<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-213/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0213</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:524">EU:C:2019:524</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe — Дело C‑213/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Guaitoli и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑213/18</HT></P><P>Adriano Guaitoli</P><P>Concepción Casan Rodriguez</P><P>Alessandro Celano Tomassoni</P><P>Antonia Cirilli</P><P>Lucia Cortini</P><P>Mario Giuli</P><P>Patrizia Padroni</P><P>срещу</P><P>easyJet Airline Co. Ltd</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Въздушен транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 261/2004</KEYWORD><KEYWORD>Членове 5, 7, 9 и 12</KEYWORD><KEYWORD>Иск за обезщетение с предварително определен размер и за поправяне на индивидуални вреди, претърпени от пътници при отмяна или голямо закъснение на полет</KEYWORD><KEYWORD>Съдебна международна и вътрешна териториална компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Приложими разпоредби</KEYWORD><KEYWORD>Конвенция от Монреал</KEYWORD><KEYWORD>Член 33</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 1</KEYWORD><KEYWORD>Връзка между тези разпоредби</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване, отправено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), се отнася главно до тълкуването на член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="194" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2001">ОВ L 194, 2001 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113. Тази конвенция, сключена в Монреал на <DATE ISO="19990528">28 май 1999 г.</DATE>, е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010405">5 април 2001 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="194" PAGE.FIRST="38" DATE.PUB="2001">ОВ L 194, 2001 г., стр. 38</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Конвенцията от Монреал<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), който определя компетентната юрисдикция по искове за обезщетение срещу въздушни превозвачи, попадащи в приложното поле на този инструмент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество запитващата юрисдикция иска от Съда да установи какво е съотношението между посочената конвенция и Регламент (ЕС) № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, който урежда съдебната компетентност в обхванатата от него облас<HT TYPE="SUP">т</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Бих искал да уточня, че преюдициалните въпроси се отнасят до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), но към спора в главното производство е приложим Регламент № 1215/2012 (вж. т. 16 от настоящото заключение).</P></NOTE>, в случаите на иск за обезщетение на различни по характер вреди, предявен от пътници във въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Това запитване е отправено в рамките на трансграничен спор между авиокомпания и множество пътници във връзка със сумите, които последните претендират да получат както въз основа на стандартизираните обезщетения по Регламент (ЕО) № 261/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="046" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 46, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).</P></NOTE>, така и като индивидуални обезщетения за вредите, причинени им с отмяната на полет на отиване и със закъснението на обратен полет, всеки от които е изпълнен от посочената авиокомпания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>На първо място, Съдът ще трябва да установи дали при подобни обстоятелства териториално компетентната юрисдикция трябва да се определи чрез прилагане на член 33 от Конвенцията от Монреал и/или на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Поради съображенията и при условията, които ще изложа по-нататък, подкрепям дистрибутивното прилагане на тези два инструмента в зависимост от предмета на разглежданите искове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>На второ място, в случай че член 33 от Конвенцията от Монреал бъде обявен за приложим в подобен случай, както възнамерявам да предложа, Съдът ще трябва да се произнесе дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че диктува разпределението на съдебната компетентност само на международно равнище, между съответните държави, или и на вътрешно равнище — между юрисдикциите на дадена държава. Избирам последното тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>На трето място, ако постанови, че член 33 от Конвенцията от Монреал не посочва териториално компетентната юрисдикция на вътрешно равнище, Съдът ще бъде приканен да уточни дали тази разпоредба следва да се прилага изключително или съвместно с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 за установяването на тази юрисдикция. Предвид отговорите, които според мен следва да се дадат на двата предходни преюдициални въпроса, считам, че няма да е необходимо произнасяне по третия въпрос, който е поставен само при условията на евентуалност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Конвенцията от Монреал</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Конвенцията от Монреал влиза в сила за Европейския съюз на <DATE ISO="20040628">28 юни 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В трета алинея от преамбюла на тази конвенция се посочва, че държавите — страни по нея, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>признават значението на осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз и необходимостта от справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>. Освен това съгласно пета алинея от преамбюла <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>колективните действия на държавите за по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи международния въздушен превоз, чрез нова конвенция са най-подходящото средство за постигане на справедливо равновесие на интересите<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 19 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Закъснение<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), който се съдържа в глава III от тази конвенция, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Отговорност за превозвача и размер на обезщетението за вреди<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, предвижда, че: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>[п]ревозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 33, който се съдържа в същата глава III и е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвижда в параграфи 1 и 4:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="033.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите — страни по конвенцията[,] било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="033.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Процедурните въпроси се уреждат от правото на съда, сезиран по случая<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 261/2004</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 261/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, предвижда в параграф 1, букви б) и в), че с този регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, [по-специално] когато […] техният полет е отменен [и] техният полет е закъснял<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 5 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Отмяна<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи в параграфи 1 и 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>При отмяна на полет съответните пътници:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 […].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато пътниците са информирани за отмяната, се дава обяснение относно възможния алтернативен транспорт<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 7 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Право на обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, предвижда в параграф 1, буква а), че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>пътниците получават обезщетение, възлизащо на […] 250 EUR за всички полети до <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> километра<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, при посочените в този член условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 9 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Право на грижа<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, предвижда в параграфи 1 и 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>храна и напитки според времето за изчакване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>настаняване в хотел в случаите,</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>когато се налага престой за една или повече нощи, или</P></ITEM><ITEM><P>когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място).