31.5.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/16


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/1050 НА КОМИСИЯТА

от 30 май 2023 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на арматурна стомана с произход от Република Беларус след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Предходно разследване и действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕС) 2017/1019 (2) Европейската комисия („Комисията“) наложи антидъмпингови мита върху вноса на определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, с произход от Република Беларус („първоначалните мерки“). Разследването, което доведе до налагане на първоначалните мерки, се нарича по-долу „първоначалното разследване“.

(2)

Антидъмпинговото мито, което понастоящем е в сила върху вноса от Република Беларус („Беларус“ или „засегнатата държава“), е 10,6 %.

1.2.   Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките

(3)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока на действие на мерките (3) Комисията получи искане за преглед в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент.

(4)

Искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките („искането“) бе подадено на 16 март 2022 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“ или „заявителя“) от името на промишлеността на Съюза за производство на арматурна стомана по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент, която представлява над 25 % от общото производство на Съюза. Искането се основаваше на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване на дъмпинга и до повторно възникване на вреда за промишлеността на Съюза.

1.3.   Започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките

(5)

След като установи след консултация с комитета, създаден с член 15, параграф 1 от основния регламент, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 15 юни 2022 г. Комисията започна съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките по отношение на вноса в Съюза на арматурна стомана с произход от Беларус. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (4) („известието за започване“).

1.4.   Разследван период в рамките на прегледа и разглеждан период

(6)

Разследването относно продължаването или повторното възникване на дъмпинга обхвана периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. („разследвания период в рамките на прегледа“ или „РПРП“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2018 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“).

1.5.   Заинтересовани страни

(7)

В известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да се свържат с Комисията, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира заявителите, другите известни производители от Съюза, известния производител износител и органите на Беларус, известните вносители, ползвателите и търговците за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и ги прикани да вземат участие.

(8)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

1.6.   Представителна държава

(9)

В съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент нормалната стойност трябва да се определи на основата на цената или на формираната стойност в подходяща представителна държава, тъй като Беларус не е член на СТО и е включена в списъка в приложение I към Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(10)

С оглед осигуряването на съдействие от страна на производители износители в подходяща представителна държава, в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент Комисията се свърза с потенциални производители на арматурна стомана, намиращи се в Босна и Херцеговина, Южна Корея, Доминиканската република, Швейцария, Норвегия, Турция, Съединените щати (САЩ) и Южна Африка. Тя получи отговор само от един производител, намиращ се в САЩ.

(11)

При липсата на съдействие от страна на производители, намиращи се в друга потенциална представителна държава, Комисията реши да определи нормалната стойност въз основа на информацията, получена от този производител в САЩ.

(12)

В съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент страните бяха информирани и им бяха предоставени 10 дни да коментират избора на САЩ като подходяща представителна държава. Не бяха получени мнения от заинтересованите страни.

1.7.   Изготвяне на извадка

(13)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

1.7.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(14)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на обема на производството и продажбите на сходния продукт в Съюза през разследвания период в рамките на прегледа, като взе предвид географския обхват. Извадката се състоеше от трима производители от Съюза, представляващи повече от 17 % от прогнозния общ обем на производството и продажбите на сходния продукт в Съюза. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент Комисията прикани заинтересованите страни да представят становища относно временната извадка. Не бяха получени коментари, поради което временната извадка беше потвърдена.

1.7.2.   Изготвяне на извадка от вносители

(15)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Нито един несвързан вносител не предостави поисканата информация и не се съгласи да бъде включен в извадката.

1.7.3.   Изготвяне на извадка от производители в Беларус

(16)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители в Беларус да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Мисията на Република Беларус в Европейския съюз с искане да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(17)

Отзова се само един производител на арматурна стомана от Беларус, а именно Byelorussian Steel Works („BMZ“). Поради това изготвянето на извадка не бе необходимо.

1.8.   Отговори на въпросника

(18)

Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката производители от Съюза, на заявителя, на BMZ и на оказалия съдействие производител в представителната държава. Въпросниците бяха публикувани и онлайн (6) в деня на започване на процедурата.

(19)

Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, заявителя и производителя от САЩ.

(20)

BMZ не предостави отговори на въпросника и поради това беше счетено, че не оказва съдействие на Комисията в настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(21)

Поради липсата на съдействие от страна на беларуския производител Комисията приложи член 18 от основния регламент и основа констатациите си от разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките въз основа на наличните факти.

1.9.   Проверка на място

(22)

Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима за целите на определянето на вероятността за продължаване или повторно възникване на дъмпинга и на вредата, както и на интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

 

Производители от Съюза

—

SN Maia – Siderurgia Nacional S.A., Португалия

—

CMC Poland SP. z o.o, Полша

—

Riva Acier S.A.S., Франция

 

Сдружение на производителите от Съюза

—

Eurofer, Белгия

 

Производител в подходяща представителна държава

—

CMC, Irving, Texas, САЩ

1.10.   Последваща процедура

(23)

На 17 април 2023 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да запази действащите антидъмпингови мита. На всички страни бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

(24)

Само заявителят представи коментари, които бяха в подкрепа на констатациите и заключенията на Комисията.

