<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-06-202506C124202303510-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0351-23-202505451-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/07/2025 13:30:41" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="puNP0H9rV3TkT3FVvPokZmAx7B2Xoe34alYfuPL8yLsn4Du5AMGK/WwfEK/tZdDJjP8/25FtlUnDMo2CN5dB0rcIVcbcqLhlghPf6WBg90Ze5Cdnmnxf6fEP8gg3vDMqYZaphdtci8davbcPoMHsDctsVGSH6GrCoL4PExJbMjU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="nvak" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0351" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="nvak" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 16-06-25 14:40:52" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="df404d15d65c4f8fa9b1047ed8c1cbcd" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0351" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 24.6.2025 г. — Дело C-351/23</div>
      <div id="rId21" style="default">GR REAL</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      24 юни 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Член 6, параграф 1 — Член 7, параграф 1 — Договор за потребителски кредит — Договор, обезпечен с недвижим имот, представляващ семейното жилище на потребителя — Предсрочна изискуемост — Извънсъдебна публична продан на този недвижим имот — Национална правна уредба, която позволява провеждането на тази продан без предварителна проверка от съд на съответното вземане — Основания за нищожност на посочената продан, изключващи наличието на неравноправни клаузи — Ефективност на признатата на потребителите защита — Членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑351/23
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов, Словакия) с акт от 11 май 2023 г., постъпил в Съда на 6 юни 2023 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      GR REAL s. r. o.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      PO,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      RT,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      СЪДЪТ (голям състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-2">
      състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, M. L. Arastey Sahún, A. Kumin и N. Jääskinen, председатели на състави, E. Regan, N. Piçarra, I. Ziemele, O. Spineanu-Matei (докладчик), B. Smulders, M. Condinanzi, F. Schalin и S. Gervasoni, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-2">
      генерален адвокат: L. Medina,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-2">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-2">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-2">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за GR REAL s. r. o., от M. Krutek, advokát,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за PO и RT, от Z. Pitoňáková, advokátka,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за словашкото правителство, от E. V. Larišová и A. Lukáčik, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от R. Lindenthal, P. Ondrůšek и N. Ruiz García, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-2">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 ноември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-2">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-22" title="page-2">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и членове 5, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между GR REAL s. r. o., от една страна, и PO и RT, от друга страна, по повод, първо, на извеждането на последните от семейното им жилище след придобиването му от това дружество при извънсъдебна публична продан, и второ, на насрещен иск, с който PO и RT оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху този недвижим имот.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 93/13</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Двадесет и четвъртото съображение от Директива 93/13 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-3">
      „като има предвид, че съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от тази директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-3">
      „Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 7, параграф 1 от посочената директива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-3">
      „Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2005/29</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от Директива 2005/29 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      „1. Забраняват се нелоялните търговски практики.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-3">
      2. Една търговска практика е нелоялна, ако:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-3">
      а) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа,
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-39" title="page-3">
      и
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-4">
      б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-4">
      4. По-специално търговските практики са нелоялни, когато:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-4">
      б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 от тази директива гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-4">
      „Агресивна е търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката, и следователно го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 9 от посочената директива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-4">
      „При определяне дали търговска практика използва тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-4">
      а) изборът на време, мястото и степента на настойчивост;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-51" title="page-4">
      б) използването на заплахи или обидни думи или поведение;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-4">
      в) злоупотребата от страна на търговеца с всяко специфично нещастие или обстоятелство, от такава важност, че да накърни преценката на потребителя, което търговецът ясно съзнава, и да повлияе при решението му за продукта;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-4">
      г) всички обременителни или прекомерни недоговорни пречки, създадени от търговеца когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото да прекрати […] договора или да промени стоката или търговеца;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-4">
      д) всяка заплаха за предприемане на противозаконни действия“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Словашкото право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Граждански кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 53 от Zákon č. 40/1964 Zb. Občiansky zákonník (Закон № 40/1964 — Граждански кодекс) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“) предвижда в параграф 9:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-5">
      „В случай на разсрочено плащане по потребителски договор търговецът може да упражни правото си по член 565 не по-рано от три месеца от настъпването на забавата за плащане на една вноска и след като даде на потребителя най-малко 15-дневно предизвестие за упражняването на това право“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 151j, параграф 1 от Гражданския кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-5">
      „Ако обезпеченото вземане не се изпълнява точно и в срок, обезпеченият кредитор може да пристъпи към изпълнение върху дадената като обезпечение вещ. При изпълнението върху дадената като обезпечение вещ обезпеченият кредитор може да се удовлетвори по определения в договора начин или чрез изнасяне на публична продан на дадената като обезпечение вещ по реда на специален закон […] или може да изиска удовлетворение чрез продажбата на дадената като обезпечение вещ по реда на специални закони […], когато в този кодекс или в специален закон не е предвидено друго“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване е видно, че тази разпоредба съдържа първа бележка под линия, добавена след израза „по реда на специален закон“, която препраща към Zákon č. 527/2002 Z. z. o dobrovoľných dražbách a o doplnení zákona Slovenskej národnej rady č. 323/1992 Zb. o notároch a notárskej činnosti (Notársky poriadok) v znení neskorších predpisov (Закон № 527/2002 за доброволната публична продан и за допълнение на Закон № 323/1992 за нотариусите и нотариалната дейност на Словашкия национален съвет (Кодекс на нотариусите), с измененията (наричан по-нататък „Законът за доброволната публична продан“), и втора бележка под линия, след израза „специални закони“, която препраща към Zákon č. 99/1963 Zb., Občiansky súdny poriadok (Закон № 99/1963 — Граждански процесуален кодекс, предишен), който е заменен, считано от 1 юли 2016 г. от Zákon č. 160/2015 Z. z. Civilný sporový poriadok (Закон № 160/2015 — Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“) и към Zákon č. 233/1995 Z. z., o súdnych exekútoroch a exekučnej činnosti (Exekučný poriadok) a o zmene a doplnení ďalších zákonov (Закон № 233/1995 за съдебните изпълнители и производствата за принудително изпълнение (Кодекс на изпълнителните производства), и за изменение и допълнение на други закони).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 565 от Гражданския кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-5">
