<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑516/15 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0516</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:1004">EU:C:2016:1004</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА N. WAHL — ДЕЛО C‑516/15 P</P><P>AKZO NOBEL И ДР./КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Wahl</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20161221">21 декември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑516/15 P</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Akzo Nobel NV</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Akzo Nobel Chemicals GmbH</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Akzo Nobel Chemicals BV</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Европейски пазари на топлинни стабилизатори</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което се установяват две нарушения на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на цените, подялба на пазарите и обмен на чувствителна търговска информация</KEYWORD><KEYWORD>Подвеждане под отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Нарушения, извършени от дъщерни дружества, и производна отговорност на дружеството майка</KEYWORD><KEYWORD>Последици от отмяната на наложената на дъщерните дружества глоба поради изтичане на давностния срок, посочен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1/2003</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящата жалба, подадена срещу решението на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑47/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:506">EU:T:2015:506</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), приканва Съда да даде някои уточнения относно изводите, които следва да бъдат направени конкретно от принципите, утвърдени от него относно възможността да се носи отговорност за антиконкурентни действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По-конкретно, въпросът е дали и евентуално в какви граници давностният срок на правомощието за налагане на санкции, изтекъл в полза на дадено дъщерно дружество, следва да се ползва и от неговото дружество майка. Всъщност, както Общият съд е заключил в обжалваното съдебно решение, фактът, че Европейската комисия вече не може да наложи глоба на Akzo Nobel Chemicals GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Akzo GmbH<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и на Akzo Chemicals BV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Akzo BV<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), дъщерни дружества на Akzo Nobel NV, поради изтекла давност, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>не поставя под въпрос отговорността на това дружество майка, нито възпрепятства разследване по отношение на последното<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. Всъщност той приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>изтеклата давност, предвидена в член 25 от Регламент [(ЕО)] № 1/2003[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО и 82 ЕО] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 1, 2003 стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).</P></NOTE>], не води до заличаване на съществуващо нарушение, нито възпрепятства Комисията да констатира с решение отговорността за такова нарушение, а само до избягване на производствата за налагане на санкции за тези, които се ползват от тази давност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>По причини, които ще изложа по-долу, аз съм на мнение, че тази преценка подлежи на критика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Обстоятелствата в основата на настоящия спор, които са безспорно сложни, са изложени в точки 1—50 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>За по-доброто разбиране на делото ще припомня само следните обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Настоящото дело се отнася до Решение C(2009) 8682 окончателeн на Комисията от <DATE ISO="20091111">11 ноември 2009 година</DATE> относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (дело COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Със спорното решение Комисията приема, че редица предприятия, сред които са и жалбоподателите, са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като са участвали в две групи антиконкурентни споразумения и съгласувани практики, които обхващат територията на ЕИП и се отнасят до две категории топлинни стабилизатори, а именно, от една страна, за сектора на калаени стабилизатори, и от друга страна, за сектора на епоксидираното соево масло и на естерите (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>секторът на ЕСМ/естерите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Със спорното решение се установява извършването на две нарушения, които засягат тези две категории топлинни стабилизатори и които се изразяват в определяне на цени, подялба на пазари чрез определяне на продажни квоти, разпределяне на клиенти и обмен на чувствителна търговска информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В това решение се посочва, че съответните предприятия са участвали в извършването на посочените нарушения в различни периоди между <DATE ISO="19870224">24 февруари 1987 г.</DATE> и <DATE ISO="20000321">21 март 2000 г.</DATE> в сектора на калаените стабилизатори и между <DATE ISO="19910911">11 септември 1991 г.</DATE> и <DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE> в сектора на ЕСМ/естерите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Що се отнася до всяко нарушение, адресати на обжалваното решение са 20 дружества, участвали пряко в съответните нарушения или, като се има предвид установената им отговорност, като дружества майки (съображение 510 от спорното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Комисията разпределя участието на жалбоподателите в картелите в три отделни периода на нарушението. Настоящото производство по обжалване визира само първия период на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>За първия период на нарушението преди <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE> Комисията счита, че дружествата, притежавани непряко от Akzo, понастоящем Akzo Nobel, са участвали пряко в нарушенията, а именно Akzo GmbH — в нарушението относно калаените стабилизатори, и Akzo BV — в нарушението относно сектора на ЕСМ/естерите. Akzo Nobel е подведено под отговорност за нарушението в качеството му на дружество майка (съображения 512—519 от спорното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>За втория период на нарушението, продължил от <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE> до <DATE ISO="19981002">2 октомври 1998 г.</DATE>, Комисията счита, че нарушенията са извършени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>сдружението Akcros<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, което не притежава собствена правосубектност (съображения 563 и 564 от спорното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>За третия период на нарушението, от <DATE ISO="19981002">2 октомври 1998 г.</DATE> до <DATE ISO="20000321">21 март 2000 г.</DATE> относно калаените стабилизатори, и от <DATE ISO="19981002">2 октомври 1998 г.</DATE> до <DATE ISO="20000322">22 март 2000 г.