2.   ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА ПРЕГЛЕДА, И СХОДЕН ПPОДУКТ

2.1.   Продукт, предмет на прегледа

(25)

Продуктът, предмет на прегледа, е същият както при първоначалното разследване, а именно определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцовани или горещоизтеглени, независимо дали са подложени на усукване след валцоване, с назъбвания, удебелявания, вдлъбнатини или релефи, получени по време на валцоването, с произход от Беларус, понастоящем класирани под кодове по КН ex 7214 10 00, ex 7214 20 00, ex 7214 30 00, ex 7214 91 10, ex 7214 91 90, ex 7214 99 10 и ex 7214 99 95 („продуктът, предмет на прегледа“). Изключени са прътите от желязо или от стомана с висока степен на устойчивост на умора на материала, използвани за арматура на бетон. Изключени са други дълги продукти, като кръглите пръти.

2.2.   Сходен продукт

(26)

При настоящото разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките бе потвърдено установеното при първоначалното разследване, а именно, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

—

продуктът, предмет на прегледа;

—

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на представителната държава, и

—

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(27)

Поради това тези продукти се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪМПИНГА

(28)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията разгледа дали е вероятно изтичането на срока на действие на мерките в сила да доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга от Беларус.

3.1.   Предварителни бележки

(29)

Според базата данни Comext на Евростат по време на РПРП вносът от Беларус е възлизал общо на около 206 200 тона, а пазарният дял е бил около 1,9 %. Основните държави членки вносители бяха следните: Естония, Латвия, Литва и Полша. В сравнение с първоначалното разследване вносът и пазарният дял са намалели повече от наполовина (т.е. 488 700 тона и 5,0 % пазарен дял).

(30)

Както е посочено в съображение 20, единственият известен беларуски производител не оказа съдействие при разследването. Ето защо Комисията уведоми органите на Беларус, че поради липсата на съдействие тя може да приложи по отношение на констатациите относно Беларус член 18 от основния регламент. Комисията не получи никакви коментари.

(31)

Поради това в съответствие с член 18 от основния регламент констатациите във връзка с вероятността от продължаване или повторно възникване на дъмпинга бяха основани на наличните факти, по-специално на данни от Евростат, базата данни, създадена в съответствие с член 14, параграф 6 от основния регламент („базата данни по член 14, параграф 6“), Атласа на световната търговия („GTA“) и искането.

(32)

Обемът и цената на вноса от Беларус бяха определени въз основа на информация, извлечена от базата данни по член 14, параграф 6.

3.2.   Процедура за определяне на нормалната стойност съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент

(33)

Както е посочено в раздел 1.6 по-горе, в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент нормалната стойност следва да се определи на основата на цената или на формираната стойност в подходяща представителна държава, тъй като Беларус не е член на СТО и е включена в списъка в приложение I към Регламент (ЕС) 2015/755.

(34)

Тъй като Комисията получи отговор само от един производител, намиращ се в САЩ, тя реши да определи нормалната стойност въз основа на получената от производителя в САЩ информация, т.е. въз основа на действителните цени на този оказал съдействие производител.

3.3.   Нормална стойност

(35)

На първо място, Комисията проучи, в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, дали общият обем на продажбите на сходния продукт от оказалия съдействие производител на независими клиенти в САЩ е бил представителен. Общият обем на продажбите в САЩ беше сравнен с общия обем на вноса от Беларус в Съюза, както е отчетен в базата данни по член 14, параграф 6. На тази основа Комисията установи, че сходният продукт е бил продаван в представителни количества на пазара на САЩ.

(36)

След това Комисията провери, що се отнася до оказалия съдействие производител в САЩ, дали може да се приеме, че всеки вид на сходния продукт, продаван на вътрешния пазар, е продаван при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Беше счетено, че продажбите са били рентабилни, когато единичната цена е била равна на производствените разходи или по-висока от нея. Поради това бяха определени производствените разходи за всеки вид на продукта, произвеждан от производителя в САЩ по време на РПРП.

(37)

Тъй като обемът на продажбите на нетна продажна цена, равна или по-висока от изчислените производствени разходи (производствени разходи плюс разходи за продажба, общи и административни разходи — ПОАР), представляваше повече от 80 % от общия обем на продажбите на вътрешния пазар, нормалната стойност беше основана на действителната цена на вътрешния пазар на оказалия съдействие производител в САЩ.

3.4.   Експортна цена

(38)

Както е посочено в съображение 32, експортните цени от Беларус бяха установени въз основа на стойностите на вноса в базата данни по член 14, параграф 6, които бяха коригирани спрямо ниво франко завода. За тази цел приспаднатите транспортни разходи бяха основани на информацията, предоставена от заявителя в искането.

