(1)

На 9 декември 2013 г. и на 10 април 2014 г. Комисията получи две анонимни жалби срещу испанската държава във връзка с предполагаемо предоставяне на неправомерна и несъвместима помощ в полза на Sociedad Estatal Correos y Telégrafos, S.A. (наричано по-нататък „Correos“). В двете жалби бяха повдигнати следните въпроси, засягащи Correos: i) предполагаемо свръхкомпенсиране в полза на Correos за предоставянето на ЗПУУ от 1998 г. насам; ii) предполагаеми несъвместими освобождавания от данъци в полза на Correos; и iii) предполагаемо неплащане на социалноосигурителните вноски за държавните служители, работещи в Correos.

(2)

На 14 и 26 февруари и на 15 юли 2014 г. Комисията препрати неповерителните версии на двете жалби на испанските органи.

(3)

На 11 април и 18 септември 2014 г. испанските органи отговориха на тези жалби.

(4)

На 10 юли и 22 октомври 2014 г. и 4 декември 2015 г. Комисията поиска от испанските органи допълнителна информация.

(5)

Испанските органи отговориха на тези искания съответно на 7 август и 19 декември 2014 г. и 19 януари и 21 декември 2015 г.

(6)

С писмо от 11 февруари 2016 г. Комисията уведоми Испания, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на няколко мерки, предоставени в полза на Correos. Решението на Комисията да открие процедурата (наричано по-нататък: „решение за откриване на процедурата от 2016 г.“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).

(7)

Комисията получи първите мнения от Испания относно решението за откриване на процедурата на 21 април 2016 г.

(8)

Комисията получи мнения от Correos относно решението за откриване на процедурата с писмо от 11 май 2016 г.

(9)

Комисията получи мнения от трета страна с писмо от 12 май 2016 г.

(10)

Комисията препрати на Испания получените мнения на 8 юни 2016 г.

(11)

Испания предостави своите мнения относно мненията на трети страни с писмо от 6 юли 2016 г.

(12)

В хода на производството Комисията получи допълнителни мнения от Испания на 24 октомври 2017 г. и 23 май 2018 г.

(13)

Комисията получи допълнителни становища от бивш конкурент на Correos — Unipost, с писмо от 20 март 2018 г.

(14)

Преди присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1986 г. пощенските услуги в Испания се извършват от общата администрация. С Постановление № 1113/1960 от 19 май 1960 г. относно Наредбата за пощите, приведено в изпълнение с Регламента за пощенските услуги, приет с Постановление № 1653/1964 от 14 май 1964 г., беше дадено определение за пощенска услуга и нейното предоставяне е възложено на генерална дирекция „Correos y Telégrafos“. Приемането на Наредбата за пощите и на регламента за нейното прилагане бележи началото на либерализацията на испанския пазар на пощенски услуги. Монополът на „Correos y Telégrafos“ е ограничен до междуградски и международни писма и пощенски картички, докато градските пощенски и колетни услуги са напълно либерализирани. През 70-те години на двадесети век първите големи частни оператори навлизат на пазара на пощенски услуги в Испания.

(15)

След присъединяването на Испания към ЕИО, през периода 1998—2010 г. се извършва постепенна либерализация на пощенските услуги въз основа на директивите на Европейския съюз относно пощенските услуги. По-конкретно, Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е транспонирана в националното законодателство през 1998 г. чрез Закон № 24/1998 от 13 юли 1998 г. относно универсалната пощенска услуга и либерализацията на пощенските услуги (Закона за пощите от 1998 г.), с който за първи път на Correos се възлага задължение за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ) (4). Законът предвижда съкращаване на списъка с услуги, свързани със ЗПУУ (5), които са запазени за Correos като доставчик на универсална услуга (наричани по-нататък „запазеният сектор“), а всички други пощенски услуги се либерализират (наричани по-нататък „незапазеният сектор“).

(16)

Либерализацията на пощенските услуги в Испания продължава с транспонирането в испанското право на Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) със Закон № 53/2002 от 30 декември 2002 г. относно данъчните, административните и социалните мерки, с който се изменя посоченият по-горе Закон за пощите от 1998 г. и допълнително се намалява обхватът на запазения сектор.

(17)

През 2010 г. пощенският сектор е напълно либерализиран със Закон № 43/2010 от 30 декември 2010 г. относно универсалната пощенска услуга, правата на потребителите и пазара на пощенски услуги („Законът за пощите от 2010 г.“), с който Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) се транспонира в испанското законодателство. Със Закона за пощите от 2010 г. се дава ново определение на обхвата на ЗПУУ (например услугата за парични преводи се изключва от ЗПУУ) и се премахва запазеният сектор.

(18)

Correos е изцяло държавно предприятие с единствен акционер Sociedad Estatal (SEPI) и то е дружеството майка на Grupo Correos. SEPI е холдингово дружество, чрез което се осъществяват дяловите участия на държавата в предприятия.

(19)

Correos предлага пощенски услуги, включително универсални услуги, куриерски услуги и други услуги (например услуги, отнасящи се до пощенски услуги и свързаните с тях дейности, включително операции по парични преводи, филателия и т.н.). През 2016 г. Correos е реализирало оборот от приблизително 1 761 милиона евро, изпратило е 2 774 милиона пощенски пратки (включително колети) и в него са били заети 49 785 работници.

(20)

Correos е най-големият доставчик на пощенски услуги в Испания с 8 787 пощенски клона през 2016 г. Предприятието е лидер на пазара в испанския пощенски сектор с най-голям пазарен дял на пазара на пощенски услуги в Испания, с изключение на колетните услуги. До 2017 г. основният конкурент на Correos на испанския пазар на пощенски услуги е било Unipost S.A., но дружеството е понесло финансови затруднения и на 19 февруари 2018 г. започва процедура по ликвидация. Други европейски пощенски оператори (т.е. Deutsche Post, TNT, La Poste, UPS, CTT Correios Portugal и Royal Mail) имат значителни пазарни дялове в сектора на колетните услуги.

(21)

В Испания държавата пощенските услуги са били под прякото управление на държавата от 1716 г. насам. Correos е било част от държавната администрация, като е било интегрирано в рамките на различни министерства като Министерството на вътрешните работи, а впоследствие Министерството на транспорта и съобщенията.

(22)

Независимият орган „Correos y Telégrafos“ е създаден със Закон № 31/1990 за общия държавен бюджет от 27 декември 1990 г. Независимият орган „Correos y Telégrafos“ е създаден през 1992 г. към Министерството на транспорта, туризма и съобщенията.

(23)

„Correos y Telégrafos“ става публично предприятие към Министерството на инфраструктурата (Ministerio de Fomento) по силата на Закон № 6/1997 от 14 април 1997 г. за организацията и функциите на общата държавна администрация.

(24)

Чрез Закон № 14/2000 от 29 декември 2000 г. относно данъчните, административните и социалните мерки се приема правната уредба за предприятието „Sociedad Estatal Correos y Telégrafos, S.A.“, което е създадено през юни 2001 г. На 5 юни 2012 г. всички дружества от групата Correos (Correos и неговите дъщерни дружества Correos Express, Nexea и Correos Telecom) биват включени в холдинговото дружество SEPI, което става техен единствен акционер.

(25)

През 1998 г. със Закона за пощите от 1998 г. на Correos е възложено задължението за предоставяне на универсална услуга. Като компенсации за ЗПУУ Correos получава публично финансиране през периода 1998—2010 г. Впоследствие със Закона за пощите от 2010 г. на Correos е възложено изпълнението на ЗПУУ за период от 15 години, считано от 1 януари 2011 г.

(26)

От 11 март 2000 г. Законът за пощите от 1998 г. е допълнен с План за предоставяне на услуги („Plan de Prestación“) (по-нататък „Планът за предоставяне на услуги от 2000 г.“), с който се определят компенсаторният механизъм за изчисляване на нетните разходи на Correos, направени във връзка с изпълнението на задълженията му като доставчик на универсална услуга (ДУУ), и критериите за качество във връзка с предоставянето на универсалната услуга.

(27)

От 2000 г. до 2010 г. компенсацията за ЗПУУ на Correos се предоставя въз основа на методология, разработена от испанските органи („испанската методология“), която е подробно описана в Плана за предоставяне на услуги от 2000 г. Освен това с Плана за предоставяне на услуги от 2000 г. се установява, че Correos следва да прилага аналитично счетоводство с разделно отчитане, както е предвидено в член 29 от Закона за пощите от 1998 г.

(28)

Испанската методология за оценяване на нетните разходи, свързани с несправедливата тежест на ЗПУУ, се състои от следните стъпки:

(29)

В таблица 1 са показани компенсациите, предоставени на Correos за изпълнението на ЗПУУ през периода 2004—2010 г., изчислени по испанската методология:

Таблица 1

Компенсации за ЗПУУ, предоставени на Correos

(30)

Законът за пощите от 1998 г. е заменен от Закона за пощите от 2010 г., който влиза в сила на 1 януари 2011 г. Законът за пощите от 2010 г. възлага на Correos изпълнението на ЗПУУ за период от 15 години, който започва да тече от датата на влизане в сила на закона (т.е. до 1 януари 2026 г.).

(31)

Членове 27 и 28 от Закона за пощите от 2010 г. предвиждат, че доставчикът на универсална услуга има право да получава компенсации до размера на нетните разходи, направени при изпълнение на своите задължения. Нетните разходи следва да се изчисляват по метода на нетните избегнати разходи (наричан по-нататък „методологията НИР“) като разликата между нетните разходи на доставчика на универсална услуга със задължение за универсална услуга и на същия доставчик на универсална услуга без задължение за универсална услуга. При изчисляването се отчитат всички други относими елементи, включително натрупаните нематериални и пазарни ползи за доставчика на пощенски услуги, определен да предоставя универсална услуга, правото на разумна печалба и стимулите за ефикасност на разходите, в светлината на приложение 1 към Директива 2008/6/ЕО.

(32)

Както е предвидено в член 22, алинея 3 и член 27, алинея 2, буква б) от Закона за пощите от 2010 г., методологията НИР, описана в съображение 31, следва да бъде разработена в нов План за предоставяне на услуги. До този момент обаче такъв нов План за предоставяне на услуги все още не е приет. Следователно от 2011 г. нататък няма установена методология за оценка на нетните разходи за ЗПУУ.

(33)

Според испанските органи, на този етап Correos официално не е получило компенсация за ЗПУУ от 2011 г. нататък, въпреки че се е възползвало от авансови плащания на предварителна основа за периода 2011—2017 г. Действителните нетни разходи за тези години трябва да бъдат изчислени след приемането на новия План за предоставяне на услуги и определянето на методологията НИР. Комисията ще направи оценка на компенсациите за ЗПУУ съгласно Закона за пощите от 2010 г. в рамките на друго решение.

(34)

В съответствие с член 19, алинея 1, буква б) от Закона за пощите от 1998 г. ДУУ се възползва от „освобождаване от всички данъци върху своите услуги в запазения сектор, с изключение на корпоративния данък“. В член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г. това освобождаване от данъци се запазва и обхватът му се разширява, така че да включва цялото ЗПУУ.

(35)

Според испанските органи единственият данък, който би могъл да попада в обхвата на това освобождаване в допълнение към данъка върху добавената стойност, би бил данъкът върху икономическата дейност (Impuesto de Actividades Económicas, наричан по-нататък „данък ИД“), тъй като това е данък, налаган върху извършването на икономическа дейност, и е свързан с изпълнението на ЗПУУ. Други данъци, като данъка върху прехвърлянето на собственост, данъка върху строителството, данъка върху увеличението на стойността на градските терени и данъка върху моторните превозни средства, не попадат в обхвата на освобождаването, тъй като те не са свързани с икономическата дейност по изпълнението на ЗПУУ.

(36)

Испанските органи обясниха, че Correos е частично освободено от данък ИД, тъй като плаща само 50 % от обичайния размер на данъка.

(37)

По отношение на данъка върху недвижимото имущество (Impuesto sobre Bienes Inmuebles, наричан по-нататък данък „НД“) испанските органи са обяснили, че това е данък, който не се начислява върху изпълнението на ЗПУУ или предоставянето на други пощенски услуги, а върху стойността на недвижимите имоти. Поради това той е извън обхвата на двата закона за пощите. Въпреки това между 2008 и 2013 г. Correos подава няколко жалби, основани на неговото тълкуване на член 19, алинея 1, буква б) от Закона за пощите от 1998 г. и член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г., в които твърди, че следва да бъде освободено от данък НД по отношение на редица пощенски клонове в няколко общини. Вследствие на искането на Correos за освобождаване от данък НД няколко местни администрации и съдилища се произнасят в полза на Correos, като съответно му възстановяват вече платени данъци.

(38)

Данъкът върху недвижимото имущество е местен данък в испанската данъчна система, който е уреден с Кралски законодателен декрет № 2/2004 от 5 март 2004 г. Съгласно член 60 от този кралски законодателен декрет този данък „представлява обективен пряк данък, налаган върху стойността на имуществото при условията, определени в настоящия кралски законодателен декрет“. При данък НД данъчното събитие е получаването на което и да е от правата, предвидени в член 61 от Кралски законодателен декрет № 2/2004, върху селски и градски имоти и върху имоти със специфични характеристики. Данък НД не се налага върху дейности, а върху стойността на имота.

(39)

В периода 2008—2013 г., въз основа на своето тълкуване на член 19, алинея 1, буква б) от Закона за пощите от 1998 г. и на член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г. Correos подава няколко жалби, в които твърди, че следва да бъде освободено от данък НД в съответствие със законите за пощите по отношение на редица пощенски клонове в няколко общини. В следствие на искането на Correos за освобождаване от данък НД няколко администрации и местни съдилища се произнасят в негова полза. По данни на испанските органи данъците, ефективно възстановени на Correos, възлизат на 752 840,50 евро.

(40)

Тези тълкувания на съдилищата на Закона за пощите от 1998 г. и Закона за пощите от 2010 г., които позволяват доставчикът на универсална услуга да бъде освободен от данък НД, са отхвърлени от испанския Върховен съд през 2013 г. вследствие на касационна жалба от местните органи на провинция Уеска. В своето решение Върховният съд счита, че член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г. следва да се тълкува ограничително. Според Върховния съд освобождаванията от данъци, предвидени в този член, могат да се прилагат само за данъци, които се налагат върху дейности, пряко свързани с изпълнението на ЗПУУ, и следователно не могат да се прилагат за НД, който е пряк данък, налаган върху стойността на имуществото.

(41)

Освобождаванията от данък НД, предоставени на Correos в периода 2008—2013 г., не са били възстановени. Всъщност съгласно националната правна система на Испания касационната жалба в полза на закона („recurso de casación en interés de ley“) има извънреден и спомагателен характер, като целта ѝ е единствено да обедини правната доктрина, и следователно не може да окаже въздействие върху въпроса, посочен в жалбата (т.е. за разглеждания случай тя няма правна сила да отмени постановленията и решенията относно освобождаванията от данъци).

(42)

Данъкът върху икономическата дейност е предвиден в Закон № 39/1988 от 28 декември 1988 г., заменен с Кралски законодателен декрет № 2/2004 от 5 март 2004 г. От член 78 от този кралски законодателен декрет следва, че предприятията, които осъществяват стопанска, търговска, професионална или художествена дейност, следва да подлежат на облагане с данъка.

(43)

Съгласно член 78 от Кралски законодателен декрет № 2/2004 данъкът ИД „е обективен пряк данък, при който данъчното събитие е извършването на стопанска, търговска, професионална или художествена дейност на националната територия, независимо дали тя се извършва на конкретно място и дали е определена в данъчните ставки“.

(44)

Ставките на данък ИД са установени С Кралски законодателен декрет № 1175/1990 от 28 септември 1990 г. От 1999 г. нататък те категоризират пощенската дейност в група 847 „Пощенски услуги и далекосъобщения“. Тази група включва предоставянето на пощенски услуги, състоящи се в събирането, приемането, сортирането, обработването, пренасянето, разпределянето и доставката на пощенски пратки във всичките им форми. В бележка 3 към тарифна група 847 обаче се посочва, че публичното предприятие Correos има право да плаща само 50 % от размера на данъка, определен за тази група. Според испанските органи това означава, че от 2004 г. нататък Correos се е възползвало от освобождаване в размер на 8 113,66 евро годишно. Испанските органи потвърдиха, че Correos продължава да се ползва от частичното освобождаване от данък, предвидено в бележка 3 към тарифна група 847.

