L_2022155BG.01002401.xml

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение VI към Регламент (ЕО) № 152/2009 се изменя, както следва:

точка 1 се заменя със следното:

„1. ЦЕЛ И ОБХВАТ

Определянето на съставките от животински произход във фуражите се извършва, като се използва светлинна микроскопия или полимеразна верижна реакция (PCR) в съответствие с разпоредбите, предвидени в настоящото приложение.

Тези два метода дават възможност да се установи наличието на съставки от животински произход в премиксите, фуражните суровини и комбинираните фуражи. Чрез тях обаче не може да се изчисли количеството на тези съставки в премиксите, фуражните суровини и комбинираните фуражи. И при двата метода границата на откриване е под 0,1 % (w/w).

Методът с PCR позволява да бъде установена таксономичната група, към която принадлежат съставките от животински произход, налични в премиксите, фуражните суровини и комбинираните фуражи.

Тези методи се прилагат за контрол на прилагането на забраните, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (*), в приложение IV към същия регламент и в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (**).

В зависимост от вида на изследвания фураж тези методи могат да бъдат използвани в рамките на един и същ оперативен протокол както самостоятелно, така и заедно в съответствие със стандартните оперативни процедури (СОП), установени от референтната лаборатория на ЕС за животински протеини в хранителните смески (EURL-AP) и публикувани на нейния уебсайт (***).

(*) Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1)."

(**) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1)."

(***) https://www.eurl.craw.eu/legal-sources-and-sops/method-of-reference-and-sops/.“;"

точка 2.1 се заменя със следното:

„2.1. Светлинна микроскопия

2.1.1. Принцип

Съставките от животински произход, които може да са налични в изпратените за анализ премикси, фуражни суровини и комбинирани фуражи, се идентифицират въз основа на типични и установими чрез наблюдение под микроскоп характеристики като мускулни влакна и други месни частици, хрущяли, кости, рога, косми, четина, кутикулни фрагменти от безгръбначни животни, трахеални структури от насекоми, кръвни продукти, млечни глобули, лактозни кристали, пера, черупки от яйца, рибешки кости и люспи.

Микроскопските изследвания се извършват след подготовка на пробите чрез утаяване.

Пробите се подлагат на етап на утаяване, както следва:

а)	за откриване на съставки от животински произход, различни от сухоземни безгръбначни животни — етап на единично утаяване в тетрахлороетилен (TCE), както е описано в точка 2.1.3.4.3;

б)	за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни животни — етап на двойно утаяване в петролеев етер/тетрахлороетилен (PE/TCE), както е описано в точка 2.1.3.4.4.

2.1.2. Реагенти и апаратура

2.1.2.1. Реагенти

2.1.2.1.1. Концентриращо средство

—	Тетрахлороетилен (относителна плътност 1,62)

—	Петролеев етер (PE) точка на кипене 40—60 °C (относителна плътност 0,65)

2.1.2.1.2. Оцветяващ реагент

—	Разтвор на ализариново червено (в 100 ml вода се разтварят 2,5 ml солна киселина 1М и към този разтвор се прибавят 200 mg ализариново червено).

2.1.2.1.3. Средства за фиксиране

—	Основа (NaOH 2,5 % w/v или KOH 2,5 % w/v).

—	Глицерол (неразреден, вискозитет: 1 490 cP) или средство за фиксиране с равностойни свойства за подготовка на предметно стъкло за непостоянна употреба

—	Norland ® Optical Adhesive 65 (вискозитет: 1 200 cP) или смола с равностойни свойства за подготовка на предметно стъкло за постоянна употреба

2.1.2.1.4. Средства за фиксиране с оцветяващи свойства

—	Разтвор на Лугол (2 g калиев йодид се разтварят в 100 ml вода и се прибавя 1 g йод, като се разклаща често)

—	Цистинов реактив (2 g оловен ацетат, 10 g NaOH на 100 ml вода)

—	Реактив на Фелинг (приготвен предварително от равни части (1/1) от два основни разтвора А и Б: разтвор А (6,9 g меден (II) сулфат пентахидрат се разтварят в 100 ml вода); разтвор Б (34,6 g натриев калиев тартарат тетрахидрат и 12 g NaOH се разтварят в 100 ml вода)