3.5.   Сравнение

(39)

Комисията сравни нормалната стойност и експортните цени на базата на цена франко завода.

3.6.   Дъмпингов марж

(40)

Сравнението показа дъмпингов марж в национален мащаб за беларуския износ, изразен като процент от митническата стойност на Съюза в размер на 41,1 %.

4.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЪМПИНГА

(41)

В допълнение към констатацията за съществуването на дъмпинг през разследвания период в рамките на прегледа, в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията извърши разследване за вероятността за продължаване на дъмпинга, ако мерките бъдат отменени. Бяха анализирани следните допълнителни елементи: производственият капацитет и свободният капацитет в Беларус, връзката между експортните цени за трети държави и равнището на цените в Съюза, както и привлекателността на пазара на Съюза. Припомня се, че поради липсата на съдействие от страна на беларуския производител износител и правителството на Беларус анализът беше основан на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент, по-специално на информацията, предоставена от заявителя в искането за преглед, и на статистическата база данни „Атлас на световната търговия“ (GTA).

4.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Беларус

(42)

Производственият капацитет и свободният капацитет в Беларус бяха установени въз основа на информацията, предоставена в искането.

(43)

Според предоставените в искането данни, сверени с публични източници, производственият капацитет за 2021 г. в Беларус е оценен на повече от 2,6 милиона тона арматурна стомана с възможност за увеличаване с 300 хиляди допълнителни тона, или общо 3 милиона тона (7). Според наличните данни беларуските продажби са възлизали на 1,7 милиона тона, от които 700 хиляди са били потребявани на вътрешния пазар, а около 1 милиона са били изнасяни (8). Поради това свободният капацитет беше оценен на над 900 000 тона, което представлява повече от 8 % от потреблението на Съюза по време на РПРП. Ако срокът на действие на мерките изтече, този свободен капацитет би могъл да се използва за производството на продукта, предмет на прегледа, за износ в Съюза.

4.2.   Привлекателност на пазара на Съюза

(44)

Въз основа на предоставената в искането информация промишлеността за производство на арматурна стомана в Беларус е експортно ориентирана, тъй като около 85 % от капацитета на Беларус за производство на стомана е предназначен за износ. Според базата данни GTA пазарът на Съюза е бил основният експортен пазар за Беларус. Беше установено, че експортните цени от Беларус за трети държави (551 EUR/тон) са били по-ниски средно с 10 EUR за тон в сравнение със средните експортни продажни цени за пазара на Съюза и с 15 % по-ниски от средните продажни цени на производителите от Съюза на пазара на Съюза (651 EUR/тон). Като се вземе предвид това равнище на цените, за беларуските износители износът за Съюза би бил потенциално по-привлекателен, отколкото износът за повечето други държави. Освен това голям брой държави износителки (т.е. САЩ, Канада, Обединеното кралство, Турция, Украйна, Малайзия, Мексико, Мароко, държавите от Персийския залив, Египет и други държави) във все по-голяма степен са били недостъпни за Беларус поради вътрешното свръхпредлагане и търговските мерки срещу беларуския внос.

(45)

Пазарът на Съюза също е бил привлекателен за беларуския производител с оглед на географската му близост и неговия размер, с общо потребление от около 11 милиона тона.

(46)

Поради това по отношение на размера, цените и близостта пазарът на Съюза е продължил да бъде привлекателен за беларуския производител износител в сравнение с други пазари.

4.3.   Въздействие на санкциите срещу Беларус

(47)

Комисията отбеляза, че поради военната агресия на Руската федерация срещу Украйна, Съюзът е наложил последователни пакети от санкции срещу Русия и Беларус, които са засегнали също продуктите от стомана и/или стоманодобивните дружества, произвеждащи и изнасящи продукта, предмет на прегледа, след разследвания период в рамките на прегледа. След налагането на санкции през март 2022 г. вносът от Беларус е преустановен от юни 2022 г. Не може да се счита обаче, че настоящата ситуация е с дълготраен характер. В действителност, като се има предвид, че тези санкции са свързани с военната агресия и обусловената от нея геополитическа ситуация, техният обхват, промяна и/или продължителност са непредвидими. Освен това антидъмпинговите мерки са със срок на действие пет години. Като се имат предвид посочените по-горе неясноти и фактът, че Съветът може да измени допълнително точния обхват и продължителността на санкциите във всеки един момент, Комисията установи, че те не могат да окажат влияние върху заключенията ѝ в рамките на настоящото разследване. По-специално Комисията установи, че въпреки действащите понастоящем санкции мерките все още са необходими по смисъла на член 11, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

4.4.   Заключение относно вероятността за продължаване на дъмпинга

(48)

Разследването показа, че през РПРП вносът от Беларус е продължил да навлиза на пазара на Съюза на дъмпингови цени.

(49)

Освен това през РПРП свободният капацитет в Беларус е бил значителен в сравнение с потреблението на Съюза. Също така, привлекателността на пазара на Съюза по отношение на размера и цените показа, че има вероятност беларуският износ да бъде насочен към пазара на Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече, а свободният капацитет също да се използва за увеличаване на производството и износа за Съюза.