</DATE> относно сектора на ЕСМ/естерите, Комисията счита, че нарушенията са извършени от Akcros (съображения 582—587 от спорното решение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Що се отнася до налагането на глоби, член 2 от спорното решение гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>За нарушението (нарушенията) на пазара на калаени стабилизатори […] се налагат следните глоби:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel], [Akzo GmbH] и [Akcros] дължат солидарно сумата от <FT TYPE="NUMBER">1580000</FT> [EUR]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel] и [Akzo GmbH] дължат солидарно сумата от <FT TYPE="NUMBER">9820000</FT> [EUR];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel] дължи сумата <FT TYPE="NUMBER">1432700</FT> [EUR];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA><ALINEA><P>За нарушението (нарушенията) в [сектора на ЕСМ/естерите] се налагат следните глоби:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>21)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel], [Akzo BV] и [Akcros] дължат солидарно сумата от <FT TYPE="NUMBER">2033000</FT> [EUR];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>23)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel] и [Akzo BV] дължат солидарно сумата от <FT TYPE="NUMBER">3467000</FT> [EUR];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>24)</NO.P><TXT>[Akzo Nobel] дължи сумата <FT TYPE="NUMBER">2215303</FT> [EUR] […]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С решение на Комисията от <DATE ISO="20110630">30 юни 2011 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>решение за изменение<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) спорното решение е изменено в частта, в която е адресирано до Akzo Nobel и Akcros.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В съображение 1 от решението за изменение Комисията припомня, че в [спорното] решение е наложила глоби на Akzo Nobel и на Akcros <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>съвместно и солидарно<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> с Elementis plc, Elementis Holdings Limited и Elementis Services Limited.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В съображение 2 от решението за изменение Комисията посочва, че вследствие решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) решила да оттегли [спорното] решение в частта, в която то е адресирано по-специално до Elementis и Elementis Holdings Limited.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Така Комисията изменя [спорното] решение в частта, в която то е адресирано до Akzo Nobel и Akcros, доколкото те са били солидарно отговорни с Elementis за наложените глоби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Накрая, с жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20110912">12 септември 2011 г.</DATE>, Akzo Nobel и Akcros обжалват решението за изменение на Комисията. Това решение за изменение е отменено с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и Akcros Chemicals/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑485/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:517">EU:T:2015:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Няма депозирана жалба срещу последното.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20100127">27 януари 2010 г.</DATE>, жалбоподателите искат отмяна на спорното решение или, при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложените им глоби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата жалбоподателите изтъкват пет основания, първото от които е за нарушение на правилата за погасителната давност. В рамките на първата част от първото основание — нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003, жалбоподателите твърдят, че правото на Комисията да извършва действия срещу Akzo GmbH и Akzo BV е било погасено по давност, считано от <DATE ISO="19980628">28 юни 1998 г.</DATE>, а с това и правото да им наложи глоба солидарно с Akzo Nobel в качеството му на тяхно дружество майка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Оплакванията им са частично уважени. Общият съд преценява, че следва да се отмени член 2, точки 4, 6, 21 и 23 от спорното решение в частта, в която на Akzo GmbH и на Akzo BV са наложени глоби, що се отнася до първия период на нарушението, и жалбата да се отхвърли в останалата ѝ част. Възприетите от Общия съд мотиви в тази връзка са изложени основно в точки 118—128 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Жалбоподателите искат от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>главно, да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която постановява, че за глобите, първоначално наложени на Akzo GmbH и Akzo BV за участието им в нарушенията, Akzo Nobel отговаря и след отмяната на тези глоби от Общия съд;</P></ITEM><ITEM><P>да отмени спорното решение в частта, в която установява участието на Akzo GmbH и Akzo BV в нарушенията, и в частност член 1, раздел 1, буква б) и член 1, раздел 2, буква б);</P></ITEM><ITEM><P>да отмени спорното решение в частта, в която установява отговорността и/или налага глоба на Akzo Nobel поради неправомерното поведение на Akzo GmbH и Akzo BV, и в частност член 1, раздел 1, буква a) за периода от <DATE ISO="19870224">24 февруари 1987 г.</DATE> до <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE> и член 1, раздел 2, буква a) за периода от <DATE ISO="19910911">11 септември 1991 г.</DATE> до <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE> и/или член 2, раздели 6 и 23;</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ на жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="NORMAL">А</HT> –</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си <HT TYPE="ITALIC">жалбоподателите Akzo Nobel и др</HT>. изтъкват само едно основание, по същество — неспазване на правилата относно отговорността на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Те отбелязват, че както Съдът неотдавна потвърдил в своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), когато отговорността на дружество майка произтича изцяло от отговорността на неговото дъщерно дружество, отговорността на това дружество майка не може да надвишава отговорността, която в крайна сметка носи дъщерното му дружество. В такъв случай, ако дружеството майка подаде жалба със същия предмет като подадената от неговото дъщерно дружество, дружеството майка следва да се ползва от частичната или пълна отмяна на глобата, наложена на дъщерното дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателите изтъкват, че отмяната на глобите, наложени на Akzo GmbH и Akzo BV, би трябвало да доведе до отмяна на глобата, наложена на Akzo Nobel в качеството му на дружество майка за периода на нарушението преди <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>сдружението Akcros<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, след като тази глоба му е била наложена единствено поради прякото участие на неговите дъщерни дружества в нарушенията. Следователно отговорността на Akzo Nobel била напълно производна, акцесорна и зависима от тази на неговите дъщерни дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В случая отмяната на глобите, наложени на Akzo GmbH и на Akzo BV, би трябвало да доведе и до отмяна на цялото спорно решение, що се отнася до тези две дружества, за първия период на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В този контекст жалбоподателите отбелязват, че след решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се оказва, че правомощието на Комисията да наложи глоба на Elementis и Ciba/BASF е било погасено по давност. Както е видно от решението за изменение, тогава Комисията не само оттегля глобите, но променя и констатацията си за участието на тези предприятия в нарушенията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според жалбоподателите по силата на принципа на равно третиране и за да съобрази всички последици от обжалваното съдебно решение