<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2024-01-202401C109202101810-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0181-21-202210726-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="16/11/2022" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="9/01/2024 11:14:48" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="pcpNKdNsNurnBhIHXoe1e+OIp6ONpgRLloUp5lYCvMPPuCdngfQTkSR3v98+C10tL5GYB3l0vUkSy8XZFrKHFagf0xASlNvpfZjHW7X8rVpVZFL+JV21HYEJZ9XoBDbS6UB1XV1uTx6N8XNwEl+4RI5h6rV2RLktQi1EjauC01k=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0181" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 16/11/2022 15:10:23" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="6065815f33be4f4698cb1c7989489e3e" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0181" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на A. Collins — Съединени дела C-181/21 и C-269/21</div>
      <div id="rId21" style="default">G. и др. (номиниране на съдии в общите съдилища в Полша)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      A. COLLINS
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 15 декември 2022 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Съединени дела C‑181/21 и C‑269/21
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      G.
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      M.S.,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      в присъствието на:
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      Rzecznik Praw Obywatelskich,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      Prokuratura Okręgowa w Katowicach
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-11" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице, Полша)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-12" title="page-1">
      и
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-13" title="page-1">
      BC,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-14" title="page-1">
      DC
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-15" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-16" title="page-1">
      X,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-17" title="page-1">
      в присъствието на:
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-18" title="page-1">
      Rzecznik Praw Obywatelskich,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-19" title="page-1">
      Prokuratura Okręgowa w Krakowie
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-20" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков, Полша)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-21" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Правова държава — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Назначаване на съдии в общите съдилища — Роля на органите на съдийското самоуправление при назначаването на съдии — Липса на независимост на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет) — Компетентност на Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) — Спазване от страна на колегията на критериите за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-22" title="page-1">
      
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C36Centre" id="para-23" title="page-2">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-24" title="page-2">
<span>I. Въведение </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-25" title="page-2">
<span>II. Правна уредба — полското право </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-26" title="page-2">
<span>А. Конституцията </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-27" title="page-2">
<span>Б. Законът за KRS </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-28" title="page-2">
<span>В. Измененият Закон за Върховния съд </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-29" title="page-2">
<span>Г. Законът за устройството на общите съдилища </span>
<span>5</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-30" title="page-2">
<span>Д. Гражданският процесуален кодекс </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-31" title="page-2">
<span>III. Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси </span>
<span>7</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-32" title="page-2">
<span>А. Дело C‑181/21 </span>
<span>7</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-33" title="page-2">
<span>Б. Дело C‑269/21 </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-34" title="page-2">
<span>IV. Производството пред Съда </span>
<span>12</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-35" title="page-2">
<span>V. Допустимост </span>
<span>12</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-36" title="page-2">
<span>Б. Анализ </span>
<span>15</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-37" title="page-2">
<span>VI. По същество </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-38" title="page-2">
<span>А. Предварителни бележки </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-39" title="page-2">
<span>Б. Първи въпрос </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-40" title="page-2">
<span>1. Вторият елемент </span>
<span>24</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-41" title="page-2">
<span>2. Първият елемент </span>
<span>25</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-42" title="page-2">
<span>3. Третият елемент </span>
<span>28</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-43" title="page-2">
<span>VII. Заключение </span>
<span>35</span>
</p>
<p class="C36Centre" id="para-44" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С настоящите преюдициални запитвания от Съда се иска да се произнесе относно съвместимостта с правото на Съюза на някои аспекти от неотдавнашната реформа на полската съдебна система в контекста на новите процедури по назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша. Целта им е да се установи дали даден съдебен състав отговаря на изискването да бъде предварително създаден със закон съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), когато някои от членовете му са назначени в резултат от провеждане на процедура, в която не участват органите на съдийското самоуправление, въз основа на решение на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, наричан по-нататък „KRS“) в състава му след 2018 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), и при условие че неизбраните кандидати вече нямат право на обжалване пред съд, който отговаря на изискването да бъде предварително създаден със закон. Запитващите юрисдикции искат да се установи дали правото на Съюза допуска да се предостави изключителна компетентност на Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) (наричана по-нататък „колегията за извънреден контрол“) да упражнява контрол за законосъобразност на назначенията на съдии в общите съдилища, тъй като тази колегия се състои изключително от съдии, назначени съгласно процедура, подобна на използваната за назначаването на съдии в общите съдилища. Според запитващите юрисдикции във всички случаи колегията за извънреден контрол не може да разглежда евентуални възражения във връзка със законосъобразността на назначаването на съдия или с легитимността на въпросния съдия да упражнява правораздавателни функции. Като се има предвид, че в полското право липсват правни средства за защита, с които да се отстрани нередовността във връзка с назначаването на съдии, запитващите юрисдикции искат също така да се установи дали с цел да гарантират ефективността на правото на Съюза трябва служебно да приложат по аналогия националните правила за автоматичния отвод на съдии (iudex inudex), като по този начин отстранят съдиите, назначени в общите съдилища съгласно неправомерна процедура, от участие в разглеждането на дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба — полското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конституцията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 179 от Конституцията на Република Полша съдиите се назначават от президента на Републиката по предложение на KRS за неопределен срок. Съгласно член 180, параграф 1 от нея съдиите са несменяеми. Съгласно член 186, параграф 1 от Конституцията на Република Полша KRS е пазител на независимостта на съдилищата и съдиите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за KRS</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 44, параграф 1 от Закона за KRS „всеки участник в [процедурата по назначаване на съдии в общите съдилища] може да обжалва решението на [KRS] пред [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] на основание, че е прието в противоречие със закона, освен доколкото със специални разпоредби не е предвидено друго. […]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Измененият Закон за Върховния съд </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) в рамките на Sąd Najwyższy (Върховен съд) се създават „Izba Dyscyplinarna“ (дисциплинарна колегия) и колегия за извънреден контрол. Доколкото това е релевантно за настоящото производство, с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройството на общите съдилища, на Закона за Върховния съд и на някои други закони, наричан по-нататък „Законът за изменение“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) в член 26 от Закона за Върховния съд се въвеждат параграфи 2 и 3, считано от 14 февруари 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 26, параграфи 1—3 от изменения Закон за Върховния съд гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-6">
      „1. „[Колегията за извънреден контрол] е компетентна по отношение на извънредните жалби, жалбите във връзка с изборите, оспорванията на валидността на национален или конституционен референдум, установяването на валидността на избори и референдуми, останалите публичноправни спорове, включително споровете във връзка със защитата на конкуренцията, регулирането на енергийната промишленост, далекосъобщенията и железопътния транспорт, както и жалбите срещу решенията на [Przewodniczący Krajowej Rady Radiofonii i Telewizji (председател на Националния съвет за радио и телевизия, Полша] или жалбите за оспорване на прекомерната продължителност на производствата пред общите съдилища, военните съдилища и [Sąd Najwyższy (Върховен съд)]“.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-6">
      2. [Колегията за извънреден контрол] е компетентна да разглежда искания или изявления за отвод на съдия или за определянето на съда, пред който трябва да бъде проведено производството, включително оплаквания за липса на независимост на съда или на съдията. Съдът, сезиран с делото, изпраща незабавно искане до председателя на [колегията за извънреден контрол], така че делото да бъде разгледано в съответствие с правилата, определени в специални разпоредби. Отправянето на искане до председателя на [колегията за извънреден контрол] не спира вече образуваното производство. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-6">
      3. Искането по параграф 2 не се разглежда, ако се отнася до установяването или преценката на законосъобразността на назначаването на съдия или на легитимността му да упражнява правораздавателни функции“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за устройството на общите съдилища</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със Закона за изменение се отменя член 58, параграф 2 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) Освен това с него се изменя член 58, параграф 1, така че да гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-6">
      „1. Ако са представени няколко кандидатури за свободна съдийска длъжност, всички те се разглеждат на едно и също заседание на събранието.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-6">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди влизането в сила на Закона за изменение на 14 февруари 2020 г., член 58 от Закона за устройството на общите съдилища е гласял:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-6">
      „1. Ако са представени няколко кандидатури за свободна съдийска длъжност, всички те се разглеждат на едно и също заседание на събранието.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-6">
