<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-09-202309C121202104780-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0478-21-202211727-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="24/10/2023 11:00:30" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="+BQzVtcCyxr5h6f66ocjP4xvzMFpWrGFtGMKL/P8cUGsdnVqXTjdSQApC3kfBHJbNB7b0nhH3/UHjryWXCRsv4qCOcrUn2GC1uMOvMCNlFLsobavZzkGXG2mX4k5Poecs3M5Ny1VIfa92ZWMNUAH52LhSgV4rHxywa6GyCIk6IA=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0478" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 05/04/2023 10:32:35" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="0e999cbf2e8f402eb3d701bdcb45717b" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0478" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="true" name="TOC_Vademecum"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на L. Medina — Дело C-478/21 P</div>
      <div id="rId21" style="default">China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products/Комисия</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ 
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      L. MEDINA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 16 февруари 2023 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑478/21 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      Cangzhou Qinghong Foundry Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Botou City Qinghong Foundry Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Lingshou County Boyuan Foundry Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      Handan Qunshan Foundry Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      Heping Cast Co. Ltd Yi County,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-11" title="page-1">
      Hong Guang Handan Cast Foundry Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-12" title="page-1">
      Shanxi Yuansheng Casting and Forging Industrial Co. Ltd,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-13" title="page-1">
      Botou City Wangwu Town Tianlong Casting Factory,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-14" title="page-1">
      Tangxian Hongyue Machinery Accessory Foundry Co. Ltd
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-15" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-16" title="page-1">
      Европейска Комисия
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-17" title="page-1">
      в присъствието на:
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-18" title="page-1">
      EJ Picardie,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-19" title="page-1">
      Fondatel Lecomte,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-20" title="page-1">
      Fonderies Dechaumont,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-21" title="page-1">
      Fundiciones de Odena SA,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-22" title="page-1">
      Heinrich Meier Eisengiesserei GmbH &amp; Co. KG,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-23" title="page-1">
      Saint-Gobain Construction Products UK Ltd, 
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-24" title="page-1">
      Saint-Gobain PAM Canalisation, 
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-25" title="page-1">
      Ulefos Oy
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-26" title="page-2">
      „Обжалване — Дъмпинг — Внос на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република — Окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното антидъмпингово мито — Жалба за отмяна — Допустимост — Сдружение на производители износители на съответния продукт — Процесуална легитимация — Лично засягане — Представително сдружение на износителите, действащо от свое име и от името на членовете си — Регламент (EС) 2016/1036 — Член 5, параграфи 10 и 11 — Заинтересовани страни — Представително сдружение на износителите — Търговски или бизнес асоциации — Свобода на сдружаване — Контрол и намеса на държавата — Представителност — Доказателства — Член 3, параграфи 2, 3, 5 и 6 — Вреда — Достоверни доказателства — Данни на Евростат — Коригиране и екстраполация на данни — Логично предположение — Логично заключение — Изчисляване на рентабилността на промишлеността на Съюза — Производствени разходи и фактурирани вътрешногрупови цени — Член 20 — Право на защита — Достъп до преписката — Поверителни данни“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-1">
      
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C36Centre" id="para-28" title="page-3">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-29" title="page-3">
<span>I. Въведение </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-30" title="page-3">
<span>II. Правна уредба </span>
<span>5</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-31" title="page-3">
<span>А. Правото на Съюза </span>
<span>5</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-32" title="page-3">
<span>Б. Правото на Световната търговска организация </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-33" title="page-3">
<span>III. Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваният регламент </span>
<span>9</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-34" title="page-3">
<span>IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение </span>
<span>10</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-35" title="page-3">
<span>V. Производството пред Съда и исканията на страните в настоящото производство по обжалване </span>
<span>11</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-36" title="page-3">
<span>VI. Анализ на жалбата </span>
<span>11</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-37" title="page-3">
<span>А. По допустимостта на жалбата пред първата инстанция </span>
<span>12</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-38" title="page-3">
<span>1. По първото възражение за недопустимост — жалбата за отмяна е подадена от името на CCCME </span>
<span>13</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-39" title="page-3">
<span>а) Предварителни бележки </span>
<span>14</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-40" title="page-3">
<span>(б) Общи критерии относно процесуалната легитимация на търговските сдружения на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС </span>
<span>14</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-41" title="page-3">
<span>в) Статутът, предоставен от Комисията в хода на антидъмпинговата процедура </span>
<span>15</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-42" title="page-3">
<span>г) Заинтересована страна и/или представително сдружение </span>
<span>18</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-43" title="page-3">
<span>1) Понятието „заинтересована страна“ </span>
<span>18</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-44" title="page-3">
<span>2) Понятието за представително сдружение на износителите </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC6" id="para-45" title="page-3">
<span>i) Търговска или бизнес асоциация </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC7" id="para-46" title="page-3">
<span>– Общи критерии </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC7" id="para-47" title="page-3">
<span>– Връзката с понятието за свобода на сдружаване </span>
<span>24</span>
</p>
<p class="CTOC7" id="para-48" title="page-3">
<span>– Уставът на сдружението </span>
<span>26</span>
</p>
<p class="CTOC7" id="para-49" title="page-3">
<span>– Автономия срещу намеса на държавата </span>
<span>27</span>
</p>
<p class="CTOC7" id="para-50" title="page-3">
<span>– Междинно заключение </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC6" id="para-51" title="page-3">
<span>ii) Членовете са производители, износители или вносители на разследвания продукт </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-52" title="page-3">
<span>2. По второто възражение за недопустимост — жалбата е подадена от CCCME от името на нейните членове </span>
<span>32</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-53" title="page-3">
<span>3. По третото възражение за недопустимост — жалбатa е подадена от жалбоподателите, които не са представлявани от CCCME </span>
<span>38</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-54" title="page-3">
<span>Б. По първата част от първото основание на жалбата </span>
<span>42</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-55" title="page-3">
<span>1. По използването на референтните данни </span>
<span>43</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-56" title="page-3">
<span>2. По отхвърлянето на другите данни </span>
<span>50</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-57" title="page-3">
<span>В. По второто основание на жалбата пред Съда </span>
<span>51</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-58" title="page-3">
<span>Г. По петото основание на жалбата </span>
<span>55</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-59" title="page-3">
<span>1. По първата част </span>
<span>55</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-60" title="page-3">
<span>2. По втората част </span>
<span>65</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-61" title="page-3">
<span>3. По третото основание </span>
<span>70</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-62" title="page-3">
<span>VII. По съдебните разноски </span>
<span>74</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-63" title="page-3">
<span>VIII. Заключение </span>
<span>74</span>
</p>
<p class="C36Centre" id="para-64" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products (Китайска търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти, наричана по-нататък „CCCME“) е сдружение по китайското право, сред чиито членове са китайски производители износители на някои чугунени изделия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата, предмет на настоящото дело, CCCME и други девет жалбоподатели (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“), производители на чугунени изделия с произход от Китайската народна република (наричана по-нататък „КНР“), искат Съдът да отмени решение от 19 май 2021 г., China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products и др./Комисия (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). С посоченото решение Общият съд отхвърля подадената от жалбоподателите жалба за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/140 на Комисията (наричан по-нататък „обжалваният регламент“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) за налагане на антидъмпингово мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от КНР. Тези изделия по същество са капаци за шахти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбата, предмет на настоящото производство, поставя няколко въпроса, три от които може би са по-важни от другите. Първият е от процесуално естество. Тук CCCME оспорва за първи път антидъмпинговия регламент. От това следва, че настоящата жалба поставя въпроса за понятието „лично и непосредствено засягане“ във връзка с професионална организация, чиито членове са оказали съдействие в антидъмпинговата процедура и за която Европейската комисия твърди, че е еманация на КНР. Тази жалба поставя и въпроса за дефинирането на представително сдружение на износителите по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/1036 (наричан по-нататък „основният регламент“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>). Следователно Съдът ще трябва да посочи условията за допустимост, при които такова сдружение може да подаде жалба за отмяна на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС както от свое име, така и от името на своите членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият въпрос е от материалноправно естество. Свързан е с правилата относно установяването на вредата, причинена на промишлеността на Съюза. Жалбоподателите оспорват екстраполациите и корекциите, прилагани към данните на Евростат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) за целите на определянето дали тази вреда съществува. Следователно Съдът трябва да дефинира изискванията, изложени в член 3, параграфи 2, 3 и 5 от основния регламент, по силата на който определянето на съществуването на вреда трябва да се основава на достоверни доказателства и да включва обективно изследване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият въпрос е относно процесуалните правила за провеждане на административната антидъмпингова процедура, и по-специално относно задълженията за разгласяване, наложени на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от основния регламент, озаглавен „Установяване на вреда“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-4">
      „1. По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Съюза или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-4">
      2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-77" title="page-4">
      а) обема на дъмпинговия внос и ефекта на този внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза; и
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-78" title="page-4">
      б) последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Съюза.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-79" title="page-4">
      3. По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Съюза. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Съюза или дали в резултат на този внос е налице значителен натиск върху цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-4">
      […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-81" title="page-4">
      5. Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Съюза включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-82" title="page-4">
      6. От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3[,] са довели до въздействие върху промишлеността на Съюза, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, параграфи 10 и 11 от основния регламент гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-85" title="page-4">
      „10. В известието за започване на процедура се обявява започването на процедурата, посочва се продуктът и страната, предмет на разглеждане, обобщава се получената информация и се указва, че цялата отнасяща се до процедурата информация следва да се представи в Комисията.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-86" title="page-4">
      В него се определят сроковете, в които заинтересованите страни могат да изразят интерес, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването. В известието се определя и срок, в рамките на който заинтересованите страни могат да поискат да бъдат изслушани от Комисията в съответствие с член 6, параграф 5.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-4">
      11. Комисията уведомява за започването на процедурата известните ѝ изразили интерес износители, вносители и представителни сдружения на вносители и износители, както и представителите на страната на износа и жалбоподателите и при спазване на изискването за поверителност на информацията предоставя пълния текст на получената по параграф 1 писмена жалба на известните износители и на органите на страната на износа, а при поискване предоставя този текст и на други заинтересовани страни. Когато изразилите интерес износители са изключително много, пълният текст на писмената жалба може да се предостави само на органите на страната на износа или на съответното търговско сдружение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 7 от основния регламент предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-4">
      „Производителите от Съюза, синдикалните организации, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, която е предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от неговите държави членки, ако тази информация е от съществено значение за представянето на техните позиции, не е поверителна по смисъла на член 19 и се използва в разследването.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-90" title="page-4">
      Тези страни могат да представят отговор във връзка с такава информация и становищата им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19 от основния регламент, озаглавен „Поверителност“, гласи в параграфи 1—3:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-4">
      „1. Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ би дало значително конкурентно преимущество на конкурент или би имало значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията или за трето лице, от което лицето, предоставило информацията, я е получило), както и информацията, предоставена от страни по разследването на поверителна основа, се разглежда от органите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-93" title="page-4">
      2. От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на такова обобщаване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-94" title="page-4">
      3. Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано и заинтересованата страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е вярна. Исканията за поверителност не може да се отхвърлят произволно“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 20, параграфи 1 и 2 от основния регламент предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-96" title="page-4">
      „1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-4">
      2. Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без налагане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Световната търговска организация </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>) (наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение от 1994 г.“) е включено в приложение 1A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), одобрено с Решение 94/800/EО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6.1.3 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., озаглавен „Доказателства“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-101" title="page-4">
      „Веднага след откриване на процедурата по разследване властите следва да предоставят пълния текст на писменото заявление, получено съгласно член 5, параграф 1, на известните им износители […] и на властите на страната членка износител и следва при поискване да ги предоставят на други заинтересовани страни. Изискването за защита на конфиденциалната информация следва да се има предвид, както това е предвидено в параграф 5“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След този член има бележка под линия, в която се уточнява, че „ако броят на износителите е особено висок, пълният текст на писменото заявление следва да се предоставя само на властите на страната членка износител или на съответната търговска асоциация“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6.11 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-104" title="page-4">
      „По смисъла на това споразумение „заинтересовани страни” следва да включва:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-105" title="page-4">
      (i) износител или чуждестранен производител или вносител на стока, която е предмет на разследване, или търговска или бизнес асоциация, болшинството от чиито членове са производители, износители или вносители на такава стока;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-106" title="page-4">
      (ii) правителството на страната членка износител; и
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-107" title="page-4">
      (iii) производител на подобна стока в страната членка вносител или търговска и бизнес асоциация, болшинството от членовете на която произвеждат подобната стока на територията на страната членка вносител“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваният регламент </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—9 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 31 октомври 2016 г. на основание член 5 от основния регламент до Европейската комисия е подадена жалба с искане тя да започне антидъмпингова процедура относно вноса на някои чугунени изделия с произход от КНР и Република Индия. Жалбата е подадена от седем производители от Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 10 декември 2016 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), Комисията започва антидъмпингова процедура относно разглеждания внос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разследваният продукт е определен като „някои изделия от чугун с пластинчат графит (сив чугун) или от сферографитен чугун (известен също като пластичен чугун) и части[те] от тях[, като и]зделията са от вида, използван за […] покриване на надземни или подземни системи и/или отвори към тях[ и за] предоставяне на достъп до надземни или подземни системи и/или предоставяне на възможност за оглед на такива системи“ (наричан по-нататък „разглежданият продукт“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 октомври 2015 г. и 30 септември 2016 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2013 г. до края на разследвания период (наричан по-нататък „разглежданият период“). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 август 2017 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1480 (наричан по-нататък „временният регламент“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След приключването на антидъмпинговата процедура на 29 януари 2018 г. Комисията приема обжалвания регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CCCME взема участие в административната процедура, довела до приемането на обжалвания регламент. Другите юридически лица са споменатите по-горе девет китайски производители износители, двама от които са подбрани от Комисията, за да бъдат включени в извадката с китайски производители износители, използвани за целите на разследването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 април 2018 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на обжалвания регламент. CCCME излага пред Общия съд шест основания в подкрепа на жалбата си. Комисията оспорва както допустимостта на жалбата, така и нейната основателност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 24 октомври 2018 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването на EJ Picardie и на другите юридически лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>) (наричани по-нататък „встъпилите страни“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд първо разглежда доводите на Комисията относно допустимостта на жалбата на CCCME. Общият съд постановява, че жалбата е допустима, тъй като е подадена първо, от CCCME от нейно собствено име, за да защити процесуалните си права, второ, от CCCME от името на посочените от нея 19 членове и трето, от другите юридически лица, чиито имена са посочени в приложение I към обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до основателността на жалбата, Общият съд отхвърля всичките шест основания, изложени от CCCME, и в резултат от това отхвърля жалбата в нейната цялост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните в настоящото производство по обжалване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящата жалба е подадена от CCCME, от нейно име и от името на нейните членове, както и от другите жалбоподатели, които не са представлявани от CCCME.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да уважи исканията им, изложени в подадената от тях жалба до Общия съд, да отмени обжалвания регламент в частта, в която се отнася до CCCME, до самостоятелните предприятия и заинтересованите членове, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и в производството по обжалване, включително тези на жалбоподателите, и да осъди встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която се приема, че жалбата в първоинстанционното производство пред Общия съд е допустима, да приеме, че тази жалба е недопустима, и да отхвърли жалбата пред Съда, като осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в производството пред Общия съд и в производството по обжалване пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Встъпилите страни искат от Съда да отхвърли настоящата жалба в нейната цялост, да приеме, че CCCME не може да бъде представително сдружение за целите на основния регламент, и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски на ответниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът поставя няколко писмени въпроса на страните и ги приканва да им отговорят писмено. Те отговарят на въпросите на 29 август 2022 г. Устните становища на всички посочени по-горе страни са изслушани пред Съда в съдебното заседание, проведено на 5 октомври 2022 г. В хода на съдебното заседание страните са приканени в пледоариите си да наблегнат на въпросите относно допустимостта и на първата част от първото основание на настоящата жалба, както и на второто и на петото основание на тази жалба, въпроси, до които в съответствие с искането на Съда ще се ограничи настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ на жалбата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо ще разгледам посоченото от Комисията и от встъпилите страни основание — грешка, която Общият съд е допуснал, като е приел, че подадената в първоинстанционното производство жалба за отмяна е допустима (А). След това ще пристъпя към анализ на двете основания на жалбата пред Съда относно определянето на съществуването на вреда. Ще започна с анализ на първата част от първото основание на настоящата жалба относно обема на вноса (Б). След това ще разгледам повдигнатия в рамките на второто основание на тази жалба въпрос за достоверните доказателства (В). Накрая ще разгледам петото основание на жалбата относно зачитането на правото на защита на заинтересованите страни и задължението на Комисията да съобщава данни на тези страни (Г).