по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС, Комисията е трябвало да възприеме същия подход по отношение на Akzo GmbH и Akzo BV. В спорното решение обаче продължава да присъства констатация за нарушение от страна на последните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Фактът, че Комисията все още има право да наложи глоба на други правни субекти, които може да са част от групата Akzo, не бил от значение, доколкото в съответствие със съдебната практика относно правото на защита и индивидуалните процесуални гаранции следвало да се сравняват положенията на различните правни субекти, а не на засегнатите предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Комисията</HT> посочва, че жалбата е най-малкото частично недопустима. На първо място, жалбоподателите не изтъквали никаква грешка при прилагане на правото, а само повтаряли твърдения, отхвърлени от Общия съд. На второ място, доколкото се позовава на нарушение на принципа на равно третиране по отношение на Elementis и Ciba/BASF, основанието следва да се разглежда като ново. Съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда и съдебната практика подобно твърдение следва да бъде отхвърлено. В този контекст доводът, изведен от твърдяна процесуална ефективност, не може да бъде приет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Във всеки случай Комисията поддържа, че както Общият съд с основание напомнил, изтеклата давност не я възпрепятства да констатира отговорността на адресата, чиято глоба е била погасена по давност. В случая запазването на отговорността на дъщерните дружества било относимо и легитимно като основа за определяне на отговорността на дружеството майка, както и за целите на евентуални искове за обезщетение за вреди, предявени срещу предприятието.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до оттеглянето на спорното решение по отношение на Elementis и Ciba/BASF, Комисията отбелязва, че давността е изтекла за всички правни субекти от тези предприятия, които просто напуснали картела. За сметка на това в конкретния случай Akzo Nobel е участвало чрез различни дъщерни дружества в две единствени продължени нарушения, давностният срок за които не е изтекъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва още, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и Akcros Chemicals/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑485/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:517">EU:T:2015:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Общият съд се ограничава с това да констатира процедурна грешка във връзка с решението за изменение. Освен това обжалваното съдебно решение изрично запазва спорното решение, доколкото констатира участието на трите правни субекта — членове на групата Akzo, в нарушенията през периода преди сдружението Akcros. Следователно от тези съдебни решения не произтичало никакво задължение за Комисията да оттегли спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до правилата относно производната отговорност на дружествата майки, Комисията смята, че критиките на жалбоподателите не отразяват правилно съдебната практика в тази област. В своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът потвърдил, позовавайки се на фактори, които могат да характеризират индивидуално поведението, в което се упреква дружеството майка, че има положения, в които е необосновано за дружеството майка да бъде приложено предоставеното на дъщерното дружество намаляване на глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Според Комисията подобно прилагане и по отношение на дружеството майка е възможно само когато основанието за отговорността или за налагането на глоба е едно и също за двете образувания, а не всеки път, когато дъщерното дружество спечели частично или изцяло съдебен спор. Комисията подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>индивидуалните фактори<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, които обосновават налагането на различна глоба на дружеството майка, не биха могли да бъдат изброени изчерпателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Анализът на основните решения на Общия съд и на Съда показвал, че съдът на Съюза проявявал последователност в тази област. От това следвало, че обикновено на дружеството майка и на дъщерното дружество се налага една и съща глоба, ако през периода на нарушението те са били част от едно и също предприятие, не са били разделени впоследствие и не са участвали в нарушението индивидуално или посредством други дъщерни дружества, преди да образуват едно и също предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Когато предоставеното на дъщерното дружество намаление е в пряка връзка с отговорността за нарушение, предвид по-специално неговата продължителност, сам по себе си принципът на производната отговорност изисквал намаляване на отговорността и на наложената на дъщерното дружество глоба да има пряка последица за дружеството майка. Комисията изтъква, че продължителността на участието на дружество майка и тази на дъщерно дружество могат обаче да бъдат различни, например ако едно дъщерно дружество е прекратило участието си, но друго дъщерно дружество от същата група или пък пряко дружеството майка е продължило своето участие. В подобна хипотеза погасителната давност би могла евентуално да се приложи за първото дъщерно дружество, пряко участващо в картела, но не и за дружеството майка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Комисията също така отбелязва, че както е видно от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), погасителната давност се прилага индивидуално за всеки правен субект, а не еднакво за цялото предприятие, което означава, че става въпрос за положение, в което е признато за обосновано намаляването на глобата да не се прилага за дружеството майка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Накрая, според Комисията Общият съд правилно сравнил в обжалваното съдебно решение изтичането на давностния срок с индивидуални процесуални гаранции, каквито са правото на защита и необходимостта Комисията да съобщи както изложението на възраженията, така и решението, с което се налагат такива санкции на съответното юридическо лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="NORMAL">Б</HT>–</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преценка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Преди да се спра по същество на настоящото дело, следва накратко да изложа основанията за недопустимост, повдигнати от Комисията в нейния писмен отговор.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Както Комисията посочва, изглежда оплакванията на жалбоподателите — от една страна, че тя нарушила принципа на равно третиране по отношение на дружествата от групите Ciba/BASF и Elementis, и от друга страна, че липсва законен интерес по смисъла на член 7, параграф 1, последно изречение от Регламент № 1/2003, който да обоснове констатацията, че Akzo GmbH и Akzo BV действително са участвали в картелите — са нови оплаквания в смисъл, че не са били разисквани на първа инстанция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Всъщност жалбоподателите само изтъкват пред Общия съд, че на Akzo GmbH и Akzo BV не може да бъде вменена никаква отговорност предвид изтичането на давностния срок и следователно спорното решение трябвало да бъде отменено по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Освен това следва да се посочи, че тези нови оплаквания изобщо не се основават на факти, установени в хода на производството. В това отношение е необходимо да се отбележи, че в своите становища, представени пред Общия съд на <DATE ISO="20110916">16 септември 2011 г.