(1)

Чрез жалба Комисията бе информирана за определени мерки на подкрепа, осъществени от Франция в полза на дружеството Arbel Fauvet Rail (AFR). Със съобщения от 28 януари 2006 г., 25 октомври 2006 г., 30 януари 2007 г. и 6 юни 2007 г. Франция представи допълнителна информация.

(2)

С писмо от 12 септември 2007 г. Комисията информира Франция за решението си да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора, във връзка с тази помощ.

(3)

Със съобщения от 12 октомври 2007 г. и от 18 и 19 декември 2007 г. Франция представи коментари.

(4)

Решението на Комисията да започне официалната процедура по разследване бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментарите си относно въпросната помощ.

(5)

Комисията не получи коментари от заинтересованите страни.

(6)

AFR е фирма за строителство на железопътно оборудване, специализирана в производството на товарни вагони и контейнери цистерни. Дружеството е един от най-важните производители на подвижен железопътен състав на европейския пазар. Седалището му е в Douai (Nord) и понастоящем за него работят около 265 души.

(7)

През 2005 г. AFR е притежавано 100 % от дружеството Arbel SA (3). По това време AFR има 330 служители.

(8)

В продължение на няколко години AFR работи на загуба. Икономическите затруднения на дружеството се задълбочават след 2001 г. Тази тенденция се засилва между 2002 и 2005 г. Таблицата по-долу показва някои ключови показатели за ефективността на AFR през периода преди отпускането на помощта:

(9)

На 4 юли 2005 г. регион Nord-Pas-de-Calais и общините от агломерацията на Douai (Communauté d’agglomération du Douaisis) отпускат на AFR съвместен подлежащ на възстановяване кредит от общо 2 млн. евро, по 1 млн. евро от всеки.

(10)

Съгласно предоставената от френските органи информация условията на кредита са били следните:

(11)

В решението си за откриване на процедурата Комисията изрази становището си, че подлежащите на възстановяване кредити представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. В тази връзка Комисията отбеляза, че мерките предоставят предимство на AFR с това, че предприятието не е могло да си осигури средства при такива благоприятни условия на финансовите пазари, като се има предвид финансовото му положение.

(12)

Комисията също така изрази мнение, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-нататък „насоките“) (4) и следователно съвместимостта на държавната помощ, която е получило предприятието, трябва да се разгледа в контекста на насоките. Комисията изрази съмнение относно съвместимостта на помощта с общия пазар в контекста на насоките.

(13)

Френските органи заявиха, че въпреки трудния период, през който е преминало AFR по времето, когато са отпуснати и впоследствие преведени подлежащите на възстановяване кредити (т.е. през юли и втората половина на 2005 г.), дружеството все пак е запазило доверието на своите клиенти и банкери.

(14)

В подкрепа на своите твърдения френските органи приведоха следните елементи, определени като „знаци за доверие“ в AFR от страна на клиенти и банки:

(15)

Френските органи подкрепиха коментарите си с документи, които показват следното:

(16)

Член 87, параграф 1 от Договора гласи, че освен когато е предвидено друго в същия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.

(17)

По отношение на подлежащите на възстановяване кредити Комисията отбелязва следното:

(18)

Член 87 от Договора не се прилага само за помощта, отпусната от националните правителства на държавите-членки, но и за помощта от местните и регионалните органи, като например регион Nord-Pas-de-Calais или общините от Communauté d’agglomération du Douaisis. Средствата на тези органи представляват държавни средства, а решенията им да отпуснат въпросните кредити на AFR се приписват на държавата.

(19)

Кредитите са отпуснати в период, когато AFR се намира в деликатно финансово положение. В решението за откриване на процедурата Комисията прецени, че като се вземе предвид икономическото състояние на AFR, описано в съображение 8, то е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на помощта. Комисията също отбеляза, че кредитите са отпуснати без никакво обезпечение за тяхното изплащане, докато за приложените лихвени проценти се предполага, че съответстват на ставките, приложими за заеми „обезпечени с обикновени ценни книжа“ (5). Ето защо Комисията е на мнение, че с оглед на финансовото му положение предприятието не е могло по никакъв начин да получи средства при такива благоприятни условия на кредитните пазари. Ето защо въпросните кредити представляват преимущество за AFR.

(20)

В тази връзка следва да се отбележи, че френските органи заявиха въз основа на примерите, приведени в съображение 14, че AFR все още се е ползвало с доверието на своите банкери и клиенти към момента на отпускане на помощта. Това, което Комисията тълкува въз основа на тези коментари е, че Франция оспорва твърдението, че AFR не е било в състояние да получи средства при подобни условия на кредитния пазар (което е равнозначно на оспорване на това, че подлежащите на възстановяване кредити са донесли преимущество за AFR) и a fortiori, че AFR е било предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити.