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта на жалбата пред първата инстанция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писмения си отговор Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че подадената пред него жалба е допустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо следва да се припомни, че по силата член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично. Правото на сдруженията, и по-специално на търговските сдружения, да подават жалби за отмяна пред Общия съд произтича от правото на частните лица да подават такава жалба на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съдебната практика жалбите, подадени от сдружения, са допустими в три точно определени хипотези: първо, ако самите предприятия, които те представляват, имат процесуална легитимация за това и следователно биха могли сами да подадат допустима жалба, второ, ако могат да претендират наличие на собствен интерес, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението им на преговаряща страна, и трето, когато законова разпоредба им признава изрично съвкупност от процесуални възможности (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело първата и третата хипотеза са предмет на възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията. Първото възражение за недопустимост е относно хипотезата, при която търговско сдружение подава жалба от свое име, тъй като самото то има интерес (1), а второто възражение за недопустимост е относно процесуалната легитимация на търговско сдружение, което представлява членовете си, които имат собствена процесуална легитимация (2). Комисията освен това оспорва валидността на предоставените от юридическите лица пълномощни, което е предмет на третото възражение за недопустимост (3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото възражение за недопустимост — жалбата за отмяна е подадена от името на CCCME </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, поддържа, че в точки 52—75 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че признаването на CCCME за представително сдружение на износителите в хода на административното производството е достатъчно, за да се установи, че CCCME е лично и пряко засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Въпросът дали субект се ползва с процесуални права в дадено административно производство се определя от приетите от законодателя на Съюза законови норми, а не от решението, с което административен орган нарушава тези норми. Общият съд бил пропуснал да провери сам дали, обективно погледнато, CCCME отговаря на всички поставени от основния регламент условия, за да бъде квалифицирана като представително сдружение на износителите. В отговорите си на въпросите на Съда Комисията набляга много на задължението за тълкуване на понятието за „търговско сдружение“ по смисъла на основния регламент с оглед на член 12, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на съответния член 11, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията и встъпилите страни поддържат, че CCCME не е представително сдружение на производителите износители, след като тя действа под контрола, управлението и търговското ръководство на съответните министерства в КНР. Встъпилите страни допълват, че CCCME не само получава указания от държавата, но и действа за сметка на споменатата държава при организиране на търговските дейности на производителите износители и при контрола от страна на същата тази държава на вътрешния пазар и на пазара на износа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CCCME изтъква, че тя е представително сдружение на производителите по смисъла на основния регламент и следователно заинтересована страна. Поради съображенията, изложени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, тя твърди, че е пряко и лично засегната от обжалвания регламент. Тя подчертава по-специално, че Комисията я е счела за заинтересована страна, както в хода на разследването, в резултат на което е приет обжалваният регламент, така и по време на предходни разследвания. В съдебното заседание CCCME допълва, че в хода на разследването, а не на етапа на съдебното производство, Комисията трябвало да провери дали този субект е заинтересована страна. Тя поддържа също, че член 12 от Хартата и член 11 от ЕКПЧ не са относими за целите на настоящото производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че Общият съд изследва процесуалната легитимация на CCCME в точки 46—76 от обжалваното съдебно решение и отхвърля повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост. Първо, той постановява, че CCCME е лично засегната от обжалвания регламент, тъй като Комисията я е считала за заинтересована страна по смисъла на основния регламент и следователно е признала на това сдружение процесуални права в хода на процедурата, довела до приемането на обжалвания регламент (наричана по-нататък „антидъмпинговата процедура“). Освен това Общият съд отхвърля довода на Комисията, че CCCME не може да се счита за заинтересована страна по смисъла на основния регламент, а само за представителна страна. Второ, Общият съд приема, че CCCME е пряко засегната, тъй като тя може да постигне спазване на своите процесуални права само ако има възможност да оспори обжалвания регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това ще отбележа, че по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да се установи дали юридически лица като CCCME могат да подават жалба от свое име, трябва да се провери дали тези лица имат, първо, процесуална легитимация и второ, правен интерес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). По-специално, що се отнася до второто условие, което не се оспорва в рамките на настоящата жалба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>), отбелязвам, че в точки 78 и 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че отмяната на обжалвания регламент би наложила Комисията да започне отново антидъмпинговата процедура и евентуално да позволи на CCCME да встъпи в производството, получавайки становището ѝ в съответствие с основния регламент. След като може да породи такива последици, евентуалната отмяна би могла да има правни последици за CCCME, действаща от свое име. С други думи, ако е имало нарушение на процесуалните права на CCCME, това нарушение би повлияло на резултата от антидъмпинговите разследвания, така че CCCME има интерес да оспорва такова нарушение. Следователно правният ѝ интерес да действа от свое име пред Общия съд е да защити процесуалните си права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общи критерии относно процесуалната легитимация на търговските сдружения на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще припомня, че правилата, определящи процесуалната легитимация на юридическите лица за целите на оспорването на акт на Съюза, са изложени в член 263, четвърта алинея, ДФЕС. По настоящото дело трябва да се разгледа втората хипотеза, при която може да бъде подадена жалба, ако съответният акт засяга пряко и лично сдруженията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се установи дали по настоящото дело поради отражението на обжалвания акт CCCME има процесуална легитимация да действа от свое име като сдружение, следва да се вземе предвид, че съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен по настоящото дело е очевидно, че налагането на антидъмпингово мито не променя собственото правно положение на CCCME, след като този субект не е задължен да заплати лично това мито (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). При все това фактът, че лице участва в процеса, водещ до приемането на акт на Съюза, може да индивидуализира това лице по отношение на въпросния акт, когато приложимата правна уредба на Съюза му предоставя определени процесуални гаранции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Поради това точният обхват на подадената лично от името на CCCME жалба зависи от правното положение, определено в нейна полза от правото на Съюза, с което се цели да се защитят признатите законни интереси в полза на този субект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Статутът, предоставен от Комисията в хода на антидъмпинговата процедура </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд постановява, че Комисията е счела CCCME за заинтересована страна, на която в хода на цялата процедура трябва да бъдат предоставени предвидените в основния регламент процесуални права. В точки 53—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага няколко констатации, съгласно които Комисията е дала право на CCCME да участва в две изслушвания, организирани в рамките на разследването, както е предвидено в член 6, параграф 5 от основния регламент. Той отбелязва също, че CCCME е получила от Комисията разрешение на основание член 6, параграф 7 от основния регламент за достъп до преписката на разследването и че впоследствие в съответствие с член 20, параграф 1 от основния регламент Комисията изпраща на CCCME изготвените от нея временни заключения, по които тя представя писмено становище. Общият съд подчертава освен това, че в съответствие с член 20, параграф 2 от основния регламент CCCME получава окончателните заключения, в които Комисията възнамерява да препоръча въвеждането на окончателни мерки. Като се основава на тези констатации, Общият съд заключава, че в случая CCCME отговаря на поставените изисквания, за да бъде считана за лично засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен отправната точка на настоящия анализ е изводът на Общия съд, че в хода на административното производство Комисията е допуснала грешка, като е предоставила на CCCME статута на заинтересована страна и произтичащите от това процесуални права. Макар тази грешка да не се оспорва от Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), ще отбележа, че Общият съд не взема становище по въпроса дали тази грешка е установена или не (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Напротив, в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на квалификацията на CCCME като заинтересована страна от самата Комисия, като цитира по-специално съображение 25 от обжалвания регламент, в което Комисията приема, че CCCME трябва да се счита за заинтересована страна като представител по-специално на китайската чугунена промишленост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съдебната практика във връзка с член 263, четвърта алинея ДФЕС обаче участието по един или друг начин на дадено лице в производството за приемане на акт на Съюза може да го индивидуализира спрямо въпросния акт само когато приложимата уредба на Съюза му предоставя някои процесуални гаранции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). Следователно представителните сдружения могат да бъдат пряко и лично засегнати от нарушение на процесуалните права, които им предоставя основният регламент. Въз основа на този регламент Общият съд трябва да реши дали субект като CCCME трябва да се индивидуализира за целите на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че правната квалификация на CCCME като заинтересована страна за целите на прилагането на основния регламент не би могла да се презумира. За целите на член 263, четвърта алинея ДФЕС Общият съд трябва да провери дали по силата на основния регламент субект може да бъде квалифициран като представително сдружение на износителите, a fortiori дали Комисията и встъпилите страни са оспорили статута на CCCME по смисъла на този регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно макар в хода на административното производство Комисията да признава на CCCME качеството на заинтересована страна и да ѝ предоставя произтичащите от това процесуални права, подобно признаване и предоставяне представляват административна практика, която не е задължителна за съда на Съюза, който трябва да се произнесе по жалба за отмяна. Статутът, предоставен от Комисията на CCCME, трябва да е в съответствие с основния регламент, на който се основава приемането на обжалвания регламент. В това отношение, както правилно отбелязва Комисията, дали субект се ползва или не с процесуални права в дадено административно производство определя не практиката на администрацията, а законодателят на Съюза, когато приема правната уредба, в случая именно основният регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това все пак не следва, че грешната практика на Комисията остава без последствия, по-специално когато тази институция лишава дадено лице от процесуалните му права. При конкретните обстоятелства по настоящото дело обаче признаването на CCCME за заинтересована страна не е лишило това лице от неговите права, а по-скоро му е предоставило повече права, както отбелязва Комисията в съдебното заседание. По тази причина споменатото по-горе признаване от страна на Комисията няма отрицателни последици за правото на защита на CCCME (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че за да установи допустимостта на жалбата за отмяна, Общият съд е трябвало да провери какъв статут и (евентуално) какви процесуални права е трябвало да бъдат предоставени на CCCME в съответствие с основния регламент. Изглежда обаче, че Общият съд е пропуснал да направи тази проверка, когато в точки 53—71 от обжалваното съдебно решение е проверил дали CCCME е била лично засегната, когато е действала от свое име. Общият съд само е приел, че за целите на допустимостта на жалбата за отмяна, CCCME е лично засегната, с единствения мотив, че Комисията ѝ е предоставила процесуални права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Поради това считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че CCCME е лично и пряко засегната, с мотива, че Комисията ѝ е предоставила процесуални права в хода на антидъмпинговата процедура, без да провери дали предоставянето на тези права е в съответствие с основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на посочената по-горе грешка Съдът трябва да определи дали основният регламент фактически е задължавал Комисията да признае CCCME за заинтересована страна и/или за представително сдружение и да ѝ предостави определени процесуални права. Това поставя въпроса дали CCCME е заинтересована страна и/или представително сдружение на износителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заинтересована страна и/или представително сдружение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „заинтересована страна“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало следва да се отбележи, що се отнася до споменатите в основния регламент участници, че в неговите разпоредби се посочват различни субекти като „износители“, „вносители“ (и техните) „представителни сдружения“, „представителни сдружения на вносители и износители“, „жалбоподателите“, „представителите на страната на износа“, „правителството на страната на износа“, „организациите на купувачите и потребителите“ и „заинтересовани страни“. Независимо че основният регламент не дефинира посочените категории, от членове 5, 6, 10, 11 и 19 от него следва, че той предоставя на тези участници различни права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В светлината на буквално и систематическо тълкуване на член 5, параграфи 10 и 11 от основния регламент обаче се оказва, че изразът „заинтересовани страни“ е родово понятие, включващо всички споменати по-горе субекти. По-конкретно, когато лице е изразило интерес в съответствие с член 5, параграф 10 от този регламент, то става заинтересована страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целите на определянето на статута на заинтересована страна в хода на административното производство и на нейните процесуални права следва също, след като различните субекти се ползват с различни права, да се определи в какво качество действа тя, а именно като износител, вносител, представително сдружение или друго (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). Във връзка с това отбелязвам също, че макар в основния регламент да се прави разграничение между представителните сдружения на износителите и представителите на страната на износа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>), изглежда нито този регламент, нито съдебната практика дават точни указания относно критериите, които следва да се вземат предвид за определяне на тези понятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието за представително сдружение на износителите</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпросът, който се поставя, е дали CCCME е представително сдружение на износителите по смисъла на основния регламент. Страните разбира се достигат до противоположни отговори. Според CCCME в основния регламент няма нито един процесуален или материалноправен критерий, който да послужи за определяне на представително сдружение на износителите. Като се основава на обикновения смисъл на термините „сдружение“ и „представително“, CCCME поддържа, че всеки орган или субект, действащ от името или за сметка на производители износители, може да се квалифицира като представително сдружение на износителите по смисъла на основния регламент. Добавянето на какъвто и да е друг критерий би означавало статутът на представително сдружение на износители да се подчини на спазването на допълнителни необосновани условия. Комисията и встъпилите страни, обаче поддържат, че изразът „представително сдружение на износителите“ трябва да се дефинира, като се използват специфични материалноправни и процесуални критерии. Те поддържат по-специално, че терминът „сдружение“ трябва да се разбира в смисъл, съответстващ на общите традиции на държавите — членки на Европейския съюз, като субект, който е учреден и действа по демократичен начин и който е независим от правителството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както отбелязва Комисията в съдебното заседание, от това следва, че за целите на настоящото заключение тълкуването на термина „сдружение“ е от решаващо значение. В това отношение в основния регламент и в неговия контекст има материалноправни и процесуални критерии, дефиниращи „представително сдружение на износителите“. По-специално, що се отнася до процесуалните критерии, основният регламент предвижда в член 5, параграф 10, втора алинея, че заинтересованите страни могат да изразят интерес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Що се отнася до материалноправните критерии, изглежда, че основният регламент не дефинира израза „представително сдружение на износителите“. Във връзка с това ще отбележа, че изразът се появява за първи път в Регламент (EО) № 3284/94 на Съвета (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>), с който се прилага Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., докато във всички предходни текстове на основния антидъмпингов регламент е използван изразът „търговска асоциация“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо че понятието „търговска или бизнес асоциация“ е възприето в правото на СТО, а именно в член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>), в съдебното заседание пред Съда Комисията не е в състояние да обясни защо при приемането на Регламент № 3284/94 и при прилагането на това споразумение Съветът внася изменения в предложения текст, нито откъде идва терминът „представително сдружение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). Поради това е трудно да се установи защо Европейският съюз възприема израза „представително сдружение“, без да приложи същите термини като използваните в това споразумение. Още по-изненадващо е, че в член 5, параграф 11 от основния регламент се използва терминът „търговско сдружение“, който, както се съгласиха страните в съдебното заседание, ясно посочва едно „представително сдружение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всички положения, след като основният регламент прилага в правото на Съюза международно задължение, произтичащо от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., за целите на дефинирането на израза „представително сдружение“ по смисъла на основния регламент, следва да се вземе предвид понятието за „търговска или бизнес асоциация“ [„groupement professionnel commercial ou industriel“, и „trade or business association“] по смисъла на член 6.11, подточка i) от това споразумение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>). Съгласно споменатата разпоредба субектът трябва да отговаря на два критерия, за да спада към това понятие: първо, той трябва да е „търговска или бизнес асоциация“ [groupement professionnel commercial ou industriel] и второ, болшинството от неговите членове трябва да са производители, износители или вносители на стоката, предмет на разследване. По-долу ще разгледам тези два критерия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">i)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Търговска или бизнес асоциация</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общи критерии </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съдебното заседание страните постигнаха съгласие по въпроса, че изразът „търговска или бизнес асоциация“ [„groupement professionnel commercial ou industriel“] по смисъла на член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. е приложен в основния регламент чрез използване на термина „представително сдружение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). При липсата в този член на дефиниция или на каквото и да е препращане към националното право, в съответствие с член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., този израз трябва „да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това първо ще отбележа, че съществуват известни противоречия между езиковите версии на член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., тъй като на два от трите официални езика на СТО се говори за „асоциация“ „trade or business association“ на английски език (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>) и „las asociaciones mercantiles, gremiales o empresariales“ на испански език (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>)), докато на третия официален език се използва „групировка“ („un groupement professionnel commercial ou industriel“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>) на френски език). Обикновеното значение на тези термини изглежда включва различни видове организации, които обединяват и подкрепят предприятията и работодателите от определен отрасъл и които защитават и техните права. Ще добавя освен това, че в различни правни системи историческото определение на „търговска асоциация/сдружение“ е включвало търговските камари и съвети, асоциациите или институтите, асоциациите за защита на търговията, непредставителните асоциации, предоставящи общи търговски услуги, консултативните камари по изкуствата и манифактурите и търговските и промишлени синдикални камари (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). От това следва, че обикновеното значение на този термин не подкрепя защитавания от Комисията подход. Тълкуване на член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. в смисъл че „представително сдружение“ съществува само ако то има демократично ръководство, а не се налага по силата на нито една разпоредба от това споразумение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това не би било логично да се опрем единствено на значението на „сдружение“ по смисъла на общите за държавите — членки на Европейския съюз, традиции (а именно сдружение, което е учредено и функционира по демократичен начин и е независимо от правителство). Обратно, обикновеното значение на този термин е субект, който подкрепя предприятия от определен вид отрасъл и защитава техните права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до контекста, терминът „търговска или бизнес асоциация“ се появява в многостранния контекст на СТО, чиято дейност се осъществява от представителите на правителствата, но корените ѝ се намират в ежедневната дейност на промишлеността и на търговията. Следователно спектърът от субекти, които могат да получат правна квалификация като търговски бизнес асоциации или като промишлени бизнес асоциации е особено широк. Според мен той може да се разпростре от търговските камари и сдруженията на търговски камари до отрасловите професионални групи, сдружения на предприятия и сдружения на отраслови органи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>). След като понятието за търговска или бизнес асоциация произтича от многостранната рамка на СТО, състояща се от държави с различни политически и икономически системи, считам, че приложеният правен критерий се различава от този, приложен към понятието за сдружение по силата на националното право на държавите — членки на Европейския съюз, или на други области от правото на Съюза. От това следва, че за целите на прилагането на основния регламент, с който се привежда в действие член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., понятието „представително сдружение“ би трябвало да получи широко тълкуване, означаващо всеки вид субект, представляващ отраслите, обект на антидъмпингова процедура.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Връзката с понятието за свобода на сдружаване </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията сдружение не може да бъде представително, ако не отговаря на изложените в член 12, параграф 1 от Хартата изисквания. В хода на съдебното заседание обаче CCCME поддържа, че тази разпоредба не би трябвало да е от значение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на първо място, до правото на свобода на сдружаване, закрепено в член 12, параграф 1 от Хартата, това право съответства на правото, гарантирано с член 11, параграф 1 от ЕКПЧ, и следователно в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата би трябвало да му се признае същото значение и същия обхват. Поради това разпоредбите от основния регламент би трябвало да се тълкуват по такъв начин, че да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, първо, от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че правото на свободно сдружаване е една от основите на демократичното и плуралистичното общество, тъй като позволява на гражданите да обединят действията си в области от общ интерес и така да допринесат за доброто функциониране на обществения живот (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>). По-нататък, това право обхваща не само възможността за учредяване или прекратяване на сдружение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>), но и възможността за това сдружение да осъществява дейност, което предполага по-специално то да може да продължи дейността си и да функционира без необоснована държавна намеса (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно макар да е вярно, че термините от основния регламент трябва да се тълкуват по-специално с оглед на правото на свободно сдружаване, закрепено в член 12, параграф 1 от Хартата, и така, че да се избегне необоснованото ограничаване на посоченото право, това тълкуване не би могло да се използва като средство за ограничаване на правата на субект, който дори не се позовава на правото на такава свобода. Например разпоредбите от основния регламент би трябвало да се тълкуват по такъв начин, че икономически оператор да не бъде принуден или задължен да стане член на търговска или бизнес асоциация, освен ако такава намеса е обоснована и пропорционална (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално Комисията не би могла да използва свободата на сдружаване, закрепена в тези разпоредби, за да ограничи правата на субект, който твърди, че представлява предприятия или даден отрасъл (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>). С други думи, задължението основният регламент да се тълкува с оглед на Хартата и на ЕКПЧ може да доведе до предоставяне на права на страните, участващи в антидъмпингова процедура, но не може да се използва като средство, за да се попречи на тези страни да упражнят правото си на защита, гарантирано от член 41 или 47 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това считам, че обхватът на свободата на сдружаване по смисъла на член 12, параграф 1 от Хартата и на член 11 ЕКПЧ е по-ограничителен от понятието „представително сдружение“ по смисъла на основния регламент: това понятие включва свободата на сдружаване, но също и понятието „търговска или бизнес асоциация“ по смисъла на международното търговско право. С други думи, когато тази свобода не е приложима, един субект все пак може да бъде представителен за членовете си по смисъла на основния регламент и в рамките на международното търговско право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията не би могла да се позове на тази свобода, за да ограничи понятието „представително сдружение“ по смисъла на основния регламент и да попречи на организация да представлява членовете си или даден отрасъл. Ако Съдът възприеме подхода на Комисията, за да бъде квалифициран като представително сдружение по смисъла на основния регламент, въпросният субект ще трябва винаги да отговаря на тези разпоредби, независимо дали той се позовава на правото да се ползва от тази свобода. От това следва, че Съдът би трябвало да отхвърли изложения по-горе от Комисията довод, по силата на който публичната власт, упражнявана от въпросния субект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>), е пречка за квалифицирането му като сдружение, след като не отговаря на изискванията по член 12, параграф 1 от Хартата и по член 11 ЕКПЧ. По същите причини считам, че следва да се отхвърли доводът на Комисията, че съответният субект не би могъл да разполага с регулаторни правомощия, след като не отговаря на тези изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всяко положение по настоящото дело нищо в преписката на Съда не подсказва, че ако основният регламент се тълкува в смисъл, че допуска CCCME да се счита за представително сдружение на износителите, това би довело до неоправдано ограничаване на посоченото основно право по смисъла на разглежданите разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Уставът на сдружението </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На практика въпросът дали даден субект представлява „търговска или бизнес асоциация“ би трябвало да се разгледа от гледна точка на устава му. По настоящото дело от устава на CCCME ясно личи, че става въпрос по-специално за организация с нестопанска цел, състояща се от предприятия и институции, занимаващи се с износ, инвестиции и сътрудничество в областта на механиката и електронните продукти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>). Съгласно членове 2 и 3 от устава предмет на дейност на CCCME е осигуряване на нейните членове на координация, консултиране и обслужване; защита на законните права и интереси на нейните членове; насърчаване на устойчивото развитие в секторите на механиката и на електрониката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>). Според мен определеният в устава предмет на дейност не оставя място за никакво съмнение относно факта, че CCCME е най-малкото формално, представително сдружение на някои производители и износители от КНР.