</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Освен това, на пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 12 от Регламент № 261/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Допълнително обезщетяване<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвижда в параграф 1, че този регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по [посочения] регламент, може да се приспадне от такова обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1215/2012</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Регламент № 1215/2012 е приложим ratione temporis към спора в главното производство съгласно член 66, параграф 1, тъй като искът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, е предявен след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. точка 24 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 7, точка 1, букви а) и б), който се съдържа в глава II <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, раздел 2 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> от Регламент № 1215/2012, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>[с]рещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е […] в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 17, параграф 3 от този регламент, който се съдържа в раздел 4 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Компетентност при потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> от същата глава, предвижда, че посоченият раздел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 67, който се съдържа в глава VII <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Връзка с други инструменти<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> от същия регламент, гласи, че този инструмент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в инструменти на Съюза или в национално законодателство, хармонизирано съобразно тези инструменти<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 71, параграф 1, който се съдържа в глава VII от същия регламент, предвижда, че този инструмент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Г‑н Adriano Guaitoli, г‑н Alessandro Celano Tomassoni, г‑н Mario Giuli, г‑жа Concepción Casan Rodriguez, г‑жа Antonia Cirilli, г‑жа Lucia Cortini, г‑жа Patrizia Padroni (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Guaitoli и др.<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) закупуват самолетни билети за двупосочни полети между Фиумичино (Италия) и Корфу (Гърция), изпълнявани от easyJet Airline Company Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>easyJet<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) — въздушен превозвач със седалище в Лутън (Обединеното кралство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>При полета на отиване, предвиден за 20,20 ч. на <DATE ISO="20150804">4 август 2015 г.</DATE>, Guaitoli и др. са засегнати от увеличаващо се закъснение, а след това и от отмяна на полета, който е отложен за 16,45 ч. на следващия ден. Докато чакат, те не получават предложение да се качат на полет на друга компания, не са им предоставени храна и напитки или друга помощ, нито каквато и да е форма на възстановяване на разходите или на обезщетение въпреки отправеното до easyJet официално искане в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>При обратния полет, предвиден за 23,25 ч. на <DATE ISO="20150814">14 август 2015 г.</DATE>, те отново са засегнати от голямо закъснение с неуточнена в преюдициалното запитване продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE> Guaitoli и др. предявяват иск пред Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим), в чийто район имат местоживеене, с искане на основание членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент № 261/2004 easyJet да бъде осъдено да им заплати парично обезщетение с предварително определен размер за вредите, причинени от отмяната на полета на отиване и закъснението на обратния полет, да им възстанови недължимо понесените разходи, както и да ги обезщети за допълнителните имуществени и неимуществени вреди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>По-конкретно, според тази юрисдикция Guaitoli и др. искат easyJet да бъде осъдено съгласно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент [№ 261/2004 да им заплати, от една страна,] <HT TYPE="ITALIC">обезщетенията</HT>, <HT TYPE="ITALIC">направените разходи</HT> и <HT TYPE="ITALIC">допълнителните вреди</HT>, свързани с <HT TYPE="ITALIC">отмяната на полет[а на отиване]</HT> (изчислени за всеки от тях в размер на 815,00 EUR), както и [от друга страна,] <HT TYPE="ITALIC">обезщетенията</HT>, дължими вследствие на <HT TYPE="ITALIC">закъснението на полет[а на връщане]</HT> (равняващи се на 250,00 EUR за всеки един от ищците) и следователно […] да заплати общата сума от <FT TYPE="DECIMAL">7455,00</FT> EUR (съответстваща на <FT TYPE="DECIMAL">1065,00</FT> EUR за всеки един от ищците), наред с обезщетение за <HT TYPE="ITALIC">неимуществените вреди</HT> по справедливост<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Засегнатите лица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>включват сред <HT TYPE="ITALIC">вредите</HT>, за които искат обезщетение (<HT TYPE="ITALIC">в допълнение към общите обезщетения</HT>) поради <HT TYPE="ITALIC">отмяната на полета на отиване</HT>, възстановяването на <HT TYPE="ITALIC">разходите</HT>, направени за трансфери от и до летището, храната и неизползваното хотелско настаняване, дневната <HT TYPE="ITALIC">цена</HT> на резервирания круиз, заминаващ от Корфу за един ден, който е платен, но изгубен, както и плащане на 200,00 EUR на човек като <HT TYPE="ITALIC">обезщетение</HT> за изгубения почивен ден и <HT TYPE="ITALIC">неимуществените вреди</HT>, които следва да се определят по справедливост<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В защитата си easyJet повдига две предварителни възражения за липса на компетентност. Първото от тях, свързано с цената на иска, е отхвърлено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим). Що се отнася до второто, свързано с териториалната компетентност, този съд приема, че следва да се определят приложимите правила, по-специално с оглед на съотношението между член 33 от Конвенцията от Монреал и член 5 от Регламент № 44/2001 (понастоящем член 7 от Регламент № 1215/2012), както и на мястото, което евентуално е отредено на националните правила за компетентност, с уточнението, че местоживеенето на ищците в главното производство е в неговия съдебен район, докато летище Фиумичино е разположено в района на Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия, Италия).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>При това положение с акт от <DATE ISO="20180226">26 февруари 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180326">26 март 2018 г.</DATE>, Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>1)</NO.P><TXT>Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/04, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>компетентната юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/01?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>изключително<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/01, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят Guaitoli и др., easyJet, италианското правителство и Европейската комисия. Не е провеждано съдебно заседание за изслушване на устните състезания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Преди да разгледам трите поставени от запитващата юрисдикция въпроси по същество, съгласно изложеното по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. точка 1 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>, считам, че е полезно да изложа някои изведени от практиката на Съда съображения, които имат отношение и към трите въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Най-напред, що се отнася до тълкуването на Конвенцията от Монреал, бих искал да припомня, че нейните разпоредби са неделима част от правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>От датата на влизане в сила, припомнена в точка 7 от настоящото заключение.</P></NOTE>, така че Съдът е компетентен да се произнесе по нейното тълкуване, като спазва правилата на международното право, които обвързват Съюза, и по-специално член 31 от Виенската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Конвенция за правото на договорите, сключена във Виена на <DATE ISO="19690523">23 май 1969 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Recueil des traités des Nations unies</HT>, Vol. 1155, p. 331).</P></NOTE>, съгласно който договорът трябва да се тълкува добросъвестно в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на думите в техния контекст, и в духа както на неговия предмет, така и на целта му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Espada Sánchez и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑410/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:747">EU:C:2012:747</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Baltic Corporation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:88">EU:C:2016:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180412">12 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finnair</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:252">EU:C:2018:252</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, предвид целта на Конвенцията от Монреал, която е да се уеднаквят<?PAGE NO="7"?> правилата за международния въздушен превоз, Съдът вече е постановил, че на понятията, които се съдържат в тази конвенция, но не са определени в нея, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>трябва да се даде еднакво и самостоятелно тълкуване, независимо от различното значение на [тези понятия] във вътрешното право на държавите, които са страни по тази конвенция<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:251">EU:C:2010:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също по аналогия, що се отнася до понятията, съдържащи се в Регламент № 44/2001, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑228/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:305">EU:C:2013:305</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flightright и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:160">EU:C:2018:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ще се върна на последиците от тази съдебна практика за разглеждания случай в точка 58 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>По-нататък бих искал да подчертая, че макар в акта за преюдициално запитване като цяло, и конкретно в първия и третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция формално да посочва член 5 от Регламент № 44/2001, е уместно да се препрати към разпоредбите с еквивалентно съдържание на член 7 от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Относно сходствата в текстовете на тези два члена, по-специално с оглед на точка 1 от тях, и относно факта, че предоставеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001 важи и за еквивалентните разпоредби на Регламент № 1215/2012, вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flightright и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:160">EU:C:2018:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:911">EU:C:2018:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, който е приложим ratione temporis към настоящия случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. също точка 16 от настоящото заключение.