–

за MO, от C. Schomaker, Rechtsanwalt,

–

за SM в качеството на синдик на G GmbH, от M. Stahn, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Recchia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59/ЕО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (OB L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).

2

Запитването е отправено във връзка с възникнал между MO и SM в качеството му на синдик на G GmbH спор относно действителността на уволнението на MO, извършено в рамките на колективни уволнения.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Член 2 от Директива 98/59, който е част от раздел II, озаглавен „Информиране и консултиране“, предвижда в параграфи 1—3 следното:

4

Член 3 от тази директива, който се съдържа в раздел III, озаглавен „Процедура за извършване на колективни уволнения“, предвижда в параграф 1 следното:

5

Член 4 от посочената директива, който също се намира в раздел III, гласи в параграфи 1—3 следното:

Германското право

6

Член 134 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) предвижда:

7

Член 17 от Kündigungsschutzgesetz (Закон за защита срещу незаконно уволнение), в приложимата към фактите по главното производство редакция, гласи в параграфи 1—3 следното:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8

Жалбоподателят в главното производство работи в G GmbH от 1981 г.

9

На 1 октомври 2019 г. по искане на G GmbH съдът по несъстоятелността открива производство по несъстоятелност срещу него и назначава ответника в главното производство за синдик за целите на това производство. Съгласно националното законодателство ответникът в главното производство встъпва, докато тече производството, в правата и задълженията на работодател спрямо работниците на G GmbH.

10

На 17 януари 2020 г. е взето решение изцяло да бъде прекратена търговската дейност на G GmbH най‑късно на 30 април 2020 г. и повече от 10 % от 195‑те работници, наети на работа в това дружество, да бъдат уволнени в периода от 28 до 31 януари 2020 г.

11

На същия 17 януари 2020 г. започва процедура по консултиране с работническия съвет, действащ като представител на работниците. В рамките на тази процедура работническият съвет получава съобщение в писмена форма с информацията по член 2, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 98/59. Безспорно е обаче, че копие от това писмено съобщение не е представено на компетентния публичен орган, в случая Agentur für Arbeit Osnabrück (Агенция по заетостта Оснабрюк, Германия).

12

На 22 януари 2020 г. в окончателното си становище работническият съвет констатира, че не вижда никаква възможност да се избегнат планираните уволнения.

13

На 23 януари 2020 г. в съответствие със Закона за защита срещу незаконно уволнение и член 3 от Директива 98/59 планираните колективни уволнения са съобщени на Агенция по заетостта Оснабрюк, която потвърждава това обстоятелство на 27 януари 2020 г. Впоследствие последната насрочва за 28 и 29 януари 2020 г. консултациите по отношение на 153 работници, засегнати от планираните уволнения.

14

С писмо, получено на 28 януари 2020 г., жалбоподателят в главното производство е уведомен, че трудовият му договор с G GmbH е прекратен, считано от 30 април 2020 г.

15

Жалбоподателят в главното производство сезира компетентния трудов съд с искане същият да установи, че трудовото му правоотношение не е прекратено. В подкрепа на искането си той твърди, че копие от съобщението, изпратено на работническия съвет на 17 януари 2020 г., не е било представено на компетентната агенция по заетостта, въпреки че представянето му, предвидено както в член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, така и в член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, е предпоставка за действителността на уволнението.

16

От своя страна ответникът в главното производство поддържа, че въпросното уволнение е действително, след като член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, за разлика от други разпоредби от същия член, няма за предмет защитата на засегнатите от колективни уволнения работници или предотвратяването на уволненията. Според ответника в главното производство с предвиденото в тази разпоредба изискване да се представи на съответната агенция по заетостта копие от съобщението до работническия съвет се целяло единствено да се уведоми тази агенция за планираните уволнения. С него не можело да се осигури на съответните работници защита срещу колективни уволнения, тъй като агенцията по заетостта не можела да изведе от това съобщение обмисляните от работническия съвет възможности за избягване на планираните уволнения, а изпращането на копието от въпросното съобщение нямало никакво отражение върху консултациите между работодателя и работническия съвет.

17

Тъй като искането на жалбоподателя в главното производство е отхвърлено както на първа, така и на втора инстанция, той подава ревизионна жалба пред Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), който е запитващата юрисдикция.

18

Според тази юрисдикция обстоятелството, че агенцията по заетостта не е получила копие от съобщението, изпратено до работническия съвет в рамките на консултациите, представлява нарушение на член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, който транспонира в националното право член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59. Нито тази директива, нито националното право обаче предвиждали изрична санкция за такова нарушение. Посочената юрисдикция счита, че в такива случаи е длъжна, при спазване на принципите на равностойност и ефективност, да следи за това нарушенията на правото на Съюза да се санкционират съгласно материалноправни и процесуалноправни норми, аналогични на приложимите за същи по вид и тежест нарушения на националното право, и съответната санкция да е ефективна, съразмерна и възпираща. В приложение на тези принципи същата юрисдикция вече многократно е постановявала, че неизпълнението на задълженията на работодателя във връзка с колективните уволнения — извън задължението по член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение — води заради защитата на работниците, която се цели с тези задължения, до нищожност на уволнението по силата на член 134 от BGB.