      2. Общото събрание на апелативните съдии или общото събрание на [sądy okręgowe (окръжните съдии)] се произнася по кандидатите чрез гласуване и изпраща съответно на председателя на [sąd apelacyjny (апелативния съд)] или на председателя на [sąd okręgowy (окръжния съд)] всички представени кандидатури, като посочва броя на получените гласове.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-7">
      4. Председателят на компетентния съд представя на [KRS] по електронен път кандидатурите, оценени по реда и условията, предвидени в параграф 2, заедно с оценката на квалификациите и становището на решаващия състав на компетентния съд, както и информацията, получена от началника на полицията на провинцията или от началника на столичната полиция на Варшава, както е посочено в параграф 3, и други документи, събрани в електронната система, които се отнасят до въпросната процедура във връзка с назначаването за упражняване на правораздавателна функция.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-7">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Д.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Гражданският процесуален кодекс </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 48 от Ustawa Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемане на Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-7">
      „1. Съдия се отстранява по силата на закона: 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-7">
      1) от дела, по които е страна или по които между него и една от страните съществува правоотношение, в резултат на което изходът от делото засяга неговите права или задължения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-7">
      […] 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-7">
      5) от дела, по които в рамките на по-нисшестоящ съд е участвал в постановяването на обжалваното съдебно решение, както и от дела относно валидността на съдебен акт, съставен с негово участие или по отношение на който същият е упражнил контрол, и от дела, в които е изпълнявал ролята на прокурор
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-7">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 367, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс гласи, че „съдилищата от втора инстанция разглеждат делата в състав от трима съдии. При закрити врата съдът заседава в едноличен съдебен състав, освен когато постановява решение“. В съответствие с член 379, точка 4 от Кодекса производството е нищожно, „когато съставът на съда не съответства на релевантната правна уредба или делото е разгледано с участието на съдия, на когото по силата на закона е следвало да бъде направен отвод“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 401, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че е възможно да се поиска възобновяване на производството за обявяване на недействителност, „когато в съдебния състав е участвало неоправомощено лице или когато е постановено решение от съдия, подлежащ на отвод по силата на закона, и страната не е могла да се позове на отвода, преди решението да стане окончателно“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дело C‑181/21</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице, Полша) се отнася до спор между потребител и търговец относно договор за кредит, уреден от националното право, с което се транспонира Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). След прехвърляне на правата на търговеца, ищецът предявява иск срещу потребителя за заплащане на сума в размер на 16 000,40 злоти (PLN), ведно с лихвите и разходите. Sąd Rejonowy w Dąbrowie Górniczej (Районен съд Домброва Гурнича, Полша) разпорежда плащането на претендираните суми и отхвърля възражението на потребителя срещу това разпореждане. Тогава потребителят предявява жалба срещу второто разпореждане пред Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице). Тази жалба е разпределена на състав от трима съдии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 18 март 2021 г. Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице), заседаващ при закрити врата в състав от един съдия, който има качеството на съдия докладчик, изразява съмнения дали същият съд, заседаващ в състав от трима съдии, има право да се произнесе по делото поради участието на съдия A. Z. в този състав. Като упражнява компетентността си съгласно член 367, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице) в едночленен състав решава да отправи преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдия A. Z. е бил съдия в по-нисшестоящ съд от 1996 г. до момента, в който е кандидатствал за длъжността съдия в Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице). Kolegium Sądu Apelacyjnego (колегиум на апелативния съд) дава становище по кандидатурата на съдия A. Z. за тази длъжност. Събранието на представителите на апелативните съдии в Sąd Apelacyjny w Katowicach (Апелативен съд Катовице) се въздържа да изрази становище по кандидатурата на съдия A. Z. поради съмнения относно статута на KRS и начина му на работа при липсата на решение на Съда относно статута на KRS.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция към момента на провеждане на конкурсната процедура за назначаване на съдии в Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице), в която участва съдия A. Z., полското право е било в съответствие с конституционния принцип, съгласно който се е изисквало участие на органите на съдийското самоуправление в процедурата по назначаване. Релевантното събрание на представителите на апелативните съдии не е участвало в процеса, в резултат на който е бил назначен съдия A. Z. От решенията, приети от събранието на представителите на апелативните съдии, е видно, че то се е въздържало да изрази становище относно представените кандидатури до уреждане на въпроса за статута на KRS от компетентните за тази цел органи, включително от Съда. Въпреки приемането на посочените решения председателят на Sąd Apelacyjny w Katowicach (Апелативен съд Катовице), който ръководи събранието на представителите на апелативните съдии и е назначен от настоящия министър на правосъдието, дава ход на процедурата пред KRS по назначаване на съдия A. Z. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>) Впоследствие въз основа на решение на KRS президентът на Републиката назначава съдия A. Z. в Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно полското право общите съдилища заседават в едночленен състав освен при постановяването на решение. Тя счита, че въпросите в преюдициалното ѝ запитване са допустими, независимо че е възможно съставът от трима съдии в този съд да не съставлява съд по смисъла на правото на Съюза. Поради това тя е на мнение, че съдът, заседаващ в едночленен състав в закрито заседание, е част от полската система и правилата по дела в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дело C‑269/21</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се позовават на решение Dziubak (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), ищците искат от Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) да осъди ответника да заплати сумата от 104 537,48 PLN и 74 582,19 швейцарски франка (CHF), ведно с лихвите и разноските по делото, както и да обяви за нищожен договор за кредит за жилищни нужди. Това вземане възниква вследствие на договор за кредит, който ищците, в качеството си на потребители, сключват с банка. Договорът за кредит се урежда от националното право, с което се транспонира Директива 93/13. Ищците също така искат да бъдат постановени временни мерки, които по-специално включват спиране на плащането на месечните вноски, посочени в договора за кредит. Според запитващата юрисдикция спирането на действието на договора за кредит, което се урежда от инцидентно производство, е неразделна част от главното производство, тъй като всяко разпореждане за преустановяване на плащанията засяга обхвата на искането на ищците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 октомври 2020 г. Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков), заседаващ в едноличен състав, уважава молбата за постановяване на временни мерки. На 1 декември 2020 г. банката ответник обжалва това определение пред същия съд, този път заседаващ в състав от трима съдии. Въпросният тричленен състав на Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков), който включва и съдия A. T. в качеството на съдия докладчик и председател, уважава въззивната жалба на ответника и отхвърля молбата за постановяване на временни мерки. Последното решение, което е окончателно, е върнато на Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков). Този съд, заседаващ в едноличен състав, счита, че е възможно съставът от трима съдии на същия съд, включващ съдия A. Т., да не е съвместим с националното право и с правото на Съюза, поради което решението за отхвърляне на молбата за постановяване на временни мерки би могло да е нищожно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция съдия A. T. е била съдия в Sąd Rejonowy dla Krakowa — Krowodrzy w Krakowie (Районен съд Краков — Кроводжа, Краков, Полша) от 2009 г. до момента, в който кандидатства за длъжността съдия в Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), като тя е била единственият кандидат за тази длъжност. На 1 юни 2020 г. Kolegium Sądu Okręgowego w Krakowie (колегиум на Окръжен съд Краков, Полша) изразява положително становище по нейната кандидатура (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Повечето членове на Kolegium Sądu Okręgowego w Krakowie (колегиум на Окръжен съд Краков) са председатели на sądy rejonowe (районни съдилища) и sądy okręgowe (окръжни съдилища), като са назначени на тези длъжности от министъра на правосъдието. Zgromadzenie Sędziów SąduOkręgowego (събрание на съдиите на окръжния съд) не разглежда кандидатурата на съдия A. Т., тъй като съгласно изменението на член 58 от Закона за устройството на общите съдилища, осъществено със Закона за изменение, неговото становище вече не се изисква. На 4 февруари 2021 г. въз основа на решение на KRS от 7 юли 2020 г. президентът на Републиката назначава съдия A. T. в Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващите юрисдикции отбелязват, че въпросите, повдигнати в дела C‑181/21 и C‑269/21, се отнасят до процедурите по назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша. Досега на Съда са поставяни въпроси относно законосъобразността на процедурите по назначаване на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд). Запитващите юрисдикции спират съответните производства, с които са сезирани, и поставят на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-90" title="page-11">
      „1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-91" title="page-11">
      а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-96" title="page-12">
      б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-97" title="page-12">
      2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-98" title="page-12">
      а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-99" title="page-12">
