<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-04-202604C130202401270-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0127-24-202508078-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="24/04/2026 18:58:29" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="p9vgoadRefafSDFmDeVfSMTi/o9dGxBMW2mjWPxzJkpcZfPybgm1gM/BIBv29CBFEkdUSqD9CB9Yr0UUVV56FSXDmaQ9OGeFsmad71CClJgPziEdOzoOjxWG5hXAn6k1IdZecQMcXNT4B4h4ZCvAJf+0ccA54EIIUoSWbSREQUk=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0127" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 28-07-25 09:39:56" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="97f51742d041421f809945e71c2120dd" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0127" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑127/24</div>
      <div id="rId22" style="default">VHC 2 Seniorenresidenz</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      M. SZPUNAR
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 4 септември 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑127/24
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      VHC 2 Seniorenresidenz und Pflegeheim gGmbH
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Право на публично разгласяване — Понятие „публично разгласяване“ — Нова публика — Препредаване на сигнала чрез кабелна мрежа, собственост на дом за възрастни хора“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната вече съдебна практика ползвател, който съзнателно предоставя достъп до закриляни произведения, които са били излъчени в радио- или телевизионни предавания, на членове на обществената аудитория, които без намесата му не биха могли да имат достъп до предаванията, извършва публично разгласяване по смисъла на авторското право на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). Това се отнася по-специално до операторите на хотели, кафенета и ресторанти, балнеосанаториуми и центрове за рехабилитация, както и на апартаменти за краткосрочно отдаване под наем (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общото между всички тези обекти е, че приемат непостоянна публика, която повече или по-малко доброволно пребивава там за относително кратки периоди от време, поради което може да се счита, че за съответния престой въпросната публика не би могла да се снабди с оборудване, позволяващо ѝ да получи достъп по‑специално до телевизионни предавания. Следователно, за да получи достъп до въпросните предавания, тази публика зависи от услугата на стопанисващия обекта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело пред Съда се поставя въпросът дали същата логика може да се приложи и към обект, в който съответните адресати са постоянно живущи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-4">
      „Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на публично разгласяване посредством радио- или телевизионно излъчване и чрез последващо кабелно препредаване е уредено в германското право с член 15, параграфи 2 и 3 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) във връзка с членове 20 и 20b от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Факти, производство и преюдициални въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA) е организация за колективно управление на авторските права в музикалната сфера.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">VHC 2 Seniorenresidenz und Pflegeheim gGmbH (наричано по‑нататък „VHC 2 Seniorenresidenz“) стопанисва дом за възрастни хора, където постоянно настанени са 89 нуждаещи се от грижи възрастни хора, които получават цялостно обслужване в 88 единични и три двойни стаи, в допълнение към които има различни общи помещения, като трапезарии и помещения за отдих. VHC 2 Seniorenresidenz приема радио- и телевизионни програми, по-специално телевизия и радио, чрез собствен сателитен приемник и едновременно, непроменено и несъкратено ги препредава чрез кабелната си мрежа до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на настанените в дома лица и в помещенията за полагане на грижи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като счита, че препредаването на радио- и телевизионни програми подлежи на лицензиране, GEMA предявява пред Landgericht (областен съд, Германия) иск срещу VHC 2 Seniorenresidenz за преустановяване на разпространението на музикални произведения от нейния репертоар, като искът е уважен от този съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Цвайбрюкен, Германия), който разглежда въззивната жалба на VHC 2 Seniorenresidenz срещу това решение, отхвърля иска на GEMA с довода, че спорното препредаване не представлява публично разгласяване. Този съд по същество постановява, че макар наистина да е налице акт на разгласяване, все пак липсва публичност на разгласяването, тъй като разгласяването е ограничено до определения кръг настанени в дома лица, които, макар да отговарят на критерия за значителен брой лица, представляват в структурно отношение много хомогенен и устойчив кръг постоянно настанени в дома лица с по-скоро слабо текучество. Затова според посочения съд въпросното разгласяване е ограничено до определени лица, спадащи към частна група.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сезиран от GEMA с ревизионна жалба, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, си поставя в този контекст въпроса дали настанените във въпросния дом за възрастни хора лица са публика по смисъла на практиката на Съда относно понятието „публично разгласяване“ и дали са „нова публика“ по смисъла на съдебната практика в контекста на препредаването на радио- и телевизионни програми, извършвано от стопанисващия този дом в полза на настанените лица. Запитващата юрисдикция иска да се установи и дали подобно препредаване се извършва, като се използва нов технически способ по смисъла на посочената съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-28" title="page-5">