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следващият въпрос, който се поставя, е дали CCCME е представително сдружение на производителите на конкретните продукти, предмет на разследването. Както личи от наименованието ѝ, CCCME е субект, който представлява производителите и износителите на „машини и електронни продукти“ и отраслите на машиностроенето и електронната промишленост“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>). Разбира се, тези общи изрази не уточняват дали разглежданият субект включва производителите и износителите на конкретни продукти като някои чугунени изделия (капаци и решетки за шахти). От текста на лицензиите за експлоатация обаче се установява също, че дейностите на тези членове включват чугуна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, обратно на доводите на Комисията, дори ако разследваните продукти представляват само част от всички продукти, обхванати от членовете на сдружението, какъвто изглежда е случаят по настоящото дело, сдружението все пак може да е представително за производителите на съответния продукт, ако самите те са значителен брой оператори, осъществяващи дейност в разглеждания сектор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>). В решение BEUC/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>) Общият съд постановява, че заинтересована страна трябва да може да докаже обективна връзка между нейната дейност, от една страна, и съответния продукт, от друга страна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>). Въпросът дали тези стоки фигурират на уебсайта на CCCME не би трябвало да е релевантен, обратно на твърденията на встъпилите страни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така стигам до сърцевината на проблема: в каква степен следва да се вземе предвид автономията на субекта спрямо държавата за целите на правната му квалификация като представително сдружение на износителите по смисъла на основния регламент?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Автономия срещу намеса на държавата </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпросът, който се поставя е за степента, в която, поддържаните от субект отношения с правителството на държавата, в която той е установен, му пречат да представлява своите членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че в международното търговско право, в зависимост от националното право, е възможно някои сдружения, представляващи своите членове, да поддържат определени връзки с техните правителства, при положение че сдруженията се ползват с различна степен на свобода и на автономия по силата на законодателството на различните държави. Освен това, когато сдружение е установено в трета държава и се подчинява на нейното право, както по настоящото дело, е трудно, дори е невъзможно да се прецени степента на автономност. Комисията би трябвало да докаже, що се отнася до решенията във връзка с антидъмпинговите процедури, че въпросното сдружение представлява държавата, така че каквото и да е представителство на членовете е изключено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело Комисията се позовава на устава на CCCME, за да докаже, че министерствата на КНР осъществяват надзор, ръководят дейността и определят търговската политика на дейността на CCCME (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>). Изразът „надзор, ръководство и търговска политика“ обаче има много широк смисъл, тъй като може да предполага различни степени на влияние или на намеса. Поради това и с оглед на представените от Комисията и от встъпилите страни доказателства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>), макар да изглежда, че CCCME е субект, по отношение на който китайската държава осъществява известен контрол, израз с толкова широк смисъл не е достатъчно доказателство за упражняван от държавата контрол по начин, който изключва представителството на интересите на износителите, или че CCCME е еманация на КНР. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това за целите на антидъмпинговата процедура по реда на основния регламент трябва да се докаже, че осъществяваният от държавата контрол се прилага конкретно по отношение на приеманите от това сдружение решения във връзка с тази процедура. Поради това някои отношения и връзки с правителството не изключват автоматично сдружението да осъществява едновременно с това представителство на неговите производители или износители в контекста на дадена антидъмпингова процедура. От това следва, че по настоящото дело, макар да е очевидно, че държавата осъществява известен контрол, не е установено, че разглежданият субект не е представлявал своите членове в рамките на конкретната антидъмпингова процедура. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всяко положение в областта на международното търговско право, където дейността на държави и предприятия често се припокрива, автономията на дадено сдружение по отношение на държавата изглежда важна, когато държавата и износителите, представлявани от сдружението, имат противоположни интереси. С други думи, ако членовете на сдружението и държавата имат един и същ интерес, безсмислено е да се прави разграничение между интересите им. По настоящото дело не е установено такова противопоставяне на интереси. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На практика някои субекти се ползват със законен монопол върху управлението на дадена дейност. Наистина е възможно в рамките на международната търговия тези субекти да могат най-добре да представляват членовете си. В този случай съответният субект би трябвало да има право да участва в административното производство, което приключва с налагането на антидъмпингово мито.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това доводите, основани на намеса на държавата, не са достатъчни, за да бъде изключена възможността CCCME да действа в интерес на китайските износители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобна преценка не се оспорва от решение от 10 юли 1986 г., DEFI/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>), в което Съдът постановява по същество, че по силата на относимата френска правна уредба френското правителство има правомощието да определя управлението и политиката на съответната организация и следователно да определя и интересите, които тази организация трябва да защитава. Първо, по посоченото дело държавата е адресат на решението на Комисията в областта на държавните помощи и предприятията бенефициери на помощта се считат само за „заинтересовани страни“ в това производство и като такива се счита, че самите те не могат да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на въпросната държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>). По настоящото дело обаче основният регламент третира всички предприятия, представителните сдружения на предприятията и представителите на заинтересованите държави като заинтересовани страни. Поради това направеното по-горе разграничение между държава и предприятие в правото в областта на държавните помощи не е релевантно за целите на антидъмпинговите процедури. Второ, по посоченото по-горе дело самата организация признава, че не представлява бенефициерите на съответната помощ, а собствени интереси. По настоящото дело обаче, както признава Комисията, CCCME наистина би могла да бъде организация, представляваща китайската промишленост в нейната цялост. Поради това в настоящия случай, след като положението на CCCME не е еднакво с това на въпросната френска организация, съображенията на Съда в решение от 10 юли 1986 г., DEFI/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>), не е възможно да се транспонират mutatis mutandis.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в отговорите си на писмените въпроси на Съда Комисията се позовава на задължителното членство, за да докаже, че субект като CCCME не може да бъде представително сдружение. В съдебното заседание обаче Комисията признава, че доводите ѝ се отнасят само до намесата на държавата и че въпросът за задължителното членство е ирелевантен за целите на настоящото производство. При всяко положение следва да се отбележи, че по настоящото дело Комисията не представя никакво доказателство за подобно членство. В съдебното заседание CCCME заявява, че членството в нея не е задължително и освен ако не се докаже обратното, няма причина за съмнение в точността на това твърдение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междинно заключение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното по-горе считам, че каквато и да е твърдяната намеса на КНР в дейността на CCCME, последната отговаря на първия критерий от определението за търговска и бизнес асоциация по смисъла на член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. и следователно на представително сдружение по смисъла на член 5, параграф 11 от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">ii)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членовете са производители, износители или вносители на разследвания продукт </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втория критерий по член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., повечето от членовете на разглеждания субект би трябвало да произвеждат, да изнасят или да внасят разследвания продукт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изтъква по същество, че производителите и износителите на чугун нямат мнозинство сред членовете на CCCME, поради което това сдружение не би могло да се счита за представително за тези производители и износители. В съдебното заседание Комисията допълва, че повечето от членовете на разглеждания субект трябва да са засегнати от разследванията на Комисията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това отбелязвам, че разследваният продукт може да бъде много специфичен продукт, както в настоящия случай. Положението, при което износителите и производителите на специфичен продукт, както в случая по настоящото дело на определени изделия от чугун, нямат мнозинство сред членовете на дадено сдружение, е повече от вероятно. Не изглежда разумно да се изисква да е налице сдружение за всеки специфичен продукт. Подобно изискване би довело по същество до положение, при което, когато антидъмпинговото разследване има много тесен материален обхват, нито едно сдружение няма да може да бъде квалифицирано като „представително сдружение на износителите“. Поради това считам, че член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. следва да се разбира в смисъл, че сдружението трябва да представлява „значителен брой оператори от съответния сектор“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на посочените по-горе критерии считам, че по настоящото дело няма никаква пречка CCCME да се квалифицира като представително сдружение на износителите на съответния продукт. Поради това смятам, че CCCME е могла да се ползва с процесуални права по силата на основния регламент в качеството си на представително сдружение на износителите на китайската чугунена промишленост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че CCCME трябва да се счита за лично засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС поради нарушаването на процесуалните ѝ права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условието за пряко засягане, ще отбележа, че в писмения си отговор Комисията само заявява, че „същата грешка при прилагане на правото опорочава и извода относно прякото засягане, съдържащ се в точки 71—75 от [обжалваното] съдебно решение, тъй като директният ефект се основава на констатацията, че CCCME се ползва с процесуални права[…], така че този извод трябва също да се отмени“. С оглед на изложените по-горе доводи обаче и при липса на по-обосновано оспорване от страна на Комисията, считам, че Общият съд правилно постановява в точки 71—75 от обжалваното съдебно решение, че CCCME може да се счита и за пряко засегната, след като може да постигне спазването на своите процесуални права само ако има възможност да оспори обжалвания регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключение, по посочените по-горе причини предлагам на Съда да отмени изложените в точки 58—60 и 68—70 от обжалваното съдебно решение съображения, тъй като с констатацията, че в хода на административното производство Комисията е признала на CCCME статута на заинтересована страна, не може да се установи надлежно спазването на условието за лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Ако обаче в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован поради други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение. Напротив, тогава следва да се заменят мотивите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>). По настоящото дело предлагам на Съда да приеме, че CCCME има качеството на представително сдружение на износителите на китайската чугунена промишленост и следователно трябва да се счита за лично и пряко засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС поради нарушаване на процесуалните ѝ права. Отбелязвам обаче, че точният обхват на предоставените на това сдружение процесуални гаранции, който е въпрос по същество, а не във връзка с допустимостта, ще зависи от всички интереси, които тя представлява (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>), и ще бъде анализиран в рамките на анализа на петото основание на жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто възражение за недопустимост — жалбата е подадена от CCCME от името на нейните членове </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията поддържа, че CCCME не може да се квалифицира като представително сдружение и следователно не е лично или пряко засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Комисията обяснява, че пред Общия съд е поддържала, че процесуалната легитимация, призната на сдруженията, когато действат от името на своите членове, се предоставя само на тези, които са представителни сдружения на техните членове. Като отхвърлил в точки 98—103 от обжалваното съдебно решение изискването, съгласно което сдружение може да бъде представително само ако е организирано демократично, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изтъква, че търговско сдружение, което защитава колективните интереси на своите членове, не може едновременно с това да бъде еманация на държава, организирана на основата на еднопартиен комунистически режим. В качеството си на търговско сдружение то ще трябва да защитава интересите на своите членове, така както са демократично определени от тях, срещу същата тази държава, чиято еманация е. Според Комисията тълкуване в смисъл, че търговско сдружение е част от държава, като същевременно защитава колективните интереси на своите членове срещу тази държава, не е в съответствие с основните принципи на представителната демокрация, традиционно споделяни от държавите членки. Вземането предвид на особеностите на държавата, в която е учредено сдружението, би противоречало на прогласения в член 3, параграф 5 ДЕС принцип, че в отношенията си с външния свят Съюзът утвърждава и популяризира своите ценности. Поради това Комисията приканва Съда да отмени извода на Общия съд, че CCCME представлява търговско сдружение, оправомощено да подава жалби от името на своите членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Встъпилите страни поддържат, че CCCME не е представително сдружение по смисъла на член 6, параграф 7 от основния регламент, а представител на страната на износ по смисъла на тази разпоредба. CCCME, която е полудържавен орган, контролира и съгласува дейностите на производителите износители, които представлява. Следователно защитата на интересите на производителите износители е само последица от нейната полудържавна и първостепенна роля в управлението на вътрешния пазар и на пазара на износа. За да съществува представително сдружение, критерият за представителността трябва да има предимство пред този контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CCCME оспорва, че е „еманация“ на КНР и поддържа, че Комисията не е доказала обратното пред Съда. Съществуването на връзка с тази държава не било достатъчно, тъй като търговските камари поддържат много тесни връзки със съответните си държави. Освен това CCCME поддържа, че Комисията, първо, не е оспорила фактическата констатация в точка 91 от обжалваното съдебно решение относно предмета на дейност на CCCME, второ, не е доказала, че CCCM не е организирана по демократичен начин, и трето, не е оспорила, че предметът на дейност на CCCM включва предявяването на съдебни искове, чиято цел е да защитят интересите на нейните членове. CCCME подчертава също, че нейният устав е доказателство, че членовете ѝ имат право на глас.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало държа да подчертая, че въпросът дали един субект е „представително сдружение на […] износителите“ по смисъла на основния регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>) се различава от въпроса дали този субект може да представлява членовете си в рамките на производство по пряко подадена жалба за отмяна пред Общия съд. Следователно, както обясних по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>), второто основание за недопустимост трябва да се разграничава от първото, тъй като то се отнася до възможността за CCCME да подаде жалба за отмяна от името на своите членове. Възможността за сдружение да представлява членовете си пред съда на Съюза, и по-специално неговата процесуална легитимация, се подчинява на критерии, разработени от съдебната практика във връзка с член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отбелязвам, че по принцип е допустимо сдружение, натоварено със защитата на колективните интереси на производители, да подаде жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако предприятията, които представлява, или някои от тях, имат собствена процесуална легитимация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>). Следователно по силата на тази разпоредба допустима е жалба, подадена от сдружение, което действа вместо един или няколко от своите членове, които са можели сами да подадат допустима жалба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>), стига тези членове да не са подали сами жалби, за да защитят собствения си интерес или интереси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се отбележи, че в първичното право на Съюза не съществува единна дефиниция, нито единен критерий за сдружение, натоварено да защитава колективните интереси на своите членове. В това отношение, тъй като член 263, четвърта алинея ДФЕС изобщо не препраща към националното право що се отнася до значението, което трябва да се възприеме за понятието сдружение, тази разпоредба трябва да се счита за самостоятелно понятие от правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на неговата територия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>). Съгласно съдебната практика при тълкуването на това понятие трябва да се взема предвид не само неговият текст, но и контекстът му и целите на правната уредба, от която то е част (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При положение че нито в разпоредбите на първичното право на Съюза, нито в практиката на Съда има определение на термина „сдружение“ за целите на прилагането на член 263, четвърта алинея ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-72" href="#t-72">72</a>
</span>), ще разгледам контекста на нормите, регламентиращи сдруженията. Споделям становището на Комисията, че в съответствие с общите традиции на държавите членки, понятието за сдружение предполага, че тези субекти са свободни да се управляват без намесата на държавата по свои собствени правила и процедури, и по-специално независимо от правителството и от другите публични власти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-73" href="#t-73">73</a>
</span>). Тези характеристики произтичат от основното право на свобода на сдружаване по смисъла на член 12 от Хартата и член 11 ЕКПЧ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-74" href="#t-74">74</a>
</span>). Следователно националните законодателства, които прилагат това основно право, признато от всички държави членки, трябва да спазват посочените изисквания. В това отношение Комисията поддържа с основание, че по принцип в националното право на държавите членки държавата не участва в процеса на вземане на решения на сдруженията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-75" href="#t-75">75</a>
</span>). Както отбелязах по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-76" href="#t-76">76</a>
</span>) обаче, тази свобода не може да се използва като средство, което да попречи на страните да упражняват правото си на защита, гарантирано от членове 41 и 47 от Хартата за целите на процесуалната легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разбира се Съдът допуска намесата на представителни сдружения, чийто предмет на дейност е защитата на интересите на техните членове, по дела, по които се повдигат принципни въпроси, които могат да ги засегнат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-77" href="#t-77">77</a>
</span>). По дело Венецуела/Съвет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-78" href="#t-78">78</a>
</span>) обаче Съдът е постановил, че систематическо и телеологично тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС в светлината на принципите на ефективен съдебен контрол и на правовата държава подкрепя извода, че трета държава би трябвало да има процесуална легитимация, когато са изпълнени останалите условия, предвидени в тази разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-79" href="#t-79">79</a>
</span>). Подчертавам, че по това дело Съдът не поставя възможността за подаване на жалба за отмяна на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС в зависимост от демократичния процес по вземане на решения на трета държава, въпреки че въпросът за демократичната представителност на тази държава може да се окаже проблематичен. По този начин Съдът възприема „неутрален“ подход, съгласно който процесуалната легитимация на една държава (която може по-специално да се дефинира като политическа и културна общност, към която са приобщени лица въз основа на различни критерии като гражданството, мястото на установяване или религията) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-80" href="#t-80">80</a>
</span>) не е подчинена на нейния режим и съгласно който демократичният процес на вземане на решения в никакъв случай не е бил елемент в рамките на това определяне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гледна точка на посоченото тълкуване, доколкото по настоящото дело Комисията обосновава изискването за допълнително условие във връзка с представителността на съответното сдружение на база на основните принципи на демокрацията и на принципа, прогласен в член 3, параграф 5 ДEС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-81" href="#t-81">81</a>
</span>), това изискване би довело до неоснователно ограничаване на достъпа на CCCME до съда от името на нейните членове и до ограничаване на принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран от член 47 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до последния посочен принцип, Съдът е постановил, че макар условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, да трябва да бъдат тълкувани в светлината на основното право на ефективна съдебна защита, в резултат на подобно тълкуване не може да се стига до неприлагане на условията, изрично предвидени в посочения договор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-82" href="#t-82">82</a>
</span>). По настоящото дело обаче такива условия не съществуват. Предложеното от Комисията тълкуване на тази разпоредба обаче означава да се добави едно допълнително условие, което води до ограничаване на достъпа на някои субекти до Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това разрешението дадено сдружение да предприема действия от името на членовете си се обосновава с възможността Общият съд да бъде освободен от задължението да разглежда множество жалби и е в съответствие с изискването за добро правораздаване, като позволява да се избегне подаването на много жалби срещу едни и същи решения от членовете на сдружението, представляващо техните интереси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-83" href="#t-83">83</a>
</span>). Следователно посоченото по-горе допълнително условие, предложено от Комисията, не е обосновано от гледна точка на смисъла, който е вложен в представителството от страна на сдружение пред юрисдикциите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто възражение за недопустимост Комисията критикува точки 89—103 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд отхвърля доводите относно възможността за CCCME да подаде жалба от името на членовете си. В тези точки Общият съд отхвърля предложеното от Комисията тълкуване, съгласно което решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-84" href="#t-84">84</a>
</span>), въвежда изискване относно представителността на съответното сдружение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обаче, обратно на твърденията на Комисията, решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, не въвежда допълнително условие във връзка с представителността на съответното сдружение. Освен това нищо в посоченото решение не сочи, че демократичното приемане на решения би трябвало да бъде фактор за установяване на представителността на търговско сдружение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно в точка 123 от това решение Съдът постановява, че „не би могло да се приеме, че липсата на право на глас на някои членове на сдружение или на друго средство, позволяващо им да предявят интересите си в неговите рамки, е достатъчна, за да се установи, че сдружението няма за цел да представлява такива членове“. Той заключава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че Growth Energy и Renewable Fuels Association следва да докажат не само, че членовете им са били пряко и лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, но и че членовете, чиито интереси възнамеряват да защитават, трябва освен това да могат да предявяват личните си интереси в рамките на тези сдружения. По този начин Съдът изрично изключва възможността да се изтъкват индивидуални права в рамките на сдруженията, а именно изискването членовете на сдружението да трябва да могат да изтъкнат интересите си в рамките на сдружението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-85" href="#t-85">85</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както вече посочих в анализа на първото възражение за недопустимост, въпросът за контрола от страна на държавата и за демократичното вземане на решения поставя въпроса за доказването на подобно вземане на решения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-86" href="#t-86">86</a>
</span>). Във връзка с това отбелязвам, че пред Общия съд Комисията оспорва доказателството относно представителството, като заявява, че „решението на CCCME да подаде [жалба за отмяна]“ и дадените на CCCME пълномощни не са достатъчни, за да се установи съществуването на демократичен процес в рамките на сдружението. Тя се позовава също на член 4 от устава на CCCME, в който се споменава контролът от страна на министерствата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-87" href="#t-87">87</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече отбелязах (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-88" href="#t-88">88</a>
</span>), такова отношение с държавата не е достатъчно, за да се обяви, че CCCME е еманация на държавата или че тази камара не е организирана по демократичен начин. Всъщност въпросът дали CCCME е организирана по демократичен начин е много широк за целите на произнасянето относно нейния представителен характер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-89" href="#t-89">89</a>
</span>). Самата Комисия признава, че въпросът, който се поставя по настоящото дело, не е за структурата на правото на глас, а за това, че CCCME е действала по инструкции на съответните министерства на КНР (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-90" href="#t-90">90</a>