</DATE>, по-специално предвид изводите, които според тях следва да бъдат направени от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), жалбоподателите не са повдигнали никакви доводи относно нарушението на принципа на равно третиране. Същевременно към тази дата на тях вече им е било известно оттеглянето на спорното решение по отношение на дружествата от групите Ciba/BASF и Elementis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Ето защо аз съм на мнение, че преценката на посочените оплаквания е извън компетентността на Съда в рамките на настоящото обжалване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kone и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:696">EU:C:2013:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Смятам, че в останалата ѝ част жалбата следва да бъде обявена за допустима. Всъщност изглежда жалбоподателите основно целят да оспорят правните съображения, въз основа на които Общият съд е заключил, че изтеклата давност по отношение на дъщерните дружества не оказва влияние върху отговорността на тяхното дружество майка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Както посочих във въведението към това заключение, настоящото дело, което се отнася до два картела в сектора на топлинните стабилизатори, предоставя на Съда възможност да даде някои пояснения по своята практика относно отговорността на дружествата майки в случай на нарушение на правото в областта на конкуренцията, извършено от техните дъщерни дружества. По-специално въпросът е дали погасяването по давност на правомощието на Комисията да наложи санкции на някои дъщерни дружества, не засяга отговорността на дружеството майка, както в случая е приел Общият съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос по мое мнение до голяма степен зависи от това дали, ако не е установено пряко участие на самото дружество майка във въпросното нарушение, както е в настоящия случай, отговорността на това дружество следва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>лична<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>производна<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Ще се спра на тази проблематика първо в светлината на изводите, които според мен следва да бъдат направени от практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>След това ще посоча защо изводът, до който е достигнал Общият съд относно правилата за погасителната давност, според мен противоречи на утвърдените в съдебната практика принципи в областта на отговорността на дружествата майки за антиконкурентното поведение на техните дъщерни дружества. В този контекст ще обясня на какви основания естеството на отговорността на дружеството майка по необходимост предполага то да може да се ползва от изтеклия давностния срок, констатиран по отношение на нейното дъщерно дружество.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">a)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Естество на отговорността на дружествата майки за действията, извършени от техните дъщерни дружества: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>лична<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>производна<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> отговорност?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Проблематиката с отговорността за нарушения на правото в областта на конкуренцията, носена в рамките на групи от дружества, е отдавна известна в съдебната практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19720714">14 юли 1972 г.</DATE>, <NAME.CASE>Imperial Chemical Industries/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>48/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1972:70">EU:C:1972:70</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730221">21 февруари 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Europemballage и Continental Can/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>6/72</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:22">EU:C:1973:22</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и съображенията на Съда в това отношение, с някои малки изключения, не са се променили. Тези съображения са структурирани схематично по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Когато дадено предприятие е виновно за нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, то трябва да отговаря за това нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В случай че спорното поведение е извършено от дъщерно дружество на група, по принцип отговорността за въпросното нарушение следва да бъде носена именно от това дъщерно дружество, в съответствие с принципа на лична отговорност, приложим при нарушение на правилата за конкуренция на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Счита се, че този принцип е приложим <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на предвидените за тях санкции<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Anic Partecipazioni,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑49/92 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:356">EU:C:1999:356</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Като изключение от този принцип Съдът смята, че съществуват обстоятелства, в които правен субект, без да е прекият извършител на нарушението, все пак може да носи отговорност за наказуемо поведение и така да бъде санкциониран за него. Това е така по-специално когато дадено дружество не определя самостоятелно своето поведение, а изпълнява главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и правните връзки между тези два правни субекта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. цитираната по-горе съдебна практика. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/13 P и C‑294/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:416">EU:C:2015:416</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Този подход се основава на идеята, че дори и ако от правна гледна точка дадена група е съставена от няколко отделни юридически лица, тя може да се разглежда като едно и също <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на правото в областта на<?PAGE NO="9"?> конкуренцията. Така в резултат на предоставеното на Комисията право да прибегне до функционалното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, за да подведе под отговорност за антиконкурентни действия дружества, които не са участвали пряко в неправомерните практики, се стига по-специално до възможността Комисията да адресира решение за налагане на глоби до дружество майка, без да се изисква да установи личното участие на последното в нарушението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑628/10 P и C‑14/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:479">EU:C:2012:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Условията, при които дружество майка може да бъде обявено за отговорно за антиконкурентно поведение на своето дъщерно дружество, вече са ясно определени в съдебната практика: необходимо е, от една страна, дружеството майка да може да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, и от друга страна, дружеството майка действително да е упражнило такова влияние<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. неотдавнашното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>За да се докаже наличието на тези условия по принцип се изисква органът, на когото е възложено преследването и санкционирането на антиконкурентните поведения, да представя за всеки случай конкретни доказателства, че дружеството майка реално и ефективно упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Ефективността на контрола, упражняван върху дружествата, може да бъде установена въз основа на капиталовата структура на групата, но и с други обстоятелства като правомощието за назначаване на ръководни служители на дружествата, участвали в нарушението.