      „1) Представляват ли „неопределен брой потенциални адресати“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] настанените лица в стопанисван с търговска цел дом за възрастни хора, разполагащи в стаите си с изводи за телевизия и радио, до които стопанисващият дома за възрастни хора препредава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-5">
      2) Продължава ли да е общовалидно използваното досега от Съда на Европейския съюз определение, съгласно което, за да се възприеме квалификацията „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], „закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред нова публика, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им“, или използваният технически способ има значение само в случаите, при които препредаването на съдържание, първоначално получено наземно, чрез сателит или кабел, се осъществява в общодостъпното интернет пространство?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-6">
      3) Налице ли е „нова публика“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], ако стопанисващият с търговска цел дом за възрастни хора едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома? От значение ли е за тази преценка обстоятелството дали независимо от кабелното предаване настанените лица имат възможност за наземно приемане на телевизионни и радиопрограми в стаите си? От значение ли е за тази преценка и обстоятелството дали притежателите на права вече са получили възнаграждение за съгласието за първоначалното излъчване?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 15 февруари 2024 г. Писмени становища представят страните в главното производство, френското правителство и Европейската комисия. Същите страни се явяват и в съдебното заседание на 2 април 2025 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че стопанисващият дом за възрастни хора извършва публично разгласяване, ако предава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- или телевизионни програми, приемани чрез собствен сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на настанените в дома лица. За тази цел запитващата юрисдикция поставя три въпроса относно три елемента от определението на понятието „публично разгласяване“, развито в практиката на Съда, а именно понятията „публично“, „специфичен технически способ“ и „нова публика“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще съсредоточа анализа си върху втория и третия въпрос, тъй като отговорът, който предлагам да се даде на тези въпроси, ще позволи на запитващата юрисдикция да разреши спора в главното производство. Следователно ще разгледам първия въпрос единствено при условията на евентуалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория и третия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория и третия въпрос целта на запитващата юрисдикция е да установи дали разглежданото в главното производство поведение на стопанисващия дом за възрастни хора представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 съгласно тълкуването му от Съда — като акт на разгласяване, който се извършва чрез „специфичен технически способ“, или като разгласяване, предназначено за „нова публика“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По понятието „специфичен технически способ“: втори преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало отбелязвам, че вторият преюдициален въпрос, така както е формулиран от запитващата юрисдикция, е абстрактен и общ до степен да породи съмнения за допустимостта, тъй като Съдът не е компетентен да отговаря на хипотетични въпроси, които не са необходими за разрешаване на спора, висящ пред юрисдикцията, отправила преюдициално запитване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че с този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали предаването от стопанисващия дом за възрастни хора чрез кабелна мрежа към стаите в дома на телевизионни и радиопрограми, приемани чрез собствена сателитна антена, представлява публично разгласяване, за което се изисква разрешение на притежателите на авторски права съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, само защото това препредаване се извършва чрез специфичен технически способ, различен от този на първоначалното предаване, и без да е необходима проверка дали е изпълнен критерият за „нова публика“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно изложеното в акта за преюдициално запитване съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от факта, че макар да установява критерия за „различен технически способ“, Съдът, изглежда, при определени обстоятелства се отклонява от него, а при други обстоятелства не го взема предвид. Според тази юрисдикция обаче оператор, стопанисващ дом за възрастни хора, който предава чрез кабелна мрежа уловения от сателитна антена телевизионен или радиосигнал, извършва разгласяване (предаване) чрез технически способ (кабел), различен от техническия способ, използван за първоначалното излъчване (сателит).