I.

Въведение

1.

Настоящото преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността ( 2 ).

2.

Запитването е представено в рамките на спор между Ferrari SpA, от една страна, и Mansory Design & Holding GmbH (наричано по-нататък „Mansory Design“) и WH, управител на последното дружество, от друга страна.

3.

Mansory Design произвежда и продава пакети с аксесоари за персонифициране (наречени „тунинг комплекти“), чието предназначение е видимият външен вид на Ferrari 488 GTB да се доближи до този на (по-престижния) Ferrari FXX K.

4.

Ferrari предявява иск за нарушение срещу Mansory Design и неговия управител, като се позовава на копирането на няколко нерегистрирани промишлени дизайна на Общността по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002, които претендира, че притежава.

5.

Извън вниманието, което няма как да не събуди у любителите на спортни автомобили, това дело предизвиква и правен интерес, доколкото промишленият дизайн на Общността, на който Ferrari се позовава, като главно основание, има за предмет не цялостния видим външен вид на FXX K, а част от въпросния автомобил, включваща някои елементи на каросерията. Така запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе за първи път по условията, при които видимият външен вид на част от продукт — или partial design (частичен промишлен дизайн) — може да се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

6.

В този контекст възниква, от една страна, въпросът дали съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002, за да се ползва от тази закрила, видимият външен вид на част от продукт трябва да е оповестен специално или оповестяването на промишления дизайн на целия продукт е достатъчно в това отношение. Всъщност в делото по главното производство Ferrari се ограничава до това да публикува няколко общи изображения на своя модел FXX K — публикуване, което според това дружество било равносилно на оповестяване на претендирания промишлен дизайн на елементите на каросерията.

7.

От друга страна, трябва да се установи дали, за да може бъде защитен като самостоятелен промишлен дизайн на Общността, отделен от този, с който евентуално е защитен видимият външен вид на целия продукт, видимият външен вид на част от продукт трябва да проявява известна самостоятелност спрямо цялостната форма. Всъщност в главното производство Ferrari е упреквано, че претендира промишлен дизайн за произволно определена част от FXX K.

8.

В настоящото заключение ще обясня, от една страна, че общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на цялостния промишлен дизайн на даден продукт прави общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, стига този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира по време на действието по оповестяване. От друга страна, ще изложа причините, поради които според мен самият видим външен вид на част от продукт може да бъде защитен като промишлен дизайн на Общността, отделен от този, с който евентуално е защитен видимия външен вид на целия продукт, тъй като съгласно самото определение за „промишлен дизайн“ по член 3, буква а) от този регламент, същият се определя от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или строежа, които го правят разпознаваем като такъв.

II.

Правна уредба

9.

Съображения 16, 17, 21 и 25 от Регламент № 6/2002 гласят:

10.

Член 1 от този регламент е озаглавен „Промишлен дизайн на Общността“ и гласи в параграф 2, буква а):

11.

Член 3 от посочения регламент е озаглавен „Дефиниции“ и гласи:

12.

Член 4 от същия регламент е озаглавен „Условия на закрила“ и предвижда в параграфи 1 и 2:

13.

Член 6 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Оригиналност“ и гласи:

14.

Член 11 от този регламент, озаглавен „Начало и срок на действие на закрилата на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността“, гласи:

15.

Съгласно член 19 от посочения регламент, озаглавен „Права, предоставяни от промишления дизайн на Общността“:

III.

Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

16.

Ferrari е установен в Италия производител на състезателни и спортни автомобили. Върховият му модел FXX K няма разрешение за движение по пътищата и е предназначен само за управление по състезателни писти.

17.

Ferrari представя FXX K за първи път на обществеността в съобщение за пресата от 2 декември 2014 г. Това съобщение съдържа следните две изображения, показващи превозното средство съответно отстрани и отпред:

18.

Моделът Ferrari FXX K, от който са произведени ограничен брой автомобили, се предлага в два варианта, различаващи се само по цвета на намиращото се на предния капак „V“. В първия вариант, онагледен от представените по-горе изображения, това „V“ е черно, с изключение на долната му част, която е в основния цвят на превозното средство. Във втория вариант посоченото „V“ е изцяло черно.

19.

Mansory Design, чийто управител е WH, е предприятие за преустройство по предпочитание на клиента (или „тунинг“) на луксозни автомобили. Както Mansory Design, така и WH са установени в Германия. От 2016 г. това дружество произвежда и продава набори от елементи за закрепване по предпочитание на клиента (наречени „тунинг комплекти“), чието предназначение е да променят видимия външен вид на Ferrari 488 GTB (градски нелимитиран модел серийно производство, който се предлага от 2015 г.), така че да го доближи до този на Ferrari FXX K.

20.

Mansory Design предлага няколко „тунинг комплекта“, които позволяват преобразуването на Ferrari 488 GTB: „Front kit“, „Rear kit“, „Side set“, „Roof cover“ и „Rear wing“. Освен това, то предлага два различни варианта на „Front kit“, съответстващи на двата варианта на Ferrari FXX K: в първия вариант „V“ върху предния капак е черно, с изключение на долната му част, докато във втория е изцяло черно.

21.

Цялостното преустройство на Ferrari 488 GTB предполага подмяната на голяма част от видимата каросерия. През март 2016 г. по време на Автосалона в Женева (Швейцария), Mansory Design представя такова преустройство под наименованието „Mansory Siracusa 4XX“.

22.

Ferrari счита, че с предлагането на тези „тунинг комплекти“ Mansory Design нарушава правата, предоставяни от един или няколко нерегистрирани промишлени дизайна на Общността, на които той бил притежател.

23.

Ferrari твърди, като главно основание, че с предлагането на „Front kit“ се нарушава първи нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на тази част от неговия модел FXX K, която включва V-образния елемент на предния капак, излизащия от центъра на този първи елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка („стрингер“), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак. Тази зона се приемала като единица, която определя индивидуалния облик на това превозно средство, и в същото време предизвиквала асоциация със самолет или автомобил от Формула 1. Според Ferrari този нерегистриран промишлен дизайн на Общността възниква с публикуването на съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

24.