(21)

Въпреки това коментарите на Франция не биха променили анализа, направен в решението за откриване на процедурата, поради следните причини.

(22)

Примерите за заеми, посочени от френските органи (като разрешението за овърдрафт по текущата сметка и частичните авансови плащания от клиентите) не са сравними с въпросните подлежащи на възстановяване кредити. Овърдрафтът по текуща сметка е заем с много кратък срок за разлика от подлежащите на възстановяване кредити, които имат продължителност три години. Тези различни видове заеми следователно не подлежат на един и същ анализ на риска от страна на кредиторите и фактът, че даден длъжник може да получи краткосрочен заем, не е достатъчен, за да се прецени дали може да получи по-дългосрочен заем, чието изплащане зависи от способността на длъжника да оцелява.

(23)

Що се отнася до частичните авансови плащания от клиентите, Комисията посочва, че те са били гарантирани от […] (*1) — независима институция, което означава, че клиентите и доставчиците не са поемали никакви рискове, свързани с финансовото състояние на AFR, и следователно не са имали причина да подлагат изплащането на тези плащания на анализ относно финансовата стабилност на дружеството, подобен на анализа, който би бил направен от кредитор, обмислящ дали да предостави заем без обезпечение.

(24)

В заключение, коментарите на Франция не водят до извода, че AFR би било в състояние да получи средства при сходни условия на кредитния пазар.

(25)

Що се отнася до определянето на AFR като предприятие в затруднено положение по смисъла на насоките, Комисията констатира следното.

(26)

Точка 10, буква а) от насоките гласи, че едно дружество е в затруднение, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца. Тази разпоредба отразява допускането, че дружество, което претърпява огромна загуба на регистриран капитал, няма да успее да се възстанови от загубите, които ще доведат до почти сигурната му икономическа смърт в краткосрочен до средносрочен план. Комисията смята, че е логично това допускане да се приложи a fortiori и за дружество, което е изгубило целия си регистриран капитал и има отрицателен собствен капитал.

(27)

Както е видно от финансовите данни в съображение 8 (които не са оспорени от Франция в хода на официалната процедура по разследване), AFR е имало отрицателен собствен капитал от 2001 г. и по времето, когато е отпусната помощта, не е било в състояние да спре тази тенденция и да възвърне положителния собствен капитал. В светлината на тези обстоятелства Комисията смята, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10 от насоките по времето, когато е отпусната помощта.

(28)

Като допълнителен мотив Комисията отбелязва, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR отговаря и на определението за предприятие в затруднение, посочено в точка 11 от насоките, съгласно която дори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби и намаляващ оборот. Въпреки това точка 11 предвижда, че дадено предприятие в затруднение може да бъде избрано за обект на помощ само когато очевидно не може да се възстанови със свои собствени ресурси или със средства, получени от собствениците/акционерите или от пазарни източници. Така тази разпоредба напомня, че статутът на предприятието в затруднение трябва да се определи с оглед на всички съответстващи индикатори, но като се придаде особено значение на способността на дружеството да се възстанови без намесата на държавата.

(29)

В тази връзка Комисията посочва, че както е видно от таблицата в съображение 8, от 2001 г. оборотът на AFR системно намалява, а загубите продължават. Това са обичайните признаци за предприятие в затруднение по смисъла на точка 11 от насоките. В решението си за откриване на официалната процедура по разследване Комисията посочи тези признаци в подкрепа на предварителното си заключение, че AFR е предприятие в затруднение. Освен това отрицателната тенденция, свързана с финансовото положение на AFR, се вижда от факта, че след януари 2004 г. предприятието не е в състояние да плаща в срок 4,3 млн. евро за данъци и социално осигуряване и следователно трябва да подава молба за мораториум до компетентните органи и да иска споразумение за изчистване на дълга.

(30)

Единствените факти, посочени от Франция, които биха могли да бъдат разглеждани като признаци за противното, са заемите, дадени на AFR (овърдрафтът по текущата сметка и частичните авансови плащания), както и фактът, че дружеството AFR е имало определени гаранции от […] (*1). Комисията смята, че тези признаци следва да бъдат взети предвид в изискваната съгласно точка 11 от насоките оценка на способността на предприятието да се възстанови със средствата, които получава от източници на финансовия пазар. В тази връзка Комисията констатира следното:

(31)

Следователно може да се заключи, че по времето, когато е отпусната помощта, AFR изпитва сериозни финансови затруднения, които застрашават оцеляването му в краткосрочен или средносрочен план и че предприятието не е в състояние да намери решение за тези затруднения без помощ от страна на публичните органи.