19

Що се отнася обаче до нарушението на член 17, параграф 3 от Закона за защита срещу незаконно уволнение, запитващата юрисдикция изразява съмнения дали това нарушение също може да доведе до такава нищожност. Всъщност, за да може подобна разпоредба да се счита за забранителна норма по смисъла на член 134 от BGB, било необходимо да се определи дали с въпросния член 17, параграф 3 се цели да се предостави индивидуална защита на работниците, засегнати от процедура за колективни уволнения, което съответно би наложило да се тълкува член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59.

20

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че последната разпоредба би могла, предвид търсената с Директива 98/59 защита на работниците в случай на колективни уволнения, да има за цел да се насърчат съвместните действия на работодателя, на отговорния във връзка с уведомяването за колективните уволнения орган и на представителите на работниците. Тази цел обаче изисквала компетентният орган да бъде осведомен възможно най-рано за планираните уволнения на голям брой работници. От тази гледна точка член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 би могъл да се тълкува като предоставящ индивидуална защита на съответните работници.

21

Според запитващата юрисдикция обаче съществуват и доводи в подкрепа на обратното гледище. В това отношение тя отбелязва, че процедурата по консултиране предхожда уведомяването за колективните уволнения, така че изпращането на съобщението до работническия съвет в началото на процедурата по консултиране все още не може да окаже реално въздействие върху посредническата дейност на трудовата администрация. Следователно Директива 98/59 свързвала евентуалните действия на компетентния орган едва с уведомлението от страна на работодателя съгласно член 3, параграф 1 от нея. За сметка на това, към момента, в който трябва да се извърши изпращането по член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, което предшества това уведомление, тоест преди края на консултациите с работниците, все още нямало да е окончателно установено дали на пазара на труда ще излязат работници, нито евентуално колко, кога и какви. От тази гледна точка последната разпоредба била само процесуална и съответно нарушението ѝ, така както тя е транспонирана в германското право, не би довело, дори при отчитане на принципите на равностойност и ефективност, до нищожност на уволнението на отделния работник, засегнат от колективните уволнения.

22

При това положение Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

23

Видно от уточненията, съдържащи се в точки 16—21 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи каква е целта на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, който задължава работодателя да представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), подточки i)—v) от този член. Посочената юрисдикция съответно иска да определи с какви правни последици, съгласно националното право и предвид принципите на ефективност и равностойност, може да бъде свързано неизпълнението на това задължение, след като в тази директива липсват уточнения в това отношение.

24

Ето защо с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че задължението на работодателя да представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение, предвидени в член 2, параграф 3, първа алинея, буква б), подточки i)—v) от тази директива, има за цел да се предостави индивидуална защита на засегнатите от колективни уволнения работници.

25

За да се отговори на този въпрос, най-напред е уместно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за целите на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за нейното тълкуване (решение от 2 септември 2021 г., CRCAM, C‑337/20, EU:C:2021:671, т. 31 и цитираната съдебна практика).

26

Във връзка, на първо място, с текста на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, съгласно който „работодателят представя на компетентния публичен орган копие от елементите на писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), подточки i)—v)“, следва да се констатира, че той не съдържа указания, що се отнася до целта на предвиденото в тази разпоредба задължение.

27

Ето защо следва, на второ място, да се разгледа контекстът, в който се вписва член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59.

28

В това отношение, от една страна, е важно да се отбележи, че тази разпоредба се съдържа не в раздел III от посочената директива, озаглавен „Процедура за извършване на колективни уволнения“, а в раздел II, озаглавен „Информиране и консултиране“, който, както е видно от член 2, параграф 1 от същата директива, урежда процедурата по консултиране с представителите на работниците, когато работодателят планира колективни уволнения. Съответно информацията по член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 трябва да се предостави на етап, когато колективните уволнения са просто „планирани“ и процедурата по консултиране с представителите на работниците едва започва и все още не е приключила.

29

Съгласно член 2, параграф 2 от Директива 98/59 целта на консултациите с представителите на работниците е да се избегне прекратяването на трудови договори или да се намали броят на прекратените договори, както и да се смекчат евентуалните последици. Освен това смисълът и ефикасността на тези консултации изискват да се определят факторите, които трябва да се вземат под внимание при провеждането им (решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 46).

30

Освен това Съдът уточнява, че информацията по член 2, параграф 3, буква б) от Директива 98/59 може да бъде съобщена по време на консултациите, а не непременно в момента на започването им, като съответно е необходима известна гъвкавост, предвид по-специално факта, че целта на това задължение на работодателя е да се даде възможност за най-пълно и ефективно участие на представителите на работниците в процеса на консултиране и че с оглед на това всяка нова релевантна информация трябва да бъде предоставяна до самото приключване на споменатия процес (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 52 и 53).

31

Следователно информацията, която работодателят е длъжен да предостави на представителите на работниците, е възможно да се адаптира и променя във времето, така че да се даде възможност на последните да правят конструктивни предложения (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др., C‑44/08, EU:C:2009:533, т. 51).

