<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-25/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0025</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:57">EU:C:2018:57</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на P. Mengozzi — Дело C‑25/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Jehovan todistajat</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Mengozzi</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑25/17</HT></P><P>Tietosuojavaltuutettu</P><P>срещу</P><P>Jehovan todistajat — uskonnollinen yhdyskunta</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на физическите лица при обработването на лични данни</KEYWORD><KEYWORD>Директива 95/46/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>изцяло лични или домашни занимания<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Данни, събирани и обработвани от членовете на религиозна общност в рамките на проповедническата им дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Религиозна свобода</KEYWORD><KEYWORD>Член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятието „администратор на лични данни</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Приложими ли са разпоредбите на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни спрямо религиозната общност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Свидетели на Йехова<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, поради това че е възможно нейните членове да са длъжни при извършването на проповедническата си дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> да водят записки за съдържанието на разговора, и по-конкретно за религиозните убеждения на посетените лица? По същество това е смисълът на отправеното преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съображение 12 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.</P></NOTE> гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>принципите на защита трябва да се прилагат за всякакво обработване на лични данни, извършвано от всяко лице, чиято дейност се урежда от правото на Общността; […] че трябва да се изключи обработването на данни, извършвано от физическо лице при упражняване на дейности, които са изключително лични или домашни, например кореспонденция и поддържане на адресни указатели<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 27 от Директива 95/46 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>защитата на лицата трябва да се отнася в еднаква степен до автоматизираната обработка на данни и до ръчната им обработка; […] обхватът на тази защита не трябва на практика да зависи от използваните техники, защото в противен случай това би създало сериозен риск от заобикаляне на закона; […] при все това, […] що се отнася до ръчната обработка, настоящата директива обхваща само файловите системи, а не неструктурираните досиета; […] в частност […] съдържанието на файловата система трябва да бъде структурирано според конкретни критерии, отнасящи се до лица, позволяващи лесен достъп до личните данни; […] в съответствие с определението в член 2, буква в) различните критерии за определяне на съставните елементи на структурирания набор от [лични данни], както и отделните критерии, уреждащи достъп до такъв набор, могат да бъдат определени от всяка държава членка; […] досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно определените критерии, в никакъв случай не попадат в приложното поле на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 95/46 има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>По смисъла на настоящата директива:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>лични данни<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>съответно физическо лице<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>обработване на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>файл с лични данни<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпен по определени критерии, централизиран, децентрализиран или разпределен по функционален или географски принцип;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни; когато целите и средствата на обработката се определят от национални или общностни законови или подзаконови разпоредби, администраторът или специфичните критерии за неговото назначаване могат да бъдат определени в националното право или в правото на Общността;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>обработващ лични данни<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който обработва личните данни от името на администратора;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 95/46 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързан[…] с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право,</P></ITEM><ITEM><P>когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 95/46 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>[д]ържавите членки забраняват обработването на лични данни, разкриващи расов или [етнически] произход, политически идеи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, ка[к]то и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Параграф 2, буква г) от същия член предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>[п]араграф 1 не се прилага, когато […] обработването се извършва в хода на законосъобразната дейност [на лицето] и с подходящи гаранции от фондация, сдружение или друга организация с нестопанска цел, с политическа, философска, религиозна или профсъюзна цел, при условие че обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели, и че данните не се разкриват на трети лица без съгласието на съответното физическо лице […]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Директива 95/46/ЕО е транспонирана във финландското право с Henkilötietolaki 523/1999 (Закон 523/1999 за личните данни).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 от Закона за личните данни понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>регистър с лични данни<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>съвкупност от лични данни, която се състои от взаимосвързани поради предназначението си вписвания и която се обработва изцяло или частично с помощта на автоматични средства за обработка на данни, или се организира като картотека, списък или по подобен начин, с цел лесно и без прекомерни разходи откриване на определени лични данни<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 11 от Закона за личните данни забранява обработването на чувствителни данни, част от които са и религиозните убеждения. Съгласно член 12 от Закона за личните данни обаче обработването на такива данни е разрешено, ако данните за религиозните убеждения са събрани в хода на дейността на сдружения или обединения, които ги застъпват, отнасят се до членове на тези сдружения или обединения или до лица, които поддържат редовни контакти с тези сдружения или обединения във връзка с техните цели, и не се разкриват на трети лица без съгласието на съответното физическо лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 44 от Закона за личните данни Комисията за защита на данните може по искане на длъжностното лице по защита на данните да забрани обработването на лични данни, когато то се извършва в нарушение на закона или на приети въз основа на закона правила и разпоредби, и да разпореди отстраняване на нарушенията или пропуските в разумен срок.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130917">17 септември 2013 г.</DATE> по искане на Tietosuojavaltuutettu (длъжностното лице по защита на данните, Финландия, жалбоподател в главното производство) финландската Комисия за защита на данните (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Комисията за защита на данните<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) постановява решение, с което забранява на религиозната общност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Свидетели на Йехова<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> (ответник в главното производство, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>религиозната общност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>) да събира или да обработва лични данни при проповедническата дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, доколкото не са изпълнени всички законови изисквания за обработването на лични данни съгласно Закона за личните данни. Комисията за защита на данните също така приема, че религиозната общност и членовете ѝ са администратори на чувствителни лични данни по смисъла на Закона за личните данни. На религиозната общност е даден срок от шест месеца, за да изпълни изискванията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Религиозната общност обжалва решението пред първоинстанционния съд, като твърди, че става въпрос за обработване на данни за строго лични цели по смисъла на Закона за личните данни. С решение от <DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> посоченият съд отменя решението на Комисията за защита на данните, като приема, че религиозната общност не е обработвала неправомерно лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Длъжностното лице по защита на данните обжалва решението от <DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция, като иска отмяната му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция описва дейността на членовете на