<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-10-202610C108202601080-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0108-26-202607345-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="2/10/2026 16:50:55" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="SSPGuxKJSNLnWoBrV380QcpPmInr8NmYl7Xk9/X8VROfi0MdvpFlDEg2pQzXXLPwwY9pHAsnY+xa3sDkfwpeyCULRMiXQsno65xJJGypClat36/FiCoOMnQX0P2pPcIFLG80gWN9KV0LMI35xaHl3fOfZDmKTqbok02zibxol6A=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="katarpe" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0108" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2026" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="katarpe" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 03-08-26 08:24:30" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="06a1557e7acc4b4796532069ce124825" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0108" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RX" name="NatureAff"/>
    <meta content="RX" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на R. Norkus — Дело C-108/26 RX</div>
      <div id="rId21" style="default">D (Решение за управление на въздушния трафик)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      R. NORKUS
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 10 септември 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑108/26 RX
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      D S.A.
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      P S.A.
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Преразглеждане на решение на Общия съд на Европейския съюз D (Решение за управление на въздушния трафик) (T‑134/25, EU:T:2026:35) — Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Обезщетяване на пътниците при голямо закъснение на полет — Условия — Член 5, параграф 3 — Понятие за извънредни обстоятелства — Решение за управление на въздушния трафик — Разпределяне на слотовете за излитане със закъснение поради лоши метеорологични условия“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На основание на член 62, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 194, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда, по предложение на първия генерален адвокат, съставът по преразглеждането на Съда решава да преразгледа решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 януари 2026 г., D (Решение за управление на въздушния трафик) (T‑134/25, наричано по-нататък „преразглежданото съдебно решение“, EU:T:2026:35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В посоченото по-горе решение Съдът уточнява в точка 2 от диспозитива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-3">
      „Преразглеждането ще се отнася за въпроса дали с оглед по-специално на решения на Съда от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43), и от 23 март 2021 г., Airhelp (C‑28/20, EU:C:2021:226), [решението на Общия съд] накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза, след като Общият съд постановява, че:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">поради своето естество или произход решение за управление на въздушния трафик не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, тъй като не е част от дейността му, а спада към дейността и компетентността на службите за управление на въздушния трафик;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">независимо от причината за вземането му, такова решение е извън ефективния контрол на този превозвач, освен ако той не е допринесъл за вземането на това решение, и </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">поради това член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) трябва да се тълкува в смисъл, че решение за управление на въздушния трафик може да представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от продължителността на закъснението, до което води, и от причините, поради които е взето, ако се установи, че това решение е било извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач, и по-специално когато може да се приеме, че не е възможно превозвачът да е допринесъл за вземането на решението“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съображения 1, 14 и 15 от Регламент № 261/2004:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-19" title="page-4">
      „(1) Действия на Общността в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-4">
      (14) Съгласно Конвенцията [за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенция от Монреал) (ОВ L 194, 2001 г., стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113)], задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-22" title="page-4">
      (15) Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 5 от този регламент, озаглавен „Отмяна“, се предвижда в параграф 1, буква в) и в параграф 3:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-4">
      „1. При отмяна на полет съответните пътници:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-4">
      в) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са […] [информирани за отмяната]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-4">
      3. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен [да] изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от посочения регламент, озаглавен „Право на обезщетение“, предвижда стандартизирано обезщетение на пътниците, чийто размер варира по-специално в зависимост от всяка категория разстояние.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по преразглежданото дело</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">A е била пътник на полет LO 6110, който е трябвало да бъде изпълнен на 25 юли 2023 г. от въздушния превозвач P.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Самолетът, който е трябвало да изпълни този полет, е трябвало да излети от летището в Измир (Турция) в 18,20 ч. UTC [Universal Time Coordinated — Координирано универсално време] и да кацне във Варшава (Полша) в 21,10 ч. UTC. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На практика този самолет излита в 21,40 ч. UTC и каца следващия ден в 00,17 ч. UTC, тоест със закъснение при пристигане, превишаващо три часа. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полет LO 6110 е предхождан от полет LO 6111, извършен със същия самолет в т.нар. „ротация“. Самолетът, който е трябвало да изпълни полет LO 6111, е трябвало да излети от Катовице (Полша) в 14,55 ч. UTC и да кацне в Измир в 17,20 ч. UTC. В 12,55 ч. UTC съответният въздушен превозвач получава от службите за контрол на въздушното движение съобщение за разпределяне на слотове (Slot Allocation Message, SAM), съгласно което за полет LO 6111 е определен слот за излитане в 16,30 ч. Причината за това решение е прилагането на мярка за управление на потоците въздушно движение (Air Traffic Flow Management, ATFM) за налагане на ограничения във въздушното пространство на Унгария и Румъния поради лоши метеорологични условия. В 15,04 ч. UTC въздушният превозвач изпраща съобщение, че е готов да изпълни полета (Ready to depart, REA), и иска разрешение за по-ранно излитане. Съобщението обаче не води до промяна на решението за определяне на слот на службата за контрол на въздушното движение и до определяне на по-ранен час за излитане за полет LO 6111. В крайна сметка самолетът излита в 16,02 ч. UTC и каца в 18,32 ч. UTC, тоест със закъснение при пристигане от 1 час и 12 минути.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След приземяването в Измир в самолета е установена техническа неизправност. Поправката му продължава 2 часа и 8 минути.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 юли 2023 г. A цедира вземането си за изплащане на еднократно обезщетение на D, дружество, специализирано в събирането на вземания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тогава D сезира Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Варшавски столичен районен съд, Полша) с иск срещу P за получаване на плащането на сума от 400 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 17 август 2023 г. до деня на плащането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция констатира, че ако от общата продължителност на закъснението се извади времето, загубено поради наложените на превозвача мерки за управление на потоците въздушно движение, полет LO 6110 е щял да закъснее с по-малко от три часа. Тя обаче иска да се установи дали решения за разпределяне на закъснели слотове могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Варшавски столичен районен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-6">
      „1) Трябва ли член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се разбира в смисъл, че всяко решение за управление на въздушния трафик, без значение с каква продължителност [е действието му], дори само по себе си да не води до закъснение от поне три часа, представлява извънредно обстоятелство? 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-6">
      2) Ако не всяко решение за управление на въздушния трафик представлява извънредно обстоятелство, трябва ли националният съд да провери каква е била причината за вземане на решението за управление на въздушния трафик — например лоши метеорологични условия, водещи до ограничаване на капацитета на секторите по маршрута на полета — и има ли тогава той право да прецени дали тя е представлявала извънредно обстоятелство? 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-6">
      3) Ако полетът на пътника е закъснял с повече от три часа, включително в резултат на решение за управление на въздушния трафик, взето за полета, който непосредствено предхожда полета на пътника, предвид ограничения капацитет на секторите по маршрута на полета заради лоши метеорологични условия, представлява ли това решение за управление на въздушния трафик извънредно обстоятелство?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-6">
      4) Трябва ли в този случай решението за управление на въздушния трафик да се отнася непосредствено за закъснелия полет или пък може да се отнася за предходен полет в ротацията?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преразглежданото съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В преразглежданото съдебно решение Общият съд най-напред отговаря на първия и втория въпрос, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че решение за управление на въздушния трафик може да представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от продължителността на закъснението, до което води, и от причините, поради които е взето, ако се установи, че това решение е било извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач, и по-специално когато може да се приеме, че не е възможно превозвачът да е допринесъл за вземането на решението, което следва да се провери от запитващата юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на този отговор най-напред Общият съд изключва възможността решение за управление на въздушния трафик да представлява във всички случаи „извънредно обстоятелство“. Този извод почива на констатацията, че понятието „извънредни обстоятелства“ трябва да се тълкува стриктно и че то изисква да са налице две кумулативни условия, спазването на които трябва да се преценява във всеки отделен случай. Съобразно тези условия такива обстоятелства включват събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък Общият съд пристъпва към преценката на тези две кумулативни условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото от тези условия, той приема, че решение за управление на въздушния трафик не представлява аспект, присъщ на нормалното упражняване на дейността на даден въздушен превозвач, тъй като то спада към дейността и компетентността на службите за управление на въздушното движение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто условие, Общият съд счита, че независимо от причините за вземането му, такова решение е извън ефективния контрол на този въздушен превозвач, освен ако той е допринесъл за вземането на това решение. Той уточнява, че в този контекст от значение е не причината за приемане на решението за управление на въздушния трафик, а самото решение, тъй като именно то засяга външно изпълнението на планирания полет, освен ако превозвачът е допринесъл за вземането на това решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Общият съд добавя, че събитие като решение за управление на въздушния трафик може да представлява „извънредно