При условията на евентуалност Ferrari твърди, че притежава втори нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на предния спойлер на две нива, че този промишлен дизайн е възникнал с посоченото съобщение за пресата, но не по-късно от публикуването на 3 април 2015 г. на филм, озаглавен Ferrari FXX K — The Making Of, и че Mansory Design е нарушил и него с предлагането на пазара на „Front kit“.

25.

При условията на евентуалност спрямо предходното Ferrari мотивира иска си с трети нерегистриран промишлен дизайн на Общността за цялата външна форма на Ferrari FXX K, видна на друго изображение на превозното средство, в което то е показано по диагонал и което също е включено в съобщението за пресата от 2 декември 2014 г.

26.

Що се отнася до комплектите, предлагани за продажба на територията на Федерална република Германия, Ferrari предявява и претенции, основани на защита от имитация съгласно правото в областта на нелоялната конкуренция.

27.

Ferrari предявява пред първоинстанционния съд иск за преустановяване на създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа, използването или притежаването на спорните елементи за закрепване на територията на Европейския съюз, както и допълнителни искания (предоставяне на счетоводни данни, изтегляне на стоки, унищожаване и определяне на обезщетение за вреди). Landgericht (Областен съд, Германия) отхвърля изцяло иска.

28.

В производството пред въззивната инстанция Ferrari констатира, че е отпаднало основанието за произнасяне по същество по иска му за преустановяване на нарушението, както и по исканията му за изтегляне и унищожаване на продуктите, доколкото същите се основават на правата, предоставяни от посочените промишлени дизайни на Общността, чийто срок е изтекъл на 3 декември 2017 г. ( 3 ). Ferrari обаче поддържа по-специално исканията за обезщетение за претърпените от него вреди.

29.

Въззивният съд отхвърля жалбата на Ferrari. Той приема по-специално че претенциите на това дружество, предявени на основание на претендираните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, са неоснователни. Според тази юрисдикция първият претендиран промишлен дизайн на Общността, който се отнася до частта на Ferrari FXX K, описана в точка 23 от настоящото заключение, не е възникнал, тъй като Ferrari не е доказало изпълнението на минималното изискване за наличие на „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“. Това дружество се позовавало само на произволно определена от него част от превозното средство. Вторият претендиран от Ferrari промишлен дизайн на Общността, който обхваща видимия външен вид на предния спойлер на две нива, също не е възникнал, тъй като не изпълнявал изискването за „цялостност на формата“. Колкото до третия промишлен дизайн за цялата външна форма на Ferrari FXX K той действително е възникнал, но не бил нарушен от Mansory Design.

30.

Тогава Ferrari подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). Последната юрисдикция счита, че изходът на делото по тази жалба в частта, която се отнася до исканията, основани на нарушение на правата, предоставяни от претендираните от Ferrari нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, зависи от тълкуването на Регламент № 6/2002.

31.

По-точно следва да се изясни при какви условия видимият външен вид на част от продукт може да се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността съгласно този регламент.

32.

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на изображението на продукт в неговата цялост е равносилна на общодостъпност на промишлените дизайни на частите от този продукт.

33.

Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи, от друга страна, дали за да може видимият външен вид на част от продукт да е самостоятелен промишлен дизайн, отделен от цялостния дизайн на този продукт, същият трябва да проявява, както постановява апелативният съд, „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“, което дава възможност да се установи, че видимият външен вид на тази част не се губи напълно във видимия външен вид на посочения продукт, а напротив, създава общо впечатление, независимо от цялостната форма.

34.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

35.

Преюдициалното запитване от 30 януари 2020 г. е заведено в секретариата на Съда на 4 март същата година. Писмени становища представят Ferrari, Mansory Design, чешкото, италианското и полското правителство, както и Европейската комисия. Освен това тези страни и заинтересовани лица отговарят писмено на въпросите, поставени от Съда на 15 януари 2021 г.

IV.

Анализ

36.

Съгласно посоченото в член 1 от Регламент № 6/2002 последният предвижда две унифицирани понятийни категории: „регистриран промишлен дизайн на Общността“ и „нерегистриран промишлен дизайн на Общността“. И за двете категории материалните изисквания за предоставяне на закрила са едни и същи. По-конкретно, съгласно член 4, параграф 1 от този регламент въпросният промишлен дизайн трябва да е „нов“ и „оригинален“. Формалните изисквания, приложими към едната и другата категория, обаче са различни. Получаването на „регистриран промишлен дизайн на Общността“ по дефиниция изисква подаването на заявка за регистрация. Обратно, промишлен дизайн може да се ползва със закрила като „нерегистриран промишлен дизайн на Общността“, ако е станал общодостъпен по начините, предвидени в член 11, параграф 2 от посочения регламент ( 4 ).

37.

В случая в рамките на иска за нарушение, който предявява срещу Mansory Design и WH, Ferrari се позовава на различни нерегистрирани промишлени дизайни на Общността. Както посочих във въведението към настоящото заключение, специфичното в това дело е, че ищецът в главното производство претендира по-специално ( 5 ) такъв промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на част от Ferrari FXX K, която включва няколко елемента на каросерията — а именно, нека припомня, V-образния елемент на предния капак, излизащия от центъра на този елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка („стрингер“), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак ( 6 ). Съответно последното дружество твърди, че притежава права върху нещо, което е общоприето да се нарича partial design (частичен промишлен дизайн).

38.

Както отбелязва запитващата юрисдикция, няма никакво съмнение, че съгласно Регламент № 6/2002 нерегистриран промишлен дизайн на Общността може да съществува и само за видимия външен вид на отделна част от даден продукт.

39.

Всъщност „промишлените дизайни“, които подлежат на такава закрила, са определени в член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 като „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“ (курсивът е мой).

40.