      б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 5 май 2021 г. дела C‑181/21 и C‑269/21 са съединени за целите на устната и писмената фаза на производство и на съдебното решение. Запитващите юрисдикции искат също преюдициалните запитвания по двете дела да бъдат разгледани по реда на бързото производство в съответствие с член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Със същото решение от 5 май 2021 г. председателят на Съда отхвърля тези искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища представят Rzecznik Praw Obywatelskich (омбудсман, Полша, наричан по-нататък „омбудсманът“), полското правителство и Европейската комисия. По време на заседанието на 29 юни 2022 г. горепосочените страни, Prokuratura Okręgowa w Katowicach (окръжна прокуратура Катовице) и Prokuratura Okręgowa w Krakowie (окръжна прокуратура Краков), представлявани от Prokurator Generalny (главен прокурор), датското и нидерландското правителство излагат устни становища и отговарят на въпросите на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Допустимост</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Представени становища</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското правителство изтъква осем основания, въз основа на които твърди, че преюдициалните запитвания са недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, полското правителство счита, че провежданата понастоящем реформа на съдебната ѝ система е от изключителната компетентност на тази държава членка. Според нея решението по дело Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>) е подобно на законодателен акт. В известна степен тази позиция намира отражение в решение Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) от 14 юли 2021 г. по дело P 7/20, в което този съд по-специално приема, че член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС във връзка с член 279 ДФЕС е несъвместим с членове 2 и 7, член 8, параграф 1 и член 90, параграф 1 от Конституцията на Полша във връзка с член 4, параграф 1 от нея. Така Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) приема, че Съдът се е произнесъл ultra vires при постановяването на временни мерки срещу Република Полша във връзка с организацията и компетентността на полските съдилища и с процедурите, които трябва да се следват пред тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, според полското правителство преюдициалните въпроси не са необходими по смисъла на член 267 ДФЕС, тъй като правото на Съюза нито изисква от органите на съдийското самоуправление да дават становище относно кандидатите за съдии, нито предоставя общо право на обжалване на решенията, взети в контекста на процедурите по назначаване на съдии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, полското правителство отбелязва, че член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата задължават държавите членки да гарантират, че частноправните субекти разполагат с достъп до независим съд. Макар правото на частноправните субекти на ефективни правни средства за защита да е от основно значение съгласно Конституцията на Република Полша и правото на Съюза, организацията на правосъдието е от изключителната компетентност на държавите членки. В този контекст Съдът вече е разгледал еднозначно и изчерпателно всички елементи от поставените въпроси, така че запитващите юрисдикции могат да изведат от постоянната практика на Съда информацията, необходима за постановяването на техните решения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, съгласно член 365 от Гражданския процесуален кодекс по отношение на молбата за постановяване на временни мерки по дело C‑269/21 е постановено окончателно решение под формата на определение, което обвързва запитващата юрисдикция. Същата не е компетентна нито да направи отвод на съдията, който е постановил окончателно решение, нито да оспорва определението, с което се отхвърля молбата за постановяване на временни мерки. Във всеки случай страната може да подаде нова молба за постановяване на временни мерки, при разглеждането на която може да поиска отвод на даден съдия поради липса на безпристрастност. Поставените по дело C‑269/21 въпроси не са насочени към решаване на действителен спор и като такива са хипотетични (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пето, макар преюдициалните запитвания да са изключително подробни, изложението на причините, поради които запитващите юрисдикции искат тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза, се свежда до искане Съдът да прецени дали определени съдилища са „предварително създадени със закон“. Според полското правителство това не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник. Преюдициалните запитвания се състоят от въпроси от общ характер относно определени реформи на полската съдебна система, независимо от факта, че тези реформи не са довели до промени в квалификациите на кандидатите за съдийска длъжност. Следователно датата, на която съдиите се назначени в общите съдилища, няма връзка с техните способности, с правилата, които уреждат упражняването на техните функции, или с техните права и задължения, включително независимостта им. Полското правителство подчертава, че актовете за преюдициално запитване не съдържат конкретни примери за липса на независимост на съдия или за натиск върху назначените съдии съгласно режима след проведените реформи. Следователно въпросите имат хипотетичен характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Шесто, преюдициалните запитвания по дела C‑181/21 и C‑269/21 са „прекалено общи“. Няма връзка между предмета на поставените въпроси и исковете в главните производства, които се отнасят до националното потребителско право, с което се транспонира Директива 93/13. Запитващите юрисдикции дори са посочили неколкократно, че „положението надхвърля фактическата обстановка по делото“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Седмо, полското правителство счита, че предметът на споровете в главните производства не е пряко свързан с въпросите относно статута на KRS или дали колегията за извънреден контрол представлява „съд“ по смисъла на член 2 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Също така не съществува пряка връзка между предмета на споровете в главните производства и правото на ефективни правни средства за защита, с което разполагат участниците в процедура по назначаване на съдия. Следователно обхватът на преюдициалните запитвания е неприемливо широк.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осмо, полското правителство счита, че по дело C‑269/21 единствено запитващата юрисдикция, заседаваща в тричленен, а не в едночленен състав, е компетентна да отправи преюдициално запитване. Това е особено видно, тъй като преюдициалното запитване е отправено след окончателното влизане в сила на определението на състава от трима съдии, с което се отхвърля молбата за постановяване на временни мерки. По дело C‑181/21 Република Полша изтъква, че единствено запитващата юрисдикция, заседаваща в състав от трима съдии, или нейният председател (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>) разполага с компетентност да отправи преюдициално запитване. Фактите в преюдициалното запитване са изложени толкова лаконично, че не е възможно да се установи дали съдията докладчик по делото, който е отправил преюдициалното запитване, е и председател на състава от трима съдии. По този начин запитващата юрисдикция се позовава на член 367, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс единствено с цел да отправи преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По време на заседанието Комисията прави възражение във връзка с допустимостта на въпросите по дело C‑269/21. Тя счита, че запитващата юрисдикция не е посочила защо за решаването на спора в главното производство е необходимо Съдът да се произнесе по въпросите, свързани с процедурата, в резултат на която е назначена съдия A. T.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Б. Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно установената практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване. Преюдициалното запитване трябва да е необходимо за действителното решаване на даден правен спор. Неговата цел не е да улеснява формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си възражение във връзка с допустимостта полското правителство оспорва компетентността на Съда по въпроси, свързани с назначаването на националните съдии. Съгласно постоянната съдебна практика организацията на съдебната власт в държавите членки попада в тяхната компетентност. При упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, което се отнася по-специално за националните норми относно решенията за назначаване на съдии и съответно за приложимия съдебен контрол във връзка с тези процедури по назначаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). От правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, следва, че всяко лице има възможност да се позове на това право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Когато по въпроса за съществуването на независим и безпристрастен съд бъде направено оспорване, което на пръв поглед не изглежда явно несериозно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>), всяка юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>) има задължението да провери дали, с оглед на състава си, представлява такъв съд. Това правомощие е необходимо за опазване на доверието, което съдилищата на демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти, обхванати от техните решения. В този смисъл такъв контрол е съществена формалност, чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка и трябва да се проверява, когато бъде поставен такъв въпрос от страните или служебно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и изискванията, установени в решение Simpson, имат хоризонтален характер и се прилагат винаги когато е възможно да се наложи на дадена юрисдикция да се произнесе по дела „в областите, обхванати от правото на Съюза“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Следователно Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза в контекста на такива преюдициални запитвания. Ето защо предлагам първото възражение на полското правителство да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто и третото възражение във връзка с допустимостта, повдигнати от полското правителство, се отнасят до поставените въпроси по същество и до поисканото от запитващите юрисдикции тълкуване на правото на Съюза. Такива възражения поначало не могат да обусловят недопустимостта на тези въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Ако прецени, че може да отговори на поставените въпроси, като се позове на постоянната си практика, Съдът може да се възползва от възможността, предвидена в член 99 от Процедурния правилник, и да го направи с мотивирано определение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото и осмото си възражение във връзка с допустимостта полското правителство оспорва компетентността на запитващите юрисдикции съгласно националното право да отправят преюдициални запитвания. Тя добавя, че преюдициалните запитвания са произволни и че запитващите юрисдикции могат да ги отправят законосъобразно само когато заседават в състав от трима съдии (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От постоянната съдебна практика следва, че в преюдициално производство по член 267 ДФЕС, предвид разпределението на функциите между Съда и националната юрисдикция, Съдът не е компетентен да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните съдоустройствени и съдопроизводствени правила. Следователно Съдът трябва да отговори на акта за преюдициално запитване, изхождащ от юрисдикция на държава членка, докато същият не бъде отменен съгласно евентуално предвидените в националното право способи за съдебен контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). По този начин Съдът приема за допустимо преюдициално запитване от председателя на съдебен състав по отношение на редовното формиране на същия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, въпреки че по дело C‑181/21 Република Полша твърди, че не е ясно дали преюдициалното запитване е отправено от председателя на състава на трима съдии и че запитващата юрисдикция — произнасяйки се при закрити врата и в едночленен състав — се е позовала изкуствено на член 367, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс, за да отправи запитването си, държавата членка не е доказала, че запитващата юрисдикция не е компетентна да отправи запитването си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По дело C‑269/21 запитващата юрисдикция, заседаваща в едночленен състав, посочва причините, поради които счита, че решението на същата юрисдикция, постановено в състав от трима съдии по въззивна жалба срещу постановяването на временни мерки, може да има значение за главното производство, по което трябва да се произнесе този едночленен състав. Тя подчертава, че решението, постановено в състав от трима съдии, ѝ е върнато и че има основателни съмнения относно съответствието на въпросния тричленен състав с изискванията на националното право и на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция отбелязва, че валидността на решението за постановяване на временни мерки е от съществено значение за установяването на правното положение на потребителя. Следователно за