обстоятелство“, дори само по себе си да не е довело до закъснение от поне три часа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На следващо място, Общият съд отговаря на третия и четвъртия въпрос, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че ако от друга страна се установи, че това решение е било извън ефективния контрол на въздушен превозвач, той може да се позове като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба на решение за управление на въздушния трафик, което е засегнало опериран от самия него със същия самолет предходен полет, при условие че има пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на полета, който той е извършил впоследствие, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция, като се вземе предвид по-специално начина на използване на въпросното въздухоплавателно средство от посочения превозвач (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело има особено институционално значение, тъй като Съдът за първи път има повод да приложи процедурата за преразглеждане, предвидена в член 256, параграф 3, трета алинея ДФЕС по отношение на решение, постановено от Общия съд при упражняване на прехвърлената му компетентност за произнасяне по преюдициални запитвания в някои специфични сфери на правото на Съюза при последната реформа на правораздавателната структура на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). Сред тези специфични сфери е материята относно обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда, закъснение или отмяна на транспортни услуги, област, в която Съдът има богата практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно приложимите разпоредби определеният генерален адвокат следва да извърши задълбочена проверка на решението на Общия съд, за да предостави разяснения на Съда относно начина, по който следва да се произнесе по настоящото преразглеждане. Във връзка с това е важно да се подчертае, че процедурата за преразглеждане не може да се възприема като редовен способ за оспорване на решенията, постановени от Общия съд при упражняването на тази прехвърлена компетентност. Тя отговаря на специфична цел, а именно да даде възможност на Съда да се намеси, когато преразглежданото съдебно решение повдига въпроси, които може да засегнат единството или съгласуваността на правото на Съюза. Макар че Общият съд следва да се произнася самостоятелно в областите, в които му е предоставена компетентност, включително да уточнява и развива съдебната практика в тези области, тази правораздавателна самостоятелност се осъществява задължително при зачитане на практиката на Съда и на общата структура на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това се оказва, че механизмът на преразглеждането е следствие от частичното прехвърляне на компетентност, осъществено с реформата, тъй като той позволява да се съчетаят целта за добро правораздаване и изискването за еднакво тълкуване на правото на Съюза. С оглед на това Съдът не следва да осъществява общ контрол върху съвкупността от изводите, направени от Общия съд. Той обаче следва да определи дали повдигнатите с преразглежданото съдебно решение въпроси имат такова значение, че биха могли да обосноват неговата намеса с оглед на предвидения в Договора критерий, свързан със засягането на единството или съгласуваността на правото на Съюза, по-специално когато става въпрос за спазването на установени в неговата практика основни принципи. Следователно Съдът се намесва само като крайна мярка, в интерес на правилното функциониране на правния ред на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това настоящото преразглеждане налага извършването на проверка на три етапа. Първо, следва да се определят аспектите на преразглежданото съдебно решение, които може да повдигнат сериозни въпроси с оглед на практиката на Съда относно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). На следващо място, трябва да се установи дали тези аспекти са от естество да засегнат единството или съгласуваността на правото на Съюза, по-специално ако те значително се отклоняват от установените с тази съдебна практика основни принципи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Накрая следва да се изведат последиците от това с оглед на отговорите, с които Съдът евентуално ще замести отговорите, дадени от Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). С оглед на тези съображения следва да се анализира преразглежданото съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно методологията, прилагана в практиката на Съда </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като в случая става въпрос за възможно отклонение от методологията, прилагана от Съда при преценката за наличие на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, струва ми се полезно за яснота да припомня накратко нейните основни характеристики, преди да бъде разгледано подробно решението на Общия съд. След това представяне на приложимата в тази област правна уредба, както е тълкувана от Съда, на следващо място ще изложа аспектите на преразглежданото съдебно решение, които ми се струва, че може да породят сериозни въпроси за съответствието му с правото на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7 от този регламент, ако докаже, че отмяната или голямото закъснение е причинена/о от „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Въз основа на тази разпоредба Съдът извежда схема за анализ на два етапа, първият от които сам по себе си съдържа две кумулативни условия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо следва да се определи дали твърдяното събитие има характера на „извънредно обстоятелство“. Съгласно постоянната съдебна практика, установена по-специално с решение Wallentin-Hermann и след това посочена от големия състав в решение Airhelp, това е така само ако поради своето естество или произход разглежданото събитие, от една страна, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и от друга страна, се намира извън ефективния му контрол. Тъй като тези две условия са кумулативни, не е достатъчно дадено събитие да не е присъщо за дейността на превозвача или на практика да не може да бъде контролирано от него. Необходимо е също тези две условия да бъдат едновременно изпълнени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото от тези условия Съдът извършва преценка, основана на естеството или произхода на събитието. С други думи той се стреми да определи дали спорното положение спада към нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач или действително се отклонява от нея. Поради това дори непредвиден обикновен технически проблем по принцип няма извънреден характер, тъй като спада към случайните събития, присъщи на нормалната експлоатация на въздухоплавателно средство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). Обратно, някои събития, които нямат нищо общо с нормалното функциониране на предприятието, като удар с птици или изригване на вулкан, довело до затварянето на въздушното пространство, може да имат такъв характер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто условие е свързано с липсата на ефективен контрол на превозвача. Тук Съдът достатъчно ясно прави разлика между събитията, спадащи към вътрешната сфера на превозвача, и тези, произтичащи от външни обстоятелства. В решение Airhelp той набляга на тази разлика между „вътрешни“ и „външни“ за дейността на превозвача събития (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Поради това дадено събитие може да бъде непредвидено, без обаче да е извънредно, ако е трайно закрепено в организацията или във функционирането на предприятието. Обратно, може да се счита, че събитие, дължащо се на естествена причина, на намесата на трето лице или на решение, наложено от външен орган, според обстоятелствата се намира извън ефективния контрол на превозвача.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На следващо място, следва да се провери дали последиците от извънредното обстоятелство не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Това изискване има самостоятелен характер. Следователно не е достатъчно превозвачът да установи съществуването на извънредно събитие; той следва да докаже също, че е взел или че основателно не е бил в състояние да вземе мерките, чрез които е можело да се избегне отмяната или голямото закъснение. В решение Wallentin-Hermann Съдът подчертава, че превозвачът трябва да докаже, че е използвал съобразени със ситуацията средства, без обаче да е длъжен да прави непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът разглежда това изискване конкретно и прилага каузално тълкуване. В решение Pešková и Peška той действително допуска, че извънредно събитие, в случая сблъсък с птици, е можело да бъде основание за освобождаване, но уточнява също, че следва да се прецени точно продължителността от време, която действително се дължи на това събитие, и да се прецени дали въпреки взетите необходими мерки голямото закъснение остава неизбежно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Следователно превозвачът не може да се позовава абстрактно на дадено извънредно обстоятелство; той трябва да докаже конкретната връзка между него, спорното закъснение и невъзможността да се избегнат последиците от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На последно място практиката на Съда показва, че наличието на „извънредни обстоятелства“ не премахва всички задължения на превозвача. В решение McDonagh Съдът постановява, че изригването на вулкан и затварянето на въздушното пространство действително представляват „извънредни обстоятелства“, като същевременно задълженията за предоставяне на помощ, предвидени в Регламент № 261/2004, се запазват. От това следва, че член 5, параграф 3 от този регламент предвижда освобождаване единствено от задължението за обезщетяване по член 7 от посочения регламент, без сам по себе си да премахва другите задължения на превозвача (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното дотук следва, че според изведената от Съда методология превозвачът трябва да докаже, на първо място, че определено събитие не е присъщо на нормалното упражняване на неговата дейност и сe намира извън ефективния му контрол и на второ място, че последиците от това събитие не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Освен това понятието „извънредни обстоятелства“ трябва да се тълкува стриктно, тъй като то е изключение от принципа на обезщетяване на пътниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно аспектите на преразглежданото съдебно решение, повдигащи сериозни въпроси </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По спорното приравняване на решението за управление на въздушния трафик на обстоятелство, неприсъщо за дейността на въздушния превозвач</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият аспект на преразглежданото съдебно решение налага особено внимание, доколкото се отнася до идентифицирането на правно релевантното обстоятелство за целите на прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Общият съд, изглежда, по същество е приел, че макар всяко решение за управление на въздушния трафик да не представлява автоматично „извънредно обстоятелство“, такова решение все пак само по себе си може да бъде обстоятелството, за което трябва да се отнася анализът за извънредния характер на твърдяното събитие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). На практика този подход означава решението, прието от службите за управление на въздушния трафик, да се разглежда като централен елемент на правната квалификация, въпреки че такова решение може да е само израз, в оперативен порядък, на по-сложно фактическо положение, при самата проверката на което може да се разбере реалната причина за спорния проблем.