религиозната общност по следния начин. В рамките на извършваната проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> те водят записки за проведените срещи с лица, които по принцип не познават. Данните се събират като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения. Лицата, които са били посетени и чиито данни фигурират в записките на членовете на религиозната общност, не са уведомени за събирането и обработването на личните им данни. Тези данни се записват в бележници или на листчета за бележки. Въпросните данни включват името, адреса и обобщение на проведения разговор, който се отнася, наред с другото, до религиозните убеждения и семейните отношения на лицето. Според запитващата юрисдикция религиозната общност организира проповедническата дейност, като районира и разпределя районите между разпространяващите евангелизма членове. Сборовете поддържат регистри на проповедниците, в които се отбелязва колко издания на религиозната общност е разпространил даден проповедник и колко време е отделил за проповядване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С нарочно свое издание религиозната общност вече е разпространила указания за водене на записки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Запитващата юрисдикция посочва две статии, публикувани в информационния бюлетин <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Нашата служба на Царството<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> през ноември 2011 г. и юни 2012 г.</P></NOTE>. Първоначално данните са събирани с помощта на формуляри, но религиозната общност е престанала да насърчава тази практика след препоръка на длъжностното лице по защита на данните. Освен това сборовете на религиозната общност поддържат и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>забранителен списък<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> с лица, пожелали да не бъдат посещавани от членовете на тази общност. Според длъжностното лице по защита на данните този списък изглежда в съответствие със Закона за личните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция длъжностното лице по защита на данните твърди, че данните, събирани от страна на членовете на религиозната общност в рамките на проповедническата им дейност, представляват регистър с лични данни, тъй като имали същото предназначение и се записвали, за да се ползват за справка при следващо посещение. Обработването на данни въз основа на индивидуални записки било дейност, ръководена и<?PAGE NO="5"?> организирана в детайли от самата религиозна общност, която имала фактическия контрол върху събирането и обработването на данните. Религиозната общност и членовете ѝ, които водят записки по време на проповедническата си дейност, следвало да бъдат считани за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>съвместни администратори<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>От своя страна религиозната общност твърди, че що се отнася до проповедническата дейност, по време на която нейни членове евентуално водят записки, става въпрос за лично изповядване на вяра. Така направените записки били чисто лични. Воденето на записки и евентуалното по-нататъшно обработване на събраните данни се извършвали независимо от съществуването на религиозната общност, която не упражнявала никакъв контрол, въпреки че тя признава, че дава препоръки и духовни напътствия в смисъл, че всеки член има задължение да участва в евангелизацията. Записките на членовете не били предавани на религиозната общност и тя нямала достъп то тях. Не съществувала система, в която да се събират данните или която да дава възможност за извличането им. Религиозната общност не знаела кои от членовете ѝ си водят записки след посещенията. Събираните данни включвали единствено информация, която можела да бъде набавена от общодостъпни източници като телефонните указатели, и били унищожавани след отпадане на нуждата от тях. Събираните единствено по лична инициатива на членовете данни не представлявали регистър, а религиозната общност не следвало да бъде считана за администратор на лични данни. Такова било впрочем становището на датските, нидерландските и норвежките власти, според които разглежданата в главното производство дейност или не попадала в приложното поле на съответния национален закон относно събирането и обработването на лични данни, или не го нарушавала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция от това следва, че на първо място, трябва да се определи приложното поле на Закона за личните данни, което съответства на това на Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Запитващата юрисдикция цитира в тази връзка решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Rundfunk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:294">EU:C:2003:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В светлината на практиката на Съда дейността по събиране и обработване на лични данни при изповядването на религия, каквото е и проповедничеството, изглежда не попада сред изключенията, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46, но остава неясен въпросът дали проповедническата дейност може да се счита за изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. За целите на тази преценка запитващата юрисдикция се интересува от значението на съображение 12 от Директива 95/46 в случаите, когато събраните данни изглежда надхвърлят информацията, която традиционно се събира за поддържането на адресен указател, особено ако въпросните данни са от чувствително естество и се събират за непознати на членовете лица, като се има предвид и уточнението, внесено със съображение 18 от Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 119, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>. Съгласно това съображение регламентът не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>в рамките на изцяло лична дейност или дейност в рамките на домакинството, която следователно няма връзка с професионална или търговска дейност<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Уточнявам от самото начало, че Регламент № 2016/679 ще започне да се прилага едва на <DATE ISO="20180525">25 май 2018 г.</DATE>, както предвижда член 99 от него, поради което анализът ми ще се съсредоточи върху Директива 95/46, която е изрично посочена в преюдициалните въпроси до Съда.</P></NOTE>, а също и ролята, която играе религиозната общност. Запитващата юрисдикция допуска, че определянето на приложното поле на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 изисква да се потърси баланс между основното право на зачитане на личния живот и не по-малко фундаменталната свобода на религията, чието изповядване може да се извършва чрез проповедническа дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На второ място, запитващата юрисдикция иска разяснение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 2, буква в) от Директива 95/46 с оглед на това, че ако разглежданата в главното производство дейност не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 3, параграф 2, второ тире от Директивата, последната, предвид липсата на автоматична обработка на данните,<?PAGE NO="6"?> би била приложима единствено в случай, че въпросните данни се съдържат във <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Запитващата юрисдикция подчертава в този контекст общата цел на водените от членовете записки, а именно да служат за справка и за по-лесно откриване на данните за лицата при следващо посещение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Най-накрая, на трето място, запитващата юрисдикция пита дали религиозната общност, самостоятелно или съвместно с членовете ѝ, може да бъде считана за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 2, буква г) на Директива 95/46, при положение че тя изглежда упражнява фактически контрол над дейността по събирането на данните, без към днешна дата да съществуват нареждания или писмени указания от нея. Изглежда, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> се тълкува широко в практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Запитващата юрисдикция посочва решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и запитващата юрисдикция подчертава по-конкретно ролята на религиозната общност, която насърчава проповедническата дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, както и обстоятелството, че в миналото тя е давала указания на членовете си да събират данни и ги е снабдявала с формуляри за тази цел, независимо от факта, че самата тя може би няма достъп до събраните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>При тези условия с определение, постъпило в Съда на <DATE ISO="20170119">19 януари 2017 г.</DATE>, Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението във финландския Закон за личните данни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено във финландския Закон за личните данни?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на<?PAGE NO="7"?> лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли посоченият член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Писмени становища по делото представят ответникът в главното производство, финландското, чешкото и италианското правителство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, длъжностното лице по защита на данните, ответникът в главното производство, финландското правителство и Комисията излагат устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално производство се отличава с категорично несъгласие на ответника в главното производство с фактите, така както те са установени от длъжностното лице по защита на данните и представени от запитващата юрисдикция. Като се позовава на решение Meilicke<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑83/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:332">EU:C:1992:332</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, религиозната общност поддържа, че Съдът не следва да отговаря на въпросите на Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Както е известно, в това решение Съдът припомня <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>правилата на играта<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> на преюдициалния диалог. Така, макар Съдът по принцип да е длъжен да отговори на въпросите на националния съд, който единствен е пряко запознат с фактите по делото и поради това е в състояние най-добре да прецени необходимостта от преюдициално решение, за да може да постанови решението си, той все пак може да провери собствената си компетентност, за да се увери, че преюдициалното решение действително ще подпомогне правораздаването в държавите членки, вместо да формулира консултативно становище по общи или хипотетични въпроси. Следователно задача на националния съд е да установи фактите по делото по начин, който позволява на Съда да се запознае с всички данни от фактическа и правна страна, които могат да бъдат от значение за тълкуването на правото на Съюза, което е призован да извърши<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meilicke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:332">EU:C:1992:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В решение Meilicke<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑83/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:332">EU:C:1992:332</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е преценил именно че е призован да се произнесе по хипотетичен въпрос, без да разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, и е заключил, че липсва основание за произнасяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Като се позовава на тази съдебна практика, ответникът в главното производство не отрича, че по принцип въпросите, които са поставени от запитващия съд, се ползват със силна презумпция за релевантност, и че Съдът отказва да се произнесе само в изключителни случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980618">18 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corsica Ferries France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:306">EU:C:1998:306</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060928">28 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gasparini и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑467/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:610">EU:C:2006:610</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interedil</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:671">EU:C:2011:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От представените пред Съда материали и по-конкретно от акта за преюдициално запитване<?PAGE NO="8"?> обаче не се установяват пропуски, въз основа на които да се приеме, че Съдът би надхвърлил границите на своите функции, ако отговори на преюдициалните въпроси на запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в обратния смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meilicke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:332">EU:C:1992:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във всички случаи задължение на последната е да установи окончателно фактите по делото, ако това е в кръга на предоставените ѝ правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Запитващата юрисдикция всъщност е върховна юрисдикция, чийто контрол по отношение на фактите, както са установени от първоинстанционната юрисдикция, може да е ограничен.</P></NOTE>. Във всеки случай фактите, които са изложени в акта за преюдициално запитване, са напълно достатъчни, за да може Съдът да се произнесе, разполагайки с цялата необходима информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>В това отношение, противно на становището на ответника в главното производство, не е възможно да се направи сравнение между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Benedetti (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770203">3 февруари 1977 г.</DATE>, <NO.CASE>52/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:16">EU:C:1977:16</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и което се отличава с хронична липса на прецизност и на подробна информация за фактите (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770203">3 февруари 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Benedetti</NAME.CASE>, <NO.CASE>52/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:16">EU:C:1977:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което попречило на Съда да упражни правомощията си правилно и по полезен начин. Освен това няма съмнение, че ответникът в главното производство e страна в главното производство и че е имал възможност да изрази становище, тъй като самият той е сезирал първоинстанционния съд, който — припомням — е уважил жалбата му (вж. в обратния смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770203">3 февруари 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Benedetti</NAME.CASE>, <NO.CASE>52/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:16">EU:C:1977:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейността на членовете на религиозната общност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Свидетели на Йехова<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> попада извън приложното поле на Директива 95/46 по силата, от една страна, на член 3, параграф 2, първо тире от нея. В това отношение ответникът в главното производство твърди, че разглежданата в главното производство дейност, която се отнася до свободата на религията и на мирното и частно изповядване на религията, попада в обхвата на това изключение. От друга страна, запитващата юрисдикция се пита дали тази дейност попада извън приложното поле на Директива 95/46 по силата на член 3, параграф 2, второ тире от нея, който изключва от обхвата на Директивата обработването на лични данни, извършвано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>от физическо лице в хода на [<HT TYPE="ITALIC">изцяло] лични или домашни</HT> занимания<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Проповедническата дейност не е изключена от приложното поле на Директива 95/46 по силата на член 3, параграф 2, първо тире от нея</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 изключва от приложното ѝ поле обработването на лични данни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързан[…] с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Ответникът в главното производство по същество застъпва тезата, че проповедническата дейност, в рамките на която били събирани и обработвани данни на лица, посетени от членовете на религиозната общност, е дейност, която попада извън приложното поле на правото на Съюза по смисъла на<?PAGE NO="9"?> тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В подкрепа на виждането си, че член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 изключва не само дейностите, предвидени в дял V и дял VI ДЕС, но най-общо всяка дейност, която не попада в приложното поле на правото на Съюза, ответникът в главното производство се позовава на член 2, параграф 2 от Регламент № 2016/679. Струва ми се обаче, че уточнението, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква a) от Регламент № 2016/679 е по-скоро излишно, като се има предвид, че във всички случаи нито една норма от правото на Съюза не се прилага извън приложното поле на правото на Съюза.