      „При разсрочено плащане кредиторът може да иска плащане на пълния размер на вземането поради неплащане на една вноска само ако това е договорено между страните или разпоредено със съдебно решение. Във всички случаи кредиторът може да упражни това право най-късно до изтичането на срока за плащане на следващата вноска“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Граждански процесуален кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 325, параграф 1 и параграф 2, буква d) от Гражданския процесуален кодекс:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-5">
      „1. Съдът може да допусне временни мерки, ако е необходимо отношенията между страните да бъдат незабавно уредени или ако има опасност да бъде осуетено изпълнението.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-5">
      2. С налаганите временни мерки съдът може да задължи страна по спора:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-68" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-69" title="page-5">
      d) да предприеме определено действие, да се въздържа от извършването на определено действие или да търпи определено действие“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон за доброволната публична продан</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Закона за доброволната публична продан предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-5">
      „Организатор на проданта е лицето, което организира публичната продан, отговаря на установените в настоящия и в специалния закон условия и има право да упражнява съответната стопанска дейност. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, параграф 1, букви a) и b) от този закон гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-5">
      „Организаторът на публичната продан е длъжен да прекрати публичната продан не по-късно от започването ѝ:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-75" title="page-5">
      а) по писмено искане на заявителя;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-76" title="page-5">
      б) ако въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт организаторът установи, че заявителят няма право да иска изнасяне на вещта на публична продан; в случай че става дума за временни мерки, достатъчно е организаторът да установи, че съдът е допуснал такава мярка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 21, параграф 2 от посочения закон предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-5">
      „Ако се оспори действителността на договора за обезпечение или са нарушени разпоредбите на този закон, лицето, което твърди, че е увредено поради това, може да поиска от съда да обяви публичната продан за нищожна. Правото да се иска обявяване на публичната продан за нищожна, се погасява, ако не бъде упражнено в срок от три месеца от датата на възлагането на изнесената на проданта вещ, освен ако основанията за нищожност на проданта са свързани с извършването на престъпление и същевременно предмет на проданта е къщата или апартаментът, където към момента на възлагането на имота се е намирал постоянният адрес на предишния собственик на имота съгласно специалните разпоредби за това […]; в този случай обявяването на проданта за нищожна може да бъде поискано и след изтичането на този срок. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 април 2011 г. Slovenská sporiteľňa, a.s (наричана по-нататък „банката“) сключва с ответниците в главното производство договор за кредит в размер на 63 000 евро. Те се задължават да погасят кредита на месечни вноски по 424,41 евро, считано от 20 юни 2011 г., с краен срок за погасяване на кредита 20 януари 2030 г. В случай на забава за плащане клауза, съдържаща се в прилаганите от банката общи условия, предвижда предсрочна изискуемост. Посоченият кредит е обезпечен с учредяването на ипотека върху недвижим имот, а именно семейното жилище на тези ответници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В резултат на забавата на ответниците в главното производство да платят тези месечни вноски, с писмо от 3 ноември 2016 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем и приканва ответниците да платят цялата останала дължима по този договор сума, а именно 56 888,08 евро. Банката подава и молба за принудително изпълнение върху ипотекирания имот чрез „доброволна“ публична продан, тоест извънсъдебна публична продан на този недвижим имот.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 21 април 2017 г. ответниците в главното производство предявяват пред Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов, Словакия) иск банката да бъде задължена да прекрати действията по реализиране на обезпечението чрез извънсъдебна публична продан и молба за допускане на временна мярка за спиране на действията по реализиране на обезпечението до приключването на делото с влязло в сила съдебно решение по съществото на спора. В подкрепа на исковата си молба ответниците изтъкват, че банката няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем при липсата на съгласие в този смисъл и че въпреки искането им за преструктуриране на заема банката е пристъпила към действия по реализиране на обезпечението въз основа на Закона за доброволната публична продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата публична продан е проведена на 25 април 2017 г., но никой не подава заявка за участие. По време на първата публична продан PO повдига възражение срещу провеждането ѝ, с мотива, че е налице висящо дело за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 26 май 2017 г. Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов) отхвърля молбата на ответниците в главното производство за допускане на временна мярка, без да отговори на възражението им, че банката е нарушила правата им, като е приложила клаузата за предсрочна изискуемост. Ответниците обжалват това определение пред Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов, Словакия).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората публична продан се провежда на 18 юли 2017 г. преди този съд да се произнесе по жалбата. По време на тази публична продан PO указва отново, че е в ход съдебно дело за прекратяване на действията по изпълнение върху ипотекирания имот. Въпросният недвижим имот обаче е придобит от ищеца в главното производство, който е дружество, осъществяващо дейност по-специално в областта на кредитирането, управлението и поддръжката на недвижими имоти, и което впоследствие е вписано в кадастралния регистър като собственик на този имот.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 9 август 2017 г. Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов) отменя определението от 26 май 2017 г. на Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов), с което същият е отхвърлил молбата на ответниците в главното производство за допускане на временна мярка, и разпорежда ново разглеждане на тази молба, по-специално с мотива, че този съд е трябвало да разгледа възраженията на тези ответници, които Окръжен съд Прешов счита за основателни, що се отнася до липсата на съгласие относно клаузата за предсрочна изискуемост. Окръжен съд Прешов констатира също, че Районен съд Прешов не е разгледал спазването на принципа на пропорционалност в рамките на искането за изпълнение върху ипотекирания имот, в смисъл че не е взел предвид нито размера на претендираното вземане спрямо стойността на съответния недвижим имот, а именно семейното жилище на посочените ответници, нито личността на ответниците, нито освен това възможността те да погасят това вземане с други средства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 19 декември 2017 г. ответниците в главното производство оттеглят посоченият в точка 19 от настоящото решение иск, с който се цели да се разпореди на банката да прекрати изпълнението върху ипотекирания имот чрез извънсъдебна публична продан с мотива, че проданта вече е проведена и следователно този иск е станал безпредметен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 11 януари 2018 г. обаче Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов) прекратява производството и осъжда ответниците в главното производство да заплатят съдебните разноски във връзка с това производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ответниците отказват да освободят съответния недвижим имот. То е единственото жилище, с което разполагат и което е обитавано от тях и децата им, две от които са непълнолетни и страдат от тежко психологическо разстройство. Поради това ищецът в главното производство предявява иск за опразване на имота пред Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си решение по делото този съд отхвърля иска с решение, потвърдено във въззивното производство от Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов). С определение от 8 април 2021 г. Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) отменя решенията на тези две съдилища и връща делото на Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов), който да разгледа правото на собственост на ищеца в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си решение по делото Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов) уважава иска и разпорежда на ответниците в главното производство да освободят съответния недвижим имот. Този съд отхвърля насрещния им иск, с който се оспорва законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху този недвижим имот, с мотива че имотът е придобит по време на извънсъдебна публична продан и че не е компетентен да се произнесе по действителността на тази продажба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както ищецът в главното производство, така и ответниците в главното производство обжалват това решение пред Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов) в частта относно съответно неосъждането на последните да заплатят съдебните разноски и отхвърлянето на този насрещен иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред този съд, който е запитващата юрисдикция, ответниците в главното производство твърдят, че са нарушени потребителските им права и правото им на жилище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочената юрисдикция признава, че неплащането на предвидените в договор за кредит месечни вноски представлява тежко нарушение на договорното задължение на потребителите по такъв договор. Тя обаче счита, че защитата, призната на потребителите от правото на Съюза, е нарушена, когато е налице крайна несъразмерност между нарушението на това задължение и последиците от предсрочната изискуемост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция счита, че особените обстоятелства по делото, с което е сезирана, го отличават от други дела, по които е постановено решение на Съда в областта на защитата на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, тази юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на клаузата за предсрочна изискуемост, довела до разглежданата в главното производство извънсъдебна публична продан, с изискването за прозрачност, уточнено от Съда по-специално в решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb (C‑92/11, EU:C:2013:180). В това отношение тя посочва, че тази клауза се съдържа в общите условия на банката, но последната не я е довела до знанието на ответниците в главното производство, въпреки че предсрочната изискуемост се прилага само ако е изрично договорена между страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, посочената юрисдикция отбелязва, че ответниците в главното производство са се противопоставили на извънсъдебната публична продан на семейното им жилище чрез иск, с който се цели да се задължи банката да прекрати изпълнението върху ипотекирания имот. В рамките на това производство те са поискали също допускането на временна мярка — спиране на действията по реализиране на това обезпечение, което според запитващата юрисдикция е единственото процесуално средство за спиране на това изпълнение. Тя отбелязва също, че определението на първоинстанционния съд, с което се отхвърля молбата за допускане на временна мярка, е отменено от въззивния съд, по-специално поради липсата на разглеждане на твърдението за нищожност на клаузата за предсрочната изискуемост с оглед на Директива 93/13. Тази продан обаче е осъществена преди отмяната и следователно преди първоинстанционният съд да е могъл да разгледа отново тази молба за допускане на временна мярка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, запитващата юрисдикция посочва значимостта, която в словашката съдебна практика се придава на защитата на добросъвестния трети приобретател. Тази юрисдикция обаче отбелязва, че добросъвестността не трябва да се признава, когато положението на третото лице е съпътствано от „смущаващи обстоятелства“. Запитващата юрисдикция счита за „много смущаващ“ факта, че към момента на придобиването на недвижим имот в рамките на извънсъдебна публична продан дружеството, на което е възложен имотът, е уведомено за наличието на висящо съдебно производство относно действителността на клаузата, която е в основата на тази продажба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така се поставял въпрос за тълкуването на Директива 93/13, за да се установи дали такова дружество, на което е възложен имотът, се ползва от абсолютна защита, или тази защита би могла да бъде ограничена по-специално с оглед на активното поведение на съответните потребители и на съмненията относно добросъвестността на това дружество. Този въпрос се оказвал още по-важен, когато принудителното изпълнение върху дадена като обезпечение вещ се отнасяло до жилището на потребителя, тъй като правото на жилище представлявало основно право, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, запитващата юрисдикция твърди, че съществуват значителни разлики между положението, разглеждано в главното производство, и положението, разглеждано по делото, по което е постановено решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander (C‑598/15, EU:C:2017:945). От една страна, в последното дело съответният недвижим имот е продаден на публична продан и свързаните с него вещни права са прехвърлени, без потребителят да е упражнил средствата за правна защита, с които разполага. За сметка на това в настоящия случай ответниците в главното производство са действали активно и са приложили единственото налично ex ante средство за правна защита, за да предотвратят провеждането на извънсъдебната публична продан на семейното им жилище. Макар впоследствие да оттеглят този иск, то е едва след като принудителното изпълнение е довело до прехвърлянето на собствеността върху това жилище на ищеца в главното производство в рамките на извънсъдебна публична продан. От друга страна, за разлика от процесуалния контекст, в който се вписва делото, по което е постановено това решение, в настоящия случай ответниците в главното производство противопоставят на иска за опразване на имота насрещен иск, с който оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността, тъй като съгласно словашкото право ищецът в главното производство е процесуално легитимиран да се защитава в рамките на този насрещен иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето и последно място, запитващата юрисдикция подчертава, че потребители като ответниците в главното производство биха могли само много трудно да предявят правата си в рамките на иск ex post за нищожност на публична продан, като се има предвид, че член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан предвижда само три основания за нищожност, а именно нарушение на този закон, нищожност на договора за обезпечение, и извършване на престъпление, изключвайки защитата на потребителите срещу неравноправните клаузи на договор за кредит.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Krajský súd v Prešove (Окръжен съд, Прешов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-103" title="page-5">
      „1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-104" title="page-5">
      2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-105" title="page-5">
      а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-106" title="page-5">
      б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-107" title="page-5">
      в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">нищожност на договора за учредяване на обезпечението;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">нарушение на [Закона за доброволната публична продан];</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">[извършване] на престъпление?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-111" title="page-5">
      3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на предоставената на Съда информация от словашкото правителство относно практиката на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), съгласно която защитата срещу неравноправните клаузи в потребителските договори спада към основанията за нищожност на извънсъдебна публична продан, предвидени в член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан, на 9 април 2024 г. Съдът отправя до запитващата юрисдикция искане за разяснения на основание член 101 от Процедурния правилник на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 13 май 2024 г., запитващата юрисдикция уточнява, че към датата на разглежданата в главното производство публична продан не съществува постоянна практика на словашките съдилища в смисъл, че доброволната публична продан може да бъде отменена поради нарушение на Директива 93/13 и че към настоящия момент все още не съществува съдебно решение за отмяна на публична продан на такова основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според тази юрисдикция посочената от словашкото правителство съдебна практика, която се състои от две определения, постановени през 2022 г., тоест пет години след разглежданата в главното производство публична продан, остава изолирана дори в съдебната практика на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), така че ответниците в главното производство