(45)

През анализирания период Correos се е възползвало от три увеличения на капитала на обща стойност 48 081 000 евро:

(46)

Според испанските органи тези увеличения на капитала са били част от стратегическия бизнес план на Correos за периода 2004—2006 г., за да се компенсира забавянето на растежа на пазара на пощенски услуги. Основните стратегически линии на този бизнес план предвиждат:

(47)

Основен закон № 5/1985 от 19 юни 1985 г. относно общата избирателна система (Ley Orgánica 5/1985, de 19 de junio, del Régimen Electoral General — „LOREG“) и нормативните актове за прилагането му уреждат процедурите за провеждане на избори в Испания, като се признава правото на гласуване лично или по пощата.

(48)

Член 22 от Закона за пощите от 1998 г. и член 22, алинея 5 от Закона за пощите от 2010 г. предвиждат, че държавата може да налага конкретни задължения на определения доставчик на универсална услуга в рамките на изборните процеси. Същият член 22, алинея 5 от Закона за пощите от 2010 г. предвижда, че „налагането на допълнителни задължения за извършване на обществена услуга се компенсира“.

(49)

Съгласно Първа допълнителна разпоредба от Закона за пощите от 2010 г. Correos е определеният ДУУ и на него е поверено задължението да предоставя няколко услуги в контекста на различните избори в Испания (т.е. държавни, регионални, европейски и общински избори).

(50)

Задълженията на Correos за извършване на обществена услуга във връзка с организацията на изборните процеси в Испания се отнасят до следното:

(51)

Испанските органи обясниха, че предвид ограниченията във времето, свързани с изборния процес, Correos е задължено да даде приоритет на дейностите по съображение 50 пред останалите пощенски дейности. Големият брой пощенски пратки, които трябва да бъдат доставени, голямата им концентрация в рамките на няколко дни и изискването по-голямата част от документите да се доставят лично (в случай на поща с удостоверяване на доставката, както при гласуването по пощата), са свързани със значителни допълнителни усилия. В резултат на това Correos трябва временно да подсили персонала и другите си ресурси (например за транспорт, сигурност и др.);

(52)

Correos е получавало компенсации (вж. таблица 2) за различните си задължения във връзка с организацията на изборите от 2004 г. насам.

Таблица 2

Размер на компенсацията, предоставена на Correos за организиране на избори

(53)

Комисията взе решение да започне официалната процедура по разследване поради своите сериозни съмнения по отношение на съвместимостта на няколко мерки, отпуснати на Correos от 2004 г. насам:

(54)

Комисията изрази съмнения по-специално относно:

(55)

Комисията получи мнения от две заинтересовани страни, а именно предполагаемия бенефициер на мерките за помощ Correos и друга трета страна (наричана по-нататък „анонимната трета страна“), която поиска нейната самоличност да остане поверителна.

(56)

Според Correos компенсацията за изпълнение на ЗПУУ, предоставена на дружеството за периода 2004—2010 г., не представлява държавна помощ. По-специално, Correos счита, че компенсацията не представлява предимство, тъй като отговаря на четирите критерия по дело C-280/00 (критериите по делото „Altmark“) (8). Correos оспорва заключенията, изведени в решението за откриване на процедурата, че компенсацията за ЗПУУ не е в съответствие с третия и четвъртия критерий по делото „Altmark“.

(57)

Що се отнася до третия критерий по делото „Altmark“, Correos твърди, че в съответствие с него получената компенсация за предоставянето на обществена услуга не трябва да надхвърля нетните разходи, които представляват разликата между разходите и приходите плюс разумна печалба. Correos счита, че третият критерий по делото „Altmark“ е неразривно свързан с анализа на съвместимостта на услугите от общ икономически интерес, в съответствие със съобщението на Комисията („рамката относно УОИИ от 2012 г.“) (9). По-специално Correos твърди, че компенсацията, която е получило за изпълнението на ЗПУУ, отговаря на методологията на нетните избегнати разходи (наричана по-нататък „методология НИР“), съдържаща се в параграф 27 от рамката относно УОИИ от 2012 г., и поради това следва да се счита, че е в съответствие с третия критерий по делото „Altmark“.

(58)

Correos обяснява, че испанската методология, използвана за определяне на компенсацията на Correos, се основава на доклада, поръчан от Комисията на консултантското дружество National Economic Research Associates (докладът на NERA) (10). Според Correos методологията за компенсациите, представена в доклада на NERA, представлява надлежно прилагане на методологията НИР.

(59)

Нещо повече, Correos счита, че изпълнението на третия критерий по делото „Altmark“ е обхванато от принципа на оправданите правни очаквания. Според Correos Комисията е създала оправдани правни очаквания чрез публикуването на доклада на NERA, в който методологията НИР се признава като надлежния метод за изчисляване на компенсациите за изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга.

(60)

Според Correos фактът, че методологията НИР не е била въведена до влизането в сила на рамката относно УОИИ от 2012 г., няма отношение към съответствието с третия критерий по делото „Altmark“.

(61)

Correos също така счита, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos, са в съответствие с четвъртия критерий по делото „Altmark“. При отсъствие на процедура за възлагане на обществена поръчка размерът на получената компенсация може да се определи адекватно въз основа на анализ на разходите, които едно типично добре управлявано предприятие в същия сектор ще направи, като се вземат под внимание постъпленията и разумна печалба от изпълнението на задължението за извършване на обществена услуга.

(62)

Според Correos представеното от Испания проучване на Frontier Economics показва, че разходите, направени от Correos, са под размера на разходите на типично предприятие от сектора на пощенските услуги. Correos оспорва съмненията, изразени от Комисията по отношение на заключенията в доклада на Frontier Economics:

(63)

Correos посочва също така, че ако Комисията заключи, че мярката представлява държавна помощ, тя следва да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 от Договора.

(64)

Correos отново заявява, че методологията за компенсациите, използвана от испанските органи и присъстваща в доклада на NERA, представлява надлежно прилагане на методологията НИР и следва да бъде приета от Комисията. Освен това Correos счита, че не е получило свръхкомпенсация за изпълнението на ЗПУУ за периода 2004—2010 г., тъй като компенсацията е изчислена в съответствие с методологията НИР, без да е включена разумна печалба.

(65)

Ако Комисията стигне до заключението, че мярката може да включва несъвместима държавна помощ, Correos настоява Комисията да отчете дивидентите, изплатени на държавата през периода 2004—2010 г., като намаление на компенсацията, предоставена на Correos.

(66)

По отношение на освобождаването от данъка НД Correos първо обяснява, че тези мерки не трябва да се оценяват в контекста на Закона за пощите от 1998 г., нито на Закона за пощите от 2010 г., а чрез пряко позоваване на законодателството, уреждащо всеки от тези данъци.

(67)

Освен това Correos счита, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като тя не може да бъде приписана на държавата. Освобождаването от данък не е предвидено в нито една правна разпоредба. Малък брой местни данъчни администрации, както и малък брой местни съдилища са приложили освобождаването от данък по отношение на 94 от общо 13 000-те помещения на Correos. Испанският Върховен съд в своето решение от 7 октомври 2013 г. е заключил, че член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г. не включва освобождаването от данък НД.

(68)

Нещо повече, Correos счита, че сумите по освобождаването от данък НД не могат да бъдат възстановени, тъй като имат силата на присъдено нещо. Съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза (11), ако окончателното съдебно решение е оценило наличието на държавна помощ, следва да се спазва принципът на силата на присъдено нещо. Correos отбелязва, че решението на испанския Върховен съд прилага правото на Съюза и в него се посочва наличието на държавна помощ. Следователно в разглеждания случай трябва да се спази принципът на силата на присъдено нещо и да не се извършва възстановяване.

(69)

Освен това Correos счита, че принципът на силата на присъдено нещо следва да се разглежда като общ принцип на правото на Съюза и че този принцип следва да се спазва, когато не е възможно възстановяване поради наличието на окончателно решение, с което вече е установено съществуването на помощ.

(70)

Що се отнася до освобождаването от данък ИД, Correos твърди, че частичното освобождаване от данък ИД не представлява държавна помощ. По-специално Correos твърди, че частичното освобождаване от данък няма избирателен характер, тъй като е обосновано от логиката на данъчния режим на ИД. Според Correos естеството или вътрешната логика на данък ИД е да се облагат икономически дейности с цел намеса в производството или разпространението на стоки и услуги. Correos извършва икономическа дейност, състояща се в производството на стоки и услуги, но също така се занимава с предоставянето на обществени услуги, като ЗПУУ, които не преследват икономически цели. Следователно това би могло да бъде основание за частичното освобождаване от данък ИД.

(71)

Освен това Correos счита, че частичното освобождаване от данък ИД представлява съществуваща помощ. Освобождаването от данък ИД е било въведено преди присъединяването на Испания към ЕИО. Така наречената лицензионна такса, която е била способ на облагане с данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи, е приета с Декрет № 3313/1966 от 29 декември 1966 г. Със Закон № 39/1988 от 28 декември 1988 г. данъкът върху икономическите, търговските и промишлените ползи в частта си относно облагането с лицензионна такса е заменен с данък ИД. Според Correos от 1966 г. насам не са въведени съществени изменения в данъчното събитие.

(72)

Correos твърди, че вливанията на капитал, извършени през 2004, 2005 и 2006 г., са в съответствие с ПИУПИ и не предоставят предимство на Correos.

(73)

Според Correos анализът на направените инвестиции в резултат на вливанията на капитал през периода 2004—2006 г. показва, че испанската държава е извършила вливанията на капитал в качеството си на акционер и че тези инвестиции биха могли да се направят от всеки частен инвеститор.

(74)

Correos твърди, че вливанията на капитал са в отговор на необходимостта Correos да инвестира над средното равнище на инвестициите в дружеството. Целта на вливанията на капитал е посочена в доклада за представянето на Correos пред Конгреса на депутатите („el Congreso de los Diputados“) на 4 октомври 2005 г. В доклада се прави връзка между вливанията на капитал и необходимостта да се правят нови инвестиции в дружеството. Целта на вливанията на капитал е била в Correos да се осъществи процес на модернизация, целящ повишаване на ефикасността и качеството на услугите, които дружеството предоставя.

(75)

Correos твърди, че рентабилността на инвестицията доказва, че всеки частен инвеститор би направил подобна инвестиция, тъй като вътрешната норма на възвръщаемост на вливанията на капитал е надвишавала цената на капитала на Correos.

(76)

Освен това Correos твърди, че за спазването на ПИУПИ не се изисква задължително ex ante прецизна оценка на рентабилността, когато принципът се прилага към ситуацията на акционер в доставчик на УОИИ, каквато е универсалната услуга. Такъв акционер задължително трябва да вземе под внимание задължението на дружеството за предоставяне на УОИИ, когато преценява дали да направи инвестиция.

(77)

При такива обстоятелства би било достатъчно да се докаже въз основа на обективни и проверими доказателства, че частен инвеститор, изправен пред същото задължение за обществена услуга, би действал по същия начин.

(78)

Според Correos до това заключение достига Съдът по делата „Chronopost I“ (12) и „Chronopost II“ (13), в които той приема, че вътрешната норма на възвръщаемост, изчислена ex post, е подходящо средство да се определи дали вливането на капитал е в съответствие с ПИУПИ.

(79)

Correos твърди, че разпространението на изборни материали на кандидатите на политическите партии в контекста на организацията на изборите трябва да се счита за част от прерогативите на държавата.

(80)

По-специално Correos твърди, че разпространението на изборни материали е основна функция на държавата, тъй като то е част от общия режим за провеждане на избори, свързано е с конституционната роля на политическите партии, както и понеже когато извършват тази дейност, служителите на Correos действат в качеството си на държавни служители.

(81)

Според Correos поради своите цели, естество и регламентация разпространението на изборни материали на кандидатите на политическите партии е неразривно свързано с упражняването на държавната власт от държавата. Следователно това не е икономическа дейност, а Correos не следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(82)

Дори ако Комисията счете, че разпространението на изборни материали на кандидатите на политическите партии е икономическа дейност, Correos счита, че то не му предоставя избирателно предимство. Тази дейност е възложена на Correos от държавата, тъй като то е единственият пощенски оператор, способен да предоставя услуга с изискваните характеристики и качество на услугата. Следователно, що се отнася до разпространението на изборни материали на кандидатите на политическите партии, Correos не е в сходно правно и фактическо положение с никое друго предприятие от сектора на пощенските услуги.

(83)

Дори Комисията да заключи, че мярката представлява държавна помощ, Correos твърди, че мярката следва да се счита за съществуваща помощ. Намалена тарифа за кандидатите на политическите партии за изпращане на изборни материали е въведена от 1977 г. насам, когато се провеждат изборите от 15 юни 1977 г. Изборите от 15 юни 1977 г. са организирани с Кралски декрет № 20/1997 от 18 март 1977 г., с който за първи път се установява специална тарифа за разпространението на изборни материали.

(84)

Correos обяснява, че точният размер на намалената тарифа (една песета, което се равнява на 0,006 евро) е допълнително уреден с министерско постановление от 1977 г. Според Correos тази намалена тарифа е в сила оттогава. Испанският Върховен съд в своето решение от 2 октомври 2006 г. (14) е заключил, че намалената тарифа за разпространението на изборни материали, свързани с кандидатите на политическите партии, която все още е приложима, е една песета (0,006 евро).

(85)

По-късно Кралски законодателен декрет № 20/1977 е заменен от Основен закон № 5/1985 от 19 юни 1985 г. относно общата избирателна система („LOREG“), който съдържа същия текст по отношение на намалените тарифи за разпространението на изборни материали на кандидатите на политическите партии.

(86)

В случай че Комисията заключи, че мярката представлява държавна помощ, Correos счита също така, че тя трябва да се обяви за съвместима с вътрешния пазар.

(87)

На първо място, разглежданата мярка представлява „истинска услуга от общ икономически интерес“. Както в член 22 от Закона за пощите от 1998 г., така и в член 22, алинея 5 от Закона за пощите от 2010 г. се признава, че на доставчика на ЗПУУ може да бъдат възложени задължения, свързани с разпространението на изборни материали, с цел да се гарантира правилното развитие на изборните процеси. Освен това в член 22, параграф 5 от 2010 г. се признава, че подобно възлагане на задължения следва да подлежи на компенсации.

(88)

Correos счита, че мярката е съвместима в съответствие с решението за УОИИ от 2012 г. (15) Correos обяснява, че ще се прилага решението за УОИИ от 2012 г., тъй като средногодишният размер на компенсацията, предоставяна на Correos, ще бъде под 15 милиона евро.

(89)

Анонимната трета страна е съгласна с предварителните заключения, изведени от Комисията в решението за откриване на процедурата, по отношение на следните мерки:

(90)

Анонимната трета страна също така изразява изрично съгласие, че текущото разследване следва да се съсредоточи върху мерките, изброени в съображение 89.

(91)

Тя обаче обръща внимание на Комисията върху няколко мерки, които не са били разгледани от Комисията в решението за откриване на процедурата от 2016 г. и които по нейно мнение също би трябвало да бъдат оценени.

(92)

Според анонимната трета страна (16):

(93)

Испания счита, че мярката не представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора. По-специално испанските органи твърдят, че мярката не предоставя икономическо предимство за Correos, тъй като компенсациите за ЗПУУ отговарят на критериите, определени в решението на Съда по делото „Altmark“ (19). Испанските органи също така обясняват, че за въпросната мярка не е било подадено уведомление, тъй като те са считали, че тя отговаря на критериите по делото „Altmark“.