(32)

С оглед на гореизложените коментари и особено на финансовите резултати в съображение 8 Комисията смята, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на точка 10 от насоките, а също и по смисъла на точка 11 от насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити. Имайки предвид затруднението, което изпитва AFR, Комисията е на мнение, че предприятието не би било в състояние да получи средства при такива благоприятни условия на кредитния пазар. Въпросните кредити следователно са дали преимущество на AFR, като са му осигурили финансиране при по-благоприятни условия, отколкото то би могло да намери на кредитния пазар.

(33)

Подлежащите на възстановяване кредити дават преимущество на AFR в сравнение с други предприятия в подобна ситуация поради това, че само AFR има достъп до тях.

(34)

Секторът на строителството на подвижен железопътен състав се характеризира с присъствието на няколко европейски оператора и с търговия вътре в Общността. Следователно има вероятност предоставеното на AFR преимущество да наруши конкуренцията и търговията между държавите-членки.

(35)

С оглед на гореспоменатите коментари Комисията е на мнение, че подлежащите на възстановяване кредити, предоставени на AFR, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(36)

Когато на предприятия в затруднение се отпуска помощ под формата на заеми, елементът на помощта се състои от разликата между реално приложения лихвен процент и лихвения процент, при който дружеството-получател би могло да получи същия заем на свободния пазар (6).

(37)

В своето Известие относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (5) Комисията уточнява, че референтната ставка е базисна ставка и може да бъде повишавана, при положение че има значителен риск, като дава за пример рисковете, свързани с отпускане на заеми на предприятие в затруднение или липсата на нормално изискваните от банките обезпечения, и пояснява, че в тези случаи премията може да достигне до 400 базисни точки или повече.

(38)

Ето защо по делото Chemische Werke Piesteritz (6) Комисията реши, че заем за предприятие в затруднение оправдава премия от 400 базисни точки. Комисията потвърди това виждане и по делото Biria (7) и поясни, че рискът, изразяващ се в липсата на обезпечение, оправдава допълнителна премия от 400 базисни точки, т.е. общо увеличение от 800 базисни точки. Комисията смята, че обстоятелствата по настоящото дело са като цяло сходни с тези в горепосочените дела, особено по отношение на липсата на обезпечение и степента на изпитваните затруднения. Следователно рисковете, свързани с подлежащите на възстановяване кредити, отпуснати на AFR, могат да бъдат подложени на същата преценка.

(39)

Ето защо държавната помощ, изразяваща се в подлежащите на възстановяване кредити, се състои от разликата между реално дължимата лихва съгласно условията на кредитите и лихвата, която би била дължима, ако е била приложена референтната ставка, приложима към момента на отпускане на помощта, с увеличение от 800 базисни точки.

(40)

Имайки предвид икономическото положение на AFR към момента на отпускане на помощта, както бе описано в съображение 8 (работа на загуба в продължение на няколко години, отрицателен собствен капитал, намаляващ оборот), Комисията е на мнение, че AFR е предприятие в затруднение по смисъла на насоките към момента на отпускане на подлежащите на възстановяване кредити. Поради изложените в съображения 22 и 23 причини коментарите на Франция не променят този анализ.

(41)

Вярно е, че през 2005 г. AFR е част от група, контролирана от холдинговото дружество Arbel SA. Освен железопътното подразделение (състоящо се от AFR и Lormafer), групата включва и строително подразделение, състоящо се от дружества, специализирани в производството на дограма. От информацията, предоставена от френските органи в кореспонденцията преди откриването на официалната процедура по разследване, става ясно, че затрудненията, които има AFR, са характерни за него в рамките на групата, тъй като дейността му няма връзка със строителното подразделение. В допълнение Комисията отбелязва, че на фона на посредствените резултати на AFR затрудненията му изглежда са били прекалено големи, за да бъдат преодолени от групата. Ето защо Комисията смята, че точка 13 от насоките не е пречка AFR да бъде считано за отговарящо на условията за получаване на помощ за оздравяване и преструктуриране, макар че принадлежи на група.

(42)

Следователно съвместимостта на помощта трябва да се оценява в контекста на насоките.

(43)

Комисията констатира, че предвидените в насоките условия за съвместимост на помощта за преструктуриране не са изпълнени. Ето защо Комисията отбелязва следното:

(44)

Наред с това помощта изглежда не отговаря на предвидените в насоките условия за съвместимост на помощите за оздравяване, като се има предвид, че подлежащите на възстановяване кредити са отпуснати за период, по-дълъг от шест месеца (вж. точка 25 от насоките).

(45)

Тези съображения са достатъчни, за да се стигне до заключението, че помощта е несъвместима с общия пазар.