<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-03-202603C112202402090-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0209-24-202505561-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/03/2026 15:19:00" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="Nv5F3KObruc/SB2rtuOS08n+6806J1uUpbCkzNQa65irRPb+mUbu5cphnbVVJ2V0BKJ5zVCDFNMT7dwAW49S8KuO0vk+ZXHx6ls/iuzPgF1KwsXomcHtsY6vBXU9ozTyzGVBkjsRtSeLgEs+Te9Htg0T49ytbIOc/d0H42ML3n0=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="spk" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0209" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="spk" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 26-05-25 14:31:56" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="ccd0a3f6d3fb497b962475fe8bad7872" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0209" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на A. Rantos — Дело C‑209/24 P</div>
      <div id="rId21" style="default">VP/Cedefop</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      A. RANTOS
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 12 юни 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑209/24 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      VP
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Обжалване — Публична служба — Срочно нает служител — Отказ за подновяване на договора на срочно нает служител за неопределено време — Член 266 ДФЕС — Мерки за изпълнение на отменително съдебно решение на Общия съд — Изопачаване на доказателства — Процедурен правилник на Съда — Член 151, параграф 1 — Поверителност на разговорите и кореспонденцията между адвокати“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си VP (наричана по-нататък „жалбоподателката“) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 февруари 2024 г., VP/Cedefop (T‑563/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:72), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ, от една страна, за отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) от 17 декември 2021 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), както и за отмяна на решението на комисията по жалбите на Cedefop от 17 юни 2022 г. (наричано по‑нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“), и от друга страна, за обезщетение в размер на 5 000 000 евро за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорното решение и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред са приети от Cedefop след решение на Общия съд от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop (T‑187/18, наричано по‑нататък „отменителното съдебно решение“, EU:T:2020:613), с което по-специално се отменят решенията, с които Cedefop отхвърля искане на жалбоподателката за подновяване на договора ѝ на срочно нает служител в тази агенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи, от една страна, върху първото основание в жалбата — нарушение на член 266 ДФЕС и явна грешка в преценката, с твърдение, че Общият съд изопачил доказателствата за изпълнението на отменителното съдебно решение, и от друга страна, върху искането на Cedefop документ, съдържащ разменената кореспонденция между двама адвокати, да бъде изключен от преписката по делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата, предхождащи спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 ноември 2007 г. жалбоподателката е наета на работа от Cedefop като срочно нает служител с договор за определен срок, който е подновен до 15 ноември 2017 г., за да изпълнява функциите на правен съветник. Преди тази дата тя отправя до изпълнителния директор на Cedefop искане за подновяване за неопределено време на договора ѝ, считано от 16 ноември 2017 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), което е отхвърлено с решение от 12 май 2017 г. на директора. Жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу това решение, която е отхвърлена с решение от 1 декември 2017 г. на комисията по жалбите на Cedefop (наричана по-нататък „комисията по жалбите“), а след това и жалба пред Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С отменителното съдебно решение Общият съд, първо, отменя решенията от 12 май и 1 декември 2017 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), второ, осъжда Cedefop да заплати сума в размер на 30 000 евро като обезщетение за причинените на жалбоподателката имуществени вреди, както и сума в размер на 10 000 евро като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, трето, отхвърля жалбата в останалата ѝ част и четвърто, осъжда Cedefop да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 януари 2021 г. жалбоподателката отправя до новия изпълнителен директор на Cedefop искане за изпълнение на това съдебно решение посредством подновяването на договора ѝ, а след първоначално решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), отменено от комисията по жалбите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>), новият директор, след като я приканва да представи становище (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), я уведомява със спорното решение, че тъй като Cedefop е изплатил пълния размер на сумите, плащането на които е било разпоредено от Общия съд в отменителното съдебно решение, не следва да се предприемат допълнителни мерки в изпълнение на това съдебно решение. Жалбата по административен ред срещу това решение, подадена от жалбоподателката на 3 март 2022 г., е отхвърлена с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 септември 2022 г., жалбоподателката иска, първо, да се отмени спорното решение, включително решението, което е свързано със и е неразделно от спорното решение, за неподновяване на трудовия ѝ договор за неопределено време, както и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, второ, обезщетение за претърпените неимуществени вреди поради тези решения и трето, да се осъди Cedefop да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателката изтъква пет основания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), първото от които оттегля в съдебното заседание, докато останалите четири са отхвърлени от Общия съд с обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до второто основание — нарушение на член 266 ДФЕС и явна грешка в преценката, в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред отбелязва, че решението за отхвърляне на жалбата по административен ред допълва мотивите на спорното решение, тъй като в него отказът за подновяване на договора на жалбоподателката се основава не само на изложени в него съображения, но и на съображения, свързани с вътрешното функциониране на Cedefop, обобщени в точка 37 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На следващо място, в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Cedefop е изпълнил задължението за възобновяване на процедурата по разглеждане на искането за подновяване