(94)

Испанските органи твърдят, че мярката отговаря на третото условие, определено в решението на Съда по делото „Altmark“, съгласно което компенсацията за ЗПУУ не трябва да надвишава нетните разходи (т.е. разходите минус съответните приходи плюс разумна печалба) за задължението за обществена услуга. Испания твърди, че тя е приложила валидна методология по отношение на компенсациите, която съответства на методологията за нетните избегнати разходи, определена в Директива 2008/6/ЕО. Испанските органи твърдят, че използваната от тях методология произтича от доклада на консултантското дружество NERA, възложен от Комисията. Според Испания методологията за компенсациите, представена в доклада на NERA, представлява надлежно прилагане на методологията НИР. Комисията греши, като допуска, че свръхкомпенсацията, включително в контекста на делото „Altmark“, може да се изчисли единствено като се използва методологията за аналитично счетоводно отчитане, която води до заключението, че през периода 2004—2010 г. получената от Correos компенсация е надвишила сумата, която може да се счита за необходима за пълно или частично покриване на разходите, възникнали при изпълнение на неговото ЗПУУ.

(95)

Испанските органи също така твърдят, че мярката отговаря на четвъртия критерий по делото „Altmark“. Съгласно четвъртия критерий по делото „Altmark“ при отсъствие на процедура за възлагане на обществена поръчка размерът на получената компенсация трябва да се определи адекватно въз основа на анализ на разходите, които едно типично добре управлявано и разполагащо с достатъчно средства предприятие в същия сектор ще направи, като се вземат под внимание постъпленията и разумна печалба от изпълнението на задължението за извършване на обществена услуга. Според испанските органи сравнението може да се извърши само с предприятия в същия сектор, който в този случай е секторът на пощенските услуги. Испания оспорва съмненията, изразени от Комисията по отношение на изведените заключения в доклада на Frontier Economics, че мярката отговаря на четвъртия критерий по делото „Altmark“. Според Испания Комисията не е доказала в някое от своите решения, че пощенските оператори от Гърция и Италия са нерентабилни. Освен това Испания счита, че фактът, че проучването е било извършено ex-post, не е от значение за изпълнението на четвъртия критерий по делото „Altmark“. В предишните си решения Комисията не е посочила, че извършено впоследствие проучване ще представлява пречка за приемането на четвъртия критерий по делото „Altmark“. По-конкретно Испания се позовава на решението на Комисията от 21 октомври 2008 г. относно „Poste Italiane“ (20). Освен това според Испания докладите, изготвени ex-post, са приемливи съгласно установената съдебна практика. Испания се позовава по-специално на делото „Chronopost-La Poste“ (21), при което Общият съд приема доклад, изготвен ex-post.

(96)

Испанските органи считат, че ако мярката бъде определена като държавна помощ, тя следва да се обяви за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 от Договора. По-специално Испания счита, че мярката отговаря на критериите за съвместимост съгласно рамката относно УОИИ от 2012 г.

(97)

Испанските органи оспорват съмненията, изразени от Комисията относно изчерпателността на акта за възлагане, с който се определят задълженията за извършване на обществена услуга и методите за изчисляване на компенсацията. Според испанските органи актът за възлагане може да бъде съставен от един или няколко правно обвързващи акта. Държавата членка е свободна да избере конкретната форма на този акт за възлагане. Освен това не е необходимо той да съдържа конкретно понятието „акт за възлагане“. По-специално испанските органи считат, че мярката отговаря на изискването по точка 16, буква д) от рамката относно УОИИ от 2012 г., съгласно което актът за възлагане следва да съдържа мерки за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации. Това е доказано с факта, че прекомерната компенсация, предоставена през 2005 г., впоследствие е била възстановена през следващите години.

(98)

По отношение на възможността за използване на нетните избегнати разходи като методология за изчисляване на компенсацията, испанските органи твърдят, че с точка 69 от рамката относно УОИИ от 2012 г. не се определя задължение за прилагане на методологията за нетните избегнати разходи; на държавите членки не се забранява да използват тази методология. Освен това с точка 184 от Ръководството за прилагането на правилата на Европейския съюз в областта на държавната помощ, обществените поръчки и вътрешния пазар към услугите от общ икономически интерес, и по специално към социалните услуги от общ интерес (22), се пояснява, че целта на неприложимостта на методологията НИР, определена в точка 69 от рамката за УОИИ от 2012 г., е да не се налага допълнителна тежест на държавите членки за тези мерки, които са съществували преди въвеждането на задължението за използване на методологията НИР. Поради това испанските органи считат, че методологията НИР, както е приложена от Испания, е валидна и може законно да се използва за изчисляване на компенсацията, предоставена преди 2012 г.

(99)

Както беше обяснено в съображение 94, испанските органи считат, че испанската методология, която е използвана за изчисляване на компенсацията за изпълнение на ЗПУУ и която се основава на доклада на NERA, е еквивалентна на методологията за нетните избегнати разходи. Испанските органи считат, че в този случай е без значение, че испанската методология не включва стимули за ефективност и нематериални ползи, тъй като тези два критерия не са били въведени към момента, когато Испания е приложила методологията. Тези критерии са въведени по-късно с Директива 2008/6/ЕО и с рамката относно УОИИ от 2012 г.

(100)

Испанските органи оспорват методологията и критериите, които Комисията е приложила по отношение на разумната печалба в решението за откриване на процедурата от 2016 г. Испанските органи твърдят, че не следва да има някакъв референтен показател за разумна печалба, приложим за всички пощенски оператори, и че тя следва да се оценява за всеки отделен случай. Референтният показател за разумна печалба, приложен от Комисията в решението ѝ от 25 януари 2012 г. по делото „bpost“ (23), не следва да се приема като отправна точка за другите пощенски оператори. Първо, делото „bpost“ се различава значително от случая с Correos дотолкова, доколкото делото „bpost“ не се отнася до изпълнението на ЗПУУ, а за предоставянето на други УОИИ. Второ, Комисията не прилага съгласувано референтния показател за разумна печалба, определен в решението по делото „bpost“, тъй като в другите си решения (24) Комисията е позволила по-високи референтни показатели.

(101)

По отношение на освобождаването от данък НД испанските органи обясняват, че Законът за пощите от 1998 г. и Законът за пощите от 2010 г. не освобождават Correos от данък НД. При тълкуването на разпоредбите на Закона за пощите от 1998 г. и Закона за пощите от 2010 г. някои испански съдилища обаче са заключили, че освобождаването от данък НД е приложимо за Correos. Испанските органи обясняват, че освобождаването от данъка е било приложено при много ограничен брой случаи. В действителност то е било ефективно приложено за 94 от 13 000-те помещения на Correos.

(102)

Испанските органи считат, че освобождаванията от данъка не могат да бъдат приписани на държавата, тъй като те произтичат от решенията на испанските съдилища, съгласно които сумите по данък НД, платени преди това от Correos, трябва да бъдат върнати на дружеството.

(103)

По отношение на освобождаването от данък ИД испанските органи считат, че освобождаването от данък ИД следва да се счита за съществуваща помощ. Освобождаването от данък ИД е било въведено преди присъединяването на Испания към ЕИО. Според испанските органи освобождаването от данък ИД датира от 1966 г., когато с Декрет № 3313/1966 от 29 декември 1966 г. е бил приет данъкът върху дейностите и търговските и промишлените ползи. Със Закон № 39/1988 от 28 декември 1988 г. данъкът върху икономическите, търговските и промишлените ползи, начисляван като лицензионна такса, е заменен с данъка върху икономическата дейност (ИД). Според Испания този данък не е претъпял значителни изменения от 1966 г. насам независимо от факта, че Correos се е ползвало от пълно освобождаване поради своя характер, когато е било административен орган.

(104)

Испанските органи считат, че вливанията на капитал, извършени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г., не включват държавна помощ, тъй като те отговарят на ПИУПИ.

(105)

Те подчертават, че вливанията на капитал са били предшествани от предварителни икономически оценки, подобни на тези, които всеки частен инвеститор би извършил. Вливанията на капитал са били предвидени в многогодишните планове за действие, одобрени от държавата в качеството ѝ на акционер, и са били включени в общите държавни бюджети, които от своя страна са отразявали стратегическите планове на дружеството, изготвени с цел разширяване на неговата икономическа дейност в области с по-добри перспективи и подобряване на неговата ефикасност в условия на ясно изразен спад на пазара на пощенски услуги.

(106)

По-специално със стратегическите планове за периода 2001—2006 г. са били въведени действия за завършване на процеса на модернизация на предприятието с оглед постигането на следните цели:

(107)

Според испанските органи, с оглед постигането на тези цели, е било необходимо да бъдат осигурени допълнителни ресурси за дружеството, за да се осъществят необходимите инвестиции. След анализ на стратегията на предприятието акционерът е взел решение да извърши три увеличения на капитала, общо на стойност от 48,08 милиона евро, всяко от които в размер на 16,027 милиона евро, които да бъдат приложени през финансовите години 2004, 2005 и 2006 г. Това увеличение на капитала е било определено като важен елемент за постигането на прогнозата за коефициентите на рентабилност в плановете за действие на дружеството и е било отразено в оценките, извършени от единствения акционер. В действителност увеличенията на капитала са били продиктувани от необходимостта от осъществяване на инвестиции, които са с нарастваща норма на възвръщаемост или в допълнение към онези, които дружеството обичайно е извършвало.

(108)

Освен това испанските органи твърдят, че оценката е била извършена в контекста на бизнес перспективи и резултати, свързани с увеличаването на капитала, за период от пет години, което е разумен период за оценяване на адекватността на решенията за бизнес инвестиции. Тези прогнози са били отразени в многогодишните планове за действие, които от своя страна са били включени в общите държавни бюджети. В многогодишния план за действие, одобрен през финансовата 2004 г., е било посочено увеличаване на годишния оборот с 3,6 % и подобряване на нетните печалби със средно около 5 %, въз основа на сравнение със статичен сценарий без увеличаване на капитала. Тези резултати са получени въз основа на еднакъв брой отпускания на капитал през 2004 г., 2005 г. и 2006 г., които дават възможност за изпълнение на насоките за действие, предвидени в стратегическите планове, що се отнася до инвестициите.

(109)

Прогнозите, включени в многогодишния план за действие и в общия държавен бюджет, биха били напълно съпоставими на тези, които частен инвеститор в условия на пазарна икономика би направил. Те са основата, на която държавата, в качеството си на акционер, се е позовала, когато е разрешила извършването на трите увеличения на дяловия капитал на дружеството на обща стойност от 48 081 000 евро.

(110)

Тези предварително (ex ante) извършени прогнози са представени в таблица 3.

Таблица 3

Многогодишен план за действие за 2004 г.

(111)

Испанските органи обясняват, че многогодишните планове за действие са надеждни предварителни анализи на икономическите и финансовите прогнози. Съдържащите се в тях прогнози показват равнища на възвръщаемост, еквивалентни на тези, които частен инвеститор би изисквал, поради което решението за увеличаване на дяловия капитал, за да може дружеството да осъществи необходимата инвестиция за постигане на прогнозираните печалби, е напълно обосновано. Според испанските органи тези маржове на възвръщаемостта биха дали основание на всеки частен инвеститор да вземе сходно решение.

(112)

Испания посочва, че тя е приела на 13 декември 2004 г. решението за увеличаване на дяловия капитал и за отпускане на 16 027 милиона евро въз основа на многогодишния план за действие за финансовата 2004 година и благоприятните финансови прогнози, показани в таблица 1. По подобен начин, акционерът е приел решенията за последващите увеличения съответно на 5 декември 2005 г. и 29 декември 2006 г., също въз основа на съответните многогодишни планове за действие. Испания посочва също така, че действителното развитие на параметрите, използвани в многогодишните планове за действие, определено е подобрило финансовите прогнози, както може да се види в таблица 4.

Таблица 4

Действителни резултати

(113)

В допълнение към горепосоченото испанските органи са предоставили също така последваща проверка, извършена от Ernst & Young, при която е приложен критерият за частен инвеститор и при която е изведено заключението, че вътрешната норма на възвръщаемост на анализираните увеличения на капитала е била 9,29 %, а пазарната цена на капитала за тази инвестиция е била 7,87 % към момента на осъществяване на инвестицията.

(114)

В тази връзка испанските органи считат, че забележките в решението за откриване на процедурата от 2016 г., които Комисията е направила въз основа на делото Комисия /EDF (25) по отношение на необходимостта от извършване на анализ на рентабилността преди осъществяване на въпросната инвестиция, не отчитат, че е извършена предварителна икономическа оценка, като проверката с прилагане на критерия за частен инвеститор, изложена в доклада, е послужила като допълнително доказателство за утвърждаване на валидността на използвания ПИУПИ.

(115)

Испанските органи оспорват по-специално приложимостта на решението на Съда по делото Комисия/EDF в настоящия случай, тъй като EDF е осъществявало дейност при нормални пазарни условия, докато на Correos е възложено ЗПУУ. Испанските органи твърдят, че при анализиране на приетите мерки във връзка с публично предприятие, осъществяващо дейност в сектор със ЗПУУ, последващият анализ на рентабилността не може да се счита за невалиден, тъй като предоставянето на общата икономическа услуга не е строго подчинено на търговската логика и е необходимо в този случай да се вземат под внимание всички налични обективни и проверими данни.

(116)

Следвайки тази логика, испанските органи считат, че по-уместна съдебна практика би било делото „Chronopost I“ (26) и делото „Chronopost II“ (27), при които Съдът на Европейския съюз е одобрил анализа на Комисията в Решение 98/365 (28) с двете решения, които той е издал в отговор на съответните жалби срещу това решение. В това решение Комисията е извършила последваща оценка на това дали поведението на френския пощенски оператор (La Poste) като акционер на SFMI-Chronopost е било обосновано в търговско отношение съгласно критериите за частен инвеститор в условия на пазарна икономика и е сравнила ex-post вътрешната норма на възвръщаемост на вливанията на капитал, направени от държавата в полза на La Poste, и неговите разходи за собствен капитал.

(117)

И накрая, испанските органи обясняват, че ако Комисията не приеме, че вливанията на капитал са в съответствие с ПИУПИ, тогава те следва да се разглеждат в контекста на член 106, параграф 2 от Договора, тъй като те представляват ресурси, предназначени за обществената услуга, и при никакви обстоятелства, било то поради предназначението на средствата или тяхното естество, те не са били оперативна помощ.

(118)

Испанските органи считат, че разпространението на изборни материали от страна на Correos не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Всички дейности, извършвани от Correos в хода на организирането на изборите, и по-специално разпространението на изборни пропагандни материали относно кандидатите за политически партии, не са икономически дейности, тъй като те са прерогатив на държавата.

(119)

По-специално по отношение на разпространението на изборни пропагандни материали за кандидатите на политическите партии испанските органи оспорват заключенията, изведени в решението за откриване на процедурата, че мярката е икономическа дейност. Испанските органи твърдят, че държавата не е въвела пазарни инструменти, за да гарантира, че всички избиратели получават изборни пропагандни материали относно кандидатите на политическите партии. Изборната процедура е съставена от редица дейност, всички необходими и взаимосвързани, чиято цел е гарантиране на основното право на глас. Поради това тази дейност следва да се счита като прерогатив на държавата.

(120)

Испанските органи са на мнение, че ако мярката следва да се счита за помощ, то тя би била съществуваща помощ, тъй като тя предшества присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г. Компенсацията за разпространението на изборни материали, предоставяна на кандидатите за изборите, съществува от 1977 г. насам, без да е претърпяла някакви значителни промени. Съгласно член 44, алинея 3 от Кралски законодателен декрет № 20/1977 от 18 март 1977 г. относно правилата за изборите специалните пощенски тарифи, които ще се прилагат за изборните материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, се определят с министерско постановление. С министерското постановление от 3 март 1977 г. и министерското постановление от 4 май 1977 г. е определена фиксираната тарифа от една песета за писма с тегло до 50 грама, която остава непроменена оттогава.

(121)

С член 59 от Основен закон № 5/1985 от 19 юни 1985 г. относно общата избирателна система се потвърждава задължението за определяне с министерско постановление на специалната тарифа, която трябва да се прилага за кандидатите на политическите партии, които изпращат изборни материали. В член 1 от Mинистерското постановление от 30 октомври 1985 г. е посочено, че специалните тарифи, определени с министерското постановление от 3 май 1977 г., продължават да се прилагат. Впоследствие, с член 1 от Mинистерското постановление от 30 април 1986 г. е определено, че специалните тарифи, установени с член 1 от Mинистерското постановление от 30 октомври 1985 г., продължават да се прилагат, т.е. специалните тарифи, определени с Mинистерското постановление от 3 май 1977 г. Специалната тарифа, приложима за кандидатите на политическите партии, не е била изменена с член 12 от Кралски декрет № 605/1999 от 6 април 1999 г., Закона за пощите от 1998 г. и Закона за пощите от 2010 г. и понастоящем тя е определена в член 59 от Основен закон № 5/1985 от 19 юни 1985 г. относно системата на общите избори, който съдържа препратка към специалните тарифи, определени в министерското постановление от 3 март 1977 г.