—	Тетраметилбензидин/водороден прекис (1 g 3,3’,5,5’ тетраметилбензидин (TMB) се разтварят в 100 ml ледена оцетна киселина и 150 ml вода. Преди употреба 4 части от така приготвения разтвор на TMB се смесват с 1 част трипроцентен водороден прекис)

2.1.2.1.5. Промиващи средства

—	Етанол ≥ 96 % (технически чист)

—	Ацетон (технически чист)

2.1.2.1.6. Избелващ реагент

—	Готов разтвор на натриев хипохлорит (9—14 % активен хлор)

2.1.2.2. Апаратура

—	Аналитична везна с точност до 0,001 g

—	Апаратура за смилане: ножова или роторна мелница. Ако се използва роторна мелница, се забранява отворите на ситата да са с размер ≤ 0,5 mm.

—	Сита с квадратни отвори с размер на отвора 0,25 mm и 1 mm. С изключение на предварителното пресяване на пробата, диаметърът на ситата не трябва да надвишава 10 cm, за да се избегне загубата на материал. Не се изисква калибриране на ситата.

—

Конусовидна стъклена делителна фуния с вместимост 250 ml с тефлонов или стъклен спирателен кран в основата на конуса. Диаметърът на отваряне на крана трябва да бъде ≥ 4 mm. Само за единичното утаяване в TCE е възможно като алтернатива да се използва бехерова чаша с конично дъно за утаяване, при условие че лабораторията е доказала, че нивата на откриване са еквивалентни на тези, получени при използване на конусовидна стъклена делителна фуния.

Делителна фуния

—	Стереомикроскоп с обхват на общото увеличение най-малко 6,5× до 40×

—	Съставен микроскоп с обхват на общото увеличение най-малко 100× до 400× с преминаваща светлина и светло поле. В допълнение могат да бъдат използвани поляризирана светлина и диференциален интерферентен контраст.

—	Стандартна лабораторна стъклария

—	Апаратура за подготовка на предметно стъкло: класически микроскопски предметни стъкла, предметни стъкла с ямка, покривни стъкла (20×20 mm), щипци, фини шпатули

—	Лабораторна пещ

—	Центрофуга

—	Филтърна хартия: качествен целулозен филтър (размер на порите 4—11 μm).

2.1.3. Вземане на проби и подготовка на пробите

2.1.3.1. Вземане на проби

Използва се представителна проба, взета в съответствие с приложение I.

2.1.3.1.1. Сушене на пробите

Пробите със съдържание на влага > 14 % се подлагат на предварително сушене в съответствие с приложение III.

2.1.3.1.2. Предварително пресяване на пробите

За да се събере информация за възможното замърсяване на фуражите от околната среда, се препоръчва гранулираните фуражи и зърната да се пресяват предварително през сито с размер на отвора 1 mm, като двете получени по този начин фракции се подготвят, анализират и за тях се докладва поотделно, тъй като те трябва да се считат за отделни проби.

2.1.3.2. Необходими предпазни мерки

С цел да се избегне кръстосано замърсяване в лабораториите апаратурата за многократно ползване се почиства внимателно преди употреба. Преди почистването частите на делителните фунии се демонтират. Частите на делителните фунии и лабораторната стъклария се измиват предварително на ръка, а след това и машинно. Ситата се почистват с помощта на четка с твърд синтетичен косъм. Препоръчва се след пресяването на мастни вещества, като рибно брашно например, ситата да бъдат почиствани окончателно с ацетон и сгъстен въздух.

2.1.3.3. Подготовка на проби, които се състоят от мазнини или масла

Подготовката на проби, които се състоят от мазнини, се извършва съгласно следния протокол:

—	Ако мазнината е твърда, тя се загрява в пещ до втечняването ѝ.

—	С помощта на пипета 40 ml от мазнината се прехвърлят от дъното на пробата в епруветка за центрофугиране.

—	Пробата се центрофугира в продължение на 10 min при 4 000 обороти в минута.

—	Ако след центрофугирането мазнината е твърда, тя се загрява в пещ до втечняването ѝ.

—	Центрофугирането се повтаря в продължение на 5 min при 4 000 обороти в минута.

—	С помощта на малка лъжичка или шпатула половината от отделените примеси се прехвърлят на микроскопски предметни стъкла за изследване. Като фиксиращо средство се препоръчва глицерол.

