ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

31 октомври 2025 година ( * )

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Държавни помощи — Член 108 ДФЕС — Решение на Европейската комисия, с което се разпорежда възстановяването на неправомерните помощи — Регламент (ЕС) 2015/1589 — Член 16, параграф 3 — Член 17, параграф 1 — Национално право, предвиждащо преклузивен срок, който е по-кратък от предвидения в правото на Съюза давностен срок — Принцип на ефективност“

По дело C‑24/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Administrativo e Fiscal do Funchal (Административнен и данъчен съд Фуншал, Португалия) с акт от 28 октомври 2024 г., постъпил в Съда на 16 януари 2025 г. в рамките на производство по дело

Mission – Trading, Gestão e Serviços, Unipessoal, Lda (Zona Franca da Madeira)

срещу

Autoridade Tributária e Assuntos Fiscais da Região Autónoma da Madeira,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: F. Schalin, председател на състава, M. Gavalec и Z. Csehi (докладчик), съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (OВ L 248, 2015 г., стр. 9) и член 5, параграф 1 от Решение (ЕС) 2022/1414 на Комисията от 4 декември 2020 година относно схема за помощ SA.21259 (2018/C) (ex 2018/NN), прилагана от Португалия за Зона за свободна търговия Мадейра (Zona Franca da Madeira) (ZFM) — режим III (OВ L 217, 2022 г., стр. 49).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Mission — Trading, Gestão e Serviços, Unipessoal, Lda (Zona Franca da Madeira) (наричано по-нататък „Mission—Trading“) и Autoridade Tributária e Assuntos Fiscais da Região Autónoma da Madeira (Данъчния и митнически орган на автономния регион Мадейра, Португалия, наричан по-нататък „данъчната администрация“) относно образуваното от нея производство по принудително изпълнение на данъчни задължения с цел да се възстанови държавна помощ, неправомерно предоставената на Mission – Trading.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент 2015/1589

3	Член 16 от Регламент 2015/1589, озаглавен „Възстановяване на помощ“, в параграф 3 предвижда:

„Без да се засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно член 278 от [Договора за функционирането на ЕС], възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на [Европейската комисия]. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Съюза“.

4	Член 17 от този регламент, озаглавен „Давностни срокове за възстановяване на помощта“, в параграф 1 гласи:

„Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години“.

Решение 2022/1414

5	Член 1 от Решение 2022/1414 е със следния текст:

„Схемата за помощ „Zona Franca da Madeira (ZFM) — режим III“, доколкото е приложена от Португалия в нарушение на [Решение C(2007) 3037 final на Комисията от 27 юни 2007 г. по дело № 421/2006] и на [Решение C(2013) 4043 final на Комисията от 2 юли 2013 г. по дело SA.34160 (2011/N)], е осъществена от Португалия незаконосъобразно в нарушение на член 108, параграф 3 от [ДФЕС] и е несъвместима с вътрешния пазар“.

6	Член 4, параграф 1 от това решение предвижда:

„Португалия възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1“.

7	Съгласно член 5 от посоченото решение:

„1. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, трябва да бъде незабавно и ефективно.

2. Португалия гарантира, че настоящото решение се прилага в срок от осем месеца след датата на уведомяването за настоящото решение“.

Португалското право

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс

8	Código de Procedimento e de Processo Tributário (Данъчно-осигурителният процесуален кодекс), в редакцията си, приложима към спора в главното производство, включва член 204, озаглавен „Основания за възражение срещу изпълнението“, който в параграф 1 предвижда:

„Възражение може да се прави на някое от следните основания:

[…]

d) Погасяване на изискуемото задължение по давност;

[…]“.

Общият данъчен закон

9

Lei Geral Tributária (Общ данъчен закон), приет с Decreto-Lei № 398/98 (Декрет-закон № 398/98) от 17 декември 1998 г. (Diário da República, I, серия A, бр. 290 от 17 декември 1998 г.), в редакцията си, приложима към спора в главното производство, включва член 45, озаглавен „Погасяване на правото на установяване на данъка“, който гласи следното:

„1. Правото на установяване на данъци се погасява, ако данъкоплатецът не бъде валидно уведомен за начисляването в срок от четири години, ако законът не предвижда друго.

2. В случай на грешка в данъчната декларация на данъчнозадълженото лице посоченият в предходния параграф давностен срок е три години.

3. Ако е извършено приспадане или данъчен кредит, давностният срок е срокът за упражняване на това право.

4. При периодичните данъци давностният срок започва да тече от края на годината, в която е възникнало данъчното събитие, а при еднократните данъци — от датата, на която е възникнало данъчното събитие, с изключение на данъка върху добавената стойност и данъка върху доходите, когато облагането се извършва чрез окончателно удържане на данък при източника, като в този случай давностният срок започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на възникване съответно на задължението, на изискуемостта на данъка или на данъчното събитие.