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този подход предизвиква сериозни резерви. Дори с оглед на текста на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 освобождаването предполага отмяната или голямото закъснение да е „причинена/о“ от извънредни обстоятелства. Тази формулировка подтиква към идентифициране на събитие или на конкретно положение, довело до проблема, а не към съсредоточаване само върху административната или оперативната мярка, с която то се проявява при изпълнението на полета. Поради това ми се струва, че нито от текста на тази разпоредба, нито от нейната обща структура, може да се направи извод, че самото решение за управление на въздушния трафик е основният предмет на правната квалификация. С други думи, анализът би трябвало да се съсредоточи най-напред не върху формата, под която е извършена външната намеса, а върху реалното осъществяване на твърдяното събитие и върху неговото място в причинно-следствената верига, довела до закъснението или до отмяната (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се прави ясна разлика между причината за проблема и мярката, чрез която този проблем се отразява при конкретното изпълнение на полета. Решение за управление на въздушния трафик най-често представлява реакция на дадено положение — независимо дали става въпрос за метеорологични условия, за ограничения на капацитет, за ограничения на въздушното пространство, или за други оперативни трудности. С разглеждането на това решение като самото релевантно обстоятелство, преразглежданото съдебно решение по-скоро замества истинската причина за проблема с неговата последица съгласно подзаконовата уредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Струва ми се също, че такъв подход трудно се съчетава с изискването за самостоятелно и еднакво тълкуване на понятието „извънредни обстоятелства“ в правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). На практика, ако преценката на това понятие зависеше само от наличието на административна или оперативна мярка, взета от службите за управление на въздушното движение, щеше да има опасност прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се определя в по-малка степен от материалните критерии, изведени от Съда, отколкото от външната форма, под която в даден случай се изразява реакцията на системата за управление на въздушното движение. Такъв прочит ми се струва още по-малко задоволителен, тъй като води до съкращаване на проверката на причинно-следствената верига, като пренася анализа върху последната брънка от нея, а не върху събитието, на което в действителност се дължи проблемът (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност ми се струва трудно оспоримо, че при ежедневното осъществяване на дейността си въздушните превозвачи редовно получават решения на службите за управление на въздушното движение. Разпределянето на слотове, ограниченията на капацитета, корекциите, свързани с въздушното движение, както и решенията, засягащи реда и ритъма на заминаванията и пристиганията, спадат към текущото функциониране на въздушния транспорт и се вписват в обикновената оперативна рамка, в която авиационните компании упражняват дейността си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Поради това самият факт, че такова решение изхожда от външен за превозвача орган, не може да бъде достатъчно, за да се установи, че то не е присъщо за нормалното упражняване на неговата дейност. Тази констатация налага внимателно да се прави разлика между външния институционален характер на дадено решение за управление на въздушния трафик, от една страна, и от друга страна, въпроса дали положението, в отговор на което е взето това решение, по своето естество или произход не е свързано с нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Да се приравни едното на другото, би означавало прилагането на първото условие да се постави в зависимост само от констатацията, че трето лице се е намесило в конкретната организация на полета. Такъв подход обаче рискува да измести анализа, като ориентира неговия предмет към непосредствения автор на решението, а не към действителното естество на твърдяното положение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това такъв подход се оказва белязан от известен формализъм, доколкото той отдава решаващо значение на самото съществуване на решение, взето от службите за управление на въздушното движение, макар в действителност такова решение да представлява само административна или оперативна мярка, взета в отговор на дадено положение. Случаите, които може да доведат до такова решение обаче, може да бъдат изключително разнообразни и да нямат непременно извънреден характер. Следователно прочит, основан на самото наличие на това решение, не изглежда годен да отчете разнообразието на причините, на които то може да се основава (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). Такова тълкуване изглежда още по-спорно, като се има предвид, че макар Общият съд действително да отчита хипотезата, при която самият въздушен превозвач е допринесъл за вземането на решение за управление на въздушния трафик, той прави това само като изключение от квалификацията на „събитие с външен произход“, без да поставя под въпрос извършеното преди това изместване на анализа към самото решение, а не толкова към фактическото положение, което е причина за него (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено самият превозвач не решава дали да бъде взета такава мярка. Така или иначе в рамките на оперативното функциониране на мрежата той може да повлияе поне непряко на условията, при които се взема такова решение, по-специално чрез своевременно предоставяне на точна информация относно състоянието на подготовка на полета. По същия начин не може да се изключи възможността първоначален проблем, за който е отговорен превозвачът, като закъснение, присъщо за неговото опериране, да е допринесъл за налагане на последваща оперативна или ограничителна мярка на съответния полет. В такъв случай самият факт, че дадено решение в крайна сметка е взето от външен орган, не би било достатъчно, за да изключи въпросния проблем от сферата на дейност на превозвача.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно на впечатлението, което създава част от националната съдебна практика, на която страните в главното производство впрочем се позовават в писмените си становища, според мен съображение 15 от Регламент № 261/2004 не може да се изтъкне успешно в подкрепа на даденото от Общия съд тълкуване. Наистина в това съображение изрично се посочват решенията за управление на въздушния трафик. Не изглежда възможно обаче от него да се направи извод, че такова решение само по себе си и като се изключи основанието за него, би трябвало да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“. На първо място, дадено съображение не може да се тълкува в смисъл, че води до неутрализиране на поставените от самата нормативна разпоредба условия. В член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 обаче все още се съдържа изискването отмяната или голямото закъснение да е причинена/о от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Следователно тази формулировка все още изисква преценка на естеството на твърдяното положение, на неговия произход и на конкретното му отражение върху съответния полет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, не изглежда в съображение 15 от Регламент № 261/2004 да е установено общо правило, че всяко решение за управление на въздушния трафик само по себе си би представлявало извънредно обстоятелство. Във връзка с това следва да се отбележи, че Общият съд също не приема недвусмислено такъв автоматизъм. Обратно той описва конкретно положение, а именно това, при което решение във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или до отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки. Като далеч не закрепва абстрактна и автоматична квалификация, тази формулировка, обратно, подсказва преценка с оглед на контекста, свързана с особените обстоятелства в конкретния случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, да се тълкува съображение 15 от Регламент № 261/2004 в смисъл, който би подкрепил подхода, приет от Общия съд, би означавало решението за управление на въздушния трафик да се раздели от фактическото положение, което е в основата му. Такова решение обаче често е само оперативната реакция на действително положение, което според случая може да спада към наистина извънредно събитие или, обратно, към по-обикновени ограничения, свързани с обичайното функциониране на въздушния трафик. Точно защото една и съща категория решения може да бъдат взети в резултат на много различни причини, е трудно да се допусне, че това решение може като такова и независимо от мотива за него, систематично да се счита за извънредно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, оказва се, че разширително тълкуване на съображение 15 от Регламент № 261/2004 трудно може да се съчетае с целта на този регламент. При положение че с член 5, параграф 3 от посочения регламент се предвижда изключение от принципа на обезщетяване на пътниците, тълкуването на това изключение трябва да остане стриктно. Да се приеме, че самото съществуване на решение за управление на въздушния трафик по принцип е достатъчно, за да се създаде възможност за освобождаването, би създало опасност от чувствително разширяване на обхвата на това изключение, а оттам и намаляване на полезното действие на правото на обезщетение. Цел на Регламент № 261/2004 обаче е постигането на високо равнище на защита на пътниците на въздушния транспорт, което е в подкрепа на умерено и контекстуално тълкуване на съображение 15 от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това следва да се отбележи, че Съдът не е искал да придаде на посочените в съображение 14 от Регламент № 261/2004 примери самостоятелна или автоматично квалифицираща стойност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). Обратно, значението на тези примери е само указателно и те трябва да се разбират с оглед на изведените в съдебната практика общи критерии за прилагането на член 5, параграф 3 от този регламент. Същото би следвало да се отнася за съображение 15 от посочения регламент, което не трябва да се разглежда в смисъл, че освобождава от необходимостта за извършване на проверка на естеството или произхода на положението, довело до приемане на решението за управление на въздушния трафик (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). Такова уточнение се оказва още по-необходимо, тъй като понякога се изтъква по-широко тълкуване на посоченото съображение 15, конкретно в националната съдебна практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>) и част от доктрината, в подкрепа на по-автоматична квалификация на решенията за управление на въздушния трафик.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем това разбиране се подкрепя от практиката на самия Съд. Когато той е изправен пред проблем при изпълнение на полета, който в оперативен порядък се състои в приемането на външна за превозвача мярка, той преценява наличието на извънредни обстоятелства по-скоро с оглед на съответното фактическо положение, а не на самата мярка, която непосредствено произтича от него. Така в контекста на затварянето на въздушното пространство вследствие на изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл, Съдът анализира положението с оглед на разглежданото природно събитие и на последиците от него, а не на самата мярка за затваряне като такава (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). Този подход личи и в решение Moens, в което макар затварянето на пистата да следва от наложено на превозвача решение на летищните власти, Съдът разглежда наличието на гориво на пистата, външната за превозвача причина за това и факта, че поддържането на пистите не е негова отговорност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). От сходна гледна точка в решение Pešková и Peška този метод също се потвърждава, като в него квалификацията като извънредно обстоятелство е преценена с оглед на конкретното твърдяно събитие, а именно сблъсъка с птица, както и на произтичащите от това мерки за сигурност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). Струва ми се, че тази насока потвърждава, че дори когато външно решение засяга пряко изпълнението на полета, при анализа не може да не се вземе предвид действителната фактическа обстановка, довела до неговото приемане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че съображение 15 от Регламент № 261/2004 не може да се разбира в смисъл, че то освобождава от задължението за извършване на проверка на естеството или произхода на положението, довело до приемане на решението за управление на въздушния трафик. Ето защо разглеждано във връзка с член 5, параграф 3 от този регламент, то по-скоро приканва да се направи конкретна и подробна преценка, а не абстрактна квалификация на всяко решение за управление на въздушния трафик. От изложеното в по-широк смисъл следва, че самото наличие на решение за управление на въздушния трафик все още не позволява