</P></NOTE>. В това отношение бих искал да подчертая, че съгласно постоянната съдебна практика може да се наложи Съдът, за да даде полезен отговор на националните съдилища, да вземе предвид норми от правото на Съюза, които те не са посочили в преюдициалните си въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impresa Edilx и SIEFC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:721">EU:C:2015:721</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>AREX CZ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1027">EU:C:2018:1027</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>След като изложих тези общи съображения, следва да анализирам последователно всеки от поставените в настоящото дело въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съотношението между Конвенцията от Монреал и Регламент № 1215/2012 при иск за обезщетение, който попада в приложното поле на тази конвенция и на Регламент № 261/2004 (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По предмета на първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>По същество с първия преюдициален въпрос Съдът е приканен да се произнесе дали когато пътник, засегнат от закъснение или отмяна на международен полет, поиска по съдебен ред не само обезщетението с предварително определен размер и възстановяването на разходите по членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, но и обезщетението за допълнителни вреди по смисъла на член 12 от същия регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Относно точното съдържание на различните искания, с които е сезирана запитващата юрисдикция, вж. бележка под линия 7 от настоящото заключение.</P></NOTE>, компетентната юрисдикция ratione loci трябва да се установи чрез прилагане на член 33 от Конвенцията от Монреал и/или на член 7 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Guaitoli и др. предлагат да се даде общ отговор на трите преюдициални въпроса, като твърдят, че и член 33 от Конвенцията от Монреал, и член 7 от Регламент № 1215/2012 установяват само критериите за привързване, позволяващи да се определи държавата членка, в която трябва да се разреши спорът, но не и териториално компетентната юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Според мен този довод е по-релевантен за втория преюдициален въпрос, който ще бъде разгледан в точка 53 и сл. от настоящото заключение, отколкото за първия.</P></NOTE>. От своя страна easyJet твърди, че член 33 от тази конвенция трябва да се взема предвид всеки път, когато пътник иска обезщетение за вредите, причинени от закъснение на полет на основание на тази конвенция. Според италианското правителство компетентността на сезирания съд трябва да се прецени, от една страна, чрез прилагане на Регламент № 1215/2012, що се отнася до<?PAGE NO="8"?> искането за обезщетение, основано на Регламент № 261/2004, и от друга страна, на Конвенцията от Монреал, що се отнася до искането за поправяне на вредите, произтичащи от неизпълнението на разглеждания договор за превоз. Комисията също счита, че съдебната компетентност трябва да се урежда, от една страна, от член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 за частта от иска, в която се претендират обезщетения въз основа на Регламент № 261/2004, и от друга страна, от член 33 от Конвенцията от Монреал за частта от иска, в която се претендира и допълнително обезщетение за вреди, причинени от закъснение и попадащи в приложното поле на тази конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Споделям тези последни становища. Преди да изложа как според мен следва — в производство като главното — да се разпредели прилагането на правилата за компетентност, предвидени съответно в Регламент № 1215/2012 и в член 33 от Конвенцията от Монреал, считам, че е необходимо да се проследи по какъв начин се съотнасят помежду си нормите на материалното право, отнасящи се до отговорността на въздушните превозвачи, които се съдържат съответно в Регламент № 261/2004 и в Конвенцията. Всъщност според мен именно от съчетаването на режимите на отговорност, предвидени в последните два инструмента, произтича съответно и необходимостта от успоредно прилагане на правилата за компетентност, установени с Регламент № 1215/2012, и тези, установени с член 33 от посочената конвенция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По двата правни режима на отговорност на въздушния превозвач, приложими към спор като разглеждания в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Както посочват повечето заинтересовани страни, представили становища по настоящото дело, от постоянната практика на Съда е видно, че съществуват два режима на отговорност на въздушния превозвач по отношение на пътниците — първият е основан на Регламент № 261/2004, а вторият на Конвенцията от Монреал, като всеки от тези режими може да се приложи към спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Припомням, че Съдът многократно постановява, че правата, които се основават съответно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал, спадат към различни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>правни уредби<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Той изтъква, че Регламент № 261/2004 установява режим на стандартизирано и незабавно поправяне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Тоест без пътниците да трябва да понасят неудобствата, свързани с предявяването на искове за обезщетения пред национална юрисдикция.</P></NOTE> на вредите, изразяващи се в неудобствата, причинени от закъснения и отмяна на полети, който действа в по-ранен момент от механизма, създаден с Конвенцията от Монреал, и следователно е самостоятелен спрямо установения от нея режим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121023">23 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nelson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑581/10 и C‑629/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:657">EU:C:2012:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cuadrench Moré</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑139/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:741">EU:C:2012:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flight Refund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:148">EU:C:2016:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>За разлика от разпоредбите на Регламент № 261/2004, член 19 и сл. от Конвенцията от Монреал уреждат условията, при които в случай на закъснение на полет засегнатите пътници могат да предприемат действия, насочени към получаване на обезщетение за индивидуални вреди, при което се изисква преценка на мащаба на причинените вреди за всеки отделен случай и съответно може да се получи само последващо и индивидуално обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>IATA и ELFAA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑344/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:10">EU:C:2006:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Emirates Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:400">EU:C:2008:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wallentin-Hermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:771">EU:C:2008:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По този въпрос вж. <HT TYPE="ITALIC">Grigeriff</HT>, C.‑I. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Le régime d’indemnisation de la convention de Montréal<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> — Revue européenne de droit de la consommation, 2012, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 4, p. 670 et sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 261/2004 подчертава минималния характер на правата, които предоставя в полза на пътниците във въздушния транспорт. Освен това член 12 предвижда, от една страна, че този регламент се прилага, без да се засягат правата им за допълнително обезщетяване въз основа на други инструменти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Бих искал да подчертая, че целта на член 12 от Регламент № 261/2004 не е да даде сам по себе си правно основание за получаване на обезщетение, а да изясни съотношението между обезщетенията, дължими съгласно този регламент, и обезщетенията, които могат да бъдат искани освен тях.</P></NOTE>, и от друга страна, че обезщетението, предоставено по посочения регламент, може да се приспадне от такова обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>От това следва, че пътниците имат право да получат едновременно и стандартизираното обезщетение, предвидено с разпоредбите на Регламент № 261/2004, и обезщетение за действителните вреди съгласно други разпоредби, без обаче да се допуска свръхкомпенсация.