решаването на спора в главното производство е абсолютно необходимо да е налице сигурност по отношение на редовността на съдебния състав, който е разгледал жалбата и се е произнесъл по нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид описаната от запитващата юрисдикция пряка връзка между решението на тричленния състав по жалбата, с което се отхвърля постановяването на временни мерки, и главното производство, считам, противно на възраженията на полското правителство и на Комисията, че отговорът на Съда на въпросите относно тълкуването на правото на Съюза, които са му поставени по дело C‑269/21, може да бъде необходим, за да позволи на запитващата юрисдикция да реши проблемите, свързани с националното процесуално право, преди да може да се произнесе по висящия пред нея спор по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до петото и шестото възражение на полското правителство във връзка с допустимостта, които до известна степен се припокриват, според мен запитващите юрисдикции надлежно са описали обстоятелствата по споровете в главните производства, приложимите национални разпоредби и съмненията си дали процедурите, в резултат на които са назначени съдиите A. Z. и A. T., са в съответствие с правото на Съюза. Несъмнено причините, поради които запитващите юрисдикции считат, че отговорът на поставените на Съда въпроси е необходим с оглед на решенията, които трябва да постановят в производствата, с които са сезирани, почти не се отнасят до конкретните спорове в областта на потребителското право. Налага се обаче изводът, че преди да се произнесат по въпросните спорове, тези юрисдикции искат да се установи дали съставът на запитващите юрисдикции, който включва съдиите A. Z. и A. T., отговаря на изискването за „съд, създаден със закон“ съгласно правото на Съюза, и ако това не е така, какви са последиците от тази констатация. По-специално те искат да се установи дали запитващите юрисдикции, заседаващи в едноличен състав, могат служебно да направят отвод на съдиите A. Z. и A. T. Обстоятелството, че въздействието на поисканото от запитващите юрисдикции тълкуване на правото на Съюза може да надхвърли фактите по делата, с които са сезирани, е без значение за допустимостта на поставените от тях въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо предлагам на Съда да отхвърли всички възражения във връзка с допустимостта на поставените от запитващите юрисдикции въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предметът на производството за установяване на нарушение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>) по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>), отчасти съвпада с разглежданите преюдициални запитвания. Макар че исковете за установяване на нарушение и преюдициалните запитвания представляват различни производства с различни правни последици (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>), по целесъобразност ще се позовавам на заключението ми по посоченото производство за установяване на нарушение, което ще бъде представено на същата дата като настоящото заключение, и по-специално на точки 46—60 от него, където се посочват ясно установени правни положения, които считам за релевантни за решаването на настоящите производства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От преюдициалните запитвания е видно, че запитващите юрисдикции искат тълкуване на принципа на предварително създаване на съд със закон, който принцип е закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Ето защо на поставените от запитващите юрисдикции въпроси следва да се отговори единствено с оглед на този принцип.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията конституционната роля и влиянието на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) в сравнение със съдиите в общите съдилища, заедно с по-малкия риск от намеса на законодателната и изпълнителната власт при назначаването на съдии в тези съдилища, обосновават различна преценка на законосъобразността на назначаването на съдии съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Според Комисията тази преценка на назначаването на съдия в общ съд би трябвало да се прави поотделно във всеки случай, за разлика от системния подход по отношение на назначенията на съдии във Sąd Najwyższy (Върховния съд). Омбудсманът и Комисията отбелязват, че с решение от 23 януари 2020 г. гражданската колегия, наказателната колегия и колегията по трудови и социалноосигурителни спорове на Sąd Najwyższy (Върховен съд) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>) са направили разграничение между съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и съдиите в общите съдилища за целите на проверката на тяхната независимост и безпристрастност. В решението се приема, че процедурата по назначаване на съдиите в общите съдилища е незаконосъобразна, когато „при конкретните обстоятелства“ води до нарушение на изискването за независимост и безпристрастност съгласно член 45, параграф 1 от Конституцията на Република Полша, член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). В съответствие с това Sąd Najwyższy (Върховен съд) приема, че сред обстоятелствата, които следва да се разгледат, се включват обстоятелствата, свързани с участието на самите съдии в процедурите по назначаване пред KRS и с естеството на делата, които тези конкретни съдии разглеждат или са разгледали (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). За разлика от това, Sąd Najwyższy (Върховен съд) не изисква да се проведе такова индивидуално разглеждане във връзка с назначаването на съдиите в същия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поставените въпроси се отнасят до изискването за предварително създаване със закон, а не до независимостта и безпристрастността на съдилищата, към които е насочено посоченото решение. Като се има предвид, че всички тези критерии са неразривно свързани и до голяма степен се припокриват (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>), следва да се подчертае, че в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата не се прави разграничение между върховните съдилища на държавите членки и другите съдилища в рамките на техния правен ред. Основните изисквания за независимост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>), безпристрастност и предварително създаване със закон се прилагат еднакво към всички съдилища на държавите членки, независимо от обхвата на тяхната компетентност или от позицията им в съдебната йерархия на съответната държава. В противен случай стандартът за съдебна защита би могъл да варира в зависимост от ранга на съда в рамките на правораздавателната система, от която е част. Като аксиоматичен принцип такова положение е явно погрешно. Всъщност, тъй като прякото взаимодействие на по-голямата част от гражданите на Съюза с националните им правни системи е ограничено до общите съдилища, съответното задължение на тези съдилища да опазят доверието на гражданите във връзка с прилагането на принципа на правовата държава е особено значимо. Представената теза изглежда още по-абсурдна с оглед на развитието на правния ред на Съюза, което бе улеснено в значителна степен от важната роля, изпълнявана от предполагаемо „по-нисшите“ юрисдикции в правните системи на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>). Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата изисква уеднаквен стандарт, който се прилага независимо от равнището, на което се упражнява компетентността в рамките на националната правна система. Следователно преценката дали са спазени тези фундаментални изисквания налага да се проучат всички релевантни фактори, независимо дали са от системно и/или от индивидуално естество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първи въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия въпрос се иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че общ съд представлява „съд, създаден със закон“, когато съдия, участващ в сезиран с дело съдебен състав, е назначен съгласно процедура, при която: а) становището на съдийските събрания дали кандидатите са подходящи е пренебрегнато в разрез с националното право или — вследствие на изменение на националното право — е дадено становище дали съответният кандидат е подходящ от колегиума на съда, съставен предимно от лица, назначени от министъра на правосъдието, б) кандидатите са назначени на длъжностите въз основа на решение на KRS и в) участниците в конкурсната процедура не са имали право на обжалване пред юрисдикция по смисъла на горепосочените разпоредби на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда, развита в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), следва, че процедурата по назначаване на съдиите е неразделна част от понятието за „съд, създаден със закон“ с оглед на съществените последици, които този процес има за правилното функциониране и легитимността на съдебната власт в една демократична и правова държава (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). В решение Getin Noble Bank (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>) Съдът припомня, че нередовност, допусната при назначаването на съдиите в рамките на съответната съдебна система, води до нарушение на изискването съдът да е създаден в съответствие със закона, по-конкретно когато тази нередовност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реална опасност други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на съответния съдия/съдии. Такъв е случаят, когато става въпрос за фундаментални правила, които са неразделна част от създаването и функционирането на тази съдебна система. Не всяка грешка в процедурата по назначаване на съдия непременно хвърля съмнения върху неговата независимост и безпристрастност и съответно върху въпроса дали от гледна точка на правото на Съюза съставът, който включва този съдия, е „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се установи нарушение на изискването за съд, предварително създаден със закон, и да се преценят последиците от това нарушение, следва да се направи обща преценка на редица фактори, които, взети заедно, пораждат основателни съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдиите, заседаващи в този съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>). Поради това е необходимо да се проучи дали материалноправните и процесуалноправните условия, които уреждат въпросните процедури по назначаване, биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на назначаването им нататък. Съдът приема, че въпросните материалноправни и процесуалноправни условия да бъдат уредени така, че да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които по аналогичен начин биха могли да насочват решенията на съответните съдии (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отправените преюдициалните запитвания и поставените въпроси повдигат опасения от общо или системно естество (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>). Те се отнасят не само до процедурата, в резултат на която са назначени съдиите A. Z и A. T. съответно в Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице) и в Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков), а имплицитно и до процедурите за назначаване на много други съдии в общите съдилища. Нищо не сочи, че процедурите, в резултат на които са назначени съдиите A. Z. и A. T., се различават съществено от процедурите, с които са извършени други неотдавнашни назначения в общите съдилища (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>), или че тези съдии са действали по неподходящ или неправомерен начин. В това отношение може да се отбележи, че както съдия A. Z., така и съдия A. T. са работили като съдии в общите съдилища от назначаването им съответно през 1996 г. и 2009 г. Настоящите производства не поставят под въпрос законосъобразността на процедурите, довели до първоначалното им назначаване като съдии. Освен това не се поставят под въпрос професионалните им квалификации и опит, а следователно и способността им да упражняват новите си функции в Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице) и в Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика трите елемента, изтъкнати от запитващите юрисдикции, както са изложени в точка 47 от настоящото заключение, трябва