—	Останалите примеси се използват за подготовка на утайката, както е описано в точка 2.1.3.4.3, първо тире.

За подготовка на проби, които се състоят от масла, се използва същият протокол, с изключение на първо и четвърто тире.

2.1.3.4. Подготовка на проби, различни от мазнини или масла

2.1.3.4.1.

Разделяне на пробата на части и смилане: най-малко 50 g от пробата се отделят като подпроба за целите на анализа, като впоследствие тя се смила.

2.1.3.4.2.

Подготовка на суровината: извършва се подготовка на най-малко 5 g от смляната подпроба. Тя се пресява през сито с големина на отвора 0,25 mm, като се изследват и двете получени по този начин фракции.

2.1.3.4.3.

Единично утаяване в TCE за откриване на съставки от животински произход, различни от такива от сухоземни безгръбначни животни

—

Екстракция и подготовка на утайката:

10 g (с точност до 0,01 g) от смляната подпроба се прехвърля в делителна фуния или бехерова чаша с конично дъно за утаяване и се добавят 50 ml TCE. Частта, която се прехвърля във фунията, е най-много 3 g за рибно брашно или други чисти животински продукти, минерални съставки или премикси, които образуват повече от 10 % утайка. Сместа се разклаща енергично в продължение на поне 30 s и внимателно се добавят още 50 ml TCE, като същевременно вътрешната повърхност на фунията внимателно се облива, за да бъдат отмити полепналите частици. Така получената смес се оставя да престои най-малко 5 min, преди утайката да се отдели чрез отваряне на спирателния кран.

Ако се използва бехерова чаша с конично дъно за утаяване, сместа се разбърква енергично в продължение на поне 15 s, като всички частици по стените на бехеровата чаша се отмиват внимателно от вътрешната повърхност с най-малко 10 ml чист TCE. Сместа се оставя да престои в продължение на 3 min, след което се разбърква отново за 15 s, като всички частици по стените на бехеровата чаша се отмиват внимателно от вътрешната повърхност с най-малко 10 ml чист TCE. Така получената смес се оставя да престои в продължение на най-малко 5 min, като след това течната фракция се отстранява и изхвърля чрез внимателно преливане, като се внимава да няма загуба на утайка.

Утайката се събира върху филтърна хартия, поставена във фуния, за да се даде възможност за отделяне на останалото количество TCE, като същевременно се избягва отлагането на мазнини върху утайката. Утайката се изсушава. Препоръчва се след това утайката да се претегли (с точност до 0,001 g), за да се провери степента на утаяване. Накрая утайката се пресява през сито с размер на отвора 0,25 mm, като се изследват и двете получени по този начин фракции, освен ако пресяването не се счита за необходимо.

—

Екстракция и подготовка на плаващата фракция:

След възстановяването на утайката чрез описания по-горе метод в делителната фуния трябва да останат две фази: течна фаза, състояща се от TCE, и твърда фаза, състояща се от плаващ на повърхността слой. Тази твърда фаза представлява плаваща фракция и нейното възстановяване трябва да се извърши, като цялото количество TCE се излее от фунията с отварянето на спирателния кран. Чрез обръщане на делителната фуния плаващата фракция се прехвърля в голямо блюдо на Петри и се изсушава чрез въздух във вентилационен шкаф. Тя се пресява през сито с големина на отвора 0,25 mm, като се изследват и двете получени по този начин фракции.

—

Използване на оцветяващи реагенти:

С цел улесняване на правилното идентифициране на съставките от животински произход, при подготовката на пробите операторът може да използва оцветяващи реагенти в съответствие с насоките, установени от EURL-AP и публикувани на нейния уебсайт.

Когато за оцветяване на утайката се използва ализариново червено, се прилага следният протокол:

—	Изсушената утайка се прехвърля в стъклена епруветка и се изплаква два пъти с около 5 ml етанол (всеки път се използва вихров смесител в продължение на 30 s, разтворителят се оставя да се утаи за около 1 min и 30 s, след което се излива).

—	Утайката се избелва, като се добавя най-малко 1 ml разтвор на натриев хипохлорит. Реакцията се оставя да протече в продължение на 10 min. Епруветката се напълва с вода, утайката се оставя да се утаи за 2—3 min, след което водата и отделените частици се изливат внимателно.