При това положение, от една страна, както посочих в точка 36 от настоящото заключение, за да може видимият външен вид на част от продукт да се ползва от закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността, той трябва да е станал общодостъпен в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

41.

В делото по главното производство обаче Ferrari е публикувало само общи изображения на Ferrari FXX K ( 7 ). Ето защо с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали за да изпълни предвиденото в посочения член 11 изискване за общодостъпност, това дружество е трябвало да направи отделно оповестяване на промишления дизайн на частта от каросерията, за която претендира закрила. В раздел А ще обясня защо според мен това не е така.

42.

От друга страна, с втория си въпрос тази юрисдикция иска да се установи дали за да може видимият външен вид на част от този продукт да получи закрила като промишлен дизайн на Общността, той трябва да проявява „известна самостоятелност“ и „известна цялостност“ спрямо цялостния видим външен вид на продукта. Накратко, посочената юрисдикция иска да се установи дали трябва да има някакви ограничения за възможността за даден автор да разделя видимия външен вид на своя продукт на различни части, така че всяка да се ползва от самостоятелна закрила. Ще разгледам този деликатен проблем в раздел Б.

43.

Преди това обаче трябва да изясня един последен аспект. Макар в първия си въпрос и в мотивите на акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция да се позовава на понятието „част от продукт“, предвидено в член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, тя констатира също така, че елементите на каросерията на Ferrari FXX K, разглеждани в делото по главното производство, са „компоненти на съставен продукт“ по смисъла на член 3, буква в) и на член 4, параграф 2 от този регламент.

44.

Припомням, че в решение Acacia и D’Amato ( 8 ) Съдът уточнява, че при липсата на определение в Регламент № 6/2002 под понятието „компоненти на съставен продукт“ се има предвид множеството елементи, предназначени за сглобяване в съставно промишлено или занаятчийско изделие, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането и повторното сглобяване на изделието, и при липсата на които е невъзможна обичайната употреба на съставния продукт.

45.

Така той приема, че автомобилната джанта трябва да се окачестви като „компонент на съставен продукт“, тъй като е елемент на съставен продукт, а именно автомобил, и при липсата ѝ е невъзможна обичайната употреба на този продукт ( 9 ).

46.

Според мен елементите на каросерията също трябва да се окачествят като „компоненти на съставен продукт“, ако, от една страна, тези елементи могат да се заместват, и от друга страна, ако наличието им е необходимо за обичайната употреба на съответния автомобил.

47.

Ferrari обаче оспорва това окачествяване като „компоненти“ по смисъла на член 3, буква в) и на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като се мотивира с това, че елементите на каросерията, за които се отнасят разглежданите в делото по главното производство промишлени дизайни, не изпълняват тези критерии.

48.

Съдът очевидно няма задължение да се произнася по този въпрос, който е свързан с преценката на фактите. Той евентуално следва да бъде разгледан от запитващата юрисдикция.

49.

Запитани по темата от Съда обаче, страните и встъпилите страни са съгласни, че отговорът на този въпрос не е от решаващо значение за отговора на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция.

50.

Всъщност, както по същество отбелязват Ferrari и полското правителство, „промишлен дизайн“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 може да е видимият външен вид както на продукт, така и на част от продукт, включително на компонент на съставен продукт, и дори на част от такъв компонент.

51.

Според мен обаче от значение за въпросите, поставени в настоящото дело, е само обстоятелството, че Ferrari претендира нерегистриран промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на „част от продукт“. Обратно, това дали този продукт е „съставен“ и дали въпросната част включва или не елементи, отговарящи на определението за „компоненти“ на такъв продукт, не е решаващ за отговора на поставените въпроси. Ето защо в следващите параграфи ще се позовавам основно на понятията „продукт“ и „част от продукт“.

А.

По общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на промишлените дизайни на части от продукт (първи въпрос)

52.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че общодостъпността на целия промишлен дизайн на даден продукт, като видимия външен вид на автомобил, може да направи общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, като видимия външен вид на някои елементи на каросерията на този автомобил, и евентуално при какви условия.

53.

В делото по главното производство запитващата юрисдикция констатира, че като публикува две общи изображения на модела FXX K, Ferrari прави общодостъпен целия промишлен дизайн на този автомобил по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Следователно установените в тази разпоредба изисквания са изпълнени, що се отнася до този промишлен дизайн ( 10 ).

54.

Запитващата юрисдикция обаче счита, че чрез това оповестяване може да възникне закрила само по отношение на целия промишлен дизайн на FXX K. То не е равносилно на оповестяване на промишлените дизайни на частите, които съставляват този автомобил. Според тази юрисдикция, към която се присъединяват Mansory Design, полското правителство и Комисията, за да може видимият външен вид на такава част от продукт сам по себе си да се ползва от закрилата на нерегистриран промишлен дизайн на Общността, той трябва да е обект на отделно оповестяване. Това тълкуване на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 гарантирало правната сигурност, доколкото позволява на обществеността, и по-специално на икономическите оператори да определят лесно и недвусмислено предмета на закрила, претендиран от притежателя на правата, въз основа на оповестените от него изображения.

55.

Следователно на практика, в допълнение към общите изображения на Ferrari FXX K, Ferrari трябвало да публикува едно или няколко изображения, специално насочени към частта от този автомобил, за която претендира закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността, или да постави върху тези общи изображения обозначения, които позволяват лесното разпознаване на съответния промишлен дизайн, като цветове, контрасти, стрелки или пък линии, които да очертават въпросните елементи.

56.

Не споделям това мнение. Считам, подобно на Ferrari, чешкото и италианското правителство, че общодостъпността по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на промишления дизайн на цялостен продукт може да направи общодостъпен и промишленият дизайн на част от този продукт. С други думи, не във всички хипотези отделното оповестяване е предварително условие, за да може промишленият дизайн на такава част да се ползва със закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

57.

В това отношение, на първо място, отбелязвам, че в член 11 от Регламент № 6/2002 не се съдържа специално правило относно общодостъпността на промишления дизайн на част от продукт.