най-напред да бъдат оценени индивидуално, преди да може да се прецени кумулативният или общият им ефект. Макар че един или друг от така изтъкнатите от запитващите юрисдикции елементи поотделно да може и да не накърнява изискванията, изведени от Съда в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, съвкупното им наличие и преценка в контекста на провеждането на въпросната процедура по назначаване може да буди съмнение в нейната законосъобразност и съответствието ѝ с тези изисквания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За удобство най-напред ще разгледам втория елемент, свързан с участието на KRS в процедурите по назначаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият елемент</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващите юрисдикции KRS, в настоящия му състав, не изпълнява конституционната си роля да защитава независимостта на съдиите и съдилищата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>). В това отношение те се позовават многократно на промените в състава на KRS и на ролята му в процедурата по назначаване от 2018 г. насам (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика член 19, параграф 1 ДЕС не допуска национални разпоредби, насочени към организацията на правосъдието, които намаляват защитата на ценностите на правовата държава в съответната държава членка, и по-специално гаранциите за независимостта на съдиите. В това отношение Съдът уточнява, че засиленото влияние на законодателната и на изпълнителната власт върху подбора на членовете на KRS от 2018 г. насам поражда основателни и сериозни съмнения относно неговата независимост, ролята му при назначаването на съдиите и съответно независимостта на така назначените съдии и на съдилищата, в които заседават (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>). Съдът също така приема, че с оглед на член 179 от Конституцията на Република Полша KRS играе определяща роля при назначаването на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). От преюдициалните запитвания е видно, че KRS играе също толкова определяща роля в процедурата по назначаване на съдиите в общите съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това намаляване на защитата на правовата държава след 2018 г. Съдът посочва, че участието на орган като KRS (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>) в процедурата по назначаване на съдиите само по себе си не поражда никакво съмнение относно независимостта на назначените по тази процедура съдии. Случаят обаче може да е различен, когато участието на орган като KRS, в комбинация с други релевантни фактори и с условията, при които се извършва подборът на съдиите, може да породи такива съмнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>). Тази преценка важи по аналогичен начин и по отношение на изискването за предварително създаване със закон, посочено в настоящото производство, по-специално тъй като KRS е пазител на независимостта на съдилищата и съдиите съгласно член 186 от Конституцията на Република Полша.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият елемент</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактическите обстоятелства по дела C‑181/21 и C‑269/21 се различават по отношение на прилагането на първия елемент, отнасящ се до липсата на участие на орган на съдийското самоуправление в процедурата по назначаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване по дело C‑181/21 е видно, че към момента на настъпване на фактите по главното производство в полското право изрично се е предвиждало участието на съдийско събрание в процедурата по назначаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>). Освен това запитващата юрисдикция посочва, че съдийското събрание има изключителното правомощие да дава ход на процедурата пред KRS и че участието му в процедурата по назначаване на съдиите е от основно значение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>) с оглед на принципа на разделение на властите съгласно Конституцията на Република Полша (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>). Тя счита, че в резултат на това изключването от участие на съдийското събрание прави процедурата по назначаване несъвместима с националния правен и конституционен ред, което на свой ред води до незаконосъобразен състав на съответния съд от гледна точка на полското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване по дело C‑181/21 е видно, че съдийското събрание временно се е въздържало да изрази становище относно представените пред него кандидатури поради опасенията му във връзка със статута на KRS. Процедурата по назначаване е проведена въпреки, че не е било изразено становище и въпреки посочените за това причини. Следователно, макар съдийското събрание да не е било изключено от процедурата по назначаване, а вместо това се е въздържало да изрази становище, изглежда — като това трябва да се провери от запитващата юрисдикция, — че независимо от донякъде открития характер на това въздържане и евентуалното последващо забавяне при назначаването на съдии, към момента на настъпване на фактите е било в противоречие с националното право да се проведе процедура по назначаване, без да се вземе становището на съдийското събрание. Нищо в преписката, с която разполага Съдът, не сочи, че е заведено или е могло да се заведе съдебно производство, така че по законосъобразен начин да отпадне необходимостта от становище на съдийското събрание или че е бил налице спешен случай, който в налагал съдиите да бъдат назначени незабавно, без да се изчака представянето на такова становище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика участието на орган като съдийско събрание в процеса по назначаване на съдия по принцип може да е несъмнено годно да допринесе за обективното протичане на този процес, при условие че самият този орган е достатъчно независим от законодателната и изпълнителната власт, както и от органа, на който трябва да представи своето становище (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>). Обстоятелствата, при които в контекста на дело C‑181/21 съдийското събрание се е въздържало да даде становище, и действията на председателя на Sąd Apelacyjny (Апелативен съд), който ръководи това събрание и е определен от министъра на правосъдието, могат да породят опасения. В това отношение считам, че действията на председателя на Sąd Apelacyjny (Апелативен съд), който е действал в разрез с позицията на съответното събрание, са незадоволителни, тъй като потенциално излагат на критики тази фаза от процеса по назначаване поради евентуалното усещане на обществеността, че е налице незаконосъобразна намеса на изпълнителната власт. В решение Getin Noble Bank (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>) Съдът припомня, че понятието „създаден със закон“ отразява необходимостта да се гарантира, че организацията на съдебната система не зависи от преценката на изпълнителната власт, а е уредена със закон, приет от законодателната власт. Към момента, в който е била в ход процедурата по назначаване по дело C‑181/21 обаче, ролята на съдийското събрание, изглежда, е маргинализирана поради решаващата роля на KRS в процеса по назначаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>). Поради тази причина не смятам, че първият елемент сам по себе си е достатъчно сериозен, така че да се постави под въпрос законосъобразността на разглежданото назначаване на съдия по дело C‑181/21. Това обаче в крайна сметка трябва да се прецени от запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване по дело C‑269/21 е видно, че вследствие на изменението на закона (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>) към момента, в който се е провеждала разглежданата процедура по назначаване, вече не се е изисквало становището на съответното съдийско събрание по отношение на кандидатите. Запитващата юрисдикция посочва, че този закон е изменен поради практиката съдийските събрания да се въздържат да дават становище относно кандидатите. Колегиумът на съответния съд е изразил своето становище относно единствения кандидат в процедурата — съдия A. T., — както изисква Законът за изменение, поради което този аспект от процедурата е в съответствие с полското право. Запитващата юрисдикция счита, че колегиумът, който е съставен от председателите на въпросните съдилища, половината от които са назначени от министъра на правосъдието (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>), вече не представлява орган на съдийското самоуправление. По този начин Законът за изменение е изключил органите на съдийското самоуправление от процеса по назначаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>). Според запитващата юрисдикция това изключване е в противоречие с Конституцията на Република Полша и с принципа на разделение на властите, така че съд, който се състои от съдия, назначен без участието на такива органи, е нередовно съставен. Запитващата юрисдикция добавя, че отсъствието на органи на съдийското самоуправление е особено неблагоприятно, тъй като KRS, в състава му след 2018 г., вече не действа като орган на съдийското самоуправление.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до участието на колегиума на съответния съд в процедурата по назначаване, от решението на Съда по дело Land Hessen (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>) следва, че само по себе си обстоятелството, че министърът на правосъдието избира половината от членовете на този орган, не води до несъответствие с изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване по дело C‑269/21 е видно, че ограничената роля на съдийското събрание и участието на колегиума на съответния съд в процедурата по назначаване на съдии са тясно свързани със засилената роля на KRS в тази процедура от 2018 г. насам, като по този начин допълнително се намалява защитата на правовата държава в Полша (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>). Независимо от това съгласно Конституцията на Република Полша ролята на пазител на независимостта на съдилищата и съдиите се изпълнява от KRS, а не от което и да е съдийско събрание или колегиум на съд. Като се има предвид, че от акта за преюдициално запитване е видно, че ограничената роля на съдийското събрание в процеса по назначаване и ролята на колегиума на съответния съд представляват част от развиваща се законодателна стратегия, която се осъществява успоредно с преструктурирането на KRS и увеличаването на неговата роля в процеса по назначаване, считано по-специално от 2018 г. насам, тези елементи трябва да се преценят заедно. Според мен, с оглед на решението на Съда по дело Openbaar Ministerie (Създаден със закон съд в издаващата държава членка) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>) по отношение на KRS и решаващата му роля в процеса по назначаване от 2018 г. насам, т.