</P></NOTE>. При това положение националният съд може да осъди въздушния превозвач да обезщети пътниците за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението на договорните му задължения, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, и по-специално въз основа на Конвенцията от Монреал или на разпоредби на националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>IATA и ELFAA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑344/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:10">EU:C:2006:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sousa Rodríguez и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑83/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:652">EU:C:2011:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът уточнява, че както е предвидено и в разпоредбите на глава III от посочената конвенция, вредата, подлежаща на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>допълнително<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> обезщетяване въз основа на член 12 от посочения регламент, може да бъде както имуществена, така и неимуществена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:251">EU:C:2010:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sousa Rodríguez и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑83/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:652">EU:C:2011:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По-специално в случая е установено, че правото на общо обезщетение с предварително определен размер за пътниците вследствие на отмяна или голямо закъснение на полет, което е изведено от членове 5—7 от Регламент № 261/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Бих искал да отбележа, че видно от акта за преюдициално запитване, ищците в главното производство са засегнати от голямо закъснение на обратния полет, но не се позовават изрично на член 6 от Регламент № 261/2004, който предвижда правото да получат грижи от въздушния превозвач в подобен случай. Освен това Съдът тълкува членове 5, 6 и 7 от същия регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети [и] че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091119">19 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sturgeon и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑402/07 и C‑432/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:716">EU:C:2009:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Folkerts,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑11/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:106">EU:C:2013:106</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, е независимо от правото на индивидуално обезщетение за вредата, причинена от закъснение на полет, което може да се поиска в рамките на член 19 от Конвенцията от Монреал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cuadrench Moré</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑139/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:741">EU:C:2012:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flight Refund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:148">EU:C:2016:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това Съдът е постановил, че когато даден въздушен превозвач не изпълни задълженията си за поемане на разходи по член 5, параграф 1, буква б) и член 9 от Регламент № 261/2004, пътник може да поиска обезщетение въз основа на тези разпоредби, без подобно искане за изпълнение посредством равностойна престация на посочените задължения да може да се схваща като целящо да се получи обезщетение, предназначено да компенсира на принципа на индивидуалното поправяне вредата, понесена в резултат от отмяната на съответния полет, при условията, предвидени в Конвенцията от Монреал. Всъщност исканията на пътниците във въздушния транспорт, основани на предоставените им с посочения регламент права, не могат да бъдат разглеждани като искания за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>допълнително обезщетяване<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 12<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE> <NAME.CASE>Sousa Rodríguez и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑83/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:652">EU:C:2011:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>McDonagh</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:43">EU:C:2013:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>След това необходимо припомняне на основните насоки на съдебната практика относно съотношението между материалноправните норми, съдържащи се съответно в Регламент № 261/2004 и в Конвенцията от Монреал, следва да пристъпим към установяването на разпоредбите, които трябва да се приложат, за да се идентифицира юрисдикцията, компетентна да разгледа различните искания в главното производство, които са особени с това, че попадат в приложното поле едновременно на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правилата за компетентността, приложими в зависимост от основанието на различните искания, предявени с оглед на отговорността на въздушния превозвач</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Поради изложените по-долу съображения считам, че при иск за обезщетение от смесен характер, какъвто е искът в главното производство, компетентната юрисдикция трябва да се определи, от една страна, съгласно относимите разпоредби на Регламент № 1215/2012, що се отнася до исканията, уредени с Регламент № 261/2004, и от друга страна, съгласно член 33 от Конвенцията от Монреал, що се отнася до исканията, уредени с тази конвенция. Ще разгледам и практическите последици от предложеното тълкуване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правилата за компетентността, приложими към исканията, основани на Регламент № 261/2004</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съдът вече е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>[т]ъй като правата, основани съответно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на клаузите на Конвенцията от Монреал спадат към различни правни уредби, правилата за международна компетентност по споменатата конвенция не се прилагат към молби, които са подадени <HT TYPE="ITALIC">на основание само на Регламент № 261/2004</HT> и които трябва да бъдат разгледани съгласно Регламент № 44/2001<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flight Refund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:148">EU:C:2016:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Текстът, който съм отбелязал с курсив, може да наведе на мисълта, че този анализ, както посочва запитващата юрисдикция, може би важи само за искове, основани единствено на разпоредбите на Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според мен обаче възприетите в тази съдебна практика съображения се отнасят mutatis mutandis към спор като този в главното производство, в който претенциите на ищците се основават <HT TYPE="ITALIC">едновременно</HT> отчасти на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и отчасти на други правни норми. Всъщност наличието на различни правни уредби предполага в този случай и възможност за прилагане на различни правила за международна компетентност към правата, изведени съответно от Регламент № 261/2004 и от Конвенцията от Монреал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Относно прилагането на различни правила за компетентност в зависимост от материалноправната норма, на която се позовава ищецът, вж. по аналогия, що се отнася до искове за обезщетение по дела, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, и/или, числящи се към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>деликтната материя<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, по смисъла на член 5 от Регламент № 44/2001, заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bosworth и Hurley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:65">EU:C:2019:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От това според мен следва, че международната компетентност на юрисдикция на държава членка да се произнесе по първата част от посочените претенции зависи от съответните разпоредби на Регламент № 44/2001, или по-скоро в настоящия случай на Регламент № 1215/2012, който е приложим ratione temporis, а не от член 33 от посочената конвенция. С други думи, считам, що се отнася до исканията за обезщетение с предварително определен размер и за възстановяване на разходи, чието правно основание са разпоредбите на Регламент № 261/2004, че сезираната юрисдикция трябва да преценява компетентността си с оглед на Регламент № 1215/2012, и по-специално, в спора в главното производство, с оглед на членове 4 и 7 от последния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Бих искал да уточня, че съгласно член 17, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 предвидените от него специални правила за компетентност в полза на потребителите, които позволяват срещу търговеца да бъде предявен иск <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, не се прилагат, когато закупената услуга, както е в спора по главното производство, представлява полет, невключващ в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване (вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryanair,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑464/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:311">EU:C:2019:311</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Бих искал да припомня, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 искове срещу ответник, който има местоживеене в държава членка, може да се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Член 7, точка 1 от този регламент обаче установява правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което дава възможност на ищеца да избере друг фактор на привързване, а именно този по мястото на изпълнение на<?PAGE NO="11"?