</P></NOTE>. Същевременно Съдът е постановил още от решение AEG-Telefunken/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831025">25 октомври 1983 г.</DATE> (<NO.CASE>107/82</NO.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:293">EU:C:1983:293</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и несъмнено от решение Akzo Nobel и др./Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑97/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:536">EU:C:2009:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, че когато дружество майка притежава целия капитал на свое дъщерно дружество, съществува презумпция, че то действително упражнява такова влияние върху поведението на дъщерното си дружество. Тази <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>капиталова презумпция<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, която впоследствие обхваща и случая, в който дружеството майка притежава почти целия капитал на своето дъщерно дружество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arkema/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑520/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:619">EU:C:2011:619</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според Съда е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>оборима презумпция<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, която дружеството майка може да обори, ако съумее да докаже, че неговото дъщерно дружество действително има самостоятелно пазарно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, възможно е да съществуват обстоятелства, присъщи на дъщерното дружество или на дружеството майка, които да обосновават налагането на глоби с различни размери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Както според мен Комисията напълно основателно отбелязва, възможно е да съществуват редица положения, които да обосновават налагането на глоба, различна от наложената на дъщерното дружество, дори при производна отговорност. Същевременно следва да бъде установено, че това разграничаване се основава на <HT TYPE="ITALIC">индивидуални фактори</HT>, присъщи на дружеството майка, които се отнасят до обстоятелства по същество (като периода, в който то пряко е участвало в картел) или до параметрите, които са взети предвид при изчисляването на глобата (като прилагането на намаляване на основание на сътрудничеството от страна на някой от правните субекти, образуващи уличеното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, или още прилагането на завишение поради установена повторност на нарушението от страна на дружеството майка). В това отношение Съдът е постановил във връзка с дело Total/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, че само когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>никакъв друг фактор не индивидуализира <HT TYPE="ITALIC">поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка</HT><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Курсивът e мой.</P></NOTE>, не е обосновано на това дружество да се налага глоба с размер, различен от този на наложената на неговото дъщерно дружество.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Какво обаче е точното естество на отговорността на дружество майка, за което е установено, че не е участвало пряко в спорните антиконкурентни практики? Трябва ли тя да се приравнява на отговорността на пряк извършител на нарушение (предвид тесните връзки, които това дружество поддържа с пряко уличените дружество или дружества), или по-скоро следва да се приеме, че то само поема отговорност за поведение, чийто извършител изобщо не е?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Всъщност трябва да отбележа, че няма еднозначен отговор на въпроса дали, щом дружествата майки не са участвали пряко във въпросното нарушение, тяхната отговорност е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>производна<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>лична<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В това отношение ще отбележа, че както използваната от Съда терминология, така и изводите, до които е стигнал в тази област, са твърде разнообразни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От терминологична гледна точка съдебната практика често използва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>подвеждане под <HT TYPE="ITALIC">отговорност</HT><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж., измежду многобройните решения, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑97/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:536">EU:C:2009:536</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110120">20 януари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>General Química и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑90/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:21">EU:C:2011:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:514">EU:C:2013:514</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Evonik Degussa и AlzChem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑155/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:446">EU:C:2016:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а не неправомерно поведение. За сметка на това някои решения избират перспективата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>съвместната вина<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> в смисъл, че за извършител на нарушението се приема самото дружество майка, без да е проведено ясно каквото и да било разграничение между доказаното пряко участие на това дружество като извършител на въпросното нарушение и положението, при което отговорността на дружеството майка за това нарушение се разглежда само като косвена. Поради това според тази насока в съдебната практика, която по мое мнение трудно се съчетава с първата, дружеството майка, което притежава решаващо влияние върху дъщерно дружество, участвало в нарушение на член 101 ДФЕС, се счита за извършило лично нарушението на правилата на конкуренция в правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140410">10 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Siemens Österreich и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑231/11 P—233/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:256">EU:C:2014:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kendrion/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑50/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:771">EU:C:2013:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120627">27 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑372/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:325">EU:T:2012:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0194">194</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>По същество тази терминологична разлика често води до противоположни и дори непоследователни изводи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Относно различията между подхода на Съда препращам също към моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:207">EU:C:2015:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>От една страна, е прието, че солидарността между дружеството майка и неговото дъщерно дружество не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба; дружество майка може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kendrion/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑50/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:771">EU:C:2013:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това може да се приеме, че отговорността на дружеството майка действително се разглежда като лична.