на договора на жалбоподателката и за приемане на решение, заместващо решението от 12 май 2017 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), тъй като, както става ясно от мотивите на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, на етапа на разглеждане на жалбата по административен ред на жалбоподателката Cedefop е приел, че не следва да я възстанови на длъжност, по съображения, свързани с вътрешната организация на тази агенция. Освен това в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че съображенията за новия отказ по искането за подновяване на договора на жалбоподателката са различни от съображенията, на които се основава решението от 12 май 2017 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в точки 43 и 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, че жалбоподателката не е оспорила основателността на съображението за промените, свързани с вътрешната организация на Cedefop, и от друга страна, че само по себе си това съображение е достатъчно, за да се обоснове решението за неподновяване на договора ѝ. Така в точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че доводите, с които жалбоподателката оспорва основателността на съображението, изведено от това, че след отменителното съдебно решение не следва да се предприемат мерки, тъй като обезщетенията по това съдебно решение са достатъчни, за да се осигури изпълнението му, трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 март 2024 г. жалбоподателката подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. Тя иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да осъди Cedefop да заплати обезщетение за неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла, оценени ex aequo et bono на 5 000 000 евро, и да осъди Cedefop да заплати както съдебните разноски, свързани с настоящото производство по обжалване, така и свързаните с производството пред Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Cedefop иска от Съда да отхвърли жалбата, да постанови изключването на приложение C.1 от преписката по делото и да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както посочих във въведението на настоящото заключение, анализът ми ще се съсредоточи върху първото от деветте основания за обжалване, изложени от жалбоподателката — изопачаване на доказателствата по преписката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), както и върху направеното от Cedefop искане за изключване на приложение C.1 от преписката по делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание за обжалване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си основание жалбоподателката, след като отбелязва, че в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил второто основание на първоинстанционната ѝ жалба, като е признал, че Cedefop е бил длъжен да приеме заместващо решение в изпълнение на отменителното съдебно решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата, и по-специално решението за отхвърляне на жалбата по административен ред. Общият съд неправилно приел в точки 22 и 34—38 от обжалваното съдебно решение, че със спорното решение и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се изпълнява отменителното съдебно решение чрез заместване на решенията от 12 май и 1 декември 2017 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В следващите съображения най-напред ще припомня релевантните аспекти на преценката, извършена от Общия съд, преди да разгледам наличието на твърдяното от жалбоподателката изопачаване на доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преценката на Общия съд</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от диспозитива на отменителното съдебно решение, Общият съд отменя решенията от 12 май и 1 декември 2017 г. и осъжда Cedefop да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, причинени на жалбоподателката, като отхвърля жалбата „в останалата ѝ част“. С изключение на осъждането на Cedefop да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, Общият съд не е дал никакви други указания относно евентуалните последващи мерки, които Cedefop е трябвало да приеме.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вследствие на това отменителното съдебно решение Cedefop приема спорното решение, а в отговор на подадената от жалбоподателката жалба по административен ред — решение за отхвърляне на жалбата по административен ред, които са предмет на обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че в изпълнение на отменителното съдебно решение Cedefop е бил длъжен да преразгледа искането за подновяване на договора на жалбоподателката и да приеме ново решение, заместващо решението от 12 май 2017 г., при спазване на диспозитива на това решение и на мотивите, които представляват неговата необходима основа. След това уточнение, в точка 47 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателката няма основание да поддържа, че Cedefop е нарушил член 266 ДФЕС и е допуснал явна грешка в преценката, като е решил да не поднови трудовия ѝ договор. Общият съд стига до този извод, като се основава на следните две съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, в точка 38 от това съдебно решение Общият съд по същество приема, че Cedefop е изпълнил посоченото от жалбоподателката задължение да възобнови процедурата по искането за подновяване на договора и да приеме ново решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). От една страна, в точка 35 от посоченото съдебно решение Общият съд констатира, че със спорното решение изпълнителният директор на Cedefop е приел, че извън плащането на обезщетенията, присъдени на жалбоподателката с отменителното съдебно решение, „той не е бил длъжен да предприема каквито и да било допълнителни мерки за изпълнение“. От друга страна, в точки 36 и 37 от същото съдебно решение Общият съд подчертава, че с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред комисията по жалбите е „допълнила мотивите“ на спорното решение, „като основава отказа за подновяване на договора и на съображения, свързани с вътрешното функциониране на Cedefop“, и по‑специално на това, че Cedefop „възнамерява да реорганизира начина на работата на правната служба в рамките на агенцията […], без да има намерението да възстанови на длъжност лица или предходна организация на работа“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в точки 39—43 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че Cedefop не е длъжен да поднови договора на жалбоподателката, тъй като срочно нает служител няма никакво право на подновяване на неговия договор, и че що се отнася до довода, че възстановяването на жалбоподателката на длъжността ѝ съответства на интереса на службата, жалбоподателката не оспорва конкретно основателността на съображението, изведено от промените, свързани с вътрешната организация на Cedefop (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). В