(122)

Освен това испанските органи твърдят, че ако мярката бъде счетена за държавна помощ, тя следва да се обяви за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 от Договора.

(123)

Предвид давностния срок от 10 години, разгледан в решението за откриване на процедурата (14 февруари 2004 г. — 14 февруари 2014 г.), испанските органи твърдят, че разглежданият период следва да бъде 2004—2012 г., тъй като през 2013 г. не е имало избори.

(124)

Възлагането на услугата от общ икономически интерес през периода 2004—2011 г. е уредено с министерски постановления, които са включвали съдържанието, обхвата и продължителността на задължението за извършване на обществената услуга. Възлагането на услугата от общ икономически интерес на Correos през 2011 г. и 2012 г. е извършено с одобрение на Министерския съвет за всеки от изборите. В тези одобрения са посочени естеството, съдържанието, обхватът и продължителността на услугата от общ икономически интерес. Освен това в таблица 5 е показано, че при всички случаи общата компенсация, получена от Correos за доставката на изборни материали по време на изборите, провеждани от 2004 г. до 2012 г., не е надвишавала направените разходи.

Таблица 5

Недостатъчна компенсация за Correos за доставката на изборни материали

(125)

Първо, испанските органи посочват, че жалбоподателят, чието писмо е дало повод за настоящото производство, не е представил становища по решението за откриване на процедурата от 2016 г. Испанските органи отбелязват, че единствените трети страни, които са представили становища, са Correos y Telégrafos S.A. и анонимна страна, представляваща сектора на колетни пратки, което може да се предположи от съдържанието на представените мнения.

(126)

По редица въпроси, за които анонимната трета страна не е предоставила конкретни допълнителни аргументи, испанските органи се позовават на своите мнения, представени относно решението за откриване на процедурата от 2016 г.

(127)

Освен това испанските органи представят няколко допълнителни мнения по следните въпроси:

(128)

Испанските органи считат, че искането за удължаване на разследването до давностния срок е недопустимо и несъвместимо, тъй като съгласно установената съдебна практика на Съда Комисията прилага официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, само за мерки, които пораждат сериозни съмнения относно съвместимостта, при условие че тези мерки са били извършени извън десетгодишния давностен срок. Испанските органи също така отбелязват, че анонимната заинтересована страна е признала този правен довод в своите собствени мнения, в които се посочва следното: „Ясно е, че тези суми не могат да бъдат предмет на процедурата по разследване, тъй като давностният срок за преразглеждане е изтекъл“.

(129)

Испанските органи също така считат, че искането за удължаване на разследването до периода след 2010 г. е неоснователно, тъй като испанската държава се е ограничила до извършването на авансови плащания от общия държавен бюджет, които са подлежали на корекция след определянето на нетните разходи, след като е било подадено уведомление за новия План за предоставяне на услуги и Комисията е дала становище по него.

(130)

Испанските органи считат, че тази трета страна имплицитно признава, че нетните разходи не могат да се определят, докато не бъде приет новият План за предоставяне на услуги, тъй като тя се позовава в своите мнения на бележките към годишния счетоводен отчет на Correos за 2014 г., в които е посочено следното: „Решение на CNMC (29) относно изчисление на нетните разходи за универсалната пощенска услуга през 2011 г., 2012 г. и 2013 г., различно от изчислението в общия държавен бюджет, може да окаже въздействие върху сумите, въведени в счетоводния отчет. Не би било възможно да се изчисли това окончателно въздействие, докато не влезе в сила новият План за предоставяне на услуги, с който ще бъдат установени методологията и компонентите за изчисляване на нетните разходи“.

(131)

По отношение на освобождаването от ДДС испанските органи обясняват, че то заложено испанското законодателство изцяло в съответствие с разпоредбите на директивата на ЕС, с която се урежда този въпрос. Испанските органи също така обясняват, че условието за приписване на отговорност на държавата не е изпълнено, ако с дадена национална мярка се транспонира акт на Общността, който не подлежи на свобода на преценка, както е постановено в решението на Съда от 23 април 2009 г. по дело C-460/07 („Puffer“) (30).

(132)

Испанските органи отричат, че Correos може да се е възползвало от помощта, за да финансира своите информационни и комуникационни кампании.

(133)

По-специално испанските органи поясняват, че свързаните планове за институционални информационни и комуникационни дейности, посочени от анонимната трета страна като признак за такава подкрепа, включват за статистически цели всички дейности в тази област, извършени от органите на общата държавна администрация, както и публични предприятия, но разходите на Correos за информационни дейности, посочени в тези планове, винаги са били покривани със собствените ресурси на дружеството.

(134)

Испанските органи поясняват, че както е посочено в самия план, Комисията по институционални информационни и комуникационни дейности, която е административен колективен орган, включва в плана всички институционални кампании, които ще се провеждат от общата държавна администрация и свързаните органи. Подобно на всяко друго публично предприятие, Correos y Telégrafos, S.A. изготвя своите собствени планове за информационни дейности, които се финансират с неговите собствени ресурси, и ги включва в този план единствено за статистически цели.

(135)

Испанските органи изразяват съгласие със становищата, представени от Correos y Telégrafos, S.A.

(136)

В отговор на искането, отправено от Correos в неговите писмени становища, че разпределените дивиденти следва да бъдат отчетени като намаляване на прекомерната компенсация, посочена в решението за откриване на процедурата от 2016 г., испанските органи отново посочват, че досега не са били представени доказателства за съществуването на такава свръхкомпенсация.

(137)

Испания обаче също така потвърждава своята позиция, като подчертава, че е необходимо да се отчете изплащането на дивиденти за целите на намаляването на всяка потенциална помощ, която може да бъде установена в края на официалната процедура по разследване. Според испанските органи тези извънредни и еднократни дивиденти, предоставени от Correos на държавата, следва да бъдат взети под внимание за целите на изчисляването на публичните ресурси, предоставени на Correos, в съответствие с решението на Комисията по делото „Statsbaner“ (31).

(138)

Испанските органи заявяват отново, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos през периода 2004—2010 г., не включват държавна помощ, но дори и да включват, тази помощ следва да се счита за съвместима, и те смятат, че дори и да се приеме подходът на използване на методологията на разпределяне на разходите (32), приложена от Комисията в решението за откриване на процедурата от 2016 г., евентуалната свръхкомпенсация би могла да се изчисли само ако се следват посочените по-долу предварителни условия:

(139)

Първо, запазеният сектор и незапазеният сектор следва да се разглеждат поотделно: запазеният сектор съответства на пощенските услуги, които са обхванати от ЗПУУ и които се предоставят в условия на монопол; незапазеният сектор обхваща пощенските услуги, които са обхванати от ЗПУУ. Освен това по отношение на компенсацията в запазения сектор е приложен метод, чиито резултати съвпадат напълно с тези, които се получават с метода чрез разпределяне на разходите, а в незапазения сектор е приложен подход за нетните избегнати разходи (НИР), като компенсацията е изчислена и определена поотделно за всеки сектор. Съответно тези сектори следва да се считат за две отделни УОИИ, които подлежат на отделни оценки и на различни методологии за определяне на компенсациите. Съгласно испанската методология компенсацията за запазения сектор съответства на неговите счетоводно отчетени нетни разходи (общите разходи минус приходите), докато компенсацията за незапазения сектор е изчислена по подхода за нетните избегнати разходи, който обхваща резултатите от загубите на тези сегменти от незапазения сектор, които носят загуби, като се допуска, че всеки частен оператор би преустановил своята дейност в тези сегменти при отсъствие на задължения за извършване на обществена услуга.

(140)

Според тази логика от общата компенсация за ЗПУУ, предоставена на Correos за периода 2004—2010 г., която възлиза общо на около 955,237 милиона евро, 637,850 милиона евро (счетоводно отчетената загуба на запазения сектор) ще бъдат разпределени за запазения сектор, а 317,387 милиона евро (остатъкът) — за незапазения сектор (вж. таблица 6).

Таблица 6

Компенсация за запазения сектор и незапазения сектор, обхванати от ЗПУУ

(141)

Испанските органи считат, че двете компенсации следва да бъдат оценени поотделно, което води до различен резултат от този, до който е достигнала Комисията в решението за откриване на процедурата от 2016 г.

(142)

Испанските органи предлагат оценката на компенсациите за запазения сектор, обхванат от ЗПУУ, да се извърши, като се използват методологията на разпределяне на разходите и референтен показател за възвръщаемост на продажбите (33) от 4,8 % (референтният показател, приложен при делото „bpost“ за възлагания с малък риск).

(143)

Прилагането на този подход води до заключението, че Correos е получило недостатъчна компенсация за тази УОИИ, тъй като помощта, предоставена за запазения сектор, обхванат от ЗПУУ, съответства точно на неговите нетни счетоводно отчетени разходи, както е показано в таблица 7, като недостатъчната компенсация се равнява на разумната печалба, която не е отчетена.

Таблица 7

Недостатъчна компенсация за запазения сектор, обхванат от ЗПУУ

(144)

Испанските органи обясняват, че с оглед на това, че Correos е получило недостатъчна компенсация за предоставянето на запазените услуги, обхванати от ЗПУУ, и че другите условия от Рамката относно УОИИ от 2012 г. са изпълнени, компенсацията, разпределена за запазения сектор, обхванат от ЗПУУ, следва да се счита за съвместима.

(145)

Испанските органи считат, че за незапазените услуги, обхванати от ЗПУУ, може да се приложи референтният показател, използван при делото „bpost“ за възлагания с голям риск

(146)

При такова допускане обаче испанските органи признават, че незапазеният сектор, обхванат от ЗПУУ, би имал отрицателни нетни разходи всяка година, т.е. нетна печалба, която не би допуснала предоставяне на някаква компенсация, както се вижда от таблица 8.

Таблица 8

Свръхкомпенсация за незапазения сектор, обхванат от ЗПУУ

(147)

При този подход компенсацията, предоставена за незапазения сектор, обхванат от ЗПУУ, може да се счита за несъвместима, доколкото тя е компенсирала Correos прекомерно. Испанските органи обаче подчертават също така, че следва да се вземат под внимание дивидентите, тъй като те de facto са намалили размера на компенсацията, предоставена на Correos, както е обяснено в съображения 148—152.

(148)

Испанските органи обясняват, че Correos е изплатило дивиденти през периода 2004—2010 г.

Таблица 9

Дивиденти, изплатени от Correos

(149)

Испанските органи обясняват, че тези дивиденти не следва да се разглеждат основно като възнаграждение за акционерите, тъй като тяхната роля по-скоро е била тази на имплицитен механизъм за възвръщане на предоставените средства, който е позволил на испанските органи, при конкретните обстоятелства на настоящия случай, да намалят потенциално свръхфинансиране, като възстановят ресурси от дружеството. Държавата, в качеството си на бюджетен орган, е решила да включи такива дивиденти във всеки общ държавен бюджет, приет през периода 2005—2008 г., за да коригира всяко потенциално свръхфинансиране, установено през предходната година, през годината, когато са били взети такива бюджетни решения. През 2009 г. и 2010 г. не е била приета такава разпоредба, тъй като прогнозите са сочели загуби за дружеството през тези години.

(150)

Първо, испанските органи обясняват, че решението за изплащане на дивиденти може да бъде приписано по-скоро на испанската държава като публичен орган, отколкото на ръководството на Correos. В тази връзка испанските органи обясняват, че:

(151)

Второ, испанските органи обясняват, че обстоятелствата са били такива, че дивидентите са били единственият практически начин за коригиране на потенциално прекомерно финансиране през определени години поради следните причини:

(152)

Въз основа на тази логика испанските органи обясняват, че дивидентите, изплатени през година N, са били определени през година N-1 въз основа на счетоводните резултати, налични за година N-2. Съответно целта на тези дивиденти е била да се намали свръхкомпенсацията, произтичаща от година N-2, както е обобщено в таблица 10.

Таблица 10

Дивиденти и свръхкомпенсация

(153)

На 20 март 2018 г. Unipost информира Комисията, че е започнало процедура по ликвидация на 19 февруари 2018 г. и че то счита, че несъвместимата държавна помощ, предоставена на Correos, е изиграла значителна роля за неговата несъстоятелност.

(154)

Според Unipost благодарение на тази несъвместима помощ Correos е имало възможност да прилага по-ниски цени на незапазените пазари, като е провеждало политика на ценообразуване, която не е била свързана с неговите разходи на такива незапазени пазари.

(155)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(156)

От това следва че трябва да бъдат изпълнени следните кумулативни условия, за да се определи дадена финансова мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора: i) мярката трябва да може да бъде приписана на държавата и да е предоставена чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя икономическо предимство на предприятията; iii) това предимство трябва да бъде избирателно; и iv) мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да може да засегне търговията между държавите членки.

(157)

За да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, мярката трябва да е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси. Държавните ресурси включват всички ресурси на публичния сектор (34), включително ресурси на вътрешнодържавни структури (децентрализирани, федерални, регионални и други) (35).

(158)

Компенсациите за изпълнението на ЗПУУ съгласно Закона за пощите от 1998 г. се изплащат директно от общия държавен бюджет и поради това ясно могат да бъдат приписани на държавата и се предоставят чрез държавни ресурси.

(159)

Държавна мярка попада в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора, ако поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. Следователно само тези мерки, които поставят в по-благоприятно положение предприятия и които предоставят предимство по избирателен начин, попадат в обхвата на понятието за помощ.

(160)

Компенсациите за ЗПУУ определено са с избирателен характер, тъй като те облагодетелстват само едно предприятие: Correos.

(161)

Публично финансиране, предоставено на субект, може да се определи като държавна помощ само ако този субект е „предприятие“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Съдът на Европейския съюз („Съдът“) последователно е определял предприятията като субекти, извършващи икономическа дейност (36). Следователно определянето на даден субект като предприятие зависи от естеството на неговата дейност, независимо от правния статут на субекта или начина на неговото финансиране (37). По принцип трябва да се счита, че дадена дейност е с икономически характер, когато тя включва предлагане на стоки и услуги на пазара (38). Субект, който извършва както икономически, така и неикономически дейности, трябва да се разглежда като предприятие само по отношение на икономическите дейности (39). Самият факт, че даден субект няма за цел да реализира печалба, не означава непременно, че неговите дейности не са с икономически характер (40).

(162)

В настоящия случай Correos предлага на испанския пазар пощенски услуги срещу възнаграждение и в конкуренция с други доставчици. Следователно предлагането на пощенски услуги на този пазар е равносилно на икономическа дейност. Компенсациите за ЗПУУ представляват възнаграждение за Correos за предоставянето на някои от тези пощенски услуги и следователно служат като възнаграждение за икономическа дейност. Съответно по отношение на дейностите, финансирани с въпросната мярка, Correos трябва да се определи като предприятие.

(163)

За целите на член 107, параграф 1 от Договора предимство е всяка икономическа полза, която дадено предприятие не би получило при нормални пазарни условия, т.е. при отсъствието на държавна намеса (41). От значение е единствено въздействието на мярката върху предприятието, а не причината или целта на държавната намеса (42). Налице е предимство всеки път, когато финансовото положение на предприятието се подобрява в резултат на държавната намеса.

(164)

Компенсациите за ЗПУУ са предназначени да покрият изцяло или частично нетните разходи, направени от Correos при изпълнение на ЗПУУ. Без наличието на държавна намеса Correos е трябвало само да поеме тези разходи. Мярката, предмет на оценката, освобождава Correos от някои от разходите за неговите икономически дейности и следователно подобрява финансовото положение на Correos. Вследствие на това и без да се засяга въпросът дали мярката отговаря на условията, определени в решението по делото „Altmark“, мярката, предмет на оценката, предоставя prima facie предимство на Correos.