</span>). Отбелязвам обаче, че по настоящото дело няма данни за това как е било прието решението за подаване на жалба, нито че правителството е участвало при приемането на това решение. Представените на Общия съд доказателства не са достатъчни, за да се докаже, че решението за завеждане на дело е било взето без съгласието на членовете и по заповед на правителството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че Съдът би трябвало да отхвърли второто възражение за недопустимост, в рамките на което се твърди, че CCCME не може да представлява своите членове в съдебно производство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото възражение за недопустимост — жалбатa е подадена от жалбоподателите, които не са представлявани от CCCME</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията отбелязва, че що се отнася до другите жалбоподатели, които не са представлявани от CCCME, пред Общия съд тя е поддържала, че са налице съмнения относно оправомощаването на лицата, подписали пълномощните, да ги подпишат. Според Комисията, като е отказал в точки 133—137 от обжалваното съдебно решение да провери дали подписалите лица са били оправомощени за това, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази институция се позовава на решение Barge/Върховен орган (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-91" href="#t-91">91</a>
</span>), в което Съдът постановява, че за подаването на жалба не е нужно адвокатът, подпомагащ или представляващ дадена страна, да докаже, че има надлежно оформено пълномощно, освен ако не трябва да го представи в случай на оспорване. Според Комисията член 38 от Процедурния правилник на Съда, в сила към онзи момент, не предвижда никакво задължение за представяне на пълномощно за жалбите, подавани от частни лица. По това дело обаче, въз онова на Статута си Съдът разрешава на другата страна да оспори съществуването на „надлежно оформено пълномощно“ и постановява, че при подобно положение Съдът е длъжен да поиска доказателства. Изменение на Процедурния правилник на Общия съд не би могло да противоречи на изискване на Статута, който е акт с ранг, по-висш от Процедурния правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело Комисията иска от Съда да прикани другите жалбоподатели да представят документите, необходими за проверката на надлежното оформяне на пълномощните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че пред Общия съд Комисията не е изразила никакво съмнение във връзка с въпроса дали лицата, подписали пълномощните, са били оправомощени за това, но е оспорила официалните документи с твърдението, че са непълни. Правилно Общият съд е потвърдил, че неговият процедурен правилник не изисква да се докаже, че даденото на адвоката пълномощно е било изготвено от квалифициран за целта представител. Общият съд обаче не е приел, че вече не се налага проверка на действителното оправомощаване на лицето, подписало пълномощното. Той просто е констатирал, че задължителните документи са изправни. Комисията не е оспорила обстоятелството, че пълномощните са били предоставени от оправомощени за целта лица. При липсата на подкрепени с доказателства доводи, които да могат да оспорят изложеното по-горе, Общият съд не е бил длъжен да поиска да бъде представено такова доказателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че пред Общия съд Комисията поддържа, що се отнася до седем от другите юридически лица, чиито наименования са посочени в приложение I към обжалваното съдебно решение, че като длъжност на лицето, подписало пълномощното, е посочена длъжността „заместник-управител“, „генерален директор“, „финансов контрольор“ или „директор“, без друго уточнение, а освен това не е предоставено доказателство, че по силата на китайското право това лице е оправомощено да подпише подобно пълномощно. Що се отнася до другите две юридически лица, чиито наименования са посочени в това приложение, Комисията поддържа, че те са представили пълномощно, в което не се уточнява длъжността на лицето, което го е подписало, и освен това не са приложени документи, удостоверяващи, че то има право да подпише такъв документ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, в съответствие с член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд на основание член 53 от същия статут (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-92" href="#t-92">92</a>
</span>), само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, може да представлява страна, различна от държавите членки или институциите на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да бъде допустима жалбата за отмяна, е необходимо да се докаже, че съответното лице действително е решило да подаде жалбата и че адвокатите, които твърдят, че го представляват, действително са упълномощени за това (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-93" href="#t-93">93</a>
</span>). Във връзка с това член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд изисква от адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, да представят в секретариата пълномощно от това лице, а неспазването на това изискване води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата съгласно член 51, параграф 4 от този процедурен правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, отбелязвам, че за разлика от по-ранна редакция на този правилник (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-94" href="#t-94">94</a>
</span>), тази разпоредба не предвижда задължение за страната да докаже, че даденото на адвоката пълномощно е било надлежно оформено от квалифициран за целта представител. В собствената си практика Общият съд заключава въз основа на изменението на Процедурния правилник, че такова доказателство не се изисква (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-95" href="#t-95">95</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Смятам обаче, че облекчаването на процесуалните норми на етапа на подаването на жалба за отмяна не се отразява на споменатото по-горе материалноправно изискване относно представляването на жалбоподателите от техните адвокати, предвидено в член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, който е норма с ранг, по-висш от ранга на този процедурен правилник. В неотдавнашно решение Съдът постанови, че прилагайки условието за независимост, наложено от правото на Съюза по отношение на представителите на непривилегированите страни, съдът на Съюза упражнява ограничен контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-96" href="#t-96">96</a>
</span>). По аналогия същото равнище на контрол би трябвало да се прилага към изискването във връзка с представителството, що се отнася до валидността на пълномощното, предоставено на адвоката от жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно фактът, че в новата разпоредба на член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд не се посочва изрично изискването за такова доказване не освобождава Общия съд от задължението да провери валидността на оправомощаването на лицето, което подписва пълномощното, когато другата страна изрично оспорва тази валидност. Комисията правилно отбелязва, че при оспорване на пълномощното, предоставено от страна на адвоката ѝ, тази страна трябва да бъде в състояние да докаже, че лицето, подписало пълномощното, е надлежно оправомощено за целта (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-97" href="#t-97">97</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че след като процедурният му правилник не изисква доказателство, че предоставеното на адвоката пълномощно е изготвено от квалифициран за целта представител, оспорването на редовността на това пълномощно от страна на Комисията трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид гореизложеното, когато Комисията смята да оспори упражняването на правата по такова пълномощно, тя би трябвало най-малкото да понесе тежестта на доказването, че подобно оспорване на пръв поглед е обосновано. По настоящото дело Комисията се основава на обикновени твърдения. Първо, тя посочва факта, че някои от лицата, подписали спорните пълномощни, не уточняват длъжността си и не прилагат документи, удостоверяващи правото си да подписват такива актове. Второ, Комисията основава доводите си на факта, че някои лица подписали пълномощните лица, които са уточнили длъжността си на президент — генерален директор, генерален директор, финансов контрольор или на директор, не са доказали, че по силата на китайското право те са били овластени да подписват подобни пълномощни. Такива твърдения обаче трябва да бъдат надлежно доказани (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-98" href="#t-98">98</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че точка 136 от обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото. Ако обаче мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив е обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение. Напротив, в такъв случай следва да се извърши замяна на мотивите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-99" href="#t-99">99</a>
</span>). По настоящото дело препоръчвам на Съда да отмени тази точка и да постанови, че доводите на Комисията не представляват оспорване по същество на факта, че пълномощното, предоставено на адвоката на жалбоподателя, е надлежно оформено от оправомощено за целта лице. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сега пристъпвам към разглеждане на делото по същество, като ще обърна специално внимание на първата част от първото основание на жалбата, както и на второто и петото основание на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от първото основание на жалбата </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателите Общият съд е допуснал грешка в точки 152—211 и 398—403 от обжалваното съдебно решение, като не е установил нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент и нарушение на принципа на добра администрация, що се отнася до данните във връзка с вноса. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че Комисията прави корекции на данните във връзка с вноса, описани в точки 159—166 от обжалваното съдебно решение. По същество тези корекции се основават на схващането, че съотношението на обемите на различните продукти, спадащи към един и същ продуктов код, е останало непроменено във времето и между държавите. Жалбоподателите оспорват тези корекции пред Общия съд като считат, че този метод се основава на необосновани и нелогични предположения, поради което взетите предвид обеми не са подкрепени с никакви достоверни доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 196 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези доводи. Той постановява, че при липсата на по-точна и по-актуална информация, която да е със сходно или по-високо равнище на надеждност, с оглед на логичния и правдоподобен характер на представените от Комисията прогнозни оценки и предвид признатото на Комисията широко право на преценка, обемът на вноса е установен правилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред Съда жалбоподателите излагат два довода, които ще разгледам по-долу. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По използването на референтните данни </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че Общият съд е постановил неправилно, че данните относно вноса, на които се основава Комисията, могат да се считат за достоверни доказателства и че използването им е било обосновано. Мотивите на обжалваното съдебно решение не дават отговор на критиката относно предположението, на което се основава Комисията, че съотношението на обемите и на цените на продуктите в рамките на даден код от Комбинираната номенклатура (наричана по-нататък „КН“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-100" href="#t-100">100</a>
</span>) за референтните години са останали непроменени през следващите години и са били приложени спрямо продукти с различен произход. Те поддържат, че Общият съд, приемайки, че Комисията е имала право да вземе предвид данните за референтната година, е допуснал грешка при прилагане на правото. По-специално жалбоподателите оспорват точка 194 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е приел прилагането на прогнозните оценки, на които се основава Комисията, за да отхвърли първата част от първото основание пред първата инстанция. Според жалбоподателите Общият съд не отговаря на довода им, че Комисията е нямала право да се основава на посоченото по-горе предположение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че при липсата на доказателства, които да го подкрепят, такова предположение не е логично и не отговаря на изискването за достоверни доказателства, предвидено в член 3, параграф 2 от основния регламент. Данните относно вноса се посочват точно, за да се прецени изменението на вноса и различията между държавите. Поради това жалбоподателите считат за абсурдно предположението, че не е имало изменение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, изтъква, че Общият съд не е допуснал грешка, като е заключил, че е спазено изискването за достоверни доказателства, предвидено в член 3, параграф 2 от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще припомня, че съгласно постоянната съдебна практика институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, особено в областта на антидъмпинговите мерки и определянето на наличието на вреда поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-101" href="#t-101">101</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент, задача на Комисията е да представи достоверни доказателства и да извърши обективно изследване на данните във връзка с елементите на вредата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-102" href="#t-102">102</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че контролът на съда на Съюза трябва да се сведе не само до това дали са налице евентуални грешки при прилагане на правото, но също и дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е взето оспорваното решение, са точно установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт. Това е така по-специално когато се установява дали е налице вреда, причинена на промишлеността на Съюза, за което е необходима преценка на сложни икономически положения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-103" href="#t-103">103</a>
</span>). Освен това жалбоподателят трябва да представи доказателствата, позволяващи на Общия съд да констатира, че при оценяването на вредата Комисията е допуснала явна грешка в преценката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-104" href="#t-104">104</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали могат да подкрепят направените изводи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-105" href="#t-105">105</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело Съдът трябва да реши дали с основание Общият съд е възприел подхода на Комисията, състоящ се в това да екстраполира абсолютните и относителните стойности на обемите на вноса на съответния продукт за референтните години и държави към следващите години и към други държави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до използването на данните на Евростат, Съдът не само е постановил, че е уместно те да се използват за установяване на дадена вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-106" href="#t-106">106</a>
</span>), а след като са били оспорени, задача на Комисията е да ги анализира, полагайки необходимата дължима грижа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-107" href="#t-107">107</a>
</span>). От практиката на Съда обаче се установява, че под „оспорване“ на данните на Евростат трябва да се разбира, че страните трябва да докажат съществуването на фактически неточности, представляващи фактически грешки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-108" href="#t-108">108</a>
</span>). Подобно правило произтича от посочената по-горе съдебна практика, по силата на която жалбоподателят трябва да представи доказателствата, позволяващи на Общия съд да констатира, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при изчисляването на вредата. Следва да се отбележи, че пред Общия съд жалбоподателите поддържат, че нито Комисията, нито подателите на жалбата до нея са обяснили защо тези хипотези са обосновани или логични, а също така, че Комисията не се е опитала да получи информация, за да провери точността им и че при това положение данните относно вноса не се основават на достоверни доказателства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-109" href="#t-109">109</a>
</span>). По този начин жалбоподателите по същество се опитват да преместят доказателствената тежест върху Комисията и да се освободят от задължението да оспорят реално надеждността на използваните данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд е постановил правилно, че ако страните възнамеряват да оспорят надеждността на използваните от Комисията данни за обема на дъмпинговия внос, те трябва да подкрепят твърденията си с доказателства, които могат да хвърлят съмнение конкретно върху надеждността на метода или данните, използвани от тази институция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-110" href="#t-110">110</a>
</span>). По настоящото дело Общият съд не е установил такава фактическа грешка и на този етап Съдът не би трябвало да преценява отново фактите, което в рамките на производство по жалба не е от неговата компетентност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до корекциите и екстраполациите за целите на определянето на съществуването на вреда, Съдът не е посочил критерий, позволяващ да се определи какво представлява допустима корекция или допустима екстраполация. Поради това Съдът би трябвало да прецени дали спорните корекции и екстраполации са допустими от гледна точка на докладите на апелативния орган на СТО във връзка с член 3.1 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, в доклада Съединени щати — Топло валцована стомана апелативният орган на СТО приема, че изразът „достоверни доказателства“ се отнася до „качеството на доказателствата, на които органите могат да се основат, когато установяват вреда“ и че терминът „достоверни“ означава, че „доказателствата трябва да са утвърждаващи, обективни и истински и че те трябва да бъдат правдоподобни“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-111" href="#t-111">111</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в доклада Мексико — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на ориза, апелативният орган на СТО приема, че в рамките на дискреционните правомощия, с които се ползва орган, натоварен с разследването, при приемане на метод, от който да се ръководи анализът му на вредата, е възможно този орган да трябва да се основе на логични предположения или да направи изводи. Той обаче допълва, че при това органът, натоварен с разследването, трябва да се увери, че неговите определения се основават на „достоверни доказателства“. Следователно, когато едно определяне се основава на предположения, тези предположения трябва да бъдат направени като „логични изводи“ на достоверна фактическа основа и да са обяснени в достатъчна степен, за да могат да бъдат проверени тяхната обективност и достоверност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-112" href="#t-112">112</a>
</span>). По това дело апелативният орган на СТО приема, че очаква натовареният със съответното разследване орган „да обоснове логичността и достоверността на конкретни предположения“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-113" href="#t-113">113</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези доклади следва, че когато липсват данни, позволяващи да се установи непосредствено съществуването на някои факти, натовареният с разследването орган може да установи наличието на вреда, като се основе на коригирани данни, изведени от логични заключения или логични предположения. Това поставя въпроса какво е логично предположение или логично заключение. Според мен едно предположение или заключение е логично, когато е по-скоро правдоподобно, отколкото грешно. Става въпрос за оценяване на възможността от настъпване на ситуации, в рамките на което има голяма вероятност логичните заключения да са верни. Първо, за тази цел, когато Комисията се основава на заключение, изведено от корекции на известни данни, тези данни трябва да са надеждни и точни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-114" href="#t-114">114</a>
</span>). Поради това Комисията по начало използва данните на Евростат, които са събрани въз основа на добре установена процедура, включваща достатъчна степен на контрол. Второ, корекциите трябва да се направят, като се приложи приемлив и прозрачен метод, като по този начин се гарантира много вероятен извод, който може да бъде логичен извод или логично предположение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това, когато става въпрос за преценката на корекциите и екстраполациите с цел да се определи дали съществува вреда, съдебният контрол трябва да се сведе до проверка дали предположението, на което се основава Комисията, е изведено от надеждни и точни данни и дали корекциите са направени, като е приложен приемлив и прозрачен метод. С оглед на тези съображения, Общият съд е трябвало да провери дали направените от Комисията корекции и екстраполации на данните на Евростат относно съответните продукти представляват логично заключение или логично предположение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд обяснява много подробно как Комисията е направила корекции и екстраполации и дали използваните от Комисията данни е можело да бъдат правно квалифицирани като достоверни доказателства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-115" href="#t-115">115</a>
</span>). Първо, той е описал предвиждането за 30 % от обема на дъмпинговия внос за периода след 2014 г. По същество Комисията се е основала на съществуващи известни данни, а именно разпределението на внесените преди 2014 г. продукти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-116" href="#t-116">116</a>
</span>). Второ, тъй като точният процент от разпределението за държавата на произход за някои продукти не е известен, Общият съд обяснява какъв е методът за определяне на процента от обема на вноса на съответния продукт в зависимост от държавата на произход (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-117" href="#t-117">117</a>
</span>). Трето, Общият съд уточнява как Комисията по собствена инициатива изважда обема на една специфична категория продукти (решетките за канали), като отчита средните стойности на продажбите на тези продукти, реализирани от китайските производители износители, включени в извадката през разследвания период (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-118" href="#t-118">118</a>
</span>). С оглед на тези подробни обяснения Общият съд установява на пръв поглед, че тези методи са приемливи и прозрачни. След това Общият съд разглежда подробно трите изложени от жалбоподателите оплаквания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-119" href="#t-119">119</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това е важно да се подчертае, че при преценката си Общият съд по същество установява, че Комисията се основава на надеждни и точни съотношения за предишните периоди или различните държави на произход. Така в точка 196 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че представените от Комисията прогнозни оценки са „логични“ и „правдоподобни“. По същество той взема предвид, че корекциите и екстраполациите се базират на достоверна основа и са подходящи. По този начин Общият съд преценява липсата на явна грешка в преценката и логичната правдоподобност на предположението, което според мен, както го обясних по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-120" href="#t-120">120</a>
</span>), е правилният правен критерий.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в съдебното заседание жалбоподателите поддържат, че сигурно е имало изменения на пропорциите на разглежданите продукти и че е „очевидно нелогично“ да се предполага липсата на изменения. Те изтъкват, че според „обикновената логика“ пропорциите на продуктите са се променяли във времето. Според мен правилно Общият съд постановява, че прогнозните оценки са правдоподобни и логични и следователно, че е било логично Комисията да предположи, че обемът на вноса на разглеждания продукт от даден код по КН или от дадена държава остава постоянен във времето. Както поддържат встъпилите страни в съдебното заседание пред Съда, логично е да се предположи, че търсенето на двата разглеждани продукта, а именно на градоустройствено оборудване и на капаци за шахти е устойчиво преди и след 2014 г., при положение че тези два продукта имат по-скоро дълъг живот и че обемът на вноса на тези продукти е постоянен във времето. Имало е следователно голяма вероятност делът на тези продукти да е останал непроменен преди 2014 г., когато е имало данни относно този дял, и след 2014 г., когато тези данни не са съществували. Както вече обясних, Комисията се основава на известни данни и следва приемлив и прозрачен метод, гарантирайки по този начин вярно заключение с голяма вероятност. Поради това Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че заключението на Комисията е логично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, с оглед на споменатите по-горе доклади на апелативния орган на СТО, в които се допускат „логични изводи“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-121" href="#t-121">121</a>
</span>), и на широкото право на преценка на Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-122" href="#t-122">122</a>
</span>), считам, че данните относно разглеждания продукт могат да бъдат екстраполирани и коригирани, както беше обяснено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-123" href="#t-123">123</a>
</span>). Разглежданите корекции и екстраполация представляват достоверно доказателство по смисъла на докладите на апелативния орган на СТО и на член 3, параграф 1 от основния регламент. Следователно в точки 183—196 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал грешка, като е отхвърлил отправената от жалбоподателите критика и е одобрил спорните прогнозни оценки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отхвърлянето на другите данни </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В жалбата си пред Съда жалбоподателите оспорват отхвърлянето от Общия съд в точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение на другите предоставени от тях данни. Пред Общия съд жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да вземе предвид данните за износа на китайската митница, които показват завишаване на прогнозните оценки на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-124" href="#t-124">124</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да избегнат да предоставят отговор на действително използваните от Комисията данни, жалбоподателите представят други данни. В точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд с основание отхвърля доводите на жалбоподателите, като заявява, че ако жалбоподателите в първоинстанционното производство възнамеряват да оспорят надеждността на използваните от Комисията данни за обема на дъмпинговия внос трябва да подкрепят твърденията си с доказателства, които могат да хвърлят съмнение конкретно върху надеждността на метода или данните, използвани от тази институция. Следователно Общият съд припомня, че жалбоподателят не може само да представи други стойности, а трябва да представи доказателства, с които могат да се оспорят представените такива от Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изглежда, че в рамките на производството по обжалване пред Съда жалбоподателите не установяват никаква специфична грешка при прилагане на правото в този анализ, което прави този довод недопустим. При всяко положение посоченият довод би трябвало да се отхвърли като неоснователен. По причините, които изложих по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-125" href="#t-125">125</a>
</span>), страните трябва да подкрепят твърденията си с доказателства, годни да хвърлят съмнение конкретно върху достоверността на метода или на данните, използвани от тази институция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-126" href="#t-126">126</a>