е. преди влизането в сила на Закона за изменение, първият елемент сам по себе си не обезсилва процедурата по назначаване, която се поставя под въпрос в дело C‑269/21. Този въпрос също в крайна сметка трябва да се прецени от запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият елемент </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият елемент от първия въпрос и вторият въпрос са свързани, доколкото и двата включват правото на неизбраните кандидати да обжалват процедура по назначаване на съдии в общите съдилища пред съд, който отговаря на изискванията, предвидени в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до третия елемент от първия въпрос, запитващите юрисдикции посочват, че кандидатите за съдии в общите съдилища нямат право да обжалват пред съд, който отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. В това отношение те отбелязват, че колегията за извънреден контрол, която е компетентна да упражнява контрол върху решенията на KRS във връзка с назначаването на съдии съгласно член 26, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд, не отговаря на тези изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващите юрисдикции отбелязват също, че назначаването на нови съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), включително в колегията му за извънреден контрол, е опорочено, тъй като а) министър-председателят не е подписал акта, с който влиза в сила назначаването, както е предвидено в член 144, параграф 2 от Конституцията на Република Полша; б) KRS не е разгледал кандидатурите, а е извършил само повърхностно оценяване на кандидатите въз основа на малък брой документи, представени в по-голямата част от самите кандидати; в) политическият интерес и влиянието на изпълнителната власт в процеса на подбор са очевидни, тъй като KRS е предложил само кандидатите, които са се ползвали с подкрепата на правителството; г) решението на KRS, с което се предлага назначаването на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), се обжалва пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) от някои от неизбраните кандидати и следователно не е правнообвързващо. Макар последният посочен съд да спира изпълнението на редица решения на KRS, президентът на Републиката назначава лицата, предложени от KRS. Тези лица на свой ред приемат своите назначения с ясното съзнание, че процедурата по назначаване е била спряна. Тези обстоятелства имат своето отражение както върху професионалната компетентност, така и върху моралните качества на засегнатите лица. Накрая, процедурата по назначаване на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) не подлежи на ефективен съдебен контрол нито преди, нито след назначаването на съдиите в този съд от президента на Републиката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки констатацията на Sąd Najwyższy (Върховен съд) въз основа на решение A.K. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>), че решенията на тези съдии са нищожни, колегията за извънреден контрол продължава да се произнася по дела. Освен това според запитващите юрисдикции след приемането на решението на колегията за извънреден контрол от 8 януари 2020 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>) по делата, с които е сезирана, тази колегия не проверява дали е било спазено изискването за предварително създаване със закон съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>). Така запитващите юрисдикции считат, че процедурата, чрез която колегията за извънреден контрол упражнява контрол върху решенията на KRS, не е ефективна. При липсата на ефективна съдебна защита пред колегията за извънреден контрол в случай на съмнение относно редовността на процедурата по назначаване на съдиите в общите съдилища последните не са създадени в съответствие със закона.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващите юрисдикции искат да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол, съставена изключително от лица, назначени по описания в първия въпрос начин, да упражнява контрол върху законосъобразността на назначенията на съдии в общите съдилища. Според запитващите юрисдикции съгласно член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд колегията за извънреден контрол разполага с изключителна компетентност да разглежда искания относно „отстраняването“ на съдии или определянето на съдилищата, пред които трябва да се водят производствата, свързани с оплаквания за предполагаема липса на независимост на даден съд или съдия. Член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд обаче предвижда, че искане съгласно член 26, параграф 2 не се разглежда, ако се отнася до установяването или преценката на законосъобразността на назначаването на съдия или на легитимността му да упражнява правораздавателни функции. По този начин според запитващите юрисдикции не само самата колегия за извънреден контрол не спазва изискването за предварително създаване със закон, но и не разглежда въпроса дали друг съд го спазва (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-72" href="#t-72">72</a>
</span>). Така запитващите юрисдикции считат, че са длъжни да оставят без приложение член 26, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, за да гарантират ефективността на правото на Съюза. Оставянето без приложение на тези разпоредби на националното право обаче не решава въпроса за процесуалните действия, които трябва да предприеме съд при описаното в първия въпрос положение, за да гарантира ефективността на правото на Съюза. Поради това запитващите юрисдикции искат да се установи дали следва да се прилагат по аналогия разпоредбите на националното право, свързани с автоматичното отстраняване на съдии (iudex inhabilis) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-73" href="#t-73">73</a>
</span>), които биха позволили на съд да отстрани служебно съдия, назначен по такъв начин в общ съд, от участие в разглеждането на дадено дело (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-74" href="#t-74">74</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изглежда, като това трябва да се провери от запитващите юрисдикции, че преди влизането в сила на Закона за изменение на 14 февруари 2020 г. решенията на KRS във връзка с назначаването на съдиите в общите съдилища са могли да се обжалват пред колегията за извънреден контрол съгласно член 44, параграф 1 от Закона за KRS и член 26, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е посочено в точки 93—111 от заключението ми по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), предоставянето на изключителна компетентност на колегията за извънреден контрол да се произнася по въпроса за независимостта на съд, на съдебен състав или на съдия съгласно член 26, параграф 2 от изменения Закон за Върховния съд по принцип не нарушава по-специално член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, освен ако въпросната разпоредба от националното право и предвидените в нея процедури и правила относно компетентността не накърняват пълната ефективност на тези разпоредби от правото на Съюза и предимството на това право. Според мен този анализ се прилага по аналогия за член 44, параграф 1 от Закона за KRS и за член 26, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд. Поради това считам, че предоставянето на изключителна компетентност на колегията за извънреден контрол съгласно член 44, параграф 1 от Закона за KRS и член 26, параграфи 1 и 2 от изменения Закон за Върховния съд по принцип не противоречи на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки че член 44, параграф 1 от Закона за KRS и член 26, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд, изглежда, остават в сила, текстът по-специално на член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд след влизането в сила на Закона за изменение изрично забранява на Sąd Najwyższy (Върховен съд), включително на колегията му за извънреден контрол, да установява или да преценява „законосъобразността на назначаването на съдия“. Той също така забранява на този съд да установява или да преценява „произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-75" href="#t-75">75</a>
</span>). Така текстът на тази разпоредба е толкова широкообхватен, че с него отпада възможността Sąd Najwyższy (Върховен съд) да разглежда въпроси, свързани по-специално с предварителното създаване на съд със закон, както се изисква съгласно решение Simpson (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-76" href="#t-76">76</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както от преюдициалните запитвания, така и от поставените по тези дела въпроси е видно, че според запитващите юрисдикции колегията за извънреден контрол не може да разглежда оплаквания за наличие на пороци при назначаването на съдия от президента на Републиката или дали даден съд е създаден в съответствие със закона (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-77" href="#t-77">77</a>
</span>). По този начин, макар че колегията за извънреден контрол, изглежда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-78" href="#t-78">78</a>
</span>), продължава да разполага с правомощието да упражнява контрол върху решенията на KRS във връзка с назначаването на съдии в общите съдилища, обхватът на този контрол е значително и според мен неправомерно ограничен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-79" href="#t-79">79</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до дело C‑269/21 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-80" href="#t-80">80</a>
</span>), съдия A. T. е назначена в Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) въз основа на решение на KRS от 7 юли 2020 г., т.е. след влизането в сила на член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд. Поставеният по това дело въпрос дали колегията за извънреден контрол отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата е безпредметен, тъй като този съд не е бил компетентен да упражни контрол върху съответното решение на KRS съгласно националното право, за да установи „законосъобразността на назначаването на съдия“ или „произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно трябва да се прецени дали липсата на ефективен съдебен контрол върху решенията на KRS, в резултат на които са назначени съдии в общите съдилища, съчетана с решаващата роля на KRS в процедурата по назначаване и ограничената роля на съдийските събрания, може да породи оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съдия като A. T. на влиянието на външни фактори и в неутралността ѝ по отношение на противопоставящите се интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От решение A. B. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-81" href="#t-81">81</a>
</span>) следва, че тъй като KRS не осигурява достатъчно гаранции за независимост, на неизбраните за съдийска длъжност кандидати трябва да се предостави възможност да обжалват решенията на KRS, когато всички релевантни обстоятелства, с които се характеризира процесът на назначаване, могат да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-82" href="#t-82">82</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По дело C‑269/21 запитващата юрисдикция не предоставя каквото и да е конкретно доказателство от системно естество освен трите елемента, на които се позовава, или пък от индивидуално естество, за да обоснове твърдението за наличие на легитимни и сериозни съмнения у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съдиите, назначени в общите съдилища съгласно разглежданата процедура по назначаване, сред които и съдия A. T. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-83" href="#t-83">83</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условие че запитващата юрисдикция провери това, не считам, че визираните от нея три елемента сами по себе си са достатъчни, за да поставят под въпрос съответствието на процедурата, в резултат на която е назначен съдия като съдия A. T. в общите съдилища, с изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Единственият нов елемент по дело C‑269/21, различен от посочените от Съда в точки 128, 129 и 136 от решение A. B., е отсъствието на органите на съдийското самоуправление от процедурата по назначаване. Предвид несъмнено решаващата роля, която KRS играе в рамките на процедурата по назначаване, според мен този допълнителен елемент сам по себе си не е достатъчен, за да постави под въпрос процедурата, в резултат на която е назначена съдия A. T. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-84" href="#t-84">84</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до дело C‑181/21, съдия A. Z. е назначен от президента на Републиката на 26 ноември 2020 г. въз основа на решение на KRS от 7 май 2019 г. Следователно изглежда, като това също трябва да се провери от запитващата юрисдикция, че разглежданото решение на KRS по принцип е могло да бъде обжалвано пред колегията за извънреден контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-85" href="#t-85">85</a>
</span>), тъй като то предхожда както влизането в сила на Закона за изменение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-86" href="#t-86">86</a>