> задължението, на което се основава искът, което съгласно посочената точка 1, буква б) е мястото, където услугата е била предоставена или е трябвало да бъде предоставена. Както посочва запитващата юрисдикция в първия си преюдициален въпрос, Съдът е постановил, че това правило определя компетентната юрисдикция както на международно, така и вътрешно равнище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Color Drack</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:262">EU:C:2007:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Що се отнася по-специално до услугите за международен въздушен транспорт, той тълкува посочената разпоредба в смисъл, че ищецът може да избира между съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в съответния договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flightright и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:160">EU:C:2018:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zurich Insurance и Metso Minerals</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑88/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:558">EU:C:2018:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правилата за компетентността, приложими към исканията, основани на Конвенцията от Монреал</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Подобно на easyJet, италианското правителство и Комисията, считам, че към исковете, основани на Конвенцията от Монреал или по-точно, в настоящия случай, към исканията, попадащи в приложното поле на тази конвенция, се прилагат правилата за компетентност по член 33<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. също в този смисъл заключенията на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Prüller-Frey</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:325">EU:C:2015:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Flight Refund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:723">EU:C:2015:723</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Всъщност прилагането на член 33 от Конвенцията от Монреал е възможно с оглед на разпоредбите на Регламент № 1215/2012, които регламентират връзката с другите инструменти, уреждащи съдебната компетентност на територията на Съюза, а именно член 67 и член 71, параграф 1 от този регламент. Последните позволяват прилагането на правила за съдебната компетентност, съдържащи се съответно в актове на Съюза или в конвенции, по които държавите членки са страни, и отнасящи се до специфични области, сред които несъмнено се нарежда въздушният транспорт. Впрочем Конвенцията от Монреал вече е неделима част от правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. също точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE> и в областите, попадащи в собственото ѝ приложно поле, се ползва дори с предимство пред актовете на вторичното право на Съюза, какъвто е Регламент № 261/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Emirates Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:400">EU:C:2008:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wallentin-Hermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:771">EU:C:2008:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Поради това считам, че при иск, част от който попада в приложното поле на разпоредбите на Конвенцията от Монреал, и по-специално на член 19 относно обезщетението за вредите, причинени от закъснение на полет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Бих искал да уточня, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, че тази конвенция не съдържа разпоредби, отнасящи се до отмяната на полет (вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Emirates Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑173/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:145">EU:C:2008:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, сезираната юрисдикция трябва да определи компетентността си да се произнесе по тази част от иска с оглед на член 33 от посочената конвенция, който дава възможност на ищеца да избере да предяви иск срещу съответния въздушен превозвач, в рамките на територията на една от държавите — страни по Конвенцията, било пред съда, в чийто район се намира седалището на превозвача или съобразно друг равностоен критерий за привързване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>А именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>основно[то] място на дейност<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> на съответния превозвач или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>мястото на дейност на [същия], чрез което е сключен договорът<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</P></NOTE>, било пред съда по местоназначението на съответния полет.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По практическите последици от предложеното тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>От изложеното дотук следва, че в контекста на иск за обезщетение срещу въздушен превозвач като разглеждания в главното производство сезираната юрисдикция според мен трябва да прецени собствената си компетентност чрез дистрибутивно прилагане, от една страна, на член 4, параграф 1 във връзка с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 — що се отнася до исканията, основани на разпоредбите на Регламент № 261/2004, и от друга страна — на член 33 от Конвенцията от Монреал, що се отнася до исканията, които се основават на член 19 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Бих искал да подчертая, че ако Съдът приеме предложеното тълкуване, според мен опасността от разпиляване между юрисдикциите на различни държави на компетентността да се произнасят по подобни хибридни искове на практика е относително ограничена. Всъщност може да се констатира, че съществуват два критерия за съдебна компетентност, които са общи за Регламент № 1215/2012 и Конвенцията от Монреал, а именно не само местоживеенето на ответника, но и местоназначението на полета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>В това отношение Комисията, позовавайки се в този смисъл на заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Emirates Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:145">EU:C:2008:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), поддържа, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>местоназначение<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 33 от Конвенцията от Монреал не трябва да се тълкува прекалено ограничително, което означава, че при двупосочен полет, като този в главното производство, то може да обхваща и местоназначението на обратния полет. Макар подобен подход да ми изглежда правилен, бих искал да отбележа, че тълкуването на това понятие не е необходимо в настоящото дело, тъй като запитващата юрисдикция така или иначе не може да е компетентна съгласно този критерий, доколкото Фиумичино не се намира в нейния съдебен район.</P></NOTE> — критерии, между които пътниците могат свободно да избират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>От друга страна, бих искал да подчертая, че мястото на излитане на съответния полет, друг критерий за привързване, който се допуска с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 съгласно тълкуването му от Съда, не е предвиден в член 33 от Конвенцията от Монреал.</P></NOTE>, когато предявяват иск срещу въздушен превозвач, така че всички техни искания да бъдат разгледани от една-единствена юрисдикция. Освен това посредством евентуалното прибягване до правилата за свързани искове, предвидени в член 30 от Регламент № 1215/2012, би могло да се избегне съществуването на множество или дори конкуриращи се съдебни производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Предвид всички тези съображения считам, че на първия поставен въпрос следва да се отговори, че когато пътници във въздушния транспорт предявяват иск за обезщетенията с предварително определен размер по членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент № 261/2004 и за обезщетение за допълнителни вреди, попадащо в приложното поле на Конвенцията от Монреал, сезираната юрисдикция на държава членка трябва да прецени компетентността си в първия случай с оглед на приложимите разпоредби на Регламент № 1215/2012, а за втория — с оглед на член 33 от тази конвенция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По определянето съгласно член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал едновременно на международната и на вътрешната териториална компетентност (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По предмета на втория преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вторият преюдициален въпрос се отправя до Съда в случай на отговор на първия въпрос в предложения от мен по-горе смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за определянето на съдебната компетентност по отношение на обхванатите от Конвенцията от Монреал искания за индивидуално обезщетяване на вреди се прилага член 33 от нея, а не Регламент № 261/2004.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По същество от Съда за първи се иска да установи дали в тази хипотеза посоченият член 33, и по-специално параграф 1 от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Разбира се, трите преюдициални въпроса се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>член 33 от Конвенцията от Монреал<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> в неговата цялост. Считам обаче, че в настоящото дело параграфи 2 и 3 от него, които се отнасят само до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>вреди, възникнали в резултат на смърт или увреждане на пътник<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, не трябва да се тълкуват както предвид предмета на спора в главното производство, който се отнася до вредите, свързани с отмяна и закъснение на полети, така и с оглед на мотивите на акта за преюдициално запитване, които препращат единствено към съдържанието на член 33, параграф 1. За сметка на това, ще разгледам накратко съдържанието на параграф 4 от посочения член в качеството му на елемент, свързан с контекста на тълкуването на параграф 1 от него (точка 70 и сл. от настоящото заключение).