(50)

Поради това Комисията стигна до заключението, че има вероятност изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки да доведе до значително увеличение на дъмпинговия внос на продукта, предмет на прегледа, от Беларус в Съюза.

(51)

Предвид горепосоченото Комисията заключи, че изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки вероятно ще доведе до продължаване на дъмпинга.

5.   ВРЕДА

5.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(52)

Около 25 производители от Съюза са произвеждали сходния продукт през разглеждания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(53)

Беше установено, че общото производство на Съюза през РПРП възлиза на около 11 200 000 тона. Комисията определи тази стойност въз основа на отговора на макроикономическия въпросник, предоставен от заявителя. Както бе посочено в съображение 14 по-горе, в извадката бяха включени трима производители от Съюза, представляващи повече от 17 % от общото производство на Съюза на сходния продукт.

5.2.   Потребление на Съюза

(54)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на обема на общите продажби на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза плюс общия внос в Съюза. Данните за продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза бяха получени от заявителя и по целесъобразност бяха коригирани в съответствие с проверените данни, предоставени в отговорите на включените в извадката производители от Съюза за РПРП. Що се отнася до вноса, Комисията използва базата данни по член 14, параграф 6.

(55)

На тази основа потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Общо потребление на Съюза (в тонове)

10 297 042

10 821 698

10 411 261

11 116 688

Индекс (2018 г. = 100)

100

105

101

108

Източник:

базата данни по член 14, параграф 6 и отговори на въпросника.

(56)

Между 2018 г. и 2019 г. потреблението на Съюза се е увеличило с 5 %, през 2020 г. слабо е намаляло, а през РПРП е нараснало. Колебанията в потреблението през 2020 г. и РПРП са били резултат от избухването на пандемията от COVID-19, което е довело до свиване на дейността на икономическите оператори и съответно до свиване на потреблението, последвано от възобновяване на икономическите дейности.

(57)

През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило като цяло с 8 %.

5.3.   Внос от засегнатата държава

5.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатата държава

(58)

Комисията установи обема на вноса въз основа на базата данни по член 14, параграф 6. Пазарният дял на вноса беше установен въз основа на дела на този внос от общото потребление на Съюза, както е посочено в съображение 5.2.

(59)

Вносът в Съюза от засегнатата държава се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса и пазарен дял

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на вноса от Беларус (тонове)

[72 000 – 80 000 ]

[80 000 — 90 000 ]

[125 000 – 140 000 ]

[200 000 – 210 000 ]

Индекс (2018 г. = 100)

100

107

172

268

Пазарен дял (%)

0,6 —0,8

0,7 —0,9

1 —1,5

1,8 —2,1

Индекс (2018 г. = 100)

100

102

170

248

Източник:

базата данни по член 14, параграф 6 и отговори на въпросника.

(60)

През разглеждания период вносът от Беларус на продукта, предмет на прегледа, е нараснал повече от два пъти — от 72 000—80 000 тона през 2018 г. на 200 000—210 000 тона през РПРП. Пазарният дял на вноса от Беларус показва развитие, сходно с това на обема на вноса, и се увеличава значително всяка година — от 0,6 %—0,8 % през 2018 г. на 1,8 %—2,1 % през РПРП.

5.3.2.   Средни цени на вноса от Беларус

(61)

Комисията установи цените на вноса въз основа на базата данни по член 14, параграф 6.

(62)

Среднопретеглената цена на вноса от Беларус в Съюза се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Беларус (EUR/тон)

420 —440

400 —420

345 —365

540 —570

Индекс (2018 г. = 100)

100

93

82

128

Източник:

базата данни по член 14, параграф 6.

(63)

Средните цени на вноса са намалели от 420—440 EUR/тон през 2018 г. на 345—365 EUR/тон през 2020 г., но впоследствие са се увеличили до 550—570 EUR/тон през РПРП. Общото увеличението между 2018 г. и РПРП е било 28 %, което представлява нарастване на цената с 120—130 EUR на тон. Това общо увеличение на цените е било в съответствие с общата тенденция на движение при цените на арматурната стомана на пазара на Съюза.

(64)

Средната цена на вноса от Беларус на равнище CIF през целия разглеждан период обаче е била по-ниска от разходите на производителите от Съюза за единица продукция, както е описано по-долу в раздел 5.5.3.1 по-долу.

5.3.3.   Подбиване на цените

(65)

Комисията определи подбиването на цените по време на РПРП, като сравни среднопретеглената цена на вноса на база стойност, застраховка и навло (CIF), коригирана за разходите след вноса (9) (включително антидъмпинговото мито), със среднопретеглената продажна цена, коригирана на ниво франко завода, на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза.

(66)

Резултатът от сравнението беше изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на РПРП и показа, че цените на вноса от Беларус са подбивали цените на промишлеността на Съюза с 2,5 % — 3 %. Като се изключи антидъмпинговото мито, Комисията установи подбиване на цените в размер на 11,8 % — 12 %.