не могат да бъдат упрекнати, че не са подали искане за обявяване на тази публична продан за нищожна, за да предявят правата си, изведени от Директива 93/13, и че са избрали да оспорят с насрещен иск правото на собственост на ищеца в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия и втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Без формално да повдига възражение за недопустимост на първия и втория въпрос, ищецът в главното производство поддържа по същество, че в случая не е засегнат от Директива 93/13, чието тълкуване се иска в рамките на тези въпроси, тъй като не е страна в съдебното производство, образувано срещу банката от ответниците в главното производство, и счита, че Съдът не трябва да отговаря на тези въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това словашкото правителство изразява съмнения относно допустимостта на втория въпрос, тъй като с него се иска да се установи дали Директива 93/13 не допуска национална правна уредба, която изключва от основанията за нищожност на извънсъдебна публична продан на недвижим имот наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот. Това правителство подчертава, че ответниците в главното производство не са подали искане за обявяване на нищожност на разглежданата в главното производство публична продан, поради което не е ясно защо отговорът на Съда е необходим, за да може тази юрисдикция да се произнесе по делото в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се припомни, че в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващия правораздавателен акт, може да прецени, предвид особеностите на всяко дело, както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, тъй като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване, само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 29 юли 2024 г., LivaNova, C‑713/22, EU:C:2024:642, т. 53 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се отбележи, от една страна, че спорът в главното производство има за предмет иск за опразване на имот, предявен от ищеца срещу ответниците, и насрещен иск, с който последните оспорват законосъобразността на прехвърлянето върху ищеца на собствеността върху недвижимия имот, представляващ семейното им жилище. Прехвърлянето е настъпило след провеждането извънсъдебна публична продан, организирана в изпълнение на действия по реализиране на обезпечението, предвидено в договора за кредит, сключен между тези ответници и банката, и въз основа на национална правна уредба, за която запитващата юрисдикция се съмнява, че отговаря на изискването за ефективна защита на потребителите срещу неравноправните клаузи, произтичащо от Директива 93/13. Както е видно от акта за преюдициално запитване, съгласно словашкото право ищецът в главното производство е процесуално легитимиран да се защитава в рамките на такъв насрещен иск. Следователно фактът, че ищецът не е бил страна в съдебното производство, образувано от ответниците в главното производство срещу банката, изобщо не изключва необходимостта на исканото от посочената юрисдикция тълкуване на тази директива, за да може тя да постанови решението си по делото в главното производство по смисъла на цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, както бе отбелязано в точка 42 от настоящото решение, в отговора си на отправеното ѝ от Съда искане за разяснения запитващата юрисдикция посочва, че при сегашното състояние на словашкото право ответниците в главното производство не могат да бъдат упрекнати, че не са предявили иск за обявяване на нищожност на разглежданата в главното производство публична продан, като твърдят наличието на неравноправна клауза в сключения с банката договор за кредит. Третата част от втория въпрос, която запитващата юрисдикция изрично поддържа в този отговор, цели именно да се определи дали невъзможността за ответниците да предявят такъв иск противоречи на разпоредбите на Директива 93/13. Следователно този въпрос е тясно свързан с предмета на спора в главното производство, който се отнася по-специално до действителността на тази продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното по-горе следва, че първият и вторият въпрос са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се припомни, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност (решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 35 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст и за да се осигури високото равнище на защита на потребителите, прогласено в член 38 от Хартата, националният съд е длъжен да прецени, дори служебно, неравноправността на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (решения от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 58, и от 9 ноември 2023 г., Všeobecná úverová banka, C‑598/21, EU:C:2023:845, т. 74 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като член 6, параграф 1 от тази директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, националните съдилища също са длъжни да не прилагат тези клаузи, за да не породят задължителни последици за съответния потребител, освен ако потребителят се противопостави на това (вж. в този смисъл решения от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 52, и от 15 юни 2023 г., Getin Noble Bank (Спиране на изпълнението на договор за кредит), C‑287/22, EU:C:2023:491, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7, параграф 1 от Директива 93/13, във връзка с двадесет и четвърто съображение от нея, задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 68, и от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 38 и цитираната съдебна практика)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, включва — що се отнася в частност до правата, произтичащи от Директива 93/13 — изискване за ефективна съдебна защита, препотвърдено в член 7, параграф 1 от тази директива и закрепено и в член 47 от Хартата, което се прилага по-конкретно за определянето на процесуалните правила, приложими към исковете, основани на подобни права (решения от 17 май 2022 г., SPV Project 1503 и др., C‑693/19 и C‑831/19, EU:C:2022:395, т. 61 и цитираната съдебна практика, от 17 май 2022 г., Impuls Leasing România, C‑725/19, EU:C:2022:396, т. 46 и цитираната съдебна практика, както и от 17 май 2022 г., Unicaja Banco, C‑869/19, EU:C:2022:397, т. 29 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва също да се припомни, че предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава гарантираната от Директива 93/13 защита на потребителите, член 6, параграф 1 от нея трябва да се приеме за разпоредба, равностойна на националните норми, които имат ранг на норми от публичен ред във вътрешния правопорядък (решения от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 52, и от 17 май 2022 г., Unicaja Banco, C‑869/19, EU:C:2022:397, т. 24). Член 7, параграф 1 от тази директива също е пряко свързан с този обществен интерес (вж. този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 56).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до производствата по принудително изпълнение, Съдът е дал съобразени с изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 насоки в различни отношения за това по какъв начин националният съд трябва да осигури защитата на правата, които потребителите черпят от тази директива в рамките на тези производства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така при липсата на хармонизация на посочените производства редът и условията за прилагането им се уреждат във вътрешното право на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия. При все това тези правила трябва да отговарят на двойното условие да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на еквивалентност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по-специално в този смисъл решение от 26 юни 2019 г., Addiko Bank, C‑407/18, EU:C:2019:537, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до принципа на ефективност, който единствено е посочен от запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че винаги когато се поставя въпросът дали национална процесуална норма прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се държи сметка за мястото на тази норма с оглед на цялото производство, за хода и особеностите на производството, както и, ако е необходимо, за принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното развитие на производството. При все това специфичните характеристики на производствата не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която трябва се ползват потребителите по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (решение от 17 май 2022 г., Impuls Leasing România, C‑725/19, EU:C:2022:396, т. 45 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът приема, че при спазването на принципа на ефективност обаче не може да се стига до това съдът изцяло да компенсира пълната пасивност в процеса на съответния потребител (решение от 17 май 2022 г., Unicaja Banco, C‑869/19, EU:C:2022:397, т. 28 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът подчертава също, че е важно да се предвиди в националното право възможността да се поиска от съда да