1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, PH, PI, PJ и Socrates Capital Ltd, искат отмяната на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 22 март 2022 г., с което тя се противопоставя на придобиването от PH, PI и PJ на квалифицирано дялово участие в HKB Bank GmbH (наричана по-нататък „целевата банка“) и срещу надвишаването от тях на 50 % от капитала и правата на глас в последната.

I.

Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата

2

Към момента на приемането на обжалваното решение целевата банка е по-малко значима кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (OB L 287, 2013 г., стр. 63), разположена в Германия и поставена под прекия пруденциален надзор на Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (BaFin, Федерална служба за надзор върху финансовите услуги, Германия).

3

Към датата на обжалваното решение Socrates Capital притежава 81,6 % от капитала и 95,14 % и правата на глас в целевата банка. Неин косвен (чрез две холдингови дружества) и краен собственик на 100 % е A.

7

На 9 април 2020 г. и на 9 юли 2020 г. съответно PH, от една страна, и PI и PJ, от друга страна, уведомяват BaFin за намерението си да придобият, като косвени приобретатели, що се отнася до PH и PI, и като пряк приобретател, що се отнася до PJ, квалифицирано дялово участие и да надвишат 50 % от капитала и от правата на глас в целевата банка (наричано по-нататък „планираното придобиване“) благодарение на придобиването на всички дялове, притежавани от Socrates Capital в целевата банка.

10

През август 2020 г. Socrates Capital, от една страна, и PI и PJ, от друга страна, сключват договор за покупка и за продажба за целите на планираното придобиване (наричан по-нататък „договорът за покупко-продажба“). По силата на този договор, за който се прилагат предварителни условия и клаузи за прекратяване, Socrates Capital приема да продаде на PJ, за сумата от [2‑20] милиона евро, квалифицираното дялово участие, придобито от него в целевата банка през юни 2017 г.

20

На 22 март 2022 г. ЕЦБ уведомява кандидат-приобретателите за обжалваното решение, както и за отговора си на бележките по проекта на обжалваното решение (наричан по-нататък „отговорът на бележките“).

21

Обжалваното решение е прието, по-конкретно, на основание членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338), както са транспонирани в германското законодателство относно кредитния сектор. ЕЦБ преценява по същество, че трябва да се противопостави на планираното придобиване, като се има предвид, че кандидат-приобретателите не отговарят на критериите за репутация, финансова стабилност, спазване на пруденциалните изисквания и борба с риска от изпиране на пари и от финансиране на тероризма.

II.

Производство и искания на страните

26

С искане, постъпило в секретариата на Общия съд на 8 септември 2022 г., ЕЦБ е поискала същият да констатира, че е отпаднало основанието за постановяване на решение по същество по жалбата. С определение от 11 януари 2023 г. Общият съд решава да разгледа това искане за непостановяване на решение заедно с разглеждането на съществото на спора.

27

Жалбоподателите молят Общия съд:

–

да обяви обжалваното решение за незаконосъобразно и да установи, че правата им са били нарушени,

–

да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

28

ЕЦБ иска от Общия съд:

–

като главно искане, да установи, че липсват основания по жалбата да се постанови решение по същество,

–

при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима в частта ѝ, подадена от Socrates Capital, и във всички случаи, като неоснователна,

–

да осъди солидарно жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

29

Европейската комисия, встъпила в подкрепа на ЕЦБ, моли Общия съд:

–

да отхвърли жалбата като неоснователна,

–

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III.

От правна страна

51

ЕЦБ счита, че Socrates Capital не е пряко и лично засегнато от обжалваното решение, така че не е легитимирано да подаде жалба за отмяна по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Обжалваното решение нямало действие върху правното положение на Socrates Capital, тъй като това решение не го възпрепятствало от чисто правна гледна точка да продаде дяловото си участие на заинтересования приобретател, понеже не била предвидена никаква санкция за продавача на дяловете. От гледна точка на целта на процедурата, на критериите за оценка на придобиването на квалифицирано дялово участие и на административното производство, продавачът на квалифицираното дялово участие не бил пряко засегнат от решение за противопоставяне на придобиването, което засягало само потенциалния приобретател. ЕЦБ добавя, че условието за лично засягане не е изпълнено, защото обжалваното решение е резултат от оценката на критерии, които не са свързани с продавача на квалифицираното дялово участие.