</P></NOTE> има за предмет да разпредели компетентността ratione loci при трансграничен спор само на международно равнище, т.е. между държавите — страни по посочената конвенция, или също и на вътрешно равнище, т.е. между юрисдикциите на всяка от тези държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) изразява съмнения относно тълкуването на член 33 от Конвенцията от Монреал, което изглежда е възприето от Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на две решения на посочения съд, цитирани както следва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>съдебно решение № 15028/05 и определение № 11183/05<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></NOTE> и съгласно което при трансгранични спорове тази разпоредба посочва само коя е държавата — страна по Конвенцията, която има юрисдикция, без да засяга прилагането на действащите в тази държава национални норми за определянето на компетентната юрисдикция в рамките на нейната територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Посоченият съд изтъква, че ако това тълкуване е правилно, прилагането на италианските процесуални норми ще доведе до признаването на собствената му компетентност да разреши спора в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Guaitoli и др. посочват, че прилагането на Codice di procedura civile (италианския Граждански процесуален кодекс), както и на Codice del consumo (италианския Кодекс за потребителите) водело до признаването на компетентността на Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) в настоящия случай въз основа съответно на мястото, където е възникнало или трябва да бъде изпълнено спорното задължение, и на местоживеенето на засегнатите потребители.</P></NOTE>. От друга страна, ако този член 33 бъде тълкуван в смисъл, че определя пряко компетентната юрисдикция в рамките на всяка държава — страна по Конвенцията, без да засяга прилагането на националното процесуално право по останалата част, компетентност ще има Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия), в чийто район се намира летището на излитане на полета на отиване и летището на пристигане на полета на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Конфликтът между двата горепосочени подхода, който съществува в съдебната практика на други държави — страни по Конвенцията от Монреал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Dettling-Ott</HT>, R. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Article 33<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> — In Montreal Convention, под ръководството на Giemulla, E. и Schmid, R., Kluwer, Pays-Bas, 2010, p. 21 et sq., както и <HT TYPE="ITALIC">Dettling-Ott</HT>, R. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Artikel 33<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> — In Montrealer Übereinkommen, под ръководството на Giemulla, E. и Schmid, R., Luchterhand, Allemagne, 2016, p. 21 et sq.</P></NOTE>, личи и от представените становища по настоящото дело. Всъщност Guaitoli и др. и италианското правителство поддържат, че член 33 от Конвенцията от Монреал урежда единствено разпределението на съдебната юрисдикция между държавите, подписали Конвенцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Италианското правителство посочва, че това тълкуване е в съответствие с преобладаващата практика на Corte suprema di cassazione (Касационен съд), като се позовава на определение № 8901 от <DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал […], както ясно личи от неговото заглавие (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>), не разглежда материалната компетентност при спорове между пътници и въздушни превозвачи, а урежда […] разпределението на компетентността между съдилищата на различни държави. Това се потвърждава от параграф 4 от същия член, който предвижда, че споровете между въздушните превозвачи и пътниците <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>се уреждат от правото на съда, сезиран по случая<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, следователно включително и от правото, отнасящо се до разпределението на компетентността между различните съдилища на същата държава в зависимост от цената на иска<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. Guaitoli и др. също цитират това и други решения, както следва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Cass. S.U.6630/1993, Cass. Ord. za 11183/2005, Cass. 15028/2005, Cass. S.U. 13689/2006, Cass. S.U. 22035/2014 и Cass. Ord. za 8901/2016<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>.</P></NOTE>, докато easyJet и Комисията считат, че установените в тази разпоредба критерии определят също и вътрешната териториална компетентност в рамките на всяка държава. Аз също споделям последното становище поради съображенията, които ще изложа по-долу и които следват горепосочените правила за тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По буквалното тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Що се отнася до текста член 33 от Конвенцията от Монреал, бих искал да посоча, че за достоверни се считат само шестте, определени като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>автентични<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, три от които са съставени на езици, съответстващи на официални езици на Съюза, а именно английски, испански и френски<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Относно вземането предвид на текстовете на шестте езика, на които е съставена Конвенцията от Монреал (а именно английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език), вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:251">EU:C:2010:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Baltic Corporation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:88">EU:C:2016:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От това следва, че представените в настоящия случай съображения с оглед по-специално на превода на посочения член 33 на италиански език не са определящи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Освен това бих искал да припомня, че понятията, съдържащи се в Конвенцията от Монреал, трябва да се тълкуват еднакво и самостоятелно, което означава, че когато тълкува тези понятия в отговор на преюдициално запитване, Съдът трябва да взема предвид не различните значения, които може да са им дадени във вътрешното право на държавите — членки на Съюза, а правилата за тълкуване на общото международно право, които обвързват Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:251">EU:C:2010:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В конкретния случай ми се струва, обратно на поддържаното от италианското правителство и на становището, което изглежда е възприето от Corte suprema di cassazione (Касационен съд)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 44 от настоящото заключение.</P></NOTE>, че заглавието на член 33 от Конвенцията от Монреал, поне в текстовете на английски, испански и френски език<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>А именно съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Jurisdiction<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Jurisdicción<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Juridiction compétente<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Бих искал да уточня, че заглавието, избрано за превода на посочения член 33 на италиански език (който сам по себе си не е автентичен), е: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Competenza giurisdizionale<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NOTE>, не означава, че съставителите на тази разпоредба са искали да сведат обхвата на съдържащите се в нея правила до разпределението на съдебната юрисдикция единствено на равнището на държавите — страни по Конвенцията. Напротив, считам по-специално че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Juridiction compétente<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, възприет в текста на френски език, навежда по-скоро на мисълта за възлагане на компетентност не на държава, а на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> — термин, обичайно използван на този език за обозначаване най-общо на всеки вид орган, упражняващ съдебни правомощия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Убеждението ми се потвърждава от текста на член 33, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Тълкуването на параграф 1 е от особено значение за настоящото дело по причините, посочени в бележка под линия 40 от настоящото заключение.</P></NOTE>, поне на английски, испански и френски език. Всъщност подобно на запитващата юрисдикция, easyJet и Комисията констатирам, че тази разпоредба възлага компетентността на конкретна юрисдикция, преминавайки през различни етапи. Най-напред този параграф 1 насочва към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>територията на една от държавите — страни по Конвенцията<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Също <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>the territory of one of the States Parties<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в текста на английски език и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>el territorio de uno de los Estados Partes<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> в текста на испански език.</P></NOTE>, по-нататък уточнява коя юрисдикция измежду онези, чийто район се намира на тази територия, може да се обяви за компетентна ratione loci, като на два пъти използва думата в единствено число — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>съда<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Също <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>the court<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> в текста на английски език и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>el tribunal<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> в текста на испански език.