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не ми се струва обаче, че това разбиране на запитващата юрисдикция е правилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност както критерият за нова публика, така и този за специфичен технически способ са основани на съдебната практика и следователно трябва да се разбират и прилагат за целите на тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 в съответствие със съдебната практика, в която са установени. Що се отнася до този втори критерий, той е въведен от Съда, за да се разграничат два случая: този, при който две излъчвания се извършват „при специфични технически условия в резултат от различен способ за предаване на защитените произведения и всяко от тях е насочено към публика“, и случаят, при който „чрез съзнателната си намеса оператор е направил възможен достъп[а] до аудио-визуално излъчване, съдържащо защитени произведения, на нова публика“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>). Докато обаче първият случай се отнася по‑специално до препредавания по интернет, в разглежданото в решение SGAE положение, при което хотелиерът разпространява по кабел към хотелските стаи уловения от антена телевизионен сигнал, е налице хипотезата по втория случай (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Положението на оператор, стопанисващ дом за възрастни хора, разглеждано в главното производство, е аналогично на втория случай. Следователно такъв оператор, стопанисващ дом за възрастни хора, който предава чрез кабелна мрежа към стаите на дома предавания, приемани чрез собствена сателитна антена, не извършва предаване на тези предавания чрез специфичен технически способ, различен от техническия способ, използван за тези предавания, а само предоставя достъп на настанените лица до тези предавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В по-широк план понятието „специфичен технически способ“ в практиката на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>) обозначава техническите способи, които поради различните средства на предаване на първоначалното излъчване дават достъп до това предаване при съществено различни технически условия от гледна точка и на зоната на покритие, и на достъпността или качеството на сигнала, или, накрая, що се отнася до оборудването, необходимо за приемането. Следователно специфични технически способи са широко застъпените способи за радио- и телевизионно излъчване — наземно, сателитно и кабелно — както и интернет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-конкретно до аспектите на авторското право относно кабелното разпространение, те са уредени по‑специално с Директива 93/83/ЕИО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Съдът обаче вече е имал повод да постанови, че тази директива урежда единствено отношенията между притежателите на авторското право и сродните му права и „кабелните оператори“, като това понятие обозначава операторите на конвенционалните кабелни мрежи, чиято основна дейност е кабелното разпространение на радио- или телевизионни предавания. Следователно хотелът не може да се счита за „кабелен оператор“ по смисъла на посочената директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен същото е приложимо и към понятието „специфичен технически способ“. Всъщност по смисъла на Директива 93/83 за кабелните оператори е характерно, че чрез извършваната дейност съществено променят техническите и икономическите условия за приемане на сигналите, чието препредаване осигуряват. Така кабелните оператори не само че освобождават клиентите от поставянето на собствена антена, но дават също така възможност за приемане на излъчване на места, където наземният или сателитният сигнал е слаб или не е наличен, и предоставят достъп до предавания от различни излъчващи организации, като създават „пакет“ от програми. В рамките на закона и техническите ограничения на дейността тези оператори могат и да свържат неограничен брой ползватели към мрежата. Следователно такива кабелни оператори извършват отделно препредаване на първоначалните предавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно, операторът на даден обект, като хотел например, или, както в настоящия случай, дом за възрастни хора, който препредава уловения от собствена антена сигнал към различни места в този обект, по-специално към самостоятелни стаи, се ограничава до това да дава възможност за приемане на първоначалното предаване на телевизионните приемници, инсталирани на тези места, чийто брой впрочем е определен и които обикновено са в една сграда или в сграден комплекс, образуващ един обект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, що се отнася до кабелното препредаване, понятието „специфичен технически способ“ се отнася до препредаването от оператори на кабелни мрежи като разглеждания по делото, по което е постановено решение AKM (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Това понятие обаче не се отнася до самото предаване на сигнала от антена до телевизионните приемници в рамките на един обект, макар и това предаване обичайно да се извършва чрез кабел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тъй като критериите за „специфичен технически способ“ и „нова публика“ са независими, изпълнението на един от тези критерии изключва необходимостта положението да се анализира от гледна точка на другия критерий. Вярно е, че в решение AKM (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>) Съдът изключва приложимостта на критерия за „специфичен технически способ“, като впоследствие достига до извода, че не е налице публично разгласяване, тъй като не е изпълнен критерият за „нова публика“. Както обаче правилно отбелязва Комисията, става въпрос за изключителен случай, при който съгласно приложимата национална правна уредба разрешението, предоставено от притежателите на авторските права на националния радио- и телевизионен оператор, е равнозначно на разрешение за кабелно препредаване на излъчванията на този оператор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). Следователно решение AKM (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>) предпоставя в крайна сметка само аксиоматичен принцип, че когато е очевидно, че притежателите на права са дали разрешение както за първоначалното разгласяване, така и за вторичното разгласяване, използваният от вторичното разгласяване способ е без значение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че предаването на радио- и телевизионни сигнали от антената към приемниците в дом за възрастни хора не представлява разгласяване, извършвано със специфичен технически способ, различен от използвания за първоначалното предаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По понятието „нова публика“: трети преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предаването от стопанисващия дом за възрастни хора чрез кабелна мрежа към стаите в дома на предавания, приемани чрез собствена сателитна антена, представлява публично разгласяване, за което се изисква разрешението на притежателите на авторските права съгласно тази разпоредба, тъй като това предаване е предназначено за „нова публика“, т.