(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как в плана ще бъдат отразени общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията оценява дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 25 октомври 2024 г. Румъния представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията. Крайният срок за представяне беше удължен, както бе договорено с Комисията, с оглед на причините, посочени от Румъния.

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията изпрати на Румъния, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 25 октомври (6). Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Румъния, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 5,2 % през периода на корекция (2025—2031 г.) и 5,5 % през периода 2025—2028 г.

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Румъния на 21 юни 2024 г.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 между юли и октомври 2024 г. Румъния и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху предвидения от Румъния план за нетните разходи и залегналите в него допускания, както и върху предвидения набор от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на искането на Румъния за удължаване на периода на корекция. Дискусиите бяха съсредоточени върху данъчната реформа, реформата на данъчната администрация, реформата на данъчния режим за микропредприятията и прегледите на разходите. В тях също така беше разгледано и предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

През октомври 2024 г., в съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно информацията, предоставена от Румъния в нейния план, страната започна процес на консултация с гражданското общество и социалните партньори. Според информацията, предоставена от Румъния в нейния план, на 16 октомври 2024 г. планът е бил подложен на обществено обсъждане с представители на деловите среди и гражданското общество.

(9)

Румъния понастоящем е обект на процедура при прекомерен дефицит (7). На 3 април 2020 г. Съветът, по препоръка на Комисията, прие Решение (ЕС) 2020/509 съгласно член 126, параграф 6 от ДФЕС относно наличието на прекомерен дефицит в Румъния поради планирано неспазване на критерия за дефицита по ДФЕС и издаде препоръка съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит най-късно до 2022 г. С оглед на сериозното свиване на стопанската дейност, свързано с пандемията от COVID-19, на 18 юни 2021 г. Съветът прие преразгледана препоръка до Румъния съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, като удължи срока за коригиране до 2024 г. На 24 ноември 2021 г. Комисията стигна до заключението, че Румъния е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г. съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС и счете, че към онзи момент не са необходими допълнителни стъпки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. През 2023 г. обаче нито един от подкомпонентите на препоръката на Съвета, отправена към Румъния през 2021 г., категорично не бяха изпълнени. Номиналният дефицит беше значително по-голям (6,5 % от БВП спрямо 4,4 % от БВП съгласно препоръката на Съвета), структурното усилие беше много по-слабо от препоръчаното, а растежът на нетните разходи — много по-силен от препоръчания.

(10)

Поради това на 26 юли 2024 г. Съветът констатира, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г. (8) Настоящата препоръка съвпада с преразгледаната препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит в Румъния (9). Едновременното приемане на тези препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.

(11)

На 19 юни 2024 г. Комисията стигна до заключението, че в Румъния са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално Румъния е изправена пред уязвимости, свързани с външните сметки, главно по отношение на големи и нарастващи държавни дефицити, докато значителният натиск върху цените и разходите се е засилил, а политическите действия са слаби (10).

(12)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Румъния поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (11).

(13)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(14)

Стопанската дейност в Румъния е нараснала с 2,4 % през 2023 г. благодарение на вътрешното търсене. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква икономиката да нарасне с 1,4 % през 2024 г., като забавянето отразява по-слабото развитие на промишленото производство, жилищното строителство, информационните технологии и транспортните услуги. През 2025 г. реалният БВП се очаква да нарасне с 2,5 % благодарение на устойчивото частно потребление и ускоряването на частните инвестиции, като и двете ще бъдат подпомогнати от по-благоприятните финансови условия. През 2026 г. реалният БВП се очаква да нарасне с 2,9 %, тъй като финансираните от ЕС инвестиции в публична инфраструктура следва да осигурят силен стимул за растежа, докато програмата в рамките на МВУ навлиза в заключителния си етап. През прогнозния период (т.е. 2024—2026 г.) растежът на потенциалния БВП в Румъния се очаква да бъде средно 2,2 %, което ще се дължи на увеличаването на капитала и нарастването на общата факторна производителност. Равнището на безработица беше 5,6 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 5,5 % през 2024, 5,5 % през 2025 г. и 5,4 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 12,8 % през 2023 г. на 9,0 % през 2024 г. и през 2025 г. да достигне 5,9 %, а през 2026 г. — 5,3 %.