</P></NOTE>, а не в множествено число<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Бих искал да отбележа, че този текст възпроизвежда текста на член 28, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на <DATE ISO="19291012">12 октомври 1929 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>Варшавската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>), която е заменена с Конвенцията от Монреал (вж. първата алинея от преамбюла и член 55 от последната).</P></NOTE>, за да установи различните критерии за привързване, на които ищецът може да основе иска си за обезщетение и всеки от които освен това посочва съвсем конкретно място<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Нека припомня, че ищецът може да избере да сезира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>било […] съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или […] съда в местоназначението<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Впрочем използването на такава терминология не е случайно, както е изтъкнато в доста подобния контекст на Брюкселската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, сключена в Брюксел на <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), последвана от Регламенти № 44/2001 и № 1215/2012.</P></NOTE>, в която също се съдържат правила за компетентност, приложими към исковете за гражданска отговорност. С текст от този вид на ищеца се дава възможност да сезира пряко едно от посочените по този начин съдилища, без да се налага да взема под внимание действащите в съответната държава вътрешни правила за географска компетентност, включително в случаите, когато прилагането им не би довело до предоставянето на компетентност на този съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. доклада на г‑н Jenard относно Брюкселската конвенция (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="1979">ОВ C 59, 1979 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>) по въпроса за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>специалните правила за компетентност<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, съдържащи се по-специално в член 5, параграф 1 от нея, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>[с]рещу лице с местоживеене в една договаряща държава може да бъде предявен иск в друга договаряща държава […] при дела, свързани с договор — в <HT TYPE="ITALIC">съдилищата</HT> по местоизпълнението на съответното задължение<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>; това контрастира с общото правило за компетентност по член 2 от нея, което се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>съдилищата на държава[та по местоживеене на ответника]<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> (курсивът е мой). Същото важи и за Регламенти № 44/2001 и № 1215/2012.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Впрочем Съдът тълкува разпоредби на правото на Съюза, уреждащи съдебната компетентност и формулирани по начин, аналогичен на визирания в настоящия преюдициален въпрос, а именно чрез установяване на критерий за привързване към дадена юрисдикция, посочена в единствено число, в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>определя[т] както международната, така и териториалната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>има[т] за цел да уеднакв[ят] правилата за конфликт на юрисдикции и съответно да определ[ят] директно компетентния съд, без да препраща[т] към вътрешните норми на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. по въпроса за член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (който е еквивалентен на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция) решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Color Drack</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:262">EU:C:2007:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и по въпроса за член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 7, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен и в настоящия случай следва да се подходи по същия начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Относно остатъчното място, което е отредено на вътрешните процесуални правила с член 33, параграф 4 от Конвенцията от Монреал, вж. точка 70 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В крайна сметка считам, подобно на запитващата юрисдикция, easyJet и Комисията, че ако член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал действително целеше да установи само компетентността на юрисдикциите на дадена държава — страна по Конвенцията, взети заедно, оставяйки на посочената държава свободата да определи териториално компетентния съд съгласно вътрешните си норми, както предлагат Guaitoli и др. и италианското правителство, съставителите на тази разпоредба без съмнение щяха да изберат други, по-подходящи за тази цел формулировки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По телеологичното тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>С оглед на заявените цели на Конвенцията от Монреал и на очевидните цели на член 33, параграф 1 считам, че тълкуването на тази разпоредба, което предлагам, ще допринесе в по-голяма степен за постигането на посочените цели, отколкото тълкуването в обратен смисъл.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Всъщност Съдът вече многократно е отбелязвал, че както е видно от преамбюла на Конвенцията от Монреал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>По-точно с оглед на третата и петата алинея от посочения преамбюл.</P></NOTE>, основните цели на държавите, които са страни по нея, са не само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, но и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи [този превоз с цел] постигане на справедливо равновесие на [наличните интереси]<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, и по-специално интересите на въздушните превозвачи и тези на пътниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:251">EU:C:2010:251</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; 30 и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Espada Sánchez и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑410/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:747">EU:C:2012:747</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Baltic Corporation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:88">EU:C:2016:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180412">12 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finnair</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:252">EU:C:2018:252</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В настоящия случай, ако член 33, параграф 1 от посочената конвенция бъде тълкуван в смисъл, че съдържащите се в него правила възлагат съдебна компетентност само на една от държавите — страни по Конвенцията, а не пряко на конкретен съд, това според мен не би било в съответствие с желанието за засилено уеднаквяване, заявено от авторите на този инструмент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Като се има предвид, че с Конвенцията от Монреал се цели да се хармонизират максимален брой аспекти както на материалното право, така и на правото относно компетентността в областта, попадаща в приложното ѝ поле.</P></NOTE>, намерение, което предполага да се избегне, доколкото е възможно, препращане към различните национални законодателства. Считам освен това, че подобно тълкуване не позволява да се защитят в достатъчна степен интересите на потребителите и едновременно с това да се предложи справедливо равновесие с интересите на въздушните превозвачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да подчертая, че с приемането на правила, определящи пряко териториално компетентния съд, обикновено се цели, от една страна, да се улесни прилагането на тези правила както от органите на държавите, така и от съответните правни субекти, и от друга страна, да се гарантира подходяща близост между този съд и предмета на спора, който той трябва да разреши<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. в същия смисъл доклада на г‑н Jenard относно Брюкселската конвенция (стр. 22), цитиран по-горе в бележка под линия 56.</P></NOTE>. Освен това считам, че правила от този вид осигуряват в интерес както на ищците, така и на ответниците по-висока степен на предвидимост и по-голяма правна сигурност, отколкото в случаите, когато компетентни могат да бъдат всички съдилища на дадена държава и съответно страните трябва да анализират вътрешните норми, за да определят кой е териториално компетентният съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. по аналогия по въпроса за член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 и член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Color Drack</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:262">EU:C:2007:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flightright и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:160">EU:C:2018:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zurich Insurance и Metso Minerals</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑88/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:558">EU:C:2018:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feniks</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:805">EU:C:2018:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изглежда ми разумно впрочем да се приеме, че такива са били намеренията на съставителите на посочения член 33, параграф 1, когато са избрали споменатия по-горе текст. Ето защо считам, че тълкуване, обратно на застъпеното от мен, би засегнало полезното действие на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По контекстуалното тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Начинът, по който предлагам да се тълкува член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал, според мен ни най-малко не противоречи на контекста, в който се вписва тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че италианското правителство се позовава на посочената по-горе съдебна практика на Corte suprema di cassazione (Касационен съд)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. бележка под линия 44 от настоящото заключение.