—	Утайката се промива още два пъти с около 10 ml вода (използва се вихров смесител за 30 s, оставя се да се утаи, водата се излива всеки път).

—

Добавят се 2 до 10 капки от разтвора на ализариново червено и сместа се разбърква с помощта на вихров смесител. Реакцията се оставя да протече в продължение на 30 s и оцветената утайка се промива два пъти с около 5 ml етанол, след което се изплаква още веднъж с ацетон (всеки път се използва вихров смесител в продължение на 30 s, разтворителят се оставя да се утаи за около 1 min, след което се излива).

—	Оцветената утайка се изсушава.

2.1.3.4.4.

Двойно утаяване в PE/TCE за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни животни

Всички стъпки се осъществяват в конусовидна стъклена делителна фуния с вместимост 250 ml, както е описано в точка 2.1.2.2, четвърто тире.

—

10 g (с точност до 0,01 g) от смляната подпроба се прехвърля в делителната фуния и първо се подлага на единично утаяване в TCE, както е описано в точка 2.1.3.4.3, включително възстановяването на утайката върху филтърна хартия, поставена във фуния. Утайката може да се използва по същия начин, като получената съгласно точка 2.1.3.4.3.

—	Малкият обем TCE, отцеден заедно с утайката, се прехвърля в градуиран цилиндър. Чрез отваряне на спирателния кран на делителната фуния градуираният цилиндър трябва да бъде напълнен до получаването на 30 ml TCE. След достигане на този обем спирателният кран се затваря.

—

Този събран обем TCE се заменя, като в делителната фуния се добави 30 ml петролеев етер с точка на кипене 40—60 °C. Съдържанието на делителната фуния се разбърква старателно, за да се получи смес 30 % PE/70 % TCE (с плътност приблизително 1,26 g/cm-3). Материалът се оставя да се утаи в продължение на 10 min. Изолират се две нови фракции: вторична утайка и плаваща фракция (< 1,26 g/cm-3). Вторичната утайка трябва да се възстанови в блюдо на Петри (или върху филтърна хартия, поставена във фуния) чрез отваряне на спирателния кран дотогава, докато в делителната фуния остане само малко количество от сместа от разтворители и крайната плаваща фракция. Оставащата течност и крайната плаваща фракция се събират отделно върху филтърна хартия, поставена във фуния. Стените на делителната фуния се изплакват с PE, за да се събере целият материал от крайната плаваща фракция. Крайната плаваща фракция се оставя да изсъхне. Крайната плаваща фракция се пресява през сито с размер на отвора 0,25 mm, като и двете получени по този начин фракции се изследват за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни животни, освен когато пресяването не се счита за необходимо.

2.1.4. Микроскопско изследване

2.1.4.1. Подготовка на предметно стъкло

Микроскопските предметни стъкла се подготвят от утайката и в зависимост от избора на оператора — от плаващата фракция или суровината. По целесъобразност, само за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни, предметните стъкла се приготвят и от крайната плаваща фракция, получена, както е описано в точка 2.1.3.4.4. Подготовка се извършва и за двете получени фракции (ситна фракция и едра фракция). Пробите за анализ, отделени от нанесените върху предметни стъкла фракции, се считат за представителни по отношение на цялата фракция.

Необходимо е да бъдат подготвени достатъчен брой предметни стъкла, за да се осигури възможност за цялостен протокол на изследването съгласно точка 2.1.4.2.

Микроскопските предметни стъкла се фиксират с подходящи средства за фиксиране в съответствие със СОП, установена от EURL-AP и публикувана на нейния уебсайт. Предметните стъкла се покриват с покривни стъкла.

2.1.4.2. Схеми за наблюдение за откриване на частици от животински произход в комбинираните фуражи, фуражните суровини и премиксите

Подготвените микроскопски предметни стъкла се наблюдават в съответствие със схемите за наблюдение в диаграми 1 и 2.

Микроскопските наблюдения се извършват, като се използва съставен микроскоп за утайката и в зависимост от избора на оператора — за плаващата фракция или за суровината. Освен това за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни животни наблюденията се извършват и върху крайната плаваща фракция, получена, както е описано в точка 2.1.3.4.4, в съответствие с диаграма 3. В допълнение към съставния микроскоп за едрите фракции може да се използва и стереомикроскоп. Всяко предметно стъкло се изследва цялостно при различни степени на увеличение. Точните обяснения за начина на използване на схемите са подробно описани със СОП, установена от EURL-AP и публикувана на нейния уебсайт.