</span>), вместо само да представят други стойности, получени от други източници. Както обясних по-горе, жалбоподателят трябва да представи доказателствата, позволяващи на Общия съд да констатира, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при преценката на вредата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-127" href="#t-127">127</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли първата част от първото основание на настоящата жалба като частично недопустимо и частично неоснователно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание на жалбата пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите твърдят, че в точки 302—311 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е разгледал само доводите относно производствените разходи на едно от предприятията на Съюза (Saint-Gobain PAM), а не тези относно неговата рентабилност. По-специално с оглед на факта, че Saint-Gobain PAM продава разглеждания продукт едновременно пряко на независими купувачи и непряко, с посредничеството на свързани субекти продавачи, единственият начин да се провери действително реализираната от групата Saint‑Gobain PAM печалба бил да се сравни, от една страна, продажната цена на независимите купувачи и от друга страна, производствените разходи на производителя, както и разходите за продажба, общите разходи и административните разноски (наричани по-нататък „ПОА разходи“) на продавачите на дребно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като е взела предвид само производствените разходи, които Saint-Gobain PAM е направило при производството на продукта, независимо от вида на продажбата, която ще бъде осъществена впоследствие, при изчисляване на общата рентабилност на това предприятие Комисията е пропуснала да вземе предвид „скритата“ печалба, получена от производителя в резултат от продажбите на свързани субекти. В съдебното заседание жалбоподателите поддържат, че Комисията е изключила разходите на независимите продавачи на дребно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите изтъкват по-конкретно, че в случай, при който свързаните субекти продавачи реализират печалба от 2 % върху продажбите си на независими купувачи, а производителят реализира печалба в размер на 10 % върху продажбите си на свързани субекти, реалната обща печалба на групата Saint-Gobain PAM съответства на сбора от числата, получени от тези проценти. Прилагайки собствения си метод обаче, в този случай Комисията била направила извод, че групата Saint-Gobain PAM е реализирала печалба в размер само на 2 %. Допълнителната печалба в размер на 10 %, получена от производителя върху продажбите му на свързаните субекти продавачи, остава „скрита“ и тези продажби се считали за разходи за целите на анализа на вредата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, поддържа, че второто основание на настоящата жалба е недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще припомня, че по силата на член 3, параграф 2 от основния регламент установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на обема на дъмпинговия внос и ефекта на този внос върху цените на сходни продукти на пазара на Съюза. Що се отнася по-специално до въздействието на дъмпинговия внос върху цените, член 3, параграф 3 от основния регламент предвижда задължението да се установи дали е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Съюза или дали в резултат на този внос е налице значителен натиск върху цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до преценката на това въздействие, член 3, параграф 5 от основния регламент гласи, че тя трябва да се основава на оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост на Съюза. Посочената разпоредба съдържа списък с различните фактори, които могат да бъдат взети предвид. В нея се уточнява също, че този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-128" href="#t-128">128</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се направят две предварителни бележки относно това основание на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до посочените в предходната точка фактори, важно е да се прави разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели. От една страна, що се отнася до макроикономическите показатели като производството, производствения капацитет, използването на капацитета, обема на продажбите, пазарните дялове, заетостта, растежът, производителността, значението на действителния дъмпингов марж, възстановяването от въздействието на минал дъмпинг, тези показатели се основават на данните от цялата промишленост на Съюза а именно за всички производители на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-129" href="#t-129">129</a>
</span>). От друга страна, що се отнася до микроикономическите показатели, те включват средните цени на дребно, единичната себестойност, цената на работната ръка, наличностите, рентабилността, паричните потоци, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал. От съображения 161—167 от Временния регламент се установява, че последните посочени фактори са изследвани въз основа на информацията, изведена от отговорите на включените в извадката производители от Съюза на въпросника на Комисията относно вредата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-130" href="#t-130">130</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто основание на настоящата жалба, изглежда, е относно конкретен микроикономически показател за вреда, а именно рентабилността на промишлеността на Съюза. Тъй като става въпрос за микроикономически показател за вреда Комисията основава изчисленията си на отговорите на този въпросник (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-131" href="#t-131">131</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място изчисляването на рентабилността е обяснено в съображение 161 от временния регламент и резултатите от него са в таблица 12 от този регламент. Комисията обяснява, че „определ[я] рентабилността на тримата включени в извадката производители от Съюза, като израз[ява] нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в [Европейския с]ъюз като процент от оборота от тези продажби“. Както тази институция обяснява в отговорите си на въпросите на Съда, става въпрос за „разликата между производствените разходи на групата, които включват [разходите] ПОА на свързаното дружество за продажба и цената, платена от първия независим купувач“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-132" href="#t-132">132</a>
</span>). От това следва, че рентабилността е разликата между две числа, а именно производствените разходи на предприятието, от една страна, и цената, платена от първия независим купувач, от друга страна. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред Общия съд с петата част от първото си основание жалбоподателите твърдят, че „за да изчисли вредата, понесена от промишлеността на Съюза, в случая на Saint-Gobain PAM Комисията е използвала фактурирани цени за препродажби вътре в групата дружества, част от която е този производител (използване на трансферни цени), без да оцени самостоятелния характер на тези покупни цени“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-133" href="#t-133">133</a>
</span>). По-точно жалбоподателите поддържат пред Общия съд, че Комисията е трябвало да използва производствените разходи на Saint-Gobain PAM (Франция), увеличени със съответните разходи ПОА на Saint-Gobain Германия, Испания и Италия, и да ги сравни с прилаганите от тези свързани дружества продавачи цени по отношение на първия независим купувач. Този втори метод би елиминирал всякакво изкуствено увеличаване на продажната цена, договорена между Saint-Gobain PAM и свързаните дружества.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред Съда жалбоподателите оспорват преценката от страна на Общия съд на включването на вътрешногруповите цени в изчисляването на разходите на промишлеността на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-134" href="#t-134">134</a>
</span>). Според тях Общият съд е допуснал грешка в точки 302—311 от обжалваното съдебно решение, тъй като е разгледал само техните доводи относно разходите, а не тези относно рентабилността на Saint‑Gobain PAM.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Констатациите на Общия съд във връзка с това се съдържат в точки 305 и 306 от обжалваното съдебно решение. Той установява, че фактът, че Saint Gobain PAM продава разглеждания продукт не само пряко на независими купувачи, но също и непряко с посредничеството на свързани субекти, не се отразява на определянето на производствените разходи. Той заключава в точка 307 от това решение, че извършването на някои продажби с посредничеството на свързани дружества е напълно ирелевантно за изчисляването на производствените разходи на Saint-Gobain PAM и съответно за оценката на вредата, понесена от промишлеността на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да подчертая, че доводите на жалбоподателите пред Общия съд и пред Съда се отнасят до първия фактор за определяне на рентабилността, а именно производствените разходи. Констатацията, че определянето на производствените разходи не зависи от вътрешногруповите цени е фактическа констатация, която не може да се оспорва в рамките на производство по обжалване пред Съда. Важно е да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-135" href="#t-135">135</a>
</span>), Общият съд не установява, че изчисляването на печалбата се основава на вътрешногруповата покупна цена, договорена между Saint Gobain PAM и свързаните субекти. Следователно доводите, че Комисията не е разкрила „скритата печалба“ поради вътрешногруповите продажби трябва да се отхвърлят, тъй като тези продажби не са релевантни за определянето на производствените разходи. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всяко положение изглежда, с оглед на обясненията ѝ пред Съда, че Комисията не е използвала вътрешногруповата печалба за изчисляването на рентабилността на Saint Gobain PAM. Както обяснява Комисията, тя е изчислила първо производствените разходи за всеки продукт, произведен от производителя на Съюза, включен в извадката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-136" href="#t-136">136</a>
</span>). След това тези производствени разходи се сравняват с продажните цени, фактурирани на първия независим купувач на пазара на Съюза. С други думи, когато производителят на Съюза продава първо продукта на свързан субект, Комисията използва цената, фактурирана от този свързан субект на първия независим купувач. Следователно изчисляването на рентабилността не включва никаква цена, фактурирана между два свързани субекта с производител на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-137" href="#t-137">137</a>
</span>). На последно място, въз основа на рентабилността на всеки включен в извадката производител на Съюза, отговорил на въпросника, Комисията събира тези данни и изчислява тяхната средна стойност, за да формира показателя за вреда „рентабилност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-138" href="#t-138">138</a>
</span>). Поради това ми се струва, че Общият съд правилно е постановил в точка 306 от обжалваното съдебно решение, че що се отнася до производствените разходи, направени от предприятието при производството, вътрешногруповата цена е ирелевантна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо не смятам, че Общият съд може да бъде упрекван, че е възприел подхода на Комисията. Определянето на съществуването на вреда следователно, изглежда, се основава на достоверни доказателства. При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли второто основание като необосновано. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание на жалбата </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от петото основание на жалбата жалбоподателите оспорват частичната недопустимост на третото основание пред първата инстанция относно възможността за различните субекти да се позовават на нарушение на правото на защита. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд установява три хипотези, които зависят от това кой е субектът, който излага основанието. В първата хипотеза CCCME действа от свое собствено име и се позовава на собствените си процесуални права. Във втората хипотеза основанието се изтъква от членовете на CCCME и другите юридически лица, чиито наименования са посочени в приложение I към обжалваното съдебно решение, оспорващи обжалвания регламент, тъй като не им е била съобщена съществена информация за защитата на техните интереси. Третата хипотеза включва две различни положения. Първо, юридическите лица, чиито наименования фигурират в това приложение, изтъкват, че процесуалните права на CCCME са били нарушени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-139" href="#t-139">139</a>
</span>). Второ, членовете на CCCME се позовават на нарушение на собствените си процесуални права, тъй като по време на антидъмпинговата процедура CCCME упражнявала процесуалните права на своите членове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-140" href="#t-140">140</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите оспорват втората и третата хипотеза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втората хипотеза, жалбоподателите изтъкват, че в точки 434—438 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като е констатирал, че членовете на CCCME и другите девет жалбоподатели не са участвали в разследването и следователно оплакването им, изведено от липсата на разгласяване на информация относно определянето на съществуването на дъмпинг и на вреда било недопустимо. Според жалбоподателите тези лица са участвали в разследването, след като са съдействали за съставянето на извадката или самите те са били включени в нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочените доводи повдигат въпроса дали обстоятелството, че производител износител отговаря на въпросника за формирането на извадка и е склонен да бъде включен в извадка е достатъчно от правна страна, за да може той да се квалифицира като заинтересована страна по смисъла на член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент, която квалификация позволява на тази страна да се ползва от предвидените в разглеждания регламент процесуални гаранции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да отговоря на този въпрос, ще отбележа, че начинът, по който Комисията съставя извадката на китайските производители в съответствие с член 17 от основния регламент, е описан в съображения 22 и 23 от временния регламент. Комисията обяснява, че за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор, тя иска от всички производители износители от КНР да предоставят информацията, посочена в известието за започване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-141" href="#t-141">141</a>
</span>). Осемдесет и един производители износители от КНР предоставят поисканата информация и дават съгласието си да бъдат включени в извадката, като седемдесет и осем от тях отговарят на условията за включване в извадката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-142" href="#t-142">142</a>
</span>). Комисията прави временен подбор на извадка от трима производители, оказали съдействие, въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент във връзка с подбраната извадка са проведени консултации с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи в КНР. По искане на някои страни Комисията променя извадката, като включва петте най-големи производители износители към Европейския съюз. Мисията на КНР при Европейския съюз изразява подкрепата си за окончателната извадка. От това описание и от дадените от Комисията обяснения в съдебното заседание пред Съда се установява, че в действителност е имало три категории производители износители, а именно, първо, тези, които са отговорили на известието за започване и които всъщност са заинтересовани страни, второ, тези, включени в извадката, и трето, тези, които са оказали съдействие на Комисията за целите на определянето на състава на извадката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред Общия съд производителите износители се позовават на нарушаване на собственото им право на защита. Общият съд отхвърля повдигнатото пред него трето основание за отмяна, тъй като било изтъкнато от производителите износители, включени в извадката, и от другите производители износители, които оказали съдействие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-143" href="#t-143">143</a>
</span>). Пред Съда жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при правната квалификация на фактите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-144" href="#t-144">144</a>
</span>). Според тях лицата, отговорили на въпросника за извадката, трябва да бъдат квалифицирани като участващи в разследването (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-145" href="#t-145">145</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това отбелязвам, че е безспорно, че някои лица са оказали съдействие при подбора за извадката и също са били включени в тази извадка. За да се определи естеството на участието на тези лица в административното производство, следва да се провери дали съществува възможно припокриване между понятието участници в разследването по смисъла на член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент и понятието участници в съставянето на извадката по смисъла на член 17 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент гласи, че „[в] известието за започване на процедура се обявява започването на процедурата“ и по-специално „се определят сроковете, в които заинтересованите страни могат да изразят интерес, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването“. Както вече посочих (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-146" href="#t-146">146</a>
</span>), тази разпоредба трябва да се разглежда заедно със списъка на заинтересованите страни, съдържащ е в член 5, параграф 11 от основния регламент, а именно „известните ѝ изразили интерес износители, вносители и представителни сдружения на вносители и износители, както и представителите на страната на износа и жалбоподателите“. Жалбоподателите поддържат по същество, че този списък не е изчерпателен и че на лицата, оказали съдействие при подбора за извадката, както и на включените в тази извадка лица, трябвало да бъде предоставен същият статут, както на лицата, включени в този списък. В основния регламент не се указва изрично дали този списък е пълен или не (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-147" href="#t-147">147</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, член 17, параграф 1 от основния регламент предвижда, че когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки. Следователно дружество, което желае да се ползва със специално мито, може да попълни въпросник в съответствие с член 17, параграф 2 от този регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-148" href="#t-148">148</a>
</span>), което обаче е само един етап от разследването. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че след като Комисията може да приеме всякакви мерки на основание на член 5, параграф 10, представянето на въпросник за изготвянето на извадка е начинът, по който производител износител „осъществява контакт“ с Комисията в отговор на известие за образуване по силата на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обаче не би могло от основния регламент да се направи извод, че действието, изразяващо се в попълване на въпросника за съставянето на извадка на износителите, означава придобиването на статут на заинтересована страна в съответствие с член 5, параграфи 10 и 11 от основния регламент. Всъщност от структурата на основния регламент следва, че понятието за заинтересовани страни по смисъла на тази разпоредба е различно от понятието за страни, посочени в член 17 от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, член 17, параграф 1 от основния регламент, който е относно изготвянето на извадка, позволява на Комисията да избере извадка и следователно да ограничи броя на страните, продуктите или сделките в случаите, „когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-149" href="#t-149">149</a>
</span>). Следователно целта на тази разпоредба е да разреши на Комисията да събира данни от една подгрупа от участници и да ги анализира, за да направи въз основа на тях изводи относно по-обширна информация. С други думи тя разрешава на Комисията да работи с ограничено количество данни, което се обработва лесно, вместо да трябва да изследва всички налични данни. Не би имало никакъв смисъл Комисията да използва въпросници за изготвянето на извадка, ако в резултат на това всеки отговорил на въпросника става заинтересована страна по смисъла на член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, от прочита на член 9, параграф 6 от основния регламент се установява, че съществуват две специфични категории участници, а именно „износители[те] или производители[те], които са изразили интерес [в] съответствие [с] член 17, но не са били включени в разследването“ и „включените в извадката страни“. Позоваването на член 17 от основния регламент, а не на член 5 от него, изглежда указва, че лицата, включени в извадката, са различни от заинтересованите страни по член 5, параграфи 10 и 11 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Бих добавила, че разграничението между „заинтересовани[те] страни“ и „чуждестранните износители или […] производители[, получаващи] въпросници“, фигурира в член 6.1 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., който гласи, че „[в]сички заинтересовани страни по антидъмпингово разследване трябва да бъдат уведомявани“, докато член 6.1.1 от това споразумение указва, че „[н]а износителите или чуждестранните производители, които получават въпросници, използвани в антидъмпингово разследване, следва да се предостави срок от поне 30 дни за отговор“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това следва да се приеме, че основният регламент предвижда различни равнища на правата за лицата, за които се отнася, а именно, лицата, включени в извадката и заинтересованите страни, участващи в разследването. От това разграничение следва, че предоставените на тези лица процесуални права са различни. Що се отнася до заинтересованите страни, представителното сдружение на износителите може да се запознае с всяка информация (член 6, параграф 7 от основния регламент) и да получава информация (член 20 параграф 1, от основния регламент). Участието в извадката обаче изглежда не предоставя такива права. Според мен то предоставя само правото да се вземе становище по предложената от Комисията извадка, но не по други елементи от разследването. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това ми се струва, че правилно Общият съд е направил разграничение между лицата, които не са доказали, че са участвали в разследването или че са правили искания с цел да им бъде съобщена въпросната информация, и заинтересованите страни по смисъла на член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-150" href="#t-150">150</a>
</span>). Ето защо смятам, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е постановил, че лицата, оказали съдействие само за изготвянето на извадката, не могат да излагат като основание факта, че не им е била предоставена информация, която е трябвало да им бъде предоставена. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на третата хипотеза жалбоподателите поддържат, че в точки 443—447 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че CCCME може да защитава процесуалните интереси на своите членове, само ако е доказала, че по време на разследването е получила от тях пълномощно, позволяващо ѝ да упражнява техните процесуални права от тяхно име, докато през цялото разследване CCCME е действала като субект, който е представител на китайската промишленост, разглеждана в нейната цялост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-151" href="#t-151">151</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат по-специално, че Общият съд е приложил неправилен правен критерий като е счел, че CCCME не е била оправомощена да упражнява процесуалните права на отделните дружества и на съответните членове по време на основната процедура. Като е приел, че различните дружества и съответните членове нямат процесуална легитимация, Общият съд е приложил неправилен правен критерий и е обезсилил правото им на защита. Твърдението, че представителните сдружения разполагат с по-ограничени процесуални права от производителите износители, нямало правно основание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 444 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че сдружение може да упражнява процесуалните права на някои от своите членове ако „по време на разследването субектът […] е демонстрирал намерението да действа в качеството на представител на някои от своите членове, което предполага тогава последните да са били посочени и той да може да докаже, че е получил от тях пълномощно, позволяващо му да упражнява тези процесуални права от тяхно име“. В точка 445 от това решение, той постановява, че „[о]т преписката […] следва, че в разглеждания случай CCCME не се е представила като такава на Комисията по време на разследването, а напротив, докато последното се е провеждало, тя е действала като субект, който е представител на китайската промишленост, разглеждана в нейната цялост“. Той основава тази констатация на становището относно временния регламент, подадено от CCCME на 15 септември 2017 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-152" href="#t-152">152</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение ще припомня, че зачитането на правото на защита е от съществено значение в процедури за антидъмпингово разследване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-153" href="#t-153">153</a>
</span>). Това правило трябва да се тълкува, като се държи сметка за член 41, параграф 2, буква б) от Хартата, който включва правото на достъп до преписката като елемент от правото на добра администрация. Правото на достъп до преписката позволява на страните да се запознаят с доказателствата, за да могат да изложат надлежно становището си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално в контекста на предоставянето на информация на засегнатите предприятия в хода на процедурата по разследване зачитането на тяхното право на защита предполага те да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно доказателствата, възприети от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-154" href="#t-154">154</a>
</span>). Тези изисквания са закрепени в член 20, параграфи 1 и 2 от основния регламент, който гласи, че износителите и техните представителни обединения „имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази разпоредба следва, че правото на защита се предоставя индивидуално на конкретни субекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-155" href="#t-155">155</a>
</span>). За разлика от Общия съд аз не считам, че щом нарушението на правото на защита по своето естество представлява субективна незаконосъобразност, на него може да се позове самото засегнато лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-156" href="#t-156">156</a>
</span>). Във връзка с това ще отбележа, че Съдът вече е постановил, че на нарушаването на субективни права може да се позове трето лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-157" href="#t-157">157</a>
</span>). Според мен причината, поради която правото на защита в антидъмпинговите процедури по естеството си е intuitu personae, е фактът, че това право е тясно свързано с лицето, на което е предоставено, така че само самият засегнат субект може да установи икономическите и правните последици от мерките на Комисията за неговото конкретно положение. С други думи, поради обстоятелството, че в антидъмпинговите процедури правото на защита се отнася до самия субект, само той може да го упражни. Изключителният характер на това право произтича от естеството на правото на защита в административното производство, на което не може да се позовава трето лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-158" href="#t-158">158</a>
</span>). Поради това CCCME, в качеството си на представителна организация, има правото да се позове на собствените си процесуални гаранции, произтичащи от собственото ѝ участие в административното производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-159" href="#t-159">159</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това членуването в сдружение не води до автоматично прехвърляне на процесуалните права и на правото на защита във връзка с тази процедура на въпросното сдружение. Подобно прехвърляне трябва недвусмислено да бъде осъществено от членовете на споменатото сдружение. Когато сдружението упражнява процесуалните права на своите членове, то трябва ясно да посочи кои членове представлява и да докаже наличието на предоставено пълномощно. Това изискване произтича от член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент, който позволява на заинтересованите страни да изразят интерес (което предполага да представят пълномощните си) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-160" href="#t-160">160</a>