52

Жалбоподателите оспорват този довод. ЕЦБ не отчитала факта, че договорът за покупко-продажба съдържа клауза за условие, според която договорът не е изпълняем, ако ЕЦБ се противопостави на операцията. Обжалваното решение засягало и правото на собственост и свободната стопанска инициатива на Socrates Capital. По-нататък, в обжалваното решение се посочвало, че репутацията на кандидат-приобретателите е опетнена от факта, че са „договаряли“ с продавача, което се равнявало на обща забрана да купуват целевата банка. Socrates Capital било лично засегнато, тъй като никое друго образувание не било мажоритарен собственик на дяловете, които кандидат-приобретателите искали да придобият.

53

В това отношение следва да се отбележи, че четиримата жалбоподатели са подали една и съща жалба. Що се отнася до подаването на една и съща жалба обаче, при положение че PH, PI и PJ имат процесуална легитимация да подадат жалба, процесуалната легитимация на Socrates Capital не следва да се разглежда (вж. в този смисъл решение от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 31).

54

Същевременно Общият съд счита за уместно, с оглед на доброто правораздаване и поради особеното значение на въпроса за допустимостта, който се поставя от повдигнатото от ЕЦБ възражение за липса на процесуална предпоставка, да се произнесе по това възражение.

55

Член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда две хипотези, при които физическо или юридическо лице има процесуална легитимация да подаде жалба срещу акт, на който не е адресат. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (решение от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 32).

56

Условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да бъдат тълкувани в светлината на основното право на ефективна съдебна защита, без обаче да се стига до неприлагане на условията, изрично предвидени в посочения договор (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 98).

57

В настоящия спор Socrates Capital не е уведомено за обжалваното решение. Впрочем няма разпоредба, която да изисква такова уведомяване на този жалбоподател в качеството му на прeхвърлител на разглежданото квалифицирано дялово участие. Тъй като Socrates Capital не е адресат на обжалваното решение, може да му бъде призната процесуална легитимация за обжалване, само ако попада в една от двете хипотези, споменати в точка 55 по-горе.

58

Освен това, понеже обжалваното решение не е подзаконов акт, допустимостта на жалбата следва да бъде разгледана с оглед на първата хипотеза, посочена в точка 55 по-горе.

59

Следователно най-напред трябва да се определи дали Socrates Capital е пряко засегнато от обжалваното решение.

60

Условието дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от мярката — предмет на обжалване, както е предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, изисква наличието на два кумулативни критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено да я изпълнят, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 61).

61

За да се определи дали даден акт поражда правни последици, трябва да се разгледат по-конкретно неговият предмет, съдържание, обхват и същност, както и фактическият и правен контекст, в който актът е приет (решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 66).

62

Механизмът за контрол на квалифицираните дялови участия, предвиден в член 22 и сл. от Директива 2013/36, подлага лицето, което желае да придобие квалифицирано дялово участие в кредитна институция, на предварителна оценка, по-конкретно на неговата репутация и финансова стабилност, за да се осигури стабилно и разумно управление на съответната кредитна институция.

63

Критериите за оценка на уведомлението за придобиване на квалифицирано дялово участие, предвидени в член 23 от Директива 2013/36, имат за цел да се прецени доколко са подходящи кандидат-приобретателят и проектът за придобиване, подаден от него до компетентния орган. По-специално, оценката има за предмет да се провери дали кандидат-приобретателят се ползва с добра репутация и притежава необходимата финансова стабилност, така че институцията, в която ще придобие дялови участия, да продължи да отговаря на пруденциалните изисквания. Оценката спомага също да се предотврати финансирането на операцията със средства, произхождащи от незаконни дейности (заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:502, т. 80).

64

По силата на член 22, параграф 1 от Директива 2013/36 кандидат-приобретателят трябва да уведоми писмено компетентните органи за планираното придобиване. В тази директива впрочем не се споменава нито публикуването на това уведомление, нито възможността за лица освен кандидат-приобретателя, и в частност лицето, което желае да продаде своето дялово участие в кредитна институция, да участват в процедурата за оценяване на планираното придобиване.