да се заключи, че съответното събитие не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Такова решение може в зависимост от обстоятелствата да бъде само оперативната последица от фактическо положение, което спада към действително извънредно обстоятелство или, обратно, към по-обикновени ограничения, свързани с обичайното функциониране на въздушния трафик. Поради това следва да се преценява дали е изпълнено първото от двете кумулативни условия като се отчита това основно положение, с неговото естество и произход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това се оказва, че тълкуване, при което се отдава решаващо значение на наличието на решение за управление на въздушния трафик, се съчетава трудно със структурата на тежестта на доказване, произтичаща от член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Всъщност въздушният превозвач следва да докаже не само, че са налице „извънредни обстоятелства“, но също и факта, че последиците от тях не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). Приетият от Общия съд подход би довел до значително смекчаване на тази доказателствена тежест, тъй като наличието на решение за управление на въздушния трафик, съчетано с липсата на принос на превозвача за приемането на това решение, на практика по-скоро би било достатъчно. Следователно би имало опасност доказването по същество на извънредното събитие да бъде заменено от посочването на формално по същността си доказателство, а именно наличието на външна мярка, засягаща изпълнението на полета (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това първо затруднение подтиква да се постави на по-широка основа въпросът за начина, по който преразглежданото съдебно решение свързва двете изведени в практиката на Съда кумулативни условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно опасността от смесване на двете кумулативни условия, изведени в практиката на Съда </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият аспект на преразглежданото съдебно решение изисква особено внимателно разглеждане, тъй като той зависи от връзката между двете кумулативни условия, които са необходими, за да са налице „извънредни обстоятелства“, а именно, липсата на присъща връзка с нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, от една страна, и липсата на ефективен контрол върху твърдяното събитие, от друга страна. Тези две условия, така както следват от практиката на Съда, съответстват на различна логика и всяко от тях изпълнява собствена функция в структурата на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Поради това ми се струва от основно значение да се следи те да останат ясно разделени при тяхното прилагане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Налице е сериозно съмнение дали във възприетите от Общия съд разсъждения се запазва достатъчно ясно самостоятелността на тези две условия. Всъщност преразглежданото съдебно решение, изглежда, отдава решаващо значение на факта, че дадено решение за управление на въздушния трафик произхожда от външна за въздушния превозвач служба и му е наложено. Безспорно такова съображение е относимо с оглед на второто условие, свързано с липсата на ефективен контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>). Само по себе си обаче то не може да бъде достатъчно, за да се докаже, че спорното събитие не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на превозвача. Обстоятелството, че дадено събитие е извън контрола на въздушен превозвач, все още не означава, че поради своето естество или произход това събитие излиза извън нормалната рамка, в която се упражнява неговата дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това се оказва, че като така набляга на външния произход на решението за управление на въздушния трафик, Общият съд по-скоро поставя първото условие поне отчасти в зависимост от второто. Такова тълкуване се оказва проблематично. Всъщност макар намесата на трето лице или на външен орган на практика да е достатъчна, за да се счита, че твърдяното събитие не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на превозвача, първото условие би загубило значителна част от самостоятелното си значение. Все пак функцията на това условие е точно да се избегне възможността всяко неконтролируемо събитие автоматично да бъде признато за извънредно обстоятелство, макар то да би могло да спада към обикновените ограничения, на които са изложени системно превозвачите при изпълнение на въздушния превоз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При такова развитие има опасност да се отслаби значително структурата на въведената от съдебната практика проверка. Всъщност множество външни за превозвача събития може да спадат към обикновените ограничения, с които той трябва да се справя при ежедневното изпълнение на въздушния трафик. Фактът, че те са наложени отвън, не означава непременно, че по естеството и произхода си те са непривични за нормалната рамка, в която се упражнява дейността на превозвача. Ето защо се оказва необходимо да се запази ясно разделение между тези два критерия: първото условие изисква преценка на естеството или произхода на твърдяното положение, докато второто се отнася до въпроса дали това положение излиза извън ефективния контрол на въздушния превозвач (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това струва ми се, че приетият от Общия съд метод по-скоро смесва различните етапи на проверката, изисквана съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Идентифицирането на релевантното обстоятелство, преценката за неприсъщия характер на твърдяното събитие, въпросът дали то е било извън ефективния контрол на превозвача, както и на следващ етап проверката на необходимите мерки, при този подход изглеждат недостатъчно разграничени. Изведената от Съда методология обаче почива именно на последователна и строга преценка на тези различни аспекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Само при това разграничение може да се запази стриктния характер на тълкуването на понятието „извънредни обстоятелства“, което е изключение от принципа на обезщетяване на пътниците. Ако тези две условия се смесят, би имало опасност от значително разширяване на обхвата на освобождаването, от което може да се ползва превозвачът, в ущърб на съгласуваността на методологията, изведена от Съда, и като цяло на равновесието на въведения с Регламент № 261/2004 режим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така установеното смесване се проявява особено ясно чрез мястото, което Общият съд признава на причината, поради която е прието решението за управление на въздушния трафик.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По недостатъчното отчитане на причината за приемане на решението за управление на въздушния трафик</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият аспект на преразглежданото съдебно решение налага внимателен анализ, тъй като е свързан с мястото, което Общият съд признава на причината за вземане на решението за управление на въздушния трафик. Изглежда, че в това отношение преразглежданото съдебно решение отдава обуславящо значение на самото решение, независимо от причината за приемането му. Този начин на разсъждение се оказва проблематичен, доколкото с него по-скоро се премахва аспект, който далеч не е допълнителен, а обратно, може да се окаже решаващ за преценката дали спорното положение е извънредно или не.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение такъв подход предизвиква сериозни резерви. Всъщност изглежда трудно да се приеме, че причината за вземане на решението за управление на въздушния трафик няма никакво значение при преценката дали разглежданото положение има извънреден характер. В зависимост от това дали дадено решение произтича от извънредно природно събитие, от сериозна опасност за сигурността, от метеорологични условия, несъвместими с изпълнението на съответния полет или, обратно, от по-обикновено ограничение, свързано с обичайното управление на въздушния трафик, преценката на естеството или на произхода на събитието може значително да варира. Именно това естество или този произход обаче позволява да се определи дали е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципното разглеждане на причината за приемане на решението за управление на въздушния трафик като лишена от решаващо значение би означавало за равностойни да се считат положения, които обаче нямат нито същата интензивност, нито същото значение с оглед на тази разпоредба. Решение, наложено поради изригване на вулкан, поради извънредно затваряне на въздушното пространство или поради особено тежки метеорологични условия не може да се приравнява, без друга проверка, на решение, дължащо се на по-обикновени ограничения за управление на трафика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>). При неотчитането в достатъчна степен на причината за приемането на решението има опасност анализът да се съсредоточи изключително върху външната форма на намесата за сметка на действителното естество на твърдяното събитие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това следва да се подчертае, че всички решения за управление на въздушния трафик не произтичат от положения с извънреден характер. Някои може да следват от обикновени ограничения на системата на въздушен транспорт, като задръствания на движението, рутинни корекции на капацитета или други обичайни оперативни ограничения. Други обаче може да се дължат на действително извънредни обстоятелства като екстремни метеорологични условия или особени рискове за сигурността. Ако се приеме, че причината за вземане на решението няма обуславящо значение, както по-скоро се счита в преразглежданото съдебно решение при прилагането на двете кумулативни условия, разграничението между тези различни хипотези вече не би могло да се извърши по задоволителен начин. Оказва се обаче, че именно това разграничение е абсолютно необходимо за прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такова недостатъчно отчитане на причината, изглежда, трудно се съчетава и с целта на Регламент № 261/2004. Всъщност Съдът многократно припомня, като се основава по-специално на съображение 1 от същия регламент, че целта му е гарантирането на високо равнище на защита на пътниците във въздушния транспорт (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). При положение че член 5, параграф 3 от посочения регламент представлява изключение от принципа на обезщетяване, тази разпоредба не може да се разбира като даваща възможност за прекалено лесно освобождаване на превозвача чрез самото действие на формално независещо от него решение, без конкретната причина за приемането на това решение да бъде доказана по същество. Такъв подход би довел до разширяване на обхвата на предвиденото в посочената разпоредба освобождаване и съответно до намаляване на обхвата на признатата на пътниците защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното по-горе следва, че преценката за извънредния характер на решение за управление на въздушния трафик не може да се извърши отделно от обстоятелствата, довели до неговото приемане. Причината за приемане на това решение е относим и дори необходим фактор при преценката, тъй като точно тя позволява да се определи дали съответното положение не е или е свързано с нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Поради това именно с оглед на тези обстоятелства, а не на самото съществуване на решението като акт, произхождащ от служба, външна за превозвача, следва да се преценява дали са изпълнени поставените от съдебната практика условия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая тези съображения налагат да се разгледа по-общото значение на даденото от Общият съд тълкуване в структурата на Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно значението на даденото тълкуване в общата структура на Регламент № 261/2004</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Повдигнатите с преразглежданото съдебно решение въпроси не може да се преценяват независимо от общата структура на Регламент № 261/2004. Член 5, параграф 3 от този регламент не е отделна разпоредба, а клаузата за освобождаване, с която се ограничава задължението за обезщетяване, предвидено в член 7 от посочения регламент. Следователно тълкуването на понятието „извънредни обстоятелства“ не остава без отражение върху структурата на цялата система, въведена със същия регламент. Това е аспект, за който следва да се държи сметка при анализа на преразглежданото съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се избегне опасността поради самото включване на въздушния транспорт в интензивна система на външна регулация, на въздушните превозвачи да бъде призната de facto възможност за освобождаване с по-широк обхват от този, следващ от характера на изключение на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Обстоятелството, че изпълнението на въздушния транспорт задължително се вписва в среда, силно координирана от външни органи, само по себе си не може да бъде основание за разширяване на категорията „извънредни обстоятелства“. Да се допусне обратното, би означавало на този сектор да се даде възможност да се ползва от особено облекчаване на свързаната с изключението тежест, въпреки че тази тежест трябва да остане стриктно регламентирана с оглед на преследваната с този регламент цел за защита. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем този извод се потвърждава и от систематична гледна точка. В правото на Съюза и в други сектори на превоза на пътници, по-специално в железопътния транспорт, в транспорта по море и по вътрешни водни пътища, също са познати механизми за защита и за обезщетяване наред с изключения, подлежащи на стриктно тълкуване. Поради това трудно би било да се обоснове, че самото включване на въздушния транспорт в тежка външна регулаторна уредба води от само себе си до разширяване на обхвата на изключението, предвидено в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това съображение придобива още по-голямо значение, тъй като задължението за обезщетяване е един от структуриращите елементи на въведената от законодателя на Съюза система на защита за пътниците във въздушния транспорт. От изложеното следва, че тълкуването на понятието „извънредни обстоятелства“ влияе пряко на практическия обхват на правото на обезщетение, а оттам и на общото равновесие на режима, въведен с Регламент № 261/2004. Тълкуване на член 5, параграф 3 от този регламент, водещо до прекалено широко признаване на характер на „извънредни обстоятелства“ на решения за управление на въздушния трафик, би могло да разшири чувствително обхвата на освобождаването, от което може да се ползва въздушният превозвач (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>), и така на този сектор да се предостави по-благоприятно третиране от приетото по същество в други режими за защита на пътниците, въведени от правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такова развитие има опасност да засегне търсеното от законодателя на Съюза равновесие между защитата на пътниците и допуснатите в полза на превозвача основания за освобождаване. Поради това затрудненията, изтъкнати в преразглежданото съдебно решение, не се свеждат до конкретен въпрос на правна квалификация. Те до голяма степен се отнасят до начина, по който при тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се запази цялостната съгласуваност на системата, въведена с този регламент. С оглед и на това изискване ще трябва да се прецени съвместимостта на приетия от Общия съд подход с правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междинно заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отвъд разнообразието на разглежданите въпроси, изложението по-горе показва две основни групи грешки при прилагане на правото. Макар Общият съд да не потвърждава, че всяко решение за управление на въздушния трафик автоматично представлява „извънредно обстоятелство“, нито изключва хипотезата за принос на превозвача за вземането на такова решение, това не променя факта, че преразглежданото съдебно решение е белязано от вътрешно напрежение, свързано с използваната методология. Всъщност, като изключва изрично възможността за автоматична квалификация, Общият съд същевременно частично възстановява нейната логика, като превръща самото решение за управление на въздушния трафик в правно релевантно обстоятелство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това първата грешка се дължи на идентифицирането на релевантното обстоятелство за целите на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, тъй като Общият съд по същество замества фактическата обстановка, довела до проблема, с решението за управление на въздушния трафик, което е само нейното непосредствено оперативно проявление. Втората грешка се дължи на прилагането на изведената от Съда методология за тълкуването на тази разпоредба, тъй като преразглежданото съдебно решение по-скоро смесва различните етапи на изискваната проверка и отслабва връзката между двете кумулативни условия относно извънредните обстоятелства. Освен това посочените две основни грешки са несъвместими с изведената от Съда методология, тъй като те водят до отреждане на недостатъчно място на причината за приемане на разглежданото решение и се отразяват на значението на възприетото тълкуване в общата структура на този регламент. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всички изложени дотук съображения следва, че преразглежданото съдебно решение не само показва няколко сериозни затруднения във връзка с начина, по който Общият съд разбира понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Оказва се, че подходът, възприет от Общия съд по отношение на множество тясно свързани аспекти, е несъвместим с изведената от Съда методология за прилагането на тази разпоредба. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно наличието на засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предлагане на критерии за преценка, приложими в рамките на настоящото преразглеждане </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като бяха откроени грешките при прилагане на правото, засягащи преразглежданото съдебно решение, следва да се провери дали тяхната степен на сериозност съответства на тази, която се изисква, за да се приеме, че е налице засягане на единството или на съгласуваността на правото на Съюза. Тази преценка представлява самостоятелен етап от анализа, различен от самото установяване на грешка при прилагане на правото. Всъщност в рамките на настоящото преразглеждане самата констатация на такава грешка не може да бъде достатъчна, за да обоснове намесата на Съда. Необходимо е също само по себе си тълкуването, дадено от Общия съд, поради своето значение да може да засегне, отвъд самия спор в главното производство, еднаквото прилагане на правото на Съюза или неговата съгласуваност като цяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това най-напред следва да се отбележи, че механизмът за преразглеждане, предвиден в член 256, параграф 3, трета алинея ДФЕС, е формулиран по отношение на целта си по много сходен начин с механизма за преразглеждане по член 256, параграф 2 ДФЕС. Като цяло тази близка формулировка отразява аналогичната функция на посочените два механизма в правораздавателната структура на Съюза, доколкото и двата имат за цел да дадат възможност на Съда да се намеси, когато това се окаже необходимо, за да се запази единството и съгласуваността на правото на Съюза. По-нататък следва да се припомни, че преразглеждането е извънреден механизъм, който няма за цел да се поправи всяка грешка при прилагане на правото, а само тези, чието съдържание може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това съдебната практика, развита в рамките на механизма по член 256, параграф 2 ДФЕС, запазва донякъде своята относимост за целите на тълкуването на настоящия механизъм за преразглеждане. Във връзка с това следва да се припомни, че макар разпоредбите относно механизмите за преразглеждане, предвидени в член 256, параграфи 2 и 3 ДФЕС, да не съдържат точни определения на понятията „единство“ и „съгласуваност“ на правото на Съюза, в резултат на тази съдебна практика по-скоро се дава предимство на преценка, основана на съвкупност от елементи, без да се налага прокарването на строго разграничение между тези две понятия. Тези елементи по-специално са свързани със сериозността и съдържанието на констатираните грешки при прилагане на правото, способността им да породят последици отвъд разглеждания спор, както и значимостта в правния ред на Съюза на разглежданите норма, принцип или метод.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това в рамките на механизма за преразглеждане, предвиден в член 256, параграф 2 ДФЕС, и във връзка с решения на Общия съд по жалби по съдебни дела във връзка с публичната служба на Съюза, Съдът установява по същество четири основни критерия за преценка дали е налице засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза: на първо място, решението на Общия съд може да бъде прецедент за бъдещи дела; на второ място, Общият съд се е отклонил от постоянна практика на Съда; на трето място, допуснатите от Общия съд грешки се отнасят до понятие, което не е единствено от областта на правото на публичната служба, а може да се прилага независимо от разглежданата материя и на четвърто място, нормите или принципите, които Общият съд не е спазил, заемат важно място в правния ред на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>). Ето защо тези критерии отново се възприемат и прилагат постоянно от генералните адвокати по много дела (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това тези критерии не може да се приложат изцяло механично към настоящото преразглеждане. Напротив, предвиденият в член 256, параграф 3, трета алинея ДФЕС механизъм за преразглеждане налага тези критерии да се адаптират към особеното му естество. Тази специфика се дължи, от една страна, на факта, че то се отнася за решения, постановени от Общия съд при осъществяване на прехвърлената му компетентност съгласно член 256, параграф 3, първа алинея ДФЕС във връзка с дела по преюдициални запитвания в рамките на процедурата по член 267 ДФЕС. От друга страна, тя се дължи на факта, че този механизъм се вписва в подновен правораздавателен контекст, белязан от прехвърлянето на Общия съд на няколко специфични области от правото на Съюза, а вече не на една-единствена специална категория съдебни спорове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>). Такива съдебни решения, за разлика от решенията, постановени в производство по обжалване, не се ограничават до страните по разглеждания спор, а разгръщат последиците си отвъд него що се отнася до тълкуването и прилагането на правото на Съюза от националните юрисдикции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в този аспект той се различава от механизма за преразглеждане по член 256, параграф 2 ДФЕС. Докато постановените от Общия съд решения по жалби се отнасят главно до осъществяването на контрол върху вече прието решение в рамките на съдебно производство между страни, по естеството си производството за преюдициално запитване има за цел да осигури еднаквото тълкуване на правото на Съюза във всички държави членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). Следователно грешка при прилагане на правото, засягаща решение на Общия съд по преюдициално запитване, по-лесно може да породи последици отвъд самия спор в главното производство и да повлияе върху бъдещата практика на националните юрисдикции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че в рамките на член 256, параграф 3, трета алинея ДФЕС при преценката за наличието на засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза трябва да се обърне особено внимание на факта дали решението на Общия съд може да окаже значително водещо влияние в прехвърлената сфера, дали се отклонява от постоянната практика на Съда или от закрепените в нея методи на тълкуване, дали се отнася до понятие, критерий или метод, които са структуриращи за прехвърлената област и дали засяга норма, принцип или нормативно равновесие, заемащи важно място в правния ред на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това следва да се уточни съдържанието на критерия за наличието на отклонение от постоянната практика на Съда или от закрепените в нея методи на тълкуване. Този критерий не трябва да се разбира в смисъл, че той обуславя във всички случаи констатацията за засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза от установяването на директно приложим прецедент, от който преразглежданото съдебно решение да се е отклонило. Всъщност, макар съществуването на значителна по обем съдебна практика в съответните сфери да представлява едно от съображенията, обосноваващи частичното прехвърляне на компетентността за произнасяне по преюдициални запитвания на Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>), не трябва да се изключва фактът, че в тези сфери се поставят някои нови въпроси или че по определен аспект няма практика на Съда, която може директно да съдържа насоки за Общия съд. В такъв случай е важно да се провери дали приетите от него съображения остават съвместими както със закрепените от Съда методи на тълкуване, така и с общата структура на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези критерии трябва да се преценяват изцяло. Те не са кумулативни, така че не е необходимо всеки от тях да бъде изпълнен, за да се установи, че е налице засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>). Тяхната функция е да изясняват направената от Съда преценка за сериозността и значението на установените в преразглежданото решение грешки при прилагане на правото. С оглед на тези критерии в изложението по-долу следва да се провери дали допуснатите в решението на Общия съд грешки при прилагане на правото представляват такова засягане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно прилагането на предложените критерии към настоящото преразглеждане </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението на Общия съд може да окаже значително водещо влияние в прехвърлената сфера </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият критерий е свързан с възможността решението на Общия съд да окаже значително водещо влияние в прехвърлената сфера. В случая този критерий е изпълнен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>). Всъщност преразглежданото съдебно решение не само дава отговор, тясно свързан със самите обстоятелства по спора в главното производство, но приема схема за анализ с общо приложение относно начина, по който следва да се разглеждат решенията за управление на въздушния трафик с оглед на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Поради това то надхвърля самото решаване на конкретния случай и може да служи като насока в прехвърлената сфера за начина, по който ще трябва да се извършва анализът, за да се установи дали даден проблем при полета има извънреден характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази възможност за оказване на водещо влияние зависи от самия предмет на даденото тълкуване. Преразглежданото съдебно решение се отнася не до страничен аспект на режима, въведен с Регламент № 261/2004, а до метода, който трябва да се приложи, за да се квалифицира с оглед на член 5, параграф 3 от този регламент категория положения, които може многократно да възникват при осъществяването на въздушния транспорт, а именно положения, при които изпълнението на полета е засегнато от решение за управление на въздушния трафик. Тъй като става въпрос за определяне дали такова решение, само по себе си и независимо от причината за вземането му, може да се разглежда като „извънредно обстоятелство“, преразглежданото съдебно решение може да предостави методологична отправна точка по потенциално голям брой следващи дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това водещо влияние изглежда подсилено поради самото естество на преюдициалното запитване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>). Даденото от Общия съд тълкуване съдържа насоки за прилагането на правото на Съюза от националните юрисдикции, които ще трябва да се произнасят по аналогични въпроси. Все пак при наличието на толкова често привеждан в действие критерий, като този за „извънредните обстоятелства“, приетият от съда на Съюза метод на анализ непременно има важно ръководно значение, още повече че в преразглежданото съдебно решение, изглежда, се закрепва принципна насока, която може да бъде възпроизведена в други спорове, спадащи към прехвърлената сфера.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия трябва да се приеме, че първият критерий е изпълнен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението на Общия съд се отклонява от постоянната практика на Съда или от закрепените в нея методи на тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият критерий е свързан с наличието на отклонение от постоянната практика на Съда или от закрепените в нея методи на тълкуване. В случая този критерий също е изпълнен. Както се установява от изложения по-горе анализ с оглед на конкретните обстоятелства по случая в преразглежданото съдебно решение не само има предизвикващо съмнения прилагане на практиката на Съда, но е предприета стъпка, която се отклонява от нея в няколко основни аспекта, които сега следва да се разгледат по-обстойно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В началото следва да се уточни, че Общият съд нито приема, че всяко решение за управление на въздушния трафик автоматично представлява „извънредно обстоятелство“, нито пренебрегва хипотезата за принос на превозвача за вземането на такова решение. Тези уточнения обаче не премахват методологичната грешка, която засяга преразглежданото съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, този подход се отклонява от метода, следван от Съда, тъй като вместо да се разгледа фактическото положение в основата на проблема, се взема предвид само решението за управление на въздушния трафик, което представлява само неговото оперативно проявление. Следователно грешката на Общия съд се дължи на това, че като изрично изключва възможността за автоматична квалификация, той същевременно частично възстановява логиката за такава квалификация, като превръща самото това решение, а не фактическото положение в основата му, в правно относимото обстоятелство за целите на прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>). Практиката на Съда във връзка с тази разпоредба обаче почива на идентифицирането на твърдяното събитие чрез неговото естество и неговия произход, за да се определи дали то не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и дали е извън ефективния му контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, преразглежданото съдебно решение по-скоро размива разликата между двете кумулативни условия относно „извънредните обстоятелства“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>). Като набляга основно на външния характер на решението за управление на въздушния трафик и на факта, че то се налага на превозвача, Общият съд влага в аспекти, спадащи главно към второто условие — това, свързано с липсата на ефективен контрол — съдържание, което засяга също и преценката на първото условие относно липсата на присъща връзка на събитието. Този подход се отклонява от методологията, изведена от Съда, за която е характерен последователен и строг анализ на двете различни условия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, преразглежданото съдебно решение отрежда недостатъчно място на причината за приемането на решението за управление на въздушния трафик (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>). Макар Общият съд да не изключва напълно относимостта на обстоятелствата, свързани с това решение, при прилагането на двете кумулативни условия той по-скоро оставя на заден план естеството и произхода на съответното положение. Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, така както е тълкуван от Съда, обаче изисква точно да се проверят естеството и произходът на твърдяното събитие. Като фокусира анализа върху самото външно решение, преразглежданото съдебно решение по-скоро премахва разликата между положенията, които в зависимост от конкретната си причина може да спадат или към обикновените ограничения на въздушния транспорт, или към действително извънредни обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всичко изложено по-горе следва, че преразглежданото съдебно решение се отклонява не само по отделен пункт от практиката на Съда, а поставя под въпрос по множество съгласувани аспекти закрепения от него метод на анализ за прилагането на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Поради това следва да се приеме, че и вторият критерий е изпълнен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението на Общия съд се отнася до понятие, критерий или метод със структуриращ характер за прехвърлената сфера </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият критерий е свързан със структуриращия характер на разглежданото понятие, критерий или метод за прехвърлената сфера. В случая този критерий също е изпълнен. Преразглежданото съдебно решение не се отнася до странично понятие, нито до допълнителен аспект на режима, въведен с Регламент № 261/2004, а до самото определяне на условията, при които въздушен превозвач може да се освободи от задължението за обезщетяване, като се позове на наличието на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приложимият за това понятие метод на анализ има очевиден структуриращ характер. Той предварително обуславя всички съображения, които трябва да следват юрисдикциите, които са призвани да прилагат посочения регламент, за да идентифицират релевантното събитие, да направят разлика между обичайни и извънредни положения, да направят връзка между двете кумулативни условия относно „извънредните обстоятелства“ и евентуално да преценят значението на външните решения, които засягат изпълнението на полета. Поради това разглежданият въпрос не се отнася до второстепенен елемент на въведения с Регламент № 261/2004 режим, а до самата уредба на прилагането му от съдилищата при съдебни спорове, който може да са чести.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това структуриращо измерение се оказва още по-ясно, тъй като разграничението между обикновените ограничения на въздушния транспорт и наистина извънредните обстоятелства е от основно значение за прилагането на предвидения от Регламента режим. Съдебно решение, с което макар и имплицитно се променя начинът, по който се извършва това разграничение, непременно засяга структуриращ аспект на съответната сфера.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно трябва да се приеме, че и третият критерий е изпълнен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението на Общия съд засяга норма, принцип или нормативно равновесие, което заема важно място в правния ред на Съюза </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвъртият критерий е свързан с важното място, което заемат в правния ред на Съюза нормата, принципът или нормативното равновесие, засегнат(а)/засегнато от преразглежданото съдебно решение. Този критерий също е изпълнен в конкретния случай. Всъщност разглежданото тълкуване се отнася до член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, разпоредба, която определя условията, при които въздушният превозвач може да бъде освободен от задължението за обезщетяване по член 7 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разпоредба заема централно място в структурата на Регламент № 261/2004. Съгласно практиката на Съда с този регламент в полза на пътниците се въвежда право на фиксирано стандартизирано обезщетение при отмяна или голямо закъснение на полет при пристигане, като член 5, параграф 3 от посочения регламент е само дерогация от този принцип, подлежаща на стриктно тълкуване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>). Тази практика не урежда само вторичен аспект на въведения с тази разпоредба режим, но определя самата граница на задължението за обезщетение, а оттам и разделителната линия между признатата на пътниците защита и основанията за освобождаване, допуснати в полза на превозвача. Поради това тълкуването на член 5, параграф 3 от същия регламент влияе пряко върху търсеното от законодателя на Съюза нормативно равновесие между високото равнище на защита на пътниците във въздушния транспорт и отчитането на наистина извънредни обстоятелства, които може да обосноват освобождаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това преразглежданото съдебно решение не засяга само конкретна разпоредба, а чрез нейното тълкуване се отнася до методически принципи, които сами по себе си заемат важно място в правния ред на Съюза. Тук по-специално става въпрос за стриктното тълкуване на дерогациите от даден режим на защита, правилното идентифициране на правно релевантното събитие, както и спазването на изведения от Съда метод на анализ за прилагането на самостоятелно понятие от правото на Съюза. Поради това отражението на преразглежданото съдебно решение не се измерва само с оглед на приложения текст, но и на методологическото и нормативното равновесие, което то може да засегне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това заключение се налага в още по-голяма степен, тъй като понятието „извънредни обстоятелства“ е в центъра на множество съдебни спорове, които може да възникнат в значителен брой конкретни положения. Следователно отклонение от неговото тълкуване, особено когато то води до разширяване, чрез формален по същността си подход, на обхвата на освобождаването, от което може да се ползва превозвачът, може да доведе до сериозни последици за бъдещото прилагане на Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че и четвъртият критерий трябва да се счита за изпълнен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междинно заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От прилагането на изложените по-горе критерии следва, че грешките при прилагане на правото, които засягат преразглежданото съдебно решение, в случая имат необходимата степен на сериозност, за да представляват засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза. Решението на Общия съд оказва значително водещо влияние в прехвърлената сфера, отклонява се от практиката на Съда и от закрепените в нея методи на тълкуване, отнася се до метод със структуриращ характер за съответната сфера и засяга нормативно равновесие, заемащо централно място в структурата на Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение следва да се приеме, че условията, които се изискват, за да се обоснове намесата на Съда в рамките на настоящото преразглеждане, са изпълнени. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Д.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно последиците, които следва да се извлекат от настоящото преразглеждане </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид това, че трябва да се приеме, че преразглежданото съдебно решение би могло да засегне единството и съгласуваността на правото на Съюза, следва да се вземат предвид произтичащите от това последици. Съгласно член 62б, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз отговорите, дадени от Съда на въпросите, подлежащи на преразглеждане, заместват тези на Общия съд, без да е предвидено връщане на делото пред него в рамките на механизма по член 256, параграф 3 ДФЕС. Поради това на Съда трябва да се предложат отговорите на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, които следва да заместят тези на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отговорите, които следва да заместят тези на Общия съд </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия и втория преюдициален въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се определи отговорът, който трябва да се даде на първия и втория преюдициален въпрос, които по същество са предмет на настоящото преразглеждане. Тези въпроси изискват общ отговор. Те се отнасят по същество до това дали решение за управление на въздушния трафик може, само по себе си и независимо от причината за приемането му, да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Както се установява от изложения по-горе анализ, на този въпрос не може да се отговори, без да се вземе предвид фактическото положение в основата на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това следва да се припомни, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 изисква отмяната или голямото закъснение да е причинена/причинено от „извънредни обстоятелства“. Тази формулировка налага да се идентифицира събитието или конкретното положение в основата на проблема, а не анализът да се ограничава до самата административна или оперативна мярка, с която този проблем се проявява при изпълнението на полета. Решението за управление на въздушния трафик най-често представлява оперативната последица от дадено положение. Следователно самият му външен по отношение на превозвача характер не би могъл да е достатъчен, за да се докаже, че то само по себе си спада към понятието „извънредни обстоятелства“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното следва, че такова решение може да се вземе предвид с оглед на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, само при условие че се разгледа причината, довела до неговото приемане и по-общо естеството и произходът на положението в основата му. Всъщност с оглед на това положение следва да се прецени дали твърдяното събитие не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и дали е извън ефективния му контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че решение за управление на въздушния трафик само по себе си и независимо от причината за приемането му не може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба. Такова решение може да се вземе предвид за целите на прилагането на посочената разпоредба, само доколкото то е оперативното проявление на положение, за което запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на неговото естество и произход, дали не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и дали е извън ефективния му контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия и четвъртия въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, е важно да се определи отговорът, който следва да се даде на третия и четвъртия преюдициален въпрос. Те се отнасят по същество до това дали решение за управление на въздушния трафик, което е засегнало предходен полет, може да се вземе предвид по отношение на следващ полет, извършван от същия въздушен превозвач със същото въздухоплавателно средство, и при утвърдителен отговор, при какви условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това следва да се припомни, че Съдът е постановил, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение, въздушният превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство. Така от практиката на Съда следва, че дадено „извънредно обстоятелство“ не трябва непременно да е засегнало пряко спорния полет, стига то да продължава да поражда последиците си в рамките на използването на същото въздухоплавателно средство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това Общият съд по принцип правилно се е позовал на тази съдебна практика. Отговорът, който следва да се даде на третия и четвъртия въпрос обаче трябва да се уточни с оглед на отговора на първия и втория въпрос. Всъщност решение за управление на въздушния трафик, което е засегнало предходен полет, не може да се вземе предвид за следващ полет само поради факта, че се отнася за предходен полет от същата ротация, извършена със същото въздухоплавателно средство. Необходимо е и преди това същото решение да е оперативното проявление на положение, за което с оглед на естеството и произхода му е установено, че спада към „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това наличието на пряка причинно-следствена връзка между това положение и голямото закъснение или отмяната на следващия полет не може да се презумира. Запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства дали първоначалният проблем действително е продължил да поражда последиците си по отношение на съответния полет. За тази цел следва да се вземе предвид по-специално начинът на използване на съответното въздухоплавателно средство, конкретната последователност на ротациите, периодът от време между разглежданите полети, както и въпросът дали въздушният превозвач при обстоятелствата в конкретния случай е имал достатъчна свобода на действие, за да ограничи ефекта от първоначалния проблем чрез необходимите мерки, които е можело да се изискват от него (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че въздушен превозвач може да се позове по отношение на следващ полет на решение за управление на въздушния трафик, което е засегнало предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство, при условие че това решение е оперативното проявление на положение, което с оглед на естеството и произхода си попада в категорията „извънредни обстоятелства“ и между това положение и голямото закъснение или отмяната на следващия полет е налице пряка причинно-следствена връзка, което запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид всички изложени дотук съображения следва да се предложи на Съда да приеме, че решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 януари 2026 г., D (Решение за управление на въздушния трафик) (T‑134/25, EU:T:2026:35), засяга единството и съгласуваността на правото на Съюза и да замести отговорите, дадени от Общия съд, със следните отговори:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-166" title="page-36">
      „Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-167" title="page-36">
      трябва да се тълкува в смисъл, че:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">решение за управление на въздушния трафик само по себе си и независимо от причината за приемането му не може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба. Такова решение може да се вземе предвид за целите на прилагането на посочената разпоредба, само доколкото то е оперативното проявление на положение, за което запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на неговото естество и произход дали не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и дали е извън ефективния му контрол,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">въздушен превозвач може да се позове по отношение на следващ полет на решение за управление на въздушния трафик, което е засегнало предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство, при условие че това решение е оперативното проявление на положение, което с оглед на естеството и произхода си попада в категорията „извънредни обстоятелства“ и между това положение и голямото закъснение или отмяната на следващия полет е налице пряка причинно-следствена връзка, което националната юрисдикция следва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство и всички релевантни обстоятелства“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Точка 41 и точка 1 от диспозитива на преразглежданото съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Точки 17—25 от преразглежданото съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Точки 28 и 29 от преразглежданото съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Точки 33—36 от преразглежданото съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Точка 40 от преразглежданото съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Точки 42—45 от преразглежданото решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз (ОВ L, 2024/2019) предвижда частично прехвърляне на компетентност за произнасянето по преюдициални запитвания от Съда на Общия съд. Това прехвърляне се отнася до шест специфични сфери: общата система на данъка върху добавената стойност, акцизите, Митническия кодекс, тарифното класиране на стоките, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда, закъснение или отмяна на транспортни услуги, както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. точка 35 и сл. от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. точка 72 и сл. от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. точка 102 и сл. от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, наричано по-нататък „решение Wallentin-Hermann“, EU:C:2008:771, т. 17—23).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23); от 23 март 2021 г., Airhelp (C‑28/20, наричано по-нататък „решение Airhelp“, EU:C:2021:226, т. 23 и 24), и от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя) (C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 27).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23—26); от 4 април 2019 г., Germanwings (C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 22), и от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя) (C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 31 и 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. решения от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 23 и 24), и от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 29—34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. решения Airhelp (т. 31, 39—41) и от 7 юли 2022 г., SATA International — Azores Airlines (Срив на системата за зареждане с гориво) (C‑308/21, EU:C:2022:533, т. 25)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решение Wallentin-Hermann (т. 39—41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 38—44).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23) и Airhelp (т. 23, 24 и 31—45).