прецени неравноправния характер на договорна клауза, преди да приключи производство по принудително изпълнение, основано на съдържащия такава клауза договор. Така Съдът приема, че ако такова производство приключи преди произнасянето на решението на съда, разглеждащ делото по същество, с което се обявява неравноправността на договорната клауза в основата на принудителното изпълнение и следователно нищожността на това производство, това решение би позволило на съответния потребител да се осигури само последваща защита с обезщетителен характер, която по принцип би се оказала непълна и недостатъчна и не би представлявала нито подходящо, нито ефективно средство за преустановяване на използването на същата клауза, противно на предвиденото в член 7, параграф 1 от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решения от 14 март 2013 г., Aziz, C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 60, и от 17 май 2022 г., Impuls Leasing România, C‑725/19, EU:C:2022:396, т. 55 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира ефективността на търсената с Директива 93/13 защита, Съдът е подчертал важността за сезирания национален съд да разполага с правомощието да приема временни мерки, които позволяват спирането или прекратяването на незаконосъобразно производство по принудително изпълнение, още повече когато става въпрос за производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, което би могло да доведе до отстраняване на потребителя и на неговото семейство от жилището, представляващо семейното им жилище, тъй като правото на жилище е основно право, гарантирано в член 7 от Хартата, което този съд трябва да вземе предвид при прилагането на тази директива (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Všeobecná úverová banka, C‑598/21, EU:C:2023:845, т. 85 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Формалното посочване от националната юрисдикция на някои разпоредби от правото на Съюза в преюдициалния ѝ въпрос не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да изведе от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора. За да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 6 март 2025 г., ONB и др., C‑575/23, EU:C:2025:141, т. 57).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че в приложното им поле попада съдебно производство, в рамките на което, от една страна, дружеството, на което е възложен недвижим имот, представляващ семейно жилище на потребител, продадено в рамките на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предоставен като обезпечение от този потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, иска извеждането на този потребител, а от друга страна, последният оспорва с насрещен иск законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на дружеството, на което той е възложен, извършено въпреки съдебно производство, което е било все още висящо към момента на това прехвърляне и е имало за цел спиране на принудителното изпълнение поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на посоченото изпълнение, за което посоченото дружество, на което е възложен недвижимият имот, е било предварително уведомено от същия потребител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда следва, че за да се определи дали може надлежно да се направи позоваване на Директива 93/13 в производство, с което е сезирана национална юрисдикция, следва да се разгледат предметът на това производство и особеностите на спора, в който то се вписва (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 39, 42 и 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази съдебна практика следва също, че разпоредбите на Директива 93/13 не могат да бъдат надлежно изтъкнати при липса на непротиворечиви косвени доказателства за евентуално наличие на потенциално неравноправна клауза в договора за ипотечен кредит, във връзка с който е проведено извънсъдебно производство за принудително изпълнение (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 48).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на първо място, до предмета на производството, Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 по принцип не могат да бъдат надлежно изтъкнати в рамките на спор, който се отнася не до производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предвидено в договора за кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, а до защитата на вещните права, произтичащи от законосъобразно придобитото от този продавач или доставчик вследствие на публична продан право на собственост (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 44 и 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение всъщност би възникнала опасност от нарушаване на правната сигурност на установените отношения на собственост, ако се позволи на длъжника, който се е съгласил да учреди ипотека върху недвижим имот, да противопостави на придобилото имота лице възражения, изведени от договора за ипотечен кредит, спрямо който все пак приобретателят може да се явява трето лице (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът приема също, че когато производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот е приключило и правото на собственост върху недвижим имот е прехвърлено на трето лице, съдът, действайки служебно или по искане на потребителя, вече не може да извършва проверка на неравноправния характер на договорни клаузи, която би довела до отмяна на актовете за прехвърляне на собствеността и следователно би поставила под въпрос правната сигурност на това прехвърляне на собственост, чиято законосъобразност не се оспорва (вж. в този смисъл решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 57).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство все пак се отнася до два иска, чийто правен предмет се различава от разглеждания по делата, по които са постановени решенията, посочени в точки 65—67 от настоящото решение. От една страна, запитващата юрисдикция е сезирана с иск за извеждане на ответниците в главното производство от семейното им жилище, предявен от ищеца в главното производство при упражняване на правомощията, предоставени му от правото на собственост, което е придобил вследствие на извънсъдебната публична продан на това жилище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, посоченият спор се отнася до насрещен иск, с който ответниците в главното производство оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посоченото жилище на ищеца в главното производство, тъй като Законът за доброволната публична продан не отговарял на изискването за ефективна съдебна защита, препотвърдено в член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и закрепено и в член 47 от Хартата. Ответниците поддържат, че този закон е позволил принудителното изпълнение върху съответния ипотекиран имот да продължи въпреки висящата пред съд молба за допускане на временна мярка, която има за цел спиране на това принудително изпълнение. Както бе посочено в точки 37 и 46 от настоящото решение, запитващата юрисдикция счита, че съгласно словашкото право ищецът в главното производство има процесуална легитимация да се защитава в рамките на такъв иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, за разлика от спора по делото, по което е постановено решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander (C‑598/15, EU:C:2017:945), спорът в главното производство се отнася не само до защитата на вещните права на собственост, придобити в резултат на продажба на недвижим имот чрез публична продан, но и до условията, при които производството за принудително изпълнение върху ипотекирания имот е могло да доведе до прехвърлянето на тези права върху дружеството, на което е възложен недвижимият имот.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в рамките на насрещния си иск ответниците в главното производство не противопоставят на приобретателя на недвижим имот — трето лице по договора за ипотечен кредит относно този имот — основания за нищожност на този договор или на някои от неговите клаузи, а оспорват самата законосъобразност на прехвърлянето на собствеността на посочения имот върху приобретателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до особеностите на спора, в който се вписва производството, от съдебната практика следва, че Съдът вече е взел предвид факта, че в производството по принудително изпълнение върху ипотекирания имот съответният потребител е имал възможност да се противопостави на това производство или да поиска спирането му с мотива, че неравноправна клауза е опорочила договора за кредит, за който се отнася това обезпечение, както и дали този потребител е използвал такива правни средства за защита (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 са неприложими към спор, който има за предмет защитата на законосъобразно придобитите от приобретателя на недвижим имот вещни права, когато тези права са прехвърлени, без потребителят да е използвал предвидените в този контекст правни средства за защита (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 50).