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>От друга страна, Съдът също така наскоро прие в продължение на изводите от постановеното от голям състав решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Tomkins</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑286/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:29">EU:C:2013:29</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че дружеството майка, <HT TYPE="ITALIC">чиято отговорност е изцяло производна</HT> от отговорността на дъщерното му дружество, по принцип трябва да се ползва от евентуалното намаляване на отговорността на дъщерното му дружество, вменена на дружеството майка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение Съдът уточнява, че когато никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се<?PAGE NO="11"?> търси отговорност от дружеството майка, отговорността на последното не може да надхвърля тази на дъщерното му дружество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Tomkins</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑286/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:29">EU:C:2013:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>; ако необходимите процесуални изисквания са изпълнени, дружеството майка по принцип трябва да се ползва от евентуалното намаляване на отговорността на дъщерното му дружество, вменена на дружеството майка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Моето мнение е, че доколкото позицията на Съда се основава на единен подход към подвеждането под отговорност за неправомерни действия, следва да съобразят всички изводи от това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:207">EU:C:2015:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, по-специално що се отнася до правомощието на Комисията да налага санкции на засегнатите дружества. Последователността в така възприетия подход би била източник на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следователно, макар Съдът многократно да е посочвал, че в подобна обстановка дружеството майка носи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>лична<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> отговорност, според мен с това просто се подчертава, че дружеството майка трябва да отговаря за антиконкурентните действия на дъщерното си дружество не в зависимост от това дали пряко е участвало в тях, а поради капиталовите и организационните връзки, които поддържа с дъщерното дружество, и също така се изтъква единството на стопанския субект, който те представляват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:207">EU:C:2015:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, принципът на личната отговорност не пречи на Комисията първо да предвиди санкция на дружеството, извършител на нарушението на правилата на конкуренцията, преди да изследва дали евентуално отговорността за нарушението може да бъде възложена на дружеството майка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:620">EU:C:2011:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Така, след като адресат на решението на Комисията за налагане на глоба може да е дружеството майка, без да е необходимо тя да доказва неговото конкретно — и следователно пряко — участие в нарушение, според мен от използването на тази възможност неизбежно следва, че всяка грешка в констатациите относно конкретното участие на дъщерното дружество в нарушението — а съответно и в изчисляването на евентуално наложената за това глоба — би трябвало да ползва и дружеството майка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:207">EU:C:2015:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно става дума само за това да се направят съответните изводи от избора на Комисията в областта на подвеждане под отговорност за неправомерно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези съображения следва да се преценява основателността на извода, до което е достигнал Общият съд в точка 128 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Следва ли погасяването по давност на правомощието за налагане на санкции, установено по отношение на дадено дъщерно дружество, да ползва дружеството майка, за което е доказано, че не е участвало пряко в неправомерните практики?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По смисъла на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 упражняването на правомощията на Комисията за налагане на санкции подлежи на давностен срок от пет години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Става въпрос за правомощието да налага глоби или периодични санкционни плащания, предоставено на Комисията с членове 23 и 24 от Регламент № 1/2003.</P></NOTE>. По силата на член 25, параграф 2 от посочения регламент давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението, а в случай на продължени или продължавани нарушения — от деня, в който нарушението е приключило.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Как се постъпва, когато е установен изтекъл давностен срок по отношение на дъщерно дружество, чието дружество майка единствено в това свое качество също е понесло отговорността за нарушение на правилата за конкуренция? Не трябва ли това дружество майка също да се ползва от изтеклия давностен срок, констатиран по отношение на неговото дъщерно дружество, в обстановка на чисто производна отговорност? Уместно ли е да се прилага описаният по-горе единен подход, или преценката за изтеклия давностен срок следва да се различава в зависимост от стопанския субект?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В случая е важно да се подчертае, че Комисията подвежда под отговорност Akzo Nobel съгласно член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) в качеството му на дружество, което е начело на групата Akzo, за цялата продължителност на нарушенията, тоест от <DATE ISO="19870224">24 февруари 1987 г.</DATE> до <DATE ISO="20000322">22 март 2000 г.</DATE>, поради поведението на неговите дъщерни дружества и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>сдружението Akcros<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В хода на административната процедура Akzo GmbH и Akzo BV посочват, че са прекратили своето участие в картелите на <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE> или повече от пет години преди началото на разследването (2003 г.). Следователно въз основа на приложимите правила в областта на погасителната давност Комисията вече не може да предприема действия срещу тях. От своя страна Akzo Nobel твърди, че в качеството си на дружество майка може да носи отговорност само доколкото дъщерните му дружества могат да носят отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Комисията отхвърля тези доводи в спорното решение, по-специално с мотива, че „[н]е може да се приеме прилагане на погасителната давност единствено поради реорганизация в групата Akzo. Всъщност, нарушенията, посочени в член 81, параграф 2 [ЕО], са извършени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>предприятия<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Освен това и правилата за погасителната давност по член 25 от [Регламент № 1/2003] се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>предприятия<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. съображение 527 от спорното решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Пред Общия съд жалбоподателите и Комисията по същество