Минималният брой предметни стъкла, които трябва да се наблюдават на всеки етап от схемите за наблюдение, се спазва стриктно, освен когато веществото в цялата фракция не позволява да се достигне определеният брой предметни стъкла, например когато не е получена утайка. За всяко определяне се използват не повече от 6 предметни стъкла за установяване на броя на частиците.

Когато се подготвят допълнителни предметни стъкла, като се използва по-специфично средство за фиксиране с оцветяващи свойства, както е описано в точка 2.1.2.1.4, за плаващата фракция или суровината за допълнително характеризиране на структурите (напр. пера, косми, мускули или кръвни частици), които са били открити върху предметни стъкла, подготвени с други средства за фиксиране, както е описано в точка 2.1.2.1.3, броят на частиците се преброява въз основа на броя на предметните стъкла за всяко определяне, като той не трябва да надвишава 6, в това число допълнителните предметни стъкла с по-специфично средство за фиксиране. Допълнителните предметни стъкла, подготвени от крайната плаваща фракция, получена съгласно описаното в точка 2.1.3.4.4., за определяне на съставки от сухоземни безгръбначни животни, не се вземат предвид при идентифицирането на други видове частици (сухоземни гръбначни животни и риби).

За да се улесни идентифицирането на вида и произхода на частиците, операторът може да използва помощни средства, като например системи за подпомагане вземането на решения, бази данни с изображения и еталонни проби.

Диаграма 1

Схема за наблюдение след единично утаяване в TCE за откриване на частици от животински произход, различни от такива от сухоземни безгръбначни животни, в комбинираните фуражи, фуражните суровини и премиксите за първото определяне

Диаграма 2

Диаграма 3

Схема за наблюдение след двойно утаяване в PE/TCE за откриване на съставки от сухоземни безгръбначни животни в комбинираните фуражи, фуражните суровини и премиксите

2.1.4.3. Брой на определянията

Определянията се извършват на различни подпроби от по 50 g всяка.

Ако след първото определяне, извършено в съответствие със схемата на наблюдение в диаграма 1 или, когато е целесъобразно, в диаграма 3, не се откриват частици от животински произход, не е необходимо допълнително определяне и резултатът от анализа се отчита, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.1.

Ако след първото определяне, извършено в съответствие със схемата на наблюдение в диаграма 1, се открият една или повече частици от животински произход от определен вид (т.е. сухоземни гръбначни животни или риба) и видът на откритите частици потвърждава декларираното съдържание на пробата, не е необходимо второ определяне. Ако броят на частиците от животински произход от определен вид, открити при първото определяне, е по-висок от 5, резултатът от анализа се отчита по вид животно, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.3. В противен случай резултатът от анализа се отчита по вид животно, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.2.

Ако след първото определяне, извършено в съответствие със схемата на наблюдение в диаграма 3, бъдат открити повече от 5 частици от сухоземни безгръбначни животни, не е необходимо второ определяне и резултатът от анализа се отчита, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.3 за съответния вид.

Във всички останали случаи, включително когато на лабораторията не е представена декларация за съдържание, се извършва второ определяне от нова подпроба. Ако след второто определяне, извършено в съответствие със схемата на наблюдение в диаграма 2 или, когато е целесъобразно, в диаграма 3, сборът от частиците от животински произход от определен вид, открити при двете определяния, е по-голям от 10, резултатът от анализа се отчита по вид животно, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.3. В противен случай резултатът от анализа се отчита по вид животно, като се използва формулировката, установена в точка 2.1.5.2.

2.1.5. Представяне на резултатите

При отчитане на резултатите лабораторията посочва вида на използвания при анализа материал (утайка, плаваща фракция, крайна плаваща фракция или суровина). При отчитането ясно се посочва броят на извършените определяния и дали не е било извършено пресяване на фракциите преди подготовката на предметното стъкло в съответствие с точка 2.1.3.4.3, първо тире, трета алинея или точка 2.1.3.4.4, трето тире.

Лабораторният доклад съдържа най-малко информация относно наличието на съставки, получени от сухоземни гръбначни животни и от риба.