точка 46 от това съдебно решение обаче Общият съд уточнява, че доводът на Cedefop, че никаква последваща мярка не трябва да се предприема в изпълнение на отменителното съдебно решение, е неотносим, като се има предвид, че в спорното решение, преценено с оглед на мотивите в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тази агенция се произнася по искането за подновяване на договора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal"> Ето защо стигам до извода, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е мотивирал отхвърлянето на второто основание на първоинстанционната жалба единствено по съображенията, обобщени в точка 20 от настоящото заключение, и въз основа на изведени от „промените, свързани с вътрешната организация на Cedefop“, съображения, и по-специално на съображението, че тази агенция „възнамерява да реорганизира начина на работата на правната служба в рамките на агенцията“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това уточнение следва да се провери дали, както изтъква жалбоподателката, Общият съд е изопачил доказателствата, и по-конкретно решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като е приел, че Cedefop правилно е изпълнил отменителното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изопачаването на доказателствата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателката твърди, че до септември 2023 г. Cedefop последователно отстоявал позицията си, че не се изисква, нито е било прието решение, свързано с изпълнението на отменителното съдебно решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>), докато в обжалваното съдебно решение въз основа на изопачаване на фактите Общият съд допуснал, че е било прието решение, заместващо отменените решения от 12 май и 1 декември 2017 г., като приел, че решението за отхвърляне на жалбата по административен ред представлява такова заместващо решение. Cedefop възразява, че макар да не е длъжен, той е преразгледал искането за подновяване на договора на жалбоподателката и след преразглеждането го е отхвърлил. Всъщност в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред комисията по жалбите стигнала до извода, главно, че Cedefop не е непременно задължен да преразгледа искането за подновяване на договора, а при условията на евентуалност — че той все пак е разгледал (и отхвърлил) искането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че от член 266, първа алинея ДФЕС следва, че институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, обявило този акт за недействителен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който сам по себе си подлежи на контрол от Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна или явно противоречаща на текста им. Въпреки това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Впрочем, когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от Общия съд, и да покаже грешките в анализа, които по негова преценка са довели Общия съд до това изопачаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, след отменителното съдебно решение Cedefop приема спорното решение, впоследствие потвърдено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, което, както подчертава Общият съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение, е релевантно и за проверката на законосъобразността на спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че по този начин Cedefop е изпълнил отменителното съдебно решение в съответствие с член 266 ДФЕС и задължението си да отговори на искането и на последващата жалба на жалбоподателката. В това отношение в доводите си жалбоподателката, изглежда, смесва два отделни аспекта: от една страна, въпроса за наличието на решение за изпълнение на отменителното съдебно решение и от друга страна, основателността на решението, с което Cedefop счита, че е изпълнил отменителното съдебно решение (а именно спорното решение, допълнено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се провери дали, както изтъква жалбоподателката, Общият съд е изопачил доказателствата, и по‑конкретно решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, като е приел, че Cedefop действително е изпълнил това съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, на първо място, отбелязвам, че със спорното решение изпълнителният директор на Cedefop е отговорил на искането на жалбоподателката за изпълнение на отменителното съдебно решение, като е подчертал по същество, че последиците от незаконосъобразността, установена от Общия съд в отменителното съдебно решение, са били отстранени с плащането на разпореденото от него обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, отбелязвам, че в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред комисията по жалбите разглежда по-специално основанието относно нарушението на член 266 ДФЕС от страна на Cedefop. По-конкретно, в страници 16 и 17 от това решение Cedefop отхвърля доводите относно „мотивите [на отменителното съдебно решение], свързани със закриването на правната служба и с неподновяването на договора на жалбоподателката“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Тази част от посоченото решение съдържа по същество три довода, с които тази комисия по жалбите уточнява:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">най-напред, че обезщетението за всички имуществени и неимуществени вреди е определено ex aequo et bono от Общия съд, като се има предвид, че заради установените нередности жалбоподателката е „загубила възможността“ договорът ѝ да бъде продължен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), и че Общият съд не се произнася и не е могъл да се произнесе по въпроса за възобновяване на дейността на вътрешната правна служба на Cedefop (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">по-нататък, че решението за създаване на длъжността вътрешен правен съветник в рамките на Cedefop (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>) е взето от изпълнителния директор и подкрепено от изпълнителния комитет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>) и че това решение няма връзка, първо, с конкретното положение на жалбоподателката, второ, с проверката, която стои в основата на решението на бившия директор да не поднови договора ѝ, и трето, с отменителното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">накрая, че въз основа на задълбочена и прозрачна преценка на status quo Cedefop възнамерява да реорганизира начина на работата на правната служба за ограничаване на констатираните рискове, без да има намерението да възстанови на длъжност лица или предходна организация на работа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, подчертавам, че в точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че със спорното решение „изпълнителният директор на Cedefop решава по същество […], че не следва да се подновява трудовият договор на жалбоподателката“, а