(165)

Счита се, че компенсация за обществена услуга, която е предоставена на дружество и която отговаря на четирите критерия, определени от Съда в неговото решение по делото „Altmark“, не предоставя икономическо предимство и следователно не представлява държавна помощ (43). Тези четири кумулативни критерия са следните:

(166)

По отношение на компенсацията, предоставена на Correos през разглеждания период, Комисията потвърждава мненията, представени в решението за откриване на процедурата от 2016 г. (44), че не са изпълнени третият и четвъртият критерий по делото „Altmark“.

(167)

В решението си от 25 януари 2012 г. по делото „bpost“ (45) Комисията определи референтен показател за диапазона на разумната печалба, приложим за всички пощенски оператори в Съюза. Комисията определи това референтно равнище на печалбата въз основа на три експертни проучвания (извършени съответно от WIK Consult, Deloitte и Charles River Associates). Това референтно равнище на печалбата, приложимо за всички пощенски оператори в ЕС (изразено като възвръщаемост на продажбите), се основава на отчетената рентабилност на група от съпоставими дружества в сектора на пощенските услуги и сектора на колетните пратки в няколко държави. По-специално, в случаите, когато даден пощенски оператор е изложен на риск в значителна степен, се прилага референтният диапазон на възвръщаемостта на продажбите от 5,4—7,4 %, а в случаите, когато има само ограничен риск, се използва референтният диапазон на възвръщаемостта на продажбите от 3,6—4,8 % (46).

(168)

В решението за откриване на процедурата от 2016 г. Комисията изрази съмнения, че ако се приложи следното изчисление (вж. таблица 11), при което се използва най-високият референтен показател за възвръщаемостта на продажбите, определен по делото „bpost“, е възможно Correos да е получило свръхкомпенсация.

Таблица 11

Потенциална свръхкомпенсация за Correos

(169)

Испанските органи и/или Correos (47) са представили някои мнения относно съмненията, изразени от Комисията (вж. раздели 4.1.1 и 5.1.1):

(170)

Тези различни аргументи са обсъдени по-долу.

(171)

Испанските органи и/или Correos считат, че третият критерий по делото „Altmark“ може да се провери посредством методологията НИР (т.е. липсата на свръхкомпенсация, както се изисква съгласно третия критерий по делото „Altmark“, може да се провери, като се сравнят нетните избегнати разходи за УОИИ и компенсацията, предоставена на доставчика на УОИИ).

(172)

Комисията припомня, че решението по делото „Altmark“ е прието на 29 юли 2003 г. Няма съмнение, че към момента на приемане на това решение единственият приложим метод за изчисляване на нетните разходи на УОИИ е била методологията чрез разпределяне на разходите. В самото решение по делото „Altmark“ се прави позоваване на направените разходи и постъпления, което несъмнено се отнася за методологията чрез разпределяне на разходите, докато методологията НИР се основава по същество на понятието за избегнати разходи (които по определение са разходи, които не са направени).

(173)

Методологията чрез разпределяне на разходите е била включена в рамката относно УОИИ от 2005 г. (48), която се прилага от 29 ноември 2005 г. до 31 януари 2012 г., и е послужила като основа за няколко решения на Комисията относно компенсации за ЗПУУ през този период (49). Освен това съгласно рамката относно УОИИ от 2012 г. това е методологията, която трябва да се използва, ако не може да се приложи методологията НИР (50). Методологията НИР беше въведена официално от Комисията в Директива 2008/6/ЕО (която влезе в сила на 1 януари 2011 г.) и в рамката относно УОИИ от 2012 г. (която влезе в сила на 31 януари 2012 г.) като валиден начин за изчисляване на нетните разходи за ЗПУУ.

(174)

Съдът на Европейския съюз е пояснил, че концепцията за държавна помощ е обективно и правно понятие, определено пряко от Договора (51). Поради това би било неправилно методологията, използвана за оценяване на наличието на помощ съгласно решението на Съда по делото „Altmark“, да се изменя с времето, за да се приведе в съответствие с вариантите, избрани от Комисията в рамката относно УОИИ от 2012 г., в която са описани условията за съвместимост с определени компенсации за УОИИ. Както е обяснено в съображение 172, при всички случаи такова тълкувание противоречи на писмото на решението.

(175)

Съответно Комисията не е съгласна, че методологията НИР може да се използва за проверка на изпълнението на третия критерий по делото „Altmark“.

(176)

Испанските органи и/или Correos защитават позицията, че испанската методология представлява надлежно прилагане на методологията НИР, която е призната като подходящ метод за изчисляване на нетните разходи за ЗПУУ в Директива 2008/6/ЕО и в рамката относно УОИИ от 2012 г.

(177)

Комисията счита, че дори ако методологията НИР може да бъде използвана за проверка на спазването на третия критерий от решението по делото „Altmark“, quod non, испанската методология явно не може да се счита за надлежно прилагане на методологията НИР.

(178)

На първо място може да се отбележи, че както признават самите испански органи, по испанския метод към запазения сектор, обхванат от ЗПУУ, се прилага методологията чрез разпределяне на разходите (вж. съображение 139). Според испанските органи единствено подходът, прилаган към незапазения сектор, обхванат от ЗПУУ (при който нетните разходи са равни на сбора на загубите на тези сегменти от обхванатия от ЗПУУ незапазен сектор, които носят загуби), би могъл да се сравнява с НИР (вж. съображение 139). Този двойнствен подход изглежда сам по себе си противоречи на методологията НИР, описана (52) и приложена от Комисията в нейната практика по вземане на решения (53), която предполага сравняване на състоянието на цялото дружество, когато то изпълнява задължението за обществена услуга, със състоянието, което би било налице при неизпълнение на това задължение (в настоящия случай ЗПУУ).

(179)

Дори ако се разглежда само незапазеният сектор, обхванат от ЗПУУ, при испанската методология съществуват редица различия с методологията НИР, както е описана и приложена от Комисията в нейната практика по вземане на решения.

(180)

Първо, испанската методология изглежда не е изградена върху реалистичен съпоставителен сценарий, който е основен елемент на методологията на нетните избегнати разходи. На практика тя просто отчита ex-post загубите на разходните центрове, които носят загуба. Испанските органи твърдят, че тя се основава на имплицитен съпоставителен сценарий: всеки частен оператор би преустановил дейността, свързана с губещите разходни пера, при отсъствие на задължения за извършване на обществена услуга (вж. съображение 139). Този подход обаче изглежда не описва истинска бизнес стратегия, която би изисквала предварително определяне на разходните центрове, по които да се преустанови дейност, тъй като не би могло да се очаква операторът да знае предварително кои точно разходни центрове ще носят загуба. Освен това испанската методология изглежда означава, че дейността, свързана с определени разходни центрове, може да бъде преустановявана и възобновявана по желание от година на година през целия оценяван период, което не е реалистичен съпоставителен сценарий.

(181)

Нещо повече, при испанската методология не се коригира въздействието от преустановяването на тези нерентабилни потоци от трафик върху рентабилността на други продукти и услуги (обхванати или не от ЗПУУ), както се изисква при методологията НИР.

(182)

И накрая, испанската методология не отчита нематериалните и пазарните ползи и не съдържа стимули за ефикасност на разходите, както се изисква от методологията НИР.

(183)

С оглед на гореизложеното Комисията не счита, че испанската методология представлява надлежно прилагане на методологията НИР.

(184)

Както е обяснено в съображения 172—175, Комисията не счита, че методологията НИР е подходяща за проверка на спазването на третия критерий по делото „Altmark“, освен това, както е обяснено в съображения 176—183, Комисията не счита, че испанската методология представлява надлежно прилагане на методологията НИР.

(185)

Вследствие на това Комисията счита, че компенсациите, предоставени на Correos по испанската методология, не съответстват на нетните избегнати разходи на ЗПУУ, и че дори ако съответстваха, това не би било достатъчно, за да се осигури спазването на третия критерий по делото „Altmark“.

(186)

Испанските органи и/или Correos твърдят, че Испания би могла да има оправдани правни очаквания относно изпълнението на третия критерий по делото „Altmark“ чрез използването на методологията НИР и испанската методология.

(187)

Съдът е постановил (54) по отношение на държавните помощи, че когато Комисията не е била уведомена за помощта и следователно помощта е неправомерна, не може да се прибягва до принципа за защита на оправданите правни очаквания. Следователно, освен в изключителни обстоятелства, оправдано правно очакване, че предоставената помощ е законосъобразна, може да има единствено ако Комисията е била уведомена за тази помощ.

(188)

Испания изобщо не е уведомила Комисията за компенсациите за ЗПУУ, въпреки информационните мерки на Комисията относно практиката ѝ на вземане на решения за държавните помощи в пощенския сектор (55). По-конкретно, в няколко общественодостъпни решения на Комисията относно държавните помощи в пощенски сектор се прави оценка на спазването на условията по делото „Altmark“ и в нито едно от тях методологията НИР не е приета като подходящо средство за проверка на спазването на третия критерий по делото „Altmark“. Освен това в редица решения са дадени насоки относно подхода на Комисията по отношение на методологията НИР (56) и въз основа на това е ясно, че испанската методология не съответства на методологията НИР, прилагана от Комисията (както е обяснено в съображения 177—183).

(189)

Комисията счита, че докладът на NERA, издаден през 1998 г. (който няма задължителен характер), не може да породи оправдани правни очаквания по отношение на оценката за наличието на помощ при компенсациите за обществена услуга, която беше ясно формулирана в решението по делото „Altmark“ от 2003 г. и в практиката на Комисията по вземане на решения след това дело.

(190)

Испанските органи предлагат различни подходи за изчисляване на свръхкомпенсацията за ЗПУУ (вж. раздел 5.3.1).

(191)

Без на този етап да заема позиция относно въпросните алтернативни подходи, Комисията отбелязва, че те също водят до заключението, че Correos е получило свръхкомпенсация за предоставянето на незапазените услуги, обхванати от ЗПУУ. На това основание третият критерий по делото „Altmark“ не би бил изпълнен.

(192)

Що се отнася до четвъртия критерий по делото „Altmark“, очевидно ЗПУУ не е било възложено в резултат на открита процедура по възлагане на обществени поръчки, а е било възложено пряко на Correos от испанските органи.

(193)

Испанските органи обаче твърдят, че Correos е компенсирано в съответствие с разходите на типично добре управлявано предприятие. В подкрепа на това твърдение испанските органи са предоставили на Комисията проучване на Frontier Economics.

(194)

Целта на проучването е да представи сравнителен анализ на разходите на Correos с разходите на други европейски пощенски оператори, отговорни за предоставянето на ЗПУУ, за да се докаже, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos, отговарят на четвъртия критерий по делото „Altmark“. В проучването се използва иконометричен модел за оценка на разходите за хипотетично типично добре управлявано предприятие въз основа на информация от няколко европейски доставчици на универсална пощенска услуга. Действителните разходи на Correos се сравняват с разходите, които това хипотетично типично добре управлявано предприятие би направило, ако се намираше в ситуация (например по отношение на плътността на мрежата), подобна на тази на Correos. Резултатите от проучването показват, че разходите на Correos за периода 2005—2010 г. са били по-ниски от тези на хипотетичното типично добре управлявано предприятие, оценени от иконометричния модел.

(195)

В решението за откриване на процедурата от 2016 г. Комисията изрази съмнения, че хипотетичното типично добре управлявано предприятие, определено в проучването, действително би било ефикасен пощенски оператор. В същност не е доказано, че доставчиците на универсална услуга, използвани за определянето на този референтен показател, сами по себе си са ефикасни оператори. Вместо това в проучването просто се споменава, че тези пощенски оператори се считат за „добре управлявани и разполагащи с достатъчно средства, тъй като няма никакви доказателства, които да сочат, че те са неефикасни, или че те имат стимули да работят неефикасно“. Този довод обаче е дори по-неубедителен, защото наборът включва доставчици на универсална услуга (57), които са получавали компенсации за ЗПУУ и по отношение на които Комисията вече е приела решения, в които се заключава, че техните разходи не могат да се разглеждат като ефикасни разходи (58).

(196)

Испанските органи и/или Correos твърдят, че Комисията не е заявила официално в решенията относно компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Hellenic Post и Poste Italiane, че операторът не е ефикасен (вж. съображения 62 и 95). Може да се отбележи, че в решението си относно Poste Italiane от 2012 г. (59) Комисията е отхвърлила подобен подход, основан на сравнение с набор от пощенски оператори, с мотивите, че от информацията на разположение не може да се направи извод, че тези оператори са ефикасни. Комисията поддържа становището си, че не е възможно просто да се приеме, че средните пощенски оператори са рентабилни, особено в контекста на непрекъснатото преструктуриране, което дава отражение върху този сектор.

(197)

Освен това компенсацията за ЗПУУ в полза на Correos е определена въз основа на испанската методология, която според испанските органи представлява прилагане на методологията НИР. Това изглежда противоречи на формулировката на четвъртия критерий по делото „Altmark“, където се посочват разходите, направени от добре управлявано предприятие.

(198)

На последно място, както е обяснено в съображения 167—168, Комисията счита, че третият критерий по делото „Altmark“ не е изпълнен, тъй като използваната от испанските органи методология изглежда е довела до размер на компенсациите, който надхвърля нетните разходи за ЗПУУ на Correos (включително разумна печалба). Това означава, че дори ако се приеме, че разходите на Correos са разходи на добре управлявано предприятие, все още не може да се счита, че компенсацията, предоставена на Correos, е определена въз основа на тези разходи.

(199)

Следователно не може да се заключи, че размерът на компенсацията, предоставена на Correos, е определен на базата на анализ на разходите, които едно типично добре управлявано и разполагащо с достатъчно средства предприятие в същия сектор ще направи, като се вземат под внимание постъпленията и разумна печалба от изпълнението на задълженията.

(200)

Комисията стига до заключението, че в настоящия случай не са изпълнени две от четирите кумулативни условия по делото „Altmark“, така че трябва да се счита, че компенсациите предоставят предимство на Correos.

(201)

Публичната помощ за предприятия представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС само тогава, когато „нарушава или заплашва да наруши конкуренцията“, и само дотолкова, доколкото „засяга търговията между държавите членки“.

(202)

По отношение на принципа на нарушаване на конкуренцията, за мярка, предоставена от дадена държава, се счита, че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, ако е вероятно тя да засили конкурентната позиция на бенефициера спрямо другите предприятия, с които той се конкурира (60). На практика може да се приеме, че е налице нарушаване на конкуренцията веднага след като дадена държава предостави финансово предимство на предприятие в либерализиран сектор, където съществува или би могла да съществува конкуренция.

(203)

По отношение на принципа на въздействието върху търговията, съгласно установената съдебна практика на Съда всяко предоставяне на помощ в полза на предприятие, развиващо дейност на вътрешния пазар, може да наруши търговията между държавите членки (61). В областта на правилата за държавна помощ въздействието върху търговията не се изключва a priori от местния или регионалния характер на предоставяната услуга. Въпреки че няма строго определен праг или процент, под който да може да се счита, че търговията между държавите членки не е засегната, ограниченият обхват на икономическата дейност, който може да се докаже с много нисък оборот, намалява вероятността за наличие на въздействие върху търговията.

(204)

По отношение на настоящия случай Комисията отбелязва, че Correos осъществява дейност на пазарите на пощенски пратки и колети, които се характеризират с интензивна конкуренция с други доставчици от различни държави членки (т.е. Deutsche Post, TNT, La Poste, UPS, CTT Correios Portugal и Royal Mail). Вследствие на това няма съмнения, че всяка мярка в полза на Correos може да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(205)

С оглед на гореизложеното Комисията счита, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., отговарят на кумулативните критерии по член 107, параграф 1 от Договора и че следователно мярката представлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

(206)

Член 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/1589 (62) предвижда, че съществуваща помощ означава „всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на ДФЕС“. Следователно всяка схема за помощ, съществувала в Испания преди присъединяването ѝ към Съюза на 1 януари 1986 г., следва да се счита за съществуваща помощ.