5.4.   Внос от трети държави, различни от Беларус

(67)

Вносът на арматурна стомана от трети държави, различни от Беларус, е бил предимно от Норвегия, Русия и Турция.

(68)

Агрегираният обем на вноса в Съюза, както и пазарният дял и тенденциите при цените на вноса на арматурна стомана от други трети държави, са се променяли, както следва:

Таблица 4

Обем на вноса и пазарен дял на други трети държави

Държава

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Норвегия

Обем (в тонове)

91 685

91 068

150 285

148 780

Индекс (2018 г. = 100)

100

99

164

162

Пазарен дял (%)

0,9

0,8

1,4

1,3

Средна цена (EUR/тон)

538

492

448

705

Индекс (2018 г. = 100)

100

92

83

131

Турция

Обем (в тонове)

212 854

142 755

38 735

63 558

Индекс (2018 г. = 100)

100

67

18

30

Пазарен дял (%)

2,1

1,3

0,4

0,6

Средна цена (EUR/тон)

481

458

381

488

Индекс (2018 г. = 100)

100

95

79

102

Русия

Обем (в тонове)

254 438

125 522

25 269

37 237

Индекс (2018 г. = 100)

100

49

10

15

Пазарен дял (%)

2,5

1,2

0,2

0,3

Средна цена (EUR/тон)

503

464

414

625

Индекс (2018 г. = 100)

100

92

82

124

Други трети държави

Обем (в тонове)

190 092

129 870

44 444

206 013

Индекс (2018 г. = 100)

100

68

23

108

Пазарен дял (%)

1,8

1,2

0,4

1,9

Средна цена (EUR/тон)

812

476

441

691

Индекс (2018 г. = 100)

100

59

54

85

Общо за всички трети държави с изключение на Беларус

Обем (в тонове)

749 069

489 216

258 732

455 588

Индекс (2018 г. = 100)

100

65

35

61

Пазарен дял (%)

7,3

4,5

2,5

4,1

Средна цена (EUR/тон)

579

471

434

662

Индекс (2018 г. = 100)

100

81

75

114

Източник:

базата данни по член 14, параграф 6 и отговори на въпросника.

(69)

По време на РПРП пазарният дял на вноса от трети държави, различни от Беларус, е представлявал 4,1 % от потреблението на Съюза. Обемът на вноса е намалял значително през 2020 г. и се е увеличил по време на РПРП, но не е достигнал равнището от 2019 г., в резултат на което се е стигнало до общо намаление на пазарния му дял с 3,2 процентни пункта през разглеждания период. Средната цена на вноса е нараснала с 14 % по време на разглеждания период. По време на РПРП средната цена на вноса от трети държави, различни от Беларус, е била по-висока в сравнение със средната цена на промишлеността на Съюза (+ 2 %) и по-висока в сравнение със средната цена на вноса от Беларус (+ 17 % — 20 %).

5.5.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

5.5.1.   Общи бележки

(70)

Оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(71)

Както бе посочено в съображение 14, за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза бе използвано изготвяне на извадка.

(72)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на макроикономическите данни, предоставени от сдружението на производителите от Съюза, както и на данни, свързани с всички производители от Съюза, съдържащи се в проверените отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(73)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(74)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

5.5.2.   Макроикономически показатели

5.5.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(75)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2018

2019

2020

Разследван период в рамките на прегледа

Обем на производството (в тонове)

11 029 000

11 814 000

11 204 000

11 201 000

Индекс (2018 г. = 100)

100

107

102

102

Производствен капацитет (в тонове)

16 468 495

17 472 690

17 576 838

17 350 801

Индекс (2018 г. = 100)

100

106

107

105

Използване на капацитета (%)

67

68

64

65

Индекс (2018 г. = 100)

100

101

95

96

Източник:

проверени данни, предоставени от сдружението на производителите от Съюза.

(76)

Като цяло обемът на производството на промишлеността на Съюза се е увеличил с 2 % през разглеждания период. Производственият обем се е увеличил с 7 % между 2018 г. и 2019 г. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. производството е намаляло с 5 % в сравнение с 2019 г. и е останало същото през РПРП.

(77)

Производственият капацитет на промишлеността на Съюза се е увеличил с 5 % през разглеждания период. Използването на капацитета е намаляло от 67 % през 2018 г. на 65 % през РПРП.

5.5.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(78)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Общ обем на продажбите на пазара на Съюза (в тонове)

9 517 192

10 293 817

10 054 658

10 507 529

Индекс (2018 г. = 100)

100

108

106

110

Пазарен дял (%)

92

95

96

94

Индекс (2018 г. = 100)

100

103

105

102

Източник:

базата данни по член 14, параграф 6 и проверени данни, предоставени от сдружението на производителите от Съюза.