в точка 38 от това съдебно решение уточнява, че с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред — което, според преценката му в точка 22 от посоченото съдебно решение, допълва мотивите на спорното решение — Cedefop е разгледал и отхвърлил искането за подновяване на договора, „като се е основал на съображения, свързани с вътрешната организация на тази агенция“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се прецени дали, като е приел, че с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред комисията по жалбите е добавила допълнително основание за отхвърляне на искането на жалбоподателката, в обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил доказателствата. Тази преценка по същество се отнася до тълкуването на изложения в точка 31 от настоящото заключение трети довод, че тази комисия припомня, че вътрешната реорганизация на Cedefop, и по-специално на правната му служба, не включва никакво намерение да възстанови на длъжност лица или предходна организация на работа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение действително не е очевидно, че с този довод комисията по жалбите е искала да изложи мотиви за отказа за подновяване на договора на жалбоподателката, като се основава и на допълнителен мотив наред с този, на който се базира спорното решение, а именно, както подчертава Общият съд в точка 38 от това съдебно решение, „на съображения, свързани с вътрешната организация на тази агенция“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Не е изключено обаче този откъс да се тълкува в смисъл на имплицитно отхвърляне на искането за подновяване на договора на жалбоподателката. Всъщност, като отбелязва, че по причини, несвързани с личното положение на жалбоподателката, които са във връзка с вътрешната организация на правната служба, агенцията не е имала намерението да „възстанови на длъжност лица или предходна организация на работа“, комисията по жалбите е можела да се позове имплицитно само на липсата на необходимост от подновяване на договора на жалбоподателката, което представлява изложени от съображения за изчерпателност мотиви, различни от единственото основание на спорното решение, с което само се констатира, че Cedefop не е длъжен да приеме никаква друга мярка в изпълнение на отменителното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо с оглед на тази възможност, която най-малкото е защитима, считам, че условията, необходими за установяването на изопачаване на доказателствата, обобщени в точка 26 от настоящото заключение, не са налице, и по-конкретно, че преценката на доказателствата — а именно на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред — от страна на Общия съд не е очевидно в противоречие с текста на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, ако Съдът се съгласи с това тълкуване, твърденията по първото основание на жалбата следва да се отхвърлят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако, противно на това, Съдът приеме, че мотивите на Общия съд са опорочени от изопачаване на доказателствата, следва да се уважи първото основание на жалбата и следователно да се отмени обжалваното съдебно решение. Всъщност, както следва от точки 37, 43 и 44 от това съдебно решение, като отхвърля първоинстанционната жалба, Общият съд се е основал единствено на един от мотивите за спорните решения, свързан с промените във вътрешната организация на Cedefop (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). В такъв случай е необходимо да се разгледа възможността Съдът да се произнесе по първоинстанционната жалба, което ще бъде разгледано в следващите точки на настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първоинстанционната жалба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 61 от Статута, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че в случая по настоящото дело това изглежда така, в случай че Съдът приеме, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. При това положение той в действителност би разполагал с всички необходими данни, за да се произнесе по второто основание на първоинстанционната жалба, а именно нарушение на член 266 ДФЕС и явна грешка в преценката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на това основание жалбоподателката изтъква по същество два довода. Тя твърди, на първо място, че в изпълнение на отменителното съдебно решение Cedefop е трябвало да възобнови процедурата по разглеждане на искането за подновяване на договора ѝ и да приеме ново решение, заместващо спорното решение, и на второ място, че подновяването на този договор е единствената възможна мярка за отстраняването на елементите на незаконосъобразност, установени в отменителното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първия довод, припомням, от една страна, че от член 266, първа алинея ДФЕС следва, че институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, обявило този акт за недействителен, и от друга страна, че след отменителното съдебно решение Cedefop е бил длъжен да предприеме необходимите мерки за изпълнението на съдебното решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>) и както признава самият Общ съд в точка 34 от обжалваното съдебно решение, да приеме нов акт, заместващ решението от 12 май 2017 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След отменителното съдебно решение Cedefop приема спорното решение, потвърдено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред. Макар със спорното решение тази агенция да не е преразгледала искането за подновяване на договора на жалбоподателката, тя все пак ѝ е отговорила, че не е длъжна да приема никаква мярка, различна от плащането на обезщетението, на която Общият съд я е осъдил, което в крайна сметка имплицитно води до извода, че не следва да се подновява трудовият договор на жалбоподателката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решението за отхвърляне на жалбата по административен ред комисията по жалбите потвърждава тези мотиви, като подчертава по-специално обстоятелството, че обезщетението, разпоредено от Общия съд в отменителното съдебно решение — което самата жалбоподателка е поискала като обезщетение за имуществените вреди, причинени от неподновяването на договора ѝ — представлява „справедливо обезщетение за всички претърпени от [нея] имуществени вреди“, както е постановил Общият съд в точка 201 от отменителното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства считам, че със спорното решение, потвърдено с решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, Cedefop имплицитно е преразгледал искането за подновяване на договора на жалбоподателката, като е приел, че не е длъжен да приема каквато и да е друга мярка, различна от плащането на обезщетението, на която Общият съд го е осъдил.