(207)

Съгласно член 1, буква в) от същия регламент: „ „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“. Съдът е определил, че за да се прецени дали дадена помощ е била изменена, от решаващо значение е да се провери дали уреждащите я разпоредби са били изменени (63). В последващи решения Съдът и Общият съд допълнително са разяснили какъв вид изменение на разпоредбите, с които е уредена помощта, превръща съществуващата помощ в нова помощ. Според Общия съд „[с]амо когато изменението засяга фактическото съдържание на първоначалната схема, тя се трансформира в нова схема за помощ. За подобно изменение на същността обаче не може да става въпрос, ако новият елемент може да се отдели еднозначно от първоначалната схема.“ (64)

(208)

В това отношение следва да се отбележи, че преди влизането в сила на Закона за пощите от 1998 г. общите нетни загуби на Correos (независимо дали тези загуби са били причинени от дейности, обхванати от ЗПУУ, или такива, които не са обхванати от ЗПУУ) са били компенсирани пряко от испанския държавен бюджет. След приемането на Закона за пощите от 1998 г. държавата ограничава публичното финансиране на Correos до компенсацията за предоставянето на обхваната от ЗПУУ дейност, която е определена наново и ограничена, като повече не се покриват общите нетни загуби на дружеството.

(209)

Поради това Комисията счита, че естеството на компенсацията за ЗПУУ е било съществено променено по два начина. Първо, със Закона за пощите от 1998 г. се намалява обхватът на компенсацията и той се ограничава до дейностите, обхванати от ЗПУУ, докато преди всички дейности на Correos (т.е. включително онези, които не са обхванати от ЗПУУ) са били допустими за компенсиране. Следва да се отбележи, че подобно намаляване на обхвата се счита за фундаментално изменение, а не за обикновено намаляване на компенсацията (65). На практика в зависимост от съответното финансово положение на услугите, обхванати и необхванати от ЗПУУ, изменението може да доведе до увеличаване или до намаляване на компенсацията (66). Второ, методът за определяне на размера на компенсацията също е променен с План за предоставяне на услуги от 2000 г. (вж. съображение 26). Докато първоначално компенсацията за ЗПУУ се основава на нетните загуби, понесени от Correos, с План за предоставяне на услуги се въвежда изискването да се използва конкретна методология (вж. съображения 27 и 28) за определяне на размера на тази компенсация.

(210)

Поради това Комисията счита, че схемата е била значително изменена след присъединяването на Испания към Европейския съюз през 1986 г. Поради това Комисията заключава, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., не могат да бъдат определени като съществуваща помощ за целите на държавната помощ и следователно трябва да се считат за нова помощ, поне от влизането в сила на Закона за пощите от 1998 г. през същата година.

(211)

Комисията отбелязва, че компенсациите за ЗПУУ, обхванати от настоящото решение, доколкото те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, не са били предмет на уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Следователно компенсациите за ЗПУУ представляват неправомерна държавна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(212)

Доколкото компенсациите за ЗПУУ в полза на Correos представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, трябва да бъде оценена тяхната съвместимост с вътрешния пазар. Причините, подари които дадена мярка за държавна помощ може или трябва да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, са изброени в член 106, параграф 2 и в член 107, параграфи 2 и 3 от Договора.

(213)

Предвид многократните твърдения на испанските органи, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., представляват компенсация за извършването на услуги от общ икономически интерес (УОИИ), съвместимостта на тези компенсации с вътрешния пазар ще трябва да бъде оценена въз основа на член 106, параграф 2 от Договора. Текстът на този член предвижда следното:

„[п]редприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза.“

(214)

Комисията е определила условията, съгласно които тя прилага член 106, параграф 2 от Договора, в редица инструменти, най-новите от които са inter alia рамката относно УОИИ от 2012 г. и решението относно УОИИ от 2012 г. (67) (по-нататък заедно наричани „пакетът относно УОИИ от 2012 г.“). Преди това Комисията е публикувала и прилагала условията за оценка на съвместимостта съгласно член 106, параграф 2 от Договора, определени в рамката относно УОИИ от 2005 г. (68) и решението относно УОИИ от 2005 г. (69).

(215)

Що се отнася до решението относно УОИИ от 2012 г., тъй като размерът на компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos за периода 2004—2010 г., надхвърля15 милиона евро годишно, тези компенсации не попадат в приложното поле на решението относно УОИИ от 2012 г., както е определено в неговия член 2. Те не попадат и в приложното поле на решението относно УОИИ от 2005 г., както е определено в неговия член 2.

(216)

На сегашния етап на развитие на вътрешния пазар държавната помощ, попадаща извън приложното поле на решението относно УОИИ от 2012 г., може да бъде обявена за съвместима с член 106, параграф 2 от Договора, ако е необходима за предоставянето на съответната услуга от общ икономически интерес и не засяга развитието на търговията до такава степен, че да противоречи на интересите на Съюза (70).

(217)

В рамката относно УОИИ от 2012 г. са описани условията, при които се постига такъв баланс. Съгласно точка 69 от рамката относно УОИИ от 2012 г. обаче, тъй като компенсациите за ЗПУУ през периода 2004—2010 г. представляват неправомерна държавна помощ, за оценката на съвместимостта на Комисията съгласно член 106, параграф 2 от Договора не са приложими условията, предвидени в следните точки от тази рамка:

(218)

Поради това в следващия раздел Комисията ще оцени компенсациите за ЗПУУ съгласно рамката относно УОИИ от 2012 г., като изключи горепосочените точки, и ще определи дали тези компенсации отговарят на останалите условия, предвидени от тази рамка.

(219)

Услугата, възложена на Correos от испанската държава, е универсална пощенска услуга съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2008/6/ЕО, който гласи: „[д]ържавите членки следят за това потребителите да се ползват от правото на универсална услуга, която съответства на непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията им, на цени, достъпни за всички потребители.“ Както е посочено в съображения 4—8 от Директива 2008/6/ЕО за изменение на Директива 97/67/ЕО, ЕС е признал, че задълженията за универсална пощенска услуга, както са определени в Директивата за пощенските услуги, представляват истинска услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора.

(220)

Както е посочено в раздел 2.3 от рамката относно УОИИ от 2012 г., понятието за УОИИ по смисъла на член 106 от Договора означава, че отговорността за предоставяне на услуги от общ икономически интерес трябва да бъде възложена на съответното предприятие с един или повече официални актове.

(221)

В актовете по-специално трябва да се определи следното:

(222)

Законът за пощите от 1998 г. и Планът за предоставяне на услуги от 2000 г., които са съответните актове за възлагане за периода 2004—2010 г., ясно определят и натоварват Correos със ЗПУУ. Съответната територия е цялата национална територия на Испания.

(223)

Освен това испанският Закон за пощите от 1998 г. посочва в своя член 19 изключителните права, предоставени на Correos. Тези права включват например използването на марката „España“, думата „Correos“ и свързаните с тях символи.

(224)

В Плана за предоставяне на услуги от 2000 г. е предвиден механизъм за изчисляване на нетните разходи за ЗПУУ (испанската методология), който се използва като основа за размера на компенсацията (71). Следователно може да се счита, че компенсационният механизъм и параметрите за изчисляване на компенсацията са били определени.

(225)

Като се има предвид, че според испанската методология размерът на компенсациите за ЗПУУ трябва да съответства на изчислените впоследствие нетни разходи, може да се приеме, че системата е разработена така, че да се избягват свръхкомпенсации, доколкото методологията за изчисляване би била считана за надеждна. Макар че Комисията оспорва приложимостта на испанската методология, се счита, че това не засяга спазването на условието за предвиждане на механизми за избягване на свръхкомпенсацията.

(226)

Поради това според Комисията може да се счита, че възлагането на ЗПУУ на Correos е в съответствие с рамката относно УОИИ от 2012 г.

(227)

Както е посочено в раздел 2.4 от рамката относно УОИИ от 2012 г., „[п]родължителността на периода на възлагане следва да е оправдана от обективни критерии, като необходимостта да се амортизират непрехвърляемите дълготрайни материални активи. По принцип продължителността на възлагането не трябва да надхвърля необходимия срок за амортизацията на най-важните активи, необходими за предоставянето на УОИИ.“

(228)

В испанския Закон за пощите от 1998 г. не е посочена продължителността на периода на възлагане на ЗПУУ на Correos. Въпреки това възлагането приключва през 2011 г., когато влиза в сила новият испански Закон за пощите от 2010 г., така че действителната продължителност на периода на възлагане е била 12 години.

(229)

Първо, Комисията не счита, че това изискване на рамката относно УОИИ от 2012 г. може да доведе до несъвместимост на помощ, която предшества влизането в сила на тази рамка. Всъщност целите на разпоредбата за ограничена продължителност, включена в рамката за УОИИ от 2012 г., са да се гарантира, че държавата прави редовен преглед на пазарната ситуация, за да провери дали поддържането на обществена услуга все още е оправдано и да създаде възможности за конкуренция за предоставянето на тази обществена услуга чрез прилагане на правилата в областта на обществените поръчки. Такива цели не могат да бъдат преследвани за мярка, която е била изпълнена в миналото, и следователно не могат да доведат до несъвместимост на компенсациите за ЗПУУ, предоставени до 2010 г. (72).

(230)

В допълнение Комисията отбелязва, че периодът на възлагане от 12 години не изглежда прекомерен и е подобен на периодите на възлагане, които се прилагат за други доставчици на универсална услуга в ЕС (73).

(231)

Следователно може да се приеме, че продължителността от 12 години не би надхвърлила необходимия срок за амортизацията на най-важните активи, използвани от Correos за изпълнението на ЗПУУ, както се изисква от рамката относно УОИИ от 2012 г.

(232)

Съгласно точка 18 от рамката относно УОИИ от 2012 г. „[п]омощта ще се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 106, параграф 2 от Договора само когато предприятието спазва условията, когато е приложимо, на Директива 2006/111/ЕО относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия“.

(233)

Член 29 от испанския Закон за пощите от 1998 г. изисква воденето на отделни сметки в рамките на системата за вътрешно счетоводство на доставчика на универсална услуга.

(234)

Това задължение се изпълнява по-специално чрез Заповед FOM/2447/2004 от 12 юли относно „аналитично счетоводство с разделно отчитане“. Комисията е проверила, че принципите, установени в тази правна норма, са в съответствие с принципите, установени в рамката относно УОИИ от 2012 г. (75) по отношение на разпределянето на преките и непреките разходи.

(235)

Освен това по искане на Комисията в решението за откриване на процедурата от 2016 г. испанските органи са предоставили на Комисията подробно описание на системата за аналитично счетоводство на Correos, която е обобщена на фигурата.

Система за разпределяне на разходите на Correos

Отнасяне на разходите за дейностите към продуктите

Разходи по видове дейности

Отнасяне на разходите, начислени на РЦ, по видове дейности

Начисляване на разходите по РЦ

Оценка на структурните разходи

Начисля-ване на разходите по РЦ

Пряко начисляване

Разходи на продукт/услуга

Оперативни РЦ

Непреки разходи

Преки разходи

Финансово отчитане

Величина

Време

Структура на РЦ

(236)

Както е илюстрирано в съображение 235, системата за аналитично счетоводство на Correos се основава на методологията за аналитично счетоводно отчитане, наречена определяне и отчитане на разходите по видове дейности (ABC). Системата за определяне на разходите въз основа на дейностите е специфична форма на метода за пълно разпределяне на разходите, който е в съответствие с приложимите разпоредби на рамката относно УОИИ от 2012 г. (76), както и със специфичните за сектора изисквания за отделна счетоводна отчетност, предвидени в член 14 от Директивата за пощенските услуги.

(237)

Аналитичният модел на Correos в основни линии включва следните етапи:

(238)

Комисията заключава, че системата за аналитично счетоводство, въведена от Correos, е подходяща за отделяне на дейностите, обхванати от ЗПУУ, от онези, които не са обхванати, и също така в рамките на ЗПУУ — запазените от незапазените дейности.

(239)

Комисията заключава, че Correos е спазило Директива 2006/111/ЕО.

(240)

Съгласно точка 21 от рамката относно УОИИ от 2012 г. „(…) [р]азмерът на компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване на [разходите], понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба.“ Там се посочва също и че „(…) [к]огато предприятието извършва също така дейности, попадащи извън обхвата на УОИИ, разходите, които трябва да се вземат предвид, могат да включват всички преки разходи, необходими за изпълнението на задълженията за услуга от общ икономически интерес, и съответна част от непреките разходи, които са общи както за УОИИ, така и за другите дейности. Разходите, свързани с други дейности извън обхвата на УОИИ, трябва да включват всички преки разходи и съответна част от общите разходи.“

(241)

В точка 24 от рамката относно УОИИ от 2012 г. се посочва, че „[н]етните разходи, необходими или които се очаква да бъдат необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга, следва да се изчисляват, като при възможност се използва методологията на нетните избегнати разходи, когато това се изисква по законодателството на Съюза или националното законодателство и в други случаи, когато това е възможно.“

(242)

В решението за откриване на процедурата от 2016 г. Комисията е оценила, че тъй като компенсациите за ЗПУУ, предоставени съгласно Закона за пощите от 1998 г., са отпуснати като неправомерна помощ преди влизането в сила на 31 януари 2012 г. на рамката относно УОИИ от 2012 г., то точка 69 от тази рамка изрично изключва прилагането на точка 24 от същата рамка, а оттам и прилагането на методологията НИР спрямо неправомерната помощ.

(243)

В бележка под линия 2 към съображение 21 от рамката относно УОИИ от 2012 г. се пояснява, че ако методологията НИР не може да се приложи (или не се прилага, както е в настоящия случай), нетните разходи трябва да бъдат определени като разходите минус приходите от изпълнението на задълженията за обществена услуга. Тази „методологията чрез разпределяне на разходите“ е описана в точки 28 и следващи от рамката относно УОИИ от 2012 г. Тя се счита за подходящата методология за изчисляване на компенсацията за ЗПУУ съгласно рамката относно УОИИ от 2005 г., която се е прилагала от 29 ноември 2005 г. до 31 януари 2012 г. и е послужила като основа за няколко решения на Комисията относно компенсации за ЗПУУ през този период (77).

(244)

Испанските органи и/или Correos специално оспорват този аргумент в своите мнения, като изтъкват, че рамката относно УОИИ от 2012 г. не възпрепятства използването на НИР, а просто допуска тя да не се използва преди влизането в сила на рамката (вж. по-специално съображение 98).

(245)

Комисията счита, че приемането на използването на методологията НИР за неправомерна помощ, предоставена преди влизането в сила на рамката относно УОИИ от 2012 г., би позволило на държавите членки да се възползват от това, че не са подали уведомление за такава неправомерна мярка за помощ, тъй като те биха могли да избират между методологията чрез разпределяне на разходите и методологията НИР, докато държавите членки, които са подали уведомления за своите компенсации за УОИИ, както е предвидено в правилата за държавната помощ, са били задължени да използват само един метод, т.е. метода чрез разпределяне на разходите. Следователно такъв подход от една страна би позволил на Испания да се възползва от нарушаването на задълженията за уведомяване, а от друга би означавал възможно нарушение на принципа на равно третиране. Ето защо Комисията твърди, че в този случай може да се използва само счетоводният метод.

(246)

Във всеки случай, дори ако се приеме, че в настоящия случай може да се използва методологията НИР, предписана от рамката относно УОИИ от 2012 г. и Директива 2008/6/ЕО, както е обяснено в съображения 176—183, Комисията е на мнение, че испанската методология не може да се счита за надлежно прилагане на методологията НИР, обратно на твърдяното от испанските органи и/или Correos.

(247)

Следователно, независимо от нейните потенциални вътрешно присъщи предимства, испанската методология не е метод, който Комисията някога е признавала — нито преди, нито след влизането в сила на рамката относно УОИИ от 2012 г.

(248)

При тези обстоятелства Комисията счита, че единственият метод, който може да се използва, е счетоводният метод, който е бил единственият референтен метод по времето, когато са били предоставени компенсациите за ЗПУУ, и е послужил като основа за няколко решения на Комисията относно компенсации за ЗПУУ през този период.

(249)

Както е обяснено в съображение 167, в решението си от 25 януари 2012 г. относно делото „bpost“ Комисията е определила референтен показател за диапазона на разумната печалба, приложим за всички пощенски оператори в Съюза.