(79)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е нараснал с 10 % през разглеждания период. Между 2018 г. и 2019 г. той се е увеличил с 8 %, след което през 2020 г. слабо е намалял с 2 %, а през РПРП е нараснал с 4 %.

(80)

Пазарният дял на промишлеността на Съюза се увеличи с 2 % през разглеждания период. Той се е увеличил с 5 % между 2018 г. и 2020 г., но е намалял по време на РПРП.

5.5.2.3.   Ръст

(81)

Ръстът на потреблението в Съюза е бил 8 % през разглеждания период. Промишлеността на Съюза се е възползвала от това увеличение на потреблението, като пазарният ѝ дял дори слабо е нараснал с 2 % през разглеждания период.

5.5.2.4.   Заетост и производителност

(82)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Брой на наетите лица

5 507

6 159

5 999

5 557

Индекс (2018 г. = 100)

100

112

109

101

Производителност (тон/наето лице)

2 002

1 918

1 867

2 015

Индекс (2018 г. = 100)

100

96

93

101

Източник:

проверени данни, предоставени от сдружението на производителите от Съюза.

(83)

През разглеждания период броят на наетите лица е варирал. Между 2018 г. и 2019 г. той се е увеличил с 12 %, след което през 2020 г. и през РПРП постепенно е намалял до равнище малко над нивото от 2018 г. Между 2018 г. и 2020 г. производителността е намаляла със 7 % и се е увеличила с 8 % между 2020 г. и РПРП. През разглеждания период производителността е нараснала с 1 %.

5.5.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(84)

Дъмпинговият марж, установен по време на разследвания период в рамките на прегледа, е бил значително над нивото de minimis, докато равнището на вноса от Беларус по време на разследвания период в рамките на прегледа е било 1,9 % от потреблението на Съюза.

5.5.3.   Микроикономически показатели

5.5.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(85)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Продажни цени и производствени разходи в Съюза

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средни единични продажни цени в Съюза (EUR/тон)

508

469

424

651

Индекс (2018 г. = 100)

100

92

83

128

Производствени разходи за единица продукция

477

438

410

578

Индекс (2018 г. = 100)

100

92

86

121

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(86)

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти е намаляла с 17 % между 2018 г. и 2020 г., което отразява спада на производствените разходи за единица продукция. През РПРП цената е нараснала с 45 % в сравнение с 2020 г. Увеличението на цените се дължи на нарасналите производствени разходи за единица продукция и на повишеното търсене след възстановяването след пандемията от COVID-19.

(87)

Действащите понастоящем антидъмпингови мита са позволили на промишлеността на Съюза да остане конкурентоспособна при текущото равнище на цените, тъй като, както е обяснено в съображение 64, през целия разглеждан период разходите на производителите от Съюза за единица продукция са били по-високи от средната цена на вноса от Беларус.

5.5.3.2.   Разходи за труд

(88)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни разходи за труд на наето лице

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Средни разходи за труд на наето лице (EUR)

41 477

41 434

40 137

42 622

Индекс (2018 г. = 100)

100

100

97

103

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(89)

Средните разходи за труд на наето лице в промишлеността на Съюза са се увеличили с 3 % през разглеждания период, с временен спад с 3 % през 2020 г. главно в резултат на закриването на производството поради пандемията от COVID-19.

5.5.3.3.   Запаси

(90)

През разглеждания период равнищата на складовите наличности на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Запаси

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Запаси в края на периода (в тонове)

186 048

181 490

170 626

193 376

Индекс (2018 г. = 100)

100

98

92

104

Запаси в края на периода като процент от производството

10,2

9,6

9,6

9,7

Индекс (2018 г. = 100)

100

94

93

95

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(91)

По време на разглеждания период материалните запаси са се увеличили с 4 %.

5.5.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(92)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Разследван период в рамките на прегледа

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от оборота от продажбите)

8,4

5,0

4,9

15,3

Индекс (2018 г. = 100)

100

60

58

183

Паричен поток (EUR)

77 870 905

63 476 067

41 354 068

109 174 968

Индекс (2018 г. = 100)

100

82

53

140

Инвестиции (EUR)

21 227 319

15 647 296

17 870 081

18 838 367

Индекс (2018 г. = 100)

100

74

84

89

Възвръщаемост на инвестициите (%)

102

69

51

215

Индекс (2018 г. = 100)

100

68

50

211

Източник:

проверени отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза.

(93)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Между 2018 г. и 2020 г. рентабилността на промишлеността на Съюза е отбелязала спад от 8,4 % на 4,9 %, последван от рязко увеличение между 2020 г. и РПРП, в резултат на което е достигнала равнище от 15,3 %. По време на РПРП повишеното търсене, което се обяснява с икономическото възстановяване след COVID-19, е позволило на промишлеността да увеличи цените си с по-висок темп от нарастването на производствените разходи, което е довело до повишена рентабилност. Действащите антидъмпингови мита са позволили на промишлеността на Съюза да се върне към благоприятно стопанско състояние. През целия разглеждан период рентабилността на включените в извадката производители от Съюза е била по-висока от целевата печалба, установена по време на първоначалното разследване (4,8 %).