[…]

7. Срокът, посочен в параграф 1, е 12 години, когато правото на установяване се отнася до данъчни събития, свързани със следното:

a) Държава, територия или регион, подлежащи на явно по-благоприятен данъчен режим, включен в списък, одобрен със заповед на министъра на финансите, който е трябвало да бъде деклариран пред данъчните органи, но не е; или

b) Депозитни сметки или ценни книжа, открити във финансови институции, които не са установени в държави — членки на Европейския съюз, или в клонове, намиращи извън Европейския съюз, на местни финансови институции, чието съществуване и идентификация не са посочени от данъчнозадължените лица в съответната данъчна декларация за годината на възникване на данъчните събития“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10

Вследствие на Решение 2022/1414 данъчната администрация образува срещу дружеството „Mission – Trading“ производство по принудително изпълнение на данъчни задължения с цел да се възстанови предоставената му държавна помощ в рамките на схема помощ „Зона за свободна търговия Мадейра (ZFM) — режим III“ под формата на намаляване на корпоративния данък за финансовата 2015 година.

11	Mission – Trading подава възражение срещу това производство до Tribunal Administrativo e Fiscal do Funchal (Административен и данъчен съд Фуншал, Португалия), запитващата юрисдикция, с искане за прекратяването му.

12

В подкрепа на възражението си Mission – Trading поддържа по-специално, че данъчната администрация няма основание да изисква от него да заплати данъчното задължение по посоченото производство, тъй като не е било уведомено за начисляването на този данък в рамките на предвидения в член 45 от Общия данъчен закон преклузивен срок.

13	Запитващата юрисдикция иска да се установи съвместимостта на този член 45 с член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 и с член 5 от Решение 2022/1414.

14

От една страна, запитващата юрисдикция уточнява, че португалското право не предвижда специфични правила относно преклузивния срок в случай на възстановяване на държавна помощ. При липсата на национална правна норма, която да изключва прилагането на общите срокове, би бил приложим член 45 от Общия данъчен закон. От друга страна, тя отбелязва, че в случая Решение 2022/1414 е прието след изтичането на предвидения в националното право преклузивен срок.

15	При тези обстоятелства Tribunal Administrativo e Fiscal do Funchal (Административен и данъчен съд, Фуншал) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли изречението „възстановяването […] трябва да бъде незабавно и ефективно“, предвидено в член 5 от Решение [2022/1414] и изречението „възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията“, съдържащи се в член 16, параграф 3 от Регламент [2015/1589], да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на нормите на вътрешното право (по-специално член 45, параграф 3 от Общия данъчен закон), които предвиждат погасяване на правото на установяване на данък след изтичане на предвидения срок?“.

По преюдициалния въпрос

16	На основание член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

17

Следва да се припомни също, че съдебното сътрудничество, установено в член 267 ДФЕС, е основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. От една страна, Съдът не е оправомощен да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика). От друга страна, съгласно точка 11 от Препоръките на Съда към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 257, 2018 г., стр. 1) запитващите юрисдикции са тези, които трябва да направят конкретните изводи от насоките за тълкуване, предоставени от Съда (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2018 г., Roche Lietuva, C‑413/17, EU:C:2018:865, т. 43).

18

В случая Съдът счита, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза се налага недвусмислено от решения от 30 април 2020 г., Nelson Antunes da Cunha (C‑627/18, EU:C:2020:321), и от 14 декември 2023 г., I (Възстановяване на недължимо платени налози) (C‑655/22, EU:C:2023:993). Ето защо по настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

19	Както следва от точка 17 от настоящото определение, запитващата юрисдикция следва да направи в главното производство конкретните изводи от насоките за тълкуване, произтичащи от тази практика на Съда.

20

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589, доколкото се отнася до принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на преклузивен срок по националното право за възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на Комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда нейното възстановяване.

21	Що се отнася до прилагането на националните правила за давност, в точки 41, 44 и 46 от решение от 30 април 2020 г., Nelson Antunes da Cunha (C‑627/18, EU:C:2020:321), Съдът е постановил по-специално, че:

„41 […] [М]акар по принцип да са приложими към възстановяването на незаконно отпуснати помощи, националните правила за погасителната давност трябва да се прилагат по такъв начин, че да не правят изискваното от правото на Съюза възстановяване практически невъзможно, и при пълно зачитане на интереса на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 юни 2003 г., Комисия/Испания, C‑404/00, EU:C:2003:373, т. 51 и цитираната съдебна практика).