</span>). Освен това в член 5, параграф 11 от основния регламент се прави изрично разграничение между дружествата износители и техните представителни сдружения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-161" href="#t-161">161</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че правилно Общият съд е постановил, че възможността за субект да упражнява процесуалните права на някои от своите членове в антидъмпинговата процедура е подчинена на условието по време на разследването (а не a posteriori) субектът да е демонстрирал намерението си да действа в качеството на представител на някои от своите членове. Както посочва Общият съд, тези членове трябва да бъдат ясно посочени и сдружението трябва да може да докаже, че е получило от тях пълномощно, позволяващо му да упражнява тези процесуални права от тяхно име (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-162" href="#t-162">162</a>
</span>). Следователно, дори ако по силата на неговия устав едно сдружение има предмет на дейност да представлява всички свои активни членове в конкретен сектор, то трябва, ако възнамерява да представлява процесуалните права на своите членове, да бъде надлежно упълномощено от тях да представлява посочените права от тяхно име.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно на това, което поддържат жалбоподателите, упражняването на процесуални права в антидъмпингово разследване не се ръководи от същата логика както колективните жалби на сдружения. Общият съд приема, че те са допустими, когато сдружение представлява интересите на предприятия, които е допустимо да подадат жалба на лично основание, без да е необходимо да е упълномощено изрично от членовете си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-163" href="#t-163">163</a>
</span>). Това становище се обосновава с процесуалните предимства, тъй като колективните жалби позволяват да се избегне подаването на множество различни жалби срещу едни и същи решения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-164" href="#t-164">164</a>
</span>). Що се отнася до процесуалните права на заинтересованите страни в рамките на антидъмпинговите разследвания, положението обаче е различно. Поради индивидуалното естество и обхват на правото на защита, колективна жалба не дава възможност за подаване на голям брой идентични жалби срещу едно и също решение, но тя съчетава различни отделни жалби, които следователно трябва да могат да бъдат идентифицирани и недвусмислени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело съгласно съображение 25 от обжалвания регламент CCCME трябва да се счита за заинтересована страна, представляваща, наред с другото, китайската промишленост за производство на отливки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-165" href="#t-165">165</a>
</span>). Отбелязвам обаче, че в това съображение няма никакво указание, че тя представлява индивидуални производители износители. Освен това в съображения 30 и 62—74 от този Регламент се споменават някои доводи на CCCME, но в тях не се указва, че те са били изтъкнати от името на производителите износители. Следователно изглежда, че съгласно обжалвания регламент CCCME е действала от свое име като представител на китайската чугунена промишленост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">195.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че жалбоподателите не са представили доказателства, които сочат, че някой от производителите износители да е дал пълномощно на CCCME или да я е упълномощил по някакъв друг начин да го представлява в административното производство пред Комисията, нито че тези дружества са били членове на CCCME в релевантния момент. Поради това фактът, че CCCME се представя в хода на антидъмпинговата процедура като представително сдружение на всички китайски производители от съответния отрасъл в КНР и че е била призната за такова от Комисията, не е достатъчен, за да може тя да упражнява процесуалните права на всички свои членове по време на антидъмпинговата процедура.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">196.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил в точка 444 от обжалваното съдебно решение, че възможността сдружение да упражнява процесуалните права на някои от своите членове в хода на антидъмпингова процедура е поставена в зависимост от условието по време на разследването субектът да е демонстрирал намерението си да действа в качеството на представител на някои от своите членове, което предполага последните да са били посочени и той да може да докаже, че е получил от тях пълномощно, позволяващо му да упражнява тези процесуални права от тяхно име.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">197.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не се поставя под съмнение от член 20 от основния регламент, който гласи, че представителните обединения имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки. Както е посочено по-горе, тази разпоредба следва да се тълкува в светлината на съображение 29 от този регламент, в което се подчертава връзката с процесуалното право на участниците да защитават интересите си. Правото на информация на основание на член 20 от основния регламент е основен стълб на правото на защита на заинтересованите страни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-166" href="#t-166">166</a>
</span>) и поради това налага участието за засегнатите страни в разследването, за да им се позволи впоследствие да изтъкнат евентуални пропуски пред съда на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">198.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че правилно Общият съд е постановил, че третото основание пред първата инстанция, в рамките на което се отправя упрек към Комисията за отказа ѝ да съобщи на жалбоподателите полезна за определянето на дъмпинга и на вредата информация, може да бъде изтъкнато само от CCCME, действаща лично от свое име като сдружение, представляващо цялата китайска промишленост, и че трябва да се отхвърлят като недопустими доводите, изложени в рамките на това основание от членовете на CCCME и от другите юридически лица, чиито наименования са посочени в приложение I към обжалваното решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-167" href="#t-167">167</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">199.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това предлагам на Съда да отхвърли първата част от петото основание на жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">200.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората част се отнася до частта от обжалваното съдебно решение, посветена на твърдението на CCCME, че Комисията трябвало поне да предостави в обобщен вид посочените в първата част изчисления, по-специално що се отнася, от една страна, до изчисленията на нормалната стойност, на въздействието на китайския внос върху цените и на равнището на отстраняване на вредата и от друга страна, до прогнозните оценки, свързани с макроикономическите показатели (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-168" href="#t-168">168</a>
</span>). Що се отнася до изчисленията в основата на анализа на микроикономическите и макроикономическите показатели, позволяващи да се прецени вредата, причинена на промишлеността на Съюза, CCCME получава общите стойности по показател и по година, отбелязани в съображения 137—166 от временния регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-169" href="#t-169">169</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">201.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на първото си оплакване CCCME оспорва точка 507 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд постановява, че представянето на поверителни данни в обобщен вид не позволява непременно да се отнеме поверителният им характер и че не следвало да се разпореди разгласяването на макроикономическите показатели, тъй като те били поверителни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-170" href="#t-170">170</a>
</span>). CCCME поддържа по-специално, от една страна, че след като Комисията никога не е твърдяла, че обобщените макроикономически данни за вредата са поверителни сами по себе си, Общият съд не е могъл да посочи тази поверителност като съображение, без да се произнесе неправомерно на мястото на Комисията. Съображение 130 от обжалвания регламент не било относно поверителността, а относно истинността на данните. От друга страна, CCCME поддържа, че квалифицирането на макроикономическите показатели за вредата като поверителни данни от страна на Общия съд е неправилно. Разгласяването на обобщените данни за промишлеността на Съюза като цяло не би позволило на заинтересованите страни да проверят точността на тези данни, по-специално що се отнася до прогнозните оценки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">202.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще подчертая, че целта на правото на достъп до информацията и на задължението за съобщаване на тази информация е да се позволи на страните да се запознаят с доказателствата, за да могат да изразят надлежно становището си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-171" href="#t-171">171</a>
</span>). Задължението за предоставяне на информация е закрепено в член 20 от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">203.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода, че в хода на административното производство и в писменото си становище пред Общия съд Комисията никога формално не е квалифицирала като поверителни обобщените прогнозни оценки на макроикономическия показател, отбелязвам, че в съдебното заседание пред Съда Комисията поддържа и всъщност повтаря, без това да бъде оспорено от жалбоподателите, че тези данни никога не са съществували. След като не се оспорва, че обобщените данни никога не са съществували, очевидно е, че Комисията не би могла формално да ги квалифицира като поверителни в хода на административното производство или в писменото си становище пред Общия съд. По тази причина предлагам изтъкнатият от жалбоподателите процесуален довод да се отхвърли. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">204.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Колкото до довода, че единственият определящ въпрос е дали данните, дори и в обобщен вид, остават поверителни, припомням, че в решение Timex/Съвет и Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-172" href="#t-172">172</a>
</span>) Съдът е постановил, че всички неповерителни сведения, независимо от източника им, трябва да бъдат съобщени, за да се позволи на жалбоподателя да провери правилното установяване на фактите в конкретния случай. В решение Al-Jubail Fertilizer/Съвет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-173" href="#t-173">173</a>
</span>) Съдът възприема и третира правото на достъп до информация като спадащо към правото на изслушване. Институциите на Съюза трябва да действат с необходимата грижа при изпълнението на задължението си да съобщават всяка информация, необходима за надлежната защита на страните, като същевременно гарантират защитата на подателите на жалбата и на производителите, оказали съдействие, на които се основава антидъмпинговото разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">205.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Задължението за информиране трябва да се изпълнява в съответствие със задължението за полагане на дължимата грижа, а именно, „задължението за компетентната институция да разгледа старателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства в конкретния случай“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-174" href="#t-174">174</a>
</span>), което непременно предполага известна свобода на преценката за административния орган. Съгласно постоянната съдебна практика принципите, от които се ръководи правото на информация, трябва да бъдат съобразени със задължителните изисквания за поверителност, по-специално със задължението на институциите да зачитат търговската тайна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-175" href="#t-175">175</a>
</span>). В това отношение задължението на институциите да гарантират поверителното третиране на информация, чието разгласяване ще доведе до отчетливи неблагоприятни последици за предоставилото я предприятие, не може да лиши другите заинтересовани страни, и по-специално износителите, от процесуалните гаранции, предвидени в основния регламент, нито да изпразни от съдържание правата, признати им съгласно същите разпоредби (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-176" href="#t-176">176</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">206.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това решението да се запази поверителността на данните предполага да се постигне баланс между защитата на данните на производителите от Съюза (по чийто почин е образувана процедурата и чието оплакване е в основата на разследванията) и правата на производителите износители от трети държави и на техните представителни сдружения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">207.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело е вярно, че представянето на данните под формата на резюме ограничава възможността за CCCME да контролира точността на съответните данни. При все това, от гледна точка на баланса, който трябва да се постигне между тези права и защитата на поверителните данни, следва да се приеме, че представянето на данните по този начин не води непременно до нарушаване на правото на защита на CCCME. Във връзка с това е важно да се подчертае, че макроикономическите данни, независимо дали са относно производителите от трети държави или от Съюза, когато се основават на познаването на пазара, би трябвало да бъдат защитени, след като сътрудничеството на тези производители е основата на антидъмпинговото разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">208.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще отбележа, че Общият съд вече е постановил, че очакваното производство на съответните производители от Съюза, на което се е основала Комисията при изчисляването на потреблението, правилно е било прието за поверително, след като е основано на познаване на пазара от страна на лицата, подали жалба до Комисията. Така Общият съд приема, че като е предоставила само цифровите данни относно общото производство, Комисията е действала в съответствие с основния регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-177" href="#t-177">177</a>
</span>). Съгласна съм с този подход, тъй като антидъмпинговите разследвания могат да се основават на данни, предоставени от малък брой производители, или на малък сегмент от пазара (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-178" href="#t-178">178</a>
</span>). Теоретично погледнато, дори от обобщени данни и от обикновени прогнозни оценки е възможно да се извлекат икономически данни относно конкретни участници в даден сектор, относно конкретни продукти, дори относно конкретно дружество, и следователно да се разкрият някои търговски тайни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">209.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело Комисията посочва в съображение 130 от обжалвания регламент, че източник на данните са реални данни и „прогнозни данни, предоставени от [подалите жалбата] за останалата част от промишлеността на Съюза“. Споделям становището на Комисията, съгласно което фактът, че подалите жалбата са съобщили прогнозни оценки за останалата част от промишлеността на Съюза, предполага, че тези прогнозни оценки са се основавали на тяхното познаване на пазара на разглежданата промишленост. Становища, основани на познаване на пазара (дори ако се ограничават до прогнозни оценки и ако са представени в обобщен вид) могат да разкрият търговски тайни на подалите жалбата лица или на производителите, които са съдействали в антидъмпинговата процедура, и по естеството си са поверителни, както постановява Общият съд в точка 507 от обжалваното съдебно решение. Следователно Общият съд не е допуснал грешка, когато в тази точка е направил извода, че макроикономически данни, представени в обобщен вид, могат все пак да бъдат поверителни. Поради това предлагам на Съда да отхвърли първото оплакване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">210.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се разгледат едновременно второто и третото оплакване, тъй като и двете се отнасят до една и съща част от мотивите на обжалваното съдебно решение. Първо, CCCME поддържа, че в точка 509 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил фактите, като е констатирал, че изчисленията на подбиването на цената в искания от CCCME обобщен вид не съществуват, тъй като подбиването на цената е изчислено единствено по вид продукт и по производител износител. CCCME поддържа, че е представила доказателства във връзка с това и че не е възможно Комисията да е изчислила подбиването на цената, без да обобщи данните относно цените на равнището на промишлеността на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">211.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че в съображение 24 от обжалвания регламент Комисията посочва, че исканите от CCCME изчисления на подбиването на цената не съществуват, тъй като подбиването на цената е изчислено само за всеки вид продукт и за всеки производител износител. Следователно всеки включен в извадката китайски производител износител е получил изчисленията на подбиването на цената за всеки вид продукт, който е изнасял. CCCME поддържа, че не било възможно Комисията да заключи, че „при 62,6 % от общите продажби, осъществени в Съюза от производителите на Съюза, включени в извадката, има подбиване на цената“, без да обобщи изчисленията на подбиването на цената (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-179" href="#t-179">179</a>
</span>). Трябва да посоча обаче, че CCCME не представя нито едно доказателство в подкрепа на такова твърдение. Твърдяното от CCCME изопачаване следователно не е доказано. CCCME само заявява наличие на изопачаване на фактите, но пропуска да докаже този свой извод.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">212.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, CCCME поддържа, че Общият съд е приложил неправилен правен критерий, като е приел, че член 20 от основния регламент не може да наложи разгласяването на изчисленията на подбиването на цената. В съдебното заседание CCCME добавя, че такива данни се изготвят много бързо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">213.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поставя се въпросът дали Комисията е длъжна да представи нови документи, основаващи се на съществуващите данни, за да зачете правото на защита. Във връзка с това искам да подчертая, че представянето на нови документи от Комисията означава да се съобщи информация, която се отнася до подалите жалбата лица и други дружества, оказали съдействие. Тъй като това съобщаване може да позволи на другите заинтересовани страни да получат достъп до търговски тайни, то не би трябвало да се разглежда като автоматично създаване на таблица, съдържаща икономически данни. Напротив, с оглед на задължението за полагане на грижа, което включва задължение за Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни за случая доказателства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-180" href="#t-180">180</a>
</span>), Комисията трябва да разгледа всяка информация, която реши да разгласи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">214.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На практика за всеки предаден по време на антидъмпинговото разследване документ, съдържащ нови обобщени данни, Комисията трябва да определи дали тези данни нарушават поверителността на данните, които страните са ѝ поверили и с които тя разполага. Следователно представянето и разгласяването на нови данни изисква от Комисията да намери баланс между поверителността и правото на защита на съответните страни. Независимо че натовареността на Комисията сама по себе си не може да се изтъкне като възражение, става въпрос за елемент при определянето на този баланс, след като самата защита на данните на подалите жалбата лица или на страните, оказали съдействие, може да зависи от тази натовареност. С други думи, ако Комисията трябва постоянно да представя нови обобщени данни, тя трябва също да определи дали разгласяването на тези данни може да засегне поверителността на данните, които са ѝ поверени от страните. Това изискване трябва да се вземе предвид, за да се намери този баланс. Поради това се съгласявам със становището на Общия съд, че обемът на исканата от CCCME информация в разглеждания случай е такъв, че Комисията е можела да се окаже възпрепятствана в извършването на своята дейност и своето разследване, ако е трябвало да предостави всичката тази информация в обобщен вид само за нуждите на CCCME (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-181" href="#t-181">181</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">215.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 513 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява по същество, че CCCME е разполагала „с основните факти и съображения, въз основа на които Комисията е възнамерявала да приеме окончателни мерки“, и „поради това посоченият субект е могъл надлежно да защити своите интереси на сдружение, представляващо китайската промишленост“. Следователно въз основа на направената от Общия съд преценка на фактите се налага изводът, че CCCME е била в състояние да защити интересите си, което прави неотносима всякаква грешка при прилагане на правото в точки 511 и 512 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">216.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На последно място CCCME поддържа по същество, че изводът на Общия съд в точки 511 и 512 от обжалваното съдебно решение нарушава член 20, параграф 2 от основния регламент, тъй като ѝ е отказан достъп до исканите данни, при положение че тези данни не били поверителни или би могло да бъдат разгласени по неповерителен начин. Освен това CCCME изтъква, че като е отказал да ѝ съобщи макроикономическите данни в обобщен вид, Общият съд не е постигнал баланс между възможните съмнения във връзка с поверителността и правото на защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">217.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъгласието на CCCME с извода на Общия съд, че тя е разполагала с основните фактически елементи и съображения, представлява фактически въпрос, който не може да се оспорва в рамките на производството по обжалване пред Съда. Твърденията, изложени от CCCME пред Съда, не са достатъчни, за да докажат грешка при прилагането на член 20, параграф 2 от основния регламент. По-конкретно, както се посочва в точки 451–470 и 484–504 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е осъществил подробен преглед на направената от Комисията преценка на правото на защита на CCCME.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">218.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това предлагам на Съда да отхвърли втората част от петото основание на жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото основание </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">219.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, CCCME поддържа, че в точка 524 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като не е предоставил на този субект достъп до сведенията относно характеристиките на продуктите — освен тези, фигуриращи в кодовете на продукта — по съображение, че тази информация не позволява на субекта по-добро гарантиране на правото му на защита. CCCME изтъква, че от правна гледна точка не е правилно да се приеме, че само производителите износители, оказали съдействие, могат да правят искания за коригиране и че поради това посочената информация нямало да бъде полезна на CCCME, която разполага с обща информация за пазара. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">220.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CCCME поддържа, че Общият съд по същество е създал под-категория заинтересовани страни, като е направил разграничение между представителните сдружения и другите заинтересовани страни в нарушение на член 20, параграф 2 от основния регламент. CCCME изтъква, че тя е представително сдружение на производителите износители, така че това, което има значение за нейните членове има значение и за нея. В подкрепа на доводите си CCCME се позовава на решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-182" href="#t-182">182</a>
</span>), като посочва задължението на Комисията най-малкото да предостави всяко полезно указание, позволяващо ѝ да установи спорните изделия, за да може да прецени дали институциите са установили фактите правилно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-183" href="#t-183">183</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">221.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще отбележа, че Общият съд е постигнал баланс между загрижеността във връзка с правото на защита и поверителността, както се установява от точки 451—470 и 484—504 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">222.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до искането за достъп до сведенията относно характеристиките на продуктите, CCCME упреква Комисията пред Общия съд за това, че не ѝ е съобщила, що се отнася до продуктите на индийските производители и на производителите от Съюза, сравнени с вносните продукти, друга информация освен характеристиките съдържащи се в кодовете на продукта. В точки 523 и 524 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави разграничение между положението на производител износител и това на CCCME. По настоящото дело последната има качеството на сдружение, представляващо цялата китайска промишленост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-184" href="#t-184">184</a>
</span>). Общият съд приема, че сведенията относно характеристиките на продуктите нямало да позволят на CCCME да сравни надлежно съответните продукти, тъй като по принцип тя не разполага с моделите на продуктите, пуснати на пазара от китайските производители износители от извадката, които били сравнени с индийските продукти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">223.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не изглежда тази преценка да е опорочена от грешка при прилагане на правото, дори ако се прави разграничение между основните факти и съображения, предоставени на разположение на представително сдружение, и тези, предоставени на разположение на заинтересованите страни. Считам, че Комисията може да направи разграничение между представителните сдружения и производителите износители, тъй като тя трябва да намери точния баланс между правото на защита и запазването на поверителността (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-185" href="#t-185">185</a>