58.

По-конкретно, член 11, параграф 2 от този регламент дефинира единен критерий, който важи за всички промишлени дизайни (независимо дали са приложени към или включени в продукти или в части от продукт) и позволява да се определи дали общодостъпността е настъпила, а именно промишленият дизайн да „е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начин, че, в обичайния ход на бизнеса, тези събития да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор“.

59.

Следователно, както правилно отбелязват Ferrari, чешкото и италианското правителство, съгласно използваната в тази разпоредба терминология не се изисква промишлените дизайни на части от продукт да бъдат специално оповестени. Нищо в този текст не изключва възможността публикуването на същото изображение да направи общодостъпен както промишления дизайн на целия продукт, така и този на съставящите го части. Впрочем, ако намерението на законодателя на Съюза е било такова, той е можел да формулира изискване в този смисъл.

60.

На второ място, от същия този член 11, параграф 2 следва, че даден промишлен дизайн става „общодостъпен“, когато е оповестен посредством събития, които в обичайния ход на бизнеса могат „разумно да станат познати на специализираните среди“ ( 11 ) от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза. Следователно по същество трябва да се установи дали тези специализирани среди са могли разумно да узнаят за въпросния промишлен дизайн ( 12 ).

61.

Впрочем считам, че при определени обстоятелства специализираните среди могат разумно да се запознаят с видимия външен вид на част от продукт при оповестяването на цялостния видим външен вид на този продукт, както изтъква Ferrari.

62.

Обстоятелствата по спора в главното производство предлагат добър пример в това отношение. Припомням, че действието по оповестяване, на което се позовава Ferrari, е публикуването на две илюстрации на FXX K, на едната от които автомобилът е показан отпред ( 13 ). Тази последна илюстрация разкрива по-специално видимия външен вид на предния капак, както и на спойлера на този автомобил.

63.

Поради това и без да се засяга преценката на фактите, която е от компетентността на националния съд, ми се струва, че чрез публикуването на въпросната илюстрация ( 14 ) специализираните среди са могли разумно да се запознаят с промишления дизайн на претендираната от Ferrari част — включително V-образния елемент, разположен в центъра на предния капака на Ferrari FXX K. По същия начин публикуването на странично изображение на този автомобил е можело разумно да им позволи да се запознаят например с промишления дизайн на джантите на монтираните на въпросния автомобил гуми.

64.

Разбира се, както отбелязва чешкото правителство, за да може общодостъпността на промишления дизайн на даден продукт в неговата цялост да направи общодостъпен промишления дизайн на част от този продукт, е задължително видимият външен вид на тази част да може ясно да се идентифицира по време на това действие по оповестяване ( 15 ). В противен случай специализираните среди не могат разумно да се запознаят с него по този повод, както се изисква в член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

65.

С други думи, когато, както в случая, действието по оповестяване се изразява в публикуването на изображение на продукт, особеностите на промишления дизайн на изтъкнатата част — като линии, контури, цветове и т.н. ( 16 ) — трябва ясно да личат върху това изображение.

66.

Очевидно е например, че публикуването на изображение на Ferrari FXX K отзад не може да направи общодостъпен промишления дизайн на V-образния елемент на предния капак на този автомобил. По същия начин следва да се приеме, че общодостъпност не настъпва и когато видимият външен вид на разглежданата част не може ясно да се идентифицира от специализираните среди върху публикуваното изображение, по-специално защото образът е твърде малък, с лошо качество или частично скрит от друг елемент.

67.

Тук по същество няма нищо оригинално, доколкото това изискване за яснота според мен важи за общодостъпността на всеки промишлен дизайн по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002, независимо дали става въпрос за несъставен продукт, за съставен продукт или за част от него. Всъщност, какъвто и да е случаят, общодостъпността се счита за настъпила само ако в обичайния ход на бизнеса разглежданият промишлен дизайн е можел разумно да стане познат на специализираните среди от съответния сектор ( 17 ). Според мен това изискване задължително предполага, че действието по оповестяване трябва да представя този промишлен дизайн по достатъчно ясен начин.

68.

На трето място, от съображения 16 и 25 от Регламент № 6/2002 следва, че с въвеждането на единно понятие за нерегистрирания промишлен дизайн на Общността, законодателят на Съюза е искал да защити — с цел да се даде предимство на иновацията ( 18 ) — промишлените дизайни, приложени към или включени в продукти с кратък пазарен живот ( 19 ), за които авторите искат да получат бърза и ефективна закрила без тежестта на формалностите по регистрация.

69.

Така по силата на член 1, параграф 2, буква а) от този регламент, ако изпълняват материалните изисквания за предоставяне на закрила, промишлените дизайни автоматично се ползват от закрила като нерегистрирани промишлени дизайни на Общността от момента, в който станат общодостъпни при условията, предвидени в член 11, параграф 2 от посочения Регламент, без други формалности.

70.

Както обаче правилно поддържат Ferrari, чешкото и италианското правителство, да се изисква от авторите да оповестяват всяка част от продуктите си поотделно, за да могат да се ползват от специална закрила за промишлените дизайни на тези части, би било в противоречия с целта за опростяване и бързина, която, както току-що припомних, обосновава въвеждането на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността ( 20 ). Това би било проява на формализъм в рамките на режим, в който не би трябвало да има място за такъв.

71.

На четвърто място, предложеното от мен тълкуване се подкрепя и от един систематичен довод.

72.