поддържат позициите си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Общият съд отхвърля преценката на Комисията, че Akzo GmbH и Akzo BV в качеството си на членове на групата Akzo не могат легитимно да се позоват на погасителната давност, като същевременно приема, че в случая е уместно да се направи разграничение между понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>отговорност<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>погасителна давност<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Така той приема, че погасяването по давност на правомощието на Комисията да налага санкции на дъщерните дружества, не оказва влияние върху отговорността на дружеството майка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Всъщност в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение той отбелязва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>125 […] следва да се припомни, че изтеклата давност, предвидена в член 25 от Регламент № 1/2003, не води до заличаване на съществуващо нарушение, нито възпрепятства Комисията да констатира с решение отговорността за такова нарушение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051006">6 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑22/02 и T‑23/02</NO.CASE>, Rec., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:349">EU:T:2005:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>От това решение на Общия съд е видно, че правилата за погасителната давност не се прилагат към правомощието на Комисията да констатира нарушение; независимо от това, предвид решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830302">2 март 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>GVL/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>7/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:52">EU:C:1983:52</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, Комисията трябва да докаже наличието на законен интерес от констатиране на нарушение след изтичането на давностния срок.</P></NOTE>]), а само до избягване на производствата за налагане на санкции за тези, които се ползват от тази давност (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120627">27 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑372/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:325">EU:T:2012:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0194">194</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В тази точка се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>евентуалното обстоятелство, че дъщерното дружество вече не може да бъде санкционирано за установеното нарушение, независимо дали защото дъщерно дружество вече не съществува или пък, както твърди жалбоподателят в случая, защото е изтекла давност в полза на това дъщерно дружество, е без значение за това дали дружеството майка, считано самото то за извършител на нарушението поради икономическа общност с дъщерното си дружество, може да бъде санкционирано. Безспорно отговорността на дружеството майка не би съществувала, ако е доказано, че няма нарушение, но тази отговорност не може да изчезне поради факта, че санкцията на дъщерното дружество е покрита с давност. Всъщност давността, предвидена в член 25 от Регламент № 1/2003, не води до заличаване на съществуващо нарушение, а само до избягване на санкциите за тези, които се ползват от нея<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Следва да се отбележи, че при обжалване, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:301">EU:C:2014:301</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът не се е произнесъл по основателността на тези съображения.</P></NOTE>]).</P><P>126 Освен това от буквалното, телеологичното и систематичното тълкуване на член 25 от Регламент № 1/2003 е видно, че подобно на индивидуалните гаранции, каквито са правото на защита и необходимостта Комисията да съобщи както изложението на възраженията, така и решението, с което се налагат такива санкции на съответното юридическо лице […], изтеклата давност съгласно параграф 1 ползва и на нея може да се позове отделно всеки от правните субекти, когато са изложени на разследване от Комисията. Така съдебната практика вече е признала, че само фактът, че в полза на едно дъщерно дружество на група от дружества, в смисъл на икономически субект, е изтекъл давностният срок, не може да постави под въпрос отговорността на дружеството майка, нито да възпрепятства разследване по отношение на последното (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE>, точка 125 по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:325">EU:T:2012:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0193">193</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0196">196</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> […])<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Предвид всички тези съображения Общият съд стига до извода, че само дъщерните дружества Akzo GmbH и Akzo BV могат легитимно да се позовават на изтичането на петгодишния давностен срок, предвиден в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Този извод ми изглежда укорим в редица отношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>На първо място, като отхвърля застъпваната от Комисията идея, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>не може да се приеме прилагане на погасителната давност единствено поради реорганизация в групата Akzo<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> (вж. съображение 527 от спорното решение) и като провежда разграничение между различните разглеждани правни субекти, Общият съд не взема предвид всички последици от производния характер на отговорността, която в случая се търси от дружеството майка. Така Общият съд не взема предвид факта, че правомощието за налагане на санкции, с което разполага Комисията по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, се отнася единствено за самото предприятие, а не за физическите или юридическите лица, които се включват в него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140410">10 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Siemens Österreich и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑231/11 P—C‑233/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:256">EU:C:2014:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, макар че Комисията отчела именно единството, което визираните дружества образуват на етапа на налагането и разпределението на глобите. В това отношение според мен в случая има разминаване между извода на Общия съд и обективната констатация, съгласно която първите действия на Комисията, насочени към разследване и преследване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>на нарушенията<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, взети в тяхната съвкупност, са предприети след изтичането на срока, предвиден в член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>На второ място, аз съм на мнение, че предвид производния характер на отговорността на дружеството майка то също би трябвало да се ползва от изтеклия давностен срок. В това отношение се налага изводът, че що се отнася до представената тук проблематика — а именно констатацията, че за първия период на нарушението давностният срок на правомощието за налагане на санкции действително е изтекъл — в случая <HT TYPE="ITALIC">нито един индивидуален фактор не характеризира</HT> съответното положение, от една страна, на дъщерните дружества Akzo GmbH и Akzo BV, и от друга страна, на дружеството майка Akzo Nobel. При положение че отговорността на Akzo Nobel е само производна от тази на неговите дъщерни дружества, струва ми се, че това