32

От изложеното по-горе следва, че с информацията по член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 компетентният публичен орган може само да си създаде представа за причините за планираните уволнения, броя и категориите работници, които ще бъдат уволнени, броя и категориите работници, които нормално са наети на работа, периода, в който ще бъдат извършени уволненията, и предвидените критерии за подбор на работниците, които ще бъдат уволнени, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор.

33

При това положение този орган не може изцяло да разчита на тази информация, за да подготви мерките от обхвата на правомощията си в случай на колективни уволнения.

34

От друга страна, следва да се отбележи, че в процедурата по консултиране с представителите на работниците компетентният публичен орган не играе активна роля. Всъщност член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 го определя само като адресат на копието от данните в писменото съобщение, предвидени в параграф 3, първа алинея, буква б), подточки i)—v) от нея, докато членове 3 и 4 от посочената директива, които се съдържат в раздел III, озаглавен „Процедура за извършване на колективни уволнения“, му възлагат такава активна роля.

35

Съответно членове 3 и 4 от Директива 98/59 предвиждат, че планираните колективни уволнения трябва да бъдат съобщени на компетентния публичен орган и че тези уволнения се извършват само след изтичането на определен срок, който трябва да се използва от компетентния публичен орган за търсене на решения на проблемите, предизвикани от планираните колективни уволнения (решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis (C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 40). Както отбелязва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, посоченото задължение за уведомяване трябва да даде възможност на компетентния публичен орган да изследва въз основа на цялата предоставена му от работодателя информация възможностите за ограничаване на отрицателните последици от тези колективни уволнения чрез мерки, съобразени с данните за пазара на труда и икономическата дейност, в контекста на които се извършват въпросните уволнения. За сметка на това с представянето на същия орган на посоченото в член 2, параграф 3, втора алинея от тази директива копие не започва да тече задължителен за работодателя срок, нито се поражда задължение за компетентния публичен орган.

36

При това положение с предвиденото в член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 предоставяне на информация се обслужват единствено информативни и подготвителни цели, така че да може, ако е нужно, компетентният публичен орган да упражни ефективно правомощията си по член 4 от тази директива. Така целта на задължението да се предостави на компетентния публичен орган информация е същият да получи възможно най-ранна представа за отрицателните последици от планираните колективни уволнения, така че когато бъде уведомен за тези уволнения, да може ефикасно да търси решения на предизвиканите от тях проблеми.

37

С оглед на целта на това задължение и на факта, че информацията се предоставя на етап, на който уволненията само се планират от работодателя, действията на компетентния публичен орган не са насочени, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, към индивидуалното положение на отделния работник, а към цялостен преглед на планираните колективни уволнения. Впрочем Съдът вече е постановил, че правото на информиране и консултиране по член 2 от Директива 98/59 е предвидено в полза на работниците като общност и притежава колективен характер (решение от 6 юли 2009 г., Mono Car Styling, C‑12/08, EU:C:2009:466, т. 42). От това следва, че член 2, параграф 3, втора алинея от тази директива предоставя на работниците колективна, а не индивидуална защита.

38

На трето място, що се отнася до основната цел на Директива 98/59, тя потвърждава констатацията в предходната точка. Всъщност от практиката на Съда следва, че тази цел е, преди да се пристъпи към колективни уволнения, да се проведат консултации с представителите на работниците и да се уведоми компетентният публичен орган (решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing, C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 40 и цитираната съдебна практика). На етапа на консултациите с представителите на работниците и служителите, които консултации, както се припомня в член 2, параграф 2 от тази директива, се отнасят до начините и средствата за избягване на колективните уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и за смекчаване на евентуалните последици, уведомяването на компетентния публичен орган се извършва на основание член 2, параграф 3 от посочената директива.

39

Що се отнася, на четвърто място, до генезиса на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59, следва да се припомни, както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, че Директива 98/59 преработва Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (OB L 48, 1975 г., стр. 29). От подготвителните работи по последната директива обаче е видно, че съдържащото се в член 2, параграф 3, втора алинея от нея задължение да се предостави на компетентния публичен орган дадената на представителите на работниците информация, е било предложено, тъй като е било преценено като полезно, за да могат компетентните органи да се запознаят незабавно със ситуация, която може да има решаващо въздействие върху пазара на труда, и да се подготвят за приемането на евентуално необходимите мерки (документ 754/74 на Съвета).

40

Следователно генезисът на член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 също потвърждава констатацията, че предвиденото в тази разпоредба задължение за предоставяне на информацията е предвидено за припомнените в точка 36 от настоящото решение информативни и подготвителни цели.

41

С оглед на изложените по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че задължението на работодателя да представи на компетентния публичен орган копие от данните в писменото съобщение, предвидени в член 2, параграф 3, първа алинея, буква б), подточки i)—v) от тази директива, няма за цел да се предостави индивидуална защита на засегнатите от колективни уволнения работници.

По съдебните разноски

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.