В това отношение в Регламент № 6/2002 оповестяването на даден промишлен дизайн поражда две правни последици. От една страна, както бе посочено, чрез това оповестяване може да възникне закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността. От друга страна, при разглеждането на материалните изисквания за предоставяне на закрила на (регистриран или нерегистриран) промишлен дизайн на Общността предходното оповестяване на идентичен дизайн или на такъв, създаващ същото общо впечатление като дизайна, за който се претендира закрила, води до „отпадане“ на новостта (член 5 от Регламента) и/или на оригиналността (член 6 от Регламента) на този промишлен дизайн — а оттам и до невъзможност за ползване на посочената закрила. За целите на тази проверка определението на събитията, водещи до общодостъпност, в член 7, параграф 1 от същия този регламент е аналогично на това в член 11, параграф 2 от него ( 21 ). Тези две разпоредби съдържат по-специално същия критерий, свързан с узнаването от страна на специализираните среди ( 22 ). Поради това и тъй като нищо не свидетелства за воля на законодателя на Съюза в противен смисъл, изискването за общодостъпност трябва да се преценява по един и същи начин в рамките и на едната, и на другата разпоредба.

73.

Както обаче изтъква Ferrari, ако по настоящото дело Съдът постанови, че публикуването от даден автор на изображение на продукт в неговата цялост не е равносилно на оповестяване на промишления дизайн на част от този продукт, дори специализираните среди да са могли разумно да узнаят за това изображение и дори този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира, това би означавало трето лице впоследствие да може да поиска закрила като промишлен дизайн на Общността за тази част от продукт. Всъщност съгласно това тълкуване първоначалното публикуване не би могло да се счита за предходно оповестяване, което води до „отпадане“ на новостта по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 и се явява пречка за такова искане. Това тълкуване би дало предимство не на иновацията в областта на промишления дизайн, както е предвидено в съображение 7 от този регламент, а на копирането на съществуващи промишлени дизайни ( 23 ).

74.

На пето място обаче, не намирам за убедителен довода на запитващата юрисдикция, към който се присъединяват Mansory Design, полското правителство и Комисията, че изискванията за правна сигурност не допускат предложеното по-горе тълкуване. Според този довод, вече посочен в точка 54 от настоящото заключение, ако чрез оповестяването на видимия външен вид на автомобил в неговата цялост може да се стигне до възникване на права на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за неговите части или компоненти, например броня, фарове и др., икономическите оператори трудно щели да могат да определят предмета на претендираната от автора закрила. Съществувал риск подобна несигурност да обезсърчи иновациите.

75.

За повече яснота ще кажа, че от фактическа гледна точка очевидно съм съгласен, че отделното оповестяване на промишления дизайн на част от продукт позволява да се повиши правната сигурност както за потребителите, така и за автора на съответния промишлен дизайн. Поради това авторите имат свободата да избират дали да извършат такова отделно оповестяване. В случая Ferrari щеше да може съвсем лесно да докаже, че специализираните среди са могли разумно да узнаят за въпросния промишлен дизайн съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 ( 24 ).

76.

Да се изисква обаче от авторите подобно отделно оповестяване в името на правната сигурност на трети лица според мен би означавало да се пренебрегне търсеното от законодателя на Съюза равновесие в рамките на режима на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността, който по естеството си предполага намаляване на равнището на тази сигурност в сравнение със сигурността при регистрирания промишлен дизайн на Общността.

77.

В това отношение фактът че, както посочих, за нерегистрираните промишлени дизайни на Общността по дефиниция не се подава заявка за регистрация, неминуемо води до известна правна несигурност за третите лица. В тази област икономическите оператори не разполагат, както за регистрираните промишлени дизайни, с публичен регистър, който да им позволи да получат ясна и точна информация за правата върху един или друг промишлен дизайн ( 25 ). Така липсата на регистрация затруднява предварителното установяване на точния предмет на претендираната закрила ( 26 ). Често едва в рамките на иск за нарушение авторът уточнява дали претенциите му се отнасят до цялостния видим външен вид на разглеждания продукт или само до част от него ( 27 ).

78.

В замяна на това, равнището на закрила, а оттам и на правна сигурност, от което се ползва авторът, също е занижено. От една страна, закрилата, предоставена на притежателя на нерегистриран промишлен дизайн на Общността, има ограничен обхват, както правилно отбелязва Ferrari. От материална гледна точка съгласно член 19, параграф 2 от Регламент № 6/2002 притежателят е защитен само срещу „копирането“ на промишления му дизайн ( 28 ).

79.

От друга страна, срокът на закрилата, предоставяна чрез нерегистрирания промишлен дизайн на Общността, е относително кратък, тъй като съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 6/2002 той е ограничен до три години, считано от датата, на която съответният промишлен дизайн е станал общодостъпен за първи път ( 29 ).

80.

Не мисля обаче, че трябва да се преувеличават рисковете в областта на правната сигурност и иновациите, създавани с предложеното по-горе тълкуване, според което общодостъпността на цялостния промишлен дизайн на продукт може сама по себе си да направи общодостъпен промишления дизайн на част от този продукт.

81.

Всъщност, от една страна, както обясних в точки 64—67 от настоящото заключение, критерият за запознаването на специализираните среди предполага промишленият дизайн на частта от продукт да може ясно да се идентифицира в момента на оповестяването на промишления дизайн на целия продукт, което намалява риска от правна несигурност.

82.

От друга страна, що се отнася до иновациите, освен това, което вече обясних в точка 73 от настоящото заключение, следва да се има предвид, че съгласно член 19, параграф 2, втора алинея от Регламент № 6/2002 използването на нерегистриран промишлен дизайн на Общността от трето лице без съгласието на притежателя не се счита за резултат от „копиране“ на въпросния промишлен дизайн, „ако е резултат от независим творчески труд, извършен от автор, за който с право може да се счита, че не е познавал [този] промишлен дизайн“.

83.

Така авторите могат да продължават да правят иновации, без да се страхуват, че могат неволно да нарушат нерегистрирани промишлени дизайни на Общността. Дори да се предположи, че създадените от тях промишлени дизайни оставят цялостно възприятие, идентично с това на оповестен по-рано защитен промишлен дизайн ( 30 ), те могат да докажат своята добросъвестност ( 31 ) и така да избегнат всякаква отговорност.

84.

На последно място, според мен предложеното в настоящото заключение тълкуване не се опровергава и от довода, изтъкнат от Mansory Design, полското правителство и Комисията, че изображение, на което се показва не само претендираният промишлен дизайн на частта от продукт, а и целият видим външен вид на този продукт, не позволява да се установи дали този промишлен дизайн изпълнява материалните изисквания за предоставяне на закрила като промишлен дизайн на Общността.