</P></NOTE>. Италианското правителство от своя страна извежда аргумент от съществуването на член 17 ДФЕС, който предвижда изключителна компетентност на държавите членки за регламентиране на статута на религиозните организации, и достига до същия извод като ответника в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, че от постоянната практика на Съда следва, че приложното поле на Директива 95/46 е дефинирано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>много широко<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и че приложението на защитните ѝ разпоредби не зависи по-конкретно от това дали обработването на данните има действителна връзка със свободното движение между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Rundfunk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:294">EU:C:2003:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Между другото Съдът също така припомня, че в Директивата не се предвиждат никакви други ограничения на приложното ѝ поле извън съдържащите се в член 3<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В светлината на целта на Директива 95/46, а именно да гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑398/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:197">EU:C:2017:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, посочената защита изисква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>дерогациите и ограниченията на защитата на личните данни да се въвеждат в границите на строго необходимото<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:650">EU:C:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Като всяка дерогираща клауза член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 следва да се тълкува стеснително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съдът освен това е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[п]римерно изброените в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 дейности при всички случаи са присъщи на държавите или на държавните органи и чужди на областите на дейност на частноправните субекти<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След това той е уточнил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>[п]редназначението им е да се определи обхватът на предвиденото в посочената разпоредба изключение, така че то да се прилага само към дейности, които или са изрично споменати в разпоредбата, или могат да бъдат причислени към същата категория (ejusdem generis)<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Освен това Съдът е приел във връзка с дейността на вероучител в шведска енория, а именно създаването на интернет страница, на която били въведени данни за енориаши, подготвящи се за първо причастие, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>благотворителни или религиозни дейности като тези, извършвани от [жалбоподателката в съответното главно производство], не могат да се приемат като равнозначни на дейностите, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46, и това изключение не ги обхваща<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар генералният адвокат Tizzano да застъпва противоположното становище в заключението си по делото, това не се дължи на религиозния контекст, в който се развива дейността на жалбоподателката в главното производство, а на липсата на стопанска цел, на трансграничен елемент и на трудово правоотношение, с други думи на липса на каквато и да било връзка на тази дейност с упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Tizzano по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:513">EU:C:2002:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл. и т. 44).</P></NOTE>. С решение Lindqvist<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът не само постановява, че с оглед на главната цел на Директива 95/46 за прилагането на същата не е необходимо да се проверява дали съответната дейност засяга пряко свободното движение между държавите<?PAGE NO="10"?> членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но също така, най-малкото имплицитно, приема, че дейността на жалбоподателката в главното производство, която се вписва в упражняването на свободата ѝ на религия, се отнася по-скоро до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>област[та] на дейност на частноправните субекти<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, отколкото до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>дейности, присъщи на държавите или на държавните органи<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Според използваните от Съда изрази в точка 43 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които единствени спадат към изключението, предвидено в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Добавянето с Договора от Лисабон на член 17 ДФЕС представлява ли ново обстоятелство, което може да повлияе на тълкуването, дадено от Съда в решение Lindqvist<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Не вярвам това да е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В тази връзка следва да се припомни, че в момента на постановяване на решението вниманието на Съда вече е било достатъчно заострено върху факта, че спорът в главното производство е засягал религиозна дейност. Съдът е обърнал внимание също и на Декларация № 11 относно статута на църквите и светските организации<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="340" PAGE.FIRST="133" DATE.PUB="1997">ОВ C 340, 1997 г., стр. 133</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, приложена към Договора от Амстердам, съгласно която Съюзът се задължава да зачита и не влияе върху статута, който църквите и религиозните обединения или общности в държавите членки имат по националното право. Трудно е да се поддържа, че с член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 законодателят е възнамерявал да изключи от приложното поле на Директивата дейностите, които частноправните субекти осъществяват във връзка със свободата на религията, а същевременно е включил малко след това конкретна правна уредба, посветена на обработването на данни от религиозни организации<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. член 8, параграф 2, буква г) от Директива 95/46.</P></NOTE>. Действително може да се възрази, че Директива 95/46 предхожда Декларация № 11, приложена към Договора от Амстердам. При все това въпреки добавянето в Договора на член 17 ДФЕС, чието съдържание е пресъздадено по същество в съображение 165 от Регламент № 2016/679, следва да се отбележи, че законодателят на Съюза е проявил последователност и не е видял противоречие между признаването на статута на религиозните общности, придаден им от държавите членки, от една страна, и потвърждаването на приложимостта на конкретна правна уредба към обработването на личните данни от въпросните общности, от друга страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. член 9, параграф 2, буква г) от Регламент № 2016/679, както и член 91 от този регламент, който предвижда изрично, че по отношение на спазването на разпоредбите за защита на данните религиозните организации подлежат на контрол от страна на независим орган.</P></NOTE>. При всички положения се затруднявам да открия в изключването от приложното поле на член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 на религиозните дейности, или поне на разглежданата в главното производство дейност, каквато и да било заплаха спрямо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>статута<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> на религиозните общности, придаден им от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Тук държа да отбележа, че религията не е изключена изначално и като такава от обхвата на правото на Съюза, като Съюзът предприема действия, нека цитирам само няколко примера, или с цел защита на свободата на вероизповеданията и на възможността физическите лица да изповядват религията си на работното място (вж. неотдавнашните решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170314">14 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bougnaoui и ADDH</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑188/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:204">EU:C:2017:204</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170314">14 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>G4S Secure Solutions</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑157/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:203">EU:C:2017:203</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), или в посока подчиняване на дейността на църквите на правилата на конкуренция, когато с въпросните дейности не се преследва строго религиозна цел (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От това следва, че разглежданата в главното производство дейност не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Проповедническата дейност не е изключена от приложното поле на Директива 95/46 по силата на член 3, параграф 2, второ тире от нея</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>От езикова гледна точка член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 предвижда, че Директивата не се прилага към обработването на лични данни, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>когато се извършва от физическо лице в хода на [<HT TYPE="ITALIC">изцяло</HT>] лични или домашни занимания<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От самото начало следва да се изключи тълкуването, предложено по време на съдебното заседание от ответника в главното производство, че визираният в тази разпоредба личен или домашен характер на дейността би следвало да се преценява от гледна точка на лицето, чиито данни се събират. След като проповядващите членове на религиозната общност посещават домашните адреси на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>посетените<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> лица, въпросната дейност била непременно домашна. Съдът никога не е възприемал подобен подход при разглеждането на въпроса дали дадена дейност е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>лична или домашна<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46, а <HT TYPE="ITALIC">винаги</HT> е изхождал от гледната точка на лицето, което събира, или най-общо казано обработва, личните данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че изложената по-горе констатация, че тълкуването на съдържащото се в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 изключение от приложното ѝ поле по необходимост е стеснително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>, важи