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втория довод, отбелязвам, както Общият съд подчертава в точки 25, 26 и 41 от обжалваното съдебно решение, че срочно нает служител няма никакво право на подновяване на неговия договор, тъй като възможността за подновяване на договора е само възможност, оставена на преценката на компетентния орган, като институциите разполагат с широко право на преценка при организирането на своите служби (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>). Тези съображения се оказват от още по-голямо значение, когато става въпрос за заместване на договор за определен срок с договор за неопределено време, който създава по-стабилна и неограничена във времето връзка между институцията и съответния служител (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). Следователно изпълнението на отменителното съдебно решение не трябва непременно да се осъществява посредством подновяването на договора на жалбоподателката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, независимо от основателността на отговора му, която е предмет на останалите основания на жалбата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>), считам, че Cedefop е приел мерките, изисквани за изпълнението на отменителното съдебно решение на основание член 266 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключение, ако Съдът приеме, че следва да уважи първото основание за обжалване и следователно да постанови окончателно решение по първоинстанционната жалба, предлагам да се отхвърли второто основание на първоинстанционната жалба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането за изключване от преписката на приложение C.1 </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмения си отговор Cedefop иска от Съда на основание член 151 от Процедурния правилник на Съда да бъде изключено от преписката по жалбата приложение C.1, което съдържа разменената кореспонденция между жалбоподателката, неин бивш правен съветник и трето лице и в което е включено под формата на дословно копиране съдържанието на електронно писмо, изпратено на 2 април 2021 г. от правния съветник на Cedefop на бившия правен съветник на жалбоподателката, относно възможността за започване на разговори между страните за уреждане по взаимно съгласие на спора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). По същество Cedefop твърди, че въпросната кореспонденция е обхваната от поверителност на разговорите и кореспонденцията между адвокати в съответствие с белгийския Кодекс за професионалната етика на адвоката, като подчертава, че нито жалбоподателката, нито настоящият ѝ правен съветник са адресати на оспорваното електронно писмо, докато жалбоподателката изтъква, от една страна, че поверителността по този кодекс представлява вътрешно правило на адвокатската колегия в Брюксел (Белгия), което не я обвързва, и от друга страна, че тази кореспонденция е решаващо доказателство в подкрепа на позицията ѝ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, припомням, че правото на Съюза не установява специфично правило за използването на доказателства. Съгласно постоянната практика на Съда приложимият в това отношение принцип е принципът на свободата при преценката на доказателствата, от който следва, че допустимостта на навременно представено доказателство може да се оспорва пред съдилищата на Съюза само на основанието, че то е придобито неправомерно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). По‑конкретно, при наличието на доказателства, представени неправомерно от някоя от страните, трябва да се претеглят интересите на съответните страни в производството, свързани с правото им на справедлив съдебен процес, като се вземат предвид интересите, защитени от нарушените или заобиколени правила при придобиването на такива доказателства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). От това следва, че съдът на Съюза, сезиран с искане за изваждане на доказателства от преписката, трябва да претегли, от една страна, интересите на представилия доказателствата жалбоподател, като се вземе по‑специално предвид ползата от тях за разглеждането на подадената пред него жалба по същество, а от друга страна, интересите на насрещната страна, които биха били конкретно и действително засегнати от запазването на посочените доказателства в преписката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням също, що се отнася до положението в настоящия случай, че действително Съдът отдавна е признал правото на зачитане на поверителността на кореспонденцията между адвоката и неговия клиент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>), по-специално като израз на принципите на право на справедлив съдебен процес и на зачитане на личния живот, закрепени съответно в членове 47 и 7 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>) и в членове 6 и 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение ми се струва, че защитата на поверителността на кореспонденцията между адвокат и негов клиент — която впрочем е насочена основно към това да защити интересите на последния — при всички положения не обхваща кореспонденцията между адвокати, освен ако тази кореспонденция е част от кореспонденция между адвокат и клиент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>). Всъщност на национално равнище защитата на поверителността на кореспонденцията между адвокати обикновено се осигурява от правила на професионалната етика, приети от компетентните адвокатски колегии, евентуално по задача, поставена от законодателя, и обвързва само адвокати, за които се прилагат тези правила (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори да се предположи, както твърди Cedefop, че в случая предишният адвокат на жалбоподателката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>) е нарушил правилата на професионалната етика на адвокатската колегия в Брюксел, отговорността за това нарушение е възложена само на него. Подобно нарушение, ако то бъде установено, само по себе си не би могло да доведе до забрана за жалбоподателката да представи доказателства, които не е придобила неправомерно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не се поставя под въпрос от факта, че в случая става дума за кореспонденция, която предвижда възможност за уреждане по взаимно съгласие на спора, тъй като тази кореспонденция във всички случаи не се отнася за евентуален обмен на поверителна информация относно съдържанието на евентуално споразумение за уреждане по взаимно съгласие на спора, а само отразява принципната готовност на Cedefop да започне такива разговори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>). Освен това съдебната практика, на която се позовава Cedefop, се отнася до достъпа на трети лица до някои документи, изготвени от Комисията в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения, и не изглежда релевантна в настоящия контекст (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства предлагам да се отхвърли искането на Cedefop за изключване