85.

Наистина, както съдилищата на Съюза са постановили в рамките на искове за обявяване на недействителност на регистрирани промишлени дизайни на Общността ( 32 ), за да се преценят новостта и оригиналността на претендирания промишлен дизайн, той трябва да може надеждно да се сравни с по-ранния промишлен дизайн, на който се позовава подателят на искането за обявяване на недействителност. За тази цел от съществено значение е да се разполага с изображение на по-ранния промишлен дизайн, което да позволява неговото идентифициране по ясен и недвусмислен начин. Следователно подателят на искането за обявяване на недействителност трябва да представи едно или няколко точни и цялостни изображения на посочения промишлен дизайн ( 33 ). Необходимо е също така да се разполага с изображение на претендирания промишлен дизайн, което да е с такова качество, че всички подробности на предмета, за който се търси закрила, да се открояват ясно ( 34 ).

86.

Според мен обаче изображение, възпроизвеждащо видимия външен вид на цялостен продукт, позволява да се направи такова сравнение с промишления дизайн на част от този продукт, когато, както посочих в точки 64—66 от настоящото заключение, особеностите на този промишлен дизайн ясно личат на това изображение. Такова изображение позволява да се възприеме посоченият промишлен дизайн, да се откроят евентуалните разлики от естетическо или декоративно естество между него и по-ранен промишлен дизайн, и така да се прецени неговата новост и оригиналност. Обратно, това не е така, когато изображението е твърде малко, с лошо качество или претендираният промишлен дизайн е частично скрит от друг елемент ( 35 ).

87.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, че член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че общодостъпността на целия промишлен дизайн на даден продукт, като видимия външен вид на автомобил, прави общодостъпен и промишления дизайн на част от този продукт, като видимия външен вид на някои елементи на каросерията на този автомобил, стига този промишлен дизайн да може ясно да се идентифицира по време на действието по оповестяване.

Б.

По възможността да се претендира закрила за промишлен дизайн на „част от продукт“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 (втори въпрос)

88.

В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос, както предлагам, с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи правният критерий, който следва да се приложи в рамките на проверката на оригиналността съгласно член 4, параграф 2, буква б) и член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 при определянето на общото впечатление, което създава промишленият дизайн на включени в съставен продукт компоненти, каквито са елементите на каросерията на автомобил.

89.

В точки 43—51 от настоящото заключение обясних причините, поради които считам, че в настоящото дело е без значение дали частта от Ferrari FXX K, за чийто видим външен вид това дружество претендира нерегистриран промишлен дизайн на Общността, е съставена от „компоненти“, включени в „съставен продукт“, или не. Ето защо в настоящия раздел ще продължа да се позовавам на понятието „част от продукт“.

90.

За правилното разбиране на този въпрос са необходими няколко разяснения от общ характер.

91.

Както посочих в точка 36 от настоящото заключение, „оригиналността“ е сред материалните изисквания, на които трябва да отговаря един промишлен дизайн, за да бъде защитен с (регистриран или нерегистриран) промишлен дизайн на Общността. Съгласно член 6 от Регламент № 6/2002 промишленият дизайн се счита за „оригинален“, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител ( 36 ), се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично по-рано.

92.

Следователно, както вече беше обяснено в точка 85 от настоящото заключение, за да се прецени спазването на това изискване, е необходимо да се направи сравнение между претендирания промишлен и по-ранен промишлен дизайн.

93.

Както следва от текста на посочения член 6, става дума по-специално да се сравни „общото впечатление“, което създава всеки от конфликтните промишлени дизайни. С други думи, следва да се провери дали те като цяло са сходни. Следователно се взема предвид съвкупността от техните особености, без да е възможно да се съпоставят само части от всеки промишлен дизайн. Ето защо разлики в детайлите, и дори съществени, но концентрирани само в една част от претендирания промишлен дизайн разминавания, може да не са достатъчни, за да се докаже, че този дизайн създава „общо впечатление“, различно от създаваното от по-ранния промишлен дизайн, и следователно да се установи наличието на „оригиналност“ ( 37 ).

94.

Същата логика се прилага mutatis mutandis и в делата за нарушение. В това отношение член 10 от Регламент № 6/2002 предвижда, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на Общността, „се разпростира върху всеки промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие“ ( 38 ).

95.

От това следва, че и тук сравнението между конфликтните промишлени дизайни трябва да се извършва с оглед на цялостния видим външен вид, съставляващ защитения промишлен дизайн, без да може да се прави съпоставка между част от този промишлен дизайн и спорния такъв. И в този случай, дори ако последният е идентичен с част от защитения промишлен дизайн, е възможно „цялостното възприятие“, създадено от тези два промишлени дизайна, да е различно и следователно да не е налице нарушение ( 39 ).

96.

Вероятността да възникнат тези хипотези е особено голяма, когато предметът на претендирания промишлен дизайн на Общността е цялостният видим външен вид на продукт. Ако например даден автор е регистрирал целия промишлен дизайн на кукла ( 40 ) и трето лице предлага на пазара — без негово разрешение — модел, който представя редица разлики, но има сходна глава, може би няма да се признае наличие на нарушение. Това частично сходство всъщност не е непременно достатъчно, за да се докаже идентично „цялостно възприятие“.

97.

В този контекст, както бе обсъдено в хода на това заключение, законодателят на Съюза е позволил на авторите да искат закрила като промишлен дизайн на Общността за по-специфичен предмет, а именно за видимия външен вид на „част от продукт“ в съответствие с член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 ( 41 ).

98.