е. за публика, която притежателите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното предаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „нова публика“ в контекста на правото на публично разгласяване произхожда от решение SGAE. Делото, по което е постановено това решение, се отнася до разпространението на телевизионния сигнал в хотелските стаи, т.е. до вторично използване на телевизионните предавания. В това решение релевантността на критерия „нова публика“ за квалифицирането на такова използване като публично разгласяване е обяснена по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-10">
      „40. Следва […] да се отбележи, че разгласяване, извършвано при обстоятелства като разглежданите в главното производство, се разглежда […] като съобщаване, което се осъществява от препредаваща организация, различна от първоначалната. В този смисъл такова предаване се извършва за публика, различна от тази, за която е предназначено първоначалното съобщаване на произведението, т.е. за нова публика.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-11">
      41. Всъщност, […] когато разрешава излъчването на своето произведение, авторът има предвид само пряката аудитория, т.е. притежателите на приемници, които приемат предаванията лично, в частен или семеен кръг. […] [К]огато предаването се извършва с цел да достигне до по-широка аудитория, често срещу възнаграждение, на допълнителна публиката се дава възможност да слуша или гледа произведението. […] [с]ъобщаването на програмата […] вече не е просто приемане на самата програма, а самостоятелно действие, с което излъченото произведение се разгласява на нова публика. […] [Т]ова публично приемане предоставя на автора изключителното право да разрешава това.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-11">
      42. Клиентите на хотел са нова публика. Всъщност разпространението на излъчвано произведение на тези клиенти посредством телевизионни приемници не представлява само обикновен технически способ за гарантиране или подобряване на приемането на оригиналното предаване в неговата зона на разпространение. Напротив, хотелът е структурата, която, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, предприема действия, за да предоставя на клиентите си достъп до закриляно произведение. Всъщност, без тези действия по принцип клиентите не биха могли да възприемат излъченото произведение, въпреки че се намират в тази зона“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно вече установената формулировка „нова публика“ означава публика, която не е била вече взета предвид от притежателя на правото при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението му (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Както обаче Съдът е приел в решение SGAE (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), когато разрешават излъчването на своите произведения, авторите имат предвид пряката аудитория, т.е. притежателите на приемници, които приемат предаванията лично, в частен или семеен кръг. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Клиентите на обекти, каквито са хотелите, кафе‑ресторантите или центровете за рехабилитация, не се намират в такова положение, тъй като приемат предаванията не в качеството на притежатели на приемници, а просто като ползватели, и не в частен или семеен кръг, а на обществени места. Следователно при такива обстоятелства само благодарение на намесата на оператора на съответния обект клиентите могат да се ползват от тези предавания. В такъв случай клиентите образуват допълнителна публика в сравнение с публиката, която притежателите на права са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведенията им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Положението на настанените в дом за възрастни хора лица в това отношение е особено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително, като съзнава напълно последиците от своето поведение, стопанисващият дома се намесва, за да предостави достъп на клиентите си до закриляните произведения, които без тази намеса не биха могли да се ползват от тях, най-малкото не биха могли да се ползват при условията, осигурени от стопанисващия дома.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако обаче тази логика се следва докрай, публиката, която притежателите на права са имали предвид, когато са дали първоначалното разрешение, би била ограничена само до собствениците на еднофамилни къщи със собствени антени. При всички други положения приемането на телевизионния сигнал до известна степен е обусловено от действията на трети лица, независимо дали са собственици в случай на отдаване на жилища под наем, управители на етажна собственост с общи антени, или оператори на кабелни мрежи в близост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Признаването обаче във всички тези случаи на наличието на вторично публично разгласяване би било в противоречие както с буквата, така и с духа на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така както е тълкуван от Съда. Всъщност подобно тълкуване би довело до свръхобезщетяване на притежателите на авторските права, които ще получават два пъти възнаграждение — най-напред от излъчващите организации, а след това от лицата, които носят отговорност за вторичното