</span>), така и решението на колегията за извънреден контрол от 8 януари 2020 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-87" href="#t-87">87</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аналогично на дело C‑269/21, по дело C‑181/21 запитващата юрисдикция не предоставя конкретни доказателства от системно естество освен трите елемента, описани в първия въпрос, или пък от индивидуално естество, за да обоснове твърдението за наличие на легитимни и сериозни съмнения у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съдиите, назначени в общите съдилища съгласно разглежданата процедура по назначаване, сред които е и съдия A. Z. Като се има предвид, при условие че запитващата юрисдикция провери това, че според мен тези три елемента сами по себе си не са достатъчни, за да поставят под въпрос съответствието на процедурата, в резултат на която е назначен съдия A. Z. в общите съдилища, с изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, считам за безпредметен въпроса дали колегията за извънреден контрол отговаря на тези изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице, Полша) и от Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков, Полша), по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-171" title="page-36">
      „Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-172" title="page-36">
      Даден съд не представлява „съд, създаден със закон“, когато участващ в състава му съдия е назначен съгласно процедура, в която a) не е получено становището на орган на съдийското самоуправление, б) кандидатите са назначени въз основа на решение на орган като Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) и в) кандидатите в конкурса не са могли да обжалват процедурата по назначаване пред съд, който отговаря на изискванията на правото на Съюза, като тези елементи, в съчетание с всички други релевантни обстоятелства, с които се характеризира разглежданата процедура, могат да породят съмнения от системно естество у правните субекти в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Вж. Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U., 2011 г., № 126, позиция 714), изменен с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 3), който влезе в сила на 17 януари 2018 г., и с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройството на общите съдилища и някои други закони) от 20 юли 2018 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 1443) (наричан по-нататък „Законът за KRS“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Dz. U., 2018 г., позиция 5. Този закон влиза в сила на 3 април 2018 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Dz. U., 2020 г., позиция 190.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Dz. U., 2001 г. бр. 98, позиция 1070.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Dz. U., 1964 г., бр. 43, позиция 296.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. член 58, параграф 4 от Закона за устройството на общите съдилища.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑260/18, EU:C:2019:819).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) В съответствие със съобщението на министъра на правосъдието от 6 юни 2019 г. за свободните длъжности на съдии, публикувано в Monitor Polski (Официален вестник на Република Полша).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Тази част от въпроса се отнася до дело C‑181/21.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Тази част от въпроса се отнася до дело C‑269/21.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 15 юли 2021 г. (C‑791/19, EU:C:2021:596).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решения от 25 юли 2018 г., Министър на правосъдието и равенството (Недостатъци в съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586), от 9 юли 2020 г., Land Hessen (C‑272/19, EU:C:2020:535), и от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Определения от 24 март 2009 г., Nationale Loterij (C‑525/06, EU:C:2009:179, т. 9 и 10), и от 23 март 2016 г., Overseas Financial и Oaktree Finance (C‑319/15, непубликувано, EU:C:2016:268, т. 33).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. заключението на генералния адвокат Bobek по съединени дела Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:403, т. 48—65).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630, т. 20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Решения от 8 септември 2010 г., Winner Wetten (C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 38), и от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť (C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 28 и 29).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Решение от 26 март 2020 г., Преразглеждане на решения Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 55) (решение Simpson).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Решение от 1 юли 2008 г., Chronopost/UFEX и др. (C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 46).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решение Simpson и решение от 24 март 2022 г., Wagenknecht/Комисия (C‑130/21 P, EU:C:2022:226, т. 15), по отношение на Съда и Общия съд. Вж. също така решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 126—131), по отношение на съдилищата на държавите членки. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Решения от 1 юли 2008 г., Chronopost/UFEX и др. (C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 46), и Simpson (т. 55 и 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 29, 36 и 37).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 33 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Полското правителство не оспорва, че Sąd Okręgowy w Katowicach (Окръжен съд Катовице) и Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) представляват юрисдикции на тази държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС. Запитващите юрисдикции попадат в обхвата на полската съдебна система в „областите, обхванати от правото на Съюза“ съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, поради което трябва да отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита. Решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 106 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 44 и цитираната съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 49 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Според запитващата юрисдикция, ако временните мерки са валидно наложени, потребителят трябва да продължи да плаща месечните вноски по кредита. Неплащането на тези вноски може да доведе до изключително сериозни последици за потребителя, включително за неговата кредитоспособност, до налагане на наказателни лихви или до прекратяване на договора за кредит. Запитващата юрисдикция посочва също, че валидността на определението за временни мерки оказва пряко отражение върху претендираната сума в спора, с който е сезирана. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС са хоризонтални и се прилагат независимо от естеството на разглежданото производство. Достатъчно е разглежданата юрисдикция да може да бъде сезирана по дела „в областите, обхванати от правото на Съюза“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Съгласно член 258 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) ОВ 2021 C 252, стр. 9.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Различните последици от решенията на Съда съгласно членове 258 ДФЕС и 267 ДФЕС не следва да се надценяват. Например в постановеното неотдавна решение от 10 март 2022 г., Grossmania (C‑177/20, EU:C:2022:175), Съдът описва начина, по който решенията му съгласно двете производства имат съчетано действие. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Реф. BSA 1‑4110‑1/20.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. точка 47 от решението.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Според омбудсмана Sąd Najwyższy (Върховен съд) основава това разграничение между различните функции на общите съдилища и своите собствени функции, значителните разлики в скалата на нарушенията в конкурсните процедури за назначаване в общите съдилища в сравнение със Sąd Najwyższy (Върховен съд) и възможността за упражняване на контрол дали съдиите в общите съдилища отговарят на принципите на независимост и безпристрастност. Омбудсманът счита, че последната възможност е илюзорна поради Закона за изменение, който не позволява на колегията за извънреден контрол да упражни такъв съдебен контрол. Той отбелязва също, че решението от 23 януари 2020 г. се отнася по-скоро до независимостта и безпристрастността на съдиите, а не до предварителното създаване на съд със закон.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 124 и цитираната съдебна практика), по отношение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Вж. също решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank (C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 115—120).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander (C‑274/14, EU:C:2020:17) във връзка с понятието за независима юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС. Според мен това понятие и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата е едно-единствено, еднакво и самостоятелно понятие на правото на Съюза.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. например решение от 5 февруари 1963 г., van Gend &amp; Loos (26/62, EU:C:1963:1) (Преюдициално запитване от Tariefcommissie, Нидерландия), решение от 15 юли 1964 г., Costa (6/64, EU:C:1964:66) (Преюдициално запитване от Giudice conciliatore di Milano, Италия), и решение от 9 март 1978 г., Simmenthal (106/77, EU:C:1978:49) (Преюдициално запитване от Pretura di Susa, Италия). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Омбудсманът счита, че трите елемента, които запитващите юрисдикции описват, представляват сериозна ерозия на правовата държава в Полша, тъй като в резултат на това съдиите в общите съдилища вече не се назначават в съответствие с полското право, с член 19, параграф 1 ДЕС или с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Това поражда усещането, че съдилищата не са нито независими, нито безпристрастни. Така, с оглед на директния ефект на член 19, параграф 1 ДЕС и на принципа на предимство на правото на Съюза, дадена юрисдикция може да отстрани съдия, назначен съгласно такава нередовна процедура, от участие в произнасянето по дела в областите, обхванати от правото на Съюза.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Създаден със закон съд в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 57 и 74 и цитираната съдебна практика). В решение от 1 декември 2020 г., Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия (CE:ECHR:2020:1201JUD002637418, § 231 и 233) ЕСПЧ постановява, че гарантираното в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ право на „съд, създаден със закон“ представлява самостоятелно право, изключително тясно свързано с гаранциите за „независимост“ и „безпристрастност“ по смисъла на тази разпоредба. Този съд приема също, че процесът по назначаване на съдиите непременно е неразделна част от понятието за съд, създаден със закон по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (решение от 1 декември 2020 г., Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия (CE:ECHR:2020:1201JUD002637418, § 227 и 232).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Решение от 29 март 2022 г. (C‑132-/20, EU:C:2022:235, т. 122 и 123 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Изискваните от правото на Съюза гаранции за независимост и безпристрастност налагат наличието на правила — по-конкретно за състава на органа, за назначаването, за срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси. Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896-/19, EU:C:2021:311, т. 53). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 55 и 57). Вж. също решение Simpson (т. 57 и 71).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Комисията отбелязва, че от 2018 г. насам приблизително 1 360 от 10 000‑те съдии в общите съдилища в Полша са били назначени въз основа на решения на KRS в новия му, изменен състав.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Освен евентуално за поведението на председателя на Sąd Apelacyjny w Katowicach (Апелативен съд Катовице), посочено в точка 14 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Вж. решение от 9 юли 2020 г., Land Hessen (C‑272/19, EU:C:2020:535, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. членове 179 и 186 от Конституцията на Република Полша.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Точка 210 от заключението ми по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), съдържа преглед на преструктурирането на KRS.