също така и за тълкуването на второто тире от същата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Между другото от практиката на Съда следва, че обхватът на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 може да се изясни с помощта на съображение 12, в което като примери за обработване на данни от физическо лице при упражняване на дейности, които са изключително лични или домашни, се споменават кореспонденцията и поддържането на адресни указатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>[т]ова изключение трябва да се тълкува като отнасящо се единствено до дейностите, които са част от личния или семейния живот на физическите лица<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с други думи, когато обработването „се извършва в изключително личната или домашната сфера на лицето, което извършва обработването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът счита, че очевидно не е такъв случаят с обработването на лични данни, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>което обхваща публикуването им в интернет, с което те стават достъпни за неопределен брой лица<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>чиято цел е да дад[e] възможност на неопределен брой лица да се запознаят със събраните данни<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така всичко, което е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, не може да се счита за изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тук бих желал да посоча, че намирам за неприятно объркването, породено от съображение 18 от Регламент № 2016/679, съгласно което една лична или домашна дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>следователно няма връзка с професионална или търговска дейност<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, което може да доведе до схващането, че в случаите, когато дадена дейност не е нито професионална, нито търговска, тя непременно е лична или домашна и поради това извън приложното поле на Регламента. Такова тълкуване би поставило в очевидна опасност нивото на защита, осигурявано от правото на Съюза, тъй като би изключило например всякаква доброволческа дейност от приложното поле на Регламент № 2016/679.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>От фактите, така както са представени на Съда от запитващата юрисдикция, следва, че проповедническата дейност, в рамките на която, както се твърди, са събирани лични данни за посетените лица, излиза най-малкото извън домашната сфера на лицето, което обработва тези данни, тъй като по своя характер проповядването предполага влизане в контакт с лица, които по правило са непознати на проповедника и не споделят неговите религиозни убеждения. За разлика от поддържането на адресен указател например, проповедническата дейност по необходимост включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>конфронтация<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> със света извън домакинството и семейния кръг. Естеството на събираните данни — включващи данни, предмет на засилена защита съгласно Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. член 8, параграф 1 от Директива 95/46.</P></NOTE> — също налага ясно отграничаване на разглежданата дейност от примера, посочен в съображение 12 от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От същите факти следва също така, че ролята, която религиозната общност и нейните сборове имат съгласно текста на първия преюдициален въпрос, а именно организиране на проповедническата дейност, води по необходимост до заключението, че е надхвърлена не само домашната, но също и личната сфера на проповядващите лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Като се имат предвид общественото измерение на проповедническата дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Уточнявам, че напълно споделям позицията на ответника в главното производство, изложена по време на заседанието пред Съда, съгласно която членовете на религиозната общност проповядват доброволно, евентуално с цел да изпълнят божествена повеля, за която самата религиозната общност и сборовете не отговарят, в смисъл, че проповядването може да се извършва и без съществуването на организационна структура. Дебатът обаче не е за това, тъй като от фактите, установени от запитващата юрисдикция, следва, че към днешна дата такава структура съществува и изглежда подпомага, насърчава и организира проповедническата дейност.</P><P>Освен това, за да се даде квалификация на дейността, предмет на главното производство, може да се потърси известно вдъхновение от заключението на генералния адвокат Tizzano по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:513">EU:C:2002:513</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), според когото дейността на вероучител, извършвана от жалбоподателката в главното производство, не попада в приложното поле на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 по-конкретно поради това че такава дейност има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>силна обществена конотация<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> сред членовете на енорията (вж. т. 34 от това заключение). Споделям мнението му за имплицитно съдържащата се идея, че религиозната общност не представлява продължение на личната или домашна сфера на своите членове въпреки дълбоко интимния характер на всеки религиозен избор.</P></NOTE> и фактът, че тя по необходимост изисква лицето, което обработва данните в този контекст, да излезе от своята лична и семейна сфера, за да посети в дома им и да разговаря с лица, които не принадлежат към неговия близък кръг, събирането и обработването на лични данни от членове на религиозна общност в рамките на проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> не следва да се изключва от приложното поле на Директива 95/46 по силата на член 3, параграф 2, второ тире от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Такова тълкуване напълно отговаря на изискванията за стеснително тълкуване на изключенията от приложното поле на Директива 95/46 и ограничаването им до строго необходимото и съответства на целта на тази директива да гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑398/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:197">EU:C:2017:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Остава обаче да се провери дали такова тълкуване не е в разрез с другите основни права, с които следва да се съвмести защитата на личния живот и на личните данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и дали осигурява справедлив баланс между тази защита, от една страна, и свободата на религията, част от която е свободата на проповядване, от друга страна. Макар Съдът до момента да е приел, че<?PAGE NO="13"?> разпоредбите на Директива 95/46 трябва непременно да се тълкуват с оглед на основните права, които са закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ></P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>), визирайки изключително членове 7 и 8 от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryneš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2428">EU:C:2014:2428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑398/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:197">EU:C:2017:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно периода преди Хартата вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Rundfunk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:294">EU:C:2003:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, също толкова очевидно е и задължението за зачитане на останалите разпоредби на Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Така член 10, параграф 1 от Хартата предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>[в]секи има право на свобода на […] религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. В разясненията по член 10 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ></P></NOTE> се уточнява, че това право съответства на правото, гарантирано в член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>), и че съгласно член 52, параграф 3 от Хартата има същия смисъл и същия обхват. Следователно свободата на религията може да бъде ограничавана само при условията по член 9, параграф 2 от ЕКПЧ, тоест съответното ограничение трябва да е предвидено от закона и да е необходимо в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Първият извод, който се налага от текста на член 9, параграф 2 от ЕКПЧ е, че противно на констатацията, до която стига ответникът в главното производство въз основа на изложените от него доводи, свободата на религията и съпътстващата я свобода на проповядване, колкото и да са основополагащи, все пак не представляват някакъв вид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>основополагащо метаправо<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, което да заема йерархически по-високо място в сравнение с всички останали и което да не може да търпи никакви ограничения. Следователно съвместяването на свободата на проповядване със защитата на личния живот не само е възможно, но е и необходимо за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>защитата на правата и свободите на другите<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, както изисква въпросната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Във