разгласяване — за разгласяване, предназначено в действителност за същата публика и извършвано при същите технически условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от това следва, че анализът не трябва да се съсредоточи само върху ролята на ползвателя, който прави възможен достъпа до първоначалните предавания, а трябва да се вземе предвид качеството, в което целевите адресати получават този достъп, за да се определи дали наистина става въпрос за нова публика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази гледна точка обаче според мен настанените в дом за възрастни хора лица трябва да се разглеждат като пряка аудитория на първоначалните предавания по смисъла на точка 41 от решение SGAE. Всъщност, както бе посочено, от акта за преюдициално запитване е видно, че в главното производство настанените лица по принцип установяват местоживеене в дома, за да прекарат там края на живота си. Следователно в качеството си на постоянно живущи в дома те трябва да се разглеждат като притежатели на монтираните там приемници (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>), които в тяхното частно обкръжение приемат предаванията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Специфичността на дом за възрастни хора се дължи на това, че поради възрастта си настанените в него лица не са напълно самостоятелни, а в много аспекти от ежедневието си зависят от услугите, предоставяни от стопанисващия дома. Впрочем това е основната причина, поради която те избират да се настанят там. Тези услуги включват не само същинските грижи, но и много услуги от ежедневието. Една от тях е предоставянето на достъп до радио- и телевизионни сигнали чрез собствено оборудване на дома. Предвид качеството на пряка аудитория на първоначалното предаване на настанените лица това предоставяне не трябва да се разглежда като вторично публично разгласяване, а само като обикновен технически способ, за да се гарантира или подобри приемането на първоначалното предаване в неговата зона на разпространение по смисъла на точка 42 от решение SGAE.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези съображения съвпадат с резервата, изразена от Съда в точка 45 от решение GEMA, че в случай на предоставяне на оборудване за приемане на телевизионни и радиопредавания в апартаменти, отдадени под наем на наематели за жилищни нужди, последните не трябва да се разглеждат като „нова публика“ и следователно такова предоставяне не попада в обхвата на изключителното право на публично разгласяване. По този въпрос не споделям довода на GEMA, че това положение не било сходно с разглежданото в настоящия случай, тъй като според GEMA собственикът на отдадено под наем жилище се ограничава само до предоставяне на разположение на наемателя на жилището, докато самият стопанисващ дом за възрастни хора им предоставя всички необходими услуги. И в двата случая, когато получателите на услугата, изразяваща се в предоставяне на достъп до радио- и телевизионни предавания, се разглеждат като притежатели на приемници, които в частно обкръжение приемат предаванията, тази услуга не представлява публично разгласяване. Обстоятелства като други услуги, евентуално предоставяни от същия доставчик, в случая са ирелевантни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че настанените в дом за възрастни хора лица не са нова публика, която притежателите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване или излъчване на произведенията им. Следователно препредаването на тези произведения от стопанисващия дома на настанените лица не е обхванато от понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не е подчинено на изключителното право на посочените притежатели на права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не се опровергава от довода на GEMA, че тарифите ѝ предвиждат заплащане на такси по-специално от стопанисващи домове за възрастни хора, поради което разгласяванията, извършвани от тези оператори, стопанисващи домове в полза на настанените в тях лица, не може да се разглеждат като обхванати от разрешението, дадено на излъчващите организации. Всъщност тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, който е предмет на настоящото дело, се отнася до материалния обхват на правото на публично разгласяване и не може да зависи от практиката на колективно управление на това право; тази практика обаче ще трябва да бъде съобразявана с въпросното тълкуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че характерът на извършваната от стопанисващия дом за възрастни хора дейност се изразява в търсене на печалба, е без значение и за квалифицирането на поведението му от гледна точка на авторското право. Ясно е, че разходите за настаняване, заплащани на стопанисващия дома от настанените в него лица, покриват по‑специално предоставяне на радио- и телевизионни сигнали. В такъв случай тези разходи трябва обаче да се разглеждат като възнаграждение за предоставянето на услугата, която позволява на настанените лица да приемат първоначалните предавания, и заплащането им не преобразува тази услуга в самостоятелно използване на тези предавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това изводът, че настанените в дом за възрастни хора лица не са нова публика, към която е насочено разгласяването, извършвано от стопанисващия дома, според мен трябва да се прилага не само за поставените в единичните стаи на настанените лица телевизионни приемници, които са изрично посочени в преюдициалните въпроси, но и за телевизионните приемници, поставени в общите помещения, като трапезарии и помещения за отдих. Всъщност, макар поради специфичността на дома за възрастни хора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>) някои дейности на настанените лица, като храненето или някои развлекателни дейности, да се провеждат съвместно, тези дейности