(15)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Румъния възлизаше на 6,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 8,0 % от БВП през 2024 г., 7,9 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена — 7,9 % през 2026 г. Прогнозата на Комисията не отразява проектобюджета на Румъния за 2025 г., който все още не е изготвен. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 48,9 % от БВП. Според прогнозата на Комисията съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 52,2 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да нарасне до 56,1 % от БВП в края на 2025 г. и до 59,7 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(16)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Румъния обхваща периода 2025—2028 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(17)

Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(18)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,8 % през годините 2025 – 2028. Освен това Румъния се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025—2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 4,4 %. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025—2031 г.), е по-малък от средния ръст на нетните разходи в референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г. (5,2 %). В плана се приема, че потенциалният растеж на реалния БВП ще намалява постепенно от 2,7 % през 2024 г. до 2,0 % през 2031 г. Освен това съгласно плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее от 7,2 % през 2024 г. до 5,0 % през 2025 г. и да продължи постепенно да се забавя до 4,4 % през 2031 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Румъния

(19)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият в него ангажимент за план за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг ще нарасне от 52,2 % от БВП през 2024 г. до 62,6 % от БВП през 2029 г., преди да намалее до 61,4 % през 2031 г. съгласно таблицата по-долу. След това се предвижда той непрекъснато да намалява до нива значително под 60 % от БВП през 10-те години след края на периода, обхванат от плана.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Румъния

Така според плана консолидираният равнището на държавния дълг ще бъде сведено под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Това е правдоподобно въз основа на допусканията в плана, тъй като се очаква дългът да бъде под 60 % от БВП до 2041 г. при всички детерминистични стрес тестове в анализа на Комисията на устойчивостта на обслужването на дълга. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще намалее от 7,9 % от БВП през 2024 г. на 2,5 % от БВП през 2031 г. — първата година, в която той ще бъде под 3 % от БВП. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(21)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е линеен, както се изисква в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това фискалната корекция през първите четири години от плана е пропорционална на общата корекция. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с клаузата за гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията за фискална корекция в края на периода, посочена в член 6, буква в), и с преходната разпоредба в член 36, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Румъния

(22)

Планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета).

(23)

Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, не се прилага за Румъния, тъй като е планирано дефицитът да бъде сведен под 3 % от БВП едва през последната година от периода на корекция.

(24)

Съгласно плана държавният дълг ще бъде между 60 % и 90 % от БВП между 2027 г. и 2031 г. Въпреки това, тъй като съгласно плана бюджетният дефицит ще спадне под 3 % от БВП през 2031 г., което би довело до отмяна на решението, с което се установява наличието на прекомерен дефицит през годината след края на периода на корекция, механизмът за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга не се прилага през обхванатия от плана период.

(25)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Румъния на 21 юни. По-специално в плана са използвани различни допускания за пет променливи, а именно за отправната точка (структурно първично салдо през 2024 г.), за растежа на потенциалния и на реалния БВП, за растежа на дефлатора на БВП, и в него се взема предвид допускане за поевтиняване на националната валута. По-долу е представена оценка на тези разлики в допусканията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

Оставащата разлика в допусканията не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-малък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото в референтната траектория. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с настоящата препоръка.

(26)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени главно чрез ограничаване на разходите. Съотношението на първичните публични разходи към БВП се предвижда да намалее от 40,6 % през 2024 г. до 34,6 % през 2031 г., т.е. с 6 процентни пункта за 7 години. Предвижда се всички категории разходи да намалеят като дял от БВП. Този ангажимент е подкрепен до известна степен от представените в плана реформи по отношение на разходите (преглед на разходите, пенсионни реформи, реформа на управлението на държавните предприятия), но за постигането на целите ще бъде необходимо стриктно изпълнение, както и допълнителни мерки спрямо тези, включени в плана. Конкретната специфика на мерките на политиката трябва да бъде потвърдена или коригирана и определена количествено в годишните бюджети.