65

Според член 22, параграф 5 от Директива 2013/36, ако компетентните органи решат да се противопоставят на планираното придобиване, те уведомяват кандидат-приобретателя, като посочват мотивите за това решение.

66

Накрая, според член 26, параграф 2, трета алинея от Директива 2013/36, ако въпреки възражението на компетентните органи бъде придобито дялово участие, държавите членки, независимо от всякакви други санкции, които могат да бъдат приети, предвиждат или временно спиране на упражняването на съответните права на глас, или обявяване за недействителни на подадените гласове, или възможност за тяхното анулиране.

67

От гореизложеното следва, че механизмът за контрол на квалифицираните дялови участия цели преди придобиването на такива участия да се оцени качеството на кандидат-приобретателите, които искат да получат достъп до банковия сектор като собственици.

68

При тези условия трябва да се приеме, че противопоставянето на придобиването на квалифицирано дялово участие в кредитна институция не променя правното положение на дружеството — продавач на такова дялово участие.

69

Всъщност, макар противопоставянето на придобиването на квалифицирано дялово участие да поставя под въпрос възможността за кандидат-приобретателите да сключат договор с продавача на квалифицирано дялово участие, за сметка на това то не поставя под въпрос правото на продавача да извърши операция по прехвърляне, която той по-конкретно може да сключи с друг потенциален приобретател, и съответства само на отказ да се позволи на кандидат-приобретателите достъп до банковия сектор като собственици.

70

Този извод се потвърждава от правния контекст, в който се вписва обжалваното решение. В Директива 2013/36 не се споменава нито публикуването на уведомлението за придобиването на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, нито възможността трети лица да бъдат привлечени в административната процедура, нито пък системното публикуване на решението на компетентния орган. При неспазване на противопоставянето на придобиването на квалифицирано дялово участие тя предвижда само санкции, свързани с упражняването на правата на глас, съответстващи на придобитото от кандидат-приобретателите дялово участие. По-конкретно, санкциите, предвидени в член 2c, параграф 2 от Kreditwesengesetz (Закон за кредитния сектор) от 9 септември 1998 г. (BGBl. 1998 I, стр. 2776), изменен със Закон от 10 август 2021 г. (BGBl. 2021 I, стр. 3436) (наричан по-нататък „KWG“) не съдържа нито санкции спрямо продавача на квалифицирано дялово участие, нито мерки като нищожност на самото придобиване или задължение за възстановяване на положението отпреди продажбата.

71

Следователно обжалваното решение оценява качеството на кандидат-приобретателите, а не законосъобразността на договора за покупко-продажба.

72

Клаузата в договора за покупко-продажба, според която договорът не влиза в сила при липсата на разрешение от ЕЦБ, е била добавена доброволно между страните по договора. Несъмнено, клауза, включена от страните по договор, може да е отражение на правната уредба (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, EU:C:1998:193, т. 51). В настоящия случай обаче посочената клауза е отражение на правна уредба, която изисква за всеки отделен кандидат-приобретател административно разрешение, чиято цел е да се прецени дали той има необходимото качество, за да получи достъп до банковия сектор като собственик. За разлика от обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия (C‑386/96 P, EU:C:1998:193), когато ЕЦБ оценява уведомлението за посоченото придобиване, тя не се произнася по съответствието на договора, който евентуално е сключен между кандидат-приобретателите и продавача на дялово участие в кредитна институция.

73

Впрочем член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) гласи, че свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

74

Според член 17 от Хартата всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава.

75

В това отношение, въпреки че обжалваното решение представлява намеса в правото на собственост и свободата на стопанска инициатива на кандидат-приобретателите, то не може да се счита за намеса в същите права по отношение на Socrates Capital. Всъщност обжалваното решение не накърнява пряко правото на Socrates Capital да продава дяловете си в целевата банка.