(94)

Разследването показа, че РПРП се е характеризирал с извънредни обстоятелства, свързани с избухването на пандемията от COVID-19, последвани от бързо икономическо възстановяване. По-специално, през 2020 г. на пазара на Съюза на арматурна стомана са били налице съществени свързани с COVID смущения, както и изключителна променливост. През първата половина на 2020 г. производството временно е спряно поради липсата на поръчки. По-късно, през втората половина на 2020 г. и през РПРП, рентабилността на производителите на арматурна стомана от Съюза се е подобрила, тъй като търсенето е продължило да се възстановява по-бързо от очакваното. В това отношение подобряването на рентабилността на производителите от Съюза по време на РПРП вероятно е било с временен характер, тъй като се е дължало главно на изключително бързото и силно нарастване на търсенето, което е довело до по-високи ценови равнища.

(95)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. В резултат на рентабилността нетният паричен поток се е увеличил с 40 %, но в по-ниска степен, което отново отразява положителния ефект от антидъмпинговите мита и извънредните обстоятелства през РПРП, описани в съображение 94.

(96)

През разглеждания период равнището на инвестициите се е понижило с 11 %.

(97)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Между 2018 г. и 2020 г. тя е намаляла от 102 % на 51 %, а между 2020 г. и РПРП рязко е нараснала. Като цяло възвръщаемостта на инвестициите се е увеличила повече от два пъти през разглеждания период.

5.6.   Заключение относно вредата

(98)

Повечето показатели за вреда, като например обем на продажбите на Съюза, пазарен дял, заетост, рентабилност и паричен поток, са се развивали положително през разглеждания период. Въпреки че тенденцията при показатели като складови наличности и инвестиции е била отрицателна през този период, техните абсолютни равнища са задоволителни и поради това не показват признаци на съществена вреда.

(99)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза се е възстановила от предишната вреда и по време на РПРП не е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

6.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВРЕДА

(100)

В съображение 99 Комисията стигна до заключението, че през РПРП промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда. Поради това в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията проучи дали съществува вероятност вредата, причинена от дъмпинговия внос от Беларус, да възникне повторно, ако срокът на действие на мерките изтече.

(101)

За да установи дали съществува вероятност от повторно възникване на вредата, първоначално причинена от дъмпинговия внос от засегнатата държава, Комисията разгледа следното: i) производственият капацитет и свободният капацитет в Беларус; както и ii) вероятните ценови равнища на вноса от Беларус и тяхното въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече.

6.1.   Производствен капацитет и свободен капацитет в Беларус

(102)

Както е посочено в съображение 49 по-горе, свободният капацитет в Беларус бе оценен на над 900 000 тона, което представлява повече от 8 % от потреблението на Съюза по време на РПРП. Този свободен капацитет би могъл да се използва за снабдяване на пазара на Съюза, ако срокът на действие на настоящите мерки изтече.

6.2.   Привлекателност на пазара на Съюза, вероятни ценови равнища на вноса от Беларус и тяхното въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, ако срокът на действие на мерките изтече

(103)

Както е посочено в съображения 44—46, пазарът на Съюза е продължил да бъде привлекателен за беларуските производители износители, що се отнася до размера, цените и близостта.

(104)

Комисията анализира ценовото равнище на беларуския внос в Съюза. Среднопретеглените цени на вноса от Беларус, при липсата на антидъмпингови мита, са били значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза през целия разглеждан период. По време на РПРП вносът от Беларус (10) е бил с 13 % до 15 % по-нисък от цените на промишлеността на Съюза. Освен това, както е обяснено в съображения 64 и 87, равнището на цените на беларуския внос е било по-ниско дори от производствените разходи на Съюза. Следователно е вероятно, ако срокът на действие на мерките изтече, пазарът на Съюза да стане още по-привлекателен за Беларус.

(105)

Също така, за да се оцени въздействието на бъдещия внос върху състоянието на промишлеността на Съюза, Комисията също така счете, че ценовите равнища на беларуския износ за трети пазари биха били разумен показател за бъдещите ценови равнища на пазара на Съюза.

(106)

Както е посочено в съображение 44 по-горе, Комисията анализира ценовото равнище на беларуския износ за трети пазари и установи, че тези експортни цени са били значително по-ниски в сравнение с цените на промишлеността на Съюза (15 %). Поради това пазарът на Съюза, що се отнася до цените, продължава да бъде много привлекателен за производителите от Беларус.

(107)

Предвид гореизложеното и ако бъдат изправени пред увеличение на вноса на ниски цени от Беларус, производителите от Съюза, в опит да запазят обема на продажбите и пазарните дялове, биха били принудени да намалят цените си. Това би оказало въздействие върху цялостната рентабилност на промишлеността, което би се влошила.