връзка със свободата на религията Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>) вече е приемал, че макар и да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>има най-напред вътрешно измерение, тя включва също така и свободата на изповядване на религията индивидуално и в частен кръг или колективно, публично и в обкръжението на лица, които изповядват същата вяра. Освен това [ЕСПЧ] вече е имал повод да приеме, че член 9 от [ЕКПЧ] включва и негативни права, по-конкретно свободата да не се избира и изповядва религия<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, Alexandridis с/у Гърция (CE:ECHR:2008:0221JUD001951606, § 32 и цитираната практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Свободата да се проповядва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> според мен не застрашава, строго погледнато, негативния аспект на свободата на религия, както е дефиниран от ЕСПЧ. Ще добавя, че според мен не може да съществува негативен аспект на свободата на проповядване, тъй като последната предполага по необходимост опит за убеждаване на лице, което не споделя същата вяра или което няма религиозни убеждения. Ако мога да се изразя така, свободата на проповядване предполага по необходимост съществуването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>целева<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> група, на която не може да се признае негативно право да не бъде подлагана на проповед, на опити за прозелитизъм, без да се изпразни от съдържание въпросната свобода и потенциалната ѝ последица, също защитена както с член 9 от ЕКПЧ, така и с член 10, параграф 1 от Хартата, а именно свободата да се избере друга религия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19930525">25 май 1993 г.</DATE>, Kokkinakis с/у Гърция (CE:ECHR:1993:0525JUD001430788, § 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Описаната от запитващата юрисдикция проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> според мен не достига и пределите, установени от ЕСПЧ, който не допуска единствено непочтения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19930525">25 май 1993 г.</DATE>, Kokkinakis с/у Гърция (CE:ECHR:1993:0525JUD001430788, § 48): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>Най-напред следва да се направи разграничение между християнското свидетелство и непочтения прозелитизъм. Първото съответства на истинската евангелизация, която един доклад, изготвен през 1956 г. под егидата на Световния съвет на църквите, описва като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>основна мисия<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>отговорност на всеки християнин и всяка църква<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>. Вторият представлява негово извращаване или изопачаване. Според същия доклад той може да включва предлагане на материални или социални облаги с цел привличане на нови членове в църква, упражняване на неправомерен натиск върху отчаяни хора или хора в нужда, или дори използване на насилие или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>промиване на мозъци<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>. По-общо, той не е съвместим със зачитането на свободата на мисълта, съвестта и религията на другите<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> […].</P></NOTE> или долнопробния прозелитизъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19980224">24 февруари 1998 г.</DATE>, Larissis и др. с/у Гърция (ECLI:CE:ECHR:1998:0224JUD002337294, § 45): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>[ЕСПЧ] подчертава от самото начало, че макар религиозната свобода да има най-напред вътрешно измерение, тя включва освен това, наред с друго, и свободата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>изповядване на религията<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, включително правото да се правят опити за убеждаване на ближния, например чрез <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>обучение<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> […]. Член 9 обаче не защитава всяко действие, мотивирано или повлияно от религия или убеждение. Така например той не защитава долнопробния прозелитизъм, като например предлагането на материални или социални облаги или упражняването на неправомерен натиск с цел привличане на нови членове в църква<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Член 9 от ЕКПЧ, а оттам и член 10, параграф 1 от Хартата, биха могли да променят тълкуването на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46, което предлагам в точка 42 от настоящото заключение, ако се установи, че подчиняването на дейността, разглеждана в главното производство, на правилата на тази директива, представлява недопустима или непропорционална намеса в свободата на проповядване. В случая обаче се затруднявам да открия намеса, тъй като воденето на записки и предаването им в рамките на религиозната общност не са неотделими от проповедническата дейност. Дори и да се предположи такава намеса обаче, следва да се провери дали тя е предвидена от закона и необходима в едно демократично общество за постигането на легитимната цел да се защитят правата и свободите на другите. Всъщност предполагаемата намеса, произтичаща от необходимостта да се спазват предписанията на Директива 95/46, е предвидена от закона, тъй като е изрично посочена в Директива 95/46, и поради посочените по-горе причини е необходима в едно демократично общество за защита на правата на другите, и по-конкретно на правото на личен живот и на защита на личните данни на посетените лица, права, на които трябва да се осигури същото ниво на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно защитата, предоставена с член 10, параграф 1 от Хартата, не може да постави под съмнение констатацията, че извършваната от членовете на религиозната общност проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> не е изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на първия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> като разглежданата в главното производство не е изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вторият преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция приканва Съда да се произнесе относно приложното поле на Директива 95/46 от гледна точка на член 3, параграф 1, съгласно който Директивата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>се прилага към обработката на лични данни […], съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>. Тъй като изглежда е безспорно, че обработването на данните, събирани от страна на членовете на религиозната общност, не е дори отчасти с автоматични средства, Директива 95/46 се прилага единствено при наличието на файл, дефиниран в член 2, буква в) от Директива 95/46 като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>всеки структуриран набор от лични данни, достъпен по определени критерии, централизиран, децентрализиран или разпределен по функционален или географски принцип<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>. Запитващата юрисдикция отбелязва, че по смисъла на Закона за личните данни липсата на специфични<?PAGE NO="15"?> картотеки или списъци или на други подобни класификационни системи е пречка за квалифицирането на данните, обработвани от членовете на религиозната общност, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. При все това същата юрисдикция пита по какъв начин фактът, че данните могат да бъдат открити лесно с цел по-нататъшно използване и без неоправдани разходи — два от посочените в Закона за личните данни критерии — може да повлияе на подобна квалификация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ответникът в главното производство отново подчертава, че вторият въпрос е силно теоретичен, като се има предвид, че не било доказано, че членовете му действително са водили записки по време на проповедническата дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, както следвало от мотивите на преюдициалното запитване. Във връзка с това повторно възражение препращам към точка 25 и сл. от настоящото заключение. В съответствие с анализа на запитващата юрисдикция изложените по-долу съображения се основават на предпоставката, че членовете на религиозната общност могат да водят записки по време на тази дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Важно е дебатът да се насочи отново към Директива 95/46 и съдържащото се в нея определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>. Член 2, буква в) от Директива 95/46, чиято редакция е по-скоро енигматична<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Регламент № 2016/679 не внася яснота и възпроизвежда без промяна член 2, буква в) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 (вж. член 2, параграф 1 и член 4, точка 6) от Регламент № 2016/679).