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това в положение като това в главното производство поведението на потребителите по отношение на производството за извънсъдебно принудително изпълнение не може да се квалифицира като напълно пасивно. Напротив, първо, ответниците в главното производство подават иск, с която целят да попречат на продължаването на това производство, като едновременно с това подават молба за допускане на временна мярка за спиране на посоченото производство. Според запитващата юрисдикция обаче това правно средство за защита е единственото, което позволява да се противопоставят на провеждането на извънсъдебна публична продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Без да се засяга преценката, която тази юрисдикция следва да извърши, фактът, че след провеждането на разглежданата публична продан ответниците в главното производство са оттеглили иска си, не може да постави под въпрос констатацията, че тези ответници не са останали пасивни. Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, с посочения иск се цели банката да бъде задължена да прекрати действията по принудително изпълнение върху ипотекирания имот чрез извънсъдебна публична продан и също така се съдържа искане за спиране на това изпълнително производство. Следователно посочените ответници са можели основателно да приемат, че искът е станал безпредметен след провеждането на публичната продан, тъй като към този момент съдът вече не може да постанови съдебно решение, за да прекрати или да спре изпълнението върху даденото обезпечение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както изтъкват ищецът в главното производство и словашкото правителство, ответниците в главното производство действително не са подали искане за обявяване на посочената продан за нищожна на основание член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан. В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че съгласно разясненията на запитващата юрисдикция тази разпоредба позволява да се иска обявяване на доброволна публична продан за нищожна само на три основания, които не включват неравноправността на клаузите на потребителски договор за кредит. От друга страна, словашкото правителство се позовава на две определения на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), постановени през 2022 г., от които следвало, че защитата срещу неравноправните клаузи в потребителските договори спада към основанията за нищожност на извънсъдебна публична продан, предвидени в посочената разпоредба. Въпреки това с оглед на отговора на запитващата юрисдикция на отправеното ѝ по този въпрос искане за разяснения, изложен в точки 41 и 42 от настоящото решение, не може да се очаква от средния потребител, определен като относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (решение от 4 юли 2024 г., Caixabank и др. (Контрол за прозрачност в рамките на производства по колективни искове), C‑450/22, EU:C:2024:577, т. 48 и цитираната съдебна практика), да предвиди тълкуването на член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан, до което достига Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), пет години след провеждането на разглежданата в главното производство продан. Запитващата юрисдикция обаче следва да извърши необходимите проверки в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, запитващата юрисдикция посочва, че по време на втората публична продан на разглеждания недвижим имот ответниците в главното производство са уведомили ищеца в главното производство и организатора на публичната продан за наличието на висяща молба за допускане на временна мярка за спиране на принудителното изпълнение върху съответния ипотекиран имот. Макар да е вярно, че в писменото си становище ищецът оспорва твърдението, че е бил уведомен за тази молба, следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националната юрисдикция е компетентна да извърши всяка преценка на фактите и обстоятелствата по делото (решение от 19 декември 2024 г., Rustrans, C‑392/23, EU:C:2024:1052, т. 38 и цитираната съдебна практика), така че Съдът е обвързан от тази преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това единствено запитващата юрисдикция следва да установи към момента на произнасяне по съществото на спора в главното производство дали от обстоятелствата, при които е проведена разглежданата в главното производство публична продан, които тя определя като „смущаващи“, може да се направи извод — по-специално от факта, че дружеството, на което е възложен недвижимият имот и което осъществява дейност по-специално в областта на кредитирането, управлението и поддръжката на недвижими имоти, е било уведомено за наличието на висящо производство пред съд за установяване на неравноправния характер на клаузата за предсрочна изискуемост, която е в основата на тази продан — че това дружество е действало недобросъвестно при посочената продан, и ако това е така, да изведе последиците, които националното право свързва с недобросъвестността по отношение на законосъобразността на същата продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 64 от настоящото решение, следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция към датата на разглежданата в главното производство публична продан са съществували непротиворечиви косвени доказателства относно евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на принудителното изпълнение върху съответния ипотекиран имот. Всъщност, както следва от точка 33 от настоящото решение, тази юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на клаузата за предсрочна изискуемост, довела до това принудително изпълнение, с изискването за прозрачност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander (C‑598/15, EU:C:2017:945), ответниците в главното производство не са останали пасивни в рамките на производството за извънсъдебно принудително изпълнение, а напротив, са използвали предвидените в словашката правна уредба правни средства за защита, за да се противопоставят на това изпълнение, като същевременно са информирали за действията си засегнатите от посоченото изпълнение лица. Тази процедура обаче е продължила и е приключила с публична продан на семейното им жилище, при липсата на какъвто и да било съдебен контрол върху основанието на вземането, чието плащане се иска от банката, и то въпреки че съществуват непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на клаузата за предсрочна изискуемост, която е в основата на същото принудително изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на спор обаче, който се характеризира с всички тези обстоятелства, пълната ефективност на предоставената с Директива 93/13 защита на потребителите и изискването за ефективна съдебна защита, предвидено в член 47 от Хартата, изискват съответните потребители да могат да се позоват — в рамките на насрещен иск като разглеждания в главното производство — на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива, за да оспорят законосъобразността на прехвърлянето на собствеността на съответния недвижим имот върху дружеството, на което той е възложен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност от гореизложеното следва, че при такива обстоятелства защитата на правната сигурност на вече извършеното прехвърляне на собственост върху трето лице, на която Съдът се позовава в контекста на делата, по които са постановени решения от 7 декември 2017 г., Banco Santander (C‑598/15, EU:C:2017:945), и от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco (C‑600/19, EU:C:2022:394), не може да се счита за абсолютна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че в приложното им поле попада съдебно производство, в рамките на което, от една страна, дружеството, на което е възложен недвижим имот, представляващ семейно жилище на потребител, продадено в рамките на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предоставен като обезпечение от този потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, иска извеждането на този потребител, а от друга страна, последният оспорва с насрещен иск законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на дружеството, на което той е възложен, извършено въпреки съдебно производство, което е било все още висящо към момента на това прехвърляне и е имало за цел спиране на действията по реализиране на обезпечението поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на това изпълнение, за което посоченото дружество, на което е възложен недвижимият имот, е било предварително уведомено от същия потребител. Това е така, когато към датата на съответната продан са съществували непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на тези клаузи и потребителят е използвал правните средства за защита, чието привеждане в действане е можело разумно да се очаква от средния потребител, за да получи съдебен контрол на посочените клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран недвижим имот, предоставен като обезпечение от потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, и представляващ семейното жилище на този потребител, да продължи въпреки наличието на висяща молба за допускане на временна мярка за спиране на това изпълнение, и