Отделните случаи се представят по описаните по-долу начини.

2.1.5.1.

Не е установено наличие на частици от животински произход от определен вид:

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба не са открити частици, получени от сухоземни гръбначни животни.“

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба не са открити частици, получени от риба.“

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба не са открити частици, получени от сухоземни безгръбначни животни.“

2.1.5.2.

Открити са между 1 и 5 частици от животински произход от определен вид, когато е било извършено само едно определяне, или са открити между 1 и 10 частици от определен вид, когато са били извършени две определяния (броят на откритите частици е под критичната граница, установена в СОП на EURL-AP и публикувана на нейния уебсайт):

Когато е било извършено само едно определяне:

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба са открити не повече от 5 частици, получени от сухоземни гръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кости, хрущяли, мускули, косми, рога, друго (моля, уточнете според случая)]. Тази ниска степен на наличие на частици е под критичната граница, установена за този микроскопски метод.“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба са открити не повече от 5 частици, получени от риба. Частиците са идентифицирани като ... [рибешки кости, рибешки люспи, хрущяли, мускули, отолити, хриле, друго (моля, уточнете според случая)]. Тази ниска степен на наличие на частици е под критичната граница, установена за този микроскопски метод.“

Когато са били извършени две определяния:

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити не повече от 10 частици, получени от сухоземни гръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кости, хрущяли, мускули, косми, рога, друго (моля, уточнете според случая)]. Тази ниска степен на наличие на частици е под критичната граница, установена за този микроскопски метод.“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити не повече от 10 частици, получени от риба. Частиците са идентифицирани като ... [рибешки кости, рибешки люспи, хрущяли, мускули, отолити, хриле, друго (моля, уточнете според случая)]. Тази ниска степен на наличие на частици е под критичната граница, установена за този микроскопски метод.“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити не повече от 10 частици, получени от сухоземни безгръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кутикулни фрагменти, части от устата, мускули, трахеални структури, друго (моля, уточнете според случая)]. Тази ниска степен на наличие на частици е под критичната граница, установена за този микроскопски метод.“

Освен това:

—

Когато е използвано предварително пресяване на пробата, в лабораторния доклад се посочва в коя фракция (пресятата фракция, гранулираната фракция или зърната) са открити частиците от животински произход, доколкото откриването им само в пресятата фракция би могло да означава замърсяване от околната среда.

—

Когато са открити само частици от животински произход, които не могат да бъдат категоризирани като сухоземни гръбначни животни или риба (напр. мускулни влакна), в доклада се посочва, че са открити само такива частици от животински произход и че не може да се изключи те да произхождат от сухоземни гръбначни животни.

2.1.5.3.

Открити са повече от 5 частици от животински произход от определен вид, когато е било извършено само при едно определяне, или са открити повече от 10 частици от определен вид, когато са били извършени две определяния:

Когато е било извършено само едно определяне:

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба са открити повече от 5 частици, получени от сухоземни гръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кости, хрущяли, мускули, косми, рога, друго (моля, уточнете според случая)].“

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба са открити повече от 5 частици, получени от риба. Частиците са идентифицирани като ... [рибешки кости, рибешки люспи, хрущяли, мускули, отолити, хриле, друго (моля, уточнете според случая)].“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, в подложената на изследване проба са открити повече от 5 частици, получени от сухоземни безгръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кутикулни фрагменти, части от устата, мускули, трахеални структури, друго (моля, уточнете според случая)].“

Когато са били извършени две определяния:

—	„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити повече от 10 частици, получени от сухоземни гръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кости, хрущяли, мускули, косми, рога, друго (моля, уточнете според случая)].“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити повече от 10 частици, получени от риба. Частиците са идентифицирани като ... [рибешки кости, рибешки люспи, хрущяли, мускули, отолити, хриле, друго (моля, уточнете според случая)].“

—

„Доколкото може да се види под светлинен микроскоп, при двете определяния в подложената на изследване проба са открити повече от 10 частици, получени от сухоземни безгръбначни животни. Частиците са идентифицирани като ... [кутикулни фрагменти, части от устата, мускули, трахеални структури, друго (моля, уточнете според случая)].“

Освен това:

—

(***) https://www.eurl.craw.eu/legal-sources-and-sops/method-of-reference-and-sops/.“;“