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. в този смисъл Schmid, R. — In: BeckOK Fluggastrechte-VO, 38. ed., чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004, т. 176, където се приема, че квалификацията на мерки, взети от службата за контрол на въздушното движение, като „извънредни обстоятелства“ винаги трябва да се преценява във всеки отделен случай. Според този автор съображения 14 и 15 имат само указателна стойност, така че сезираната юрисдикция трябва да може да се запознае и да извърши преценка на конкретните мотиви, довели до вземане на решението за управление на въздушния трафик. Поради това разнообразието на причините, които може да обосноват такива мерки, изключва всякакъв общ отговор на въпроса дали те са „извънредни обстоятелства“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23—26), и от 26 юни 2019 г., Moens (C‑159/18, EU:C:2019:535, т. 17—20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Във връзка с това вж. заключение на генерален адвокат Pikamäe по дело Airhelp (C‑28/20, EU:C:2021:203, т. 140).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. също така като пример Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти № 261/2004 и 2027/97, приет окончателно от Съвета на 13 юли 2026 г. (PE-CONS 39/1/26 REV 1). Този регламент въвежда в член 2, буква с) от Регламент № 261/2004 изрично определение на понятието „извънредни обстоятелства“, което възпроизвежда двата кумулативни критерия, установени в постоянната практика на Съда. Той предвижда освен това неизчерпателен списък на такива обстоятелства, който по отношение на управлението на въздушното движение предвижда ограниченията, свързани с това управление, при условие че събитието е резултат от решение, което е извън ефективни контрол на опериращия въздушен превозвач [точка 3, буква г) от приложение I]. Следва да се отбележи, че в първоначалното предложение на Комисията [COM(2013) 130 final], ограниченията, свързани с управлението на въздушното движение, се съдържат в списъка на обстоятелствата, които се считат за извънредни, без тази категория сама по себе си да е придружена в приложението от такова специфично условие. В този смисъл посочената промяна в текста потвърждава, че самото съществуване на решение във връзка с управлението на въздушното движение не е достатъчно, за да се приеме, че е налице „извънредно обстоятелство“ и че е необходимо да се прецени конкретно дали са налице необходимите условия за тази цел. Този регламент не е приложим ratione temporis към спора в главното производство.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. в този смисъл Bischof, C. Slot Postponements as Extraordinary Circumstances of EU261. — Air and Space Law, 2023, vol. 48, No. 1, р. 85.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. решение Airhelp (т. 23, 24 и 31—45).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23) и Airhelp (т. 36—41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 26 юни 2019 г., Moens (C‑159/18, EU:C:2019:535, т. 18—20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA (C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 76), и от 17 април 2018 г., Krüsemann и др. (C‑195/17, C‑197/17—C‑203/17, C‑226/17, C‑228/17, C‑254/17, C‑274/17, C‑275/17, C‑278/17—C‑286/17 и C‑290/17—C‑292/17, EU:C:2018:258, т. 34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23) и Airhelp (т. 23, 24 и 36—41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. решение от 17 април 2018 г., Krüsemann и др. (C‑195/17, C‑197/17—C‑203/17, C‑226/17, C‑228/17, C‑254/17, C‑274/17, C‑275/17, C‑278/17—C‑286/17 и C‑290/17—C‑292/17, EU:C:2018:258, т. 34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. в този смисъл Markova, P. Consumer Protection while Travelling — Enforcement of Air Passenger Rights during „Extraordinary Circumstances“ in Light of Regulation (EC) No 261/2004. — Journal of European Consumer and Market Law, 2019, vol. 8, No. 3, р. 115; Pantazi, T „I Know that I Know Nothing”: Extraordinary Circumstances in Air Passenger Rights Regulation. — European Review of Private Law, 2020, vol. 28, No. 5, р. 1096 sq.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. например решение на Court of Appeal (England and Wales) (Апелативен съд Англия и Уелс), 6 февруари 2019 г., Blanche с/у easyJet Airline Company Ltd [2019] EWCA Civ 69, в което е направено тълкуване на съображение 15 от Регламент № 261/2004 в полза на квалификацията на решение за управление на въздушния трафик като „извънредно обстоятелство“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 29—34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Решение от 26 юни 2019 г., Moens (C‑159/18, EU:C:2019:535, т. 17—20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 23 и 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Blankenburg, D. 10 Jahre Art. 5 Abs. 3 VO (EG) Nr. 261/2004 — bisherige und aktuelle Probleme im Rahmen der außergewöhnlichen Umstände. — ReiseRecht aktuell, 2015, р. 175, посочва, че с оглед на тежестта на излагане на фактите, въздушният превозвач следва да посочи точно кои извънредни обстоятелства са настъпили конкретно. Във връзка с това простото препращане към указание или решение на службите за контрол на въздушното движение не може да е достатъчно.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 39—41) и от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23), Airhelp (т. 23 и 24) и от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя) (C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 27 и 28).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. решение Airhelp (т. 31—45).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. решение Airhelp (т. 23, 24 и 36—41).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 22, 23 и 40), от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 54), и Airhelp (т. 23 и 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. решения от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 29—34), и от 4 май 2017 г., Pešková и Peška (C‑315/15, EU:C:2017:342, т. 23 и 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Вж. решения от 4 октомври 2012 г., Finnair (C‑22/11, EU:C:2012:604, т. 23), и от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя) (C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 26 и 41). Вж. също и заключението ми по дело Verein für Konsumenteninformation (Комисиона, събирана от посредник) (C‑45/24, EU:C:2025:468, т. 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. решения Wallentin-Hermann (т. 23), Airhelp (т. 23, 24 и 36—41) и от 17 април 2018 г., Krüsemann и др. (C‑195/17, C‑197/17—C‑203/17, C‑226/17, C‑228/17, C‑254/17, C‑274/17, C‑275/17, C‑278/17—C‑286/17 и C‑290/17—C‑292/17, EU:C:2018:258, т. 34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж., що се отнася до железопътния транспорт Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 172, 2021 г., стр. 1), по-специално член 19, параграфи 1 и 10, както и, що се отнася до транспорта по море и по вътрешни водни пътища, Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 2010 г., стр. 1), по-специално член 19 и член 20, параграф 4 от него.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Delpech, X. Retard de vol: une décision relative à la gestion du trafic aérien est susceptible de constituer une „circonstance extraordinaire“. — Dalloz actualité, 10.2.2026, правилно отбелязва, че преразглежданото съдебно решение е благоприятно за въздушния превозвач.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. решения от 17 декември 2009 г., Преразглеждане M/EMEA (C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 62—65), от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 50—53), и от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 84—90).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Вж. становище на генерален адвокат Mengozzi по дело Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (C‑334/12 RX‑II, EU:C:2012:733, т. 69—76), становище на генерален адвокат Kokott по дело Преразглеждане Комисия/Strack (C‑579/12 RX‑II, EU:C:2013:573, т. 58), становище на генерален адвокат Wathelet по дело Преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:593, т. 54), и заключение на генерален адвокат Sharpston по дела Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2019:977, т. 144).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. точка 22 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Вж. в този смисъл становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г. (EU:C:2014:2454, т. 176) и решения от 6 март 2018 г., Achmea (C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 37), от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi (C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 27), и от 15 октомври 2024 г., KUBERA (C‑144/23, EU:C:2024:881, т. 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. съображение 6 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз (ОВ L, 2024/2019).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Вж. относно механизма за преразглеждане по член 256, параграф 2 ДФЕС решения от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ (C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 50—54), от 19 септември 2013 г., Преразглеждане Комисия/Strack (C‑579/12 RX‑II, EU:C:2013:570, т. 58), и от 10 септември 2015 г., Преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:588, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Heger, A. Fluggastrechte: Entbindung von Ausgleichszahlungspflicht aufgrund Zuweisung verspäteter Zeitnische. — Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht, 2026., р. 306; Delpech, X. Retard de vol: une décision relative à la gestion du trafic aérien est susceptible de constituer une „circonstance extraordinaire“. — Dalloz actualité, 10.2.2026. Според авторите преразглежданото решение има значително практическо значение за наложените поради метеорологични условия мерки за регулиране на потоците въздушно движение. Те подчертават, че с него се уточнява в по-голяма степен понятието „извънредни обстоятелства“ и се дава отговор на отдавна оспорван в съдебната практика и в доктрината правен въпрос.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. точки 76 и 77 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж. точки 35—37 и точки 69—71 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. точки 38—49 и точки 69—71 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Вж. точки 49—55 и точки 69—71 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Във връзка с това вж. Bobek, M. Preliminary Rulings before the General Court: What Judicial Architecture for the European Union? — Common Market Law Review, vol. 60, No. 6, 2023., р. 1540. Обратно на хипотезата, за която авторът преценява, че е възможно да бъде поставена за разглеждане пред юрисдикциите на Съюза, по настоящото дело не се налага само да се установи дали дадено положение, като метеорологични условия или технически неизправности, трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Настоящото преразглеждане се отнася по-скоро до правилното прилагане на метода, който именно позволява извършването на такава квалификация. Поради това то повдига принципен въпрос, който Съдът трябва да разгледа.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Вж. точки 57—62 и точки 69—71 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Вж. относно правото на пътниците на фиксирано и стандартизирано обезщетение при отмяна на полет или при голямо закъснение при пристигане, както и относно стриктното тълкуване на дерогацията, предвидена в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, решения Wallentin-Hermann (т. 23), от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 51, 52 и 61), от 23 октомври 2012 г., Nelson и др. (C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 38—40), от 29 юли 2019 г., Rusu (C‑354/18, EU:C:2019:637, т. 28), от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses (C‑74/19, EU:C:2020:460, т. 37), Airhelp (т. 23 и 24), и от 13 юни 2024 г., D. (Конструктивен дефект на двигателя) (C‑411/23, EU:C:2024:498, т. 25 и 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Вж. решения от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses (C‑74/19, EU:C:2020:460, т. 51—58), и от 22 април 2021 г., Austrian Airlines (C‑826/19, EU:C:2021:318, т. 51—57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Вж. решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses (C‑74/19, EU:C:2020:460, т. 51—55).</p>
</body>
</html>