(250)

Испанските органи са оспорили приложимостта на тези референтни показатели спрямо Correos, като са посочили, че всеки случай следва да се оценява самостоятелно. Комисията е приканила испанските органи да предоставят подробна информация относно испанския пазар на пощенски услуги, която би позволила да се оценят възможностите за използване на различни референтни показатели за Correos. Такава информация обаче не е предоставена. В следствие на това Комисията ще приложи към разглеждания случай референтния показател за диапазона на разумната печалба, установен по делото „bpost“.

(251)

В случай че Комисията приложи счетоводния метод към компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., испанските органи твърдят, че следва да бъдат взети предвид следните елементи (вж. раздел 5.3.1):

(252)

Тези предложения са анализирани в съображения 253—263.

(253)

Испанските органи твърдят, че компенсациите за ЗПУУ, получени от Correos за предоставянето на запазени и незапазени услуги, следва да се оценяват поотделно.

(254)

След като анализира аргументите, предоставени от испанските органи в хода на официалната процедура по разследване, Комисията счита, че разделянето между запазения и незапазения сектор може да се приеме, тъй като:

(255)

Комисията иска да подчертае, че приемането на това разделяне означава, че компенсациите за ЗПУУ за запазения сектор и тези за незапазения сектор трябва да бъдат оценявани поотделно без двете оценки да се съгласуват впоследствие.

С разделянето Комисията потвърждава, че резултатите, представени в раздел 5.3.1, са правилни:

(256)

Следователно свръхкомпенсацията на Correos за предоставянето на незапазени услуги е в размер на 317,387 милиона евро (в номинално изражение).

(257)

Испанските органи твърдят, че свръхкомпенсацията на Correos следва да бъде намалена с дивидентите, изплатени от Correos през периода 2004—2010 г. (приблизително 151 милиона евро).

(258)

По принцип Комисията не счита, че дивидентите са подходящо средство за намаляване на свръхкомпенсациите, както е посочено в решението по случая „Dansk Statsbaner“ (78). В настоящия случай обаче Комисията разбира, че поради конкретните обстоятелства по случая дивидентите вероятно са били единствената практическа възможност да се ограничи въздействието на свръхкомпенсацията на Correos, дължаща се на високите печалби на Correos в незапазения сектор.

(259)

Първо, Комисията е съгласна, че Испания е предоставила достатъчно сведения, доказващи, че решението за изплащане на дивиденти произхожда по-скоро от испанската държава (която използва положението си на единствен акционер в Correos), отколкото от ръководство на самото дружество Correos.

(260)

Освен че държавата включва тези дивиденти в своя бюджет много преди действителното им плащане, което сочи, че държавата е имала контрол върху решението, също така е трудно да се установи икономическият интерес на Correos като дружество от изплащането на дивиденти на държавата през този период. Типичните стимули за едно дружество, за да предоставя възнаграждение на своите акционери (привличане на инвеститори, осигуряване на бъдещо финансиране, доказване на добро финансово състояние на дружеството), изглежда не са уместни в настоящата ситуация, в която държавата е единственият акционер и на дружеството е гарантирано непрекъснато финансиране от държавата до 2010 г. По тези причини, предвид действащата по това време специфична правна рамка, може да се приеме, че решението за изплащане на дивиденти произхожда по същество от държавата, която е използвала този инструмент, за да получи средства от дружеството.

(261)

Що се отнася до испанската държава, плащането на значителни компенсации за ЗПУУ и едновременното получаване на дивиденти може да изглежда несъвместимо, но може да бъде разбрано в ситуация, в която дивидентите всъщност са начин за намаляване на потенциалното свръхфинансиране, което така или иначе е трябвало да се изплаща на Correos съгласно Плана за предоставяне на услуги от 2000 г. Тъй като Испания е подписала договор за обществена услуга, който автоматично определя размера на компенсацията, която трябва да се изплаща на Correos независимо от действителното равнище на печалба на дружеството, е разбираемо, че при тези обстоятелства дивидентите могат на практика да играят ролята на механизъм за възвръщане на предоставените средства.

(262)

Комисията отчита също така факта, че тези дивиденти произхождат основно от свръхкомпенсираните незапазени услуги, обхванати от ЗПУУ, които са били източникът на печалба на Correos. Освен това Correos, което е било доста рентабилно през съответните години, изглежда не е получило особени ползи от временно притежаваните средства: по-конкретно то не е взело банкови кредити при по-добри условия благодарение на по-добра кредитоспособност и не е извършило особени придобивания.

(263)

При тези обстоятелства Комисията приема да намали свръхкомпенсацията, предоставена на Correos, с изплатените от дружеството дивиденти през периода 2004—2010 г.

(264)

В таблица 12 е обобщено изчисляването на сумата за възстановяване в номинално изражение:

Таблица 12

Изчисляване на свръхкомпенсацията

(265)

Комисията заключава на първо място, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., представляват неправомерна държавна помощ.

(266)

Освен това тези компенсации за ЗПУУ представляват несъвместима помощ по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора, доколкото те представляват свръхкомпенсация на Correos.

(267)

След приспадане на дивидента свръхкомпенсацията е равна на 166,112 милиона евро.

(268)

В действителната сума, която трябва да бъде възстановена, могат да бъдат отразени данъчни корекции (79), както е предвидено в Известието за възстановяване (80), чиято точка 50 гласи, че „[н]ационалните органи имат право да вземат предвид ефекта на данъчната система при определяне на размера на сумата за връщане. Когато бенефициер на неправомерна и несъвместима помощ е платил данък върху получената помощ, националните органи могат, в съответствие с националните данъчни правила, да отчетат по-ранното плащане на данъка чрез възстановяване само на нетния размер, получен от бенефициера. Комисията счита, че в такива случаи националните органи ще трябва да гарантират, че бенефициерът няма да може да ползва по-нататъшно намаление на данъците, твърдейки че възстановяването е намалило неговия облагаем доход. Това би означавало, че нетният размер на възстановяване е бил по-нисък от първоначално получения нетен размер.“

(269)

Следователно в действителната сума, която трябва да бъде възстановена, могат да бъдат отразени данъчни корекции, при условие че Испания ще спази условията, установени в точка 50 от Известието за възстановяване. Тя ще включва и лихви от датата, на която всяка компенсация за ЗПУУ е била предоставена на разположение на Correos, до датата на нейното възстановяване.

(270)

Член 107, параграф 1 от Договора изисква мярката да бъде предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма. Загуба на приходи от данъци е равностойно на изразходване на държавни ресурси под формата на бюджетни разходи.

(271)

Както Съдът е определил по делото Banco Exterior de España, мярка, чрез която публичните органи предоставят на определени предприятия освобождаване от данъци, което, въпреки че не е свързано с паричен превод на държавни ресурси, поставя лицата, за които се прилага освобождаването от данък, в по-благоприятно финансово положение в сравнение с други данъкоплатци, отговаря на понятието „държавни ресурси“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (81).

(272)

Като освобождават Correos от данък върху недвижимото имущество и данък върху икономическата дейност, испанските органи се отказват от приходи, които представляват държавни ресурси.

(273)

Поради това Комисията е на мнение, че тези освобождавания от данъци са свързани със загуба на държавни ресурси и следователно са предоставени от държавата чрез държавни ресурси.

(274)

В своите мнения испанските органи и/или Correos твърдят, че освобождаването от данък НД не може да бъде приписано на държавата, тъй като то произлиза от решенията на националния съд, а не на самата държава (вж. съображения 67 и 102).

(275)

Комисията изразява несъгласие с този аргумент, всъщност в случаите, когато публичен орган предоставя предимство на бенефициер, мярката по определение следва да бъде приписана на държавата, дори ако въпросният орган се ползва с правна автономия от други публични органи (82). Поради това помощ, предоставена чрез решения, произлизащи от националните съдилища, може да бъде приписана на държавата и съответно може да се определи като държавна помощ.

(276)

Както е посочено в съображение 162, Correos трябва да се определи като предприятие поради изпълнението на услуги, свързани със ЗПУУ, които са предмет на освобождаването от данъци.

(277)

Точната форма на дадена мярка не е от значение при установяването на това дали тя дава икономическо предимство на предприятието (83). Понятието за предимство обхваща не само положителните предимства, но и намесите, които под различни форми облекчават таксите, които при обичайни условия обременяват бюджета на дадено предприятие (84). Следователно освобождаване от икономически тежести (като например данъчни задължения) също може да представлява предимство.

(278)

Correos е било частично или изцяло освободено от някои данъци, като например от данък НД и данък ИД, докато други предприятия, също осъществяващи икономически дейности, които включват предоставянето на пощенски услуги, по принцип изцяло подлежат на тези данъци. Поради това Correos се ползва от икономическо предимство за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(279)

Освобождаванията от данъци, предоставени на Correos, намаляват таксите, които обикновено са включени в оперативните му разходи. Следователно те облагодетелстват Correos спрямо другите предприятия, подлежащи на данък НД или данък ИД, които не могат да се ползват от тези освобождавания от данъци.

(280)

По смисъла на член 107, параграф 1 от Договора дадена мярка е избирателна дотолкова, доколкото поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки.

(281)

Разграничителното данъчно облагане трябва да се проучи в контекста на съдебната практика във връзка с понятието за избирателност (85). Дадена данъчна мярка е избирателна prima facie, ако тя представлява отклонение от общата (или референтната) данъчна рамка. В тази връзка е необходимо да се оцени дали мярката облагодетелства определени предприятия спрямо други предприятия, които са в сходно правно и фактическо положение в контекста на целта, преследвана от референтната данъчна система. Съгласно съдебната практика на Съда дадена избирателна мярка prima facie може да бъде обоснована от логиката на данъчната система. В това отношение обаче могат да се вземат предвид само вътрешните причини, присъщи на данъчната система, но не и външни политически причини. Ако prima facie избирателната мярка не може да бъде обоснована от логиката на данъчната система, тя ще представлява избирателно предимство и ако всички други условия, установени в член 107, параграф 1 от Договора са спазени, тази мярка ще представлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба (86).

(282)

Определянето на референтната данъчна система (или референтната рамка) има особено значение в случаите на данъчни мерки, тъй като самото съществуване на предимство може да се установи само при сравнение с „обичайната данъчна система“ (87).

(283)

В настоящия случай като референтна рамка следва да се определи данък НД, както е установено в Кралски законодателен декрет № 2/2004 от 5 март 2004 г. От този закон следва, че съгласно обичайните правила предприятията — наред с други юридически и физически лица — подлежат на данък НД по отношение на имуществените права, предвидени в член 61 от Кралски законодателен декрет № 2/2004, върху селски и градски имоти и върху имоти със специфични характеристики.

(284)

Съгласно член 60 от кралския законодателен декрет данък НД „представлява обективен пряк данък, налаган върху стойността на имуществото при условията, определени в настоящия кралски законодателен декрет“. При данък НД данъчното събитие е получаването на което и да е от правата, предвидени в член 61 от Кралски законодателен декрет № 2/2004 (88), върху селски и градски имоти и върху имоти със специфични характеристики. Данък НД не се налага върху дейности, а върху стойността на имота.

(285)

Съгласно член 19, алинея 1, буква б) от Закона за пощите от 1998 г. и член 22, алинея 2 от Закона за пощите от 2010 г. Correos по принцип има право на освобождаване от данъци върху икономическите дейности, свързани с неговите услуги в запазения сектор (съгласно Закона за пощите от 1998 г.) или със ЗПУУ (съгласно Закона за пощите от 2010 г.). Въпреки че испанските органи твърдят, че данък НД не е пряко свързан с конкретна икономическа дейност и поради това Correos не може да се ползва от освобождаването, на практика Correos е подало жалби до местните съдилища, тъй като смята, че има право на освобождаване от данък НД по отношение на пощенските клонове в някои общини.

(286)

Освобождаването от данък НД, приложимо за Correos, представлява дерогация от общия данъчен режим на НД, който е приложим в Испания, и предоставя избирателно предимство на Correos. В действителност като прилага освобождаването от данъци, Correos, което участва в сделки с недвижими имоти също като други предприятия, се ползва от данъчно облекчение, на което други дружества нямат право. Следователно мярката представлява дерогация от общия данъчен режим на НД дотолкова, доколкото тя прави разлика между икономическите оператори, които в контекста на целта на данъчния режим на НД (която е да се облагат правата върху недвижимото имущество, предвидени в член 61 от Кралски законодателен декрет № 2/2004, върху селски и градски имоти) са в сходно фактическо и правно положение (89).

(287)

Комисията направи предварително заключение, че освобождаване от данък НД, приложимо за Correos, е избирателно prima facie. Необходимо е обаче да се определи (както е посочено в съображение 281) дали освобождаването от данък НД може да бъде обосновано от естеството или общата схема на данъчния режим на НД, като се докаже, че мярката произтича пряко от основните или ръководните принципи от неговия данъчен режим.

(288)

Испанските органи и/или Correos не са предоставили никакви аргументи преди приемането на решението за откриване на процедурата от 2016 г. или в хода на официалната процедура по разследване, което доказва, че освобождаването от данък НД произтича от прилагането на ръководния принцип на данъчния режим на НД. Комисията също не успя да посочи такава обосновка. Присъщата логика на данъчния режим на НД е да се облагат имуществените права, предвидени в член 61 от Кралски законодателен декрет № 2/2004, върху селски и градски имоти и върху имоти със специфични характеристики. Прилагането на пълно освобождаване от данък НД единствено на Correos не е в съответствие с логиката на данъчния режим на НД.

(289)

Тъй като в хода на официалната процедура по разследване испанските органи не са предоставили никакви аргументи, които оспорват оценката на Комисията, Комисията потвърждава предварителното заключение, изведено в решението за откриване на процедурата от 2016 г., че освобождаването от данък НД, предоставено на Correos, представлява избирателно предимство, което не може да бъде обосновано от естеството и логиката на данъчния режим на НД.

(290)

От член 78 от Кралски законодателен декрет № 2/2004 следва, че предприятията, които осъществяват стопанска, търговска, професионална или художествена дейност, подлежат на облагане с данък ИД. Данък ИД върху пощенските услуги и далекосъобщенията е определен в тарифна група 847 „Пощенски услуги и далекосъобщения“ на Кралски законодателен декрет № 1175/1990 от 28 септември. Съответно референтната рамка е данъкът ИД, както е установено в Кралски законодателен декрет № 2/2004 от 5 март 2004 г.

(291)

В бележка 3 към тарифна група 847 на Кралски законодателен декрет № 1175/1990 се предвижда, че публичното предприятие Correos има право да плаща само 50 % от размера на данъка, определен за предприятията, които принадлежат към тарифна група 847 „Пощенски услуги и далекосъобщения“.

(292)

Частичното освобождаване от данък ИД, приложимо за Correos, представлява дерогация от данъчния режим на ИД, приложим за стопанската, търговската, професионалната или художествена дейност като цяло и пощенските услуги и далекосъобщенията в частност. Следователно това освобождаване може да се счита за предоставено избирателно предимство на Correos. В действителност като прилага освобождаването от данък под формата на 50-процентно намаление на тарифата, Correos, което участва в икономически дейности като цяло и пощенски услуги в частност, се ползва от данъчно облекчение, на което други предприятия като цяло и други пощенски оператори в частност нямат право. Следователно мярката е дерогация от общия данъчен режим на ИД, приложим за всички предприятия като цяло и операторите на пощенски услуги и далекосъобщения в частност, доколкото тя прави разлика между икономическите оператори, които в контекста на целта на данъка ИД (която е облагане на извършването на икономическа дейност) са в сходно фактическо и правно положение (90). Поради това Комисията заключава, че частичното освобождаване от данък ИД, приложимо за Correos, е prima facie избирателно.

(293)

Следователно в съответствие с практиката на Съда е необходимо да се определи дали освобождаването от данък ИД, предоставено на Correos, може да бъде обосновано от естеството или общата схема на данъчната система на ИД, като се докаже, че мярката произтича пряко от основните или ръководните принципи на неговата данъчна система.

(294)

Correos твърди, че освобождаването от данък ИД е обосновано от логиката на данъчната система на ИД, тъй като вътрешната логика на данъка ИД е да се облагат икономически дейности с цел намеса в производството или разпространението на стоки и услуги, а Correos участва не само в икономически дейности, които се състоят в производството на стоки и услуги, но и в предоставянето на обществени услуги, като ЗПУУ, които не преследват стопанска цел (вж. съображение 70).