</P></NOTE>, съгласно която посоченият член 33, параграф 1 трябва да урежда само разпределението на компетентността между държавите — страни по Конвенцията от Монреал, по-специално предвид съдържанието на параграф 4 от същия член, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>[п]роцедурните въпроси<?PAGE NO="17"?> се уреждат от правото на съда, сезиран по случая<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>В текста на този параграф 4 на английски език: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>[q]uestions of procedure shall be governed by the law of the court seised of the case<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> и на испански език:<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>[l]as cuestiones de procedimiento se regirán por la ley del tribunal que conoce el caso<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. Текстът, избран за превода на тази разпоредба на италиански език (който сам по себе си не е автентичен), е: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>[s]i applicano le norme procedurali del tribunale adito<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>. Освен това още в член 28, параграф 2 от Варшавската конвенция се посочва, че: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Процедурните въпроси се регламентират от правото на сезирания съд<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> [неофициален превод].</P></NOTE>. От последната разпоредба това правителство прави извода, че грижата да уредят в рамките на процесуалната си автономия всеки процедурен въпрос, който не е изрично регламентиран с тази конвенция, е оставена на държавите — страни по нея, и следователно че за определянето на териториално компетентния национален съд трябва да се прилагат вътрешните процесуалноправни норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В същия дух Guaitoli и др. изтъкват по същество, че ако авторите на член 33 от Конвенцията от Монреал са искали да регламентират вътрешната териториална компетентност на всяка държава — страна по Конвенцията, е трябвало да установят разпоредби, които да уреждат и компетентността с оглед на цената на исковете, но те са пропуснали да направят това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Според мен обаче тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност подобно на запитващата юрисдикция и easyJet считам, че член 33, параграф 1 във връзка с параграф 4 от него трябва да се тълкува в смисъл, че изричната цел на първата разпоредба е да уреди компетентността ratione loci не само на равнището на държавите — страни по Конвенцията, но и на равнището на техните юрисдикции, без да се засяга прилагането на действащите правните норми на държавата, в която се намира районът на сезирания съд по отношение на останалите процедурни въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>С други думи, считам, че препращането в член 33, параграф 4 от Конвенцията от Монреал към националното право трябва да се разбира като остатъчно, що се отнася до процесуалноправните норми, различни от уеднаквените критерии за привързване в този параграф 1, уреждащи компетентността ratione loci. Целта на другите препращания към правото на сезирания съд в членове 35 и 45 от тази конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Съответно относно изчисляването на срока за предявяване на иск и относно последиците от искане за встъпване и приложимата към него процедура.</P></NOTE> подкрепя моето становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>По силата на оставената по този начин автономия по процедурни въпроси на държавите — страни по посочената конвенция, същите според мен са свободни да определят обхвата на географската и материалноправната компетентност на юрисдикциите на своя територия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Така че тези държави биха могли например да създават специализирани съдилища. Вж. по аналогия, що се отнася до Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="338" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 338, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150109">9 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>RG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/14 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:3">EU:C:2015:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Бих искал да уточня обаче, че тази автономия според мен трябва да се подчинява на необходимостта да не се застрашава постигането на целите на тази конвенция и да не се лишават от полезно действие на разпоредбите ѝ чрез прибягването до нормите, произтичащи от правото на сезирания съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. по аналогия, що се отнася до взаимодействието между действащите процесуалноправни норми в държавите — членки на Съюза, и правилата за компетентност, предвидени с Регламент № 44/2001 или с Регламент № 1215/2012, или още с Регламент № 4/2009, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>G</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:142">EU:C:2012:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flight Refund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:148">EU:C:2016:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nothartová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:360">EU:C:2018:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ето защо според мен на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетение за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>От друга страна, поради съображенията, изложени в отговора на първия въпрос (точка 32 и сл. от настоящото заключение), съдебната компетентност трябва да се определи чрез прилагане на разпоредбите на Регламент № 1215/2012 за съдебните искове за обезщетенията с предварително определен размер, предвидени в разпоредбите на Регламент № 261/2004.</P></NOTE>, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите, които са страни по нея, но също и разпределението на териториалната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По прилагането на Конвенцията от Монреал изключително или съвместно с Регламент № 1215/2012 (трети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос се поставя, в случай че Съдът постанови, обратно на предложението ми по-горе, че член 33 от Конвенцията от Монреал, приложим към иск, предявен въз основа на нейните разпоредби, урежда единствено разпределението на съдебната юрисдикция между държавите — страни по тази конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) иска да се установи по същество дали в този случай член 33 от посочената конвенция следва да се прилага изключително, така че да изключва приложението на член 7 от Регламент № 1215/2012, или тези две разпоредби следва да се прилагат едновременно за прякото определяне както на съдебната компетентност на дадена държава, така и на териториалната компетентност на юрисдикциите на нейната територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Този съд уточнява, че в случай на изключително прилагане на Конвенцията от Монреал и определяне на вътрешната териториална компетентност от националното право в съответствие с тълкуването на Corte suprema di cassazione (Касационен съд)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. съдебната практика, посочена в бележки под линия 41 и 44 от настоящото заключение.</P></NOTE>, той ще бъде компетентен да разреши спора в главното производство. Обратно, в случай на съвместно прилагане на тази конвенция за разпределяне на компетентността между държавите и, субсидиарно, на посочения регламент за определянето на вътрешната компетентност, компетентен ще е Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на предложените от мен отговори на първите два въпроса относно начина, по който трябва да се определи съотношението между Конвенцията от Монреал и Регламент № 1215/2012, считам, че не е необходимо да се отговаря на третия въпрос, тъй като той остава без предмет, нито дори да се излагат по-подробни съображения по него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>1)</NO.P><TXT>Когато пътници във въздушния транспорт предявяват едновременно искове за обезщетенията с предварително определен размер по членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и за обезщетението за допълнителни вреди, попадащо в приложното поле на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз,<?PAGE NO="19"?> сключена в Монреал на <DATE ISO="19990528">28 май 1999 г.</DATE> и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010405">5 април 2001 г.</DATE>, сезираната юрисдикция на държава членка трябва да прецени компетентността си в първия случай с оглед на приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а във втория — с оглед на член 33 от тази конвенция.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 33, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на <DATE ISO="19990528">28 май 1999 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетение за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите, които са страни по нея, но също и разпределението на териториалната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>