продължават да попадат в личната сфера. Според мен да се счита, че личната сфера е ограничена до единичните стаи, всъщност е не само неприемливо от нравствена гледна точка, но и съвсем фактически неправилно: предвид специфичното положение на дома за възрастни хора общите части всъщност представляват продължение на личната сфера на настанените лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговор на въпросите</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, вторичното разгласяване трябва да бъде извършено, като се използва специфичен технически способ, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). В положение като разглежданото в главното производство нито един от двата критерия не е изпълнен. Следователно на втория и третия въпрос следва да се отговори, че стопанисващият дом за възрастни хора не извършва публично разгласяване, ако едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на настанените в дома лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност: първият преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство настанените в дом за възрастни хора лица са публика, към която е насочено разгласяването, извършвано от стопанисващия дома. Ако Съдът възприеме предложението ми за отговор на втория и третия въпрос, първият въпрос би станал безпредметен, тъй като поведението на съответния стопанисващ субект би трябвало да се разглежда по-скоро като технически способ, позволяващ приемане на първоначалното предаване на сегмент на публиката, за която е предназначено предаването. Ето защо само при условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме предложението ми, ще анализирам първия въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят до обстоятелството, че във въззивното си решение в главното производство Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Цвайбрюкен) разглежда въпросното разгласяване като насочено не към публика, а към частна група (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Не ми се струва обаче, че тази преценка на въззивния съд е погрешна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на голям брой лица. Следователно това понятие предполага определен праг de minimis, което означава, че то не може да се отнася до кръг от лица, чийто брой е твърде малък или дори незначителен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст по делото в главното производство е установено, че настанените лица в дома за възрастни хора на ответника действително представляват значителна група лица, надхвърляща прага de minimis. Не е ясно обаче дали те трябва да се разглеждат като неопределен кръг лица, или, напротив, като частна група предвид, от една страна, относителната стабилност на тази група лица и от друга страна, изградените помежду им връзки по време на престоя във въпросния дом.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, що се отнася до неопределеността на броя на членовете на обществената аудитория, Съдът приема, че става дума за „лица по принцип, а не за определени лица, спадащи към частна група“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Следователно публиката се определя като контрапункт на частна група в смисъл, че в контекста на разгласяване на закриляни с авторско право произведения лицата, които не образуват частна група, трябва да се квалифицират като публика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това обаче, което Съдът не е постановил изрично, но което е присъщо на този контрапункт, е, че за да не се разглежда като насочено към публика разгласяване и следователно да не попада в обхвата на изключителното право на авторите, лицето в основата на това разгласяване трябва да е част от въпросната частна група. Единствено ако това условие е изпълнено, разгласяването може да се разглежда като насочено към частна група, а именно тази на лицето в основата на разгласяването (наричана също „личен кръг“ или „семеен кръг“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче лицата, към които е насочено разгласяването, не са част от личния кръг на лицето в основата на разгласяването, от гледна точка на последното посочено лице те представляват публика, въпреки че може да спадат към частна група помежду си. В такъв случай разгласяването е предназначено за публика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това положение съответства точно на положението на дом за възрастни хора като разглеждания в главното производство. Макар настанените лица да може да представляват частна група помежду си, това обстоятелство е без значение, що се отнася до предмета на настоящото дело, тъй като отношенията им със стопанисващия дома — тоест с лицето в основата на публичното разгласяване — не са лични отношения, а търговски отношения между доставчик на услуги и клиенти. Следователно от гледна точка на правото на публично разгласяване настанените лица може да представляват публика, към която е насочено разгласяването, извършвано от стопанисващия въпросния дом.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително в решение SCF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>) Съдът е приел, че пациентите на зъболекарски кабинет не са „публика“. По това дело обаче става въпрос за тълкуването не на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>), който въвежда не изключително право да се разрешава или забранява, а право с компенсаторен характер във връзка с публично разгласяване на звукозаписи, т.е. чисто имуществено право. Доколкото Съдът е установил, че тези две права преследват отчасти различни цели (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>), той е приел за решаващи специфични критерии, по-специално критериите за начина, по който адресатите възприемат разгласяването, и за квазичастния характер на групата, формирана от пациентите на зъболекарски кабинет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>). Това решение обаче е без значение за тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че ако разгласяване под формата на препредаване на радио- и телевизионни сигнали, извършвано от стопанисващ дом за възрастни хора като разглеждания в главното производство, трябва да се разглежда като публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, настанените в дома лица биха могли да представляват публика, към която е насочено разгласяването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси да се отговори по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-85" title="page-17">