от преписката по делото на приложение C.1 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата или ако прецени, че първото основание в жалбата следва да се уважи, да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 февруари 2024 г., VP/Cedefop (T‑563/22, EU:T:2024:72), и да отхвърли второто основание в жалбата, подадена от VP пред Общия съд,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли искането за изключване от преписката по делото на приложение C.1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Искането ѝ се основава на член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), приложим към срочно наетите служители съгласно член 46 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Общият съд по същество приема, от една страна, че решението от 12 май 2017 г. е опорочено от явна грешка в преценката, доколкото обосновава неподновяването на договора на жалбоподателката с планираното закриване на правната служба на Cedefop, и от друга страна, тъй като не е изключена възможността това решение да се основава на отделен мотив, изведен от загуба на доверие в жалбоподателката от страна на директора на Cedefop, че посоченото решение е прието в нарушение на правото на изслушване, правото на защита и член 26 от Правилника.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) С писмо от 2 март 2021 г. (наричано по-нататък „решението от 2 март 2021 г.“) изпълнителният директор посочва, че изпълнението на посоченото съдебно решение изисква само заплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, тъй като последиците от установената от Общия съд незаконосъобразност се компенсират със заплащане на обезщетение за вреди.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) След подадена от жалбоподателката жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, на 29 юли 2021 г. председателят на комисията по жалбите ѝ изпраща писмо, в което посочва, че на заседанието си от 16 юли 2021 г. комисията е решила да уважи жалбата ѝ по административен ред от 28 април 2021 г. и „да отмени“ решението от 2 март 2021 г., тъй като жалбоподателката не е имала възможност да представи становище по нея. Междувременно с определение от 20 май 2022 г., VP/Cedefop (T‑534/21, EU:T:2022:327), Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателката срещу решението от 2 март 2021 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) На 7 септември 2021 г. новият директор изпраща на жалбоподателката писмо, с което я уведомява, че не възнамерява да приеме допълнителните мерки, поискани от жалбоподателката в искането ѝ, с мотива, че отменителното съдебно решение е било вече изцяло изпълнено, и я приканва да представи становище по планираното решение, което тя прави на 15 октомври 2021 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Тези основания са следните: липса на компетентност на комисията по жалбите (първо основание), нарушение на член 266 ДФЕС и явна грешка в преценката (второ основание), неизпълнение на задължението за полагане на грижа (трето основание), нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, равно третиране и недопускане на дискриминация (четвърто основание) и злоупотреба с правомощия (пето основание).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Отбелязвам, че формулировката на текста на точка 38 от обжалваното съдебно решение може да доведе до объркване. Всъщност Общият съд най-напред отбелязва, че „жалбоподателката твърди, че в изпълнение на [отменителното съдебно решение] Cedefop е трябвало да възобнови процедурата […] и да приеме ново решение“, без да заема изрична позиция по наличието на такова задължение, и по-нататък отговаря на този довод, като посочва, че „[с]ледва обаче да се отбележи, че в случая Cedefop се е съобразил с това задължение“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Останалите основания, изтъкнати от жалбоподателката, са изведени от нарушение на задължението служебно да се провери и съответно да се установи липсата на компетентност на комисията по жалбите да приеме решение, свързано с изпълнението на отменителното съдебно решение (второ и трето основание), нарушение на принципа на „съд, създаден със закон“, признат в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и липса на компетентност на Общия съд за отмяна на отменителното съдебно решение (четвърто и пето основание), нарушение на член 266 ДФЕС (шесто основание), нарушение на правния принцип, изведен от решения от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki (T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 71 и 73), и от 16 октомври 2019 г., ZV/Комисия (T‑684/18, EU:T:2019:748, т. 20) (седмо основание), липса на мотиви (осмо основание), и накрая, нарушение на правото на изслушване по член 47 от Хартата (девето основание). Всички тези основания са насочени единствено срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, въз основа на които Общият съд отхвърля второто основание на първоинстанционната жалба, а именно нарушение на член 266 ДФЕС и явна грешка в преценката (вж. в това отношение точка 9 от настоящото заключение).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) С това основание жалбоподателката изтъква, от една страна, че в изпълнение на отменителното съдебно решение Cedefop е трябвало да възобнови процедурата по разглеждане на искането за подновяване на договора ѝ и да приеме ново решение, заместващо спорното решение, и от друга страна, че подновяването на договора ѝ е единствената възможна мярка за отстраняването на елементите на незаконосъобразност, установени в отменителното съдебно решение. Отбелязвам, че макар в заглавието на точка VII.1 и в точка 52 от жалбата си жалбоподателката да твърди, че Общият съд „е уважил“ второто основание на първоинстанционната жалба, според мен тя се позовава на факта, че като е отхвърлил това основание, според нея Общият съд е признал „задължението [на Cedefop] да приеме заместващо решение“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Този мотив е виден от страници 16 и 17 от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) В точка 44 от това съдебно решение се уточнява, че „този мотив, изложен в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, сам по себе си е достатъчен да обоснове решението за неподновяване на договора на жалбоподателката“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) С други думи, Общият съд отхвърля довода на жалбоподателката, че Cedefop е нарушил член 266 ДФЕС и е допуснал явна грешка в преценката, като приема, че независимо дали е трябвало да се предприемат мерки, във всеки случай, тази агенция е приела решение за изпълнение на отменителното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) В същото време, в известна степен противоречиво, жалбоподателката твърди, че изпълнителният директор на Cedefop е отхвърлил искането ѝ за възстановяване на длъжността ѝ въпреки