(27)

В същото време съществуват рискове за изпълнението на заложената в плана индикативна фискална стратегия. По-голямата част от тези ангажименти ще трябва да бъдат изпълнени от новото правителство. Освен това на 20 ноември 2024 г. министърът на труда и социалната солидарност обяви увеличение с 12,1 % на стойността на референтната точка за пенсиите. Това обявено увеличение предполага много по-голямо повишение на пенсиите (около 1 % от БВП), отколкото изглежда е заложено в плана, и следователно номинално замразяване на пенсиите през 2025 г.

(28)

В плана Румъния се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години. Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се състои от няколко ангажимента от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ); някои ангажимента от ПВУ с допълнителни спецификации; както и някои нови реформи. Това включва следните мерки (вж. също приложение II):

(29)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславящи удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(30)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Румъния се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментът ще бъде наблюдаван през целия етап на изпълнение на плана. Съответно ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(31)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Румъния по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана не се предоставят количествени оценки за въздействието на реформите и инвестициите върху потенциалния растеж. Пенсионните реформи (обща система и специални пенсии) следва обаче да допринесат с течение на времето за по-голяма работна сила в сравнение със сценария без реформи и поради това потенциалният БВП следва да се увеличи. Освен това в плана се предвижда голямо увеличение на публичните инвестиции, особено през първите години от обхванатия от плана период — от 5,4 % от БВП през 2023 г. на 7,1 % през 2025 г. и на 7,3 % през 2026 г. Тези инвестиции ще помогнат за увеличаване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката във всички области, включително ключовата инфраструктура. Прегледите на разходите следва също така да помогнат за пренасочване на ресурсите в рамките на бюджета към приоритети за насърчаване на растежа.

(32)

Очаква се наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Свързаните с приходната част на бюджета реформи ще генерират значителни допълнителни приходи за държавата. Кумулативният ефект от данъчната реформа, реформата на данъчната администрация и реформата на данъчния режим за микропредприятията следва, когато те бъдат напълно изпълнени, да генерира допълнителни приходи от порядъка на 2,0—2,5 % от БВП. Що се отнася до разходите, реформите, насочени към увеличаване на прегледите на разходите и управлението на държавни/местни икономически оператори (ДП), се очаква да генерират икономии на стойност 0,5—1,0 % от БВП дори ако някои от прогнозите в плана изглеждат завишени. Освен това, в случай че бъде приложен в рамките на предвидения в плана пакет, законът за системата за единно заплащане на служителите в публичния сектор следва съгласно плана да предостави възможност за значително намаляване на разходите за заплати в публичния сектор като дял от БВП с 1,5 % от БВП през периода 2024—2031 г. Накрая, до приключване на обхванатия от плана 7-годишен период пенсионните реформи (обща система и специални пенсии) вече ще са генерирали икономии, но по-голямата част от тях ще се проявят в по-дългосрочен план.

(33)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, допринася за общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Повечето от реформите, обуславящи удължаването, допринасят за социалната и икономическата устойчивост, като осигуряват фискална стабилност, подобряват ефективността на публичния сектор и насърчават устойчив икономически растеж. С течение на времето ангажиментите в областта на подобряването на данъчната администрация и прилагането на задълбочени прегледи на разходите следва да предоставят възможност за пренасочване на ресурсите към приоритети, благоприятстващи икономическите показатели и социалните подобрения. С реформата на механизма за определяне на минималната работна заплата следва да се осигури подходящ размер на минималната работна заплата, при който се зачитат социалните и икономическите приоритети. Пенсионните реформи (обща система и специални пенсии) ще гарантират устойчивост на системата и ще повишат равноправието и справедливостта по отношение на размера на пенсиите. И накрая, подобренията в цифровизацията на данъчната администрация следва да допринесат за цифровия преход. Другите общи приоритети на ЕС, а именно осигуряването на енергийна сигурност и изграждането на отбранителни способности, не са пряко обхванати от набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, макар че първият посочен приоритет е разгледан в ПВУ на Румъния.