</span>). Щом като сведенията се отнасят до характеристиките на продуктите и в това си качество представляват търговска тайна, Комисията трябва да ги опази. От това следва, че Комисията, в стремежа си да постигне посочения по-горе баланс, може и трябва да направи разграничение между субектите, които искат достъп до тези сведения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">224.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, CCCME критикува точка 529 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е приел, че по време на антидъмпинговата процедура CCCME е имала на разположение цялата информация относно използвания от Комисията метод за изчисляване на обема на вноса. Според CCCME подобна преценка не отчита факта, че данните относно въпросния внос не представляват публично достъпна информация. Определянето на обема на вноса е много сложно изчисление, основано на няколко хипотези, и данните се базират главно на информация и методология, предоставени от подалите жалбата лица. CCCME поддържа, че е напълно нелогично да се очаква от заинтересована страна да възпроизведе толкова сложно изчисление, което предполага различни етапи и включва няколко хипотези, докато Комисията би могла лесно да го разгласи, тъй като то не съдържало поверителна информация и изчисленията представлявали основни факти и съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">225.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало ще посоча някои фактически констатации, направени от Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">226.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, по време на антидъмпинговата процедура CCCME е уведомена за използвания от Комисията метод за изчисляване на обема на вноса. Тя по-специално е знаела какви са отчетените проценти за вноса с произход от КНР, Индия и другите трети страни по старите подкодове, предхождащи появата през 2014 г. на общия код по КН ex 7325 10 00, каква е фиксираната сума, която трябва да се извади от код по КН ex 7325 99 10, за да се стигне до вноса с произход от КНР, Индия и третите страни, и какъв е процентът, който трябва да се извади от общия внос, за да се изключат решетките за канали.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">227.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, тъй като използваните данни, за да се установи този внос, са извлечени от предоставени от Евростат статистики, които са на разположение в публичната база данни Comext, CCCME е имала на свое разположение цялата полезна информация, за да възпроизведе изчисленията на Комисията, чието предоставяне е искала.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">228.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, ако CCCME е искала да провери надеждността на направените от Комисията изчисления, тя е разполагала с относимите данни, за да го направи. По настоящото дело CCCME изобщо не доказва твърдението, че не е в състояние да възпроизведе изчисленията. Има основание да се очаква, че заинтересована страна като CCCME сама ще провери съответните изчисления. Например в решение Bricmate (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-186" href="#t-186">186</a>
</span>) заинтересованите страни оспорват точността на средните цени при внос на съответните продукти, предназначени за някои държави членки. Поради това изразените от националната юрисдикция съмнения, които са довели до упражняване на контрол върху антидъмпинговите мерки, са били потвърдени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-187" href="#t-187">187</a>
</span>). Следователно според мен Общият съд правилно е приел, че CCCME е имала на свое разположение цялата полезна информация, за да възпроизведе изчисленията на Комисията, чието предоставяне е искала (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-188" href="#t-188">188</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">229.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, CCCME оспорва преценката в точка 538 от обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд бил допуснал грешка, като е квалифицирал като поверителни реалните обобщени данни и прогнозните оценки. CCCME поддържа, че след като тези данни не били поверителни, те трябвало да бъдат съобщени на заинтересованите страни съгласно член 6, параграф 7 от основния регламент и че те представлявали основни факти и съображения по смисъла на член 20, параграф 2 от основния регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">230.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че CCCME оспорва направената в точка 538 от обжалваното съдебно решение констатация, че Комисията не трябва да извършва такова разграничаване, когато оценява вредата на Съюза, тъй като последната се преценява по отношение на цялата промишленост на Съюза. Независимо че споменатата констатация е вярна, този критерий за преценка не е достатъчен, за да се обоснове липсата на съобщаване на съответните реални обобщени данни и прогнозни оценки. Следователно е възможно Комисията да бъде задължена да представи този документ, за да зачете правото на защита. По настоящото дело обаче Общият съд е постановил, без този извод да е оспорен от CCCME на етапа на обжалването пред Съда, че реалните данни за производителите, включени в извадката, и за другите подали жалбата лица, от една страна, и прогнозните оценки, направени за останалите производители, от друга страна, дори обобщени, имат поверителен характер. Според мен тези причини са достатъчни, за да се обоснове липсата на съобщаване на тези данни на CCCME.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">231.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това предлагам на Съда да отхвърли третата част от петото основание на жалбата и това основание в неговата цялост. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">232.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът поиска да разгледам само основанията за недопустимост и първата част от първото основание на жалбата в настоящото производство, както и второто и петото основание на тази жалба. В настоящия случай не правя никакво предложение във връзка с разноските, тъй като произнасянето по жалбата ще зависи от становището на Съда, в качеството му на последна инстанция, не само относно тези възражения и основания, но и относно втората част от първото основание на жалбата, както и относно третото и четвъртото основание на жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VIII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">233.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В светлината на изложените по-горе съображения и без това да се отразява на преценката на Съда на втората част от първото основание на жалбата в настоящото производство, както и на третото и четвъртото основание на тази жалба, предлагам на Съда да отхвърли първата част от първото основание от жалбата на жалбоподателите, както второ и пето основание от нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) T‑254/18, EU:T:2021:278. Другите девет жалбоподатели са посочени в приложение I към него; те също са членове на CCCME.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Регламент за изпълнение от 29 януари 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на наложеното временно мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република и за прекратяване на разследването относно вноса на някои чугунени изделия с произход от Индия (ОВ L 25, 2018 г., стр. 6).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Данни от Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Решение от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986‑1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. списъка в точка 2 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) ОВ C 461, 2016 г., стр. 22.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Регламент за изпълнение за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република (ОВ L 211, 2017 г., стр. 14). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Списъкът на седемте юридически лица се съдържа в приложение II към обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. определения от 30 септември 1997 г., Federolio/Комисия (T‑122/96, EU:T:1997:142, т. 61 и цитираната съдебна практика), и от 28 юни 2005 г., FederDoc и др./Комисия (T‑170/04, EU:T:2005:257, т. 49 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия (T‑182/10, EU:T:2013:9, т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия (C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 62 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Ще отбележа, че Комисията оспорва точки 52—70 от обжалваното съдебно решение, които се отнасят до изискването за лично засягане, както и точки 71—75 от това решение относно установяването на пряко засягане.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Съгласно първата хипотеза съответното лице е конкретният адресат на обжалвания акт, а съгласно третата хипотеза лицето може да подаде жалба срещу подзаконовите актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение, какъвто настоящият случай очевидно не е, тъй като не съществуват мерки за изпълнение по отношение на CCCME.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17), и от 28 април 2015 г., T &amp; L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия (C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 63).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 105).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>)  Вж. в този смисъл решения от 4 октомври 1983 г., Fediol/Комисия (191/82, EU:C:1983:259, т. 31), и от 17 януари 2002 г., Rica Foods/Комисия (T‑47/00, EU:T:2002:7, т. 55), както и определение от 14 декември 2005 г., Arizona Chemical и др./Комисия (T‑369/03, EU:T:2005:458, т. 72).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 107 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) В съдебното заседание Комисията подчертава, че няма формално решение, нито възможност за промишлеността на Съюза да оспорва признаването на субект като заинтересована страна.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. точка 63 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж., неотдавнашно решение от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет (T‑276/13, EU:T:2016:340). Ще отбележа, че частта от решението на Общия съд относно процесуалната легитимация за обжалване на спорния регламент с цел да се гарантира зачитането на процесуалните права на засегнатите търговски сдружения, е изрично потвърдена от Съда във връзка с отхвърлянето от Общия съд на жалбата, подадена от Growth Energy и Renewable Fuels Association в лично качество, като заинтересовани от процедурата страни; вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 101—109). Вж. също определения от 3 юни 1997 г., Merck и др./Комисия (T‑60/96, EU:T:1997:81, т. 73), от 15 септември 1998 г., Molkerei Großbraunshain и Bene Nahrungsmittel/Комисия (T‑109/97, EU:T:1998:209, т. 67 и 68), и от 16 септември 2005 г., Schmoldt и др./Комисия (C‑342/04 P, непубликувано, EU:C:2005:562, т. 39 и 40, както и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) В точка 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че Комисията поддържала, че дори да се допусне възможността CCCME да претендира за процесуални права, които черпи от основния регламент, този субект трябва да се признае за представително сдружение на износителите по смисъла на посочения регламент, а не за заинтересована страна по смисъла на същия регламент. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Ще отбележа обаче, че една неправилна административна практика може да има други правни последици и може да бъде оспорвана посредством други средства за правна защита. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. по-специално точки 58—60 и 68—70 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Например изглежда, че само член 6, параграф 7 и член 20, параграфи 1, 2 и 4 от основния регламент предоставят определени процесуални гаранции на представителните сдружения. Във връзка с това следва да се отбележи, че в точка 143 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че пред него CCCME твърди наличие на допуснато от Комисията нарушение на правото на защита, както и на член 6, параграф 7, член 19, параграфи 1—3 и член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент, тъй като тази институция отказала да предостави достъп на жалбоподателите до полезна информация за определянето на дъмпинга и на вредата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) По силата на член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент заинтересованите страни трябва да „да изразят интерес, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването.“ Това предполага също те да посочат в какво качество действат.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. член 6, параграф 7 и член 20, параграф 4 от основния регламент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Терминът „могат“ в член 5, параграф 10, втора алинея от основния регламент трябва да се разбира както следва: за целите на антидъмпинговата процедура страните, желаещи да станат заинтересовани страни, трябва да изразят интерес. Както отбелязва Комисията в съдебното заседание, не може да се очаква тя да поеме инициативата да издирва заинтересованите страни. Това становище се потвърждава и от апелативния орган на СТО, който в доклада си от 29 ноември 2005 г. по преписка „Мексико — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на говеждото месо и ориза“ (WT/DS 295/AB/R, т. 251) приема, че органът, натоварен с разследването „не е бил длъжен на основание на член 6.1, да уведоми за изискваните сведения износителите, които не са му били известни, но чието съществуване би могъл да успее да установи“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. член 7, параграф 15 от Регламент от 22 декември 1994 година относно защитата срещу субсидирания внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ, L 349, 1994 г., стр. 22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. по-специално, член 10 от Регламент (EИО) № 459/68 на Съвета от 5 април 1968 година относно защитата срещу дъмпинг, предоставянето на премии или субсидии от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (ОВ L 93, 1968 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Законодателят на Съюза приема основния регламент в съответствие с член 207, параграф 2, ДФЕС, за да осигури прилагането на Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. в правовия ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2015 г., Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, C‑401/12 P—C‑403/12 P, EU:C:2015:4, т. 59). Съгласно съображение 3 от основния регламент „езикът на това споразумение следва да намери възможно най-добро отражение в законодателството на Съюза“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Отбелязвам за сравнение, че Съединените американски щати използват израза „търговска или бизнес асоциация“ по същия начин в член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., при положение че в съответствие с дял 19, член 1677, параграф 9, букви Д) и Е) изразът „заинтересована страна“ включва „търговските или бизнес асоциации“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube (C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Както всички страни считам, че след като в член 5, параграф 11 от основния регламент се посочва „представително сдружение“ и „търговско сдружение“, тези изрази обозначават една и съща страна. От съображения за яснота ще използвам само израза „представително сдружение“ когато в настоящото заключение се позовавам на тази разпоредба.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) В текста на английски език търговска асоциация [„trade association“] може да се дефинира като „доброволно сдружение на търговски предприятия, организирано на географска или отраслова основа, за да насърчава и развива търговските и промишлените възможности в своята сфера на дейност, за да изразява публично становищата на своите членове по въпроси от общ интерес или в някои случаи, за да осъществява някакъв контрол на цените, производството и каналите за дистрибуция“. (вж. Encyclopædia Britannica, „trade association“, Britannica Academic, направена справка на 10 октомври 2022 г. на адрес в интернет https://academic.eb.com/levels/collegiate/член/trade-association/73137). Вж. също дефиницията на „trade association“ в интернет изданието на Cambridge Dictionary, а именно организация, която подкрепя предприятията и работодателите от определен отрасъл и защитава техните права.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Обратно на текста на английски и на френски език, в текста на испански език на член 6.11, подточка i) от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. се сочат търговски асоциации, професионални асоциации или асоциации на предприятия, а именно три категории асоциации. За всичките три вида обаче се използва терминът „асоциация“, което навежда на мисълта за организация, която има правосубектност, състои се от множество физически или юридически лица, която посредством споразумение за асоцииране се е посветила на постоянно реализиране на определени нестопански цели (organización dotada de personalidad jurídica integrada por una diversidad de personas, físicas o jurídicas, que, mediante un pacto asociativo, se dedica de forma permanente a la consecución de determinados fines sin finalidad de lucro ; вж. https://dpej.rae.es/lema/asociaci%C3 %B3n). Например „asociación empresarial“ се определя като „[o]rganización de empresarios constituida para la defensa de los intereses económicos y sociales que le son propios“ (вж. Montoya Melgar, A. (dir.), Diccionario Jurídico de la Real Academía de Jurisprudencia y Legislación, Aranzadi, Cizur Menor, 2016).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Речникът Larousse онлайн дефинира понятието „groupement“ като „организация с различна степен на структуриране, състояща се от съвкупност от лица с еднакви интереси, едни и същи стремежи или една и съща идеология“. Речникът на Centre national de ressources textuelles et lexicales —(Националнен център за текстуални и лексикални ресурси) го определя като „(голяма)[о]бщност от (физически или юридически) лица с общи характерни особености, обединени за постигането на определена цел, за защита на общи интереси“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Историята показва, че търговските сдружения са се развили през 18 и в началото на XIX век, като са заместили професионалните и търговските корпорации, които са загубили правомощията си. По това време са се развили две системи — британската и френската. Докато в първата „търговските организации са били свободни да се развиват според разбиранията си“, във втората правителството влиза в ролята на създател на търговски организации, които включва в административната система на държавата и им дава официален статут на неразделна част от държавния апарат.“ (вж. Chisholm, H. (dir.) „Trade Organization“, Encyclopædia Britannica, Vol. 27 (11. еd.), Cambridge University Press., 1911, 135—140, за пълен преглед на търговските сдружения от началото на XX век).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Обратно, СТО признава сдружения за регионална икономическа интеграция като Асоциацията на държавите от югоизточна Азия и Европейската асоциация за свободна търговия, което показва, че терминът „асоциация“ има много широко значение в контекста на многостранната търговска рамка на СТО.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. например списъка на търговските сдружения на Съединените щати на адрес в интернет https://www.trade.gov/trade-associations.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Относно съответстващото тълкуване на член 11, параграф 1 от ЕКПЧ, вж. решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването) (C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 112—114).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Европейски съд по правата на човека, 17 февруари 2004 г., Gorzelik и др. с/у Полша, CE:ECHR:2004:0217JUD004415898, § 88, 90 и 92, и 8 октомври 2009 г., Tebieti Mühafize Cemiyyeti и Israfilov с/у Азербайджан CE:ECHR:2009:1008JUD003708303, § 52 и 53.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Европейски съд по правата на човека, 17 февруари 2004 г., Gorzelik и други с/у Полша (CE:ECHR:2004:0217JUD004415898, § 52), и 8 октомври 2009 г., Tebieti Mühafize Cemiyyeti и Israfilov с/у Азербайджан (CE:ECHR:2009:1008JUD003708303, § 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Европейски съд по правата на човека, 5 октомври 2006 г., Branche de Moscou de l’Armée du Salut с/у Русия (CE:ECHR:2006:1005JUD007288101, § 73 и74).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Член 52, параграф 1 от Хартата допуска ограничения на упражняването на признатите от нея права и свободи, стига тези ограничения да са предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и ако при спазване на принципа на пропорционалност те са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Същата логика се прилага и към доводите на Комисията, основани на свободата на сдружаване по смисъла на всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която в член 20, параграф 1 гласи, че „[в]секи човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Комисията поддържа, че в решение от 23 юни 1981 г., Le Compte, Van Leuven и De Meyer с/у Белгия, CE:ECHR:1981:0623JUD000687875, § 62—66 Европейският съд по правата на човека постановява, че поради правната ѝ природа и същинската ѝ публична функция, белгийската професионална организация на лекарите, а именно Съветът или камарата на лекарите, няма характер на сдружение, тъй като отговаря за обществения контрол при упражняване на медицинската дейност. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. приложение A.7 към жалбата до Общия съд, устав на CCCME, глава 1, членове 2 и 3.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Пак там.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. член 3 от устава на CCCME.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Вж. приложение A.2 към жалбата до Общия съд. Възможно е освен това предметът на дейност на субекта да е по-широк от този, който указва наименованието му. Секторите на чугуна и на машиностроенето и/или механиката са близки. Не може да се изключи възможността CCCME да защитава интересите на производителите и на износителите на чугунени отливки, предназначени за покриване на шахти и други големи отвори. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. по аналогия, решение от 11 юни 2009 г., Confservizi/Комисия (T‑292/02, EU:T:2009:188, т. 55).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Решение от 27 януари 2000 г. (T‑256/97, EU:T:2000:21, т. 75).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Общият съд отхвърля подхода на Комисията, в рамките на който тя изключва потребителските организации от антидъмпинговите процедури на основание на разграничение между продуктите, продавани на етапа на търговията на дребно, и останалите продукти. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. точка 22 от отговорите на въпросите на Съда, представени от встъпилите страни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж. приложение A.7 към жалбата до Общия съд, устав на CCCME, глава 1, член 4, член 6, параграф 2. По-конкретно член 4 гласи, че „министерството по гражданските въпроси и министерството на търговията на [КНР] осъществяват надзор, ръководят дейността и определят търговската политика“ на сдружението.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. точки 32 и 57—60 от писмената защита пред Общия съд, писмените отговори на въпросите на Общия съд от 7 април 2020 г., отговор на въпрос 9, точки 59—70 от последователното изброяване и приложение R.2 към писмената реплика пред Общия съд. Вж. също точки 11—23 от писмения отговор на встъпилите страни на жалбата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) 282/85, EU:C:1986:316.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия (C‑74/00 P et C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 81 и 83) и от 9 юли 2008 г., Alitalia/Комисия (T‑301/01, EU:T:2008:262, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) 282/85, EU:C:1986:316.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) По аналогия сдружение може да бъде допуснато да встъпи по дело, ако представлява значителен брой предприятия, осъществяващи дейност в съответния сектор, ако неговият предмет на дейност включва защитата на интересите на членовете му, ако делото може да постави принципни въпроси, засягащи функционирането на съответния сектор и следователно, ако интересите на неговите членове могат да бъдат засегнати в значителна степен от решението, което ще бъде постановено (вж. определение от 10 ноември 2020 г., Nevinnomysskiy Azot и NAK „Azot“/Комисия, T‑865/19, непубликувано, EU:T:2020:570, т. 21 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия (C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 187), от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 94), и от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Тъй като процесуалните гаранции са индивидуални гаранции, техният обхват ще зависи от интересите, които съответното сдружение действително представлява. Поради това, когато става въпрос за субект като CCCME, която в известна степен е контролирана от КНР, трябва да се държи сметка за множеството интереси, които тя представлява (производителите износители и КНР), за да се определи действителният обхват на процесуалните права по силата на тези разпоредби.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) Вж. член 5, параграф 11 от основния регламент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Вж. точки 35 и 36 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия (C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 56 и цитираната съдебна практика), и от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия (C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 87).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Вж. решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 39 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Confservizi/Комисия (T‑292/02, EU:T:2009:188, т. 55), и определение от 29 март 2012 г., Asociación Española de Banca/Комисия (T‑236/10, EU:T:2012:176, т. 25).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) Вж. по аналогия, решение от 19 декември 2019 г., Engie Cartagena (C‑523/18, EU:C:2019:1129, т. 34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Вж. в този смисъл по-специално решение от 6 октомври 2020 г., Jobcenter Krefeld (C‑181/19, EU:C:2020:794, т. 61 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-72" href="#c-72">72</a>
</span>) Цитираната от Комисията съдебна практика в действителност е относно принципа, по силата на който не е допустимо сдружение да подаде жалба за отмяна, когато неговите членове не могат да го направят от свое име. Вж. в този смисъл определение от 18 декември 1997 г., Sveriges Betodlares и Henrikson/Комисия (C‑409/96 P, EU:C:1997:635, т. 45), и решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-73" href="#c-73">73</a>
</span>) Вж. доказателствата, представени от Комисията в приложения 4—6 към отговорите ѝ на въпросите на Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-74" href="#c-74">74</a>
</span>) Вж. точки 67—69 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-75" href="#c-75">75</a>
</span>) Комисията обаче признава, че държавата изпълнява ролята на административен или съдебен орган, когато трябва да одобри създаването на сдружението. Органът само проверява дали са спазени всички формални законови изисквания, предвидени в националното законодателство.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-76" href="#c-76">76</a>
</span>) Вж. точка 68 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-77" href="#c-77">77</a>
</span>) Вж. по-специално, определения на председателя на Съда от 28 септември 1998 г., Pharos/Комисия (C‑151/98 P, EU:C:1998:440, т. 6), и от 3 април 2014 г., Комисия/Andersen (C‑303/13 P, непубликувано, EU:C:2014:226, т. 8).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-78" href="#c-78">78</a>
</span>) Решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава) (C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 50).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-79" href="#c-79">79</a>
</span>) Решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава) (C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 50). Съдът заявява изрично, че „задълженията на Съюза да следи за спазването на ценностите на правовата държава по никакъв начин не могат да бъдат обусловени от взаимност, що се отнася до отношенията, поддържани от Съюза с трети държави.“</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-80" href="#c-80">80</a>
</span>) Освен това, от гледна точка на плурализма, държавата е вид група или сдружение [вж. Muñiz-Fraticelli, V.M. The Structure of Pluralist Arguments — In: The Structure of Pluralism. Oxford Constitutional Theory, Oxford, 2014, онлайн издание, Oxford Academic, и по-общо, Hirst, P.Q. (dir.). The Pluralist Theory of the State : Selected Writings of G.D.H. Cole, J.N. Figgis and H.J. Laski. Routledge, London, 1993).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-81" href="#c-81">81</a>
</span>) Съгласно този принцип, в отношенията си с останалия свят Европейският съюз утвърждава и популяризира тези ценности.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-82" href="#c-82">82</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 97 и 98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-83" href="#c-83">83</a>
</span>) Общият съд е постановил, че възможността сдружение да подаде жалба има процесуални предимства, тъй като позволява да се избегне подаването на много различни жалби срещу едни и същи решения, тъй като сдружението замества един или повече от своите членове, чиито интереси представлява, и които биха могли да предявят сами допустима жалба (вж. в този смисъл решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 60).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-84" href="#c-84">84</a>
</span>) C‑465/16 P, EU:C:2019:155.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-85" href="#c-85">85</a>
</span>) Решение от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association (C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 125).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-86" href="#c-86">86</a>
</span>) Вж. точки 77—80 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-87" href="#c-87">87</a>
</span>) Член 4 от устава на CCCME указва, че „министерството по гражданските въпроси“ и „министерството на търговията на [КНР] осъществяват надзор, ръководят дейността и определят търговската политика на сдружението“ (вж. приложение A.7 към жалбата пред Общия съд).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-88" href="#c-88">88</a>
</span>) Вж. точки 77—80 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-89" href="#c-89">89</a>
</span>) Освен това съгласно член 10, параграф 1 от устава на CCCME, членовете ѝ имат право на глас. Следователно е необходимо неоспоримо доказателство, че по настоящото дело това право на глас е било нарушено във връзка с решението за подаване на жалба (вж. приложение A.7 към жалбата до Общия съд).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-90" href="#c-90">90</a>
</span>) Вж. точка 19 от отговорите на Комисията на въпросите на Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-91" href="#c-91">91</a>
</span>) Решение от 16 февруари 1965 г. (14/64, EU:C:1965:13, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-92" href="#c-92">92</a>
</span>) По силата на член 53 от Статута „Процедурата пред Общия съд се урежда от дял III.“ Посоченият дял III включва член 19 от Статута.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-93" href="#c-93">93</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет (C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 113).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-94" href="#c-94">94</a>
</span>) Член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд в редакцията, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 2 май 1991 г. (ОВ L 136, 1991 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-95" href="#c-95">95</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 28 септември 2016 г., European Food/EUIPO — Société des produits Nestlé (FITNESS) (T‑476/15, EU:T:2016:568, т. 19), от 17 февруари 2017 г., Batmore Capital/EUIPO — Univers Poche (POCKETBOOK) (T‑596/15, непубликувано, EU:T:2017:103, т. 19—22), и от 19 декември 2019 г., Amigüitos pets &amp; life/EUIPO — Société des produits Nestlé (THE ONLY ONE by alphaspirit wild and perfect) (T‑40/19, непубликувано, EU:T:2019:890, т. 14).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-96" href="#c-96">96</a>
</span>) Решение от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA (C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-97" href="#c-97">97</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган (14/64, EU:C:1965:13, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-98" href="#c-98">98</a>
</span>) Вж. по аналогия, решение от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA (C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 67).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-99" href="#c-99">99</a>
</span>) Решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия (C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 187), от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 94), и от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-100" href="#c-100">100</a>
</span>) Данните на Евростат се класират по кодове от КН. По настоящото дело продуктът, за който се отнася обжалваният регламент, спада към два кода: код по КН ex 7325 10 00 (нековък чугун) и код по КН ex 7325 99 10 (ковък чугун), като отбелязването „ex“ пред кода означава и в двата случая, че разследваният продукт спада само частично към съответния код.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-101" href="#c-101">101</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 2 декември 2021 г., Комисия и GMB Glasmanufaktur Brandenburg/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings (C‑884/19 P и C‑888/19 P, EU:C:2021:973, т. 117), и от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (C‑345/18 P, непубликувано, EU:C:2019:589, т. 14).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-102" href="#c-102">102</a>
</span>) Решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 52 и 68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-103" href="#c-103">103</a>
</span>) Решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-104" href="#c-104">104</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Yuanping Changyuan Chemicals/Съвет (T‑310/12, непубликувано, EU:T:2015:295, т. 129).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-105" href="#c-105">105</a>
</span>) Решения от 18 октомври 2018 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (C‑100/17 P, EU:C:2018:842, т. 64), и от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (C‑345/18 P, непубликувано, EU:C:2019:589, т. 16).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-106" href="#c-106">106</a>
</span>) Данните на Евростат се използват за изчисляване на обема на дъмпинговия внос (вж. в този смисъл решение от 22 март 2012 г., GLS, C‑338/10, EU:C:2012:158, т. 30).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-107" href="#c-107">107</a>
</span>) Решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-108" href="#c-108">108</a>
</span>) Решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 47—49). Например в това решение, като се позовава на подкрепените с доказателства оспорвания, направени от Bricmate по отношение на данните относно обема на вноса, шведската запитваща юрисдикция обосновава съмненията си с тези оспорвания, за да докаже неточността на данните. Тази юрисдикция е искала да установи дали институциите на Съюза са допуснали, от една страна, грешка относно обема на вноса на стоки, спадащи към позиция 6908 90 99 от КН, при положение че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 917/2011 на Съвета от 12 септември 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични плочки с произход от КНР (ОВ L 238, стр. 1), обемът на китайския внос е бил надценен с 1,3 милиона кв. метра за 2009 г. и за разследвания период. Тя има съмнения и по въпроса дали тези институции, от друга страна, са допуснали грешка във връзка с вноса на стоки, спадащи към позиция 6907 90 99 от КН, станала позиция 6907 90 80 от същата, така че за 2009 г. и за разследвания период обемът на този внос е бил надценен с 10 %.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-109" href="#c-109">109</a>
</span>) Вж. жалбата пред Общия съд, точка 35.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-110" href="#c-110">110</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 20 септември 2019 г., Jinan Meide Casting/Комисия (T‑650/17, непубликувано, EU:T:2019:644, т. 357).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-111" href="#c-111">111</a>
</span>) Вж. в този смисъл доклад на апелативния орган на СТО по преписка Съединени щати — Антидъмпингови мерки, прилагани по отношение на някои изделия от горещо валцована стомана с произход от Япония, приет на 23 август 2001 г. (WT/DS 184/AB/R, т. 192).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-112" href="#c-112">112</a>
</span>) Доклад на апелативния орган на СТО от 29 ноември 2005 г. по преписка Мексико — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на говеждото месо и ориза (AB-2005‑6) (WT/DS 295/AB/R, т. 204).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-113" href="#c-113">113</a>
</span>) Доклад на апелативния орган на СТО от 29 ноември 2005 г. озаглавен „Мексико — Окончателни антидъмпингови мерки по отношение на говеждото месо и ориза“ (AB-2005‑6) (WT/DS 295/AB/R, бележка под линия 228).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-114" href="#c-114">114</a>
</span>) Това изискване произтича от решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 65 и 68), където Съдът постановява, че „институциите на Съюза не са анализирали, полагайки необходимата дължима грижа […] данните, които се съдържат в статистиките на Евростат.“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-115" href="#c-115">115</a>
</span>) От съображения за изчерпателност отбелязвам, че в точки 167—173 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали Комисията действително е взела предвид всички изложени от жалбоподателите доводи относно проверката на метода, предложен в хода на административното производство от лицата, подали жалбата до нея, и дали тези данни не са били приети „автоматично“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-116" href="#c-116">116</a>
</span>) По-точно в точки 159 и 160 от обжалваното съдебно решение Общият съд обяснява, че от 2014 г. нататък, що се отнася до продуктите от нековък чугун (КН ex 7325 10 00), Комисията разполага само с данните, съответстващи на код КН ex 7325 10 00, към който, заедно с други продукти, спада разглежданият продукт. За да отдели числата, съответстващи на осъществения внос за разглеждания продукт през разглеждания период, Комисията взема предвид данните отпреди 2014 г. относно продуктите от нековък чугун. Тя се основава на дела на този внос в трите подкода, които преди 2014 г. осигуряват данни за този продукт. Делът, който може да се отнесе към разглеждания продукт, се оценява на 30 %. Въз основа на това Комисията заключава, че разглежданият продукт представлява 60 % от обема на китайския внос, 73 % от обема на индийския внос и 50 % от обема на вноса от другите държави и тя прилага тези проценти към вноса, регистриран в периода между 1 януари 2014 г. и края на разследвания период.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-117" href="#c-117">117</a>
</span>) По-специално в точки 161—163 от обжалваното съдебно решение Общият съд обяснява, че според Комисията вносителите на ковък чугун с произход от КНР са започнали да използват кода КН ex7325 99 10 през 2005 г., година на въвеждане на предходните антидъмпингови мерки от Европейския съюз. За целите на изчислението на вноса, за който се отнася този код, тя използва като референтна година 2004 г., за която разполага с данни относно износа, съответстващ на код КН ex 7325 99 10, които обаче не се отнасят за разглеждания продукт. Поради това тя изважда от обема на вноса за разглеждания период операциите, реализирани през 2004 г. По този начин Комисията преценява, че 100 % от операциите за разглеждания продукт спадат към код КН ex 7325 99 10, от които следва да се извадят 14645 тона. Комисията изчислява също обема на вноса на ковък чугун с произход от Индия, описан с код КН ex 7325 99 10, като изважда от обема на вноса за разглеждания период обема на вноса за 2009 г., описан с този код, който не се отнася за този разглеждан продукт.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-118" href="#c-118">118</a>
</span>) Точки 165 и 166 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-119" href="#c-119">119</a>
</span>) Вж. преценката на първото и второто твърдение за нарушение (съответно в точки 167—170 и 174—196 от обжалваното съдебно решение), които са предмет на първата част от първото основание на жалбата пред Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-120" href="#c-120">120</a>
</span>) Вж. точка 142 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-121" href="#c-121">121</a>
</span>) Вж. точки 140 и141 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-122" href="#c-122">122</a>
</span>) Вж. точка 132 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-123" href="#c-123">123</a>
</span>) Както обясних по-горе в докладите на СТО се допускат логични изводи. Речникът Merriam-Webster дефинира глагола „inférer“ [заключавам, правя извод] като „правя заключение въз основа на факти или предположения“, докато „екстраполирам“ се дефинира като „предсказвам, въз основа на минал опит или известни данни“. Следователно екстраполирането предполага предсказването на бъдещи данни посредством използването на съществуващи данни. Поради това екстраполиране като това по настоящото дело, след като то се основава на известни надеждни данни, също би трябвало да бъде признато за логичен извод.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-124" href="#c-124">124</a>
</span>) Жалба до Общия съд, точка 37 и приложение 11.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-125" href="#c-125">125</a>
</span>) Вж. точка 137 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-126" href="#c-126">126</a>
</span>) Точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-127" href="#c-127">127</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Yuanping Changyuan Chemicals/Съвет (T‑310/12, непубликувано, EU:T:2015:295, т. 129). Вж. по аналогия решение от 16 април 2015 г., TMK Europe (C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-128" href="#c-128">128</a>
</span>) Решения от 28 ноември 2013 г., CHEMK и KF/Съвет (C‑13/12 P, непубликувано, EU:C:2013:780, т. 56), от 19 декември 2013 г., Transnational Company „Kazchrom“ и ENRC Marketing/Съвет (C‑10/12 P, непубликувано, EU:C:2013:865, т. 20), и от 16 април 2015 г., TMK Europe (C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-129" href="#c-129">129</a>
</span>) Вж. съображения 130—137 и 142—160 от обжалвания регламент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-130" href="#c-130">130</a>
</span>) Вж. по аналогия, решение от 10 юли 2019 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (C‑345/18 P, непубликувано, EU:C:2019:589, т. 44).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-131" href="#c-131">131</a>
</span>) Вж. таблица 12 от временния регламент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-132" href="#c-132">132</a>
</span>) Вж. точка 43 от отговорите.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-133" href="#c-133">133</a>
</span>) Вж. точка 302 от обжалваното съдебно решение. Значението на понятието автономен се извежда от отношението на независимост, което споделят независими страни. Автономната цена е тази, която би била прилагана между свързани субекти, ако не бяха свързани. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-134" href="#c-134">134</a>
</span>) Жалбоподателите оспорват разглеждането от страна на Общия съд на петата част от първото основание относно включването на вътрешногруповите цени в изчисляването на разходите на промишлеността на Съюза и по-специално точки 302—311 от обжалваното съдебно решение. Те обаче изключват изрично точки 308—310 от него (вж. бележка под линия 24 от жалбата). Поради това настоящото заключение се ограничава до точки 302—307 и 311 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-135" href="#c-135">135</a>
</span>) Точка 23 от жалбата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-136" href="#c-136">136</a>
</span>) Изчисляване „сделка по сделка“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-137" href="#c-137">137</a>
</span>) Комисията се позовава на точки 54 и 55 от писмените си отговори на въпросите на Общия съд от 7 април 2020 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-138" href="#c-138">138</a>
</span>) Вж. първия ред от таблица 12 от временния регламент. Комисията подчертава, че съдържащите се в тази таблица данни не са оспорени от никоя от заинтересованите страни, нито от CCCME в хода на административното производство.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-139" href="#c-139">139</a>
</span>) Точки 440 и 441 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-140" href="#c-140">140</a>
</span>) Точки 442—447 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-141" href="#c-141">141</a>
</span>) Комисията публикува известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на някои чугунени изделия с произход от КНР и Индия в Официален вестник на Европейския Съюз (ОВ, C 461, 2016 г., стр. 22). Освен това Комисията иска от мисията на КНР при Европейския съюз да идентифицира и/или да се свърже с другите производители износители, които биха могли да имат интерес да участват в извадката.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-142" href="#c-142">142</a>
</span>) Трима производители не декларират никакъв износ на съответния продукт за Европейския съюз през разследвания период и поради това не са били счетени за подходящи за включване в извадката.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-143" href="#c-143">143</a>
</span>) Точки 434—450 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-144" href="#c-144">144</a>
</span>) Тъй като жалбоподателите поддържат, че Общият съд явно е изопачил фактите, следва да се отбележи, че те не посочват кои факти са били изопачени. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-145" href="#c-145">145</a>
</span>) В точка 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд обяснява, че членовете на CCCME са предприятия производители и износители на разглеждания продукт, които, от една страна, са предоставили информация на Комисията, отговаряйки на въпросника, съдържащ се в приложение I към известието за започване на разследването, и от друга страна, са посочени в обжалвания регламент. Като за други оказали съдействие дружества, посочени в това приложение, за членовете на CCCME се прилага антидъмпингово мито с конкретен размер, който е различен от приложимия за всички останали непосочени дружества, за които се прилага обжалваният регламент.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-146" href="#c-146">146</a>
</span>) Вж. бележка под линия 35 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-147" href="#c-147">147</a>
</span>) Член 6.11 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. не дава отговор, тъй като той позволява на страните да добавят други лица като заинтересовани страни. Основният регламент не уточнява изрично дали Европейският съюз е използвал тази възможност като е добавил към дружествата лицата, оказали съдействие при подбора за извадката, и тези, включени в тази извадка.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-148" href="#c-148">148</a>
</span>) За производителите износители, включени в извадката, се изчислява индивидуално антидъмпингово мито, конкретно за дружеството. Другите производители износители, които не са включени в извадката, получават антидъмпингово мито равно на среднопретегления дъмпингов марж, установен за включените в извадката страни (вж. член 9, параграф 6 от основния регламент). Член 17, параграф 3 от основния регламент предвижда изключение от това правило. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-149" href="#c-149">149</a>
</span>) Вж. точка 177 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-150" href="#c-150">150</a>
</span>) Вж. точки 434—436 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-151" href="#c-151">151</a>
</span>) CCCME се позовава на факта, че е „представително сдружение“ по смисъла на член 5, параграф 11, член 6, параграф 7, член 20, параграф 1, и член 21, параграф 2 от основния регламент. Жалбоподателите изтъкват, че този статут задължително предполага, че CCCME представлява интересите на всички производители износители.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-152" href="#c-152">152</a>
</span>) Точка 446 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-153" href="#c-153">153</a>
</span>)  Вж. в този смисъл решения от 27 юни 1991 т., Al-Jubail Fertilizer/Съвет (C‑49/88, EU:C:1991:276, т. 15—17) ; вж. по аналогия, решения от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия (C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 55), и от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares &amp; Hardware/Съвет (C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 93).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-154" href="#c-154">154</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 27 юни 1991 г., Al-Jubail Fertilizer/Съвет (C‑49/88, EU:C:1991:276, т. 17), и от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP (C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-155" href="#c-155">155</a>
</span>) Съдът вече е постановил, че дружество, което не е участвало в антидъмпингово разследване и не е свързано с никой производител износител от разследваната държава, не би могло да иска да се ползва от право на защита в хода на производство, в което не е участвало (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., Fliesen-Zentrum Deutschland, C‑687/13, EU:C:2015:573, т. 73).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-156" href="#c-156">156</a>
</span>) Вж. точка 440 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-157" href="#c-157">157</a>
</span>) По-специално в решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 59) Съдът приема, че лице, което не е подложено на дискриминация (нарушение на субективно право), има възможност да подаде жалба от името на „останалите живеещи [в] квартала, в който [то] осъществява дейност“. От това решение следва, че на нарушаването на субективни права могат да се позовават лица, различни от заинтересованото (ите).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-158" href="#c-158">158</a>
</span>) Решение от 9 септември 2021 г., Adler Real Estate и др. (C‑546/18, EU:C:2021:711, т. 59).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-159" href="#c-159">159</a>
</span>) Тази разпоредба следва да се тълкува с оглед на съображение 29 от основния регламент, в което се посочва фактът, че страните трябва да могат да защитят своите интереси. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-160" href="#c-160">160</a>
</span>) Съдът вече е постановил, че основният регламент предоставя на някои заинтересовани лица процесуални права и гаранции, чието упражняване обаче зависи от активното участие на тези лица в самата процедура, което се изразява най-малкото чрез подаване на писмено искане в определени срокове (решение от 9 юли 2020 г., Donex Shipping and Forwarding, C‑104/19, EU:C:2020:539, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-161" href="#c-161">161</a>
</span>) Решение от 19 септември 2019 г., Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия (T‑228/17, EU:T:2019:619, т. 34—36).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-162" href="#c-162">162</a>
</span>) Точка 444 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-163" href="#c-163">163</a>
</span>) Вж. решения от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия (T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 60), и от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия (T‑182/10, EU:T:2013:9, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-164" href="#c-164">164</a>
</span>) Решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия (T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 60)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-165" href="#c-165">165</a>
</span>) Това съображение гласи, че „Комисията е на мнение, че в публично достъпното досие по случая, което е предоставено на разположение на страните, включително на CCCME, се съдържа цялата информация, която е от значение за представянето на техните случаи и е използвана при разследването. Ако дадена информация е счетена за поверителна, в публично достъпното досие е включено нейно съдържателно резюме. Всички заинтересовани страни, включително CCCME, имаха достъп до публично достъпното досие и можеха да се запознаят с тази информация. Комисията отбеляза, че макар CCCME да представлява, наред с другото, китайската промишленост за производство на отливки, нито един включен в извадката производител износител не е упълномощил CCCME да има достъп до поверителната му информация. Поради това не беше възможно поверителната информация, изпратена на включените в извадката китайски производители износители, да бъде предоставена на CCCME.“</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-166" href="#c-166">166</a>
</span>) Van Bael, I. et Bellis, J.F. EU Anti-Dumping and Other Trade Defence Instruments. 6. ed., p.  8.25, р. 409.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-167" href="#c-167">167</a>
</span>) Точка 450 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-168" href="#c-168">168</a>
</span>) Вж. точка 505 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-169" href="#c-169">169</a>
</span>) Точка 489 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-170" href="#c-170">170</a>
</span>) Въз основа на това Общият съд отхвърля второто оплакване в рамките на втората част от третото основание.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-171" href="#c-171">171</a>
</span>) Достъпът до преписката е неразделна част от правото на изслушване, а както достъпът до информацията, така и задължението тя да бъде съобщена са защитени в качеството си на процесуални права, гарантирани от член 41 от Хартата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-172" href="#c-172">172</a>
</span>) Решение от 20 март 1985 г. (264/82, EU:C:1985:119).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-173" href="#c-173">173</a>
</span>) Решение от 27 юни 1991 г. (C‑49/88, EU:C:1991:276, т. 17)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-174" href="#c-174">174</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München (C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14). Вж. също Korkea-aho, E. et Sankari, S., „External participants v. internal interests: Principles of EU administrative law in anti-dumping investigations“, European Papers — A Journal on Law and Integration, 2017, Vol. 2, p. 560.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-175" href="#c-175">175</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия (264/82, EU:C:1985:119, т. 24), от 18 декември 1997 г. Ajinomoto и NutraSweet/Съвет (T‑159/94 и T‑160/94, EU:T:1997:209, т. 75) и от 11 юли 2013 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет (T‑459/07, непубликувано, EU:T:2013:369, т. 115).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-176" href="#c-176">176</a>
</span>) Вж. решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет (T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 94 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-177" href="#c-177">177</a>
</span>) Решение от 25 октомври 2011 г., CHEMK и KF/Съвет (T‑190/08, EU:T:2011:618, т. 231).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-178" href="#c-178">178</a>
</span>) Например в решение от 15 март 2018 г., Caviro Distillerie и др./Комисия (T‑211/16, EU:T:2018:148, т. 45) се оказва, че Комисията се основава на извадка от трима производители от Съюза, представляващи около 56 % от общата продукция на Съюза на съответния продукт.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-179" href="#c-179">179</a>
</span>) Точка 54 от жалбата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-180" href="#c-180">180</a>
</span>) Вж. точка 204 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-181" href="#c-181">181</a>
</span>) Вж. точка 512 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-182" href="#c-182">182</a>
</span>) 264/82, EU:C:1985:119.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-183" href="#c-183">183</a>
</span>) Решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия (264/82, EU:C:1985:119, т. 27).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-184" href="#c-184">184</a>
</span>) Както Общият съд вече е посочил в точки 445 и 446 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-185" href="#c-185">185</a>
</span>) Вж. точки 205 и 206 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-186" href="#c-186">186</a>
</span>) Решение от10 септември 2015 г. (C‑569/13, EU:C:2015:572).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-187" href="#c-187">187</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:572, т. 57). Вж. също заключението на генерален адвокат Sharpston по дело Bricmate (C‑569/13, EU:C:2015:342, т. 52 и 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-188" href="#c-188">188</a>
</span>) Точка 529 от обжалваното съдебно решение.</p>
</body>
</html>