дружество също би трябвало да се ползва от изтеклия давностен срок, освен ако не се приеме, че то е участвало пряко в спорните картели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Посоченият от Комисията факт, че става въпрос за едно-единствено продължено нарушение, което се проявява дори и след периода на нарушението, който именно е визиран в настоящата жалба, не ми изглежда релевантен в този контекст, в който при липса на лично участие на дружеството майка и следователно предвид производния характер на неговата отговорност (вж. т. 82 от настоящото заключение) не е доказано, че за въпросното поведение е характерно продължително виновно намерение на дееца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>На трето и последно място, отбелязвам, че за разлика от Комисията аз съм на мнение, че изводът на Общия съд не намира никаква солидна подкрепа в насоката, очертана с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което впрочем Общият съд не е намерил за необходимо да се позове, въпреки че в хода на производството специално е обърнато внимание на това решение (вж. т. 46 от настоящото заключение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В своето решение, постановено от голям състав, Съдът, който по този въпрос се отклонява от позицията на генералния адвокат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Според генералния адвокат Bot следва да се признае действие erga omnes на спирането на давността, което следва от предявяването на иск пред съда на Съюза от някое от дружествата, участващи в нарушението. Заключение на генералния адвокат Bot по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:634">EU:C:2010:634</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 73, съгласно която: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>[…] давността се отнася само до фактите. Тя има реален характер, независим от засегнатите лица. Така, когато предприетите от Комисията действия могат да бъдат погасени от действието на давността, това погасяване се отнася до всички разглеждани факти и е от полза за всички участници<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.).</P></NOTE>, постановява, че ако само дружеството майка е подало жалба срещу окончателното решение, с което Комисията налага глоба, <HT TYPE="ITALIC">спирането</HT> на давността за налагането на санкции, предвидено в член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003, функционира само по отношение на дружеството майка, като по отношение на неговото дъщерно дружество давностният срок продължава да тече<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. т. 141—149 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Така от последното съдебно решение е видно, че то въвежда предел, несъмнено мотивиран от изискването за правна сигурност и задължението за зачитане на правото на защита на засегнатите правни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090331">31 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑405/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:90">EU:T:2009:90</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0158">158</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Общият съд изтъква по-специално, като се позовава на практиката на Съда, че единствено правният субект, адресат на възраженията, може да подаде жалба срещу решението, прието след приключване на административното производство, и поради това само на него може да бъде противопоставено спирането на давността.</P></NOTE>, при използването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>стопански субект<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, когато става въпрос за възможността <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>спирането<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> на давността, установено по отношение на друго дружество, да се прилага и за дружеството, с което към датата на констатацията на нарушението образуват един и същ стопански субект.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Независимо от това, що се отнася обаче до отделния въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>прекъсването<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на давността, Съдът потвърждава извода на Общия съд, че прекъсването е валидно по отношение на всички предприятия, участвали във въпросното нарушение, дори да не са били още известни към деня на действието, с което се прекъсва давността, като приема, че действията, с които се прекъсва давността, са противопоставими на ARBED поради носенето на отговорност и вследствие на това, че ARBED и TradeARBED представляват една и съща стопанска единица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑201/09 P и C‑216/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:190">EU:C:2011:190</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Според мен същият извод се налага и когато става въпрос, както в случая, за изтичането на давностния срок, установено по отношение на дъщерно дружество съгласно член 25 от Регламент № 1/2003. Когато става въпрос за едно и също наказуемо поведение, изтичането на давностния срок не може да има действие само спрямо субекта, който е прекият извършител на това поведение, а следва да обхване и субектите, на които е вменена отговорността за същото това поведение. Когато възможността на Комисията да санкционира дадено предприятие за определено поведение е погасена от самото действие на давността, това погасяване следва да ползва всички правни субекти, на които е вменена отговорност за посоченото поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В крайна сметка според мен, макар да е действително общоприето, че Комисията може основателно да защитава единен подход, основан на функционалното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> на етапа, когато подвежда под отговорност за антиконкурентни действия, тя трябва да разгледа всички последици от този подход на етапа, когато санкционира посочените действия, включително когато е засегнат проблемът с давността на правомощието на Комисията за налагане на санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Предвид всички тези съображения аз съм на мнение, че единственото основание на жалбоподателите е налице. Следователно, обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, доколкото Общият съд не е привел в съответствие размера на глобата, наложена съответно на дружеството майка Akzo Nobel и на неговите дъщерни дружества, що се отнася до първия период на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Струва ми се, че настоящият случай е точно такъв.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе основания предлагам на Съда да постанови следното:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑47/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:506">EU:T:2015:506</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) в частта, в която постановява, че за глобите, първоначално наложени на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV за участието им в нарушенията, Akzo Nobel NV продължава да отговаря за периода преди <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Отменя Решение C(2009) 8682 окончателeн на Комисията от <DATE ISO="20091111">11 ноември 2009 година</DATE> относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (дело COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) в частта, в която налага глоба на Akzo Nobel NV за неправомерното поведение на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, що се отнася до периода преди <DATE ISO="19930628">28 юни 1993 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>