Така, ако се върна на примера в точка 96 от настоящото заключение, даден автор може да избере да поиска закрила за видимия външен вид само на главата на куклата. По този начин той засилва степента на закрила на полезния модел на тази „част от продукт“, и по-специално увеличава максимално шансовете да се признае, че спрямо него е извършено нарушение. Всъщност той си спестява сравняването на цялостното възприятие, което цялостните промишлени дизайни на конкуриращите се кукли създават. Единственото, което се взема предвид, е видимият външен вид на главата, който е защитен с промишления дизайн на Общността. Когато се сравнява само видимият външен вид на главите на тези кукли, нарушението става очевидно ( 42 ).

99.

Според мен тези разяснения отразяват обстоятелствата по делото по главното производство. Всъщност припомням, че по-специално в подкрепа на иска си за нарушение Ferrari се позовава, при условията на евентуалност, на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за цялата външна форма на Ferrari FXX K ( 43 ). Така, както аз разбирам акта за преюдициално запитване обаче, след като прави сравнение между този промишлен дизайн и цялостния видим външен вид на Mansory Siracusa 4XX ( 44 ), въззивната юрисдикция по същество приема, че тези два промишлени дизайна не създават същото „цялостно възприятие“ по смисъла на член 10 от Регламент № 6/2002 ( 45 ) — при това въпреки визуалните сходства, отнасящи се по-специално до V-образния елемент на предния капак и до спойлера на две нива. Като се позовава на нерегистриран промишлен дизайн на Общността, насочен конкретно към видимия външен вид на въпросната част на FXX K, Ferrari иска да увеличи максимално шансовете си да получи признаване, в случая за наличие на нарушение.

100.

В светлината на тези разяснения ми се струва, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали има граници за възможността на авторите да разделят цялостния видим външен вид на продуктите си на различни полезни дизайни на „части от продукт“, всеки от които се ползва от отделна защита като промишлен дизайн на Общността, за да увеличат максимално равнището на закрила, от което се ползват.

101.

Този въпрос е още по-релевантен, доколкото в делото по главното производство въззивният съд е приел, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, който Ferrari претендира, като главно основание, за частта от неговия модел FXX K, включваща по-специално V-образния елемент на предния капак и спойлера на две нива, не е възникнал, тъй като тази част не проявява „известна самостоятелност“ и „известна цялостност на формата“ и е произволно определена от ищеца в главното производство.

102.

Актът за преюдициално запитване не съдържа много разяснения по въпроса как следва да се разбират термините „самостоятелност“ и „цялостност на формата“. Според моето разбиране става дума за кумулативни изисквания в практиката на германските съдилища, позволяващи да се претендира промишлен дизайн на Общността за видимия външен вид на „част от продукт“. Изискването за „самостоятелност“ според мен се отнася до това дали видимият външен вид на частта се откроява на фона на видимия външен вид на целия предмет, или напротив — се губи напълно в него. Условието за „цялостност“ се отнася до това дали претендираният частичен промишлен дизайн представлява завършена съвкупност. По-конкретно, в случая въззивният съд е счел, че направеното от Ferrari определяне е „произволно“, тъй като това дружество не е включило фаровете и страничните краища на спойлера на FXX K — елементи, които съставлявали съответно „очите“ и „челюстта“ на този автомобил, ако възприемем използваната от Ferrari метафора с „чертите на лицето“ ( 46 ). В крайна сметка целта на тези изисквания е да се определи дали видимият външен вид на претендираната част от продукт създава „самостоятелно общо впечатление, независимо от цялостната форма“.

103.

Следователно в настоящото дело е необходимо да се определи дали видимият външен вид на част от продукт — за да може да е самостоятелен промишлен дизайн на Общността, отделен от промишления дизайн, който евентуално защитава цялостния видим външен вид на този продукт — действително трябва да проявява такава „самостоятелност“ и такава „цялостност“.

104.

Според мен отговорът на този въпрос не произтича от тълкуването на понятието „оригиналност“ по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. Всъщност това понятие урежда не връзките между промишления дизайн на даден продукт и промишлените дизайни на частите, които го съставят, а както посочих в точка 92 от настоящото заключение — връзката между тези промишлени дизайни и други по-ранни такива. Следователно посоченото понятие не е релевантно, за да се определи дали в рамките на Ferrari FXX K видимият външен вид на претендираната част, включваща по-специално V-образния елемент на предния капак и спойлера на две нива, може да е промишлен дизайн на „част от продукт“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, отделен от целия промишлен дизайн на този автомобил.

105.

За сметка на това според мен този отговор се намира в самото определение на понятието „промишлен дизайн“, предвидено в член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

106.

В това отношение припомням, че това определение препраща към „видимия[…] външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“.

107.

От това определение могат да се изведат няколко критерия. При липса на уточнения, понятието „част от продукт“ трябва да се разбира в обичайния му смисъл в общоупотребимия език ( 47 ), като зона от „цялото“, която съставлява продуктът. Впрочем, за да бъде защитена като промишлен дизайн, тази зона трябва да има видим външен вид, т.е. да е видима по дефиниция ( 48 ). Освен това, както изтъква Ferrari, зоната трябва да бъде очертана от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или строежа.

108.

Трябва ли Съдът да добави към тези критерии и предложените от запитващата юрисдикция критерии за „самостоятелност“ и „цялостност“?

109.

Несъмнено в решение Buck-Chemie/EUIPO — Henkel (Ароматизатор за тоалетни) ( 49 ) Общият съд възприема критерии, които са много близки до предложените.

110.

По това дело предприятие подава заявка за регистрация на промишлен дизайн за част от почистващ блок за тоалетни, съответстваща на съдържащите се в него четири диска с почистващ препарат. Конкурент подава искане за обявяване на недействителност на този промишлен дизайн, като изтъква мотиви, свързани по-специално с липсата на новост и оригиналност. В този контекст подателят на искането за обявяване на недействителност представя като по-ранни промишлени дизайни по-специално видимия външен вид на поредица от четири топки, избрани произволно на снимка на басейн с топки, където те се намират наред с десетки други, и видимия външен вид на редица от топки, отделена от общото изображение на пъзел. Общият съд обаче счита по същество, че тези промишлени дизайни не са възникнали, като постановява, че посочените „части от продукт“ не са „независими“ и не могат „да бъд[ат] отделен[и] от общото впечатление, което създава продуктът, възприеман в неговата цялост“ ( 50 ).