76

Обратно на поддържаното от жалбоподателите, ЕЦБ не е счела, че репутацията на кандидат-приобретателите е опетнена поради това, че те поначало са „договаряли“ със Socrates Capital. По-конкретно, ЕЦБ не упреква кандидат-приобретателите, че са подписали договора за покупко-продажба със Socrates Capital. В точка 2.7 от обжалваното решение ЕЦБ упреква кандидат-приобретателите само за тяхното намерение да приобщят A към изпълнението на бизнес плана и да го назначат в консултативния съвет след планираното придобиване. Ето защо жалбоподателите неоснователно поддържат, че обжалваното решение е равностойно на обща забрана за Socrates Capital да продава дяловете си в целевата банка.

77

Следователно Socrates Capital не е пряко засегнато от обжалваното решение.

78

Вследствие на това жалбата е недопустима, що се отнася до Socrates Capital, без да е необходимо да се разглежда дали това дружество е лично засегнато от обжалваното решение.

6.

По второто основание, изведено от нарушение на член 2c, параграф 1b, първо изречение, точка 1 от KWG по отношение на професионалната компетентност

357

Жалбоподателите изтъкват за първи път в репликата, че за да приеме обжалваното решение, ЕЦБ не може да се основава на професионалната компетентност на кандидат-приобретателя. Член 23, параграф 1 от Директива 2013/36 посочва репутацията, а не професионалната компетентност на кандидат-приобретателя. Следователно ЕЦБ била нарушила тази разпоредба, както е транспонирана в германското право.

362

По-нататък, вярно е, че в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36 буква a) се споменава само репутацията на кандидат-приобретателя, докато в буква б) на същия член се посочват репутацията, знанията, уменията и опитът, посочени в член 91, параграф 1 от същата директива, на всеки член на ръководния орган, който ще ръководи дейността на кредитната институция в резултат на планираното придобиване.

363

Същевременно следва да се отбележи, че според общоприетата употреба думата „honorable“[почтен] означава „който е достоен за уважение“ или „чиято почтеност е ноторна“. Такава дефиниция, която препраща в частност към общественото мнение, не изключва репутацията на едно лице да зависи от неговата професионална компетентност.

364

Според съображение 8 от Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор (OB L 247, 2007 г., стр. 1), чийто текст е възпроизведен в Директива 2013/36, прилагането на критерия, свързан с репутацията на предложилия приобретател, предполага определяне на това, дали има съмнения относно почтеността и „професионалната компетентност“ на същия и дали посочените съмнения са основателни.

365

Вземането предвид при разглеждането на репутацията на кандидат-приобретателя на неговата професионална компетентност е съвместимо с оценяването на това „доколко е подходящ“ този кандидат, според текста на член 23, параграф 1 от Директива 2013/36. То е съвместимо и с целта на контрола на придобиването на квалифицирани дялови участия, която е да се осигури стабилно и разумно управление на кредитната институция. Като се отчита и че притежателят на квалифицирано дялово участие е в състояние да упражнява влияние върху съответната кредитна институция, неговата професионална компетентност способства за такова стабилно и разумно управление на тази институция.

366

Общите насоки впрочем са в потвърждение на това тълкуване, тъй като те указват, по-конкретно в точка 10.1, че репутацията на кандидат-приобретателя трябва да обхваща неговата почтеност и неговата професионална компетентност.

367

Текстът на член 2c, параграф 1b, първо изречение, точка 1 от KWG, припомнен в точка 282 по-горе, не позволява да се изключи такова тълкуване. Изложението на мотивите към Gesetz zur Umsetzung der Beteiligungsrichtlinie (Закон за транспониране на Директивата относно дялово участие) от 12 март 2009 г. (BGBl., 2009 I, стр. 470), с който се транспонира в германското право Директива 2007/44, споменава, че критерият за надеждност се състои в проверка за наличие на съмнения относно почтеността „и относно професионалните умения“ на кандидат-приобретателя и основателността на тези съмнения.

368

От гореизложеното произтича, че критерият за репутация, споменат в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, трябва да се тълкува в смисъл, че включва оценката на професионалната компетентност на кандидат-приобретателя.

369

Вследствие на това жалбоподателите неоснователно поддържат, че ЕЦБ е нарушила член 23 от Директива 2013/36, както е транспониран в германското право, разглеждайки професионалната компетентност на кандидат-приобретателите.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

PH, PI, PJ и Socrates Capital Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

3)

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.