постановяването на отменителното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Съдът е постановил, че съгласно тази разпоредба в хипотезата, когато даден акт е отменен или обявен за невалиден, институциите, издали този акт, са длъжни единствено да предприемат необходимите мерки за изпълнение на това решение. Следователно институциите разполагат с широка свобода на преценка при определяне на средствата за изпълнение за поправяне на констатираната незаконосъобразност, при условие че тези средства трябва бъдат съобразени с диспозитива на съответното решение и с мотивите, които представляват неговата необходима основа (вж. по-специално решение от 29 ноември 2018 г., Bank Tejarat/Съвет, C‑248/17 P, EU:C:2018:967, т. 68 и цитираната съдебна практика). Общият съд е уточнил, че при упражняване на предоставеното ѝ с член 266 ДФЕС право на преценка институцията трябва да избере сред различните възможни мерки онези, които отговарят на мотивите към отменителното съдебно решение, както и на принципите и правилата от правото на Съюза, за да съвмести интересите на службата и необходимостта от подходяща защита на правата на жалбоподателя, и че при търсене на мярката за изпълнение съответната институция или орган трябва по‑конкретно да избегне приетите мерки да бъдат опорочени от същите нередности като установените в отменителното съдебно решение, за да съблюдава принципите и нормите на правото на Съюза (вж. по‑специално решение от 23 октомври 2024 г., ZR/EUIPO, T‑634/22, EU:T:2024:746, т. 42 и 45 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. решение от 12 декември 2024 г., DD/FRA (C‑130/22 P, EU:C:2024:1018, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решение от 12 декември 2024 г., DD/FRA (C‑130/22 P, EU:C:2024:1018, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Последната част от раздел С от това решение съдържа тези откъси.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Комисията по жалбите подчертава, че самата жалбоподателка е поискала обезщетение за имуществените вреди, претърпени поради неподновяването на договора ѝ.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Комисията по жалбите припомня, че съгласно постоянната съдебна практика при упражняване на своите правомощия Общият съд няма компетентност да дава разпореждания на институциите на Съюза или да ги замества.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Това решение може да се изведе от заключенията на изпълнителния комитет, представени на 3 март 2021 г., на които жалбоподателката се е позовавала в жалбата си по административен ред.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Комисията по жалбите посочва, че датите, предложени за започване на въпросната процедура по назначаване, са тясно свързани с резултата от процедурата по назначаване на директор на дирекция „Човешки ресурси“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Общият съд се позовава на третия довод, посочен в точка 31 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Припомням, че този откъс от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред в оригиналния текст на английски език гласи следното: „[b]ased on a thourough and transparent assessment of the status quo performed in 2021 on the basis of 2020 data, Cedefop intends to reorganise the way the legal function works to mitigate the identified risks without intending to reinstate persons or past working organisations“ („[в]ъз основа на задълбочена и прозрачна проверка на status quo, извършена през 2021 г. въз основа на данните за 2000 г., Cedefop възнамерява да реорганизира начина на работата на правната служба за ограничаване на констатираните рискове, без да има намерението да възстанови на длъжност лица или предходна организация на работа“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) С други думи, с посочения довод комисията по жалбите по същество се ограничава до това да обори твърдението на жалбоподателката, че решението на изпълнителния директор на Cedefop за възстановяване на длъжността вътрешен правен съветник в рамките на Cedefop, подкрепено от изпълнителния комитет, по необходимост би представлявало подновяване на нейния договор, без да се произнася по необходимостта от това подновяване или по целесъобразността му.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Налага се изводът, че трудно може да се разбере причината, накарала Общия съд да се произнесе само по едното от двете основания, посочени в спорното решение, допълнено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, без да намери за необходимо да се произнесе по главното основание за отхвърляне на искането на жалбоподателката според Cedefop, с което се твърди, че никакви последващи мерки не трябва да се предприемат в изпълнение на отменителното съдебно решение, и което Общият съд само е приел за неотносимо.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Тъй като предметът на настоящото заключение е ограничен до първото основание, този анализ не засяга разглеждането на останалите основания на жалбата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. точка 17 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Общият съд се произнася в този смисъл в точка 18 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. по-специално в този смисъл решение от 12 декември 2024 г., DD/FRA (C‑130/22 P, EU:C:2024:1018, т. 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Това се потвърждава от трайно установена съдебна практика на Общия съд (вж. решение от 9 ноември 2022 г., QM/Европол, T‑164/21, EU:T:2022:695, т. 83 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) В това отношение жалбоподателката, изглежда, смесва, от една страна, задължението на Cedefop да приеме след отменителното съдебно решение ново решение по искането за подновяване на нейния договор, и от друга страна, съображенията, на които се основава новото решение (спорното решение, потвърдено с решението за отхвърляне на жалбата по административен ред). С други думи, въпросът дали мотивите, изложени в тези решения, са основателни, е тясно свързан с основателността на тези решения, независимо от това дали тази агенция е приела решение в изпълнение на отменителното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. бележка под линия 9 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Това електронно писмо е следствие от искането на жалбоподателката до Cedefop за изпълнение на отменителното съдебно решение посредством подновяването на договора ѝ, срещу което Cedefop възразява.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) За по-голяма яснота отбелязвам, че жалбоподателката най-напред също поддържа, че това искане е недопустимо, тъй като то не е направено с отделна молба. Считам обаче, че това възражение не може да бъде прието. Всъщност, както твърди Cedefop, съгласно член 151, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда въпросното искане трябва да бъде подадено отделно само ако тази агенция иска Съдът да се произнесе по същото искане в хода на производството, без да разглежда спора по същество, което не било така в случая.