</P></NOTE>, трябва да се чете във връзка със съображение 27 от същата директива, което посочва, от една страна, че обхватът на защитата на данните не трябва на практика да зависи от използваните техники, защото в противен случай това би създало сериозен риск от заобикаляне на закона, и от друга страна, че що се отнася до ръчната обработка, Директивата обхваща само файловите системи, които трябва да бъдат структурирани според отнасящи се до лицата конкретни критерии, позволяващи лесен достъп до личните данни. Освен това различните критерии за определяне на съставните елементи на структурирания набор от лични данни, както и отделните критерии, уреждащи достъпа до този набор, могат да бъдат определени от всяка държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда член 3, параграф 1 от Директива 95/46 дефинира приложното поле на Директивата много широко<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Rundfunk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:294">EU:C:2003:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно тази разпоредба не бива да се тълкува по начин, който би застрашил високата степен на защита, предоставена от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Струва ми се, че въпреки привидната децентрализация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Във всички случаи тя не изключва наличието на файл по смисъла на Директива 95/46.</P></NOTE> евентуално водените записки от членовете на религиозната общност могат да представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>файл<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> по смисъла на Директива 95/46. Един от първите структуриращи критерии по отношение на съвкупността от данни е географският. В известен смисъл самият член на религиозната общност се превръща в структуриращ критерий за съвкупността от данни, тъй като тази общност извършва географско разпределение на районите. Поради това тя е наясно, че данните за дадено лице, живеещо в даден квартал, евентуално са били събрани от точно определен член. Дори да приемем, че религиозната общност не указва на членовете си какви данни да събират, естеството им се определя на практика от преследваната цел, а именно подготовката на следващи посещения. Запитващата юрисдикция посочва на Съда, че става дума за името, адреса и обобщение на съдържанието на водения разговор, и по-конкретно на религиозните убеждения и семейното положение на лицето. Подобна структура, дори и да не е особено усложнена, позволява лесен достъп до събраните данни. Тя също така оставя трайна следа за проповедническата дейност и лесно можем да си представим, че в случай на преместване на даден член той може да предаде събраната информация на новия член, който ще поеме щафетата в съответния географски район. Следователно критерият за достъпност на данните изглежда изпълнен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. също точка 6 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>При тези условия изглежда, че финландското право изисква известна степен на сложност, която надхвърля изискванията на Директива 95/46, като квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>файлове<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> картотеки, списъци или други подобни класификационни системи. Следователно не може да се изключи вероятността Законът за личните данни да съдържа допълнително ограничение спрямо предвидените в Директива 95/46. Запитващата юрисдикция обаче не е сезирала Съда с такъв въпрос и следва да извлече всички последици, включително по отношение на националното си право, от отговора, който Съдът ще даде на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Следователно може да се приеме, че член 3, параграф 1 от Директива 95/46 във връзка с член 2, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да представлява файл съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства от членове на религиозна общност в рамките на дейност като разглежданата в главното производство въз основа на определено географско разпределение и с цел подготовката на следващи посещения при лица, с които е започнат духовен диалог.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третия и четвъртия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>С третия и четвъртия преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 2, буква г) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща проповедническа дейност, при която се събират лични данни, достъпни единствено на проповедниците, може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на тази директива. За целите на тази квалификация запитващата юрисдикция пита и дали е необходимо религиозната общност да е приела конкретни актове, като например писмени указания към членовете си, или е достатъчно тя фактически да може да управлява дейността на членовете си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към анализа, бих желал да направя встъпителна забележка. В писменото си становище и в устното си изложение пред Съда ответникът в главното производство отрича да е по отношение на събираните от страна на членовете му данни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> по смисъла на Директива 95/46 и проявява известно раздразнение, когато се посочва, че членовете му били действали по негови указания, а не в изпълнение на божествена повеля. При все това повтарям, че на определянето на приложимостта на Директива 95/46 в случая и на евентуалното квалифициране на религиозната общност като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> по смисъла на тази директива не би следвало да се придава по-голямо значение спрямо това, което те са, а именно действия по даване на правна квалификация. От практиката на Съда следва, че администраторът по смисъла на Директива 95/46 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че [обработването на съответните данни] отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно става дума да се даде правна квалификация, а не да се оспори ролята на религиозната общност или първичното основание за проповедническата дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>След това уточнение мога да пристъпя към анализа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, буква г) от Директива 95/46 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни […]<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>. От практиката на Съда следва, че това понятие следва да се дефинира широко, за да е в съответствие с целта на Директива 95/46 за осигуряване на ефикасна и пълна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и предвид ключовата роля на администратора в системата, създадена с Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:796">EU:C:2017:796</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Работната група за защита на данните по член 29 (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>работната група по член 29<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Както се вижда от наименованието, става дума за група за защита на лицата при обработването на лични данни, която е създадена на основание член 29 от Директива 95/46 и чиито становища имат чисто консултативна стойност (вж. член 29, параграф 1, втора алинея от посочената директива).</P></NOTE> счита, че определянето на администратора по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>се основава […] по-скоро на фактически, отколкото на формален анализ<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 1).</P></NOTE> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>дава всъщност отговори на въпросите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>защо<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>как<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> за определени дейности на обработване<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 14).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Поради това следва да се провери дали религиозната общност определя целите и средствата на обработка на данните, събирани от страна на членовете ѝ. За тази цел следва да се припомни, че от текста на третия преюдициален въпрос е видно, че религиозната общност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>организира<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> дейността, в рамките на която нейните членове събират личните данни, като определя радиуса на действие на проповедниците, проследява дейността им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>От преюдициалното запитване следва, че религиозната общност поддържа регистри, в които се отбелязват броят на раздадените от всеки член издания на общността и времето, посветено от него на проповедническа дейност.