(34)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен с някои от уместните (12) СДП, отправени като част от европейския семестър, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално се очаква реформите да допринесат за спазването на отправената през 2023 г. СДП относно изпълнението на фискалната препоръка, съгласно която от Румъния се изисква да коригира своя прекомерен дефицит и да преодолее прекомерните дисбаланси. При макроикономическия сценарий в основата на плана се предвижда дефицитът по текущата сметка да намалее от 7,7 % от БВП през 2024 г. до 4,1 % от БВП през 2031 г. По-голямата част от въздействието е в резултат на намаляването на бюджетния дефицит, подкрепено от реформите, обуславящи искането за удължено прилагане на набора от стъпки за корекция. Очаква се по-бавният ръст на държавните разходи и разумната политика по отношение на доходите (умерено увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор, реформа във връзка с минималната работна заплата) да подпомогнат конкурентоспособността.

(35)

Очаква се реформата във връзка с минималната работна заплата и пенсионната реформа да спомогнат за изпълнението на препоръките в СДП от 2019 г. относно необходимостта от осигуряване на определянето на минималната работна заплата въз основа на обективни критерии, съобразени със създаването на работни места и конкурентоспособността. Реформите относно преструктурирането на системата на публичните разходи (прегледи на разходите) и реформата на системата за заплати в публичния сектор се очаква да спомогнат за изпълнение на препоръките в отправените през 2019 г. и 2020 г. СДП относно необходимостта от подобряване на ефективността на обществените поръчки и качеството и ефективността на държавната администрация. Освен това пенсионната реформа и реформата във връзка със специалните пенсии ще спомогнат за изпълнението на отправената през 2019 г. СДП относно осигуряването на устойчивост на публичната пенсионна система и на дългосрочна жизнеспособност на пенсионните фондове от втория стълб, докато данъчната реформа и реформата на данъчната администрация ще допринесат за изпълнение на СДП от 2019 г. и 2020 г. за осигуряване на фискална устойчивост и повишаване на спазването на данъчното законодателство и събирането на данъци. Повечето мерки, обуславящи удължаването на периода на корекция, следва също така да спомогнат за изпълнение на препоръките в СДП от 2022 г. и 2023 г. относно провеждането на фискални политики с оглед прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит.

(36)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

(37)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. А именно, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263 се очаква всеки ангажимент да води до непрекъснатост и допълване на ПВУ или споразумението за партньорство във връзка с европейската политика на сближаване на Румъния и да отговаря на СДП и на един или повече общи приоритети на ЕС.

(38)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като цяло на отговарящ на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

(39)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други инвестиции, за да се отговори на някои от предизвикателствата, установени в контекста на европейския семестър, по-специално СДП, включително тези, които се отнасят до ПМД, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС.

(40)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително предвидените в Регламент (ЕС) 2021/1119 цели в областта на климата, планът включва реформи и инвестиции в подкрепа на декарбонизацията на големи промишлени сектори (стоманoдобивна и химическа промишленост) чрез електрификация на производствените процеси и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници или водородни горива от възобновяеми източници. Общият бюджет на схемата е 1 милиард евро, като плащанията ще бъдат извършени в периода 2025—2031 г. Финансирането на тази схема трябва да бъде постигнато чрез продажбата на квоти за емисии на парникови газове (квоти за CO2). Планът включва и инвестиционна програма за рехабилитация на основната напоителна инфраструктура (2,3 милиарда евро) и дренажната инфраструктура (34 милиона евро). Тези мерки ще спомогнат за изпълнение на отправените през 2022 г. и 2023 г. СДП, свързани с необходимостта от намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на енергийния преход чрез по-бързо внедряване на енергията от възобновяеми източници и подобряване на капацитета на мрежата, за да се даде възможност на новоизградения капацитет да функционира на пазара. В плана не са посочени аспектите, свързани със справедливостта на екологичния и цифровия преход.

