ново решение по подадената по административен ред жалба, доколкото жалбоподателката поискала от съда самият той да<?PAGE NO="11"?> отмени първоначалния акт. Противно на твърденията на Съда, правният интерес на жалбоподателката от надлежното провеждане на административното производство по обжалване и съответно от отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата, подадена от нея по административен ред, ако се установи процесуално нарушение, трябва да се разгледа самостоятелно, а не във връзка с жалбата, подадена евентуално по съдебен ред срещу първоначалния акт, който е предмет на обжалването по административен ред. В противен случай заинтересованото лице никога не би могло да се позове на нарушенията на процесуалните правила в административното производство по обжалване, въпреки че те го лишават от възможността да се ползва от надлежно досъдебно преразглеждане на решението на администрацията, щом като е налице жалба по съдебен ред срещу първоначалния акт, срещу който е насочена подадената по административен ред жалба.</TXT></NP><NP><NO.P>146</NO.P><TXT>Следователно, предвид предмета на разглежданото основание, който се отнася до административното производство по обжалване, жалбоподателката трябва да може да поиска от съда на Съюза да провери законосъобразността на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, а не само законосъобразността на наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>147</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се приеме, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, отхвърляйки като неотносимо основанието, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>148</NO.P><TXT>Поради това второто основание трябва да бъде уважено.</TXT><P>[…]</P></NP><NP><NO.P>162</NO.P><TXT>Въз основа на всичко гореизложено, жалбата трябва бъде уважена частично и обжалваното съдебно решение да бъде отменено в частта, която е опорочена от констатираната в точки 140—147 по-горе грешка при прилагане на правото.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата в първоинстанционното производство</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>163</NO.P><TXT>Съгласно член 13, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Общият съд отменя решението на Съда на публичната служба и решава сам спора. Когато обаче фазата на производството не позволява това, той връща делото на Съда на публичната служба за постановяване на решение.</TXT></NP><NP><NO.P>164</NO.P><TXT>В разглеждания случай Общият съд разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по жалбата в първоинстанционното производство.</TXT></NP><NP><NO.P>165</NO.P><TXT>Като се има предвид, че жалбата в производството по обжалване е уважена само частично и че обжалваното съдебно решение е отменено единствено в частта, която е опорочена от установената в точки 140—147 по-горе грешка при прилагане на правото, трябва да се констатира, че останалите съображения на Съда на публичната служба, които не са опорочени от въпросната грешка, са станали окончателни. Съответно Общият съд трябва да разгледа единствено изтъкнатото от жалбоподателката по дело F‑48/10 основание, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>166</NO.P><TXT>Пред Съда на публичната служба жалбоподателката твърди, че комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, който е натоварен с разглеждането на подадена от нея жалба срещу наказанието от <DATE ISO="20090710">10 юли 2009 г.</DATE> и който се състои от един съдия от Съда и двама генерални адвокати, е сформиран незаконосъобразно. В това отношение<?PAGE NO="12"?> жалбоподателката твърди, първо, че съгласно член 4 от Статута на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>[с]ъдиите не могат да заемат политическа или административна длъжност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Второ, жалбоподателката се позовава на член 12 от Статута на Съда, от който следва, че длъжностните лица и останалите служители към Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>отговарят пред секретаря под ръководството на председателя<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, поради което единствено секретарят и председателят на Съда можели да действат в качеството на ОН. Трето, жалбоподателката твърди, че член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> — съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, упражнява предоставените с Правилника правомощия на [ОН]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, що се отнася до решенията по подадените по административен ред жалби — противоречи на член 2, параграф 1 от Правилника, в който се предвижда, че всяка институция определя лице, което да упражнява от нейно име предоставените с Правилника правомощия на ОН, във връзка с членове 4 и 12 от Статута на Съда. Освен това жалбоподателката твърди, че Статутът на Съда не позволява нито на секретаря, нито на председателя на Съда да делегират поверените им правомощия като ОН.</TXT></NP><NP><NO.P>167</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се констатира, че жалбоподателката единствено припомня съдържанието на член 4, първа алинея от Статута на Съда, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>[с]ъдиите не могат да заемат политическа или административна длъжност<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, и твърди, че с изключение на председателя на Съда, другите съдии и генералните адвокати не могат да заемат никаква административна длъжност, и по-специално да действат в качеството на ОН в рамките на комитет за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред. В подкрепа на това твърдение не са изложени никакви правни доводи. Както обаче Съдът отбелязва пред Съда на публичната служба, тази разпоредба цели да гарантира независимостта на съдиите, както докато заемат длъжността си, така и след това, по-специално спрямо държавите членки или другите институции на Съюза. Останалите алинеи от член 4 от Статута на Съда са израз именно на желанието да се съхрани независимостта на съдиите. От член 4, първа алинея от Статута на Съда жалбоподателката обаче не може да прави извода, че е налице невъзможност за заемане на длъжности, свързани с вътрешното управление на институцията. Както основателно посочва Съдът в писмените си становища пред Съда на публичната служба, заемането от съдиите на вътрешни административни длъжности в институцията не уврежда тяхната независимост и позволява да се осигури административната самостоятелност на институцията.</TXT></NP><NP><NO.P>168</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателката само твърди, че предвид член 12 от Статута на Съда, съгласно който длъжностните лица и служителите към Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>отговарят пред секретаря под ръководството на председателя<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, единствено секретарят и председателят на Съда можели да действат в качеството на ОН. Тя същевременно не доказва съвместимостта на своето тълкуване на член 12 от Статута на Съда, съгласно което само секретарят и председателят на Съда упражняват предоставените на ОН правомощия, с член 2, параграф 1 от Правилника, в който се предвижда, че всяка институция определя лице, което да упражнява от нейно име предоставените с Правилника правомощия на ОН. Всъщност жалбоподателката само твърди, че що се отнася до Съда, член 2, параграф 1 от Правилника може да се разглежда единствено във връзка с членове 4 и 12 от Статута на Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>169</NO.P><TXT>При това положение, без допълнителни доказателства жалбоподателката няма основание да твърди, че член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> — съгласно който комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, упражнява предоставените с Правилника правомощия на ОН, що се отнася до решенията по подадените по административен ред жалби — противоречи на член 2, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 4 и 12 от Статута на Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>170</NO.P><TXT>Поради това основанието, изтъкнато от жалбоподателката в първоинстанционното производство по дело F‑48/10 и изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от решението от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE>, трябва да се отхвърли. Съответно жалба F‑48/10 трябва да се отхвърли в тази ѝ част.</TXT><?PAGE NO="13"?><P>[…]</P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав), Z/Съд (F‑88/09 и F‑48/10, СбПС, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2012:171">EU:F:2012:171</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в частта, в която като неотносимо се отхвърля изтъкнатото по дело F‑48/10 основание, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от Решение на Съда на Европейския съюз от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> относно упражняването на правомощията, предоставени на органа по назначаването от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз и на органа, оправомощен да сключва договори, от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата по дело F‑48/10 в частта във връзка с основанието, изведено от липсата на компетентност на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, и от незаконосъобразността на член 4 от Решение на Съда от <DATE ISO="20040504">4 май 2004 г.</DATE> относно упражняването на правомощията, предоставени на органа по назначаването от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз и на органа, оправомощен да сключва договори, от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Що се отнася до съдебните разноски в настоящото производство, Z понася три четвърти от направените от Съда съдебни разноски, както и три четвърти от собствените си съдебни разноски, а Съдът понася една четвърт от направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от съдебните разноски на Z.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Jaeger</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20150619">19 юни 2015 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>