която освен това не предвижда никаква възможност да се иска обявяването на посоченото изпълнение за нищожно поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на това изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както бе припомнено в точка 57 от настоящото решение, във всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална норма прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се държи сметка по-специално за мястото на тази норма с оглед на цялото производство, за хода и особеностите на производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от акта за преюдициално запитване, Законът за доброволната публична продан, чието съответствие с Директива 93/13 се поставя под съмнение от запитващата юрисдикция, позволява на лицето, предоставящо кредити по занятие, да предприеме действия по реализиране на обезпечението въз основа на договор за кредит без предварителна намеса на съд за проверка на основанието на съответното вземане, включително когато става въпрос за ипотека, учредена върху семейното жилище на даден потребител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар сама по себе си Директива 93/13 да допуска извънсъдебни производства по принудително изпълнение, водени от субекти, различни от съдилищата, в хода на които потребителите не могат да се позовават на наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на съответното изпълнително производство (вж. по аналогия, що се отнася до ролята, която може да бъде отредена на нотариуса в областта на контрола върху неравноправните договорни клаузи, решение от 1 октомври 2015 г., ERSTE Bank Hungary, C‑32/14, EU:C:2015:637, т. 47, 48 и 65), това не променя факта, че държавите членки трябва да предоставят на разположение на потребителите подходящи и ефективни правни средства за защита, които могат да гарантират, че те няма да бъдат обвързани от такива клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се припомни също, че що се отнася до Закона за доброволната публична продан, Съдът е постановил, че Директива 93/13 не допуска национална правна уредба, по силата на която кредитодателят може поради прилагането на клауза за предсрочна изискуемост в договор за потребителски кредит да пристъпи към събиране на дължимите на основание на тази клауза суми чрез продажба на семейното жилище на потребителя без провеждането на какъвто и да било съдебен процес (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Všeobecná úverová banka, C‑598/21, EU:C:2023:845, т. 84 и 90).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че за да се противопостави на извънсъдебна публична продан и да се позове на наличието на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на тази продан, потребителят трябва да започне съдебно производство, в рамките на което той може да поиска като временна мярка и спирането на посочената продан до постановяване на решение по иска по същество. Съгласно член 19, параграф 1, буква b), второ изречение от Закона за доброволната публична продан обаче организаторът е длъжен да спре публичната продан само ако съдът е допуснал временна мярка в този смисъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разпоредба позволявала, както свидетелства разглежданото в главното производство положение, да се пристъпи към принудително изпълнение, въпреки че пред съд има висяща молба за допускане на временна мярка за спиране на изпълнението и по този начин да се стигне до прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, включително когато става въпрос за семейното жилище на потребителя, преди този съд да се е произнесъл по тази молба и дори когато са налице непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на това изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, макар член 325 от Гражданския процесуален кодекс да позволява на съда да допусне временна мярка като спирането на извънсъдебна публична продан, следва да се констатира, че това правно средство за защита, изглежда, не предоставя на потребителя реална възможност преди провеждането на посочената продан да получи съдебен контрол върху потенциално неравноправните клаузи от договора, който е в основата на съответното изпълнение, или поне контрол prima facie в рамките на молба за допускане на временна мярка, въпреки че постановяването на такава мярка е необходимо, за да се гарантира ефективността на решението по иска по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както следва от цитираната в точка 59 от настоящото решение съдебна практика, член 7, параграф 1 от Директива 93/13 изисква потребителят да не бъде лишен от реалната възможност да постигне спиране на производството по принудително изпълнение, образувано въз основа на изпълнително основание, почиващо на договорна клауза, чиято действителност се оспорва по съдебен ред поради неравноправния ѝ характер, тъй като при липсата на това спиране решението по иска по същество, с което се установява неравноправният характер на тази клауза, би предоставило на потребителя само последваща защита с чисто обезщетителен характер, която би била непълна и недостатъчна, и поради това не би представлявала нито подходящо, нито ефективно средство за преустановяване на използването на посочената клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изискване е обосновано в още по-голяма степен, както следва от цитираната в точка 60 от настоящото решение съдебна практика, когато, както в главното производство, производството по принудително изпълнение е насочено към жилището на потребителя и неговото семейство, чиято защита попада в обхвата на основното право на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до предоставената на потребителите възможност да отстранят a posteriori последиците от извънсъдебна публична продан, член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан предвижда правото да се иска обявяване на публичната продан за нищожна в срок от три месеца от датата на възлагането на изнесената на продан вещ, ако се оспори действителността на договора за обезпечение или са нарушени разпоредбите на този закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция уточнява, че тази разпоредба не позволява на потребителите да искат обявяване на извънсъдебна публична продан за нищожна поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на съответното изпълнение, и че в настоящия случай към датата на провеждане на разглежданата в главното производство публична продан в Словакия не е постановено нито едно съдебно решение, с което да се установява нищожността на публична продан на това основание. Както бе посочено в точка 41 от настоящото решение, тази юрисдикция посочва, че понастоящем все още не съществува достатъчно установена съдебна практика в този смисъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това в писменото си становище словашкото правителство твърди, че възприетото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан не е правилно. В това отношение това правителство се позовава на практика на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), илюстрирана с две определения, постановени от този върховен съд през 2022 г., в които посочената върховна юрисдикция тълкува тази разпоредба в смисъл, че наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на извънсъдебното принудително изпълнение, представлява основание за обявяване на нищожността на проведената в рамките на това принудително изпълнение продан. Такова тълкуване се оказвало необходимо, тъй като публичната продан не е задължително предхождана от съдебен контрол върху претендираното вземане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговора си на въпросите, отправени до него в съответствие с член 62 от Процедурния правилник, посоченото правителство добавя, че тази съдебна практика е потвърдена от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) в ново решение, постановено на 27 ноември 2023 г., в което този върховен съд е приел, че в производствата за обявяване на нищожност на извънсъдебна публична продан съдилищата са длъжни служебно да проверят дали сключеният с потребител договор за обезпечение не съдържа неравноправни клаузи, за да се осигури подходяща правна защита на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че в рамките на производство, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, тъй като единствено националните съдилища са компетентни да дават такова тълкуване (решение от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana, C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 59 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори обаче да се предположи, че член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан вече се тълкува от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) по начина, изложен в точки 96 и 97 от настоящото решение, което запитващата юрисдикция следва да установи, това обстоятелство, както посочва генералният адвокат в точка 79 от заключението си, не засяга въпроса дали — предвид датата на разглежданата в главното производство публична продан — ответниците в главното производство са могли разумно да предвидят, че ще