(41)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва нова схема за държавна подкрепа за инвестиции в подпомагане на регионалното развитие чрез широкомащабни инвестиционни проекти, насочени към сектори от висок клас и подкрепящи диверсификацията на стопанските дейности в най-необлагодетелстваните региони. Общият разпределен бюджет е в размер на 450 милиона евро. Планът също така включва схема за държавна помощ за стратегически инвестиции с безвъзмездни средства, данъчни облекчения и мерки за административно опростяване (съкращаване на сроковете за разрешения, пряко предоставяне на земя за осъществяване на инвестиции в областта на публичната или частната собственост, притежавана от държавата/местните публични органи, осигуряване на транспортна инфраструктура и комунални услуги, необходими за инвестициите). Общият бюджет на схемата е 1 милиард евро, като плащанията ще бъдат извършени в периода 2025—2031 г. Секторите, които ще могат да се възползват от тази схема, са: хранително-вкусовата промишленост, химическата промишленост, фармацевтичната промишленост, металургичната промишленост, отбранителната промишленост, промишлеността за производство на метални конструкции, строителство на машини и инсталации, производство на машини и оборудване и електрическо оборудване. Тези мерки ще спомогнат за изпълнение на отправената през 2020 г. СДП относно предоставянето на помощ за осигуряване на ликвидност на икономиката за предприятия.

(42)

Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, в плана се посочва участието на Румъния в инициативи за транснационална енергийна транспортна инфраструктура, насочени към повишаване на енергийната сигурност на Европа, включително южния газов коридор, коридора BRUA (България — Румъния — Унгария — Австрия) и трансбалканския коридор.

(43)

Що се отнася до общия приоритет за отбранителните способности, планът се отнася до нови инициативи за регулиране на общата правна рамка за предоставяне на средства за инвестиции със значително въздействие в областта на производството. Едно от тези средства е схема за държавна помощ, чиято цел е да обхване, наред с другото, отбранителната промишленост.

(44)

В плана се предоставя известна информация относно последователността и, където е уместно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Румъния и ползите от тях за Румъния и се подчертава взаимното допълване между националните и европейските фондове, особено по отношение на големите инфраструктурни проекти и проекти за развитие на селските райони, както и относно това, че успехът на използването на европейските фондове зависи от ефективното управление на европейските фондове и средствата, разпределени чрез общия консолидиран бюджет на Румъния.

(45)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Румъния, свързани с общите приоритети на ЕС. Що се отнася до справедливия, екологичен и цифров преход, планът се позовава на схемата за помощ за декарбонизация на промишлените производствени процеси чрез електрификация на производствените процеси и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници или водородни горива от възобновяеми източници. Във връзка със социалната и икономическата устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, в плана се отчита по-специално необходимостта от изпълнение на инвестиционна програма за рехабилитация на основната напоителна инфраструктура, схемата за държавна помощ за подкрепа на инвестиционни проекти в производствения сектор и инвестиции за осигуряване на регионалното развитие, включително мащабни инвестиционни проекти. Що се отнася до изграждането на отбранителни способности, в плана се отчита необходимостта от пълно прилагане на схемата за държавна помощ за стратегически инвестиции с безвъзмездни средства, данъчни облекчения и други форми на подкрепа, които ще подкрепят, наред с други, сектора на отбраната.

(46)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Румъния изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(47)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Румъния и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(48)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(49)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(50)

Съветът очаква Румъния да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(51)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(52)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Румъния в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Румъния, оправдава удължаването на периода на корекция от 4 на 7 години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Румъния да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(53)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(54)

Съветът очаква представянето от Румъния на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(55)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Румъния плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен,

1.

2.