[…]

44 […] [С]ъгласно постоянната практика на Съда като цяло целта на давностните срокове е да се гарантира правната сигурност (решение от 23 януари 2019 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C‑387/17, EU:C:2019:51, т. 71 и цитираната съдебна практика).

[…]

46 […] [С]ъгласно постоянната практика, предвид императивния характер на контрола в областта на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 108 ДФЕС, от една страна, предприятията — получатели на дадена помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за нейната правомерност само ако помощта е била предоставена съгласно предвидената в посочения член процедура, и от друга страна, всеки добросъвестен икономически оператор трябва обичайно да бъде в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 98 и цитираната съдебна практика). […] [Т]ова важи както за индивидуалните помощи, така и за тези, които са предоставени по схема за помощ“.

22	Що се отнася до давностните или преклузивните срокове, както и до принципа на ефективност, Съдът, наред с останалото, е постановил в точка 44 от решение от 14 декември 2023 г., I (Възстановяване на недължимо платени) (C‑655/22, EU:C:2023:993), че:

„[П]о отношение на спазването на принципа на ефективност, от постоянната практика на Съда е видно, че определянето на разумни давностни или преклузивни срокове принципно отговаря на изискването за ефективност, доколкото то представлява приложение на основния принцип на правна сигурност, който осигурява закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, дори когато изтичането на такива срокове може поради своето естество да възпрепятства засегнатите лица да предявят частично или в пълна степен правата си (решение от 19 декември 2019 г., Cargill Deutschland, C‑360/18, EU:C:2019:1124, т. 52 и цитираната съдебна практика)“.

23

В случай че давностният срок, предвиден в националното право и приложим към възстановяването на недължимо предоставена помощ, е изтекъл още преди Комисията да приеме решение, с което дадена помощ се обявява за несъвместима и се разпорежда възстановяването ѝ, Съдът многократно е постановявал, както следва от точки 46, 50—52, 60 и 61 от решение от 30 април 2020 г., Nelson Antunes da Cunha (C‑627/18, EU:C:2020:321), че:

„46 Следва също да се припомни, че съгласно постоянната практика, предвид императивния характер на контрола в областта на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 108 ДФЕС, от една страна, предприятията — получатели на дадена помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за нейната правомерност само ако помощта е била предоставена съгласно предвидената в посочения член процедура, и от друга страна, всеки добросъвестен икономически оператор трябва обичайно да бъде в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 98 и цитираната съдебна практика). […] [Т]ова важи както за индивидуалните помощи, така и за тези, които са предоставени по схема за помощ.

[…]

50 […] [В] рамките на десетгодишния срок по член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589 Комисията винаги може да поиска възстановяване на неправомерна помощ, при това независимо от евентуалното изтичане на приложимия в националното производство давностен срок (вж. в този смисъл решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 114).

51 Освен това, както следва от цитираната в точка 46 от настоящото решение съдебна практика, в случая Nelson Antunes da Cunha не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ, тъй като тя е била приведена в действие от Португалската република без предварително уведомяване на Комисията.

52 Следователно запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение национален давностен срок за възстановяването на подлежаща на възстановяване помощ, който е изтекъл още преди приемането на решението на Комисията за възстановяване.

[…]

60 При тези обстоятелства принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяването на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ […].

61 С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ включва лихви, и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 от същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на Комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването ѝ […]“.

24

В случая от член 1 от Решение 2022/1414 следва, че схемата за помощи „Зона за свободна търговия Мадейра (ZFM) — режим III“, доколкото е приложена от Португалската република в нарушение на Решение C(2007) 3037 final на Комисията от 27 юни 2007 г. по преписка № 421/2006 и на Решение C(2013) 4043 final на Комисията от 2 юли 2013 г. по преписка SA.34160 (2011/N), е осъществена от тази държава членка незаконосъобразно в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар.

25	Запитващата юрисдикция уточнява, че преклузивният срок по националното право, който се прилага към процедурата по възстановяване на неправомерно предоставени средства на Mission – Trading въз основа на тази схема за помощ, е изтекъл преди приемането на Решение 2022/1414.

26

От практиката на Съда, припомнена в настоящото определение, обаче следва, че въпреки изтичането на такъв давностен или преклузивен срок, предвиден в националното право, Комисията все още можела преди изтичането на десетгодишния давностен срок, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589, да поиска възстановяване на неправомерна помощ.

27

При тези условия на поставения въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589, доколкото се отнася до принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на преклузивен срок по националното право за възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на Комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването ѝ.

По съдебните разноски

28	С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

С тези мотиви Съдът (седми състав) определи:

Член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] в частта относно принципа на ефективност

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска прилагането на преклузивен срок по националното право за възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на Европейската комисия, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването ѝ.