</P></NOTE> и поддържа регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани. Тези обстоятелства сочат централизиране на проповедническата дейност от страна на религиозната общност. При тези условия трудно може да се поддържа, че тази дейност и събирането на лични данни, което евентуално я придружава, остават изключително лични и напълно чужди на религиозната общност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>В съдебното заседание Комисията поддържа, без твърдението ѝ да е оспорено от ответника в главното производство, че участието в проповедническа дейност е условие за получаване на кръщение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Според мен е налице съвкупност от улики — с оглед на нуждата от широко тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> по смисъла на Директива 95/46 и в изпълнение на целта да се осигури висока степен на защита — въз основа на които да се приеме, че религиозната общност определя целта на обработването на събираните от страна на членовете ѝ лични данни, която е обусловена от постоянния стремеж към увеличаване на последователите чрез по-висока ефективност на проповедническата дейност, което от своя страна изисква оптимално подготвяне на посещенията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Що се отнася до определянето на средствата от страна на религиозната общност, струва ми се, че то е трудно оспоримо за периода, през който въпросната общност е предоставяла формуляри на своите членове и чрез статиите, публикувани в бюлетина ѝ, е давала много конкретни указания за воденето на записки. Въпреки че използването на формуляри изглежда е преустановено, следва да се отбележи, че изданията все още са на разположение в интернет и че указания за воденето на записки са давани и след приемането на решението, обжалвано в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Въпреки че е задача на запитващата юрисдикция да се произнесе по относимите факти, бърза справка в уебсайта на религиозната общност, който е достъпен на множество езици, включително на фински, и по-конкретно в архивите на бюлетина ѝ, показва, че религиозната общност не само организира проповедническата дейност, като дава съответни указания, но също и насърчава воденето на записки по време на тази дейност: вж. напр. на стр. 3 от броя от януари 2014 г. на бюлетина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>Нашата служба на Царството<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> параграфа, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>Поливай семената на истината<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>записвай си датата на посещението, литературата, която си оставил, и темата и стиховете, които сте обсъдили<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>) (на разположение на френски на страница https://www.jw.org/fr/publications/le-ministere-du-royaume/и на фински на страница https://www.jw.org/fi/julkaisut/valtakunnan-palveluksemme/).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Във всички случаи преюдициалният въпрос изхожда от презумпцията, че няма писмени указания. За целите на определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>администратора<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> по смисъла на Директива 95/46 съм склонен да смятам, подобно на финландското, чешкото и италианското правителство, че прекомерният формализъм би позволил лесно да се заобиколят разпоредбите на Директива 95/46 и че следователно е необходимо да се основем на един по-скоро фактически, отколкото формален анализ, за да преценим дали религиозната общност играе реална роля при определянето на целите и средствата на обработката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Такова тълкуване намира подкрепа и в текста на член 2, буква г) от Директива 95/46, в който не е споменато никакво изискване за писмени указания. Изглежда такъв е и смисълът, който работната група по член 29 придава на тази разпоредба, като посочва, че фактическото влияние може да бъде достатъчно за определянето на администратора на данните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 9). Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:796">EU:C:2017:796</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ясно е, че установяването на фактическо влияние е извън компетентността на Съда и следва да се извърши от запитващата юрисдикция. При все това би било полезно, ако последната има предвид, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> по смисъла на Директива 95/46 следва да се тълкува широко. Въпреки че току-що заключих, че не трябва да се изисква наличие на писмени указания, за да не бъде това понятие твърде формализирано, преценката за съществуването на фактическо влияние следва да се направи съобразно в разумни граници проверими критерии. В тази връзка признавам, че не намирам за убедителна застъпваната от Комисията позиция, че запитващата юрисдикция следва да провери дали нареждането на религиозната общност е било възприето от нейните членове като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>достатъчно обвързващо в морално отношение<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По въпроса дали администраторът на данните трябва задължително да има достъп до въпросните данни, отново подчертавам, че в определението, дадено в Директива 95/46, няма такова изискване. На същото мнение е и работната група по член 29, според която невъзможността да бъдат пряко изпълнени всички задължения на администратора, като например правото на достъп, не изключва квалифицирането като администратор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 23).</P></NOTE>. Дори именно с оглед на такава хипотеза Директива 95/46 урежда изрично възможността за съвместно администриране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 23).</P></NOTE>. Затова тук споделям изцяло позицията на генералния адвокат Bot, според когото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>тълкуване, отдаващо предпочитание на съществуването на пълни надзорни правомощия върху всички аспекти на обработването, може да доведе до сериозни пропуски в областта на защитата на личните данни<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Заключение на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:796">EU:C:2017:796</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Приключвам анализа с уточнението, че в случая по главното производство евентуалната констатация, че религиозната общност е администратор, по никакъв начин не изключва паралелната констатация, че тя е съвместен администратор със своите членове, доколкото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>[о]ценката на съвместното администриране трябва да отразява оценката на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>единичното<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> администриране, като се възприеме същностен и функционален подход и ударението се постави върху това дали целите и средствата се определят от повече от едно лице. В контекста на съвместното администриране участието на страните в определянето на целите и средствата на обработването може да приеме различни форми и невинаги е разпределено поравно<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Становище 1/2010 на работната група по член 29 относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>администратор на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>лице, което обработва данните<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, прието на <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> (00264/10/BG, WP 169, стр. 35).</P></NOTE>. Така от фактите, които запитващата юрисдикция е изложила пред Съда, изглежда, че членовете на религиозната общност имат възможност конкретно да влияят, що се отнася до средствата на обработването (като решават кои лица да посетят, дали да си водят записки, върху какъв носител, в какъв обем и т.н.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Въз основа на изложените съображения предлагам на Съда да отговори, че член 2, буква г) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща проповедническа дейност, при която се събират лични данни, може да бъде квалифицирана като администратор, въпреки че самата тя няма достъп до личните данни, събирани от страна на членовете ѝ. За целите на определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>администратора<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> по смисъла на Директива 95/46 няма изискване за наличието на писмени указания, но следва да е установено, евентуално чрез съвкупност от улики, че администраторът е в състояние да упражнява фактическо влияние върху дейността по събиране и обработване на личните данни, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>1)</NO.P><TXT>Проповедническа дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>от врата на врата<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> като разглежданата в главното производство не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 3, параграф 2, първо и второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 95/46 във връзка с член 2, буква в) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да представлява файл съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства от членове на религиозна общност в рамките на дейност като разглежданата в главното производство въз основа на определено географско разпределение и с цел подготовката на следващи посещения при лица, с които е започнат духовен диалог.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 2, буква г) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща проповедническа дейност, при която се събират лични данни, може да бъде квалифицирана като администратор, въпреки че самата тя няма достъп до личните данни, събирани от страна на членовете ѝ. За целите на определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>администратора<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> по смисъла на Директива 95/46 няма изискване за наличието на писмени указания, но следва да е установено, евентуално чрез съвкупност от улики, че администраторът е в състояние да упражнява фактическо влияние върху дейността по събиране и обработване на личните данни, което запитващата юрисдикция следва да провери<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>