111.

В този контекст Общият съд постановява също че „за да представляват самостоятелен промишлен дизайн, отделен от този на основния продукт, релевантните елементи трябва специално да се открояват и така да пречат на основния продукт да бъде възприеман като едно цяло“ (курсивът е мой). Представената от подателя на искането за обявяване на недействителност редица от топки, извадена от изображението на пъзел, обаче е „неразделна част от цялата представена игра и от нейното изображение“ и не се „откроява изрично“ ( 51 ).

112.

Имам обаче известни колебания относно идеята за въвеждане, по тълкувателен път и в толкова деликатна област като промишления дизайн на Общността, на неписани критерии, като тези за „самостоятелност“ или „цялостност“, с цел да се очертаят частите от продукт, чийто видим външен вид може да е предмет на специална закрила.

113.

Както по същество изтъкват Ferrari, чешкото и италианското правителство, освен че не са предвидени от законодателя на Съюза, тези критерии според мен трудно биха могли да повишат равнището на правна сигурност. При какви условия всъщност трябва да се приеме, че промишленият дизайн на част от продукт изпълнява тези изисквания за „самостоятелност“ и „цялостност“?

114.

В това отношение отбелязвам по-специално че съгласно член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 дадена „част от продукт“ може да бъде сведена до неговите орнаменти. Поради това си задавам въпроса за начина, по който посочените критерии трябва да се приложат в такава хипотеза. Освен това — в примера с куклата, даден в точка 96 от настоящото заключение — до каква степен видимият външен вид на главата на тази кукла може да проявява известна „цялостност“ и „самостоятелност“ спрямо този на останалата част на тялото? Променя ли се това, ако става въпрос за модел от типа „Барби“ или за модел на руска матрьошка? А за елементи от каросерията на автомобил? По принцип такъв елемент никога не е наистина самостоятелен от останалата част на каросерията, тъй като участва в нейния дизайн.

115.

При това положение, разбира се, както е видно от делото, наречено „Почистващ блок за тоалетни“ ( 52 ), пред проверяващите или пред съда могат да бъдат представени напълно произволни начини за определяне на части от продукт.

116.

Според мен обаче начинът за справяне с този вид опити се състои не в приемането на допълнителни критерии, а само в стриктното прилагане от проверяващия или от съда на критериите, произтичащи от определението за „промишлен дизайн“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002. Както посочих в точка 107 от настоящото заключение, частта от продукт трябва да бъде очертана по-специално от особеностите на своя видим външен вид — линии, контури, цвят и т.н. ( 53 ). Накратко, трябва да е налице промишлен дизайн, който може да бъде идентифициран като такъв и който сам по себе си подлежи на преценка съгласно изискванията за предоставяне на закрила. Ето защо мога да споделя преценката на запитващата юрисдикция, че видимият външен вид на частта трябва сам по себе си да може да създава „общо впечатление“ и следователно не може да се губи напълно във видимия външен вид на цялостния продукт. Промишлен дизайн на Общността, чийто обект не отговаря на това определение, следва да бъде обявен за недействителен ( 54 ) или, по-точно, за невъзникнал.

117.

Като цяло, считам, че проверяващият или съдът трябва да следи за това да не може да се претендира самостоятелен промишлен дизайн на Общността за части от продукт, които действително са незначителни или напълно произволни. Освен това според мен поведение на автор, който разделя по изкуствен начин видимия външен вид на продукт с единствената цел да заобиколи теста за „общо впечатление“ по членове 6 и 10 от Регламент № 6/2002, би могло да представлява злоупотреба с право ( 55 ).

118.

В делото по главното производство националният съд следва да провери дали нерегистрираните промишлени дизайни на Общността, на които се позовава Ferrari, отговарят на определението за „промишлен дизайн“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, както е обяснено в точки 107 и 117 от настоящото заключение. Считам все пак, че е уместно да дам някои полезни указания в това отношение.

119.

За тази цел отбелязвам, че частта от FXX K, за чийто видим външен вид Ferrari претендира наличие на нерегистриран промишлен дизайн на Общността и която включва V-образния елемент на предния капак на Ferrari FXX K, излизащия от центъра на този елемент и разположен надлъжно елемент, който наподобява перка (стрингер), интегрирания в бронята преден спойлер на две нива и централния вертикален свързващ мост, който свързва предния спойлер и предния капак, е зона от този автомобил. Тази зона е видима, както вече е установено от запитващата юрисдикция. Освен това ми се струва, че посочената зона е очертана от специфични линии, контури, цветове и форми. Склонен съм по-специално да приема, подобно на Ferrari, че тези различни елементи могат да се възприемат като едно цяло, напомнящо по характерен начин предната част на лек автомобил от Формула 1 ( 56 ).

120.

Ако запитващата юрисдикция е на същото мнение, ще трябва по-нататък да установи дали видимият външен вид на претендираната част от продукт сам по себе си изпълнява изискванията за предоставяне на закрила като промишлен дизайн на Общността. Критериите, които следва да се приложат при оценката на тези изисквания, трябва да са същите като прилаганите за всеки промишлен дизайн. По-специално, за да се определи общото впечатление, създадено от промишления дизайн на част от продукт — за целите на преценката на „оригиналността“ или на нарушението — следва да се вземе предвид видимият външен вид само на тази част, независимо от общото впечатление, което създава продуктът в неговата цялост.

121.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, че член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „видим външен вид на […] част от [продукт]“ по смисъла на тази разпоредба, който подлежи на закрила като промишлен дизайн на Общността, видима зона от продукт, очертана от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формите или пък строежа. При проверката дали даден промишлен дизайн отговаря на това определение не следва да се прилагат допълнителни критерии като тези за „самостоятелност“ или за „цялостност на формата“.

V.

Заключение

122.

С оглед на всички гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин: