<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑404/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0404</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:428">EU:C:2015:428</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА J. KOKOTT — ДЕЛO C‑404/14</P><P>MATOUŠKOVÁ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑404/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Marie Matoušková, съдебен комисар в производството за наследство</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Регламент (EО) № 2201/2003</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на съдилищата и признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Материален обхват</KEYWORD><KEYWORD>Спогодба за делба на наследство между съпруга на наследодателката и представляваните ѝ от особен представител деца</KEYWORD><KEYWORD>Условие за одобряване от съда</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В настоящото дело Съдът трябва да конкретизира материалния обхват на т.нар. Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 г.</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="338" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">OВ L 338, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).</P></NOTE> относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>делата, свързани с родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По принцип тези дела попадат в приложното поле на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Съгласно член 1, параграф 3, буква е) от посочения регламент обаче той не се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>доверителна собственост или наследяване<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвиденото в член 1, параграф 3, буква е) изключение се прилага, когато в производството за наследство се назначава особен представител на ненавършилите пълнолетие наследници, същият сключва от името на ненавършилите пълнолетие спогодба за делба на наследството и след това спогодбата трябва да бъде одобрена от съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>При отговора на този преюдициален въпрос пред Съда се разкрива и възможността да отграничи съответните приложни полета на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и на т.нар. Регламент за наследяването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">OB L 201, стр. 107</REF.DOC.OJ>); за неговото влизане в сила и действие вж. член 84 от Регламента за наследяването.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно съображения 5 и 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> същият се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>всички решения относно родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и следователно в частност за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>определянето и функционирането на лице или орган, ко[й]то да отговаря за имуществото на детето, неговото представителство или подпомагане, и […] управлението, запазването и разпореждането с имуществото на детето. […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> урежда материалния обхват и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>В делата по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>настойничество, попечителство и други сходни институти;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент не се прилага за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>доверителна собственост или наследяване;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, точка 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>родителска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект“. Освен това съгласно член 2, точка 8 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>носител на родителска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>всяко лице, което отговаря за детето<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>През май 2009 г. в Кралство Нидерландия умира чешка гражданка, оставяйки съпруг и двете им общи ненавършили пълнолетие деца (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>наследниците<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>). Към момента на смъртта на наследодателката наследниците са с постоянен адрес в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>През април 2010 г. Městský soud v Brně (градски съд, Бърно) образува производство за наследството и възлага на нотариус Matoušková в качеството ѝ на съдебен комисар да извърши отделните действия в това производство. С оглед на възможното противоречие между интересите на наследниците Městský soud v Brně назначава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>особен представител<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, който да представлява ненавършилите пълнолетие деца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>През юли 2011 г. наследниците сключват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>спогодба за делба на наследството<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, при което ненавършилите пълнолетие деца са представлявани от своя особен представител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>През август 2012 г. преживелият съпруг излага ново обстоятелство в производството за наследство: в действителност към момента на смъртта си покойната пребивавала в Кралство Нидерландия, а не в Република Чехия, както се счита дотогава. В допълнение той представя нидерландско удостоверение за наследство от <DATE ISO="20110314">14 март 2011 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>удостоверението за наследство<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), което е издадено в рамките на образувано в Нидерландия производство за наследство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства сключената през юли 2011 г. спогодба за делба на наследство се изменя така, че да съответства на резултатите от вече проведеното в Нидерландия производство във връзка с наследството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>През август 2012 г. съдебният комисар подава молба до Městský soud v Brně за одобряване на спогодбата за делба на наследството от името на ненавършилите пълнолетие деца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Městský soud v Brně нито се произнася по същество по молбата на съдебния комисар, тъй като въпросните ненавършили пълнолетие лица отдавна живеят извън Чешката република, нито изразява готовност да приеме, че няма компетентност или да изпрати делото на Nejvyšší soud (Върховен съд на Чешката република) за определяне на компетентността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>При това положение на <DATE ISO="20130710">10 юли 2013 г.</DATE> съдебният комисар се обръща непосредствено към Nejvyšší soud и иска от него да посочи териториално компетентния съд, който може да одобри спогодбата за делба на наследство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Nejvyšší soud решава да спре висящото пред него производство и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P>Когато представител на ненавършило пълнолетие лице сключи от негово име спогодба за делба на наследство, която, за да бъде валидна, трябва да бъде одобрена от съд, каква мярка е това решение на съда — по член 1, параграф 1, буква б) или по член 1, параграф 3, буква е) от Регламент (EО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000?</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Представената от запитващата юрисдикция фактическа обстановка и ходът на националното производство оставят много открити въпроси, така че първо следва да се разгледа допустимостта на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допустимост на преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С оглед на представените от запитващата юрисдикция данни за Съда е невъзможно да изгради пълна обща картина във връзка с разглежданото дело за наследство. Това важи по-специално за производството за наследство в Нидерландия, чийто ход по същество остава неясен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съдът не научава защо производство за наследство е образувано не само в Чешката република, но и в Нидерландия, нито пък от преюдициалното запитване става ясно дали ненавършилите пълнолетие деца са били представлявани в нидерландското производство. Остава открит и въпросът дали нидерландското удостоверение за наследство урежда само правата на бащата или и тези на децата, както и въпросът защо след провеждането на нидерландското производство за наследство изобщо е била необходима по-нататъшна намеса на чешкия съдебен комисар или на Městský soud v Brně.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Независимо от тези неясноти Съдът разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по поставения от националния съд въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Всъщност предмет на преюдициалния въпрос е само дали исканото съдебно одобряване, което се отнася до сключената в чешкото производство спогодба за делба на наследство, попада в обхвата на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и следователно не засяга нидерландското производство за наследство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция е описала изчерпателно самото спорно чешко производство за наследство, така че фактическата и правната рамка на преюдициалното запитване е достатъчно ясна за Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Действително въпроси относно действителността на разглежданите споразумения не са обсъждани в тази връзка, но те могат и да останат без отговор, защото в съответната фаза на производството запитващата юрисдикция следва да се произнесе само по допустимостта. За целта тя иска да знае дали може да прибегне до Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, или същият не е приложим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Въпросът дали изобщо е налице правна необходимост от исканото съдебно одобряване и кое е релевантното право в това отношение, също не е предмет на преюдициалното запитване, може на този етап от производството да не бъде разглеждан и затова не следва да се обсъжда от Съда.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Следователно не е налице съмнение относно релевантността на преюдициалния въпрос, която в крайна сметка трябва да се преценява от националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Това, че предметът на спора по главното производство може да се причисли към т.нар. охранителни производства, също не изключва допустимостта на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Вярно е, че безспорните производства, които нямат правораздавателен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. например решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Job Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑111/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:340">EU:C:1995:340</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) относно одобряването на дружествен устав с цел регистрирането в рамките на giurisdizione volontaria в Италия.</P></NOTE> — например действията на национален съд като административен орган — по принцип не дават основание за преюдициално запитване. Преюдициалното запитване в областта на охранителните производства обаче може да e допустимо, ако в рамките на такова, фактически безспорно по същността си производство, искането не бъде удовлетворено и вследствие на това възникне правен спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Така в точка 11 от цитираното решение Job Centre се посочва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Само когато лицето, оправомощено от националното законодателство да иска одобрение, обжалва отказа да се уважи това искане, и следователно за вписване, сезираната юрисдикция може да се разглежда като упражняваща функция с правораздавателен характер […], която има за предмет отмяната на акт, накърняващ право на жалбоподателя<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Предвид отрицателното отношение на Městský soud v Brně това схващане следва да се приеме, поради което преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка на преюдициалния въпрос по същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> намира приложение спрямо одобряването на чешката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>спогодба за делба на наследство<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> или се прилага изключението по член 1, параграф 3, буква е) от Регламента, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>наследяването<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> не попада в приложното поле на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На пръв поглед тази разпоредба изключва приложимостта на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Брюксел IIa<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Това важи в още по-голяма степен, доколкото изключеното от приложното поле на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> наследяване е предмет на регулиране от Регламента за наследяването, който — оставяйки настрана някои изключения — урежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/><HT TYPE="ITALIC">всички</HT>[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>] гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Така съображение 9 от Регламента за наследяването.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Двата регламента са взаимно допълващи се като концепция: Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Брюксел IIa<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> не влиза в противоречие с Регламента за наследяването, тъй като наследяването е изключено от приложното му поле. И обратно — това, което вече е изчерпателно уредено в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Брюксел IIa<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, не се нуждае от регулиране в Регламента за наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Вярно е, че към момента Регламентът за наследяването все още не е приложим ratione temporis към чешкото главно производство, но материалният му обхват дава възможност да се направят изводи относно обхвата, който законодателят дава в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Брюксел IIa<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на критерия за изключване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>наследяването<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Що се отнася до въпросната чешка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>спогодба за делба на наследство<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, на първо място в тази връзка трябва да се отбележи, че тя не е договор за наследство по смисъла на Регламента за наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 3, параграф 1, буква б) от този регламент договор за наследство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Dědickou smlouvou“ в текста на чешки език от Регламента.</P></NOTE>е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>договор, […], който, […], създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. В чешкото производство за наследство обаче не става въпрос за <HT TYPE="ITALIC">бъдещо</HT> наследство, а за разпределението на <HT TYPE="ITALIC">вече открито</HT> наследство чрез договорно споразумение между наследниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Съгласно член 23 от Регламента за наследяването обаче същият обхваща не само договори за наследство, а изобщо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>наследяването като цяло<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, включително <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>делбата на наследственото имущество<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Както изглежда, въпросната чешка спогодба представлява именно такава делба на наследствено имущество. На пръв поглед това означава, че и относимото към нея условие за одобряване би могло да се квалифицира като свързано с наследяването и да се изключи от приложното поле на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Регламент Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> съгласно член 1, параграф 3, буква е) от същия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Въпреки това не бива да се прави прибързан и генерален извод, че поради връзката на чешкото условие за одобряване с наследяването Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> не е приложим към това условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламента за наследяването от материалния обхват на този регламент е изключена именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>дееспособността на физическите лица<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Това изключване важи, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>без да се засягат член 23, параграф 2, буква в) и член 26<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Двете разпоредби обаче не са релевантни в настоящия случай: член 23 се отнася до способността за наследяване, а член 26, наред с другото, урежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>допустимостта на представителството за целите на съставяне на разпореждане с имущество в случай на смърт<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE>, т.е. точно онези области на правото, разглеждани в главното производство, в които става въпрос за особено представителство на ненавършили пълнолетие лица и съдебно одобряване на сключената от техния особен представител спогодба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ето защо в тази насока няма място за опасения от противоречие на съдържанието на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> с приложното поле на Регламента за наследяването, напротив — доколкото се касае за дееспособността на физическите лица, налице е необходимост да се отстрани правна празнина, възникнала в приложното поле на Регламента за наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>За запълването ѝ може да се прибегне до Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. С негова помощ предметът на главното производство — при по-стеснително тълкуване на изключението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>наследяване<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по член 1, параграф 3, буква е) — може да доведе до създаването на обособена система от установени на равнището на Съюза и допълващи правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Всъщност в решение Schneider<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schneider</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:633">EU:C:2013:633</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът вече е потвърдил, че по принцип дееспособността и свързаните с нея въпроси за представителството трябва да се преценяват по отделни критерии, а не като несамостоятелни предварителни въпроси, свързани със съответните правни сделки. Предмет на това дело също са проблеми на охранителното производство, но те са свързани с Регламент (ЕО) № 44/2001 от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">OВ L 12, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък „Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В това дело по инициатива на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>поставен под ограничено запрещение гражданин<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> на една държава членка е образувано охранително производство пред съд на друга държава членка, като този гражданин иска да му бъде разрешено да продаде притежаваната от него идеална част от недвижим имот, находящ се в тази друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Сезираният съд в държавата членка, в която се намира недвижимият имот, има съмнения относно компетентността си във връзка с охранителното производство, въпреки че съгласно член 22, точка 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, компетентни са съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В този случай Съдът приема, че Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е приложим към такова охранително производство. Според Съда то се отнася именно до дееспособността на физическите лица по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 44/2001, която е изключена от материалното приложно поле на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schneider</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:633">EU:C:2013:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В настоящия случай същото трябва да важи и за Регламента за наследяването. Тъй като и този регламент не се прилага за дееспособността на физическите лица, той допуска прилагане на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> и ограничително тълкуване на изключението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>наследяване<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 1, параграф 3, буква е).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В същия смисъл е и тълкуването, съдържащо се в обяснителния доклад на Paul Lagarde<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Наричан по-нататък „докладът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Lagarde<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>; текстът на немски език е достъпен на адрес: http://www.hcch.net/upload/expl34d.pdf.</P></NOTE> относно Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от <DATE ISO="19961019">19 октомври 1996 година</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Конвенцията от 1996 г.<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Текстът на немски език е достъпен на сайта на Хагската конференция в интернет: http://hcch.e-vision.nl/upload/text34d.pdf.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В рамките на тълкуването с оглед на предисторията и на системата на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> докладът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Lagarde<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> дава насока за тълкуването на релевантните разпоредби на Регламента. Всъщност разпоредбите на Регламента относно упражняването на родителски права се основават на подготвителните работи във връзка с Конвенцията от 1996 г. и до голяма степен съвпадат с тях. Освен това разпоредбите на Регламента и тези на Конвенцията следва да се тълкуват, доколкото е възможно, и по един и същи начин, за да се избегнат различни резултати в зависимост от това дали става дума за отношения с друга държава членка или с трета страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Health Service Executive</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑92/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:177">EU:C:2012:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до изключението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>наследяване<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> в член 4, буква f) от Конвенцията от 1996 г., което съответства на изключението в Регламент Брюксел IIа, в доклада <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Lagarde<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> на първо място се посочва, че случаите на наследяване по принцип се изключват от Конвенцията. Докладът обаче не изключва възможността <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>законният представител на детето да се определя в съответствие с Конвенцията, ако законът, който урежда наследяването, предвижда неговото участие<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> — и следователно поддържа, че предвиденото за наследяването изключение следва да се тълкува стеснително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 37 и сл., след като не са налице съображения от правото на Съюза в обратния смисъл, същото би следвало да важи и за тълкуването на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> и предвиденото в него изключение относно наследяването не следва да включва разглежданото одобряване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>спогодбата за делба на наследство<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук поисканото в главното производство одобряване — и определянето на компетентния за целта съд — следва да се разглеждат като гражданско дело с предмет <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>определяне, упражняване [съответно] делегиране […] [на] родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) и член 2, точка 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Брюксел IIа<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, както следва:</TXT><P>Съдебното одобряване на спогодба за делба на наследството, която е сключена от представител, действащ за ненавършило пълнолетие лице, попада в обхвата на член 1, параграф 1, буква б), а не на член 1, параграф 3, буква е) от Регламент (EО) № 2201/2003.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>