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 129 и цитираната съдебна практика). Вж. също в доктрината, Lenaerts, K. et al. EU Procedural Law. 2. ed. Oxford University Press, 2023, p. 790. В това отношение Съдът решава да изключи документ от преписката по дело по-специално в хипотезата на правни становища, изготвени за вътрешно ползване от правните служби на институциите (определения от 23 октомври 2002 г., Австрия/Съвет, C‑445/00, EU:C:2002:607, т. 12, и от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2019:438, т. 8—19), или от национална администрация (определение от 23 март 2007 г., Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, C‑221/06, EU:C:2007:185, т. 19—23).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 130). В случая става въпрос за вътрешни документи, посочени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), чието представяне не е било нито разрешено от съответната институция, нито разпоредено от съдилищата на Съюза.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 131).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. решение от 18 май 1982 г., AM &amp; S Europe/Комисия (155/79, EU:C:1982:157, т. 18—27).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. в това отношение, що се отнася по-общо до основанията на защитата на адвокатската тайна, заключението на генерален адвокат Poiares Maduro по дело Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. (C‑305/05, EU:C:2006:788, т. 36—46 и цитираната съдебна практика). Вж. също в доктрината, Van Gerven, D. Professional Secrecy in Europe. — In: Professional Secrecy of Lawyers in Europe. Cambridge University Press, 2013, 6—8.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Както отбелязах в заключението си по дело Orde van Vlaamse Balies и др. (C‑694/20, EU:C:2022:259, т. 49), потвърдено по този въпрос от Съда в решение от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др. (C‑694/20, EU:C:2022:963, т. 27), от практиката на ЕСПЧ следва, че член 8, параграф 1 от ЕКПЧ закриля поверителността на всяка кореспонденция между физически лица и предоставя засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от 6 декември 2012 г., Michaud с/у Франция, CE:ECHR:2012:1206JUD001232311, § 117 и 118). Подобно на тази разпоредба, чиято закрила обхваща не само дейността по защита, но и правната консултация, член 7 от Хартата по необходимост гарантира тайната на тази правна консултация както с оглед на нейното съдържание, така и с оглед на съществуването ѝ. Всъщност, както отбелязва ЕСПЧ, лицата, които се консултират с адвокат, могат разумно да очакват съобщенията им да останат лични и поверителни (решение на ЕСПЧ от 9 април 2019 г., Altay с/у Турция (№ 2), CE:ECHR:2019:0409JUD001123609, § 49). Ето защо, освен в изключителни случаи, тези лица трябва основателно да могат да очакват, че без съгласието им техният адвокат няма да разкрие на никого, че те се консултират с него.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. по-специално в този смисъл Van Gerven, D. Professional Secrecy in Europe. — In: Professional Secrecy of Lawyers in Europe. Cambridge University Press, 2013, p. 17, 18.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Освен това в различните национални правни системи няма еднообразен подход в това отношение. Несъмнено в някои правни системи тази кореспонденция е защитена като почти абсолютна (вж. например, освен член 6.1 от белгийския Кодекс за професионалната етика на адвоката, посочен от Cedefop, член 3.1 от Националния процедурен правилник за адвокатската професия във Франция и член 48 от италианския Кодекс за професионалната етика на адвоката), но дори в тези случаи задължението, което произтича от тази защита, остава в тежест на съответните адвокати. На европейско равнище, съгласно член 5.3.1 от Кодекса за поведение на европейските адвокати на Съвета на адвокатските колегии и правните общества на Европа (CCBE) (издание от 2019 г.), достъпен на френски език на следния адрес: https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/DEONTOLOGY/DEON_CoC/FR_DEON_CoC.pdf., „[а]двокат, който иска да адресира кореспонденция до колега от друга държава членка и който би искал тя да бъде поверителна или „without prejudice“, трябва ясно да изразява това намерение преди изпращането на първата от тези кореспонденции“. В член 5.3.2 от този кодекс се уточнява, че „[а]ко бъдещият адресат на кореспонденцията не е в състояние да ѝ придаде поверителност или „without prejudice“, той трябва незабавно да уведоми за това лицето, изпратило кореспонденцията“. Впрочем в коментара към член 5.3 от обяснителния меморандум към този документ се посочват разнопосочни подходи между държавите членки.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) В това отношение следва да се посочи, че макар изтъкнатото от жалбоподателката обстоятелство, че правният съветник на Cedefop сам е поискал предишният правен съветник на жалбоподателката да ѝ разкрие съдържанието на неговата кореспонденция, да не се подкрепя от никакво доказателство, според мен самото съдържание на тази кореспонденция налага правният съветник да разкрие пред доверителя си готовността на Cedefop да започне разговори. Няма обаче да взема становище по възможността за възпроизвеждане дума по дума на целия обмен на информация между двамата засегнати колеги, вместо да гo обобщя — въпрос, за който все пак се прилагат правилата на компетентната адвокатска колегия и не е релевантен в настоящия контекст.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) По-специално по смисъла на съдебната практика, изложена в точка 49 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) В това отношение по сходен случай Общият съд по същество признава възможността да се изтъкне наличието на диалог между страните с цел евентуално уреждане по взаимно съгласие на спора (решение от 18 октомври 2023 г., BZ/ЕЦБ, T‑162/21, EU:T:2023:647, т. 133).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Всъщност в тази съдебна практика Общият съд приема по същество, че защитата на въпросната цел, а именно уреждане по взаимно съгласие на спора между Комисията и съответната държава членка преди постановяване на решението на Съда, обосновава отказа на достъп до документите, изготвени с оглед на въпросното производство (вж. решение от 12 септември 2007 г., API/Комисия, T‑36/04, EU:T:2007:258, т. 121 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Този извод очевидно не засяга въпроса за доказателствената стойност на документа, която Съдът трябва да прецени в съответствие с принципа на свободата при преценка на доказателствата, посочен в точка 49 от настоящото заключение.</p>
</body>
</html>