постигнат обявяването на тази продан за нищожна въз основа на иск, подаден на основание на тази разпоредба в срок от три месеца, считано от възлагането на недвижимия имот, предмет на посочената продан. Освен ако не се установи друго при проверките, които трябва да извърши посочената юрисдикция, тълкуването на посочената разпоредба, до което стига Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), изглежда е обосновано именно от необходимостта в същата разпоредба да се запълни липсата на каквото и да било посочване на възможността да се иска обявяване на публична продан за нищожна поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на тази продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, правните средства за защита, с които са разполагали ответниците в главното производство към датата на провеждане на разглежданата в главното производство публична продан, не са отговаряли на изискването за ефективна съдебна защита, тъй като не са предлагали нито реалната възможност за спиране на провеждането на тази продан в рамките на принудителното изпълнение, за да се позволи съдебният контрол върху потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на това изпълнение, въпреки че пред съд има висящо искане за спиране на изпълнението, нито възможността да се иска обявяване на посочената продан за нищожна поради наличието на тази клауза, и то въпреки наличието на непротиворечиви косвени доказателства относно потенциално неравноправния характер на тази клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аспектите, изтъкнати от запитващата юрисдикция в рамките на настоящото преюдициално запитване и припомнени по-специално в точка 95 от настоящото решение, показват по този начин, че — поне към датата, на която е проведена разглежданата в главното производство публична продан — разпоредбите на Закона за доброволната публична продан правят на практика прекомерно трудно, дори невъзможно, защитата на тези права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция относно възможността за тълкуване на член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан, което да е в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13, следва да се отбележи, че с оглед на неотдавнашната практика на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), посочена в точки 96 и 97 от настоящото решение, както е представена от словашкото правителство, такова тълкуване не изглежда изключено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че ѝ е позволено да тълкува член 21, параграф 2 от Закона за доброволната публична продан в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13, що се отнася до предвидените в него основания за отмяна, следва да се отбележи, че член 21, параграф 2 предвижда също, че искане за обявяване на нищожност трябва да се подаде в срок от три месеца, считано от датата на възлагането на изнесената на продан вещ. В това отношение, както следва от точки 76 и 99 от настоящото решение, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, от ответниците в главното производство не може разумно да се очаква да подадат искане за обявяване на нищожност на съответната публична продан въз основа на тази разпоредба. Значението обаче на обществения интерес, който е в основата на защитата, която тази директива предоставя на потребителите, и необходимостта да се гарантира ефективността на правата, които правните субекти черпят от посочената директива, което включва по-специално изискване за ефективна съдебна защита, обосновават — при липсата на ефективни правни средства за защита, които да им позволят да предявят правата си, произтичащи от същата директива преди датата на възлагането на изнесената на продан вещ — правото на ответниците в главното производство да оспорят в рамките на спора по главното производство принудителното изпълнение, довело до това възлагане (вж. по аналогия решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 45, 49 и 50).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тъй като от всичко изложено по-горе следва, че би могло да се наложи запитващата юрисдикция да установи нищожността на разглежданата в главното производство публична продан и следователно да възстанови правоотношенията, съществуващи между ответниците в главното производство и банката преди провеждането на тази продан, тази юрисдикция трябва да разгледа, с оглед на приложимото национално право, възможността да се позволи на тази банка да участва в производството в съответствие с всички подходящи процесуални правила, по-специално чрез доброволно встъпване или евентуално чрез принудително привличане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран недвижим имот, предоставен като обезпечение от потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, и представляващ семейното жилище на този потребител, да продължи въпреки наличието на висяща пред съд молба за допускане на временна мярка за спиране на това изпълнение, както и на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на посоченото изпълнение, и която освен това не предвижда никаква възможност за прогласяване по съдебен ред на нищожността на същото изпълнение поради наличието на неравноправни клаузи в този договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предприемането на действия по реализиране на обезпечението въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, а именно по-конкретно агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от посочената директива, която може да ангажира отговорността както на лицето, предоставящо кредити по занятие, така и на дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху това обезпечение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищецът в главното производство, словашкото правителство и Европейската комисия искат този въпрос да бъде обявен за недопустим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не уточнява причините, поради които отговорът на посочения въпрос би бил необходим, за да ѝ позволи да постанови решение по спора, с който е сезирана, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 45 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както изтъква Комисията в писменото си становище, по самото си естество търговската практика цели да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В акта за преюдициално запитване обаче не се посочва ясно какъв вид решение за сделка, взето от ответниците в главното производство, е било накърнено от банката или дори от организатора на публичната продан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, тъй като отговорът на третия въпрос надхвърля рамките на правораздавателната функция, възложена на Съда по силата на член 267 ДФЕС, този въпрос е недопустим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-193" title="page-5">
      По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-195" title="page-5">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-196" title="page-5">
      в приложното им поле попада съдебно производство, в рамките на което, от една страна, дружеството, на което е възложен недвижим имот, представляващ семейно жилище на потребител, продадено в рамките на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предоставен като обезпечение от този потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, иска извеждането на този потребител, а от друга страна, последният оспорва с насрещен иск законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на дружеството, на което той е възложен, извършено въпреки съдебно производство, което е било все още висящо към момента на това прехвърляне и е имало за цел спиране на действията по реализиране на обезпечението поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на това изпълнение, за което посоченото дружество, на което е възложен недвижимият имот, е било предварително уведомено от същия потребител. Това е така, когато към датата на съответната продан са съществували непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на тези клаузи и потребителят е използвал правните средства за защита, чието привеждане в действане е можело разумно да се очаква от средния потребител, за да получи съдебен контрол на посочените клаузи.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-198" title="page-5">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-199" title="page-5">
      не допускат национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран недвижим имот, предоставен като обезпечение от потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, и представляващ семейното жилище на този потребител, да продължи въпреки наличието на висяща пред съд молба за допускане на временна мярка за спиране на това изпълнение, както и на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на посоченото изпълнение, и която освен това не предвижда никаква възможност за прогласяване по съдебен ред на нищожността на същото изпълнение поради наличието на неравноправни клаузи в този договор.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-200" title="page-5">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: словашки.</p>
</body>
</html>