(295)

Комисията не може да се съгласи с този аргумент. Предоставянето на ЗПУУ е стопанска дейност и освобождаване от данъци, което е насочено към ЗПУУ, следва да се счита за държавна помощ, която е възможно да бъде съвместима, ако е в съответствие с правилата за УОИИ относно съвместимостта. Този аргумент изглежда противоречи на искането на Correos освобождаванията от данък ИД и данък НД да не се оценяват в контекста на Закона за пощите от 1998 г. и Закона за пощите от 2010 г., по силата на които Correos е натоварено със ЗПУУ, а чрез пряко позоваване на законодателството, уреждащо всеки от тези данъци (вж. съображение 66). В тази връзка Комисията отбелязва, че Correos не твърди, че освобождаванията от данък ИД биха могли да представляват компенсации за ЗПУУ.

(296)

Вследствие на това Комисията счита, че не е доказано, че освобождаването от данък ИД може да бъде обосновано от логиката на данъчния режим ИД.

(297)

Комисията потвърждава предварителното заключение, изведено в решението за откриване на процедурата от 2016 г., че частичното освобождаване от данък ИД, предоставено на Correos, представлява избирателно предимство, което не може да бъде обосновано от естеството и логиката на данъчната система на ИД.

(298)

Както беше обяснено в съображение 204, всяка мярка в полза на Correos може да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(299)

С оглед на гореизложеното Комисията потвърждава предварителната си оценка, че освобождаванията от данък НД и данък ИД, предоставени на Correos, отговарят на кумулативните критерии за държавна помощ и следователно освобождаванията представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(300)

Що се отнася до освобождаването от данък НД, освобождаванията от данъци са получени от Correos в периода 2008—2013 г., т.е. след присъединяването на Испания към Съюза през 1986 г. Следователно освобождаването от данък върху недвижимото имущество не може да се разглежда като съществуваща помощ.

(301)

Що се отнася до освобождаването от данък ИД, данъкът беше въведен с членове 79—92 от Закон № 39/1988 за финансите на административно-териториалните единици (Ley 39/1988 reguladora de las Haciendas Locales) от 28 декември 1988 г. Данъкът беше въведен след присъединяването на Испания към Съюза. Следователно освобождаването от данък ИД обичайно не може да се определи като съществуваща помощ.

(302)

Може да се отбележи, че испанските органи и/или Correos твърдят, че освобождаването от данък ИД представлява съществуваща помощ, тъй като то произтича от т.нар. лицензионна такса, която е била способ на облагане с данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи, приета с Декрет № 3313/1966 от 29 декември 1966 г. (вж. съображения 71 и 103).

(303)

Испанските органи не са предоставили информация на Комисията, която да покаже приемственост между данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи от 1966 г. и данъка ИД от 1988 г., с който е въведена много специфична система (вж. съображения 42—44) Освен това дори ако се приеме, че данъкът ИД, въведен през 1988 г., би могъл да произтича от данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи от 1966 г., Комисията отбелязва, че испанските органи също признават, че докато е било административен орган, Correos се е ползвало от пълно освобождаване от данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи от 1966 г. поради своя характер (вж. съображение 103). Correos е било административен орган до 1990 г. (вж. съображение 22), така че a priori никога не е подлежало на данъка върху дейностите и търговските и промишлените ползи от 1966 г., докато данъчната система на ИД не е поставила ясно Correos в конкретна данъчна категория, а в рамките на тази категория Correos се е ползвало с 50 % намаление на дължимата сума.

(304)

Следователно Комисията поддържа становището си, че освобождаването от данък ИД не представлява съществуваща помощ.

(305)

Комисията отбелязва, че освобождаванията от данък НД и данък ИД не са били предмет на уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора.

(306)

Следователно освобождаванията от данъци, предоставени на Correos, представляват неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(307)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 2 от Договора (91), и може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако се установи от Комисията, че попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 3 от Договора (92). Въпреки това държавата членка, която предоставя помощта, е тази, която носи тежестта на доказване, че предоставената от нея държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или параграф 3 от Договора.

(308)

Комисията отбелязва, че освобождаванията от данък НД и данък ИД освобождават Correos от разходи, които то по принцип трябва да поема при ежедневното управление на обичайните си дейности. С други думи тези освобождавания представляват оперативна помощ без ограничения във времето. Като общо правило оперативната помощ не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или параграф 3 от Договора.

(309)

Освен това испанските органи не са представили никакви аргументи преди приемането на решението за откриване на процедурата от 2016 г. или в хода на официалната процедура по разследване, които показват, че освобождаванията от данък НД и данък ИД, предоставени на Correos, биха могли да попадат в обхвата на някое от освобождаванията, изброени в член 107, параграф 2 или параграф 3 от Договора.

(310)

Преди приемането на решението за откриване на процедурата от 2016 г. или в хода на официалната процедура по разследване испанските органи не са предоставили и обосновка, в съответствие с която освобождаванията от данък НД и данък ИД (които във всеки случай се прилагат не само за УОИИ, но и за чисто търговските дейности) биха могли да бъдат съвместими съгласно член 106, параграф 2.

(311)

С оглед на гореизложеното Комисията счита, че освобождаванията от данък НД и данък ИД представляват несъвместима държавна помощ и съответните суми следва да бъдат възстановени.

(312)

Correos твърди в тази връзка, че дори ако Комисията би счела освобождаванията от данък НД за несъвместими, те не могат да бъдат възстановени поради принципа на силата на присъдено нещо, който според Correos означава, че решението на испанския Върховен съд не би могло да се оспорва повече (вж. съображение 69).

(313)

Комисията не споделя виждането на Correos по този въпрос.

(314)

На първо място, испанският Върховен съд не се е произнесъл относно наличието или отсъствието на помощ при освобождаванията от НД, предоставени от местните съдилища: вж. съображения 40 и 41. Единственото заключение на Върховния съд е, че освобождаванията от данък НД не са обосновани. Както е обяснено от испанските органи, Съдът също не е разполагал с необходимите правомощия, за да разпореди възстановяване. Поради това не може да се прибягва до принципа на силата на присъдено нещо в този контекст, тъй като всъщност няма решение, заключаващо, че Correos не следва да възстанови съответните суми.

(315)

На второ място, оценката на съвместимостта на помощта е от изключителната компетентност на Комисията и доколкото съществува държавна помощ, националните съдилища не могат да се произнасят относно съвместимостта или възстановяването.

(316)

Сумата за възстановяване от освобождаванията от НД в номинално изражение отговаря на определената от местните съдилища сума на освобождаванията, предоставени на Correos през периода 2008—2013 г., и е равна на 752 840,50 евро. Действителната сума, която трябва да бъде възстановена, включва лихвите от датата, на която всяко възстановяване на данъка е платено на Correos до нейното действително възстановяване.

(317)

Сумата за възстановяване на частичното освобождаване от данък ИД в номинално изражение отговаря на общата сума на намаления на данък ИД, предоставен на Correos през периода 2004—2017 г. 113 591,24 евро. Действителната сума, която трябва да бъде възстановена, включва лихвите от датата, на която намалените данъци ИД са платени от Correos, до тяхното действително възстановяване.

(318)

Испанските органи твърдят, че трите увеличения на капитала, предоставени на Correos през 2004 г. (16 милиона евро), 2005 г. (16 милиона евро) и 2006 г. (16 милиона евро), са в съответствие с ПИУПИ и следователно не представляват държавна помощ.

(319)

Според испанските органи тези увеличения на капитала са били част от стратегическия бизнес план на Correos за периода 2001—2006 г., за да се компенсира забавянето на растежа на пазара на пощенски услуги. Това включва инвестиции в инфраструктурата, организационната структура и процеса на автоматизация на Correos.

(320)

Вследствие на съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата от 2016 г., испанските органи предоставиха на Комисията допълнителни аргументи в подкрепа на спазването на ПИУПИ (вж. раздел 4.1.3), а именно:

(321)

Комисията е съгласна, че инвестициите в Correos, финансирани частично от испанската държава, са типични мерки за модернизация, предприемани в пощенския сектор в отговор на забавянето на растежа на пазара на пощенски писма. Решенията на държавата са се основавали на многогодишни планове, които ясно са предвиждали подобрение на рентабилността на Correos и това е било допълнително потвърдено от фактите. Проучването на Ernst-Young също потвърждава, че инвестицията е била рационално икономическо решение по това време.

(322)

Комисията е на мнение, че вливанията на капитал в периода 2004—2006 г. може да се считат за съвместими с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и следователно не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(323)

Компенсацията е изплащана директно от общия държавен бюджет, може да бъде приписана на държавата и е предоставена чрез държавни ресурси.

(324)

От съдебната практика следва, че член 107 от Договора не се прилага, когато държавата действа „при упражняване на публична власт“ (93) или когато субектите от публичния сектор действат „в качеството им на публични органи“ (94). Може да се счита, че предприятие действа при упражняване на публична власт, когато въпросната дейност е задача, която съставлява част от основните функции на държавата или е свързана с тези функции поради естеството си, целта си и правилата, на които подлежи (95). По принцип, ако съответната държава членка не е решила да въведе пазарни механизми, дейностите, които по същество са част от прерогативите на публичната власт и се извършват от държавата, не представляват икономически дейности.

(325)

В настоящия случай услугите, предоставяни от Correos, са част от задължението на държавата да регулира и организира избирателната процедура, при която се признава правото на гласуване лично или по пощата. Испанските органи и/или Correos твърдят, че всички дейности, извършвани от Correos в контекста на организацията на изборите, следва да се считат за част от прерогативите на държавата и следователно Correos не следва да се счита за „предприятие“, когато извършва тези дейности [вж. съображения 79—81, 118 и 119].

(326)

Комисията счита, че дейностите, които са пряко свързани с процедурата за гласуване, като обработка на бюлетини по пощата, изпращане на материали от Службата за работа с избирателните списъци (например регистрационни карти на гласоподавателите) и събиране на изборната документация след приключване на преброяването, съставляват част от основните функции на държавата. В резултат на това Комисията е съгласна с испанските органи, че тези дейности не могат да се разглеждат като икономически дейности и че тяхното финансиране не представлява държавна помощ, тъй като за целите на тези дейности Correos не може да се счита за предприятие.

(327)

Въпреки това, по отношение на обработването като пощенски пратки на изборните материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, ситуацията е различна. В своето решение по делото „Poste Italiane“ (96) Комисията счита, че разпространението на изборни материали от Poste Italiane при намалена субсидирана тарифа представлява икономическа дейност и съответно компенсацията за тази услуга представлява държавна помощ. настоящата мярка е много подобна на италианската система (т.е. кандидатите за изборите могат да изпращат брошури на гласоподаватели при намалени тарифи, ако са спазени определени условия, а държавата компенсира пощенския оператор за остатъчните разходи) и може да бъде ясно разграничена от неикономическите дейности, пряко свързани с процедурата за гласуване, осъществявана от Correos. Следователно по отношение на обработването като пощенски пратки на изборни материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, следва да се счита, че Correos представлява предприятие за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(328)

Предвид съдържанието на услугата, други пощенски оператори също биха могли да предоставят тази услуга в замяна на публична компенсация (97). Това се потвърждава от факта, че кандидатите за изборите понастоящем използват системата, създадена от държавата (и съответно избират Correos), за да изпращат своите брошури, тъй като трябва да плащат само незначителна цена на една пощенска пратка. Ако обаче искат да изпратят повече от една пощенска пратка на гражданин, те трябва да платят пълната цена и в този случай те свободно избират да използват Correos или други пощенски оператори (особено в градските райони).

(329)

Компенсацията, предоставяна на Correos за обработването като пощенски пратки на изборни материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, е предвидено да покрива изцяло или частично нетните разходи, направени от Correos при изпълнение на въпросната услуга. Без наличието на компенсацията Correos би трябвало само да поеме тези разходи. Поради това компенсацията представлява предимство за Correos, тъй като освобождава последното от разход, който иначе би трябвало да направи при отсъствието на тази компенсация.

(330)

Мярката определено има избирателен характер, тъй като тя облагодетелства само едно предприятие: Correos.

(331)

Както беше обяснено в съображение 204, всяка мярка в полза на Correos може да засегне конкуренцията и търговията между държавите членки.

(332)

Комисията счита, че финансирането на разпространението на изборни материали за кандидатите за изборите представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(333)

Според испанските органи и Correos [вж. съображения 83—85 и 121], ако финансирането на разпространението на изборни материали за кандидатите за изборите представлява помощ, тя би била съществуваща помощ, тъй като тя предшества присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г.

(334)

Испанските органи обясняват по-специално, че компенсацията, предоставяна за разпространението на изборни материали на кандидатите за изборите, съществува от 1977 г. насам, без да е претърпяла някакви значителни промени.

(335)

Въз основа на информацията, предоставена от испанските органи, Комисията отбелязва, че схемата, която датира от 1977 г., предвижда фиксирани ниски тарифи, приложими за всички избори (местни, регионални, национални и на равнище ЕС). Correos също така е получило за всяка избирателна кампания частично финансиране за пълния размер на разходите за доставка за целия период.

(336)

Комисията заключава, че финансирането на разпространението на изборни материали за кандидатите за изборите се определя като съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(337)

Компенсацията, предоставена на Correos за разпространението на изборни материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, представлява съществуваща помощ и ще бъде разгледана отделно в съответствие с членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (98).

(338)

Компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., освобождаването от данък върху недвижимото имущество (НД) и данък върху икономическата дейност (ИД) и компенсацията, предоставена на Correos за разпространението на изборни материали, представляват мерки за помощ по смисъла от член 107, параграф 1 от Договора, тъй като са освободили Correos от разходи, които частните предприятия обичайно трябва да поемат.

(339)

Трите увеличения на капитала, отпуснати през 2004 г., 2005 г. и 2006 г., не представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като държавата е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(340)

Комисията счита, че Испания неправомерно е привела в действие мярката за помощ, посочена в съображение 338, в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, с изключение на компенсацията, предоставена на Correos за разпространението на изборни материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, която представлява съществуваща помощ.

(341)

Компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г., представляват несъвместима помощ по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора, доколкото те представляват свръхкомпенсация на Correos.

(342)

Освобождаването от данък върху недвижимото имущество (НД) и данък върху икономическата дейност (ИД) съставлява несъвместима помощ.

(343)

Компенсацията, предоставена на Correos за разпространението на изборни материали, изпращани от кандидатите на политическите партии, представлява съществуваща помощ и ще бъде разгледана отделно в съответствие с членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(344)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (99). Също съгласно установената практика на Съда наложеното на дадена държава членка задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има за цел възстановяване на съществувалото преди това положение (100).

(345)

В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато бенефициерът е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от предимството, с което се е ползвал спрямо конкурентите си на пазара, и положението отпреди плащането на помощта е възстановена (101).

(346)

В съответствие със съдебната практика член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2015/1589 гласи, че „[к]огато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера […]“.

(347)

Поради това, като се има предвид, че компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г. (доколкото те представляват свърхкомпенсация на Correos), и освобождаването от данък върху недвижимото имущество (НД) и данък върху икономическата дейност (ИД) са приведени в действие в нарушение на член 108 от Договора и представляват неправомерна и несъвместима помощ, те трябва да бъдат възстановени с цел възстановяване на пазарното положение, съществувало преди тяхното предоставяне.

(348)

Сумите за възстановяване в номинално изражение, съответстващи на различните несъвместими мерки за помощ, възлизат на 166,112 милиона евро за компенсациите за ЗПУУ, предоставени на Correos съгласно Закона за пощите от 1998 г. (вж. съображение 267), 752 840,50 евро за освобождаванията от данък НД (вж. съображение 316) и 113 591,24 евро за частичните освобождавания от данък ИД (вж. съображение 317).

(349)

Възстановяването следва да обхваща периода от момента на придобиване на предимството от бенефициера, т.е. когато помощта му е била предоставена, до ефективното възстановяване, като подлежащите на възстановяване суми следва да бъдат олихвени до ефективното възстановяване. В него могат да бъдат отразени и данъчни корекции, както е посочено в съображения 268—269,