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank (C‑132-/20, EU:C:2022:235, т. 127, и по-специално цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 104—108).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Решение от 2 март 2021 г. A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Обжалване) (C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 126) (наричано по-нататък решението A.B.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Който се състои предимно от членове, избрани от законодателната власт.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Създаден със закон съд в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 75 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. член 58, параграф 2 от Закона за устройството на общите съдилища.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) И двете запитващи юрисдикции квалифицират становището на съдийското събрание като условие sine qua non, за да е валидна процедурата по назначаване съгласно националното право.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Запитващата юрисдикция подчертава, че това важи в още по-голяма степен, тъй като KRS вече не представлява съдебната власт, както се изисква от член 179 и член 186, параграф 1 от Конституцията на Полша.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Решения от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 136—138 и цитираната съдебна практика), и от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 149).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Решение от 29 март 2022 г. (C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 121).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Решение A.B. (т. 126). Вж. също решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Създаден със закон съд в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 75 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Считано от 14 февруари 2020 г., със Закона за изменение се отменя член 58, параграф 2 от Закона за устройството на общите съдилища. Полското правителство уточнява по-специално, че с тази законодателна реформа се цели да се гарантира, че дадено съдийско събрание вече не може да блокира процедурата по назначаване. Въведена е незадължителна консултативна процедура, за която се твърди, че осигурява по-широко обсъждане на достойнствата на кандидатите за съдийска длъжност.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Председателят на Sąd Okręgowy (окръжен съд) има решаващ глас в случай на равен брой гласове</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Комисията отбелязва, че ролята на съдийските събрания не е премахната, а е значително ограничена.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Решение от 9 юли 2020 г., Land Hessen (C‑272/19, EU:C:2020:535, т. 55 и 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) Съдът е постановил, че зачитането от държава членка на ценностите, прогласени в член 2 ДЕС, представлява условие за упражняването на всички права, произтичащи от прилагането на Договорите спрямо тази държава членка. Държава членка не може да измени законодателството си така, че да доведе до намаляване на защитата на правовата държава като ценност, конкретизирана по-специално с член 19 ДЕС. Държавите членки са длъжни следователно да избягват всяко намаляване на защитата на тази ценност в законодателството си в областта на организацията на правораздаването, като се въздържат от приемането на правила, които биха могли да засегнат независимостта на съдиите (решение от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896//19, EU:C:2021:311, т. 63 и 64).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Решение от 22 февруари 2022 г. (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 75 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Омбудсманът също разглежда тези въпроси заедно. Той счита, че полският законодател е приел редица мерки, които гарантират, че назначаването на съдиите в общите съдилища не подлежи на ефективен съдебен контрол дори в случай на явно нарушение на закона. Омбудсманът се позовава на три елемента: първо, членовете на колегията за извънреден контрол са номинирани от KRS и процедурата, в резултат на която са назначени, не е била предмет на съдебен контрол, второ, законосъобразността на назначаването на съдия или легитимността му да упражнява правораздавателни функции не подлежат на съдебен контрол след приемането на Закона за изменение и трето, колегията за извънреден контрол разполага с изключителна компетентност да упражнява съдебен контрол по отношение на независимостта на съдиите.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Вж. решение A.B.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) Вж. Ref. I NOZP 3/19, което има действие на „правен принцип“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank (C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 48) съдържа допълнително обяснение на това решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-72" href="#c-72">72</a>
</span>) По отношение на член 26, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд в точка 84 от акта за преюдициално запитване по дело C‑181/21 и в точка 107 от акта за преюдициално запитване по дело C‑269/21 се уточнява, че „въпросите, свързани с разсейването на съмненията на запитващата юрисдикция, изложени в мотивите на първия въпрос, са от [компетентността на колегията за извънреден контрол, която] от своя страна не отговаря на изискванията за съд, създаден със закон, а това повдига обосновани съмнения относно нейната безпристрастност и независимост. Освен това процедурата пред този орган не може да доведе до разсейване на посочените съмнения, тъй като кандидатурите, във връзка с които се повдигат тези въпроси, не се разглеждат“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-73" href="#c-73">73</a>
</span>) Вж. например член 48 от Гражданския процесуален кодекс.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-74" href="#c-74">74</a>
</span>) Полското правителство твърди, че подобно тълкуване е contra legem.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-75" href="#c-75">75</a>
</span>) Както се посочва в заключението ми по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и частен живот на съдиите), точки 140 и 141, текстът на тази разпоредба, изглежда, не се ограничава до това да изключи компетентността на дадена юрисдикция да отмени erga omnes акта за назначаване на съдия от президента на Републиката.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-76" href="#c-76">76</a>
</span>) Вж. точка 55. Вж. по аналогия точки 138—147 от заключението ми по дело C‑204/21, Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-77" href="#c-77">77</a>
</span>) По време на заседанието полското правителство потвърди, че полското право не позволява на съдилищата да проверят дали даден съд е създаден в съответствие със закона или законосъобразността на назначаването на съдия.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-78" href="#c-78">78</a>
</span>) Този въпрос следва да се провери от запитващите юрисдикции. В точка 104 от писменото си становище полското правителство посочва редица статистически данни относно преразглеждането на решенията на KRS във връзка с назначаването на съдиите в общите съдилища.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-79" href="#c-79">79</a>
</span>) Дори да се приеме, че член 44, параграф 1 от Закона за KRS и член 26, параграф 1 от изменения Закон за Върховния съд позволяват на колегията за извънреден контрол да упражнява контрол върху решенията на KRS, едновременното съществуване на посочените разпоредби и на член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд след влизането в сила на Закона за изменение поражда значителна правна несигурност, особено във връзка с обхвата на този контрол. Така член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд накърнява ефективността на предишните разпоредби на националното право, което противоречи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. Вж. точки 133—147 от заключението ми по дело C‑204/21, Комисия/Полша Poland (Независимост и личен живот на съдиите).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-80" href="#c-80">80</a>
</span>) Което за удобство ще разгледам първо.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-81" href="#c-81">81</a>
</span>) Вж. точки 128—136.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-82" href="#c-82">82</a>
</span>) В точка 129 от решението А. B. се посочва, че „евентуалната липса на възможност за съдебно обжалване в контекста на процедура по назначаване на съдии в национален върховен съд може при определени случаи да не е проблематично от гледна точка на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и в частност от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС“. Съдът обаче многократно е постановявал, че ефективният съдебен контрол върху предложенията на KRS за назначаване на съдии — включително най-малкото проверка дали KRS не се е произнесъл при превишаване на правомощията си или при злоупотреба с власт, при неправилно прилагане на закона или при явна грешка в преценката — е необходим, когато у правните субекти се пораждат съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии (решението A.B., т. 128—136 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-83" href="#c-83">83</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank (C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 129—131). От друга страна, вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 89—94 и 104—107), в което Съдът описва редица обстоятелства, включително, но не само решаващата роля на KRS при назначаването на членовете на дисциплинарната колегия, като предизвикващи в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на този орган. Съдът се позовава по-специално на факта, че създаването на дисциплинарната колегия ex nihilo с изключителна компетентност да разглежда определени дисциплинарни дела съвпада с приемането на национална правна уредба, която подронва несменяемостта и независимостта на съдиите във Върховния съд. Той отбелязва, че дисциплинарната колегия се ползва с особено висока степен на организационна, функционална и финансова автономност в рамките на Върховния съд в сравнение с другите състави на същия съд. Възнаграждението на съдиите в дисциплинарната колегия надхвърля с приблизително 40 % това на съдиите, разпределени в другите колегии на Sąd Najwyższy (Върховен съд), без да е налице обективна обосновка за подобно преференциално третиране. Освен това при създаването си дисциплинарната колегия е трябвало да се състои изключително от нови съдии, назначени от президента на Републиката по предложение на KRS.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-84" href="#c-84">84</a>
</span>) В решението си A.B. (т. 133—135 и цитираната съдебна практика) Съдът се позовава на други фактори, включително по-специално на обстоятелството, че назначенията в Sąd Najwyższy (Върховен съд) са извършени в контекста на намаляване на пенсионната възраст за съдиите и свързаното с това очакване за освобождаването на много нови длъжности, което накърнява несменяемостта и независимостта на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-85" href="#c-85">85</a>
</span>) С цел да се установи „законосъобразността на назначаването на съдия“ или „произтичащото от това назначаване правомощие да упражнява правораздавателни функции“ и следователно да се прецени дали процедурата по назначаване е в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-86" href="#c-86">86</a>
</span>) А оттам и член 26, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-87" href="#c-87">87</a>
</span>) Нищо в преписката, с която разполага Съдът, не сочи дали е подадена подобна жалба. Поради това въпросите на запитващата юрисдикция в това отношение са a priori хипотетични. Независимо от това по принцип трябва да се провери дали самата колегия за извънреден контрол отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, тъй като в противен случай кандидатите трудно могат да бъдат упрекнати, че не са поискали от тази колегия да упражни контрол върху решенията на KRS.</p>
</body>
</html>