      „Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-86" title="page-17">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-17">
      стопанисващият дом за възрастни хора не извършва публично разгласяване, ако едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на настанените в дома лица“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Вж. в този смисъл, последно, решение от 20 юни 2024 г., GEMA (C‑135/23, наричано по-нататък „решение GEMA“, EU:C:2024:526, и по-конкретно т. 30, 33, 38 и 44).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Вж. съответно решения от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, наричано по‑нататък „решение SGAE“, EU:C:2006:764, т. 46), от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 196), от 27 февруари 2014 г., OSA (C‑351/12, EU:C:2014:110, т. 26), от 31 май 2016 г., Reha Training (C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 55 и 56), и решение GEMA (т. 44—46).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) BGBl. 1965 I, стр. 1273.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Относно значението на тези понятия вж., последно, решение GEMA (т. 38 и 43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж., последно, решение от 19 юни 2025 г., Laimz (C‑509/23, EU:C:2025:466, т. 54 и 55).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 38 и 39). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 38).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Наличието на специфичен технически способ е установено по-специално в решения от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 26), от 16 март 2017 г., AKM (C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 26), и от 29 ноември 2017 г., VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:913).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Директива на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, 1993 г. стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Решение от 11 април 2024 г., Citadines (C‑723/22, EU:C:2024:289, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Решение от 16 март 2017 г. (C‑138/16, EU:C:2017:218).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 16 март 2017 г. (C‑138/16, EU:C:2017:218).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решение от 16 март 2017 г., AKM (C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 9 и 28—30).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Решение от 16 март 2017 г. (C‑138/16, EU:C:2017:218).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Решение SGAE, т. 40— 42. Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж., последно, решение GEMA (т. 43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. точка 41 от това решение, цитирана в точка 29 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Какъвто е случаят с мрежата, разглеждана по делото, по което е постановено решение от 16 март 2017 г., AKM (C‑138/16, EU:C:2017:218).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) И то според мен независимо от това дали тези приемници им принадлежат, или са им предоставени от стопанисващия дома.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. точка 38 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж., последно, решение GEMA (т. 43). В случай на първични разгласявания тези критерии не са релевантни, тъй като, от една страна, публиката на подобно разгласяване е първата визирана публика и следователно, по дефиниция, „нова“ публика, и от друга страна, използваният технически способ е без значение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. точка 9 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж., последно, решение GEMA (т. 38 и 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 85).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) В документ на Световната организация за интелектуална собственост това е изразено по следния начин: „[…] прилагателното „публичен“ очевидно е антоним на прилагателното „частен“ и следователно това, което не може да се квалифицира като „частно“, следва да е „публично“. По същия начин може да се приеме, че използван като съществително име терминът „публично“ е в противовес на „лична сфера“, или с други думи, че с този термин се обозначават лицата, които не са част от обкръжението на ползвателя. […] [С]тановището, което, изглежда, преобладава по този въпрос е, че под „публично“ използване и под действия, предназначени за „публиката“ следва да се разбират всички видове използване и всички действия извън семейния кръг и непосредственото обкръжение на дадено лице“ (Ficsor, M. Guide des traités sur le droit d’auteur et les droits connexes administrés par l’OMPI. Genève: OMPI, 2003, pр. 70, 71).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г. (C‑135/10, EU:C:2012:140).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Директива на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (OВ L 346, 1992 г., стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 74).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 91, 95, 96 и 98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., OSA (C‑351/12, EU:C:2014:110, т. 35).</p>
</body>
</html>