(108)

От друга страна ако промишлеността на Съюза запази настоящите си ценови равнища, това би имало почти незабавно отрицателно въздействие върху обема на нейните продажби и нейното производство, както и върху пазарния ѝ дял. Освен това намаляването на производствения обем би довело до увеличаване на производствените разходи за бройка поради намалените икономии от мащаба. Това допълнително би влошило рентабилността на промишлеността на Съюза. Ако влоши рентабилността си, промишлеността на Съюза не би била в състояние да извършва необходимите инвестиции. В крайна сметка това би довело и до загуба на работни места и риск от закриване на производствени линии.

(109)

Продуктът, предмет на прегледа, е засегнат от пакетите от санкции срещу Русия и Беларус, но както е посочено в съображение 47, не може да се счита, че настоящата ситуация е с дълготраен характер. Комисията установи, че те не могат да имат отношение към заключенията ѝ в рамките на настоящото разследване.

6.3.   Заключение относно вероятността за повторно възникване на вредата

(110)

Въз основа на това се стигна до заключението, че липсата на мерки по всяка вероятност би довела до значително увеличение на дъмпинговия внос от Беларус на цени, причиняващи вреда, и до вероятно повторно възникване на съществена вреда.

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(111)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи въпроса дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(112)

Както е посочено в съображение 99 по-горе, промишлеността на Съюза се е възстановила от вредата, причинена от предишния дъмпинг. Ако срокът на действие на съществуващите мерки изтече, промишлеността на Съюза вероятно ще бъде изправена пред засилена нелоялна конкуренция от страна на производителите от Беларус, което най-вероятно ще прекрати текущото възстановяване на промишлеността на Съюза.

(113)

Затова Комисията стигна до заключението, че продължаването на срока на действие на мерките би било в интерес на промишлеността на Съюза.

7.2.   Интерес на несвързаните вносители и търговци

(114)

Както е посочено в съображение 15, нито един вносител не заяви интерес след публикуването на известието за започване и по време на разследването. Макар да не може да се изключи, че налагането на мерките е оказало отрицателно въздействие върху тяхната дейност, вносителите не са били зависими от Беларус и са могли да се снабдяват с продукта, предмет на прегледа, от други държави, като Норвегия и Турция. Поради това Комисията стигна до заключението, че от гледна точка на вносителите няма основателни причини срокът на действие на съществуващите мерки да не бъде удължен.

7.3.   Интерес на ползвателите

(115)

Нито един ползвател не се отзова след публикуването на известието за започване и по време на разследването. Поради това нямаше признаци, че заключението, направено при първоначалното разследване (11), вече не е валидно и че запазването на мерките би имало отрицателно въздействие върху ползвателите, надхвърлящо положителното въздействие на мерките.

7.4.   Заключение относно интереса на Съюза

(116)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма убедителни аргументи, свързани с интереса на Съюза, срещу запазването на съществуващите мерки по отношение на вноса на арматурна стомана с произход от Беларус.

8.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(117)

Въз основа на направените от Комисията заключения относно продължаването и повторното възникване на дъмпинга, повторното възникване на вредата и интереса на Съюза антидъмпинговите мерки по отношение на арматурната стомана от Беларус следва да бъдат запазени.

(118)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (12), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(119)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцовани или горещоизтеглени, независимо дали са подложени на усукване след валцоване, с назъбвания, удебелявания, вдлъбнатини или релефи, получени по време на валцоването, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7214 10 00, ex 7214 20 00, ex 7214 30 00, ex 7214 91 10, ex 7214 91 90, ex 7214 99 10 и ex 7214 99 95 (кодове по ТАРИК: 7214100010, 7214200020, 7214300010, 7214911010, 7214919010, 7214991010, 7214999510), с произход от Беларус. Изключени са прътите от желязо или от стомана с висока степен на устойчивост на умора на материала, използвани за арматура на бетон. Изключени са други дълги продукти, като кръглите пръти.

2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, за продукта, описан в параграф 1, е 10,6 %.

3.   Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 30 май 2023 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)   ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1019 на Комисията от 16 юни 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, с произход от Република Беларус (ОВ L 155, 17.6.2017 г., стр. 6).

(3)  Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки (ОВ C 372, 16.9.2021 г., стр. 9).

(4)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на арматурна стомана с произход от Република Беларус (ОВ C 231, 15.6.2022 г., стр. 21).

(5)  Регламент (ЕС) 2015/755 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно общия режим за внос от някои трети държави (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 33).

(6)  https://tron.trade.ec.europa.eu/investigations/case-view?caseId=2607.

(7)  Производител износител: https://eng.belsteel.com/about/rolling-production.php

(8)  База данни на групата CRU, https://www.crugroup.com/

(9)  Разходите след вноса бяха установени на равнище от 2 % при първоначалното разследване.

(10)  Ако бъдат включени 2 % разходи след вноса, разликата в цената би била 11,8 % — 12 %, както е посочено в съображение 66.

(11)  Като цяло нямаше убедителни причини срещу налагането на мерки върху вноса на разглеждания продукт от Беларус.

(12)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).